Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1
k_remi
неориентиран


Регистриран: 17.10.2008
Мнения: 2
История за слънцето
    #3370509 - 06.10.2016 12:07

Здравейте,
не знам дали съм в правилният раздел, но ще пробвам. И аз понякога имам думи страшно много и просто се леят.

История за слънцето
Февруари.
Студен, тъжен, остър. Отива му всяко описание, което може да носи само меланхолията която се е вплела в сърцето ми, тъй както всички кръвни телца се вплитат в буйният танц на живота. Страхотен месец. Пореден със същото състояние в което е сърцето ми. Само името му е друго. Слънцето го няма. Залезе отдавна. Може би преди месеци, спомен нямам. Дори и да свети нещо навън то е твърде далеч, или твърде невъзможно. Сълзите са по-студени от ледените капчици стичащи се по висулките отвън. Уж тях слънце ги топи, но са ледени. Значи има някакво равновесие между природата и сърцето.
Тук идва ред на изненадата. Щип. Не знам дали помниш историята за Кай и Герда, дали изобщо си я чел, но нещо ми напомня тук за нея, колкото и да няма общо. Някакъв лъч светлина се промъкна изненадващо, рязко, и изключително бързо и безвъзвратно. Сякаш онази дупка в гърдите ми е твърде малка, та се налага сега и в сърцето да имам. Обаче светлинката е нахална, ярка и ужасно малка. Но е там. Дали има връзка между сезоните и сърцето? Не зная горчилката и тъгата да познават времето. И някак странно за сезона, но светлинката прокара както кокиче се промушва през ледената обвивка на зимата с жажда за живот. Нарекох я слънце. Малко, ярко, постоянно, и най-вече - мое. Имах си частно слънце. Никой друг не го видя, никой друг не усети слабата му топлина, никой друг не чу тихата му песен. Да слънцата могат да пеят в моят свят.
Септември.
Външният свят няма значение. Топлина, дъжд, усмивки, приятели. Всичко е там където трябва да бъде. Частното ми слънце подреждаше пейзажа така както трябва да бъде. Без условности, без ограничение. Само с едно единствено изключение. Беше само в моето сърце. И беше твърде достатъчно.
Месеците спряха да имат значение. Думи. Само думи които не значеха нищо за моят собствен красив свят. Колко малко му е нужно на човек. Зад високите стени е нужна само малка светлинка която да е там за да бъде слънце. И колко пристрастяващо е това. Имах свой собствен наркотик. Създаден лично за мен. Бавно но неумолимо слънцето растеше и открадваше всяка сълза. Изсушаваше ги като да ги забравя напълно. Огряваше всяка мрачна мисъл, караше всяка хубава да искри. Бавно и неумолимо създаваше живот сред крепостни стени направени от мрак. Прогонваше всеки вик на болка, изгаряше бурените вплели се като отрова около сърцето. Бавно и неумолимо градеше свой собствен свят. Издигаше искрящи мечти пълни с живот и желание. Щип. Не се събуждам от сън. Истина е. Там е, само там, само в моето сърце и това беше всичко което ми е нужно. Като някакво неоткрито лекарство за разбити сърца, но това чудо се беше вплело здраво в мен. Като молитва която никой не бе изрекъл, но мнозина биха искали - просто не изглежда възможно.
Месеците минават както цветовете на онези шарените играчки от хартия, които се въртят от вятъра. Цветно, шумно, красиво, и почти не-болезнено. Дупката става все по бледа. Там е, едва ли ще се махне, но бледнее адски. Сякаш е прозрачна, но не уязвимо прозрачна. Прозрачна както невидимите щитове по детските игри. Никой не може да я пробие. Слънцето я пази отвътре със сила която никой не вижда, и отвън със сила която никой не разбира. То е там. Готово да посрещне всяка усмивка, всяка сълза, всеки каприз, всяка мечта. То е там когато се опитваш и не се опитваш да го прогониш. Щип. Там е. Не е сън.
Юни.
Живот. Вселената е пълна с живот. Шумен, ярък, красив, тъжен, яростен, сив, грозен, изумяващ. Слънцето е ... слънце. Ярко, изгарящо, изпепеляващо дори. Изгорило е всеки кошмар носещ след себе си солиден материал за стени. Изгорило е всяка горчива сълза. Изгорило е всяка болка изкривена в паралелния свят като крива на живота. Там е. Голямо, живо, и само. Единствено за мен, и единствено там.
Какво не вижда слънцето? Звезди. Колкото и да иска да види красивите, нежни и искрящи звезди, то не може. Слънцето ги скрива. Ирония. Кой не иска да види звездите, кой не иска да се докосне до тяхната магия? Този който не е огрян от слънце. Щип. Не е сън. За да видя звездите трябва да угася слънцето. Моето лично слънце. Боли. Как се отказва някой от собственият си наркотик? Как да спреш това което те е съживило? Щип. Там е, и боли. Боли ужасно но е там. Замръква кротко и притихнало от болка за да направи път на звездичка. Ще продължи да свети и да грее. Ще топли само в дните. Звездичката ще го измести в тъмните нощи.
Щип. Там е.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 5 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 921

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.014 seconds in which 0.002 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.