ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Окултизъм и Мистика

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2939760 - 25.08.2012 01:34

Темата може да ви се види мрачна,но идеята е да се дискутират пътищата за преодоляване мъката по заминалите души.
Всеки през живота си се сблъсква с едно страшно изпитание и това изпитание е необратимата загуба на хората ,които обича .Когато дойде времето за една душа да си отиде няма ,сила,която може да промени това.
Знаем,че времето лекува всичко,но как да издържим ,докато емоционалните рани,започнат да зарастват?/Да не говорим за това ,че много хора изпадат в денаял/
Не става дума само за това ,какви са различните религиозните традиции/не само православни/ и как те помагат и на живите -тук и на заминалите-отвъд, но може да е от полза да ги разгледаме поотделно.
Колко време е необходимо ,а и какво друго е необходимо за да започнат емоционалните връзки да се разкъсват?
Може би ,като споделим болката , можем да разпръснем нервното напрежение натрупано през този мъчителен период –доказан метод,но за много хора,които познавам само споделянето не е достатъчно.
Тук,имах един съсед,на когото почина детето.Когато изказах съболезнования и той започна да ми обяснява какво с е е случило-синът ми по-късно-направи следния коментар за случая:”Този човек говори за смъртта на детето си така,сякаш му е умряло кучето???”Може би –това е била някаква защитна реакция?Може би този човек да е бил един емоционален инвалид?
Как да продължим да живеем и да се борим след необратимата загуба?
Какво ви помогна на вас?

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
flyfisher

***

Регистриран: 19.10.2010
Мнения: 793
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2939767 - 25.08.2012 02:09 [Re: Believer]

Емоционалните състояния преминават след време. Така че аз не виждам какво има за преодоляване. Колкото по-бързо човек осъзнае че нещата са непроменими и безвъзвратни след смъртта толкова по лесно емоцията преминава в отношение като към...куче. Но понякога чувствителните хора не могат да забравят умрелия поради постоянни мисли и спомени за него продължителен период във времето. Болката не идва от факта на раздялата а от страх че повече няма да видите починалия. Причината е че хората не знаят какво става след смъртта. Тези които вярват в това което говори християнството за след смъртта не изпитват болка за близките си, защото имат твърда увереност в това което учи християнския Бог. Друг е въпросът че има християни които не вярват и изпитват болка.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2939987 - 25.08.2012 14:20 [Re: flyfisher]

Първо благодаря ви за хубавата тема.за мен болката продължава цял живот.Загубих хора който обичах с цялото си сърце.на което и място да отида за мен спокойствие няма.за мен времето не лекува.напротив болката става още по голяма.но вътрешно зная че един ден отново ще ги срещна там където няма болка.искрено вярвам в това.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2940093 - 25.08.2012 18:25 [Re: flyfisher]

Цитат:

Тези които вярват в това което говори християнството за след смъртта не изпитват болка за близките си, защото имат твърда увереност в това което учи християнския Бог.


Какво ни учи християнство за след смъртта?
Почти всички хора вършат несвойствени неща след погребение.Спомням си за един мой познат,който сподели,че когато починала баба му -той е бил 22 годишен-не е могъл да се прибере в дома си с часове и обикалял из улиците,докато се е почуствал напълно изтощен.Седмици след това не е могъл да спи нормално.Как християнството ни дава необходимата опора?

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2940101 - 25.08.2012 18:39 [Re: cveteto70]

Цитат:

Първо благодаря ви за хубавата тема.за мен болката продължава цял живот.Загубих хора който обичах с цялото си сърце.на което и място да отида за мен спокойствие няма.за мен времето не лекува.напротив болката става още по голяма.но вътрешно зная че един ден отново ще ги срещна там където няма болка.искрено вярвам в това.



Здравей!Не знам какви са личните ти обстоятелства,но има хора ,които
никога не преодолят болката,но
се научават да живеят с нея.Не знам къде търсиш отговори на въпросите си,но ако си намерила помощ в някакъв метод-би ли споделила тук/ако не е прекалено лично.
Може да ги срещнем отново и то не само в духовния свят!Големият въпрос е
какви са начините да
разсеем болката,за да можем да сме щастливи с другите хора тук,които обичаме и които ни обичат?

