ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Емиграция и работа в чужбина » Живот в САЩ

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Вашият първи ден...
    #1610813 - 26.01.2007 01:00

Споделете,разкажете...как се чувствахте,колко време пътувахте,какво е първото нещо,което ви направи впечатление,какви мисли ви се въртяха из главата?..
Не ми се спи тази нощ и реших да пусна темичката с лек емоционално-носталгичен нюанс..


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
MyXa
KoHcKa
****

Регистриран: 06.01.2006
Мнения: 17473
От: the point of no return
Re: Вашият първи ден...
    #1610821 - 26.01.2007 01:09 [Re: Altruism]

Най-първият път като стъпих на Американска земя, бях на 15. С директен полен на авиокомпания Балкан до Ню Йорк. Приземих се на JFK и там ме чакаше американското ми семейство. Такова огромно летище не бях виждала въпреки, че бях пътувала. Изобщо не знаех какво става и къде се намирам..само, че къщите изглеждаха като по филмите и семейството имаше Van (такава кола не бях виждала). Имаха чисто нова къща, но моя голям кошмар се състоеше в това, че имаха огромен френски прозорец и от него се виждаше гора и само гора...и някъде имаше път. Естествено къщата нямаше аларма и мен ми беше много чудно как не ги е страх тези хора, че някой може да влезе

--------------------
"Тravel is fatal to prejudice, bigotry and narrow-mindedness.”

~Mark Twain


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1610854 - 26.01.2007 01:57 [Re: MyXa]

Чуден разказ,дано повече хора се включат...би било много интересно...

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Praefectum

***

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 19803
От: 40.757608, -73.98578
Re: Вашият първи ден...
    #1610857 - 26.01.2007 01:59 [Re: Altruism]

Беше 9 Август 2000. Кацане на JFK терминал 1. Излизам от терминала за да си взема такси и ...
Попаднах в сауна!

--------------------
Интернет в най-голямото нещастие сполетявало човечеството ... засега!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Astrid Lind
фокусирана
****

Регистриран: 30.08.2006
Мнения: 735
Re: Вашият първи ден...
    #1610858 - 26.01.2007 02:02 [Re: Praefectum]

И аз пристигнах на JFK, но на 17 юни 2001. Сауна си беше. Влажност на въздуха - над 90%.

--------------------
"It is better to have something to remember than nothing to regret"
Fr..k Z...a


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
MyXa
KoHcKa
****

Регистриран: 06.01.2006
Мнения: 17473
От: the point of no return
Re: Вашият първи ден...
    #1610861 - 26.01.2007 02:12 [Re: Astrid Lind]

Не.. за мен по-големият удар беше връщайки се една година от България, пилота обявява вън е 26 градуса по целзий (викам си ех, прохлада). Излизам отвън, часа е 22:30 и точно за 2 мин бях цялата вир вода За JFK става въпрос пак

--------------------
"Тravel is fatal to prejudice, bigotry and narrow-mindedness.”

~Mark Twain


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Haya

**

Регистриран: 04.12.2004
Мнения: 319
Re: Вашият първи ден...
    #1610868 - 26.01.2007 02:36 [Re: Altruism]

Преди много години, за първи път на летище JFK в Ню Йорк. Не пристигнах с положителна нагласа, защото не идвах в тази страна по собствен избор и на всичкото отгоре идвах от много красива европейска страна.

И стъпвайки на летището – шок е направо лека дума

Направи ми впечатление мръсотията, неподредеността, черните, индийци без обувки, насядали по земята, много нечистоплътност наоколо.

Когато започнахме да пътуваме към нашият щат, още в Ню Йорк, не можех да повярвам на очите си, толкова грозни и мрачни сгради, дърветата и храстите наоколо оставени със собствено хаотично мнение /аз идвах от места, където всяка клонка се подрязваше /.

На всичкото отгоре беше Януари, много студено и аз не знам на коя минута от пристигането, но изпаднах в неспирен плач.

После спряхме за бърза закуска в Макдоналдс, където шока още повече се усили, виждайки мръсотията, лошото обслужване, неугледно изглеждащи хора наоколо....помня плаках толкова много, че разплаках и сума ти народ и по околните маси, даже и американци.

При пристигането ни в щата ни, се наложи да ходим на бърз пазар през нощта в Уол Март и май това тотално ме довърши – хора по пижами разхождащи се из магазина, много наднормено тегло наоколо, отново ниско ниво на обслужване и какво ли не още....На всичкото отгоре не разбирах американският английски, защото знаех и бях свикнала на британски английски.

Пропуснах много неща от първите си впечатления, но щеше да стане много дълго. Едно е например, че първото ни такси тук, в което забравихме много скъпа вещ, не пожела да ни я върне.

И друго допълнение – нагласата е много важна. Аз дойдох не по мое желание и постоянно сравнявах с другото място.

Предполагам и затова първите ми впечатления са ужасни, сякаш подсъзнателно съм се концентрирала да виждам само лошите неща.
Но са първи и са били толкова силни, защото и до сега в Ню Йорк ходя с едно наум


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sonia
May-May
***

Регистриран: 15.01.2004
Мнения: 2075
Re: Вашият първи ден...
    #1610883 - 26.01.2007 04:52 [Re: Altruism]

Средата на октомври, Дълес, Колумбийски окръг. Съпругът ми ме чака на летището, сълзи и радост. Пътуваме към ПА, боже колко е зелено всичко. И Той е до мен!!! Пристигаме в малко колежанско градче. Пред къщите има саксии с цветя. Ама как никой не ги краде? Мисля си за свекърва ми, която не може да опази цветята си пред къщата си на пъпа на не малък български град.... Украсено е за Хелоуин. Напред-назад щъкат охранени катерици и чипмънкове. Колата спира на една много живописна уличка, пред една още по живописна къщичка. Идилия! Там ме чакат приятели на съпругът ми дошли да ме посрещнат. Мила жена ми подава визитката си на която е написала села си и ми казва - хани, ако имаш нужда от нещо или просто искаш да си поговориш с някой, обади ми се. И досега е една от най-добрите ми приятелки тук. Ех, славни времена, всеки път се умилявам като си спомня....

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the hairdresser ™
brave & freak
**

Регистриран: 23.07.2004
Мнения: 939
От: Chicago, IL - downtown
Re: Вашият първи ден...
    #1610885 - 26.01.2007 05:19 [Re: Praefectum]

Аз пък си спомням като кацнахме на JFK имахме връзка за Чикаго.
Трябваше да хващаме влакчето до другия терминал. Чудехме се откъде да купим билети, а то безплатно. Едно такова огромно и застаряващо ми се видя сравнено с Европа. 2 часа закъснение на полета. Детето преуморено.
Стана вечер докато пристигнем. Поговорихме си с брачедите до 2:30АМ.
Първи ден в Чикаго. Хем старовремешно, хем супер съвременно. Зависи къде ще попаднеш.
Ползвам Метрото. Гледам навсякъде врати, въртележки, хора ... всеки бърза, влиза, излиза. С брачеда влязохме в една голяма сграда ( направо от Метрото, без да излизаме на улицата). Следвам го като дете, че тук остана ли сам съм изгубен и не мога се прибра. Навсякъде елеватори, ескалатори, изходи ... Викам си тук не знам кога ще мога да се оправя сам! Тез хора как знаят накъде да отидат?!?
А бях излизал и живял тук таме в цивилизацията ... не беше като да не съм.

--------------------
When TRYING is no longer enough …
The world beyond trying is doing. We learned that from Yoda. The world beyond doing is freedom and the field of all potential.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kompir

****

Регистриран: 02.10.2003
Мнения: 928
Re: Вашият първи ден...
    #1610886 - 26.01.2007 05:31 [Re: the hairdresser ™]

Кацаме на О-Хеър към края на Август - за лепнещото усещане някой май вече спомена, за първи път чувам думата "влажност" и разбирам какво всъщност значи. Трябва да стигнем до спирката на Грейхаунд в Чикаго и намираме едно микробусче, което ще ни откара директно, че с 4 куфара само метрото ни липсваше. Виждам колани на задните седалки на микробуса и много се учудих, но в момента в който влезнахме на скоростното платно и се закопчах, защото шофьора караше като откачен. Пристигаме на автогарата и шофьора ни стоварва с приветливото "Добре дошли в ада." Е, пътуването не беше много зле, но беше супер изморително, като се има предвид колко часа полет бяхме изкарали.
След това си спомням малкия град, чистотата, отключените коли, къщи, ценовия шок от първия супермаркет, как се губех на кампуса, който има едно централно поле и няколко сгради все около него.... Ех, спомени....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
styllisima
coyote ugly
**

Регистриран: 26.08.2006
Мнения: 1525
От: По света и у нас!
Re: Вашият първи ден...
    #1610887 - 26.01.2007 05:55 [Re: Altruism]

Кацнахме в Чикаго края на Май беше, видя ми се огромно летище. Пътуването ни мина сравнително добре като се има предвид че детето ни пътуваше със самолет за първи път, е уморително но не скапващо Изсипахме се около 50 човека и все зеленокартовци, ужас, на детето вече му се ходи на тоалетна а сме се наредили и редът ни идва...
Е минаха отпечатъците и успешно се изнизахме с 2 часа закъснене. Чакаха ни хора които не бяхме виждали дори а те имаха наша снимка. От там ни заведоха на пица, беше хубаво но ние вече откапали не можахме да хапнем. Направи ми впечатление че всичко е подредено по улиците, разположението в квартирата ни беше по-различно от това у нас, абе с две думи гледахме като прецицали На другият ден нашите познати ни разходиха по магазините, е това вече няма да разправям всички са минали през учудването, изненадата и т.н.
До тук добре ама като се посъвзехме, па като ни емна ежедневието, та умба думба отърколиха си се годините и сякъш сме дошли вчера

--------------------
Когато искаш нещо-намираш начин, когато не искаш-намираш причина!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
leader
rain maker
***

Регистриран: 29.02.2004
Мнения: 7715
От: несен
Re: Вашият първи ден...
    #1610890 - 26.01.2007 06:08 [Re: Kompir]

От О-Хеър в гаранта, лека вечеря и хоп в мотела.Сутринта глад мори добитъка, излизам, гледам от другата страна на булеварда кръчме, утивам до най-близкия светофар и о кошмар няма пешеходна пътека, как се пресича, идея си нямам.Вървях докато не намерих магазин от нашата страна на булеварда, след два часа се прибирам в мотела с един козунак под мишница.Минути след това пристигна една приятелка ииии направо отсреща в кръчмето

--------------------
крещят ми, начи съществувам !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
niu

****

Регистриран: 23.07.2005
Мнения: 987
От: IL, USA
Re: Вашият първи ден...
    #1610891 - 26.01.2007 06:10 [Re: Praefectum]

Цитат:

Беше 9 Август 2000. Кацане на JFK терминал 1. Излизам от терминала за да си взема такси и ...
Попаднах в сауна!


Това все едно аз сьм го писала - само че мойто кацане беше на 6 август 2000 (три дена преди твоето) и на Newark...иначе до ден днешен си спомням сауната...и после едни магистрали с хиляди ленти...и накрая климатика в хотела, който ми духа цяла нощ директно в главата.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DULO681
Blackjack 4 Blood!!
***

Регистриран: 24.03.2005
Мнения: 7500
От: Всичко става близо до вода (ок...
Re: Вашият първи ден...
    #1610952 - 26.01.2007 08:58 [Re: Haya]

Прави ли впечатление на ВСИЧКИ ВИ как тези който сса пристигнали в САЩ от западна Европа им се вижда дебело, грозно, селско но на места и ултра модерно....а тези от БГ директно в САЩ - подредено, зелено, красиво, ВСИЧКИ коли изглеждат нови -корекомски(даже и старите ) и хубаво....Мнооо интересно!!!

--------------------
Give me control of a nation's money
and I care not who makes the laws -Казано за новата държава САЩ->Mayer Amschel Bauer (1744 -1812), Godfather of the Rothschild Banking Cartel of Europe...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mikey
заблуден
****

Регистриран: 17.10.2004
Мнения: 936
От: Kennesaw, GA
Re: Вашият първи ден...
    #1611024 - 26.01.2007 09:38 [Re: DULO681]

не на всички.....
аз пристигнах от лондон..където бях живял...3.5 години.И не знам защо бях решил че всичко ще изглежда много подобно...на мястото откудето идвах.
Не беше така...обаче.Пътища и гори..питам тези които ме посрещат...Къде са къщите..къде живеят...а те ми се подхилкват и ми викат ще видиш....
И видях..всичко много разтеглено...много място...Изглеждаше ми като широкоекранен филм на стандартен телевизор..демек...всичко разтегнато на широко..След 3 дена картината ми се събра.. и знаех че ми харесва много повече от колкото в англия.Ценовият шок...също.Много по евтино от кокото в англия.И наемите и храната..и бензина...и ..изобщо хареса ми.И се случи след 2 години да преспивам в лондон...даже бях до приятелчета които живеят в същия квартал в които живях и аз...ми лондон ми се стори още по..сгъчкан,мръсен..стар..миризлив..направо подтискащ..и много много скъп.

--------------------
An American by choice!
IF IT IS TO BE IT IS UP TO ME


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tqna

***

Регистриран: 17.05.2006
Мнения: 269
От: Бургас
Re: Вашият първи ден...
    #1611195 - 26.01.2007 10:51 [Re: Altruism]

Страхотна тема!Особено за тези от нас на които предстоят същите вълнения.Поздравления!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Fairy



Регистриран: 09.06.2004
Мнения: 16
Re: Вашият първи ден...
    #1611229 - 26.01.2007 11:18 [Re: Altruism]

Кацане на 5 юни -14ч в Чикаго.Имах 45мин до връзката за Ст.Луис-адски малко време.Навън започна да вали леко дъжд.Отидохме да чакаме багажите и О-ужас нямаше ги и така чакаме а времето лети и никой нищо не ти обяснява-дори българите които работят там-не проявиха никъкво съчувствие към"своите" Аз направо се панирах -попитах един полицай какво става и панически му заобеснявях че ще си изтърва полета,но той каза че нищо не знае.Междувременно дъждът се усили стократно и така след 40 минутно неведение и опъване на нервите докрай(аз вече бях отписала полета,въпреки че никой не беше тръгнал,разбира се,а и без багажа-накъде)излезе един чичко от някъде и каза че поради силният дъжд не могат да излязат работниците и да свалят бгажа и полетът ще закъснее но не се знае с колко-да следим разписаниятя по таблата.И така поне се успокоихме всички пътници.Имаше и още нещица,като борба с тежестите т.е. с куфарите и т. н.,но ще стане мнооооого дълго за обяснеие.Иначе кацнах нормално гарантите ми ме посрещнаха(приятели от БГ-за щастие)настаниха ме и всичко си тръгна по реда.Цяло щастие е ако има близък които да те посрещне и да те упътва в началото.Но поне на влага сам живяла известно време и тя не ме шокира толкова -вапреки че е неприятна.Абе въобще-"Радини вълнения" по пристигането както казва дядо Вазов.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mvp

***

Регистриран: 01.12.2005
Мнения: 429
Re: Вашият първи ден...
    #1611318 - 26.01.2007 12:11 [Re: Altruism]

Кацане в Детройт след малко повече от 8-часов полет от Париж на 25 май.Излязохме от летището поуморени,с помощта на местните (особено любезни мадами от африкански произход,които се държаха с нас изненадващо приветливо) си хванахме бусче до даунтаун,съответно си намерихме и евтин хотел там.
За мен беше голяма емоция,позитивно настроен се радвах на мига без да обръщам внимание на възгласи от сорта на "Това ли е Америка ??!! Погледнете ги тези сгради!! Не,не,ще умра,майна ! " и разни такива от страна на съпътващите ме колеги.
Искам го този момент обратно.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ivostiil
dreamer
***

Регистриран: 21.01.2005
Мнения: 168
От: Добрич
Re: Вашият първи ден...
    #1611483 - 26.01.2007 13:20 [Re: Altruism]

Стъпих на Американска земя за пръв път 2005-та на O'Hare(след 9 часа полет и 20 часа престой в Париж където си забравих ракията), бях под такова напрежение, че и извънземно да бях видял щях да му кажа excuse me и да го подмина, настаних се веднага в хотел до летището. Първото нещо което ме шокира е, че във банята освен във ваната нямаше друг канал за изтичане на водата(в резултат на което след един час под душа половината стая беше с мокър мокет), това и до ден днешен не мога да го проумея защо нямамат канали на пода в баните както в БГ

--------------------
Незнанието е най-скъпо струващото безсмислено удоволствие на света !

Редактирано от Ivostiil (26.01.2007 13:25)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
CN3mWubJQ2

****

Регистриран: 05.03.2005
Мнения: 1918
Re: Вашият първи ден...
    #1611516 - 26.01.2007 13:34 [Re: Altruism]

интересна тема . аз пристигнах в сащ на 14-тия си рожден ден (в края на '97) в далас след 11 часов полет от франкфурт. от там (поради липса на излишни средства), хванахме greyhound до финикс, а от там до крайната дестинация - колорадо спрингс. признавам си че след изморителния полет, жегата, хаоса на летището и после мръсотията по автобусните спирки, нямаше как първото ми впечатление да е добро. все пак бяк леко омаян и като в сън, тъй като не бях излизал от БГ и ми беше интересно, колкото и разочароващо да беше от очакванията ми.

когато пристигнахме в колорадо спрингс капнали от умора, отседнахме при приятели американци които пък живеят в доста луксозна къща в един от баровските райони там и си признавам, че следващите няколко дни представите ми драстично се промениха. но това беше за кратко - докато се отделихме и почнахме от нулата, и доста време (сигурно около година) ни беше бая трудно докато си стъпим на краката.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Haya

**

Регистриран: 04.12.2004
Мнения: 319
Re: Вашият първи ден...
    #1611682 - 26.01.2007 14:56 [Re: DULO681]

Знаеш ли, колко много съм съжалявала, че не съм пристигнала тук от Бг. Нямаше да сравнявам, щях да бъда по-впечатлена, нямаше да съм толкова критична и животът ми определено щеше да е по-лек ....

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Еmmma
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1611696 - 26.01.2007 14:59 [Re: CN3mWubJQ2]

Хм, моят първи ден в САЩ го помня толкова добре сякаш беше вчера ..В средата на юни месец аз, с брат ми и една "уж много добра моя приятелка" кацнахме в Бостън. Спомням си колко много ми хареса полетът и как правих снимки в самолетa Кацаме на Logan Intern. предполагаше се, че един познат ще ни чака....е, ние го чакахме около 1 час, дойде качи "приятелката ми" в колата си и ни каза : Ей там са шатълите" Спомням си, че беше валяло и земята беше още мокра, спомням си как тогава осъзнах, че сами ще трябва да се оправяме и че на никой не му дреме за нас ( включително и на "познатите ми" ), брат ми знаещ малко или почти никакъв английски ( за тогава ) и си казах. че се почват мъките...хванахме шатъла с още няколко човека, хвърлихме една жена до един хотел в центъра на Бостън, който беше толкова луксозен и се чудех къде ли аз ще спя нея нощ. Бях намерила 2 квартири от craigslist още от БГ, но бяхме решили да наемем по-евтината...Стигнахме и там...малка уличка, къщата ми се стори някак мрачна, но хубава, като по филмите Момичето , с което бях разговаряла ни посрещна, стаята ни беше празна, хубаво че някои се беше изнесъл и трябваше да си пренасяме легло, маси, столове и т.н. Беше към 6 часа вечерта, аз имах чувството, че не съм спала от цяла седмица, бях гладна, мръсна и изнервена...Отидохме с нея до Giants( или Whole Foods ) и си спомням как си мислех, че ще се загубя там Цените на мен не ми се стори скъпи, на брат ми обаче да.... И след много, ама много мъки, след 3 седмици и половина се преместихме във втората квартира, където срещнах и съпругът ми А след това вече всичко беше незабравимо
Сори, че толкова дълго се получи


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Moonwisper
elf
***

Регистриран: 12.06.2006
Мнения: 262
От: Бостън
Re: Вашият първи ден...
    #1611744 - 26.01.2007 15:17 [Re: Altruism]

Кацнахме на Logan в 11.00 вечерта - недоспала, изморена. Гарантите ни чакаха с бебето и тръгнахме към колите. Изпаднах в шок, когато приятелката ми тръгна да пресича, коли идват, а тя с количката - без да се огледа. После разбрах, че всички спират на пешеходци. Отидохме в тяхната квартира, разгледахме част от Бостън пътьом. Изненадах се, че в 12 часа през нощта има хора по улиците, някакси не го бях очаквала.
А на другия ден тръгнахме към нашата квартира и спряхме да напазаруваме. Това беше шок - много стоки, не познаваш нито едно нещо....взехме каквото ни казаха. И после в квартирата - в която имаше само 1 стол

--------------------
..Щастлив като елф на дърво..


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1611774 - 26.01.2007 15:32 [Re: Moonwisper]

Темата стана много интересна и определено ще бъде много полезна за заминаващите..
Keep goin'


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Reks
Evil Guild Member
***

Регистриран: 04.06.2004
Мнения: 35195
От: Pergamum, the satan's place
Re: Вашият първи ден...
    #1611777 - 26.01.2007 15:32 [Re: Moonwisper]

Ние пристигнахме по коледа (19 декември 2005) и първото нещо дето помня е как като гледах от самолета до където ми стигаше погледа се виждаше море от светлина (беше вечерта и все пак Чикаго е около 70 мили дълъг ). След това си спомням как нявсякъде ми миришеше на канела, а аз не мога да я понасям тая миризма и ми се повдига . На другия ден приятелите дето дойдохме при тях ни връчиха едната кола и карта и - оправяйте се . Два пъти се губихме много жестоко . Сега всичко ми е много смешно, ама тогава не беше. По принцип дойдохме много позитивно настроени и ни харесваха много от нещата, но нямаше как да не ми направи впечатление сивотата, мръсотията, разхвърляните магазини и т.н. Още ни дразнат тия неща, но май ще трябва да свикваме вече . Засега не съжаляваме за нищо, мисля че намерихме, каквото търсихме . A - забравих: излизаме от летището и вън беше около минус 30 градуса Целзии - първото нещо дето си помислих беше - цял живот съм си мечтал да живея в Сан Диего и сега, когато я имаме тая възможност ние дойдохме в Сибир . Една година след това и след посетени 11 щата, мога напълно да се съглася с Lothian - "Once Chicagoan - always Chicagoan" . Още ни побиват тръпки в даунтаун като идем - може би най-добрата архитектура в САЩ е тук - мое си мнение де .

--------------------
Some people are just evil - that's their nature


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Димана

****

Регистриран: 02.03.2006
Мнения: 460
От: отвъд
Re: Вашият първи ден...
    #1611833 - 26.01.2007 16:06 [Re: Altruism]

Шок, разочарование, страх и благодарност са първите ми усещания на тази земя.Противоречиви.
30 юни 2002,JFK.
Започна се с нечленоразделни въпроси на дебела черна служителка в емиграционната на JFK, която беше така отегчена от живота си, че едвам си отваряше устата говорейки.Половината от думите ги съкращаваше - тогава си мислих вероятно от мързел, не бях разговаряла дотогава с черни.
Полетът ми за Синсинати беше отменен за другия ден поради буря.Седях на куфара си и незнаех къде да отида и какво да правя със себе си. Помогна ми черен служител, който ще си спомням винаги с благодарност - с хотел, превоз, багаж и наставления за полетът на другия ден. След време изпратих благодарствено писмо до компанията му - Делта.

Следващите чувства пак бяха противоречиви.Не харесвах храната, ресторантите им, бързането, големите пластмасови чаши с напитки, които смучеха в колите си, самочувствието им на господари на света, липсата на естетика в облеклото им, изкуствените бутафорни цветя навсякъде, създаващи впечатление на фалшив лукс, огромните им камиони и коли, ненужни за нищо, освен да им дават по-голямо самочувствие...
Разбира се, след време спрях да отхвърлям всичко, някои неща ми харесваха дори повече от родните - усмивките и приветливостта, липсата на злоба и интерс към живота на другите, организираността им да работят, както и тази отговорност, че никой не ти е длъжен с нищо(изключвам тези, които живеят на социални помощи и което им е цел).


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
no_bs
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1611891 - 26.01.2007 16:39 [Re: DULO681]

Дуло, аз това съм си го мислела по повод на Канада. При първото ми пътуване от Бостън до Монреал (с кола) ми направи впечатление как след пресичането на границата всичко става някак си малко по-неугледно (не говоря за самия Монреал). И съм си казвала, че ако не бях живяла в САЩ преди това, а се бях озовала през тази граница направо от България, Квебек щеше да ми се види върха.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
no_bs
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1611926 - 26.01.2007 17:00 [Re: Altruism]

Първите ми дни в Америка бяха страшно романтични и много красиви. Което не попречи след това да изживея доста трудна първа година. Спомням си кацането на летище Логан, което беше по-малко от очакванията ми, малка част от даунтаун Бостън на път за новия ми дом, разходката по плажа на следващия ден (любов от пръв поглед с океана). Бостън се оказа много мой тип град - сдържано-елегантен и със силно присъствие. Като чаша силен английски чай с ром.

На третия ден след пристигането ми ни поканиха да помогнем на едни приятел на мъжа ми да премести яхтата си от Marion, MA до Portsmouth, RI. Пристанището на Мериън и до днес ми е едно от най-любимите места. Спомням си как мъжът ми ми посочи Tabor Academy и "учебната" им шхуна Tabor Boy. Спомням си къщите край водата и как бях поразена от размера и естетизма им. На влизане в марината на Портсмът заседнахме и приятелят на мъжа ми се съблече и се гмурна, за да освободи лодката. Беше края на септември и доста студено, а той дори не се поколеба. Това беше първия момент, в който започнах да разбирам колко калени са хората в Нова Англия. От Портсмът отидохме в Нюпорт и вечеряхме в "Черната перла" - един малък, колоритен и типично океанско-новоанглийски ресторант с ниски тавани, тъмно дърво и добър clam chowder. Прибирането в къщи до Плимут ми се стори цяла вечност, а е около час - добре дошла в страната на дългите разстояния....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
BarovetzUSA
Tarikat
**

Регистриран: 23.11.2004
Мнения: 1070
От: Florida, USA
Re: Вашият първи ден...
    #1611961 - 26.01.2007 17:18 [Re: Altruism]

ами тези, дето имаме по 2 първи дни
12/08/1992
Летището в Маями, още с шубите от БГ и като се отвориха вратите и ни лъхна сауната.....такси до хотел Дейс Инн на 12 авеню, спане, на другия ден с други двама идиоти тръгнаме пеша за Даунтаун - през ерия, дето сега като минавам с колата, заключвам врати и затварям прозорци.
08/18/1998
Фт. Лодърдейл летището, приятели италианци ме взеха, закараха ме до ресторанта им "ааа, тука ще работиш", после в квартирата (с руум мейт друг техен сервитьор) и в 4 следобяд същия ден се започна....все още сме приятели с тях и с руум мейта.

