ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » История

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
de13
пристрастен
***

Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 407
Изворознание и историография на българската история
    #1935583 - 30.10.2007 23:41

Привет на всички!В качеството си на досадна даскалица по история и почитателка на позитивистката школа,предлагам да открием постоянна тема,в която да бъдат давани на разположение всички достъпни извори и историографски данни за българската история.Кажете каква система да предложим и как да разделим изворите,а също и историографските данни.Аз предлагам всеки от съфорумниците,защитаващ определена теза,да дава изворите и историографските данни.Без обсъждане на извори и тези в тази тема,анализа да го оставим за други теми,т.е.да си направим една виртуална христоматия.:)

Редактирано от de13 (30.10.2007 23:42)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Legatus
пристрастен
****

Регистриран: 07.07.2006
Мнения: 533
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1935775 - 31.10.2007 08:54 [Re: de13]

Идеята е повече от добра. Това подплатява становищата и смятам, че значително ще намали повторенията и въртенето в кръг, което се среща често.
Поздравления, даскалице!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Grivishki
новак
****

Регистриран: 25.10.2007
Мнения: 25
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1935865 - 31.10.2007 10:30 [Re: de13]

Цитат:

Без обсъждане на извори и тези в тази тема,анализа да го оставим за други теми,т.е.да си направим една виртуална христоматия.:)




За съжаление до анализ няма как да се стигне, а той е същественото в случая – изворите са едни и същи – различава се единствено тяхното тълкувание.
Това, че тук не може да се стигне не само до анализ, но и до някаква смислена дискусия, предполагаща уважение на опонента, е жалко, но е факт. Причината, за да не стигне пък до дискусия са “вътрешните” проблеми на някои хора. За съжаление не съм психиатър, така че нямам интерес да изследвам и анализирам тези проблеми.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Grivishki
новак
****

Регистриран: 25.10.2007
Мнения: 25
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1935869 - 31.10.2007 10:33 [Re: de13]

Господата Курултаев и Тамарин многократно си позволиха лични оценки на потребителите – хора, които не познават. Това не е индикатор нито за висока ерудиция, нито за добро възпитание – за наука изобщо не говоря. И ако за Курултаев всичко беше ясно, то леко ме изненада лицето Христо Тамарин. В отговор на коментар по “бисерите”, които е “произвел” в този форум, човекът раздава оценки кой какви знания имал. Жалка работа. Тук нито аз, нито останалите потребители участваме, за да ни оценява който и да е, независимо дали се казва Тамарин, Гинкин или Марулкин. Аз, например не си позволих квалификации по негов адрес във връзка с лингвистичните му смешки, достойни за Кръстю Пишурката или пък във връзка с факта, че очевидно не е наясно с това какво представлява един етимологичен речник!!! Той горкият от една седмица не може да намери немски такъв и никога не бил чувал думата “социолингвистичен” ?! То пък и що ли му трябва?!
Съжалявам, това е моето мнение и се надявам да не съм засегнал някого.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
de13
пристрастен
***

Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 407
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1935959 - 31.10.2007 11:46 [Re: Legatus]

http://www.chitanka.info:82/lib/text/2033
Аз започвам с траките и Омир:).
И продължавам с Хекатей...
http://en.wikipedia.org/wiki/Hecataeus_of_Miletus
Обаче ако някой ми намери запазените фрагменти на Хекатей в труда на Стефан Византийски,ще бъда много благодарна.Все някъде някой историк разбира повече от мене от IT дела и е дал в нета изворите

Редактирано от de13 (31.10.2007 12:21)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936034 - 31.10.2007 12:52 [Re: Grivishki]

Сега да ти изтрия ли мненията ???????????!?

Те не отговарят на идеята на темата, а даже точно противоричат.
Има тема за железарията, където им е мястото

Приветствам идеята и от утре ще трия всяко мнение несъдържащо извор или линк към извор.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936038 - 31.10.2007 12:55 [Re: de13]

Предлагам, когато се дава линк, да се направи съвсем кратко резюме на съдържанието.

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936132 - 31.10.2007 14:25 [Re: cherkezs]

Ето ЧЕРКЕЗ изнамерих , най- АВТОРИТЕТНИЯ ИЗВОР за БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ определящ ПРОИЗХОДА на БЪЛГАРИТЕ. Не давам коментар за изнамереното в Интернет, защото всеки ще прецени ВАЖНОСТТА на ОТКРИТИЕТО !!!

http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B7-%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B7

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936156 - 31.10.2007 14:49 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Втори извор с вече написана ИСТОРИЯ на БЪЛГАРИТЕ и ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД като следствие на ПЪРВИЯ и най-важен ИЗВОР публикуван преди малко. Не ползвам немски и не мога да го преведа, но АВТОРА е сред нас и това е гордост за ЦЕЛИЯ ФОРУМ.

http://de.wikipedia.org/wiki/Protobulgaren

Ethnonym [Bearbeiten]ber die Bedeutung des Volksnamens „Bulgaren“ (griech. ) gab es schon zahlreiche Theorien. Man leitete ihn gerne vom Flussnamen der Wolga (Wolgaren) oder, besonders unter den Vertretern der indogermanischen Theorie beliebt, von „Bulg“ und „Ar“ (Ar r Arier, einem antiken indogermanischen Volk) ab. Zu den neuesten Theorien ber das bulgarische Ethnonym zhlt die des tatarischstmmigen bulgarischen Philosophen und Anthropologen Geser Kurultaew (Гесер Курултаев), der das Wort "Bulgar" vom trkischen „Bash“ und „Gar“, beziehungsweise „Ogur“ ableitet. „Bash“, in den lteren Turksprachen „Bal“, bedeutet „Haupt-“, „Ober-“, whrend „Gar/Ogur“ soviel wie Stamm oder Volk bedeutet. „Bulgar“ bedeutet demnach „Hauptstamm“. Einige Forscher wie Prof. Owtscharow zhlen die Protobulgaren zu den Nachfahren der antiken Baktrer, die die Region um Balkh besiedelten, woher sich auch der Name abgeleitet wird (Balkhar - Bolgar). Am verbreitetsten ist allerdings die Theorie, dass sich der Name „Bulghar“ aus dem alttrkischen „bulganm“ ableitet, was „vermischt“ bedeutet und auf eine deration ethnisch heterogener Verbnde hindeutet.

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (31.10.2007 14:55)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936193 - 31.10.2007 15:19 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Трети ИЗВОР за БЪЛГАРИТЕ написан от МАКЕДОНЦИТЕ.

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8

Името ,,Бугари"
Настанокот на името „Бугари“ е нејасен и за него постојат повеќе објаснувања:

1) Името „Бугарин“ (Болгарин) порано се поврзувало со името на реката Волга (волгарин, болгарин = човек од Волга), но ова тврдење е спорно од причина што кога ова име се појавило за прв пат, реката Волга се викала сосема поинаку - Итил.

2) Името "Болг-Арин" од обединувањето на Болгите со Ариjците (според една од теориите за индоевропското потекло на Булгарите).

3) Поимот "bulgar" во туркиските јазици означува "мешан"; Алтайска теориjа на Гесер Курултаев според коjа "БУЛ-ГАР" доаѓа од "Главен народ" (http://www.bghelp.net/modules.php?name=Links&file=viewarticle&op=newarticle&id=769)

4) Според видувањето на некои бугарски научници, етнонимот "булгар" доаѓа од името на животното "булга" (лат. martes foina), познато по својата кожа со која Булгарите тргувале во првобитната татковина во централна Азиjа. Истото животно во Бугариjа се нарекува "белка", а во Русија - "самур".

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8

Прабугари

Потекло на поимот
За коренот на поимот "булгар" постојат неколку теории - "bulgar" во туркските јазици означува "мешан", според некои пак името "bulgar", т.е. "bolgar" доаѓа од името на реката Волга, а според други тоа е поврзано со името на животното "булга", познато по својата кожа со која Булгарите тргувале во првобитната татковина во централна Азиjа. Според Гесер Курултаев "Бул-гар" означува "Главен Народ".

Во текот на 20 век од бугарските историчари е воведен и терминот Прабугари означувајќи го несловенскиот народ Булгари. Овој поим е воведен за разликување од современите Бугари кои што зборуваат јужнословенски јазик со Булгарите, бидејќи на денешниот словенобугарски јазик и за двата народа постои еден термин "българи". Булгари биле нарекувани и од страна на нивните соседни народи низ историјата. Обично се смета дека словенизацијата на Булгарите во Бугари била завршена со воведувањето на христијанството и словенското писмо во Бугарија кон крајот на 9 век. После христинизацијата не ретко поимот бугарин бил употребуван како синоним за христијанин кој говори словенски јазик, губејќи ја својата смисла на етничка припадност[се бара извор]. Не ретко во минатото и македонскиот народ како и околните народи[се бара извор] биле именувани како Бугари.

Во македонскиот јазик постојат два различни термини: Прабугари и Бугари.


[уреди] Теории за етничкото потекло
Турско-хунската теорија за потеклото на Прабугарите за прв пат била објавена од чехот Томашек и со долги години прифатена од официјалните бугарски власти и историчари. Нејзин главен аргумент е календарот на Прабугарите, кој има сличности со турскиот традиционален календар.

Иранската теорија е понова теорија, која ги поврзува Прабугарите со иранските народи. Таа теорија кажува дека Прабугарите дошле од планините Памир и Хиндукуш, поточно од реонот на градот Балх во денешен Авганистан.

Мешана теорија е теоријата, која сака да ги поврзе Прабугарите и со иранските и со турските народи, бидеjки по патот кон Европа тие се измешале.


--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (31.10.2007 15:27)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
de13
пристрастен
***

Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 407
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936284 - 31.10.2007 16:28 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Статията на китайския учен за китайските българи.
http://ziezi.net/avitohol/26/10.html


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936893 - 01.11.2007 09:45 [Re: ичиргу боила -- атиша]

С оглед ползването на изворов материал от привържениците на АЛТАЙСКАТА, ХУНСКАТА и ИНДО-ИРАНСКАТА ТЕОРИИ предлагам един
ЛИНК към АРХИВИТЕ на ДИНАСТИЯТА ХАН - Китай, озаглавени като -- "ЗАПАДНИТЕ РЕГИОНИ съгласно ХУ ХАН ШУ"

The Western Regions according to the Hou Hanshu

The Xiyu juan

“Chapter on the Western Regions”
from Hou Hanshu 88

Second Edition

(Extensively revised with additional notes and appendices)
Translated by John E. Hill
©
September 2003

http://depts.washington.edu/silkroad/texts/hhshu/hou_han_shu.html

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936919 - 01.11.2007 10:02 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Полезен извор се явява и електронната книга на - Шамсуддин Камалиддинов («Узбекистон», Ташкент, 1996)

Дава много данни за различни региони от Средна Азия касаещи
ареалите на заселване от ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ --

http://www.kroraina.com/casia/kamalid/index.html

Историческая география Южного Согда и Тохаристана по арабоязычным источникам IX - начала XIII вв.
.
Шамсуддин Камалиддинов («Узбекистон», Ташкент, 1996)
Введение
Глава 1. Историческая география Южного Согда
1.1. Кеш
1.2. Область Кеша
1.3. Нахшаб
1.4. Область Нахшаба
Глава 2. Историческая география Северного Тохаристана
2.1. Область Амула и Займа
2.2. Термез
2.3. Область Термеза
2.4. Саганийан
2.5. Шуман и Ахарун
2.6. Вашгирд и Рашт
2.7. Кумед и Памир
2.8. Хутталан
2.9. Вахш
2.10. Кубадийан
2.11. Карран
2.12. Шугнан
2.13. Вахан

Глава 3. Историческая география Южного Тохаристана
3.1. Бадахшан
3.2. Тохаристан
3.3. Балх
3.4. Область Балха
3.5. Гузганан
3.6. Гарчистан
Заключение

Источники - Литература

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1936959 - 01.11.2007 10:46 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Привържениците на ИНДО-ИРАНСКАТА ТЕОРИЯ могат да ползват следния изворов материал от следните ЛИНКОВЕ -- древната държава БАЛХАРА - БАХЛИКА или УТТАРА КУРУ - Северния клон на династията КУРУ.


http://www.iranchamber.com/history/articles/iranic_identity_of_mauryas2.php

http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_India_and_Central_Asia

http://en.wikipedia.org/wiki/Madra

http://en.wikipedia.org/wiki/Uttara_Kurus

http://en.wikipedia.org/wiki/Kuru_(India)

http://en.wikipedia.org/wiki/Bahlika

http://en.wikipedia.org/wiki/Bahlika_Kingdom

http://www.tradizionesacra.it/I_musulmani_vedici_e_i_guaritori_del_volga_bulgaria.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Bal

http://en.wikipedia.org/wiki/Balhara

http://en.wikipedia.org/wiki/Bana_%28clan%29

http://en.wikipedia.org/wiki/Dullar

http://en.wikipedia.org/wiki/Nominalia_of_the_Bulgarian_Khans

http://www.jatland.com/home/Balhara

http://en.wikipedia.org/wiki/Santanu

http://en.wikipedia.org/wiki/Tarkhan_(Punjab)

Материалите са на английски и ползователите желаещи да цитират части от тези документи, трябва да превеждат съответните пасажи или да резюмират със свой думи накратко.

http://mvpenchev.data.bg/AncientBulgaria_DrevnaBulgaria.pdf

ftp://clever-developers.com:20004/AncientBulgaria_DrevnaBulgaria_bg.pdf

http://indiaculture.net/talk/messages/128/10315.html?1069501638


--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 12:28)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937090 - 01.11.2007 12:54 [Re: ичиргу боила -- атиша]

ТРОЯНСКАТА ВОЙНА, ТРАКИЙСКАТА ТАЛАСОКРАТИЯ И ДВИЖЕНИЕТО НА Т. НАР. МОРСКИ НАРОДИ (ПРОБЛЕМИ НА ПРОУЧВАНИЯТА)

Стефан Йорданов (Seminarium Thracicum. 5. Втори академични четения в памет на акад. Гаврил Кацаров. София, 2001, 31-46)

http://www.kroraina.com/st_iordanov/trojan_war.html

Българи в Троянската война

Йордан Табов

Неотдавнашната нова филмова версия по прочутата Омирова “Илиада” ни върна в много стари времена, към разтърсилата жителите от региона на Мала Азия и Балканите Троянска война. Пред нас се разгърнаха епизоди от сраженията, оживяха покрити с бойна слава герои. Без съмнение една от най-ярките фигури във филма (както е и в “Илиадата”) беше Ахил – водачът на мирмидонците.

Кой е Ахил и какви са мирмидонците?

Дошлите до нас откъслечни сведения не дават възможност да се даде точен отговор на този въпрос.

http://manfred-roeder.narod.ru/troya-2.htm

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 14:38)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937271 - 01.11.2007 15:14 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B...%BA%D0%BE%D0%B2

Авари/по д-р Живко Г.Войников

Съдбата на европейските авари е тясно свързана с ефталитите. Въпросът е осветен в “Историята” на Т.Симоката: “След като разбил племената на абдалите, тюркският каган се възгордял и нападнал аварите. Нека никой не мисли че тези авари са аварите обитаващи в Панония. Те са дошли тук много преди царуването на император Маврикий. Една част от тях избягала при жителите на Таугаст. Вараварите обитаващи Таугаст са едни от най-силните и многочислени на земята. Друга част от аварите изпаднала в унизително положение като били заробени от народа мукри. Този народ е родствен на Таугаст. Извършил каганът и друго предприятие. Подчинил хората от племето отер /цитира се неправилно като огур в др. преводи/. Това е едно от най-силните племена поради постоянните военни упражнения които извършват в пълно бойно снаряжение. Те живеят на изток където тече р.Тип /Тарим/, която тюрките наричат Черна. Древните вождове на това племе били Вар и Хони, затова и някои от племената се нарекли вар и хони”. Виждаме пълно потвърждение в историята на племето хуа, в Лян-шу, и разделянето му на западни и източни респ. хвар /вар/ и хуа/хони/ и евнтуалната им връзка с по-стара общност отер – ятии, йеда, йдан. Едните се предвижват към земите на Хорезъм, около 320 г., после в 459-60 г., а източните стабалазират ефталитската д-ва, разклатена след сериозната офанзива на Пероз, с явна смяна на кидаритската династия.

Така че аварите определено са били индоевропейски, източноирански а не тюркски народ, с различни малочислени алтайски, сянбийски „протомонголски” примеси, които обаче не оказват значително влияние, върху европейдния им расов тип. Връзките с тохарските и осетинския езици са напълно резонни.

В описанието на аварския произход Т.Симоката разделя аварите на истински и псевдоавари. В изложението става ясно че поредицата от покорявания на племената са свързани с разгрома на ефталитите. Ефталитите са племенен съюз съвкупност от племена с известно самоуправление. Става ясно че до Симоката са дошли различни откъсачни сведения за различни ефталитски племена. Отер можем да свържем със споменатите от Птолемей отторокари, ятии, обитавали западните части на Таримската котловина. Там в Певтингеровите таблици са поместени хатите-скити и абиите. От отер произлизат вар и хони. Племената вар са съобщени в Ашхарацуйц под името валхон – вархонити. Съвремените ваханци, са вероятно техни потомци. Съществува мнение че те са късно население в района, тъй като за пръв път са фиксирани в Тан-шу под формата Хами. В съвр. вахански областта се нарича Вух, а в искашимския диалект ваханците се наричат вохан. /ШК-ИГЮСТ www.kroraina.com/

По думите на Сюян Цзян, Хами заемал цялата долина на р.Пяндж. Сега Вахан заема най-горното течение, изворите на р.Пяндж и поречието на р.Вахандаря. Територията на съвр. Вахан е в непосредствена близост с областта Хуттал в Бадахшан. Вохоните, валхони /вар/ са част от народа отер: ятии, яда, йеда, във връзка с тохарското ti – потомство, поколение, хора, но отер се среща и в угорските езици и означава същото. И днес при ваханците светлата кожа, сините очи и кестенявите коси, са често срещани.

В унгарските генеалогични предания се казва че някога маджарите били съседи на аланите и българите. Техните вождове Мадяр и Хунор /маджари и оногури?/ се оженили за дъщерите на князете Белар и Алан-Дуло. Според Денис Синор това са сигурни данни за пребиваването на маджарите в Предкавакзието като съседи на алани, прабългари и колхи, където ги помества и Симоката.

Споменатите от Симоката тарниах / вер.зн.бегълци, от търна – спасявам се/ са спомената от други хроники /еврейско-хазарската преписка/ като едно от племената в Кавказ. Племе със сходно назавание тариян-тархан участва в преселенити в Панония маджарски племена. Племето забендер някои автори свързват с жителите на хазарския град Семендер, други с юебан. Племето котцагир, неправилно беше приравнено от Маркварт към споменатите в “Ашхарацуйц”, дучи-болгар, название което той променя произволно на кучи-болгар. Можем да го свържем със осетинското kaz – бял, бели гури, респ. бели угри, споменавани в руските летописи, или бели хора. Възможна е връзка с названието Кашгар /Бяла планина/. Около Кашгар обитават ефталитски племена. В по-късни арабски извори племето ягма обитаващо около Кашгар е определено като потомци на тюркизирани хайтали /ефталити/.

В Северна Индия ефталитите поставят началото на феодалните кланове известни като раджпути /царски синове/. В 7 в. според “Харшачарити Пурана” Западен Пенджаб се нарича Хунадеш – страна на хоните. До 10 в. съседната на Канундж северна област се нарича Хайтал. Гуджарите и джатите в Северна Индия са също потомци на ефталитите.