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2940151 - 25.08.2012 20:39 [Re: Believer]

няма такъв метод.както казах болката не е намаляла въпреки годините който минаха.може би защото за мен той беше единствения човек който съм обичала.това не може да бъде заменено.когато обичам то е завинаги.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941370 - 28.08.2012 19:48 [Re: cveteto70]

Ето какво намерих в нет-а.Може за някого да е полезна инфирмация-
Цитат:

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек. Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.





--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941387 - 28.08.2012 20:12 [Re: Believer]

Още нещо-
Цитат:

Апостол Павел говорейки за живота след смъртта на тялото, казал: "Но както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, ща Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1Кор. 2:9).

В същото послание, в глава 15 той пояснява повече: "Не всяка плът е еднаква плът... Има тела небесни и тела земни... и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния... защото това тленно трябва да се облече в нетление, а това смъртно да се облече в безсмъртие... Де ти е, смърте, жилото?". Тези думи на свети апостол Павел говорят за това как християнството разбира смъртта - при умирането човек променя своето тленно, временно тяло с нетленно, вечно.

За апостолите и светците съществуването на душата било очевидност, затова те не доказвали, не убеждавали, а гледали на това като на нещо разбираемо от само себе си.




--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941392 - 28.08.2012 20:18 [Re: Believer]

Друго мнение-
Цитат:

Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.

Няма ли лек за душевната болка?

Хората обикновено казват: „времето лекува“. Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте…А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно…

Какво можем да направим?

Изживейте болката.
Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: „За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи“. Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.

Приемете случилото се.
Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: „Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе“, това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н. , толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем – тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:

„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“

Не се идентифицирайте с болката.
Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.

Променете своето отношение.
Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава…

Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.

Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:

Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това.

Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: „колко е зле, не мога да живея без него/нея“, няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.

Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли?

Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието?

Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?

Променете отношението си – не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си „Силата на положителното мислене“ говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:

„Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на „прехода“ и са хвърлили поглед отвъд – и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения.“

Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място – по-добро и продължава своя път.

А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?

Огледайте се – верояно имате деца, приятели, роднини. Огдедайте се и вижте възможностите, които ви се предалагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен.

Може би това изпитание идва да ви научи нещо – да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света.

Има един откъс от „Как се каляваше стоманата“, който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:

„А опита ли се да победиш тоя живот?

Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?
Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.“

Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт.
Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място – животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце.

Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:

„Силата, която търсим „там навън“ е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположеие, за да я използваме по положителни начини…Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили.“






--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Atlantida
паднала от Марс
***

Регистриран: 10.01.2008
Мнения: 2028
От: крита
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941422 - 28.08.2012 21:31 [Re: cveteto70]

Споделям едно от мненията ти по-горе. Не ми се пише. Според мен може да го разбере само, който го е преживял, ето това:

Казват-лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката-като жилите -
с възрастта се подува.

Времето е проверка,
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
1863


Emily Dickinson

--------------------
" Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941454 - 28.08.2012 22:05 [Re: Atlantida]

съгласна съм с всички вас но за да ме разбере човек трябва да е загубил любим.а когато той е бил всичко за тебе на света как да продължа.да намеря друг ли?това няма да ме направи щастлива.а и такъв като него просто няма.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 22203
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941967 - 29.08.2012 16:44 [Re: Believer]

Цитат:


Как да продължим да живеем и да се борим след необратимата загуба?
Какво ви помогна на вас?



Когато Тати почина - страдах много. Виждах го и го чувах и на сън, и на яве след като почина. Болката е голяма. Но се преодолява. Няма начин. А как? Зависи от човека - при всеки, може би е различно.

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2942027 - 29.08.2012 18:07 [Re: Бяло Конче]

моя баща също почина.минаха 5 години но болката ми не стихва по него.а как искам отново да го прегърна и да му кажа че много го обичам.за мен времето не лекува.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2942269 - 29.08.2012 23:04 [Re: Бяло Конче]

Love Happens-това е един филм ,който в момента гледам и сякаш дойде като отговор на въпросите ми.
В този филм авторът на книга за автотренинг се среща с негови читатели,които имат подобни на неговия проблем-загубили са близък и много обичан човек.Въпреки чисто холивудското третиране на проблема,могат да се научат интересни неща.

