ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Политика » Избори

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2399583 - 17.06.2009 05:46 [Re: tisss]

ТОВА СЕ СЛУЧИ ВЧЕРА... НО ВСЯКА ГОДИНА НАД ТРИ ХИЛЯДИ
БЪЛГАРИ СЛАГАТ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ В ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ



Самоубийство потресе столичен квартал. 41-годишна жена се самоуби, скачайки от жилищен блок 160 в столичния квартал „Павлово". Потресените очевидци разказват, че жената скочила от стълбищния прозорец между пети и шести етаж. На площадката пред прозореца оставила чантата, якето и обувките си. Проверка установи, че инициалите й са В.М., родена през 1968 година.

Пристигналият лекарски екип от Бърза помощ констатира смъртта. Тялото обаче продължава да лежи пред блока повече от час, докато свършат работата си следствените органи и дойде екип на съдебна медицина. Най-вероятно В.М. не живее в този вход и блок, тъй като не е позната на хората от околните апартаменти. Достъпът до входа обаче е труден, тъй като долната врата се заключва. По непотвърдена информация в чантата на жената са открити лични документи с две различни фамилии, но с един и същ адрес. Вж. http://news.ibox.bg/news/id_907767950



Из коментарите по случая:

- Какво се е променило, след като ни управляват същите хора като преди Ноември (1989 - бел.м., tisss) и техните синове и внуци? Едрите бизнесмени са довчерашните партийни кадри.

- Отговарям ти кратко и ясно. Промениха се две неща.

Първо - по соц. време едри бизнесмени нямаше. Имаше едни 2-3000 човека членове на ЦК на БКП и техните роднини. Девет милиона българи издържахме 3000 човека максимум и не го усещахме. Докато сега седем милиона издържаме около 250 000 крадци и мошеници - всякакви мутри, перачи на пари и прочие "бизнесмени" и още половин милион цигани.

Второ - по соц. време управляващите знаеха, че ще управляват, докато са живи. А после ще ги наследят синовете и внуците им на същите постове. Затова гледаха на държавата като на своя собственост, грижеха се за народа и мислеха в перспектива. А сега управляващите идват за пет години и гледат да награбят достатъчно за децата и внуците си, че не се знае дали ще видят следващ мандат. За това по соц. време се строеше планово, развиваше се промишленост, а образованието и здравеопазването ни бяха едни от най-добрите в света. Докато сега всеки гледа да завърти някой лев, да осере детската площадка между блоковете или някоя девствена планина или бряг с поредното хотелче или кооперация, заводите ни се фалират изкуствено и разпродават на безценица, а на тяхно място се строят МОЛ-ове, бинго-зали и дискотеки. Образованието е на практика унищожено, защото превърнаха училищата във фирми, а частното здравеопазване има за цел да поддържа хората живи, но болни колкото е възможно по-дълго, за да изсмучат болниците от пациентите и здравните осигуровки максимум средства.

Това е истинската причина все повече хора да се отчайват и да посягат на живота си. За което са виновни точно т.нар. демократи...


No comment или Гласувайте за всеки, който ви обещава майка си и баща си и се кичи с думата "демократ"!


Пловдив, 17 юни 2009 година

tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2401747 - 20.06.2009 21:05 [Re: tisss]

№ 21.

БОЙКО БОРИСОВ* - Еcce Homo! Ето кой ще се справи с обръча от фирми, купуването на гласове и беззаконията в Републиката...



Официално откриване на детско заведение нейде в България.
Батман и "батман" - срещнаха се и не се познаха.


Щеше да е смешно, ако не беше печално. Хлапенцата - сбутани, сгушени на заден план; на преден план е Големанов, излязъл току-що от едноименната класическа комедия на Ст. Л. Костов.


No comment или Гласувайте за ГЕРБ, за да кажете сбогом на триглавото управление Доган-Кобурготски-Станишев!


tisss


________________________________________

* Бойко Методиев Борисов - роден на 13 юни 1959 г. в Банкя. През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин лейтенант по специалност „Противопожарна техника и безопасност“. Същата година постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота.

