ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Общество » Нещата от живота

Страници: 1
Soniah



Регистриран: 14.11.2015
Мнения: 1
Справяне с депресията
    #3319945 - 14.11.2015 23:59

Здравейте.

Това е първият път,в който пиша във форум.Реших да го направя най-вече защото е анонимно и по този начин мога да кажа как се чувствам,без опасността да нараня близък човек или да не изглеждам смешна.
(Тук отварям скоба само да кажа,че нямам проблеми с външният си вид.Хората ме намират за красива,а самата аз харесвам начина по който изглеждам.Като човек съм/бях усмихната,умна,честна,открита,харесвах да има хора около мен и искрено се забавлявах с приятелите си.)

Бих казала,че от малка имам душевни ''белези'',които съм потискала с години и най-вероятно сега също помагат за начина по който се чувствам.Живея в нито голям,нито малък град,в който обаче няма шанс за развитие на млад човек.

Докато бях в гимназия знаех къде искам да уча имах цели и мечти,накратко знаех как искам да изживея живота си.След като завърших не записах поради факта,че не исках да натоварвам майка си с всички сметки,такси,наеми и прочие.Мисля,че тогава изпаднах в осъзнато депресивно състояние.Няколко месеца по-късно започнах първата си работа,като през това време грижовно подхранвах депресията си,длъжността на работа ми беше "кредитен консултант"-свързана с много учене.През времето,в което работих не усещах депресия,всъщност нямах време да я усещам поради изключително натоварения работен график.Работих там малко повече от 2 месеца (като напуснах поради лошото отношение на по-главните към мен и останалите ми колеги,както и още няколко причини).Напускайки и отново оставайки с много свободно време депресията неусетно започна да се връща с мислите,че отново съм се върнала там където бях преди и че отново нищо не правя с живота освен да го пилея.

Не отдавна брат ми замина за столицата за кратко и с това заминаване депресията ми щеше да се отключи с пълна сила.(Само да вметна,че с него никога не сме били особено близки,но винаги сме се подкрепяли и сме си помагали).Всичко тръгна от това,че разбрах 3 дни по-късно къде е и защо,въпреки че вечерта преди да замине говореше с майка ни,а на сутринта тя го изпрати,още тогава усещах и бях убедена къде отива.След като официално разбрах къде е не се разсърдих,а по-скоро дълбоко се обидих от факта,че на никого не му пукаше достатъчно да ми каже,а трябваше да го разбера съвсем случайно.През времето в което го нямаше отношенията с майка ми се занемариха,в деня да връщането му отново никой не ми каза а го посрещнаха без мен (тъй като го докара наш близък роднина поне можеше да ме извикат да го поздравя),погледнах през прозореца около колата майка ми,брат ми и (само при мисълта,че ще кажа следващото ми се гади) неговата приятелка (лелка,между ушите на която става течение) точно това ме обиди най-много,че тя е там,а на мен никой дори не ми каза да сляза.
Точно в този ден стана най-грандиозния скандал с майка ми,в който тя най-сетне чу и разбра,че нещо не е наред с мен,разба "странното ми поведение" за какво е било и дори се стигна до това,че не съм щастлива тук,че не искам да оставам и че само си пилея живота,изгубила смисъла в него,изгубила целите и мечтите си.Като цяло се казаха много тежки думи,които не мисля,че някога ще забравя..дни след това нон стоп ги превъртах в ума си,карайки ме да прекарвам безсънни нощи (също така страдам от инсомния) изпълнени със сълзи.Около три дни след този скандал майка дойде и ми каза,че брат ми ще се мести в София,аз го усещах вече,усещах го още като замина първия път,но ме заболя като го чух.Отива при същия този наш роднина,който винаги е предпочитал брат ми и съзнателно или не винаги го е показвал,на мен например не би се сетил дори да предложи да тръгна с брат си (има още много истории за това защо това ме наранява до такава степен,но и без това ще стане много дълго),нарани ме също това,че вече бях казала на майка си за това,че искам да се махна,а брат ми го получи дори без да го е искал както и много други пъти се е случвало да искам нещо много силно,а той да го получава дори без да го е искал;и майка ми идвайки,казвайки ми това,държейки се все едно нищо не съм ѝ казала също ме нарани.
Днес брат ми дойде да ми каже,че утре заминава,след което ме прегърна и ми каза,когато сутрин ставам да му се обаждам.Още тогава ми се насълзиха очите и знаех,че днес ще е поредната нощ,в която ще се приспя с плач.Но аз не плача пред хората,слаба съм само когато съм сама.След като брат ми тръгна и майка ми го изпрати,тя дойде при мен с насълзени очи и глупав въпрос..какво ми е казал брат ми,естествено стана скандал обвинявайки ме,че мисля само за себе си и не ме интересува нищо друго.
Брат ми вече ми липсва дори да не си говорим много усещането,че е тук ме топли..мисълта,че ще е далеч ме натъжава и плаши.
Не ме разбирайте погрешно и брат си обичам и майка си ,може би не обичам себе си,не обичам това в което депресията ме е превърнала,не обичам,че всички мой приятели знаят какво искат,че всички заминават,а аз стоя на едно и също място и не знам по кой път да поема,не знам и как да съм щастлива..знам само,че от самотата се побърквам и ако не направя нещо скоро,ще стане само по-зле.

