ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Хоби и Развлечения » Кулинарно изкуство

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Sol y Sombra
under construction
***

Регистриран: 12.03.2004
Мнения: 6961
От: Червения килим
Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2976602 - 07.11.2012 12:56

Като писа за десерт, да питам пишещите тук, просто ми е любопитно: смятате ли за необходимо и нормално всеки ден да се осигурява и десерт? Защото аз със сигурност не, а за салатите - често ги ползвам вместо гарнитура, а не към другата гарнитура

А иначе аз на обяд си хапнах ребърца с гарнитура от задушени с масло зеле и чушка. От зеленчуците остана и вечерта мисля да ги забъркам с цедено мляко, да видим какъв ще бъде резултатът

Редактирано от Nadin (07.11.2012 19:05)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бистренце
дечко
***

Регистриран: 28.07.2005
Мнения: 2343
От: София, България
Re: Готварски истории - нова част
    #2976607 - 07.11.2012 13:51 [Re: Sol y Sombra]

Не смятам за нужно и не се грижа всеки ден да има десерт. За мен десерт са плодовете, за мъжа - шоколад. Грижа се за него да има шоколад, за мен плод. Всичко останало е добре дошло, но не му придирям.
Чат пат правя крем карамел, но само ако имаме домашни яйца. От Била купуваме една много яка торта Сахер. Но такив ми ти да се чудя всеки ден къв десерт да правя - тц. Че аз и не готвя всеки ден.

--------------------
Какъв човек е онзи, който не се стреми да направи света по-добър? "Небесно царство"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Alys
********* :)))
***

Регистриран: 09.09.2005
Мнения: 2199
Re: Готварски истории - нова част
    #2976640 - 07.11.2012 15:35 [Re: Бистренце]

Да споделя за десерта . Често първо правя десерта, а яденето става между другото. Причината е, че ми е по-интересно да правя десерт. Естествено не готвя такъв всеки ден, но като си наумя нещо, после щеш, не щеш, има десерт - най-лесните са ми мляко с ориз, кекс, макарони на фурна (хем е ядене, хем е десерт - нещо като две в едно).
Направих рачел и съм много горда . Ох, вкусно е, ама си е връткаво. Да се оплача - счупих си нещо на капака на купата на кухненския робот и ако не се продава поне купата... загубена съм, защото много го ползвам (това не е точно за тази тема, ама...).


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Готварски истории - нова част
    #2976643 - 07.11.2012 15:50 [Re: Sol y Sombra]

Десерт - не, понякога искат "нещо сладко", но става въпрос за шоколад обикновено. Сладкишите - кекс, плодов, щрудел, бисквитена торта и т.н. са си отделни хранения за тях /с кисело мляко обикновено / и не се броят за десерт.
Обаче салатата си е салата и тя си е за аперитива, основното не се яде със салата или вместо гарнитура. Това са на половинката вижданията, не моите - аз ям директно зеленчуците или плодовете сурови ВМЕСТО друга готвена храна.
Така че е според вкусовете и възпитанието май, не че има "правила".

Цитат:

задушени с масло зеле и чушка. От зеленчуците остана и вечерта мисля да ги забъркам с цедено мляко, да видим какъв ще бъде резултатът



По-добре малко горчица с лютеница или салца, чесън и зеленилка тип магданоз, копър - от сорта, не мляко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29481
От: The Windy City
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976653 - 07.11.2012 16:16 [Re: Sol y Sombra]

Сладко не обичам, десерти не правя
Ако направя нещо сладко, то ще е сладкиш, палачинки или нещо от този род, но за закуска, иначе специално десерти
Винаги има пресни плодове и поне 2-3 вида сладолед, който иска- моля но до там

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sol y Sombra
under construction
***

Регистриран: 12.03.2004
Мнения: 6961
От: Червения килим
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976664 - 07.11.2012 16:56 [Re: Nadin]

Надин, то ясно, че приготвянето на десерти си е страст, слабост, ако искаш, а за задължение не мисля, че може да се говори. На мен питането ми не беше такова, съжалявам, че така си го разбрала и още повече, че е било толкова не на място в другата тема. Нямах намерение да стане отделна тема. Питането ми беше по-скоро за навиците и традициите в различните семейства, защото явно са доста различни. За мен винаги е било странно всеки ден да се осигурява за семейството и и предястие, и основно, и десерт, а някои го правят и дори го имат за необходимо. Това ме учудва при напрегнатото ни ежедневие. Но това явно е традиция в семействата, където я има. Та просто ми беше интересно какви са традициите в различните семейства. Но ОК, да си поговорим в тази тема за това.

Аз лично обичам да се занимавам точно с десерти, макар че напоследък не правя много, но не бих могла да го правя всеки ден, а дори и всяка седмица А и необходимостта от предястие или пък отделна салата не я разбирам, честно казано, ако количеството на основното ястие е достатъчно


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hard Rock fanМодератор

***

Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 33407
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976666 - 07.11.2012 16:58 [Re: Nadin]

Аз правя кекс, макарони на фурна, сладкиши и някои подобни нещица, но рядко - обикновено в неделя (но не всяка неделя ).