Жителите на Болор, потомци на ефталитите-кидарити стават известни като болори, пархари и планински раджпути. В близост до хребеда Каракурум обитава малката етническа група хунзи. В Гандахра управляващата династия Шахи се смятали за потомци на кушаните. След 8 в. постепенно настъпва пълно сливане на белокожите, русокоси ефталити с местните тъмнокожи индийци. /ЮГ-НП стр.93-132/ Много интересен факт е съществуването на племе ahar, s.m. Name of a tribe of Rjpts, т.е. ахар, ахуари, авари, съхранили ефталитския етноним, влели се в раджпутската каста.

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 15:19)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937306 - 01.11.2007 15:36 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8

Прабългари

Основна статия: Произход на прабългарите


Вход към крепостта на Плиска, столицата на дунавските прабългариНай-ранният европейски източник, споменаващ българите е т.нар "Анонимен римски хронограф" - списък изброявaщ племена и народи, написан на латински през 354 г. от неизвестен летописец. Българите според него населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ.

Друг европейски източник, отнасящ се до българите (Bulgari), е хрониката на Енодий Падуански (починал 521 г.). Той, както и Касиодор, говори за победа на остготския крал Теодорих в Срем срещу българи, воюващи в съюз с Византийската империя около 485 г. Подобни сведения има и в по-късен текст на Йоан Антиохийски. Според него остготите нападат Империята и през 482 г. император Зенон за пръв път вика българите на помощ.

През следващите сто години византийските автори (Прокопий, Агатий, Менандър) не използват името българи. Вместо това на мястото на бъдещата Велика България се появяват кутригури и утигури, вероятно два клона на българите. Споменавания на българите се появяват отново в края на 6 век, когато е образувана Велика България.

Във византийските текстове наименованията българи, кутригури и утигури се използват като заменяеми с хуни. Според тях българите са идентични или поне са част от хуните.

Според наложилата се в началото на 20 век в българската историография хипотеза, българите са група хунски племена, появили се на река Урал през първата половина на 2 век. Въпросът с произхода на самите хуни не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа хунну, създал през 2 век пр.н.е. своя държава северно от Китай. Хуните вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около 93г. от народа сянби в днешен Северен Казахстан. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местните угри. Според тази хипотеза те произлизат от същата група народи, от която няколко века по-късно се появяват и тюрките.

В продължение на десетилетия тази хипотеза е разглеждана като безспорна. Но тя започва все повече да оспорва на базата на факта, че нито един хроникьор, живял на територията около Китай не споменава името „българи“. От 90-те години на 20 век се появяват редица публикации, излагащи алтернативни теории за произхода на българите.

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 15:38)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937318 - 01.11.2007 15:46 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%B8

Хуни

Произход
Произходът на хуните е предмет на дискусии от 18 век, когато Жозеф дьо Лин ги идентифицира с народността сюнну от китайските хроники. Тази теория, широко разпространена в историографията, се базира на непреки данни от лингвистиката, китайски писмени източници, както и някои археологически сведения.

Според нея, след поражението на сюнну от китайската династия Хан през 1 век, част от тях мигрират на запад към степите на днешен Северен Казахстан, като през 4 век достигат Европа. За трите века между тези две събития няма сведения, което поставя връзката между двете етнически групи под въпрос. Съществува хипотеза за смесването на преселници от сюнну с местните угърски народи, в резултат на което се образува новият хунски етнос, но и тя се основава само на косвени данни.

http://en.wikipedia.org/wiki/Huns

Huns
Origin and identity
Research and debate about the Asian ancestral origins of the Huns has been ongoing since the 18th century. For example philologists still debate to this day which ethnonym from Chinese or Persian sources is identical with the Latin Hunni or the Greek Chounnoi as evidence of the Huns' identity.[2]


--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 15:50)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937340 - 01.11.2007 15:57 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians

ЕТНОГЕНЕЗИС и генетично ДНК изследване
Ethnogenesis
Geographically Bulgaria is situated on the bridgehead between Europe and Asia. The Bulgarian DNA data suggest that a human demographic expansion occurred sequentially in the Middle East, through Anatolia, to the rest of Europe (Bulgaria included). The rate estimates date of this expansion in times ranging around 50,000 years ago, corresponding to the arrival of anatomically modern humans in Europe. [1]

Информация за МАКЕДОНЦИТЕ като етническа група

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_%28ethnic_group%29

Macedonians (ethnic group)

The Macedonians[18] (Macedonian: Македонци, Тransliteration: Makedonci) – also referred to as Macedonian Slavs[19] – are a South Slavic ethnic group who are primarily associated with the Republic of Macedonia. They speak the Macedonian language, a South Slavic language. About three quarters of all ethnic Macedonians live in the Republic of Macedonia, although there are also communities in a number of other countries.



--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 16:01)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937351 - 01.11.2007 16:07 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://en.wikipedia.org/wiki/Balkh

История на БАЛКХ - БАЛ - предполагаем етноним за българите

History of Balkh
Balkh is one of the oldest cities of the region and is considered to be the first city to which the Indo-Iranian Aryan tribes moved from the North of Amu Darya, approximately between 2000 - 1500 BCE.[1] The Arabs called it Ummul-Belaad or Mother of Cities due to its oldness and antiquity[2].


Map showing Balkh (here indicated as Bactres), the capital of Bactria.The changing climate has led to desertification since antiquity, when the region was very fertile. The antiquity and greatness of the place are recognized by the native populations, who speak of it as the Mother of Cities and the birth place of Zoroaster at Balkh and also believed by Zoroastrians that he is buried there.[3]

Майката на градовете и родното място на Зороастър

http://en.wikipedia.org/wiki/Bactria


--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 16:08)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937376 - 01.11.2007 16:20 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80

Шумери
Шумерите са народ населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, на юг от съвременен Ирак. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна култура Убейд. В епоса на шумерите се споменава за страна, която те считали за прародина на цялото човечество - остров Дилмун (днешнен Бахрейн). Учените считат, че езикът на шумерите е родствено свързан с урало-алтайските езици, в частност с тюркското езиково семейство.

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937382 - 01.11.2007 16:24 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B8

Скити

Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от индоевропейски произход, който говорел ирански език. Той се състоял от номадски племена и в различните исторически периоди обитавали обширни територии между Западна Монголия, Средна Азия, и дори Североизточна България.

Етимолозите свързват староиранското название сака, старогръцкото скитой, согдийското сугде, както и библейското ашкеназ (от сирийското аскузай) с индоевропейското *скуза, което се превежда като „стрелец“ (с лък) — т.е. конни стрелци.

http://en.wikipedia.org/wiki/Scythians

http://en.wikipedia.org/wiki/Sarmatians

СКИТИ и САРМАТИ на английски

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 16:31)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937560 - 01.11.2007 18:21 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Кушанска империя, Юечи , Даюечи , Тохари

Покойният археолог Марин Димитров от Балчик разглежда Кушаните и връзката им с ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ -- виж Издателство
ТАН НАК РА.

http://tangra-bg.org/eng/knigi/bv18.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Kushan_Empire

The Kushan Empire (c. 1st–3rd centuries) was a state that at its height, about 105–250, stretched from what is now Tajikistan to Afghanistan, Pakistan and down into the Ganges river valley in northern India. The empire was created by the Kushan tribe of the Yuezhi confederation, an Indo-European people[2] from the eastern Tarim Basin, China, possibly related to the Tocharians. They had diplomatic contacts with Rome, Persia and China, and for several centuries were at the center of exchange between the East and the West.

http://en.wikipedia.org/wiki/Yuezhi

Yuezhi , Yeh-Chih or Da Yuezhi , also , "Great Yuezhi") "The Great Clan of Yue", is the Chinese name for an ancient Central Asian people. There are numerous theories about the derivation of the name Yuezhi and none has yet found general acceptance.[5][6] In Chinese the name translates literally as 'Moon Clan.' According to Zhang Guang-da the name Yuezhi is a transliteration of their own name for themselves, the Visha (the tribes), being called the Vijaya in Tibetan.[7]. They are believed by many scholars to have been the same as or closely related to the Indo-European people named Tocharians by ancient Greeks. They were originally settled in the arid grasslands of the eastern Tarim Basin area, in what is today Xinjiang and western Gansu, in China, before they migrated to Transoxiana, Bactria and then northern South Asia, where they formed the Kushan Empire.

Интересно е, че Китайците наричат Юечите - Лунен клан. В град Балкх навремето е имало храм на Луната, а династията на Северните Куру , дала началото на Аила Пурурава също се води Лунна Династия.

http://en.wikipedia.org/wiki/Tocharians

The Tocharians were the Tocharian-speaking inhabitants of the Tarim basin, making them the easternmost speakers of an Indo-European language in antiquity

Тохарите са населявали ТАРИМСКИЯ БАСЕИН и са говорили на Индо-Европейски езици.

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 18:32)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1937595 - 01.11.2007 19:09 [Re: ичиргу боила -- атиша]

http://www.protobulgarians.com/Russian%20translations/Bashkiri%20istoriya.htm


Этническая история башкирских племён


БАШКИРСКИЕ ПЛЕМЕНА И РОДОВЫЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ. ЭТНИЧЕСКАЯ ИСТОРИЯ

РОД АЛАН. ПЛЕМЕНА ОРАН И ЕЛАН.

Галлямов Салават Абдрахманович. Башкорды от Гильгамеша до Заратуштры. Уфа, РИО РУНМЦ Госкомнауки РБ, 1999. Арабский историк Ибн-ал-Асир, живший в XIII в. писал: "В 1223 г. армия Чингизхана встретилась в Деште Кыпсаке с кыпсаками и аланами. Монголы сказали кыпсакам: "Мы с вами одной крови, а аланы нам с вами чуждый народ". Подобное сообщение оставил иранский историк Рашид-эт-Дин (1237-1318), бывший визирем у монгольских и тюркских Ильханах Газан-хане и Олджайту-хане. Рашид-эт-Дин в своей энциклопедии писал, что после того как татаро-монголы пришли из Китая (Чин и Мачин) в Дешт и Кыпсак, то встретили там аланов и кыпсаков, и к последним обратились с воззванием : "Мы (монголы) и вы (кыпчаки) один народ, аланы нам чужды, присоединяйтесь к нам".

http://panbulgar.16.forumer.com/viewtopic.php?t=16

http://suraman.narod.ru/salawat.html



--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (01.11.2007 19:15)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1938142 - 02.11.2007 09:08 [Re: ичиргу боила -- атиша]

ФЕНОМЕНЪТ ТАНГРА, ТЕНГРИ, ТИНГРИ, ДИНГИР, ТАРА

Спорен момент в религията на Древните Българи. Различни становища и мнения.

Топоними и хидроними с името ТЕНГРИ, ТИНГРИ, ТАНГРА се срещат предимно в АЗИЯ от АЛТАЙ до КИТАЙ на изток, ТИБЕТ и на юг в Пенджап и Индия.

1. Топоним ТЕНГРИ - кхан ТЕНГРИ - връх в ТЯН ШАН
2. Хидроним ТАНГРА - езерото ТАНГРА ЮМКО - Тибет
(ЮМ , ЮМКА - жена, майка на тибетски) виж ЯБ-ЮМ

3. Топоним ТАНГРА - населено място в Пакистан в полите на Хималайте.

4. ТАНГРА - квартал на Калкута - Индия
5. Топоним ТИНГРИ - населено място близо до връх Еверест
в Тибет
6. ТАНГРА - други значения намерени в Китай
7. Религия и митология -- двойката ТЕНГРИ - УМАЙ
8. ТАРА - тантрическа и будистка богиня - ВАДЖРАЯНА
9. ДИНГИР - небесен БОГ от Шумер

---------------------------

Линкове към изворите :

“А трябва да се каже, че за древността на племето на българите сеид Якуб разказва следното в своята “Кади китабъ”, основавайки се на сведенията от “Хазар тарихъ” на Абдалах бине Микаил Башту: “… Камърците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в приказката за това, че Всевишният направил тяхната прамайка - Камър-Аби - от тесто. Камърците толкова я почитали, че наричали с нейното име и момчетата. Те не изтърпяли това, че останалите синдийци започнали да придават на каменните изваяния на върховното синдийско божество - Тара или Тангра - кощунствения вид на обикновен човек, а не на островърхата каменна планина Самар с гладки равни склонове, и се завърнали от Синд в предишното си местожителство - при река Самар край планината Самар. Тяхната област започнала да се нарича Туран… Но когато една част от туранците започнала да прави изваяния на Тара от чисто злато, а друга - от глина, третата ги напуснала и се заселила в друга местност, наречена в чест на предишното им местообитаване Самар. Тях започнали да ги наричат самарци, а всички останали - масгути…”

Гази Баба Худжа, “Гази-Барадж Тарихъ”

http://www.siddharthasintent.org/gentle/GV13-2.htm

http://www.fallingrain.com/world/PK/6/Tangra.html

http://www.ziezi.net/tangra/

http://oaks.nvg.org/phadampa-sangay.html

http://panbulgar.16.forumer.com/a/proves-of-existen_post46.html

http://www.tibet-tours.com/fengguang/ShowArticle.asp?ArticleID=2064

http://www.geonames.org/1279916/tangra-yumco.html





--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (02.11.2007 10:12)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1938180 - 02.11.2007 10:06 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Траки и Кимерийци

Траките са били група от индоевропейски племена, населявали Тракия и съседните области. Предполага се, че са дошли от североизток през около 3500 г. пр.н.е. смесвайки се със завареното предтракийско население и по-късно са се обособили в отделни групи. Те живеели на отделни племена, всяко от които се стремяло да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. По-късно келтите, дошли от Италия и Унгария, основали своя столица на тракийска земя.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8

http://en.wikipedia.org/wiki/Thracians

http://en.wikipedia.org/wiki/Cimmerians



--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (02.11.2007 10:08)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
de13
пристрастен
***

Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 407
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1938455 - 02.11.2007 14:36 [Re: de13]

Основните сведения за създаване на Дунавска България са на Теофан Изповедник.
http://www.fictionbook.ru/author/feofan_ispovednik/hronografiya/feofan_ispovednik_hronografiya.html
А също и един чудесен сайт,с безкрайна благодарност към съставителите му.
http://ald-bg.narod.ru/links/LinkHistIzvor.htm

Редактирано от de13 (02.11.2007 16:32)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
de13
пристрастен
***

Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 407
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1939537 - 04.11.2007 00:30 [Re: de13]

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/11Miftakhov/Lecture%202Ru.htm
Нямам никаква информация за автора на материала.Тук се застъпва тезата,че предци на древните българи са ираноезични племена,които са почитали Тангра,а в последствие са били подложени на тюркско влияние.

Редактирано от de13 (04.11.2007 00:31)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1940131 - 05.11.2007 09:37 [Re: ичиргу боила -- атиша] Прикрепен файл (191 тегления)

ДРЕВНО ИНДИЙСКИ ИЗВОРИ ползващи привържениците на ИНДО-ИРАНСКАТА ТЕОРИЯ за произхода на ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

----------------------------------

1. Епоса МАХАБХАРАТА

http://www.sacred-texts.com/hin/index.htm

http://www.sacred-texts.com/hin/maha/index.htm

Шантану е цар на Хастинапура съгласно епоса Махабхарата. Той е брат на цар Бахлика владеещ старите Арийски земи около
Балкх. Техния баща Пратипа - виж. диаграмата от прикрепения файл - се явява наследник на династията КУРУ - Каурави.

Shantanu is a king of Hastinapura in the great epic of the Mahabharata. He is a descendant of the Bharata race, of the lunar dynasty and the ancestor of the Pandavas and the Kauravas. The Rigveda hymn 10.98 mentions Santanu. He was the youngest son of King Pratipa of Hastinapur and had been born in the latter's old age. The eldest son Devapi suffered from leprosy and abdicated his inheritance to become a hermit. The middle son Bahlika devoted his life to conquer the old Aryan territoties near Balkh and hence, Shantanu become the King of Hastinapur by default.



2. Епоса РАМАЯНА - глава УТТАРА КАНДА

Един от потомците на Бхарата е цар Куру, управлявал в Северната Куру. Съгласно изследванията на индийски учени, първоначалната родина на рода Куру (Каурави), положил основите на Индия е страната Бахли (Bahli), на санскрит Бахлика (Бактрия) [Dr M. R. Singh. Geographiacl Data in Early Puranas, 1972, pp 63-65]. Князете от династията Куру (Kаурави) са били наричани още и Кардамеи (Karddameya) [Ramayana. Lahore Edition, Uttarakanda, 89-3-2, pp. 299-300, 309, cf Ethnic Settlements in Ancient India, p 110]. Кардамеите придобили името си от реката Кардама (Kardama), намираща се на границата на Бахлика с Персия. Името Кардам се среща и сред първите владетели на Българското канство при река Дунав.


http://www.sacred-texts.com/hin/rama/index.htm

3. Пураната ШРИМАД БХАГАВАТАМ - споменава Пражапати Кардама и родословието на цар Бахлика.

http://srimadbhagavatam.com/

http://www.sacred-texts.com/hin/db/index.htm

4. Други извори касаещи произхода на БАЛХИКИТЕ - БАХЛИКИТЕ --

http://www.informationdelight.info/encyclopedia/entry/The_Bahlikas

http://www.informationdelight.info/encyclopedia/entry/Aryan

by RAMAYAN – UTTARAKANDA -
http://www.ramayan.com/nailart/

110 Ila's strange desire - цитат - Сина на Кардама Ила е бил цар управлявал Бахлика.
Rama narrated the episode of Ila to Lakshmana. " Kardama's son Ila was the ruler of Bahlika. Once on a hunting spree he reached the territory where Kumaraswamy was born. There Siva was moving around in the guise of a woman with Parvati. Even the birds and beasts also were in the feminine guise. Ila and his entourage too turned into women. Knowing it was Siva's deed, Ila prayed to him. Siva was not pleased. So, urged Parvati. She said, " Half your boon will be granted by Siva and half by me." Ila said he wanted to be a man and a woman in alternate months. She said, "Amen," He metamorphosed into Iladevi and spent one month.

111 Budha falls for Ila
Bharata and Lakshmana were surprised by this strange tale and asked Rama to proceed. " The first month when Ila became a woman, Moon's son Budha fell in love. He learnt through courtiers that Ila ( Devi) had no husband. Budha grasped the truth and told Ila's entourage, " You will become Kimpurusha woman and eat tubers, roots and other forest produce and live. The men who come and marry you too will become Kimpurusha's

112 Ila gives birth to Budha's son
Budha spent time with Ila in the form of a woman. After a month, Ila became man again. He went to Budha bathing in the lake and asked him about his entourage. "Your entourage has killed by a hailstorm," he replied. Ila was stricken with grief. Budha told him you be here for a year and your wishes will be fulfilled. Thus, Ila made love to Budha and learned the righteous ways in alternate months as woman and man. Ila became pregnant gave birth to a son who was a replica of Budha. When the boy grew up Ila handed him over to Budha to initiate him into Brahmacharya.

113 Pururava rules Pratisthana -
Будха казва на мъдреците - Ила е син на Пражапати Кардама. Друг цитат - Ila left Bahlika Kingdom and built Pratisthana and ruled from there - Ила напусна царството Бахлика и построи Пратиштана и управлява от там.

Budha initiated sages and told them, " Ila is the son of Lord of the people Kardama. You know about his sex change. Make him a complete man he once was." Sage Kardama suggested performing Aswamedha as the only way out. Thus Ila got back his manhood. Ila left Bahlika Kingdom and built Pratisthana and ruled from there. Sasibindu succeeded him at Pratisthanapura. He was again succeeded by Pururava. Thus, Rama narrated the significance of Aswamedha to his brothers.
--------------------
SRIMAD BHAGAVATAM by Krsna-Dwaipayana Vyasa
(Translation: A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupada & others)

Капила е син на Пражапати Кардама и неговата жена Девахути.