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2942524 - 30.08.2012 06:56 [Re: Believer]

ще се опитам да го гледам.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
violin
старо куче
****

Регистриран: 08.06.2009
Мнения: 1041
От: San Jose, CA
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2942538 - 30.08.2012 08:06 [Re: cveteto70]

И аз загубих баща си преди около 5 години (бях на 20год). Тъкмо бях влязъл студент. Първите седмици не можех да споделя с никого. Сякаш ми се искаше да беше сън, а като кажа на някого имах чувството, че ще загубя глас. Кофти е какво да се прави, живота продължава. Аз вече свикнах и си говоря спокойно. Иначе времето "лекува". Най-помагат социялните контакти. Имам в предвид, да продължавате живота в нормалния ритъм. Аз лично бях на режим: Работа -> Университет -> Приятели -> Вечеря -> Сън. И там някъде между вечерята и съня може да ми стане така мъчно - през другото време нямах време да мисля за тея работи

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2942899 - 30.08.2012 17:43 [Re: violin]

да така е но все пак болката остава.когато гледам филм за бащи ми става още по мъчно.няма вече на кой да кажа татко.боли ме и за това че не бях до него когато почина.бях си отишла в къщи при мъжът ми за малко и той е починал.не мога да си го простя.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943062 - 30.08.2012 21:56 [Re: violin]

Съжелявам за загубата ти,но явно най- тежкия период си го преминал.Тук говорих с един познат,който въобще не е слаб човек,но каза,че когато майка му е починала -той е бил 30 годишен- една седмица е плакал като бебе.
Аз се надявам ,че ще се включат и други хора,които знаят повече за това преминаване към другата страна.
Никога няма да забравим родителите си,но и ние като родители/настоящи и бъдещи/,а като самостоятелни личностти -имаме и наша мисия на този свят.
Може би като осъзнаем същността на тази мисия и се отдадем на реализирането и ще притъпим болката от загубата
и по- нов начин ще осмислим живота си?!

--------------------
Истината е за всички!

Редактирано от Believer (30.08.2012 22:30)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943086 - 30.08.2012 22:45 [Re: cveteto70]

Оказва се че се организират семинари по тази тема-за да се осъзнае, че скръбта е нормалната реакция на загубата и, че процесът на скърбене е всъщност оздравителен процес,който подготвя скърбящия да приеме своето «ново нормално»положение/Да се справим със скръбта в нашия или в живота на онези, които обичаме може да се окаже едно от най-големите предизвикателства/

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943096 - 30.08.2012 22:51 [Re: Believer]

