Цитат:

---

но каква врска има со Бугарите

---

Екстри:

Цитат:

---

Сето тоа е интересно, но каква врска има со Бугарите (ако има)???

---

Екстри:

Цитат:

---

Сето тоа е интересно, но каква врска има со Бугарите (ако има)???

---

Екстри:

Цитат:

---

Декодирането на сакрални плочици от V-IV хил.пр.н.е, намерени в България, показват, че древното тракийско писмо върху тях, е най-старата писменост в Европа и света.
Това твърди д-р Стефан Гайд, съосновател на Института по трансцедентални науки в Лонг Бийч, Калифорния. Според него тази писменост предшества шумерската и египетската с около 2 000 години. Гайд е българин, живеещ от дълги години в САЩ. Той е експерт в областта на лингвистиката, криптографията и трансцеденталния анализ. Д-р Гайд разказва, че плочиците, намерени при Градешница (Врачанско - на снимката) и Караново (Старозагорско), са известни на научния свят от няколко десетилетия. Но досега знаците върху тях не са били идентифицирани и декодирани. Гайд ще пристигне в България, за да представи лично книгата си ”Тракийското писмо декодирано”. Според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев плочиците представляват първите фази на писменост в света

---

Но други опонират :

Цитат:

---

Трябва да се забрани със закон издирването на тракийска писменост, както в САЩ са забранени проекти за перпетуум мобиле, защото траките просто нямат писменост. Това заяви проф. Георги Китов по време на пресконференцията свикана в опровержение на скандалното твърдение на основателя на сектата "Колегиум на тракийските царе" Стефан Гайд, че е открил и разчел тракийска писменост и тя е най-древната в света.
Специалистите от БАН и Софийския университет обясниха, че плочките от Градешица и Караново, върху които се базират заключенията на Гайд, са създавани с поне 500 години разлика, а първата дори не принадлежи към тракийската култура.
Мая Игнатова от института по тракология към БАН пък заяви, че Стефан Гайд е работил с музейни копия на плочките, които самата тя е правила и, които се различават от оригиналите, защото такива били правилата на музейното дело.
"Освен това пиктограмите, са тотално неразчитаеми, ако не се намери текст на език, който знаем", обясни доц. Светлана Янакиева, също от БАН.
Зам.-ректорът на СУ Георги Бакалов обобщи, че е абсурдно да се правят научни коментари на твърдения "в жанр фентъзи", каквито често заливали научните институти.

---

Цитат:

---

Археолози обаче твърдят, че у нас има и по-древни писмени находки. "В нашия исторически музей съхраняваме плочки със знаци върху тях, които могат да се тълкуват като съществуване на писменост. Експонатите ни са от новокаменната епоха, т.е. по-стари са от Карановския печат и плочката в Градешница, които са от каменно-медната епоха. Това заяви пред "Стандарт" Татяна Кънчева, археолог в Историческия музей в Нова Загора. Според нея и на други места в страната се съхраняват плочки със знаци от новокаменната епоха. "Просто те не са добили такава известност и публичност и затова около тях не се шуми," счита археоложката. Самият Карановски печат е открит през 50-те години на миналия век от известния български учен Васил Миков. Находката е намерена при разкопки в тракийски дом в могилата край местното село Караново. Езиковедът проф. Владимир Георгиев е правил опити да разчете знаците върху него. Те са много интересни, особено за езиковедите, каза Татяна Кънчева. Според нея българските археолози с интерес очакват изнесеното от д-р Стефан Гайд от Калифорния в книгата му за тракийското писмо. Той е българин, живеещ от дълги години в САЩ. Експерт е в областта на лингвистиката, криптографията и трансцедентиращия анализ. Д-р Стефан Гайд посочва, че плочиците са автентични както по произход, така и по датировка. Съмнения за образци на протописменост върху тях са били нееднократно загатвани, но до този момент писмеността не е била задоволително идентифицирана и декодирана, отбелязва ученият. На мястото, където са открити плочките с древната писменост, български и австрийски археолози разкриха и останки от най-голямата постройка в Югоизточна Европа от времето на раннобронзовата епоха. В Карановската могила край Нова Загора от 1 юни до 5 юли 2002 г. беше разкрита с размери 27х8,3 м. Разположена е на огромната за времето си площ от 216 кв. м. Била е изградена от набити в земята дървета, преплетени с пръчки от върба и леска, и оградена с измазан с глина плет. Стените й са с дебелина 20-22 см. Трите й помещения са били покрити с двускатен покрив. "Голямата сграда е играла централна роля в Тракия - твърди проф. Николов, - но не може да се определи с точност за какво е служила. Най-вероятно не е била жилище на едно семейство, а обществена постройка или дворец на владетел." Селищната могила Караново е много по-голяма от историческата Троя и предизвиква интереса на учените още от 1947 г., когато тук започват да копаят професорите Васил Михов и Георги Георгиев. Тя е обитавана още преди 4000 г., а през новокаменната, каменно-медната и раннобронзовата епоха тук са живели 240 поколения. Населението на тези земи е дало цивилизацията на Стария континент, смята проф. Николов. Могилата е описана във всички учебници по археология в света.