3. The Lord then appeared as the Kapila incarnation, being the son of the prajapati brahmana Kardama and his wife, Devahuti, along with nine other women [sisters]. He spoke to His mother about self-realization, by which, in that very lifetime, she became fully cleansed of the mud of
the material modes and thereby achieved liberation, the path of Kapila.

27. Sage Kardama, husband of the great Devahuti, was manifested from the shadow of Brahma. Thus all became manifested from either the body or the mind of Brahma.

57. The father, Manu, handed over his first daughter, Akuti, to the sage Ruci, the middle daughter, Devahuti, to the sage Kardama, and the youngest, Prasuti, to Daksa. From them, all the world filled with population.

След съответния прочит на Шримад Бхагаватам установих, че Пражапати Кардама се е занимавал с духовната практика КРИЯ ЙОГА - буквално в оригиналния санскритски текст се споменава думата КРИЯ ЙОГИ.


Други цитати от Пураната Шримад Бхагаватам показващи родословното дърво на цар Бахлика и неговия син Сомадатта

Синовете на Пратипа бяхя Девапи, Шантану и Бахлика

12-13. The sons of Pratipa were Devapi, Santanu and Bahlika. Devapi left
the kingdom of his father and went to the forest, and therefore Santanu
became the king. Santanu, who in his previous birth was known as
Mahabhisa, had the ability to transform anyone from old age to youth
simply by touching that person with his hands.

18-19. After the dynasty of the moon-god comes to an end in this age of
Kali, Devapi, in the beginning of the next Satya-yuga, will reestablish
the Soma dynasty in this world.

От Бахлика брат на Шантану проилезе син наречен Сомадатта, който имаше трима синове , наречени Бхури, Бхурисрава и Сала

From Bahlika [the brother of Santanu]
came a son named Somadatta, who had three sons, named Bhuri, Bhurisrava and Sala.

От Шантану и неговата жена Ганга произлезе Бхишма.

From Santanu, through the womb of his wife named Ganga, came
Bhisma, the exalted, self-realized devotee and learned scholar.





Редактирано от stkrust (05.11.2007 11:14)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ellia
яхнала метлата
***

Регистриран: 19.07.2004
Мнения: 7723
От: hic et ubique
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1943052 - 08.11.2007 09:18 [Re: de13]

Ето една статия за етимологията на българските имена-
ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ

--------------------
"Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas" Syrus


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1944112 - 09.11.2007 10:31 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Древнобългарският език - ЛИНГВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

http://www.freewebs.com/lukferi2/linguistcresearch.htm


http://www.freewebs.com/lukferi2/index.htm

http://www.freewebs.com/lukferi2/genetics.htm





--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (09.11.2007 10:35)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1945129 - 10.11.2007 02:25 [Re: de13]

Цитат:

Привет на всички!В качеството си на досадна даскалица по история и почитателка на позитивистката школа,предлагам да открием постоянна тема,в която да бъдат давани на разположение всички достъпни извори и историографски данни за българската история.Кажете каква система да предложим и как да разделим изворите,а също и историографските данни.Аз предлагам всеки от съфорумниците,защитаващ определена теза,да дава изворите и историографските данни.Без обсъждане на извори и тези в тази тема,анализа да го оставим за други теми,т.е.да си направим една виртуална христоматия.:)




Тази идея е нещо много хубаво Капанке. За да стане виртуална христоматия да кажем, нещата трябва да се подхванат някак по-сериозно методологически.С това излагане на постове идеята ще се погребе много скоро.
Предлагам Черкеза да обмисли нещата като по-вещ с РС-то. Например:Черкеза (ако обича разбира се) да създаде нещо като матрица, до която достъп да има само той ( за промени в нея). Дори ако трябва да се отвори друга страница - например "виртуална библиотека". Всеки който счита, че даден пост има отношение към българската история, (дори не даден пост, а САМО СЪЩЕСТВЕНАТА, ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТКА ЧАСТ КАСАЕЩА БЪЛГАРЩИНАТА) да го предлага в този пост и този пост, да се "закове" най-отгоре за да не "бяга". А Черкеза да го взема от тук и да го "присажда" на "библиотеката" по някакъв ред - азбучен, хронологичен или най-добрият азбучно - хронологичения, който ще избегне повторенията. Плюс това след време,всеки като надникне в библиотеката, ще може да прецени поста, който предлага нов ли или вече съществува - за улеснение на Черкеза, и след като споменатият пасаж го няма, или липсва предлаганата версия на превода,да го вкарва в този пост например за разглеждане от Черкеза.
Отделно, с тази виртуална христоматия страницата "история" ще добие един наистина исторически облик, а не само кореспондентски. Такива има и на руски и на латински и на гръцки вече направени.
Много хубава идея, но пак повтарям, да не пропадне нахалост е нужно да се направи това което споменах по-горе или нещо по-добро в същият смисъл.
Пример: Този пост от Св.Кръст (в синьо)например според мен не става:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%B8

Хуни

Произход
Произходът на хуните е предмет на дискусии от 18 век, когато Жозеф дьо Лин ги идентифицира с народността сюнну от китайските хроники. Тази теория, широко разпространена в историографията, се базира на непреки данни от лингвистиката, китайски писмени източници, както и някои археологически сведения.

Според нея, след поражението на сюнну от китайската династия Хан през 1 век, част от тях мигрират на запад към степите на днешен Северен Казахстан, като през 4 век достигат Европа. За трите века между тези две събития няма сведения, което поставя връзката между двете етнически групи под въпрос. Съществува хипотеза за смесването на преселници от сюнну с местните угърски народи, в резултат на което се образува новият хунски етнос, но и тя се основава само на косвени данни.

http://en.wikipedia.org/wiki/Huns

Huns
Origin and identity
Research and debate about the Asian ancestral origins of the Huns has been ongoing since the 18th century. For example philologists still debate to this day which ethnonym from Chinese or Persian sources is identical with the Latin Hunni or the Greek Chounnoi as evidence of the Huns' identity.[2]


--------------------
http://www.veda.harekrsna.cz/connections/Vedic-Bulgaria.php

Редактирано от stkrust (01.11.2007 15:50)

-защо? Ами защото не е сведение от автора дьо Лин, няма упоменато време и е репит от други сведения - т.е. той е историографски (по думите на Легата) а не исторически материал.Кръст нищо лично амиго,(то е ясно ама все пак да го кажа).
Ето и друг пост от Кръст който според мен става: например:
- Ненчев, хипотеза,http://www.freewebs.com/lukferi2/index.htmи си влиза на името на Ненчев като лингвинистично изследване.
Поздрави.

Редактирано от bozman (10.11.2007 02:53)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
de13
пристрастен
***

Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 407
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1945777 - 10.11.2007 22:40 [Re: bozman]

Боцмане,аз мога да подредя всичко най-старателно в архив,и най-прашасали книжки,но как става в нета,нямам идея..Историография са изследванията,а изворознание - самите документи и т.нат.Може да се групират отделно,по автори,по теми,хронологично..но това може да го направи IT специалист.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1946659 - 12.11.2007 03:50 [Re: de13]

Цитат:

Боцмане,аз мога да подредя всичко най-старателно в архив,и най-прашасали книжки,но как става в нета,нямам идея..Историография са изследванията,а изворознание - самите документи и т.нат.Може да се групират отделно,по автори,по теми,хронологично..но това може да го направи IT специалист.:)



Ами нека изчакаме какво могат да направят IT - тата. Поздрави.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1946750 - 12.11.2007 08:47 [Re: bozman]

Идеята ти е чудесна.
И аз съм се замислял за подобно нещо, но това е много труд и време.
Няма как да стане тук (във форума), ще трябва да се направи на отделна сайтстраница и да се даде линк към нея.
По принцип мога я направя и с ваша помощ да я напълня, но нямам грам време

Потърсете някой с повече свободно време.

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1946868 - 12.11.2007 10:50 [Re: bozman]

Боцмане, освен твоята АВТОХТОННА ТЕОРИЯ има и други -- ХУНСКА, АЛТАЙСКА, ТЮРКСКА и ИНДО-ИРАНСКА. Така че нека има място за всякакви ИЗВОРИ.

--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от stkrust (12.11.2007 11:01)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1954465 - 20.11.2007 03:41 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Цитат:

Боцмане, освен твоята АВТОХТОННА ТЕОРИЯ има и други -- ХУНСКА, АЛТАЙСКА, ТЮРКСКА и ИНДО-ИРАНСКА. Така че нека има място за всякакви ИЗВОРИ.



Аз не съм толкова тъп, че да отричам българските теории на международно ниво Кръст. Ако има вътрешна борба, то тя е само от полза, както например борбата между Ауди и БМВ.
Говорех за някаква удачна подредба с оглед на рационално използване, нещо като каталог - Черкеза ме разбра правилно доколкото схващам. Нещо като това например: http://www.thelatinlibrary.com/classics.html#texts

Римската теза обаче НЕ Е АВТОХОННА амиго. Поздрави.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1954677 - 20.11.2007 11:15 [Re: bozman]

Цитат:

Говорех за някаква удачна подредба с оглед на рационално използване, нещо като каталог - Черкеза ме разбра правилно доколкото схващам. Нещо като това например: ...




Да, за такава подредба разбрах, но не съм в състояние да я реализирам.
Идеята е чудесна.
Ако има някой ІТ специалист желание да се наеме с тази работа, мисля, че всички ще му помагаме с линкове и материали.

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1980824 - 16.12.2007 16:10 [Re: cherkezs]

Абе,хора,в СУ и в националната библиотека има 13 ли бяха 15 ли тома с материали и изворови документи за българската историял Няма ли някакъв начин,или някой възможност да ги сканира и да ги метне във форума.А пък каквото можем ние ще допълваме. Помислете по фъпроса!
Поздрави на всички!

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Травъл
бунтар
***

Регистриран: 28.12.2003
Мнения: 40
Re: Изворознание и историография на българската история
    #1999097 - 09.01.2008 23:08 [Re: John Dow]

Цитат:

Абе,хора,в СУ и в националната библиотека има 13 ли бяха 15 ли тома с материали и изворови документи за българската историял Няма ли някакъв начин,или някой възможност да ги сканира и да ги метне във форума.А пък каквото можем ние ще допълваме. Помислете по фъпроса!
Поздрави на всички!




Тортурач се е потрудил и е сканирал доста неща , но - доколкото разбирам - идеята тук е друга - да се направи база данни с текстове, а не с картинки. Имах и аз навремето идея за такова нещо, но написването на програма за създаване, поддръжка и използване на такава база данни си е доста работа, а така и не намерих време...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2006814 - 17.01.2008 18:12 [Re: Травъл]

БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

ПАТРИАРХ НИКИФОР
Кратка хронография

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко

Редактирано от John Dow (17.01.2008 18:24)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2007047 - 17.01.2008 22:46 [Re: John Dow]

Преди малко,случайно попаднах ето на това
------------------------------------------------------------
Исторически извори за средновековна България



Български апокрифен летопис от XI век – анонимен разказ под формата на легенда за събитията, свързани с българската история от образуването на държаватадо средата на XI век.

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.

Надписите около Мадарския конник – изсечени са в различно време. В най-ранните има сведения за взаимотношенията на хан Тервел и император Юстиниан II.

Анонимен римски хронограф 354 г. – латински сборник, където за пръв път се споменава етнонимът “българи”.

Диалозите на Псевдокесарий – ананимно съчинение от средата на V век, за което се твърди, че е писано от Кесарий Назианзин. Съдържа първото споменаване на етнонима “славяни”, който е даден на южните славяни.

Енодий(473-521 г.) – църковен деец във Франция, написал през 507 г. - “Похвално слово за крал Теодорих”, в което има сведения за храбростта на прабългарите: “Кой би истоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?”

Захарий Ритор – сирийски историк от V-VI век, автор на “Църковна история”, в която има сведения за прабългарите, живеещи северно от Кавказ.

Зигеберт – средновековен хронист, живал през XI-XII век в Брабант. Написал е “Хроника”, обхващаща диапазона между IV и началото на XII век, в която има сведения за образуването на Аспарухова България.

Йоан Антиохийски (VII или VIII век) – автор на една всемирна хроника, която е запазена в отделни откъси. Базира се на по-стари автори. Дава данни за прабългарите при техния съюз с Византия срещу готите през 480 г.

Йоан Ефески – сирийски писател, живял през VI век. Написал е “Църковна история”, в която се споменава за заселването на славяните в пределите на Византийската империя през втората половина на VI век.

Йоан Зонара – византийски писател от XII век, автор на “Хроника”, в която се обхваща периода от сътворението на света до началото на XII век. Съдържа множество сведения за българо-византийските отношения във времето между VII и XII век.

Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за славянското нашествие в Тракия през 558-559 г.

Йорданес (VI век) – произхожда от готите или аланите, от знатен род в Мизия. Сред най-важните му творби са “Готска история: и “Римска история”, в които се съдържат данни за западните, източните и южните славянски племена – анти, славини, венети. Дава сведения и за ежегодните набези на славяните и прабългарите на Балканския полуостров по времето на Юстиниан.

Клавдий Птоловей (I-II век) – гръцки учен, който в соята творба “География” споменава славяните под името “венети”.

Комес Марцелин – латински автор от VI век, който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век.

Менандър (втората половина на шести век) – написал “История”, която е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и аварите през втоата половина на шести век.

Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”, в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол.

Мойсей Хоренски (V век) – автор на “История на Армения” до 433 г. Дава данни за прбългарите от времето на цар Аршак (127-114 г. пр. Х.). Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина, дал най-старите сведения за прабългарите.

Павел Дякон (720-797 г.) – автор на “Римска история” до 565 г. В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век.

Патриарх Никифор (неиз.-828 г.) – в своята “Кратка история” проследява историята на древните евреи, перси, римляни и византийци до 820 г. В един друг летопис, носещ същото име, за времето между 662-769 г., опирайки се на извори, недостигали до наши дни, дава сведения за хан Кубрат и за обрзуването на държавата.

Планий Стари (23-79 г.) – автор на “Естествена история”, където пише за славяните, припознавайки ги под името “венети”.

Прокопий Кесарийски (500-562 г.) – най-известния византиски историк от VI век. Сред най-известните му творби са “Историа на войните”, “За строежите” и “Тайната история”, в които разказва за набезите на славянските племена, за службата на славянина Хилвудий в периода 530-532 г., за участието на славини и анти в редиците на византийската армия между 537 и 539 г., за нашествията на прабългарите в пределите на Византиската империя през 539 г., за походите на славяните в Тракия през 545 г., за опустошението на Илирик от славяните през 548 г., за построените от император Юстиниан крепости с цел прекратяване на славянските нападения и др.

Публий Корнелий Тацит (55-120 г.) – автор на географско-етнографския очерк “Германия”, в който споменава славяните с името “венети”.

Свидас “Лексикон” – византиски енциклопедичен речник от X век, в който има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II.

Стратегикон на Псевдомаврикий – трактат за военното изкуство, който обикновено се свързва с император Маврикий (582-602). Дава информация за бойното изкуство на славяните от VI век.

Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах, написал “Хронография”, обхващаща периода от 284 до 813 г, където се съдържат сведения за хан Кубрат, Аспарухова България и българо-византийските отношения от това време.

Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век, който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите.

Чудесата на св. Димитър Солунски – византийски сборник с разкази за бедите, от които светецът е избавил града. В него се съдържат важни сведения за петте славянски обсади, за славянските племена, обитаващи областта около Солун, както и за Куберовите българи и техния опит да превземат града.



България през първата половина на IX век.




Надписи за въоръжение и военна организация – 6 надписа с описание на шлемове, ризници, титли и др. Смята се, че е възможно броят на шлемовете и ризниците да описва броя на войници на съответния болярин.

Надписи от времето на хан Маламир – намерен е в Томбул джамия в Шумен. Дава сведения за българо-византийските сблъсъци в Тракия.

Надписи от времето на хан Омуртаг:

Търновски – представлява гръцки надпис на каменна колона, в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”, който дава информация за построения дворец на Дунав.
Чаталарски – гръцки надпис върху каменна колкона със сведения за построена крепост на р. Тича.
10 надписа на надфробни плочи, намерени в Плиска, Мадара, Провадия и други селища в Шуменски окръг, в които се споменава за смъртта на доверени на хана хора, най-вероятно част от неговата свита. Надписите свидетелстват за различните титли използвани от прабългарите – “багатур багаин”, “жупан-таркан” и др.
Сюлейманкьойски ндпис на хан Омуртаг – гръцки надпис на каменна колона, който съдържа част от мирния договор между България и Византия от 815 г.
Хамбарлиски надпис на хан Крум – на гръцки език от двете страни на надгробен камък, даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение.

Айнхард (770-840г.) – биограф на Карл Велики, написал “Животопис н Карл Велики” и “Анали”, където помества важни данни за българо-франксите отношения до 927 г.

Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор, открита във Ватикана, която отразява събитията от началото на девети век. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход, последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г., на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.

Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист, автор на “Царе”, където обхваща събитията от периода 813-866 г., като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823 г.

Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор, както и се опитва да загатне, че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Въбишкия проход.

Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император.

Свидас “Лексикон” – споменава се победата на хан Крум над аварите и неговото законодателство.

Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г. -----V-----

Фулденски анали – продължение на “Анали” на Айнхард, написано от монасите от манастира Фулда, в което се съдържат данни за хан Крум, хан Омуртаг и хан Пресиян и за неговите победи над Византия през 836 г.



България при княз Борис I (852-889)




Кратко житие на св. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”, в което се споменават сведения за българския произход на Кирил, за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия.

Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона, открита в Южна Албания, който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г.

Пространно житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор, в която са използвани и оигинални произведения на самия Кирил Философ. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. Смята се, че е възможно да е дело на Методий.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор е Теофилакт Охридски, който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век. Описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх на Българската църква.

Пространно житие на св. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски), което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г.

Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век, в който се дава информация, сходна с тази в творбата “Успение Кирилово”

“Учително евангелие” – автор Константин Преславски. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните, което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате.

Черноризец Храбър – автор на “За буквите”, в която атакува противниците на славянската писменост. Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г.

Чудото на св. Георги с българина – старобългарски надпис датиращ от X век, в който са поместени данни за покръстването на българите, за монашеството на княз Борис I и за свалянето на Владимир Расате от престола. Оказва и името на първия български архиепископ – св. Йосиф.

Анастасий Библиотекар – богослов и дипломат на Римската църква през IX век.

Бертински анали – германски летопис, в който се описват събитията от периода VIII-IX век. Описани са данни за покръстването на българите, за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.

Дюканжов каталог на българските архиепископи – византийски текст датиращ от XII век, в който се описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх.

Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г., на който е поставен и българския църковен въпрос. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г.

“За управлението на империята” – автор Константин Багренородни, византийски император. В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България.

Италианска легенда – автор епископ Гаудерих. Съдържа информация за живота на св. Кирил и Методий, както за пренасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим през 867 г.

Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването.

Кратко житие на св. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан, епископ на Охрид през XIII век. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Климент.

“Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите” – дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. Дават данни за някои административни, битови и религиозно-църковни аспекти от живота в България през IX век., за бунта против покръстването, за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим.

“Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх Фотий. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел.

Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия, насочен срещу България.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия, за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум.

Фулденски анали – съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването.




България по времето на цар Симеон (893-927)



Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години.----V----
Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон, написал “Шестоднев”, описал царския дворец в Преслав.

Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”, което представлява първият систематизиран проповеднически сборник, известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. Той се явява основоположник на българската църковна поезия.

Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г., когато Хиросфакт, в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. По този начин Симеон нарочно протака преговорите, за да има възможност да разбие маджарите. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век.

