ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Култура и Изкуство » Кино

Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Reviews
    #2853799 - 26.11.2011 17:27

Margin Call (2011)



В личен план се наслаждавам на възхищението си от новото заглавие, окайващо така актуалната кризисна тема – Margin Call. Филмът привлече вниманието ми съвсем случайно – не бе придружен от агресивна рекламна кампания, излагаща на преден план сбръчканите чела на побелелите си звезди. Напротив, това почти независимо заглавие се яви дискретен, воайорски и болезнено честен поглед върху морала, ценностите, мотивацията, кризисните решения на американския частен финансов сектор, дирижирал възход, кризи и погребения в световната икономика през последните 30 години след срива на източния блок.
Филмът е може би единственото заглавие, което ще грабне еднакво силно вниманието и на финансисти и на лаици, защото макар и да е пълен с почти неразбираема финансова логорея и да се развива в строго професионална диалогична среда, той същевременно апелира на едно много базово ниво към хората с усет към сериозната драма.
Защото Margin Call е една от най-сериозните драми, които съм гледал в последните няколко години, също и един от най-напрегнатите трилъри, в който климатичните, експлозивни моменти се отключват от диалози и чисто драматургично наелектризирани ситуации, а не от убийства, изстрели, смърт. Финансовия свят не е бил така изтормозено интригуващ от Wallstreet насам (като изключим The Boiler Room).
Че филмът не е случаен проект може да ви убеди само изреждането на актьорския състав – Big Exec Кевин Спейси, Big Boss Джеръми Айрънс (няколко върхови сцени между двамата майстори), страхотните резерви Пол Бетани, Саймън Бейкър и Стенли Тучи, една красива, зряла Деми Мур, както и изненадващо адекватно изпълнение от Захари Куинто (Heroes).
Реалистичността и моралният отзвук на филма са най-силните му черти. Без да бъде излишно театрален, той дисектира една кризисна ситуация, предлагайки смущаващ поглед отвътре в кухнята на готвещата се финансова криза. Решенията, които висшият мениджмънт на компанията в стрес, наречена простичко „Фирмата” във филма, могат да бъдат идентифицирани с мерките, взети от стотици други големи американски финансови холдинги, които създадоха кризата с внезапната неумолимост на изненадващо и неумолимо торнадо. По свой начин филмът проследява залагането на милиони заряди динамит в основите на световната финансова система, без да осъжда бомбаджиите. Нормалната пазарна логика, внедрена и анонсирана в мисиите и визиите на всички тези компании води логично до резултата, който изпитваме на гърба си всички ние, зрителите на Margin Call. Сякаш логиката, поставена от самото начало в ядрото на финансова система води до самоунищожение от алчност. Или нужно пречистване, породено от пренасищане на стратегии и резултати? Бъдещето ще покаже, а професоналистите – зрители могат да направят своя извод.
Най-важното е, че този филм показва ясно и точно, че великолепно кино може да се прави и през 2011 година.
Носейки духа на модерна версия на Glengarry Glenn Ross и запечатвайки едни от най-добрите „приземени” изпълнения в зрялата възраст на две от най-ярките звезди на актьорския небосклон - Джеръми Айрънс и Кевин Спейси, Margin Call безспорно е едно от най-значимите събития в киното през тази година.



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Drive (2011)
    #2861575 - 31.12.2011 00:59 [Re: duende]



Макар да бе промотиран като екшън филм, Drive е нещо повече от това. Той е силно стилизиран коктейл от жанрове и случки, представени с неповторим стил и визуално майсторство. Меланхолично красив и притегателен дори в несвързаността си, проектът на Nicolas Winding Refn печели от сполучливия избор на Райън Гослинг за главната роля на мълчаливия и ефективен протагонист, назован единствено като Шофьорът. Гослинг не се връзва особено като екшън звезда, но обликът на филма е толкова различен, колкото различен „екшънър” е и главният му герой.

Най-хубавото в Drive е, че визуално филмът се завръща към една особена педантичност в изпипването на всеки кадър и преплитането на съвременни музика и визия в съзерцателна упадъчност, които се родиха през 80-те в творбите на режисьорите от движението Cinema du Look във Франция. Композицията, декорът, движенията и цветовете, всичко е подредено с изчистен стремеж към съвършенството, което радва окото. Сцените на напрегнато преследване и истински екшън, които всъщност са едва няколко във филма, са брилянтно режисирани и почти перфектни.

