ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Музика » Джаз и блус

Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Претенциозният джаз
    #1585654 - 10.01.2007 16:54

Често срещам това наричане. И то точно тъй - "Тоз, претенциозният джаз".

Доколко и с какво свързвате претенцията в джаза и под каква форма. Смятате ли, че бесните импровизации от авангарда на Орнет Коулман и Джон Колтрейн от началото на 60-те са претенциозни?

Албуми с уховадно дисонансна, какафонична, почти естетически неприемлива дисхармония, сякаш паническо, лудетинско търсене на пулсиращата в отвъдното нота (фрий джаз), минават за култови класики. Това претенция ли е?

Сега попа и попадията се издават под лейбъла (и от лейбъла) ДЖАЗ. Това претенция ли е?

Майлс казва: "I`ll play it first and tell you what it is later!" А това?

Джазът умря с Майлс. Вече нямаше кой и какво да го бута напред. Това?

ECM. А това?

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dave
хидроцефал
****

Регистриран: 14.12.2004
Мнения: 2115
От: Быдлоград
Re: Претенциозният джаз
    #1585717 - 10.01.2007 17:34 [Re: duende]

Ще ти отговоря от моята камбанария.
За мен точно Орнет Коулман, Джон Колтрейн, Derek Bailey, Henry Kaiser и тн. творци, които маркират пътя към и навлизат в фрий джаза не са претенциозни.
"Уховадно дисонансна, какафонична, почти естетически неприемлива дисхармония" ми е любима. В нея има поза, но няма претенция. Има непукизъм, енергия и емоция.
Ако има претенция - правят я критиците, и понеже е такава - не и обръщам внимание.
Претенцията, която ме дразни е изцяло музикална.
Ако усетя, че някой се опитва да измъкне максимално точната музикална фраза, да изцеди мелодията до дупка, да изсвири всичко със финеса на страдалец - ей на тва му викам претенция, и неможеш ме накара да го слушам и с гаубица.

--------------------
Если пуля в голове, то это надолго. Если в голове снаряд, это навсегда.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Претенциозният джаз
    #1585740 - 10.01.2007 17:57 [Re: dave]

Цитат:


За мен точно Орнет Коулман, Джон Колтрейн, Derek Bailey, Henry Kaiser и тн. творци, които маркират пътя към и навлизат в фрий джаза не са претенциозни.
"Уховадно дисонансна, какафонична, почти естетически неприемлива дисхармония" ми е любима. В нея има поза, но няма претенция.




На мен също. Дълго време слушах само фрий джаз (за ужас на повечето си близки ) Под какафоничната буря от звуци има вплетена една тайнствена хармония, до която сякаш достигаш след дълбоко гмуркане в опасните води.

Хармония, която води по тайни пътеки към тайни местенца. И е лична. За твореца и за тебе.

Пример. Концерът Live-Evil (не, Сабат, не) на Майлс Дейвис, записан в The Cellar Door в края на 1970. Уейн Шортър, Джо Завинул, Джон Маклафлин, Чик Къриа, Кийт Джарет, Джак Дежонет, Дейв Холанд, Айрто Морейра и Дяволът.
Парчето се казва Funky Tonk и е близо 24 минути. От самото начало цунами от звуци. Хармоничните рамки не са разчупени, по скоро стават ужааааасно гъвкави. Разтегливо понятие.
Някъде към 19 минута, ако ушите и разумът издържат, Кийт Джарет случва магия. От нищото. Просто я намира в бъркотията (toys in the attic). И я изплюва. Ето я.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dave
хидроцефал
****

Регистриран: 14.12.2004
Мнения: 2115
От: Быдлоград
Re: Претенциозният джаз
    #1585790 - 10.01.2007 18:33 [Re: duende]

Странна среща на вкусовете .
Ама май не много .
Повечето хора, които си изброил много ми фюжънеят .
Ще взема да го чуя тва...
По отделно май с малки изключения бих се отказал...
Но обикновено около Майлс се случват интересни неща, пък и малко ми разбира главата от джаз .

--------------------
Если пуля в голове, то это надолго. Если в голове снаряд, это навсегда.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
НещоСиТам
много зло!
**

Регистриран: 18.01.2005
Мнения: 1627
Re: Претенциозният джаз
    #1585827 - 10.01.2007 19:19 [Re: duende]

Претенциозен е не джазът, а снобеещите му "почитатели".

Разговорите за джаз, превърнати в снобско мерене на пишки - ей тва е претенциозността от която ме втриса.

Джазът си е просто музика.

....