Автор: Димитър Германов
Когато загубим някого или нещо, скъпи за нас, скърбим. Загубата може да включва смърт на близък човек или раздяла с него/нея, загуба на важна и любима работа, остаряване и пенсиониране и т.н. Скръбта може да бъде описана като субективно чувство на тъга по загубата на обичания човек, докато траурът е процес на специфично поведение, в което основното е скръбта.
Скръбта и траура могат да бъдат естествена и очаквана, дори социално желана реакция на загубата. А могат и да отразяват трудности в приспособяването към новата, променена ситуация. Основните разлики между двата вида скръб и траур – естествените и усложнените – са в продължителността на процеса и интензивността на преживяванията (първото е по-важно). За съжаление, в област като тази културните традиции са определящи – изследванията могат само да ни кажат в различните култури каква продължителност на траура и интензивност на реакциите се приемат за нормални. Все пак, текстът предлага някои общи насоки за разграничаване на естествената и усложнената реакция на траур.
Независимо кого или какво сме загубили, ако преживяването е силно, има определен набор от преживявания, през които се налага да преминем. Текстът по-долу проследява преживяванията на хора, преживели загуба. Той до голяма степен е базиран на книгата на Уилиям Уордън “Консултиране и терапия на реакциите на скръб” (Worden William: “Grief Counseling and Grief Therapy”, 1982). Възприел съм обозначението “оцелелия” за човека, преживял загубата – за разлика от този, който си е отишъл.
Нормална скръб
Проявите на нормалната скръб могат да бъдат разделени в няколко категории:
a) Чувства.
Тъга. Най-разпространеното чувство при хората, преживели загуба, и едва ли има нужда от специални коментари. Не е задължително тъгата да намира израз в плач, но това се случва често.
Гняв. Често преживяване след загуба. Може да бъде едно от най-объркващите преживявания на преживелия загуба, и с това да допринася за много от проблемите при скръбта. Уордън цитира жена, чийто съпруг е починал от рак: “Как мога да му се ядосвам? Та той не искаше да умре!” Ако гневът не бъде признат, това може да усложни процеса на скръбта.
Гневът идва от два основни източника. Първият е разбирането, че човек не е могъл да направи нищо, за да предотврати настъпването на смъртта. Чувството за провал – да не успееш да направиш нищо си е провал – може да бъде много мъчително. Вторият източник е свързан с тенденцията към регрес, връщане към по-ранни етапи на развитието ни, към преживявания за безпомощност, към усещането, че не можем да съществуваме без починалия. Тази тенденция настъпва при смъртта на всеки важен за нас човек. Гневът е естествена последица от тези преживявания. Той прилича на гнева, който малко дете изпитва към майка си, ако тя изчезва за известно време. Когато тя се появява отново, то може да изрази любовта си към нея, като я нападне. Сякаш посланието е: “Не ме оставяй отново!”
Близките на починалия често се справят с гнева си чрез насочване на гнева от починалия към друг човек; това може да приеме формата на обвиняване на някого за настъпването на смъртта. Идентифицирането на отговорен за смъртта носи представата, че е можело да се направи нещо, за да не се случи най-лошото – което възвръща усещането за контрол. Хората обвиняват лекарите, членовете на семейството, служителите на погребалната агенция, приятелите и Господ. Още един начин за справяне с гнева е обръщането му навътре, към себе си. Това може да доведе до самоубийство.
Вина и самообвинения. И тези преживявания са много характерни за близките на починалия. Хората се чувстват виновни, защото не са били достатъчно внимателни; защото не са закарали човека по-бързо в болница, и т.н. Обобщено може да се каже, че хората се чувстват виновни за това, което е могло да бъде направено, за да се предотврати загубата, и не е било направено; или обратното, за това, което е било направено, и е довело до загубата или пък сега не може вече да се поправи. В повечето случаи вината е ирационална и спъва процеса на разбиране на реалността.
Тревожност. Може да се колебае от леко усещане за несигурност до сериозни панически атаки. Колкото е по-интензивна и упорита тревожността, с толкова по-голяма вероятност може да говорим за усложнена реакция на скръб. Източниците на тревожността са поне два. Първо, оцелелите може да се притесняват, че може да не са в състояние да се погрижат за себе си самостоятелно. Те често казват: “Няма да мога да се справя без него/нея”, “На кого ме остави?”, и т.н. На второ място, тревожността се дължи на засиленото осъзнаване на собствената смъртност. В нейните крайни форми тази тревожност може да се разгърне във фобия.
Английският писател Клайв Стейплз Луис пише след смъртта на жена си: “Никой не ме беше предупреждавал, че скръбта толкова прилича на страха. Аз не съм уплашен, но усещането е като да съм. Същото напрежение в стомаха, същата непоседливост, прозявките. Непрекъснато преглъщам”.
Самота. Оцелелите често говорят за самота. Особено загубилите съпруг, с когото са свикнали да живеят заедно ден след ден в течение на много години. Но, макар и самотни, много вдовици предпочитат да не напускат дома си. В него те се чувстват по-сигурни.
Умора. Оцелелите често се оплакват от умора. Понякога умората може да се преживява като апатия или равнодушие. Това високо ниво на умора може едновременно да изненада и да фрустрира хора, свикнали да водят активен живот и да бъдат енергични и дейни.