От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“. От 1982 г. до 1990 г. работи в различни служби на пожарната команда в МВР. Независимо че е бил на работа само в пожарната, е назначен за командир на батальон по време на т.нар. възродителен процес в Дулово и в Каолиново.

След 1978 г. се занимава активно с карате; макар никога да не се е състезавал, известно време е треньор на националния отбор по карате, както и съдия на международни срещи по карате.

През 1990 г. напуска системата на МВР, отказва да се деполитизира и остава член на БКП. През 1991 г. основава частната охранителна фирма „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната на известни личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. „Ипон-1“ членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. В периода 1990-2000 г. е съдружник с емблематични лица от подземния свят, като Младен Михалев - Маджо, Румен Николов - Пашата и други, които според данни на специалните служби контролират наркотрафика, проституцията и редица контрабандни канали. С Младен Михалев - Маджо в продължение на няколко години ползват общ офис в района на НДК в София. Вж. уикипедия.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2402738 - 22.06.2009 14:35 [Re: tisss]

"...На тръгване ме благославят
и бурените и тревите..."




Спортният комплекс с Гребния канал в Пловдив - райско кътче в цялата
смрад на днешна България на чалгата, мутрите и лицемерните политици.



ДЪЖД В СЛЕДОБЕДА


Не мога да ти се обадя. Не, не мога.
Навън е дъжд. Такова тъжно време!
Лилав е здрачът зад прозореца.
И минувачите като насън се движат.

Една жена с червен чадър пресича
пространството зад шадравана. Тихо е.
Ръмежът на дъжда едва се чува.
Изтрил е някой от небето птиците.

В небето само облаци. Не зная как
със лошите си мисли да се справя.
Но времето на тоя свят усещам
как движи се в мъглата все към лятото.

Дали ще се завърне нявга нашто лято?
(Една поляна, в утрото разцъфнала.
Целувките. Косите ти изтичащи.
Спокойствието. Твоята усмивка.)

Но в тая длан, която знае толкоз много,
във тая длан днес нищо не остана:
две капки - дъжд, сантименталност
и малко здрач, от миглите ти паднал.

Как искам да те видя, да ти кажа...
Потиснат съм от слабостта си, обич.
Желал бих всичко твое да забравя,
да се стопиш у мен като дъждовен облак.

Ала със думи следвам твойте устни.
Лицето ти - тъй бледо, тъй далечно,
гори във мен. И ненаситна жажда
да те обичам безнадеждно ме обзема.

Не мога да ти се обадя. И не трябва.
От старост оглушал е телефонът.
Навън - и дъжд, и облаци, и хора...
И всичко във мълчание изтича.

Над Пловдив няма птици. Иде зима.
Сега ще се загърна с малко нежност.


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2404705 - 24.06.2009 18:21 [Re: tisss]

№ 22.

ФИДЕЛ БЕЕВ: Човекът има хемороиди, страда от сърце и прочие внезапно сполетели го болести




24.06.2009 Щракнаха белезници на Беев, натикаха го в лазарета на затвора. Цели два дни МВР се лута и го издирва безрезултатно, за да го арестува

Фидел Беев вече е задържан, съобщиха за БТА източници от Съдебната палата. Той е отведен в болницата към Софийския затвор. Рано сутринта от МВР съобщиха, че никъде в София не могат да открият депутата от ДПС, подсъдим по дело за източване на хиляди левове от Велинград по времето, когато е бил кмет на града.

Тази сутрин шефът на ВМА ген. Стоян Тонев потвърди, че издирваният е в поверената му болница. Беев постъпил преди три дни в отделението за интензивна терапия с диагноза "нестабилна стенокардия".

Във вторник, след поредното му неявяване пред Темида, Софийският градски съд постанови Беев да бъде вкаран в ареста. Прокуратурата го обвинява, че като градоначалник на курорта през 2004 година е доставял горива на стойност 142 240 лева за детски градини чрез неговата фирма "Братя Бееви". Според обвинението фирмата не е спечелила обществена поръчка и така е ощетила държавата с 16 352 лева.


