ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » История

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2006814 - 17.01.2008 18:12 [Re: Травъл]

БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

ПАТРИАРХ НИКИФОР
Кратка хронография

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко

Редактирано от John Dow (17.01.2008 18:24)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2007047 - 17.01.2008 22:46 [Re: John Dow]

Преди малко,случайно попаднах ето на това
------------------------------------------------------------
Исторически извори за средновековна България



Български апокрифен летопис от XI век – анонимен разказ под формата на легенда за събитията, свързани с българската история от образуването на държаватадо средата на XI век.

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.

Надписите около Мадарския конник – изсечени са в различно време. В най-ранните има сведения за взаимотношенията на хан Тервел и император Юстиниан II.

Анонимен римски хронограф 354 г. – латински сборник, където за пръв път се споменава етнонимът “българи”.

Диалозите на Псевдокесарий – ананимно съчинение от средата на V век, за което се твърди, че е писано от Кесарий Назианзин. Съдържа първото споменаване на етнонима “славяни”, който е даден на южните славяни.

Енодий(473-521 г.) – църковен деец във Франция, написал през 507 г. - “Похвално слово за крал Теодорих”, в което има сведения за храбростта на прабългарите: “Кой би истоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?”

Захарий Ритор – сирийски историк от V-VI век, автор на “Църковна история”, в която има сведения за прабългарите, живеещи северно от Кавказ.

Зигеберт – средновековен хронист, живал през XI-XII век в Брабант. Написал е “Хроника”, обхващаща диапазона между IV и началото на XII век, в която има сведения за образуването на Аспарухова България.

Йоан Антиохийски (VII или VIII век) – автор на една всемирна хроника, която е запазена в отделни откъси. Базира се на по-стари автори. Дава данни за прабългарите при техния съюз с Византия срещу готите през 480 г.

Йоан Ефески – сирийски писател, живял през VI век. Написал е “Църковна история”, в която се споменава за заселването на славяните в пределите на Византийската империя през втората половина на VI век.

Йоан Зонара – византийски писател от XII век, автор на “Хроника”, в която се обхваща периода от сътворението на света до началото на XII век. Съдържа множество сведения за българо-византийските отношения във времето между VII и XII век.

Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за славянското нашествие в Тракия през 558-559 г.

Йорданес (VI век) – произхожда от готите или аланите, от знатен род в Мизия. Сред най-важните му творби са “Готска история: и “Римска история”, в които се съдържат данни за западните, източните и южните славянски племена – анти, славини, венети. Дава сведения и за ежегодните набези на славяните и прабългарите на Балканския полуостров по времето на Юстиниан.

Клавдий Птоловей (I-II век) – гръцки учен, който в соята творба “География” споменава славяните под името “венети”.

Комес Марцелин – латински автор от VI век, който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век.

Менандър (втората половина на шести век) – написал “История”, която е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и аварите през втоата половина на шести век.

Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”, в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол.

Мойсей Хоренски (V век) – автор на “История на Армения” до 433 г. Дава данни за прбългарите от времето на цар Аршак (127-114 г. пр. Х.). Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина, дал най-старите сведения за прабългарите.

Павел Дякон (720-797 г.) – автор на “Римска история” до 565 г. В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век.

Патриарх Никифор (неиз.-828 г.) – в своята “Кратка история” проследява историята на древните евреи, перси, римляни и византийци до 820 г. В един друг летопис, носещ същото име, за времето между 662-769 г., опирайки се на извори, недостигали до наши дни, дава сведения за хан Кубрат и за обрзуването на държавата.

Планий Стари (23-79 г.) – автор на “Естествена история”, където пише за славяните, припознавайки ги под името “венети”.

Прокопий Кесарийски (500-562 г.) – най-известния византиски историк от VI век. Сред най-известните му творби са “Историа на войните”, “За строежите” и “Тайната история”, в които разказва за набезите на славянските племена, за службата на славянина Хилвудий в периода 530-532 г., за участието на славини и анти в редиците на византийската армия между 537 и 539 г., за нашествията на прабългарите в пределите на Византиската империя през 539 г., за походите на славяните в Тракия през 545 г., за опустошението на Илирик от славяните през 548 г., за построените от император Юстиниан крепости с цел прекратяване на славянските нападения и др.

Публий Корнелий Тацит (55-120 г.) – автор на географско-етнографския очерк “Германия”, в който споменава славяните с името “венети”.

Свидас “Лексикон” – византиски енциклопедичен речник от X век, в който има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II.

Стратегикон на Псевдомаврикий – трактат за военното изкуство, който обикновено се свързва с император Маврикий (582-602). Дава информация за бойното изкуство на славяните от VI век.

Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах, написал “Хронография”, обхващаща периода от 284 до 813 г, където се съдържат сведения за хан Кубрат, Аспарухова България и българо-византийските отношения от това време.

Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век, който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите.

Чудесата на св. Димитър Солунски – византийски сборник с разкази за бедите, от които светецът е избавил града. В него се съдържат важни сведения за петте славянски обсади, за славянските племена, обитаващи областта около Солун, както и за Куберовите българи и техния опит да превземат града.



България през първата половина на IX век.




Надписи за въоръжение и военна организация – 6 надписа с описание на шлемове, ризници, титли и др. Смята се, че е възможно броят на шлемовете и ризниците да описва броя на войници на съответния болярин.

Надписи от времето на хан Маламир – намерен е в Томбул джамия в Шумен. Дава сведения за българо-византийските сблъсъци в Тракия.

Надписи от времето на хан Омуртаг:

Търновски – представлява гръцки надпис на каменна колона, в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”, който дава информация за построения дворец на Дунав.
Чаталарски – гръцки надпис върху каменна колкона със сведения за построена крепост на р. Тича.
10 надписа на надфробни плочи, намерени в Плиска, Мадара, Провадия и други селища в Шуменски окръг, в които се споменава за смъртта на доверени на хана хора, най-вероятно част от неговата свита. Надписите свидетелстват за различните титли използвани от прабългарите – “багатур багаин”, “жупан-таркан” и др.
Сюлейманкьойски ндпис на хан Омуртаг – гръцки надпис на каменна колона, който съдържа част от мирния договор между България и Византия от 815 г.
Хамбарлиски надпис на хан Крум – на гръцки език от двете страни на надгробен камък, даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение.

Айнхард (770-840г.) – биограф на Карл Велики, написал “Животопис н Карл Велики” и “Анали”, където помества важни данни за българо-франксите отношения до 927 г.

Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор, открита във Ватикана, която отразява събитията от началото на девети век. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход, последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г., на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.

Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист, автор на “Царе”, където обхваща събитията от периода 813-866 г., като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823 г.

Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор, както и се опитва да загатне, че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Въбишкия проход.

Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император.

Свидас “Лексикон” – споменава се победата на хан Крум над аварите и неговото законодателство.

Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г. -----V-----

Фулденски анали – продължение на “Анали” на Айнхард, написано от монасите от манастира Фулда, в което се съдържат данни за хан Крум, хан Омуртаг и хан Пресиян и за неговите победи над Византия през 836 г.



България при княз Борис I (852-889)




Кратко житие на св. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”, в което се споменават сведения за българския произход на Кирил, за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия.

Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона, открита в Южна Албания, който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г.

Пространно житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор, в която са използвани и оигинални произведения на самия Кирил Философ. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. Смята се, че е възможно да е дело на Методий.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор е Теофилакт Охридски, който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век. Описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх на Българската църква.

Пространно житие на св. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски), което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г.

Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век, в който се дава информация, сходна с тази в творбата “Успение Кирилово”

“Учително евангелие” – автор Константин Преславски. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните, което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате.

Черноризец Храбър – автор на “За буквите”, в която атакува противниците на славянската писменост. Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г.

Чудото на св. Георги с българина – старобългарски надпис датиращ от X век, в който са поместени данни за покръстването на българите, за монашеството на княз Борис I и за свалянето на Владимир Расате от престола. Оказва и името на първия български архиепископ – св. Йосиф.

Анастасий Библиотекар – богослов и дипломат на Римската църква през IX век.

Бертински анали – германски летопис, в който се описват събитията от периода VIII-IX век. Описани са данни за покръстването на българите, за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.

Дюканжов каталог на българските архиепископи – византийски текст датиращ от XII век, в който се описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх.

Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г., на който е поставен и българския църковен въпрос. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г.

“За управлението на империята” – автор Константин Багренородни, византийски император. В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България.

Италианска легенда – автор епископ Гаудерих. Съдържа информация за живота на св. Кирил и Методий, както за пренасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим през 867 г.

Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването.

Кратко житие на св. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан, епископ на Охрид през XIII век. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Климент.

“Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите” – дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. Дават данни за някои административни, битови и религиозно-църковни аспекти от живота в България през IX век., за бунта против покръстването, за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим.

“Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх Фотий. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел.

Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия, насочен срещу България.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия, за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум.

Фулденски анали – съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването.




България по времето на цар Симеон (893-927)



Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години.----V----
Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон, написал “Шестоднев”, описал царския дворец в Преслав.

Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”, което представлява първият систематизиран проповеднически сборник, известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. Той се явява основоположник на българската църковна поезия.

Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г., когато Хиросфакт, в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. По този начин Симеон нарочно протака преговорите, за да има възможност да разбие маджарите. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век.

Наръшки надпис от 904 г. – надпис върху колона, намерен на 20 км северно от Солун, с който се определя държавната граница с Византия.

Похвали за цар Симеон – от неизвестен български книжовник от началото на десети век. Поместени са в началото на Първия Симеонов сборник и на сборника “Злотоструй”. Дават информация за Симеоновия книжовен кръг в Преслав.

Преписка на Тудор Досков от 907 г. – дава сведения за смъртта на княз Борис I на 2 май 907 г. и за завършването на Златната църква на цар Симеон.

Пространно житие на св. Климент Охридски – дава данни за духовно-просветната дейност в края на IX и началото на X век.

Първи и Втори Симеонов сборник – съдържат творби с различно съдържание, свидетелстващи за литературните интереси на Преславския културен кръг.

Първо житие на св. Наум – дава информация за дейността на Наум и Климент след идването им в България.

Чудото на св. Георги с българина – дава сведения за маджарските набези в периода 895-896 г.

Йоан Скилица – автор на “История”, обхващаща събитията в периода между 811 и 1057 г. Съдържа подробно описание на битката при Ахелой.

Луидпранд – епископ на Кремона, който през втората половина на десети век е пратеник в Константинопол. В своите отчети споменава за ученолюбието на Симеон и факта, че византийците го наричат “полуелин”, както и за въстанието край Солун през 926 г.

Лъв Дякон – автор на “История”, в която се съдържат неговите впечатления за битката при Ахелой 50 години след нейното провеждане.

Михаил Сирийски – автор на “Хроника”, даваща сведения за българо-византийските войни.

Писмата на Николай Мистик до цар Симеон от началото на десети век – 163 писма, от които 26 са лично до царя. В тях се съдържа информация за българо-византийските отношения от този период.

Писмо на Роман Лакапин до цар Симеон от 924 г. – дава информация за опустошителността на войните между България и Византия.

Симеон Логотет – автор на “Хроника”, в която се съдържа информация за водените между България и Византия войни.



Падане на България под византийско владичество.



Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г. – дава информация за родословието на владетеля, за битката приИхтиманския проход от 986 г. и за смъртт на цар Самуил след битката при с. Ключ от 1014 г.

Надпис на чъргубиля Мостич – дава сведения за чъргобил при Симеон, който става черноризец.

Презвитер Козма – автор на “Беседи против новопоявилата се богомилска ерес”, в която се описва състоянието на България през десети век, за покварата сред духовенството и др.

Самуилов надпис – намерен при с. Герман край Преспанското езеро. Поставен е на църква, построена от цар Самуил през 992 г. Съдържа биографични сведения.

Йоан Зонара – автор е на “Кратка история”, в която са описани събитията до 1118 г. Помества информация за отношенията между България и Византия в началото на XI век.

Йоан Скилица – автор на “История”, в която са поместени подробни сведения за:

· Общите дейности на българи и руси срещу Византия.

· За западната българска държава и освобождението на Североизточна България.

· За разгрома на византийската армия през 986 г.

· За поражението на Самуил при р. Сперхей през 996 г.

· За битката при Беласица.

· За обсадата и падането на Перник през 1016 г.

Луидпранд – епископ на Кремона. Дава данни за българските пратеници в Цариград от 968 г.

Лъв Дякон – автор на “История”, в която дава информация за избухналата през 927 г. война между Византия и България, за походите на киевския княз Светослав срещу България, за превземането на източна България от Византия и за битката в Ихтиманския проход от 986 г.

Повесть временньйх лет – най-старият руски летопис. Съдържа сведения за походите на княз Светослав в България.

Хроника на продължителите на Теофан – съдържа информация за договора между България и Византия от 927 г., за бунтовете на Симеоновите синове и за маджарските нашествия в българските земи.

