ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » История

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Стари градове
    #372482 - 19.07.2004 13:35

Вече всички знаем , че най-старата цивилизация на света се е развила по нашите земи . Каквито и превратности да са преживели народите живяли тук и влели се във формирането на съвременния български народ , всеки е оставил по нещо в наше наследство .
Нека тук с по няколко изречения да предадем най-стара история на съвременните градове .




--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #372496 - 19.07.2004 13:45 [Re: cherkezs]

Аз съм от Пловдив и винаги съм бил горд , че това е един от най-старите градове в света , но ще започна със Стара Загора /да не ме обвинят в местен шовинизъм /


Берое, Верея, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Железник, Ески Заара, Стара Загора - многобройни са имената, които е носил този град с хилядолетна история от древноста до днес. Миналото и историята тук са живи, а следите от античноста са запазени под земята, днешните забързани стъпки на съвременниците крачат върху тях...
Човекът е населявал района на Стара Загора още от най-дълбока древност. Значителни са находките от периода на неолита и халколита - съдове и керамични идоли, намерени в селищни могили в района. Най-голям интерес представляват две жилища от ранния период на неолита (новокаменната епоха), известен в Тракия като култура Караново II - от средата на IV хилядолетие преди Христа. Тези две жилища са едни от най-добре запазените в света праисторически домове. Те са най-съхранените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа, показателни за живота и развитието на човека през епохата. Открити са на територията на най-старото селище в района (днес тук се намира Обединена болница - Стара Загора), консервирани са и сега са експонирани в специална модерна постройка - музей "Неолитни жилища" към Исторически музей - Стара Загора. Двата неолитни дома са строени едновременно като къща-близнак и са били под един покрив. Стените са изградени от плет, измазани отвътре и отвън с глина, подът и обзавеждането също са от глина. Имали са пещ, глинена площадка, легло, големи глинени зърнохранилища, олтари, множество глинени паници, каменни оръдия на труда, мелници за зърно. Неолитните жилища са построени на най-удобното место - на източния склон на хълм, огряван сутрин от лъчите на слънцето, в близост до изворче с прясна вода. Те са били напуснати от техните обитатели внезапно, като обзавеждането е било затрупано от опожарените стени на жилищата. В експозицията на музея "Неолитни жилища" са показани не само находки от района на Обединената болница, но се проследява праисторическото изкуство от целия регион. Глинените съдове от Азмашката селища могила край Стара Загора от VI хилядолетие преди Христа - ранния неолит - поразяват с богатството на формите и орнаментите. В края на V хилядолетие преди Христа праисторическият човек по нашите земи открива първия метал - медта. Едни от най-големите и най-стари в Югоизточна Европа рудници се намират именно в тази част на България - на 7 км северозападно от Стара Загора в местността "Мечи кладенец" ("Ай бунар"). От медните рудници там се е доставяла медта на населението в района на Варна, създало прочутите медни и златни изделия от Варненския халколитен некропол - най-старото злато в света, експонирано днес в Археологическия музей в град Варна и Националния исторически музей в София.





--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Крумка
с палто от норки
***

Регистриран: 06.07.2004
Мнения: 4675
От: Опицвет
Re: Стари градове
    #372610 - 19.07.2004 15:11 [Re: cherkezs]

Освен най- старото злато, екпонирано в Архиологическия музей във Варна, в града се намира и най- древната постройка, открита до сега в България. Това са Римските терми, чиито руини заемат голяма площ в центъра на града и са на над 1500 години. Варна, която се е наричала Одеса, е основана 580г.пр.хр.като гръцки заселници под влиянието на Римската империя.
По- късно, през 1201г. градът става второто българско царство докато през 1391г. попада под турско пленничество. Градът е освободен през 1878г.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #372754 - 19.07.2004 16:35 [Re: Крумка]

Вярно , че Варна е стар град , но римските терми не са най-старата постройка в България . Ела в Пловдив и ще ти покажа много и по-стари постройки , каквито има още на много места из България . За най-старото злато си права . То е много по-древно от доскоро смятаната за първа човешка цивилизация - Шумер . Даже има предположение , че шумерите са наследници/продължители на културата на НАЙ-ДРЕВНАТА цивилизация на света , развивала си по нашите земи . Златото от което е направено това съкровище е от златна мина до Перперикон .
Варна и Одесос са два различни града в непосредствена близост един до друг





--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Крумка
с палто от норки
***

Регистриран: 06.07.2004
Мнения: 4675
От: Опицвет
Re: Стари градове
    #372769 - 19.07.2004 16:49 [Re: cherkezs]

Била съм в Пловдив. И в много други български градове.
Изложих факти. Ти напиши колко са стари останалите руини (тези които се виждат)в Пловдив.

п.п. И, моля те, не оспорвай така без цифри.
Темата е наистина страхотна, защо да я разваляме.



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: Стари градове
    #373104 - 19.07.2004 21:16 [Re: Крумка]

Римските терми ....най-голямата антична обществена сграда, на територията на България.

Tova ne znachi nai starata


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: Стари градове
    #373112 - 19.07.2004 21:26 [Re: Крумка]

Цитат:

Градът е освободен през 1878г.




Gradut e predimno musulmanski i grucki sled Освобождението mu. Tuk stavat postoiani sprechkvania mezdu patriarxisti i ekzarxisti.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #373309 - 20.07.2004 08:06 [Re: Крумка]

Пловдив е град, имал изключителна съдба да бъде свидетел на много исторически превратности.Осем-хилядолетната му история му дава право да се счита за връстник на човешката цивилизация и един от най-древните градове в Европа. За него през II в. от н.е. Лукиян е казал: "... това е най-красивият град, който можете да си представите. От далече блести красотата му. И една много голяма река - Хебър тече в подножието на хълмовете му...".

Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол.
Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос.
Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.
Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъди и занаятчии. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един античен автор. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били пословично смели и свободолюбиви. Не случайно Спартак, водач на най-голямото въстание в Римската империя, е от Тракия.
Религиозната система на траките е политеистична. Гръцкият пантеон дължи именно на траките неустоимия Бакхус. Широко разпространен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател.
Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз.
Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец).
През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство.
Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.
Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит.




--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #373313 - 20.07.2004 08:15 [Re: Крумка]

Следите от човека по днешния Варненски край ни отвеждат към края на ранната старокаменна епоха – преди повече от 100 000 години. При строежите на заводите в долината на изворите на Девня бяха открити преотложени материали от наблизо намерени селища на първобитния човек.

Според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града / Odessos - селище, разположено на вода, "Воден"/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка-Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.

Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики /336-323 г. пр.н.ера/, след смъртта на неговия намесник в Тракия - Лизимах /281 г. пр.н.ера/, градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети - отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера - и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна - като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи - театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми - най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.

От IV век насетне, наред с исконното тракийско население сега се появяват и отделни групи население, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до "Варна", близо до "Одесос". Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.






--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ивайло
Нерегистриран




Re: Стари градове
    #374153 - 20.07.2004 22:01 [Re: cherkezs]

http://e-mag.o-f.com/ezi4estvo.htm

името Варна просто е донесено от зороастрийци (прабългари), които са живели в областта Варна в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия. Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия.

Ариана - Арианам - Иран - "земя на арийците". Името на Персия е било заменено с Иран през 1935 г., като по-обединяващо за арийското население.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: Стари градове
    #374243 - 20.07.2004 23:02 [Re: Ивайло]

imeto na grada Memphis TN e doneseno ot egiptiani koito sa prepluvali na gemii Atlantika i sa se zaselili tam, koeto govori za dulbokata drevnost na Amerikanskata kultura

-----------------------------------
Mnogo ze da stava interesno shtom Rakovski ze da ni uchi na istoria, niakoi znae li dori istinskoto ime na Rakovski i kakvo tochno e pravil da se zanasia po dervish-luk?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Тънъгръ
Нерегистриран




Re: Стари градове
    #374302 - 20.07.2004 23:29 [Re: Ивайло]

мога и да добавя че около Варна е била и една от най голямата битка(има и музей посветен на това) между Османските турци и Обединени страни от Европа с цел спиране не на нашествието им и че полския крал Владислав Ягело е наречен на името на града Владислав Варненчик(той и загинал тука),И още един факт че Атила(бича божии) е станал по снизходителен и оттеглил воиската си за път към Константинопол и останал във Варна цели 3 седмици(явно много му е харесал града)Даже и договор подписал тогава във Варна с ромеите

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #374658 - 21.07.2004 08:30 [Re: muntzer2]

СОФИЯ

На мястото на някогашншото неолитно селище през VIII в. пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика - т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.


През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.

От 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец.

От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под османско владичество. От началото XV в. е и последното име на града - София

След освобождението от турско робство и възраждането на българската държава градът е избран за столица. Избирането на София за столица през 1879 г. е осигурило по-бързо нарастване на броя на жителите в сравнение с другите български градове. Увеличението е главно за сметка на миграцията на населението от страната.






--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #374670 - 21.07.2004 09:03 [Re: cherkezs]

гр. Първомай


Районът, в който е разположен град Първомай, е заселен със живот от най-дълбока древност. Най-известните находки от територията на общината са: намерения през 1965 г. на около 12 км южно от града скелет на дейнотериум (Deinoterium thraces kovatchis), запазен на около 90 %, чиято възраст е около 10 милиона години и прочутия Езеровски златен пръстен – V век пр. н. е., с най-дългия известен засега надпис на тракийски език! Най-древните останки в самото землище на града са от праисторическото селище в местността Старите лозя (на окоо 1 км южно от Първомай). Културният пляст е висок около 2 м с диаметър около 500 м. Селището е съществувало през каменномедната епоха. Тук е намерен макетът на пещ, изложен в Археологическия музей в Пловдив. При всяко разораване на терена тук се появяват все нови и интерески находки по на около 8 – 9 хиляди години!

Праисторически селища са отбелязани и на 3-4 км северозападно от града и в източната част на кв. Любеново.

От тракийския период са отбелязани находки на около 3-4 км западно от града, на около 1,5 км северозападно от кв. Любеново и южно от Първомай – по левия бряг на река Мечка. Находките – бронзова ризница от VІ в. пр. н. е., големи каменни градежи, гробници, мраморнифрагменти, керамика, огромни кюпове за жито, над десет тракийски могили, многобройни монетни находки; говорят, че районът е бил плътно населен по време на тракийско население, което е водело пълнокръвен и интензивен живот. За съжаление, тук не са правени системни археологически проучвания и не могат да се посочат данни за конкретни селища, каквито несъмнено са съществували тук по това време.

От македоно-римския период в този край най-интерески находки са намерени: северно от кв. Любеново мраморна пло надпис на гръцки език /запазената част от него гласи: “На добър час. Аврелий Диниас син на Асклепиад като отправих молба към бог Асклепий поставих (тази плоча?)…”/; конска глава в естествена големина, част от вероятно голяма мраморна статуя и един рядък археологически паметник – мраморна (висока 110 см, с отделна 30 см поставка) статуя на гладиатор – тракиец – Епиптас, намерени западно от града. Тези находки, заедно с мраморните колони, корнизи, фризове, капители и други мраморни и керамични отломки, намерени южно от Първомай, по левия бряг на река Мечка, говорят, че и през този период районът е бил плътно заселен.

Землището на град Първомай е присъединено трайно, стабилно и невъзвратимо към България по времето на Симеон Велики – вероятно по време на първата му война с Византия – 894 – 904 г. От времето на Второто българско царство е намерения в кв. Дебър оригинален втори екземпляр на моливдула на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383 г.) – виден византийски политически деец и писател, император на Византия от 1347 до 1355 г. Моливдулът му е от времето преди да стане император. Тази и други находки, както и преданията, говорят, че районът е бил плътно заселен и с ясно оформена българска национална идентичност по времето на първите две български царства.

Турците стъпили трайно в землището на Първомай след 1371 г., като при нашествието си унищожили съществуващите тук селища. Населението се разбягало – предимно към Родопите. Трябвало да минат над 100 години, турската власт в този край да се стабилизира и да спре безчинствата на турците и в незащитените равнини райони, за да започнат да се завръщат българи и в нашия край и да се появят тук отново техни селища.

Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на длепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик (Ориенталския отдел на Народна библиотека “Кирил и Методий” – София, сигнатура: фонд 95, арх. Ед. 23). На стр. 9 от оригинала, към нахия Караджа даг, в превод от турски език, пише:

“Село Елиаслу

Шивачът Насух Абдуллах, нов – 30; Али, син на Мустафа, нов – 25; Селим, син на Хабил, нов – 25.”

Според турковедът Руси Стойков транскрибцията на името на селището е Елиаслу и става дума за днешния град Първомай. Турковедът А. Разбойников предпочита транскрибцията Илиаслу и не уточнява за кое селище става дума.

Горното сведение показва, освен засвидетелсването на съществуването на Елиаслу (Първомай) през 1576 г., и че: селището не е много малко, след като е само едно от четирите, споменати в във въпросния документ от този район; това, че всички са нови джелепкешани и броя на отчетените овце не е много малък в сравнение с другите описани селища, говори за едно доста бурно разрастване и развитие на селището; поставянето начело в списъка на името Насух Абдуллах ясно говори за помохамеданчване тук (виж “Асимилаторската политика на турските завоеватели, БКП, С., 1964, стр. 125, според там даденото презимето Абдуллах се превежда като “раба божи” и с него се именували приелите исляма, чиито родители не са били мохамедани), помохамеданчване, което е немислимо без наличието на български елемент.

Следващото споменаване на Първомай е от началото на ХVІІ век. Анонимен капитан – инженер, пратеник за Цариград (споменат в добавките към Хаджикалфовото описание на Босна и Румелия), пише:

“…През потока Станимокъ (Станимакъ), гдето 2 ч. В дясно се намира град със същото име, край Марица през Папазли за Алиага Чекмедже, ¾ час от Марица на дясно.

През селата Енимахле, Когали, Куручешме за Семишица…”

Алиага Чекмедже специалистите идентифицират като днешен Първомай, а Енимахле – като днешния квартал на града – Дебър.

Трябва да се отбележи, че сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по стари – Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии; а Дебър е отбелязано като кьой де Ени Мусулман от венецианският дипломат и учен Бенедето Рамберти, секретар на посланника в Цариград, минал оттук през 1534 г. и като Енимахле от анонимния капитан – инженер в началото на ХVІІ век, за когото стана дума по-горе.