Наръшки надпис от 904 г. – надпис върху колона, намерен на 20 км северно от Солун, с който се определя държавната граница с Византия.

Похвали за цар Симеон – от неизвестен български книжовник от началото на десети век. Поместени са в началото на Първия Симеонов сборник и на сборника “Злотоструй”. Дават информация за Симеоновия книжовен кръг в Преслав.

Преписка на Тудор Досков от 907 г. – дава сведения за смъртта на княз Борис I на 2 май 907 г. и за завършването на Златната църква на цар Симеон.

Пространно житие на св. Климент Охридски – дава данни за духовно-просветната дейност в края на IX и началото на X век.

Първи и Втори Симеонов сборник – съдържат творби с различно съдържание, свидетелстващи за литературните интереси на Преславския културен кръг.

Първо житие на св. Наум – дава информация за дейността на Наум и Климент след идването им в България.

Чудото на св. Георги с българина – дава сведения за маджарските набези в периода 895-896 г.

Йоан Скилица – автор на “История”, обхващаща събитията в периода между 811 и 1057 г. Съдържа подробно описание на битката при Ахелой.

Луидпранд – епископ на Кремона, който през втората половина на десети век е пратеник в Константинопол. В своите отчети споменава за ученолюбието на Симеон и факта, че византийците го наричат “полуелин”, както и за въстанието край Солун през 926 г.

Лъв Дякон – автор на “История”, в която се съдържат неговите впечатления за битката при Ахелой 50 години след нейното провеждане.

Михаил Сирийски – автор на “Хроника”, даваща сведения за българо-византийските войни.

Писмата на Николай Мистик до цар Симеон от началото на десети век – 163 писма, от които 26 са лично до царя. В тях се съдържа информация за българо-византийските отношения от този период.

Писмо на Роман Лакапин до цар Симеон от 924 г. – дава информация за опустошителността на войните между България и Византия.

Симеон Логотет – автор на “Хроника”, в която се съдържа информация за водените между България и Византия войни.



Падане на България под византийско владичество.



Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г. – дава информация за родословието на владетеля, за битката приИхтиманския проход от 986 г. и за смъртт на цар Самуил след битката при с. Ключ от 1014 г.

Надпис на чъргубиля Мостич – дава сведения за чъргобил при Симеон, който става черноризец.

Презвитер Козма – автор на “Беседи против новопоявилата се богомилска ерес”, в която се описва състоянието на България през десети век, за покварата сред духовенството и др.

Самуилов надпис – намерен при с. Герман край Преспанското езеро. Поставен е на църква, построена от цар Самуил през 992 г. Съдържа биографични сведения.

Йоан Зонара – автор е на “Кратка история”, в която са описани събитията до 1118 г. Помества информация за отношенията между България и Византия в началото на XI век.

Йоан Скилица – автор на “История”, в която са поместени подробни сведения за:

· Общите дейности на българи и руси срещу Византия.

· За западната българска държава и освобождението на Североизточна България.

· За разгрома на византийската армия през 986 г.

· За поражението на Самуил при р. Сперхей през 996 г.

· За битката при Беласица.

· За обсадата и падането на Перник през 1016 г.

Луидпранд – епископ на Кремона. Дава данни за българските пратеници в Цариград от 968 г.

Лъв Дякон – автор на “История”, в която дава информация за избухналата през 927 г. война между Византия и България, за походите на киевския княз Светослав срещу България, за превземането на източна България от Византия и за битката в Ихтиманския проход от 986 г.

Повесть временньйх лет – най-старият руски летопис. Съдържа сведения за походите на княз Светослав в България.

Хроника на продължителите на Теофан – съдържа информация за договора между България и Византия от 927 г., за бунтовете на Симеоновите синове и за маджарските нашествия в българските земи.

Яхия Антиохийски – арабски историк, автор на “Летопис”, в който се поместват сведения за качването на престола на цар Самуил на 12 септември 997
-----------------------------------------------------------

Позволявам си да го постнна цялото,а не като линк,защото си мисля,че е една доста добра отправна точка.Нямам време да го разглеждам обстойно,поради което не съм сигурен в изчерпателноста на посочените извори.Сигурно има пропуснати,които бихме могли да допълним.
Мен лично,ме заинтригува времевото разделение.
Дали е възможно да направим нещо подобно,т.е.да разделим данните /изворите/ по време,примерно:
ПРАИСТОРИЯ-ПРОТОБЪЛГАРИ
АНТИЧНА ИСТОРИЯ
СТАРА ВЕЛИКА Б-Я
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и т.н.
нещо в този смисъл.Така бихме имали възможност да търсим по-лесно необходимите ни данни за съответния период,който ни интересува в момента.
ЧЕРКЕЗ,ти имаш думата по въпроса.Също и IT-специалистите във форума,а и не само в него.

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2007771 - 18.01.2008 18:12 [Re: John Dow]

Цитат:

Дали е възможно да направим нещо подобно,т.е.да разделим данните /изворите/ по време,примерно:
ПРАИСТОРИЯ-ПРОТОБЪЛГАРИ
АНТИЧНА ИСТОРИЯ
СТАРА ВЕЛИКА Б-Я
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и т.н.
нещо в този смисъл.Така бихме имали възможност да търсим по-лесно необходимите ни данни за съответния период,който ни интересува в момента.
ЧЕРКЕЗ,ти имаш думата по въпроса.Също и IT-специалистите във форума,а и не само в него.






Това, за което говориш, не може да се реализира в рамките на форума.

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2088877 - 20.04.2008 19:51 [Re: John Dow]

Цитат:

Преди малко,случайно попаднах ето на това
------------------------------------------------------------
Исторически извори за средновековна България

Здравей John Dow,
ще си позволя да уточня много съществени неточности по текста ти, става нали:


Български апокрифен летопис от XI век – анонимен разказ под формата на легенда за събитията, свързани с българската история от образуването на държавата до средата на XI век.

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.- никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове.

Надписите около Мадарския конник – изсечени са в различно време. В най-ранните има сведения за взаимотношенията на хан Тервел и император Юстиниан II.

Анонимен римски хронограф 354 г. – латински сборник, където за пръв път се споменава етнонимът “българи”. - никъде не е отбелязано в този хронограф, че "българи" е етнос. Пише, че българите СА от Ziezi. Това "са от" не означава обаче "родени" а по-скоро "под" негова власт.

Диалозите на Псевдокесарий – ананимно съчинение от средата на V век, за което се твърди, че е писано от Кесарий Назианзин. Съдържа първото споменаване на етнонима “славяни”, който е даден на южните славяни.

Енодий(473-521 г.) – църковен деец във Франция, написал през 507 г. - “Похвално слово за крал Теодорих”, в което има сведения за храбростта на прабългарите: “Кой би истоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?” - Енодий не дава сведения за прабългарите А ЗА БЪЛГАРИТЕ. И то на много повече места от това коета ти си споменал. И са упоменати като РИМСКА ВОЙСКА, а не азиатски цигани.

Захарий Ритор – сирийски историк от V-VI век, автор на “Църковна история”, в която има сведения за прабългарите, живеещи северно от Кавказ.- струва ми се, че бъркаш З.Ритор с Евсевий Кесарийски. Както и да е - отново не става въпрос за прабългари, а за българи.

Зигеберт – средновековен хронист, живал през XI-XII век в Брабант. Написал е “Хроника”, обхващаща диапазона между IV и началото на XII век, в която има сведения за образуването на Аспарухова България.- дай да видим, къде в това сведение пише, за Аспарухова България. Аз твърдя, че такова сведение НЯМА.

Йоан Антиохийски (VII или VIII век) – автор на една всемирна хроника, която е запазена в отделни откъси. Базира се на по-стари автори. Дава данни за прабългарите при техния съюз с Византия срещу готите през 480 г.- В тази хроника става въпрос също за българи, а не за прабългари.

Йоан Ефески – сирийски писател, живял през VI век. Написал е “Църковна история”, в която се споменава за заселването на славяните в пределите на Византийската империя през втората половина на VI век.

Йоан Зонара – византийски писател от XII век, автор на “Хроника”, в която се обхваща периода от сътворението на света до началото на XII век. Съдържа множество сведения за българо-византийските отношения във времето между VII и XII век.

Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за славянското нашествие в Тракия през 558-559 г. Никъде Малала не говори за "нашествие". Само за хуни, които нарича "българи", които опустошили "цяла Тракия, поради което тя се свързала със скитската пустиня".Чел си Мошеника Златарски, който прокарва панславянската идея.

Йорданес (VI век) – произхожда от готите или аланите, от знатен род в Мизия. Сред най-важните му творби са “Готска история: и “Римска история”, в които се съдържат данни за западните, източните и южните славянски племена – анти, славини, венети. Дава сведения и за ежегодните набези на славяните и прабългарите на Балканския полуостров по времето на Юстиниан. - Никъде Йордан не нарича антите, венетите и т.н. славяни. Никъде не говори за прабългари, а за българи. Книгата му не се нарича "Готска история" а "Гетика".

Клавдий Птоловей (I-II век) – гръцки учен, който в соята творба “География” споменава славяните под името “венети”.

Комес Марцелин – латински автор от VI век, който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век. Никъде К.Марцелий не споменава прабългари. Навсякъде говори за българи, които за него са част от римската армия.В военоначалници, бази на местодомуване и т.н. Железен автор по отношение на българите индикирани като бойци от Римската армия. Но е по-добре да се прочете какво пише К.Марцелий в своите "Комитски хроники, а не какво говорят за него Червените папагали.

Менандър (втората половина на шести век) – написал “История”, която е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и аварите през втоата половина на шести век.

Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”, в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол. Никъде Мишхаил Сирийски не говори за прабългари, а за българи.

Мойсей Хоренски (V век) – автор на “История на Армения” до 433 г. Дава данни за прбългарите от времето на цар Аршак (127-114 г. пр. Х.). Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина, дал най-старите сведения за прабългарите.Пак менте информация. Мар Катина упоменава градът БЛГХ, зает от персите, което БЛГХ впоследствие се разчита от Червените папагали като прабългари. Освен това, по съвременни разчети Мар Абас Катина е признат от историците за литературна фигура, тъй като се индикира в писанията на Хоренаци в продължение на 400г.! Никакви нито българи нито прабългари - само едно "блгх". Което пък в момента се декодира от П.Добрев като "Българска цивилизация".

Павел Дякон (720-797 г.) – автор на “Римска история” до 565 г. В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век. Отново същото - Дякона говори за българи а не за прабългари. Те са както със лангобардите когато се преселват в Италия, така и против тях, когато ги избиват край една река.

Патриарх Никифор (неиз.-828 г.) – в своята “Кратка история” проследява историята на древните евреи, перси, римляни и византийци до 820 г. В един друг летопис, носещ същото име, за времето между 662-769 г., опирайки се на извори, недостигали до наши дни, дава сведения за хан Кубрат и за обрзуването на държавата.- Никифор не споменава Кубрат а друго име. Нито говори за "държава".

Планий Стари (23-79 г.) – автор на “Естествена история”, където пише за славяните, припознавайки ги под името “венети”. Плиний не говори за славяни, а за "венди", за "венети". Припознаването не е от него а от Червените папагали на панславизма.

Прокопий Кесарийски (500-562 г.) – най-известния византиски историк от VI век. Сред най-известните му творби са “Историа на войните”, “За строежите” и “Тайната история”, в които разказва за набезите на славянските племена, за службата на славянина Хилвудий в периода 530-532 г., за участието на славини и анти в редиците на византийската армия между 537 и 539 г., за нашествията на прабългарите в пределите на Византиската империя през 539 г., за походите на славяните в Тракия през 545 г., за опустошението на Илирик от славяните през 548 г., за построените от император Юстиниан крепости с цел прекратяване на славянските нападения и др. Много прочетени манипулации, че и Прокопий от Римски стана на Византийски.Ами чети в оригинал какво казва човека бре Доу, никъде не говори за подобни куп глупости.Съчиненията му ги има на латински.

Публий Корнелий Тацит (55-120 г.) – автор на географско-етнографския очерк “Германия”, в който споменава славяните с името “венети”. Тацин споменава венедите като източно от германците. Никъде не казва, че са славяни.

Свидас “Лексикон” – византиски енциклопедичен речник от X век, в който има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II. Тервел е изписан като Требел и не е изписан като "хан", на като "къниаз".

Стратегикон на Псевдомаврикий – трактат за военното изкуство, който обикновено се свързва с император Маврикий (582-602). Дава информация за бойното изкуство на славяните от VI век.

Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах, написал “Хронография”, обхващаща периода от 284 до 813 г, където се съдържат сведения за хан Кубрат, Аспарухова България и българо-византийските отношения от това време.Никъде този Теофан не говори за Аспарухова България, а само за българи. Тези българи също не са свързани смислово с личността Есперих. Не дава сведения за хан Кубрат а за Кетрадес, който е приближен на Императорският двор. Точно е, че дава сведения за българо-римските отношения и ако се прочете по-внимателно ще видиш, че няма упоменаване на българска държава, а само на "договор с българите" което е съвсем различно по смисъл. И аз имам тук маса договори с испанците. Да не би да съм основал българска държава на територията на кралството?!

Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век, който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите. Ама глупости на търкалета. Теофилакт Охридски е български архиепископ в Охрид по неговите собствени думи.Ето част от тях които си спомням :"..какво общо има българската църква с константинополската, като нито се ръкополага от нея, НИТО ИМА НЯКАКВИ ЗАВЕЩАНИ ПРАВ ВЪРХУ НЕЯ..". Теохилакт е доказано български архиепископ с българско самосъзнание, който ДОКАЗВА със своите думи, че българската църква не е основана от гръцката и т.н.

Чудесата на св. Димитър Солунски – византийски сборник с разкази за бедите, от които светецът е избавил града. В него се съдържат важни сведения за петте славянски обсади, за славянските племена, обитаващи областта около Солун, както и за Куберовите българи и техния опит да превземат града. Сборника обаче говори точно за "едноплеменната война, която се водеше от Кубер и Мавър, срещу града пазен от Светеца...". Той много ясно индикира, че тези които са в града и тези които са отвън са от едно племе.И тъй като Кубери Мавър се споменава, че водят българи, то той казва че в сСолун живеят българи. Това същото което твърди и Теофилакт по-горе....


България през първата половина на IX век.




Надписи за въоръжение и военна организация – 6 надписа с описание на шлемове, ризници, титли и др. Смята се, че е възможно броят на шлемовете и ризниците да описва броя на войници на съответния болярин.

Надписи от времето на хан Маламир – намерен е в Томбул джамия в Шумен. Дава сведения за българо-византийските сблъсъци в Тракия.

Надписи от времето на хан Омуртаг:

Търновски – представлява гръцки надпис на каменна колона, в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”, който дава информация за построения дворец на Дунав.
Чаталарски – гръцки надпис върху каменна колкона със сведения за построена крепост на р. Тича.
10 надписа на надфробни плочи, намерени в Плиска, Мадара, Провадия и други селища в Шуменски окръг, в които се споменава за смъртта на доверени на хана хора, най-вероятно част от неговата свита. Надписите свидетелстват за различните титли използвани от прабългарите – “багатур багаин”, “жупан-таркан” и др.
Сюлейманкьойски ндпис на хан Омуртаг – гръцки надпис на каменна колона, който съдържа част от мирния договор между България и Византия от 815 г.
Хамбарлиски надпис на хан Крум – на гръцки език от двете страни на надгробен камък, даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение.

Това не са гръцки надписи а бългрски ( на български език)изписани с гръцки букви. Нямам време да коментирам надписите един по-един, пък съм и го правил вече.

Айнхард (770-840г.) – биограф на Карл Велики, написал “Животопис н Карл Велики” и “Анали”, където помества важни данни за българо-франксите отношения до 927 г. Точно. И българите владеят територии до франкската източна граница още по времето на Крум. Червената папагалщина отрича тези граници по това време.Тези владяни територии ( Тесалия,Дардания, Илирия, Стар Епир и Нов Епир)се споменават още от Анастасий Библиотекар през ІХв. на VІІІ Вс. Събор.

Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор, открита във Ватикана, която отразява събитията от началото на девети век. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход, последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г., на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.

Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист, автор на “Царе”, където обхваща събитията от периода 813-866 г., като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823 г. Не описва български войски, а споменава българите като войници, което е съвсем различно. Освен това римският Император отказва българска помощ предложена му от българският "книъаз" Омуртаг (ако не бъркам името). Бунта е на верска основа и защищава българското верую в противовес на гръцкото верую което се формира в този период като "еретическо" за българите и т.н.

Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор, както и се опитва да загатне, че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Въбишкия проход.Само не е ясно коя столица е завзел Никифор, понеже името на столицата не е изписано.

Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император.

Свидас “Лексикон” – споменава се победата на хан Крум над аварите и неговото законодателство.

Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г. -----V-----

Фулденски анали – продължение на “Анали” на Айнхард, написано от монасите от манастира Фулда, в което се съдържат данни за хан Крум, хан Омуртаг и хан Пресиян и за неговите победи над Византия през 836 г. Тези "ханове" обаче са изписани в "Аналите" като князове. Това, че червените папагали дават информация за ханове е показателно. Можеха да упоменат и праханове - нямат задръжки.



България при княз Борис I (852-889)

Тук очаквам по-колосални грешки. Дано не е така.


Кратко житие на св. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”, в което се споменават сведения за българския произход на Кирил, за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия. Житието обаче не е "Кирилово", а "Курилово" и този Курил няма брат и той е изобретил буквите и т.н.

Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона, открита в Южна Албания, който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г. В надписа няма свидетелства за покръстване на българите.

Пространно житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор, в която са използвани и оигинални произведения на самия Кирил Философ. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. Смята се, че е възможно да е дело на Методий.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор е Теофилакт Охридски, който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век. Описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх на Българската църква. И тази църква както споменах няма нищо общо с гръцката.

Пространно житие на св. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски), което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г.

Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век, в който се дава информация, сходна с тази в творбата “Успение Кирилово”. Курил, както уточних - родом от Кападокия.

“Учително евангелие” – автор Константин Преславски. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните, което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате. Много ясно произведение за "особеното битие" на българите. Там се споменават не гонения срещу християните, а срещу гръцкото православие. За българското правоверие неделята не е празник, празник е съботата.

Черноризец Храбър – автор на “За буквите”, в която атакува противниците на славянската писменост. Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г. Много голяма тема. Чети д-р Чилингиров в книгата "Готи и гети".

Чудото на св. Георги с българина – старобългарски надпис датиращ от X век, в който са поместени данни за покръстването на българите, за монашеството на княз Борис I и за свалянето на Владимир Расате от престола. Оказва и името на първия български архиепископ – св. Йосиф. Данните не са покръстване , а за прекръстване. За преврата на Михаил и т.н. Борис І не е наречен Борис а Михаил и т.н.

Анастасий Библиотекар – богослов и дипломат на Римската църква през IX век.

Бертински анали – германски летопис, в който се описват събитията от периода VIII-IX век. Описани са данни за покръстването на българите, за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.

Дюканжов каталог на българските архиепископи – византийски текст датиращ от XII век, в който се описва ръкополагането на Климент за епископ и екзарх. Това са архиепископите на Първа Юстинияна. Те не са православни а правоверни християни.

Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г., на който е поставен и българския църковен въпрос. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г.Това не са негови лични впечатление, а официалните анали на Римската църква. Няма поставен въпрос за българската църква. Както няма и индикирана страна България. Има индикирани "българи" чийто княз се нарича Михаил и владее Тесалия, Дардания, Илирия и т.н. и това са територии, които Борис І никога не е владял, поради което не може да се отъждествява този княз Михаил с Борис І.