---

Екстри:

Цитат:

---

Мая Игнатова от института по тракология към БАН пък заяви, че Стефан Гайд е работил с музейни копия на плочките, които самата тя е правила и, които се различават от оригиналите, защото такива били правилата на музейното дело.
"Освен това пиктограмите, са тотално неразчитаеми, ако не се намери текст на език, който знаем", обясни доц. Светлана Янакиева, също от БАН.

---

Екстри:

Цитат:

---

● Експедицията била изпратена от Людмила Живкова с антична карта и инструкции от Ванга

● Военните и граничарите не били допускани до обекта

● Археологът бил тикнат в затвора, намереното прибрали от ДС


<img src="http://oshte.info/004/Strandja/images/banners/glava1_dolmen.jpg">
<img src="http://oshte.info/004/00104/05/1605/Egipt_30.jpg">

Нещо такова са търсили в The Strange Mountain - старинно, загадъчно и предимно златно. Какво са намерили - едната Бастет май само знае...



През 1981 въоръжени с карта, нарисувана върху кожа, и с инструкциите на баба Ванга, висши държавни служители, близки до Людмила Живкова, организират строго секретна експедиция в Странджа планина. Те търсят гробница на египетската богиня Бастет – жената-котка. 22 години след тайната експедиция, завършила със затвор за нейния ръководител, екип на bTV и част от участниците в тогавашните събития посетихме секретния обект. Освен за него и за богинята Бастет ще ви разкажем и за други мистерии на Странджа - Странната планина. За тази Непозната територия на България, в

която християнството и езичеството се сливат.
Странджа е може би най-странната ни планина. Дори при туристическа разходка на това място могат да се видят неща, забравени или непознати за останалата България. Тук християнството е дошло, без да къса връзката с езическото минало, а над 60-годишната гранична изолация е допринесла районът да остане в своя автентичен вид.

Пътуването ни из Странджа ще започне с разкриването на тайна, пазена две десетилетия - строго секретната експедиция за издирване на мистична египетска гробница в близост до огромна тракийска могила.

“Дланите, според нас, които ги откривахме там според тогавашните мнения на археолозите означават: “Спри недей влиза! До тук!”, разказва учителят по история Янко Харбалиев. [СТАВА ДУМА ЗА ФРОНТОНА ОТ ХЕРООНА В МИШКОВА НИВА, КОЙТО СЕГА Е В МУЗЕЯ В МАЛКО ТЪРНОВО – бел. Л. Ц.]

Годината е 1981, началото на април. Експедицията, организирана с благословията на Людмила Живкова, е от петима души, водени от ръководителя на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев. Участват също племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова и професионален археолог, който по-късно ще стане директор на Националния исторически музей. В един момент на строго пазеното място се появява и министър от тогавашното правителство.

Малцина са информирани какво всъщност се търси.

Групата се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова чрез своя представителка групата търси съдействие от тогавашния първи секретар на БКП в Малко Търново Илия Петков. Той е един от посветените.

"По отношение на ценността бях информиран, че става въпрос за някакъв каменен сандък, в който е бил съхранен надпис 3000 г. пр. Хр. Същевременно е имало сказание по отношение на бъдещето - 3000 г. след Хр. Фактически става въпрос за търсенето на тази ценност, а не за златни пари или нещо друго. В същото време аз бях предупреден от нея (представителката на групата), че разговорът между нея и мене трябва да остане поверителен", спомня си Илия Петков.

