ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Вяра и религия

Страници: 1
хема
Нерегистриран




История и специфика на еврейската религия
    #79286 - 10.05.2003 19:10

История и специфика на еврейската религия
Разбира се, на този въпрос различните религиозни изследователи могат да дадат и различни отговори, но все пак има един обединяващ ги принцип, в юдейската религия, това е идеята на монотеизма или вярата в един единствен Бог. Юдаизмът открива в човека усещането за единно битие на цялата вселена, усещането, че всяко нещо в света тупти и диша, одухотворено от един принцип, от един Абсолют, който стои в основата на Вселената. Затова и юдеизмът повдига завесата на мрака относно изворът на световното сътворение и проповядва идеята,че този Бог е Творецът на целия Космос. Юдейският Бог не се самозаражда от всепоглъщащия хаос, подобно на първите японски божества Идзанаки и Изданами, не е и като първият бог на индуизма Брахма, родил се от световното яйце. Защото Бога на юдеите е извън времето и пространството, той няма начало и няма край, той е самата Първопричина, той е световната Воля. Подобно на числото едно, Той е Единен, Неразделим и Съвършен във своята цялост. Юдеите откриват неговото величие в гениалността на творението,в планът скрит в цветето или листото или в същностните сили на човека, сътворен по Негов образ и подобие.
Всяка религия има своите патриарси, а за юдаизма те са от особено значение. Трима са големите патриарси на юдейската религия - Авраам, Исаак и Яков. Първият от тях е библейският Авраам, живял около 1700г. пр.н.е. Името му означава “баща на множество народи”. Библията свидетелства, че и преди него е имало вярващи в Бог Яхве, както наричат юдеите Вседържателя, като например Ной, спасен свише от Потопа, но Авраам е този, който сключва Завет с Бога за еврейския народ и така в религиозната история на света, за първи път се появява идеята за богоизбрания народ. Авраам дава обещанието за вярност и святост към Живия Бог, като в замяна получава завета за Ханаанската или още Обетованата земя. За живота на Авраам, можем да почерпим, от Книгата на Книгите Библията, за която ще говорим по-подробно в следващото ни предаване.
Вторият патриарх на юдаизма е Исаак, той е син на Авраам. Името му означава “смях”. Причината за любопитното му име е разкрита в библейската история за неговата майка Сара, която страдала заради невъзможността да има деца. Когато тя била на сто години, Бог й казал, че ще изпълни съкровеното й желание и тя ще роди син. Тогава Сара невярващо се измяла. Тази притча символизира Божията благост, за която, в името на човешката радост, няма физически и природни закони, който да не може да надвие. Яков, синът на Исаак е третият патриарх на юдаизма, който е и родоначалникът на 12-те израелски племена. Поради определени събития, описани в Библията, той е преименуван от Яков, което значи “Защитник на Бога” на Израил, или “Борец с Бога”.
Няколко века по-късно се появява големият водач и законодател на еврейския народ Мойсей. Неговият житейски път е изключително интересен. Когато се родил, евреите били под игото на Египет. Изправена под заплахата на един египетски закон,според който мъжките деца на евреите трябвало да бъдат убити, майката на Мойсей взима тримесечния си син, и положен в кошче, го скрива в тръстиката на брега на реката Нил. Там е открит от една от дъщерите на египетския фараон. Затова и името му значи “изваденият от водата”. Неговата мисия е да спаси евреите от египетско робство и да ги поведе към Обетованата земя. Бог му вдъхва сили, за да извърши чудото, да разцепи на две Червено море, за да може еврейския народ да премине и така да избяга от своите преследвачи, египетските конници. Мойсей получава на планината Синай Десетте Божи заповеди, които преминават и в християнството, а повечето от тях са в основата на понятията за морал и хуманизъм. Повече от 40 години Мойсей води юдеите към Обетованата земя, като ги учи, че те са призвани и избрани да изпълняват Божия Закон. Мойсей се счита за авторът на т.нар. Петокнижие, или по-точно първите пет книги на Библията, дадени на Мойсей чрез Божието Откровение. По-късно, под водачеството на наследника на Мойсей, Исус Навин, евреите стигат до Обетованата земя. Първият им цар е цар Саул, избран от пророк Самуил. При царуването на прочутия цар Давид, Йерусалим става център на религиозната култура. Неговият син, легендарният със своята мъдрост цар Соломон построява в Йерусалим първия величествен храм, в който поставя Ковчег със Завета на Бога. След царуването на Соломон, евреите са сполетени от различни беди, войни и разцепления. Разделят се на две царства Израил и Юдея. Завладени са от различни завоеватели. А през 63г.пр.н.е. са покорени от самата Римска империя. Добре известният на историята Марк Антоний налага за цар на Юдея Ирод- познат библейски персонаж от Новия Завет, известен с голямата си жестокост. Но по негово време е построен величествен храм, подобен на Соломоновия. Храмът просъществувал до 70г.н.е. когато римският император Тит го разрушава. От храма остава само една малка част от западната стена, добре известна като Стената на плача. Именно за гибелта на този храм са посветени пророческите думи на Христос от Евангелието: “Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат”
(Марка 13:2).
Днес говорихме малко повече за история, но това се дължи на спецификата на еврейската религия, чийто главни духовни учители са и исторически водачи на юдейския народ. В следващото ни предаване ще се запознаем по-подробно с еврейските религиозни правила, които са в основата на тяхната вяра, ще надникнем в посланията на Библията, ще потърсим символите, скрити в еврейските празници и традиции.