До Освобождението трите селища се появяват периодично в историческите извори под различни имена: Първомай като Елиаслу, Илиаслу, Алиага Чекмедже, Алиага чешме, Хаджилес, Аджилес, Хаджиелес, Яджила и най-разпространеното – Хаджи Елес; Дебър – като кьой де Ени Мусулман, Енимахле, Бабаески, Иннимал, Дервент Ени махле и най-разпространеното – Дервент; а Любеново – катоЮгуртчи, Югуртчии, Юртчии до най-разпространеното Юртчи. Особено интересни сведения дава за Дебър френският лекар пътешественик Пол Люкас, минал през него през 1706 г. и посветил му описание от почти една страница!

През епохата на турското робство в землището на днешен Първомай са съществували освен Елиаслу, Юртчи и Дервент и селцата Кушукьой, Челингирмахле, Църквището, Чукура, Мурханли… Църквището и Чукура (или Калайджиевия чеир) са по-скоро имена на местности и селцата сигурно са имали други имена. Населението им, както и това на Дервент, било чисто българско. Кушукьой, Челингирмахле, Мурханли и Юртчи били чисто турски села. Всичките тези селца се запазили до Освобождението, с изключение на тези в Църквището и Калайджиевия чеир, които били обединени в едно ново селище – Ени махле, Дервент Ени махле (дн. Квартал Дебър). Една немалка част от жителите на Калайджиевия чеир се преселили край чифлика на Хаджи Елес – в селцето Елиаслу, превърнало се в Хаджи Елес.

За възникването и придобиването на най-разпространеното име на град Първомай в миналото – Хаджи Елес съществува една поетична и трагична легенда. Според нея и другите сведения селището е възникнало най-късно в началото на ХVІ век около чифлика на крупния турски земевладелец Хаджи Елес, чиято майка е била отвлечена българка. Почти три века селището е било и естествен административен център на района, най-вероятно защото тук е било седалището на представителя на турската власт в района. В Хаджи Елес е било седалището на колагасъ (военен чин между капитан и майор – висок за онова време), за който се говори в известната история за хайдутите Мария и Караиван (прототипи на описаните във филма “Козият рог”). Между Хаджи Елес и Юртчи ежеседмично ставал много голям пазар, на който се събирали около 10 хиляди души – така твърди известния турски пътешественик Евлие Челеби, който минал оттук през 1653 г. На този пазар се търгувало най-много едър рогат добитък, коне, жито…Най-вероятно отглас и развитие на този пазар е и един от най-големите панаири в Южна България – Първомайския, който се провежда ежегодно в началото на септември.

Основният поминък на населението тук по това време се осигурявал от земеделие и животновъдство. Българските семейства притежавали средно по 30 – 40 дка земя. Подобно било положението и на турските семейства, но отделни по-богати турци притежавали и повече земя, организирана в чифлици. Зърното се мелело в десетките воденици, разположени предимно край река Мечка. Излишъкът от селскостопанска продукция бил изкупуван от търговци и заедно с тази, събирана под формата на данъци, се превозвали чрез каруци и салове по река Марица. Тогава Марица била далеч по-пълноводна от днес и била плавателна за малки плавателни съдове и особено за салове от устието си чак до към Пазарджик. Край Първомай и Юртчи имало пристанища за салове – “скели”, край които дори възниквали и малки махали.

Поради географския характер на района – неговата естествена незащитеност и силната турска власт тук, националноосвободителните борби не са ярко изразени в Първомай. Въпреки това тук са шетали редица хайдути и войводи, сред които най-известен е прочутият Ангел (Кариотов) войвода.

През 1836 г. в Османската империя било извършено преброяване, според документ от което, пазен в Габрово, в тази година в Хаджи Елес е имало вече килийно училище. Преданията говорят, че някъде около 1830 – 1832 г. в Хаджи Елес имало две махали – турска и българска. Българската била много по-голяма, но само турците си имали джамия и училище. Българите пожелали също да си изградят религиозен храм, но успели да получат разрешение само за училище. То било изградено през 1832 г. Първи учител бил поп Никола, който освен обучението на учениците извършвал в училището и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. в училището, което тайно растяло чрез различни пристроявания, бил изграден и олтар и сградата била официално призната и осветена като църковен храм – това е запазената и до днес църква “Свети Димитър”.. За нуждите на училището в съседство с църквата хаджиелесци построили нова сграда.

Особено бурно започва да се развива Хаджи Елес след 1873 г., в началото на която се открива официално железопътната линия от Белово до Димитровград. Край Хаджи Елес е изградена една от само двете гари в този край.

Хаджи Елес е освободен от турско робство на 1 (13 – ст.. стил) януари 1878 г. от Втора бригада на 1-ва Кавказка кавалерийска дивизия. На 5 (17) януари авангардът на 2-ра бригада на 2-ра Гвардейска Кавказка кавалерийска дивизия (командир генерал майор Клодт) – Конно-гренадирския полк и др. части под общото командване на полковник барон Шакелберг заема Дервент. Три дни по-късно през Дервент преминава (и отсяда в дома на Запрян Честименев за кратка почивка) и генерал Гурко, където го посрещат стотици жители, начело със стария учител Тахчиев, войводата Димитър Гатев и други първенци..

Ролята на Първомай като административен център на района проличава ясно веднага след Освобождението - при административното устройство на Източна Румелия град Хаджи Елес става център на една от само четирите околии в тогавашния Хасковски окръг. Този факт е особено показателен на фона на резултатите от първото официално преброяване, проведено в края на 1879 г. в Източна Румелия, според което Хаджи Елес има само 799 жители и по този показател е едва на 14-то място сред 29-те селища, включени в околията! Дервент с 1950 жители е второ по големина селище в околията, Юртчи е 20-то с 550 жители. Турците в Хаджи Елес са само 115 души – 14.39 % при 20.78 % за околията и около 33 % за областта! Това, заедно със запазените спомени, показва, че при Освобождението Хаджи Елес е загубил една чувствителна част от своето население от турски произход. Бурният миграционен процес в последвалите няколко години, когато над 2/3 от жителите – турци на околията се изселват в Турция също е в подкрепа на тази теза. В резултат на тази миграция до 1890 г. напълно изчезват турските селца в землището на днешен Първомай – Мурханли, Кушукьой, Челингирмахле… Изселват се и турците от Юртчий и Хаджи Елес.

За първи околийски управител през май 1879 г. бил назначен Янко Копчев от Чирпан, революционер, заточеник в Диарбакър, откъдето се завърнал едва след Освобождението. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части – по същество въоръжените сили на Източна Румелия. За тях бързо били изградени подходящи казарми югозападно от железопътната гара. Разкрити били околийски съд (1879 г.), пощенска станция (1 януари 1881 г.). През 1884 г. се появило първото кредитно учреждение – земеделска каса, прерастнала по-късно в клон на БЗКБ. През 1882 г. била построена болница с един лекар и 10 болнични легла, а през 1886 г. и първата градска амбулатория.


--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ивайло
Нерегистриран




Re: Стари градове
    #375839 - 22.07.2004 00:37 [Re: muntzer2]

Ако Раковски не ти харесва, това си е твой проблем. Не ми определяй на мен от кой да се уча. Радвам се, че Раковски не ви понася на такива като теб. И досега не сте го опровергали, а новите изследвания само го потвърждават. Друго не ви остава освен общи приказки.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: Стари градове
    #375897 - 22.07.2004 01:46 [Re: Ивайло]

xubavo Rakovsky si izmislia na teb ti iznasia ...vsichko e nared tui se pishe istoria

mezdu drugoto ti Paisi deto se e rovil kato shantav za materiali i pak e napisal edno gore dolu ne kadurna istoria /za suvremenite ni poznania/ i nego li go priemash 1:1 chista istina?

I shto za emocinalen otgovor e tova tvoito? Istoria ne se pishe obektivno s emocii.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Молба към Ивайло и Mutzer2
    #375982 - 22.07.2004 08:01 [Re: muntzer2]

Момчета нека да пишем тук само за историята на нашите градове и села .
Повечето хора не знаят кога са основани и как са се развивали през вековете .
Излагайте историята , която знаете за различните населени места .





--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #376989 - 22.07.2004 22:11 [Re: cherkezs]

Градът за който ще пиша го знаете всички но малко хора знаят ,че е известен още и под прозвището Българската Виена.

РУСЕ разбира се

Пристрастна съм разбира се.Това е родният ми любим град.Гордея се с него.
Та ето първо в какво е първенец Русе

Хронология

III-II в. п.р.н.е. - първобитно селище започва историята на града, до днес се събират около 22-23 века селищен стаж.
I в. п.р.н.е - първото по-големина римско дунавско пристанище.
IX в. н.е най-добре запазаният деветвековен български град.
1843 г. - първата географска карта на България, печатана на български език в Страсбург от русенеца Александър Хаджи Русет със собствени средства.
1864-1866 г. първата у нас железопътна линия Русе-Варна.
1866 г. първото образцово земеделско стопанство в България - Образцов чифлик.
1866 г. първата в България модерна печатница(машини, доставени от Виена, тип "Кайзер"), кято печата и първия български вестник в българските земи.
1870-1876 г. - активна революционна дейност на първата българска жена в нелегална организация - Баба Тонка.
1878 г. - първия по-големина град в Княжество България.
1871 г. - първото морско училище в България; създадената в Русе Морска техническа школа е началото на днешното ВВМУ"Н. Вапцаров" във Варна.
1881 г. - построен първият български железен несамоходен кораб, начало на българското корабостроене.
1883 г. - първата метеорологична станция в България - Моряшката кула.
1883 г. - първото средно земеделско училище в България - Образцов Чифлик край Русе
1885 г. - основана първото техническо дружество в България
1897 г. - първата кинопрожекция в България, състояла се на 28.03.1897 г в кафене "Лондон", т.е само две години след тази на братя Люмиер в Париж, считана за рождена дата на кинематографията.
1905 г. - първият носител на Нобелова награда, произхождащ от България - Елиас Канети, е роден в Русе
1931 г. - първият градски автобусен транспорт в България.
1939 г. - произведена е първата българска вършачка.
1941 г. - построен първият фериботен комплекс в България.
1961 г. - начало на първия у нас международен музикален фестивал "Мартенски музикални дни"



Издигнат на брега на великата река, град Русе е символ на неспокойния дух на българина, заимстващ от Русия и Европа всичко ценно и умно и претворяващ прогреса в родната действителност. Градът представкява и в буквалния, и в преносиния смисъл кръстопът на два големи пътя: водния, р. Дунав, свързващ Запада и Изтока, и сухоземния - Севера и Юга. Северната врата на България, която и днес приема хора и машини, наука и техника, цивилизация и идеи, от народите населяващи Европа от Шварцвалд до Урал, град Русе и играл важна роля в историята на България. В североизточната част на града през III и II век пр. н. е. Е същесвувало праисторическо селище, от което днес има разкрити находки при проучването на русенската селищна могила. По времето на римската империя като част от отбранителната система на северната граница възниква римско укпреление и край него - населено място, наименувано Сексагинта Приста( пристанище ба шестдесет кораба). Градът загива през VII век поради нашествия на различни племена от север. По време на Първата българска държава южно от римската крепост се развива град Червен - руж, рус.
През турско робство град Русе представлява крепост, съставна част на т.н укрепен четериъгълник: Русе, Шумен, Варна и Силистра. Бил е ограден с висока крепостна стена с кули и врати, а край нея бил изкопан ров, пълен с вода. Определянето на Русе за център на Дунавската област или както турците я наричат - Туна вилает, тласка развитието на града напред. Областта обхващала земите от Ниш до устието на р. Дунав, като включвала и София. За управител валия бил назначен образованият и предприемчив Митхад паша. Той имал амбицията да модернизира турската държава, като подпомогне донякъде и развитието на поробените народи. Смятал, че така може да притъпи недоволството от безчовечния, тъмен гнет и да укрепи разклатената сграда на ислямското господство. Прокарани били широки улици с тротоари, някои били покрити с паваж. Построени били админиситративни сгради, два хотела по еропейски образец, ресторанти, училища, а също така първата у нас железопътна линия Русе-Варна, която да свърже речния и морския път. Всичко това довело до разцвет и на търговията, занаятите и земеделието. В навечерието на Освобождението Русе бил най-големият град на Дунава, в който имало консули на Австро-Унгария, Англия, Франция, Италия и почетни консули на Германия, Испания, Белгия, Холандия и Гърция.

В годините на националнореволюционните борби Русе става своеобразна врата за българските революционери-емигранти към Румъния. Това е градът на Баба Тонка, отдала сили и свидни рожби за делото на свободата, майка-закрилница на апостолите и самата тя активен деец на Българския таен революционен комитет. Има градове, които свято тачат паметта на защитничките си. Религията е издигнала в култ имената на Сент Женевиев или Атина Палада, но с много по-ярък ореол блести в нашата история подвигът на Баба Тонка. И като че ли женската фигура, увенчаваща Паметникът на свободата в центъра на Русе, разперила ръка над града, се слива с нашето съзнаниет с образа на тази велика българска майка. В Русе са работили такижа видни дейци на нашето Освобождение като Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Атанас Узунов, Олимпи Панов, Георги Икономов, Тома Кърджиев и много др. За младото българско княжество Русе е административен център, средище на търговията включително и с чужди държави, родоначалник на българската индустрия. Тук се полагат основите на родното селскостопанско машиностроене, химическата промишленост, търговския речен флот, металообработването, заработват големи предприятия за текстил, захар, нефтопреработване, сапун, бои, телове, и пирони, тръбна мебел, чорапи,мая и пр.

