ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Емиграция и работа в чужбина » Живот в САЩ

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
winner-chan
член


Регистриран: 02.01.2006
Мнения: 75
От: NJ
Re: Вашият първи ден...
    #1612558 - 27.01.2007 02:01 [Re: Fairy]

И моя първи ден тук си беше странен и доста различен от очакванията ми! Да уточня само, че след споровете ми на варненското летище защо нямам двупосочен билет леко взе да ми се изпарява ентусиазма А после в Будапеща след като съобщиха, че полета за Newark е отменен и след близо 6 часово чакане, за да разберем дали ще отидем в Германия или Париж, се озовахме за 1 вечер във вълшебен Париж и там след много перипетии в последния момент ни качиха на някакъв полет за usa след като щателно преровиха абсолютно всичко, а аз не носих почти нищо, само се надявах багажа ми да се озове в сащ и така след 2 дена път много перипетии и неочаквани обрати един негър ни ожени с приятеля ми докато ни продаваше билети за автобуса и всички изглеждаха много усмихнати, а аз бях толкова щастлива, че сме най-накрая заедно:) И от тогава досега не мога да спра да се губя по магистралите и да тъгувам за семейството ми и приятелите ми в България. Но като цяло сякаш за нищо не съжалявам

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
i100i

***

Регистриран: 27.06.2005
Мнения: 2485
Re: Вашият първи ден...
    #1612569 - 27.01.2007 02:19 [Re: Altruism]

Април 2006. Кацнах на JFK- стандартно. За пръв път стъпих в САЩ. Минах бързо през емигрантските. Никой не ме чакаше на летищрто.Гарантът ми беше в Бразилия. Счупеният ми английски беше неразбираем за служителите, а и техният НЙ диалект направо си беше на светлинни години от мен. И и на всичко отгоре говорят бързо и тихо, а аз леко недочувам. Имах описание как да стигна до заветния апартамент- airtrain(плащането на изхода с машинките естествено ми го направи услужлив индиец в униформа), A- tаin, L- train до Grand str. Къщата е на ъгъла. Ключа в комшиите.Всичко добре. По табелките по табелките и стигнах до връзката с L. Обаче.... там една жена стои и крещи нещо и всички излизат от метрото. Викам си "Айдеее- атентат". Отивам при нея и обяснявам, че ми трябва L. А тя , доколкота разбрах- няма такъв влак. Как няма- ето тука ми е маршрута... след 5 мин обяснение ме хвана за лакетя, изведе ме на улицата и ми посочи един автобус- шатъл. Ей ти L train-a. Каза на шофьора къде да ме свали. И като тръгна тоя ми ти автобус- светофар до светофара, сгарди като Лего, мръсотия, САМО черни хора, НЙ мирише на кухня, построена в сауна(да добавя за сауната). И еднообразно до болка. Голяма пънкария. Веднага си казах- изтривай мой човек красотата на Европейските градове от главата си и влизай в позагнилата urban ябълка.... И по всички огради едни дебели бодливи телове. Много затвори , мисля си и се смея на ума си. Единствената зеленина- необятни гробища. И така.... стигам до заветната цел. Звъня, звъня на съседите за ключа- никой. 30-40 мин стоя отпред и не зная какво да правя. До мен куфар, сак и раница. Запалих цигара и се чудя къде ще спя. И тогава- хоп, някой вика отгоре. А тя красавицята явно се е гушкала с мъжлето, не чула звънеца. Слезе, грабна ми чантите и ето ме тука.

За повече подробности- ще напиша разказ, че след това какви неща се случиха до днес.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
eps

***

Регистриран: 21.11.2006
Мнения: 698
От: Асеновата крепост
Re: Вашият първи ден...
    #1612623 - 27.01.2007 04:42 [Re: i100i]

Супер интересна тема !!!
Всичко изчетено на един дъх .
Поздравления за авторите !

