ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Музика » Българска народна музика

Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
От песнопойките
    #3385609 - 18.01.2017 10:42

К вечеру се робье продаваха,
у робьето Елена невеста,
продава се с две деца малени.
Никой ми се купец не наема,
наело се гърче ширетлийче,
пари нема кръчма да си плати,
а то не ли невеста да купи.
Хариза ги Елена невеста:
едно даде у Легена града,
друго даде у Будина града,
стара макя у Рабчана града.
Расна Янкул, та голем порасна,
затражи си на лице прилика,
обиде си седемдесет села,
седемдесет и седем градове,
па не може прилика да найде.
Кога ойде у Будина града,
там си найде на лице прилика,
утакми си Янинка невеста,
доведе я дома на дворове,
сватба прави три недели време.
Минало се година и друга,
одимали, бре, мъжко детенце,
затражиа стара измекярка.
Кога ойде у Рабчана града,
там си найде стара измекярка,
доведе я дома на дворове,
та му юя това мъжко дете,
ем го юя, ем му песен пое:
- Нани, тани, бабино унуче,
ем от сина, ем от мила щерка!
Ка я дочу Янинка невеста,
па на Янкул потийо говори:
- Е, Янкуле, мое пръвно любне,
какво пое наша измекярка,
какво пое на нашето дете:
"Нани, тани, бабино унуче,
ем от сина, ем от мила щерка!"
Я Янкул и потийо говори:
- Таком Бога, стара измекярко,
какво поеш на нашето дете?
Я она му потийо говори:
- Е, Янкуле, Янкуле юначе,
кога беше турска размирия,
размирия, размирна година,
тогай са ни робье поробили.
Тебе дадох у Легена града,
а Янинка у Будина града,
стара макя у Рабчана града.
Проговори Янкул добър юнак:
- Е, Янинко, Янинко невесто,
я че идем де сънце изгрява,
ти че идеш де сънце заходи,
стара макя на пладне че седи.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3385610 - 18.01.2017 10:47 [Re: Кирилик]

Малко по-различен вариант на горната песен:
..............................................
Ружице, бела ружо!
Черешица род родила,
от рожба се покършила,
на две стебла две ябуки,
на третото славей стои,
славей стои, песен пое,
у песента наричаше:
- Ишле, мишле, разбуждай се -
турци земя поплениха,
що би старо, кье погубят,
що би младо, кье залюбят,
дечицата кье подгазят!
Салте ми е останало
един Янкул и Янинка,
Янкул беше три години,
Янинчица три месеци.
Па раснаха, пораснаха,
падна Янкул за женене,
Янинчица за главене.
С'искаха се, увзеха се,
водиха се три години -
три години дъжд не хвана,
туку мъгли и прахове,
туку слани и градове...
Па сдобиха мъжко дете;
не е дете като дете,
но е дете люта змия,
та па змия пепеляна...
Янинчица говореше:
- Е, Янкуле, стопанине,
я иди си на нов пазар
да си купиш робинчица,
робинчица влахинчица;
не гледай младо, та скъпо,
ни гледай старо, евтино -
средна жена за работа,
да ни люля мъжко дете,
да го люля, да го баня!
Ойде Янкул на нов пазар
да си купи влахинчица,
влахинчица робинчица;
не гледа младо, та скъпо,
ни старо, та евтино -
средна жена за работа...
Дойде Янкул довечера,
и доведе влахинчица.
Кога било утре рано,
ойде Янкул на оране;
Янинчица платно ткае,
робинчица дете люля -
с нога им дете люля,
с уста им песен пое:
- Нани, люли, мъжко дете,
и от брата, и от сестра -
от Янкула и Янинка,
от моята пръвна челяд!...
Дойде Янкул от оране,
Янинчица говореше:
- Е, Янкуле, стопанине,
какво пое робинчица
на нашето мъжко дете:
"Нани, люли, мъжко дете,
и от брата, и от сестра -
от Янкула и Янинка,
от моята пръвна челяд!"
Па ойдоха у църквица,
у църквица Мариица;
кога са се изпитали,
ега ле са брат и сестра
и нийната милна макя!
Живи са се прегърнали.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3385611 - 18.01.2017 10:48 [Re: Кирилик]