Мдаа сега е пред фалит града.Но Русе няма да загине вярвай те ми.Оцелявал и пак ще оцелее



--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377024 - 22.07.2004 22:38 [Re: gena]

Ето сега малко снимки
Русе в миналото



Русе сега



--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377036 - 22.07.2004 22:52 [Re: gena] Прикрепен файл (95 тегления)

TOVA DALI OSHTE SEDI TAM

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377042 - 22.07.2004 22:57 [Re: muntzer2] Прикрепен файл (92 тегления)

i tova

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377043 - 22.07.2004 22:58 [Re: muntzer2] Прикрепен файл (87 тегления)

i tova Ruse imam predvid

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377048 - 22.07.2004 23:05 [Re: muntzer2] Прикрепен файл (94 тегления)

I niakoi snimki ot Sofia
sv. Nedelia sled atentata


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377052 - 22.07.2004 23:06 [Re: muntzer2] Прикрепен файл (92 тегления)

sveta Sofia predi da se oburne ot sklad v tcurkva

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377053 - 22.07.2004 23:07 [Re: muntzer2] Прикрепен файл (100 тегления)

stari stari Sofiiski

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377055 - 22.07.2004 23:07 [Re: muntzer2] Прикрепен файл (81 тегления)

sofia

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377077 - 22.07.2004 23:31 [Re: gena]

Ето малко известен но интересен факт.
манастира е под егидата на ЮНЕСКО


Скален манастир "Св.Димитрий Басарбовски"

Басарбовският манастир е единствения действащ скален манастир в България. Намира се в каньоновидната долина на река Лом, където има около триста скални помещения, от които четиридесет са били църкви. Някои от тях са естествени, а други са издълбани от човека. Повечето манастири са били обитавани след XII век, а някои от тях и преди това. През този период в България се е разпространило отшелничеството. Монаси със силна вяра в Бога бягали от света и търсели усамотени места за молитва и общуване с Бога. Името на Басарбовския манастир се споменава за първи път в турски данъчен регистър от 1431 год. През XVI век манастира е изоставен. Възстановен е през 1937 год. от монах Хрисант. Състои се от скална църква и няколко стаи, издълбани високо в скалния масив. На 21 май 1953 год. манастира е посетен от румънския Патриарх Юстиниан, придружаван от български и румънски митрополити. На 27 октомври 1985 год. тържествено е отбелязана 300-годишнината от успението на свети Димитрий Басарбовски. Отслужена е литургия от българския Патриарх Максим и светия Синод на Българската православна църква. На 15 км от Басарбовския манастир се намират Ивановските скални църкви, включени в списъка за защитените обекти от ЮНЕСКО поради своето световно историческо значение.



--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377081 - 22.07.2004 23:35 [Re: gena]

I Aladja masntir e interesen. Neshta koito mnogo suzaiavam che ne sum vidial dokato sum bil v BUlgaria.

Aladja

no tova sa manastiri ne sa gradove


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377083 - 22.07.2004 23:35 [Re: muntzer2]

ами това е музикалната гимназия.
Има я .И сега е в ремонт.Преместиха училището обаче докато я ремонтират.


--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377086 - 22.07.2004 23:40 [Re: muntzer2]

и двете джамии са непокътнати
Русе е странен град.Много задружно в миналото са съжителствали различни националности.Турци,гърци,арменци,българи,гагаузи малко.


--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #377089 - 22.07.2004 23:43 [Re: muntzer2]

Да .Наскоро снимах там.Хубаво е .Но русенските скални манастири са по стари.Прав си обаче.май разваляме темата на Черкеза.
Извинявам се.

--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Крумка
с палто от норки
***

Регистриран: 06.07.2004
Мнения: 4675
От: Опицвет
Re: Стари градове
    #377224 - 23.07.2004 08:22 [Re: cherkezs]

ВЕЛИКО ТЪРНОВО- много кратки исторически бележки

Велико Търново има повече от петхилядолетна история. Първите следи от човешки живот са намерени през 1972г.в западната индустриална зона на града, местността Качица. Открито е селище, което е от края на VI хилядолетие пр.н.е. и неговите обитатели се смятат за първите жители на територията на съвременния град. Според открития материал заселването на средновековно Търново засега може да се отнесе на хълма Трапезица и да се датира от първата половина на 111 хилядолетие пр.н.е. На хълма Царевец, където се извършват системни археологически проучвания, е открито тракийско селище от XIII в.пр.н.е. Тук са живели племената уздицензи и кробизи към VI-I в.пр.н.е. Следващият културен пласт е от ранновизантийската епоха, IV-VII в. По време на Юстиниан I по цялата долнодунавска граница и в предпланините на Хемус са създадени мощни отбранителни системи. Тогава възниква и укрепеното трихьлмие Трапезица, Царевец и Момина крепост. Върху развалините на ранновизантийската крепост на хълма Царевец по- късно възниква средновековно славяно- българско селище, което продьлжава да сьществува през целия период на Първата българска държава и през годините на византийското владичество. В това селище се води интензивен живот до IX- Х в. През XII в. то вече е укрепен град и значителен стопански ценгьр.
За произхода на името на града има три предположения. Първото е, че то идва от латинските думи tres naves- три кораба (хълмовете Трапезица, Царевец и Момина крепост). Второто, че е от латинската дума turis - кула, поради големия брой кули по крепостните стени. Третото предположение, че името Търнов идва от славянската дума "терн" или "трън" и оттам с годините съответно се развива в Тернов, Трънов, Търнов, Търновград.
През XII-XIV в. градът- столица е известен с името Трънов и Търновград.
През 681 г. Търново влиза в пределите на сьздадената от хан Аспарух славяно-българска дьржава. През 1185 г. Търновград става центьр на въстанието на българите, предвождани от братята боляри Петьр и Асен. Въстанието е обявено при освещаването на църквата "Св. Димитър". По това време, повече от два века, Търновград става столица и центьр на политическия, духовния, икономическия и културния живот възстановената българска държава.
Средновековният град бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, "Асенов" по поречието на р.Янтра. На хълмовете Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости, известни като "град Трънов" и "град Трапезица". Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т.нар. Нов град. Под югоизточната кула на Царевец се намирал кварталът на чуждестранните тьрговци- франките, а в подножието на хълма Момина крепост, до реката, били жилищата на най-бедната част от средновековното население на столицата- нищите.
През ХIII-ХIV в.столицата Търново става център на прочутите в целия европейски Югоизток книжовна, живописна и архитектурна школа. Това е вторият "златен век" на българската култура- това са прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търновската живописна и архитектурна школа, паметници като Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър с 366 миниатюри, Манасиевата хроника, Драгановия миней, Добрейшовото евангелие, Томичовия псалтир, стенописите в Бояна, Земен и Иваново, църквите в Търново и Несебър.
Във вековете на турското владичество от 1393г. до 1877г. градът се превръща в непревземаема крепост на българския дух. Той е център на величави борби за национално освобождение, църковна и културна независимост.
Въстания- Първо Търновско (1598 г.), Второ Търновско (1686 г.), Мариното (1700 г.), Велчовата завера (1835 г.), на Капитан дядо Никола (1856 г.), Хаджиставревата буна (1862 г.), четите на Филип Тотю (1867 г.) и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.)
На 7 юли 1877г. руски войски освобождават старата българска столица.
От 10 февруари до 16 април 1879г. в Търново, в сградата на бившия конак, построен от майстор Кольо Фичето, заседава Учредителното събрание. То приема първия основен закон на Княжеството- Търновската конституция.
През средата на XIX в. градът става значим административен и икономически център за занаяти и търговия. Развитите занаяти са- златарство, кожухарство, казанджийство, абаджииство, табачество, мутафчийство.
През 60-те години на века се откриват и първите фабрики за сапун, коприна, спирт, оцет, хартия. Много от търновските търговци държат кантори във Виена, Манчестър, Лайпциг, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва, Цариград и водят оживена търговия в Европа. Пазарните зни са през есента. Тогава наричат града "сухо пристанище" и Малък Цариград- заради неповторимата си красота и оригинална българска архитектура.
През 60-те години на века Русия, Австрия и Франция разкриват в града свои търговски консулства.



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #383990 - 29.07.2004 09:37 [Re: Крумка]

Асеновград - център на община, е най-големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м надморска височина и отстои на 19 км от Пловдив, на 85 км от Смолян и на около 180 км от София.
Асеновград се гордее с хилядолетно културно-историческо наследство.

Сполучливото съчетание на планината с равнината, мекият климат, плодородната почва, както и фактът, че тук е входът на най-удобния проход през Родопите, свързващ Тракия с Беломорието, са причина Асеновград и районът около него да бъдат заселени още от най-дълбока древност.

Един от най-интересните праисторически обекти на територията на община Асеновград се намира в с. Долнослав в местността Лопките. Там е разкрит и проучен първият и единствен досега в България и света неолитен култов център, който с дейността си е обслужвал религиозните и други духовни потребности на праисторическите жители на цяла днешна Южна България.

По археологически данни в очертанията на днешния град е съществувало тракийско селище, продължило своя живот и през римско време. Няма сведения за името на античния град.

Много са паметниците, останали от траките, които илюстрират богатата им материална и духовна култура. Изключително интересни както за специалистите, така и за туристите са тракийските скални светилища. Най-загадъчното от тях е светилището на Баланташ, съществувало от халщата до късната античност. В района на Асеновград са открити четири светилища на Тракийския конник - най почитаното от траките божество през римската епоха.

През средновековието Асеновград споделя бурната съдба на региона и превратностите в борбите между България и Византия, като многократно сменя господарите си. За първи път името Стенимахос се среща в Устава на Бачковския манастир, съставен през 1083 г. по нареждане на Григорий Бакуриани - византийски военачалник и основател на Бачковската обител. По негово нареждане в града се изграждат странноприемница и крепост за защитата му. По-късно в летописите на кръстоносните походи селището е споменато като Станимако, Естанимак и Скрибенцион.



Възстановеният надпис
на цар Иван Асен II, XIII век

През 1230 г., след битката при Клокотница, цар Иван Асен II укрепва и разширява силната станимашка крепост Петрич. Той увековечава това свое дело с надпис, издълбан на една скала над входа на крепостта, която по-късно е наречена Асенова, а Станимака е преименувана през 1934 г. в Асеновград.

След войната градът остава в пределите на Източна Румелия и се обособява като отделна административна единица. По време на Съединението на България на 6 септември 1885 г. жителите му участват в отряд, наброяващ повече от 2000 души.

Славата на Асеновградския край като сакрален център, оформил се през античността, е доразвита от настъпващата християнска религия и култура. Синкретизмът между заварените култове и новата вяра облекчава ранния период на приспособяването към нея. Църквите и манастирите са призвани да осъществяват непосредствено духовното преустройство и затова започва тяхното усилено изграждане.





--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: Стари градове-градът на белите скали
    #385224 - 29.07.2004 23:07 [Re: cherkezs]

БАЛЧИК !!!!


Балчик (наричан в миналото Дионисополис - градът на Дионисий) е малък но много романтичен български град, разположен на брега на Черно море. Встрани от потока туристи посещаващи България и почти напълно непознат на света, Балчик е успял да запази до днес своята автентичност изградена под влиянието на много култури и народи. В този малък град както и в целият район живеят в разбирателство хора, чиито предци са (по ред на заселвнето) древните гърци, българи, турци, татари, цигани и румънци - не включвайки тези, принадлежащи към други по малобройни групи. Днес по улиците на града, от местните жители могат да се чуят най-често български и турски.
Балчик е на 2600 години - една достойна за уважение възраст. През този период той е бил известен като древногръцката колония Круни, гръцката и по-късно византийска крепост Дионисополис, средновековният български град Карвуна, османският и впоследствие отново български град Балчик. За кратко време градът е бил завладяван от армията на полско-унгарският крал Владислав III Ягело Варненчик през 1443/44 и от Донските казаци (напр. 1604). През това време се е оформял сегашният етнически състав на района - например турскоговорящите християни наричани Гагаузи и Татарите (може би дошли от Русия). През периодите 1913-1915 и 1919-1940 Балчик е бил под румънска власт - тогава е бил изграден двореца на румънската кралица.


--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: Стари градове-градът на белите скали и неговата
    #385314 - 30.07.2004 00:10 [Re: gena]

Ботаническа градина


Университетската Ботаническа градина – Балчик е създадена през 1955 година на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Постоянните и системни грижи, които са положени, връщат постепенно красотата на това “тихо гнездо” и то става туристически обект с международна известност.

Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси и други сукуленти, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.
градината можете да наблюдавате екзотични растения като бонбоненото, каучуковото и книжното дърво, рядко срещаната метасеквоя, древното гинкго, едроцветната магнолия и много други. Ще навлезете в богатството от багри на цветни лехи, виещи се храсти и стари дървета.Тук се отглеждат около 2000 растителни вида, принадлежащи към 85 семейства и над 800 рода с невероятно разнообразие от вариетети и форми.









--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #393945 - 06.08.2004 10:22 [Re: Крумка]


Батак . Църквата "Св. Неделя"


Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти.

До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий.

По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете й да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината (от Солун през Беломорието до Константинопол).

Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.

През Възраждането тук израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов.

По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.








--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
muntzer2
mozuk
***

Регистриран: 20.04.2004
Мнения: 800
От: VA
Re: Стари градове
    #397691 - 10.08.2004 10:02 [Re: cherkezs] Прикрепен файл (52 тегления)

Batak sled 1876


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #400388 - 12.08.2004 10:41 [Re: muntzer2]



На територията на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. - ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.).

Старобългарски некропол с гробове по езическия обред и с характерен инвентар от гърнета и кана има в центъра на града (между драматичния театър “Йордан Йовков” и концертна зала “Добрич”). Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

През ХVІ век на това кръстопътно място (оттук минават пътища от Дунав за Черно море и от Източна Европа за вътрешността на Балканския полуостров) отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г.

Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646-1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски занаятчийски традиции.

До началото на ХІХ в. населението на града достига 12 000 жители, предимно турци. Първите български заселници са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.


Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.

На развитието на града през първите десетилетия на ХХ век се отразяват политическите превратности в резултат на водените от България три поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич.

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте големи градове на България - важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна.




--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gena
фурия
****

Регистриран: 07.09.2003
Мнения: 17536
Re: Стари градове-родният град на моята майка
    #407142 - 17.08.2004 23:31 [Re: cherkezs]

Археологични паметници край Ивайловград, Мезек и Харманли: богатствата, немарата и разрухата

Любомир Цонев






Чувствах се много освежен и бодър, въпреки краткия сън. Поразходих се в градинката около къщата – чудесните цветя светеха в косите сребристи лъчи на утринното слънце. Встрани в голяма тенджера бе извисило снага малко лимоново дръвче, отрупано с плодове. До оградата – див рожков, целият в лилави цветове. И смокиново дръвче, естествено, както се полага за такъв топъл край, който усеща полъха от Беломорието откъм долината на Марица на изток. Местните хора обичат да се шегуват, че градчето им е разположено на юг от Гърция – ако погледнете картата, северно от Ивайловград българогръцката граница прави голяма дъга на запад в Родопите и едва после се обръща на изток, към Свиленград.