--------------------
Trespassers will be shot.....survivors will be shot again!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Lothian
бракуван
***

Регистриран: 14.08.2003
Мнения: 11214
От: looking for a sundown town
Re: Вашият първи ден...
    #1612024 - 26.01.2007 17:43 [Re: BarovetzUSA]

преди петнайстина години, лято, директен полет от софия до ню йорк...кацам, бият ми печат и ме пускат в страната-мечта на майка ми от детство и на половината ми приятели също. мен не ми се идваше много ама к'во да се прави - живот. Пристигам на О'Хара с вътрешен полет - барака на Делта. Взимат ме с голяма бяла кола пълна с електроника и се стряскам от браздите на магистралата подсещащи шофьорите да спърт да платят. ДО ден днешен като пристигам на О'Хер и си взема рента кара ми се приплаква минавайки по браздите преди да си дам 40сетте цента на АЙ-90 посока северозапад.
С бялата голяма кола - право в един западен събърб. Разходка с мама в близкия парк...говорене цяла нощ. На другия ден - пазаруване на джогинг екуипмънт и за следващите 3 месеца - сваляне на 90 паунда от ръгби-теглото донесено от Европа. Съседите - научени от майка ми да просят за яйца или млеко или каквото там им липсва вместо да палят колите. Идилията на незаключените врати, любезността, и спокойния живот. След това въвеждането в света на минимум уейдж от 4.10 на час и работа на черно за 7 долара на час, 2 часа на ден. Оф, отплеснах се и подминах първия ден. И така 15 години по късно - половината още нелегални, другата половина отдавна забравили имигрантските припетии, някой уви починали след дълги мъки, въпреки живота на светия. Да, ако имаше бог нямашпе да се случват такива неща...

--------------------
It is easy to take liberty for granted, when you have never had it taken from you. Dick Cheney


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Sonia
May-May
***

Регистриран: 15.01.2004
Мнения: 2075
Re: Вашият първи ден...
    #1612031 - 26.01.2007 17:46 [Re: DULO681]

Цитат:

Прави ли впечатление на ВСИЧКИ ВИ как тези който сса пристигнали в САЩ от западна Европа им се вижда дебело, грозно, селско но на места и ултра модерно....а тези от БГ директно в САЩ - подредено, зелено, красиво, ВСИЧКИ коли изглеждат нови -корекомски(даже и старите ) и хубаво....Мнооо интересно!!!




Според мен зависи за кои градове и райони става въпрос. Не мога да си изкривя душата и да не спомена зелените полета на ПА. Есента там също е много красива. Виж като се местихме към Чикаго доста се потресох защото влязохме в града от към Индиана. Тва Гери ми взе акъла, а през какви гета минахме, майка ти жална. Аз тогава не бях ходила по назапад от Питсбърг, но пък бяхме изръшкали всичко интересно на источния бряг, така че шока беше голям. А като си видяхме квартирата която бяхме наели от университета --3 пъти по-малка от тази в ПА и точно 3 пъти по-скъпа. Така че според зависи. Аз лично съм благодарна че при първото си идване попаднах в малък град.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Over and Out

**

Регистриран: 22.02.2005
Мнения: 2082
Re: Вашият първи ден...
    #1612053 - 26.01.2007 18:00 [Re: DULO681]

Да, аз това го осъзнах в един момент от мотанията си и мисля, че е вярно за много голям брой хора - първите впечатления са оцветени различно в зависимост от къде идваш или къде си бил най-скоро преди това. Аз съм пътувала из Европа от България, както и имах възможност да се върна да поживея в Европа след като бях живяла в САЩ и първите ми впечатления в двата случая бяха доста различни. Сега като ходя на някое ново място съм подготвена за този момент и вече не му отдавам такова значение.

А животът в големите американски градове е acquired taste според мен. Аз и Ню Йорк имаме много бурна връзка на първоначално отблъскване, после харесване, после досада и раздразнение, последвани от преместване в друг град, след това завръщане и преоткриване на града и така.

Иначе моят първи ден се събудих в пасторалната идилия (поточета, водопади, бръшляни) на университетския кампус като че изникнал от средновековна Англия и студентският живот започна. Нова Англия верно рулз - някой ден може и да се върна да живея там.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kantata
старо коте
**

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 3016
От: До светофара
Re: Вашият първи ден...
    #1612057 - 26.01.2007 18:03 [Re: Altruism]

След мнооого дълъг полет, защото летяхме за Западния бряг, се оказах на едно много неуютно летище и след формалностите излизам и гледам - огромен булевард с някакви къщурки наоколо като кубчета...- с тук там преминаваща кола, повечето големи Някаква студенина лъхна в душата ми....Но на следващия ден, излизам от хотелската врата и попадам в един тропически рай с палми, басейни и с невероятно синьо небе - никога няма да го забравя това небе. Имате си страхотно небе там, хей, американците

--------------------
"Искам, значи мога"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Наташа Ростова
на път
***

Регистриран: 26.08.2004
Мнения: 2358
От: Канада
Re: Вашият първи ден...
    #1612201 - 26.01.2007 20:25 [Re: ]

Цитат:

Дуло, аз това съм си го мислела по повод на Канада. При първото ми пътуване от Бостън до Монреал (с кола) ми направи впечатление как след пресичането на границата всичко става някак си малко по-неугледно (не говоря за самия Монреал). И съм си казвала, че ако не бях живяла в САЩ преди това, а се бях озовала през тази граница направо от България, Квебек щеше да ми се види върха.




Твоето впечатление ми беше много интересно, защото аз се чувствах по същия начин, но като пресичах границата Квебек-щата Ню Йорк. На границата, но от американската страна, посетих една тоалетна която беше и за мъже и за жени, със запечатани писуари При следващите пресичания не я видях, вероятно тогава е било случайно, ама така или иначе това ми беше първото впечатление. След това надолу по щата също не бях особено впечатлена и все повтарях разочаровано "Това ли била Америка?". Но като видях града Ню Йорк, това беше любов от пръв поглед Ако първото ми впечатление от Америка беше започнало от южната част на щата Ню Йорк, кеше да е съвсем различно. А и Масачузетс и особено Бостън са известни като едни от най-добрите места за живот. А колкото до контраста със Западна Европа, ами мъжът ми малко преди да кацне за пръв път в Щатите - в ДС, беше в Белгия и в Германия, и това не му попречи да бъде силно впечатлен от това което видя в Америка.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
vediti
дребен елемент
****

Регистриран: 29.08.2004
Мнения: 302
От: NJ
Re: Вашият първи ден...
    #1612203 - 26.01.2007 20:27 [Re: Altruism]

24 Юли 2005 - неделя. Кацнахме вечерта на Нюарк. Трябваше да ни чакат, обаче нямаше никой. Имахме само едри банкноти и никакви монети за телефон. После мъжа ми се престраши да попита едни от малкото хора наоколо дали ще ни сменят и те ни дадоха 2-3 куотъри. Обадихме се на гарантите - в задръстване били, ходили бяха до Кейп Код за уикенда. Прибраха ни в тяхната новичка къща към полунощ. На следващата сутрин ни вдигнаха към 7, за да ходим до СС офиса в Джърси Сити - кошмарни първи впечатления - мизерия, стари сгради, мръсни бедни хора, чакащи ред в СС офиса, а навън - мрачно, горещо и влажно... После - безлюдните улици в малкото ни градче и лудницата на Ню Йорк - на 15 минути разстояние. Тогава не можех да преценя дали е по-хубаво или по-лошо от това, което очаквах само осъзнавах че е мноооого различно.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
no_bs
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #1612229 - 26.01.2007 20:58 [Re: Наташа Ростова]

Явно зависи откъде минаваш. Това ми впечатление беше от пътуването през Върмонт по 89 и после в Квебек по 133. Като сме пътували за Квебек Сити през Мейн по 91, контрастът не е голям.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Botev Plovdiv

**

Регистриран: 25.01.2007
Мнения: 4784
От: Seattle
Re: Вашият първи ден...
    #1612345 - 26.01.2007 22:55 [Re: ]

22 юни 2006 летище JFK. Беше много топло. Направи ми впечатление как хората бяха насядали по земята. Наложи се да стоим цяла нощ, защото полета за Сиатъл беше на другия ден. Имаше много хора, които си заспаха на пейките и не им пукаше от нищо. Друго впчатление - как всеки говори по мобилния телефон по 1 час без спиране. Голямо впечатление ми направиха и любезните хора, които те водят за ръка, като питаш къде е еди кое си. На другия ден 23-ти кацане в Сиатъл. По-малко литеще. Едно слънчево и приятно време. Като тръгнахме по магистралата с кола и не знаех къде се намирам. Всичко ми се струваше много цветно и нямаше една прашинка на земята. Няколко дена бях все едно се намирам на друга планета. Цветовете ми се струваха много силни и нарисувани. Всичко окосено, зелено, пътищата без дупки. Интересно като ходихме към Ванкувър в Канада, още след границата си личи че не си в Америка. Някви тесни улици, пясък отстрани, неокосена трева. Иначе в даунтауна на Ванкъвър е страхотно красиво, но само там. В малките градове няма нищо общо с градовете около Сиатъл. Доста по-мизерни са. Хора, които се връщат в БГ от Сиатъл, още на летището в София им се струва цигания, а пътя на магистралата към Пловдив - ужасно тесен.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29422
От: The Windy City
Re: Вашият първи ден...
    #1612364 - 26.01.2007 23:14 [Re: Altruism]

Пристигнах в САЩ, кацайки на летище О'Hare - Чикаго, през март 1999.
Първите впечатления включват подреденото летище и усмивките на служителите, синът ми беше уморен и мрънкаше (то кой ли не би мрънкал след дълъг полет), но никой не ни погледна гневно, нито ни направиха забележка.
До тук добре, но няма да забравя думите с които жената от едното семейство (посрещнаха ни две семейства, та, въпросното бяха приятели на родителите ми) ни посрещна с думите "дупе да ви е яко ", още го помня и едва ли някога ще го забравя, как на тази жена и хрумна точно това да каже, но е факт, това и бяха първите думи, още преди да каже "здравейте "
По-късно пътувайки от летището до приятелите ни, силно ме впечатли спазването на правилника за движение, лентите за ляв завой или по-скоро наличието на такива и не на последно място широките улици.
Къщите ми се сториха подредени, като в книжка, някои от тях все още имаха украса от отминалата вече Коледа, която явно никой не беше откраднал
На другата сутрин излязохме да се поразходим и подскачащите катеричките и зайчетата, съвсем ми взеха акъла (за протокола - действието продължи да се развива в събърбия- Чикаго) Разхождахме се само по тротоара от едната страна на улицата, защото не знаехме къде точно можем да пресечем. Имаше ужасен вятър, който така пронизваше, че чак ушите ми запищяха. Аз съм скиорка, но точно този вятър ми се стори по-силен и пронизващ от когато и където и да било.

Дойдох позитивно настроена и след толкова години все още съм си такава, мисля че това има значение, както за първоначалната адаптацията, така и за понататъшното възприемане на нещата

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Fairy



Регистриран: 09.06.2004
Мнения: 16
Re: Вашият първи ден...
    #1612462 - 27.01.2007 00:40 [Re: Botev Plovdiv]

Да и на мен минапрви впечатление при 3 часовиа ми престой на чикагското летище,че всички си говореха по мобилните телефони с часове без да се притесняват за сметката .И другото което ме впечатли беше многото хора с наднормено тегло,а всеки седнл чакащ току бракне и извади от чантичката нещо за похапване най-често сладичко и като се огледах това го правеха 80% от присъстващите.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
teddy_2
член
**

Регистриран: 12.01.2007
Мнения: 60
От: Dallas
Re: Вашият първи ден...
    #1612506 - 27.01.2007 01:13 [Re: Altruism]

Просто кошмар...имах чувството,че сьм тръгнала наникаде,въпреки присъствието на любимия човек.
чудех се защо имиграционния офицер ме разпитва,нали вече имах виза и бех дала обяснения в София!
бех почти сърдита за шесте месеца,които ми отпусна само,а туристическата ми виза беше за цяла година!
Сънена,изнервена и много,много тъжна
летишето в Newark - грозно и много студено..а вън жега и влага-27.08.2006 г.
Другия кошмар-8 часа до полета за NC и багаж,който ненадейно за нас трябваще да вземем..
микробус,чернокож суперлюбезен шофьор,мотел за няколко часа сън.
Странна тоалетна,пълна с вода,и душа е толкова различен!
Кратка и безсънна нощ,мъкнене на багажа за кой ли път вече,първи досег с течността,наречена кафе и отвратителен дъжд,закъснение на самолета от 2 часа и много,много сълзи!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
winner-chan
член


Регистриран: 02.01.2006
Мнения: 75
От: NJ
Re: Вашият първи ден...
    #1612558 - 27.01.2007 02:01 [Re: Fairy]

И моя първи ден тук си беше странен и доста различен от очакванията ми! Да уточня само, че след споровете ми на варненското летище защо нямам двупосочен билет леко взе да ми се изпарява ентусиазма А после в Будапеща след като съобщиха, че полета за Newark е отменен и след близо 6 часово чакане, за да разберем дали ще отидем в Германия или Париж, се озовахме за 1 вечер във вълшебен Париж и там след много перипетии в последния момент ни качиха на някакъв полет за usa след като щателно преровиха абсолютно всичко, а аз не носих почти нищо, само се надявах багажа ми да се озове в сащ и така след 2 дена път много перипетии и неочаквани обрати един негър ни ожени с приятеля ми докато ни продаваше билети за автобуса и всички изглеждаха много усмихнати, а аз бях толкова щастлива, че сме най-накрая заедно:) И от тогава досега не мога да спра да се губя по магистралите и да тъгувам за семейството ми и приятелите ми в България. Но като цяло сякаш за нищо не съжалявам

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
i100i

***

Регистриран: 27.06.2005
Мнения: 2485
Re: Вашият първи ден...
    #1612569 - 27.01.2007 02:19 [Re: Altruism]

Април 2006. Кацнах на JFK- стандартно. За пръв път стъпих в САЩ. Минах бързо през емигрантските. Никой не ме чакаше на летищрто.Гарантът ми беше в Бразилия. Счупеният ми английски беше неразбираем за служителите, а и техният НЙ диалект направо си беше на светлинни години от мен. И и на всичко отгоре говорят бързо и тихо, а аз леко недочувам. Имах описание как да стигна до заветния апартамент- airtrain(плащането на изхода с машинките естествено ми го направи услужлив индиец в униформа), A- tаin, L- train до Grand str. Къщата е на ъгъла. Ключа в комшиите.Всичко добре. По табелките по табелките и стигнах до връзката с L. Обаче.... там една жена стои и крещи нещо и всички излизат от метрото. Викам си "Айдеее- атентат". Отивам при нея и обяснявам, че ми трябва L. А тя , доколкота разбрах- няма такъв влак. Как няма- ето тука ми е маршрута... след 5 мин обяснение ме хвана за лакетя, изведе ме на улицата и ми посочи един автобус- шатъл. Ей ти L train-a. Каза на шофьора къде да ме свали. И като тръгна тоя ми ти автобус- светофар до светофара, сгарди като Лего, мръсотия, САМО черни хора, НЙ мирише на кухня, построена в сауна(да добавя за сауната). И еднообразно до болка. Голяма пънкария. Веднага си казах- изтривай мой човек красотата на Европейските градове от главата си и влизай в позагнилата urban ябълка.... И по всички огради едни дебели бодливи телове. Много затвори , мисля си и се смея на ума си. Единствената зеленина- необятни гробища. И така.... стигам до заветната цел. Звъня, звъня на съседите за ключа- никой. 30-40 мин стоя отпред и не зная какво да правя. До мен куфар, сак и раница. Запалих цигара и се чудя къде ще спя. И тогава- хоп, някой вика отгоре. А тя красавицята явно се е гушкала с мъжлето, не чула звънеца. Слезе, грабна ми чантите и ето ме тука.

За повече подробности- ще напиша разказ, че след това какви неща се случиха до днес.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
eps

***

Регистриран: 21.11.2006
Мнения: 698
От: Асеновата крепост
Re: Вашият първи ден...
    #1612623 - 27.01.2007 04:42 [Re: i100i]

Супер интересна тема !!!
Всичко изчетено на един дъх .
Поздравления за авторите !

--------------------
http://212.143.3.82/users/08461/120447632131280923.gif
Когато след пир полунощен, самотен
на зигзаг се връщаш дома,
и киска се вихър над жребий сиротен,
и плаче безлунна тъма -


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
IrrArt
ветеран
****

Регистриран: 06.10.2004
Мнения: 1300
От: Chicago
Re: Вашият първи ден...
    #1612629 - 27.01.2007 04:52 [Re: Nadin]

Цитат:

Дойдох позитивно настроена и след толкова години все още съм си такава, мисля че това има значение, както за първоначалната адаптацията, така и за понататъшното възприемането на нещата



Напълно съм съгласна с казаното от теб. Дойдох настроена, че тук няма да ми хареса и все още се чувствам така.
Иначе за първите впечатления...Бях уморена, пушеше ми се като на ватман на предпоследна спирка и мисля, че бях уплашена от неизвестното, което ме очаква (нищо че мама беше вече стара пушка тук и ме чакаше, пък и ме беше предупредила какво ме очаква).
Разочаровах се още в самолета когато самолета започва да се снижава над Чикаго. Тия подредени като казармени бараки и набутани една в друга къщи до днес ми се струват ужасни, но тогава ми създадоха едно такова много кофти настроение, една студенина ме лъхна...
Следващото неприятно впечатление беше от човек (мой тогавашен вече бивш роднина ). Ужасих се направо как може човек да бъде толкова различен в България и тук. Въпросния индивид ме посрещна с думите: "Тука е Америка моме...никакво пушене отсега нататък" ...."Бреееей, твойта кожа под ножа..Кога циганин стана, кога гъ*а ти почерне" си казах и изпрасках още на паркинга на летището 3 цигари. После улиците, сградите всичко ми се видя мрачно и сиво. Сега посвикнах (оставаше и да не съм след повече от 5 години ), но все още у дома в България ми е по-хубаво. Нищо, че и там е сивичко. Сивичко, ама свойчко !

--------------------
С поздрав,
Ира


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Viva

***

Регистриран: 09.05.2002
Мнения: 3471
От: NYC
Re: Вашият първи ден...
    #1612638 - 27.01.2007 06:10 [Re: Altruism]

Пристигнах на 1 август 2001г на JFK след изтощителното пътуване с едно 2 годишно дете и малко проблеми с имиграционните заради една сюардеса. Мъжът ми вече ни чакаше притеснен, защото ние бяхме последни от самолета Минаваше 10 часа вечерта, но беше ужасно топло и влажно и във въздуха се носеше една характерна миризма...(който е кацал на JFK, я знае). Таксито ни откара в апартамента ни - всичко беше ново и чисто, но празно. Имаше само един надуваем дюшек и малък телевизор на кашона Направо ми се прирева, като си представих апартамента ни в София - купен преди година и напълно обзаведен. Първите дни карахме само на сладолед - друго не можех да ям, заради жегите, а и нямахме още климатик Оттогава се влюбих в сладоледите тук Почти бях свикнала с цялата обстановка и всичко се промени с 11 септември Шокът беше доста голям.

--------------------
"Yesterday is History, Tomorrow a Mystery, Today is a Gift, Thats why it's called the Present"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
orfei
stranger
*

Регистриран: 18.01.2005
Мнения: 191
От: USA Las Vegas
Re: Вашият първи ден...
    #1612669 - 27.01.2007 09:40 [Re: Altruism]

Хубава тема.Браво! Пристигане в Лас Вегас ,денят на детето, нашето заспа в последната минута след 20 часа будуване,не можем да го събудим,относително бързо минаване на имиграционният контрол,приятел ,който ни чака,жега,страшна жега ,120 F,минава бяла огромна лимузина Хамър ,жена ми" Хайде да се връщаме,много е топло,къде си ме довел!?",кратко пътувне,мърсотия,грозни коли ,еднообразни къщи,договор за наем ,депозити,много депозити,магазин,непознати стоки,150$-о Боже,басейн,търсене на свободна мрежа за интернет в околността с лаптоп в ръка,най-накрая успех,учудени погледи на местни виждайки ме да говоря едва ли не на компютърът си,"Hello","How y doing?","Good",спокойствие за кратко,филипинска реч пред прозорецът ми ,ох,няма ли свършване ,най-накраят,Сънчо.
Ден 2 ,развален климатик ,ще крещя.........


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boy11
пристрастен
**

Регистриран: 15.08.2006
Мнения: 445
Re: Вашият първи ден...
    #1612936 - 27.01.2007 14:16 [Re: orfei]

5 години по рано...моя полет беше София-Париж-Детройт-Джаксънвил

До последно невярвах 4е това наистина се слу4ва чак когато се качих на самолета за Джаксънвил почуствах 4е се осъщестява това което съм мечтал цял живот да отида в Америка.Хипер радост това сигурно винаги ще го помня.

На летището имах уговорка със една жена да ме посрешне която намусено се здрависа с мен и каза да побъразм защото била много изморена 2 часа била патувала с колата зада се домъкне до летището и било голям компромис от нейна страна да съм си бил давал сметка за това.
След това на вън някъв студ кове и си викам чакаи бе нали уж съм във Флорида?!! 11 през ноща,път,зелено зелено от двете страни,поглеждам надоло нещо свети по асвалта/светлоотразители върху маркировката/,след много лутане завиваме по страничен път,бариера,от бараката излиза един полицай с еблемата на университета и ни прави знак да спрем,отваряне на прозор4е ,кратък разговор,показвам всички документи де що имам,голяма и тъмна гора пъплим по едно посочен път,изоставена зграда с малък паркинг от пред с надпис Макгий резидънт хол и първата улична лампа,чукам по стъклото на вратата никави признаци 4е е обитаемо ,разни студенти по пижами,кюч,декларация в която трябва да напиша освен моите данни и тези на друг на които да се обадят в случаи на нужда,див скандал на български,амеркинаците ни гледат стреснато и мяткат о4и от един към друг,стаята-> празна,гол матрак и вграден шкаф.
На сутирнта питам ,питам ,питам вси4ки ми отговарят с I don't know-няма зна4ение какво питаш един и същ отговор.

Четери месеца по късно края на семесъра,заключват кампуса отпред с куфарите и нататък Джурасик парк.........


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Babyface
новак
***

Регистриран: 09.01.2007
Мнения: 37
Re: Вашият първи ден...
    #1612942 - 27.01.2007 14:24 [Re: Altruism]

Какво да кажа за първата нощ - самолетът ни пристигна с голямо закъснение, после повече от два часа чакане при имиграционните, бях страшно изморена и ми беше трудно да осъзная света наоколо. Гарантът ни беше чакал часове наред, после 3 часа пътувахме с влакчето и с метрото до тях. На сутринта - много мръсно, центърът на Ню Йорк...като погледна нагоре виждам една съвсем, съвсем мъничка ивица небе и то дори не е синьо, мисля, че това най-много ме шокира!После се преместихме в нашия щат - огромна разлика - много зелено, гори и езера...обаче всичките къщи из гората, по едни черни пътища...дори съседите не се познават помежду си...изобщо първите 2-3 седмици културният шок е съсипващ, а после просто свикваш, въпрос на емоционално оцеляване.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1613103 - 27.01.2007 18:11 [Re: orfei]

Мнооого сте добри!
Благодаря ви,че ви има


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jade
InSatiable Obfuscator
***

Регистриран: 19.03.2005
Мнения: 675
От: 02138 MA
Re: Вашият първи ден...
    #1613216 - 27.01.2007 19:40 [Re: Altruism]

Темата е разкошна и събужда позаспали спомени...направо копирам част от майл-а си към приятели и правя уточнението, че това е 4-тото ми кацане в САЩ и 1-вото със статут на постоянно пребиваващ...

Март 2006:
"...малко детайли от американско/кембриджския начин на живот

1. Началото. Летище София. 12:00. Всички ме гледат като смахната, щото съм помъкнала 6 парчета багаж /3 пъти повече от нормата/ + 2 бр. байкове... 400 евро допълнително и товарят целия ми катун на самолета. Мама плаче дискретно, даже баща ми пуска сълза, което толкова ме втрещява, че забравям да му поискам още пари, че да си влезе в обичайната роля В този момент се сещам, че не съм успяла да се скрия от наште и да купя цигари.Тихичко, но страстно проклинам!

2. Хийтроу. 17.30. 3 ч. престой и аз съм похарчила пари само за 3 кафета - това е ЧУДО! Така става като срещаш приятели на приятели и има с кой да си пуша, пия кафето и точа лакардиите като в бг кръчма...хмм...

3. Лондон - Бостън. Скука и филми. Някои стават за приспиване. Обръщам 3 бутилчици винце и заспивам.

4. Бостън /Логан - поамериканчената част от полетите минава за секунди, докато плебса без ам паспорти чака 45 мин да се източат привилигерованите . След това ме грабва некъфф пич, който отказва да разбере за какво ми е да имам тире между двете фамилии в документите - в ам посолство го бяха пропуснали! Както и да е - 5 мин обработка, забравиха да ме дамгосат и ме пращат сама да си нося документите на имиграционните, като благонадежден индивид.