--------------------------------------------------------------------------------

Библията - Книга на мъдростта
Българският писател Иван Вазов е казал следните думи: "Аз не зная под небето да има книга по-мъдра и така всеобща каквато е Библията ... там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а доброжелателствата са трайни спътници в живота. Учудвам се, казва Вазов, че тази Свята книга много слабо се знае у нас не само от миряните, но и от духовниците".
Ще говорим за необикновенната същност на тази Книга, заслужила през хилядолетията да бъде наричана просто Книгата, тъй като "библос" на старогръцки означава книга. Но тъй като днешната ни тема продължава да бъде продължава да бъде юдейската религия ще се спрем единствено на Стария завет и на чудото на две събития, описани в първата от трийсет и деветте старозаветни книги, наречена Битие. Това са мистерията на Вселенското сътворение и символиката на всепоглъщащия потоп.
Битие е книгата на началото на всички начала. Тя химнът на генезиса на всичко съществуващо, първоначалието на човечеството, на греха и смъртта, на престъплението и наказанието, на езиците и народностите. И до днес тя раздвижва духа със загадката за първия човек - Адам, за най-стария човек - Матусал, който според Библията е живял 969 години; една цяла философия е скрита в образа на Енох, първия човек, прибран от Бога не небесата без да премине през смъртта, който също е описан в книгата Битие.
Но нека се върнем към вселенското сътворение и първите думи на Библията: В началото Бог сътвори небето и земята. Някои изследователи на Библията концентрират вниманието си върху еврейския глагол сътворявам. На еврейски език думата “аса”, означава изграждам, творя с нещо, с някакъв наличен материал. Докато в Битие била употребена староеврейската дума “бара”, значеща сътворявам от себе си, тоест аз съм първопричината, за творение от нищото. Тази е идеята на юдаизма, която посочихме и в предишните ни предавания. Бог е възприеман като безпричинна причина на всичко съществуващо. Тук може би се крие и обяснението, че евреите нямат в езика си дума за природа. Единственият начин да се предаде идеята на тази дума на еврейски е да се каже просто Бог. В продължение на шест дни се разпростряло световното сътворение. Под понятието ден в Битие се има в предвид период от хиляди години. В някои от религиозните течения се търси близка или далечна взаимовръзка между науката и книгата Битие при разбулването на загадката на сътворението - такива например са конкордистите, които настойчиво твърдят, че изразът в Битие за създаването на животинския свят, “според рода им” опровергава еволюционната теория на Дарвин за появата на живота на земята.
Но за нас по-любопитна ни се струва страната на поетиката и сюжетността на книга Битие, зад която се крият дълбоки философски смисли. Затова ще спрем вниманието ви на първия ден от сътворението и по-точно на библейския стих “И Рече Бог: Да бъде светлина”. Това обаче не е светлината на небесните светила. Те са създадени чак на четвъртия ден, след светлината, според Битие. Светлината от първия ден на сътворението е символно възприемана като универсалният принцип на божията воля да даде живот на всичко съществуващо. Светлината, като първи принцип на съществуванието. Също така, тя е възприемана и като символният източник изобщо на доброто - “видя Бог, че светлината е добро нещо и отдели Бог светлината от тъмнината.” Ето, че именно тя е тази, която поставя началото на разграничението между добро и не-добро. Преди светлината, земята е безвидна и пуста, тъмнина се разстила над бездната.
Една друга, не по-малко величествена, но и страховита история от Битие, е историята за потопа. Тя разкрива идеята за престъплението и наказанието, за поразяващата сила на божия гняв. Не само библейската, но и много други древни култури имат своите предания за такава всемирна водна стихия. В древна Месопотамия например, е всеизвестен епоса за Гилгамеш, който ви разказахме, когато говорихме за шумерите. В него се споменава името на стареца Ут-напищим, който единствен се спасил от всепоглъщащата сила на потопа. Според големи религиозни изследователи, тя символизира новото раждане, изличаването на всяко минало и всякаква вина. Символизмът на потопа разкрива, как човешкият живот се явява като нещо нетрайно,което бива поглъщано периодично. Неизбежната цикличност, за която говори големият изследовател Елиаде, опитвайки се да разтълкува същността, закодирана в потопа, е знак за човешката незначителност в името на вселенската хармония. Библията обаче, полага една съществена промяна, а именно, че страховитата циклична подмяна на човешкия живот с друг може да престане и божието снизхождение над човешкото несъвършенство да надделее над волята за унищожение. Тази идея се изразява чрез символа на дъгата. Дъгата, като знак за милостта на Бога към човешкия род, като символ за вярност спрямо завета му даден пред Ной, който гласи : “Аз сключвам моя завет с вас и с потомството ви подир вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
Археологически доказателства за съществуването на потопа действително има. Английският археолог Уули, при разкопките на град Ур, съществувал преди около 4000 г.пр.Хр., някогашен център на древна Месопотамия, съвсем случайно се натъкнал на слой от два и половина метра тиня, който разделял с точна граница две чужди и независими една от друга култури. Той прави извода, че е имало огромно наводнение, такова, каквото не е имало в границите на нормалните природни явления, а истинско бедствие за тогавашните култури. До това съждение го води научно изведения факт, че за да се натрупат два и половина метра тиня, водата трябва да стои на едно и също място през един продължителен период от време и то на височина почти осем метра. Според много от учените , обаче и до днес липсват сериозни доказателства за това, че подобно водно бедствие е имало навсякъде, че то е било повсеместно, а не локално.



