ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Емиграция и работа в чужбина » Живот в САЩ

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
Haya

**

Регистриран: 04.12.2004
Мнения: 319
Re: Вашият първи ден...
    #1611682 - 26.01.2007 14:56 [Re: DULO681]

Знаеш ли, колко много съм съжалявала, че не съм пристигнала тук от Бг. Нямаше да сравнявам, щях да бъда по-впечатлена, нямаше да съм толкова критична и животът ми определено щеше да е по-лек ....

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Еmmma
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1611696 - 26.01.2007 14:59 [Re: CN3mWubJQ2]

Хм, моят първи ден в САЩ го помня толкова добре сякаш беше вчера ..В средата на юни месец аз, с брат ми и една "уж много добра моя приятелка" кацнахме в Бостън. Спомням си колко много ми хареса полетът и как правих снимки в самолетa Кацаме на Logan Intern. предполагаше се, че един познат ще ни чака....е, ние го чакахме около 1 час, дойде качи "приятелката ми" в колата си и ни каза : Ей там са шатълите" Спомням си, че беше валяло и земята беше още мокра, спомням си как тогава осъзнах, че сами ще трябва да се оправяме и че на никой не му дреме за нас ( включително и на "познатите ми" ), брат ми знаещ малко или почти никакъв английски ( за тогава ) и си казах. че се почват мъките...хванахме шатъла с още няколко човека, хвърлихме една жена до един хотел в центъра на Бостън, който беше толкова луксозен и се чудех къде ли аз ще спя нея нощ. Бях намерила 2 квартири от craigslist още от БГ, но бяхме решили да наемем по-евтината...Стигнахме и там...малка уличка, къщата ми се стори някак мрачна, но хубава, като по филмите Момичето , с което бях разговаряла ни посрещна, стаята ни беше празна, хубаво че някои се беше изнесъл и трябваше да си пренасяме легло, маси, столове и т.н. Беше към 6 часа вечерта, аз имах чувството, че не съм спала от цяла седмица, бях гладна, мръсна и изнервена...Отидохме с нея до Giants( или Whole Foods ) и си спомням как си мислех, че ще се загубя там Цените на мен не ми се стори скъпи, на брат ми обаче да.... И след много, ама много мъки, след 3 седмици и половина се преместихме във втората квартира, където срещнах и съпругът ми А след това вече всичко беше незабравимо
Сори, че толкова дълго се получи


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Moonwisper
elf
***

Регистриран: 12.06.2006
Мнения: 262
От: Бостън
Re: Вашият първи ден...
    #1611744 - 26.01.2007 15:17 [Re: Altruism]

Кацнахме на Logan в 11.00 вечерта - недоспала, изморена. Гарантите ни чакаха с бебето и тръгнахме към колите. Изпаднах в шок, когато приятелката ми тръгна да пресича, коли идват, а тя с количката - без да се огледа. После разбрах, че всички спират на пешеходци. Отидохме в тяхната квартира, разгледахме част от Бостън пътьом. Изненадах се, че в 12 часа през нощта има хора по улиците, някакси не го бях очаквала.
А на другия ден тръгнахме към нашата квартира и спряхме да напазаруваме. Това беше шок - много стоки, не познаваш нито едно нещо....взехме каквото ни казаха. И после в квартирата - в която имаше само 1 стол

--------------------
..Щастлив като елф на дърво..