Заженил се е млад Стоян,
днеска му беше сватбата,
утре му хабер пристига -
Стоян на война да иде.
Жал му бе булче да остави,
дваж по-жал да го заведе.
Като си Стоян замина,
на булче писма пишеше,
после го пленник вземали,
цели ми девет години.
Стоян се тогаз завръща,
като в село навлиза,
първо за булче запитва.
Старец на Стоян говори:
- Мъж й на война убиха,
днеска ще й е сватбата.
Той си на сватба отиде,
покрай трапеза поседнал,
като са яли и пили,
почнали булка да дарят.
Като до Стоян стиигнали,
той си пръстен от ръка извадил
и го на невеста подарил.
Петранка, булка хубава,
тя си е пръстен познала,
ах, че се виком провикна:
- Слушайте вие, сватбари,
сватбата на Ивана,
булката е на Стояна!

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3385613 - 18.01.2017 11:03 [Re: Кирилик]

Момне ле мъри хубава,
Заради тебе останах
На високана планина
Сас двеста вакли овньове,
Сас триста вакли шилета,
Сас триста бели грошове.

Тьожка ма зима притисна,
На сай висока планина.
Бели си гроше изедох,
Вакли ми овни измреха
И триста вакли шилета.

Та че та мене не дадоха,
Ам та момице дадоха
Другимо вав друго село
На мои пови роднини...

Чудем са мисле момице,
Куде ще ейся да фатам.

Молчи неплачи юначе,
Майка ми ейся захода,
Та ще момица да роди
От мене дваж по-хубава,
Нея щем тебе да дадем.

-Момице мъри хубава,
Недумай на пук юнаку!

До ще ми лето пролете,
Оти щах в гора зелена,
На си ща сенка дебела,
Под сенка вода студена,
И йе под сенка ще легнам.

До ми ще жотва да жонеш,
Вода ти ще са допие,
Ще дойдеш вода да торсиш-
Тогава ще да ти покажа
думане на пук юнаку.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
anq

****

Регистриран: 31.03.2006
Мнения: 976
Re: От песнопойките
    #3385615 - 18.01.2017 11:18 [Re: Кирилик]

Дано да не съм в противоречие с темата, защото песента, която предлагам не е от песнопойка, но ми е любима.

Злато моме

Злато моме, Злато джанъм,
ти златна ябълко, (2) Злато моме,
орехова сянка.
Дето и да идеш, Злато,
пак ще да те найда, (2) Злато моме,
пак моя ще станеш.
Аз ще стана, първо либе,
на един бял гълъб,
високо ще литна, първо либе,
не ще да ме найдеш.
Аз ще стана, Злато моме,
най-добър ловджия,
пак ще да те хвана, Злато моме,
пак моя ще бъдеш.

изпълнява: Пенка Павлова

Изпълнението е на прекрасната неповторимата народна певица Пенка Павлова, един от най-красивите български гласове.
Извинения за допусната в началото грешка, изпълнението не е на Руска Стоименова.

https:// />


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386124 - 21.01.2017 11:05 [Re: anq]

Песента е прекрасна, Anq! Майка ми я пееше... А иначе, идеята ми беше да качваме тук песни, които пееха едно време музиканти с латерни и други музикални инструменти, по улици и пазари. Около тях се събираха много хора да послушат. Песните им бяха дълги, в тях се пееше и разказваше за невероятни истории от войните, от живота и бита. Заедно с това, музикантите продаваха малки книжки - песнопойки. Едва помня това време...

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg

Редактирано от Кирилик (21.01.2017 12:46)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386129 - 21.01.2017 12:09 [Re: Кирилик]

Песен за унищожаването на Охридската патриаршия

Хиляда и седъм стотин
шесдесет и второ лето
в Охрида от Цариграда
дошьл салаор.

Ся представил пред Арсенья,
наша патрика честнаго,
и му рекьл слово горко,
слово жалостно:

“Царска воля е де търгнеш денеска
за в Цариграда;
На тебе от върли гърци
голем поплак е.”

Събрал патрик свое стадо в църква
святий Климентова,
благослов му дал последен,
ръце заплетил.

Дълго време хлипал старец
во мълчанье всенародно,
и по бела брада ронил
сълзи горещи.

“Слушайте ме, мили чада,
аз ке ида в Цариграда;
на мене от върли гърци
голем поплак е.