Основният проблем на филма да бъде приет на 100% насериозно, което може би не е била целта на създателя му, е сценарият. Често несвързан – мудните моменти в полза на съзерцателни, дълги кадри на урбанистично нео-ноар усамотение и неонова поезия се редуват с изненадващи експлозии на кърваво насилие, но преходът между двете, макар и недостатъчно обоснован от драматургична гледна точка, минава в съзвучие в тона на филма и случващото се изглежда и звучи хомогенно и ярко, като привидно атонална музикална пиеса.

Без да преувеличавам, саундтракът на филма е подбран и аранжиран към действието гениално. От Lost in Translation насам не съм срещал така сполучлива колекция от алтернативни парчета, резонираща с пулса на емоциите на главните герои.
Романтичните моменти между мълчаливият Гослинг и нежната Кери Мълиган, озвучени от прекрасни песни като A Real Hero на College, са по-истински от хиляди екранни „забивки”, на които съм ставал свидетел в последни заглавия. Химията между двамата е така силна, че дори и само с две мимолетни докосвания, две разменени думи помежду им и една целувка ( и то каква...), любовта е във въздуха, по-реална от всякога.

Злодеите са сякаш нарочно окарикатурени, с редовната и вече досадна мутра на Рон Пърлман в поредната over the top роля на гангстер- Йети на хоризонта. Далеч по-впечатляващо е нетипичното за комедийния титуляр и Симпсънс – озвучител Албърт Брукс превъплъщение в мафиот с афинитет към остриета, под чиито отегчен брътвеж прозира много повече ледена заплаха от, да речем, крясъците на „Милото”. Винаги съм харесвал Брукс като осанка и екранно присъствие, но тук играта му изгрява на друго ниво.

Като цяло причините да се гледа Drive са много повече от тези, които го отхвърлят, защото „не бил екшън както трябва”. Ами именно в това му е чарът.





--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Nicole
пристрастен
**

Регистриран: 16.01.2005
Мнения: 410
От: Mount Prospect
Re: Drive (2011)
    #2864099 - 11.01.2012 04:04 [Re: duende]

на мен лично ' DRIVE" ми хареса много повече ,препоръчвам го , а 'Margin call ' смятам за загуба на време. ' Драйв" ме зареди с енергия, а другия ме "изхаби"психически. Деми Мур в "Margin call" не ме убеди в професионалната си игра,заучените понятия звучаха 'изкуствено' , а и не очаквах нещо по-различно да се случи в подобен филм-всички сме нечии пионки на някоя икономика.

--------------------
Never argue with a fool. People might not know the difference


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Drive (2011)
    #2864207 - 11.01.2012 16:30 [Re: Nicole]

Драйв е създаден да зарежда, Марджин Кол - да изхабява. И двата се справят достойно с предназначението си.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
набабатихвърчилото
Х3М
****

Регистриран: 15.08.2006
Мнения: 598
От: Ю ЕС енд Ей
Re: Drive (2011)
    #2864225 - 11.01.2012 18:14 [Re: duende]

Цитат:

Драйв е създаден да зарежда, Марджин Кол - да изхабява. И двата се справят достойно с предназначението си.



+1

--------------------
Scientists have finally discovered what's wrong with the female brain:On the left side,there is nothing right,and on the right side,there is nothing left.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Drive (2011)
    #3094642 - 03.10.2013 20:21 [Re: набабатихвърчилото]



Преди да гледам „Ръжда и кости” си мислех, че „Shape of my heart” на Стинг е писана да грее само и единствено по страниците на „Леон” на Люк Бесон.
След като финалните надписи на този забележителен филм започнаха да изтеглят погледа и емоциите нагоре, това бе песента, която звучеше в ушите и душата ми.
Отдавна съм сигурен, че Жак Одиар е един от най-надарените режисьори на нашето съвремие, но бях склонен да свържа стила му със Скорсезе и Дарабонт, ако сравнението въобще може да определи уникалния му подход към момента и детайла.
В последния му филм стилът му прави рязък завой от трилъра към чистата драма, за да разкаже една разтърсваща история за любов, бащинство, изкупление и сила.
Разбира се, тези които търсят лесно-смилаеми любовни истории отвъд дъгата трябва да са предупредени, че „Ръжда и Кости” засяга някои некрасиви и неудобни теми, като любов между недъгави и още нещо, както и на места потъва в тягостна и смазваща депресия, която този режисьор така обича. Ако нещо от изброеното ви отблъсква, макар да не е основната тема във филма все пак го има, замислете се преди да го гледате. Не се подвеждайте по участието на Марион Котийар, ако сте свикнали да й се наслаждавате в пълния блясък на нейния секси чар. Тук случаят не е такъв. Be warned…