Имиграционните. Изключително отегчени и недаващи си зор чиновници и офицери. ВъзмУтено и огОрчено ги зяпваш докато не ти хрумва да се поогледаш - в залата сме около 40 бр човеци, от тях 4-5 приличат на хора и сричат на английски. Почваш да съчустваш на имиграционните, преди да се сетиш, че това е мноооо неадекватно чуство. В края на краищата след 1ч. кръстосване/разкръстосване на крака ме викат да се подпиша и да лепна пръст намазан с мастило - и това е всичко!

... И пичът от митницата е образ, хем флиртува, хем имитира работа!

Благоверният. Проявява признаци на облегчение примесени с искрен ужас при вида на количеството багаж, което съпровожда глезлата му, бутано самоотвержено от некакъфф имиграционен латино тип... И наште приятели се забавляват диво - докарали и джипа, че знае ли се кво би могло да ми хрумне да взема с мен. Д*** и А*** - страхотни сте!

Романтична нощна разходка със 120км/ч през Бостън и Кембридж, които и на тъмно са си все така красиви - е, поне в участъците, в които не си заврят в безкрайните тунели, които са грозни и ти докарват психоделично-депресивни асоциации с "Ъндърграунд"...

5. Кембридж. Квартирата. 2 АМ EST... При отваряне на лаптопа установявам, че освен нашия нет има още 15 мрежи наоколо, 15 само незащитените! Подобие на оргазъм се носи из въздуха, само подобие, щото съм толкова изморена, че не мога и да се зарадвам истински!

6. Следващото утро, 6 АМ - ставай, жено, да месиш баницата! Леле - мале... но трябва да стана за да успеем да подадем за соушъл секюрити номер преди скъпият да иде на работа. На паркинга гледам недоумяващо ключовете за колата обаче номерът ми не минава - в Америка се налага да караш и онзи македонец мъжът ми не знае пощада! Докато ние се разправяме наоколо тичат катерички - пуффффкавелки, цвърчат пилци и за капак един Бай Кълвач почва да се прави на Бай Чукач! Идилия! И студ....и вятър,който ти отвява всички мисли от тиквата!

...Карам си колелото по фантастичните околности /тук разбирайте, че покрай всеки път и тротоар има алея за лудите с колелата, а в Кембридж всички имат колела и карат и при -20/ и броя църквите Губя бройката след първите няколкостотин и почкам да бъзикам американците, че ако са дарили парите отишли за църквите за благотворителни дела, то световен глад и бедност ще са архаични понятия

...губя се по улиците и рева на любимия форум, който ме кодоши на полова принадлежност ме успокоява, че не съм изключение - в резултат купуваме GPS, щото нищо друго не помага

...Библиотеката е на 300 м ! Харвард Скуеър - на 1.5 мили! Време да имаш! Вечер се прибираме покрай Харвард Уни и МИТ - след като 3-та вечер гледах как в 11 РМ народ влиза и излиза шокирано попитах тия да не са луди! Озадаченият отговор на скъпия ми съпруг ми уби детските илюзии: "Че какво странно има в това да учиш и ползваш лабораториите вечер - все пак някои хора и на работа ходят и си е в реда на нещата да имаш проджект мийтинг в 11РМ!"

--------------------
"There’s nothing like a taste of healthy Balkan irreverence... "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
marconi
старо куче
****

Регистриран: 12.02.2004
Мнения: 999
От: още мислено в българия
Re: Вашият първи ден...
    #1613402 - 27.01.2007 22:36 [Re: Altruism]

при нас пък нямаше никакви проблеми и всичко си мина по плана. дойдохме с зелени карти септ. 2004. кацнахме на ЛАКС-а след добри полети, на имигр. се забавихме около 2 часа, но просто шото имаше доста други бимбинистайци, неговореши англ. и след това излезнахме в залата, където чинно ни чакаха наште приятели с 2 коли. Натоварихме багажа и тръгнахме по 5-та на юг към Сан Диего, прекосявайки Ориндж Каунти (както е известно в БГ - квартала на богатите) Пътувахме през дения, времето си беше супер, ние се радвахме на палмите, зеленината и красивите гледки (да кажа че всъщност бяхме издали преди 4 г. на гости и имахме само добри впечатления). Така че всичко в първия, а и следващите няколко дни си беше съвсем наред - проблемите започваха след това...

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Тричко
сладък
***

Регистриран: 03.06.2004
Мнения: 3449
От: USA - New York City
Re: Вашият първи ден...
    #1613449 - 27.01.2007 23:21 [Re: Jade]

ех де и аз да можех така да разказвам...

и аз ще ви напиша за далечната 1994, но след няколко дни.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
BOGY
insomniak
***

Регистриран: 05.09.2006
Мнения: 323
От: Brisbane,Australia
Re: Вашият първи ден...
    #1613602 - 28.01.2007 04:00 [Re: Altruism]

Хм, 29Май 2004.Сидни-Хонолулу-Сан Фран-Чикаго-Лексингтън(KY).И аз не изпитвах непреодолимо желание да ходя до Америка, но като се обърна назад не съжалявам за това.Кацаме на Сан Франциско.Граничните власти ги тресе мания за ловене на терористи.Караха ме да си разглобявам телефона.Отказах да си пусна лаптопа през скенера и загубих 1/2час във вадене и инсталиране на батерии, DVD-та и хард-диска - ин кейс съм сложил взрив.Накрая ме събуха по чорапи и провериха обувките.Приятелката ме чакаше вече от другата страна и се смееше.Полет във някаква каручка на Амер Еър до Чикаго.Пристигаме със закъснение.Полета до БлуГрас е след 20мин а терминала на майната си.Викнах един мехикано с количка и го ползвахме като такси и пътеводител из летището.Пристигаме на БлуГрас - Лексингтон с малко 40местно комарче - веднага го асоциирах с пътуване с автобусите на Груп в БГ.Кацаме в 7пм.Там американския ни партньор ни чака с огромен Додж.Следва въпрос къде искаме да ходим.Като че ли съм бил преди там и знам Почва да ми изброява и се оказва че всичките места са от типа бърза закуска. Аз съм ги кръстил оди веднъж-виж и бегай.На другия ден шопинг в Крогер.Там за пръв път видях селф-сървис чек-аут каунтър.Сам си проверяваш стоката на лазера, после си вкарваш парите в автомата /който ти и говори на това отгоре/ и си ходиш по живо по здраво.Обиколил съм доста свят ама това само в Америка го има.Другото което ми направи впечатление, ама това на втория ден вече беше драйв-тру на банките и библиотеките.Е и това само в Америка го има .Ех спомени.После и през торнадо с колата минах, ама това за друга тема.

--------------------
"A pessimist sees the difficulty in every opportunity; an optimist sees the opportunity in every difficulty." - Sir Winston Churchill


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Lothian
бракуван
***

Регистриран: 14.08.2003
Мнения: 11214
От: looking for a sundown town
Re: Вашият първи ден...
    #1613603 - 28.01.2007 04:04 [Re: BOGY]

селф чекаути има и другаде ама забеляза ли че по банкоматите има брейл азбуката?

--------------------
It is easy to take liberty for granted, when you have never had it taken from you. Dick Cheney


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
BOGY
insomniak
***

Регистриран: 05.09.2006
Мнения: 323
От: Brisbane,Australia
Re: Вашият първи ден...
    #1613606 - 28.01.2007 04:36 [Re: Lothian]

Да ти кажа честно не съм ги виждал другаде.Това не означава че ги няма разбира се.За Брайловата азбука - забелязах, но много по-късно, както и др.работи.По принцип не пътувам с кеш и не обръщам много внимание на външният вид на парите.За мен е важно колко са, не какви са

--------------------
"A pessimist sees the difficulty in every opportunity; an optimist sees the opportunity in every difficulty." - Sir Winston Churchill


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jade
InSatiable Obfuscator
***

Регистриран: 19.03.2005
Мнения: 675
От: 02138 MA
Re: Вашият първи ден...
    #1613623 - 28.01.2007 06:35 [Re: Тричко]

Благодаря...

Задължително го опиши...според доста хора Америка се е променила драстично - ще ни е интересно...моля!

--------------------
"There’s nothing like a taste of healthy Balkan irreverence... "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Lothian
бракуван
***

Регистриран: 14.08.2003
Мнения: 11214
От: looking for a sundown town
Re: Вашият първи ден...
    #1613918 - 28.01.2007 13:39 [Re: BOGY]

ама аз ти казвам за брейл на драйв=тру АТМ ите - все едно някой сляп ще си подкара колата и ще мине през драйв труто да си вади пари...

--------------------
It is easy to take liberty for granted, when you have never had it taken from you. Dick Cheney


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jessica Rabbit
пътешественик
***

Регистриран: 21.05.2006
Мнения: 627
От: Chicago
Re: Вашият първи ден...
    #1613955 - 28.01.2007 14:07 [Re: Lothian]

Tук в Германия всички автомати са с брейл. Ама то тука е друго, де Тъкмо се опитвам да започвам с отвикването от подобна социално насочена действителност. Абе важното е , че чашата ми е винаги наполовина пълна!

--------------------
"I am not bad. I am just drawn that way"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Светльо
Обичам, значи живея!
***

Регистриран: 06.07.2005
Мнения: 4550
От: качалка
Re: Вашият първи ден...
    #1613982 - 28.01.2007 14:40 [Re: Jessica Rabbit]

Хубаво че са брайл, въпросът е дали има drive-up ATM-и? Защото тук в САЩ шегата е:

Оnly in America drive-up ATM's have brail dots.
Оnly in America people drive on parkways and park on driveways.
Only in America smokers can buy their cigarettes at the entrance of the store but the sick and disabled have to go all the way to the back of the store to get their medicine from the farmacy.
И накрая... моето любимо:
Оnly in America people order double cheesburger, big fries and a DIET Coke!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Слънчев лъч

****

Регистриран: 06.08.2004
Мнения: 685
От: Florence, N KY
Re: Вашият първи ден...
    #1614072 - 28.01.2007 16:01 [Re: Altruism]

Пристигнах тук на 27 април 2004. Полетът ми беше придружен с нощувка в Прага, любимият ми европейски град и това за мен беше знак за попътен вятър.

В България и Чехия времето беше още зимно, в Дейтона беше 35 градуса, жега и влага. Посрещна ме българка, с която се познавахме по Интернет.

Първото ми впечатление - басейните на всяка къща или жилищен комплекс.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boy11
пристрастен
**

Регистриран: 15.08.2006
Мнения: 445
Re: Вашият първи ден...
    #1614162 - 28.01.2007 17:20 [Re: Lothian]

Цитат:

ама аз ти казвам за брейл на драйв=тру АТМ ите - все едно някой сляп ще си подкара колата и ще мине през драйв труто да си вади пари...




ами след като е сляп човека се предполага че някои друг ще го вози до банката или направо на дрйв-тру който някои не е задължително да е най-близкия човек на слепеца със директен достъп до акаунта и парите му слепя може да си протегне ръката през прозореца и да си въведе данните или вкраен случай само пина за да оторизира транзакцията.
Като се има предвид колко джипки има които осигуряват Транспорт за инвалиди линеики или направо таксита може да бъде и напълно непознат шофьор , а човека ше си ползва брейла и толкова.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Milano
твърдоглав чешит
***

Регистриран: 10.07.2005
Мнения: 3471
От: The Sunshine State
Re: Вашият първи ден...
    #1614425 - 28.01.2007 20:45 [Re: Altruism]

За първи път стъпих в Америка през септември 1996-та. След 2 отказа за туристическа виза най-после се бях преборила за журналистическа такава (тип I) и идвах един вид да отразявам генералната сесия на Общото събрание на ООН (а всъщност основната причина беше да си видя близките приятелчета и университетът, в който искам да кандидатствам - свърших и двете работи ). Пристигнах с директен полет на БГА "Балкан" до JFK ужасно претиснена, че ще ме върнат поради някаква си причина, а на гишето един чернокож имиграционен служител 3 пъти ми зададеедин и същи въпрос, а аз дума не му разбирам Накрая стана ясно, че младежът ме питал дали идвам, за да пиша статия за него и кога искам да го интевюирам За всичко бях готова, само за такива шутки - не Както и да е, излязох от летището, където сред тълпата посрещачи с облекчение видях най-добрата ми приятелка, която беше дошла от Вашингтон с кола под наем, за да ме посрещне. Залутахме се с нея из Ню Йорк - аз никога през живота си не бях виждала такъв трафик и толкоз коли, направо си глътнах граматиката. Не можех да повярвам, че тя се оправя толкова добре по пътищата, струваше ми се невъзможно нормален човек да знае къде да завие, кой exit да хване, как да се престрои - ужас! Както и да е, пътувахме около 5 часа до Вашингтон, по пътя спряхме да ядем пица в едно Sbarro, стори ми се евтино, и си казах, че може и да е възможно човек да се оправи в тази Америка...След 3 седмици се прибрах в България и колегите ми не можеха да повярват, че съм се върнала...Следващият септември вече заминах като студенка, пак с директен полет до JFK, където трябваше да ме чакат, но не би. Въртях се около 1 час, никой не дойде, звънях и по телефона безрезултатно, накрая взех едно такси, което ме закара до хотела на една безбожна цена (ама отде да знам, че си имало тарифа ) и там се оказа, че човекът, който трябваше да ме подрещне, се успал...Цяла нощ слушах сирените на полицейските коли в Манхатън...След 2 дни заминах за Атланта, за да започна новия си живот..

--------------------
"А днес моят собствен наследник извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали?"
- Миряна Башева


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boyka
новак
***

Регистриран: 01.04.2005
Мнения: 35
От: Guilford, UK
Re: Вашият първи ден...
    #1614482 - 28.01.2007 21:22 [Re: Altruism]

Кацнах снощи на летище Нюарк - супер добре организирано и лесно, с персонал, който те чака, за да ти даде упътване, да ти покаже как да си купищ билет и как да стигнеш където си тръднал.
После във влакчето до Манхатан кондуктура изглеждаше като пенсиониран капитан на кораб - стилна подстрижка, елегантна униформа, любезен, но сдържан тон.Стигнахме до последната спирка - Ню Йорк Пен стайшън - озвучена е с класическа музика, вътре е чисто, топло и приятно. Това не може да се каже за метрото, но има и много по-лоши случаи (Рим напр.).
Хората са дружелюбни (е, не като в Австралия, но пак ти правят път и ти помагат с куфара). В хостела са също много френдли, ососбено ако им проговориш няколко думи на езика (т.е. испански:).
Днес вървях по 7-мо авеню от Челси и после по Бродуей до Колумбия уни (взе ми към 3часа) и си мислех, че имам чувстото, че съм живяла тука цял живот. Просто има от всичко, което досега съм виждала в другите държави и ми се струва, че всеки може да се свърже с Ню Йорк и почувства Ню Йоркчанин. На пук на всичко дето съм чувала, ми се струва много спокойно.
С една дума, Ню Йорк супер ме кефи, нищо че е студено.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
BOGY
insomniak
***

Регистриран: 05.09.2006
Мнения: 323
От: Brisbane,Australia
Re: Вашият първи ден...
    #1614864 - 29.01.2007 03:23 [Re: Lothian]

Малко се поразминахме с тебе Разбрах за банкоматите.То и тука ги правят вече такива.Мисълта ми бе, че на ам.долари има някаква маркировка, специално за незрящите.На мене ми я показаха на 4 места, но да си призная честно не усетих разликата.А съм бил свидетел как разпознават номинала на копюра само при допир с пръсти.А за драйв тру - не банкоматите ми направиха впечатление, а системата чрез която си теглиш или влагаш парите.Спираш си колата, пускаш чека в цилиндъра, след 2 секунди вакуума го е засмукал в офиса и оттам ти връщат касовата бележка или пари.Няма опашки и нерви.Бързо и ефикасно.Нито в Европа, нито в Австралазия съм виждал такива.

--------------------
"A pessimist sees the difficulty in every opportunity; an optimist sees the opportunity in every difficulty." - Sir Winston Churchill


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kalin72

***

Регистриран: 04.02.2004
Мнения: 13451
От: Чикаго->Брезник->Чикаго->
Re: Вашият първи ден...
    #1614882 - 29.01.2007 04:06 [Re: BOGY]

Цитат:

Мисълта ми бе, че на ам.долари има някаква маркировка, специално за незрящите.




Това го има на доста банкноти по останалия свят, не е новост.
Ама да смениш Австралия за САЩ, ей това не го проумявам....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
BOGY
insomniak
***

Регистриран: 05.09.2006
Мнения: 323
От: Brisbane,Australia
Re: Вашият първи ден...
    #1615054 - 29.01.2007 09:18 [Re: Kalin72]


Цитат:

Ама да смениш Австралия за САЩ, ей това не го проумявам....



А-а, Калине, аз Австралията не съм я сменял и няма да го направя за нищо на света
Трябваше да ходя до Щатите така да се каже на обмяна на опит.Нещо като повишаване на квалиф.Обаче след година там се оказа че вместо мен да учат, аз трябваше да давам акъла и си вдигнах багажа.Иначе страната е хубава за туризъм, спор няма.
А ако видиш австралийски долари ще си помислиш че са правени от оризова хартия.Толкова са гладки, че незрящите сензори на пръстите трябва да имат.

--------------------
"A pessimist sees the difficulty in every opportunity; an optimist sees the opportunity in every difficulty." - Sir Winston Churchill


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jessica Rabbit
пътешественик
***

Регистриран: 21.05.2006
Мнения: 627
От: Chicago
Re: Вашият първи ден...
    #1615148 - 29.01.2007 10:32 [Re: Светльо]

ок, ясно, сега разбрах шегата/абсурда/

--------------------
"I am not bad. I am just drawn that way"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
no_bs
Нерегистриран




Голямата загадка!
    #1615666 - 29.01.2007 16:10 [Re: boy11]

По повод на ATM-ите с брайл, това е просто защото кийбордът е стандартизиран. Много по-лесно е да произвеждаш и доставяш само клавиатури с брайлови "букви", отколкото да произвеждаш и доставяш отделно такива с и без. Така че всички АТМ-и имат брайлови "букви", независимо каква е вероятността сляп човек да мине през тях.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Голямата загадка!
    #1619021 - 31.01.2007 20:02 [Re: ]

Хайде... да се включат още хора с готини истории

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RBG
нормално луд
***

Регистриран: 01.06.2006
Мнения: 145
От: О'Хеър ленд
Re: Голямата загадка!
    #1622186 - 03.02.2007 03:53 [Re: Altruism]

Моят първи ден започна на 14.05.2006 , но и до ден днешен този ден така и не е приключил , колкото и да ми се иска скоро няма да свърши ... Защо така се получи Кацане 5-ти терминал O'Hare , 2 часа чакане на гарантите , 42 дена чакане на SSN , 7 различни работи за 7 месеца ... понастоящем носим тухли , вар цимент , носим и на бой с 5 букви Хамал ... Америката първи впечатления : много красиво озеленена ( парковете са им страхотно поддържани), езера и езерца , зайци , патици и гъски ... как ли още никои не ги е изял !? , Къщите еднакви отвън и много паянтави (дървено скеле , тухлена облицовка ... как ли правят купони !?!? ) иначе отвътре последна мода и много комфортно ... по въпроса за сифона ами да нямат такъв на пода , само във ваната наистна недомислица . Никъде няма тротоари и пешехонди пътеки , без кола никъде не може стигна (ужасно е да си пешеходец извън Даунтаун )... много се работи ама наистина здраво ( препоръчвам на нашите БГ депутаи да вземат да дойдат на по за 1 месец бригадка да поработят каквато и да е работа тук за 7-8 $ на час) . Хората (американците) са много усмихнати и лъчезарни но големи лицемри ... много неща не ми допадат , все още много малко са тез които ми харесват но с времето се надявам вторите да започнат да преобладават ...
Защо съм още тука ли , много просто имах прекрасна и дохотна работа в БГ но така и никокога нямаше да съумея да успея да си купя апартмент в София с горната . Защо седя още тука ли , всеки ден си задавам този въпрос , но се оказва че има токлова много неща да се научат на този свят , особенно тук в Чикаго , може би няма друго място по света с толкоз много различни нации събрани в един град а бая народ е тука над 10 милиона . Дупе да ми е яко ... А защо не е свършил първият ми ден ли ? Просто нямям свободно време да разбера че е дошъл утрешния ден ...

--------------------
Anyone who has never made a mistake has never tried anything new.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
san
требител
****

Регистриран: 27.01.2007
Мнения: 1
От: место
Re: Вашият първи ден...
    #1622203 - 03.02.2007 05:01 [Re: boyka]

София, четири сутринта. Натикваме багажа…изведнъж със страшен трясък огромна чанта пада на покрива на колата. Изкача ни акъла....някакъв идиот изхвърли багажа на приятелката си от 4тия етаж. Викове, разправии.... На летището, свръх-любезна ми тросва: свръх-багаж.Месец по-рано изпратих жена си, преди това сина ни...без проблем. Скарах се, но положението се влоши. Ровене, бързане, вир вода изхвърлям част....и готов...летя.
Лондон ...изпускам аероплана за Вашингтон...ей така,както си е реда. И пак паника, тичане, разправии, телефони, изръсване за билет Бостън-Вашингтон...и часове по-късно киризя океана на път за Бостън.
Бостън.... самолета за Вашингтон е време да излети, а аз съм още на опашка пред емиграционните. Каръка ескалира неправдоподобно! Изчерпан минавам, минавам и митницата и .....спринт. Влачейки две чанти и една на врата се разпространявам по терминали, асансьори, малко объркване и пак..дай, дай, бяг…без всякаква надежда. Без кислород, съкрушен и безчувствен пристигам на моят терминал...празно и тихо. И, о чудо! Не е излетял….даже щели да ме вземат! Не смея да си помисля, тръгна ми?
Крайбрежието....нощ, ясно... долу се вижда всичко... Бостън, Ню Йорк, океана, светлини светлина... и на юг, безкрай. Величествени гледки!
Вашингтон....Жив, умрял, пристигам .....в колата не виждам нищо, разказвам объркано. Прибираме се, …абе има ли нещо за пиене в тази къща?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
globe88
неориентиран
***

Регистриран: 05.02.2007
Мнения: 17
От: California
Re: Вашият първи ден...
    #1623829 - 05.02.2007 08:44 [Re: Altruism]

Значи аз пътувах около 14 часа и половина.И бях стресиран на макс.Иначе друго не помня защото спах 1 седмица след като слязох от самолета:)

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Night Blooming Jasmine

****

Регистриран: 20.09.2000
Мнения: 3674
От: чергарка
Re: Вашият първи ден...
    #1626250 - 06.02.2007 22:21 [Re: Altruism]

Беше като сън, буквално....
Пристигнах на JFK на 14.11.1997 след купон с моя приятелка в Лондон. Спеше ми се, та две не виждах. Самолетът закъсня с около 2 часа - бяха ни забавили излитането, т.к. в НЙ имало снежна буря. И така някъде следобяд пристигнах и аз с първата за сезона фъртуна. Стори ми се някак си прекалено тихо и ослепително бяло. Нямах никакви мераци да разглеждам каквото и да било и с носталгия си мислех за топлия душ и леглото ми в София. Хората, които ме посрещнаха на летището после коментираха, че е странно, че нищо не ми прави впечатление. Впечатленията започнаха след 3-я ден, горе-долу толкова толкова ми трябваше да се наспя.

--------------------
Only dead fish go with the flow...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bruki
борбена
**

Регистриран: 27.07.2004
Мнения: 127
От: RS-->MD
Re: Вашият първи ден...
    #1781287 - 05.06.2007 13:27 [Re: Night Blooming Jasmine]

Един ден през юли'2000г.Кацам на JFK в Ню Йорк.Първото,което ме впечатли,бяха ръкоплясканията-целия самолет беше на крака и аплодираше пилотите за успешно кацане.И аз се включих.Да не пропусна-стюардесата беше много любезна и ми помогна да си попълня документите,че на мене английския ми е голям зор.На летището след едно сравнително кратко чакане (1 час може би) излязох от залата с щастливо изражение на лицето и усмивка от ухо до ухо.Но...моя брат го нямаше.Е,имах инструкции какво да правя-звъннах му и се оказа,че естествено е в задръстване.Седя и чакам.Ама ми се ходи до онова място-пет не виждам.И типично по български си хванах всичките багажи и се нахулих в тоалетната.Как да си оставя скъпоценностите.Ама и други имаше като мене-с багажчето навсякъде.Като излезнах от "мястото" една пълна черна полицайка много любезно ме попита дали имам проблем.О,не,как ще имам проблеми,аз съм една оправна българка дето нищо не и се опира.Е,по едно време дойде и батко с домочадието.Отидохме в центъра и естествено се качихме на близнаците.Но нищо не видях,защото се изливаше страшен дъжд и Ню Йорк беше застлан с бяла пелена.Но аз съм си горда фукла и за мене и това си е бурно изживяване.
Забравих да кажа,че не тръгнах с големите кошници,а много критично настроена.Може би това ми помогна по-реално да гледам на всичко около мене.Има неща,които ми харесаха и други с които ,ако бях в Америка ,никога нямаше да свикна с тях.
И после тръгнахме към Вашингтон.По пътя седнахме да хапнем в едно заведение за бързо хранене.Бях гладна като вълк.Толкова ядене не съм виждала оттогава.Е,обичам да си хапвам,признавам си,особенно тези панирани пилешки истории.
За мене тези заведения са си удобство.И като сравнение-обратно пропорционално на стандарта са по-евтини от подобни в България.
Впечатли ме спокойствието на животните.Катеричките са супер нахални.Имаше и едни лалугерчета с много красива окраска дето все гледаха да се скрият в къщата на батко.На втория ден с малкия ми племеник обиколихме кварталчето в гонене на едно зайче.И то беше много забавно-сякаш разбираше,че детето си играе с него.Изчакваше ни да стигнем на 2 метра и пак хукваше.
Американците ли?Ами те са дружелюбни и донякъде любопитни.Това ми е първото впечатление.На няколко пъти ме разпитваха откъде съм и то абсолютно непознати хора.Просто с които се запознах на детската площадка.То и в България сме си общителни.
Това е.За мене нещата са в по-розови украски,защото не ми се е налагало да се сблъсквам с обратната страна на медала.Но например,когато във Вашингтон гледах един фестивал на латиноамериканските народи ми направи впечатление колко омачкани и захабени им бяха носиите.Ами аз в България нашите състави никога не съм ги виждала толкова зле изглеждащи.И друго-много от т.н. испаноговорящи киснеха по улиците-приличаха ми на нашите братя роми дето лющят семки и чакат другите да им заработят парите за помощи.
Това е като първо впечатление.Второ за сега нямам.Някои неща взеха да ми се губят като спомени,но най-важните моменти са запечатани на лента-Анаполис,музея във Вашингтон,където се снимах до картина на Леонардо Да Винчи и всички стари и нови приятели с ,които се запознах и за ,които имам кътче в сърцето си за спомени.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Wolf ®
М а r i n e r o
***

Регистриран: 13.03.2004
Мнения: 8739
От: Атлиман
Re: Вашият първи ден...
    #1782501 - 06.06.2007 07:21 [Re: Altruism]

27 Април 2004г. София-Варшава-Чикаго.
За първи път преживях половин ден без цигари,кошмар.
На летището ни чакаха гарантката и една мила особа от форума,
при която се установихме като за начало.
Запалих 3 цигари на веднъж на паркинга на О'Хера.
Първите две седмици бяхме на курорт в Шамбург.Първото,дето
ме впечатли бе липсата на котки по казаните.Вместо тях - еноти.
На сутринта -катерици и мноооого патки.Реших да се поразходя пеш малко - ей тъй за спорт.
По едно време се усетих,че само аз вървя пеш.Стигнах до едно уж кафене,влязох
-курдисах са на една маса и запалих.Помолих една мургавелка
за пепелник и тя ми посочи вратата,баси.Общо взето-тъй беше.