Има плодове, шоколади, разни шоколадови бисквити, лятото сладолед и така.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nelka
пълен член
****

Регистриран: 21.08.2005
Мнения: 4076
От: Norge
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976690 - 07.11.2012 17:27 [Re: Sol y Sombra]

Аз не знам дали бях се замисляла за точно това определение - необходимо и нормално, но не бих имала нищо против всяка вечер да сервирм и десерт. Но не, не го правя. Все пак понякога приготвям разни неща на основата предимно на мляко, сметана и разните добавки за вкус и консистенция. Ъъъ...еклерът десерт ли е? Често правя един или друг вид, харесваме ги.
Ако приемем, че десерт е онова, което се съхранява в хладилник (макар че има и топли такива - десерти), точно всеки ден нямам такова. Но винаги сервирам по нещо сладичко до кафето: кекс, кифлички, дребни сладки, изобщо нещо, което е минало през фурната. Палачинки и вафли - те са отделно. И после, защо тренирал половинката...

---

Алис, със сигурност се продават купи, боя се обаче, че се продават точно комплект двете неща, а не само капак. Дано само не решат, че моделът е излязъл от производство. За жалост, не мисля, че е евтина тази подмяна, но ако тръгнем по темата за консуматорското ни общество, няма да ни стигне мястото тук. Успех!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29481
От: The Windy City
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976695 - 07.11.2012 17:40 [Re: Sol y Sombra]

Отделих темата, защото ми се стори интересна, а от другата остават две страници, тоест щеше да се наложи да я затворя, преди да се е развила.

Кажи какво заглавие би искала да сложа, след като това не ти допада?

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бистренце
дечко
***

Регистриран: 28.07.2005
Мнения: 2343
От: София, България
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976706 - 07.11.2012 18:03 [Re: Nadin]

Аз ей ся ще спретна един десерт, дето само аз си го ям
Купих печена тиква /няма да се хабя аз да пека,я!/, която ще наръся с канела и медец и даже може тва да ми е вечерята

--------------------
Какъв човек е онзи, който не се стреми да направи света по-добър? "Небесно царство"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sol y Sombra
under construction
***

Регистриран: 12.03.2004
Мнения: 6961
От: Червения килим
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976715 - 07.11.2012 18:16 [Re: Nadin]

Хайде да бъде "Традиции в храненето на семейството - споделете вашите". По-интересно би било това, по-общо е и има повече за обсъждане. Благодаря!

По отношение на броя ястия, в семейството ми се правеха супи и евентуално десерт само в събота и неделя. А салати - изключително през лятото. През зимата се вадеше туршия, която аз не ядях Затова ми е странно, когато чувам, че в някои семейства първо не сядали на масата без салата, второ - правели зимни салати от зеле, моркови, карфиол, ряпа, цвекло. У нас не че не се е яла салата от зеле и моркови, но по-скоро по изключение, а понятието зимни салати е било непознато.

И също сядането заедно на масата и обсъждането на деня като че ли никога не е било чак такава традиция през делничните дни. В събота и неделя да - сядали сме заедно, разговаряли сме, обсъждали сме.

А и консумацията на една и съща храна от всички далеч не винаги е било факт

Тези неща са ми любопитни, дори не толкова десертите.

Редактирано от Sol y Sombra (07.11.2012 18:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Моман

***

Регистриран: 27.07.2007
Мнения: 19898
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976730 - 07.11.2012 18:58 [Re: Sol y Sombra]

Много обичам да правя десерти или по-скоро - сладки неща, защото не ги ядем като десерт, но се въздържам, защото мъжът ми е с наднормено тегло и ми е съвестно да го изкушавам. И все пак правя - поне веднъж седмично. Мъжът ми си прави мляко с ориз, когато му се дояде, а почти през вечер изяжда по един шоколад, с коняка. Помагам му мъничко, от грижа за него.

--------------------
Няма голямо значение кой какво казва, а защо го казва, и това показва какъв човек е той.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29481
От: The Windy City
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2976738 - 07.11.2012 19:16 [Re: Sol y Sombra]

Хайде, като сменихме заглавието да се разпрострем повече

В делнични дни сервирам вечеря в 6 ПМ (сядаме всички, барабар с грижите, радостите и проблемите от деня) Бяла покривка и свещи (изключвам лятото, когато се храним предимно в градината, там са индивидуални подложки и чадър за слънце, че в 6 още грее) Много обичам свещи, особено сега, през есента, зимата, че даже и пролетта. Създават неповторимо настроение, а на моите също им харесва.
Коктейл преди вечеря (предимно лятото) би могъл да бъде част от вечерята. Чаша вино ( за мен бяло, за половинката - червено, чашите съобразени с виното) също е момент, присъстваш често на масата.
През уикенда правя по-засукани закуски и сервирам обяд в 1 ПМ, вечери тогава не правя.
Без прясна салата не се сяда на масата, понякога е много досадно защото ми се изчерпват идеите салатата за жалост е момент, независим от гарнитурата към ястието.

