ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » Философия

Страници: 1
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Ето Джон Наш
    #3352137 - 01.05.2016 11:37

Увод. На 23.05.2015-та г., при таксиметрова катастрофа загива на 86 г., по New Jersey Turnpike, заедно със своята съпруга, великият американски математик Джон Наш (John Nash). 21-годишният Наш, през май' 1950-та г., защитава дисертация: "Non-Cooperative Games" ("Некооперативни игри", англ.). Трудът се състои от 27 страници, а преработената версия - от 10. Холандският математик Лойцен Брауер (L. E. J. Brouwer, 1881 - 1966), основавайки, под влияние на Шопенхауер, математическото направление интуиционизъм, достига академична слава с т. нар. теорема за неподвижната точка; пък Наш стъпва върху теоремата, за да изведе (в контекста на теорията на игрите) прословутото "равновесие на Наш", дефинирайки впоследствие що е борса: че ако в логически затворена чрез резервиращо диспечиране по "мощност" логистична система се изкупуват тактово и представят отнапред (по т. нар. futures derivatives, англ.) всички сделки сетълментна "енергийна" доставка, то, значи, се е завъдила подчиняваща се на теорията на игрите отворена брокерска група, водеща търговски производителите и потребителите.

Идеята на Брауер. Ето класическата аналитична представа за пространство: съвкупност от точки. Ала за да е възможно едно синтетично възвръщане - т. е. за да (може да) се "издърпа" изпод множеството пространство, - е необходимо съвкупността от точки да бъде непрекъсната: парадоксалното понятие "съседни точки" (иначе няма как Ахил да настигне костенурката). Точките обаче или съвпадат (в точка), или са различни (в множество). (Изключеното трето; но пространството е по III клас представи, не по II, виж дисертацията на Шопенхауер.) Пространствената точкова представа предполага "граница на точка", предполага контур и се самоснема, ако е честна пред себе си. Но математическият реализъм ловко избягва - и всъщност размива - проблема, обръщайки посоката на граничност, като вместо точки обговаря средоточия: спомен за отминало благородство. Та топологията преодолява този парадокс, имайки предвид мрежа от безкрайно малки празни клетки. И ето че точка е невъзможна, понеже е непредставимо клетка да се сведе до своя клетъчен контур, дори и в безкрайността на умаление. Сиреч всяка пространствена клетка съдържа място за поне една точка (резолюция на деформация). Пространството - бидейки "сценичното" условие за представление - е полевият растер и дотолкова "лъха на нещо". Напушва ме смях от неистовите догматични постройки по "класическо" (т. е. тесногръдо математическо) доказване теоремата на Брауер. И що иде да рече "топографска деформация" освен вътреклетъчно преконстелирани по силата на външно нетранслиращо въздействие точкови позиции! Че няма как да започнеш да деформираш тяло, без поне условно да си го закрепил преди това някъде за определени негови "точки" (поне една).

Идеята на Наш. (Ще поместя след настоящия абзац три най-прости илюстрации.) Ето как Ръселовият паралогизъм може да бъде формулиран логически: че отправностите на автоморфизма са вътрешни. Джон Наш - върху Брауер - моделира (елементарна) клетка, която - в рамката на регламент (ограничено поле от равнозначни възможности) - да съдържа бъдното автоморфно и разпределено по вероятност поле на отреагиращите възможности на дадено стечение подходи ("стратегии") - и промени ли се подход, то ето че по осветляване уж на собствена за инициатора на промяната друга констелация от възможности се променя по необходимост не само стечението на подходите, но и топосът на клетката. Ситуацията възниква равносилно на съответна топографска деформация. И нищо не би се променило, ако стечението се намираше в една т. нар. неподвижна точка (т. е. с равна на математическото очакване бъдна вероятност) - че дотолкова мотив за промяна на кой да е от подходите не би бил наличен: не би била от значение за относителния "състезателен" параметър размяна на подходи. Всички останали реагират тук с мотивационна неумолимост спрямо всеки друг, сякаш ведно. Перспективата - обстоятелството по предприемане. И не са способни редовите конкуренти да провидят обща, по промяна на регламента, перспектива - способни са да я надушат. Ето го - по-благородно от всяка людска твар - "Буридановото магаре": в равновесие на Наш, умира от глад (виж по този повод спора между Аристотел и софистите). Мотивационният избор се разминава с разумния. Човек може да се самоубие със стил, т. е. в некооперативна игра; и може да оцелее сдушвачески, т. е. в т. нар. "кооперативна игра".