No comment или Гласувайте за ДПС, ако имате милост към внезапно заболелия бизнесмен и политик!


tisss


______________________________________________

* Роденият на 17 юли 1961 година Фидел Беев плаща 3 000 лева обезщетение. Софийският градски съд призна депутата от ДПС и бивш кмет на Велинград Фидел Беев за виновен в нанасянето на леки телесни повреди (?!) и той трябва да заплати 3 хиляди лева на пострадалия Костадин Писков. Съдът оправда Беев по обвинението, че на 9 юни 2003 година, около 16.00 ч., на изхода на Пазарджик до село Ивайло, на територията на бензиностанция, негова собственост, е пребил и заплашил с убийство две момчета - Костадин Писков и Райчо Низамов, като, според прокуратурата, Писков е получил средна телесна повреда.

Обвинението искаше условна присъда за Беев и обезщетение 15 хиляди лева за Писков и 5 хиляди лева за Низамов. От побоя Писков получи спукване на тъпанчето, рана на главата, нанесени са му множество юмручни удари. Фидел Беев го е ритал и псувал, наричайки го гяур. Райчо Низамов е получил заплаха за убийство. Депутатът от ДПС е в конфликт и с пазарджишката управа заради договора за градския транспорт. Срещу Фидел Беев се води още едно дело за престъпление по служба и недекларирани доходи в размер на 40 000 лева. Прокуратурата го обвинява, че през 2004 г. е сключил неизгодни за общината сделки. /БЛИЦ/


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2405968 - 26.06.2009 07:47 [Re: tisss]

БЪЛГАРИНЪТ И ЧОВЕЧНОСТТА (1.)

"...когато си силен и съгласен със себе си, никой няма да те пренебрегва..."




Встрани от пътуващите люлки и стрелбището със захарния памук една жена, не по-възрастна от четиридесетта, лежеше по гръб до пътеката и плачеше със затворени очи, а минаващите я заобикаляха отдалече... Жената тихо плачела и когато единственият човек, който спрял при нея, я попитал:

"Госпожо, зле ли ви е, има ли тук наблизо ваши приятели, да извикаме ли лекар?" - тя отвърнала: "Оставете ме, моля ви, искам да умра".

И когато тоя човек дойде при мен и предложи да извикаме "Бърза помощ", да идем да направим нещо, каквото и да е, защото това не е някой пияница, някоя пропаднала кикимора, а същество интелигентно на вид и силно отчаяно, аз, пишещият тия редове, казах:

"И защо точно ние! Толкова народ минава оттам, най-малко две хиляди души са я видели, няма начин поне един вече да не е сторил необходимото; болницата е на две крачки, а ние - какво? - би трябвало да запалим колата, да отидем и да я уговаряме да дойде с нас, а пък тя сигурно ще се дърпа, ще повтаря своето "Оставете ме да умра", и хайде да си представим панаира, който ще се получи. Ще се натрупат зяпачи, ще коментират не само жената, но и нас, какви сме й ние, нали! И ще сме в центъра на вниманието, а ни знаят мнозина от тоя район на Пловдив и оттук нататък ще ни свързват един с друг и с тоя необикновен случай... Пък ние не желаем въобще да ни свързват с когото и да било, още повече един с друг".

Впрочем, "необикновен случай" ли казах?!

И тоя човек, на когото силно държа и комуто до голяма степен дължа това, което в момента съм, отпусна примирено ръце: "Добре, няма да ходим никъде". Но аз, обзет от мимолетната слабост на колебаещия се, раздвоен между желанието никъде да не мърдам и все пак изкушен да се представя в добра светлина поне пред собствените си очи, продължих да се развазвам: "Ако речеш, да отидем!"

"Не - каза решително моят мил човек, - сега вече аз не желая да ходим."

"Но защо! Ето, ще сляза, ще изкарам колата от гаража; имам малко бензин, колкото да я замъкнем тая нещастница до поликлиниката; ама тя... нали не искала никой да не й помага, нали сама казала, че желае да умре?"

"Да-да!" - някак разсеяно, като ехо отвърна моят мил човек и сплете в скута си ръце, източени от тоновете минало през тях бебешко и всякакво пране и от умението да се свири на пиано.

