Слонът

Фраза на Александър Балан е, че глаголът е слонът на българската граматика...

Особености*:
1. Волителните форми (т. нар. императиви) са подвремеви, подлични и присъстват в граматиката интуитивно.
2. Не съществуват бъдещи синтетични форми.
3. Деятелните и страдателните форми (т. нар. причастия) са нелични.
4. Деятелните сегашни несвършени и страдателните минали свършени форми са, в съответствие, реципрочни. Деятелните сегашни несвършени форми (т. нар. деепричастия) са отъждествяване с действеност, неизменяеми, наречия; страдателните минали свършени форми са почти отъждествяване със свойственост и клонят към прилагателни.
5. Отражателните форми са лични, са помежду деятелните и страдателните. Отчуждение, пред-ставяне на глагола.
6. Деятелната сегашна свършена форма е в по-голяма степен несвършена в сравнение с останалите свършени форми.
7. В укоренение- деятелно-страдателната протоглаголна слятост, т. нар. граматическа непосредственост ('гърбът на слона'). Посредством граматическата непосредственост Волята дохожда да е граматика.

------------------------
(*)- Засега иде реч само за глаголни, а не и за отглаголни форми.