Илюстрация I: затворническата дилема. Имануел Кант, със своята антропология, представлява духовен водосбор и водораздел. Що е човекът? Що е "природа на човека"? Принципът се нарича по принцип "природата на Господа". Природа на човека не би била сводима ни до принципа, ни до естеството. Основателно ли е общочовешкото? Няма как: човекът е безоснователен; а един Господ не би се нуждаел от основание. И ето в какъв смисъл представата "Господ" е упокойна; и е симптоматична: че все-таки "човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато". Основният проблем на човешката свобода е липсата на основание (ето парафраза на Ницшевото "Gott ist tot", нем., "господът е мъртъв"). Категорическият императив изкушава, от една страна, към разхищение на справедливост, т. е. към политикономия, тоталитаризъм (в пропагандна поддръжка за саможертвата, идеалите и пр.: ресентимент: етическо оправдание с естетически привкус). Аз обаче се питам как справедливостта може да бъде въдворена - не може никак иначе освен чрез икономия на справедливост, сиреч чрез "божествения иконом" (т. нар. "бръснач на Окам"). Та Вилфредо Парето казва, че икономическо равновесие е, когато - без някой от участниците да бъде ощетен - не може да се преразпредели балансът. Ето възгледа на Парето: пределът на справедливостта в среда на конкуриращи се е същност на икономическото равновесие. Джон Наш (в разширение) отбелязва, че икономическо равновесие е, когато просто не може да се преразпредели балансът. А класическият (и най-прост) модел-пример е т. нар. (от Албърт Тъкър) затворническа дилема. Двама уличени в престъпление съучастници, хитри егоистични наемници, твърдо решени да не си признават, са въведени съвместно на разпит (очна ставка). Събраните материали са достатъчни за по 1 г. затвор ("относителен състезателен параметър"), ала е ясно, че престъплението на двамата е "връх на айберг", а и на всичко отгоре не е дори в своята отделност достатъчно разкрито, че да започне да се "разплита чорапът". Взето е решение да се приложи следният мотивационен (и нормативно справедлив) подход: представя се пред двамата гаранция, че единият ще бъде помилван и последващо защитен, ако изобличи цялото обособено съучастие и набеди за всичко другия, който пък при това положение ще "опере пешкира" и ще бъде осъден на 3 г. Разчита се на провокация към взаимопротивопоставяне, за да се парира вмешателство на предварителна взаимоуговорка по даване на показания. Но (понеже никой не си е признал, а пък едновременно всеки от тях би бил субект на спомагане и обект на доразкритие) ще получат по 2 г., сторят ли го (във взаимопотвърждение и взаимообвинение) и двамата. (Ограничено поле от развнозначни възможности: [1, 1]; [0, 3]; [3, 0]; [2, 2].) Хвърля се - предвид симетрията - жребий кой да пледира (изложи своята "чиста стратегия") пръв. Ситуацията е обречена на своя равновесен изход - по 2 г. затвор.

Топоси (по намаляваща вероятност):
[2, 2] -> [2, 2]; [3, 0]; [1, 1]; [0, 3].
[3, 0] -> [2, 2]; [1, 1]; [0, 3]; [3, 0].
[1, 1] -> [2, 2]; [3, 0]; [0, 3]; [1; 1].
[0, 3] -> [2, 2]; [3, 0]; [1, 1]; [0, 3].

[2, 2] - неподвижна точка.

Автоморфизъм на бъдните вероятностни топоси в рамката на възможните стечения. Вижда се как неподвижната точка на стечение е [2, 2] (Брауер). Т. е. отправно [2, 2] няма конкурентна мотивация за промяна. Равновесието не "извиква" оптимум по резултат, а при стабилност (паритет). Извод (благородство: естетическо оправдание с етически привкус): общите обстоятелства са условие не само за (приспособленческо) сдушване, но и предизвикателство за (постигане на) икономическо равновесие, противоположността на сдушването. Аргументът е антропологически и предявява отявлено своята сила във визията по промяна на обстоятелствата: в постигане на (възможност за) по-изгодно за всички икономическо равновесие; доколкото промяната на обстоятелствата може да бъде сведена до реорганизация (парадокс на Дитрих Браес), вместо до позоваване към "исторически прогрес". Антропологията на Кант добива плът.