Гръцкий патрик ке ни строши
славна Охридска столица,
и мене до смърт ке държи
в заточение.

Ке прати владици гърци,
лицем святци, сърдцем вълци,
ке ви давят, ке ви стрижат,
ке мълзат до кръв.

Мегю народа ке сеят
несъгласье и раздори,
да ся мрази син со татка,
и со брата брат.

И ке викнете до Бога,
и крило не ке найдете;
смирени ке наведете
глави до земи.

Ке ми бъдете сираци;
така било писано!
Елате ми да ви гушна
за последен път.”

Чърна тъга поразила
старо, младо, мъжи, жени,
вси со ръце заплетени
сълзи проливат.

Той ги гушка, тие тъжни
му целуват десна ръка,
и на ръка как от извор
сълзи се леят.

Вяхнал патрик бърза коня
и неволно упътил се,
тога гръмкий плач народен
небо процепил.

Умилил се честний патрик,
свали шапка навезана,
погледнал на сино небо,
люто прокълнал:

“Ох, послушай милий Боже!
Хаир никога да немат
Стамче бей и Буяр Лигдо,
Нийко челебий!”

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386132 - 21.01.2017 12:48 [Re: Кирилик]

Продан и два бракя

Останало Продане сираченце,
съде с' майка, а без баща.
Твоята майка чуждо ткае,
чуждо ткае, чуждо преде,
току тебе да изгледа.
Изгледа те, порасна те,
изучи те голем юнак,
голем юнак за жененье;
та ми се прочу, Продане,
по съта земя околиа;
та се чини юречно,
на боренье борбаджиа,
на каменот намдарджиа,
на скоканье надскокува.
Дочуха те до два змеха,
до два змеха, до два бракя,
до два брата от небото,
се свалиха сред селото,
сред селото на соборот,
на соборот, на бейликот,
да питая стара баба:
- Дека седе сирак Продан;
ойди, бабо, му наръчай,
нека дойде на соборот,
да с' боремо два юнака.
Со Продана се бори'а
току ми три дни и три нокя,
от яснина темна мъгла,
темна мъгла попаднала,
ситна роса заросила;
и си блъсна, и си тресна.
Си дигнаха сирак Продан,
сирак Продан на небото.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386134 - 21.01.2017 12:50 [Re: Кирилик]

Яна и Детелин войвода

Поболила се Янина майка,
що ми лежала девет години,
ми искинала девет постели
и ми лежала, ми заплакала:
- Оф, леле боже, о мили боже!
Как не си имаф ущ' една керка,
ущ' една керка като Янинка,
та да ми станит рано на утро,
да се умиет, да се прекръстит,
та да ми пойдит на студна вода,
на студна вода, на нова чешма,
да ми донесит студена вода,
студена вода на полу цвеке;
а я си пия студена вода,
студена вода на полу раски.
И ми я дочу 'уба'а Яна,
и си станала рано на утро,
и ми се изми, и се прекръсти,
и се промена, и се наружи;
не се промена како девойка,
тук се промена како невеста;
и та си зеде две ведра в ръце,
та си отиде на студна вода,
на студна вода, на нова чешма.
Тамо седит Детелин войвода.
Тога ми рече 'уба'а Яна:
- Нацърпете ми студена вода!
Тога му велет момци зме'о'и:
- Детелин войвода, наш господине!
Та що ни дошло'убо'о дзвере,
то'а ни сакат студена вода.
Тога им велит Детелин войвода:
- Ак' йе не'еста, наполнете йе,
наполнете йе, испратете я,
ак' йе девойка, донесете я.
Тога му велет момци зме'о'и:
- Не йе девойка, тук' йе не'еста.
Йе наполни'е студена вода,
студена вода на полу цвеке,
йе наполни'е, я испрати'е.
Колку замина 'уба'а Яна,
и се обзърна и прого'ори:
- Егиде море, Детелин войвода!
Ни сум девойка, ни сум не'еста,
току я сум си 'уба'а Яна,
ти що ме питаш девет години.
Колку йе дочу Детелин войвода,
що си явнало бързего коня;
со коня търчат, не си я фтасвит,
с яболко фърлят, не я досегвит.
Колку си влезе в майкини порти
и йе викнала на мила майка:
- Стани ми, стани, а мила майко!
Яс ти донесоф студена вода,
студена вода на полу цвеке,
да си оладиш белото гърло,
да ти оздраит белото сърце.
Колку се напи Янина майка,
колку се напи студена вода,
а ми се напи, а душа даде.
И ми йе дойде сам войводата,
милата майка си я закопа,
'уба'а Яна си я залюби.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386135 - 21.01.2017 12:53 [Re: Кирилик]

