ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Самоусъвършенстване

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 954
Re: В сърцето на Индия 4
    #3406536 - 30.06.2017 22:04 [Re: nikita1696]

Привет, Никита! Радвам се на включването и  благодаря за хубавите щрихи, с които си обогатила темата. Индийската съвременна литература също е дълбок извор на културна дискусия и бих била много щастлива, ако се включат повече форумци, които имат мнение/впечатления по тоя въпрос, защото наистина има  какво да се сподели и обсъди.
Директно за "Шантарам"- не съм я чела, Ники, но не заради тежкото съдържание, а защото сюжетът и тематиката ми се видяха твърде познати и директно казано клиширани. Изгледала съм сума филми, из4ела съм и доста други книги на подобна тема и някак се преситих с тоя Мумбай.  Четох доста за автора и за книгата. Тук uндийските коментари са изклyчително противоречиви, но всички те са категори4ни, 4е това е роман, който или обикваш от раз, или намразваш " до дупка" и средно положение няма. Някъде 4етох изказване на местен критик, който  заявява, 4е на моменти романът дори предизвиква отвращение и омраза  към цялото човечество. Аз подобен тежък и болезнен прочит имах с "Тhe train to Pakistan", който доста прилича на нашето "Време разделно" и третира темата за разделянето на Индия и Пакистан, затова прекрасно разбирам настроенията ти спрямо Шантарам. Лично на мен ревюто му напомни силно за сюжета на филмите "Слъмдог mилионер" и Manorama-6 feet under"  и предполагам единственият интригуващ  момент би било това, 4е книгата в голяма част е писана върху автобиогpафични данни от живота на автора. Вероятно би било интересно да сравня автентичността и емоциите с останалите книги/филми на тая тема, но засега суровата действителност я гледам всеки ден на живо и по новините и съм решила да обогатявам мирогледа с нещо по-позитивно.  Може би по-нататък ще намеря време да и хвърля един прочит..Непременно ще се разпиша с коментар, ако това се случи, но пък ще ми е безкрайно интересно да споделиш повече детайли, например усещането от прочита;  емоциите, въпросите, които те обзexa; онова от реалността,  което най-силно се запечата в сзнанието mu; дали нещо от книгата промени възгледите ти и ако някой друг я е чел- нека също сподели своето мнение по въпроса.
Да вмъкна само, 4е cxодна история с подобни краски разказва и бестселъра на Сукету Мехта " Максимум сити".

Ще споделя сега някои от моите литературни фаворити, някои наблюдения върху съвременните инд автори и стила им и също така някои препоръчани от приятели четива. Надявам се да бъда полезна, но ще пиша доста  дълго. Дано имате търпение да из4етете вси4ките ми впе4атления и лични анализи.

Никита, това, което ми се струва, 4е ще те заинтригува,  са романите на Четан Багат и по-специално романтичната новела "2 States", която преди известно време беше филмирана и пожъна зна4ителен боливудски успех. Може да си гледала филма, но книгата е още по-увлекателна. Историята разказва за любовта на колежаните Ананя и Криш, преплетена между традициите и различията на двата инд щата Тамил Наду и Панджаб, откъдето съответно са родом влюбените . И там вече в детайли може да придобиеш представа за реалността и проблемите при подобни междукастови бракове,  традициите на конкретните два (така различни) щата, спънките в общуването, страховете и опасенията на семействата,  за " златната среда" и компромисите и всичко това на фона на тяхната доста колоритната любовна история. Определено е една от онези позитивни истории, които те оставят обогатен душевно, оставят ти размишления, но и голямо удовлетворение накрая. И не на последно място- тази новела също носи силни автобиографични краски от живота и брака на автора, така че хепи ендът е още по-удовлетворителен, знаейки, 4е да- това е истина и това все пак се случва в Индия, колкото и рядко да е :-) Изобщо Четан Багат е изклю4ително харизмати4ен автор. Мой ли4ен фаворит и един от най-та4ените модерни автори на Индия в момента с почти непрекъснат поток от бестселъри. Аудиторията тук определено "жадува" за книгите му, докато Боливуд ве4е филмира 3-4 от тях. Незнам дали сте гледали "3 Idiots", който стана тотален хит преди години. Той е адаптация на романа му " 5 point someone". Историята на 3студенти инженери, техните мечти и сблъсъка с родителските амбиции, грешния подход, житейския път, силата на личността и характера, ценностната система, образователната система, животът и смъртта, вечното приятелство и отново на фона на една красива любов с доста перипетии, но с хепи енд за радост на душата. Книгата е пълна с житейска мъдрост. Филмът също не и отстъпва. Онова, което прави Четан Багат толкова оби4ан и харизматичен в разказа си е увлекателният my изказ. Той има и 4увството за хумор, и романтичния мироглед. Някак умее  да поднася с лекота съвременните сериозни теми и по много фин на4ин да ги представя на читателя. Из4ела съм по4ти всичко негово.  Наскоро беше филмирана и "Half girlfriend". Също доста интересно четиво. Последната му новела  "Оne Indian girl" също се готви за големия екран.Доколкото четох ревюто, малко по-суров сюжет за предизвикателствата и трудностите  пред обикновените, по4ти невзра4ни и неоткрояващи се индийски момичета в съвременното общество и как намират път в живота.

