Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1
travell
ориентиран
*****

Регистриран: 06.12.2014
Мнения: 15
Богатството не е застраховка
    #3411702 - 29.08.2017 17:54




Издател: Фондация Буквите
Език: български
Формат: ePUB
Жанр: Крими (трилър)
ISBN 9786191542536

Начало:

1.

Както обикновено по това следобедно време, седейки в бюрото пред монитора, четях последните новини от интернет. А те не бяха с нищо по-различни от вчерашните. Гръмнали поредните бомби някъде в Близкия Изток. Враждуващите страни щели да се споразумеят за временно примирие, но това не било сигурно. В някаква китайска провинция започнал да върлува летен грип, който бил резистентен към прилаганите досега антибиотици и не се знаело къде още може да се разпространи. И още множество други подобни новини, които подкрепени със съответните сензационни заглавия, изпълваха всячески международното пространството и показваха на читателите „как светът не отива на добре“.

Това обаче, повечето от тях си го знаеха и без да ги затрупват с подобна информация. Знаех го и аз, разбира се. Дори без да се интересувам от световна политика. Достатъчно ми бе да изляза на улицата и да видя физиономиите на преминаващите, забързани незнайно за къде пешеходци. Изражението им бе коренно различно от това, което бе преди двадесетина години. Може би защото човечеството все още не предполагаше как ще се изостри борбата за преразпределение на благата и ресурсите. Или защото хората от онова време просто нямаха толкова бърз достъп до всякаква световна информация и оставащи неосведомени се чувстваха много по-добре. Така или иначе, подобни глобални разсъждения не бяха лъжица за моята уста и за моя изненада, спасението дойде мигновено.

От тях ме избави познатото ми до болка звънене. Някой стоеше пред вратата и чакаше. Рони, моят така наречен асистент, седящ на стола срещу мен, се бе вглъбил в смартфона си и не обръщаше внимание на позвъняването. Очевидно бе потънал в дълбок чат с някоя приятелка и вероятно уговаряха вечерна среща.

Звъненето се повтори. Този път дразнещият звън очевидно достигна и до неговия слух, защото той ме погледна учудено. Виждайки, че аз нямам никакво намерение да ставам от моя стол, Рони остави смартфона и отиде да види кой ни безпокои. Нямахме уговорка с никого и най-вероятно бе някой заблуден куриер. Не знам с какво се занимаваха фирмите, чиито офиси бяха над нас, но често получаваха писма и пакети. Моето символично детективско бюро бе в дъното на приземния етаж и повечето от куриерите го ползваха за „бюро справки“. Започнах да се съмнявам, дали някой от горестоящите шефове нарочно не бе инструктирал шофьорите да звънят именно при мен. Или пък те на своя глава, виждайки звънец с надпис „детектив“ решаваха, че аз съм човекът, който трябва да разгадае за кой служител от цялата тази огромна сграда, намираща се на този адрес, е съответната пратка. Ако продължаваше тази практика, щеше да се наложи да се кача и преговарям за съответен хонорар. И без това вече втора седмица стоях без работа.

В случая обаче се бях излъгал. Жената, която придружена от Рони влезе при мен, в никакъв случай не бе куриер, а и не изглеждаше като някоя тукашна офис служителка. Бе атрактивна блондинка в началото на четиридесетте, с облекло и прическа загатващи едно нелошо финансово състояние. Разбира се, външният вид понякога лъжеше, но при тази жена аз нямах подобно съмнение.

— Добър ден! - започна тя усмихвайки се.

— Добър ден! - отвърнах аз изправяйки се и вече отърсил се от първоначалното стъписване. - Заповядайте! Аз съм Алън Смит. Младежът, който Ви посрещна, е моят асистент Рони Бъртън.

Рони бе по-добър кавалер от мен и вече бе предложил стол на дамата. Тя съответно му благодари и се настани срещу мен. Огледа за секунди обстановката, а след това погледът ѝ се спря отново върху моята скромна персона. Аз повдигнах въпросително вежди, подканяйки я да издаде причината за своето посещение.

— Казвам се Томпсън - започна тя, - Карълайн Томпсън. Имам нужда от вашите детективски услуги.