Туршии не правя, имам няколко опита в това отношение, къде споучливи, къде не толкова Ако на някой му се прияде, в магазина има внос от БГ

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nelka
пълен член
****

Регистриран: 21.08.2005
Мнения: 4076
От: Norge
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976742 - 07.11.2012 19:19 [Re: Sol y Sombra]

Сол, аз съм от тези, които никога (НИКОГА!) не сядат да се хранят без салата. Даже, технически погледнато, при мен салатата е основното, но дори аз да не седна да вечерям, купата с нещо „зелено“ винаги е сервирана.
По всяка вероятност тук става дума за навици още от детството, така е било вкъщи и тогава, а аз сега доразвивам традицията.

Колкото до споделянето по време на обяд/вечеря, това е едно от нещата, които бяха закон вкъщи някога. И в делник. Не по лош начин. Всеки трябваше да разкаже как е преминал денят му, просто така, за да има за какво да поговорим, за да не се губи връзката помежду ни. Сега, като зрял човек, разбирам колко мъдра е подобна практика.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Табиети за хранене
    #2976760 - 07.11.2012 19:46 [Re: Sol y Sombra]

Именно! Нямам нужда специално от отделна салата, т.е. я предпочитам като гарнитура, да не говорим, че ми е тъпо да ям последователно нещата. А и ако ще има торта или сладолед, започвам директно оттам, че иначе може да нямам място.
Но при мъжа ми нещата са табиетлийски. Няма такова нещо като "хапване" - задължително салатата с градус и "разредител", после е същинската вечеря с винце или биричка /да вметна: взехме някаква Загорка резерва тъмно с плодов вкус - много интересно пиво, препоръчвам - нещо като вино с вкус на боровинки, но газирано и хмелно /, накрая мезене - изобщо: голям масраф, казано простичко. Все го оставяме сам по някое време , от което е доста нещастен, но при него храненето отива няколко часа, което е и защото яде само вечер де. Ние, останалите, като мисирки зобваме по няколко хапки и ставаме от масата, но пък ние се храним и през деня по няколко пъти. Освен това пием и вода основно и няма кой да му "прави компания", но напоследък синът ми започна да му изпива соковете и все го прекарва да няма за него студен сок за аперитива. Мисля понякога, че го прави всъщност нарочно, но не съм сигурна - сина ми е зевзек и дори аз не винаги разбирам кога ме пързаля. Доскоро изобщо не пиеше такива неща, нито пък газирано, но вкусовете се променят.
Но мъжът ми пак е добре, макар че е обременен с това да има по много от всичко на масата сложено и че трябва да остане! Ако се изяде всичко, значи не е стигнало .
Родителите му, лека им пръст и на двамата, които са в основата на тези му навици, просто ми бяха "скрили шапката" с "правила" - сутрин се слага всичко, каквото се сетите /изпразва се целия хладилник, горе-долу плюс задължително И туршия /. Мястото на супата и киселото мляко също е само сутрин - супа не се ядяло на обед, ми заявиха, когато един път направих грешката да им предложа, за вечеря пък било направо кощунство!?! Вечерята се слагала рано - къде 17- 17.30, което изобщо не спазвахме, защото най-рано можехме да сложим към 19, поради което вся бяха прегладнели и беше голям "проблем". Салатите са абсолютно задължителни - поне две, може и повече, в огромно количество всяка, обилно подправени - лющян, чубрица, лимон, целина, лук и от сорта - по много. Ако не са по този начин - не са "както трябва" и не ставали за ядене. Следва същинското ядене - печено, скара, яхнии и прочие - ако няма да се топи, значи не е манджа, а сухоежбината не се толерира. /Голям проблем бяха сандвичите на децата ми/ . И да е мазничко!?!
Това спагети, пици, баници, бутерки, палачинки, пържени филийки, макарони, юфка и прочие - са само закуска и между другото, не стават за самостойно хранене, ако изобщо се ядат, защото всякакви видове паста били "лигави" и съответно не ставали за ядене. Отделно десерт някакъв - сиропиран по възможност /аз не правя изобщо - също "проблемммммм"/. Отгоре на всичко не можели да ядат два пъти една и съща манджа - каквото остане се прибира и , евентуално, следващата седмица се вади за дояждане при тях, /при нас ние си го доизяждахме, а за тях трябваше да се прави нещо друго. / Направо им сбърках порядките, докато бяха у дома и до последно се оплакваха заради готвенето ми и стила на хранене - при нас всеки има различен дневен график и ангажименти, яде се, в общи линии, кой когато е гладен и има време - не се сяда задължително всички в определен час подредени на масата и докато не свършат всички да не се става. Да не говорим, че понякога се вечеря и след 22 часа. Е, всъщност "оплакване" е слаба дума и въпреки, че е минало, понякога още ми докривява като се сетя какви ги говореха зад гърба ми, че и не само, ма то човещинка. Добре, че мъжът ми от един момент нататък пое изцяло ангажимента да ги обгрижва и да им угажда, доколкото може, но и на него му дойде нагорно от претенции, и по някое време се върна на работа, като ги остави отново в "мои ръце". Никак не бяха щастливи, ама това е животът.

ПП Ама личи, че ми е баш "централна" темата, а? Що ферман съм изписала, макар че се опитах да съм сбита!?!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976774 - 07.11.2012 20:17 [Re: nelka]

Цитат:

Не по лош начин. Всеки трябваше да разкаже как е преминал денят му, просто така, за да има за какво да поговорим, за да не се губи връзката помежду ни. Сега, като зрял човек, разбирам колко мъдра е подобна практика.