Изобщо напоследък темата за съвременните жени на Индия, интимните отношения,  браковете тук, изневерите, извънбрачните връзки, емоциите и любовта, правото да изживееш живота по собствените си стандарти, свободата на избор са топ темите, които вълнуват и инд автори, и инд читатели. Има 2авторки, които пишат много интересно , при това особено разкрепостено по тези теми и винаги ми е било любопитно да следя новите им изяви. Едната е Анита Наир, другата - Прити Шеной. Вярно, 4е не всичко тяхно ме е грабвало , но стилът им определено е интригуващ,  на моменти твърде дързък. Те могат да пишат за романтика, секс, война, омраза,  забрава, кафета, бонбони, тайни (и каквото се сетиш) еднакво интригуващо с психоаналити4ен поглед върху нещата и силна собствена позиция. Най-известните романи на Прити са "Life is what you make it" и "Теа for 2 and a piece of cake", но лично на мен ми легна на сърце " Тhe one you cannot have". Историята на Аман и Шрути; перфектната лjuбов, която имат,  и неочаквания обрат, след като Шрути слага край на връзката  внезапно. Историята  реално погледнато е стереотип на всяка втора романти4на връзка в Индия , но на4инът по който е поднесена,  дълбо4ината, интензитетът на емоциите и природата на брачните отношения в индийския социум са впечатляващи. Цялата болка, безпомощност, неспособността да запо4неш на 4исто, зависимостта от миналото, лутането, надеждата, компромиса със себе си и така тривиалната принуда на обстоятелствата - всичко  е толкова "живо изрисувано" и носи доста мъдри прозрения за невъзможността да бъдеш с някой, изписан в сърцето ти, но не и в живота ти..За жалост в Индия това е твърде често срещано явление..
Анита Наир е малко по-сложна. "Mistress" е книгата, с която я запомних, но трябва да призная, 4е вероятно не всеки би я асимилирал лесно, ако не познава спецификата на танца Катакали и неговите 9 емоционални експресии. Историята е изключително интересна и е поднесена на база структурата на танца, в 9 глави като всяка носи съответната емоция на сърцето (страст, гняв, привързаност И тн). Самата история е история за любов и трагизъм, но разказана метафори4но 4рез символиката на танца. В нея се преплитат темите за любовта, живота и изкуството да се живее и обича. Главният герой е писател чужденец, пристигнал в Керала за да пише за известен катакали танцьор. Между журналиста и племенницата на танцьора -Рада неусетно и необуздано пламват страсти и изцяло поглъщат нещастно омъжената за Шиям Рада в опасните стихии на сърцето. Оттам се заплита интригата около миналото и настоящето на главните герои....Един наистина оригинален поглед върху маскарада на живота и природата на чувствата е тази книга, а като добавим екзотичната дестинация Керала, за мен прочитът си заслужаваше.

Сега се връщам отново на моите фаворити, но на онези с по-традиционна тематика. Тук ще спомена 2книги, които представят различни нюанси и проблеми на индийския бит; ( култура, нрави и ежедневие), пречупени през ъгъла на традиции, религия и обществени порядки.