ЯНА И ПЕТРЕ

Попитал Петре 'уба'а Яна,
време я питал девет години,
не му я дали ни десетата;
та ми говорит Петре войвода:
- Ой нека, нека, 'уба'а Яно,
разболи ке се твоята майка,
да ке посакат от любе вода,
от любе вода, от кла'енецот,
от кла'енецот, от джувер гранка,
от джувер гранка, чудна подната.
Се поболила Янина майка.
Дворье си метит 'уба'а Яна;
и си говорит Янина майка:
- Ей боже, боже, ей мили боже!
Како си немам ущ' една керка,
ущ' една керка, како Янинка,
да ми залеит от любе вода,
белки ке умрам, белки ке станам!
И ми я дочу 'уба'а Яна,
и си отиде земни келари,
и си отвори от снаха ковчег,
и си изваде снахино руво,
и се промени от снаха руво,
и си та кладе венец на глава,
и си та зеде ведрица в ръце,
та си отиде любе на вода.
Тамо си найде Петре войвода,
къде си распнел до два шатора,
единиот цървен, другиот зелен;
под цървениот сам Петре седит,
под зелениот Петре'а войска.
Та ми говори 'уба'а Яна:
- Сустъпи войска, Петре войвода,
сустъпи войска да си поминам!
Сустъпи войска Петре войвода,
си поминала 'уба'а Яна
и си залеа от любе вода.
Кога се врати с вода во ръце,
нейзе йе рече Петре войвода:
- Тако ти бога, младо невесто!
Чиа си снаха, кому си люба?
На той час нему се отго'ори:
- Тако ми бога, Петре войвода!
Кога не позна 'уба'а Яна,
баре не позна девет пръстени,
що си 'и леал, що си 'и пракял?
Рече и спръсна Яна да бегат;
и ми я дочу Петре войвода.
Петре на коня, Яна на полпът;
Петре на полпът, Яна на порта.
Со стрела стрелит, не я устрелвит,
со коня търчит, не я фтасуват.
Петре на порта, Яна во дворье.
И си йе даде майка си вода;
тогай се напи и се оздрави.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386137 - 21.01.2017 12:57 [Re: Кирилик]

ЯНА И СЛЪНЦЕТО

Постигнала се 'уба'а Яна,
стигнала ми се на Великден,
кръстила ми се на Гюргевден,
зазборвала ми на Спасовден,
ми за'одила на ден Петровден.
Ми я дочула Янина кума;
тога йе рече Янина кума:
- Де гиди мори, 'уба'а Яно!
Яс ти се молям и ти наръчвам
да не излегвиш денье без убрус,
денье без убрус, ноке без свеща,
да н' те догледат слънце'а майка,
да н' те посвършит за йесно слънце.
'уба'а Яна кума не почу;
тук ми излезе денье без убрус,
денье без убрус, ноке без свеща.
Ми я догледа слънце'а майка,
ми я посвърши за йесно слънце.
'уба'а Яна не ми зборваше,
не ми зборвала за три години.
Тога му велит слъце'а майка:
- 'Уба'а Яна ни онемела;
да остаиме 'уба'а Яна,
да йе зе'име Дзвездоденица,
Дзевиздоденица, бъргосборница.
Йесноно слънце майка почуло.
Ми я посвърши Дзвездоденица,
си я посвърши и си я зеде,
'уба'а Яна не ми бегаше.*
Ми я кладо'е Дзвездоденица,
ми я кладо'е леп да си месит.
'уба'а Яна свеща йе светит.
Йе догорила бела борина,
йе изгоре'а тонките пръсти,
йе с' истопи'е злати пръстени.
Тога йе рече Дзвездоденица:
- Де гиди море слепа слепачка,
ако си нема, ти не си слепа,
изгоре'а ти тонките пръсти.
Се отго'ори 'уба'а Яна:
- Де гиди мори Дзвездоденице!
Яс ни сум нема, яс ни сум слепа;
туку не сборвам, атар си държам;
първа година чес сум чинила,
чес сум чинила на мойот татко;
втора година на мила майка;
трекя година на йесно слънце.
Бог ми я убил моя свекърва,
защ' не дочека чес да досторам,
тук те донесе тебе овдека.
Ми я дочула слънце'а майка,
къде ми зборвит 'уба'а Яна.
Ми си налюти слънце'а майка,
ми я истера Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргозборница.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386138 - 21.01.2017 12:58 [Re: Кирилик]