--------------------
http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
irkata
и все пак, усмихната
***

Регистриран: 28.04.2007
Мнения: 271
От: Чикаго
Re: Вашият първи ден...
    #1782799 - 06.06.2007 11:42 [Re: Altruism]

Много интересна тема!

Моля продължавайте да пишете, чета я с голям интерес!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Nicole
пристрастен
**

Регистриран: 16.01.2005
Мнения: 410
От: Mount Prospect
Re: Вашият първи ден...
    #1783202 - 06.06.2007 16:15 [Re: Altruism]

Разкошна тема......нека и аз да опиша накратко -пристигнахме на 13.06.2005. Напуснах България с огромно желание (желание от години ), напускайки я - изпращането се утежни поради осъзнаването на нашите близки,че ще ни видят отново след дълго време...Качихме се на самолета с моя син, отивахме в АМЕРИКА - при ТАТИ, който бе там само 3 месеца по- рано . Знаех ,че ще имаме спънки с документите при кацане. Всичко , произтече от една грешка на софийските служители при изготвяне на пликовете с информация - така моя мъж кацна с първа външна страница за него_а вътре в пликовете беше моя пакет , с моите снимки и копия- всичко старателно прикрепено с телбод. При моето кацане, аз знаех, че първата страница е моя, но вътре са неговите данни. Слава богу, документите на малкия 3,5 годишен син бяха безупречни. Заради тези документи се забавихме на летището около 2 часа. И се успокоявам, знаейки че моя мъж е бил там почти 4 часа. А детето не спираше да пита , къде е тати?! Багажът беше си минал на линията отдавна, почна се едно издирване и търчане с дете , да питам къде ги съхраняват . Упътиха ме няколко служители, после един българин Симеон (от Сливен , мисля) ме почна на български- намери ми количка и ми помогна да си метна големите сакове отгоре(сама нямаше да можех)-за благодарност му намерих кроасани от Бг и му ги връчих-(никой не ме беше предупредил ,за властта на Тип-овете тук:))той ме разпита кой ще ме чака, каза колко е тежко в USA;(на мен не ми пукаше, щяхме пак да сме заедно) а аз вече се оглеждах за мъжа ми- той бе дошъл с шефа си ,който е баща на най- добрата ми приятелка в БГ, но с него се запознах чак тук Та той ни отведе с неговия нов DODGE , голяма кола с климатик , който се усещаше страхотно, поради силната жега отвън. Тогава от него чух за тежката влажност тук, за знаците СТОП, после спрях да слушам и се оглеждах- видях фонтанчетата в Роузмънт и ми се струваше адски чисто и слънчево. Вечерта моят мъж, радостен ни заведе до близкия мол, където имаше и кът за игра. Малкият толкова беше стреснат и уморен от пътуването, та само гледахме на сепаретата отстрани. После малко шопинг до Shop &save market (оттогава е и любимият ми магазин) и се прибрахме полузаспали в общата квартира. Малкият влезе в режима по- бързо от мен.След 3 месеца се отделихме да живеем сами.
Гарантът ни беше друг млад човек,с който се запознах тук в Америка след нашето пристигане.Към него винаги ще чувствам безпределна благодарност.Благодарение на него- моята мечта стана реалност с интересно стечение на обстоятелствата.
На първата седмица от живота ни тук- аз настоях да отидем до downtown-а в Чикаго-тогава вече повярвах че съм на правилно място в АМерика гледайки великолепните сгради и невярвайки, че са построени от човешка ръка. Влакчето , с което бяхме отишли- ми се струваше много бързо и чисто- по- късно видях и други влакчета, които ми промениха мнението. Но тука продължава да ни харесва, малко са нещата, които не ми допадат, а и тази година въобще не ми се ходеше и на ваканция в БГ, но пак заради детето.....за малко....:) всичко е заради това ))
забравих да спомена за страхотните сладоледи тук, за катеричките, мириса на прясно окосена трева, парковете за деца с мека настилка, сърничките на първия ми пикник с форумците тук, паяците в гората (имам нещо кат фобия, после повече не ги видях ) , не си знаех първия адрес поооне един месец . Страх ме беше да ходя по големи разстояния, че да не се изгубя. Сега ,като си спомням ми е много смешно. СТрах ме беше да отворя на пощальона (това може да е от многото филми, не знам). Вторият ни месец беше по- труден за мен, а и той отпадна след като се сприятелихме с индийците съседи(само такива ни бяха всички съседи).

ох, много дълго стана, ама все си мисля, че сме единствените с объркани по този начин документи, всичко се оправи, но легална работа можехме да търсим след август месец, тогава ги поправиха нещата, е и ние се разходихме до имиграционните в downtown-а.

Редактирано от Donita (06.06.2007 16:42)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hitrec
nova


Регистриран: 15.07.2004
Мнения: 56
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1783790 - 06.06.2007 22:45 [Re: Altruism]

Пристигнахме на 02.09.2002 с полет София-Вършава-Чикаго. Там ни чакаха гарантите ни, а ние бяхме много щастливи да видим ухилените им физиономии. Натоварихме багажа и потеглихме към нашия град и щат. Чакаха ни още 4 часа път, които прекарахме в някакво полузаспало състояние. Когато излязохме от светлините и събърбите на Чикаго се заредиха едни полета с царевица докъдето ти види окото. И равно. След известно време спряхме на една рест ериа до тоалет. Влизаме в една хубава къщичка, а вътре чисто и приветливо. Оглеждам се за лелката на която да си дам стотинките за тоалета и ококорвам ей такива очи като ми казват че такава няма. И тоалетна хартия цяло руло!!!
Стигнахме крайната дестинация и там се почна и така вече 5 години ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kantata
старо коте
**

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 3016
От: До светофара
Re: Вашият първи ден...
    #1783839 - 06.06.2007 23:54 [Re: Nicole]

Много живописен пост, хареса ми. Имам един въпрос към теб, ако не е тайна разбира се, та въпроса е ходила ли си в друга чужда държава освен в САЩ?

--------------------
"Искам, значи мога"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Nicole
пристрастен
**

Регистриран: 16.01.2005
Мнения: 410
От: Mount Prospect
Re: Вашият първи ден...
    #1783904 - 07.06.2007 01:15 [Re: Kantata]

в Канада миналото лято и отново ми хареса:) имам чувството, че да наблюдаваш и разглеждаш различните държави е много по- важно от това да си пълен с пари , да си ги трупаш и им се радваш:))само в една такава държава.
Благодаря ти за оценката.

--------------------
Never argue with a fool. People might not know the difference


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Prodromos
Севастократор
***

Регистриран: 17.06.2005
Мнения: 1785
От: Bad Motha Trucka
Re: Вашият първи ден...
    #1783997 - 07.06.2007 07:53 [Re: Nicole]

Цитат:

имам чувството, че да наблюдаваш и разглеждаш различните държави е много по- важно от това да си пълен с пари




И как стигна до това важно заключение ?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
starkid
готЯн потребител
**

Регистриран: 07.08.2006
Мнения: 1339
От: US ъф Ей кат Zмей
Re: Вашият първи ден...
    #1784066 - 07.06.2007 09:12 [Re: Prodromos]

Цитат:

имам чувството, че да наблюдаваш и разглеждаш различните държави е много по- важно от това да си пълен с пари




ъъ, ами тя си е казала - по инстинкт. иначе доста добър извод и добре казано, защото много идват в САЩ, правят добри пари, обаче единствено знаят квартала си в САЩ и малко от Б-я. ама 'айде да не разводняваме темата...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
starkid
готЯн потребител
**

Регистриран: 07.08.2006
Мнения: 1339
От: US ъф Ей кат Zмей
Re: Вашият първи ден...
    #1784139 - 07.06.2007 10:16 [Re: starkid]

Хм, пристигнах в САЩ за първи път преди почти 5 години. Полетът ми трябваше да бъде с долнопробните чешки линии през Ню Йорк. Спомням си, че на изхода в С-я ми направиха забележка, че имам много ръчен багаж, а носех една по-голяма раница и две тенис ракети. Ама аз само , че беше ранен полет и си заминах.

В Чехия си пристигнах нормално, но полетът ми до САЩ го отмениха в последния момент - страшно начало на първото пътуване , та бързо се ориентирах и отидох да си оправям билета. Бях от първите десет на опашката, а след това за минути се струпа страшно много народ. Следователно ми дадоха нов маршрут с Луфтханза и Юнайтед, като ме ъпгрейднаха в Икономи Плъс, което означаваше, че се сдобих със собствен монитор пред мен.

Спомням си, че до Германия седях с някакъв чичко, който говореше руски, и аз се опитвах да си пробвам руския, обаче той не ме разбираше какво му говорех за часовите разлики. Чак в самолета за САЩ осъзнах, че съм му говорел за солдати, вместо сахати. Също бях много доволен, че успях да си поръчам на немски сока и си мислех "ето за какво са ми били 4рите години немски" Полетът до Вашингтон беше страшна скука - БГ вестниците бяха глупави (ъ, нищо ново тук), а филмът за Деърдевил го бях гледал, и на всичкото отгоре беше супер студ през цялото време, а миниатюрното и тънко одеалце хич не помагаше... Кефеше ме как можех да следя полета на екранчето, обаче като летяхме над океана, избягвах да го гледам , защото все си мислех какво би станало, ако тръгнем надолу - бяхме като едно малко самолетче сред много, много синьо на екрана.

На първото летище тук се порязах на колелцата на чантата като ги свалях от лентатат и разни служители ми даваха лепенки... сториха ми се много добри. На скенера ги хвърлих в як смут с кристалните неща в чантата, защото излизаха плътно черни на монитора, та за това се смяхме с дебелия чичо там. После на агри контрола казах, че нося само бонбони и сладки неща, а ми бяха дали да пренасям некви буркани с лютеница, които ясно си се очертаваха на екрана. Та аз я лъжех, а тя се правеше, че вярва но ме пуснаха без проблем.

Когато пристигнах беше много късно вечерта и тъмно, та нищо не се виждаше. На другия ден се изненадах да видя зайчета и катерички на метри от предната врата . Кефех се, че колите са автоматик, което в Б-я по онова време все още беше рядкост/лукс. Всички много се усмихваха, стояха да ти задържат вратата.

Иначе знаех доста за САЩ от близки/приятели, които вече бяха тук. Това, че говорех езика, също помогна. Така че първоначалният шок не беше голям. А и идвах донякъде на готово - имах обзаведена квартира, легален статут, хора, които ми обясняваха кое как....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nelcho
новак


Регистриран: 27.06.2006
Мнения: 45
Re: Вашият първи ден...
    #1788359 - 09.06.2007 20:34 [Re: Altruism]

Аз пристигнах на 24.04.2007, съвсем скоро, но имам чувството, че повече време съм тук.Пътувах с Луфтханза, след това с Американските, всичко беше наред, шашнах се от количеството храна, което даваха в самолета.До мен стояха индийка и мароканец и упражних малко английския с тях, много весело беше.Кацнах в ЧИкаго, чаках на една дълга опашка, но ми направи впечатление, че много бързо минават хората, след това ме вкараха в една стаичка ,взеха ми отпечатъци и ме разпитваха.Хоп ами къде ми е багажа сега, чудих се защото това ми беше първия полет със самолет.Ориентирах се бързо, много малко хора имаше, това също ме учуди.всички супер любезни, качих куфарите на количките и хоп виждам съпруга на моя приятелка, с който за първи път се запознах.И с него на английски, та малко навлезнах в средата.Последва пътуване от 4 часа, спряхме да хапнем китайска храна, по-различна от тази в България ми се стори.Пътищата големи, чисти, природа, на моменти се почувствах сякаш съм си още в България.Пристигнахме в Делс, помислих че съм в Българска планина.Видях катерици, впечатли ме чистотата ,подредеността, но някак си ми се стори изкуствено създадено всичко, като макет...

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Basic
Директен
**

Регистриран: 14.03.2007
Мнения: 78
Re: Вашият първи ден...
    #1788575 - 10.06.2007 07:59 [Re: Altruism]

27 март 2007, Бостън, изтепан балканец. Гаранто го нема, пари малко. Намирам хотел за много пари, мислим и струвам къде да ходя. Изпуквам още $300 на гол гъз за билет до Чикаго. Човеко "backs out" часове след като съм купил non-refundable билет. Два дни и $1000 по-късно наш'те от БГ намират познат трето коляно в Кълъмбъс, Охайо и политам. Чудя се къде са тротоарите и хората. Колите са големи, и мирише странно. "Къде живеят тия хора бе, само пътища?" Влизам даже и в "Kroger", много чисто и подредено. От всички неща за ядене разпознавам майонеза, хляб, пепси и наденица (която в последствие установих е полска келбаса). Хляб като кифла, мажа с пръста майонеза и ръфам наденица, запивам с пепси и ми пукат ушите. "Only in America."

--------------------
Are you pickin' up what I'm layin' down?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1851356 - 31.07.2007 22:00 [Re: Altruism]

Дойде времето и аз да се разпиша в темичката си..

Кацнахме на 23 юли вечерта след изключително изтощителен полет ( За тези, които помнят темата ми 'Ох, самолет' ще кажа, че изобщо не се страхувах и дори ми хареса да летя, очудих света и себе си ). Имаше бедствено положение на Хийтроу, кръжахме доста, закъснявахме за дългия полет, вратата на еърбъс-а не можеше да се отвори 15-тина минути... После излетяхме от emergency exit, нямаше ръкав и ни извозваха в дъжда с рейсчета, а аз се качих в самолета с 1.5л вода, след като изрично попитах стюардесата къде да изхвърля шишето!

Както и да е, презокеанският полет бе мъчително дълъг,но по плавен и неусетен. Кацнахме по залез в Сиатъл (Такома)и беше адски красиво, зелено и хладно.
Летището беше спокойно и тихо, хареса ми. Хората се усмихваха, а аз едва гледах от умора.
Посрещна ни един приятел, в колата видях що е то Seattle drizzling..
В тъмницата ми се стори сякаш отивам на почивка в планината. На другия ден се оказа почти вярно.
За сефте видях говоряща машина (key kiosk), кято ни изплю ключовете за temp house-a. Още по-забавнa бях, като открих, че имаме 2 перални (едното било сушилня), че тоалетната е 'задръстена' с вода, и че има едно дистанционно за всичко
После едно приятели ни донесоха пица за домашно изпичане, която ми се видя отвратителна, а те твърдяха, че е една от най-читавите.. Така и се оказа, де..
Друго не си спомням. Станах в 7.30 като попарена, мислех, че събарят къщата.. .а то се оказа, че един мексиканец коси ливадата рано-рано
Толкова от мен засега. Моите първи впечатления тепърва предстоят, всъщност..


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ozzy77
SNOB
**

Регистриран: 17.05.2006
Мнения: 157
От: Morton Grove, IL
Re: Вашият първи ден...
    #1914608 - 06.10.2007 05:49 [Re: Altruism]

Здравейите и от мен. От 1 месец вече съм в Чикаго и мога само да споделя, че първите ми впечатления са предимно положителни. Това най-вероятно дължа на хората, които ме посрещнаха и ми помгнаха да се чувствам като у дома. Това, което несъмнено прави наи-силно впечатление е чистотата, хубавите къщи, повечето усмихнати хора - които непрекъснато те заговарят.... хареса ми да карам колело през паркожете и да виждам сърни, катерици, чип монкеу, зайци ..., харесаха ми плажовете, природата, храната, българите, с които се срещнах - много свестни и интелигентни хора, условията за спорт, фитнес, тенис - навсякъде... мога да изброяжам още, но ми е трудно с клавиатурата - предполагам, че по-натам ще имам възможност да описвам повече впечатленя

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
spooky
отвеян
***

Регистриран: 29.10.2006
Мнения: 121
От: Albany, NY
Re: Вашият първи ден...
    #1915197 - 07.10.2007 07:34 [Re: Altruism]

Много готина тема! Някои от писанията направо ме просълзиха
Общо взето и моите патила по пристигането бяха все в тоя дух; само дето по-mалко от 48 часа след пристигането на няколко мили от мене се въртяха 7 торнада ... Good welcome, a?
Kато стана въпрос за миризмата на канела в магазините - абе къде изчезна туй чудо? Май вече не се усеща (изключение - Wal-mart)?

--------------------
Grammar is important. Capitalization is the difference between helping your Uncle Jack off a horse & helping your uncle jack off a horse.

Редактирано от spooky (07.10.2007 07:36)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
rabotnik
Общ работник в Чикаго


Регистриран: 12.10.2006
Мнения: 11
От: Чикаго
Re: Вашият първи ден...
    #1946666 - 12.11.2007 04:18 [Re: Altruism]

Цитат:

Споделете,разкажете...как се чувствахте,какво е първото нещо,което ви направи впечатление,какви мисли ви се въртяха из главата?..
Не ми се спи тази нощ и реших да пусна темичката с лек емоционален нюанс..




Кацане в Чикаго в 14.20 часа на 4 ноември 2007 година.За първи път в живота си излизаме извън България.С лош английски
език и със свити сърца влизаме със съпругата ми в летището.Чудим се накъде да тръгнем и не щеш ли едно красиво
момиче /работещо на летището/на чист български език ни упъти към емигрантските служители.А там още няколко българи /работещи на летището/ ни питат откъде сме,помагат ни за багажа и ни казват къде да си дадем документите.А някои казват,че българите не си помагали.Нашите приятели ни посрещат и тръгваме с колата им.Леле какви магистрали,много автомобили,много изходи,пътни такси - акъла ни се взе.И вече
една седмица се чудим,дали ще оцелеем в този нов за нас свят.

--------------------
Аз работя постоянно и вече станах гърбав,но не и богат.

Редактирано от Nadin (12.11.2007 14:03)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Botev Plovdiv

**

Регистриран: 25.01.2007
Мнения: 4784
От: Seattle
Re: Вашият първи ден...
    #1946727 - 12.11.2007 07:21 [Re: rabotnik]

споко и аз бях зашеметен от тези пътища, но се свиква за по-малко от 6 месеца

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gut

**

Регистриран: 23.04.2007
Мнения: 493
От: Georgia
Re: Вашият първи ден...
    #1956412 - 22.11.2007 05:17 [Re: Altruism]

На 17.11.в 09часа излетях от София в 11 кацнах в Прага и в 16ч30м(23ч30мБГ)кацнах в Атланта.Пътуването макар дълго и уморително премина нормално.Отне ми по-малко от час от слизането от самолета,преминаването през имиграционните и напускането на аеропорта.Първите ми впечатления напълно се покриваха с очакванията ми-огромни автомобили и пътища,ниски сгради,гори и т.н.От вратата и за краката-пристигат гости,вадят се галони с уиски и уморен неуморен се почва....Следващите няколко дни същото,но по различни къщи.Българите поне тук са задружни и приятни хора.Между другото успях да си подам молба за ССН.Утре е денят на благодарноста и пак ще има тежка програма.Е веселата част скоро ще свърши и трябва да се започва борбата с новият живот.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
and
Нострадамус
***

Регистриран: 28.09.2003
Мнения: 5889
От: Финикс, Аризона
Re: Вашият първи ден...
    #1956422 - 22.11.2007 05:44 [Re: gut]

Цитат:

Утре е денят на благодарноста и пак ще има тежка програма....



Ама още не ти ли е паднал стандарта.. ?

--------------------
"Не е важно колко си продал, важно е колко си купил!"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
gut

**

Регистриран: 23.04.2007
Мнения: 493
От: Georgia
Re: Вашият първи ден...
    #1956444 - 22.11.2007 07:09 [Re: and]

Ние от провинцията по начало сме се с нисък стандарт и не се оплакваме.Две палки само на снимка сме виждали.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
lesly
неориентиран
****

Регистриран: 20.04.2007
Мнения: 21
От: Missouri
Re: Вашият първи ден...
    #1957395 - 23.11.2007 06:23 [Re: gut]

Ще започна моята история с края на една друга – края на престоя ми в Германия. Учех там година, но не ми допадна много главно защото не можех да работя и да уча едновременно – все закъсвах с едно от двете – най-често с учението, защото като си гладен, не ти минава и мисъл да учиш. Както и да е купих си самолетния билет онлайн и се прибирам в БГ за 10 дни – за да си оправя визата и да се видя с нашите. 4 от тези дни прекарах на басейна за ужас на горките ми родители, който не ме бяха виждали от почти година. И един хубав слънчев ден чувам по новините за предотвратения терористичен опит на Хийтроу. До тук добре – поне няма да умра. После пак по новините чувам че моя полет 2:30 през Хийтроу е отменен. А аз след 3 дни трябва да замина. Направо незнам къде се намирам. Следват обаждания всеки ден до летището за да питам дали аджеба този ден моя полет е на дневен ред или не и дали мога да нося ръчен багаж или не защото по едно време бяха казали никакъв ръчен багаж. А аз без него съм загубена – как ще си взема лаптопа?!? Както и да е след големи ревове от страна на родителските тела (аз не сдадох фронта) излетях. Това ми беше първия полет със самолет. Мислех че ще ми е по-кофти но не беше. Определено беше помогнало това че предната вечер бях спала само 3-4 часа. На трансатлантическия полет си спомням само първите 10 мин и след това как стюардесата ме буди да си попълня листчето за митниците. Аз питам: “Колко време остава до кацане” а тя:” 15 минути” Брей ...каква съм късметлийка.....мисля си.....
11 pm. 08/ 18/ 2006 JFK докато излезна на предната площадка май стана 12. Трябва да стигна го LaGuardia за да си хвана ранния полет. Двама чернокожи ми предлагат услугите си на такси...питам “колко?” отговарят “$60” Да бе да аз бях проверила че лицензираните фирми взимат по $30 и се моля наум отвън да има някое друго такси. Там има. Друг чернокож ме кара към летището и ме пита дали не искам да ме закара до някой хотел защото е полунощ . Любезно му обяснявам че съм спала в самолета и т.к. идвам от другия край на земята за мен в момента е ден. Най-големия шок изпитах на LaGuardia. 1 а.m. около 5-ма човека седят на порутени пейки и столчета на единственото работещо заведение. Приплака ми се. Опитах се да се обадя на нашите от телефоните с монети, но т.к. не знаех как да избирам нищо не се получи. Май ме беше повече страх че те ще се притесняват отколкото че ми е мъчно. Седнах на една пейка и зачаках. Опитвах се да се успокоя по някакъв начин че ще видя и по-хубави места. Дори песента на mp3 player-a “It’s the first day of the rest of my life” не помагаше. Започнах да се анализирам за да минава времето – на 19 години съм, сама на летище и отсега нататък няма да има на кого да разчитам когато ми е тъжно или когато съм болна освен на себе си. И най-тъжно ми стана когато си помислих “Как успях да побера целия си живот в един куфар?” Както и да е дойде и моя connecting flight и пристигнах в Канзас сити. Навънка кравички пасат и всички хора карат някакви странни коли (trucks). Идилия досущ като на село.
Welcome to your new life…….and Enjoy……


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mentha
настояща
****

Регистриран: 01.08.2005
Мнения: 1774
От: 32°5′ N, 34°48′ E
Re: Вашият първи ден...
    #1958583 - 24.11.2007 01:42 [Re: lesly]

Интересен разказ

--------------------


До свадьбы заживет


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Wolf ®
М а r i n e r o
***

Регистриран: 13.03.2004
Мнения: 8739
От: Атлиман
Re: Вашият първи ден...
    #1958602 - 24.11.2007 05:10 [Re: Mentha]

Усмивки от старите ленти --> http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/285043/page/0/fpart/1/vc/1

--------------------
http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
and
Нострадамус
***

Регистриран: 28.09.2003
Мнения: 5889
От: Финикс, Аризона
Re: Вашият първи ден...
    #1958620 - 24.11.2007 07:31 [Re: Wolf ®]

Цитат:

Усмивки от старите ленти --> http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/285043/page/0/fpart/1/vc/1



Ей, откъде я изкопа тая тема бре.. Пак аз съм главния герой.. Но по-важното.. да не кажа най-важното е, че аз съм стар , а ти си новобранец - пристигнал си 4 дни след мен , така че, като кажа .. "Падни за 20йсе.." да няма мрънкане:)

--------------------
"Не е важно колко си продал, важно е колко си купил!"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Wolf ®
М а r i n e r o
***

Регистриран: 13.03.2004
Мнения: 8739
От: Атлиман
Re: Вашият първи ден...
    #1958621 - 24.11.2007 07:36 [Re: and]

Ба-тъй падам аз
Ти коза драл ли си и тронка е.ал ли си
Аре поздрави

--------------------
http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
irkata
и все пак, усмихната
***

Регистриран: 28.04.2007
Мнения: 271
От: Чикаго
Re: Вашият първи ден...
    #1971392 - 07.12.2007 08:08 [Re: Altruism]

Цитат:

Кацане в Чикаго в 14.20 часа на 4 ноември 2007 година.За първи път в живота си излизаме извън България.С лош английски
език и със свити сърца влизаме със съпругата ми в летището.Чудим се накъде да тръгнем и не щеш ли едно красиво
момиче /работещо на летището/на чист български език ни упъти към емигрантските служители.А там още няколко българи /работещи на летището/ ни питат откъде сме,помагат ни за багажа и ни казват къде да си дадем документите.А някои казват,че българите не си помагали.Нашите приятели ни посрещат и тръгваме с колата им.Леле какви магистрали,много автомобили,много изходи,пътни такси - акъла ни се взе.И вече
една седмица се чудим,дали ще оцелеем в този нов за нас свят.