Опитвам се да изясня колко важно е за един човек на изкуството как ще го възприеме не само светът, но преди всичко собствената му съвест. И значи, топката бе прехвърлена в моето поле и така пареше въздухът около тая лежаща на влажната пръст четиридесетгодишна нещастница, че решително я отстраних и си казах:

"О-о не! Достатъчни са ми неприятностите в тоя свят, че да се товаря с още една".

И не толкова със силата на ината, колкото с някакво вродено у всекиго (явно!) жизнеутвърждаващо любопитство, същото, което ни кара с облекчение и вътрешно задоволство да присъстваме на погребения или да слушаме за кървави драми, вътрешноотстранени, почти щастливи, че това, точно това не се е случило именно с нас, не ни се е стоварило върху собствената кратуна, т.е. продължаваме да живеем; за някого съдбата е отсякла: "Дотук!" - но ние продължаваме по-нататък.

И тъй направихме кафе, изпихме си кафето, говорихме за какво ли не и в тия разпилени приказки жената, която желаела да умре, изчезна, стопи се и престана да ме тревожи.

Обаче сутринта, като се събуждах, преди да съм се още разсънил съвсем, оная нещастница пак се появи. Припомних си незначителна подробност от снощното описание - косата й била леко къдрава, личало, че някога била боядисвана и поддържана, но занемарена вече коса. И с цялата си тежест върху ми се стовари тоя абсурден, ужасен въпрос:

"Защо я осъдих на смърт тая жена? Защо не усетих жалост, състрадание, нито основание да й помогна, да й подам ръка, дори просто да се появя пред разплаканите й отчаяни очи с красивото си великодушие, с великолепната си жизнена вяра и оптимизъм за България?"




Всеки ден, всяка секунда, скъпи мои, ние сме на изпит пред онова велико нещо, което неясно назоваваме ту Живота, ту Бог, ту Собствената си съвест.

Забелязвам нещо страшно, което неусетно се е случило с нас, с целия български народ, изпаднал в драмата на оцеляването - ние привикнахме с безразличието, ние почваме да губим имунната си енергия да се съпротивяваме на злото.

Представям си гузно, че не съм само аз, че десетки и стотици хиляди сме заобикалящите... Какво ти безразличие, ние сме съучастници на тая гавра, която се извършва над самите нас, унижените и оскърбените осем милиона българи, турци, цигани.

Не за турците и циганите... за българите говоря. Защото тая държава не ни е само родина, тя е наш имот, наше наследство, парче пръст и камъни, прорязано от реки и ручеи, изпълнено днес с лепкава кал и вонящо безразличие.

Някой се е появил в тоя момент на хоризонта във вътрешния пейзаж на душите ни - катедрално строг, висок и тъмен, и ни заповядва: "Стойте там, където сте си".

Въпросът не опира вече до красивите жестове, а до нещо много по-рязко: ти трябва да оцелееш на всякаква цена, следователно - да не пилееш себе си. В крайна сметка, оная женица сама е пожелала: "Оставете ме, аз трябва да умра". Да върви по дяволите, нека върви при своя ангел, това е нейно право и следователно: не се намесвай там, където не са те викали! Тук вече място за съчувствие няма.

Това, скъпи мои, става на 1 март надвечер, три години преди да нахълтаме в двайсет и първото столетие след Христа. Днес Пловдив е един окаян град, живеем като бежанци в родината си...

Следва


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2406268 - 26.06.2009 16:34 [Re: tisss]

БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ЗАГИНЕ




Какво сторихте с България!
Тоя кротък народ защо решихте да унижите?
Като вълци шетате,
като банда крадци,
като шайка изнудвачи шетате.

До каквото се докоснахте,
господа и госпожи политици,
смърди на смърт,
на прясна кръв ухае.
Какво сторихте с България!

Расте тревата, бетонът се руши,
гранитът се руши,
ръжда разяжда оръжията,
дворците,
скъпите ви коли и вещи,
но великолепно като Любовта е простодушието ни,
нашата доверчивост,
бедността, страхът, болките ни човешки
пред цялото ви богатство и самовлюбеност.

Расте тревата,
вятърът шуми в знамената
и след сто години
никой не ще си спомня за вас,
но България пак ще я има,
господа и госпожи политици.
България пак ще я има!!!