“За управлението на империята” – автор Константин Багренородни, византийски император. В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България. В творбата се разглеждат битки мужду военните формирования на Империята, кои тя вече не може да контролира и управлява, поради невъзможността си да йм плаща. Начало на националните държави на балканите.

Италианска легенда – автор епископ Гаудерих. Съдържа информация за живота на св. Кирил и Методий, както за пренасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим през 867 г.

Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването.
Тази творба ми е неизвестна. Можеш ли да дадеш повече сведения за нея. Може и на лични.

Кратко житие на св. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан, епископ на Охрид през XIII век. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Климент.Тази кирилица, най-вероятно е или глаголицата или кирилицата. Това обаче НЕ Е азбуката на Св.Курил от Кападокия.

“Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите” – дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. Дават данни за някои административни, битови и религиозно-църковни аспекти от живота в България през IX век., за бунта против покръстването, за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим. Те не дават данни за "стремежа" на българската църква за самостоятелност, А ДАВАТ ДАННИ ЗА АБСОЛЮТНО НЕЗАВИСИМА ЦЪРКВА ОТ РИМ И КОНСТАНТИНОПОЛ. Разбирането на тези отговори е крайъгълен камък в разбирането на българската история. Отговорите също са до княз Михаил, а не до княз БорисІ.

“Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх Фотий. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел.
Това обаче не са съвети, а напътствия, каква Е ПРАВОСЛАВНАТА РЕЛИГИЯ и след като Михаил не се съгласява с тези напътствия и пита за тях Рим, Фотий яростно обвинява постулатите на "българското верую" в Свое Окръжно до Източните Патриарси. Едни от думите са " че споменатите епископи сеят семената на манесовото семе, в поверените йм епископии". Препоръчвам ти да четеш Фотий в превод от Г.Ценов, а не от гръкофила архиепископ Симеон и неговоро протеже в България - В.Златарски - Мошеника.

Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия, насочен срещу България. През 862г. не управлява Михаил ІІ, а майка му Теодора, която подлага на гонения и гръцкото православие.

Пространно житие на св. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия, за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум. Тези сведения не са за Великоморавия, а за Морава, която е в състава на Панония, която е част от провинция Илирия, точно там където беше назначен и Методий за Архиепископ от Римската църква на "реке Брегалнице". Това са български територии точно според този същия Анастасий Библиотекар - летописеца за VІІІ ВС.Събор.

Фулденски анали – съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването.


България по времето на цар Симеон (893-927)



Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години.
Преслав е построен или достроен от Константин Велики и това е документирано.

Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон, написал “Шестоднев”, описал царския дворец в Преслав.

Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”, което представлява първият систематизиран проповеднически сборник, известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. Той се явява основоположник на българската църковна поезия.

Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г., когато Хиросфакт, в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. По този начин Симеон нарочно протака преговорите, за да има възможност да разбие маджарите. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век. Симеон е разбит от маджарите, които достигат до Плевен, Драч и Солун са български от времето на Юстиниян. Виж "юстинияновите новели" . ..
. . . . . . .. . . ..... . .. . . . .

Спирам дотук.По това твое предложение този материал може да бъде само ПРЕПИС от официалната папагалска историография.
Можеш да си купиш един учебник по история и да си го четеш -за какво ти е форума ?
Поздрави.

-----------------------------------------------------------

Позволявам си да го постнна цялото,а не като линк,защото си мисля,че е една доста добра отправна точка.Нямам време да го разглеждам обстойно,поради което не съм сигурен в изчерпателноста на посочените извори.Сигурно има пропуснати,които бихме могли да допълним.
Мен лично,ме заинтригува времевото разделение.
Дали е възможно да направим нещо подобно,т.е.да разделим данните /изворите/ по време,примерно:
ПРАИСТОРИЯ-ПРОТОБЪЛГАРИ
АНТИЧНА ИСТОРИЯ
СТАРА ВЕЛИКА Б-Я
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и т.н.
нещо в този смисъл.Така бихме имали възможност да търсим по-лесно необходимите ни данни за съответния период,който ни интересува в момента.
ЧЕРКЕЗ,ти имаш думата по въпроса.Също и IT-специалистите във форума,а и не само в него.




--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2095785 - 30.04.2008 18:03 [Re: bozman]

Здрасти bozman!
Най-напред се извинявам за късния отговор,но едва сега намерих време да надникна във форума.
Преди да напишеш това:
Цитат:


ще си позволя да уточня много съществени неточности по текста ти, става нали:



и това:
Цитат:



Спирам дотук.По това твое предложение този материал може да бъде само ПРЕПИС от официалната папагалска историография.
Можеш да си купиш един учебник по история и да си го четеш -за какво ти е форума ?



е трябвало да прочетеш това:
Цитат:

Позволявам си да го постнна цялото,а не като линк,защото си мисля,че е една доста добра отправна точка.Нямам време да го разглеждам обстойно,поради което не съм сигурен в изчерпателноста на посочените извори.Сигурно има пропуснати,които бихме могли да допълним.
Мен лично,ме заинтригува времевото разделение.



Тук пределно ясно съм казал,че:
1/ това писание не е мое,а съм го открил в нета.Ако сега се наложи да го търся ,едва ли бих го намерил отново.
2/Ясно съм написал,че не съм го разглеждал основно,камо ли да му правя анализ.
Що се отнася до твойте мъдрувания от сорта на:
Цитат:

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.- никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове.



искам да отбележа за твое сведение,че в официалната ни историография,този документ е известен като "ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ",и всеки който е учил история и е чел въпросния именник може сам да си извади заключения за чии ханове и чия "летопис"става въпрос!
Освен,ако не смяташ,че се нуждаем от вещото ти ръководство!
Няма да правя дисекция на останалият ти "анализ",защото от една страна времето перманентно не ми достига,а от друга-не искам да изпадам в напълно излишна и елементарна софистика!
Накрая,най-учтиво ще те помоля,да не ми даваш съвети,какво и кого да чета и на кого да вярвам.Това решавам единствено-АЗ!
ПОЗДРАВИ!

P.S.Извинявам се ако съм бил малко краен в отговора си.Просто не търпя размахани показалци!

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко

Редактирано от John Dow (30.04.2008 18:05)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2096123 - 01.05.2008 00:28 [Re: John Dow]

Здравей Доу,

Що се отнася до твойте мъдрувания от сорта на:

Цитат:
------------------------------------------------------------

Именник на българските ханове – първият български летопис, датиращ от VII-VIII век. Запазен е в късно копие на славянски език. Съдържа информация за българските ханове до втората половина на VIII век.- никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове.


-----------------------------------------------------------

Това обаче не е мой цитат уважаеми Доу. Мои думи са само тези: "никъде в летописа не е отбелязано, че хановете са български, нито че е "летопис" за български ханове".


искам да отбележа за твое сведение,че в официалната ни историография,този документ е известен като "ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ",и всеки който е учил история и е чел въпросния именник може сам да си извади заключения за чии ханове и чия "летопис"става въпрос!

Благодаря за компетентното сведение. Тъй като съм чел въпросният именник мога да заявя съвсем отговорно, че В НЕГО БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ НЯМА СПОМЕНАТИ. Той дори беше публикуван по едно време във форума. По чии папагалски твърдения ти реши, че става въпрос за български ханове ? Ще ти го постна от собственият си компютър – мисля че превода е от Легата, ако не бъркам. Хайде сега вземи си очелките и ми съобщи къде пише „български” и къде „ханове”. Това, че официалната ВИ историография твърди друго си е за сметка на Червените папагали и на други като тебе чули – недочули – прочели – недопрочели.

Освен,ако не смяташ,че се нуждаем от вещото ти ръководство!

Кои сте ВИЕ уважаеми Доу ?

Няма да правя дисекция на останалият ти "анализ",защото от една страна времето перманентно не ми достига,а от друга-не искам да изпадам в напълно излишна и елементарна софистика!
Накрая,най-учтиво ще те помоля,да не ми даваш съвети,какво и кого да чета и на кого да вярвам.Това решавам единствено-АЗ!
ПОЗДРАВИ!

P.S.Извинявам се ако съм бил малко краен в отговора си.Просто не търпя размахани показалци!

Чети каквото искаш уважаеми Доу и вярвай в каквото си искаш. Твоите писания обаче ще бъдат подлагани на перманентен анализ (при удобни случай и време) и за това не можеш да се сърдиш никому. Те в голямата си част са червенопапагалски и все едно е дали си го писал ти или си го „залепил” от друго място. Аз съм обявил война на Червенопапагалската мисъл и ще я разобличавам по всички ширини и дължини в Свободният пиратски океан на нет. пространството.

Залепям превода от Легата, тъй като не мога да залепя оригиналната снимка :

Уваров препис
Открит през 1946 година
Съхранява се в Москва № Увар ,1334 (10)



Б. Новобългарски превод

“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”


Поздрави.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
John Dow
неидентифициран глупак
***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 227
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2097888 - 03.05.2008 19:14 [Re: bozman]

Здрасти Боцман!
Нали няма да се сърдиш,че прилагам твойте методи?
Цитат:


Залепям превода от Легата, тъй като не мога да залепя оригиналната снимка :

Уваров препис
Открит през 1946 година
Съхранява се в Москва № Увар ,1334 (10)



Б. Новобългарски превод

“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”



Къде,уважаеми Боцмане е написано,че това е превод на Легата?
И смяташ,че аз трябва да го приема за чиста монета и да ти вярвам?особено след това ти твърдение:
Цитат:

Тъй като съм чел въпросният именник мога да заявя съвсем отговорно, че В НЕГО БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ НЯМА СПОМЕНАТИ. Той дори беше публикуван по едно време във форума. По чии папагалски твърдения ти реши, че става въпрос за български ханове ? Ще ти го постна от собственият си компютър – мисля че превода е от Легата, ако не бъркам. Хайде сега вземи си очелките и ми съобщи къде пише „български” и къде „ханове”. Това, че официалната ВИ историография твърди друго си е за сметка на Червените папагали и на други като тебе чули – недочули – прочели – недопрочели.



Това,че е от собственият ти компютър,трябва да ми гарантира,че е вярно?И от кога "BOZMAN" e еденица мярка и критерий за истина!?Каква е гаранцията,че текста не е манипулиран от теб,и примерно умишлено не си истрил прилагателното "български"?
Не ме разбирай грешно,не твърдя,че си го направил.И за твое успокоение ти пращам това:
Авитохолъ живя 300 години, родът му е Доуло, а годината му дилом1 твиремъ2. Ирникъ живя 1503 години, родът му е Доуло, а годината му дилом4 твиремъ5. Гостунъ беше наместник 2 години, родът му е Ерми, а годината му дохс6 твиремъ7. Коуртъ 60 години държа, родът му е Доуло, а годината му е шегор8 вечем9. Безмеръ 3 години, а родът му е Доуло, а годината му шегор10 вечем11. Тези 5 княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ12 княз и до сега. Исперихъ княз – 60 и една13 години, родът му Дуло, а годината му вер14 ениалемъ15. Тервелъ16 – 21 години, родът му Дуло, а годината му текоучитемъ17 твиремъ18 28 години, родът му Дуло, а годината му дванш19 ехтемь20. Севаръ - 15 години, родът му Дуло, а годината му тох21 алтомъ22. Кормисошъ – 17 години, родът му Вокиль, а годината му шегор23 твиремъ24. Този княз измени рода Дулов, казва25 Вихтунь. Винех- 7 години, а родът му Оукил, а годината му наречена шегор26 алемь27. Телец – 3 години, родът му Оугаинъ, а годината му сомор28 алтемь29. И този вместо30 друг. Оуморъ – 40 дни, рода му Оукиль, а [годината] му дилом31 тоутомь3
заедно с линк
към него.
И,тъй като този превод е едно към едно с този за който твърдиш,че е на Легата,да приемам ли априори,че и този е от същия автор?
И още нещо,не с очила,ако искаш и с микроскоп прегледай и двата текста и ми кажи къде е написано,чеВЪПРОСНИТЕ ХАНОВЕ НЕ СА БЪЛГАРСКИ,а примерно са от Папуа-Нова Гвинея?А известно ли ти е,някой представител на друг народ,друга нация или друг етнос някога и някъде-независимо под каква форма-да е предявявал претенций към този текст?
Извода какъв е?
Цитат:

Аз съм обявил война на Червенопапагалската мисъл и ще я разобличавам по всички ширини и дължини в Свободният пиратски океан на нет. пространството



Е,щом си открил своето амплоа,в това да се изживяваш като интернет корсар,това си е твое решение,твое право и твой проблем.
Само за протокола искам да отбележа,че аз също не съм съгласен с много от постулатите в официалната ни история,но не смятам,че това ми дава право да отправям квалификации и откровени обиди,най-малкото пък към хора които не са във форума и съответно не могат да се защитят!Виж да споря и да защитавам своята позиция-да,но без да я налагам на останалите!
И накрая си запазвам правото единствено аз да решавам какво да чета,да вярвам и на кого да отговарям!Както в реала така и в нета!
Остани си със здраве!
ПОЗДРАВИ!

--------------------
не съм толкова млад,че да знам всичко


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2098037 - 04.05.2008 02:14 [Re: John Dow]

Цитат:

Здрасти Боцман!
Нали няма да се сърдиш,че прилагам твойте методи?
Цитат:


Залепям превода от Легата, тъй като не мога да залепя оригиналната снимка :

Уваров препис
Открит през 1946 година
Съхранява се в Москва № Увар ,1334 (10)



Б. Новобългарски превод

“Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А годината му - дилом твирем. Гостун, бидейки наместник, 2 години. Родът му Ерми. А годината му - дохс твирем. Курт държа 60 години. Родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Безмер – 3 години. А родът му Дуло. А годината му – шегор вечем. Тези петима князе държаха властта* на онази страна на Дунава 515 години с остриганите глави. И след това дойде на тази страна на Дунава Есперих княз. Същото е и досега. Есперерих** княз – 60 и една година. Родът му Дуло. А годината му верени алем***. Тервел – 21 година. Родът му Дуло. А годината му – теку читем. твирем. 28 години. Родът му Дуло. А годината му – дван шехтем. Севар – 15 години. Родът му Дуло. А годината му – тох алтом. Кормисош – 17 години. Родът му Вокил. А годината му – шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, сиреч вихтун****. Винех – 7 години. А родът му Укил. А годината му имен шегор алем. Телец – 3 години. Родът му Угаин. А годината му – сомор алтом. И този вместо друг. Умор – 40 дни. Родът му Укил. А годината му дилом тутом.”



Къде,уважаеми Боцмане е написано,че това е превод на Легата?
И смяташ,че аз трябва да го приема за чиста монета и да ти вярвам?особено след това ти твърдение:
Цитат:

Тъй като съм чел въпросният именник мога да заявя съвсем отговорно, че В НЕГО БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ НЯМА СПОМЕНАТИ. Той дори беше публикуван по едно време във форума. По чии папагалски твърдения ти реши, че става въпрос за български ханове ? Ще ти го постна от собственият си компютър – мисля че превода е от Легата, ако не бъркам. Хайде сега вземи си очелките и ми съобщи къде пише „български” и къде „ханове”. Това, че официалната ВИ историография твърди друго си е за сметка на Червените папагали и на други като тебе чули – недочули – прочели – недопрочели.



Това,че е от собственият ти компютър,трябва да ми гарантира,че е вярно?И от кога "BOZMAN" e еденица мярка и критерий за истина!?Каква е гаранцията,че текста не е манипулиран от теб,и примерно умишлено не си истрил прилагателното "български"?
Не ме разбирай грешно,не твърдя,че си го направил.И за твое успокоение ти пращам това:

- Аз разполагам със снимка на оригинала на Уваровият препис амиго. Дадох този превод само за сведение.И текста който даваш не е точен - вкарвам с червено в твоят текст това което е изписано в оригинал. И това е една от многото неточности, които нямам намерение да разглеждам - вече е направено.

Авитохолъ живя 300 години, родът му е Доуло, а годината му дилом1 твиремъ2. Ирникъ живя 1503 години, родът му е Доуло, а годината му дилом4 твиремъ5. Гостунъ беше наместник 2 години, родът му е Ерми, а годината му дохс6 твиремъ7. Коуртъ 60 години държа, родът му е Доуло, а годината му е шегор8 вечем9. Безмеръ 3 години, а родът му е Доуло, а годината му шегор10 вечем11. Тези 5 княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ12 княз и до сега. Исперихъ Есперих или Есгерих княз – 60 и една13 години, родът му Дуло, а годината му вер14 ениалемъ15. Тервелъ16 – 21 години, родът му Дуло, а годината му текоучитемъ17 твиремъ18 28 години, родът му Дуло, а годината му дванш19 ехтемь20. Севаръ - 15 години, родът му Дуло, а годината му тох21 алтомъ22. Кормисошъ – 17 години, родът му Вокиль, а годината му шегор23 твиремъ24. Този княз измени рода Дулов, казва25 Вихтунь. Винех- 7 години, а родът му Оукил, а годината му наречена шегор26 алемь27. Телец – 3 години, родът му Оугаинъ, а годината му сомор28 алтемь29. И този вместо30 друг. Оуморъ – 40 дни, рода му Оукиль, а [годината] му дилом31 тоутомь3
заедно с <a href="//209.85.129.104/search?q=cache:iYfDhP9dT58J:ald-bg.narod.ru/biblioteka/Imenik/Imenik.htm+%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81&hl=bg&ct=clnk&cd=3&gl=bg&client=firefox-a" target="_blank">линк</a>
към него.
И,тъй като този превод е едно към едно с този за който твърдиш,че е на Легата,да приемам ли априори,че и този е от същия автор?

Ами принципно няма значение мисля аз, просто уважих труда на Легата в този случай, в този форум, в този текст - и двата са близки до оригинала.

И още нещо,не с очила,ако искаш и с микроскоп прегледай и двата текста и ми кажи къде е написано,чеВЪПРОСНИТЕ ХАНОВЕ НЕ СА БЪЛГАРСКИ,а примерно са от Папуа-Нова Гвинея?А известно ли ти е,някой представител на друг народ,друга нация или друг етнос някога и някъде-независимо под каква форма-да е предявявал претенций към този текст?

- Това значи, че научната квалитетност на някои други задгранични представители е от по-друго естество, за да предевявят претенции към източник, който не указва никаква народност. Със същата образователна ерудиция, могат да се припознаят за български всички насекоми, птици, бозайници и т.н следствие на очевидният факт, че на тях не е написано че не са български. И ето, че стигнахме до "Луно, Луно земьо македонска..".

Извода какъв е?

Извода е потресаващ Доу. След като въпросните люде написани черно на бяло "кнъязове" са прочетени от теб като "ханове" има ли смисъл да говорим ? Освен ханове , можеш съвсем спокойно да ги наречеш самураи, мандарини, принцове,прилепи, пътпъдъци и т.н. Е,после Боцмана виновен че "обижда" Доу, че не може да чете, а не, че Доу дава нагледни доказателства за тази си невъзможност.

Цитат:

Аз съм обявил война на Червенопапагалската мисъл и ще я разобличавам по всички ширини и дължини в Свободният пиратски океан на нет. пространството



Е,щом си открил своето амплоа,в това да се изживяваш като интернет корсар,това си е твое решение,твое право и твой проблем.
Само за протокола искам да отбележа,че аз също не съм съгласен с много от постулатите в официалната ни история,но не смятам,че това ми дава право да отправям квалификации и откровени обиди,най-малкото пък към хора които не са във форума и съответно не могат да се защитят!

- Ха, не можели да се защитят - че този ХОРУМ да не е затворен терен ? Не можели да се защитят обидените душици, мамини новородени!!! Ами защо не ги защитиш ти Доу ? И без това от корсарската ми секира скоро не е текла топла червенопапагалска кръв. Заповядай - защити ги, моля!!