Филмът нито за момент не изпуска вниманието, преплитайки модерните прийоми на експлоатация на насилието и секса в посока, която неусетно ще оплете чувствата и усещанията на зрителя, ще ги ангажира с тази история до самия й край, докато адреналинът се превърне в прелюдия за истина, съпреживяване, изкупление. Много малко съвременни режисьори могат така.
Една модерна приказка за мъж, привидно нехаещ за живота, за рисковете на бруталното си съществуване, който някак успява да си проправи път през неразборията на своите постъпки, влачейки невръстния си син по пътя на оцеляването, както той го разбира. Matthias Schoenaerts, в ролята на бившия боксьор Ален (Али) Ван Верш е мъж, живеещ на ръба. Самотен баща на малкия Сам, той отвежда детето и себе си към нов живот и ново начало при сестра си в Южна Франция. Погледаното повърхностно, той е нехаен баща, който се рее през живота, но всъщност все някак успява да прецени и направи това, което е най-добре за сина му и живее според него. Което всъщност дефинира добрия родител.
Вещ с юмруците и бойните изкуства, той се хваща на работа като охранител в клуб, където спасява от побой крехката и красива Стефани (Марийон Котияр). Между тях разцъфва една нетипична и искрена връзка, помрачена от трагичен инцидент. Макар че според съвременните критерии и двамата са социално спънати, те си приличат в откритото и безкомпромисно отношение към света и успяват някак взаимно да се подкрепят в него, изпитали силни и съкрушителни сътресения.
Тя намира в неговата безкомпромисност сила за живот, а той намира в нейната деликатност и грижа сила да се справи с живота. Това е един от малкото филми, в който фортето на сценария не е в диалога и думите, които героите си разменят, защото такива има твърде малко, колкото в чувството, стъпката, докосването, носенето на гръб. А с тези актьори просто няма как да се сгреши. Дори в отношенията между главните лица да има лека прилика с един от шедьоврите на Одиар – „Чети по устните ми” с Венсан Касел, разликата е, че тук нито един от двамата не е изгубен. Нещастни са, но достатъчно силни да се вдигнат на крака и да продължат напред. В буквалния смисъл.
Една от най-ярките звезди на съвременното френско кино Марийон Котияр прави най-силната си роля в този филм. Моите уважение към превъплъщението в Едит Пиаф, което й спечели Оскар, но тази роля БЕ Оскаров материал. Това тук не е. Твърде истинско е.
Режисьорската работа на Одиар по филма е на изключителна висота. По отношение на осветление, планове на камерата, сплитане на музика и светлина, майсторът не отстъпва на великолепната си работа досега и е отлИчен дори когато намесата му е най-незабележима. Впрочем предимно тогава.
Във филма има достатъчно за окото – секс, уличен бой, MMA, дори бразилско жиу-жицу, но това не е основното. Основното е животът между две откъснати страници и колко истински е той в ръцете на хора, които нямат какво да губят, но имат достатъчно сили в себе си да съхранят тези, които обичат.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ivanjordanov78
неориентиран
*

Регистриран: 31.01.2014
Мнения: 21
Re: Drive (2011)
    #3135153 - 11.02.2014 15:36 [Re: duende]

Доста прилични ревюта пишеш. Браво! Публикуваш ли ги някъде другаде освен в този форум?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Drive (2011)
    #3137185 - 17.02.2014 23:50 [Re: ivanjordanov78]

Вече не. То и няма къде, по медиите.
Вече няма къде да прочетеш ревю за настоящ филм, на кино или ДВД,
не казвам мое, а каквото и да е ревю, написано от който и да е.
Тази практика просто изчезна, макар и да съм сигурен, че има ниша.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Drive (2011)
    #3147092 - 22.03.2014 14:06 [Re: duende]



В този свят на все по-впечатляващи визуално филми, прекрасно е да се появи и проект, впечатляващ интелектуално. „Her” на Спайк Джоунзи – режисьор с разпасано въображение и невероятен психологически усет е такъв филм.

Един съвет – ако харесвате „Блясъкът на чистия ум”, “Her” е точно за вас.
Втори съвет – ако се вълнувате в какво се превръщат любовта и приятелството в съвременния свят на доминиращо онлайн общуване, „Her” е точно за вас.
Трети съвет, ако случайно не знаете нищо за филма, гледайте го без да четете подробности за сценария (който тази година грабна Оскар-а), нито четете надолу това ревю. Оставете се да бъдете изненадани, струва си.