Пловдив, 26 юни 2009 година

tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2407002 - 27.06.2009 19:57 [Re: tisss]

"...когато си силен и съгласен със себе си, никой няма да те пренебрегва..."

БЪЛГАРИНЪТ И ЧОВЕЧНОСТТА (2.)

Продължение




...Наоколо светът се тресе от катаклизми - бунтове, революции, земетресения, потоп, суша, СПИН, глад, генно инженерство. А тук е слънчево и еднообразно като в пустиня. По телевизията снощи въртяха документален запис на масова екзекуция някъде в Африка, може би в Уганда или Руанда; добре изглеждащи мъже с големи тояги блъскаха трудолюбиво по някакви вързопи от дрехи.

И постепенно, с помощта на вариооптиката операторът ни приближава на някакви си два-три метра от вързопите. Но това са хора, боже мой! - мъже, жени, дечица с разбити черепи, с лица, захлупени върху земята, но кръвта и разхвърчалият се човешки мозък показваха какво точно се случи току-що, докато вечеряхме или се изтягахме сънливо на вехтичкия диван.

Единият още помръдва пръстите на босите си нозе, полумъртъв, недоубит, разтърсван от конвулсии; ризата му - бяла, изскочила над колана на панталоните, леко захабена, опръскана с кръв около яката и по гърба.

Нас ни манипулират с тия кадри от избиването на племето тутси. Нас ни манипулират с това несекващо документиране на насилствената смърт, експлоатирайки естественото ни човешко любопитство към страданието и ужаса.

Какво ли не са видели вече тия наши очи!...

Дерайлирала влакова композиция и висящи човешки крайници, разпарцалосани трупове в локви кръв.

Грамада от срутил се хотел и прашни, сплескани човешки същества, вече мъртви, които извличат с носилка или ги събират като смет в големи найлонови торби. Заледена магистрала, блестяща в сребърната светлина на прожекторите, и стенещи хора, които измъкват от нагърчените ламарини.

Автобусна спирка в Сараево и пълзящи сред кървищата по разбития тротоар остатъци от човешки тела подир сполучливо изстрелян от героичната сръбска артилерия ракетен снаряд.

Това не са необикновени работи - нашепва телевизията, - това е част от живота. Длъжен си да я видиш, да узнаеш и да си правиш сметка за по-нататък как ще я караш. Трупове, трупове, трупове...

Обгореното детско личице в едър план, с прехапаното езиче между щръкналите зъбки от смачканата с тояга главица не е просто епизод от избиването на някакво африканско племе, това нещо става част от домашния ни интериор, ние свикваме с него и децата ни не случайно гледат все по-равнодушно филмовите екшъни.

Защото жестокостта в действителния живот е по-развихрена и от най-развинтената фантазия на холивудските и всякакви там западни и източни проститутки, които от тия работи правят пари.



Не е въпросът на посоченото по-горе да противопоставяме излъсканите образци охолен и разумно подреден бит. Въпросът е за нас, простосмъртните, които се люшкаме между тия два полюса на човешката природа, за нас, продължаващите да живеем с остатъците си от храброст в това блато от духовна мизерия, каквото е днес благопристойната и сдържана в чувствата си Европа - моделът на съвременната цивилизация.

Децата ни виждат това. Децата ни свикват с това. Ето кое е страшното.

Няма черква, няма бог над нас, няма ги простичките правила, върху които се е крепяло човечеството през делничните дни на тия две хиляди и повече години. Има компютри, мениджмънт, стокови борси, лъскави лимузини, модни педерастки дефилета, автомати "Калашников", междупланетни сонди, сателитна телевизия, интернет, CNN, Al Djazira, състезания за някоя Голяма награда, тъпи приказчици по българските частни радиостанции и рекламки-рекламки-рекламки, които носят парички-парички-парички.

Реклами за дамски превръзки с крилца и реклами за почистване на тоалетни чинии, реклами за превъзходни изобретения и за какво ли не...

Но това не е вопъл срещу модата и техниката, да не си помислите, скъпи мои. Защото техниката си е техника, шаренията - шарения, но дали не забравихме вече, че точно ние, точно човекът е най-чудното и най-чудесното "изобретение" на тая планета и в тая необятна вселена!?