Днешното градче Ивайловград – чисто и приветливо, с мъничък, но живописен център, с десетина по-старички къщи от началото на ХХ век – е било известно още от ХVІІ век като село Бююк Ортакьой. По-късно се нарича само Ортакьой, а от 1934 е преименуван на Ивайловград. Има към 2500 жители. Разположено е по източните склонове на Източните Родопи. Землището му се обработва много добре – лозя в чудесно състояние, сякаш сме в Южна Франция. По програмата САПАРД местните хора искат да станат винарски център тип “шато” – с пълен цикъл на производство и само от местна суровина. И като гледам как се отнасят към земята и лозята си – май ще успеят. Имат доста маслинови насаждения. Навремето са се занимавали и с бубарство.


Прекрасна двуката старинна къща - етнографският музей в Ивайловград





На площада в центъра вниманието ми привлече мраморна плоча с бронзов барелефен портрет и надпис: “Яни Попов, тракийски войвода. 1876-1954”. Стана ми много приятно, понеже така неочаквано се свързаха спомените ми от Странджа '2003 със сегашня излет по Източните Родопи!

Бродейки по Странджа, посетих с.Бръшлян, където през пролетта на 1903 се е състояло първото сериозно сражение между комитите, подготвящи Илинденско-Преображенското въстание, и турска войска. Тогава загиват
геройски Пано Ангелов и Никола Равашола. За подвига им в Странжа се пее една прекрасна песен, която започва с незабравимия стих “Ясен месец веч изгрява / над смълчаната гора”. Тя е съчинена именно от Яни Попов в памет на неговите близки приятели и съратници. Не се сещах сега, обаче, какво общо има войводата Яни Попов с Ивайловград. Точно тогава като по поръчка през площада мина бай Къчо и ми обясни – ами Яни Попов е родом оттук! Така фактите се свързаха в една верижка. Пътувам по местата, свързани с Илинденско-Преображенската епопея и осъзнавам събитията брънчица по брънчица. Така е най-добре да се учи история!

Разхождам се бавно, правя снимки. На хълма над площада зад една голяма старина двуката къща намирам огромна черква от тип базилика – това е “Св. Пророк Илия”. Както разбрах по-късно, строена била през 1877-1878. Питам се: откъде такава огромна черква по нашите поробени и бедни земи? Отговора намирам в притурката към книгата на академик Любомир Милетич “Разорението на тракийските българи през 1913 г.” – там има етнографска карта на района за началото на ХХ век, преди Балканските войни, когато земите на юг от Южна Румелия още са били в турските граници (до 1913).

В една значителна територия с ширина (от север на юг) около 40 км, и простираща се над 200 км от запад на изток (от днешните градове Ардино и Джебел в Централните Родопи чак до река Марица между Одрин и Димотика), е преобладавало турско население. На север и на юг от нея имало обширни области с предимно българско население. И само в една тясна ивица земя с ширина около 10-15 км, която се врязва напречно в описаната територия именно около Ортакьой (от р. Арда на север от него до Бяла река на юг от него, т.е. обща дължина около 30 км), преобладавало гръцкото население.

Така всичко ми става ясно. Турската империя е действала подобно на Римската. Там, където съжителстват няколко етноса, тя изгражда етажна структура – дава на един етнос повечко права с цел той да контролира другия етнос, който има по-малко права; така задачата на централната власт се облекчава. Навсякъде в Странджа, а както сега разбирам - и в източния край на Източните Родопи около Ортакьой - на българите не се разрешава да вдигат големи християнски храмове, докато на гърците се разрешава да издигат колосални за времето си черкви. Това обяснява появата на грамадната черква “Св. Пророк Илия” в центъра на самия Ивайловград, а също и на подобната черква в манастира “Св. Св. Константин и Елена” на 2 км западно от южния ивайловградския квартал Лъджа (Баня). По подобен начин в Странджа по гръцките (до 1913) села Ургари (дн. Българи), Кости и Бродилово има много големи черкви, докато в българските села наоколо Бръшлян, Заберново, Граматиково, Стоилово – скромни, най-често съвсем прихлупени черквици.

Да-а-а-а. Има над какво да помисли човек, докато се наслаждава на утрото в Ивайловград.

Връщам се при нашите сърдечни домакини. Дамите са станали и са в добро настроение, бодри и готови за път. Хапваме за закуска. Марго определя маршрута и разписанието за днес (8 май 2004): ще видим музейчето в града, после ще правим лъч на юг – до “прочутата” римска вила Армира на 2-3 км от града и тракийската надгробна могила при село Свирачи на 6-7 км от града. След това се връщаме в къщата, вземаме си багажа и заминаваме на север. Целта ни е да посетим “прочутата” тракийска гробница при село Мезек, Свиленградско. По моя молба включваме в програмата опит да издирим един долмен при с.Остър камък, на десетина км южно от Харманли. Накрая ще се приберем в Хасково. Разбирате само от това изброявяне колко сме амбициозни и с каква страст търчим по следите на древната история по тукашните земи!



Отломки от мраморни фризове от римската вила Армира край Ивайловград. Експонирани са в малката музейна сбирка в града. Друго нищо не е останало от ограбената вила...



Скромната сбирка в старинната красиво рестарвирана къща до централния площад трудно може да се нарече музей. Има картонен макет на римската вила Армира и няколко мраморни фриза от украсата й. За всеки случай им направих снимка. Не се надявах много да излезе сполучлива. Но добре че я направих! Тези мраморни фрагменти си останаха за нас най-свястното нещо, запазено от обзавеждането на античната вила.

По дипляните за нея можете да прочетете все суперлативи: единствена по рода си у нас, сградата заема площ 1300 кв. м, датира се от 2-4 в. Хр., имала е богата украса с мрамор. Открита и изучена е от археолозите през 60-те години на ХХ век Най-интересното в нея обаче несъмнено са големите подови мозайки, изобразяващи човешки фигури, животни, растения и декоративни елементи. Мозайка е покривала естествено и дъното на басейна – какъвто е имало във вътрешния двор на вилата.

Какво се оказа като отидохме след половин час на самото място? Aqua nuda! – както обичаше да се изразява един мой приятел в подобни случаи…

Насред една крайно неугледна ливада измежду отдавна изоставени останки от бетонови кули и загадъчни съоръжения (за напояване ли?) видяхме крайно неугледно едноетажно хале, подобно на западнала авторемонтна работилница в Средния Запад на САЩ, каквито ги знаем от филмите. Странна постройка от вертикално бетонирани релси, между които са монтирани стени от циментови панелки и силно зацапани витрини от дебело стъкло, скриващи руината от външни погледи. Отгоре – покрив от гофрирани ламаринени плоскости.

Влязохме. Вътре ни лъхна студ и влага. Груби зидове, издигащи се до около половин метър над земята, очертаваха помещенията на някога бляскавата вила. На подовете – вместо “прочутите” мозайки или поне техни копия – груба и на много места тревясала бетонова заливка. Никакви пояснителни табели. Нищо, което да те предизвика да го снимаш за спомен. Както поразбрахме по-късно – това е един от най-разграбените археологически обекти в района. Не ни се стоеше сред тези жалки останки с още по-жалкото им покритие – направо ни се развали настроението. Излязохме на слънце да се разведрим.

В една съвсем смотана дървена барака наблизо през прозорчето на заключената врата (естествено нямаше жив човек да ни каже нещо за вилата!) видяхме 2-3 мозайки, залепени към носещи бетонни плочи (да речем 1.5 м х 1.5 м, дебелина 5-6 см), издигнати вертикално, складирани като панели за жилищно строителство. Бяха подредени така, че се покриваха взаимно и не можахме да видим много от изобразеното. Нямаше дори свястни снимки на оригиналните мозайки. Да не говорим за някакви фотокартички или дипляни. Не съм виждал по-гадна “експозиция”. Какъв туризъм, братя и сестри, каква ти Европа…




Тракийската могила при село Свирачи, южно от Ивайловград. Вижда се белокаменната й крепида – единственото, което посетителят може да види тук.

Следващият обект бе по-интересен, поне за мене – тракийската надгробна могила при с. Свирачи. Наблюдавахме я със смесени чувства – хем поразени от размера на съоръжението – обиколка 200 м , височина 15 м – хем натъжени и от нейното състояние. Това, според мене, е най-зверски разкопаната тракийска могила – от самите археолози, не от иманяри!!! С багер е отнета и разпръсната поне 80% от почвата на могилата. Останала е да стърчи само една “огризка” от нея, подобна на гигантска кифличка с мармалад (или на тънък лунен сърп, ако искате по-хладнокръвно сравнение).


пръстта на самата могила е светла, охрена на цвят. Вътре не е имало каменна гробница, а само по периферията е била изградена подпорна стена – крепида. В могилата намерили гроб на момче и цяла затрупана колесница, заедно с конете. Последното е рядък случай! Такива погребения на колесници са известни още (според Г.Китов) на 3 места у нас: в Жаба-могила край Стрелча, в могила при с. Плачи дол, Добричко и в т.н. Могиланска могила във Враца. За огромно наше съжаление тук също няма какъвто и да е надпис или табло със снимки от находките! Да не говорим изобщо за дипляни или картички – къде ти! Дори в Ивайловград няма снимчица от разкопките и находките. Това ако не е престъпление! Дошли “вещите” упълномощени лица, разгребали на едро с багерите, взели каквото имало за вземане и го отнесли Бог знае къде. А за тукашните хора и за туристите – нищо-нищичко! Нали е гранична зона с НАТО? Тук туристи няма да идват и това безобразие няма да се разчуе!

Беше ни тъжно. Поседяхме под слабата сянка на няколко хилави дръвчета наоколо. Слънцето напичаше, подухваше слаб вятър. Бе душно и песъчливо.

Постарах се мислено да се пренеса в древността, когато е била създадена могилата. Постарайте се и вие, читатели! Струва си!

Имало едно време един богат и заможен тракиец. Може би в достатъчно зряла възраст дочакал с огромна радост да му се роди дете и детето се оказало син. Щастливият татко сигурно не е бил на себе си - ето кой ще продължи делото му, ще управлява земите му и като войн ще ги брани от посегателствата на съседни племена. Той трябва да расте като калено и смело дете, за да продължи знатния тракийски род. Ще овладее умението да управлява земите, да се бие с меч, да язди кон и да кара колесница. Прекрасните коне и колесниците са били винаги едно от най-големите гордости и постижения на траките, за които са им завиждали съседните народи. Достатъчно е само да прочетете няколкото реда с хвалебствия, които самият Омир им посвещава в Илиадата! Те са въплъщавали устрема, свободата, красотата и силата.

Да-а-а…. Но сляпата съдба решила друго: скоро отнела живота на невръстното момче. Покрусеният баща го погребва в една огромна и много красива могила от златистожълта песъчлива пръст, опасана с белокаменен подпорен зид-огърлица, която ярко се извисява на фона на околните зелени поля и тъмносиньото южняшко небе. В центъра й – до телцето на любимия син - таткото поставя… колесница, заедно с конете! Колесницата, която вече е бил предназначил за сина си! Този надгробен дар ме разтърси. Той въплъщава всичките надежди, които е таяло бащиното сърце.

Боже, колко тъжно е тук! Колко красноречива е тази осакатена от багерите могила! Колко жестоко е поруган от ахреолози и от други копачи интимният и величествен паметен знак на една човешка трагедия, на вечни и понятни за всеки от нас чувства… Боли ме, сякаш аз съм бащата.

Може и да не съм прав. Може и да не е било така. Не знам.

Исках да се поразсея малко. Станах и потърсих някакъв характерен детайл от този занемарен и разграбен археологичен обект, който да снимам и да запазя като конкретен спомен. Тогава забелязах особения начин, по който са укрепвани блоковете в крепидата. За разлика от типичните железни скоби, забодени в два съседни блокове и залети после с разтопено олово (напр. Четиньова могила при Старосел, хероонът на Мишкова нива при М.Търново и др.), тук е приложена друга техника, която оцених като много любопитно хрумване, щом я осъзнах. Издълбава се в двата съседни блока обща плитка ямка, която има вид на пеперудка (каквито се ползват в официални случаи вместо вратовръзка): два островърхи равнобедрени триъгълника, единият в единия блок, а другият в другия блок, се срещат с върховете си точно по граничната линия. В тази ямка очевидно е била поставяна желязна планка със същата форма, като в калъп. Така при опит за раздалечаване на двата съседни камъка, клиновидната планка в клиновидната ямка е упражнявала свързващо усилие! Сега ямката, която изучавах внимателно, бе запълнена с пръст и за да я изчистя и снимам, я полях с вода и с пръсти изплисках разтворената кал. Бях щастлив, сякаш за няколко минути забравих днешния свят и се пренесох в миналото сред строителите. Навярно така се чувстват истинските археолози. Все пак намерих нещо, което не е отмъкнато оттук! Нещо, което непосредствено ми говори за тракийския строителен гений!

Малко изтормозих дамите, понеже се забавих. За сметка на това те бяха шашнати от вида ми – ухилен до уши, но изплескан с кална вода до коленете (панталонът бе черен)! Обясних им как се наложи да чистя “пеперудената ямка”… А пръстите на дясната ми ръка бяха окървавени – без да усетя съм я разранил при почистването. Абе да си Индиана Джоунс не е шега работа!

Впрочем, ако ми позволите, ще добавя още едно важно сведение, за да ви предпазя от разочарования. В туристическите рекламни дипляни за Ивайловград се споменава още интересна и добре запазена тракийска гробница при граничното село Долно Луково, на живописната и чиста Бяла река (нещо като Велека в Странджа!). Месец след настоящия излет поразпитах за нея в хасковския исторически музей. Научих следното: след като иманяри отмъкнали много красив и ценен каменен релеф от гробницата, отчаяните археолози направо я затрупали наново – понеже не са способни да й осигурят охрана. Така че не се лъжете по българските рекламни дипляни за туризъм! Те са предназначени главно за заблуда на врага.