При нас беше абсолютно същото!

След дългия и изморителен полет с двете деца, най-накрая кацнахме в Чикаго. Беше към 15.00ч. местно време неделя 11.11 2007г. Приятелят който ни чакаше ни предложи да изпием първото си кафе в българското заведение, уж наблизо /хич не ми се видя на мен наблизо, ама хайде/ Мираж! Не можех да повярвам, че вече не съм в Бг. Толкова пъти бях гледала летището през google earth, че имах чувството, че минавам по познати места. Влизаме в заведението-всички говорят на български. Питат ни на български, все едно съм си в Бъкгария. Е, като дойде сметката за която в Бг щях да платя най-много 20лв. а тук ни чукнаха с едни 50$ като за Добре дошли, разбрах вече къде съм. От там на колата, която стана нашия втори дом за следващите 2 седмици, и на път за дома на гаранта ни. Магистрали, пътища, всички ми се струва, че карат много бързо, никъде не виждам, лада, голф - брех не съм в Бг май наистина. Пристигаме, настаняваме се и капнали от умора веднага заспиваме!

Следващите 2 седмици са непрекъснато возене с колата -търсим квартира, изкарваме документи, опознаваме обстановката, пазаруване. Децата спяха, ядяха, играеха в колата! Мразех я вече, но всеки ме успокояваше, че ще свикна, защото колата тук наистина става вторият ти дом! За 1 седмица си намерихме квартира, настанихме се, изкарахме си документите, нашия гарант отиде на курс, и ние останахме съвсем сами в една чужда страна без никакви познати! Но намерихме други българи, от които, въпреки предопрежденията на хората, получихме само помощ! Наистина останах безкрайно изненадана, че непознати за мен хора ми помагат с информация и не само, за да успеем да се адаптираме по-бързо! Много съм благодарна на всички! От 25 дни вече сме тук и постепенно се адаптираме към обстановката.

Как се чувствам - ами не знам! Шока е голям! Разочарования има, но хич и не съжалявам, че сме тук! Оптимистка съм!

Редактирано от irkata (07.12.2007 08:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
solley
слънчева
****

Регистриран: 15.03.2007
Мнения: 261
От: zoo york
Re: Вашият първи ден...
    #1973307 - 08.12.2007 05:04 [Re: Altruism]

Ще използвам първото изречение от постинга на lesly, защото важи и за нас с пълна сила:
"Ще започна нашата история с края на една друга – края на престоя ни в Германия."
Съпругът ми живя 17 години в тази страна, аз 5 и половина. От 13 години и двамата играем на лотарията, и двамата с по един пропуск само. Да живеем в Америка е наша отдавнашна мечта, но по стечение на обстоятелствата (и лотарията) , до сега не сме имали възможността да я осъществим. Не сме от хората, които емигрират с надежда за финансово благополучие или поне стабилност на новото място. В Германия оставихме престижни професии, прекрасно жилище, материална сигурност, битови удобства... както и да е, това е друга тема.

Неделя, 23. септември 2007 12:21 ам. Всичко е зад гърба ни - Германия, новото ни жилище, в което дори не успяхме да се нанесем; пренасянето до България на част от личните ни вещи; едномесечният престой там; вечерите с родителите, разговорите с приятeли, които живеят в Америка; шокът да науча и отказвайки да приема факта, че тук масово се пере в обществени перални; притесненията за багажа - кое да взема и кое не; сънената и неориентирана служителка на България Еър (БЕ), която ни прие куфарите без глоби и доплащания, въпреки че бяхме със свръхбагаж; закъснелият полет на БЕ; изпуснатият полет с Върджин Атлантик (ВА); изнервящите две презаверявания за следващи полети; принудителният девет часов престой на Хийтроу в Лондон; приятният полет с ВА и невероятният избор на вегетарианска храна; дългата около един час опашка на JFK; митничарят поляк, който по някаква си негова причина не ми сложи печат в паспорта; куцият навъсен имигрейшън офисър, който не ми се скара, когато на своя глава напуснах маркираната зона и отидох да прибера самотните ни куфари още преди да ни е дошъл реда при него; учивата служителка на ВА, която ми помогна с куфарите; видимо отегченият митничар когато му подадохме митническите декларации; плъзгащите се врати;... О!... welcome home!, първите изхарчени долари, студената кола, от която мъжът ми отпива... Всичко това е зад гърба ни... Започва нашият нов живот... Седя просълзена на единия от 4-те куфара... (без коментари, моля! )
Излизаме отвън - о, ужас! - влагата е непоносима, горещо е сякаш е пладне. Един "намазан" арабоидно-изглеждащ се приближава и предлага превоз. За две спирания в Бруклин иска $70. Информацията ни е за около $50. Разкарвам го, много е нахален. Нареждаме се на опашката за жълто такси. След по-малко от минута идва нашият ред. Казвам двата адреса на индиеца и той тръгва. Параноята ме подгонва незнайно защо и си записвам номера на лиценза му (не беше необходимо да се излагам чак толкова ).
Не знаех кой път е подхванал индиецът. По едно време се заредиха едни огромни жилищни блокове (като тези в Белград около магистралата). После за момент си помислих, че се отдалечаваме от Ню Йорк - изведнъж тъмното навън ми се стори адски провинциално.
Аз съм човек, който обожава да пътува с кола. От Германия до България доста често пътувахме с колата и 15-18 часа ги взимахме на един дъх. Но сега заради умората може би, имах чувството, че пътуваме цяла вечност и никога няма да стигнем... Наслаждавахме се на "огромния" ни нов град, а не на малкия колкото Пловдив Франкфурт. Надявах се през цялото време да зърна Манхатън. Зърнах го разбира се. Първата спирка в Бруклин беше близо до Brooklyn Bridge и Brooklyn Queens Expwy. Отново сълзи потекоха от очите ми. Не можех да повярвам, че ми се случва наистина, а не сънувам. Мъжът ми е идвал служебно 5 пъти в Америка, 2 от които в Ню Йорк и въпреки това отново се наслаждаваше на гледката.
Пристигаме, слизаме само за да вземем ключовете за съблета, който сме наели през craigslist още от България и продължаваме към Кенсингтън в Бруклин, където се намира студиото. Индиецът е много мил и приятен, радва се на историята ни, която му разказваме докато ни сваля куфарите от огромната си кола. Сметката е $52, колкото си предствяхме и ние. Мъжът ми му дава $60 (специалистите от темата за бакшишите да кажат ок ли е тоя тип? ).
Отключването на вратата с 2 ключалки (още не мога да свикна с тия безразборни посоки на въртене на ключовете; последователността първо "горе", после "долу" я запомних) е предизвикателство. Ура, успяваме! Отваряйки врата ни обгръща още по-голяма жега. Първото нещо, до което се докопа мъжа ми, беше климатика. Само след 2 минути дишахме нормално. Докато се чудех какво не му е наред на този апартамент, постепенно осъзнах, че няма коридор. Бях възмутена до дъното на душата си. Следващият шок - студиото има 4 огромни килера и за сметка на това само един прозорец. И в кухнята няма прозорец, и аспиратор няма... Това, че банята няма прозорец изобщо не можа да ме впечатли. Такива сме виждали.
След краткия оглед, седнахме да прочетем дългото писмо, което нашият хазяин ни беше написал, и бележките, залепени навсякъде, за по-лесно ориентиране. Да намериш писмо от напълно непознат човек, писано на ръка, дълго 4 листа, адресирано до теб, след като си бил повече от 24 часа на път и си прелетял голямата локва е много трогателно. Информацията от рода на как и къде да перем, къде какви магазини има в околността, инфо за кварталите в Бруклин и други теми ни беше полезна в последствие.
Баня и легло, баня и легло... Това бяха двете думи, които започваха постепенно да окупират съзнанието ми. Преди това обаче влязохме онлайн, за да информираме родителите, че сме пристигнали. Те бяха по-притеснени от нас, особено след като им писахме от Лондон, че сме изпуснали полета.
Баня и легло! Моят рефрен продължаваше да напомня за себе си. Какъв е тоя странен чучур, който стърчи от стената?! Къде е душът?! Поредната странност, която посрещнах с усмивка. Добре че имаше смесителна батерия за топлата и студената вода и не е като в Англия. Леглото беше толкова високо, че почти трябваше да се катеря, за да си легна. И матракът беше с пружини. Спах непробудно няколко часа. Никакви пружини не можеха да ме смутят.

Все още неделя. Събудихме се рано и решихме да опознаем квартала. В ранния следобед излизаме и поемаме надясно (никакво ляво, никакви леви идеи ). След 10-ина минути стигаме до Проспект Парк. Някакви деца играят някакви странни спортове и са облечени като по филмите - с решетки на главите. Минаваме покрай парка, на входа се продават някакви неща с неизвестен произход и приятен аромат, но не знам как да ги ям и какво да ги правя. Подминаваме...
Паркът граничи на изток с Оушън Авеню. Изведнъж атмосферата се променя. Къщите се сменят с блокчета и блокове. Сградите изглеждат по-занемарени. Улиците по-мръсни сякаш... След 2 блока ходене на изток се озоваваме на Флетбаш Авеню. О, ужас, ужас, ужас! Това не е оная Америка, не е оня Ню Йорк, който аз си представям. Вървим и не ме напуска усещането, че съм във филм и всеки момент очаквам да започне някакъв екшън. След 5 минути осъзнахме, че сме единствените бели хора в околността. Времето беше прекрасно. Топло, слънчево, сякаш не толкова влажно като предната вечер, имаше много, прекалено много хора по улицата - латиноси и афро-американци. И ние двамата. Едни тежки мисли ме налегнаха...
Знаех, че има и друг Ню Йорк. "Намерих" го на другия ден в Парк Слоуп (квартал в Бруклин) и в Манхатън (който познавах на пръсти още преди да съм го зърнала дори). Вече не се чувствах малцинство, но продължавах да се мисля за главна героиня във филм. Екшън в оня филмов смисъл на думата така и не съм преживяла до сега, но иначе в оня ежедневен смисъл - всеки ден е екшън. И на всеки ден се наслаждаваме с пълна сила.
Това, че понякога репичките са големи колкото домати; листата на босилека са колкто тези на спанака; стандартна опаковка клечки за уши е с 300 или 500 клечки (за сравнение в Германия големите опаковки са с по 200 клечки); трябва да изляза от апартамента, за да изпера; висим с часове на телефона, за да се разправяме с банки, служби, фирми за услуги; телефоните ни нямат покритие в метрото... това е част от колорита на ежедневието на тази страна. Възможностите, които се отварят пред нас са нещото, което има значение. И както се казва в един мой много любим филм: "Everything is possible! This is New York!"

Малко дълго се получи...

--------------------
"Everything's got a moral, if only you can find it." ~ the Duchess


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
yaya

****

Регистриран: 20.05.2007
Мнения: 50
От: София
Re: Вашият първи ден...
    #2043175 - 23.02.2008 18:43 [Re: Altruism]

Здравейте на всички.Основно бих искала да пиша по темата за да благодаря на всички българи които работят на летището в Чикаго,по точно на тези които бяха на смяна на 20.02.Незнам дали някой от тях ще прочете това мое мнение,но ако не бяха те аз нямаше да се оправя сама.Аз пътувах с моята 2 годишна дъщеря сама,с много багаж(за информация само единият куфар ми тежеше 30кг.другите три не падаха под 25кг.Но незнам защо на летището в България ме пуснаха без да искат да плащам допълнително за килограмите,също бях и с две раници ръчен багаж)Полетът ми беше София-Париж-Чикаго-Сиатъл.За информация на хората които за в бъдеще смятат да пътуват през Париж,лично аз не го препоръчвам,никъде на летището не видях табелка на английски език,когато се опитвах да попитам на английски как да стигна до терминал1 ,никой не ми обърна внимание.Летището е доста объркано и определено е голям късмет да намерите някой да ви опъти на английски.Намират се и такива хора ,но са доста недружелюбни.И в Чикаго вече беше моята одисея.Но благодарение на хората които бяха на смяна тогава,успях да си хвана следващият полет за Сиатъл,пуснаха ме първа на опашката за визитор,след което ми помогнаха с багажа,минах първа първа при офицера с отпечатъците,прекараха ми багажа до мястото за чекиране.Имаше и един инцидент в цялата тази суматоха си забравих единият куфар с ръчният багаж ,на мястото където се взима багажа,а бях стигнала вече при офицера с отпечатъците,и благодарение на българите които бяха на получаването за багажа,веднага се обадиха и ми го донесоха,американският офицер започна да ми обяснява че благодарение на това че ги познавам тези българи имам късмет да не давам обяснения,обясни ми че трябва да съм малко по-внимателна и така.Истината е че аз успях за половин час да мина всички процедури и да си хвана полетът за Сиатъл,където ни чакаше моят съпруг и по-голямата ни дъщеря.Първите ми впечетления са ,че всички карат ужасно бързо.Иначе бъдещето ще покаже другото.Може би стана малко дълго.Но аз наистина искам по някакъв начин да благодаря на хората на летището.Когато заминавах от България се притеснявах страшно много,но тези хора ми показаха,че винаги има надежда.Дано някой от тях да прочетат това мое мнение.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
TonitaBonita
кактус
***

Регистриран: 18.05.2007
Мнения: 105
От: H. H. Homes hotel
Re: Вашият първи ден...
    #2043433 - 24.02.2008 01:25 [Re: Altruism]

В началото на лятото - София-Прага-NY-Вашингтон-Оушън Сити. Група от 6 студенти, който не се позаваме. Всичко вървеше добре, докато не се позабавихме на JFK. Първо висене по опашките, после си търсехме багажа, че трябваше пак да се чекира и накрая не можахме да си намерим терминала. Имах усещане, че се въртим в един мнооого голям кръг. Звънях на някакъв служебен номер, за да ми обяснят къде е, но как и от къде намерихме този номер не помня. Намерихме го най-накрая, но добре че полета имаше закъснение ... И така във Вашингтон от летището хванахме метрото и после малко пеша с куфарите до автогарата . Беше настанала вечер, а на тая автогара само негри . 5-6 часа път с Грейхаунд.
И пристигнахме в градчето, в което щяхме да сме за 4 месеца. Появи се някакво момиче, което каза че си търси 2 съквартирантки, но отказахме. Тръгнахме да търсим адреса, където ни "очакваха". Оказа се, че се намира на 120 и някоя си пресечка, а ние сме на 1ва. Добри хора ни упътиха от де да хванем градския транспорт. Когато пристигнахме, беше вече 7:00 часа и трябваше да чакаме мениджъра да дойде на работа в 8:00.
Тя дойде, ама каза, че нямало да работим на тоз' адрес, а някъде другаде. И пита дали сме си намерили квартира, а ние й казахме, че нашата информация е, че тя ще ни съдейства за такава. Написа един адрес и име жената и каза, че този човек й е познат и дава квартири на студенти. Ааайде пак обратно на първа улица да го търсим. Мястото се оказа един рокерски бар близо до плажа, ама човека го нямаше в 9:00 часа сутринта.
И така стоим си шестимата нещатно и минава едно момиче и пита: "Вие студенти ли сте? Ето ви едни талони за безплатна закуска." Ми добре. Така и така няма кво да правим ... намерихме мястото (между другото всеки от нас си се мъкне и с куфара). Отидохме там и какво да видя ... пица, пържени картофи, някакъв бекон ... мляко и сок. И едни момченца те питат какво искаш, а една лелка обикаля по масите и пита кой от къде е. Хапнахме и пак тръгнахме да търсим човека с квартирата - Бо. Той каза, че има квартири за по 8 човека и ние не сме 8. Седнахме отчаяни на една пейка отпред на алеята и една жена ни попита какво правим там. Разказахме й всичко и тя много ни съчувства и ни предложи да ни помогне. Тръгнахме след нея, а тя много много мила. Но се озовахме пак там, където закусихме. И едни много любезни и безмълвни момчета ни отнесоха куфарите, да не ни пречат.
Говорихме си със жената, тя се обади на една приятелка, която имала връзки. Дойде приятелката и каза: "Елате сега тука" и ни заведе в един студентски център, ама там нищо не открихме и после каза: "Сега ще ви заведа при един приятел, той ще намери нещо". Приятелят беше познат вече - Бо. Той се дърпаше, но те двамата в страни от нас преговаряха. Той каза, че до 13:00 часа ще даде отговор. И хайде пак в онзи център със безплатната закуска, да чакаме Бо да си каже тежката дума. И там докато си говорихме с любезната жена, околко нея се насъбраха лелката от сутринта, някои от момченцата, малки и още по-малки момиченца, други мъже и жени и любезната дама ни пита дали вярваме в Бог. "Амиии да!" Тогава тя извади от един кашон по една книжка "Библия" и ни ги подари. Започна своята лекция по нравоучение. Ами добре, щом я кефи, ще я послушаме. Обаче жената започна да се клатушка и патосът в гласа й да се повишава. Хората около нея също започнаха да се клатушкат напред назад и да им се насълзяват очите... Абе транс някакъв ли, не знам. Тогава единственото ни момче в групата каза "Къде се набутахме бе, давайте да се махаме, че работата става дебела". И ние им казахме че вече минава 13:30 и не можем да чакаме обаждането, защото се притесняваме и ги помолихме да си вземем куфарите. А те страшно обидени, ни заведоха до втория етаж и ни казаха да си ги вземем от там. А ние само дето не полетяхме по стълбите от радост, че се махаме от там. И отидохме при Бо и му казахме "Момче, няма къде да живеем". Той склони и ни показа 2 квартири, от който избрахме едната. Ама тоя Бо ми приличаше на италиански мафиот.
А най-силното усещане след сбъсъка с американската култура бе силната миризма на печени стекове и месо рано сутрин, както и чувството, че съм статист в някой филм.

Редактирано от TonitaBonita (24.02.2008 01:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
karuzo
The Great
**

Регистриран: 14.05.2007
Мнения: 328
От: Килафоуня
Re: Вашият първи ден...
    #2048196 - 01.03.2008 01:27 [Re: Altruism]

Преди 3 дни казнах в Лос Анжелис на LAX и беше екстра. Доста скапано летище, предвид как изглежда франкфуртското например. Интересно беше, че като излязах от единия терминал реших, че вече съм на улицата... обградиха ме едни негри (искаха да "помагат")... после си намерих терминала за следващия полет и нямаше проблеми. Общо взето нямаше шок... той ида малко след това

--------------------
Качило се секо на кола и писка...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #2048209 - 01.03.2008 01:45 [Re: karuzo]

Прочетох още разкошни истории, браво на вас!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Wolf ®
М а r i n e r o
***

Регистриран: 13.03.2004
Мнения: 8739
От: Атлиман
Re: Вашият първи ден...
    #2048250 - 01.03.2008 03:57 [Re: karuzo]

Цитат:

... обградиха ме едни негри (искаха да "помагат")... после си намерих терминала за следващия полет и нямаше проблеми.




Е,тука у Чикагото барем те заограждат българи.

--------------------
http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
samoore
в началото
****

Регистриран: 23.08.2007
Мнения: 41
Re: Вашият първи ден...
    #2063699 - 20.03.2008 05:14 [Re: Wolf ®]

Здравейте братя българи:)Нека и аз да споделя-пристигнах в Чикаго преди 17 дни...Пристигам на летище София два часа преди полета и спокоен отивам да изпуша една цигара отвън,викам си има време и за приказки.След 15-тина минути отивам да се редя на 9-то гише,а то една дълга опашка... Бяха ми нужни 40мин. за да дойде и моя ред.Подавам си билета и жената на гишето ме пита:"Но какъв е този билет"?Аз и отговарям:"Ами електронен,такъв ми дадоха от агенцията".Тя:"Но г-не ,билета ви трябва да е хартиен!".И се започна едно обясняване,като в крайна сметка се оказва ,че агенцията от която си купих билета ме е прецакала.Не стига че билета е объркан,но и номера на самия ел-нен билет е сгрешен.Но поне ме имаше в системата като пасажер.Оттам ме изпращат на гишето на БГ Еар да се разбиреме и оправяме...Вървя към гишето и ги нареждам наум...Отивам там ,обяснявам на жената за какво става въпрос.Подавам и билета тя го погледна и ми казва същото което ми каза и жената при чекирането на багажа....А от вътре нещо ме напира....Попитах я какви са възможностите пред мен?А тя ми вика:"Имате 2 такива:едната е да си отложите полета ,а другата е да си закупите билет от мен сега,тъй като вие фигурирате като пасажер за този полет".Първоначално си викам,е щом не ми е писано да пътувам сега ,ще бъде по-късно-не ми се даваха още 320 евро за един и същи билет.Но след още малко мислене бръкнах в портфейла със закътаните долари и платих билета!И си мисля:"Малиии,още от Българско е тръгнало на каръщина,ами какво остава у щатско......".Леко-полека се запътвам към ескалатора,прегръдки ,целувки и още по-бавно пристъпвам към ескалатора....още една крачка.....и ето вече съм на него....погледа все още назад.....,продължавам напред и вече съм в самолета.А самолета пълен,няма едно свободно място(поне така каза жената при чекирането на багажа),намирам си мястото и сядам.Курс-към Лондон,Хиитроу.След три часа и отгоре кацаме на Хиитроу(на летище София се намерихме с още един зеленокартовец) и двамата тръгнахме да търсим гейта.Той се оказа по-оправен от мен и по-ориентиран и лека-полека намерихме гейта.Опитахме се да намерим място за пушене ,но ударихме на камък.Няма начин,ще стискаме зъби.От Хиитроу с Вирджин Атлантик се отправихме към Чикаго:)8 часов и май малко отгоре полет.За първи път летя толкова дълго време....Вече подхождаме О'хеър и след малко кацаме.Мисля си :"Добре дошъл".Времето е облачно,вали лек дъждец....Слизаме от самолета и се отправяме към гишетата.Струва ми се че по-лесно ще се ориентираме.Почудихме се на коя опашка да отидем-дали на визиторс или ситизена и решихме да отидем на визиторс,пък ако не сме за там ще отидем на ситизенс.Не сгрешихме.Редим се на опашката и ето идва и нашия ред.Жената която взимаше документите,като прочете имената веднага смени на български-стана ми едно драго:)Насочи ни към съответното гише.След това отидохме да си чакаме багажа-оттам един човек се обърна към нас:"Откъде сте момчета"?Викам си супер,още един българин.Бръкнах в чантата и извадих две мартенички и му честитих Баба Марта:)Той също ни помогна да се ориентираме.Продължихме напред и се отправяме към изхода.Излизам и започнах да се оглеждам за моя човек,но нещо не мога да го видя.След малко,човека на багажа идва и ми вика:"Не на тоя изход,а на другия посрещат.Ела с мен".Отправям се натам и след малко ......прегръдки.Намерихме се:)
Все още не мога да кажа какви са ми впечатленията...все още се оглеждам,така да се каже....Но до нас през улицата има парк и много се зарадвах на сърничките,а вчера видях и една катеричка:)
Благодаря на всички Ви за споделената информация и опит

--------------------
"Мерзостта на времето не е оправдание за човешката мерзост!"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the hairdresser ™
brave & freak
**

Регистриран: 23.07.2004
Мнения: 939
От: Chicago, IL - downtown
Re: Вашият първи ден...
    #2063702 - 20.03.2008 05:57 [Re: samoore]

Добре дошъл и успехи!