А защо трябва да е задължително по време на хранене? Поддържам връзка с децата си по всяко време и разговарям с тях по всяко време, даже си е практика като се прибере всеки да дойде да сподели кое как и да си поприказваме, и не виждам необходимост да е непременно "на маса" или за вечеря. Същото се отнася и за близките ми - доста по-спокойно е да поприказваш в неангажираща обстановка и без отвличане на вниманието от странични действия на чай/кафе примерно през деня/ранния следобед/привечер, отколкото на "седнал на масата" - всеки е толкова зает с лактите, приборите и чиниите на масата, дъвчене, подаване, носене, изнасяне, че разговорът е сведен до минимум, а после си зает и да храносмилаш, защото в обичайния случай при традиционната нашенска "вечеря" преяждаш, а това не води до нищо добро.
За мен това е всъщност лоша практика - цялото "масеене" и изхвърляции, еле по празници, часове наред на софра и много, ама много всякакви гозби - чиста загуба на време и ресурс, имаме по един стомах, в края на краищата, и то голям колкото юмрука ни - всяко количество над шепа храна на един прием е излишък! Много по-задушевно и предразполагащо към общност и споделяне е самото приготвяне и евентуално сервиране на храната. Но далеч не е задължително да е всекидневно, ако имаш разнообразен социален живот и извън вкъщи - доста по сближаващо са общите преживявания - игри, спорт, разходки, изобщо общуването, а не непременно "общата вечеря".
Може и да греша де, но така мисля.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sol y Sombra
under construction
***

Регистриран: 12.03.2004
Мнения: 6961
От: Червения килим
Re: Табиети за хранене
    #2976782 - 07.11.2012 20:31 [Re: Си Ди]

Си Ди, много натоварващо звучи това, което описваш като порядки в семейството на мъжа ти, аз така не бих издържала

Но наистина ми се струва хубава традиция вечер да се седне заедно на масата и да се обсъди кой какво е правил през деня, какво го е вълнувало, а и какво е станало по света, новини и т.н.

Това със супата на закуска ме порази обаче

Аз по начало мисля, че всеки може да си яде каквото и когато иска, стига основният готвещ да не трябва да изпълнява прекалено много "поръчки" - ако не ти харесва това, което се приготвя, се оправяш сам така, както можеш, а не караш да ти готвят отделно. И е хубаво да се дават идеи и предложения какво да се яде и да се прави седмично меню - това много улеснява


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Suzzana
Saoirse
***

Регистриран: 21.05.2007
Мнения: 2871
От: Greater NYC Area
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976802 - 07.11.2012 20:59 [Re: Си Ди]

Цитат:

Много по-задушевно и предразполагащо към общност и споделяне е самото приготвяне и евентуално сервиране на храната. Но далеч не е задължително да е всекидневно



+10X

И аз обичам да готвя с чаша в ръка и ми е кеф, ама като седна на масата ми е скучно.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Табиети за хранене
    #2976808 - 07.11.2012 21:13 [Re: Sol y Sombra]

Знам и съм на същото мнение. Просто много съм "насъбрала", явно. Ама който каквото сам си "направи" ..

В моето семейство също се сяда и се приказва , но храната винаги е била на заден план някак, и по-важни бяха взаимоотношенията и разговорите, ама те си тръгваха отзарана с кафето и после се продължаваха, като се прибереш просто. Храната е просто подробност . Може би защото и майка ми, и баща ми работеха всеки ден по много, дежурства, нощни смени, командировки и прочие - различно ежедневие, различни характери, различно отношение към живота.
Както и да е - минало-бешело.

--------------------
"Ако някой ден пак имаш нужда от помощ, ако изпаднеш в беда и някой трябва да ти подаде ръка, за да те измъкне...Моля те, не се колебай, а веднага върви по дяволите.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Dr.G
пътешественик по душа
****

Регистриран: 05.02.2002
Мнения: 13269
От: къде ли не
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2976813 - 07.11.2012 21:19 [Re: Sol y Sombra]

Със сигурност десертите не са задължителна част от менюто, но приготвянето на домашни сладкиши си е вид забавление, удоволствие... и винаги когато ме посети кулинарната муза у дома се приготвя нещо сладичко. Няма значение какво, обикновено експериментирам с нещо, което не съм правила досега. Или според зависи... какви продукти има в хладилника, или до каква степен съм на вълна предизвикателства.

Салатата е задължителна вечерно време, а в събота и неделя, ако не се шматкам някъде по света и у нас, приготвям и супичка. Плюс някакво подобие на домашен хляб. Не заради традицията, а заради идеята да се завъртя около печката, че в друго време почти не ми остава време


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nelka
пълен член
****

Регистриран: 21.08.2005
Мнения: 4076
От: Norge
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976822 - 07.11.2012 21:30 [Re: Си Ди]

Си Ди, практиката е била такава, защото в един момент край масата сме се събирали всички, заедно, след като цял ден сме били на работа и училище.
Аз самата не обичам да готвя в никакъв случай с чаша в ръка, нито в компания, поради което за мен е по-приемливо да общувам след като всичко е приготвено и сервирано. От векове тъкмо масата е функционирала като сборен пункт, на мен и сега това ми се струва нормално. Бих казала, че то все още е такова (навярно) навсякъде по света. Което не отрича другите зони за общуване по какъвто и да било начин!