— За какво по-точно става въпрос? - поинтересувах се, улавяйки леко смущение в гласа ѝ. Може би не бе сигурна, дали е попаднала на точното място. Или бе добра актриса в желанието си да изглежда по-скромна. - Разбира се, всичко което кажете тук ще остане между тези четири стени. Щом имате нужда от детектив, вероятно има и причина за това?

— Да! Моят съпруг - изстреля машинално тя.

— По-конкретно?

— Смятам, че ми изневерява. Това основателна причина ли е?

— Предполагам - отвърнах кимайки с глава. - Макар, че не бих могъл да си го представя. Да изневерява на жена като Вас, имам предвид.

Не бях сигурен, дали тя разбра опитът ми за комплимент. Поне външно не показа по никакъв начин някаква промяна. Дали моите думи са ѝ допаднали или засегнали по някакъв начин, това си остана загадка за самия мен. Тя продължаваше да ме изучава с поглед. В настъпилата неловка пауза си дадох сметка, че това ще е поредният случай, в който ще се наложи да следя неверния съпруг. Докато все някога го хвана натясно. Преди време, започвайки кариерата си на частен детектив си нямах и най-малката представа, че повечето от случаите, които ще се налага да разнищвам, ще са именно от този род. Семейни разправии, изневери, неверни съпрузи и съпруги. Сега, вече специализирал се в тази браншова ниша, приемах подобни задачки за нещо нормално. Най-вероятно някой от предишните клиенти ме бе препоръчал. Затова започнах да ѝ задавам стандартните въпроси.

— Какво Ви кара да мислите, че изневерява?

— Поведението му - отвърна тя непринудено. - Вече няколко пъти го хващам в лъжа. По времето, когато уж играе тенис, не отговаря на моите позвънявания. Наскоро, в два различни дни, няколко пъти звънях в тенис клуба и служителите ме осведомяваха, че мистър Томпсън в момента не присъства. А когато се прибира вечер, той ми разказва как играли доста оспорван двубой с не знам си кой спортист от клуба. Странно, нали?

— Това все още нищо не значи - опитвах се да защитя мъжката чест с клиширани фрази аз. - Възможно е да има друга причина за неговата неискреност. Искам да кажа, да сте го хванали в благородна лъжа. Може да ходи на курс по танци или пък да подготвя тържество по повод годишнина от сватбата Ви. За да Ви изненада приятно по-късно. И такива случаи съм имал.

— Джон? На курс по танци? Или пък като организатор на тържество? Ще умра от смях! - думите ми този път очевидно я бяха развеселили. Усмихвайки се искрено, изглеждаше още по-красива. - Тези изяви съвсем не са в негов стил. Той дори едно цвете не се сеща да ми подари. Не е особено стиснат, но подаръци ми прави единствено когато аз поискам. Инициативата е винаги от моя страна. Макар, че аз съм добрата наивна съпруга, стояща винаги вкъщи и излизаща само когато той има нужда от това. Когато трябва да бъде видян с мен, за да поддържа имиджа си пред обществото.

— Често ли се налага?

— Не много често. Само по празнични събирания и при някои големи сделки.

— Знае ли някой, че сте тук? - реших да сменя темата аз.

— Не, разбира се. На никого не съм се доверила в това отношение.

— Правилно сте постъпила - уверих я аз. - Иначе рискувате всичко да достигне до ушите на мистър Томпсън. Съветвам Ви и отношението към него да не се променя, за да не събудите подозрения относно намеренията си.

— Правя се, че вярвам на всяка негова дума. Но все пак всичко си има граници. Не съм ли права? - запита тя, по-скоро потвърждавайки собствените си думи, отколкото очаквайки отговор от моя страна.

— Да разбирам ли, че границите са нарушени и искате да проследя съпругът Ви? За да сте наясно в края на краищата, има ли той друга или не? - попитах директно аз.

— Точно така.

— Обичате ли го?

Думите ми очевидно я изненадаха, защото тя изведнъж отвори по-широко очи. Може би не очакваше директно да ѝ бъде отправен този така простичък въпрос. А аз винаги го правех в подобни случаи. Бе част от стандартната процедура. Истинският и честен отговор на въпроса обясняваше много неща и спестяваше много недоразумения в бъдеще. Затова задачката на първо време бе да разбера, дали отговорът който ще получа е искрен или даден просто от формалност.

