ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Музика » Българска народна музика

Страници: 1 | 2 | (покажи всички)
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386137 - 21.01.2017 12:57 [Re: Кирилик]

ЯНА И СЛЪНЦЕТО

Постигнала се 'уба'а Яна,
стигнала ми се на Великден,
кръстила ми се на Гюргевден,
зазборвала ми на Спасовден,
ми за'одила на ден Петровден.
Ми я дочула Янина кума;
тога йе рече Янина кума:
- Де гиди мори, 'уба'а Яно!
Яс ти се молям и ти наръчвам
да не излегвиш денье без убрус,
денье без убрус, ноке без свеща,
да н' те догледат слънце'а майка,
да н' те посвършит за йесно слънце.
'уба'а Яна кума не почу;
тук ми излезе денье без убрус,
денье без убрус, ноке без свеща.
Ми я догледа слънце'а майка,
ми я посвърши за йесно слънце.
'уба'а Яна не ми зборваше,
не ми зборвала за три години.
Тога му велит слъце'а майка:
- 'Уба'а Яна ни онемела;
да остаиме 'уба'а Яна,
да йе зе'име Дзвездоденица,
Дзевиздоденица, бъргосборница.
Йесноно слънце майка почуло.
Ми я посвърши Дзвездоденица,
си я посвърши и си я зеде,
'уба'а Яна не ми бегаше.*
Ми я кладо'е Дзвездоденица,
ми я кладо'е леп да си месит.
'уба'а Яна свеща йе светит.
Йе догорила бела борина,
йе изгоре'а тонките пръсти,
йе с' истопи'е злати пръстени.
Тога йе рече Дзвездоденица:
- Де гиди море слепа слепачка,
ако си нема, ти не си слепа,
изгоре'а ти тонките пръсти.
Се отго'ори 'уба'а Яна:
- Де гиди мори Дзвездоденице!
Яс ни сум нема, яс ни сум слепа;
туку не сборвам, атар си държам;
първа година чес сум чинила,
чес сум чинила на мойот татко;
втора година на мила майка;
трекя година на йесно слънце.
Бог ми я убил моя свекърва,
защ' не дочека чес да досторам,
тук те донесе тебе овдека.
Ми я дочула слънце'а майка,
къде ми зборвит 'уба'а Яна.
Ми си налюти слънце'а майка,
ми я истера Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргозборница.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386138 - 21.01.2017 12:58 [Re: Кирилик]

ТОДОРА КЕРКА

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тешка останала.
Тога зборвит Момир бег войвода:
- А невесто, млада Момирице!
Ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т'отвъртам очи от глобо'и,
ке т' оста'ам млада темничарка,
ке т' оста'м млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнали под зелени я'ор;
си постигна млада Момирица;
не ми беше десето момиче,
току беше едно мъшко дете.
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур лискя се ронет.
Се распули млада Момирица,
догледала оган на планина.
си я пущи Тодора малечка,
йе донесе оган от планина.
Развалиле силнине огне'и,
изгреале дете малечко'о.
Ми заспала млада Момирица.
Си дойдо'е до три наръчници.
Първа велит: "Ай да го земиме.]
Втора велит: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години.]
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет 'уба'а не'еста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме.]
Наръча'е и си побегна'е.
Растло дете и ми йе порастло,
растло дете дур' се стори юнак,
се сторило юнак за жененье;
ми посвърши 'уба'а не'еста;
дошла ко'а, за да йе земеет.
Тога зборвит Тодора малечка:
- Ай ти тебе, моя мила майко!
Не пра'и го брата зетащина,
дур' да земиме 'уба'а не'еста;
защо кога дете си постигна,
наръча'е до три наръчници.
Първа рече: "Ай да го земиме.]
Втора рече: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години.]
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет 'уба'а не'еста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме.]
Си отеде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си извади рубо зетащинско,
се промена най-мала Тодора,
се напраи млада зетащина
и си зеде китени сватои,
си отиде по 'уба'а не'еста.
Одидо'е църков на венчанье.
Задале се силнине ветро'и,
задале се мъгли и пра'о'и,
по ним идет силни виулици,
го кренале млада зетащина,
йе кренале най-мала Тодора,
йе крена'е дури под облаци;
не се буде веке що се стори.
За брата си сестра се загуби,
куртулиса свойот мили братец,
що ми беше еден син у майка.
Ак' загина най-мала Тодора,
не загина млада зетащина,
се кердоса нейдзин мили братец,
се кердоса с 'уба'а не'еста.
Кой ке чует, 'се памет да имат.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386140 - 21.01.2017 13:05 [Re: Кирилик]