Илюстрация II: игра със съдбата. "Морски шах": таблица от 3x3 празни клетки. Двама редуващи се (след жребий) съперници - всеки със свой знак за запълване на празна клетка. Печели играчът, който пръв запълни хоризонтал, вертикал или диагонал. Равновесният изход (реми) се състои в безпобедно запълване на всички клетки на таблицата. Приема се, че след първия чифт ходове изходът е обозрим (остават достатъчно малко на брой празни клетки). Лесно обаче може да се съобрази (и проиграе) и симетричната реакция на започване: че ако първият играч започне с ъглова клетка, а вторият не отвърне с централната, то вторият е обречен; или пък ако първият започне с централната, а вторият не отвърне с ъглова; или най-сетне ако (вградената симетрична реакция) първият започне със странична клетка, а вторият отвърне с несрещуположна странична; и че при всички останали случаи се тръгва по необходимост към реми. Първият играч никак не би могъл да изгуби. Т. е. играта тук се свежда до елементарен математически модел относно земята, по която стъпва опортюнистичният авантюрист: "да посрещащ, участ-нико, спрямо себе си на живот и смърт случайност, като извличаш от съдбата равновесие вместо победа, не и поражение". Морският шах може да се разгледа и като (наченка на) постъпателна игра: изходът от всяка стъпка се състои в (целенасочена) промяна на вътрешноигровите обстоятелства (етапният изход като равновесен оптимум).

Илюстрация III: идеята на Браес.
Трафик - времето като стока или като условие за търговия (в илюстрация по немския математик Дитрих Браес относно равновесието на Наш). Върху изведеното през 1950-та г. от Джон Наш равновесие почива виртуалният борсов пазар. Ето и илюстрацията: пътна мрежа се състои от еднопосочни отсечки, през които по множество по-дълги и по-къси маршрути се достига откъм т. А докъм т. Б, и нека няма възможност за образуване на "примки". Статичният параметър на мрежата е именуваното множество от дължините на отсечките (останалите условия са повсеместни). Динамичният параметър на мрежата е пропускливостта: зависещата по функция от трафика (аргумента) скорост на движение - всяка отсечка, според своя текущ трафик, променя по общата функция своята пропускливост. Определен брой участници в странно автомобилно състезание: всеки участник е регистрирал свой определен брой автомобили. Всички автомобили на всички участници са еднакви, с едни и същи възможности и с достатъчно гориво; и с гаранция, че не се повреждат и не катастрофират. Паркирани са в т. А с осигурен равен и едновременен старт. Та общият брой автомобили е със статистическо значение на формиране на трафик. Т. е. скоростта на всеки автомобил е скоростта на трафика на текущата отсечка, по която се движи. Автомобилите не си пречат непосредствено един на друг. Целта е т. Б. Задава се публично старт и се изчаква до момента, в който и последният автомобил достигне т. Б. На всеки участник се засича средното аритметично време на пристигане на автомобилите му в т. Б (т. нар. печалба, "относителният състезателен параметър"). Печели участникът с най-късо време. Процедурата ("играта") се повтаря неизброим брой пъти със същите участници, мрежа, параметри и автомобилна регистрация, но с възможност за пренареждане на маршрутите. Участниците разполагат с карта на мрежата. Стратегическа игра: за всеки свой автомобил всеки участник предварително и тайно определя маршрут "А - Б" (т. нар. чиста стратегия) и инструктира за стриктно съблюдаване шофьора; шофьорът изпълнява. Сиреч съвкупността от назначените от всеки участник автомобилни маршрути определя т. нар. смесена стратегия на участника. Цикълът клони към ситуация на равновесие на Наш - когато не би имало значение автомобилите да си разменят всеки път маршрутите, всеки автомобил ще изминава "А - Б" за едно и също за всички автомобили равновесно време (и не би имало при зациклянето мотивация за смяна на маршрута). Равновесната ситуация за разпределение на трафика е предварително изчислима. Времето на изминаване ще бъде предвидимо, а и напълно обективно и справедливо, ако общият прииждащ трафик се маршрутизира чрез организация на движението равновесно (за да се спестят итерациите). Своеобразен кантиански прагматизъм. Всеки ползващ прехода предприемач ще може, за своите автомобили, да си планира в случая доставките според общообявяваното при влизане равновесно време за излизане. Логистиката, обусловявайки виртуален борсов пазар, отпада от качеството си на конкурентен фактор, т. е. от монопол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Re: Ето Джон Наш
    #3352251 - 02.05.2016 15:27 [Re: Живец]