Но това, разбира се, не е норма; за всекиго функционират различни неща, важното е да ни е добре по нашия си начин.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Dr.G
пътешественик по душа
****

Регистриран: 05.02.2002
Мнения: 13269
От: къде ли не
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976828 - 07.11.2012 21:34 [Re: nelka]

Ей, това все едно аз съм го написала!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nelka
пълен член
****

Регистриран: 21.08.2005
Мнения: 4076
От: Norge
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976840 - 07.11.2012 22:22 [Re: Dr.G]

Докторе,

За да не е само прегръдката, нека да кажа, че изключително много уважавам всичко, което ангажирани момичета като теб и Надин постигат в кухнята! Знам какво е и да се ходи на работа, и (образно казано) да се застъпва втора смяна след това, поради което винаги имам много респект към вас!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29481
От: The Windy City
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976855 - 07.11.2012 23:13 [Re: nelka]

Цитат:

Аз самата не обичам да готвя в никакъв случай с чаша в ръка, нито в компания, поради което за мен е по-приемливо да общувам след като всичко е приготвено и сервирано. От векове тъкмо масата е функционирала като сборен пункт, на мен и сега това ми се струва нормално. Бих казала, че то все още е такова (навярно) навсякъде по света. Което не отрича другите зони за общуване по какъвто и да било начин!



По-добре едва ли може да бъде казано.
Респект (за пореден път)

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Alys
********* :)))
***

Регистриран: 09.09.2005
Мнения: 2199
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2976859 - 07.11.2012 23:26 [Re: Dr.G]

За половинката салатата е нещо задължително (ядем си я с основното ядене), а покрай него и аз свикнах. Когато нямахме градина и не съм купила никакви зеленчуци, нарязана глава лук, подправена с олио и сол, също вършеше превъзходна работа. Сега е друго - има и пресни, и консервирани зеленчуци. Хубавото е, че дори може да не съм готвила .
Свекър ми, обаче, който е на 93, си има строги правила - яде в 12 на обяд (не се местят стрелките на часовника през цялата година ) и като започне да се стъмва (и животинките са прибрани и/или нахранени), което в този сезон е между 17 и 18 часа. Всяко от двете хранения за деня започва с 20 г ракия, за да му дойдел апетитът (отделно му варя билка за апетит, която пие преди хранене). Сутрин предпочита супа, а вечер нещо по-сухичко, ама каквото съм готвила - такова яде. Не иска да му сипвам повече от половин паничка и ако е с 1-2 лъжици повече, мърмори, че му е много. Но почти винаги сервирам и нещо допълнително като тиква, мляко с ориз, конфитюр, компот, салата. А, щях да забравя - млякото е почти задължително (много рядко да пропусна). Много от "нашите" ястия не ги приема (разни задушени зеленчуци, както и таратор - чуди се защо съм сложила краставици на млякото ).
Моята култура на хранене е повече от ужасна - мога цял ден да карам на капучино (домашно приготвено) и хляб с домати или конфитюр..., при всички случаи не е за хвалене. С половинката ядем заедно (по възможност). Това си е един вид удоволствие.

П.П. Поръчах капак за купата на робота , т.е в сервиза казаха, че ще направят поръчка. Оказа се, че се продават отделно, като различни артикули с купата и за щастие, не е много скъпо - около 5-6% от стойността на робота.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Юнона
разсеяна
***

Регистриран: 29.03.2006
Мнения: 1261
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2976863 - 07.11.2012 23:47 [Re: Sol y Sombra]

Всеки ден десерт? Неее, няма време за това, а не е и здравословно
През уикенда обаче винаги правя някакъв сладкиш - щрудел, плодов пай, тортичка, кекс или мъфини. Така са свикнали децата от малки - през уикенда вкъщи ухае на сладко
Що се отнася до хранителните ни навици - много държа на здравословното хранене, през годините полагах много усилия в тази посока и се радвам, че резултатите са очевидни. През седмицата правя бързи вечери от типа на пържола и салата, пълнозърнеста паста или пица, омлет или друго с яйца или пък печена риба и салата... След вечеря често готвя за следващия ден - нашите деца закусват, обядват и вечерят вкъщи, което означава, че в хладилника трябва да има нещо, което да си притоплят. Сега например довършвам едни кюфтета по чирпански - ще имат за обяд утре и в петък. Слава Богу, вкъщи никой не е капризен и няма против да яде два пъти от едно и също ядене, още повече, че не са последователни хранения.
През уикенда освен сладкиш задължително изпълнявам по някое специално желание за ястие, отнемащо повече време.
Единственото, с което не мога да се справя, е относително късния час на вечеря вкъщи - около 20.00. Прибирам се у дома към 19 часа, няма как да се справя по-рано с вечерята. Но не забелязвам на някой да му пречи. Пък и децата, когато са втора смяна, се прибират чак към 19.30, така че нещата всъщност са предопределени