почти като да попиташ за отношението ни към "претенциозно настроение"
или пък "претенциозно дишане"
или пък "претенциозно веещ вятър"
или пък "претенциозно плискащи се вълни на океана"
"претенциозно развяващо се перде от полъха на морския бриз на верандата на крайбрежната кръчма, на която седиш сам с чаша джин-тоник, слушайки Колтрейн"
"претнциозно валящ сняг навън, на фона на претенциозно горящ огън в камината, и чаша червено вино на пода с претенциозни отблясъци на огъня през чашата, на фона на ........ъъъъъъъъъ кво тече в момента....Bebel Gilberto - River song(тва е по радиото)"



куйо му е претенциозното?

--------------------
фана ме Настроението! Radio Bembaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: Претенциозният джаз
    #1585867 - 10.01.2007 19:53 [Re: dave]

Цитат:


Странна среща на вкусовете .




E, как бе... Що да е странно. Виж -

Цитат:

Претенцията, която ме дразни е изцяло музикална.
Ако усетя, че някой се опитва да измъкне максимално точната музикална фраза, да изцеди мелодията до дупка, да изсвири всичко със финеса на страдалец - ей на тва му викам претенция, и неможеш ме накара да го слушам и с гаубица.




споделяме едно мнение за Дрийм Тиътър.

Освен това май беше споменал някъде, че харесваш Джон Кейл. Ето, станахме трима с бай Кольо от Челопеч....
Венцеремос! България в Европа!

Но явно имаш погрешна представа за фюжъна. С тази думичка се случи същото което и с термина R'N'B. Пълна бъркотия - това сега, всъщност, не е онова, истинското, а по незнайни причини е кръстено тъй.

Тука бях направил опит да го река. Само мога да добавя, че истинското значение на фюжън е кристализирано зад матовите ципи на албума на Майлс Дейвис Bitches brew (бира от кучки ) . ТОВА е фюжън. И в него няма претенция, както и във всяко едно истинско, честно, острозъбо безумие.

Коментарът на Чик Кърия относно витаещите настроения в студиото по време на записа на албума, твърде прилича на този на Патриша Аркет след снимките на
„Изгубената магистрала” на Дейвид Линч:

„През цялото време не знаех какво, по дяволите, правим!”

Това сега не е фюжън. Това са апрески.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
twisted animator

***

Регистриран: 26.09.2006
Мнения: 3982
От: desert plains
Re: Претенциозният джаз
    #1585931 - 10.01.2007 20:37 [Re: duende]

Мисля, че си достатъчно ясен в Про-рок - "дайте ми "претенциозен джаз", не "smooth" - или както там го наричат. Претенциозните - снобите демек - харесват "мазничкия". Претенциозните не харесват блус, а балади. Но това ли е собственият смисъл на претенцията? Не би ли следвало същински претенциозният да претендира за вникване в нещата, за непрестанното гонене на "отвъдната нота", за усет за тънкото и финото? Няма нужда от цял такъв топик...кой разбрал - разбрал. Не че имам кой знае какъв досег с джаза, но си мисля за един приятел - негър джазмен, на когото, ако кажеш, че прави претенциозна музика, ще падне. Ми той с това е израсъл, това е неговата култура, неговата музика, без грам претенция. И той като Майлс.

Претенциозно натруфени са тези с Кени Джи. Само повърхност, без сетива. Бррррр.....

П.П. Хм, това "случайно" се връзва с факта, че слушам The Pretenders. Мда, те имат неща, които да заявят и за които да претендират.:)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
violator
Interior Lulu
***

Регистриран: 25.06.2004
Мнения: 5193
От: Paris, Texas
Re: Претенциозният джаз
    #1586049 - 10.01.2007 22:17 [Re: duende]

Цитат:

споделяме едно мнение за Дрийм Тиътър.




И двамата сте слушали по половин албум, ама охотно споделяте мнения!

Цитат:

Освен това май беше споменал някъде, че харесваш Джон Кейл. Ето, станахме трима с бай Кольо от Челопеч....




Петима ...с мен и любимата ми домашна хлебарка Арнолд Лейн! Като чуе Кейл или Велветите, моментално се обръща на кафявото си мазно гръбче и потрива шуплестите си крачета шумно и сластно!