Прибрахме се в Ивайловград. Натоварихме багажа си в колата. Тогава бай Къчо с присъщите си радушие и чувство за хумор ни връчи по една найлонова торбичка и казва: “А това са вашите индивидуални пакети!” Това прозвуча като тренировка по гражданска отбрана, да речем за оказване на първа помощ или за евакуация. Всъщност за всекиго от нас домакините бяха приготвили по едно голямо шише от разкошното си домашно вино, по едно по-малко шише от също така божествената си ракия (“къчовица”) и по едно бурканче сладко от смокинята на двора… Обещаха ми да ми помогнат да разгледам долмените в Плевун и Железино, ако дойда пак за по-дълго време. Милите…

Пътят ни на север пресече р. Арда и се издигна на билото, откъдето се откриха фантастично красивите панорами на гористите тъмнозелени (сега! а я си ги представете наесен!!!) стръмни склонове на язовир Ивайловград с неговите безбройни и живописни меандри…

Още по на север гледката бе толкова смайваща, че спряхме колата и се полюбувахме към половин час. На изток от нас се издигаше заоблената гориста грамада на граничния връх Шейновец. Малко на север и на запад от него стърчеше една скална китка – група високи червеникавокафяви скали, обгърнати от зелената яка на гората. Тази група се наричала “Птичи камък”.



Прочутият коридор на тракийската гробница при с. Мезек, Свиленградско. Май никой не е виждал снимка на самата главна камера, понеже гробницата винаги е заключена за посетители...
Към 2-3 следобед бяхме вече пред входа на “прочутата” тракийска гробница в с. Мезек. Прочута най-малко с 2 неща. С дългия си коридор – цели 20 метра! И с голямата си цилиндрично-куполна гробна камера – най-голямата у нас, преди да бъде открит храмът при Старосел. Гробницата при Мезек била открита случайно в 1931. Тя е само на десетина метра от кльона – телената ограда на буферната 2-км зона при границата с Гърция. На малко табло пред входа има няколко поизбелели чернобели снимки. На едната – бронзова статуя на глиган. Ловът на глигани е бил специална привилегия за богатите траки. На друга снимка – участък от красивия мощния опорен зид (крепида),

от добре одялани едри блокове (квадри). Самият вход, обаче… [Познайте!… Да, познахте! …] беше преграден със заключена желязна решетка, а наоколо нямаше човек да ни твори! Само надпис: “За посещения се обаждайте един ден предварително на телефоните …”

Както и да е. Свикнали сме вече. Щракнахме електричен ключ до вратата и в коридора светнаха няколко крушки. Така поне се полюбувахме на най-дългия коридор и успях да го снимам. После тръгнахме да обикаляме могилата с надежда да видим поне крепидата й. Напразно – имаше само някакъв ров, силно обрасъл с бодливи храсти и хилави дръвчета габър и дъб. Отказахме се и седнахме под сянката на дъбовата горичка да си починем. Месец по-късно колежка от Института ми донесе изрезка от в. "Орбита" от 1988 със статия от арх. Малвина Русева от Националния институт по паметниците на културата, която бе посветена на хероона в местността Мишкова нива край М.Търново. За мое изумление там неочаквано прочетох следното изречение: “Има снимки от крепидата в Мезек, но самата нея я няма, била е разграбена за строителен материал.” Ха така!

Представете си: Силно охранявана зона до самата граница. И цяло едно село с каруците седмици или месеци наред разграбва за строеж няколко стотин тона добре одялани каменни блокове, които са представлявали крепидата на могилата. След като е била открита. След като е било ясно, че е ценен паметник. Както разправяше академик Сендов в Народното събрание веднага след 10 ноември 1989: “Всички вкупом съгрешихме…” Е, не знам кога е станало вандалството, ама все пак е било след 1931, а не в Средновековието… Затова вече не хващам никаква вяра на българи, които прехвърлят вината само върху анонимните иманяри. Цели села са участвали в разграбването и унищожаването на паметниците!

Тогава още не знаехме тази подробност и бяхме в добро настроение. Сянката бе отморяваща. Запасите на Марго бяха отново на висота: хрупахме си печени бадемки, пийвахме си джин с тоник и лимонови резенчета. Косовете наоколо бяха също в добро настроение и пееха до скъсване.

Внезапно иззвъня мобифонът на Ягода. Сега пък се обади една друга наша колежка - Краса, много опитна пътешественичка, която също би била тук с нас, ако в момента не бе във Франция. Глобализацията понякога е забавно нещо, а? Само до преди 5-6 години такава информационна близост бе невъзможна! Разменихме си поздрави. Обещахме си наесен да пътуваме пак, но вече заедно.

При Свиленград излязохме на главния път и поехме към Харманли. Дамите благосклонно се съгласиха да потърсим заедно един долмен до този град, което винаги си е едно рисковано мароприятие.

Бях издирил няколко месеца предварително статия от Стефан Бончев, публикувана в Германия през 1896, където се твърдеше, че южно от Харманли има 2 цели и 1 разрушен еднокамерни долмени: (а) 1 запазен между връх Остър камък и едноименното село; (б) 1 запазен на 4.5 км западно от първия; и (в) 1 разрушен на склона на връх Хухла, до с. Брягово. По-късно, в началото на 70-те години на ХХ век, когато проф. Ал. Фол води експедиция по мегалитите в Тракия, вече от трите е останал цял само първият. Той е бил известен като добре запазен и красив образец на твърде малобройните долмени в Източните Родопи. Неговата снимка дори е поместена в том 2 на енциклопедията “България”, издателство на БАН, 1981, като илюстрация към статията за долмени.


Останките от един красив долмен при с. Остър камък, Харманлийско.. Бил е жив и здрав от 1896, когато е открит и описан, до към 2000 година, когато е рухнал, подкопан от иманяри


И така, държа в ръце немската статия от Стефан Бончев от 1986, според която долменът е вдясно, северно, от пътя към с. Остър камък. Марго – нашият навигатор – държи най-модерната и едромащабна туристическа карта на Източните Родопи, където долменът е означен вляво, южно, от същия път. Има интрига, нали? Чудехме се как да постъпим. Спряхме колата. Стопирах едни местни селяни с червен москвич и ги попитах. Мъжът доста колебливо и без желание ми посочи да вървим по един черен път право на север от шосето. Това и сторихме. Минахме поне половин километър – никакъв долмен. Оставих дамите да си почиват на поляните и тръгнах през храсталаците и
дърветата на запад, където се виждаше покрайнината на селото. Тук-там често срещах заблуждаващи скални групи, но не виждах долмен. Спомних си, че докато пътувахме с колата Хелън закачливо ме бе попитала,: “Добре де, ако попаднеш пред долмен, как ще го познаеш, че е наистина долмен и точно него търсиш?” Отговорих: “Ами аз си ги чувствам вече! Видял съм цели 5 в различно състояние. Имам си нюх!”

Попритесних се, доколко ще ме търпят да търся – бе към 6 привечер; не бяхме обядвали; доста се уморихме. Реших да ида до близката нива и да питам тракториста – дано ми каже.

И точно тогава го видях. ТОЙ Е!

И радостта ми тутакси се смени с разочарование: този красив еднокамерен долмен бе съборен от ровичкането на иманярите в основата му – вероятно съвсем наскоро, да речем преди 5-6 години. По стените и покритието с кафява боя бяха написани буквите за посоките на света. Също както върху менхира при с. Овчарово, в Западен Сакар. Личеше си почеркът на археолозите от хасковския исторически музей – като не могат да поправят стореното, че нямат пари и техника, поне аварийно да отбележат кое как е било, та в бъдеще някой ако може да възстанови долмена…

Минута мълчание. Няма салюти, няма военни почести.

Извиках дамите – показах им рухналото съоръжение. Снимахме го. Седнахме да починем при близкото микроязовирче до самото шосе. Е, това е. Колкото – толкова.

“Тоз - паднал. Друг ще ви покажа и толкоз.

Какво тук значи някакъв си долмен?”

Продължихме на запад през селата Криво поле (Какво име, а? Уж поле, сиреч голямо и широко, пък - криво! Не съм виждал по-красив пейзаж!) и Малево и се прибрахме малко след седем в Хасково.

Да не мислите, че след такъв труден ден сме се проснали уморени да спим? Не сте познали!

Умихме се и отидохме в сладко малко расторантче-градина, а после, към единадесет се отбихме в сладкарница, където завършихме деня с хубави мелби. Чак тогава вече ни се доспа и се прибрахме. Утрото може да е по-мъдро от вечерта, но вечерта често е по-красива…













--------------------
Все вышесказанное-это лишь моя точка зрения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ellia
яхнала метлата
***

Регистриран: 19.07.2004
Мнения: 7676
От: hic et ubique
Re: Стари градове
    #407177 - 17.08.2004 23:59 [Re: cherkezs]

Несебър

Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на древното тракийско селище Месамбрия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. Името му означава град (брия) на Мелса. От 510 г. пр.н.е. е превърнат от преселници дорийци в гръцки град-колония под името Месемврия, конкурент на Аполония в търговията по Черноморието. В него имало театър и храм на бог Аполон. В града са секли монети от сребро и бронз, а през ІІІ в. пр.н.е. - и от злато. През 72 г. пр.н.е. е окупиран от римски гарнизон. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ-ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър.

През Второто българско царство градът преминава няколкократно ту в български, ту във византийски ръце. Апогеят на развитието му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в българската държава. Месемврийските грамоти свидетелстват за дарения, които Несебър получава за изграждане на църкви и манастири - повече от 40 според преданията.

През 1366 г. кръстоносците, водени от Амедей VІ Савойски, превземат града и го предават на византийците. От месемврийските хроники узнаваме за събитията по време на падането му под турско робство през 1371 г., когато са съборени крепостните му стени. По време на робството Несебър запазва пристанищното си значение. Строят се кораби, изнасят се зърнени храни, дървен материал и др. След Освобождението Несебър е малко рибарско градче.

През 1956 г. градът е обявен за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от ІІІ-ІV в., несебърските църкви от V-VІ в. и по-късните, от средновековието (Х-ХІV в.), които са изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура, около 60 възрожденски къщи, обединени в няколко ансамбъла, придават неповторим облик и особена атмосфера на града.

На територията на общината е разположен националният археологически и архитектурно-градоустройствен резерват “Старинен Несебър”. Старинната част на гр. Несебър е паметник на културата от Листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

На територията на общината има 103 паметника на културата, от които:
Средновековни църкви - такива са “Св. Стефан” и “Св. Спас”, базиликата “Елеуса”, Старата митрополия и др.;
Археологически паметници - ранно византийски терми, крепостни стени, щерна и др.;
Къщи от Възраждането




--------------------
"Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas" Syrus


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ellia
яхнала метлата
***

Регистриран: 19.07.2004
Мнения: 7676
От: hic et ubique
Re: Стари градове
    #407183 - 18.08.2004 00:05 [Re: Ellia]


СОЗОПОЛ


АПОЛОНИЯ

Созопол е един от най-старите български градове. Преди 2600 години гръцки преселници от Мала Азия видели полуострова, заливите, островчетата и се заселили тук. Върху останките на тракийско селище основали Аполония, град-държава, образец на древногръцката демокрация. Нарекли града на бог Аполон - покровител на изкуствата. Аполония бил най-големият и най-богат град по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. От този период са запазени изключително много археологически находки - монети, керамични амфори, кратери, антични котви .

В началото на І в. преди Христа римските войски достигат до Черно море и градът бива сринат и опожарен. След време Аполония бива възстановена, но остава град в източните части на Римската империя. През 4 в. от н.е. Аполония се назовава Созопол - град на спасението. Това е свързано с обявяването на християнството за единствена позволена религия в Римската империя. На мястото на езическите светилища са построени християнски храмове. След разпадането на Рим, Созопол остава в територията на новосъздадената империя Византия.

През 812 г. хан Крум - един от първите велики български владетели, воювайки с Византия, превзема града и го присъединява към границите на България. Созопол става главно българско пристанище на Черно море. През Средновековието около Созопол са построени няколко манастира, между които и “Св. Иван”, разположен на едноименния остров до града.

След падането на България под турска власт градът запазва християнския си характер. Но средновековните църкви са сринати и на тяхно място жителите изграждат малки параклиси, някои от които съществуват и до днес. В края на 18 и началото на 19 в. се строят знаменитите созополски къщи - израз на богатство и културен подем. Първото българско училище е построено през 1881 г., а читалище “Пайсий Хилендарски” е основано през 1896 г.

В началото на 20 в. гръцкото население се изселва и в града се установяват български семейства - бежанци от Тракия. Интересът към града се засилва през 30-те и 40-те години, когато постепенно Созопол се оформя като курортен център. Едни от постоянните посетители от цяла България са хората на изкуството - художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти се вдъхновяват от красотата и уникалната созополска атмосфера.

Днес Созопол е един от туристическите центрове на страната, съчетаващ древността и съвремието, обединен архитектурно на територията на стария и новия град. Привлича многобройни туристи от Великобритания, Германия, Полша, Русия, Украйна, Чехия, Франция. Артистичната и богата на културни паметници и събития атмосфера го нарежда сред любимите градове на туристите. Друга привлекателна страна на Созопол е шансът на посетилите Южното черноморие в края на август да присъстват на най-голямото културно събитие на България - Празници на изкуствата “Аполония”.









--------------------
"Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas" Syrus


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #440836 - 14.09.2004 10:21 [Re: Ellia]



Кога точно е основано Поморие засега е трудно да се установи. Откритите преди няколко години останки от древно селище (3100 г.) са наводнени и е трудно да бъдат изследвани. Има писмени данни, че в средата на VІ в.пр.Хр. аполонци изграждат на северния край на Бургаския залив фруриона Анхиалос.

Точното местонахождение на тази крепост засега не е установено, но се налага хипотезата, че тя е била разположена в морето североизточно от днешния град в район, наречен гремизма (руина). Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататъшна съдба.