ЯНА КУКАВИЦА

Що белеи, що лелеи
на връх бела Белашица?
Дали ми се соспи снеги,
ели сет бели лебеде?
Не сет бели соспи снеги,
не сет бели лебеде;
тук' йе бил еден бел чадир,
под чадиро млади Стоян,
млади Стоян болен лежи,
на сестра му говореше:
- Мори сестро, бела Яно!
Пойди, Яно, ми донеси
от бел Дунав студна вода!
Яна брату говореше:
- Варай, брате, млади Стоян!
Язе пъта не си знаям,
да си пойдам на бел Дунав,
и да пойдам, и да дойдам.
Стоян веле и говоре:
- Мори сестро, жална Яно!
Пресечи си мало пръсте
да потечат църни кърви,
ка ке вървиш низ гората,
бележувай дърво камен;
ка ке по'иш на бел Дунав,
да налеиш студна вода
и пак назад да се върниш;
по белешки път ке найдиш.
Яна брата послушала,
пресекла йе мало пръсте,
кинисала низ гората,
дърво камен бележила,
на бел Дунав отидела,
студна вода налеала
и пак назад се върнала.
Нели Яно, жална Яно!
Нел зароси ситна роса,
та си изми белешките,
белешките, църни кърви,
що бележи дърво камен.
Нели Яна, жална Яна,
нели пъта си забърка,
та заскита низ гората.
Три дни ходи, три дни шета,
никак дира не се найде,
да си пойди при брата си,
при брата си болен Стоян.
Тогай Яна, жална Яна
жално бога помолила:
- Варай, боже, мили боже!
Чин' ме, боже, малко пиле,
сино пиле кукавица,
да си летам по буките,
да си бъркам моя брата,
моя брата болен Стоян!
И господ ми я послуша,
та я чини сино пиле,
сино пиле кукавица,
що си кукат и денеска.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386141 - 21.01.2017 13:07 [Re: Кирилик]

СТОЙНА И ЮДИ

Стойно ле, лична невясто!
Седнала Стойна, седнала
на първи велик четварток
да шие Стойна, да крое
на Стоя тенка кошуля,
на себе бела сагиа.
Там дека она шиеше,
там дека она кроеше,
свиха се, Стойно, завиха
две силни вилни ветрушки,
та ми те, Стойно, завиха,
та ми те тебе дигнаха,
та ми те тебе носиха
на юдинско 'оролище,
'оролище виролище,
дека юди 'оро играт.
Те фати'а на 'орото,
на 'орото, на танецот.
Стойна си 'оро играе,
играе и сълдзи роне.
Догледа я стара юда,
та и веле и говоре:
- Стойно ле, лична невясто!
Що 'оро играш и плачиш?
Даль ти йе тешко за дома,
за твоето мъшко дете,
за твоята първа любов?
Не бери кахър касавет;
вчера от там' минахме
край вашите тешки порти;
твоята стара свекърва
мъшко си дете люляше,
ем нему песна пееше:
- Нани ми, сино сираче!
Кога си ризик немало,
майка ти да те изгледат.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386142 - 21.01.2017 13:12 [Re: Кирилик]

АВРАМОВА ЖЕРТВА

Поканил Авраам гостолюбец,
поканил гости приятели:
- Ядете, пите, бога молите
да ми да'ит господ чедо
на деведесет девет години,
да ми да'ит от сърце чедо;
на скутам да турам, тате да викат;
и я богу ке го чувам,
жертва богу ке го приложам.
И му даде господ чедо,
на дете Исакче му кладо'а (име),
от ощо на дете милос имаше.
Раснало дете девет години.
Господ го допрати ангелот
ноке в соне да му се явлит,
ангел се явли н' Аврама гостолюбца:
- Камо ти жертва, що богу си таксал?
Па ми стана гостолюбец Аврам
и му велит на дете Исакче:
- Земи си, синче, остро секирче,
о'и ми, сину, в ограда зелена,
дърва да бериш, огон да валиш;
татко ти ке до'ит, жертва да чинит,
а ти, сину, сеир да гледаш.
От ощо дете милос имаше,
па си зеде остро секирче,
дърва собервит, огон навальвит,
огон навальвит и песма си пеит:
- Татко ке до'ит, жертва ке чинит;
той жертва ке чинит, я сеир ке гледам.
Па ми фтаса гостолюбец Авраам,
си го фати дете Исаакче:
- Я на бога, синче, курбан сум таксало,
тебе, синче, курбан я ке те заколям.
Па отговори дете Исаакче:
- Вързи ми, татко, обете нодзе,
обете нодзе, обете ръце.
Па клади ме на они две дърва,
та они две дърва маслинко'и,
да не мръднам, татко, да н' те накърв'ам,
душа мие немой да с'огрешиме.
Десна ръки пикна во позу'а,
с' десна ръка острит ноже.
Ми донесол два църни овна ангел боже
и велит на Авраама гостолюбца:
- Опули се що имат зад тебе.
Тога Авраам се опули,
тога виде до два църни овна.
Ангел божии пак говори:
- Нейкит Господ чвечка жертва,
тук заколи два църни овна.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386143 - 21.01.2017 13:16 [Re: Кирилик]