Яхия Антиохийски – арабски историк, автор на “Летопис”, в който се поместват сведения за качването на престола на цар Самуил на 12 септември 997
-----------------------------------------------------------

Позволявам си да го постнна цялото,а не като линк,защото си мисля,че е една доста добра отправна точка.Нямам време да го разглеждам обстойно,поради което не съм сигурен в изчерпателноста на посочените извори.Сигурно има пропуснати,които бихме могли да допълним.
Мен лично,ме заинтригува времевото разделение.
Дали е възможно да направим нещо подобно,т.е.да разделим данните /изворите/ по време,примерно:
ПРАИСТОРИЯ-ПРОТОБЪЛГАРИ
АНТИЧНА ИСТОРИЯ
СТАРА ВЕЛИКА Б-Я
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и т.н.
нещо в този смисъл.Така бихме имали възможност да търсим по-лесно необходимите ни данни за съответния период,който ни интересува в момента.
ЧЕРКЕЗ,ти имаш думата по въпроса.Също и IT-специалистите във форума,а и не само в него.

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2007771 - 18.01.2008 18:12 [Re: John Dow]

Цитат:

Дали е възможно да направим нещо подобно,т.е.да разделим данните /изворите/ по време,примерно:
ПРАИСТОРИЯ-ПРОТОБЪЛГАРИ
АНТИЧНА ИСТОРИЯ
СТАРА ВЕЛИКА Б-Я
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и т.н.
нещо в този смисъл.Така бихме имали възможност да търсим по-лесно необходимите ни данни за съответния период,който ни интересува в момента.
ЧЕРКЕЗ,ти имаш думата по въпроса.Също и IT-специалистите във форума,а и не само в него.






Това, за което говориш, не може да се реализира в рамките на форума.

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2088877 - 20.04.2008 19:51 [Re: John Dow]

Цитат:

Преди малко,случайно попаднах ето на това
------------------------------------------------------------
Исторически извори за средновековна България

Здравей John Dow,
ще си позволя да уточня много съществени неточности по текста ти, става нали:


Български апокрифен летопис от XI век – анонимен разказ под формата на легенда за събитията, свързани с българската история от образуването на държавата до средата на XI век.

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.- никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове.

Надписите около Мадарския конник – изсечени са в различно време. В най-ранните има сведения за взаимотношенията на хан Тервел и император Юстиниан II.

Анонимен римски хронограф 354 г. – латински сборник, където за пръв път се споменава етнонимът “българи”. - никъде не е отбелязано в този хронограф, че "българи" е етнос. Пише, че българите СА от Ziezi. Това "са от" не означава обаче "родени" а по-скоро "под" негова власт.

Диалозите на Псевдокесарий – ананимно съчинение от средата на V век, за което се твърди, че е писано от Кесарий Назианзин. Съдържа първото споменаване на етнонима “славяни”, който е даден на южните славяни.

Енодий(473-521 г.) – църковен деец във Франция, написал през 507 г. - “Похвално слово за крал Теодорих”, в което има сведения за храбростта на прабългарите: “Кой би истоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?” - Енодий не дава сведения за прабългарите А ЗА БЪЛГАРИТЕ. И то на много повече места от това коета ти си споменал. И са упоменати като РИМСКА ВОЙСКА, а не азиатски цигани.

Захарий Ритор – сирийски историк от V-VI век, автор на “Църковна история”, в която има сведения за прабългарите, живеещи северно от Кавказ.- струва ми се, че бъркаш З.Ритор с Евсевий Кесарийски. Както и да е - отново не става въпрос за прабългари, а за българи.

Зигеберт – средновековен хронист, живал през XI-XII век в Брабант. Написал е “Хроника”, обхващаща диапазона между IV и началото на XII век, в която има сведения за образуването на Аспарухова България.- дай да видим, къде в това сведение пише, за Аспарухова България. Аз твърдя, че такова сведение НЯМА.

Йоан Антиохийски (VII или VIII век) – автор на една всемирна хроника, която е запазена в отделни откъси. Базира се на по-стари автори. Дава данни за прабългарите при техния съюз с Византия срещу готите през 480 г.- В тази хроника става въпрос също за българи, а не за прабългари.

Йоан Ефески – сирийски писател, живял през VI век. Написал е “Църковна история”, в която се споменава за заселването на славяните в пределите на Византийската империя през втората половина на VI век.

Йоан Зонара – византийски писател от XII век, автор на “Хроника”, в която се обхваща периода от сътворението на света до началото на XII век. Съдържа множество сведения за българо-византийските отношения във времето между VII и XII век.

Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за славянското нашествие в Тракия през 558-559 г. Никъде Малала не говори за "нашествие". Само за хуни, които нарича "българи", които опустошили "цяла Тракия, поради което тя се свързала със скитската пустиня".Чел си Мошеника Златарски, който прокарва панславянската идея.

Йорданес (VI век) – произхожда от готите или аланите, от знатен род в Мизия. Сред най-важните му творби са “Готска история: и “Римска история”, в които се съдържат данни за западните, източните и южните славянски племена – анти, славини, венети. Дава сведения и за ежегодните набези на славяните и прабългарите на Балканския полуостров по времето на Юстиниан. - Никъде Йордан не нарича антите, венетите и т.н. славяни. Никъде не говори за прабългари, а за българи. Книгата му не се нарича "Готска история" а "Гетика".

Клавдий Птоловей (I-II век) – гръцки учен, който в соята творба “География” споменава славяните под името “венети”.

Комес Марцелин – латински автор от VI век, който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век. Никъде К.Марцелий не споменава прабългари. Навсякъде говори за българи, които за него са част от римската армия.В военоначалници, бази на местодомуване и т.н. Железен автор по отношение на българите индикирани като бойци от Римската армия. Но е по-добре да се прочете какво пише К.Марцелий в своите "Комитски хроники, а не какво говорят за него Червените папагали.

Менандър (втората половина на шести век) – написал “История”, която е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и аварите през втоата половина на шести век.

Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”, в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол. Никъде Мишхаил Сирийски не говори за прабългари, а за българи.

Мойсей Хоренски (V век) – автор на “История на Армения” до 433 г. Дава данни за прбългарите от времето на цар Аршак (127-114 г. пр. Х.). Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина, дал най-старите сведения за прабългарите.Пак менте информация. Мар Катина упоменава градът БЛГХ, зает от персите, което БЛГХ впоследствие се разчита от Червените папагали като прабългари. Освен това, по съвременни разчети Мар Абас Катина е признат от историците за литературна фигура, тъй като се индикира в писанията на Хоренаци в продължение на 400г.! Никакви нито българи нито прабългари - само едно "блгх". Което пък в момента се декодира от П.Добрев като "Българска цивилизация".