--------------------
When TRYING is no longer enough …
The world beyond trying is doing. We learned that from Yoda. The world beyond doing is freedom and the field of all potential.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
radi_delf



Регистриран: 13.01.2008
Мнения: 34
От: София
Re: Вашият първи ден... *DELETED*
    #2063714 - 20.03.2008 07:31 [Re: samoore]

Мнението изтрито от Nadin

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
samoore
в началото
****

Регистриран: 23.08.2007
Мнения: 41
Re: Вашият първи ден... *DELETED*
    #2064598 - 21.03.2008 04:16 [Re: radi_delf]

Мнението изтрито от Nadin

--------------------
"Мерзостта на времето не е оправдание за човешката мерзост!"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chiliev
неориентиран


Регистриран: 26.08.2008
Мнения: 2
Re: Вашият първи ден...
    #2182267 - 26.08.2008 15:32 [Re: samoore]

От 1 месец разглеждам форума и днес попаднах на тази тема и не се сдържах да пиша.
Сега съм в БГ, но мисля скоро пак да идвам
И така... Към края на май 2004 година заминавам на студентска бригада за Уисконсин Делс. Трябваше да пътуваме заедно с мое отскоро бивше гадже Ваня, защото нейн познат беше ходил вече там и щеше да ни води. Само че агенцията нещо прецака самолетните билети и аз трябваше да пътувам един ден след тях. Английския го поназнайвам слабо. Тръгвам сам от тука, не съм излизал от БГ. В Париж братовчетка ми ме посрещна и изпрати – всичко ОК. Над Чикаго гледам ужас – града страшно голям, огромен. Летището и то. Ваня трябва да ме чака с някакъв дето живее в Чикаго с кола. Кацаме, взимаме багажите – Ваня я няма. За жегата не си спомням, може да не е било много горещо и влажно, съвсем друго ми беше на главата. Минава час – аз чакам, обикалям, търся Ваня. Нея я няма. Всички от нашия полет заминаха на някъде. Само аз и още едно момче останахме. Ваня я няма... Минаха сигурно 2 часа. Ваня пак я няма. Беше ми дала един тел на този с колата, купих карта, ама тя явно ми беше дала номера как да го избера от БГ. А от Чикаго с или без кодове не се сещам точно. Важното е че немога да се свържа с тях. С момчето от самолета се запознахме с една латвийка от Чикаго и тя каза че ще ни заведе до гарата на Грей Хаунд. Почаках още малко. Нищо. Тръгнахме с това момче и латвийката с метрото. Казах й че немога да се свържа с номера. Тя го набра и отсреща ми вдига Ваня. Викам къде си?!?! А тя : момчето имаше работа с колата и неможахме да дойдем. Остани тази вечер на летището, утре сутринта ще те вземем и тръгваме за Уисконсин. Ти добе ли си, викам аз? Отивам към автобуса и ще те чакам в Уис Делс (нашето градче) там където спират автобусите, където и да е това. Разбрахме се, уж... Слизаме от метрото и излизаме на повърхността. Едни сгради високи, масивни, огромни и мрачни, зави ми се свят. Големи булеварди, хорам - мора аз незнам какво става направо. Пристигаме на гарата, благодарихме на момичето и видях един познат. Ние с него не бяхме говорили никога ама на софийското летище се видяхме, пожелахме си успех и толкова. А сега се запрегръщахме все едно не съм виждал най-добрия си приятел 5 години. Там 90% негри. Той излязъл на въздух малко и те го задърпали, ама се отървал. Само му скъсали раницата. Автобуса му бил след час-два. А аз трябва да спя на това място с още едно момче, което познавам от 1 ден, защото не искаше да ходи на хотел, а автобуса ни е в 7 сутринта. Полицая и той негър... Увих се с дръжките на сака и раницата и на една скамейка, 10 мин на ляво, 10 на дясно. Гледам тоалетните „запушени” всичките. Стана сутрин, качихме се на автобуса. Тръгнахме по 5-6 незнам колко лентов път беше, чудо! Зад нас едни мексиканци. Пяха някакви ужасни песни през цялото време, гадовете. Спряхме в Милуоки. Аз не бях ял непомня от кога. Взех един сандвич от машина. Хляба сладък. Едва го изядох. През цялото време съм под напрежение. Незнам какво ще стане с мен. Ще ме намери ли Ваня, няма ли да ме намери? Пристигаме в градчето. Онова момче звъни на работодателя си. Казала му че след 15 мин ще дойде. Звъня аз на моите – никой не вдига. Звъня и на Ваня, вече знам как се избира. Гласова поща. Оставям някакво отчаяно съобщение. Идва американката, казваме и така и така немога да се свържа. Звъни и тя – никой не вдига. Остави съобщение, има все пак надежда, може някой да го чуе. Качи момчето на вана, успех, успех и чао. Останах сам. В Америка. Незнам къде съм, незнам какво да правя. Видях един Бъргър Кинг наблизо. Незнам как се казва пържени картофи, незнам сандвичите с какво са, ям ли го, не го ли ям. Поръчах най-голямата кола, май 1,5л. Запасявам се, ще се чака дълго. Чакам, чакам, преместиха ме в друг салон, за да чистят. Става 18-19 часа, след малко ще почне да се стъмва. Викам си до 1 час ставам да търся хотел, мотел нещо. По едно време спира една кола и от нея се подава една руса глава на Ваня-та. Аз незнам да я бия, задето така ме заеба, да се радвам ли че съм спасен. Радвах се... Хапнахме и отидохме при работодателите и така после това лято се оказа най-хубавото в моят живот.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Turboligno

***

Регистриран: 18.08.2005
Мнения: 2931
Re: Вашият първи ден...
    #2182299 - 26.08.2008 16:04 [Re: chiliev]

Моа много добре да си представя как си се чувствал Само не можах да разбера, как цяло лято изкавано на Делс в бачкане ти се е видяло толкова хубаво - ама щом така го чувстваш евалата.

Аз на хубаво лято му виках 3 месеца на морето с жени, сърф, пиене и дискотеки ама това беше едно време.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mde Tonka

**

Регистриран: 28.09.2007
Мнения: 7225
От: in the prairie
Re: Вашият първи ден...
    #2182305 - 26.08.2008 16:07 [Re: chiliev]

Давай, разкажи за лятото!
Можеш да пуснеш и даже специализирана тема-Моята бригада в САЩ. Много хора ще се включат със собствен опит и ще бъде интересно.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Kalin72

***

Регистриран: 04.02.2004
Мнения: 13451
От: Чикаго->Брезник->Чикаго->
Re: Вашият първи ден...
    #2182306 - 26.08.2008 16:08 [Re: Turboligno]

Цитат:

Само не можах да разбера, как цяло лято изкавано на Делс в бачкане ти се е видяло толкова хубаво



Забравяш Ваня, с нея е било хубаво, не толкова бачкането в Делс

Цитат:

Трябваше да пътуваме заедно с мое отскоро бивше гадже Ваня, защото нейн познат беше ходил вече там и щеше да ни води. Само че агенцията нещо прецака самолетните билети и аз трябваше да пътувам един ден след тях



Незнам как чак сега се е усетил човека как Ваня му слагала рогца


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mde Tonka

**

Регистриран: 28.09.2007
Мнения: 7225
От: in the prairie
Re: Вашият първи ден...
    #2182310 - 26.08.2008 16:10 [Re: Kalin72]

Сега когато спомените за ваня са мъка, остават само добрите спомени от Делс.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chiliev
неориентиран


Регистриран: 26.08.2008
Мнения: 2
Re: Вашият първи ден...
    #2182348 - 26.08.2008 16:56 [Re: Mde Tonka]

Благодаря много за топлото посрещане.

Turboligno Никъде не съм споменал за цяло лято прекарано в бачкане. За разлика от много хора който се убиваха от работа и ядоха готови храни от по 2$ и се върнаха с 10К аз ходих на доста места и видях много неща и пак имах някой заделен $. Относно какво е било едно време, предполагам че грешката е правописна - не 3 месеца, а 3 дни?

Kalin72 още тогава тя беше бивше гадже, но документите вече бяха готови и нямаше връщане назад. Така че тихичко с рогата!

auvi моето послание към теб е същото като това което писах и на Torbalino ли как беше.

Mde Tonka за спомените от Делс си права, но за другите не. Няма мъка, има само запомнящи се мигове.

Още веднъж ви благодаря за приятелските чувства!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29422
От: The Windy City
Re: Вашият първи ден...
    #2182351 - 26.08.2008 16:59 [Re: chiliev]

Много забавно си го описал и с много чувство за хумор
Радвам се, че в крайна сметка всичко е приключило благополучно.

ПП Към взелите отношение- моля, не обръщайте И тази тема а чат, темата е хубава, нека остане такава.

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Liyla
curious
**

Регистриран: 23.02.2008
Мнения: 2796
Re: Вашият първи ден...
    #2182674 - 27.08.2008 03:39 [Re: chiliev]

chiliev,

1. добре дошъл
2. използвай параграфи. Америка обича параграфи.
3. извий врата на Ваня за мен
4. купувай си Italian bread. не е сладък.


първия ми ден в US of A. Пристигнах в 9 вечерта, нещо като Ваня-та ме чакаше на JFК та не се наложи да извивам вратове. Към 10 бяхме в любимия ми Стемфърд и излязохме да пием бира. Аз нямах 21 ама стана...ехх тоА моА чар


После се събудих в 4 сутринта и слушах радио докато чаках някои хора да се събудят. И така още една седмица. 4 сутринта и Delilah по радиото

--------------------
mmm taste the rainbow


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
CellNet
Клетъчен
***

Регистриран: 30.03.2006
Мнения: 170
От: Флорида
Re: Вашият първи ден...
    #2183633 - 28.08.2008 04:40 [Re: Altruism]

темата е много добра, надявам се колегите да продължат да пишат по нея.

Моята история е малко дълга, действието се развива в незабравимият за мен студен снеговит неделен декемврийски ден /10.12.2006/ в София. След като предният ден в събота пренасях разни мебели и се наложи да ходя до вилата на няколко пъти, беше станало 23ч. събота вечер, а аз още не бях си подготвил багажите за полета ми на следващата сутрин в 6:30. А даже около полунощ още сглобявах един гардероб, та към 2 ам вече бях в леглото, след като вече си бях стегнал багажа и бях поръчал такси за 4:10 ам, навих алармата на гсма и заспах спокоен, че всичко е наред. Да но не беше, събудих се в 5:30 ам и се чудех къде се намирам /все още незнам успах ли се или гсма не звънна тогава, а пък и от такситата не са ми се бяха обаждали, чудна работа/, както и да е трябваше вече да съм на летището, звъня разтреперан да поръчам такси, струва ми се че таксито се бави идва след 15 мин, навън страхотна снежна буря, шофьора любезен ми се хили насреща, а аз му викам давай че няма време в 6:30 ми е полета, този полет го чакам 10 години /мечтата ми беше някой ден да посетя щатите, но никога преди не бях опитвал/ Той продължава да се хили, вика спокойно момче не виждаш ли каква буря е навън, никой никъде няма да ходи, а аз То така и стана, всички полети бяха отменеи и в летището беше лудница в истинският смисъл на думата,всички бяха насядали по пода на летището и чакаха изнервени, а аз бях усмихнат и се радвах че не съм си изпуснал самолета.

Полета беше на Делта за София - Лондон и излетя към 11 ам. Беше ми за първи път в самолет, преди винаги съм се чудел какво ли ще е чувството когато напускам БГ, дали ще се радвам че реализирам дългоочакваната си мечта или ще чувствам носталгия и ще ми липсват семейството и всичките ми приятели, които до последно ми пращаха ес ем еси за успех в самолета и таяха надеждата, че америка няма да ми хареса и скоро ще се прибера обратно. Все още незнам какво изпитвах в този така тежък за мен ден. Полета мина успешно и едва след кацнахме в Лондон на Хиитроу разбрахме, че сме си изпуснали връзката за Маями в 4:15 пм и ще трябва да нощуваме в Лондон, аз бях все още ентусиазиран на фона на мрънкащите колеги. евала на делта, осигуриха ни напълно безплатна нощувка в страхотен хотел близо до летището. Аз разбира се бях на седмото небе, нощувам в лондон, пътувам за Маями супер, пращах съобщения от кеф. На другият ден трябваше да сме рано на летището около 7:15 ам, понеже полета беше в 10:15ам, та аз тайно си мислех тези пък кво само ни плашат три часа да сме по рано, но въпреки това бях в 7 там, готов за път Редих се аз на едни опашки, чакаш чакаш, времето лети, викам си май ще изпусна и този полет. Най-накрая 10:10 тичах като луд към терминала, влязох в самолета и като седнах си казах: вътре съм сега да става каквото ще. оопс нещеш ли като че ли някой горе ме чу
Полета беше на Върджин Лондон Маями, луксозен самолет с около 30% българи, нещо му стана и самолета взе, че се повреди и не можем да излетим. времето прекарано в самолета се увеличаваше, минаваха часове и никой нищо не ни казва, никога няма да забравя как докато през цялото време седяхме вътре в самолета, хората бяха много изнервени, изпотени, деца тичат като луди из самолета, бебета ревят,постоянно ни тъпчеха с храна, за тоалетните чакаш на опашка, изчетох всичката преса и така 6 часа. Шест часа на една седалка а тепърва предстоеше полета, кошмар направо но въпреки това аз бях в супер настроение и се радвах да отида и да посетя ново място с нови хора, та дори и да не ми харесаше щях да си се прибера обратно. След като излетяхме направо се родих, слушах си музика, гледах полета на екранчето, та дори и по някое време си бях пуснал Маями Вайс въпреки че го бях гледал преди По време на полета се запознах с едни българи с които в последствие станахме много добри приятели. Двете момчета които идват за втори път тук и едно момиче, ми помогнаха страшно много. След като се приземихме и взехме багажите, трябваше да си наемем рент а кар тъй като и четиримата отивахме да работим на едно и също място Кулминацията ми беше като трябваше да карам из улиците на Маями страхотният нов джип които си рентнахме, направо сияех /някои ще кажат малки нещица, но ме подържаха радостен, с такава нагласа дойдох - да не очаквам много/. Пристигнахме в хотела където щяхме да работим, дадоха ни две стаи, оказах се късметлия - в една стая с мацката. Започнах да обожавам щатите, седя си на балкона в 3 ам, гледката към океана е невероятна, полъхва приятен бриз, стаята е страхотна, мацката си я бива, какво може човек повече да желае, еех страхотно пътуване си беше и следващите дни всичко ви е ясно първите две седмици живот като на кино, докато не излезе дръг теста и документите и след това работа работа та така до сега.
като цяло щастлив съм от постигнатото до тук

п.с. надявам се да Ви е харесало, че не съм добър разказвач

--------------------
"Америка - това е живот, като на кино и пари, като вестници"

"Pray for what you want, but work for the things you need"

GTI RELIGION


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cniutre
член


Регистриран: 17.08.2006
Мнения: 68
Re: Вашият първи ден...
    #2183682 - 28.08.2008 06:46 [Re: Altruism]

Едно знам, тая Ваня щях да я помеля от бой .

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noTeH_HegaP
старо куче
***

Регистриран: 01.11.2007
Мнения: 733
Re: Вашият първи ден...
    #2184327 - 28.08.2008 23:50 [Re: cniutre]

аз па като кацнах навремето, се очакваше да ме чака хост фемили - възрастни мъж и жена, с табелка с мойто име - за да ма закарат до колежа, дето е на 50-60 мили от летището. чакам ги към час-два, никви ги няма. изпразва се наоколо и няма жива душа, седи само една самотна мадама с вид на студентка и държи транспарант с име на университет, ама не моя.
по едно време се приближава до мен и ме пита, "ти ли си фрешмън от бългерия", викам "ми аз съм". тя вика - кво блееш, тръгвай с мен. викам и, "аз очаквах хост фемили", оная вика, "нещо си са объркал". почвам да си мисля, че май верно нещо съм се зашеметил от полета егати и се колебая дали да не тръгна с нея, ма вкарвам още един коз "бе аз не идвам баш в тоя университет дето ти е на транспаранта, ми е в един друг."
тука тя са озадачи, щото аз верно съм фрешмън от БГ току що пристигащ, ма чак такъв заплес да съм че да объркам в кой унивеситет идвам? пита ме за името ми, казвам и, тя вика - "ти си." ебаси дивотията. докато спорим и тя ма убеждава, че нещо съм развил стрес от полета и че точно тя е пратена да вземе фрешмън от БГ със същото име, се явява възрастна двойка - хост фемилито - с някъв пич.
оказва са, че тоя фен и той фрешмън от БГ. идвал в другия университет. името му беше подобно, но за американците почти същото звучи. тия от хост фемилито го прибрали и подкарали към тях. егати, ако бяха се забавили още 15 минути оная щеше да ме убеди да тръгна с нея и щяхме да имаме айдентит суоп, яко

Редактирано от noTeH_HegaP (28.08.2008 23:53)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Diddy
dreaming is over
****

Регистриран: 22.08.2003
Мнения: 2508
От: Варна -> Чикаго
Re: Вашият първи ден...
    #2184979 - 29.08.2008 19:48 [Re: Altruism]

Да кажа и аз - много интересна тема

Пристигнах на 27ми септември 2000. С двупосочен билет. 100% сигурна, че искам да се върна в България. С $300 в джоба си, които представляваха всичките ми спестявания. Почти си представих как ще спя на летището ако никой не ме чака. Дори и да исках да мия чинии - не знаех къде ще ги намеря. Слава богу - чакаха ме Бяха ме наплашили, че имиграционният служител може да не ме пусне да вляза в страната. Така се притеснявах, че изобщо не разбрах какво ме пита. Наложи се да ми повтори два пъти, може и да ме е взел за терористка, като ме е гледал колко съм пребледняла.

Тръгнахме към града. Беше ми странно - в далечината се вижда силуета на даунтауна, а отстрани на магистралата някакви мизерни и мръсни къщи, някой от които полу-изгоряли. После много пъти им се впечатлявах - колко боклуци има по пътя за лъскавия даунтаун. Но не е чак толкова чудно - какво да очакваш от къщи, които са на десет метра от метрото.

Заведоха ме в апартамента, където живееха. На 43-тият етаж в една сграда в даунтаун. Свят ми се зави, но пожелавам на всеки това да е едно от първите неща, които вижда в Америка. Езеро с последните неприбрани яхти, Нейви Пиер, колите които карат бясно по крайбрежната Lake Shore Drive, реката, фонтана. Стъмва се, града се осветява - страхотна гледка. Нищо общо с гледката от балкона ми до сточна гара в София, където живеех ден по-рано.

Последва двуседмично запознаване с даунтаун. Много приятен туристически период. любимото ми място - Бордърс на Мичиган Авеню, където можеш да си вземеш кафенце (за ужасяващите $4) и да си четеш списания или книжки цял ден.

Билетът ми за връщане остана неизползван. Следващият билет си купих след 6 години. Беше доста трудно, но ако можех да върна времето - пак бих го направила, макар и по малко по-различен начин.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
pechoto NJ
Leatherworker
**

Регистриран: 02.05.2005
Мнения: 1043
От: няма значение вече
Re: Вашият първи ден...
    #2213451 - 07.10.2008 16:55 [Re: Liyla]

Няма ли,някой още малко да се впусне в спомени?Темата е много актуална за сегашните и бъдещите заминаващи.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29422
От: The Windy City
Re: Вашият първи ден...
    #2322261 - 04.03.2009 18:17 [Re: pechoto NJ]

Очакваме включване от най-пресният пристигнал - valiokarelov
Изрових темата специално за него

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
valiokarelov

***

Регистриран: 04.11.2005
Мнения: 818
Re: Вашият първи ден...
    #2322392 - 04.03.2009 20:42 [Re: Nadin]

, Първо здрашейте на всички живеещи на територията на САЩ съфорумни люде.
.... пътуването и кацането на Чикагското летище беше на време и дори 20 мин по-рано. Проверката през имиграционните служби мина за 20 минути защото явно бяхме само ние Посрещнаха ни на летището и ни откараха веднага в квартирата, която беше наета предварително от гарантите ни (за което сме им много благодарни). Квартирата имаше диван, маса, спалня и по-късно получихме детско легло и някой важни неща за домакинството .Днес или утре сме за ссн номер и вече гледах кола, която се надявам да яхна скоро. Всичко е чисто и около нас е много спокойно. Детето спа през 4 часа от пътя и 1 час в полета до Амстердам, което беше облекчение за майка му и тежест в ръцете на баща му, защото спокоино си поспиваше в него В момента се климатизираме с часовата разлика и вече като че ли се чустваме по-добре. Пожелавам лек път на всички тръгващи и много кураж. Аз честно казано си оставам същия оптимист и първите ми впечатления са хубави. Всичко е по-различно от БГ и тази новост ми харесва.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
apg

***

Регистриран: 18.05.2007
Мнения: 154
От: Nor-Cal
Re: Вашият първи ден...
    #2323872 - 06.03.2009 21:17 [Re: Altruism]

Бях пуснал мнението в Емиграция в САЩ, но видях че и тук я има темата, затова "copy-paste"

За пътищата, колите, колко е било уредено и др. подобни толкова се е писало че чак става досадно. Аз обаче се сещам за едно мое впечатление свързано с разговор с американка първите ми дни в един мол:
Разхождаме си се по моловете с моята жена и влизаме в един магазин на GAP и докато жена ми си пробва някакви дрешки аз си приказвам със продавачката общи приказки за стоката и след няколко изречения се стигна до следния диалог...
-От къде сте? (Пита тя)
-От България.
-Страхотно (Така се зарадва сякаш познава БГ или има приятели българи)
-Знаете ли за България? (Питам Аз)
-Не
-Чувалили сте за Балканския полуостров?
-Не
-А Гърция знаетели къде е, тя ни е съседска държава...

Тогава усмивката и се скри и лицето й придоби една пренебрежително-обидена физиономия която няма да забравя, обърна се на другата страна и започна да си подрежда рафтовете...
Вечерта с нашите гаранти и много добри приятели които са от много години в Щатите вечеряхме и си разказвахме на кой как му е минал деня. Аз съответно им разказах въпросния разговор с момичето а те ме нахокаха че не е трябвало да се държа така и да задавам такива въпроси защото съм я накарал да се чувства "UNCOMFORTABLE" и ако по време на работя ако така съм бил говорил с колега дори можели да ме уволнят след негово оплакване, че съм поставял хората в неловко положение и съм ги принуждавал да се чувстват "UNCOMFORTABLE"
Това беше едно от първите ми впечатления за американците на тяхна земя. А като се замисля че знам за Щатите повече инфо от тях самите и емигрирам от страна с 1300 годишна история и отивам в страна с 130 годишна и на мен ми става "UNCOMFORTABLE" ама какво да се прави - пазарна икономика!

--------------------
Да попиташ може да бъде моментен срам, но да не попиташ и да останеш невеж, е доживотен срам.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Аntes

**

Регистриран: 20.10.2008
Мнения: 128
От: Село :)
Re: Вашият първи ден...
    #2327270 - 11.03.2009 18:12 [Re: Altruism]

И аз да се включа по темата...Ех,Алеко къде си да видиш,че да напишеш нов пътепис, ама без назад.....Събрах куфарите,отиваме на летището-там майка ми плаче (вече се чувствам като предател ),ама като казах ''да'' вече? Няма назад,само напред и с оптимизъм!Чекирането лесно,багажа си бях претеглила предварително,намерих си изхода и чакам..Полет до Мюнхен.Братята германци любезни ,чисто и точно по часовник.Мислех,че ще ме е страх-за пръв път летя.. но не би-заспах и следващото което чух ,беше че кацаме след 15 минути.Летището -приятно и чисто. Пия кафе и кола и се наслаждавам.Избрах си първи ранен полет, с около 4 часа на всяко летище-нито малко,нито много,да имам време и да хапна.Идва време за следващия полет. На опашката след мен се нареждат баби и дядовци от България,Румъния и къде ли още не...Отиват да видят внучетата.Тук отново любезно ,но твърдо те разпитват къде отиваш,защо,какво носиш,минаваш скенера ,събуваш обувките ,вадя и прибирам лаптопа.лепват ми стикер на паспорта и хайде към изхода.И там -що да видя,първата ми среща с американското- дебели,разплути хора по джапанки и анцузи (аз летях декември),повечето слушаха музика и ядяха нещо.Децата бягаха,събуваха си обувките,лежаха на пода и никой нищо не им казва...Един мъж с костюм си поспа на пейката до мен (какво да прави докато чака я?)А мен започва да ме втриса..Колкото повече наближава времето за полета,тълпата става по-голяма и токова повече тия хора ми заприличаха на бездомници..Ама що ще бездомник с пари за билет? Минаваме пак през любезностите : носиш ли нещо дето може да се ползва като оръжие и бла бла.. Най-накрая сядам в самолета ( на Юнайтед)-нищо обшо с Луфтханза До мен седи дебел мъж ,седи и пие няква сода и гледа филми на малко двд.чай и кафе в изобилие-не им се свиди (разбрах защо-на нищо не прилича).Идва време за обяд- манджа ''обилна и извън пътя безвкусна''.Вечерята-същата.След 9 часа смачкана от двете страни слизам в Чикаго.Слизаш..и ..вървиш,вървиш,вървиш...и нямат край тоя пусти коридори лаптопа натежава Главата ми бръмчи-иамам още един полет да хващам и трябва да бързам,че не знам колко време ще отнеме.Нареждам се на опашка за посетители,идва моя ред-забравила съм да попълня едната форма за влизане,връщат ме,попълвам и отново чакам.Пак иде моя ред,краката ме тресат.Офицерът е неочаквано любезен,пита ме каквото трябва,пожелава ми успех и ме съветва веднага за почна процедурата за зелена карта,защото отнемало много време.след 10 мин търча да си взема багажа-само моите куфари седят самотно извън лентата и кучетата ги душат. Изчаках проверката и си ги взех бегом-ами сега накъде (нали летя за Сибир -Северна Дакота).Ама негрите и те любезни-вижда ми стикера по багажа и вика-оставяй ги тук,ние ги товарим ..беж към влака за другия теминал,слизам на 2 както си пише в билета,ама не,вътрешни на 1;айде пак на влакчето.На първи терминал ме посреща огромна тълпа ,ккоято си чака проверката.Правя си 'селф чек' и се нареждам и аз пак събуване,събличане ,вадене на компа и ''що щеш тука мадам?''Събирам си партакешите и права се мъча да се обуя и някак си успявам,въртя глава на всички страни къде е аджеба ф11?БУквално последния изход в дъното..Сядам и чакам.До мен някво момиче цъка на нейния лаптоп.Питам я има ли ''чейндж'',исках да се обадя на мъжа ми,а тя-забравила си била портфейла и била в ''същото положение''Ти луда ли си или какво? Вадя стотачката (такива ми дадоха от банката в БГ ,нямали по-дребни и си купувам кола.Ама пак нямам достатъчно центове в рестото за да се обадя.Питам някакъв мъж има ли и не чакам да каже да,ама взе че каза имам и ми даде точно долар и аз му дадох хартиен.Звъня до ''вкъщи''.'' Как си бейби,всичко нормално ли е?'' Ама как няма да е нормално-огромен мръсен терминал и всякакъв шарен свят и мноого негри...всичко е екселънт! Някакъв мъж от Сомалия с две жени и седем деца (от няква организация ги докарали в щатите) облечени с летни дрехи щъкаха наоколо и ми се усмихваха.Можех да им чета имената-бяха им ги написали на табелки на врата...Идеше ми да хвана обратен полет за БГ.Докато си размишлявах за положението,някво американче на 1г. ме удостои с честта да кръжи около мене да ми се радва,взе си одеялото и легна да спи в краката ми ,майката само се усмихваше...Хеле,дойде им полета и си го взе.Иде и моя ред ставам,нареждам се на опашката-негърката-ама няма полет за Фарго от тука! ААА изстинах, беше 20.00ч. а полета е 20.20..беж пак,един етаж по-горе виждам моя полет,на друг изход.Поемам въздух и се нареждам..Влизам в самолета и хората не ми правят впечатление вече,уморена съм.Проспах следващите 2 часа и чувам пак кацаме след 15 мин. слизам уморена,само кимам на усмихнатите лица и уелкъма.Мъжът ми е донесъл огромно яке-вали сняг и не спира,стуууууд.Заспивам в колата на път за ''вкъщи''. И още вали сняг дявол да го вземе! вече е март...