Фабулата, носеща една от най-интересните идеи в киното в последно време, е облечена в модерни дрехи, липсва претенциозността на „интелектуалните” филми на 70-те (където обикновено гледахме двама кахърни неподвижни люде в постни дрехи в мрачна стая, чакайки в продължение на час и половина нещо да се случи).
Her е дълбок, тъжен, чувствен, но същевременно забавен, интересен и понякога изненадващо свеж. Спайк Джоунзи е пришил тук-там комични елементи, които да разчупят тежестта на думите и чувствата пресъздадени от екрана с неочаквано отдъхване. Чест му прави, че не е позволил на творението си естествено да се потъне в дълбините на тежката драма, теглено като котва от болезнено откровения си, актуален сюжет за отчуждението в дигиталната ера и превръщането на любовта в цифрова илюзия.
„Her” е филм, след чиито финал се замисляш дълбоко не за това какво точно си гледал, а за себе си. Дори и да не се идентифицираш с главния герой, не е трудно да намериш в това, което му се случва паралели в собствения си живот. Главният герой живее тук и сега, той е между нас, макар и да не го забелязваме, както все по-малко забелязваме другите около себе си, заровили поглед в таблетите, смартфоните, айпадите.
Както говорим по скайп в делничната вечер с приятел/ приятелка, който живее на две преки от нас, вместо да излезем на по бира.
Едно предупреждение – въпреки участието на Хоакин Финикс, Ейми Адамс, Оливия
Уайлс и Руни Мара филмът не е секси. Филмът е възможно най-далеч от „секси”.
Спайк Джоунзи се е постарал да направи непривлекателен целия си звезден актьорски състав, жестоко събличайки блясъка от красивите си актриси.
Те се явяват без грим, облечени семпло, с очи пълни с тъга и белязани с тъмни кръгове. Съблечени са само по актьорска игра и докато Ейми Адамс очаквано е на ниво, Оливия Уайлд и Руни Мара, макар и да се появяват за кратко, изненадват с прекрасни изпълнения.
“Her” е едно от най-стимулиращите заглавия в последните години. Както и едно от най-пророческите за това в какво ще се превърнем в недалечното бъдеще.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Drive (2011)
    #3269360 - 19.04.2015 21:48 [Re: duende]


Един от забравените филми на Ал Пачино, също така един от най-истинските му и вълнуващи.
В духа на неотдавнашната победа на Birdmаn на Оскарите, ето един по-ранен пример за семейна драма, разгърната зад кулисите на Бродуей, разказана с шеметна бързина, хаос и лудост, типични за сценичния живот. За разлика от осъзнаването на Birdmаn, обаче, тук не е нужно да си се занимавал с театър и да припознаваш в трескавата драматизация, с която театралите третират истинския живот, свои чувства и спомени. „Авторът, Авторът“ не задълбава толкова в страстите на сцената, колкото в бруталността на това, което е извън нея и трудностите на един завършен артист да направи разликата, да прекрачи тънката граница и да бъде истински дишащ и чувстващ и зад завесата.
Айвън Тревелиън, известен нюйоркски драматург, пори вълните между сцената на Бродуей, където се потготвя новата му пиеса и дома си, където живее със своята съпруга, сина си и четири нейни деца от различни бащи. В един прекрасен момент благоверната решава да забегне към нов живот в Милуоки с нова любов, оставяйки артистичния лъв самотен баща на пет, изправен пред предизвикателството да се учи на живот от малчуганите (и обратно).
Животът е сцена, казват, но когато залогът е много повече от одобрението на публиката и се измерва по щастието на най-скъпите същества, които го осмислят, човек е окрилен да създаде най-знаменитото представление. И Ал Пачино го прави.
Продукцията на Артър Хилър е повече от пренебрегната за времето си, даже някои кинокритици коментират при излизането на филма: „Не мога да възприема заглавие, в което Ал Пачино не е застрелял някого в първите пет минути.“ Но е един от най-славните образци за таланта на този великолепен актьор и една от най-дълбоките му, провокиращи роли.
В края на филма, в съблекалнята на театъра, докато пиесата му жъне успех на една завеса разстояние, той прегръща десетгодишния си син през рамото и изрича: „Благодаря ти, че бе толкова търпелив, докато порасна...“
Какво повече...

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bitterMoo
old home movie
****

Регистриран: 23.02.2005
Мнения: 1873
От: :дО
Re: Drive (2011)
    #3271097 - 28.04.2015 10:00 [Re: duende]

точно, Бо..енде!

пиши още!

--------------------
keine Panik bitte. nichts ist für immer.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  duende 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 9540

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.012 seconds in which 0.003 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.