--------------------------------------------------------------------------------

Пророците и пророчествата в Библията
Днес ще говорим за пророците и пророчествата в Библията. Значението на библейските пророци за юдейската вяра е фундаментално, защото те свидетелстват за принципа на боговдъхновенния начин на поява на Библията. Пророчеството като вдъхновено от Бога, като източник на божествена истина е от съществено значение за юдеите още от времето на Мойсей и е утвърдено в библейската книга Второзаконие: “И рече Господ на Мойсей - Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, ще вложа думите Си в устата му, и той ще им говори всичко що му заповядвам Аз. А който пророк говори от Мое име, каквото не съм му заповядал .... такъв пророк да бъде погубен."
Чрез библейските пророци. историята за юдеите се превръща в откровение. Чрез символи или директно те предават различни послания към юдейския народ. Всеки пророк обаче изрича посланията си в собствен стил, характерен единствено за него. Но кой е истинският пророк и кой лъжепророкът? Според Библията, истинските се познават по това, че са загрижени за цялостта на живота, за етиката на обществото, за съдбата на отделния човек. Виденията им за надвисналия Божи гняв, стават основа на призивите им към покаяние. Според пророк Йеремия, лъжепророците са тези, които пророкуват мир, но без да изискват вяра. В Стария Завет десетки пъти се споменава въздействието на Светия Дух за вдъхновението на пророците. Някои от пророците притежават и способността да чуват това какво казват хората за тях, от голямо разстояние, какъвто е например пророк Елисей. Всичките библейски пророци предсказват с точни имена, които в последствие стават емблематични фигури за еврейската история. Често пъти сънищатата и виденията също са източник на техните пророчества, но с предупреждения, както даденото в книгата на пророк Йеремия, което гласи следното: "Аз слушах какво гожрят пророците, казва Господ, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: Присъни ми се, присъни ми се. Мислят ли те чрез своите сънища да доведат дотам Моя народ, че да забрави Името Ми. Пророк. който е видял сън, нека го разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми."
Пророк Йезекил е най-възвишеният измежду пророците. Той започва да пророкува на около 30 годишна възраст, като дотогава на няколко пъти бил летял из въздуха; преживял е периоди на загуба на говора и неподвижност. Книгата му е изпълнена с тайнствени и оригинални образи. В последната част на книгата си, пророк Йезекил предрича най-подробно времето, когато най-после еврейският народ ще постъпва точно според Божия план.
Пророк Йеремия пък, живял през 7 век пр.н.е., често бил заплашван от сънародниците си с физическа разправа, защото изповядвал идея, непонятна за обикновенните жители на Йерусалим. В лицето на вавилонския цар Навуходоносор, Йеремия виждал избраното от Бога средство за наказанието на Юдея и не само предсказвал, но и с радост очаквал Божието възмездие и разрушаването на Йерусалим. Той си навлякъл гнева на свещенниците, поради предупрежденията му, че праведния живот е по-важен от спазването на ритуалите, които смятал за лишени от духовно съдържание и етика. Познанието му за тежките грехове на юдейския народ обаче, довели Йеремия до отчаяние и песимизъм. От там произхожда и изразът "Плач Йеремиев", по който е именувана и една от старозаветните книги. Подобно на Йеремия, друг голям библейски пророк - Исая осъжда тогавашната практика на жертвоприношения, като безполезни действия, които не са в състояние да зитрият греховността на сърцето. Исая е пророкът, както самият той твърди, комуто е разрешено да види Господа.