ТОДОРА КЕРКА

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тешка останала.
Тога зборвит Момир бег войвода:
- А невесто, млада Момирице!
Ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т'отвъртам очи от глобо'и,
ке т' оста'ам млада темничарка,
ке т' оста'м млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнали под зелени я'ор;
си постигна млада Момирица;
не ми беше десето момиче,
току беше едно мъшко дете.
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур лискя се ронет.
Се распули млада Момирица,
догледала оган на планина.
си я пущи Тодора малечка,
йе донесе оган от планина.
Развалиле силнине огне'и,
изгреале дете малечко'о.
Ми заспала млада Момирица.
Си дойдо'е до три наръчници.
Първа велит: "Ай да го земиме.]
Втора велит: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години.]
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет 'уба'а не'еста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме.]
Наръча'е и си побегна'е.
Растло дете и ми йе порастло,
растло дете дур' се стори юнак,
се сторило юнак за жененье;
ми посвърши 'уба'а не'еста;
дошла ко'а, за да йе земеет.
Тога зборвит Тодора малечка:
- Ай ти тебе, моя мила майко!
Не пра'и го брата зетащина,
дур' да земиме 'уба'а не'еста;
защо кога дете си постигна,
наръча'е до три наръчници.
Първа рече: "Ай да го земиме.]
Втора рече: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години.]
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет 'уба'а не'еста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме.]
Си отеде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си извади рубо зетащинско,
се промена най-мала Тодора,
се напраи млада зетащина
и си зеде китени сватои,
си отиде по 'уба'а не'еста.
Одидо'е църков на венчанье.
Задале се силнине ветро'и,
задале се мъгли и пра'о'и,
по ним идет силни виулици,
го кренале млада зетащина,
йе кренале най-мала Тодора,
йе крена'е дури под облаци;
не се буде веке що се стори.
За брата си сестра се загуби,
куртулиса свойот мили братец,
що ми беше еден син у майка.
Ак' загина най-мала Тодора,
не загина млада зетащина,
се кердоса нейдзин мили братец,
се кердоса с 'уба'а не'еста.
Кой ке чует, 'се памет да имат.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386140 - 21.01.2017 13:05 [Re: Кирилик]

ЯНА КУКАВИЦА

Що белеи, що лелеи
на връх бела Белашица?
Дали ми се соспи снеги,
ели сет бели лебеде?
Не сет бели соспи снеги,
не сет бели лебеде;
тук' йе бил еден бел чадир,
под чадиро млади Стоян,
млади Стоян болен лежи,
на сестра му говореше:
- Мори сестро, бела Яно!
Пойди, Яно, ми донеси
от бел Дунав студна вода!
Яна брату говореше:
- Варай, брате, млади Стоян!
Язе пъта не си знаям,
да си пойдам на бел Дунав,
и да пойдам, и да дойдам.
Стоян веле и говоре:
- Мори сестро, жална Яно!
Пресечи си мало пръсте
да потечат църни кърви,
ка ке вървиш низ гората,
бележувай дърво камен;
ка ке по'иш на бел Дунав,
да налеиш студна вода
и пак назад да се върниш;
по белешки път ке найдиш.
Яна брата послушала,
пресекла йе мало пръсте,
кинисала низ гората,
дърво камен бележила,
на бел Дунав отидела,
студна вода налеала
и пак назад се върнала.
Нели Яно, жална Яно!
Нел зароси ситна роса,
та си изми белешките,
белешките, църни кърви,
що бележи дърво камен.
Нели Яна, жална Яна,
нели пъта си забърка,
та заскита низ гората.
Три дни ходи, три дни шета,
никак дира не се найде,
да си пойди при брата си,
при брата си болен Стоян.
Тогай Яна, жална Яна
жално бога помолила:
- Варай, боже, мили боже!
Чин' ме, боже, малко пиле,
сино пиле кукавица,
да си летам по буките,
да си бъркам моя брата,
моя брата болен Стоян!
И господ ми я послуша,
та я чини сино пиле,
сино пиле кукавица,
що си кукат и денеска.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386141 - 21.01.2017 13:07 [Re: Кирилик]