Групата получава разрешение и техника и започва да копае, като се води по нарисувана на кожа карта, на която имало някакво изображение. След години в свой труд Мутафчиев ще нарече това изображение "ребусът" и ще го разшифрова като астрономически архитектурен план на гробница, създаден по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей. Месеци преди експедицията обаче никой не могъл да разшифрова свитъка кожа, за който предполагали, че е иманярска карта. Отчаяни отишли при Ванга и тя им разказала следната легенда:

"Много, много отдавна високи стройни хора с черни коси и маски на лицата дошли по вода от Египет. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. На мястото има несметни богатства - злато, книги, оръжие - много! Има написана история и за миналото и за бъдещето на света. Нещата са закопани на шест места от роби, които били убити. Мястото е свещено."

Ванга посочила и къде се намира това светилище - до Малко Търново. В седловината Градище в Странджа планина, според легендите в една от камерите се намира гробница на богинята Бастет, жената-котка. Някои твърдят, че и сега нейно изображение може да се види в скалата над галериите. Един от запознатите е пенсионираният вече учител по история Янко Харбалиев, който навремето е водил проф. Велизар Велков, а по-късно и Александър Фол по местата с антични руини в района.

„Това е богинята Бастет. Идобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете се виждат. С дълги коси, сплетени както египетските фараони са си слагали косите. Главата й е на котка. Сега тука може да се види, но трябва човек да съзерцава много. И изображението й не всеки може да го види. Тука горе това габрово клонче е спуснато до земята с една педя надолу и една на дясно. Като човек се загледа може да види главата на богинята Бастет”, разказва Янко Харбалиев.

Бастет или Баст е едно от най-почитаните божества в древен Египет. Богинята е била дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Почитали изображенията й във вид на котка или на жена с глава на котка. Първоначално богиня на войната, в последствие Бастет се утвърждава като богиня на слънцето, плодородието, радостта и веселието. Бастет е причината и до днес в Египет котките да са на почит.

Преклонението пред котките в древен Египет било толкова силно, че през 525-та година преди Христа, както гласи преданието, довело до ужасни последици. Персийският цар Камбиз решил да превземе долината на Нил. Персите не умеели да щурмуват градове, затова били спрени при град Пелусия. На персийския цар обаче му хрумнала блестяща мисъл: по негова заповед всеки войник прикрепил към гърдите си жива котка, така че добре да се вижда. Армията тръгнала напред, защитена от живия щит. Египтяните се уплашили да не ранят или убият свещените животни, ако се отбраняват. И се предали. Така Камбиз завладял Египет и основал 27-мата династия.

Център на култа към Бастет в древен Египет бил град Бубастис - на египетски - Пер-баст, на изток от делтата на Нил. За този град Херодот разказва, че там се е намирал най-прекрасният храм на Египет, а в центъра му е имало статуя на богинята. В следващите векове гърците отъждествявали Бастет с Артемида.

Малко след като започват разкопките в седловината Градището край Малко Търново петимата, от групата имали окултно преживяване.

“ Красимира Стоянова и Кръстьо Мутафчиев видели двама фараони, единият седнал на трон”, разказва за случката Янко Харбалиев.

Всички от групата се уплашили да не би тези същества да им направят нещо и като споделили кой какво е видял, разбрали, че са видели едно и също.

Скоро след това в Малко Търново пристигнал тогавашният министър на минералните ресурси и суровините Стамен Стаменов и отишъл на мястото на разкопките.

“Мнението на министъра, както ви казах, беше, че няма вероятност тук за нещо ценно и че това са си обикновени рудници. Но даде съгласието си Панов да продължи работата си. Даде съгласието си и да се предостави багер, с оглед, ако все пак като има такава версия, все пак да бъде изследвана докрай", спомня си Илия Петков.

Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.

“Тогава по странични пътища се разчуха неща, които тогава не се казваха за какво беше, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна”, разказва Григор Михайлов, председател на Изпълнителния къмитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.

“После се пусна слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема оттука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително. Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да ви кажа нищо.

Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата”, спомня си Янко Харбалиев.

“Информацията, която получих, е следната - че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. А от (...не се разбира – бел. ред.) научих, че са открили камъни колкото една войнишка каска гранат - черен, който при извличането на масата се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите. Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден”, казва Илия Петков.