Виж да споря и да защитавам своята позиция-да,но без да я налагам на останалите!
И накрая си запазвам правото единствено аз да решавам какво да чета,да вярвам и на кого да отговарям!Както в реала така и в нета!

Това е право на всички общо и на всеки поотделно. Не виждам някой да те е лишил от тези ти права, защото тези декларации предполагат едно ощетяване. Такова няма Доу.В други форуми го има - тук слава Богу - все още не.

Остани си със здраве!

Последно да те попитам, понеже виждам че имаш връзка с някои обидени люде. Можеш ли да ги попиташ Доу,колко пъти се чувстват обидени - един път или няколко пъти? На пияна глава може да съм извършил голяма сеч. Ако е повече от един път - публично ще се извиня - на моята възраст такива подвиизи не са богоугодни. Това за разтуха Доу - няма връзка с темата.
ПОЗДРАВИ!
Поздрави и от мен.





--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Legatus
пристрастен
****

Регистриран: 07.07.2006
Мнения: 533
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2100754 - 07.05.2008 17:00 [Re: bozman]

Чудя се аз защо съм се разкихал - а то защо било!

Преводът не е мой - на покойния Моско Москов е, който пък просто е направил малки уточняващи корекции на по-ранни преводи.

Bozman,
за характера на "Именника" определено не си прав и ти много добре си го знаеш, но тая ти пуста страст кръв да лееш винаги надделява.
Хайде, да речем, че Курт да не е Кубрат и Есперих не е Аспарух (именните форми не са идентични - нали на това се опираш?). Но Тервел, Телец и Умор от "Именника" много добре се засичат като български владетели с данните за тях от гръцките и латинските източници.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2104579 - 13.05.2008 01:43 [Re: Legatus]

Цитат:

Чудя се аз защо съм се разкихал - а то защо било!

Преводът не е мой - на покойния Моско Москов е, който пък просто е направил малки уточняващи корекции на по-ранни преводи.

Bozman,
за характера на "Именника" определено не си прав и ти много добре си го знаеш, но тая ти пуста страст кръв да лееш винаги надделява.

Защото на тази земя всичко се плаща с кръв и финикийските знаци никак не могат да я земестят приятел .

Хайде, да речем, че Курт да не е Кубрат и Есперих не е Аспарух (именните форми не са идентични - нали на това се опираш?). Но Тервел, Телец и Умор от "Именника" много добре се засичат като български владетели с данните за тях от гръцките и латинските източници.

Несъгласието по отношение на имената е, че са изопачени - първо и второто което е особено важно - римските и елински източници може и да ги наричат българи - тези хорица обаче нямат и хабер, че са българи. И след като те не са наречени българи - значи не са българи по род, това е от очевидно по очевадно. Поне този, който ги изброява не заявява писмено тази информация. Ти беше заявил преди време, че "именника" е списван през дълъг период от време, което означава че "писачите" са били няколко. И тези няколко писачи - да ги наречем очевидци на събитията по модерному - на Уваровият препис НЕ ЗНАЯТ, че хората са българи и ги определят по племенен признак - дуловци, вокили т.н. и това продължава десетки години. Какво се получава - получава се същото както и при "Дъщерята на Шан" - някои азиатски цигани "стават" българи в очите на цивилизацията - Римската империя, щом навлязат в пределите на Империята и получават като нарицателно името "българи". Тоест всеки, който е влязъл като контролиращ имперските гранични територии и става българин. Ето защо и Константин Богонат прекратява "операцията" срещу "българите". Да обаче те са българи от страна на Империята - от страна на писачите на Уваровият те са си племенни водачи. Пък после се чудим, че авторката на поста се самоопределя като капанка. Ами тя все още - след 3000г. - не е съгласна с името "българин". Кръвта вода не става чоджум - то се предава от баща на син и в случаят на дъщеря. Уваровият е едно много хубава инжекция за постулатите на Римската теза. Това нямаше смисъл да го обяснявам на Доу, защото е отскоро тук, но затова пък му предоставих възможността да "защити" онеправданите червени папагали. Навярно още си подготвя защитата - ще почакам и без това съм до шия потънал в работа. Като за финал - именника си остава Уваров препис и по никакъв начин не може да се нарече "Именник на българските владетели". И ако се нарече - то обезателно с уговорката, че списвателите му, не са наричали "българи" споменатите по долу поименно люде. Иначе ще излезе да даваме пак акъл на древните кого как да назовават по папагалски маниер.
Поздрави.





--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2104896 - 13.05.2008 13:39 [Re: bozman]

Цитат:

Чудя се аз защо съм се разкихал - а то защо било!

Преводът не е мой - на покойния Моско Москов е, който пък просто е направил малки уточняващи корекции на по-ранни преводи.

Bozman,
за характера на "Именника" определено не си прав и ти много добре си го знаеш, но тая ти пуста страст кръв да лееш винаги надделява.

Защото на тази земя всичко се плаща с кръв и финикийските знаци никак не могат да я земестят приятел .

Хайде, да речем, че Курт да не е Кубрат и Есперих не е Аспарух (именните форми не са идентични - нали на това се опираш?). Но Тервел, Телец и Умор от "Именника" много добре се засичат като български владетели с данните за тях от гръцките и латинските източници.

Несъгласието по отношение на имената е, че са изопачени - първо и второто което е особено важно - римските и елински източници може и да ги наричат българи - тези хорица обаче нямат и хабер, че са българи. И след като те не са наречени българи - значи не са българи по род, това е от очевидно по очевадно. Поне този, който ги изброява не заявява писмено тази информация. Ти беше заявил преди време, че "именника" е списван през дълъг период от време, което означава че "писачите" са били няколко. И тези няколко писачи - да ги наречем очевидци на събитията по модерному - на Уваровият препис НЕ ЗНАЯТ, че хората са българи и ги определят по племенен признак - дуловци, вокили т.н. и това продължава десетки години. Какво се получава - получава се същото както и при "Дъщерята на Шан" - някои азиатски цигани "стават" българи в очите на цивилизацията - Римската империя, щом навлязат в пределите на Империята и получават като нарицателно името "българи". Тоест всеки, който е влязъл като контролиращ имперските гранични територии и става българин. Ето защо и Константин Богонат прекратява "операцията" срещу "българите". Да обаче те са българи от страна на Империята - от страна на писачите на Уваровият те са си племенни водачи. Пък после се чудим, че авторката на поста се самоопределя като капанка. Ами тя все още - след 3000г. - не е съгласна с името "българин". Кръвта вода не става чоджум - то се предава от баща на син и в случаят на дъщеря. Уваровият е едно много хубава инжекция за постулатите на Римската теза. Това нямаше смисъл да го обяснявам на Доу, защото е отскоро тук, но затова пък му предоставих възможността да "защити" онеправданите червени папагали. Навярно още си подготвя защитата - ще почакам и без това съм до шия потънал в работа. Като за финал - именника си остава Уваров препис и по никакъв начин не може да се нарече "Именник на българските владетели". И ако се нарече - то обезателно с уговорката, че списвателите му, не са наричали "българи" споменатите по долу поименно люде. Иначе ще излезе да даваме пак акъл на древните кого как да назовават по папагалски маниер.
Поздрави.





Тази тема беше отворена, за да служи като библиотека.
Много ви моля, всички, да се въздържате от коментари тук. Отваряйте нарочни теми по спорните източници.

Благодаря !

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ичиргу боила -- атиша
философ
**

Регистриран: 13.01.2005
Мнения: 1254
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2154374 - 19.07.2008 13:56 [Re: cherkezs]

КНИГА ИЗВОР ЗА ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ -- ЛЕВСКИ - ЛИЧНИ И БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

АВТОР -- ЛЮБОМИР ДОЙЧЕВ
ЗАГЛАВИЕ -- СПОДВИЖНИЧКИ НА АПОСТОЛА
ИЗДАТЕЛСТВО на Отечествения фронт, София, 1984 г.
Шестата книга за Левски

Из любима песен на Левски

------------------------------

Сал за тебе мисля, мамо,
и се готвя аз за боя.
Пред вразите рамо с рамо
в кръв ще се облея !

----------------------------------

По казването на сестра Христина, синът казал на майка си --

--- То беше някога, а отсега нататък чакай -- или главата ми набучена на върлина да стърчи, или пък тялото ми на бесилка да виси !

ПОСЛЕСЛОВ - Хаджи Димитър, Васил Левски, Христо Ботев.....

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...


--------------------
ПРОМЕНЯЙ НЕЩАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ !

Редактирано от ичиргу боила -- атиша (19.07.2008 14:48)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2206565 - 30.09.2008 15:18 [Re: ичиргу боила -- атиша]

Това "рамо с рамо" да не попада в полезрението на Балевска и Брумберг.Че е често използвано клише в изобразителното изкуство.И в поезията, майко мила. Виж разправиите с майката са голяма рядкост в световната героика.Матриархата не е тачен нито на запад нито на изток.И православието не го тачи но явно нашите корени са по дълбоки от християнството.За третия стих пак имам какво да кажа.Ботев е бил тотално скаран с християнството.Аз му прощавам и глава му скланям.Избих рибата май...

--------------------
Тцъ, не съм аз.

Редактирано от Kaiaktzar (30.09.2008 15:33)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2250606 - 20.11.2008 13:18 [Re: Legatus]

Цитат:

Чудя се аз защо съм се разкихал - а то защо било!

Преводът не е мой - на покойния Моско Москов е, който пък просто е направил малки уточняващи корекции на по-ранни преводи.

Bozman,
за характера на "Именника" определено не си прав и ти много добре си го знаеш, но тая ти пуста страст кръв да лееш винаги надделява.
Хайде, да речем, че Курт да не е Кубрат и Есперих не е Аспарух (именните форми не са идентични - нали на това се опираш?). Но Тервел, Телец и Умор от "Именника" много добре се засичат като български владетели с данните за тях от гръцките и латинските източници.




Здравей Легат,
Ами не се опирам на това, просто засичам некоректното изписване. "Опирам" се изключително на това, че тези юнаци - наречени "български владетели" ( Тервел и другите двама) не са от народност българска. Тази "народност" в този исторически момент все още се сформира, се определя, като понятие. Те са "български владетели" по служба. Съвсем наскоро попаднах и на латинският извор за Алцек ( "синът" на на Кубрат - Кетрадес). Ами този Алцек е duce на българи, което означава, че е на римска служба. И поради което намира прием отново при друг "дук". И поради което е възможно точно "баща" му Кубрат - Кетрадес да е магистер милитум в Римската империя. Знаеш че такава е била практиката - императорите назначават най-близките си за цезари, магистрите съответно синовете и зетьовете за дукове и т.н. Това МОЖЕ да послужи И ПОСЛУЖВА като основание за тюркската теза, че въпросните хора са тюрки по народност. Но "станали" българи споследствие. Именно затова говоря, че те НЕ ЗНАЯТ, че са българи и българи ги наричат едва по-късните летописци. Нещо фалшиво в тази картинка да има ??
Поздрави.


--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2253571 - 24.11.2008 21:13 [Re: bozman]

В смисъл че името не е съществувало още?Там събора в Константинопол дето някакъв сирийски поп казал- казах ли ви да не се бъзикаме с България, а той е имал предвид Зигфрид или някой лапландски дедо?То май е и първото споменаване на българи в търсения от Бозман вид.Арменските, арабските и латинските морфеми малко се различават от еталонизирания оригинал, така че не са миродавни.В никакъв случай не твърдя че е етническо име.Подразни ме тезата че е неизвестно име в 7 век.Демек като се омешали тука па си измислили име.В именника може умишлено да е пропуснато, може цензурата да го е изличила,(вмъкнат текст в библейски истории в анти булгарски времена)И в православната библия не се акцентира на нациите, а на героите.Едва ли в християнска книга ще се описва генеалогия на езически герои ако продължението не е христиански хепи енд.Или напомняне за езическо минало на първите християни не само в Юдея.Фрагментарността едва ли е най добрия аналитичен подход в условия на фактологическа оскъдица

--------------------
Тцъ, не съм аз.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2254431 - 26.11.2008 01:48 [Re: Kaiaktzar]

Цитат:


Здравей Каяктар,
В смисъл че името не е съществувало още?Там събора в Константинопол дето някакъв сирийски поп казал- казах ли ви да не се бъзикаме с България, а той е имал предвид Зигфрид или някой лапландски дедо?
- Този събор е през 681г. и споменатият поп (по сведение от Легата, той изобщо не е бил допуснат на Събора)говори, че не е било разумно навлизането на Константин Погонат в Мизия. В смисъл навлизане срещу единоверци - такъв му е подтекста на изказването. Затова и Константин впоследствие"вяло" се сражава, подписва договор с българите, а не с Аспарух и т.н.

То май е и първото споменаване на българи в търсения от Бозман вид.

- Боцман ми е ника. Не е първото.От последните е. Този търсен вид - (в Римската теза той е "намерен" вид. Дори нещо повече - повечето имена на днешните държави в Европа носят служебни имена, а не етнически ) през седми век определено носи етнически белези. Въпреки, че гръцките летописци ( Лакапин)наричат дори Симеон Велики - "мизиец обладан от скитско безумие" -днешните историографски папагали отричат "мизиец" за е етностно име. (Диктата на Големите братя е фатален дори в днешно време.) Първите сведения са от латински писатели доста приближени към императорите за да бъркат нещата като пишат за българите като римски воини - при магистер-милитумите Йоан в Италия, Сабиан в Илирия, при защитата на Сингидум в Долна Панония и т.н. Всички тези данни за българи са преди попското известие.

Арменските, арабските и латинските морфеми малко се различават от еталонизирания оригинал, така че не са миродавни.

- Вярно е, но в случаят по-меродавни няма. Всички боравим с преписи и умуваме над тях. Например с гръцкото окончание "рих" за някои юнаци, за които се твърди, че са германци именно поради това окончание. Латинските източници обаче изписват споменатите хора (Теодорих,Анатарих и т.н.) с окончание "рик". И сведенията на гръцките попове са именно от една ватиканска преписка, която пък е препис от изгорял препис от мадридски ръкопис също препис.Все латински преписи доколкото ми е известно, но не съм сигурен. В "гръцки извори" - изд.1956г. поне 60% са от този ватикански ръкопис. Как е било изписано в оригинала е неизвестно засега. Но пък е много известно как се развива истерията при припознаването на хорицата с "рих" - окончание за германци, изписано от елини...

В никакъв случай не твърдя че е етническо име.Подразни ме тезата че е неизвестно име в 7 век.
- Е, аз не съм казвал такова нещо - някой друг ще е. Дори казвам точно обратното. В VІІ в. служебното име е вече "почти" идентифицирано с етнос, поради окончателното отцепване на българските гранични подразделения от опеката на Константинопол и търсене на собствени доходи. А как войници търсят доходи е известно - с обир на подвластните територии. Изключение прави Теодорих ( който също е дук) който получава званието магистер милитум от Зенон ( написан в латинските източници Zeno - Цено, както непрекъснато твърди Помака, ама кой да чуе) и заминава като такъв в Северна Италия. Като генерал. И си прави една лична империйка и т.н. Което пък е особено неприятно на имперските сили ограничили се между Стената (между Черно и Мр.море) и Босфора. Затова и Империята предприема "набези" в Тракия и Мизия, при възможност да си възвърне загубеното. "Загубените" територии обаче все повече се изолират като самоуправляващи се единици, които в края на краищата се оформят като национални държави. Ето това е простичката истина. Всички монголоидни и азиатски нашествия са от Нечестивия. .

Демек като се омешали тука па си измислили име.В именника може умишлено да е пропуснато, може цензурата да го е изличила,(вмъкнат текст в библейски истории в анти булгарски времена)

- Може, всичко е възможно, но не може да се предположи нещо и то да се приеме за достоверно след като де факто липсва в източника.

И в православната библия не се акцентира на нациите, а на героите.

- Даже и на героите не е, а на това какви са героите - християни или не. Ако са християни - са герои, ако не - езичници и еретици. Преди години тук в този форум изказах предположението, че днешното християнство може да се е различавало от първичното. Тук подвизаващите се Капанка и Леонка тогава се нахвърлиха диво срещу тази идея, пък и не само те. Тази идея обаче се доказа (Табор) и то не от българин за съжаление. А аз изказах тази идея преди Табор да си напише книгата. Какво да правим сега като потенциалът ни български е ограничен.

Едва ли в християнска книга ще се описва генеалогия на езически герои ако продължението не е христиански хепи енд.Или напомняне за езическо минало на първите християни не само в Юдея.Фрагментарността едва ли е най добрия аналитичен подход в условия на фактологическа оскъдица.

- Ами ако фрагментарността не е най-добрия аналитичен способ при оскъдицата, тогава кое може да е ? Именно точно тя е. Скоро попаднах на източник (в който се споменава Алцек - този който всички нарочват за пети син на Кубрат) в който е казано, че Алцек има военнен римски чин - дукс - полковник. И поради тази причина е разквартируван при другият дукс - венетският. Е, след като най-малкия син е полковник от Римската армия, то другите братя трябва да са нещо по-различно от диви монголоиди, нали.
Поздрави.





--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2255936 - 27.11.2008 19:49 [Re: bozman]

Уве Топер е виновен.Много достоверно ми звучи.Подлага на съмнение повечето писмени източници достигнали до нас от запад, и в случая залеза на римската империя.(И цитира автори мен непознати но звучащи благонадеждно)И дума не обелва за източните източници.Което още повече ме навежда на мисълта че си разбира от работата и не анализира на ангро, непознати времена и народи.От друга страна, критик на достоверността на гръкоезични, гръкоазбучни, славяноезични, славянописмени, и унгарски всякакви източници, няма.За арабските съвсем.А не може в един случай да се позоваваш на преписи, а в друг случай да отхвърляш източници със същия мотив.Не ти лично Боцмане, просто разсъждавам.Апропо за ника ми, мислех си че може така да е звучало Киаксар за народните маси Нещо като Каяк цар.Глума. Постскриптум; специално в България и украйнините е имало тотален кънигоцид според мен, и от север и от гърци и турци.И от българи. Така че се налага всеки източник въз основа на който се гради "Римската теория" да бъде изследван откъм достоверност.Поне от Тацит насам.

--------------------
Тцъ, не съм аз.

Редактирано от Kaiaktzar (27.11.2008 20:04)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2256815 - 29.11.2008 02:09 [Re: Kaiaktzar]

Здравей Kaiaktzar,
Напълно споделям тези ти виждания. В Римската теория те са имани пред вид - доколкото е в моите ограничени възможности разбира се. Затова тя разчита именно на хора имали доказан авторитет и образованост в тогавашният свят - К.Марцелин, Енодий, Йордан - имали пряк достъп до горните етажи на властта. И подлага на съмнение неграмотните попски писания на Продължителя на Теофан например. То ясно си личи по текстовете. Е, няма как да не разчитаме на преписи - почти всички първоизточници са преписи от по-късни времена. Но на машинациите не може да се прощава - били те на най-високо ниво, какъвто е случаят с Борис І. Нито в преписа на Валент на писмото на Фотий, нито в отговорите на папа Николай до българите фигурира името Борис І. Има само едно име - княз Михаил. Но упорито и безмозъчно Михаил се отъждествява с Борис І. Ето това е машинация според мен. Преди време с Легата бяхме стигнали доста далеч в тази теза - за различието на Борис І и Княз Михаил. После нещата загубиха устрем и затихнаха. Това е една огромна фалшификация според мен. Ще взема да пусна един пост близък по смисъл, та да поговорим конкретно.
Поздрави.