За чашата вино по време на готвене - понякога обичам така, особено когато готвим заедно със съпружието или голямата дъщеря. Приятно ми е. Забелязала съм, че май споделеното готвене сплотява повече от споделената консумация


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sol y Sombra
under construction
***

Регистриран: 12.03.2004
Мнения: 6961
От: Червения килим
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977073 - 08.11.2012 17:52 [Re: Юнона]

Много ми е интересно всичко, което сте написали И черпя идеи.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2977166 - 08.11.2012 21:04 [Re: nelka]

Нелка, според мен не храната е важната, а споделянето й, и не масата сближава, а нещата, които се правят заедно и с удоволствие. Можете да сядате всяка вечер заедно да вечеряте, и атмосферата да е кошмарна, а може да се прибирате и вечеряте по различно време, но въпреки това да разговаряте помежду си и да споделяте общи интереси. А масата е важно и за какво друго се използва.
Затова особено ценя късните съботни "специални" закуски, съвместните разходки и компанията, която си правим, когато сме у дома. Все пак, вече нямам малки деца, но когато бяха малки, естествено, че семейството се хранеше заедно всяка вечер. Сега това не е възможно, но намираме време да общуваме, което и по-важното, според мен.
Що се отнася до готвенето в самота - ми на мен устата ми е свободна и кълцането, миенето, бъркането, баенето и изобщо домакинстването, не ми пречи да говоря с останалите, които са налични и ми правят компания, нито ми пречи да искам "помощ" - да донесат, изнесат, подадат, погледнат, опитат или да се кикотим, оплакваме, мрънкаме, философстваме, играем на развален телефон или гледаме телевизия.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Suzzana
Saoirse
***

Регистриран: 21.05.2007
Мнения: 2871
От: Greater NYC Area
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2977319 - 08.11.2012 23:50 [Re: Си Ди]

Пак в десятката Си Ди .
Все едн аз съм го писала.
(Ами така е с големи деца)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Marbella
Любопитна
***

Регистриран: 06.07.2004
Мнения: 139
Re: Приготвяне на десерти - слабост или задължение
    #2977386 - 09.11.2012 01:19 [Re: Suzzana]

За мен и в моето семейство вечерята е свещено понятие. Така съм възпитана, така съм възпитала децата си.
Вечерята е късна, неизбежно, но тогава сядаме на масата всички, тогава се сервира най-вкусното, напоследък по 2-3 неща, тогава сме заедно. Вечерята може да е от хляб и сирене, доматче евентуално, но всички са налице.
Вечерята е ритуал, а не меню.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mimski

***

Регистриран: 07.03.2008
Мнения: 2546
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977395 - 09.11.2012 03:08 [Re: Sol y Sombra]

Никакви традиции не спазвам. За мен думата традиция е равносилна на навик. Нищо "свещенно" не влагам в нея.

Единствента традиция-навик, която имаме е да ядем на дивана пред ТВ-то . Половинката не можеше да разбере този ми навик, но с времето свикна и взе че му хареса.

Относно десертите, почти винаги има нещо купено. Плодовете не ги броим за десерт.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Melita
почетен член
***

Регистриран: 09.11.2012
Мнения: 110
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977604 - 09.11.2012 18:15 [Re: Mimski]

Традициите свързани с храненето ни не са свързани с храната
Традиция е преди да започнем да ядем да се целунем и кажем наздраве с чаши. Друга е преди двамата да сме приключили с хапването не ставаме от масата.
Смятам го за неуважение ако си се нахранил и станеш от масата и оставиш другия/те да продъжат сами.

--------------------
Улыбка


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
burberry
demon hunter
***

Регистриран: 03.05.2004
Мнения: 3365
От: София
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977682 - 09.11.2012 23:09 [Re: Sol y Sombra]

Имам чувството, че точно заради такива традиции всички под строй, под час на масата, с първо, второ, трето, задължението да говориш и правиш нещо, докато се храниш (вкусно ли ти е, искаш ли още, защо не ядеш, подай ми солта, ще ми сипеш ли още малко), и разговорите (как върви училището, как върви работата, с нещо да се похвалиш, що това, кога онова); ако пък не говорим - да чувам как около мен се яде, преглъща, трака с прибори, сърба, духа, одобрително примлясква... - си докарах някаква психоза на тема хранене и общо хранене, която превърнах в бунт. До там, че като усетя някаква потенциална опасност от поредното семейно хранене - да обявя, че съм на диета, че след час имам ангажимен и да се евакуирам, да заявя, че това не го ям, или след приемливо време да кажа "тежко ми е, ще отида да полегна". Голям тормоз ми е това ритуално събиране около маса - ще се храним ли, ще общуваме ли, ще се тъпчем ли, за да не обидим домакинята? И защо, ако ще има да си казваме нещо - да го правим с пълна уста и чаша в ръка? Сплотявало било... сигурно, но не и в моя свят.

