Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 689
От: село
Re: диалектите ?
    #3303190 - 04.09.2015 21:50 [Re: ХристоТамарин]

Струва ми се, че този диалект е някъде от Северна България. Но май си прекалил с "Ъ"-тата!

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
admiral
на андорския флот
***

Регистриран: 24.01.2005
Мнения: 29771
От: Съзаклятието
Re: диалектите ?
    #3303647 - 07.09.2015 17:52 [Re: ХристоТамарин]

Цитат:

и дъ ги гръмни с топчиту утгорьъ.


Как се произнася последната дума?

--------------------
Političari i pelene imaju nešto zajedničko. Oboje treba menjati, redovno, iz istog razloga.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ХристоТамарин
почетен член
**

Регистриран: 29.09.2005
Мнения: 153
Re: диалектите ?
    #3304381 - 10.09.2015 11:13 [Re: admiral]

Цитат:

Цитат:

и дъ ги гръмни с топчиту утгорьъ.


Как се произнася последната дума?



Сгрешил съм - удгорьъ. Също така: уддъхни.


Редактирано от ХристоТамарин (10.09.2015 11:16)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
hixxtam
пристрастен
*

Регистриран: 07.08.2002
Мнения: 644
От: Плевен
Re: диалектите ?
    #3306963 - 21.09.2015 09:31 [Re: admiral]

Примерите с тези стихотворения не са коректни. Преди десетина години в сайт ХуЛите започнаха закачки в коментарите на псевдодиалект. Тогава се създаде хумористичен раздел "нъ чис бългЪрски" За основа е използван диалект от някои добруджански села, но само от няколко автора. В последствие доста хора започнаха да ги имитират и да се включват в тези шеги(пишат хора от цяла България). В това видео ще видите двете инициаторки на този вид забавление.

[url=https://

уеб] страница[/url]

--------------------
ХИПО


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кирилик

***

Регистриран: 18.06.2006
Мнения: 689
От: село
Re: диалектите ?
    #3306985 - 21.09.2015 15:14 [Re: hixxtam]

Бих добавил дядо Поп, Билкарката, Апостолица... Да, по-горе съм споменал, че съм ползвал материали от Хулите.
breg

--------------------
"Моето цвете е там някъде..."
Екзюпери

breg.blog.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
skarlet.
ентусиаст
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 205
Re: диалектите ?
    #3310449 - 06.10.2015 15:27 [Re: denidimitrova]

Цитат:

Има хора, които се присмиват на такива от различни области с по-специфичен говор. Според мен диалектите са част от разновидностите и богатството на езика ни и е доста глупаво това с подигравките. Пък и къде говорят днешно време напълно правилно?



Няма подигравки, напротив, всичко върви доста сериозно. И тъй като темата е за особеностите на българския език, да попитам нещо за глаголните времена: вярно ли, че "бил съм се бил напил" е в минало невъзможно?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ХристоТамарин
почетен член
**

Регистриран: 29.09.2005
Мнения: 153
Re: диалектите ?
    #3310885 - 08.10.2015 10:00 [Re: skarlet.]

Цитат:

Има хора, които се присмиват на такива от различни области с по-специфичен говор. Според мен диалектите са част от разновидностите и богатството на езика ни и е доста глупаво това с подигравките. Пък и къде говорят днешно време напълно правилно?



Ужасно глупаво е да се присмиваме и подиграваме на хората, дето говорят на диалект.
.
.
Цитат:

Няма подигравки, напротив, всичко върви доста сериозно. И тъй като темата е за особеностите на българския език, да попитам нещо за глаголните времена: вярно ли, че "бил съм се бил напил" е в минало невъзможно?