— Добър въпрос! - измъкна се тя. - Жалко, че не мога да дам конкретен отговор. Аз самата съм в неведение. Ако бяхте ме попитали преди години, щях да отговоря с „да“, но сега... - тук тя направи кратка пауза, сякаш очакваше някой друг да довърши вместо нея - ...сега вече не съм сигурна.

— Приемам и това за отговор - усмихнах се аз. - Все пак аз съм детектив, а не психолог и не ми е работа да навлизам дълбоко във вашите взаимоотношения. Попитах така, за да преценя каква част от евентуална бъдеща информация, свързана с вашия съпруг, сте готови да поемете.

— Не разбирам?

— Просто е. Практиката ми ме е научила, че не всички жени, или съответно мъже, са способни да приемат определен род новини около техните неверни половинки. Някои научавайки за изневярата реагират панически, изпадат в истерия и не контролират по-нататъшните си действия. Търсят директна саморазправа с отсрещната страна и извършват някои неправомерни и незаконни действия. Така още повече вредят на себе си и се сдобиват с полицейско досие.

— Такава ли изглеждам? - попита тя някак на шега.

— Съвсем не. Това по-скоро е характерно за мъжете, хванали жените си в изневяра. Но го има и в обратния вариант. Други реагират видимо хладнокръвно и спокойно, но след време изпадат в тежки депресии. Стига се и до самоубийство. Това по-скоро е характерно за жените, но го има и в обратния вариант. Споделям всичко това с Вас по навик. Трябва да знаете с какво се захващате и дали наистина го искате. Има и други сценарии, но рискувам да стана досаден и затова спирам дотук по темата.

— Аз съм готова да понеса истината, такава каквато е. Това ли бе целта на всичките тези разяснения?

— Може и така да се каже.

— Искам да знам всичко - каза тя с решителен тон. - С коя се среща, кога, къде и какво точно правят?

Изброявайки всички тези въпроси, усмивката ѝ бе изчезнала. Преобразяването бе станало за секунди. Имах чувството, че пред мен вече стои друга мисис Томпсън. Строга учителка, готова на всичко, само и само да измъкне истината от някое непослушно хлапе. Нещо ми подсказваше, че с тази жена шега не бива. Ако съпругът ѝ изневеряваше, явно го бе загазил.

— Ясно! - казах на глас, завършвайки мислите си, които за мое щастие тя не можеше да чуе.

— Да не си помислите, че искам с нещо да му навредя? Нищо подобно. Ще искам единствено развод. Не ме интересуват парите му.

Тук вече не бях склонен да ѝ вярвам напълно. По-скоро си я представях как е готова да вземе душата му. Развод, който да изстиска отсрещната страна напълно. До последния цент. В крайна сметка обаче, това не бе моя грижа.

Рони, който до този момент се бе скрил зад монитора на отсрещното бюро, се усмихна заговорнически към мен. Той също бе изслушал внимателно думите ѝ, защото се очертаваше да се отвори доста работа и за него. Имаше късмет, че мисис Томпсън, седейки с гръб към него, нямаше как да забележи реакцията му относно нейните думи.

Станало вече дума за пари, аз реших да направя гладък преход, разяснявайки какво очаквам като възнаграждение, заемайки се с този случай. Тя съответно се съгласи без никакви забележки. Остана само да я попитам с какво всъщност се занимава мистър Томпсън и да уточним откога мога да започвам.

— Мъжът ми се занимава с недвижими имоти - бе отговорът ѝ. - Доста успешен бизнес в последните години, въпреки кризата. Човек трябва само да знае да продава в точното време, на точните хора.

— Разбирам - отвърнах аз. - Като при всеки друг бизнес.

— Може да започнете от утре - продължи тя, невпечатлена от хапливите ми реплики. - Утре по график, след като приключи работния му ден, той трябва да играе тенис. Ще ми е интересно да науча къде и с кого го прави, тъй като в тенис клуба, както вече казах, отдавна не са го забелязвали.

Отново разменихме заговорнически усмивки с асистента ми. Трябваше да призная, че Карълайн Томпсън имаше особено тънко чувство за хумор, въпреки че точно в този момент едва ли ѝ бе до шеги. Време бе за моя завършващ стандартен въпрос.