Какво ли ни казват политиците, тия така заети с благото на народа възпитани и културни мъже, жени, старци от сой!

Казват ни разни работи, от които разбираме колко важно е обществото да е добре устроено и подредено, законите да са закони, всяко престъпление да е последвано от възмездие, всяка висока проява на човешкия дух и тяло да е достойно отличена.

Да, това е много хубаво. Но къде сме ние сред тоя порой от престъпления, успехи, митове, демонстрации на самочувствието?

Ние, скъпи, сме си все тук, на земята, при хляба и солта, сами - хляб и сол за идещите подире ни на тоя свят. Човекът продължава да зъзне в тъничката си човешка кожа с тоя възел от нерви, с тоя несекващ свой сърдечен пулс в дребните нещица.

Искам да кажа, моите надежди за оцеляване нямат нищо общо нито с политиката, нито с международния валутен фонд или участието на българската войска в НАТО.

Като гледам тия добре поддържани лица с добре подредените коси и бръчици на угрижеността върху им, като се възхищавам, от една страна, на новите ни политици от типа и с реакциите на сегашния ни президент и сегашния ни министър-председател, от друга страна, се питам:

"А дали Злото не ни се явява точно иззад най-разкошните рекламни табели? Дали и това не е само отличен спектакъл, добре организирано представление, изпипано шоу за наивници?"

Защото, ако някой тип с противна физиономия посегне към хляба на детенцето ти, много по-лесно ще го пернеш през лапата, отколкото ако тия, които посягат, са симпатични, образовани и изглеждат човешки на екрана.



Предпочитам държавата да не се занимава с моите лични работи. Нека госпожа Държавата да си гледа своите работи, за да й имам доверие. Моят договор с тая скучна госпожа е сключен, когато дори не съм разбирал за какво иде реч. От първата глътка въздух, от първия ми писък на тоя свят искам да имам свободата да бъда баща или майка на децата си, да бъда това, което не пречи на другите, но и другите да не ми пречат да съм.

А ето че прекрасната ни госпожа Държава завира пипалата си в гърлото ми, за да измъкне оттам сухите залци хляб, да ги преброи и ми остави толкова, колкото да не умра.

Защо ми е тоя договор!

Той мене не устройва. Устройва някого, но това не съм аз. А ето, не мога да се отрека от държавата, да я отрежа с едно "Върви на майната си, хищнице!" Защото тая държава е обсебила моето Минало, не само Настоящето ми, моите близки и мъртви предци са работили за тая държава и по същия договор с нея.

Заради тях не мога да се наредя сред "щастливците", бленуващи Зелена карта за гражданин на Съединените американски щати. Карам раздрънканата си жигула, в която изгоря баща ми, и не мога да се отлепя от смрадливата родна кал, населена с Татарчевци, Карамански, Барони, Чомбета, Цигански царе, продажни интелигенти и остроумни симпатяги с електронен мозък за далавери.

Е, добре, Държаво, не аз... ти си открила тая черна сметка и я рисуваш върху ребрата ми. Ти направи всичко възможно да те намразя. Ти постоянно предизвикваш добрия човек у мен. Натискаш ме с груби лапи по раменете, почукваш с костелив нокът по мозъка ми, самодоволна и самовлюбена.

Питам се, не изпитваш ли страх, не ти ли минава през ум, че такива като мен са все повече и повече. Не в действията си... В мислите си, в мечтите, присъщи на всеки българин, ние лекичко и постепенно те отдалечаваме с досада от себе си. Договорът си е договор, но ти рано или късно ще трябва да си платиш за стореното с нас.*


tisss


__________________________________

* Вж. вестник "Артклуб" - Пловдив, бр.3/1998 г.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2409175 - 01.07.2009 07:25 [Re: tisss]

СТРАХ ТРЕСЕ МАЛКИЯ ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ



Лидерът на партия "Ред, законност, справедливост" г-н Яне Янев


Знаеш ли как е в малък град? Много страх! Местен феодал. Висока безработица... Не смеееш да гъкнеш... Защото еди кой си бизнесмен или мутра е "много важен". Защото бизнесмените, мутрите, кметът, полицията и цялата държавна администрация са навързани като свински черва. Да не говорим пък за какви пари и при какви условия работят хората по малките населени места! А при тая безработица и на това се радват.