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1611774 - 26.01.2007 15:32 [Re: Moonwisper]

Темата стана много интересна и определено ще бъде много полезна за заминаващите..
Keep goin'


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Reks
Evil Guild Member
***

Регистриран: 04.06.2004
Мнения: 35108
От: Pergamum, the satan's place
Re: Вашият първи ден...
    #1611777 - 26.01.2007 15:32 [Re: Moonwisper]

Ние пристигнахме по коледа (19 декември 2005) и първото нещо дето помня е как като гледах от самолета до където ми стигаше погледа се виждаше море от светлина (беше вечерта и все пак Чикаго е около 70 мили дълъг ). След това си спомням как нявсякъде ми миришеше на канела, а аз не мога да я понасям тая миризма и ми се повдига . На другия ден приятелите дето дойдохме при тях ни връчиха едната кола и карта и - оправяйте се . Два пъти се губихме много жестоко . Сега всичко ми е много смешно, ама тогава не беше. По принцип дойдохме много позитивно настроени и ни харесваха много от нещата, но нямаше как да не ми направи впечатление сивотата, мръсотията, разхвърляните магазини и т.н. Още ни дразнат тия неща, но май ще трябва да свикваме вече . Засега не съжаляваме за нищо, мисля че намерихме, каквото търсихме . A - забравих: излизаме от летището и вън беше около минус 30 градуса Целзии - първото нещо дето си помислих беше - цял живот съм си мечтал да живея в Сан Диего и сега, когато я имаме тая възможност ние дойдохме в Сибир . Една година след това и след посетени 11 щата, мога напълно да се съглася с Lothian - "Once Chicagoan - always Chicagoan" . Още ни побиват тръпки в даунтаун като идем - може би най-добрата архитектура в САЩ е тук - мое си мнение де .

--------------------
Some people are just evil - that's their nature


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Димана

****

Регистриран: 02.03.2006
Мнения: 460
От: отвъд
Re: Вашият първи ден...
    #1611833 - 26.01.2007 16:06 [Re: Altruism]

Шок, разочарование, страх и благодарност са първите ми усещания на тази земя.Противоречиви.
30 юни 2002,JFK.
Започна се с нечленоразделни въпроси на дебела черна служителка в емиграционната на JFK, която беше така отегчена от живота си, че едвам си отваряше устата говорейки.Половината от думите ги съкращаваше - тогава си мислих вероятно от мързел, не бях разговаряла дотогава с черни.
Полетът ми за Синсинати беше отменен за другия ден поради буря.Седях на куфара си и незнаех къде да отида и какво да правя със себе си. Помогна ми черен служител, който ще си спомням винаги с благодарност - с хотел, превоз, багаж и наставления за полетът на другия ден. След време изпратих благодарствено писмо до компанията му - Делта.

Следващите чувства пак бяха противоречиви.Не харесвах храната, ресторантите им, бързането, големите пластмасови чаши с напитки, които смучеха в колите си, самочувствието им на господари на света, липсата на естетика в облеклото им, изкуствените бутафорни цветя навсякъде, създаващи впечатление на фалшив лукс, огромните им камиони и коли, ненужни за нищо, освен да им дават по-голямо самочувствие...
Разбира се, след време спрях да отхвърлям всичко, някои неща ми харесваха дори повече от родните - усмивките и приветливостта, липсата на злоба и интерс към живота на другите, организираността им да работят, както и тази отговорност, че никой не ти е длъжен с нищо(изключвам тези, които живеят на социални помощи и което им е цел).


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
no_bs
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1611891 - 26.01.2007 16:39 [Re: DULO681]

Дуло, аз това съм си го мислела по повод на Канада. При първото ми пътуване от Бостън до Монреал (с кола) ми направи впечатление как след пресичането на границата всичко става някак си малко по-неугледно (не говоря за самия Монреал). И съм си казвала, че ако не бях живяла в САЩ преди това, а се бях озовала през тази граница направо от България, Квебек щеше да ми се види върха.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
no_bs
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1611926 - 26.01.2007 17:00 [Re: Altruism]

Първите ми дни в Америка бяха страшно романтични и много красиви. Което не попречи след това да изживея доста трудна първа година. Спомням си кацането на летище Логан, което беше по-малко от очакванията ми, малка част от даунтаун Бостън на път за новия ми дом, разходката по плажа на следващия ден (любов от пръв поглед с океана). Бостън се оказа много мой тип град - сдържано-елегантен и със силно присъствие. Като чаша силен английски чай с ром.