По темата --> абсолютно се солидаризирам с Al Едикойси по-горе, който ми взе думите от устата, като каза как в джаза няма нищо претенциозно! Хаосът, свободата, импровизацията, безграничността, все неща с които джазът се самоопределя, трудно кореспондират с понятието "претенция" в музиката.
Претенциите са у хората. У тез, дето се джазеят шумно и показно! Голяма част от тях изобщо нямат понятие от музиката, по която се плужат, ама толкова много са се самонавили, че накрая даже сами почват да си вярват. А по-досадна гледка от твърде повярвал си човек - няма!
Същото важи и за голяма част от прогресив феновете, междувпрочем

Претенциозните джаз и прогресив фенове робуват на имена и школи, а не на вкуса си.

Рей Чарлз казва - "music is music!" Фюжън, колд, фрий, смуут...., важното е да докосва!

--------------------
Слушай силно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cadaurus
ахимничен
***

Регистриран: 06.11.2006
Мнения: 816
От: Kobaia
Re: Претенциозният джаз
    #1586350 - 11.01.2007 01:30 [Re: duende]

Цитат:

споделяме едно мнение за Дрийм Тиътър.




Номер три.

Цитат:

Освен това май беше споменал някъде, че харесваш Джон Кейл. Ето, станахме трима с бай Кольо от Челопеч....




Номер шест.

Иначе аз също не виждам претенция в музиката джаз. Обратно, джазът в класическата си форма е музика на освобождаването и на импровизацията. А това е пълната антитеза на претенциозното музициране, което е стегнато и затворено в себе си. Дори бих казал, че това му е лошото на класическия суинг-джаз: прекалено много разхлабва сетивата, не привлича слушателя чрез някакви стабилни рамки, а го оставя да се рее безнаказано из дебрите на музиката. Именно непретенциозността на суинг джаза не ми харесва. Когато Майлс и Апостолите започват да вкарват класически дух в джаза - туй ми е по вкуса. Не че е претенция, но или е сериозно (фюжън), или авангардно (фрий джаз) като подход. Както и да е.

--------------------
Between Heaven and Hell there's always Hollywood.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
deamon
emmeleia dancer
***

Регистриран: 26.08.2005
Мнения: 2990
От: Blue Winds
Re: Претенциозният джаз
    #1586627 - 11.01.2007 10:22 [Re: duende]

Ха, нека няма претенция при ЕСМ . Малка ли е тази да издаваш такава музика, която е близка до съвършенството, т.е. тишината.

или

Да обличаш музиката в нещо, което е отвъд нея - безумно красивите им обложки, които вярвам, че някога ще намерят място в разните му там книги за изкуството на еди си кой век.

или

Да направиш джаза толкова студен, че да ти се струва невъзможен като стил, ако не е близък до точката на замръзване.

Друг е въпросът кой го е грижа за тези претенции. Не че ме е грижа за тях, но понякога се поддавам на съблазънта им

--------------------
From the depths of my emptiness
Comes a feeling of inner bliss


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
georid
манипулатор
****

Регистриран: 13.03.2002
Мнения: 4341
От: с. Костена река, Шуменско
Re: Претенциозният джаз
    #1586883 - 11.01.2007 12:10 [Re: duende]

"Претенция" е въпрос на рефлексия, не толкова на поднасяне. Двата полярни аспекта:

1] В слушателя като "претенциозен" може рефлектира онзи джаз, който той "не разбира" [чужда емоция или чужд формализъм или и двете].

2] Слушателят си самоналага "претенция" в слушането на еди какъв си джаз. Т.е. слушателят е сноб.

Уточняващи бележки към снобизма:
В казармата, в нашата рота имаше една малка обособена група кашици-елитаристи, която слушаше "Георги" на Сашка Васева и не криеше презрението си към нисшата прослойка, дето слуша "Селската баня". Колизиите в това стратифицирано по скалата "Сашка - Селската баня" общество кумулираха във въздуха на спалното помещение и добиваха веществен израз в остри полемики какво да се пусне на единствения касетофон, зачислен на ротата.

Един от трайните ми спомени е свързан с онази утрин, когато преизпълнен със саркастична умисъл поставих следния социологичен експеримент: пуснах на въпросния касетофон Be in My Video на Франк Запа. За мое учудване никой не ме наби. Никой не ме напсува. Бе настъпило изумление как изобщо е възможно да се слуша такава идиотска последователност от звуци и какъв дълбок идиот е тоя, дето я слуша. Мисля, че след това събитие започнах да се ползвам с авторитет - в смисъл, никой не смееше да си говори с мен [хората хранят някакъв атавистичен респект към дълбокия идиотизъм, чиято проява е наблюдаема единствено във внезапни и неочаквани от никого поведенчески актове, а в останалото време всичко е в рамките на нормалността].

--------------------
Така е то.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  duende 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 1553

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.055 seconds in which 0.041 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.