В периода І в.пр.Хр. – І в. От Хр. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство. С превръщането на Тракия в римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Поморие. В местността Палеокастро (стара крепост) се изгражда един от най-големите по територия антични градове по нашите земи под името Улпианон Анхиалеон. Главно военно и търговско пристанище на западното Черноморско крайбрежие, Поморие по думите на Амиан Мерцелин е “Велик град”. Въпреки многобройните нападения на варварски племена, градът успява да задържи своето първенствуващо положение до 740 г. от Хр., когато вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво.

При възстановяването му градът е изграден върху терен, на който и днес се намира старата градска част. През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане “ябълката на раздора” между България и Ромейската империя. Вследствие на редица военни операции по суша и море, най-известната от които е битката при река Ахело от август 917 година, при която армията на ромеите е унищожена от войските на Симеон Велики, градът е ту в пределите на България, ту на Ромейската империя. Анхиало е един от последните градове на Балканския полуостров, завладени от турците.

Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от един непознат до Х в. от Хр. поминък – солодобива. В периода ХV – ХІХ в. Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя (другият е Солун). Въпреки общия упадък на черноморските градове по време на турското робство, при Освобождението Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица обективни и субективни причини обаче довеждат до неговия упадък. Построяването на първото съвременно пристанище в съседния Бургас, както и опожаряването на Поморие, са главните от тях. На 30 юли 1906 година Анхиало е в руини.

Градът много трудно се възстановява, но не и неговия неповторим облик на прекрасен град с “дървени къщя, сгушени на едно голо бърдо” (А. Страшимиров, 1901 г.). През 1934 г. Анхиало е преименувано на Поморие. До наши дни градът се развива като важен производител на сол, вина и други земеделски произведения, основен републикански център за балнео и морелечение.



--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #448051 - 21.09.2004 09:13 [Re: cherkezs]



ЕТРОПОЛЕ - ЕВРОПЕЙСКИ ГРАД 2001

През 2001 г. Етрополе спечели "Награда за сближаване на градовете с Европейския съюз - 2001" на Европейската комисия и Регионалния център за Централна и Източна Европа в сектор "Информация, екологично образование и устойчиво развитие".

За първи път български град ще участва в Световна конференция на устойчивите градове, която ще се проведе от 3 до 8 юни 2002 г. в Стокхолм - Швеция.

Община Етрополе заема 375 кв. км площ от Софийска област. Разположена е върху северните склонове на Стара планина. Центърът й град Етрополе (северна ширина 42°49'52", източна дължина 21°39'30") се намира в красивата котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от София.

Надморската височина на Етрополската котловина е 545 м.

Населени места в общината:
- град Етрополе
- селата Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър, Рибарица и Ямна
- махалите Горунака и Оселна

Община Етрополе граничи с общините: Тетевен , Ябланица , Правец , Ботевград , Елин Пелин , Златица

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони.

Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет.

През XVI-XVII век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.

През XVI в. тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството - чуковете самокови.

Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали - ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.



Чук самоков и рударски клещи

Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.

Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария, Македония.



Пафти и буци-пояс, изработени от
местни майстори

Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През XVI-XVII век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.




През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на XVIII век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.

През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) - учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история.

С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.

На 24.11.1877 г. предният отряд на генерал Гурко донася свободата и оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана.



--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #448491 - 21.09.2004 15:54 [Re: gena]



Чирпан е известен с бурното си революционно минало и с богатите културни традиции.

Община Чирпан има богата древна история, което е видно от разкопките в местността Карасура - уникален археологически обект, разположен североизточно от Чирпан, където на едно място са намерени останки датиращи още от праисторическата епоха (4-5 хил. пр. н. е) чак до Средновековието (13 в.).

Чирпан се смята за наследник на античното римско селище Шерампол, коeто е билo разположенo близо до римския град Пизус, на 7 км от сегашното местоположение на града. Смята се, че Шерампол е основан от преселници.

Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15 век. Счита се, че името на Чирпан произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се е формирал градът.

През Възраждането, в периода 18 - 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти. Този български град е люлял в люлката си храбри харамии, за които свободата и единението българско са по-свети от живота. Чирпан е родното място на големия приятел и съратник на Васил Левски, Георги Данчов - Зографина - художникът, оставил на България най-точния портрет на Апостола. От тук тръгват към своето безсмъртие бележитите революционери Стою Филипов, Димитър Матевски, Иван Андонов, Душо Хаджидеков, поп Манол Коларов и др.

След Освобождението на България през 1876 г. гражданите на Чирпан са сред първите, които започват организирана борба за обединението на България и записват името на града в революционната летопис на Съединисткото движение. Днес на датата 6 септември - Деня на Съединението - се отбелязва празникът на града.



Гроздобер в края на 19 в.

През следосвобожденския период занаятите западат, заради загубата на пазари в Османската империя, но процъфтяват лозарството и винарската промишленост.



--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #501849 - 05.11.2004 15:45 [Re: Ellia]


Град Банско /10127 ж./ е главен административен и културно-икономически център на община Банско. Отстои на 161 км южно от София /3-3,30 ч./ и на 59 км югоизточно от Благоевград /1,10 ч./, с които е добре транспортно обвързан.Известен като портата към величествената Пирин планина Банско е най-новият и най-бързо развиващ се български зимен ски- курорт с нарастващо влияние и на летния сезон, посрещащ годишно над 130 000 туристи, в т.ч. значителен брой чужденци /англичани, холандци, руснаци, американци и др./. Той е и любимо място на столичани за почивка и развлечения през уикенда.

Специфичната възрожденска атмосфера, богатото културно-историческо наследство, съхраненият фолклор и занаяти, оригиналната кухня, множеството уютни и спретнати малки частни хотелчета и механи в традиционен стил -- всичко това в съчетание с приказнокрасивата природа на Пирин и топлите минерални басейни на съседно Добринище, превръща Банско в уникален туристически център, чийто посетители през лятото се увеличават с всяка изминала година.
Градът има статут на на уникално селище с международно значение за стопанския туризъм (от 1979 г.).
В Банско има около 150 паметници на културата. Пет от тях са с национално значение: църквата "Св.Троица" с часовниковата кула-камбанария; "Веляновата къща" с художествена украса на Велян Огнев - един от най-изявените представители на Банската художествена школа, къща-музей "Неофит Рилски"- "Бенина къща", къща-музей "Никола Вапцаров"; църквата "Успение Богородично".

Музейният копмлекс е един от най добрите в страната и той включва: "Велянова къща"; къща музей "Неофит Рилски"и къща музей. "Никола Вапцаров" с Дома на изкуството и поезията, където има постоянна етнографска изложба базар; иконна изложба "Банска иконописна школа" в Хилендарският /Рилски/ метох.
Архитекурата на Банско е уникална-типа банска укрепена къща по улиците "Яне Сандански", "Велян Огнев", "Неофит Рилски", "Гечковата Разкръстица", ансамбълът по ул. "Пирин", Джиджевите къщи, Златевите къщи, Коювите къщи и др.

Най-значимото културно събитие са Празниците на банската традиция, които се провеждат всяка година през м.май в продължение на една седмица в старинния квартал. Освен тях, изключителна туристическа атракция представлява оригиналният пикник-отвличане с богата фолклорна програма в околностите на Банско и извозване по селски с коне и каруци.
Традиционен празник в Банско е летнят джаз-фестивал с участието на популярни изпълнители от страната и чужбина. През хубавите августовски вечери на откритата сцена под купола на пиринското небе се лее джазова музика. Цяла неделя, хиляди фенове и гости от цялата страна се наслаждават на любими мелодии и мирис на бор и цвети, носен от планинския бриз.


Банско не е само красив малък град, който посещавате, Банско е различен от всички градчета, които сте виждали.Няма другаде такива порти и зидове от валчести камъни, такива мъжки песни и такива женски фустани. Не ще чуете другаде толкова напевен говор, не ще вкусите по-благи ястия от тукашните.За виното да не говорим - отлежалото в Банско вино е елексир за душата.

Банскалии, тези деца на планината, са несрещани особняни. Те гледат на живота другояче и възприемат светската суматоха по свои начин.Притежават силно развито чуство за хумор и същевременно са изключитело практични .
Как и кога това селище е кривнало от общото течение на живота и е избрало свои път на развитие, никой не дава задоволителен отговор.Необичайна е и околната природа, а може би тя крие част от този отговор. Заобиколен с венец от три планини, с многобройни реки, с тучни ливади и гигантски орехи в полето - пейзажът е оригинално творение на природата, а не подобие на Алпите или Кавказките планини.
От идването на първите заселници в подножието на Пирин, по преценка на археолозите, ни делят 3500 години. дебел пласт пръст и гори покриват завинаги следите им. Снежни стихии, усои и скалисти върхове са калявали местните скотовъди и децата им в издръжливост, жертвоготовност и аскетизъм. За тях това място е било сурово, но и свещено. Планината се е превръщала в мит, който се превавал по наследство като башин имот.


Ново начало за Банско е обединението на махалите в единно селище. То започва през второто хилядолетие след Христа като по-сигурна самозащита от азиатските нашественици. Колко необходимо и разумно е било това обединение, показват следващите съдбоносни векове. С дръзки наказателни операции по време на робството банскалии си спечелват име на непокорни и неподвластни.
Но славата на Банско не е в битките с поробителя, колкото и да са обвеяни с храброст. Гордостта на Банско и негова национална заслуга са книжнината, изкуствата и занаятите, развити през последните 300 години.
През втората половина на ХХ веk Бансkо се обнобява с впечатляваща бьрзина и дълбочина и с присъщите в такива случаи греши. Още тогава градът избира туризма kато основно пре питание и без да засенчва други исkа и в тази сфера да има национално и европейсkо значенне.
Името на Бансkо се асоциира с величествената Пирин планина, с kаменни kьщи и прекрасни ски писти. И все паk това градче не е само kрасив пейзаж, а своеобразна част от българския дух.




--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nebe
омъжена
***

Регистриран: 22.07.2004
Мнения: 1024
От: ab igne ignem
Re: Стари градове
    #501884 - 05.11.2004 15:57 [Re: cherkezs]

Шапка ти свалям!Голяма работа си!Хубаво е ,че има хора които знаят,стремят се да запазят и пополяризират българската история!

--------------------
Глупаво е да се ядосваш,когато някой злослови по твой адрес. Няма неуязвими хора...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #541101 - 02.12.2004 10:15 [Re: nebe]




Град Шумен е основан преди 3200 години. През вековете винаги е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска, българска. В близост до Шумен се намират първите две столици нa Българската държава - Плиска и Велики Преслав и култовия център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът е наричан Симеонис. Относно името на гр.Шумен има две версии. Първата е, че произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен. Втората е, че произхожда от шума - силно залесено място с много гори. От основаването си до XV век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.
След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 година Шумен е разрушен от турците и преместен на сегашното му място в подножието на Илчов скат. Шумен е един от най-активните центрове на българското Възраждане. На 11 май 1813 г. в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий и първата театрална постановка. През 1828 г. е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г. - първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 г. е основан първият български симфоничен оркестър.Тук са творили бележитите Шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков и други.

Национален историко-археологически резерват “Мадара”
Богатството на откритите археологически паметници датирани от IV хил. преди Христа до XV век, дават основание на изследователите да нарекат Мадара "Българската Троя". Най-забележителния паметник в резервата е уникалният скален релеф Мадарски конник. Единствен в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват подвизите на трима български ханове - Тервел, Крумесис и Омуртаг. Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно значение.

В историческата наука Мадара е известна и като култов център. Тук могат да се видят светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси. През XIV век в скалите на платото, е бил създаден най-големият в България скален манастир с над 150 килии.

Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"
На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха /XII век преди Христа/. По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци.

През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество.

През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена.

Крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство.

Национален историко-археологически резерват "Плиска"
Столица на Първата българска държава, основана от Аспарух. На площ от 23 km2 са разположени останки от монументални архитектурни обекти. В археологическия музей е показан битът на населението, материалната и духовната му култура от периода VII-X век.

Столица на българската държава от 893 до 972 г. В археологическия музей са шедьоврите на българския Златен век: Преславското златно съкровище, керамичната икона "Св. Теодор", керамичен иконостас, колекция оловни печати, автентични писмени паметници от IX-XI в.
Томбул джамия
Култов архитектурен ансамбъл, построена през 1744 г. Джамията е втора по големина на Балканския полуостров. Действащ мюсюлмански храм.
Църква "Св. Три светители"
Построена през 1857 г. на мястото на стар параклис, с дарения на шуменските еснафи. Запазени са старата портика с надпис над входа, царските двери и старинните икони. Енергийно излъчване - 420 силоса, установено при радиестезични изследвания.
Църква "Свето Възнесение"
Построена през 1829 г. Стенописите, иконостасът и вътрешната уредба датират от `933 г. Съхраняват се ценни книги, златотъкана плащеница с перли от 1776 г., както и иконата "Св. Св. Кирил и Методий", подарена от генерал Белокопитов на 6 юли /18 юли/ в памет на освобождението на Шумен. По древен обичай в храма са погребани заслужили за вярата и народността си възрожденци. Сред тях има и двама княза Димитър Мурузи /1766-1812/ и Валериан Григориевич Мадатов /1782-1829/.

Арменска църква "Св. Асвизазин" (Света Богородица)
Взиданият надпис съобщава времето на строежа 1834 г. от бежанци арменци. През 2001 г. е ремонтирана и обновена с нова камбанария. В двора на църквата се пазят надгробни мраморни плочи на арменски първенци и дарители от 18-19 век с надписи и скулптурни украси. В нея през 1849 г. Лайош Кошут и неговите сподвижници отбелязват Рождество Христово. В съседство до църквата е сградата на Арменския народен дом.

Къща-музей "Панайот Волов"
Домът на един от видните дейци на българската национална революция - Панайот Волов, днес е превърнат в музей.

С оригинални материали е пресъздадена обстановката, в която са преминали детските и юношеските години на родения през 1850 година в град Шумен, Панайот Волов. В специално построена за целта експозиционна зала, чрез веществен, документален и снимков материал е разкрит животът на великия българин, с акцент върху дейността му, като апостол на IV революционен окръг по време на Априлското въстание.