Сега у дома няма маса, няма и да има, няма трапезни столове, приборите за хранене са под брой и в ограничен асортимент - само това, което наистина е необходимо и се ползва. Всеки от нас се храни, когато и с каквото реши, където реши, и в каквото количество сам си прецени. Готвим, когато имаме желание и дори се случва всеки сам да си приготвя това, което му се яде, и често то е различно от това, което яде другият (злоядци с протоворечащи си вкусове). Сборища - при желание, при повод, в ресторант - там има и маси, и прибори, и меню, и хора, които да се занимават с претенциите и капризите на всички.

Готвенето - забавление за свободното време. Храненето - необходимост. Традициите - в други сфери.

Десерти - шоколад и/или плодове Вчера имах вдъхновение - да опека ябълките. "Недей, повече ги харесвам сурови". Замислих се - да опека половината, но заради 3-4 ябълки не си струва усилието. Ей това е - и да имаш желание десерт да приготвиш - да ти кажат "недей". И аз недея

--------------------
Diablo III


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977690 - 09.11.2012 23:50 [Re: burberry]

Цитат:

Вчера имах вдъхновение - да опека ябълките. "Недей, повече ги харесвам сурови". Замислих се - да опека половината, но заради 3-4 ябълки не си струва усилието. Ей това е - и да имаш желание десерт да приготвиш - да ти кажат "недей". И аз недея



Това е точно "моята" ситуация.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
звездна

***

Регистриран: 08.04.2007
Мнения: 1918
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977695 - 10.11.2012 00:38 [Re: burberry]

Цитат:

...заради такива традиции всички под строй, под час на масата, с първо, второ, трето, задължението да говориш и правиш нещо, докато се храниш (вкусно ли ти е, искаш ли още, защо не ядеш, подай ми солта, ще ми сипеш ли още малко), и разговорите (как върви училището, как върви работата, с нещо да се похвалиш, що това, кога онова)
Голям тормоз ми е това ритуално събиране около маса - ще се храним ли, ще общуваме ли, ще се тъпчем ли, за да не обидим домакинята? И защо, ако ще има да си казваме нещо - да го правим с пълна уста и чаша в ръка? Сплотявало било... сигурно, но не и в моя свят.







Човеко, ти ми спести много писане! Успя гениално да изразиш и моето мнение по въпроса.

Баща ми е бил научен от родителите си, че семейството задължително трябва да се храни заедно в точно определен час. Ако може и трите хранения за деня да са в това ритуално събиране - още по-добре. Дълги години той налагаше тази традиция на нас с майка ми...това беше моят кошмар. Той държеше да обядва точно в един и вечеря точно в шест, без значение, че някой може да не е гладен, или да си има други намерения. Това насилствено хранене, само заради идеята ме изваждаше от равновесие. Не мога да се храня, когато не съм гладна, само за да угодя на някого. Искам да ям, когато организма ми сам си поиска това, а не когато друг ми го диктува, понеже така трябвало! Резултат за мен беше почти винаги тежест в стомаха, киселини и силен дискомфорт. Майка си беше язваджийка и също й беше неприемливо да се храни по час, предпочиташе тялото само да й подскаже кога да приме храна. Малко по малко с годините успяхме да разчупим модела и да убедим баща ми, че най-добре е всеки да се храни когато сам намери за добре, а не под строй в определен час. Естествено имало е много случай,когато сме се събирали заедно на тарпезата, но то е било вече само по взаимно съгласие и наличие на апетит у всеки член на семейството.
Затова - твърдо НЕ на разни принудителни и почасови хранения!!

Другото - не приемам приказването на масата. Масата е за хранене, а не за бърборене с пълна уста, поглъщайки набързо храната, понеже умът е зает с онова което се приказва, а не това което е в чинията.
Нека отдадем дължимото уважение на храната! Тя има за цел да даде наслада, и то при всяка хапка, умът трябва да е зает с букета от вкусове и аромати, а окото трябва да е пълно с красотата на ароматното блюдо. Всяка приказка, обсъждане ( да не говорим пък за анализ на отминалия ден) тотално ограбва малкото тайнство на храненето и го превръща в просто поглъщане на нещото, което е в чинията.

Имахме една роднина, която често ни идваше на гости. Устата й не спираше както на дивана в хола, така и на масата в кухнята. Разказваха се истории, обсъждаха се хора и роднини - неспирни потоци от думи. Винаги се учудвах, че въпреки несекващите словоизлияния, тя успявваше да излапа и манджите, нещо което ми е загадка до ден днешен. Тези обяди с роднината постепено се превърнаха в нашия кошмар. След един такъв обяд, майка каза - "имам чувството, че хвърлих яденето зад гърба си, нито го усетих, нито разбрах какво ядах". Всички се чувствахме емоционално и физически изтощени от подобен словесно-ядивен маратон, и повече приличахме на изцедени лимони, отколкото на добре похапнали хора. Някъде по това време моято семейство разбра, колко ценна е всъщност тишината на масата и как не е задължитено тя да бъде мястото на което се обсъждат проблемите или изминалия ден. В края на краищата семейното общуване продължава и извън кухнята и въобще не е задължително то да става точно когато е сервирано вкусното ястие.

За мен масата си остава място за общуване само с храната и нищо повече.
Разбира се, няма нищо против изключенията - роднински сбирки по празници, или среща с приятели, когато храненето и приказването са неизбежни и са част от празненството.