Това не ти е София, или форумът на "Дневник", да си кажеш какво мислиш. Има случаи на пребити, уволнени, че и на убити. Не че се случва прекалено често, но няма и нужда! Защото страхът е всеобщ! И всичко се знае. Кой, кога, какво.. Само полицията "не знае" за престъпниците...

В София и големите градове законът и редът понякога се спазват. А в дълбоката провинция има само един закон: че закон няма! Или законът, това е местният деребей! И в тази обстановка купуването на гласове, ако спечелиш за партията си (в случая РЗС) някого от местните първенци, е детска игра. Нещо повече. То е ненаказуемо.

А както виждаме, ДАНС абдикира от задълженията си. Под политически натиск. Или защото Яне Янев е нейно (на ДАНС) отроче. А не може отецът да върви срещу свидната си рожба! Как при представен точен списък"... с имена, адреси и телефони на хората...", вероятно и хората са готови да свидетелстват, но... няма кой да ги разпита...

Или няма ДАНС, или ДАНС е принизена до политическа слугиня на Станишев? Обслужаваща Станишев, замазването на грабежите на правителството, захранването с "факти" на удобната за властта опозиция - РЗС. ДАНС за пет пари работа не е свършила! Или не може, или не й позволяват. Напомням, ДАНС е на пряко подчинение на премиера.

ДАНС пуска само кьорфишеци. Като "случаят Рибново". Където или не може да докаже нищо, или нямаше нищо. И в двата случая зле. За ДАНС! Или поне за сегашното ръководство на ДАНС И за сегашния премиер, който я наблюдава! А помните ли кой рева, рева по медиите за "Рибново"? Яне Янев.
Вж. http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/05/10/7...diskriminaciia/


No comment или Мил ли ти е животът в България, гласувай за местния партиен феодал!

Демокрацията в България - хубава жена в занемарена кръчма. Това ли е демокрация? Това може ли да бъде назовано демокрация, питам... Липсата на елементарно възпитание и уважение между опонентите, всеобщото лицемерие сред българските политически представители и говорители за тая или оная политическа формация... ни консервират в уродлива осъвременена версия на феодализма.

Страх, разочарование, наглост - това е натиск срещу милиони български граждани, които едва свързват двата края в "чистата и свята" територия на уж обновената и преименувана БКП и нейните дъщерни формации из целия политически спектър.


А може би сами сме си виновни като нация, живееща на принципа "Оно законо е врата у поле", и сме си заслужили и господаря, и мъчителите, и шоуто на лаладжиите?


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2437794 - 05.08.2009 15:19 [Re: Древния]

Цитат:

Кой ще е четвърти - досещам се!!!! Ама нека продължи уважаемият ни съфорумник и малце по-нататък: №5, №6, №7... Мога да помогна и с имената на хора, които имат къде-къде по-интересни биографиики! Тук мога небрежно да спомена и Волен Сидеров, и Бойко Борисов, и... Е, сещайте се, де... След което политическата сергия ще е празна или пък с еднакво гнили ябълки и круши!




Чрез реплики, обилно гарнирани с емотикончета, преди време във форума се вихреше философ-психолог, възпитаник на Ленинградската марксическа школа. Както обикновено, и Lightning, не успя да уцели: прелетя плювката му далеч от "десятката"...

А дали точно в това не е парадоксът, иронията на ситуацията - преобърнати наопъки, прогнозите на гневния, разтерзан от крепка вяра праведник излизат верни?!

Човекът "нацелил" (според метода "вярно е обратното") кои две партии са основа на управляващото мнозинство в сегашното Народно събрание.


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Непрежалими образи
    #2440413 - 10.08.2009 22:38 [Re: tisss]

СЛЕДИЗБОРНА МИНОРНА ИМПРЕСИЯ


Кой е господинът в райрания костюм и кепе по последна мода, где като поет-символист печално гледа суетния ни материален свят?



Жокер за досетливите:



- От Плевен е.


tisss http://www.vbox7.com/play:28841a72

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  admiral 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 24787

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.204 seconds in which 0.189 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.