Къща-музей “Добри Войников”
Домът на видния възрожденец Добри Войников днес е превърнат в музей. Къщата, архитектурен паметник от епохата на Възраждането, е построена от самия него. Тук в по-старата къща през 1833 година се ражда Добри Попов Войников - учител и автор на учебници, музикант и композитор, диригент и музикален критик, читалищен деец и редактор на вестник, драматург и театрал, автор на първата българска драма ("Стоян войвода").

В експозицията, с оригинални материали, е възстановен интериорът на възрожденския дом. Документалната й част, чрез писма, фотоси, извадки от периодичния печат, възстановки на моменти от театрални представления и други, е разкрита многостранната личност на Добри Войников, както и характера на епохата, в която живее и твори.

Образец на възрожденската архитектура. Експозицията представя енциклопедичната дейност на Войников като музикант и деятел, театрал и драматург, издател на вестник, читалищен деятел, учител-новатор и съставител на учебници.
Къща-музей “Лайош Кошут”
Паметник на възрожденската архитектура с оригиналния си градеж, с двор на три нива ограден с високи зидове, домът е свързан с българската и с унгарската история. Това е къщата на шуменския търговец и кмет на българската община хаджи Димитраки Хаджипанев, в която живее водачът на Унгарската революция Лайош Кошут по време на изгнанието си в град Шумен. Възстановената вътрешна уредба на заможен български възрожденски дом, е съчетана с документална експозиция, проследяваща хода на Унгарската революция от 1848 - 1849 година и дейността на нейния водач Лайош Кошут. В специално построена за целта зала, е поместена експозиция "Българо-унгарски културни връзки", където се експонират и временни изложби.

Музеен комплекс “Панчо Владигеров”
Панчо Владигеров е сред най-изтъкнатите творци на изкуството, които град Шумен е дал на България и света.

Къщата, в която е направил първите си стъпки в музиката сега е музей. Богата документална експозиция посветена на "патриарха" на българската композиторска школа, е съчетана с възстановената уредба на този дом от първите десетилетия на ХХ век. Показани са работният кабинет и първото пиано на големия композитор. Комплексът включва още самостоятелна експозиция "Музикалното дело в Шумен" и камерна концертна зала. В нея, както и в двора на къщата целогодишно се организират концерти.

Град Шумен е домакин на международен конкурс за млади пианисти и цигулари на името на Панчо Владигеров.
Възрожденско училище в кв. Дивдядово
Килийното училище е сред малкото напълно запазени новобългарски училища у нас. Намира се в двора на църквата и е строено заедно с нея през 1846 г.

Безистена
Най-старата сграда в Шумен.

Народно читалище "Добри Войников"
Сградата на читалището, основано през 1856 г., е построена през 1898 г. по проект на френския архитект И. М. Мерсие. В него се съхранява първата театрална завеса, рисувана от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски

Часовникова кула
Градски часовник с ръчно изработен часовников механизъм, построен през 1740 г. На лицевата й страна е вградена богато украсена чешма с мраморна плоча и текст на османотурски език.
Андрейково училище
Сградата е построена през 1870 г. за нуждите на първото девическо класно училище в България от дарителя Андрей Ранков.

Куршун чешма
Построена през 1774 г. от варовикови дялани камъни. Лицевата фасада е богато орнаментирана. Първоначално е била покрита с оловни плочи, откъдето идва и името й (куршун /араб./ - олово)



--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ellia
яхнала метлата
***

Регистриран: 19.07.2004
Мнения: 7676
От: hic et ubique
Re: Стари градове
    #541845 - 02.12.2004 14:29 [Re: cherkezs]

Мелник е най-малкият град в България. Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей. Мелник е съчетание от природа, скали, скупчени около къщи върху хълмове, история, култура и вино. Мелник се намира в община Сандански. Широко известният балнеоложки център Сандански е разположен в близост до южните склонове на Пирин, откъдето извират множество минерални извори. Красивите паркове и останките от древните селища, съществували някога на това място, създават една изключително приятна атмосфера в града, чиито лековити минерални води и климат са му донесли световната слава на климатичен курорт, в който успешно се лекува бронхиална астма. Четири звездният хотел "Сандански" и луксозният хотелски комплекс "Свети Врач" предлагат комфорт и модерно медицинско обслужване. Мелник е разположен в югозападната част на Пирин. През 17-18 век производството на тютюн и силното мелнишко вино превръща града в процъфтяващо търговско средище. Кордопуловата, Пашовата и Цинцаровата къща са впечатляващи образци на местната архитектура. Църквата "Св. Никола чудодеец" (1756) е най-значителна сред петте възрожденски църкви в града. Градът е известен със земните пирамиди, които представляват приказни природни скулптори с най-различни форми и очертания, наподобяващи купи сено, египетски пирамиди, готически хълмове, минарета, древни кули и бойници, гигантски обелиски и пирамиди, извишени шила, поразяващи света по своята прилика исполински гъби. На 6 км североизточно от Мелник се намира Роженския манастир. Той е единственият манастир, възстановен през първите векове на турското владичество, който е оцелял до наши дни. Построен е през 12 или 13 век от владетеля на Мелник деспот Слав. Роженския манастир дължи славата си преди всичко на възхитителната дърворезба на иконостаса и аналоя. Великолепното градче Мелник е построено сред фантастичната панорама от високи пясъчни пирамиди. Мелник е известен с уникалната си архитектура, многобройните археологически забележителности, Роженският манастир (16 век) и най-вече с мелнишкото вино на - любимото вино на Чълчил.
Сортът Широка мелнишка лоза, известен още като "Мелник", е един от най-старите сортове в света и уникален за България. Той расте единствено около Мелник и близките села Хърсово, Кромидово, Марикостиново, Виногради, Лозеница, Хотово. Мелник е къснозреещ сорт - гроздоберът е в средата на октомври. Предполага се, че траките са го пренесли от Мала Азия през второто хилядолетие преди новата ера. Още Омир в "Илиада" споменава за прекрасния еликсир, доставян от Тракия, който ахейците са пили пред стените на Троя. Виното от от този сорт е плодово, с меки танини, с типичен вкус. Широката мелнишка лоза е с особено малки зърна, тънка синя ципа, и широк лист, който в диаметър достига до 23 см. Някои от вината от този местен сорт са с аромат на тютюн и кожа, подходящи са за отлежаване в дъбови бъчви, което им придава топлота и изтънченост във вкуса. Това тежко южняшко вино грабва най-напред с наситения си тъмночервен цвят, а след това с характерния си аромат, мадейров привкус и висок алкохолен градус. В неговия състав са съчетани хармонично захари, киселини и танини. Това съчетание прави мелнишките вина годни за многогодишно стареене, при което развиват неповторим букет и приятен вкус.




--------------------
"Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas" Syrus


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nellly____
новак


Регистриран: 28.11.2004
Мнения: 19
Re: Стари градове
    #542592 - 02.12.2004 21:57 [Re: cherkezs]

Създаден през III век преди новата ера, Видин изгражда своя облик в течение на столетия.

Предполага се, че първото население на някогашното селище е тракийското племе трибали, но засега археологическите данни не потвърждават това със сигурност.

Римското завладяване на днешните северозападни български земи започва в третото десетилетие пр. Христа и продължава до 46 год. Градът е влизал в състава на римските провинции Мизия, Горна Мизия, Крайбрежна Дакия.

През римската епоха носи името Бонония. По време на средновековната българска държава е известен като Бъдин (до началото на ХI в.) и Бдин (след това) и е център на военно-административна област. От втората половина на ХIII век е главен град на Видинското княжество, а по късно - и на Видинското царство. Турската форма на името на града е Видин.

Писмените извори сочат, че като едно от най-важните пристанища градът е бил процъфтяващ търговски и стопански център. Изключително добре се развиват занаятите, които в значителна степен са свързани първоначално с нуждите на римската, по-късно на турската армия, но напълно задоволяват и местното население.

Античният римски, средновековният български, турският, следосвобожденският и новият Видин сложно са преплели своите характерни белези и днес градът е сложна смесица от различни епохи, където красивата природа, специфичната атмосфера, създадена от останките на тези епохи, и съвременното строителство определят съвременния му облик, неговия бит и неповторимост.

Видин е богат на исторически забележителности. Изцяло е запазена крепостта Баба Вида от Х век, свързана с отбраната на града през цялото средновековие и добила завършен вид през ХІV век. Началото на видинската крепост Калето е поставено с първите крепостни съоръжения, построени от римляните. Преустроена през средновековието, тя е частично запазена и днес. Двете крепости са културно-исторически паметници с национално значение. Турския конак Колука се ползва за музей от 1956 година.

Към фонда на архитектурното и културно-историческото наследство принадлежат и Кръстатата казарма - с уредена в нея днес етнографска експозиция, турската поща, художествената галерия, сградата на математическата гимназия “Антим І”, еврейската синагога, Драматичният театър, катедралата ”Св. Димитър”, църквите “Св. Николай”, “Св. Панталеймон”, “Св. Петка”, палатата на Видинската митрополия и други паметници със световно, национално и местно значение, разположени в красиви сгради от минали епохи.

Град Видин е известен с красивия си крайречен парк с исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция, своеобразна смесица от стилове - пейзажен, носещ характера на английските паркове, в хармония и съзвучие с боскетни барокови форми на храсти и растителност, което му придава качества на нов стил, определен като типично български. Крайречният парк е разположен по продължение на реката. В него има чудесни места за отдих и плажове.



--------------------


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
SVETLINKA
новак
*****

Регистриран: 19.03.2005
Мнения: 29
Re: Стари градове
    #758573 - 01.05.2005 11:21 [Re: cherkezs]

благодаря за жеста.

--------------------
7.Ако правите вие добро , на себе си го правите , а ако правите вие зло ,пак на себе си го правите .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #761291 - 03.05.2005 16:16 [Re: nellly____]

Видин е основан от келтите . Те му дават и името , което трансформирано през вековето на различни езици е станало Видин .


... Мисля , че към началото на темата има и снимки .

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
SVETLINKA
новак
*****

Регистриран: 19.03.2005
Мнения: 29
Re: Стари градове
    #763758 - 04.05.2005 23:08 [Re: cherkezs]

КЮСТЕНДИЛ

Окръжен град, разположен в подножието на хълма Хисарлъка, на 8 км западно от бреговете на река Струма.Селището е основано от траките.През време на римляните е носило името Пауталия и се е славило с лечебните си 40 минерални извори с температура на водата 76 градуса.По време на императорите Траян и Марк Аврелий е вече втори по големина град в нашите земи след Сердика.През средновековието носи името Велбъжд, а по-късно Кюстендил .
Забележителности:
-Пауталийският Асклепион-останки от римска водолечебница от II-III век.
-Алай баня- турска баня, построена върху останките на римска такава.
- Пиргова кула- 14-15 век
-църкви:-Св.Георги-12-13 век-характерна със стенописите
си и архитектурата си
-Св. Богородица-1816 год.
-Св. Димитър-1866 год.
-джамии-Ахмед бей-1575,в която се помещава днес Окръжният исторически музей.
-Фетих султан Мехмед-1531 год.
-Прокопиева къща
-Ефенджиева къща
Двата големи хотела в града носят древните имена Пауталия и Велбъжд.В парк Хисарлъка се намират хотел Хисарлъка и туристическа спалня Руен.На 14 км източно от града, на река Струма, се намира Кадин мост, построен 1469-1470 година.

--------------------
7.Ако правите вие добро , на себе си го правите , а ако правите вие зло ,пак на себе си го правите .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nera
неориентиран


Регистриран: 16.05.2005
Мнения: 7
От: Русе
Re: Стари градове
    #783297 - 18.05.2005 14:28 [Re: Ивайло]

добих чувството, че в България има само два стари града!!!!!
нера от Русе


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Constantine
Единак
**

Регистриран: 21.05.2005
Мнения: 2146
От: София България (май вече за дъ...
Името е
    #791054 - 24.05.2005 23:06 [Re: cherkezs]

Виндобона и наистина е келтско

--------------------
When I’m walking a dark road I am a man who walkes alone


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Михаилий

***

Регистриран: 19.01.2005
Мнения: 701
Re: Стари градове
    #792828 - 26.05.2005 00:41 [Re: cherkezs]

ц-ц-ц-ц-ц.....мноого модерни тия келти бе !? Такава идиотщина не съм чувал. Ти сигурно си от Видин ?! Познах ли ?
Ами аз съм от Търново и ти казвам ,че Търново е основано от марсианци

--------------------
Черноризецъ


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
admiral
на андорския флот
***

Регистриран: 24.01.2005
Мнения: 23769
От: Съзаклятието
Re: Името е
    #792837 - 26.05.2005 00:52 [Re: Constantine]

Цитат:

Виндобона и наистина е келтско


какво общо има Виндобона с Видин?

--------------------
Если Вас что-то смущает во мне - не нужно ставить меня в известность, попробуйте пережить потрясение самостоятельно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #796197 - 27.05.2005 21:05 [Re: Михаилий]

Да си чувал ,че келтите са живяли по нашите земи ?
Че са имали държава тук ?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
EniaE
член
***

Регистриран: 21.12.2005
Мнения: 68
От: Shumen
Re: Стари градове
    #1099244 - 30.12.2005 22:04 [Re: cherkezs]

Благодаря за удоволствието да видя толкова красиви и достолепни места от града, където живея, събрани на едно място и които е хубаво да си припомняме по-често, че съществуват!!!!!!!!!

--------------------
Tarseneto na istina porajda Istina!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Императорът.
акула с добро сърце
***

Регистриран: 09.05.2005
Мнения: 1340
От: Западна София
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #1180853 - 06.03.2006 20:06 [Re: gena]

Гена - една забележка за римската епоха - най-важният град на Дунав е бил Никопол - старото му име е Никополис ад Инструм - което значи Град на Хилядата кораба.
Да.

--------------------
Съществуването на цялостно битие е невъзможно без Човекът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: О и момичета да се включат може ли:)
    #1181899 - 07.03.2006 15:52 [Re: Императорът.]

"никополис ад Иструм" в превод от латински означава-"Град на победата към Дунав".
Построен е от император/колегата ти /Траян,в началото на 2в.,след и в чест от победата му над даките!

И не е на р.Дунав!