--------------------
http://212.143.3.82/users/08461/120447632131280923.gif
Когато след пир полунощен, самотен
на зигзаг се връщаш дома,
и киска се вихър над жребий сиротен,
и плаче безлунна тъма -


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
IrrArt
ветеран
****

Регистриран: 06.10.2004
Мнения: 1300
От: Chicago
Re: Вашият първи ден...
    #1612629 - 27.01.2007 04:52 [Re: Nadin]

Цитат:

Дойдох позитивно настроена и след толкова години все още съм си такава, мисля че това има значение, както за първоначалната адаптацията, така и за понататъшното възприемането на нещата



Напълно съм съгласна с казаното от теб. Дойдох настроена, че тук няма да ми хареса и все още се чувствам така.
Иначе за първите впечатления...Бях уморена, пушеше ми се като на ватман на предпоследна спирка и мисля, че бях уплашена от неизвестното, което ме очаква (нищо че мама беше вече стара пушка тук и ме чакаше, пък и ме беше предупредила какво ме очаква).
Разочаровах се още в самолета когато самолета започва да се снижава над Чикаго. Тия подредени като казармени бараки и набутани една в друга къщи до днес ми се струват ужасни, но тогава ми създадоха едно такова много кофти настроение, една студенина ме лъхна...
Следващото неприятно впечатление беше от човек (мой тогавашен вече бивш роднина ). Ужасих се направо как може човек да бъде толкова различен в България и тук. Въпросния индивид ме посрещна с думите: "Тука е Америка моме...никакво пушене отсега нататък" ...."Бреееей, твойта кожа под ножа..Кога циганин стана, кога гъ*а ти почерне" си казах и изпрасках още на паркинга на летището 3 цигари. После улиците, сградите всичко ми се видя мрачно и сиво. Сега посвикнах (оставаше и да не съм след повече от 5 години ), но все още у дома в България ми е по-хубаво. Нищо, че и там е сивичко. Сивичко, ама свойчко !

--------------------
С поздрав,
Ира


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Viva

***

Регистриран: 09.05.2002
Мнения: 3471
От: NYC
Re: Вашият първи ден...
    #1612638 - 27.01.2007 06:10 [Re: Altruism]

Пристигнах на 1 август 2001г на JFK след изтощителното пътуване с едно 2 годишно дете и малко проблеми с имиграционните заради една сюардеса. Мъжът ми вече ни чакаше притеснен, защото ние бяхме последни от самолета Минаваше 10 часа вечерта, но беше ужасно топло и влажно и във въздуха се носеше една характерна миризма...(който е кацал на JFK, я знае). Таксито ни откара в апартамента ни - всичко беше ново и чисто, но празно. Имаше само един надуваем дюшек и малък телевизор на кашона Направо ми се прирева, като си представих апартамента ни в София - купен преди година и напълно обзаведен. Първите дни карахме само на сладолед - друго не можех да ям, заради жегите, а и нямахме още климатик Оттогава се влюбих в сладоледите тук Почти бях свикнала с цялата обстановка и всичко се промени с 11 септември Шокът беше доста голям.

--------------------
"Yesterday is History, Tomorrow a Mystery, Today is a Gift, Thats why it's called the Present"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
orfei
stranger
*

Регистриран: 18.01.2005
Мнения: 191
От: USA Las Vegas
Re: Вашият първи ден...
    #1612669 - 27.01.2007 09:40 [Re: Altruism]

Хубава тема.Браво! Пристигане в Лас Вегас ,денят на детето, нашето заспа в последната минута след 20 часа будуване,не можем да го събудим,относително бързо минаване на имиграционният контрол,приятел ,който ни чака,жега,страшна жега ,120 F,минава бяла огромна лимузина Хамър ,жена ми" Хайде да се връщаме,много е топло,къде си ме довел!?",кратко пътувне,мърсотия,грозни коли ,еднообразни къщи,договор за наем ,депозити,много депозити,магазин,непознати стоки,150$-о Боже,басейн,търсене на свободна мрежа за интернет в околността с лаптоп в ръка,най-накрая успех,учудени погледи на местни виждайки ме да говоря едва ли не на компютърът си,"Hello","How y doing?","Good",спокойствие за кратко,филипинска реч пред прозорецът ми ,ох,няма ли свършване ,най-накраят,Сънчо.
Ден 2 ,развален климатик ,ще крещя.........


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boy11
пристрастен
**

Регистриран: 15.08.2006
Мнения: 445
Re: Вашият първи ден...
    #1612936 - 27.01.2007 14:16 [Re: orfei]

5 години по рано...моя полет беше София-Париж-Детройт-Джаксънвил

До последно невярвах 4е това наистина се слу4ва чак когато се качих на самолета за Джаксънвил почуствах 4е се осъщестява това което съм мечтал цял живот да отида в Америка.Хипер радост това сигурно винаги ще го помня.

На летището имах уговорка със една жена да ме посрешне която намусено се здрависа с мен и каза да побъразм защото била много изморена 2 часа била патувала с колата зада се домъкне до летището и било голям компромис от нейна страна да съм си бил давал сметка за това.
След това на вън някъв студ кове и си викам чакаи бе нали уж съм във Флорида?!! 11 през ноща,път,зелено зелено от двете страни,поглеждам надоло нещо свети по асвалта/светлоотразители върху маркировката/,след много лутане завиваме по страничен път,бариера,от бараката излиза един полицай с еблемата на университета и ни прави знак да спрем,отваряне на прозор4е ,кратък разговор,показвам всички документи де що имам,голяма и тъмна гора пъплим по едно посочен път,изоставена зграда с малък паркинг от пред с надпис Макгий резидънт хол и първата улична лампа,чукам по стъклото на вратата никави признаци 4е е обитаемо ,разни студенти по пижами,кюч,декларация в която трябва да напиша освен моите данни и тези на друг на които да се обадят в случаи на нужда,див скандал на български,амеркинаците ни гледат стреснато и мяткат о4и от един към друг,стаята-> празна,гол матрак и вграден шкаф.
На сутирнта питам ,питам ,питам вси4ки ми отговарят с I don't know-няма зна4ение какво питаш един и същ отговор.

Четери месеца по късно края на семесъра,заключват кампуса отпред с куфарите и нататък Джурасик парк.........


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Babyface
новак
***

Регистриран: 09.01.2007
Мнения: 37
Re: Вашият първи ден...
    #1612942 - 27.01.2007 14:24 [Re: Altruism]

Какво да кажа за първата нощ - самолетът ни пристигна с голямо закъснение, после повече от два часа чакане при имиграционните, бях страшно изморена и ми беше трудно да осъзная света наоколо. Гарантът ни беше чакал часове наред, после 3 часа пътувахме с влакчето и с метрото до тях. На сутринта - много мръсно, центърът на Ню Йорк...като погледна нагоре виждам една съвсем, съвсем мъничка ивица небе и то дори не е синьо, мисля, че това най-много ме шокира!После се преместихме в нашия щат - огромна разлика - много зелено, гори и езера...обаче всичките къщи из гората, по едни черни пътища...дори съседите не се познават помежду си...изобщо първите 2-3 седмици културният шок е съсипващ, а после просто свикваш, въпрос на емоционално оцеляване.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Altruism
щастлива
**

Регистриран: 12.09.2006
Мнения: 441
От: USA
Re: Вашият първи ден...
    #1613103 - 27.01.2007 18:11 [Re: orfei]

Мнооого сте добри!
Благодаря ви,че ви има


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jade
InSatiable Obfuscator
***

Регистриран: 19.03.2005
Мнения: 675
От: 02138 MA
Re: Вашият първи ден...
    #1613216 - 27.01.2007 19:40 [Re: Altruism]

Темата е разкошна и събужда позаспали спомени...направо копирам част от майл-а си към приятели и правя уточнението, че това е 4-тото ми кацане в САЩ и 1-вото със статут на постоянно пребиваващ...

Март 2006:
"...малко детайли от американско/кембриджския начин на живот

1. Началото. Летище София. 12:00. Всички ме гледат като смахната, щото съм помъкнала 6 парчета багаж /3 пъти повече от нормата/ + 2 бр. байкове... 400 евро допълнително и товарят целия ми катун на самолета. Мама плаче дискретно, даже баща ми пуска сълза, което толкова ме втрещява, че забравям да му поискам още пари, че да си влезе в обичайната роля В този момент се сещам, че не съм успяла да се скрия от наште и да купя цигари.Тихичко, но страстно проклинам!

2. Хийтроу. 17.30. 3 ч. престой и аз съм похарчила пари само за 3 кафета - това е ЧУДО! Така става като срещаш приятели на приятели и има с кой да си пуша, пия кафето и точа лакардиите като в бг кръчма...хмм...

3. Лондон - Бостън. Скука и филми. Някои стават за приспиване. Обръщам 3 бутилчици винце и заспивам.

4. Бостън /Логан - поамериканчената част от полетите минава за секунди, докато плебса без ам паспорти чака 45 мин да се източат привилигерованите . След това ме грабва некъфф пич, който отказва да разбере за какво ми е да имам тире между двете фамилии в документите - в ам посолство го бяха пропуснали! Както и да е - 5 мин обработка, забравиха да ме дамгосат и ме пращат сама да си нося документите на имиграционните, като благонадежден индивид.

Имиграционните. Изключително отегчени и недаващи си зор чиновници и офицери. ВъзмУтено и огОрчено ги зяпваш докато не ти хрумва да се поогледаш - в залата сме около 40 бр човеци, от тях 4-5 приличат на хора и сричат на английски. Почваш да съчустваш на имиграционните, преди да се сетиш, че това е мноооо неадекватно чуство. В края на краищата след 1ч. кръстосване/разкръстосване на крака ме викат да се подпиша и да лепна пръст намазан с мастило - и това е всичко!

... И пичът от митницата е образ, хем флиртува, хем имитира работа!

Благоверният. Проявява признаци на облегчение примесени с искрен ужас при вида на количеството багаж, което съпровожда глезлата му, бутано самоотвержено от некакъфф имиграционен латино тип... И наште приятели се забавляват диво - докарали и джипа, че знае ли се кво би могло да ми хрумне да взема с мен. Д*** и А*** - страхотни сте!

Романтична нощна разходка със 120км/ч през Бостън и Кембридж, които и на тъмно са си все така красиви - е, поне в участъците, в които не си заврят в безкрайните тунели, които са грозни и ти докарват психоделично-депресивни асоциации с "Ъндърграунд"...

5. Кембридж. Квартирата. 2 АМ EST... При отваряне на лаптопа установявам, че освен нашия нет има още 15 мрежи наоколо, 15 само незащитените! Подобие на оргазъм се носи из въздуха, само подобие, щото съм толкова изморена, че не мога и да се зарадвам истински!

6. Следващото утро, 6 АМ - ставай, жено, да месиш баницата! Леле - мале... но трябва да стана за да успеем да подадем за соушъл секюрити номер преди скъпият да иде на работа. На паркинга гледам недоумяващо ключовете за колата обаче номерът ми не минава - в Америка се налага да караш и онзи македонец мъжът ми не знае пощада! Докато ние се разправяме наоколо тичат катерички - пуффффкавелки, цвърчат пилци и за капак един Бай Кълвач почва да се прави на Бай Чукач! Идилия! И студ....и вятър,който ти отвява всички мисли от тиквата!

...Карам си колелото по фантастичните околности /тук разбирайте, че покрай всеки път и тротоар има алея за лудите с колелата, а в Кембридж всички имат колела и карат и при -20/ и броя църквите Губя бройката след първите няколкостотин и почкам да бъзикам американците, че ако са дарили парите отишли за църквите за благотворителни дела, то световен глад и бедност ще са архаични понятия

...губя се по улиците и рева на любимия форум, който ме кодоши на полова принадлежност ме успокоява, че не съм изключение - в резултат купуваме GPS, щото нищо друго не помага

...Библиотеката е на 300 м ! Харвард Скуеър - на 1.5 мили! Време да имаш! Вечер се прибираме покрай Харвард Уни и МИТ - след като 3-та вечер гледах как в 11 РМ народ влиза и излиза шокирано попитах тия да не са луди! Озадаченият отговор на скъпия ми съпруг ми уби детските илюзии: "Че какво странно има в това да учиш и ползваш лабораториите вечер - все пак някои хора и на работа ходят и си е в реда на нещата да имаш проджект мийтинг в 11РМ!"

--------------------
"There’s nothing like a taste of healthy Balkan irreverence... "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
2 регистрирани и 37 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Nadin, Hard Rock fan, zlatiyor 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 41707

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.012 seconds in which 0.002 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.