СТОЙНА И ЮДИ

Стойно ле, лична невясто!
Седнала Стойна, седнала
на първи велик четварток
да шие Стойна, да крое
на Стоя тенка кошуля,
на себе бела сагиа.
Там дека она шиеше,
там дека она кроеше,
свиха се, Стойно, завиха
две силни вилни ветрушки,
та ми те, Стойно, завиха,
та ми те тебе дигнаха,
та ми те тебе носиха
на юдинско 'оролище,
'оролище виролище,
дека юди 'оро играт.
Те фати'а на 'орото,
на 'орото, на танецот.
Стойна си 'оро играе,
играе и сълдзи роне.
Догледа я стара юда,
та и веле и говоре:
- Стойно ле, лична невясто!
Що 'оро играш и плачиш?
Даль ти йе тешко за дома,
за твоето мъшко дете,
за твоята първа любов?
Не бери кахър касавет;
вчера от там' минахме
край вашите тешки порти;
твоята стара свекърва
мъшко си дете люляше,
ем нему песна пееше:
- Нани ми, сино сираче!
Кога си ризик немало,
майка ти да те изгледат.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386142 - 21.01.2017 13:12 [Re: Кирилик]

АВРАМОВА ЖЕРТВА

Поканил Авраам гостолюбец,
поканил гости приятели:
- Ядете, пите, бога молите
да ми да'ит господ чедо
на деведесет девет години,
да ми да'ит от сърце чедо;
на скутам да турам, тате да викат;
и я богу ке го чувам,
жертва богу ке го приложам.
И му даде господ чедо,
на дете Исакче му кладо'а (име),
от ощо на дете милос имаше.
Раснало дете девет години.
Господ го допрати ангелот
ноке в соне да му се явлит,
ангел се явли н' Аврама гостолюбца:
- Камо ти жертва, що богу си таксал?
Па ми стана гостолюбец Аврам
и му велит на дете Исакче:
- Земи си, синче, остро секирче,
о'и ми, сину, в ограда зелена,
дърва да бериш, огон да валиш;
татко ти ке до'ит, жертва да чинит,
а ти, сину, сеир да гледаш.
От ощо дете милос имаше,
па си зеде остро секирче,
дърва собервит, огон навальвит,
огон навальвит и песма си пеит:
- Татко ке до'ит, жертва ке чинит;
той жертва ке чинит, я сеир ке гледам.
Па ми фтаса гостолюбец Авраам,
си го фати дете Исаакче:
- Я на бога, синче, курбан сум таксало,
тебе, синче, курбан я ке те заколям.
Па отговори дете Исаакче:
- Вързи ми, татко, обете нодзе,
обете нодзе, обете ръце.
Па клади ме на они две дърва,
та они две дърва маслинко'и,
да не мръднам, татко, да н' те накърв'ам,
душа мие немой да с'огрешиме.
Десна ръки пикна во позу'а,
с' десна ръка острит ноже.
Ми донесол два църни овна ангел боже
и велит на Авраама гостолюбца:
- Опули се що имат зад тебе.
Тога Авраам се опули,
тога виде до два църни овна.
Ангел божии пак говори:
- Нейкит Господ чвечка жертва,
тук заколи два църни овна.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386143 - 21.01.2017 13:16 [Re: Кирилик]