  • Напих се: аорист, минало свършено време
  • Напил съм се: преизказан аорист, минало свършено време в преизказно наклонение
  • Напил съм се: перфект, минало неопределено време
  • Напил съм се: хем перфект, хем преизказан аорист
  • Напил се бях: плусквамперфект, минало предварително време
  • Напил съм се бил: хем преизказан перфект, хем преизказен плусквамперфект, хем двойно преизказан аорист
  • Бил съм се напил: пак същото: хем преизказан перфект, хем преизказан плусквамперфект, хем двойно преизказан аорист
  • Бил съм се бил напил: хем двойно преизказан перфект, хем двойно преизказан плусквамперфект, хем тройно преизказан аорист


Между другото, това е илюстрация на ползата от кратките научни термини (например аорист вместо минало свършено време). Така разсъжденията стават по-кратки и по-разбираеми. Подобен подход се ползва и в математиката: "ей този големият израз нека да го означим с А голямо".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
admiral
на андорския флот
***

Регистриран: 24.01.2005
Мнения: 29771
От: Съзаклятието
Re: диалектите ?
    #3310903 - 08.10.2015 14:02 [Re: ХристоТамарин]

Може и още:
"Бил съм се бил напил и съм се бил бил..."

--------------------
Političari i pelene imaju nešto zajedničko. Oboje treba menjati, redovno, iz istog razloga.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Eзерната
тихи и дълбоки води
***

Регистриран: 10.02.2007
Мнения: 1525
От: Град на вятър и мъгли
Re: диалектите ?
    #3311157 - 09.10.2015 17:03 [Re: admiral]

Цитат:

Може и още:
"Бил съм се бил напил и съм се бил бил..."




Минало свършено време, незапомнено...


--------------------
Кисел Вятър беззъбо захапа Мъглата.
Ъглов прозорец тресна смутен във уплаха.
Дори Студът се заметна с червени листа.
Едва ли Дъждът ще оправи нещата.

Сънят дреме гол под стрехата.
Излишно е да го карам да чака...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Wil-o'-the-wisp
неориентиран


Регистриран: 25.03.2015
Мнения: 1
Re: диалектите ?
    #3315244 - 27.10.2015 15:47 [Re: denidimitrova]

Темата е сравнително от отдавна, но наскоро ми попадна нещо свързано с нея, за това ще го цитирам по долу.

Става въпрос за един опит за съпоставка на балканските езици и по-специално български, сръбски (известен и с чисто прагматичния, рационален принцип: въведен от Вук Караджич "пиши както чуваш!"; румънски и гръцки, в послеписа (заключението) от книгата на Богдан Богданов "Орфей и древната мотология на Балканите".
Там авторът, с всички уговорки за относителността и ограниченията свързани с всеки опит за подоби обобщения, в общи линии търси и намира връзка между особеностите на националния характер, в частност на нас българите, съпоставен с този на нашите съседи и общите, принципни прилики и различия в начините ни на общуване (в т.ч. посредством словото).

Във връзка с това, специално внимание е отделено на диалектите. По-конкретно, авторът се опитва да отговори на въпроса защо сме толкова консервативни (защо сме такива непоправими пюристи) по отношение на езика в т.ч. - откъде е тази нетърпимост към диалектите?

следва пространен цитат /в италик/:

Литературният гръцки е силно открит за диалектното и изобщо за чуждото слово. Това, което наричам здравомислие, ми се струва точно изразено в характера на съвременния български език. Естествено в него се преплитат чертите на българското народностно и на балканското поведение. Затова би било погрешно да припишем без остатък положенията, за които става дума, на българския народностен характер. В българския литературен език е силно наложена идеята за отчетливост. Тя се проявява в самата оформеност и обособеност на литературния език, в ясния му строй и подчертана склонност към норма, в трудното проникване на диалектни и чужди думи в него. Същото качество се проявява в отчетливото ниво на думата и нейните подчертани съставки. Сякаш като следва здравомислието, българското езиково съзнание анализира, търси елементи и съставя цялото от части, а не пее. Добродетел е еднозначното точно изказване и затова мълчанието. Оттук се развиват като че ли усиленото внимание към поведението на думата, както и пуристическите спорове, непонасянето на чуждици, на особени понятия и на трупането на синоними. Важна е референцията, зад която, трябва да признаем, че дебне идеята за ползата от словото. Границите между говорене и пеене, между проза и поезия са също строго отчетливи. Нещо подобно се усеща в българския начин на разговор. Говоренето “просто така" не се зачита и подемането на темата, след като разговорът е затихнал, се смята за неуместно. (1)Комплексите за цел, за отличаване на същественото от несъщественото, които съпровождат здравомислието, се проявяват в редица черти на съвременната българска реч – в нейната отривистост и деловитост, в нетърпенето на много стилове. Можем да добавим агресивността на литературния език към диалектните отклонения, бягането от словесно разнообразие, липсата на украшения и подробности, трудното допускане на умалителни. Зад тези качества на езика също прозират реакциите на здравомислещото задоволяване с малко и най-вече това, че животът според българската култура не толкова се живее, колкото се обсъжда.