Павел Дякон (720-797 г.) – автор на “Римска история” до 565 г. В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век. Отново същото - Дякона говори за българи а не за прабългари. Те са както със лангобардите когато се преселват в Италия, така и против тях, когато ги избиват край една река.

Патриарх Никифор (неиз.-828 г.) – в своята “Кратка история” проследява историята на древните евреи, перси, римляни и византийци до 820 г. В един друг летопис, носещ същото име, за времето между 662-769 г., опирайки се на извори, недостигали до наши дни, дава сведения за хан Кубрат и за обрзуването на държавата.- Никифор не споменава Кубрат а друго име. Нито говори за "държава".

Планий Стари (23-79 г.) – автор на “Естествена история”, където пише за славяните, припознавайки ги под името “венети”. Плиний не говори за славяни, а за "венди", за "венети". Припознаването не е от него а от Червените папагали на панславизма.

Прокопий Кесарийски (500-562 г.) – най-известния византиски историк от VI век. Сред най-известните му творби са “Историа на войните”, “За строежите” и “Тайната история”, в които разказва за набезите на славянските племена, за службата на славянина Хилвудий в периода 530-532 г., за участието на славини и анти в редиците на византийската армия между 537 и 539 г., за нашествията на прабългарите в пределите на Византиската империя през 539 г., за походите на славяните в Тракия през 545 г., за опустошението на Илирик от славяните през 548 г., за построените от император Юстиниан крепости с цел прекратяване на славянските нападения и др. Много прочетени манипулации, че и Прокопий от Римски стана на Византийски.Ами чети в оригинал какво казва човека бре Доу, никъде не говори за подобни куп глупости.Съчиненията му ги има на латински.

Публий Корнелий Тацит (55-120 г.) – автор на географско-етнографския очерк “Германия”, в който споменава славяните с името “венети”. Тацин споменава венедите като източно от германците. Никъде не казва, че са славяни.

Свидас “Лексикон” – византиски енциклопедичен речник от X век, в който има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II. Тервел е изписан като Требел и не е изписан като "хан", на като "къниаз".

Стратегикон на Псевдомаврикий – трактат за военното изкуство, който обикновено се свързва с император Маврикий (582-602). Дава информация за бойното изкуство на славяните от VI век.

Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах, написал “Хронография”, обхващаща периода от 284 до 813 г, където се съдържат сведения за хан Кубрат, Аспарухова България и българо-византийските отношения от това време.Никъде този Теофан не говори за Аспарухова България, а само за българи. Тези българи също не са свързани смислово с личността Есперих. Не дава сведения за хан Кубрат а за Кетрадес, който е приближен на Императорският двор. Точно е, че дава сведения за българо-римските отношения и ако се прочете по-внимателно ще видиш, че няма упоменаване на българска държава, а само на "договор с българите" което е съвсем различно по смисъл. И аз имам тук маса договори с испанците. Да не би да съм основал българска държава на територията на кралството?!

Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век, който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите. Ама глупости на търкалета. Теофилакт Охридски е български архиепископ в Охрид по неговите собствени думи.Ето част от тях които си спомням :"..какво общо има българската църква с константинополската, като нито се ръкополага от нея, НИТО ИМА НЯКАКВИ ЗАВЕЩАНИ ПРАВ ВЪРХУ НЕЯ..". Теохилакт е доказано български архиепископ с българско самосъзнание, който ДОКАЗВА със своите думи, че българската църква не е основана от гръцката и т.н.

Чудесата на св. Димитър Солунски – византийски сборник с разкази за бедите, от които светецът е избавил града. В него се съдържат важни сведения за петте славянски обсади, за славянските племена, обитаващи областта около Солун, както и за Куберовите българи и техния опит да превземат града. Сборника обаче говори точно за "едноплеменната война, която се водеше от Кубер и Мавър, срещу града пазен от Светеца...". Той много ясно индикира, че тези които са в града и тези които са отвън са от едно племе.И тъй като Кубери Мавър се споменава, че водят българи, то той казва че в сСолун живеят българи. Това същото което твърди и Теофилакт по-горе....


България през първата половина на IX век.




Надписи за въоръжение и военна организация – 6 надписа с описание на шлемове, ризници, титли и др. Смята се, че е възможно броят на шлемовете и ризниците да описва броя на войници на съответния болярин.

Надписи от времето на хан Маламир – намерен е в Томбул джамия в Шумен. Дава сведения за българо-византийските сблъсъци в Тракия.

Надписи от времето на хан Омуртаг:

Търновски – представлява гръцки надпис на каменна колона, в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”, който дава информация за построения дворец на Дунав.
Чаталарски – гръцки надпис върху каменна колкона със сведения за построена крепост на р. Тича.
10 надписа на надфробни плочи, намерени в Плиска, Мадара, Провадия и други селища в Шуменски окръг, в които се споменава за смъртта на доверени на хана хора, най-вероятно част от неговата свита. Надписите свидетелстват за различните титли използвани от прабългарите – “багатур багаин”, “жупан-таркан” и др.
Сюлейманкьойски ндпис на хан Омуртаг – гръцки надпис на каменна колона, който съдържа част от мирния договор между България и Византия от 815 г.
Хамбарлиски надпис на хан Крум – на гръцки език от двете страни на надгробен камък, даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение.

Това не са гръцки надписи а бългрски ( на български език)изписани с гръцки букви. Нямам време да коментирам надписите един по-един, пък съм и го правил вече.

Айнхард (770-840г.) – биограф на Карл Велики, написал “Животопис н Карл Велики” и “Анали”, където помества важни данни за българо-франксите отношения до 927 г. Точно. И българите владеят територии до франкската източна граница още по времето на Крум. Червената папагалщина отрича тези граници по това време.Тези владяни територии ( Тесалия,Дардания, Илирия, Стар Епир и Нов Епир)се споменават още от Анастасий Библиотекар през ІХв. на VІІІ Вс. Събор.

Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор, открита във Ватикана, която отразява събитията от началото на девети век. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход, последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г., на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.

Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист, автор на “Царе”, където обхваща събитията от периода 813-866 г., като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823 г. Не описва български войски, а споменава българите като войници, което е съвсем различно. Освен това римският Император отказва българска помощ предложена му от българският "книъаз" Омуртаг (ако не бъркам името). Бунта е на верска основа и защищава българското верую в противовес на гръцкото верую което се формира в този период като "еретическо" за българите и т.н.

Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор, както и се опитва да загатне, че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Въбишкия проход.Само не е ясно коя столица е завзел Никифор, понеже името на столицата не е изписано.

Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император.

Свидас “Лексикон” – споменава се победата на хан Крум над аварите и неговото законодателство.

Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г. -----V-----

Фулденски анали – продължение на “Анали” на Айнхард, написано от монасите от манастира Фулда, в което се съдържат данни за хан Крум, хан Омуртаг и хан Пресиян и за неговите победи над Византия през 836 г. Тези "ханове" обаче са изписани в "Аналите" като князове. Това, че червените папагали дават информация за ханове е показателно. Можеха да упоменат и праханове - нямат задръжки.



България при княз Борис I (852-889)

Тук очаквам по-колосални грешки. Дано не е така.


Кратко житие на св. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”, в което се споменават сведения за българския произход на Кирил, за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия. Житието обаче не е "Кирилово", а "Курилово" и този Курил няма брат и той е изобретил буквите и т.н.

Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона, открита в Южна Албания, който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г. В надписа няма свидетелства за покръстване на българите.

Пространно житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор, в която са използвани и оигинални произведения на самия Кирил Философ. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. Смята се, че е възможно да е дело на Методий.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор е Теофилакт Охридски, който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век. Описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх на Българската църква. И тази църква както споменах няма нищо общо с гръцката.

Пространно житие на св. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски), което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г.

Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век, в който се дава информация, сходна с тази в творбата “Успение Кирилово”. Курил, както уточних - родом от Кападокия.

“Учително евангелие” – автор Константин Преславски. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните, което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате. Много ясно произведение за "особеното битие" на българите. Там се споменават не гонения срещу християните, а срещу гръцкото православие. За българското правоверие неделята не е празник, празник е съботата.

Черноризец Храбър – автор на “За буквите”, в която атакува противниците на славянската писменост. Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г. Много голяма тема. Чети д-р Чилингиров в книгата "Готи и гети".

Чудото на св. Георги с българина – старобългарски надпис датиращ от X век, в който са поместени данни за покръстването на българите, за монашеството на княз Борис I и за свалянето на Владимир Расате от престола. Оказва и името на първия български архиепископ – св. Йосиф. Данните не са покръстване , а за прекръстване. За преврата на Михаил и т.н. Борис І не е наречен Борис а Михаил и т.н.

Анастасий Библиотекар – богослов и дипломат на Римската църква през IX век.

Бертински анали – германски летопис, в който се описват събитията от периода VIII-IX век. Описани са данни за покръстването на българите, за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.

Дюканжов каталог на българските архиепископи – византийски текст датиращ от XII век, в който се описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх. Това са архиепископите на Първа Юстинияна. Те не са православни а правоверни християни.

Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г., на който е поставен и българския църковен въпрос. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г.Това не са негови лични впечатление, а официалните анали на Римската църква. Няма поставен въпрос за българската църква. Както няма и индикирана страна България. Има индикирани "българи" чийто княз се нарича Михаил и владее Тесалия, Дардания, Илирия и т.н. и това са територии, които Борис І никога не е владял, поради което не може да се отъждествява този княз Михаил с Борис І.

“За управлението на империята” – автор Константин Багренородни, византийски император. В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България. В творбата се разглеждат битки мужду военните формирования на Империята, кои тя вече не може да контролира и управлява, поради невъзможността си да йм плаща. Начало на националните държави на балканите.

Италианска легенда – автор епископ Гаудерих. Съдържа информация за живота на св. Кирил и Методий, както за пренасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим през 867 г.

Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването.
Тази творба ми е неизвестна. Можеш ли да дадеш повече сведения за нея. Може и на лични.

Кратко житие на св. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан, епископ на Охрид през XIII век. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Климент.Тази кирилица, най-вероятно е или глаголицата или кирилицата. Това обаче НЕ Е азбуката на Св.Курил от Кападокия.

“Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите” – дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. Дават данни за някои административни, битови и религиозно-църковни аспекти от живота в България през IX век., за бунта против покръстването, за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим. Те не дават данни за "стремежа" на българската църква за самостоятелност, А ДАВАТ ДАННИ ЗА АБСОЛЮТНО НЕЗАВИСИМА ЦЪРКВА ОТ РИМ И КОНСТАНТИНОПОЛ. Разбирането на тези отговори е крайъгълен камък в разбирането на българската история. Отговорите също са до княз Михаил, а не до княз БорисІ.

“Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх Фотий. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел.
Това обаче не са съвети, а напътствия, каква Е ПРАВОСЛАВНАТА РЕЛИГИЯ и след като Михаил не се съгласява с тези напътствия и пита за тях Рим, Фотий яростно обвинява постулатите на "българското верую" в Свое Окръжно до Източните Патриарси. Едни от думите са " че споменатите епископи сеят семената на манесовото семе, в поверените йм епископии". Препоръчвам ти да четеш Фотий в превод от Г.Ценов, а не от гръкофила архиепископ Симеон и неговоро протеже в България - В.Златарски - Мошеника.

Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия, насочен срещу България. През 862г. не управлява Михаил ІІ, а майка му Теодора, която подлага на гонения и гръцкото православие.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия, за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум. Тези сведения не са за Великоморавия, а за Морава, която е в състава на Панония, която е част от провинция Илирия, точно там където беше назначен и Методий за Архиепископ от Римската църква на "реке Брегалнице". Това са български територии точно според този същия Анастасий Библиотекар - летописеца за VІІІ ВС.Събор.

Фулденски анали – съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването.


България по времето на цар Симеон (893-927)



Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години.
Преслав е построен или достроен от Константин Велики и това е документирано.

Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон, написал “Шестоднев”, описал царския дворец в Преслав.

Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”, което представлява първият систематизиран проповеднически сборник, известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. Той се явява основоположник на българската църковна поезия.

Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г., когато Хиросфакт, в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. По този начин Симеон нарочно протака преговорите, за да има възможност да разбие маджарите. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век. Симеон е разбит от маджарите, които достигат до Плевен, Драч и Солун са български от времето на Юстиниян. Виж "юстинияновите новели" . ..
. . . . . . .. . . ..... . .. . . . .

Спирам дотук.По това твое предложение този материал може да бъде само ПРЕПИС от официалната папагалска историография.
Можеш да си купиш един учебник по история и да си го четеш -за какво ти е форума ?
Поздрави.