Чудо големо

Фала богу за чудо големо,
дека ке се чудо нагледаме!
Благо делят четири ангели,
благо делят више на небеси.
Кой си биле четири ангели?
Един беше стар свети Илиа,
други беше стар свети Никола,
а трекиот беше свети Йован,
четвъртиот беше свети Петер.
Долетале до две мили сестри,
света Маря и света Магдалине,
порониле солдзи по образи,
по 'убаво златно свето лице.
Не смее никои да 'и питат;
опита ги стар свети Илиа:
- Що роните солдзи по образи,
по 'убаво златно свето лице?
Дали ви се от бога еднога?
Дали ви се от рода христянска.
Магда крие, Мариа не крие:
- Брату мили, стар свети Илиа!
От бога ни е свако-яко добро;
мъка ни е от рода христянска.
Ние бехме по земя Легенска,
бог да биет легенски христяни!
Не се знаит по-старо, по-младо,
не си слават светци от година,
не си държат Петка и Неделя.
Во света Неделя метат,
лице и напрашиле;
на света Неделя печееки,
очи и изгориле.
Татко имат като лудо дете,
стара майка на нодзе изгазиле,
сестри имат като измекярки,
брата имат като душманина,
своя снаха като първа люба;
кум кръщеник на судба се терат;
къде биле неправо судище.
Из под ним църна земя горит,
горит земя четири аршини.
Па им велит стар свети Илиа:
- Постойте, сестри, почекайте,
дури ние благо да делиме.
Ке се молиме на наш Христос
да ми даде ключове от небеси,
да заключим мъгли и облаци;
три години дош да не завърне,
три години сънце да н' угрева,
три години ветер да не дува,
да не се роди вино, ни жито.
Арно ангели благо разделиле;
на свети Илиа що му се паднало?
Паднало му води и бродови,
му падна'а гемии по море,
он да имат, он да 'и повелят.
Кои юнак вода ке нагази,
да се помоли на свети Никола,
он йе вреден от вода да извади.
На свите Йован що му се паднало?
Паднале му се кръсти и икони,
паднале му кумство, побратимство,
кой ке подстъпи свети Йован,
нека стапни в силен оган.
На свети Петер що му се паднало?
Паднале му ключове от рай,
он да отворе и он да затворе.
И що беше стар свети Илиа!
Помоли се на наш Христос
та му даде ключове от небесе,
си заключи мъгли и облаци;
три години дош не завърна,
три години сънце не угреа,
три години ветер не дува,
не се роди вино, ни жито;
пак на бога не се предавале.
А що бяха легенски христяни!
Приявнале коня пеливана,
да си бегат на друга краина,
дека имат здравье и берекет.
Разпукала тая църна земя,
пропаднуват коня до колена;
па на бога не се предавале.
Бог им даде седумдесет болки,
седумдесет и седум болести;
болувале още три години,
повеке умреле, малце останале;
дури тогай на бога се предале:
заслужили светци от година,
задържале Петка и Неделя.
Татко имат като свое сърце;
майка имат като своя душа;
сестри имат като десна ръка;
своя брата като десно око;
своя снаха като иста сестра;
кум кръщеник като бога еднога.
Като се они тако покаиле,
в църкви одат богу да се молят.
Дури тогай дош им завърнало,
що сеали, све им се родило,
родило се и вино и жито.
От ангели песна останала
да се пеит, да се прикажуват.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3386144 - 21.01.2017 13:17 [Re: Кирилик]

