Деепричастието

Спрягане на деепричастието в българския език.

Морфологията е генетиката на езика, а синтаксисът - физиологията; общият им зародиш е деепричастието (без значение от хронологическата поява).

Тa лицето и числото не са съществени тук и се взема I л. ед. ч.

Параметри (5 на брой):
а) вид - свършен (1)/ несвършен (2);
б) свързаност - глагол (1)/ причастие (2)/ без (0);
в) време - сегашно (1)/ минало (2)/ без (0); бъдещето време е синтактична конструкция;
г) залог - деятелен (1)/ страдателен (2)/ без (0);
д) наклонение - безусловно (1)/ условно (2)/ без (0).

Номенклатура: [абвгд] - [дума] - [поредно спрежение].

Получават се 16 спрежения. Не са развити (отчленени) повсеместно всички в езика.

Пример: "тръгнейки".

10000 - тръгнейки - I (представителното спрежение);
11100 - тръгна - II;
11201 - тръгнах - III;
11202 - тръгнех - IV;
12110 - тръгнещ - V;
12120 - тръгним - VI;
12211 - тръгнал - VII;
12212 - тръгнел - VIII;
12220 - тръгнат - IX;
20000 - тръгвайки - X;
21100 - тръгвам - XI;
21200 - тръгвах - XII;
22110 - тръгващ - XIII;
22120 - тръгваем - XIV;
22210 - тръгвал - XV;
22220 - тръгван - XVI.

Т. е. не че думите сочат това, което предвид понятията означават, но че означаваните, понятните неща са просто думи, самите думи, думите като неща, етикетите, хипостазите на понятията; и ето как опитът се осъществява на думи.

Забележка (дънземята): родната реч предлага кладенец, през който любомъдрието - изтървайки из ръка летателния балон на информатиката - да се спусне към долната земя по въжето на граматиката.