-----------------------------------------------------------

Позволявам си да го постнна цялото,а не като линк,защото си мисля,че е една доста добра отправна точка.Нямам време да го разглеждам обстойно,поради което не съм сигурен в изчерпателноста на посочените извори.Сигурно има пропуснати,които бихме могли да допълним.
Мен лично,ме заинтригува времевото разделение.
Дали е възможно да направим нещо подобно,т.е.да разделим данните /изворите/ по време,примерно:
ПРАИСТОРИЯ-ПРОТОБЪЛГАРИ
АНТИЧНА ИСТОРИЯ
СТАРА ВЕЛИКА Б-Я
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и т.н.
нещо в този смисъл.Така бихме имали възможност да търсим по-лесно необходимите ни данни за съответния период,който ни интересува в момента.
ЧЕРКЕЗ,ти имаш думата по въпроса.Също и IT-специалистите във форума,а и не само в него.




--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2095785 - 30.04.2008 18:03 [Re: bozman]

Здрасти bozman!
Най-напред се извинявам за късния отговор,но едва сега намерих време да надникна във форума.
Преди да напишеш това:
Цитат:


ще си позволя да уточня много съществени неточности по текста ти, става нали:



и това:
Цитат:



Спирам дотук.По това твое предложение този материал може да бъде само ПРЕПИС от официалната папагалска историография.
Можеш да си купиш един учебник по история и да си го четеш -за какво ти е форума ?



е трябвало да прочетеш това:
Цитат:

Позволявам си да го постнна цялото,а не като линк,защото си мисля,че е една доста добра отправна точка.Нямам време да го разглеждам обстойно,поради което не съм сигурен в изчерпателноста на посочените извори.Сигурно има пропуснати,които бихме могли да допълним.
Мен лично,ме заинтригува времевото разделение.



Тук пределно ясно съм казал,че:
1/ това писание не е мое,а съм го открил в нета.Ако сега се наложи да го търся ,едва ли бих го намерил отново.
2/Ясно съм написал,че не съм го разглеждал основно,камо ли да му правя анализ.
Що се отнася до твойте мъдрувания от сорта на:
Цитат:

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.- никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове.



искам да отбележа за твое сведение,че в официалната ни историография,този документ е известен като "ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ",и всеки който е учил история и е чел въпросния именник може сам да си извади заключения за чии ханове и чия "летопис"става въпрос!
Освен,ако не смяташ,че се нуждаем от вещото ти ръководство!
Няма да правя дисекция на останалият ти "анализ",защото от една страна времето перманентно не ми достига,а от друга-не искам да изпадам в напълно излишна и елементарна софистика!
Накрая,най-учтиво ще те помоля,да не ми даваш съвети,какво и кого да чета и на кого да вярвам.Това решавам единствено-АЗ!
ПОЗДРАВИ!

P.S.Извинявам се ако съм бил малко краен в отговора си.Просто не търпя размахани показалци!

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко

Редактирано от John Dow (30.04.2008 18:05)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2096123 - 01.05.2008 00:28 [Re: John Dow]

Здравей Доу,

Що се отнася до твойте мъдрувания от сорта на:

Цитат:
------------------------------------------------------------

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.- никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове.


-----------------------------------------------------------

Това обаче не е мой цитат уважаеми Доу. Мои думи са само тези: "никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове".


искам да отбележа за твое сведение,че в официалната ни историография,този документ е известен като "ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ",и всеки който е учил история и е чел въпросния именник може сам да си извади заключения за чии ханове и чия "летопис"става въпрос!

Благодаря за компетентното сведение. Тъй като съм чел въпросният именник мога да заявя съвсем отговорно, че В НЕГО БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ НЯМА СПОМЕНАТИ. Той дори беше публикуван по едно време във форума. По чии папагалски твърдения ти реши, че става въпрос за български ханове ? Ще ти го постна от собственият си компютър – мисля че превода е от Легата, ако не бъркам. Хайде сега вземи си очелките и ми съобщи къде пише „български” и къде „ханове”. Това, че официалната ВИ историография твърди друго си е за сметка на Червените папагали и на други като тебе чули – недочули – прочели – недопрочели.

Освен,ако не смяташ,че се нуждаем от вещото ти ръководство!

Кои сте ВИЕ уважаеми Доу ?

Няма да правя дисекция на останалият ти "анализ",защото от една страна времето перманентно не ми достига,а от друга-не искам да изпадам в напълно излишна и елементарна софистика!
Накрая,най-учтиво ще те помоля,да не ми даваш съвети,какво и кого да чета и на кого да вярвам.Това решавам единствено-АЗ!
ПОЗДРАВИ!

P.S.Извинявам се ако съм бил малко краен в отговора си.Просто не търпя размахани показалци!

Чети каквото искаш уважаеми Доу и вярвай в каквото си искаш. Твоите писания обаче ще бъдат подлагани на перманентен анализ (при удобни случай и време) и за това не можеш да се сърдиш никому. Те в голямата си част са червенопапагалски и все едно е дали си го писал ти или си го „залепил” от друго място. Аз съм обявил война на Червенопапагалската мисъл и ще я разобличавам по всички ширини и дължини в Свободният пиратски океан на нет. пространството.

Залепям превода от Легата, тъй като не мога да залепя оригиналната снимка :

Уваров препис
Открит през 1946 година
Съхранява се в Москва № Увар ,1334 (10)



Б. Новобългарски превод

“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”


Поздрави.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2097888 - 03.05.2008 19:14 [Re: bozman]

Здрасти Боцман!
Нали няма да се сърдиш,че прилагам твойте методи?
Цитат:


Залепям превода от Легата, тъй като не мога да залепя оригиналната снимка :

Уваров препис
Открит през 1946 година
Съхранява се в Москва № Увар ,1334 (10)



Б. Новобългарски превод

“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”



Къде,уважаеми Боцмане е написано,че това е превод на Легата?
И смяташ,че аз трябва да го приема за чиста монета и да ти вярвам?особено след това ти твърдение:
Цитат:

Тъй като съм чел въпросният именник мога да заявя съвсем отговорно, че В НЕГО БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ НЯМА СПОМЕНАТИ. Той дори беше публикуван по едно време във форума. По чии папагалски твърдения ти реши, че става въпрос за български ханове ? Ще ти го постна от собственият си компютър – мисля че превода е от Легата, ако не бъркам. Хайде сега вземи си очелките и ми съобщи къде пише „български” и къде „ханове”. Това, че официалната ВИ историография твърди друго си е за сметка на Червените папагали и на други като тебе чули – недочули – прочели – недопрочели.