--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски

Редактирано от bozman (29.11.2008 02:12)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2257151 - 29.11.2008 20:10 [Re: bozman]

Давай!

--------------------
Тцъ, не съм аз.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2309284 - 16.02.2009 17:31 [Re: de13] Прикрепен файл (158 тегления)

Цитат:

Привет на всички!В качеството си на досадна даскалица по история и почитателка на позитивистката школа,предлагам да открием постоянна тема,в която да бъдат давани на разположение всички достъпни извори и историографски данни за българската история.Кажете каква система да предложим и как да разделим изворите,а също и историографските данни.Аз предлагам всеки от съфорумниците,защитаващ определена теза,да дава изворите и историографските данни.Без обсъждане на извори и тези в тази тема,анализа да го оставим за други теми,т.е.да си направим една виртуална христоматия.:)




Това е титулната страница на Клоцовият сборник, където е изписано мнението и на Св. Йероним, засягащ бълг.история.
Приятно четене!


--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2309442 - 16.02.2009 20:53 [Re: bozman]

Цитат:

Цитат:

Привет на всички!В качеството си на досадна даскалица по история и почитателка на позитивистката школа,предлагам да открием постоянна тема,в която да бъдат давани на разположение всички достъпни извори и историографски данни за българската история.Кажете каква система да предложим и как да разделим изворите,а също и историографските данни.Аз предлагам всеки от съфорумниците,защитаващ определена теза,да дава изворите и историографските данни.Без обсъждане на извори и тези в тази тема,анализа да го оставим за други теми,т.е.да си направим една виртуална христоматия.:)




Това е титулната страница на Клоцовият сборник, където е изписано мнението и на Св. Йероним, засягащ бълг.история.
Приятно четене!





А това е страницата където е целият сборник-
15 МВ е и не може да се качи тук:


Glagolita Clozianus: id est, codicis Glagolitici inter suos facile ...
14 Glagolita Clozianus, Bartholom&#228;us Kopitar, John Chrysostom 1836 Prostat apud Carolum Gerold LCCN94231284 OCLC31783003 OCLC68141207 OXFORDN11984885 Church ...
books.google.es/books?id=Es8GAAAAQAAJ...

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
~^Miss Kapriz^~
почетен член
**

Регистриран: 02.03.2009
Мнения: 161
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2339658 - 27.03.2009 15:18 [Re: de13]

Много обичам историята и смятам за напред да се занимавам.А от българската-няма по интересна и по поучителна.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2340663 - 29.03.2009 00:56 [Re: ~^Miss Kapriz^~]

Кажи тогава защо България за две хиляди години,(без малко ), никога не е имала съюзници.Днешния манталитет на българина е следствие може би.Защо?

--------------------
Тцъ, не съм аз.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
niama kak
рекордьор
***

Регистриран: 18.03.2009
Мнения: 2814
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2341485 - 30.03.2009 13:58 [Re: Kaiaktzar]

Цитат:

Кажи тогава защо България за две хиляди години,(без малко ), никога не е имала съюзници.


Това от къде го разбра?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2342439 - 31.03.2009 21:27 [Re: niama kak]

От книгите.Печенеги и кумани ги броя федерати, опита за съюз със гърците срещу латините завършва печално при Калоян, 1 св война единствения истински съюзник в пълния смисъл на думата май ще се окаже Турция, парадоксално но факт.2 св. война също нямаме съюзници защото не участваме във войната.Русия в първата агресия срещу нас тотално се скатава и даже изтегля офицерите си обучаващи българската армия-егати съюзника.Днес ако Турция стане ислямска държава и ни нагъне, пак нямаме съюзник.После що сме били индивидуалисти, егоисти, и т.н.Като сме били силни, не ни е пукало, като сме се огепцали, станали сме сервилни, което също е индивидуализъм, егоизъм ит.н.За балканските мижитурки наоколо-сърби, румунещи, ромолещи, гърци, няма смисъл да говоря.Виж ги и македонците, изтървеш ги за петдесетина години, и те готови да си забият чикийката в гъза на България.

--------------------
Тцъ, не съм аз.

Редактирано от Kaiaktzar (31.03.2009 21:35)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
niama kak
рекордьор
***

Регистриран: 18.03.2009
Мнения: 2814
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2342506 - 31.03.2009 23:06 [Re: Kaiaktzar]

Цитат:

От книгите.Печенеги и кумани ги броя федерати, опита за съюз със гърците срещу латините завършва печално при Калоян, 1 св война единствения истински съюзник в пълния смисъл на думата май ще се окаже Турция, парадоксално но факт.2 св. война също нямаме съюзници защото не участваме във войната.Русия в първата агресия срещу нас тотално се скатава и даже изтегля офицерите си обучаващи българската армия-егати съюзника.Днес ако Турция стане ислямска държава и ни нагъне, пак нямаме съюзник.После що сме били индивидуалисти, егоисти, и т.н.Като сме били силни, не ни е пукало, като сме се огепцали, станали сме сервилни, което също е индивидуализъм, егоизъм ит.н.За балканските мижитурки наоколо-сърби, румунещи, ромолещи, гърци, няма смисъл да говоря.Виж ги и македонците, изтървеш ги за петдесетина години, и те готови да си забият чикийката в гъза на България.


Здравей. В книгите също така пише, че няма вечни приятели, а има вечни интереси, така че не се притеснявай за това. По-лошото е, че нашите политици от дълго време не могат или не искат да го разберат, или май става въпрос за лични интереси.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2342518 - 31.03.2009 23:21 [Re: niama kak]

И вечни врагове няма.С едно изключение.За нас целия свят е враг.И руснаците на нас са се метнали.

--------------------
Тцъ, не съм аз.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2346288 - 06.04.2009 21:38 [Re: niama kak]

Идеята на тази тема е да се дава само инфо за извори, а не да се разискват идеи !
Отворете нарочна тема за целта !

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
niama kak
рекордьор
***

Регистриран: 18.03.2009
Мнения: 2814
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2346318 - 06.04.2009 22:26 [Re: cherkezs]

Цитат:

Идеята на тази тема е да се дава само инфо за извори, а не да се разискват идеи !
Отворете нарочна тема за целта !


Извинявай ,но тук доста хора разискват, като интрепретират изворите както им изнася. Прочети внимателно, какво съм писал и дали изказвам определено мнение по въпроса. Приемам всякакво мнение , стига хората които го пускат да не са крайни, и да мислят, че само те са прави.

Редактирано от niama kak (06.04.2009 22:38)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kaiaktzar
темник
**

Регистриран: 27.06.2008
Мнения: 2368
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2346457 - 07.04.2009 01:01 [Re: cherkezs]

Пардон.

--------------------
Тцъ, не съм аз.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
strawberry
ветеран
***

Регистриран: 24.10.2009
Мнения: 1496
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2532646 - 12.12.2009 11:26 [Re: Kaiaktzar]

ХИПОТЕЗИ ЗА НАРОДНОСТНОТО ИМЕ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
http://protobulgarians.com

За семантиката на българския етноним са изказани множество хипотези, които са в тясна връзка с теориите за българския етнически произход. Опит за тяхната систематизация прави още в началото на века проф. Ив. Шишманов [Критически преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името "българин", Сборник народни умотворения, кн. XVI-XVII / 1900 г., с. 505-753]. В 1774 г. Тунман обявява българите за тюрко-татарско племе. Енгел (1797 г.) ги смята само за татари. Юрий Венелин (1829 г.) създава славянската хипотеза за произхода на древните българи. Френ (1830-1832 г.) решава, че те са етническа амалгама от фини, тюрки и славяни. Шафарик (1837 г.) пък смята, че те са урало-чудско племе. Същата година Цайс ги обявява за хуни, а Иловайски се връща към хипотезата на Ю. Венелин. След 60-те години на XIX-ти век историческата наука категорично установява, че древните българи са от неславянски произход. Хволсон ги обявява за угри. Куник търси в чувашкия език живи древнобългарски езикови остатъци. В. Томашек и Г. Немет, извеждайки българското народностно име от тюркската дума булгамак-смесвам, изказват теорията за смесения етнически характер на древните българи и за тяхното формиране между IV-V век в Прикавказието. По-нови издания, в които се дискутират теориите за българския етноним са тези на Голийски [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК София. 2003, стр. 353-354], Рашев [Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век. Второ допълнено издание. Фабер. София. 2004], Степанов [Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България. Издателство Агато, 1999] и Тодоров-Бемберски [Христо Тодоров-Бемберски, Името българи – история и същност. Библиотека Елбекен. ИК Огледало. София. 2004]. Тези, както и някои по-нови теории са описани и обсъдени по-долу:
1) В съзнанието на българите е запазен смътен спомен за техния произход, който обаче никога не е отъждествяван с тюрките и хуните. Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения от средата на XIX-ти век Цани Гинчев предава наученото от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия.Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, “що бил у Персия и разсипан кой знае кога (град Балх ?)”. На основата на неизвестни документи, преди 150 години Георги Стойков Раковски е пише: “Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари”. И още “Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир ?), и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...”.
2) Съгласно една много разпространена етимология в миналото, името българи произлиза от названието на река Волга, от района на която те са дошли на Балканите. Подобно мнение е било изградено преди няколко века и е регистрирано в редица писмени източници, чужди и български. Предполагало се, че първоначално българите живеят в района на р. Волга и там създават много градове, между които Болгар, Биляр и др. В определен момент, част от волжските българи се отделят и се заселват в района на р. Дунав, където създават своя държава. В тази доста примитивна спрямо историческата истина теория се приема a priori, че волжските и отделилите се от тях дунавски българи са тюрки от самото си начало. Фактът, че при днешните дунавски българи практически няма и следи от първоначалния им тюркизъм се обяснява доста “убедително” с това, че те са били малобройни и лесно се ославянчили в новата за тях среда. Тази вече наивна легенда е все още доста популярна днес в Русия и особено в руските републики, наследници на бившата Волжско-Камска България. Науката обаче е доказала, че историческият път на българите е бил доста по-сложен и е преминал през етапа на Кубратова България. Натрупани са вече и много доказателства, че в “предкубратовия” етап съдбата на българите е тясно свързана с историята на сарматите и други ирански племена. С това тази теория е отхвърлена, но за нещастие мнението за “извечния” номадизъм и тюркизъм на древните българи се е запазило като догма за много историци, особено за тези в руските републики.
3) Съгласно друга, малко по-прецизна теория, прабългарите се появат на историческата сцена в предкубратовия период като част от нахлулите в Източна Европа хунски племена, които са от различен етнически произход. Всред тях преобладават южносибирските племена хуни, от които впоследствие се отделят тюрките. Съгласно тази теория, името българи се обяснява като произлизащо от алтайския глагол “булгамак”- смесвам, разбърквам. Оттук се извежда смисълът “смесен народ” на думата “булг&#224;р” с който почти всички тюркски народи наричат българите [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003; стр. 353-354; Рашо Рашев: Прабългарите и Българското ханство на Дунав. София. “Класика и Стил” ЕООД. 2001]. Следователно, ако древните българи са били тюрки те също щяха да се самонаричат “булг&#224;р”. Обаче те се наричат българи или блъгари с “ъ” под ударение. Наличието на ударено “ъ” в българския етноним е фонетично явление съвършено чуждо за тюркските езици, които не могат да го обяснят. От друга страна, едва ли древните българи биха се самонарекли “смесен народ”. Всъщност, кой народ не е получен от смесването на два и повече етноса? Нима англичаните не са потомци на над 20 етноса, включващи първоначално народи от Средиземноморието и от Памир, в последствие келти, италийци, викинги, нормани, германски племена, още по-късно французи. Защо само българите ще се нарекат “смесен народ” след като огромен брой други народи са във висша степен “смесени”, но никой от тях не го отразява в своя етноним?
Теорията за хуно-сибирския произход на прабългарите има два варианта в официалната българска историография. Според единия вариант, прабългарите като чисти хуни дошли заедно с известните “герои” Баламбер, Руа, Мундзук, Блед и Атила направо от долината на река Иртиш, Южен Сибир. Тази езотерична теория влиза в противоречие с по-нови факти, съгласно които хуните на Атила са заварили прабългарите, отседнали в степта северно от Кавказ и Черно море поне три века преди тях. Другата версия се съобразява с това грубо противоречие и приема, че прабългарите живеели в днешен Източен Казахстан и когато хуните минали през техните земи, те се изтеглили на изток към Черно море. Това добре, но лошото е, че по времето когато хуните са минали през днешен Казахстан, там вече над две хилядолетия са живели ирански племена от вида саки. И вторият вариант увисва във въздуха, но това не пречи да се изучава в учебниците по история на България [История на България, том 2, 1981, Издание на БАН, стр. 60]. И за двете теории не се представят никакви доказателства, нито археологически, нито писмени документи, нито топоними, нито езикови следи, нито даже легенди.
Засега тази теория има най-много привърженици главно поради това, че тя беше най-дълго време изучавана в училище и все още се среща в голям брой енциклопедии и печатни издания. Предлаганата обаче в рамките на “хунската” теория етимология на етнонима българи = смесен народ не е убедителна и вече не се възприема даже от най-яростните и привърженици. Новите исторически данни и документи детайлизират още повече началните моменти от предкубратовата история на българите и ги отдалечават по време и място от хунските племена. Става ясно, че първите български племена се появяват в Европа като носители на сарматска и иранска култура много по-рано от хуните.
За историците от по-старите поколения е бил твърде убедителен фактът, че прабългарите се появяват на историческата сцена (разбирай в погледа на Византия) едновременно с хуните през злощастната 371 год. През тази година хуните приближават Кавказ и разгромяват племената от аланския съюз, а по-късно и по-западните готски племена. Съдбата на българите, живеещи на територията на днешен Дагестан е неясна, но по всичко изглежда, хунската буря не ги е засегнала сериозно. Част от народностите, въвлечени от хуните в тези събития: алани, славяни, готи, гепиди и др. са били известни от по-рано на византийските и западноевропейските хронисти като племена различни от хуните.
Древноруските летописци отбелязват, че българите са произлезли от скитите, "рекше от козар" [Полное собрание русских летописей. М., 1962. Том. 1. Стр. 11.]. Съгласно древната арменска география Ашхарацуйц, основана на данни от Клавдий Птолемей (II-ри век) и Мар Абас Катина (не по-късно от III-ти век), по времето на арменския владетел Аршак прабългарите са населявали земи близо до Кавказ. След размирици в планината, част от българите, водени от Вананд (Вунд) се преселват в плодородни земи на юг в Армения. Тук очевидно се има пред вид времето на арменския владетел Аршак I (128 – 115 г. пр. н.е.). За привържениците на теорията за хунския етнически произход на прабългарите това е крайно неприемливо и те твърдят, че това събитие е станало по времето на следващия арменски владетел с това име, Аршак II (364 – 382 г. от н. е.). Обаче, самият Мар-Абас-Катина е живял не по-късно от III-ти век и никак не е ясно как ще да е знаел какво ще се случи 100 години след смъртта му.
Наскоро П. Добрев публикува многобройни новооткрити факти, че българите на Вананд са били значим и активен фактор във важни събития от арменската история с религиозен и военен характер далеч преди времето на Аршак II [П. Добрев. Древните българи през погледа на арменските историци и географи. В книгата: Българи и арменци – заедно през вековете. София. 2001]. Многобройни и значими факти за присъствието на българите в Армения още през I в. преди н.е. привежда и Атанас Стаматов [Атанас Стаматов. Tempora incognita на ранната българска история. Автор: Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски"]. Днес, арменски и руски историци приемат, че преселението на българите на Вананд е става по времето на Аршак I, т.е., около 490 години преди хуните да приближат района на Кавказ. По това време, най-близките хунски племена, говорещи на непознат на науката (предтюркски ?) език са се намирали на около 2000 км на север и изток от Кавказ. В същото време, пространството на север от Кавказ е било претъпкано от ираноезични племена: скити, сармати, алани, саки.
Друг важен проблем с тази теория е въображаемият “тюркски” език на прабългарите. Като много тежък довод в полза на възможното тюркоезичие на прабългарите се приема фактът, че наследниците на волжските българи в момента говорят на тюркски език. По-голяма част от изследователите обаче приемат, че българите-мюсюлмани на Волга са загубили окончателно своя език и са приели огузо-кипчагския език едва към края на XIII век с нахлуването на татаро-монголите. Няма нито един изворов материал, който да сочи точно какъв е бил литературният език във Волжска България в домонголско време, но в много документи се твърди, че той не е бил тюркски.
Ако прабългарите са действително първото алтайско (по-точно южносибирско) население от хунски произход пристигнало в Европа, те биха говорили на език еднакъв или близък до този на Атиловите хуни. Обаче езикът на Атиловите хуни и на хуните въобще днес е практически неизвестен, тъй като са останали само 20-тина думи от него. Езикът на тюрките излиза на историческата сцена три века след това, на място отдалечено на 5000 км на Изток. Как тогава един почти неизвестен език (езикът на прабългарите) с лекота се причислява към езика на друг народ, още по-малко известен (хуните) и се обявява за тюркски език?
Съществува едно огромно неудобство на т.н. тюркска теория за произхода на прабългарите, което често се премълчава. Това е фактът, че в съвременния унгарски език има около 300 думи от древнотюркски произход, а в съвременния български език думите от предполагаемо древнотюркски произход са само няколко (бъбрек, шейна, тояга, корем, бисер, чертог, имената Курт, Омортаг). С твърде силно “затягане на гайките” към тези думи се причисляват още десетина военни термина от епохата на канска България, които всъщност са били тогавашни “международни термини” с широко приложение от Индия до Месопотамия. Спори се дали няколкото религиозни (колобър, капище) и административни (хан-кан, таркан, боил, багатур) термини са с тюркски или ирански произход. На някои от тези думи сега се открива иранска етимология (бисер, чертог, тояга, таркан, багатур). Най-новите данни говорят, че това са стари термини и думи съществували в иранска среда и заимствани след десетина века от тюрките. Но даже и всички тези спорни думи да са тюркски, общият им брой едва ли ще надхвърли 30. В такъв случай, как е възможно управляващите тюрки в България да са били толкова славянофилски настроени, че да забравят напълно езика си, а в Унгария при пълна липса на тюркски субстрат да има толкова следи от този език? Този проблем никой досега не го е разрешил, но едва ли е нужно някой да си прави труда, защото всъщност такъв проблем не съществува, просто прабългарите не са говорили на тюркски език.
4) Съществува и теория, според която името българи произлиза от две тюркски думи “булг” и “ури” и означава “смесени угри”. Тук се предполага, че древните българи са били угро-фински (уралски) народ от типа на унгарците, което отдавна е отхвърлено.
5) Друга теория учи, че името българи произлиза от угро-финските думи “бул”-пет и “угри” и означава буквално петима угри (има се пред вид синовете на Кубрат). И тук важи по-горната констатация, че българите не са били угри, още по-малко само пет. Следваща теория свързва етнонима на българите с този на башкирите (башкир-булгар = пет узи), друга с този на уйгурите (булгар = пет хуни !). От този род “математични” теории са и разшифровката на наименованията на най-важните племена, образували древнобългарския етнос. Така, оногури означавало 10 (он на тюркски) угри (рода), името кутригури (деформирано като кутургури, после на утургури, за да се стигне до отузгури) се превежда като 30 (отуз на тюркски) гури (рода) и т.н. Наименованието сарагури пък се превежда като “жълто-бели” (саръ + ак на тюркски) гури (рода). Това са езикови фокуси, чиято публика все повече намалява. По подобен начин, думата Сар (бял) от названието Саркел (Бяла крепост) се транскрибира с тюркските Саръ + ак =Жълто+бяло=бяло (?!).
6) Съгласно една по-нова, доста цитирана напоследък теория, името българи произлиза от монголското название “булган” на едно дребно животинче-гризач (самур, по български - бялка). В тази теория има и второ предположение, а именно причината да се издигне самурът на такъв висок постамент е това, че това животинче е тотем на българите. Тази хипотеза би била възможна, ако древните българи бяха монголски номади. Обаче, древните българи са били 95% европеиди, при това необикновено високи спрямо своите съвременници. Освен това, не е известно древните българи да са имали изобщо тотем, камо ли тотем гризач. В съвременната и древна митология на българите няма и следа от някаква легенда за тотемен произход, с изключение на известно по-особено отношение към елена. Не е така обаче при всички съвременни тюркски народи, които прекрасно знаят древнотюркската легенда за произхода на своите общи предци от вълчица, “омъжила” се за единствения останал жив хун от ордата, нахлула в Европа. Съгласно други тотемни теории, от китайската форма на българското име “пу-ку” се извежда формулата българин = потомък на бика, а предполагаемата тюркска етимология дава друга формула – българин = потомък на вълка.
От друга страна, стопанската история на древните българи е доказала, че за разлика от хуните, техните “предполагаеми братовчеди” – българите, са имали много добре развита производствена дейност. Поради това, на името на българите са били наречени много стоки, изделия и предмети: обработена кожа юфт, вид кожени ботуши, сорт пшеница, златарски изделия, музикален инструмент, зеленчуци и храни. Например, в района на Памир до скоро са се търсили много т.н. “български ботуши”, в поемата “Шах Наме” на Фирдоуси (персийският Паисий) се споменава за “българско агне”, без което никоя трапеза не може да бъде вкусна. В много ресторанти в Иран все още се предлага ястието “българско шишче”, приготвяно по същия начин, както и у нас. В Русия е известен т.н. “болгарский перец”, в Афганистан е популярен т.н. “български вятър”, който духа няколко дни в годината над Кабул и се вярва, че той носи здраве. Известен е и струнният инструмент “булгария”, за който се пише, че бил прототип на гръцката тамбура бузуки. В такъв случай, защо българския етноним да не означава и добре обработена кожа, пшеница, златарски изделия и тамбура. Въпреки всички аргументи против, хипотезата за тотемния произход от самура все още стои в началото на много учебници по история.
7) Името българи се свързва с древнонемския глагол balgen – сражавам се. От тук идва и думата “balger” – размирник. По-вероятно да е обратното, древните българи да са предали името си на една дейност, която са вършели доста добре.
8) Името българи може да произлиза от аланската дума “бългаерон” – хора, живеещи в покрайнините на планина, загорци. Тъй като аланите и българите са били сродни народи, живеещи почти винаги редом един до друг, тази хипотеза е твърде вероятна. Думата “бългаерон”- планинци, загорци, сигурно отразява част от семантиката на етнонима българи, но сигурно не цялата и вероятно не най-важната. Името “Загора” се появява като официално име на Дунавска България между XI-ти и XIV-ти век. Ето какво пише в грамотата на цар Иван Александър (1331-1371), която той дава на Венецианската република: “…..Клетва и договор на Александър – цар на Загора или България с Венецианската сеньория от 1346 г”. В друга подобна грамота четем: “….императора на Загора, Александър…”. В действителност, ядрото на българския народ винаги е живяло в подножието на планина и не може да бъде планинско.
9) Името българи може да произлиза от източноиранския топоним, име на древния град Балх - столица на едноименната държава около него. На езика на индо-ариите, санскрит, името на града и държавата звучат Бахлика, но на по-късния пракрит то се променя на Балхара. За сравнение, държавата на саките се е наричала Сакика на санскрит и Сакара на пракрит. Като име Балхара е известно и в арабски източници, а също Балхара е известна царска династия в Северна Индия и доста разпространено фамилно име в днешна Индия. От дълго време тази хипотеза упорито се поддържа от П. Добрев и се споделя и от множество млади изследователи (Цв. Степанов, П. Голийски). Напоследък тази представа за произхода на първобългарите беше подкрепена и от утвърдени български историци (Александър Фол, Георги Бакалов, Георги Марков, Божидар Димитров, Пламен Павлов и др.) [Димитров Б. 12 мита в българската история. Фондация Ком. София. 2005; Българите. Атлас. Под ред. На Ал. Фол. София. 2001]. От западноевропейските историци, Altheim поддържа теорията за идването на прабългарите от Северо-Източен Иран [Altheim F., Geschichte der Hunnen. В., 1959-1962, Bd. 1. S. 85]. Покойният вече известен тюрколог Емелян Притсак, който в началото поддържаше идеята за тюркският произход на прабългарите, е заявил напоследък при едно свое изказване в аулата на Софийския университет, че “прабългарите не могат да бъдат тюрки”.
Съгласно тази теория, семантиката на етнонима “българи” се извежда от памирската дума “бала” - висок, велик, главен. Не само фонетичното сходство на топонима Балх и името на държавата Бахлика - Балхара с българския етноним обясняват тази хипотеза. Археологическите открития показват, че древните българи, живяли в днешна североизточна България са били в голямото си мнозинство сармати [Р. Рашев. За произхода на прабългарите. В: Studia protobulgarica.Сб. В чест на Б. Бешевлиев. В. Търново, 1993, стр. 23-24]. Преди преселването си в района на Кавказ, сарматите обаче са живеели в района на Средна Азия, около и северно от град Балх, а също и в държавите Согдиана и Мидия. Езиковите данни, а също и данните от различни хроники и документи подкрепят тезата за това, че древните прабългарски племена са мигрирали от района на Древна Скития (междуречието на Сърдаря и Амударя), Бактрия и Таримската котловина. Тези източноирански племена са имали хилядолетна държава, внушителни градове и висока култура и са контактували дълго време с древните цивилизации в района на река Инд, Месопотамия и Китай.
10) Напоследък беше изказана нова хипотеза, основаваща се на стопанската история на древните българи от района на Памир [Руслан Костов. Минералогичните познания на древните българи по някои средновековни източници. Годишник на Минно-геоложкия университет, том 46, свитък І, Геология и геофизика, София, 2003]. Той установява, че районите населявани от древните български групи се припокриват с районите на разпространение и добив на прозрачния планински кварц и други скъпоценни минерали. Освен това, между широко разпространеното в миналото и днес название на този кварц (Белур, Белаур, Берула, Буралу) и етнонима на древнобългарското население Булор (булур, болор, булхор) има близко подобие. От тук се заключава, че след като това население добива и търгува със скъпоценни минерали с название близко до техния етноним, между названието на минерала и етнонима вероятно има връзка. Тази връзка би дала една семантика на древния български етноним като бистрия (чистия, кристалния) народ, който е добивал, обработвал и търгувал със скъпоценни минерали. Засега, авторите не отговарят на въпроса кое би могло да е първично, българския етноним или названието “планински кварц”. Тази теория е интересна с това, че химичният елемент берилий може да носи название свързано с българския етноним.
11) Същият автор [Руслан Костов. Минералогичните познания на древните българи по някои средновековни източници. Годишник на Минно-геоложкия университет, том 46, свитък І, Геология и геофизика, София, 2003], изследвайки връзката между древните българи в Памир и добиваните от тях скъпоценни минерали указва и на още една възможност за етимологизиране на българския етноним. Лазуритът е бил свещен минерал за народите от Двуречието, Древен Египет, Индия и Китай. Главният източник за този минерал е бил Хиндукуш с древното и днешно находище Сари Санг (Sar-e-Sang). Това находище е било познато в миналото с названието на селището Фиргаму. Вероятно от тук идват и названията Ферганска долина, ферганска красота, фергански антропологичен тип и др. Имайки пред вид, че при таджиките началния звук “б” често преминава във “ф” (сравни таджикското название на българите - фалгар), възможно е оригиналното название на това селище да било производно от Биргаму (с корен бирг-, който с преход р-л дава билг- и бълг-). Добавянето на суфиксът -ар (-ор; -ур) към названието на находището (селището) с корен Билг- (Бълг-) биха дали етнонима билгар (българ). Също, племена с название Борги са живяли в страната Ария, на изток от Балхара. И тук по-вероятна изглежда обратната етимологизация – названието на селището да произлиза от етнонима на неговото (протобългарско) население, понеже княжества с подобни имена Болор, Булхор и др. са регистрирани на други места, изолирани от това селище.
12) Съществува предположение, че името “българин” е свързано с числото седем. Това е подчертано най-пълно от Милош Сидеров в книгата "Блъгарианството, религията на седемте". Той представя убедителни доказателства, че религията на старите българи е включвала почит към седемте известни тогава планети и от тук се обяснява извънредно голямото уважение към числото седем при тях. Всъщност, тези елементи на културата на древните българи са общи с тези на народите от Месопотамия и Иран. Според този автор във всички стари писмени паметници и извори, българите са наричани "блъгари". Петър Добрев в книгата си "Необичайното и необикновеното в ранната българска история" пише: "В адъгската група езици се среща понятието "блъгер", означаващо цяло, съставено от седем части. На тази основа Сидеров предполага, че българин означава "славещ седемте". Адигейците (касогите или зихите) са живяли в средните векове на съседна или обща територия с прабългарите и сигурно са познавали добре вярванията и традициите на българите. Тук обаче е също възможна обратна етимологизация, която е по-вероятна. Например, в българския език етнонимът “скити” има смисъл на скитници, скитащи хора, но това не означава, че скитското самоназвание “сколоти” е означало същото.
13) В една по-нова хипотеза се предполага, че името “българи” означава “жители на градове”. По този начин се цели да се обяснят многобройните споменавания на държави и народи в райони на Памир, които съдържат в основата си думи подобни на българския етноним (Бахлика, Балхара, Бугар, Болуга, Палгар). Действително, българите са имали градове от дълбока древност, но по-големият брой от тях винаги са били земеделци.
14) В друга по-стара хипотеза на В. М. Флорински [цит. по Христо Тодоров-Бемберски. Името българи – история и същност. Библиотека Елбекен. ИК Огледало. София. 2004] се приема, че името българи произлиза от славянската дума “бол” – голям, силен и иранската дума “гара” – планина. Според тази хипотеза, етнонимът българи трябва да означава “хора от големите планини”, т.е., планинци, загорци. В действителност, българите като земеделски народ са живеели в подножието на планина и никога не са били планинци.
15) Съществува и хипотеза, основана на фонетичното сходство на “българ” с иранската дума “бон-гар”. Според една иранска легенда, когато Александър Велики превзема Персия, част от населението се скрива в дъното (“бон” на персийски) на една пещера (гар). След това те напускат пещерата и построяват град. Тези хора били наречени “бонгар”, което някои тълкуват като “българ”. Все пак трябва да имаме пред вид, че по времето на Александър Велики това прото-българско население не е било с числеността на едно семейство, а цял народ с държава и етнотним.
16) Съгласно редица други теории, думата “българ” означава висок бряг, голяма ръка, водни хора, речни хора, ходещи гордо, бунтари, смесени скитници, големи и богати, варвари, размирници и т.н. Явно е, че не е необходимо да се коментират тези “хипотези”, представляващи по-скоро необосновани хрумвания.
17) Името българи може да произлиза от кюрдската дума “булгур”-мляна пшеница, която дума вероятно произлиза от кюрдската дума “белгер” – голям гладък камък (хромел) върху който се смила зърно и сол [Галлямов С. А. Башкорды от Гильгамеша до Заратуштры. Уфа, РИО РУНМЦ Госкомнауки РБ, 1999]. Тази дума, със същото значение я има във езика фарси и в българския език и всъщност представлява един малък пример за етническото родство на иранците и българите.
18) Името българи произлиза от името на някоя от следните реки и езера: Волга, Буг, Буджак, Балхаш. Тук, освен външното фонетично сходство трябва да се търси и историческа и хронологична връзка, а такава или отсъства, или съществува но в обратен ред, както е при името Волга.
19) Името българи произлиза от името на някой от следните градове: Болгар, Болград, Бухара. Същото, както и при хипотезите под т. 18, може да се каже и тук.
20) Името българи произлиза от името на някой от следните митични праотци: Белар, Булгар, Българ, Вулгер, Буляр, Биляр, Болг, Волг, Болк, Бог, Бого. Доколкото легендите отразяват в неясна форма някакво далечно историческо събитие, тези хипотези могат да помогнат да се разберат някои връзки и събития от най-ранната история на българите. Най-малкото, те показват, че древните българи не са се виждали като произлезли от някакво тотемно животно, а са били много древен народ произлязъл от легендарна митологична личност.
21) Знае се, че част от източно иранските племена от Памир, прогонени от гърците, се заселват в земите на келтите, в частност в Ирландия. В съвременната история на Ирландия и Шотландия се учи, че сред келтите, които имигрират от района на Памир през IV-V-ти век пр. н.е. има народ наречен BOLGI, чието име на старокелтски език звучи като BOLGAR. На Британските острови пристигат на четири вълни сродни заселници, от които последната четвърта вълна, т.н. Fir bolg (народът bolg) е била най-многобройна. В подобно преселение участват и прабългарите, но това все още не се учи в българската история.
22) Името българи може би произлиза от някоя от следните думи: плуг, благ, боляр, болгур, боллук (много, тюркски от ирански), bulge (издигам се, изпъквам – англ). Някоя от тези думи действително може да има общ праиндоевропейски или даже нострадически корен с българския етноним, примерно думата bulge. Подобен, но много по-подробен и общ анализ на връзката между българския етноним и множество думи от езиците на Стария свят е направен в последно време [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003] и е коментиран на следващите страници.
23) В много персийски и арабски източници от първите векове на н.е., българите, живеещи в Северен Кавказ са били наричани БУРДЖАНИ. По-късно, това название се прехвърля и върху българите, образували Дунавска България. Семантиката на тази форма на етнонима засега не е обяснена. Някои (Киряк Цонев) считат, че тя идва от подобна арабска дума, означаваща КУЛА, което е твърде съмнително. Най-вероятно, бурджани =земеделци.
24) Напоследък някои наши историци, повлияни от множеството нови факти и исторически източници промениха своите стари представи за произхода и родината на прабългарите. Вместо 100 % хуни и тюрки, сега прабългарите се представят като иранци, примесени с малко угри и тюрки. От тези нови позиции се твърди, че мнозинството обикновени българи били сармати, но управляващият ги слой бил хунски, наричан тюркски. Това все пак е една по-реалистична представа, що се отнася до езика на прабългарите, но тя не отговаря на главните проблеми: защо прабългарите създават много държави със сложна управленческа терминология, защо имат толкова много и големи градове, защо имат образцово земеделие и занаяти. Осъзнавайки невъзможността да намерят буквалния превод и семантиката на българския етноним в онези исторически рамки, в които те задължително поставят българите, някои историци достигнаха до хипотезата, че българин може да означава просто “човек” [Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век. Второ допълнено издание. Фабер. София. 2004]. Тази хипотеза обаче отново се обосновава единствено и само с езикови данни. Според тях, основата на българския етноним е bul и нейните фонетични варианти (bol, bal, byl) произлизат от хипотетичната праформа *b&#229;l (човек, мъж). Като се добави към нея окончание за множествено число k и се получава *b&#229;lк, което може да се промени на Balh, Bolh, Bolg, със значение “хора, племе, народ”. Това вече е по-добре отколкото “смесени мелези” или “полуслепи гризачи”, но все пак се поставят въпроси, от кой език идва тази праформа *b&#229;l, защо множествено число се образува като в арменския език, защо никой не помни простия факт, че българин значи “човек”. Защото всички немци знаят че “deutsch” произлиза от готската дума “thiuda” – народ, а всеки циганин знае, че “ром” е битова циганска дума със значение “съпруг, мъж, човек”. При българите обаче няма и следа, че техният етноним значи само “човеци, народ”.
25) Някои автори допускат, че името българи може да е свързано семантично с определена група от сходни с него думи, избрани от различни езици (таблица № 1). В случая интересното не е в това, че българският етноним е фонетично близък с толкова много древни думи от различни езици на Стария свят. Важното е това, че всички тези сходни думи имат и близка семантика, концентрирана около такива важни понятия изразяващи власт, сила, духовност, светлина. Това показва, че нашият етноним вероятно е производен от някоя древна и важна религиозно-космологична категория, която ще да е била широко позната и използвана от много народи в далечното минало. Досега обаче, едва ли някой се е опитвал да дири семантиката на българския етноним в такава посока, поради придържането към натрапената представа, че прабългарите са диво, чергарско племе от Южен Сибир.
Такъв опит е направен в настоящата книга. Представени са резултати, потвърждаващи констатацията, че българският етноним не може да се свърже с определено конкретно понятие като човек, животно, предмет, стока, тотем, прародител и т.н., а представлява носител на важна категория с мирогледно, философско и културно сдържание, известна на много народи с древен произход.

Таблица № 1. Семантика на древни думи, фонетично близки до българския етноним, взети от езици които са били във връзка с древните българи.
Дума
Език
Значение
pala
Шумерски
Владетелска мантия
blka, blku
Староегипетски
Владетелски трон
Bharata
Индоарийски
Благородна – първото име на Индия
Balhara
Санскрит
Династия от Индийски владетели
Blo
Тибетски
Дух, светлина
Blokar
Тибетски
Мъдър, духовен
Bl&#229;ngar
Келтски
Управляващ, забележителен
Brdzan
Грузински
Командир
Burdzhan
Древноперсийски
Висок, извисен
Bala
Памирски езици
Голям, могъщ
B&#229;rg
Кавказки и талишки
Силен, могъщ
ballur, bilaur, belur, berillus
Пахлеви, арабски, латински
Прозрачен планински кристал, кристал
Причините за съществуването на толкова много и все неуспешни теории за обяснение на етимологията и семантиката на нашия етноним се съдържат в неправилната изходна позиция на авторите, а именно в твърдението, че прабългарите са били племе от хунски и тюркски етнически произход. С това се доказва безплодността на тази теория да служи като изходна позиция за научни изследвания. Интересното е, че повечето историци от по-старите поколения, свикнали на декларативно-постулативния начин на излагане на научните теории, никак не се дразнят от наличието на вътрешни противоречия в хуно-тюрската теория. Защото тази теория страда от непреодолима вътрешна противоречивост, изразяваща се в несъответствието между големия демографски и властови потенциал на прабългарите и отсъствието на южносибирски (тюркски, хунски и монголски) остатъци и следи в езика, културата и физическия облик на съвременните българи, а също и в несъответствието между предполагаемия номадски характер на прабългарите и тяхната способност и практика да създават държави и градски тип цивилизации.

--------------------
"Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме."- Васил Чекаларов


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2592279 - 13.03.2010 05:16 [Re: ичиргу боила -- атиша] Прикрепен файл (116 тегления)

В плочата от файла (ІІ в.пр.н.е.) Aurelius Priscius Annianus е наречен член на "боили" (Сената, Парламента) - трети ред на стелата.. Т.е. в гр. ез. "боил" съществува в смисъла на "сенатор", "консул". Поради какви причини, "ичиргу боил" трябва да означава азиатски циганин в същият този език по-късно ?

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски

Редактирано от bozman (13.03.2010 05:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bozman
старо куче
***

Регистриран: 15.07.2006
Мнения: 893
От: Madrid
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2681385 - 17.08.2010 17:22 [Re: bozman]

Един сайт с много карти:

http://www.davidrumsey.com/luna/servlet/..._No%2CSeries_No

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2697647 - 21.09.2010 12:36 [Re: bozman]

Съкровищата на България

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezsМодератор
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6197
От: тайна майна
Re: Изворознание и историография на българската история
    #2702552 - 06.10.2010 12:31 [Re: cherkezs]

От кога сме на Балканите

Интересно разсъждение

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  cherkezs 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 33811

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.068 seconds in which 0.007 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.