ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Емиграция и работа в чужбина » Живот в САЩ

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
EnvyMe
член
***

Регистриран: 04.03.2015
Мнения: 67
От: Chitown
Re: Вашият първи ден...
    #3263499 - 25.03.2015 17:14 [Re: Altruism]

Беше 1994, полета на Балкан Аер директен Софиа-Ню Йорк, пушеше се дори по време на полета(много миризливо):-)
Първото нещо беше учудването ми как така е 10 вечерта а е толкова светло!По това време в БГ ток нямаше пък тук, лампи, светлини да се обърка човек

--------------------
Моите забавления за вас са престъпления


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Expats
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #3264806 - 29.03.2015 02:43 [Re: Altruism]

29-ти август 2002, с полет на Луфтханза през Мюнхен до Бостън. Бях с още едно момиче, и двете току завършили гимназия, приеха ни в един колеж и решихме да пътуваме заедно. Тя си беше забравила I-20-то и беше голям майтап на летището. Като стигнахме си спомням, че всичко ми беше много интересно, различно, непознато. Кампусът беше приказен, но като го видях за първи път усетих и малко тъга. Другите студенти имаха семейства, приятели, които бяха дошли с тях, а ние бяхме сами. Това бързо се промени, най-добрите приятели там ги срещнах и страхотно сме се подкрепяли и помагали през годините, но първата вечер си спомням как се питах аз какво правя тук и добра идея ли беше да дойда в Америка. Сега знам, че идеята не само добра ами и прекрасна се оказа и ако можех да избирам, пак същия избор бих направила

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Smileyy
неориентиран


Регистриран: 02.04.2015
Мнения: 4
Re: Вашият първи ден...
    #3266030 - 02.04.2015 15:04 [Re: ]

Привет и от мен! Чета ежедневно и с голямо удоволствие темите в този форум. Причислявам се (все още) от подаващите за ЗК, но все пак имам 4 месечен Америкън експириънс, за който се присещам с умиление и бих искала да споделя.
01.05.2011 - София - Париж - Вашингтон - Рихобът Бийч. Не мигнах през целия път, всичко с полетите беше наред и пристигнахме навреме. Във Вашингтон ни чакаше българин, пребиваващ в Мериленд (от 10 год.), който трябваше да ни закара до курортното градче, в което прекарахме (аз и моите приятели) остатъка от лятото. На летището всичко беше нормално, човекът дойде в уговорения час, след което потеглихме към предварително уговорената квартира. По пътя трябваше да спрем в ИКЕА - но човекът ни предупреди - това, на което ние българите сме му казвали ИКЕА, то всъщност е АЙКИЯ Както при повечето новопристигнали, първото ми впечатление беше за стъклените пътни настилки и уникалната чистота (забелязах в последствие, че и обувките ми не се цапат, а и в къщата почти не се задържа прах). Тъй като беше привечер, след пристигането ни в къщата, колега от местоработата ни взе и закара до един от големите супер маркети (giant), в който се пазаруваше безкасово , нещо което не бях виждала до преди това. Чудихме се какво да напазаруваме и взехме шунка (испанска?), хляб и пр. Гладът беше голям, а храната... сладка салама, хляба?!? Първото нещо, което не бях очаквала и ми създаде едно кофти чувство. Следващият ден беше отдаден на разходки (понесох учудващо добре часовата разлика), чувствах се сякаш минавам покрай филмови декори и не можех да се наситя на подредеността.
Остатъкът от лятото ми мина точно толкова положително и леко, както първият ми ден. Надявам се един ден да разказвам за 2-рият ми първи ден
Поздравления за темата и пожелавам вълнуващ първи (и не само) ден на тези, на които тепърва им предстои!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dr.evil
неориентиран
****

Регистриран: 17.10.2015
Мнения: 9
Re: Вашият първи ден...
    #3313255 - 17.10.2015 10:32 [Re: Smileyy]

Годината е 2004, 9ти юни. Полет през Париж до JFK. Млади сме, на по 20-21 години. Решили сме да идем на "студентска бригада". Нямаме идея къде отиваме и какво е там. До тогава имах едно ходене като малък в Германия и това беше.

Кацаме на JFK и следва първата ни среща е с "имиграционните". Прави ми впечатление, че са от всякакви етноси. Държат се леко надменно и гледат изпитателно. Задават ни някакви въпроси от общ характер:
- При кого отивате?
- Какво ще правите?
Идвам със самочувствие на добър английски, тогава съм имал 1ви сертификат Кеймбридж, който дава някаква основа. В първата секунда не разбирам какви ми говорят, иска малко време да се напасна..."Офисърът" си свършва работата и ни пуска нататък. Чувствам се щастлив, че съм минал. Винаги съм имал страх, че ще ме спрат на гейта и ще ми посочат пътя обратно.
Взимаме огромните си куфари, нося си всякакви неща, включително възглавница , човек ще каже че не отивам за 4 месеца и половина, а завинаги. Плъзгащите врати на терминала се отварят и бааам невероятна жега и задух. Такова нещо не съм усещал другаде, чак преди 2 години, когато отидохме на почивка в Дубай през септември (макар че там беше х2). За минути ставам вир вода. Натъпкват ни в Скул бъс, от тези "по филмите". Седалките са ужасни, друса... Пътуваме 3 часа от JFK до LBI, NJ. Часът е близо 5 сутринта, пътували сме близо 10 часа със самолет, имали сме 2 ч престой на CDG, 1.5 ч. на JFK и още 3-4 ч. път в неудобния скул бъс, общо сме на път от над 16 часа. Настаняват ни в един мотел в началото на острова...лягаме и умираме...