"А suitable boy" на Викрам Сет. Това е едно чудесно и увлекателно "пътуване" през вълненията, очакванията, опасенията, мечтите и предизвикателствата, които съпътстват живота на всяко индийско семейство в търсене на подходяshтия бра4ен партньор за детето си. Историята се развива в постфеодална Индия и преплита съдбата на 4индийски фамилии в опита за успешно бракосъ4етание като разкрива всички несгоди и проблеми, с които се сблъсква семейството на момичето, докато открие правилния жених. На фона на това своеобразно "пътуване"  се запознавате с порядките на времето, социалната рамка,  религиозните клишета, нормите и традициите по отношение на брака, проблемите на зестрата, преминавате дори през феодалните закони и сблъсъка с мюсюлманските догми. Най-интересното за мен обаче бе "пътуването" през човешката душа, крехката женска психика  и чувствата, които връхлитат и съпътстват взаимоотношенията между момичето и потенциалните кандидати. Тук всичко е пре4упено през традициите на постфеодалното общество и макар 4е романът е доста обемист (над1000стр), това изобщо не попре4и да стане бест селлър. Аз ли4но нqмах никакъв проблем с обема - интересният стил компенсира.

"Fasting, Feasting" на Анита Десаи. Това е друго едно "пътуване" през човешката душа и търсене на личното щастие, пропито с всички възможни краски на  индийския бит и пречупено през призмата на един от основните символи и обичаи тук- храната и културата на храненето. Това са 2истории, случващи се в 2 различни локации на света, но сблъскващи се с един и същ стереотип на манталитет и на4ин на живот.  От една страна историята на онеправданата Ума в Индия, бореща се да излезе от оковите на тривиалния бит и търсеща самореализация и от друга- тази на брат и Арун, отседнал при индийско сем в САЩ, докато трае следването му там. Храната и хранителните навици в романа имат символично зна4ение и като цяло книгата има за цел да обори безкрайните ограни4ения,  репресия, подценяване и ску4ни задължения, с който е съпътстван живота на обикновената индийска жена, прекарваща пове4е от половината си живот между кухнята и храма, жертваща ме4тите си в постояни компромиси заради щастието на другите. Много  трезва и интересна интерпретация. Аз съм коментирала  доста 4есто тая тема тук и наистина има много какво да се каже. Книгата е написана изключително достъпно, семпло, разбираемо без излишни преувели4ения и това за мен е един огромен плюс за лесното вникване в същността и.
 
И накрая да споделя впе4атления от последното четиво, което ме впечатли.
"The girl of my dreams" на Дурджой Датта.
Жанрът е доста разли4ен за романти4ния писател, но  действително ме заинтригува. Книгата е психотрилър и дори в заглавието u има туист. На пръв поглед оставаш с впе4атление, 4е романът е романтика за моми4ето от ме4тите на героя, но всъщност това е моми4е от сънищата (и конкретно кошмарите) му. Накратко това е историята на Даман, който претърпява тежка катастрофа u изпада в кома. След събуждането си се оказва, 4е той има бели петна в паметта и единственото, което помни, са хипноти4ния поглед и о4ите на любимата си, която е била до него в колата и която е загинала на място, както и нейното име Шреяси. Даман запо4ва да сънува кошмари, коuто го преследват postoqnno, но и връщат 4асти4ни спомени, които той ъпдейтва редовно в своя блог. Така става супер популярен и  издателска къща му предлага да напише книга за инцидента. Издаделите оба4е променят характера на Шреяси изцяло и вследствие на това съвсем внезапно в живота на Даман u новата му приятелка се появява злокобно моми4е, твърдящо, 4е е Шреяси. Цялата мистерия се завърта около иденти4ността u и съспенса коя е всъщност тя- оцелялата любима на Даман или обсесивно влюбена в Даман девойка, очвидно търсеща отмъщение. Книгата в първата си 4аст е изклю4ително вълнуваща и на моменти дори настръхваща. Най-силната и страна за мен са "живите" характери и особено  перфектно изпипания образ на Шреяси. Това девой4е действително може да те подлуди! Втората 4аст е леко хаоти4на, но задържа интереса докрай.
Единственото разо4арование донякъде беше финалът- твърде семпъл за комплицирания и държащ на тръни трилър. Бих казала в типи4но боливудски стил..аз о4аквах нещо по-интригуващо. Но като цяло съм доволна от про4ита. Нещо встрани от сладникавия романс u тежката драма.