Всъщност ви разказах това повече заради себе си,за да ми олекне,дори макар и анонимно да кажа как се чувствам.
Също така,и за да ви попитам дали е нормално човек да се чувства по този начин,без значение от причините довели го до това?И ако да,как сте се преборили с това?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
iti_
(без)пристрастен
***

Регистриран: 02.03.2005
Мнения: 574
Re: Справяне с депресията
    #3324807 - 02.12.2015 22:03 [Re: Soniah]

На мен ми звучи сякаш семейството ти вече те третира като болна и те държи на страна. Няма как някой от форума да знае какви точно сцени са се разигравали и дали тяхното поведение е оправдано или не. Не бих го сметнал за адекватото какъвто и да е случаят. Но повечето хора рядко се държат адекватно, а практикуват природният закон на "най-малкото съпротивление"...

В крайна сметка, проблемът ти доколото разбирам е как да си изградиш някаква цел в живота. Най-простият вариант е да мислиш като егоист и да не се "разсейваш" с това какво им е на другите. Ползата на висшето е че можеше по-лесно да заминеш на запад, където има по-уреден живот и повече възможности за кариера. Ако тоя влак е изпуснат, има и други варианти:
- самообучение докато някой друг е готов да те издържа. Живеем в информационния век - можеш да намериш всичко - от това което се търси, нови тенденции, иновации до подробности как точно да ги реализираш. Работа по интернет, самостоятелна, или в мрежи, човек нещо обаче трябва да го влече нещо и да му се работи.
- работа. На много хора не им се учи, предпочитат да правят нещо. Поради мизерната ни държава обаче трудно можеш да разчиташ на пазар тук, така че пак трябва да има някакъв елемент на обучение как да продаваш трудът си. В някаква степен е по-лесно просто да отидеш в София, но трябва да се доказваш пред работодатели, което пак си е предизвикателство.
- омъжи се за някой и гледай деца.

Животът наистина не е кой знае какво, и за съжаление на някои им се налага да се сблъскат с реалността по-рано от други. А един път като го направиш, после трудно (ако не и невъзможно) се слагат отново розовите очила...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kristiya
почетен член
***

Регистриран: 28.01.2014
Мнения: 169
Re: Справяне с депресията
    #3326611 - 11.12.2015 14:41 [Re: Soniah]

На мен ми се струва, че на теб ти харесва да си в депресия. Какво като е заминал брат ти в София? Очакваш да стои до теб и да се депресирате заедно ли? Човека си гони бъдещето, търси си начини да се спаси, нормално е да си има приятелка.. приятели и всичко останало.Я се стегни малко. Намери си работа, хоби, запълвай си деня със смислени неща. Защото, когато стоиш денонощно и си мислиш, как никой не те съжалява (а то няма и за какво) не постигаш нищо. Никой няма да дойде и да ти предложи работа, или да учиш или каквото и да е, ако ти сама не си потърсиш нещо. Когато нямаш цел в живота, е нормално да се самосъжаляваш и толкова. Изгради си мечти и започни да си ги гониш.. както е направил твоя брат.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Godiva, Hard Rock fan 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 878

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.034 seconds in which 0.022 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.