Според археолози, този обект е обикновен рудник от тракийско или от римско време, но легендите около него продължават да се наслагват.

“След приключването на работата, която стана, дойде министърът на природните ресурси Стамен Стаменов, председателят на ОНС в бургас.. Отидохме на мястото и вече тогава се разкри какво всъщност се е търсило.

Там действително е имало разкопки, може би навътре траншеи за руда. Самите специалисти коментираха тогава, че се касае за работа, за минни разкопки, не за нещо друго. Самият министър така внимателно разгледа тия разкопки, начина на работа. Тогава се оформи и другото мнение”, допълва разказа Григор Михайлов.

“При всички случай смятам, че трябва да се продължи да се довършат разкопките, да се влезе от компетентни лица в галериите, да се изясни този въпрос. От друга страна да се види има ли нещо или няма и най-важно да се провери да не би да е предварително ограбено всичко и след това затрупано”, казва Илия Петков.

От мястото, където според някои се намира гробница на богинята Бастет, започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.

Когато през 1981 Александър Фол започнал разкопки на тази гробница. Той предполагал, че тук е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията. [ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ СТАВА ДУМА ЗА ХЕРООНА НА МИШКОВА НИВА, КОЙТО Е БИЛ РАЗКОПАН МНОГО ПРЕДИ ФОЛ, А ДНЕС Е ИЗОСТАВЕН – ДАЛИ ОТ ФОЛ ИЛИ ОТ ДРУГИ? - В РАЗХВЪРЛЯНО СЪСТОЯНИЕ! – бел. Л. Ц.]

Днес уникалната гробницата е разкопана. Ясно се виждат двата перфектни кръга, които я оформят. За съжаление през вековете е разграбена и на това място не е останал нито един каменен надпис, нито пък статуя, и сега не знаем кой е бил положен на това място. От тук първо са минали гръцки монаси, след това немци, жителите на Малко Търново, а последни дошли руснаците. Още се говори как ръководена от инженер Лебедев българо-съветска геоложка експедиция през 1949 открила надписи и статуи. Натоварили ги в сандъци и с волски коли на местните хора ги откарали до Бургас и от там с кораб за Сталинград.

“Това е било свещено място, предполага се че е погребан тракийски вожд, херой, който общува с отвъдното”, казва Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.

Това място представлява част от археологически комплекс, който включва крепостта на градището, античния рудник, водопровод, който е свързвал градището с гробницата... И римска вила има. Има и долмени.[СЕГА КАКВИ ДОЛМЕНИ ПЪК ОКОЛО ГРАДИЩЕТО, ЗА БОГА? ТАЗИ ИГРА НА КРИЕНИЦА МЕ НЕРВИРА! НА НАС НИЩО ТАКОВА НЕ НИ КАЗАХА ТАМ!!!– бел. Л. Ц.]

Корените на античността все още са живи в тази планина. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. Има и приемственост. Например в манастирчето “Св. Георги” до местно село [ПРИ ЗАБЕРНОВО – бел. Л. Ц.] в олтара, вместо икона на светията е вградена оброчна плоча на тракийския конник.

Още по-впечатляващ е случаят в друго местно село [БРЪШЛЯН – бел. Л. Ц.], където в най-святото място на черквата “Св. Димитър” - в олтарната маса е вградена мраморна колона на древен жертвеник. Надписът върху нея е на старогръцки и гласи: "Аз, Ликомед, син на Херст, жрец на великия бакхион, издигнах в чест на бога Зевс-Дионис тоя жертвеник, заради своите деца, заради честта, която получих по жребий и заради собствените си мисти. Тях спаси блажени Дионисе."

"Предполага се, че на това място през ІІ-ІІІ век след Христа се е намирал храм-жертвеник на бог Зевс-Дионисий и че именно тази колона е останала от този жертвеник", казва Керка Кехайова, касиер на църковното настоятелство.

Два от свещниците също са изградени върху останки от древни колони. Местните хора вярват, че около този храм има силно излъчване - като в Рупите. В него християнството и езичеството са преплетени, но в други боязливо се дистанцират. В този параклис [В КОЙ?! – бел. Л. Ц.] например доскоро е имало истински жертвеник, който сега е покрит с цимент, а тук камъните от древно оброчище са разположени около параклиса, а не вътре в него.