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
plain
Iland
***

Регистриран: 06.05.2008
Мнения: 6608
От: 02467
Re: Вашият първи ден...
    #2344282 - 03.04.2009 07:12 [Re: Altruism]

Ето, че дойде и моя ред да се отчета в тая темичка.
Летище София - багажи, прегръдки, сълзи, излитаме. Боингът на чешките ми се видя като каруца - очаквах нещо по-впечатляващо, като за първи полет. В Прага имам да убия три часа и след няколко опита да се обадя от обществен телефон - моя чешки ли беше по-лош от английския на момичето в обменното бюро не разбрах, но с оскъдното количество монети, които ми даде и няколко неуспешни опита се отказах да тъпча монети и прибягнах до добрия стар Skype на обществения комп в кафето. Замъквам се по някое време към гейта за Атланта, а там вече се натрупала опашка от трийсетина човека. Проклинам наум, че не дойдох по-рано и се нареждам чинно накрая на опашката. Почти в същия момент някакъв тип с идентификация на сигурността на Делта ме приближава и ме пита откъде идвам и за къде летя. Как ме избра не знам, но после се почна един разпит на английскобългаросръбски (след като разбра, че руския ми не е много по-добър от англ. домъкна отнякъде колега с български, който беше по-скоро сръбски) Кво ли не ме питаха за багажа и къде, кой, как, защо го е приготвял, та стигнахме до това що не нося лаптоп, като ми е свързано с професията и коя ми е любимата марка. Мина се през това при кого отивам, пък откъде и от колко време го познавам. Разгеле накрая мирясаха и ми казаха да изпреварвам опашката и беж в самолета. Вътре съм - далеч по-луксозно от предишния боинг, гъмжило от чехи, американци, руснаци, испаноговорящи. След 11 часа полет и кацане в мъгла и турбуленция в Атланта ми идеше да целуна земята. Минавам бързо и без проблеми паспортната проверка, после беж в стаичката на имиграционните, където всичко мина за десетина минути. Нищо особено, само дето имиграционния се намръщи, че не съм бил почнал с това, че ще сменям адреса (все едно аз всеки ден го правя това) и ми каза изрично, че първата ми работа трябва да е да ида до офиса на SSA, независимо, че му казах, че съм попълнил надлежно т.33 в DS-230. Отивам за багажа, минавам проверката за храна (бях декларирал), обяснявам кво е локум и минавам без отваряне на куфара. Пак проверка, събуване на обувки, колани. Някакви черни младежи пак ми вземат куфарите и ми казват да ги чакам на терминал South2, където и да е това. Продължавам без тях, като мисля, че ще ги видя от другата страна като изляза от залата, ама ядец(трябваше да пътувам около 5 минути с влакче за да стигна "от другата страна"). Отивам при една черна служителка (повечето на летището бяха черни), която бе доста любезна да ми изслужа тирадата как трябва да чакам приятел от Кливланд и да си намеря куфара преди това, та накрая разбрах как действа това летище. Доста добре организирано и практично, както струва ми се са повечето неща тук. За разлика от Прага тук имаше автомат за разваляне на банкноти и успях да успокоя духовете в къщи. След двучасово чакане зървам познатата българска физиономия и след още половин час мотане из огромния паркинг в опити да открием колата, тръгваме към "къщи". Успявам да зърна пътя със 7 ленти в едната посока и ярките светлини на Атланта и да си помисля "We're not in Kansas anymore, Toto" преди да се унеса и събудя след почти три часа пред къщата, която ще бъде мой дом следващия месец.
За следващите 4-5 дни разбирам колко безпомощен мога да се почувствам в градче като това без кола и без да знам добре езика и незнаещ даже откъде да си купя обикновен сироп за кашлица И осъзнавам с пълната му сила, колко е важно точно в този момент да имаш човек до теб, на когото имаш пълно доверие и който е запознат с обстановката и как нещата работят тук - твоят "гарант".
Едно е сигурно - няма да скучая поне първите няколко месеца - има толкова нови неща за откриване!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
johnydepp
юЗеР
****

Регистриран: 18.06.2008
Мнения: 168
Re: Вашият първи ден...
    #2344392 - 03.04.2009 12:27 [Re: Аntes]

Скъпи съфорумци,
"Вашият първи ден ..." е една изкючително полезна и интересна тема. Благодаря на всички, които са писали тук!
Аз също имам намерение да напиша, когато моят първи ден дойде. Искам да кажа, че пътуването със самолет по 12 часа и минаването през 4-5 провеки няма как да е приятно, нито забавно или позитивно, независимо дали си емигрант или пътуваш по бизнес или екскурзия. Предполагам всеки, в това число и аз, би скал на научи малко повече за вашият първи ден в Америка, който се е случил след като сте кацнали, преспали и сте започнали новия си живот. Неща като какво ви харесва в квартала, има ли интерсни или странни неща, какво не ви харесва и т.н.
Просто ми се иска повече хора да споделят, след летищни преживявания, които също са толкова интерсни и полезни, както и информацията за самото пътуване.
Моля, не ме разбирайте погрешно, всяка написана дума тук е полезна, просто колкото повече, толкова повече.

Благодарности!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
plain
Iland
***

Регистриран: 06.05.2008
Мнения: 6608
От: 02467
Re: Вашият първи ден...
    #2344489 - 03.04.2009 15:23 [Re: johnydepp]

Добре, ето малко повече от първите ми няколко дни. Градчето, в което съм е малко(2500 човека), планинско, много красиво, има един главен път и всички по важни обекти са разположени около него и следователно от единия до другия край трудно може да се мине без кола. Специално в тоя край ми прави впечатление, че почти няма черни, малко са и латиносите. Но дори и в малко градче като това си има цял куп ресторанти за бързо хранене, Wal-Mart и няколко магазини от другите големи вериги, кино, поне 7-8 църкви, библиотека, колеж, университет на 5 мили от града, въобще съвсем пълноценен град, нищо че е малък. Къщите са такива, каквото съм си ги представял, но има и доста, които по нашите стандарти биха минали за колиби.Прави ми впечатление колко практични хора са американците - всичко е направено така, че да се направи бързо, евтино, лесно заменяемо и да е максимално практично. Иначе - много зеленина, зайчета и катерички си гледам от верандата и независмо че всяка втора кола на главния път е SUV и трафикът е като в голям български град, като вървя не усещам абсолютно никакъв мирис на изгорели газове. Хората са свръхлюбезни(прекалено за моя вкус ), храната е издигната почти в култ - по много и всякаква. Общо взето мисля, че първите впечатления са малко изкривени заради емоционалната натовареност и човек трябва да поживее малко тук, за да не почне отрано с погрешните изводи.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
valiokarelov

***

Регистриран: 04.11.2005
Мнения: 818
Re: Вашият първи ден...
    #2345374 - 05.04.2009 05:50 [Re: plain]

А здравейте сега и от мен. Закъсах нещо със влизането във форума, но благодарение намесата на модератора ни всичко е оки токи.
...нашия първи ден леле к'во дълго летище е това амстердамското, лелеее (имам в предвид за дължина не пистата а ходенето в самото летище). Всичко е написано. Гледаме, четем и сме на точното място в точното време за 1,55 минути. Даже си и починахме леко (Жена ми де, аз забавлявах малкия котарак).
...та кацаме в Чикаго и ни посреща близък на гаранта, закарва ни в квартирата. Лелее - от стълбището във кухнята, нищо - то май по-добре така. Пералнята във входа. Е познавам вече всички мексиканки и индийки, щото аз ходя да пера.
... работа, има ама.... Помогнаха ми, за което съм ужасно Благодарен.
Жената в къщи по цял ден гледа "котарака".
Купих си кола (с помоща на гаранта - днес и сложих номера)...ей много дупки, лелеее има едно шосе до нас дето е като околовръстното ама към горубляне, след СОМО.
Бива, аз съм свикнал да правя слаломи, така че не трепнах и замиг дори
Ами какво да Ви кажа, не съжалявам, трудно е, но ми харесва.
***като четете последните ми думи се замислете, че съм нов, "млад" и с много твърда глава, ама се успокоявам, че на жената е по-твърда , и аз съм по мек!
Трудно се свиква с промяната на часовата разлика. Започва да ми се спи по никое време и разни такижа аномалий!
Айде тожа е от мен. На ново място, като на ново място. В комшията винаги водата е по-студена
Айде ако има нещо питайте! Успех на новоидващите! Тъй или иначе стискам палци за нас, ще Ви спомена и Вас!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29422
От: The Windy City
Re: Вашият първи ден...
    #2534784 - 15.12.2009 17:27 [Re: valiokarelov]

За този който търсеше темата- ето я.

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tototo
новак
***

Регистриран: 11.06.2009
Мнения: 39
Re: Вашият първи ден...
    #2534989 - 15.12.2009 23:18 [Re: Nadin]

2003г ,началото на юни на студентска бригада.канацане в атланта без почти никакъв английски,двама от охраната се опитват да ми покажат как да си попълня декларацията със завидно спокойствие, виждайки пред себе си притеснен младеж , който дума не разбира,единия беше афро американ и проговори(малко силно казано) руски, нали си представяте учудената ми физиономия изпълнена с огромно количество благодарност в същото време.та както и да е минавам емигрейшъна на магия-бях дост смазан от 10 часовия престои на Де Гол ,полета ми беше закъснял и имах 20-25 мин да се чекирам за вътрешния,човека ми зададе 2 бързи върпоса къде ще живея и т.н. и ми пожела приятно и не забравимо лято.в джоба си имам 250 зелени нямам уредена квартира нито работа(благодарение на прекрасните фирми , който скубят пари).взимам вътрешния полет до норфолк,там ме чакаше непознато българче(благодарности и за него,за транспорта,не за друго) изпратено от компанията, за която се предполагаше , че ще работя.пристигам в събота вечер,две вечерина мотел общо 120$ оставам със 130$ .вечерта се пускам гол до кръста ,налапал нахално едно бяло виктори по атлантик авенюто.некви афрота се нареди по тротоара и зяпат ,една хубава мацка не видях .на сутринта ставам,кво да правя(офиса на компанията ,с която уж имам договор,естествено отваря в понеделник) та бам на плажа и така 2 дни,два дни си взимах по един 30см сандвич от близкия "7-11" делях го на 3 части(сутрин ,обяд и вечеря) на третия ден имах работа , квартира и намерих истински приятели,с които и до днес си пия в българия.Всичко е въпрос на нагласа,толкова бях щастлив , че имах късмета да попадна в америка,че не ми пукаше от нищо и за момент не съм се съмнявал, че ще се оправя.тази година спечелих зелена карта,януари съм на интервю,ако ми е писано пак ще се върна там.толкова мн мечтаех да се случи !!! дано март месец да мога вече да пиша за 2-ят ми път на кацане във щатите.Всичко е въпрос на нагласа,ако търсиш лошата страна на нещата , никога и никъде няма да си щастлив.търсете положителното и вярвайте в него и ще видите как ще ви се наредят нещата

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Лoра

***

Регистриран: 05.11.2004
Мнения: 1913
От: веяна :)
Re: Вашият първи ден...
    #2535032 - 16.12.2009 01:31 [Re: Altruism]

а3 в момента съм в българия, но все още си спомням вълнението от пътуването до сащ

тръгнах на 6 юни, 2007 рано сутринта. понеделник. в неделя вечер се събрахме вкъщи с майка ми и много приятели, и3пращахме се цяла нощ, така и не спах. пре3 цялото време пийвах уиски, беше ми много тегаво, че се ра3деляме с гаджето. алкохолът не ме хвана грам. в самолета до лондон пих бяло вино. после до орландо продължих на уиски. бях свежа като краставичка, така и не успя да ми се 3амае поне малко главата. много ме беше страх да не паднем в океана

щом и3ле3нах и3вън летището в орландо ми текна кръв от носа, от години не ми се беше случвало жега и кеф.. обожавам климата. оставих си багажа в един по3нат и отидохме да пием шейкове на смрачаване.. бих се върнала там, в щатите.. надявам се, че някой ден ще го направя

(и3винете ме 3а тройките, но буквата 3 ми липсва в клавиатурата )

--------------------
“A photograph is a secret about a secret. The more it tells you, the less you know.”
― Diane Arbus


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Абуто
АйДутин
****

Регистриран: 25.09.2005
Мнения: 6351
От: изтрезвителното
Re: Вашият първи ден...
    #2632122 - 25.05.2010 06:32 [Re: Лoра]

Вашия първи ден.
Един ден преди първия ден. България. Пиене, пиене, пиене. Не успях да се напия.
Първа сутрин. Самолет. Поркане, поркане, поркане. Въобще не ме хвана.
Първа вечер. Шоране, шоране, шоране. Кръв от носа, жега и кеф. И никакво повръщане. Обожавам климата.
Втори ден. Закуска. Бира, бира, бира. Обяд. Вечеря. Ей тук вече ми се губи картината.
Първи месец, втори месец, пиене, пиене, пиене. Липса на кьорав спомен.
Последен ден.
Пак в България. Шоране, шоране, шоране.
Някой ден пак ще се върна в щатите.
Кръв, пот и пиене.
и3тре3няване.

--------------------
λύκοι θα υπάρχουν
όσο θα υπάρχουν πρόβατα


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nelikarol



Регистриран: 12.05.2012
Мнения: 41
Re: Вашият първи ден...
    #2965764 - 09.10.2012 19:48 [Re: Nadin]

Първото ми ходене в Америка преди 7 години :-) Голямо летище, много хора, бях толкова изморена и толкова ми се спеше,малко ме беше страх,постоянно си проверявах червения паспорт(а винаги го местех и после пак започвах изплашено да го търся).....А къде ми е багажа?Дали да го местя?Толкова много ленти,от къде да знам къде да го чакам.....Объркана работа! ...Уж разбирах английски,а си бях глътнала граматиката :-))))...Пак полет!.....Крайна дестинация!Чакаше ни работодателя ни,опитваше се да бъде любезен и да води разговор,обаче аз мълчах като риба!.....(сега ми е смешно,обаче тогава въобще не ми беше)....Спах цял ден!...Но после влязох в ритъм!.....Помня, че незнаех какво да ям, нищо не ми беше вкусно,а исках да пробвам от всичко!...ТРудно се отпуснах да говоря езика,а сега дори обожавам да го говоря!......:-)

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Aladin1967
новак
**

Регистриран: 03.10.2012
Мнения: 35
От: TX
Re: Вашият първи ден...
    #2965773 - 09.10.2012 20:19 [Re: nelikarol]

Моя първи ден...
3ма програмиста отиваме в офиса в щатите. Бяхме голяма картинка.
Мина трудно, единия от нас бешес дълга коса и небръснат. И носеше черна тениска и с червени букви окървавени беше написано КГБ.
Съответно доста ни проверяваха след 4 часа проверки ни пуснаха. От фирмата дето трябваше да работим - искаха явно да се изфукат и да ни накарат да си помислим, че не сме втора ръка хора във фирмата - съответно ни чакаше шофьор с имената написани - вкара ни в бяла дълга лимузина вътре с бренди, ТВ и всички екстри. Всичките палми, зелено и хубави къщи и ни откара до къщата ни дето трябваше да спим.
До преди това и дума не исках да чуя някога да живея в Америка никога не ми беше харесвала страната преди това, но тогава беше 2009та февруари-март някъде от някаква зима и мръсно - ни стовариха на някакво слънчице 22-25градусово невероятно топло приятно и сухо океанско време с палмичките и зеленината и развеселени усмихнати топли хора навсякъде. И взех, че се влюбих, и си казах аз съм в рая на земята, аз още съм си влюбен де в най-хубавия щат в цяла Америка и много ми липсва.


Редактирано от Nadin (29.10.2012 16:45)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Чалгар
селянин
***

Регистриран: 02.04.2008
Мнения: 369
От: Цървуландия
Re: Вашият първи ден...
    #2965950 - 10.10.2012 02:36 [Re: Aladin1967]

е, ясно е къде сте се стоварили - кали разбира се!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Ivo77
ентусиаст
***

Регистриран: 15.10.2011
Мнения: 351
От: Long Neck .De
Re: Вашият първи ден...
    #2966200 - 10.10.2012 19:37 [Re: Чалгар]

Общо взето пътуването беше кошмар,защото малкия го мъчиха коликите ,за щастие спа почти през целия път насам ,на Дулес летището въб Вашингтон рева много ,след това голямата задуха и трафик до Делауеър,нямахе проблем на летища и прочее .

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Siska_Y

***

Регистриран: 17.07.2011
Мнения: 616
От: The Sunshine State
Re: Вашият първи ден...
    #2966931 - 12.10.2012 02:55 [Re: Ivo77]

Интересна тема
Моят първи ден в САЩ беше някъде в края на Май месец, 2003та. Чикаго - големи коли, големи пътища, големи сгради ... голем шок! Спах в чакалнята на Грейхаунд, чакайки рейса за Уисконсин. То не беше и съвсем спане, защото и за първи път виждах подобни екземпляри, разхождайки се с пижами и възглавници Страшничко си беше ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
emptyhead
вече по-ориентиран


Регистриран: 16.06.2007
Мнения: 10
Re: Вашият първи ден...
    #2966965 - 12.10.2012 10:00 [Re: Siska_Y]

Моят първи ден на американска земя беше през далечната 2002, юни месец. Кацнахме на JFK с едно приятелче, студентска бригада. Всичко ми правеше огромно впечатление. Никога не бях виждал такива неща на живо. Уникално, от тогава съм влюбен в този град.
Вярно, че в рамките на следващата седмица изживяхме и някои разочарования, но те не можеха да нарушат първоначалното страхотно впечатление


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dicheva
вече ориентирана
*

Регистриран: 10.01.2012
Мнения: 22
Re: Вашият първи ден...
    #2972518 - 28.10.2012 04:37 [Re: Altruism]

Кацнахме на JFK към 5 pm местно време. Летяхме с Делта и като цяло всичко беше добре - малко турболенция и много храна . Влязохме в залата за пристигащи и там имаше 3 табели: US Citizens, Permanent and Visitors. Малко се зачудихме накъде и попитах един служител, който изведнъж се развика за да разберат всички "Green card - visitors". Наредихме се на километричната опашка и около 2 часа чакахме, след което чернокожа служителка ни взе отпечатъци, прегледа пликовете и ни заведе при друга служителка, която ни взе още веднъж отпечатъци и бяхме готови.
Никой нищо не ни попита. Като изкючим чакането всичко приключи за около 20 мин. Изчакахме гарантите да дойдат да ни вземат. Пътувахме от JFK към Бруклин. Гледах като магаре в каручка, преуморена, мръсна, но ухилена до уши.
Днес е втория ни ден. Сутринта станахме и отидохме до една агенция, за да проверим за работа. Човека ни обясни, че има работа, но понеже нямаме SSN няма как да ни помогне. След което отидохме до друга агенция и там нещата се развиха по-добре , но понеже беше малко късно се разбрахме понеделник сутринта да отидем и ще се обадим на работодатели. Утре ще отидем до Манхатън и ще направим снимки, разбира се ще споделим.
Мисля, че това е нашето място. Цял ден кръстосваме улиците. А, забравих да споделя за телефоните. Отидохме до AT&T и взехме препейд карти, защото без ССН неможе. 50 $ на човек - ънлимитед разговори към всички за 1 месец и до 30 дни трябва да си платим за следващия. Дори успях да върна стока, която купих, но не стана на дъщеря ми .
Вълнението е неописуемо и знам, че това са първичните реакции, в понеделник ще се сблъскаме с реалния живот. Следва продължение ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kawan
ветеран
***

Регистриран: 12.05.2011
Мнения: 284
Re: Вашият първи ден...
    #2974007 - 31.10.2012 04:43 [Re: dicheva]

А пък аз кацнах в DFW и най-много се изкефих на влакчето

--------------------
5.56mm


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Мечето :)

****

Регистриран: 02.05.2012
Мнения: 533
От: Чикаго
Re: Вашият първи ден...
    #3064987 - 21.06.2013 20:13 [Re: kawan]

Здравейте на всички, най - сетне и аз да пиша в най - хубавата тема
Ние пристигнахме на 12 юни вечерта, пътуването беше ужас, първо за няколко минути не си изпуснахме полета, понеже се забавихме на едни дълги опашки на имигрейшъна във Филаделфия, после се качихме в самолета към Чикаго и се разрази някаква много голяма буря, стояхме в самолета почти час, когато кацахме се оказа, че имало много гръмотевици и се наложи да си седим някъде в началото на пистата, понеже не ни давали да стигнем до терминалите, заради светкавиците...а отгоре на всичко после се изгубихме на летището в Чикаго, били сме кацнали на друг терминал, ама понеже сме блейки с мъжа ми и не бяхме разбрали, та тръгнахме да търсим багажа на съвсем различно място... След около час мотане по терминалите ни казаха да си стоим на една лента за багаж и там да търсим и чакаме чантите, е жената се била объркала, намерихме ги на друг терминал... В това време гаранта си скубе косите от притеснение, какво ли се случва с нас. Накрая се намираме, товарим багажа в колата и тръгваме, а от тук се започва моя филм. Гледам едни улици, ама като писти за самолет, колите им едни огромни като танкове. Всичко е толкова голямо, все едно сме на друга планета. Движим се покрай едни ниски, много красиви къщички и навсякъде е равно, тревата е окосена, няма грам боклуци, а аз съм в пълен шок. Стигаме до нашата сграда, а аз скачам като десет годишна около един храст и му се радвам как е подстриган и ооо шок - ми те всичките храсти са красиво подстригани, лелееее тука сигурно е някой много баровски квартал ) оказва се, че не - навсякъде си е така Качваме се в апартамента и олеле, тоалетната запушена (съвсем сериозно, много се притесних), ключа за тока е различан, а аз съм много възхитена Обясняват ми, че тоалетната не е запушена, тук си е нормално нивото на водата да е малко по - високо, аз ахвам и се съгласявам. Следва още по - странно нещо - тоалетната им хартия и тя е малко по- широка, О Боже, всичко е многоооо странно и много голямо.... Аз се успокоявам и излизам да пуша цигара на терасата и тук се излагам много жестоко и тези дни все ми се смеят - пуша си и олелеее небето е жълто, викам всички и започвам да се дивя и си казвам, че в БГ жълто небе няма и започвам да умувам каква ли е била тая буря и как сигурно е донесла някой пясък от някъде (такива неща) а всички избухват в смях и ми обясняват как небето не е жълто, а просто това били светлините на града, аз пак съм страхотно възхитена и се радвамм като 5 годишна. На следващия ден отиваме да вадим ССН и да се разходим, извадихме документи, а аз през цялото време съм като на друга планета - всико е многооооо различно, отиваме до центъра на Чикаго и аз вече наистина не мога да повярвам какво се случва - филма ми е съвсем истински и аз наистина съм тука, качваме се на обсерваторията, не мога да опиша чувството... Междувременно ставам всяка сутрин в 6 и заспивам около 1-2 нощем, а през следобядите много ми се спи и часовата разлика много ме смачква. На следващия ден минава истински камион за сладолед, аз си купувам (колкото и странно да е - това си ми беше някаква малка мечта,помня като дете гледах филми, в които децата тичат зад тези камиончета по китните им улички и си взимат сладолед от усмихнатия продавач, бях наистина много радостна в този момент, че и аз го направих) същия ден виждам свободно пасящи зайци и сърни, навсякъде има толкова много катерички, но никъде няма улични кучета и котки(много странно)... Това са първите два дни, има още доста неща, които ме възхитиха и учудиха, всички в добрия смисъл и все още не знам къде съм и не мога да повярвам, само като погледна пред блока, че едно паркомясто е дълго почти колкото беше улицата пред блока ни в БГ и съм в шок... Сигурно изглеждам смешна в очите на много хора, но за мен тези неща са толкова нови и толкова интересни.
Продължавам да се радвам на всичко, а хората около мен казват, че съм като детенце, е как да не съм - ми то всичко е толкова интересно, дори дребните разлики ми правят страхотно впечетление направо се побърквам, много ми е хубаво!!!
Извинявам се дългия пост, даже малко го съкратих, а има още толкова да разкажа ))
Пожелавам здраве и успехи на всички, които ги чака нещо ново и вълнуващо!

--------------------
Прасчо: "Знаеш ли, Пух, мислех си..."
"Това е добър навик, Прасчо!" - прекъсвайки го, каза Пух.
Из "Мечо Пух"

Редактирано от Мечето :) (21.06.2013 20:22)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  

член


Регистриран: 27.11.2012
Мнения: 2
Re: Вашият първи ден...
    #3067679 - 28.06.2013 11:11 [Re: winner-chan]

Нашата дата на пристигане беше 4 май 2013/11:25 АМ, доста скучно и изморително пътуване с прекачване в Лондон. Кацнахме на JFK, имаше страшно много хора пред нас за минаване през имиграционните, дойде ни реда, снимаха ни и ни взеха отпечатъците и тръгнахме да търсим куфарите. Имахме уговорка с нашата гарантка да ни чака на летището и като видяхме колко чакащи някой има отпред с табели с имената в ръка, се стъписахме. Имахме голям късмет, защото веднага ни намери скъпата ни Диди, качихме се в колата и потеглихме към Куйнс, където живее тя. По пътя гледах през прозореца и още не вярвах, че сме стъпили на американска земя, гледахме огромните мостове и сгради с голям интерес. Първия ден пропуснахме разходките, защото бяхме смазани, но до вечерта се наспахме и цяла нощ се чудехме какво да правим, само чакахме да съмне и потеглихме рано-рано към Midtown Manhattan. Като цяло нещата, които ни направиха впечатление бяха господстващите небостъргачи, грамадните разфасовки на храните в маркетите, боклуците по улиците, хората от всякакви народности и различните им култури,които ти се извиняват, дори само да са те погледнали в метрото, музеите и развлекателните паркове,въобще несравними мащаби. Изживяването е несравнимо! Ню Йорк е цял свят в един- единствен град.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29422
От: The Windy City
Re: Вашият първи ден...
    #3086477 - 06.09.2013 01:44 [Re: ]

Тъй като Мечето вече прочете поздравленията ви и т.н. всичко, което не е впечатления и разкази от първия ден, е махнато.
Ако искате да добавите нещо към нея, ползвайте тази тема "Ново начало в САЩ", която всъщност е клонче на тази тема.
Всичко, което не е разкази и впечатления, ще бъде махано и занапред.
Благодаря!

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Loving
почетен член
***

Регистриран: 30.08.2012
Мнения: 191
От: Richmond,VA
Re: Вашият първи ден...
    #3111066 - 18.11.2013 17:42 [Re: Nadin]

Писах в Зелена карта,после за интервюто,за самолетните билети и сега най-после пиша и тук.Три куфара,едно дете и 25 часов полет по късно и сме вече на USA земя.Моите първи впечатления сигурно ще ми трябва година Като изключим,че ме обраха в България три дни преди да тръгнем,всичко беше наред.Бързо минахме емиграционния отдел,не ни задаваха почти никакви въпроси.Градчето е малко и много хубаво.Хората са мили,възпитани и любезни.Приятно съм изненадана от културата им на шофиране.Чакаме си номерата,гледаме за работа,за кола........и туй то от мен

--------------------
"Елегантността е единствената красота, която никога не избледнява." Одри Хепбърн


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
soe

*

Регистриран: 28.07.2013
Мнения: 174
Re: Вашият първи ден...
    #3114867 - 02.12.2013 05:54 [Re: Loving]

От дългия полет и престоя в Детройт (почти 5 часа) заради торнадо вилняло в Чикаго и общо 12+ часа в самолета. Умората и полузаспало ми състояние минаването през проверки митници и имиграционните власти ми беше като в сън. Като излязох от вратата ме удари като чук смрадта носеща се от макшит-а от дясно на изхода. Изчакахме приятели да ни вземат от летището и да ни закарат до къщата в която ще пребиваваме. По пътя почти нищо не видях защото преспах целия път. Обаче следващите няколко дена както каза майка ми се изненадах че не съм изненадан. Понеже имах доста информация за доста неща. Честно казано очаквах повече и съм малко разочарован но кой знае какво ще ми предложи съдбата по нататък ...
Пожелавам на всички новодошли бързо и лесно ориентиране, аклиматизиране и начало на едно по добро бъдеще. Нали за това сме дошли тука ......


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29422
От: The Windy City
Re: Вашият първи ден...
    #3165423 - 14.05.2014 00:16 [Re: soe]

Ето я търсената тема.

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DianaS
неориентиран
***

Регистриран: 21.09.2014
Мнения: 13
Re: Вашият първи ден...
    #3262625 - 23.03.2015 11:58 [Re: Nadin]

Случайно попаднах на тази тема. Доста често чета форума, но не съм писала. Сега обаче реших да споделя и моите първи впечатления
Честно казано в момента не мога да се сетя за точна дата, на която кацнах за първи път в САЩ. Даже и летището не помня (сигурно имам някъде записано). Беше или на JFK или във Вашингтон. Далечната 2005-та Първата ми студентска бригада, първото ми излизане извън БГ. Летях с една позната. Беше много вълнуващо - за първи път на самолет. Майка и татко притеснени на летището, майка плаче. Татко се сдържа. Аз ги успокоявам, че все пак отивам за 4-5 месеца само и че брат ми е там и сме заедно с него. Мисля, че кацнахме по обед или следобед някъде. Леле, сега се опитвам да си спомня и оставам изненадана колко неща съм забравила. Брат ми супер развълнуван ни посреща и малко след това леко ми се "скарва" защо нося толкова много багаж. Тогава имах право на 2х23кг (или бяха 33кг). Пътуване около 3-4 часа до градчето, където щях да прекарам следващите няколко месеца. Всичко ми хареса. Лудницата на летището, лудницата по пътищата (не бях виждала такива магистрали и така да карат), обстановката... до някъде бях подготвена от брат ми какво да очаквам. Бях притеснена дали ще се справя с английският. Трябваха ми два-три дни да включа къде точно се намирам и още толкова, за да започна да говоря по-свободно. Пристигнахме в градчето, оставихме багажите в къщата и отидохме да пазаруваме. Брат ми ни заведе в Super Fresh да си вземем нещо да хапнем набързо и да напазаруваме за вечеря. Еми, загубих се в тоя магазин На следващото ходене вече знаех кое къде е На следващият ден брат ми ме заведе да се срещна с работодателят ми. На по-следващият започнах работа и брат ми ме остави вече да се оправям сама Толкова ми хареса там, че после още три пъти се връщах И се надявам пак да се върна.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
rosi96
неориентиран


Регистриран: 23.03.2015
Мнения: 1
От: Кандидат американче
Re: Вашият първи ден...
    #3263102 - 24.03.2015 15:24 [Re: DianaS]

За 1 ден се потопих във всички истории от темата,страхотна е! Нямам търпение един ден и аз да се запиша тук,дай беже да е скоро !

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
EnvyMe
член
***

Регистриран: 04.03.2015
Мнения: 67
От: Chitown
Re: Вашият първи ден...
    #3263499 - 25.03.2015 17:14 [Re: Altruism]

Беше 1994, полета на Балкан Аер директен Софиа-Ню Йорк, пушеше се дори по време на полета(много миризливо):-)
Първото нещо беше учудването ми как така е 10 вечерта а е толкова светло!По това време в БГ ток нямаше пък тук, лампи, светлини да се обърка човек

--------------------
Моите забавления за вас са престъпления


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Expats
Нерегистриран




Re: Вашият първи ден...
    #3264806 - 29.03.2015 02:43 [Re: Altruism]

29-ти август 2002, с полет на Луфтханза през Мюнхен до Бостън. Бях с още едно момиче, и двете току завършили гимназия, приеха ни в един колеж и решихме да пътуваме заедно. Тя си беше забравила I-20-то и беше голям майтап на летището. Като стигнахме си спомням, че всичко ми беше много интересно, различно, непознато. Кампусът беше приказен, но като го видях за първи път усетих и малко тъга. Другите студенти имаха семейства, приятели, които бяха дошли с тях, а ние бяхме сами. Това бързо се промени, най-добрите приятели там ги срещнах и страхотно сме се подкрепяли и помагали през годините, но първата вечер си спомням как се питах аз какво правя тук и добра идея ли беше да дойда в Америка. Сега знам, че идеята не само добра ами и прекрасна се оказа и ако можех да избирам, пак същия избор бих направила

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Smileyy
неориентиран


Регистриран: 02.04.2015
Мнения: 4
Re: Вашият първи ден...
    #3266030 - 02.04.2015 15:04 [Re: ]

Привет и от мен! Чета ежедневно и с голямо удоволствие темите в този форум. Причислявам се (все още) от подаващите за ЗК, но все пак имам 4 месечен Америкън експириънс, за който се присещам с умиление и бих искала да споделя.
01.05.2011 - София - Париж - Вашингтон - Рихобът Бийч. Не мигнах през целия път, всичко с полетите беше наред и пристигнахме навреме. Във Вашингтон ни чакаше българин, пребиваващ в Мериленд (от 10 год.), който трябваше да ни закара до курортното градче, в което прекарахме (аз и моите приятели) остатъка от лятото. На летището всичко беше нормално, човекът дойде в уговорения час, след което потеглихме към предварително уговорената квартира. По пътя трябваше да спрем в ИКЕА - но човекът ни предупреди - това, на което ние българите сме му казвали ИКЕА, то всъщност е АЙКИЯ Както при повечето новопристигнали, първото ми впечатление беше за стъклените пътни настилки и уникалната чистота (забелязах в последствие, че и обувките ми не се цапат, а и в къщата почти не се задържа прах). Тъй като беше привечер, след пристигането ни в къщата, колега от местоработата ни взе и закара до един от големите супер маркети (giant), в който се пазаруваше безкасово , нещо което не бях виждала до преди това. Чудихме се какво да напазаруваме и взехме шунка (испанска?), хляб и пр. Гладът беше голям, а храната... сладка салама, хляба?!? Първото нещо, което не бях очаквала и ми създаде едно кофти чувство. Следващият ден беше отдаден на разходки (понесох учудващо добре часовата разлика), чувствах се сякаш минавам покрай филмови декори и не можех да се наситя на подредеността.
Остатъкът от лятото ми мина точно толкова положително и леко, както първият ми ден. Надявам се един ден да разказвам за 2-рият ми първи ден
Поздравления за темата и пожелавам вълнуващ първи (и не само) ден на тези, на които тепърва им предстои!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dr.evil
неориентиран
****

Регистриран: 17.10.2015
Мнения: 9
Re: Вашият първи ден...
    #3313255 - 17.10.2015 10:32 [Re: Smileyy]

Годината е 2004, 9ти юни. Полет през Париж до JFK. Млади сме, на по 20-21 години. Решили сме да идем на "студентска бригада". Нямаме идея къде отиваме и какво е там. До тогава имах едно ходене като малък в Германия и това беше.

Кацаме на JFK и следва първата ни среща е с "имиграционните". Прави ми впечатление, че са от всякакви етноси. Държат се леко надменно и гледат изпитателно. Задават ни някакви въпроси от общ характер:
- При кого отивате?
- Какво ще правите?
Идвам със самочувствие на добър английски, тогава съм имал 1ви сертификат Кеймбридж, който дава някаква основа. В първата секунда не разбирам какви ми говорят, иска малко време да се напасна..."Офисърът" си свършва работата и ни пуска нататък. Чувствам се щастлив, че съм минал. Винаги съм имал страх, че ще ме спрат на гейта и ще ми посочат пътя обратно.
Взимаме огромните си куфари, нося си всякакви неща, включително възглавница , човек ще каже че не отивам за 4 месеца и половина, а завинаги. Плъзгащите врати на терминала се отварят и бааам невероятна жега и задух. Такова нещо не съм усещал другаде, чак преди 2 години, когато отидохме на почивка в Дубай през септември (макар че там беше х2). За минути ставам вир вода. Натъпкват ни в Скул бъс, от тези "по филмите". Седалките са ужасни, друса... Пътуваме 3 часа от JFK до LBI, NJ. Часът е близо 5 сутринта, пътували сме близо 10 часа със самолет, имали сме 2 ч престой на CDG, 1.5 ч. на JFK и още 3-4 ч. път в неудобния скул бъс, общо сме на път от над 16 часа. Настаняват ни в един мотел в началото на острова...лягаме и умираме...

На следващия ден разбираме, че САЩ е много различно място от нашата България, разбираме че "черните" са хора, които трябва да избягваш и да не гледаш в очите, разбираме, че без кола си като инвалид...следват малко над 4 месеца здраво бачкане (по над 80 ч. седмично), без нито 1 почивен ден.

Сега, 11 години по-късно животът ми е уреден. Имаме собствено жилище, имаме хубави доходи, доста над средните за гр. София, вероятно по-високи от стартовите за САЩ. Но се сдобиваме с детенце, което сега е на 1 г. и отново си помислям за САЩ, може би ако не за нас, то за него...Влизам на сайта на лотарията, пускам 2 заявки, за мен и за жена ми...нямам очаквания, нямам надежди, но бихме опитали ако спечелим. Обичам предизвикателствата и това да излезеш от комфортната зона


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Serendipity
Aaoograha hoa
****

Регистриран: 04.03.2005
Мнения: 560
От: САЩ
Re: Вашият първи ден...
    #3382980 - 29.12.2016 19:54 [Re: dr.evil]

Много ми допадна темата, благодаря =) Много позитивно за очакващите трепетно първия ден

--------------------
DV 2017 | DS-260: юни | Интервю: Февруари - успешно| Кейс EU00011XXX


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
plain
Iland
***

Регистриран: 06.05.2008
Мнения: 6608
От: 02467
Re: Вашият първи ден...
    #3382983 - 29.12.2016 20:11 [Re: Serendipity]

Да не забравиш да се разпишеш и ти скоро.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zhekov
dreamer
***

Регистриран: 07.01.2008
Мнения: 152
От: Bulgaria
Re: Вашият първи ден...
    #3405515 - 21.06.2017 00:03 [Re: plain]

много готина тема прочетох я на един дъх ( за втори път), ням али някой да се разпише ?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
burjavela
старо куче
***

Регистриран: 10.05.2015
Мнения: 1057
От: Philadelphia, PA
Re: Вашият първи ден...
    #3405521 - 21.06.2017 01:36 [Re: zhekov]

Никога няма да забравя първия път, в който стъпих на американска почва. Бях студент, 2-ри курс, J1, пътувах сам към Аляска. Пристигнах в 3-4 сутринта на летището в Анкъридж, където нямаше кой да те напсува. Нямаше никакъв превоз освен таксита. Нямах уредена квартира и нямах късмет с намирането й предварително. Налагаше се да седя известно време на летището, после стигнах до Даунтаун, спах в някакъв евтин мотел и на следващия ден бях на работа и в търсене на квартира. Като цяло ужасно изживяване, но научих много неща и се радвам, че минах през такова нещо. Като дойдох със ЗК вече беше много по-лесно - всичко беше уредено предварително и нагласата е съвсем различна, след като вече си се запознал с Америка

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
erz_us
почетен член


Регистриран: 19.05.2014
Мнения: 117
От: САЩ
Re: Вашият първи ден...
    #3405594 - 21.06.2017 21:38 [Re: zhekov]

Деня преди полета почти не бяхме спали.
Плана беше да освободим квартирата в същия ден, и приготвяхме куфарите за САЩ + останалите неща които родителите ни да занесат по родните градове.
Помня че официално приключихме с багажите към 2:00, легнахме и станахме в 4:00 да тръгнем към летището.

2015г. 27 Септември, кацаме в Чикаго трима, аз съпругата ми и 7 месечния ни син.
Всички от самолета отдавана са излезли. Движим се последни /защото трябваше да изчакаме да ни изнесат детската количка/ по безкрайно дълги и празни коридори.

Стигаме до асаньора, първо впечатление, няма цифри на етажите, вместо това UL,LL, решаваме че най-вероятно е Upper и Lower Levels, някак уцелваме правилното копче
Следващ сблъсък с новото място, няма безплатен WiFi, в България бях свикнал да го приемам за даденост, тука ти предлагат демо за 30 минути, което така и не успях да "подкарам".

Опашки имиграционни, нищо интересно, но ни бяха изгубили 1 куфар,и трябваше с това да се разправяме.
Намерихме гишето на авиокомпанията с която летяхме (Virgin Atlantic), но там нямаше никой. Почакахме известно време, никаква индикация че ще дойде някой, опитахме се да попитаме някой изглеждащ че работи на летището, всички се държаха сякаш току що са дошли или им е първи ден на работа и не знаят абсолютно нищо.
Оказа се че гишето им се обслужва от екипажа на кацналия самолет и тъй като доста се забавихме те си бяха тръгнали вече.

Навън летище като летище, но на паркинга куп непознати автомобили, модели и марки които никога не съм виждал, и доста от тях типично американски "като по филмите".
На път за къщата на роднината които ни посрещна ми направи впечатление странния цвят на асвалта, някак светло сив, бях свикнал на по-тъмно сиво, това ми се стори доста различно и ми се е запечатало като спомен. (вече от давна не ми прави впечатление, намира се и по-тъмен на места, приех че тука има всякакъв явно )

Като стигнахме до квартала където ни заведоха и къщата вече всичко беше "като по филмите", дворчета, къщички, чисто, подредено.
Това което ни изненада бяха катериците, тук са навсякъде и не са толкова страхливи като в България. Оказа се че дори има и зайци из поляните, но тях ги видяхме по-късно, те се крият повече

Това са долу-горе спомените ми от Ден 1-ви.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zhekov
dreamer
***

Регистриран: 07.01.2008
Мнения: 152
От: Bulgaria
Re: Вашият първи ден...
    #3434926 - 23.04.2018 22:11 [Re: erz_us]

up на темата ! Няма ли новопристигнали или такива, които да споделят своя първи ден в USA?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Maneva
неориентиран


Регистриран: 28.02.2018
Мнения: 11
От: Plovdiv
Re: Вашият първи ден...
    #3439368 - 07.06.2018 12:52 [Re: zhekov]

Темата е страхотна и изключително интересна, така също и полезна
Дано има повече разказващи!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Goshosi
неориентиран


Регистриран: 22.04.2010
Мнения: 11
Re: Вашият първи ден...
    #3439525 - 09.06.2018 04:42 [Re: Maneva]

Първите ми впечатления бяха както и хубави така и ужасни. Кацам си на JFK, гледам всичко огромно, шумно и забързано. Тогава пристигнах сам и бях първа година на студентска бригада. Приближава се някакъв възрастен пич към (май беше ню йоркси италианец) и ми вика, че за 45$ ще ме откара до Port Authority Bus Terminal, където трябва да продължа към крайната ми дестинация. Направих си сметката, че със shuttle ще ми излезе 20-на $, а този ще ме отказа само за 25$ повече директно пред главния вход. Качих се в накаква по-нова и хубава кола (тогава така ми изглеждаше), а пича през целия път ми беше като екскурзовод. От време на време се "обаждаше" на някакъв шеф, че вози човек нанякъде, почна всичко да ми става едно съмнително... Накрая стигнахме до Port Authority и пича ми излезе с някакви цена от над 160$, оказа се, че тези 45 отначало били за зона, ТОЛ таксите трябвало аз да ги платя... Направо мечтано пристигане. Оттам след кратка разправия ми взе 150$ и си бих шута по най-бързия начин. Ама ламер тогава, тръгнал неподготвен сам да пътува...

След това тръгнах към автобуса за Atlantic city (естествено не знаех как и откъде да си взем билет), видя шофьора някъде български надпис или знаме по пакета с документите и вика: Ааа България, жена ми е българка. Знаеше няколко думи, че дори беше си направил светна татуировка на България. След това се опита да ми помогне да си взема билет, но след като не успяхме да развалим пари за билет ме качи до АС, а там каза на някакъв негов колега да ме качи на автобус за крайната ми дестинация. А след такава мила случка няма как просто да не ти се оправи настроението, дори след като са те извозили като най-големия глупак малко по-рано... След това разбира се разни странни типове ме следваха и ми предлагаха разни странни неща, повечето от коите не разбирах, защото бяха на испански. Та чак докато не минах покрай някакъв евтин мотел и не се мушнах в него веднага. На другия ден си намерих квартира, изгониха ме след седмица (защото очакваха да им намеря още хора, за да си напълнят къщата), след това си намерих друга, в която си изкарах много хубаво...и т.н.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
maxxx
новак


Регистриран: 10.09.2017
Мнения: 30
Re: Вашият първи ден...
    #3439687 - 12.06.2018 01:54 [Re: Kompir]

беше много отдавна 1999, отивах за остров сайпан, беше началото на август месец, мой брат живее на остров гуам, те са в близост, беше екскурзия само, от япония самолета беше с две прекачвания, гуам и след това сайпан, но беше се развихрил тайфун по това време, тръгнал от някъде в тихи океан и засегнал първо сайпан, самолета не можеше да продължи от гуам за сайпан, и вместо очакванията ми да ме чакат, се оказах при брат ми, с него малко не се разбираме, така от деца, никога не сме се харесвали като братя, но нямаше алтернатива, аз бях все още "дете" (18 годишен), не знаех телефон негов да се обадя, обжадих се тогава на майка, в бг беше нощ, но аз не знаех тогава това, майка ми каза, нощ е, добре, това го прескачам, казах и проблем какъв е, и няма телефона на брат ми, тя се е обадила, каза ми да чакам, тогава дойде брат ми, странно, помогна ми с багажа, настани ме в квартирата му, каза ми да се махам на следващ ден, казах какъв е проблем с настъпващ тайфун, него не го интересуваше, но негов собственик на апартамента беше през деня когато ние разговаряхме и попита дали е възможно да комуникираме на английски език, ок, и той чу разговора, аз по това време бях някаква рядкост, по това време нямаше много айти-та, аз бях много напред с това, от 4ти клас се занимавам с това, но това друга тема, връщам се на мястото, имало е легионер от френски легион в съседната квартира, някакви дами от русия които ползвали също общия компюър, бяха затрили негова информация, той докато обяснява на брат ми, аз му казвам, че мога да помогна, когато оправих всички проблеми, собственик каза, че може да остана 10 дни за негова сметка, което не се хареса на мой брат, аз няма друга опция, тайфуна налетя и гуам, така три дни, преди навлизането в гуам, тайун беше на около 100 километра, по памет помня, може и да греша, бях на дискотека, и се запознах с две гуамки на моята възсрат, те ме поканиха на "тайфун парти", така поне му казват местните индиджинес чаморо, аз не знаех какво е това парти, нормално питаш, казаха, че когато тайфун има, три дни в затворено помещение, всеки трябва да е напазарувал преди това и купонясвате докато тафун отмине (еврибъди бринг а диш), добре, бях там, мина тайфун, отивам при брат, три дни не съм излизал, имаше железни щори, заради силния вятър и кокосите и други неща които силата му разнасят и чупят стъкла, всъщност имам клип, едва ли някой му пука за преживяването ми, но имам клип от същия ден който пазя, добре, брат ми отказа, аз млад, отидох на плажа, там се запознах с няколко местни, те ловуваха риба, всъщност те ме разведоха из острова, след това ми предложиха работа, която приех, без документи, те знаеха, че съм турист, и ме взеха, така 22 дни, накрая се прибрах разбира се, но още имам и контактувам с тези хора, но за съжаление и те не са запознати с въпросите ми които поставих тук в този форум

п.с.
от софия нямаше проблем полет, виена, япония също нямаше проблем, кацане в гуам, аз не бях за там, но так се случи, че там трябва да остана, офицера ме пита колко време ще бъда и защо избрат гуам, аз обясних му, че не е така, аз отивам в сайпан остров, но тайфуна, и не може сега, каз, че мога да остана 30 дни, попита дали мога да се ориентирам по картата която ми даде, тя беше малка, наистина малка, и намеря хотел, казах му, че имам нужда от телефон, каза ми да отида в тамунинг, отидох пеша с два сака, не куфари, отне ми не повече от 20 минути, не е много голям остров, вали дъжд, слаб, беше много топло, при наличието на дъжд, седнах в едно заведение до сегашния мол, тогава не беше мол, и помолих да ми пази багажа, да ползвам телефон, а японското момче, не знам какво каза, но стана голяма аларма, вероятно ме взеха за терорист, не знам, нямам идея какво се случи, дойде полиция, показах документи, показах и билета и ок, всичко мина за около 3/4 минути, обаждам се от телефон с карта 15 долара платих за нея, беше много сложно да се обадя, тогава, сега бих се справил с всеки проблем, но не и тогава, докато говоря с майка на бг език, около мен разни дръпнати (под дръпнати, имам предвид бяха нещо подобно на: японци, корейци, китайци - нямам представа, беше отдавна), един от тези момчета дойде и с развален, но с диалект на японец, сега го уточнявам, някога не знаех, докато не живях 10 години в япония, това друга тема, да предложи евтина квартира, там се бях съгласил, само за да не се виждам с брат ми, но тогава той се появи, и всичко друго знаете, по-горе съм написал как се разви деня

п.с.
на бг територия тогава имах проблем, бях си взел нокя 3330 динамична, гуам е безлимитна зона, където не плащаш данъци на кого и да е за покупки катоо телефон, дрехи, козметика, безмитна зона, но се отървах, не ми искаха пари и да искаше пари проблем няма да има щях да им дам, тогава нямаше да бъде нещо много, че сега и така е

п.с.
нямах впечатления, преди това редовно гледах снимки в писма изпратени до майка, всичко беше както беше на снимки, за това не бях и изненадан, но пътуването ми не беше за там, две години по късно стъпих и там, там е още по малък остров сравнение с гуам, но е много по красив, но малко хора има,л там бизнес например, ще е колкото да оцелеете за месец, без прогресив, докато гуам, тогва беше около 200 000, сега мисля, че е над 500 000, последноо бях миналата година за 10 дни да видя старите рибари приятели, и още приятели няколко, които с годините натрупах


п.с.
да, мии отдавна но сетих се, проблема в бг не беше основно мобилния, който сега струва вероятно "дарение", тогава скъп телефон, проблема защо имам повече пари от колко когато съм тръгнал, аз не обясних, че съм работил нелегално, майка ми е изпратила, и всичко беше добре след това, но ме накара, да багажа обръща го, така ми каза директно, обърнете багажа моля наобратно (изсипах го) там беше кутията на телефона, голяма кръгла, казах, че е нося винаги с мен, парите майка, и така всъщност мина всичко, а тайфун, ако ви покажа мой видео клип от тогава, няма общо със сега

п.с.
как останах 22 дни + 3 дни тайфун (25), от позволени 30 от офицер, хазайн на брат ми подари 10, запознах се с едно момиче, казах и всичко което тук съм написал, аз не седях 10 дни там, тя ми предложи да се преместя, даде ми жилище с трапезария, стая и баня/тоалетна в едно, на 4 ден се преместих, да не бъда до моя брат, същия той поиска да се премести при мен, не защото смне братя, а за да не плаща наем, кика ми даде жилището напълно безплатно, казах и, че брат ми иска да дойде при мен, тя ми каза, твоя брат те използва, след чутото от мен, няма проблем, ок, аз приех тази ситуация, единствено трябваше да се грижа за трима домашни любимци в тази квартира, като единият любимец беше доста опасен, но всичко беше ок, нямаше проблем с него (скорпиона). стига съм изпадал в подробности, много време мина, и постоянно се сещам за детайли, и така мога да си допълвам месец, спирам за това, това беше последно от мен

Редактирано от maxxx (12.06.2018 03:17)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
2 регистрирани и 23 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Nadin, Hard Rock fan, zlatiyor 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 41714

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.127 seconds in which 0.012 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.