Чудо големо

Фала богу за чудо големо,
дека ке се чудо нагледаме!
Благо делят четири ангели,
благо делят више на небеси.
Кой си биле четири ангели?
Един беше стар свети Илиа,
други беше стар свети Никола,
а трекиот беше свети Йован,
четвъртиот беше свети Петер.
Долетале до две мили сестри,
света Маря и света Магдалине,
порониле солдзи по образи,
по 'убаво златно свето лице.
Не смее никои да 'и питат;
опита ги стар свети Илиа:
- Що роните солдзи по образи,
по 'убаво златно свето лице?
Дали ви се от бога еднога?
Дали ви се от рода христянска.
Магда крие, Мариа не крие:
- Брату мили, стар свети Илиа!
От бога ни е свако-яко добро;
мъка ни е от рода христянска.
Ние бехме по земя Легенска,
бог да биет легенски христяни!
Не се знаит по-старо, по-младо,
не си слават светци от година,
не си държат Петка и Неделя.
Во света Неделя метат,
лице и напрашиле;
на света Неделя печееки,
очи и изгориле.
Татко имат като лудо дете,
стара майка на нодзе изгазиле,
сестри имат като измекярки,
брата имат като душманина,
своя снаха като първа люба;
кум кръщеник на судба се терат;
къде биле неправо судище.
Из под ним църна земя горит,
горит земя четири аршини.
Па им велит стар свети Илиа:
- Постойте, сестри, почекайте,
дури ние благо да делиме.
Ке се молиме на наш Христос
да ми даде ключове от небеси,
да заключим мъгли и облаци;
три години дош да не завърне,
три години сънце да н' угрева,
три години ветер да не дува,
да не се роди вино, ни жито.
Арно ангели благо разделиле;
на свети Илиа що му се паднало?
Паднало му води и бродови,
му падна'а гемии по море,
он да имат, он да 'и повелят.
Кои юнак вода ке нагази,
да се помоли на свети Никола,
он йе вреден от вода да извади.
На свите Йован що му се паднало?
Паднале му се кръсти и икони,
паднале му кумство, побратимство,
кой ке подстъпи свети Йован,
нека стапни в силен оган.
На свети Петер що му се паднало?
Паднале му ключове от рай,
он да отворе и он да затворе.
И що беше стар свети Илиа!
Помоли се на наш Христос
та му даде ключове от небесе,
си заключи мъгли и облаци;
три години дош не завърна,
три години сънце не угреа,
три години ветер не дува,
не се роди вино, ни жито;
пак на бога не се предавале.
А що бяха легенски христяни!
Приявнале коня пеливана,
да си бегат на друга краина,
дека имат здравье и берекет.
Разпукала тая църна земя,
пропаднуват коня до колена;
па на бога не се предавале.
Бог им даде седумдесет болки,
седумдесет и седум болести;
болувале още три години,
повеке умреле, малце останале;
дури тогай на бога се предале:
заслужили светци от година,
задържале Петка и Неделя.
Татко имат като свое сърце;
майка имат като своя душа;
сестри имат като десна ръка;
своя брата като десно око;
своя снаха като иста сестра;
кум кръщеник като бога еднога.
Като се они тако покаиле,
в църкви одат богу да се молят.
Дури тогай дош им завърнало,
що сеали, све им се родило,
родило се и вино и жито.
От ангели песна останала
да се пеит, да се прикажуват.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386144 - 21.01.2017 13:17 [Re: Кирилик]