Това,че е от собственият ти компютър,трябва да ми гарантира,че е вярно?И от кога "BOZMAN" e еденица мярка и критерий за истина!?Каква е гаранцията,че текста не е манипулиран от теб,и примерно умишлено не си истрил прилагателното "български"?
Не ме разбирай грешно,не твърдя,че си го направил.И за твое успокоение ти пращам това:
Авитохолъ живя 300 години, родът му е Доуло, а годината му дилом1 твиремъ2. Ирникъ живя 1503 години, родът му е Доуло, а годината му дилом4 твиремъ5. Гостунъ беше наместник 2 години, родът му е Ерми, а годината му дохс6 твиремъ7. Коуртъ 60 години държа, родът му е Доуло, а годината му е шегор8 вечем9. Безмеръ 3 години, а родът му е Доуло, а годината му шегор10 вечем11. Тези 5 княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ12 княз и до сега. Исперихъ княз – 60 и една13 години, родът му Дуло, а годината му вер14 ениалемъ15. Тервелъ16 – 21 години, родът му Дуло, а годината му текоучитемъ17 твиремъ18 28 години, родът му Дуло, а годината му дванш19 ехтемь20. Севаръ - 15 години, родът му Дуло, а годината му тох21 алтомъ22. Кормисошъ – 17 години, родът му Вокиль, а годината му шегор23 твиремъ24. Този княз измени рода Дулов, казва25 Вихтунь. Винех- 7 години, а родът му Оукил, а годината му наречена шегор26 алемь27. Телец – 3 години, родът му Оугаинъ, а годината му сомор28 алтемь29. И този вместо30 друг. Оуморъ – 40 дни, рода му Оукиль, а [годината] му дилом31 тоутомь3
заедно с линк
към него.
И,тъй като този превод е едно към едно с този за който твърдиш,че е на Легата,да приемам ли априори,че и този е от същия автор?
И още нещо,не с очила,ако искаш и с микроскоп прегледай и двата текста и ми кажи къде е написано,чеВЪПРОСНИТЕ ХАНОВЕ НЕ СА БЪЛГАРСКИ,а примерно са от Папуа-Нова Гвинея?А известно ли ти е,някой представител на друг народ,друга нация или друг етнос някога и някъде-независимо под каква форма-да е предявявал претенций към този текст?
Извода какъв е?
Цитат:

Аз съм обявил война на Червенопапагалската мисъл и ще я разобличавам по всички ширини и дължини в Свободният пиратски океан на нет. пространството



Е,щом си открил своето амплоа,в това да се изживяваш като интернет корсар,това си е твое решение,твое право и твой проблем.
Само за протокола искам да отбележа,че аз също не съм съгласен с много от постулатите в официалната ни история,но не смятам,че това ми дава право да отправям квалификации и откровени обиди,най-малкото пък към хора които не са във форума и съответно не могат да се защитят!Виж да споря и да защитавам своята позиция-да,но без да я налагам на останалите!
И накрая си запазвам правото единствено аз да решавам какво да чета,да вярвам и на кого да отговарям!Както в реала така и в нета!
Остани си със здраве!
ПОЗДРАВИ!

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2098037 - 04.05.2008 02:14 [Re: John Dow]

Цитат:

Здрасти Боцман!
Нали няма да се сърдиш,че прилагам твойте методи?
Цитат:


Залепям превода от Легата, тъй като не мога да залепя оригиналната снимка :

Уваров препис
Открит през 1946 година
Съхранява се в Москва № Увар ,1334 (10)



Б. Новобългарски превод

“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”



Къде,уважаеми Боцмане е написано,че това е превод на Легата?
И смяташ,че аз трябва да го приема за чиста монета и да ти вярвам?особено след това ти твърдение:
Цитат:

Тъй като съм чел въпросният именник мога да заявя съвсем отговорно, че В НЕГО БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ НЯМА СПОМЕНАТИ. Той дори беше публикуван по едно време във форума. По чии папагалски твърдения ти реши, че става въпрос за български ханове ? Ще ти го постна от собственият си компютър – мисля че превода е от Легата, ако не бъркам. Хайде сега вземи си очелките и ми съобщи къде пише „български” и къде „ханове”. Това, че официалната ВИ историография твърди друго си е за сметка на Червените папагали и на други като тебе чули – недочули – прочели – недопрочели.



Това,че е от собственият ти компютър,трябва да ми гарантира,че е вярно?И от кога "BOZMAN" e еденица мярка и критерий за истина!?Каква е гаранцията,че текста не е манипулиран от теб,и примерно умишлено не си истрил прилагателното "български"?
Не ме разбирай грешно,не твърдя,че си го направил.И за твое успокоение ти пращам това:

- Аз разполагам със снимка на оригинала на Уваровият препис амиго. Дадох този превод само за сведение.И текста който даваш не е точен - вкарвам с червено в твоят текст това което е изписано в оригинал. И това е една от многото неточности, които нямам намерение да разглеждам - вече е направено.

Авитохолъ живя 300 години, родът му е Доуло, а годината му дилом1 твиремъ2. Ирникъ живя 1503 години, родът му е Доуло, а годината му дилом4 твиремъ5. Гостунъ беше наместник 2 години, родът му е Ерми, а годината му дохс6 твиремъ7. Коуртъ 60 години държа, родът му е Доуло, а годината му е шегор8 вечем9. Безмеръ 3 години, а родът му е Доуло, а годината му шегор10 вечем11. Тези 5 княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ12 княз и до сега. Исперихъ Есперих или Есгерих княз – 60 и една13 години, родът му Дуло, а годината му вер14 ениалемъ15. Тервелъ16 – 21 години, родът му Дуло, а годината му текоучитемъ17 твиремъ18 28 години, родът му Дуло, а годината му дванш19 ехтемь20. Севаръ - 15 години, родът му Дуло, а годината му тох21 алтомъ22. Кормисошъ – 17 години, родът му Вокиль, а годината му шегор23 твиремъ24. Този княз измени рода Дулов, казва25 Вихтунь. Винех- 7 години, а родът му Оукил, а годината му наречена шегор26 алемь27. Телец – 3 години, родът му Оугаинъ, а годината му сомор28 алтемь29. И този вместо30 друг. Оуморъ – 40 дни, рода му Оукиль, а [годината] му дилом31 тоутомь3
заедно с <a href="//209.85.129.104/search?q=cache:iYfDhP9dT58J:ald-bg.narod.ru/biblioteka/Imenik/Imenik.htm+%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81&hl=bg&ct=clnk&cd=3&gl=bg&client=firefox-a" target="_blank">линк</a>
към него.
И,тъй като този превод е едно към едно с този за който твърдиш,че е на Легата,да приемам ли априори,че и този е от същия автор?

Ами принципно няма значение мисля аз, просто уважих труда на Легата в този случай, в този форум, в този текст - и двата са близки до оригинала.