СВЕТИ ГЕОРГИ

Що йе настан настанало
во града Троема?
Троемски христяни они безверници,
не веруват вистински господа
Исуса Христоса;
они веруват злато и сребро,
от злато и от стребро господ прават,
ни ним тими имат,
малечок на голем тимийе си немат;
светец на година они не служуват,
темен, свеки они не си палят.
От бога да найдат троемски христяни,
що се чудо учинило, брате,
во града Троема,
що имаше седумдесет чешми,
що теча'а студна вода;
господ чудба им даде,
водата им пресуши.
Що милувале господ ги дарувал,
протече'а седумдесет чешми
злато и стребро;
уще толку они такам дуздиса'а,
и на себе и на конье,
що им сърце сакаше.
Харно они ми се промени'а
салт у злато и у сребро,
еле вода немат да си пиат;
за вода си търпат три недели време;
от бога да найдат, а не веруват
вистински господа Исуса Христоса.
Господ пак му йе грех паднало,
пак вода им даде;
нели се отвори во Троема града
едно блато широко, езеро дълбоко,
от Троема града три сахата место.
На водата господ стопан кладе
сура ламя мършойедна;
на стопанот сече'а таин да дават
на ден по една малка мома.
Каил се чини'а троемски христяни;
таин ми си дават на ден
по една мома, вода ми си леат.
Се реди'а они три години време;
как стапна'а четвърта година,
дореди'а се сите на ред.
Дойде редот и на царот
таин да даде, вода да налеит.
А що имаше царот една керка
кайметлиа, метемиа,
таин си я пущи на блато широко,
на тая сура ламиа.
Ела она, брате, веруваше
господа Исуса Христоса,
емен свеки она на скришно палеше,
метании биеше и се кръстеше,
нели ми си пойде на блато широко,
покрай езеро дълбоко
от утро в неделя.
Там дека се шета и солдзи си рони,
чакаеки ламиа да излезе,
таин да си я голтне;
тога се здадела незнаена делиа
со сива идица, личен свети Георги;
дойде си край блато при неа,
да си я распита що йе дошла
на блато широко от утро в неделя.
А она му веле и му говоре:
- Нел ме питаш ке ти кажам;
от бога се найде мойот
стар бабойко троемскиот цар!
Он йе кадар, брате,
и сос пори друга да купе,
таин да си пуще и зорбалок да чинит,
таин да не даде;
А ела нели не верува
вистински господа,
язе си верувам Исуса Христоса,
мене таин ме пущи
на сурата ламиа,
мене ке ме голтне, таин ке йе бидам,
вода да налеит троемски христяни.
Неми покрай мене
и тебе да н' голтне.
Тога тая лична делиа
слезе от сива идица,
маздрак си удри на земя,
върза коня на маздрак;
та йе веле на девойка:
- Ел' да ти полегнем на скутот,
ти да ме пощиш во главата моя,
кога ке излезе сурата ламиа
на мене да кашиш.
Легна и позаспа.
И слънцето блъсна, езеро си яче,
ламя ке излезе, таин да поголтне.
Как виде сурата ламиа
малката девойка
и лична делиа, и сива идица.
Тога веле сурата ламиа:
- Сполай ти, боже, на тебе!
Три години време
по една малка мома,
на ден еден таин;
сега четвърта година три таина.
Нели фати малка девойка
солдзе да роне,
нели падна една жешка солдза
на личен свети Георги,
се разбуди и на нодзе се найде,
на идиц се качи,
та зеде маздрак в десна ръка,
се пущи по ламиа,
та йе веле и говоре:
- Досега ти, ламио, таин моми яде,
сега таин тебе маздрак ке ти бидит.
Нели зина тая сура ламиа
да го поголтне;
га ободе во клето гърло,
та викна на тая малка девойка:
- Ела ми отвързи зунга от тозлукот,
та вързи клета ламиа;
заводи я ти, язе ке я терам,
ке я носиме во града Троема
жива на царските конаци.
Ка я виде царот керка му, веле:
- И ти удиса со магебесник Георги,
с магии фатифте сурата ламиа,
да лъжите инсанот.
Тога я ритна личен свети Георги
на десната нога со чизмата
на сурата ламиа по клетото сърце.
Нели избъльва триста и шейсет моми,
що 'и погълнала на тая година,
сите живи се фати'а на дробно
оро да играет.
Па повторо ги поритна,
нели избъльва триста и ше'сет,
ту умрени, ту живи.
Трети път я ритна,
пак избъльва триста
и ше'сет, 'се умрени.
Тога веле свети Георги:
- Айде, цару, сега ке веруваш
на вистински господа?
Ели ка' огладне таа сура ламиа
да я пуща да те поголтне
со сите конаци.
Тога царот заверува
со 'сите троемски христяни.
Се кръстиха на Исуса Христоса.
Отворите му даде от Троема града
на личен свети Георги,
та излезе прошета низ Троема града
по свите чешми
и удри сос маздракот,
протеча'а студна вода
сите седумдесет чешми,
да си пийет троемски христяни,
на Христос да верват.

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
anq

****

Регистриран: 31.03.2006
Мнения: 976
Re: От песнопойките
    #3391044 - 21.02.2017 12:33 [Re: Кирилик]

Поздрав с една прекрасна народна песен. Честито и наздраве за много години!

https:// />


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 683
От: село
Re: От песнопойките
    #3391209 - 22.02.2017 00:13 [Re: anq]

Благодаряяя! Право в целта си улучила! Песента не съм чул да изпълнява никой по-известен изпълнител след Борис Машалов. Защото ще бъде бледо копие само...

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, MyPa TpuO 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Можете да добавяте нови теми
Можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 2677

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.029 seconds in which 0.008 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.