Пророк Данаиил е библейският пророк отличаващ се с най-метафоричните, най-загадъчните видения за апокалипсиса - за борбата между силите на доброто и злото до края на света. В глава седма от книгата си Данаиил описва едно от своите видения: как четири звяра излезли от морето, единият приличал на лъв с орлови криле, вторият, Данаиил оприличил на мечка; леопардът е третият звяр с четири криле и четири глави. Четвъртият е най-ужасният и най-силният от всички други зверове - с десет рога, тъпчещ и убиващ всичко по пътя си, като на единия от роговете си имал човешки очи и уста, които изричали горделиви думи. След това, пише пророк Данаиил “видях най-сетне, че се поставиха престоли и седна най-Стария по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, престолът му-като огнен камък. Огнена река излизаше и минаваше пред Него и хиляда хиляди му служеха. Видях тогава, че звярът биде убит пред очите ми и тялото му смазано и предадено на огън. И от другите зверове биде отнета властта им и животът им се продължи само до време и до срок”. Приближих се до едного от предстоящите и го попитах за истинското значение на всичко това и то ми обясни смисъла: Тия големи зверове означават, че четирима царе ще се издигнат от земята. Тогава поисках точно обяснение за четвъртия звяр, който се отличаваше от всички и беше твърде страшен... Четвъртият звяр значи четвъртото царство, което ще има на земята, което ще е различно от всички царства, което ще тъпче и ще съкрушава цялата земя. А десетте рога значат, че от това царство ще се издигнат десет царе, и след това ще се издигне друг, отличаващ се от предишните, и ще унижи трима царе, и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона”. “После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай”. “А царството и властта по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему. Тук е краят на словото. Мене, Данаиила, силно ме смущаваха размишленията ми, и лицето ми се измени, но словото запазих в сърцето си.”
Много изследователи сравняват книгата на пророк Даниил с последната книга от Новия Завет – Откровението на Йоан. Страшните образи във виденията са предизвикателство за много изследователи да разтълкуват скрити исторически еквиваленти. Животът на Даниил е изключително интересен. Той е пророкът, който разгадал сънищата на вавилонският цар Навуходоносор, той е и този, който поставен в яма пълна с лъвове излиза невредим.
Извънредно много са великите творци, почерпили творческото си вдъхновение от живота на библейските пророци. Рубенс увековечава невъзмутимостта на Данаил в ямата с лъвовете; Рафаел възпроизвежда образа на пророк Иезекил, разпрострял се някак странно над света. Великият композиор Хайдн пише симфонията “Плач Йеремиев”, посветена на страданията на пророк Йеремия. Трагизмът на този плачещ пророк е изобразен и от Рембранд.



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 7 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Ellia, libra 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 2525

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.019 seconds in which 0.005 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.