— Има ли още нещо, което трябва да знам, а съм забравил да попитам?

— Мисля, че да! - изненада ме тя. - То до голяма степен допринесе за моето посещение тук.

— А то е? - вдигнах въпросително вежди.

— Вчера получих заплашително обаждане по телефона. Мъжки глас ми заяви, че ако не обърна внимание на съпруга си, може да се случи нещо.

— Какво например?

— Не знам какво! Гласът каза единствено това и затвори. Аз не знаех как да реагирам. Не съм се обаждала в полицията. Затова съм тук при Вас. Искам първо да разбера какви ги върши Джон.

— Възможно ли е, това да е някой негов бизнес конкурент? - попитах след кратка пауза.

— Не знам вече какво да мисля. По-скоро не! И преди е получавал заплахи в това отношение, но те са лично към него. Защо някой ще ми си обажда на мен?

— Логично! - съгласих се.

— Ето от този номер бе обаждането - мисис Томпсън извади от дамската си чанта някакво листче хартия и ми го подаде. - Страх ме е да звънна обратно.

Аз от своя страна разгледах номера, но той не ми говореше нищо. Връчих го на Рони. Това бе по неговата част. Той мълчаливо пое щафетата и веднага зачатка по клавиатурата на неговия компютър. Две минути по-късно имахме вече резултат. Номерът бе на някаква телефонна кабина извън града. Това обаче не ни помагаше с нищо и не ни доближи по никакъв начин до тайнствения анонимник, извършил заплахата. Можеше да е всеки. Не бе реалистично да очакваме и друго. Щеше да е прекалено лесно. Малцина биха отправили заплахи от собствения си телефон.

След това разочарование, разменихме с мисис Томпсън още няколко незначителни реплики, тя остави мобилния номер, на който можех да я намирам по всяко време и напусна бюрото. Останали вече само двамата с Рони, трябваше да направим план за действие. Той все още бе студент по право, но както винаги, когато имахме случай за разследване, щеше да зареже лекциите, без да го прави на проблем. Щеше да наблегне на практиката. Може би и затова вече десет години след началото на студентската си кариера, Рони все още не бе завършил.

— След около час имам среща - осведоми ме той. - Но от утре съм на твое разположение.

— ОК! - измъмрих под мустак.

— Между другото, бихте си подхождали с тази мисис Томпсън. Тя е горе-долу на твоята възраст и като гледам добре се разбирате.

— Стига глупости - скастрих го аз. - Тя е клиент.

— Пошегувах се, разбира се. Но след тази твоя сериозна реакция, започвам да се замислям, дали вече не си хлътнал по нея - отвърна ми усмихвайки се.

Не последва никаква друга реакция от моя страна, затова след кратка пауза той добави:

— Нищо чудно! Тя е абсолютен MILF.

— MILF? - попитах учудено.

— Не ми казвай, че не знаеш какво значи това?!

— Добре, няма да ти казвам. Дай сега по същество!

Не бях в настроение за неговите закачки. Бъзиците по отношение на жените в живота ми, или по-скоро липсата в момента на такива, трябваше да ги оставим за друго време. Обсъдихме набързо нещата за утре, без да изпадаме в много подробности. Всички подобни случаи на изневери си приличаха и не бе необходимо да обмисляме някаква нова тактика. Рони щеше да проучи в интернет с кого точно си имаме работа, а аз ще следвам в ежедневието набелязания обект като сянка. Доколкото бе възможно, разбира се.

След около десетина минути, Рони забързан излезе за среща, оправяйки си в движение прическата. Аз имах все още време за губене и седнах отново пред монитора. Прегледах мейла си. Нищо ново. Никой не се бе затъжил за мен, само спамаджийски рекламни съобщения. Понечих да изключа компютъра, но се сетих друго. Написах в гугъл търсачката думата MILF. Сред безбройните страници по въпроса, стигнах и до пояснението на това съкращение. Не, че виждайки резултатите от търсенето, не ми стана ясно веднага за какво става въпрос. Но все пак....

MILF: Mother I’d like to f…

Ах, този Рони. Беше прав донякъде. Навярно за повечето мъже Карълайн Томпсън наистина бе MILF. Без съмнение.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 6 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 225

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.005 seconds in which 0 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.