Б.Б. предлага размишления и върху една друга, по-обща теза свързана с тези процеси и проявления, рефлектиращи и върху езика, а именно за:

следва цитат в италик:

генетична връзка между описаните земеделска консервативност и моряшка динамика в древната елинска култура и съвременната българска опозиция между равнинеца и живеещия в Балкана, единия настроен консервативно, другия общителен, доверчив и жив, обичащ движението и всичко ново

В случая противопоставянето между хора свързани здраво със земята (Атлас-овци), авторът извежда още от древна Елада [както на ниво митове - Одисей в неистовите си усилия да се добере до родния бряг, възпрепятстван от бога на морето Посейдон, сирените и ветровете, така и в исторически план - Пелопонеските войни между двата колоса - земният - Спарта (спомнете си, че израза лаконичен - сбит, без украшения, излишества, консервативен към орнаментиката, суро и стегнат по войнишли изказ, идва от другото название на Спарта - Лакадемон) и Атина...].

В това отношение, показателен е и следния цита (пак от същата книга):

Земеделската статичност и чергарската динамика, преминала по-късно в търговско-моряшкия дух на определени прослойки, се преплитат по сложен начин в древната елинска цивилизация. Елините дълго строят градовете си далече от морето. Не мога да не свържа този факт с двата вида къщи в съвременния Созопол – едните построени на брега на морето (те са на местното гръцко население), а другите на пришълците от вътрешността на страната, които издигат домовете си гърбом към морската шир.

В Древна Елада културата на моряка, който обича рисковете, търгува по море, обича да общува, изглежда различна от тази на земеделеца, който живее уседнало, бои се от морето, постоянно се подсигурява и се лишава днес в името на едно плашещо утре.


Прочитайки това, си припомних и писането на един друг автор, Лев Гумильов и книгата "Етногенезисът и биосферата на земята. Говрорейки за етносите и етносните системи, в частност за тяхната податливост към промяна и възприемане на нови неща той казва:

Прието е системите да се делят на два идеални типа: твърди и корпускуларни или дискретни. В твърдите системи всички части (елементи) са нагодени така, че за нормалното функциониране на системата са нужни всички едновременно. В корпускуларните системи елементите си взаимодействат свободно, лесно се заменят с аналогични, като междувременно системата не престава да действа и дори е възможно част от елементите да бъдат унищожени и по-късно възстановени. Ако това не стане, системата се опростява, като границата на това опростяване е нейното унищожаване.
Възможно е и друго делене на системите: на отворени, които постоянно получават енергия и обменят с обкръжаващата ги среда положителна и отрицателна ентропия; и на затворени, които изразходват първоначалния си заряд, за да уравновесят своя потенциал с потенциала на обкръжаващата ги среда. Комбинацията от двете характеристики прави възможни четири варианта на системите: 1) твърда отворена; 2) твърда затворена; 3) корпускуларна отворена и 4) корпускуларна затворена. Това деление е условно, защото всяка действаща система съчетава всичките четири типа в себе си, но доколкото тя се намира по-близо до един или друг полюс, това деление е практически оправдано, защото ни позволявала класифицираме системите по степента, в която елементите са подчинени един на друг.

Когато изучаваме както държавната, така и етническата история, се сблъскваме с всякакви градации на системите от описаните типове с изключение на крайните, т.е. на твърдите и дискретните в чист вид, защото и едните, и другите не са жизнеспособни. Когато се повредят, твърдите системи не могат да се възстановят сами, а дискретните са лишени от способността да се съпротивляват на външните удари.


(1) Това има пряка връзка и с начина по който започвам поста си:) - Известна плахост и притеснения, че подхващам позатихнал разговор.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 3 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *
Брой показвания: 5975

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.027 seconds in which 0.005 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.