И още нещо,не с очила,ако искаш и с микроскоп прегледай и двата текста и ми кажи къде е написано,чеВЪПРОСНИТЕ ХАНОВЕ НЕ СА БЪЛГАРСКИ,а примерно са от Папуа-Нова Гвинея?А известно ли ти е,някой представител на друг народ,друга нация или друг етнос някога и някъде-независимо под каква форма-да е предявявал претенций към този текст?

- Това значи, че научната квалитетност на някои други задгранични представители е от по-друго естество, за да предевявят претенции към източник, който не указва никаква народност. Със същата образователна ерудиция, могат да се припознаят за български всички насекоми, птици, бозайници и т.н следствие на очевидният факт, че на тях не е написано че не са български. И ето, че стигнахме до "Луно, Луно земьо македонска..".

Извода какъв е?

Извода е потресаващ Доу. След като въпросните люде написани черно на бяло "кнъязове" са прочетени от теб като "ханове" има ли смисъл да говорим ? Освен ханове , можеш съвсем спокойно да ги наречеш самураи, мандарини, принцове,прилепи, пътпъдъци и т.н. Е,после Боцмана виновен че "обижда" Доу, че не може да чете, а не, че Доу дава нагледни доказателства за тази си невъзможност.

Цитат:

Аз съм обявил война на Червенопапагалската мисъл и ще я разобличавам по всички ширини и дължини в Свободният пиратски океан на нет. пространството



Е,щом си открил своето амплоа,в това да се изживяваш като интернет корсар,това си е твое решение,твое право и твой проблем.
Само за протокола искам да отбележа,че аз също не съм съгласен с много от постулатите в официалната ни история,но не смятам,че това ми дава право да отправям квалификации и откровени обиди,най-малкото пък към хора които не са във форума и съответно не могат да се защитят!

- Ха, не можели да се защитят - че този ХОРУМ да не е затворен терен ? Не можели да се защитят обидените душици, мамини новородени!!! Ами защо не ги защитиш ти Доу ? И без това от корсарската ми секира скоро не е текла топла червенопапагалска кръв. Заповядай - защити ги, моля!!

Виж да споря и да защитавам своята позиция-да,но без да я налагам на останалите!
И накрая си запазвам правото единствено аз да решавам какво да чета,да вярвам и на кого да отговарям!Както в реала така и в нета!

Това е право на всички общо и на всеки поотделно. Не виждам някой да те е лишил от тези ти права, защото тези декларации предполагат едно ощетяване. Такова няма Доу.В други форуми го има - тук слава Богу - все още не.

Остани си със здраве!

Последно да те попитам, понеже виждам че имаш връзка с някои обидени люде. Можеш ли да ги попиташ Доу,колко пъти се чувстват обидени - един път или няколко пъти? На пияна глава може да съм извършил голяма сеч. Ако е повече от един път - публично ще се извиня - на моята възраст такива подвиизи не са богоугодни. Това за разтуха Доу - няма връзка с темата.
ПОЗДРАВИ!
Поздрави и от мен.





--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Legatus
пристрастен
****

Регистриран: 07.07.2006
Мнения: 533
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2100754 - 07.05.2008 17:00 [Re: bozman]

Чудя се аз защо съм се разкихал - а то защо било!

Преводът не е мой - на покойния Моско Москов е, който пък просто е направил малки уточняващи корекции на по-ранни преводи.

Bozman,
за характера на "Именника" определено не си прав и ти много добре си го знаеш, но тая ти пуста страст кръв да лееш винаги надделява.
Хайде, да речем, че Курт да не е Кубрат и Есперих не е Аспарух (именните форми не са идентични - нали на това се опираш?). Но Тервел, Телец и Умор от "Именника" много добре се засичат като български владетели с данните за тях от гръцките и латинските източници.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2104579 - 13.05.2008 01:43 [Re: Legatus]

Цитат:

Чудя се аз защо съм се разкихал - а то защо било!

Преводът не е мой - на покойния Моско Москов е, който пък просто е направил малки уточняващи корекции на по-ранни преводи.

Bozman,
за характера на "Именника" определено не си прав и ти много добре си го знаеш, но тая ти пуста страст кръв да лееш винаги надделява.

Защото на тази земя всичко се плаща с кръв и финикийските знаци никак не могат да я земестят приятел .

Хайде, да речем, че Курт да не е Кубрат и Есперих не е Аспарух (именните форми не са идентични - нали на това се опираш?). Но Тервел, Телец и Умор от "Именника" много добре се засичат като български владетели с данните за тях от гръцките и латинските източници.

Несъгласието по отношение на имената е, че са изопачени - първо и второто което е особено важно - римските и елински източници може и да ги наричат българи - тези хорица обаче нямат и хабер, че са българи. И след като те не са наречени българи - значи не са българи по род, това е от очевидно по очевадно. Поне този, който ги изброява не заявява писмено тази информация. Ти беше заявил преди време, че "именника" е списван през дълъг период от време, което означава че "писачите" са били няколко. И тези няколко писачи - да ги наречем очевидци на събитията по модерному - на Уваровият препис НЕ ЗНАЯТ, че хората са българи и ги определят по племенен признак - дуловци, вокили т.н. и това продължава десетки години. Какво се получава - получава се същото както и при "Дъщерята на Шан" - някои азиатски цигани "стават" българи в очите на цивилизацията - Римската империя, щом навлязат в пределите на Империята и получават като нарицателно името "българи". Тоест всеки, който е влязъл като контролиращ имперските гранични територии и става българин. Ето защо и Константин Богонат прекратява "операцията" срещу "българите". Да обаче те са българи от страна на Империята - от страна на писачите на Уваровият те са си племенни водачи. Пък после се чудим, че авторката на поста се самоопределя като капанка. Ами тя все още - след 3000г. - не е съгласна с името "българин". Кръвта вода не става чоджум - то се предава от баща на син и в случаят на дъщеря. Уваровият е едно много хубава инжекция за постулатите на Римската теза. Това нямаше смисъл да го обяснявам на Доу, защото е отскоро тук, но затова пък му предоставих възможността да "защити" онеправданите червени папагали. Навярно още си подготвя защитата - ще почакам и без това съм до шия потънал в работа. Като за финал - именника си остава Уваров препис и по никакъв начин не може да се нарече "Именник на българските владетели". И ако се нарече - то обезателно с уговорката, че списвателите му, не са наричали "българи" споменатите по долу поименно люде. Иначе ще излезе да даваме пак акъл на древните кого как да назовават по папагалски маниер.
Поздрави.





--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  cherkezs 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 33779

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.025 seconds in which 0.004 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.