На третия ден след пристигането ми ни поканиха да помогнем на едни приятел на мъжа ми да премести яхтата си от Marion, MA до Portsmouth, RI. Пристанището на Мериън и до днес ми е едно от най-любимите места. Спомням си как мъжът ми ми посочи Tabor Academy и "учебната" им шхуна Tabor Boy. Спомням си къщите край водата и как бях поразена от размера и естетизма им. На влизане в марината на Портсмът заседнахме и приятелят на мъжа ми се съблече и се гмурна, за да освободи лодката. Беше края на септември и доста студено, а той дори не се поколеба. Това беше първия момент, в който започнах да разбирам колко калени са хората в Нова Англия. От Портсмът отидохме в Нюпорт и вечеряхме в "Черната перла" - един малък, колоритен и типично океанско-новоанглийски ресторант с ниски тавани, тъмно дърво и добър clam chowder. Прибирането в къщи до Плимут ми се стори цяла вечност, а е около час - добре дошла в страната на дългите разстояния....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
BarovetzUSA
Tarikat
**

Регистриран: 23.11.2004
Мнения: 1070
От: Florida, USA
Re: Вашият първи ден...
    #1611961 - 26.01.2007 17:18 [Re: Altruism]

ами тези, дето имаме по 2 първи дни
12/08/1992
Летището в Маями, още с шубите от БГ и като се отвориха вратите и ни лъхна сауната.....такси до хотел Дейс Инн на 12 авеню, спане, на другия ден с други двама идиоти тръгнаме пеша за Даунтаун - през ерия, дето сега като минавам с колата, заключвам врати и затварям прозорци.
08/18/1998
Фт. Лодърдейл летището, приятели италианци ме взеха, закараха ме до ресторанта им "ааа, тука ще работиш", после в квартирата (с руум мейт друг техен сервитьор) и в 4 следобяд същия ден се започна....все още сме приятели с тях и с руум мейта.

--------------------
Trespassers will be shot.....survivors will be shot again!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Lothian
бракуван
***

Регистриран: 14.08.2003
Мнения: 11214
От: looking for a sundown town
Re: Вашият първи ден...
    #1612024 - 26.01.2007 17:43 [Re: BarovetzUSA]

преди петнайстина години, лято, директен полет от софия до ню йорк...кацам, бият ми печат и ме пускат в страната-мечта на майка ми от детство и на половината ми приятели също. мен не ми се идваше много ама к'во да се прави - живот. Пристигам на О'Хара с вътрешен полет - барака на Делта. Взимат ме с голяма бяла кола пълна с електроника и се стряскам от браздите на магистралата подсещащи шофьорите да спърт да платят. ДО ден днешен като пристигам на О'Хер и си взема рента кара ми се приплаква минавайки по браздите преди да си дам 40сетте цента на АЙ-90 посока северозапад.
С бялата голяма кола - право в един западен събърб. Разходка с мама в близкия парк...говорене цяла нощ. На другия ден - пазаруване на джогинг екуипмънт и за следващите 3 месеца - сваляне на 90 паунда от ръгби-теглото донесено от Европа. Съседите - научени от майка ми да просят за яйца или млеко или каквото там им липсва вместо да палят колите. Идилията на незаключените врати, любезността, и спокойния живот. След това въвеждането в света на минимум уейдж от 4.10 на час и работа на черно за 7 долара на час, 2 часа на ден. Оф, отплеснах се и подминах първия ден. И така 15 години по късно - половината още нелегални, другата половина отдавна забравили имигрантските припетии, някой уви починали след дълги мъки, въпреки живота на светия. Да, ако имаше бог нямашпе да се случват такива неща...

--------------------
It is easy to take liberty for granted, when you have never had it taken from you. Dick Cheney


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
1 регистрирани и 26 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Nadin, Hard Rock fan, zlatiyor 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 41412

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.011 seconds in which 0.002 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.