СВЕТИ ГЕОРГИ

Що йе настан настанало
во града Троема?
Троемски христяни они безверници,
не веруват вистински господа
Исуса Христоса;
они веруват злато и сребро,
от злато и от стребро господ прават,
ни ним тими имат,
малечок на голем тимийе си немат;
светец на година они не служуват,
темен, свеки они не си палят.
От бога да найдат троемски христяни,
що се чудо учинило, брате,
во града Троема,
що имаше седумдесет чешми,
що теча'а студна вода;
господ чудба им даде,
водата им пресуши.
Що милувале господ ги дарувал,
протече'а седумдесет чешми
злато и стребро;
уще толку они такам дуздиса'а,
и на себе и на конье,
що им сърце сакаше.
Харно они ми се промени'а
салт у злато и у сребро,
еле вода немат да си пиат;
за вода си търпат три недели време;
от бога да найдат, а не веруват
вистински господа Исуса Христоса.
Господ пак му йе грех паднало,
пак вода им даде;
нели се отвори во Троема града
едно блато широко, езеро дълбоко,
от Троема града три сахата место.
На водата господ стопан кладе
сура ламя мършойедна;
на стопанот сече'а таин да дават
на ден по една малка мома.
Каил се чини'а троемски христяни;
таин ми си дават на ден
по една мома, вода ми си леат.
Се реди'а они три години време;
как стапна'а четвърта година,
дореди'а се сите на ред.
Дойде редот и на царот
таин да даде, вода да налеит.
А що имаше царот една керка
кайметлиа, метемиа,
таин си я пущи на блато широко,
на тая сура ламиа.
Ела она, брате, веруваше
господа Исуса Христоса,
емен свеки она на скришно палеше,
метании биеше и се кръстеше,
нели ми си пойде на блато широко,
покрай езеро дълбоко
от утро в неделя.
Там дека се шета и солдзи си рони,
чакаеки ламиа да излезе,
таин да си я голтне;
тога се здадела незнаена делиа
со сива идица, личен свети Георги;
дойде си край блато при неа,
да си я распита що йе дошла
на блато широко от утро в неделя.
А она му веле и му говоре:
- Нел ме питаш ке ти кажам;
от бога се найде мойот
стар бабойко троемскиот цар!
Он йе кадар, брате,
и сос пори друга да купе,
таин да си пуще и зорбалок да чинит,
таин да не даде;
А ела нели не верува
вистински господа,
язе си верувам Исуса Христоса,
мене таин ме пущи
на сурата ламиа,
мене ке ме голтне, таин ке йе бидам,
вода да налеит троемски христяни.
Неми покрай мене
и тебе да н' голтне.
Тога тая лична делиа
слезе от сива идица,
маздрак си удри на земя,
върза коня на маздрак;
та йе веле на девойка:
- Ел' да ти полегнем на скутот,
ти да ме пощиш во главата моя,
кога ке излезе сурата ламиа
на мене да кашиш.
Легна и позаспа.
И слънцето блъсна, езеро си яче,
ламя ке излезе, таин да поголтне.
Как виде сурата ламиа
малката девойка
и лична делиа, и сива идица.
Тога веле сурата ламиа:
- Сполай ти, боже, на тебе!
Три години време
по една малка мома,
на ден еден таин;
сега четвърта година три таина.
Нели фати малка девойка
солдзе да роне,
нели падна една жешка солдза
на личен свети Георги,
се разбуди и на нодзе се найде,
на идиц се качи,
та зеде маздрак в десна ръка,
се пущи по ламиа,
та йе веле и говоре:
- Досега ти, ламио, таин моми яде,
сега таин тебе маздрак ке ти бидит.
Нели зина тая сура ламиа
да го поголтне;
га ободе во клето гърло,
та викна на тая малка девойка:
- Ела ми отвързи зунга от тозлукот,
та вързи клета ламиа;
заводи я ти, язе ке я терам,
ке я носиме во града Троема
жива на царските конаци.
Ка я виде царот керка му, веле:
- И ти удиса со магебесник Георги,
с магии фатифте сурата ламиа,
да лъжите инсанот.
Тога я ритна личен свети Георги
на десната нога со чизмата
на сурата ламиа по клетото сърце.
Нели избъльва триста и шейсет моми,
що 'и погълнала на тая година,
сите живи се фати'а на дробно
оро да играет.
Па повторо ги поритна,
нели избъльва триста и ше'сет,
ту умрени, ту живи.
Трети път я ритна,
пак избъльва триста
и ше'сет, 'се умрени.
Тога веле свети Георги:
- Айде, цару, сега ке веруваш
на вистински господа?
Ели ка' огладне таа сура ламиа
да я пуща да те поголтне
со сите конаци.
Тога царот заверува
со 'сите троемски христяни.
Се кръстиха на Исуса Христоса.
Отворите му даде от Троема града
на личен свети Георги,
та излезе прошета низ Троема града
по свите чешми
и удри сос маздракот,
протеча'а студна вода
сите седумдесет чешми,
да си пийет троемски христяни,
на Христос да верват.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
anq

****

Регистриран: 31.03.2006
Мнения: 976
Re: От песнопойките
    #3391044 - 21.02.2017 12:33 [Re: Кирилик]

Поздрав с една прекрасна народна песен. Честито и наздраве за много години!

https:// />


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3391209 - 22.02.2017 00:13 [Re: anq]

Благодаряяя! Право в целта си улучила! Песента не съм чул да изпълнява никой по-известен изпълнител след Борис Машалов. Защото ще бъде бледо копие само...

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, MyPa TpuO 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Можете да добавяте нови теми
Можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 2678

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.018 seconds in which 0.004 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.