--------------------
Sola scriptura


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Milano
твърдоглав чешит
***

Регистриран: 10.07.2005
Мнения: 3491
От: The Sunshine State
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977710 - 10.11.2012 05:55 [Re: Mimski]

Цитат:

Единствента традиция-навик, която имаме е да ядем на дивана пред ТВ-то .




И ние бяхме така, докато се роди детето. И сега пак го правим чат-пат, ако тя е на sleep-over или при баба си. Но иначе вечерята ни е единственото ядене, на което се събираме и тримата (и то не винаги заради моите нетрадиционни работи ) Обичам заедно да подреждаме масата, да сядаме, мъж ми винаги да ми казва колко е вкусно (дори когато не е ) накрая да гледам дъщеря ми с каква наслада яде фунийка сладолед за десерт И ми е терсене, като не съм си вкъщи за вечеря...

--------------------
"А днес моят собствен наследник извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали?"
- Миряна Башева


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Dr.G
пътешественик по душа
****

Регистриран: 05.02.2002
Мнения: 13269
От: къде ли не
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977721 - 10.11.2012 08:06 [Re: звездна]

Просто друга (различна) ситуация, друга гледна точка. У дома, понеже всички тичаме на някъде, всеки има натоварено ежедневние, а домът е мястото, където можеш да релаксираш, да споделиш, ... събирането на масата си е вид терапия. Това, за което говориш, може би е следствие на някакви "постулати", които са били наложени на всички останали.
Единственото време (с изключение на съботните сутрини), през което можем да се видим с дъщеря ми е това, да седнем вечер на масата (ако тя няма ангажименти). И двете сме много комуникативни и близки и винаги имаме какво да си кажем. Но времето не ни достига. И не е задължително винаги да има някакво ястие за целта. Може да е нещо готово, купено от близкия магазин, може да е само салата... важното е да има условия да седнеш на подредена маса, да имаш времето и спокойствието да се кажеш две думи в уютна обстановка... ей такива нещица.И понеже къщичката ми е малка и няма хол, кухна-трапезарията ми е мястото и за хол ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sol y Sombra
under construction
***

Регистриран: 12.03.2004
Мнения: 6961
От: Червения килим
Re: Традиции в храненето на семейството - споделете вашите
    #2977722 - 10.11.2012 08:37 [Re: burberry]

burberry, явно много са те тормозили семейните събирания на маса На мен всъщност повечето пъти ми е било приятно, не са ми тежали. Тежало ми е и все още ми тежи това "задължение" да се яде, за да не се обиди домакинята. Имам един спомен, и родителите ми помнят: на рожден ден на братовчед ми сме (малки деца още всичките) и леля ми (полякиня, т.е. с по-богат, поне от моя гледна точка, кулинарен репертоар, с полски манджи и сладкиши) е сготвила обилно, накрая поднася и домашна торта. Изяждам аз едно парче и... ми стига толкова, сита съм. Питат ме обаче дали не искам още и аз казвам, че искам, неудобно ми е да откажа, за да не обидя домакините. А и винаги съм обичала торти И изяждам още едно парче и вече имам чувството, че ще се пръсна. Питат ме дали не искам и трето парче. Аз видимо се притеснявам, възрастните виждат това, питат ме какво има и аз си казвам, че тортата е много хубава, ама на мен вече ми е тежко, но пък не искам да обидя чичо Стефан. И те прихват да се смеят - трябвало да си кажа, а не да ям насила, никой нямало да се обиди. Да, ама аз мислех, че ще се обидят. А баба ми и досега, поне видимо, леко се засяга, като й откажа нещо от приготвеното за почерпка... А от страна на домакинята на мен много ми тежи представата, че "аз съм домакиня, длъжна съм да почерпя", а то не просто почерпка, а все едно, че ще идва английската кралица, нищо, че примерно става въпрос за баба ми, която ме е отгледала, и сме отишли просто да се видим, дори не по специален повод

Отделно, че напоследък аз самата си промених хранителните навици и вече не ям всичко, което се сложи пред мен (то всъщност никога не съм яла всичко ), а и се нахранвам с по-малко и се стремя да не се тъпча до безпаметност, както съм правила много пъти преди и дори ми е било навик на периоди... Но се случва пък да се сметне, че не искам да ям, тоест не ми харесва, а това обижда домакинята А аз се ядосвам и трудно се сдържам. Затова съм казала: първо, домакинята да не се чувства "длъжна" да поднася планини от гозби. Второ, ако се е почувствала длъжна - ОК, да си поднесе приготвеното, но после нямаме нужда от подканяне "да си хапнем от всичко". Всеки вижда какво има на масата и ако иска, си взима. Аман от обидчиви домакини

Така че те разбирам. Но в общи линии моите спомени за семейни събирания по големи празници са хубави, просто се учудвам, че неща, които у нас са приемани за нормални, в други семейства са били рядкост и обратното. И затова темата ми е интересна. Но е факт, че храната е свързана и с най-различни емоции, няма как да е иначе И опрелено ми хареса как във вашата къща.

Док, много хубаво си го написала!

Редактирано от Sol y Sombra (10.11.2012 08:57)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 3 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Nadin, Hard Rock fan 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 1764

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.061 seconds in which 0.023 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.