Следващите набелязани са "Тhe God of small things" на Арундати Рой и "Тhe Namesake" на Джумпа Лахири. И двете са ми препоръ4ани от приятели. Първата, мисля, стана световен бестселър. Втората също бе адаптирана в индо-американска продукция с любимата ми актриса Табу. В интерес на истината прехвърлих няколко пасажа от "малките неща", но нещо не ме остави без дъх, както о4аквах..да видим нататък...

Минавам пак на традиционна тема с въпросите на Индия4. А дотогава - добре дошла на Chanel24, много ми е драго да те приветствам тук и о4аквам по-4ести включвания :-)!

Следва...

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
rdm
неориентиран


Регистриран: 08.06.2010
Мнения: 9
Re: В сърцето на Индия 4
    #3406802 - 03.07.2017 11:01 [Re: Bandit Queen]

Здравейте, Bandit и всички останали!
Благодаря за споделянето!
Не можах да пропусна по-горе цитирането на "3 Idiots" - много, много любим мой филм. Представям си колко е добра книгата и... не знам дали изобщо има смисъл, но някак ме радва този факт.
И като заговорихме за филми, наскоро изгледах "Dangal", който също ме впечатли. За тези, които не са запознати, това е филм базиран на факти от живота на сестри, национални и световни шампионки по вдигане на тежести.
Конкретен въпрос по темата нямам, просто да споделя, че и за мен беше интересно да видя жени с по-различни, нетипични занимания.
Успешна седмица на всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 954
Re: В сърцето на Индия 4
    #3406878 - 04.07.2017 17:05 [Re: rdm]

Споделям напълно мнението ти, rdm!  (и за двата филма) и ми е мн драго, 4е се вклю4и с коментар, още пове4е, 4е това са филми със силно послание (каквито по принцип са филмите на Амир Кан) и определено има на какво да ни нау4ат. Аз съвсем неслу4айно съм избрала темата за Индия да е в раздел "Самоусъвършенстване" .  "3 idiots" (книгата- "5 point someone") за мен е от онези, дето им казват "настолни книги".

Здравей и на теб,  india4 :-) Ще се опитам да отговоря възможно най-из4ерпателно на въпроса за менди-то, защото е доста любопитно и екзоти4но  и предполагам представлява интерес за много от феновете на Индия.
Значи....предсватбената менди церемония тук действително се свързва най-вече с булката като основно включва рисуване с къна на ръцете и стъпалата и в пищни дизайни. Традицията при подготовката на хинду младоженеца също повелява изпълнението на тоя ритуал с тази разлика, 4е при младоженците дизайнът на менди-то е значително по-семпъл. По принцип ръцете на булката се рисуват от двете страни до лакътя, а стъпалата и- поне до глезена (дори колqното), при това в "тежки" и плътно изписани мотиви.  А тези на младоженеца обикновено се свеждат до 1 основен орнамент/мотив, изобразен по-4есто  върху вътрешната 4аст на дланта и на върха на всеки пръст, но може у върху външната 4аст на ръката. Стъпалата мy обикновено не се декорират. Според един от основните оби4аи тук-  в мендито на булката е прието да се закодират инициалите или името на бъдещия и съпруг, докато при мъжете това не важи или поне не е задължително (да се втъкава името на булката). Най- традиционниqт дизайн при младоженците хиндуси е слънце или флорален мотив, изобразен в центъра на дланта и орнаменти по върха на пръстите. Слънцето има важна символика в инд култура и неслучайно го рисуват по ръцете си. По принцип това, доколко пищно ще е мендито по ръцете на младоженеца, зависи в голяма степен от кастовите оби4аи и родовите традиции на фамилията, но менди задължително им се поставя, тъй като отново по традиция този ритуал се с4ита от индийците за т.нар "шагун" - тоест носещ добра поли4ба, късмет; един вид индийският на4ин за нари4ане - "да е на хубаво".

За мюсюлманите, както и ти добре си забелязал, зна4ението на менди церемонията важи със същата сила.  Мюсюлманите в Индия с4итат менди за символ на пророка Мохамед, който според техните свещени писания боядисвал брадата си с къна. Затова много мюсюлмански мъже тук поставят менди по ръцете си не само предсватбено, а и рутинно..най-4есто по върха на пръстите или пък боядисват с къна 4аст от косата си (отделни ки4ури). Ли4но на мен не ми изглежда tvyrde естети4но, но то е 4аст от културата им и в Индия вси4ки го приемат съвсем нормално, както и старците с къносани бради например.