На следващия ден разбираме, че САЩ е много различно място от нашата България, разбираме че "черните" са хора, които трябва да избягваш и да не гледаш в очите, разбираме, че без кола си като инвалид...следват малко над 4 месеца здраво бачкане (по над 80 ч. седмично), без нито 1 почивен ден.

Сега, 11 години по-късно животът ми е уреден. Имаме собствено жилище, имаме хубави доходи, доста над средните за гр. София, вероятно по-високи от стартовите за САЩ. Но се сдобиваме с детенце, което сега е на 1 г. и отново си помислям за САЩ, може би ако не за нас, то за него...Влизам на сайта на лотарията, пускам 2 заявки, за мен и за жена ми...нямам очаквания, нямам надежди, но бихме опитали ако спечелим. Обичам предизвикателствата и това да излезеш от комфортната зона


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Serendipity
Aaoograha hoa
****

Регистриран: 04.03.2005
Мнения: 560
От: САЩ
Re: Вашият първи ден...
    #3382980 - 29.12.2016 19:54 [Re: dr.evil]

Много ми допадна темата, благодаря =) Много позитивно за очакващите трепетно първия ден

--------------------
DV 2017 | DS-260: юни | Интервю: Февруари - успешно| Кейс EU00011XXX


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
plain
Iland
***

Регистриран: 06.05.2008
Мнения: 6608
От: 02467
Re: Вашият първи ден...
    #3382983 - 29.12.2016 20:11 [Re: Serendipity]

Да не забравиш да се разпишеш и ти скоро.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zhekov
dreamer
***

Регистриран: 07.01.2008
Мнения: 152
От: Bulgaria
Re: Вашият първи ден...
    #3405515 - 21.06.2017 00:03 [Re: plain]

много готина тема прочетох я на един дъх ( за втори път), ням али някой да се разпише ?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
burjavela
старо куче
***

Регистриран: 10.05.2015
Мнения: 1057
От: Philadelphia, PA
Re: Вашият първи ден...
    #3405521 - 21.06.2017 01:36 [Re: zhekov]

Никога няма да забравя първия път, в който стъпих на американска почва. Бях студент, 2-ри курс, J1, пътувах сам към Аляска. Пристигнах в 3-4 сутринта на летището в Анкъридж, където нямаше кой да те напсува. Нямаше никакъв превоз освен таксита. Нямах уредена квартира и нямах късмет с намирането й предварително. Налагаше се да седя известно време на летището, после стигнах до Даунтаун, спах в някакъв евтин мотел и на следващия ден бях на работа и в търсене на квартира. Като цяло ужасно изживяване, но научих много неща и се радвам, че минах през такова нещо. Като дойдох със ЗК вече беше много по-лесно - всичко беше уредено предварително и нагласата е съвсем различна, след като вече си се запознал с Америка

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
erz_us
почетен член


Регистриран: 19.05.2014
Мнения: 117
От: САЩ
Re: Вашият първи ден...
    #3405594 - 21.06.2017 21:38 [Re: zhekov]

Деня преди полета почти не бяхме спали.
Плана беше да освободим квартирата в същия ден, и приготвяхме куфарите за САЩ + останалите неща които родителите ни да занесат по родните градове.
Помня че официално приключихме с багажите към 2:00, легнахме и станахме в 4:00 да тръгнем към летището.

2015г. 27 Септември, кацаме в Чикаго трима, аз съпругата ми и 7 месечния ни син.
Всички от самолета отдавана са излезли. Движим се последни /защото трябваше да изчакаме да ни изнесат детската количка/ по безкрайно дълги и празни коридори.

Стигаме до асаньора, първо впечатление, няма цифри на етажите, вместо това UL,LL, решаваме че най-вероятно е Upper и Lower Levels, някак уцелваме правилното копче
Следващ сблъсък с новото място, няма безплатен WiFi, в България бях свикнал да го приемам за даденост, тука ти предлагат демо за 30 минути, което така и не успях да "подкарам".

Опашки имиграционни, нищо интересно, но ни бяха изгубили 1 куфар,и трябваше с това да се разправяме.
Намерихме гишето на авиокомпанията с която летяхме (Virgin Atlantic), но там нямаше никой. Почакахме известно време, никаква индикация че ще дойде някой, опитахме се да попитаме някой изглеждащ че работи на летището, всички се държаха сякаш току що са дошли или им е първи ден на работа и не знаят абсолютно нищо.
Оказа се че гишето им се обслужва от екипажа на кацналия самолет и тъй като доста се забавихме те си бяха тръгнали вече.

Навън летище като летище, но на паркинга куп непознати автомобили, модели и марки които никога не съм виждал, и доста от тях типично американски "като по филмите".
На път за къщата на роднината които ни посрещна ми направи впечатление странния цвят на асвалта, някак светло сив, бях свикнал на по-тъмно сиво, това ми се стори доста различно и ми се е запечатало като спомен. (вече от давна не ми прави впечатление, намира се и по-тъмен на места, приех че тука има всякакъв явно )

Като стигнахме до квартала където ни заведоха и къщата вече всичко беше "като по филмите", дворчета, къщички, чисто, подредено.
Това което ни изненада бяха катериците, тук са навсякъде и не са толкова страхливи като в България. Оказа се че дори има и зайци из поляните, но тях ги видяхме по-късно, те се крият повече

Това са долу-горе спомените ми от Ден 1-ви.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zhekov
dreamer
***

Регистриран: 07.01.2008
Мнения: 152
От: Bulgaria
Re: Вашият първи ден...
    #3434926 - 23.04.2018 22:11 [Re: erz_us]

up на темата ! Няма ли новопристигнали или такива, които да споделят своя първи ден в USA?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
2 регистрирани и 24 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Nadin, Hard Rock fan, zlatiyor 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 41719

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.028 seconds in which 0.009 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.