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
XX-Man
нежен и жесток
***

Регистриран: 11.02.2006
Мнения: 350
От: където земята свършва
Re: Стари градове
    #1198833 - 22.03.2006 22:38 [Re: cherkezs]

Цитат:

...Нека тук с по няколко изречения да предадем най-стара история на съвременните градове...



А нещо, за най-старата история на съвременните села, мога ли да напиша ? Става въпрос за село Кабиле, което се явява наследник на гр. Кабиле, основан в края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр. и впоследствие е бил столица на Одриската държава начело със Спарток, който пръв от тракийските владетели се титулува "базилевс" - цар. През 341 г.пр.Хр. Кабиле е превзет от македонския цар Филип ІІ, като по-късно в него е пребивавал и най-известният военачалник на всички времена -Александър Македонски. След келтското нашествие в Кабиле, царската институция се заменя с градско управление. През ІІІ - ІІ в.пр.Хр. градът сече собствени бронзови и сребърни монети. Кабиле е единственият град във Вътрешна Тракия, който е сякъл свои автономни сребърни и бронзови монети. През 45 г.сл.Хр. Кабиле е част от римската провинция Тракия. В началото на ІІ век, той се превръща в най-важния военен лагер в провинцията. В него последователно квартируват две кохорти. След приемането на християнството, в началото на ІV век, Кабиле се превръща във водещ епископски център. През 378 г.сл.Хр. Кабиле е превзет от готите начело с Фритигерн. Първите официални археологически проучвания са проведени през 1912 г. от Проф. Богдан Филов.
Иначе, историята на родния ми Диосполис е скромна - само 17 века . Няма да ви занимавам с нея .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #1199093 - 23.03.2006 09:11 [Re: XX-Man]

Думата "град" идва от "градище - застроено място"

Пиши и за скромната история на родния ти Диосполис .

Тази тема е за историята на всяко населено място от Родината ни , колкото и скромна да изглежда тя .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #1240825 - 27.04.2006 12:30 [Re: cherkezs]

СЕРДИКА
ТОВА Е МОЯТ РИМ


Една от най-вълнуващите възможности, които нашето време създава, е срещата на съвременният човек с неговите предци, с делата им, мислите и чувствата. Духовните интереси на човека създадоха наука, която с нови методики и технически средства изучава миналото на хората. Тази наука носи гръцкото име археология (от "архаос" - древен и "логос" - учение) или наука за древността. Древността е погребана под забравата на пясъците и мълчанието на хилядолетията и само от време на време ни показва но нещо от себе си, отстъпвайки пред упоритостта на археолога. Срещата с нея може да се извършва всеки ден, особено в страна като България, безкрайно богата със свидетелства за миналите времена. За да се осъществи подобна среща в настоящия момент българската археология се нуждае от помощта на родолюбиви българи. Такива са президентите на фирма "К&К" с чиято финансова помощ бяха осъществени спасителни разкопки на тракийска надгробна могила от римската епоха, разположена в околността на София.
Римската власт стъпва трайно на Балканите през II в. пр. Хр. След битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. Македония се превръща първа в римска провинция. Век и половина след това, в 15 г. пр. Хр., е завладяна Мизия и превърната също в провинция. Най-после след упорити борби с тракийските племена на юг от Хемус и многократни походи на римските войски през 46 г. е образувана още една римска провинция - Тракия. Тракийското население през този период било малочислено. Според античните извори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Останалите траки продължават да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони. Завоевателите се настаняват в новоизградените крепости и градове, сред които и София.
Градът получава името си - Улпия Сердика - от римския император Марк Улпий Траян (96 -117 г. сл. Хр.). Нарича го Сердика, понеже първите му жители били от тракийското племе серди. Но за да се помни, че градът е построен от него, прибави и името на баща си - Улпия Сердика.
Сердика се издигала постепенно като административен, военен, икономически и културен център. Развиват се търговията и занаятите, свързани главно със строителството на крепости, дворци и храмове. Римляните са отлични строители и скоро изграждат красив град. Постройките са с разнообразна вътрешна и външна архитектура. Изящно изваяни статуи на богове красели площади, дворци и многобройни храмове. Улиците на Сердика са прави, отлично павирани, с развита канализация и водопроводи. Градът е имал и прекрасно уредени бани, построени главно край топлите минерални извори. За значимостта на Сердика сред градовете от римските провинции говори и фактът, че тя има право да сече свои монети, наричани автономни.
Градът се населява освен от траки и римляни, още от гърци и малоазийци. Създава се едно градско население с голяма пъстрота. Местната тракийска култура попада под силно въздействие на общоримската култура.
В погребалната традиция траките остават традиционалисти. Характерен етнически белег през римската епоха в тракийските земи в областта на погребалните обичаи било издигането на надгробна землена могила над гробовете на заможните траки като продължение на старата традиция.
Градът най-силно процъфтява при император Константин Велики (303 - 337 г. сл. Хр.). След като напуснал Рим, той първоначално смятал да обяви Сердика за своя столица и често обичал да казва: "Сердика е моят Рим" . Императорът неведнъж отсядал в града, където издавал много от законите си.
След приемането на християнството започват да се строят много църковни сгради. Градът се прочува със своята религиозност.
През III в. градът е подложен на многобройни нападения от различни племена и народи. Богатата Сердика е пострадала силно от набезите на хуните, готите и вестготите. Великолепните вили на римляните и тракийската аристокрация в околността на Сердика са разрушени. Най-страшно е голямото хунско нашествие. Тогава Сердика бива срината до основи. Но скоро градът възкръсва из пепелищата - крепостните стени били възстановени и са издигнати нови кули. Градът става отново богат, красив и прочут и при император Юстиниан достига последния си голям разцвет, свързан с римското владичество.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #1275681 - 26.05.2006 11:51 [Re: cherkezs]

Кюстендил е един от най-древните български градове.


П рез V - ІV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище. През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт , който наричали Пауталия. През І – ІІ век Пауталия прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. Археологически проучвания в Кюстендил са открили редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранно византийската епоха. През ІV - V век във връзка със зачестилите варварски нашествия, на хълма Хисарлъка е изградена втора крепост, която е продължила да съществува и през средновековната епоха. Поправяна през V І в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в.

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с приблизителни размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, която се намира в близост до главния път.
Крепостната стена, има различни ширини като в зависимост от терена те варират от – 1,60 до 3,00 м.



В грамота на византийския император Василий II от 1019г. градът се споменава под името Велбъжд. Присъединен е към българската държава при царуването на Калоян (1197 – 1207). Пряко свързана с историята на Велбъжд е Велбъждската битка, станала през 1330 година между българи и сърби, в която българите били разбити, а самият цар Михаил Шишман бил убит в боя. В края на ХІ V век в Югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждско княжество, начело с Константин - син на Деян и зет на Иван Александър.
В средата на ХV в. турците започват да колонизират града. Век по - късно градът е преименуван на Кюстендил на името на феодалният владетел Константин Драгаш .


Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под Османско владичество.
Хайдушкото движение, което се е зародило в началото на 16 век /периода на Възраждането/ е проява на борбата на българите срещу османското иго.
През ХVІІІ и ХІХ век се наблюдава ясно изразена борба за независима българска църква и политическо освобождение. Като центрове на книжовна и просветна дейност през този период в Югозападна България могат да се посочат Бобошевският манастир “Свети Димитър” и Рилската Света обител.


Като резултат от борбата за независима българска църква и развитие на общобългарската култура и просвета през 1816 г. в града е построена църквата “Успение Богородично”, а четири години по – късно е построено и открито първото българско килийно училище в Кюстендил.


Видни представители на хайдушкото движение, борещо се за политическо освобождение са Румен войвода и Ильо войвода. Последният е ръководител на голяма доброволческа чета, която подпомага отряда на генерал Гурко по време на руско – турската освободителна война.


Кюстендил е освободен на 29.01.1878 г.



След Освобождението започва развитие на промишлеността и търговията. Появяват се първите фабрики и промишлени предприятия в сферите на рудодобива, дървообработващата промишленост, фабрики за прежди, маслобойни и други.

Още снимки от Кюстендил

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6165
От: тайна майна
Re: Стари градове
    #1275704 - 26.05.2006 11:59 [Re: cherkezs]

Богозиданият Град



Днес Мелник, привличал над 150 г. вниманието на именити гръцки, френски, руски и български изследователи, е известен най-вече с виното, скалите и възрожденската си архитектура. Посетителите му обаче не знаят почти нищо за 23-вековното културно-историческо наследство на града.

Единственият известен манастир в района на Мелник е Роженският. Някога обаче Мелник имал 70 църкви и манастири. От тях досега са разкрити само 21. А действащи и в момента освен Роженският манастир са само още 3 църкви.

Археолозите ще проучват манастира "Св. Богородица Пантанаса". Той е вторият в града, построен през XIII век от неговия владетел деспот Алексий Слав - племенник на първите Асеневци, женил се два пъти за европейски принцеси и по този начин съюзил се с двама балкански императори - латинския Анри и епирския Теодор Комнин. Манастирът "Пантанаса" е функционирал до 1913 г., а днес е в руини. Малцина туристи изобщо са чували за него, макар че стенописите му са с европейска значимост. Ктиторски надпис датира фреските от 1289 г. и така, според френския учен Пол Пердризе, те изпреварват дори епохата на Джотто - родоначалник на Италианския Ренесанс.

Археологически проучвания в Мелник започват преди 39 години. Дотогава първото сведение за него е било от времето на цар Самуил - 1014 г. Разкопките "връщат" назад историята на града с повече от 13 века, в предримската епоха (III-II в. пр. н. е.), откогато са първите следи от трайното му обитаване. Проучени са ред паметници - крепостни съоръжения, къщи и стопански сгради, повечето от епохата на Средновековието, функционирали и през Възраждането.

Завършиха разкопките на съществувалия 7 столетия (XIII-XX в.) манастир "Св. Харалампий" - "Св. Архангели", намиращ се на платото "Св. Никола" - ядро на средновековния Мелник. В него е открита двуслойна църковна живопис от началото на XIII век и от края на XVI век. Някои от вече реставрираните фрагменти могат да се видят в Историческия музей в Благоевград.

Също така беше проучена една от най-ранните църкви, посветена на Св. Параскева, позната повече със славянското си име Св. Петка. Култът към светицата, търновска и българска закрилница, тръгва от цар Иван Асен II, който след победната битка при Клокотница (1230 г.) пренася мощите й в столицата Търново.

"Богозидан град" е нарекъл Мелник в своя дарствена грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош. Мелнишката крепост пък била считана за "богоспасена". С подобни "божествени" епитети през Средновековието се кичели само големи градове, които имали "свещена" слава на силни твърдини и християнски центрове.

При разкопките в града са открити две от най-старите църковни камбани с надписи в Европа - от XIII век. Едната е дар от деспот Алексий Слав на патрона на града Св. Никола от Мира, а в надписа на втората се споменава император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя, който преди това бил управител на града.

Турското робство не е попречило на завидните връзки на мелничани с останалия свят. През втората половина на XVIII век например в Кордопуловата къща (която е най-голямата на Балканите от периода на Възраждането) се състояло първото театрално представление с виенски актьори у нас. Пак през тези векове мелничани търгували с вино, пчелен мед и желязо с държави от Централна и Западна Европа. Стоките им стигали дори до Англия и Северна Африка.

На територията на Мелник е открито едно от най-ранните тракийски светилища от Римската епоха (I-IV в.). Находките сочат, че е било посветено на Артемида, но служело и като августейон, в който се почитал императорски култ. По времето на княз Борис I градът става най-големият религиозен и административен център в долината на Средна Струма, заменяйки в това отношение античния град при днешния Сандански.

Междусъюзническата война през 1913 г. обаче спира развитието му. Голяма част от населението отива към Гърция, като изнася и всички архивни документи и църковни ценности. Затова днес повечето исторически следи за града излизат от архивите на Атонските манастири.

Мелник е определен като "град на владетелите". През годините той е бил пресечна точка на византийски, сръбски и български политически интереси. Градът е привличал най-добрите балкански владетели заради могъществото и силата на своята крепост, която никога не е била превземана със сила. Най-известните му управители са деспот Алексий Слав, издигнал го в столица на обширна своя "държава" в първите десетилетия на XIII в., и Константин Драгаш, в чието княжество в последната четвърт на ХIV в. Мелник е бил най-големият център.

За безценността на града днес напомня и една легенда от по-нови времена - гърците били толкова пристрастни към него, че при договарянето на Букурещкия мир след Междусъюзническата война гръцкият крал предлагал на България Кавала срещу Мелник, за да остане градът в рамките на гръцката държава. Великите сили не разрешили.



Радослава Рачева

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
*Snow White*
crisp white
***

Регистриран: 30.07.2005
Мнения: 4319
Re: Стари градове
    #1276001 - 26.05.2006 14:30 [Re: cherkezs]

Да, в Мелник е открита най-старата камбана в Европа - поръчена от Деспот Слав когато умира първата му съпруга - фландърската принцеса Изабел.
Обожавал я е.
Тя умира едва седемнайсетгодишна при раждането детето им и той прави опит за самоубийство.
Била е незаконна дъщеря на Хенрих (Анри) - латинският император, който знаем, се оженва за дъщерята на цар Калоян - позната ни като Мария от литературата.
Та въпросната камбана е била поръчана от Слав, за да може с песента си да заглуши скръбта в сърцето му.

--------------------
blind love is true


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapanka
неволно обиждам-простете!
***

Регистриран: 30.05.2005
Мнения: 610
От: BG
Re: Стари градове
    #1278983 - 29.05.2006 01:04 [Re: cherkezs]

Ще си позволя да препоръчам да бъде добавена снимка на църквата "Св.Георги" в Кюстендил - при реставрация беше установено,че в нея има стенописи от 10-ти век.

**********************************************
от Черкез :

Съжалявам ! Потърсих , но не намерих . Срещнах снимки на манастира Св. Лука , параклиса Св. Петър , на църквите Св. Иван и Свето Успение Богородично , на Кадин мост , на Чифте баня и Дервиш баня , на Историческия музей , Къщата-музей на Илю Войвода , на комплекс Шалом ...


Редактирано от cherkezs (12.06.2006 15:52)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  cherkezs 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 15130

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2012 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.144 seconds in which 0.112 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.