Текстът ти, без ни най-лековерно да подценявам литературните му достойнства и скрупульозно проведената особна стилистическа полировка, просмукана -на моменти твърде преднамерено, дори насилствено- във всяка фраза, и без изпадания в спонтаннически проявления на дребнотемно крамолене, при все неусилно провижданата -яко сочна женска гръд през дантела-мирогледова колизия, и в заядливо, съпринадлежно противостояние, е ялов почин да бъде философично премълчан и спекулативно неглижиран неотбежния (подвъргнат на флотация до завършена безпримесност) дискурс на Етиката, там където пък Естетиката собствено не играе.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
O-правдаване
    #3353312 - 06.05.2016 09:04 [Re: Алвар]

Разконвенционализирането - при успешен завършек – се упокоява присами преоткритата топла вода. И ето че най-сетне дохождат теляците на човешкото битие, неистово търсещите естетически аспектирана оправдателност на не-общоприетостите. Едно во истине ялово предприятие! Ала животът не търпи оправдание, пък било то и естетическо.

Едно е да любиш мъдрието, съвсем друго е да (се) оправдаваш естетически...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: O-правдаване
    #3353385 - 06.05.2016 17:11 [Re: Алвар]

Именно. И ето защо предложих Наш в антитеза спрямо Хайдегер.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Re: Ето Джон Наш
    #3353714 - 08.05.2016 08:42 [Re: Алвар]

Опитвам се да говоря за т.нар. Любомъдрие (философията с голямо „ф”)- неминуемо себеконтрадикторно. Конвенцията е изстъпна позиция на живеца, нежели негово отливание. Условното указва знаково на възприятие, корелирайки безспир спрямо понятийност. Живецът, общоприетостта над общоприетостите, извира из-от конвенционализма, е върхов догмат и едно загънато в завършена цялост нищо. Хипертрофираност на представния уклон към асоциативно определяне. Ах, светът е и ирационален.

Волунтаризъм, но... Шопенхауер е скопец-филистер, Ф. Ницше- нищо повече от бутафорен ретор. Че още у Фихте философичната капитализация е в аподиктика освидетелствана.

Мнозина чуха позитивистичното възвание, но не надоха слух за него, проявиха богобоязън, а в същевремие прокараха осцилационално-калумбарично (разумявай: нагло) длан по нежните бедра на Любомъдрието.

И в заключние бих рекъл, че Б.Ръсел е зачатък на любомъдро уклоняване на философстването: любомъдрува се с едничката цел да се опровергае Любомъдрието, да бъдат оправдано сживяни -в симбиотична кумулация- Етика и Естетика. Ето Философът!

(Създателю на полагащия дискурсивност постинг, нека горното бъде прието не като спекулация, а като искрена словоизява на самобитна Любомъдрост.)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Re: Ето Джон Наш
    #3353715 - 08.05.2016 08:44 [Re: Алвар]

Опитвам се да говоря за т.нар. Любомъдрие (философията с голямо „ф”)- неминуемо себеконтрадикторно. Конвенцията е изстъпна позиция на живеца, нежели негово отливание. Условното указва знаково на възприятие, корелирайки безспир спрямо понятийност. Живецът, общоприетостта над общоприетостите, извира из-от конвенционализма, е върхов догмат и едно загънато в завършена цялост нищо. Хипертрофираност на представния уклон към асоциативно определяне. Ах, светът е и ирационален.

Волунтаризъм, но... Шопенхауер е скопец-филистер, Ф. Ницше- нищо повече от бутафорен ретор. Че още у Фихте философичната капитализация е в аподиктика освидетелствана.

Мнозина чуха позитивистичното възвание, но не надоха слух за него, проявиха богобоязън, а в същевремие прокараха осцилационално-калумбарично (разумявай: нагло) длан по нежните бедра на Любомъдрието.

И в заключние бих рекъл, че Б.Ръсел е зачатък на любомъдро уклоняване на философстването: любомъдрува се с едничката цел да се опровергае Любомъдрието, да бъдат оправдано сживяни -в симбиотична кумулация- Етика и Естетика. Ето Философът!

(Създателю на полагащия дискурсивност постинг, нека горното бъде прието не като спекулация, а като искрена словоизява на самобитна Любомъдрост.)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Blitzkrieg
    #3353731 - 08.05.2016 15:24 [Re: Алвар]

Що всъщност е война? Войната по същество е modus vivendi на висшия тип човешко същество.. Опустошителната подигравчивост изобщо е изразната материя. И що излиза, че е стилното? Тъкмо обвитаното от приповдигнатия боен дух. Симулакрумното настъпление (светкавична война par excellence) не бива да бъде -низ повсеместното неразбиране на случващото се- омесвано с т.нар. асиметрична война. А посмешището навеки става за и остава посмешище. Една не-бурлескова неотменност.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 1235

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.023 seconds in which 0.006 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.