Съсипана съм

Здравейте...не знам от къде да започна,дори не знам на кого да си споделя проблема. На 19 години съм. От малък провинциален град,без абсолютно никаква перспектива. Кандидатсвах в Софииски унивеситет и последна надежда за някакво развитие в живота ми. Баща ми е пиян всяка вечер карат се с майка ми и като цяло не получавам никаква подрепа от тях. Когато разбрах,че не съм приета просто се сринах. Разплаках се,звъннах им,а те ми казаха просто "Недей да плачеш. Чао." Макар никога да не съм била подрепяна от тях реших,че поне в този момент ще получа някаква родителска подрепа. Но такава така и не получих. Два дни не мога да се успокоя и да спра да плача. Чувствам се толкова наранена от отношението на родителите ми. Пиша във форум "Съвети",защото въпреки всичко продълажам да се стремя сама да променя нещата. Щях да живея при леля ми. Не съм човек,който излиза по дискотеки и нощни клубове. Не харча парите на родителите ми. И леля ми предложи след като не съм приета да отида да работя там,да си спестя пари и да кандидатсвам следващата година. Попитах баща ми,a той каза само "Ще видим." Не мога да замина без негово позволение. Дайте ми съвет как да го убедя.