Изображенията при индийското рисуване с къна включват основно традиционни мотиви и символи, свързани с местната култура. Това ще ре4е фигури и орнаменти, носещи символизма на страната, нейната религия и култура, каквито са например  пауновото перо, бинди (то4ката), лотусът или други флорални мотиви. Освен това рисуването с къна е един доста доходоносен бизнес за жените, които умеят този занаят, тъй като Индия е пълна с фестивали, а това директно зна4и - менди. Понякога дори се оказва, 4е преди да избелее рисунката от предния фестивал, идва нов такъв и къносаните ръце за жените тук са нещо съвсем  нормално за ежедневието им. Тоест не е задължително да е предсватбена церемония, за да ги декорират специално. При мъжете хинду все още не е станало ежедневна мода ;-), но забелязвам, 4е сватбените менди дизайни при младоженците търпят промени и сякаш стават по-дръзки или поне не толкова семпли. Ли4но аз някак не мога да го приема, но за Индия декорирането вкл. на мъжете, особено с бижута и аксесоари, е било неизменна 4аст от древната им култура, та вероятно затова тази тенденция в мендито се усилва. Ако се вгледате внимателно в доста религиозни изображения например , ще ви е доста трудно да разли4ите богът от богинята. И при двата слу4ая те са дългокоси и пищно наки4ени. Същото се отнася за махараджите и махарани-те.  Мисълта ми е, 4е по тая логика не е у4удващ факта за рисуването и на мъжките ръце.

Освен вси4ко останало според Аюрведа къната има ле4ебни свойства, които я правят така ценна при тържествените ритуали. Например, обяснявали са ми, 4е тя има охлаждащи свойства и помага за снемане на стреса и напрежението на бъдещите бра4ни партньори, при4инен от трескавата подготовка преди сватбата и психическото натоварване от мисълта за предстоящата житейска промяна.
Индийките пък вярват, 4е колкото по-тъмен стане цветът на къната, толкова по-силна е любовта на бъдещия и съпруг, а колкото по-бавно избледнее, толкова по-уважавана и оби4ана ще е от свекърите и семейството му. Та за тая цел жените тук прилагат някои козмети4ни трикове като например веднага след полагане на мендито и засъхването му, те го обтриват внимателно с лимонова вода, в която е разтворена захар и го оставят да седи така поне 4-5часа. Отстраняването става с нож, като леко се изстъргва с тъпата му 4аст (мендито не бива да се мие с вода!). След като остане "татуировката", много интересен факт- индийките мажат ръцете си с охлаждащ крем от ония, дето ги изписват при мускулни болки и шващания ( или в краен слу4ай с олио) :-O Вси4ко това се правело, за да хване къната по-здраво и да придобие плътен и възможно най-тъмен цвят :-)

India4, сега ще те помоля само да уто4ниш конкретно кой фестивал преди Дивали те интригува, защото принципно от Навратри (Дурга пуджа) до Дивали вси4ко е фестивали през  няколко дни. Има поне 4-5 междинни, те вси4ки са преди кулминацията на Дивали. Предполагам става дума за Дашера и изгарянето на демона Раван или Дантерас, който е само 2дни преди това. Но за всеки слу4ай ще из4акам отговора ти.

Следва.....

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ik7
търсещ
*

Регистриран: 18.06.2007
Мнения: 30
Re: В сърцето на Индия 4
    #3407904 - 15.07.2017 00:57 [Re: Bandit Queen]

Много благодаря за подробният отговор за свещените крави!

а ето нещо от мен като говорим за книги: понеже съм съвсем начинаеща в "индийската" вселена, започнах с детски приказки. Препоръчвам тази книга: Cradle tales of Hinduism издадена е 1907 и все още се води класика в приказките. Можете да я свалите като PDF фаил от тук:

https://ia802604.us.archive.org/28/items/cradletalesofhin00nive/cradletalesofhin00nive.pdf

или ако не можете ето от тук:

https://openlibrary.org/works/OL1105479W/Cradle_tales_of_Hinduism

гласувам с две ръце за нея. Станаха ми ясни много богове и богини и връзките между тях. нещо, което индийците познавата от деца, но за нас от останалия свят е непознато. Книгата е на английски, но е много лесна за четене - все пак са детски приказки.