Древността е все още жива в Странджа планина и чрез нравите и вярванията на местните хора. Например вярата в скали или извори. Едно от тези мяста е трудно достъпно, но ежегодно стотици хора идват тук седмица след Великден и изпълняват специален ритуал за да оставят болестта си на скалата над лечебния извор. Наричат го Индипасха.

"Индипасха е старо тракийско светилище", пояснява Димитър Нанчев.

Друг древен езически ритуал, който е оцелял в Странджа, като се е преплел с християнството, е танцът върху огън.

В местното село Българи се намира единственият Конак на нестинарките. Всяка година на 3 юни тук се обличат кумизмите - иконите с дръжка с изображенията на на Св. Константин и Елена, които водят шествието преди нестинарските игри. За параклиса на нестинарките се грижи леля Дукина. Сред малкото останали жители на Българи, няма и 70 възрастни хора, никой не играе върху огън, а за празника идват наследници на нестинарите, които вече живеят в София, в Созопол или в по-далечни странджански села. Нестинарките се преобличат в конака, "прихващат" и скачат върху огъня.

"И като им обличаме кумизмите и тъпанът тупка и тия най-така, най-така - рипкат като прихванати, както казваме ние, влизат в огъня, та им мине", разказва Дукина Димитрова, стопанка на Конака на нестинарките.

Леля Дукина от малка е свързана с нестинарството, но признава, че танцът върху огъня за нея все още е мистерия:

"Ние си приказваме вечер с моя дядо Митко: как така газиш в огъня, толкав огън и да ти не става нищо. Това си е или наследство, или болест. Такава страст, която да влиза в огъня, чудно ни е и на нас, дето го гледаме всяка година.”

Нестинарството е само една от мистериите на Странджа планина. Странна и мистична. Това, което ви показахме е може би само повърхността на тайните, които крие тази древна земя.

В продължение на десетилетия Странджа бе затворена и забравена територия. Това я е съхранило но е довело и до нейното обезлюдяване. Малко са тези, които са останали тук, но те са много по-близо до нашите общи корени. Заедно с вярата и суеверията си, те се опитват да намерят своето мястото в новия свят.

След дългата изолация сега Странджа е достъпна, но остава все още непозната.

Очаквайте продължение!

Пламен Петков
с бележки от българския Индиана Джоунс - Любомир Цонев

---

Екстри:

Цитат:

---

Писмото на траките-беси е първото буквено писмо в света
Даниела Субашева
27 ноември 2007 16:13


Българската земя е родина на първото буквено писмо – писмото на траките-беси, което което датира от 13-ти век преди новата ера, съобщи сензационно днес изследователят на Орфей Никола Гигов. По-късно това писмо е доразвито от братята Кирил и Методий чрез глаголицата и кирилицата, смята Гигов. Доказателство за това е намереният от него през септември в Античния театър в Пловдив надпис ОРФЕЙ, датиращ от втори век след Христа, написан с тракийско писмо. Надписът може да бъде видян в източния сектор на театъра, на десети ред, броен от сцената. Разстоянието между всяка от буквите е половин метър, общата дължина на надписа е около 5 метра. Той е направен по римско време, с това, че е изписан с тракийското буквено писмо, се отдава почит към траките, твърди Гигов. Според него този надпис е първообраз на кирилицата, която братята Кирил и Методий са създали много по-късно и която 80 на сто покрива писмото на бесите.

Аз ли нещо не разбирам или само така ми се струва ?
1. Не разбрах къде е това буквено писмо от 13в.пр.н.е.
2. Това което държи в ръцете си Гигов от ІІв.от н.е. ли е доказателство за буквеното писмо от 13в.пр.н.е. ?
Нещо не ми е ясно, как може едно писмо отдалечено на 1500г. от първото да Го индикира, ако не е известно първото ?
Поздрави.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски

Екстри:

Цитат:

---

Здравей, Bozman !
Може би журналистката е обяснила в статията, че Гигов е популяризатор и на плочките от Гела, за които счита, че са писани по времето на Орфей, но главният редактор е поокастрил статията и така, както намери за добре. Ето тук съобщение за надписа ОРФЕУ (впрочем, от няколкото прочетени публикации по темата не ми стана ясно къде точно са тези камъни с букви в театъра и каква логика ги „връзва“ един с друг).

---

Екстри: