ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » История

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
chichovlado
старо куче
**

Регистриран: 20.02.2007
Мнения: 803
Re: Българският език и произходът на българите
    #2865582 - 15.01.2012 19:24 [Re: Бяло Конче]

Цитат:

Цитат:

Причината да има толкова тюркски и думи и фамилия изобщо следи у нас е, че след погрома на татарите над Волжка България, в дунавска Бг идват хиляди волжки българи, чийто език език е тюркски, религията им-ислям. Дори и да е твърде пресилено да се говори за национална идентичност през 13 век, един факт прави изключително силно впечатление-две държавни организации с едно и също име - България. За обикновените хора от онези времена, това е било достатъчно при взимането на важно решение-къде да търсят нов дом по време на азиатските нашествия тогава. Един любопитен факт: отскоро изследователи твърдят, че в онези векове имената и на двете държави е било само България, добавките Волжка или Дунавска ги слагали съседните им народи, за да ги отличават. Определено е своего рода феномен за онези времена.
Забравих да допълня, че новодошлите българи през 13в са се заселвали предимно във Влашката област отвъд Дунав и най-вече във северна България, където следите от присъствието им са безброй.



Това е така. Вземане- даване с тюрксия хаганат сме имали още по времето на Кубрат, когато нашата България е била в зависимост от Втория тюркски хаганат, успява да се освободи от него и създава Стара Велика България, която е огромна и освен славяни(мизи, траки, гети, готи, скити и пр.) вкл. в границите си тюрки, алани, перси, дори и част от днешните кавказки държави)...Но така или иначе славяно-българите винаги са си били мнозинството...Вече във Волжска България след приемането на исляма и и по-тесните контакти със средноазиатските тюркски ислямски държави, положението започва да се променя и особено след татарското нашествие и разгрома на Волжска България от Батий и довършването и от Иван Грозни...От там нататък, името българи там се употребява основно в исторически аспект или с половин уста...Езика им е някаква стара форма на тюркския близък до днешния турски...И познай какво се е случвало като се преселят българи-тюрки, мюсюлмани, бежанци от християнска Русия в Османската империя в която господстващата религия е била исляма, а името българин се е свързвало с християните славяни, от които нашите бежанци са избягали и на които не им разбирали нито езика, нито били от същата религия...Те просто се вливали в редовете на турците в България...И да в Северна България има турски села с високи, бели, синеоки и руси турци наследници на волжските българи и татарски села, също наследници на волжските българи, ама рядко ще чуеш някой от тях да каже, че е българин - всички са турци...Гагаузите са турскоговорящи българи, които са поканени да се заселят в България по време на Второто българско царство и естествено са християни, което им запазва и името българи, но не са забравили и първото си име гагаузи, нито майчиния си език...
Така, че ние българите може да сме били турцизирани и ислямизирани - както във Волжска България, така и в нашата България по стечение на историческите обстоятелства, но това не ни прави нито тюрки, нито турци...нито произхода ни е такъв...както твърдят някои наши псевдоисторици...




Хехехе! Ама вие забравяте твърде бързо, господа! Вече през 2010 бях писал че до 7 в сл. н.е. тюрките не са могли да се появяват където и да е другаде освен в родното си място - Алтай. Просто защото са били все още не толкова многобройни, че да подложат на изпитание носещата способност на местообитанието си и това да ги принуди да започнат да се разселват. Така че князът на съвършено митологичната (т.е. 100% измислена, пръстоизсмукана държава "Старата Велика България" Хроват не е могъл да владее и тюрки! (Всъщност при положение, че не е имало такава държава нейният - също измислен, митически - княз естествено не е владял никого, нали?) След появата на другите митотворци - тия дето измислиха, съчиниха държавата Хазария - взеха че пометоха "Старата Велика България" и наложиха на нейното място другото 100% митическо чудовище, Хазарията!
Абе я се стегнете, моля! И четете сериозна литература!
ЧичоВладо


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 23294
Re: Българският език и произходът на българите
    #2865806 - 16.01.2012 11:16 [Re: chichovlado]

Цитат:


Хехехе! Ама вие забравяте твърде бързо, господа! Вече през 2010 бях писал че до 7 в сл. н.е. тюрките не са могли да се появяват където и да е другаде освен в родното си място - Алтай. Просто защото са били все още не толкова многобройни, че да подложат на изпитание носещата способност на местообитанието си и това да ги принуди да започнат да се разселват. Така че князът на съвършено митологичната (т.е. 100% измислена, пръстоизсмукана държава "Старата Велика България" Хроват не е могъл да владее и тюрки! (Всъщност при положение, че не е имало такава държава нейният - също измислен, митически - княз естествено не е владял никого, нали?) След появата на другите митотворци - тия дето измислиха, съчиниха държавата Хазария - взеха че пометоха "Старата Велика България" и наложиха на нейното място другото 100% митическо чудовище, Хазарията!
Абе я се стегнете, моля! И четете сериозна литература!
ЧичоВладо



Е, според Лев Гумильов и неговия Втори Тюркски хаганат, който е огромна империя граничеща със Стара Велика България...Но така или иначе и аз мисля, че в Стара Велика България не е било пренаселено с тюрки...тези са си били съвсем отделни племена от нас, но че е твърде вероятно да сме имали вземане-даване с тях не поради друго, а заради византийските интриги...Стара България е имала мир с Византия, но надали Византийската империя и харесвало да търпи на границата си една Велика и голяма държава, която си е била потенциална опасност и както се оказва по-късно и не чак толкова потенциална...:)

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
бледоликия
бродещия бродяга
***

Регистриран: 15.08.2004
Мнения: 494
От: В истинния свят
Re: Българският език и произходът на българите
    #2865859 - 16.01.2012 15:57 [Re: flink]

Здравейте
Ето ви Българския език:
Държавата е смотана- нали така?!
Държа-вата е с-капана,смотана
Ами щом държиш вата, изпреди я или обезвреждаш капана но не залитвай в кол-ебание?!


--------------------
Да чуеш цветове и видиш звуци.....

Редактирано от бледоликия (16.01.2012 16:05)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 23294
Re: Българският език и произходът на българите
    #2866177 - 17.01.2012 13:57 [Re: бледоликия]

Цитат:

Здравейте
Ето ви Българския език:
Държавата е смотана- нали така?!
Държа-вата е с-капана,смотана
Ами щом държиш вата, изпреди я или обезвреждаш капана но не залитвай в кол-ебание?!




Това ми напомня на Гол-ям(голям)! Ще ме извиниш, ама като ти прочетох поста и се сетих за какви ли не подобни съчетания, та чак се замислих, дали наистина някои думи са сложно-съставни или на нас само така ни изглеждат.

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Канасубиги
ариец
*

Регистриран: 08.12.2011
Мнения: 59
От: София
Re: Българският език и произходът на българите
    #2866545 - 18.01.2012 13:34 [Re: Бяло Конче]





Езикът ни е бил винаги индо-европейски и е сред най-древните. Немалко сходства има с "тракийския", не за друго, а защото "траки" е неграмотното наименование на нашите предци, което елините са използвали. Цецас, Малала и ред други твърдят, че "траките" са българи.

--------------------
пета коренна раса


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 23294
Re: Българският език и произходът на българите
    #2866623 - 18.01.2012 16:02 [Re: Канасубиги]

Цитат:


Езикът ни е бил винаги индо-европейски и е сред най-древните. Немалко сходства има с "тракийския", не за друго, а защото "траки" е неграмотното наименование на нашите предци, което елините са използвали. Цецас, Малала и ред други твърдят, че "траките" са българи.



Траките е ясно, че е също изкуствено наименование, както и славяни и прабългари...но това са термини така или иначе вкарани в употреба...За мен тракийски, прабългарски, както и старославянски е равно на български...
За езика...Защо нашия език трябва все да е взаимствал от другите езици...Не е ли логично, един такъв огромен за времето си народ като българския да е давал думи и от него също да са взаимствали...Добре, че румънците сами признаха, че 30% от техните думи са български...Защо източноиранските езици да не са повлияни от българския, а да е обратното...Знаем, че персите са идвали по нашите земи преди римляните, както и ние сме им ходили на гости, но това са били освен културни, така и военни игри и задевки, така, че нищо трудно да сме си мешали шапките с тях...но това сме го правили и с гърците и с римляните в смисъл латиноговорящи...В нашия език има много гърцизми и турцизми, но езика ни няма нито турски, нито гръцки произход...Затова аз отстоявам тезата, че българите са българи и винаги били българи и езика ни си е български, който е претърпял съответното си историческо развитие, както и всички останали езици, за да стигне до днешния си вид, но старобългарския е бил много по универсален, по-широко разпространен и малко по-различен, особено граматически, обаче всичко тече, всичко се променя... А, че е индоевропейски, да индоевропейски си е, това не е спорно.:)

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Канасубиги
ариец
*

Регистриран: 08.12.2011
Мнения: 59
От: София
Re: Българският език и произходът на българите
    #2866670 - 18.01.2012 18:13 [Re: Бяло Конче]

Исторически промяната на един език си я има винаги. Нашият не прави изключение. Но дори променен, е също така изразителен и универсален. Естествено, че и ние заемаме думи. И всички заемат думи. В това отношение пак никой не прави изключение и няма нищо лошо, дори няма смисъл да се споменава.

--------------------
пета коренна раса


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chichovlado
старо куче
**

Регистриран: 20.02.2007
Мнения: 803
Re: Българският език и произходът на българите
    #2868486 - 22.01.2012 17:36 [Re: Канасубиги]

Цитат:





Езикът ни е бил винаги индо-европейски и е сред най-древните. Немалко сходства има с "тракийския", не за друго, а защото "траки" е неграмотното наименование на нашите предци, което елините са използвали. Цецас, Малала и ред други твърдят, че "траките" са българи.




Цеца и Малала твърдят нещо повече - че Ахил е Българин и мирмедоните са българи.
Кой е авторът на клипчето? Защо се е мъчил да изрови авестийският - ами да е взел днешния осетински, санскрит (агни - огън; веда - знание и т.н.) и който и да е от индоевропейските езици или още по-добре ако е лингвист да направи една табличка с общите корени на 2-3000 индоевропейски думи от индоевропейското семейство или каквото е там и да изчисли процентът на българските корени от тях, на случаен принцип.
А защо авторът прави разлика между тюркски и турски? Защото съвременният турски е силно обогатен с ирански и арабски думи и цели фрази? А каква е разликата между алтайски и тюркски? Аз мислех че именно тюрките, чиято прародина са Алтайските планини и земите около тях говорят тюркски. Както и татарите. А да не би авторът да смята, че от единия почти милион думи в съвременният английски всичките произлизат от някогашния германски?
Българският за мен е най-старият и най-развитият скитски език или "славянски" както вече се утвърдило - според мен неправилно - в историята, лингвистиката, етнографията и т.н.
ЧичоВладо


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Канасубиги
ариец
*

Регистриран: 08.12.2011
Мнения: 59
От: София
Re: Българският език и произходът на българите
    #2868556 - 22.01.2012 19:14 [Re: chichovlado]

Е, авторът кой е - който го е качил. И пак е добър труд. Дали е най-правилно авестийския език да избере - в някаква степен да. И пак е стъпка към истината.

Аз съм съгласен с теб, че тюрки и турци са все сродна сган. И е редно да спрат някои да твърдят, че имало разлика.

--------------------
пета коренна раса


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
АРГ
неориентиран


Регистриран: 25.02.2012
Мнения: 5
Re: Българският език и произходът на българите
    #2882860 - 05.03.2012 04:18 [Re: chichovlado]

Критичността относно досегашните тези за българския произход (откъдето и език), се подкрепя от български историци, преки свидетели на фалшификациите в историята ни по тези въпроси, като проф. Петър Коледаров в статията му „Горко на побеждаваните”. Той описва и политическата основа на невярната теза за „претопяването” на „малкото” (пра)българи в „славянското море”, която напълно противоречи на описаната в хрониките многобройност и сила на българите:
„В някогашния социалистически лагер действаха специални комисии от „надеждни” български и от съответните „нарднодемократични” страни историци. Те съгласуваха представянето на събития и процеси, за да се премълчават неприятните факти и страници от общото минало. Никога обаче решенията не биваха в полза на българите, а тъкмо обратното – за тяхна сметка. Твърде поучителен е примерът с Македонския въпрос, който се разглеждаше като резултат от „шовинистичните стремежи на българите” и се признаваше съществуването на отделен македонки език. Нещо повече – за улесняването на кремлинската балканска политика, почиваща на плана да се създаде социалистическа федерация на полуострова, бе обявено съществуване на тракийска и добруджанска нация, разроени пак от българската нация… Главната задача на тази комисия от историци бе да закрият съществуващи и неблагоприятстващи факти, особено ако са свързани с ролята и участието на Русия…
Началото на тази практика може да се отнесе още преди Освобождението и да се свърже с видния наш историк проф. Марин С. Дринов – един типичен пример за съчетаване на искрено родолюбие със заслепената преданост на старите русофили… Същият историк остави като наследство на историографията още една погрешна теза, която вече в продължение на повече от столетие ни отклонява от една от най-важните истини за прабългарите: техният брой, произход и отношение към славяните, а оттам и от правилното разрешение на въпросите за основите, върху които са почивали образуваните от тях държава и народност, т.е. етногенезиса на българите като нация. Началото и обяснението на заблудата следва да се отнесе към времето, когато славянофилите в Русия започнали най-после кампанията си в защита на „братята българи”, страдалци под игото на султана. Изпърво сред руската общественост се надига негодувание…защото дунавските не могли да се различават от волжките. С авторитета си проф. Дринов лесно разсеял възникналото недоразумение с твърдението, че Аспаруховите българи били една незначителна „орда”, скоро загубила добитото с насилие господство над славяните, които вземат връх и поради това съвременният българин бил „еднокръвен брат на славянското семейство”… Незадоволително и в погрешна посока е потърсено и решението на въпроса за произхода и прародината на прабългарите, както и за обхвата и местоположението на техните държавни образувания преди достигането на Долни Дунав от Аспарух… До края на ХІV в., когато българите падат под османско иго, етническата им цялост се запазва на юг от Карпатите, междата на гористата и гористо-степна област в Долни Днепър и Северозападното Черноморие, както и в пространството до Черно, Бяло и Адриатическо море, независимо, че сред тях в днешната Албания, Епир и Тесалия се заселват чужди етнически групи… Загубата на българския елемент в тези области се предхожда от преливането на маси от техни еднородци в словашката, унгарската, украинската и гръцката народност. От … (този) …процес изброените народи получават… значителен принос от ценности, с които българите оплождат и развиват съответната тяхна държавност и местна култура.”
Тези факти показват умишленото изкривяване на картината относно броя и културното влияние на българите върху други народи. В резултат на което, впоследствие се разрояват какви ли не измислени имена, като (пра)българи, в смисъл на „отмрели” и „изчезнали” в „славянското море”, но също така и „славяни”, производно от българското „словене”, използвано в старобългарски като синоним на българи: “Прави впечатление, че най-честа е употребата на “славяни” и “славянски” в смисъл на “българи” и “български”, в книжовните произведения, писани от учениците на Кирил и Методий “ (История на България, БАН, София -1981г., т. ІІ)
Интересно кой би могъл да знае по-добре значението на названието от създателите на писмеността и учениците им?
Що се отнася до памирската индо-иранска, таримската, тохарската и др. под. теории, те дават частично обяснение, така както и автохтонната тракийска, като имат и обща пресечна точка – индоевропейска, поне относно езика. Затова не смятам, че която и да е от тях, принципно противоречи на другите, доколкото става дума за индоевропейски народи. Така че, вероятно трябва да се подходи не само пространствено, но и времево, т.е. търсене на разселване в различно време и пренасяне на сходни културни и стопански белези на новите места на заселване. Иначе са трудно обясними някои сходства и с други стари цивилизации, като хетите. Както и сведенията за живот на българите при малоазийския Олимп и разселване към Северния океан и Мъртво море, посочени в житие на Климент Охридски от ХІІІ в., писано от Димитър Хоматиан и вероятно опиращо се на старобългарски данни (Гръцките жития на Климент Охридски, А. Милев, София, 1966):
"Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Пруса (днес Бурса) Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завладели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирия, а и голяма част от Македония и Тесалия."
Но българските езикови и културни особености отиват още по-назад във времето и опират до неиндоевропейски езици, като напр. шумерски, което тези теории сами по себе си не могат да обяснят. Въпреки, че от друга страна много от думите присъстват в индоевропейските езици. От трета страна пък, хетите-индоевропейци, са използвали шумерски знаци за записване на собствените си понятия. Може би въпросът, който трябва да се постави е, по кое време къде са живели предците ни и техни клонове? Така че, един по-общ поглед би бил доста полезен, за да не би от дървото да не видим гората. Затова индоевропейските българските сходства, могат да се допълнят и с шумерски. Ето някои близки шумеро-български прилики: куша – кожа; зу / зуби – зъб, иги – око и лице (диал. очи значи и лице – Измий си очите!); хал – горна част на бедро (къл-ка); гуса – мускули на шията (гуша); гиса – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда, гуш-ка – сърма и гуша на птица – вързоп-сноп); ари – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза > ярка – млада кокошка, яре – козле); луби – драг, мил, дума за привързаност (люби); абаш – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо / бако – батко); пеш – дете, син (пижо, пич, пишлигар); хуаш / хиаш – дете, младеж (куш-ле, хъш); шала – жали; кали – заклинание, магия (къл-не); сур / шур – натиска, стиска, дои (диал. цири – дои; църка, шурка – стиска-дои, пръска под натиск; акад. зару – усуква, извива); зу / зуне / зуани – знае, учи; ди – тръгвай (дий); гаран – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); шим – шума; лиш – лъжица; кушу – тесто, паста, слуз (каша); таг / тук – тъка, тъче; таг-таг – тъкачен стан; ерин / ерим – ярем; абиза – отчупено каменно парче, къс (буца, а може и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък); тар – с-тре-ла (стб. тир – стрела, днешните трън – острие-бодил; тура – муши, боде), шелу – метал (желязо); шуга – стрела (жег-ла); шага – убива, измъчва (жъга – муши, жег-ла – муше-ща, чик-ия – ножче); шу / шуби / шука – шепа (диал. шака); хуси – дива гъска (гуси-гуси – викане на гъски, гъска); абуху – бухал; хул / хул-ла – пръстен, кръг (коло, коле-ло); ким – стб. камъй / кам-ък / кам-ен; губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т.н. още много.
Някои от тези думи ги има и в други езици, но важното е в кой език присъстват те като съвкупност, и то със съответните нюанси (като напр. „око” със значение „око” и „лице”). В тази връзка трябва да се каже още, че шумерските думи се транслитерират днес от шумеролозите, според по-късни произношения през акадски, вавилонски и т.н., защото първичната шумерска фонетика е неизвестна. Затова е напълно възможно те да са звучали и по-близо до нашите, още повече при многото еднакви с българските религиозни представи и знаци, наред с думите. А именно едновременното сходство на представа, знак и дума, може да бъде доказателство за принадлежност. Но освен в лексиката, има прилики и в граматиката, и то при съществени за българския език особености, липсващи в „славянските”. А граматиката е по-трудно променим във времето елемент от думите, които могат по-лесно да се „прихванат”. Интересно, че има еднаквост и при интимните фалически понятия, които също са трудно променими във времето, доколкото се употребяват в най-тесен кръг. Съществени съвпадения съществуват и с други от най-старите езици, на които няма да се спирам тук.
Изхождайки от тези факти, може да се предположи, че българите са много стар народ, притежаващ езикови и културни особености от времето, преди формиране на днешните езикови групи. Това се потвърждава от етнонима ни, имащ както е известно, сходно първично значение на "висок", „бял”, „блестящ”, а също „град” и т.н., практически във всички езици. Другият извод, че едва ли не целият свят се е извървил през България, или българите се смесили с де що има народ по света, откъдето прихванали разни думи, е очевидно абсурден. Затова българските специфики във всички области се нуждаят от широкообхватно и обобщено обяснение.
Що се отнася до волжките българи, в историята им изрично е записан фактът на официална промяна на езика и приемане на тюркско-къпчакско наречие, когато много вълни от чужди народи заливат тази държава. Отбелязано е и отмирането на първичния волжко-български, наричан свещен бурджански, чийто остатъци са пазили най-дълго жреците, станали мюсулмански проповедници (бурджани във волжките извори е име на дунавските българи). Смяната и същността на късноволжкия език е описал в историята си, волжкият владетел Гази Барадж: "
"Още при Бел Кермек в Саклан навлезли сабарите, които българите наричали по саклански сабани. От тях идва нашият език, който персите грешно наричат къпчакски, въпреки че самите къпчаки са го възприели от киргизите и при това порядъчно са развалили. Тези от сабаните, които останали в Туран, почнали най-често да наричат баджанаки. Техният език, както вече писах, постепенно станал подобен на езика на на узите и тюркмените, и всевишният внушил на Михаил (Михаил Бащу) да направи именно този език, наш писмен език, наред с арабски. Кашанците го наричат български тюрки, а тюркмените – „туран теле”…"
И по-наттатък:
"Най-младият син на Кубрат Атилкесе по прозвище Аспарух, владеел между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му се подчинявли. Основното му седалище било в град Бурджан на юг в Джураш. Той бил много близък с чичо си Шамбат, седящ като владетел на Бащу (Киев – ГБ), в обкръжението на верните му саклански бии и анчийски бояри…"
След това започва война на Аспарух и Шамбат с Бат Баян, при която се ползват чужди племена, защото Кубрат приживе бил забранил на българите да воюват помежду си. Войските на Аспарух разбили тези на Бат Баян, при което обаче били убити и някои българи. На недоволството на Бат Баян, Аспарух отговорил: "Мурдасите не са могли да различат твоите българи от сабаните, тъй като те говорят на сабански език."
От написаното се разбира, че явно бурджанския български език е бил различен от сабанския тюркско-къпчакски, който е бил неразбираем за българите. Но този сабански вероятно е подобен на днешния на Волга, от което става ясно, че бурджанския не е бил такъв. Все пак и там българският е повлиял на другите езици като чувашки, личащо и днес. Тази промяна в езика, като следствие от засвидетелствани исторически факти, е причина за днешния език на хората на Волга, което обаче не изключва възможността и за български произход. От друга страна, тези хора говорят и близък, силно повлиян от първобългарския (старобългарския) език, какъвто е руския. Защото, както признава руския философ Густав Шпет, "Кръстили са ни по гръцки обичай, но са ни дали български език".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  cherkezs 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ***
Брой показвания: 19731

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.01 seconds in which 0.002 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.