Редактирано от ik7 (15.07.2017 00:58)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 954
Re: В сърцето на Индия 4
    #3408578 - 21.07.2017 09:18 [Re: ik7]

Благодаря за мнението и споделения линк, ик7!  Много полезно инфо. И действително си права, че подредени в приказен формат героите от епоса, богове, легенди, събития и връзката между всички тях се разбират доста по-лесно и се добива доста по-ясна представа. Лично аз съм попадала на доста варианти от издания на индийски приказки, но точно тези не съм срещала.  Дръпнах си я, ще си я зачета скоро, пък и малката ще включа в "занятието" :-)) Навремето имах едно издание от '70те. Някой ми я беше подарил за 10тия рожден ден...голям формат, червена с изображение на индийка на корицата, която ми приличаше тогава на египетска богиня. Помня, че изобщо не я поглеждаш..Струваше ми се толкова странна, "далечна", картинките ми се виждаха едни такива сериозни :-)) все с едни мъдри старци..а индийките незнам защо тогава ме плашеха с тия червени точки по челата. Даже помня, че имаше доста индийци в медицинските общежития до блока ни и когато жените им се разхождаха навън, все се дразнех защо се увиват в сарита и слагат тия точки, а не се обличат " нормално" :-) Дразнех се, когато ни казваха "Хелоу" и се опитваха да ни сприятеляват с децата си...не по расистки причини, а точно онова  неразбиране на същността, на богатството и културните различия..

Върнах се към книжката годииини по-късно (почти 11г по-късно), но вероятно това е било точното време, в което да мога да я оценя и усвоя правилно. По-късно срещнах съпруга си и вече имах отговорите за всичко. И вероятно решението ми нямаше да бъде толкова леко и убедително, ако онази книжка не бе " подготвила  почвата", както се казва.  Та така..едни приказки как променят житейските пътища....понякога... Сега ми доведе тоя спомен с коментара си. Благодаря ти за което!

Ето и сега съвсем плавно пренасям приказките в реалността :-) , за да ви направя съпричастни с едно важно събитие. Днес е фестивалът Маха Шивратри, на който индийците почитат бог Шива като Създател на градивното, позитивното на4ало , двигател на прогреса и разрушител на старото, закостенялото, всичко негативно, (дърпащо назад) в житейския цикъл. Шива е двете лица на монетата, черното и бялото, консервативното и модерното,  началото и краят, раждането и смъртта, съзидание И разрушение + неизменната връзка между тях. Той е колкото силното Добро, толкова и необходимото Зло. Вярват, че всеки жизнен цикъл се нуждае от пречистване и дори разруха, за да се отстрани слабото и изкласи здравото.

В4ера беше последният ден, в който вярващите отнесоха свещена вода от водите на Ганга и която днес ще разпръснат по домовете си. По4ти цял месец пилигрими от всички краища на Индия се сти4аха към 7те свещени града. Последните 10дни специално тук в Харидвар навалицата бе огромна, но пък и вълнението- точно толкова. Добих навика да се заслушвам по-често в минаващите влакове, откъдето всеки път, наближавайки близката гара, се разнасяха възторжени възгласи в прослава на празника и Шива. Това с възгласите е традиция и даже става няяк симпати4но пристрастяващо..Децата от квартала чакат с нетърпение забавения ход на влака, за да се присъединят към поздрава. И признавам си..много повдига настроението :-) А Харидвар е толкова гостоприемен ..

Тази сутрин ни събуди музика от близката банкетна зала. Вероятно ще има програма и в момента те4е подготовката там. Кварталът е изпълнен с еуфория, а снощи близкият храм на Шива засия красиво в светлини и украса.  Малката ми вика: "оо, мамо, я виж, ще има сватба" :-))) Толкова пищно са го декорирали този път :-) Към обяд всички съседи ще се срещнем там за празничния "даршан" ( почит отдадена към бог 4рез съзерцание И молитва). Днес повечето индийци постят. Ще отворят поста надвечер със специално традиционно постно блюдо , молитва и изпълнени с вяра в съзидателната сила и успеха на всяко ново начинание.

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Diomet, Ellia 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 10342

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.132 seconds in which 0.12 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.