Безпомощност. Чувството за безпомощност е тясно свързано с тревожността. То присъства често в ранните стадии на скръбта. Особено характерно е за вдовиците – те често се чувстват особено безпомощни.
Шок. Настъпва най-често при внезапна смърт. Например, някой вдига слушалката на телефона и научава, че негов близък е починал. Но шок може да има и при очаквана смърт, настъпваща след продължителното боледуване. Поговорката, че надеждата умира последна, важи с особена сила за подобни ситуации – човек все се надява, че най-лошото няма да настъпи, и може да бъде изненадан, когато това се случи.
Стремеж към починалия, желание да бъде видян отново. Това е много разпространено преживяване сред преживелите загуба. Спадането на интензивността му или даже изчезването му е знак за приключване на процеса на скръбта.
Еманципиране. Това може да е положително чувство на освобождаване от тежка връзка с починалия. Подобно на гнева, чувството на еманципация или освобождаване може да породи чувства на вина и притеснения с етичен характер.
Облекчение. Може да се наблюдава най-вече в случаите, когато починалият е страдал от продължително и мъчително заболяване. Все пак, вината често съпътства облекчението.
Вцепенение: отсъствие/липса на чувства. Характерно е за някои хора. Те могат да се чувстват вцепенени след загубата. Вцепенеността може да се разглежда като обичайна за определени етапи на скръбта реакция – най-вече за началото на целия процес, особено съвсем скоро, след като лошата новина е пристигнала. Едно възможно обяснение е, че временното изключване на всички чувства е начин човек да се справи с наплива на многобройни и интензивни емоции. Оцелелият може да си позволи да преживее тези емоции по-късно, в някои случаи – постепенно, на части.
Всички изброени емоционални реакции са нормални и естествени последици на загубата. Те преминават в категорията на абнормното, ако съществуват прекалено дълго или са твърде интензивни.
b) Физически усещания.
Празнота в стомаха;
Стегнатост в областта на гръдния кош;
Стегнатост на гърлото;
Свръхчувствителност към шум;
Чувство за деперсонализация: “Вървя по улиците и нищо не ми изглежда реално, включително и аз самият не си изглеждам реален”;
Задух, недостиг на въздух;
Слабост в мускулите;
Липса на енергия;
Сухост в устата.
За някои от тези усещания оцелелите могат да потърсят лекарска помощ, като не си дават сметка за причината им.
c) Мисли, убеждения и нагласи.
Недоверие, невярване. Често това е първото, което идва на хората на ум, след като чуят за настъпването на смъртта, особено ако смъртта е била внезапна. Човек си казва: “Това не се е случило, трябва да е станала някаква грешка. Не мога да го повярвам. Не искам да го повярвам”.
Обърканост. Мнозина преживели наскоро загуба хора казват, че мисленето им е объркано, че не могат да сложат мислите си в ред, че трудно се концентрират или пък забравят неща.
Презаетост. Това е обзетост от мисли за починалия. Често те включват и натрапливи мисли как той да бъде съживен. Понякога презаетостта намира израз в нахлуващи представи или мисли за починалия – как страда или умира.
Усещане за присъствие. Това е другото лице на стремежа към починалия. Оцелелият е убеден, че неговият близък все още е някъде тук, наблизо, или най-малкото – на земята. Това убеждение е особено силно в периода непосредствено след научаването за смъртта.
Халюцинации. И слуховите и зрителните халюцинации са нормално явление при оцелелите. Обикновено се преживяват през първите няколко седмици от настъпването на загубата.
d) Форми на поведение.
Нарушения на съня. Разпространен проблем при скърбящи хора, особено в началото на процеса. Може да намери израз в трудно заспиване или ранно събуждане сутрин. Трудностите със съня обикновено са свързани с премисляне на подробности около загубата – какво е можело да бъде направено различно и дали това би предотвратило загубата. По принцип тези нарушения отшумяват сами в рамките на няколко седмици. Ако нарушенията на съня упорито продължават, това може да сочи наличието на депресивно разстройство. Нарушенията на съня може да имат символичен смисъл: те могат да означават страх от оставане в леглото сам, споделяно преди това с партньора, а могат да означават страх от смъртта (заспиването може да напомня за нея).
Нарушения на апетита. Могат да се наблюдават прекомерно поемане на храна или гладуване. По-често се наблюдава сериозна загуба на апетит. Промените в апетита могат да доведат до промени в теглото.
Разсеяност. Всъщност, става дума за екстремни степени на разсеяност, когато човек може да забрави много неща.
Уордън разказва за един шофьор на такси, който го е питал многократно за крайната точка на пътуването им. Когато пътникът вече е бил на ръба на избухването, шофьорът внезапно е обяснил, че наскоро е загубил сина си, и не може да спре да мисли за това. Поради тази причина му е трудно да чуе и, след това, да запомни адреса, на който трябва да отиде.
Социално отдръпване. Това означава затваряне в себе си и/или у дома и избягване на социални контакти. В някои случаи човек може изцяло да загуби интерес към събитията от външния свят.
Сънуване на починалия. Сънуването на починалия е много разпространен феномен. Сънищата могат да бъдат кошмарни или приятни.
Избягване на всичко, което може да напомни за починалия. Някои хора избягват местата или нещата, които могат да им напомнят за починалия. Те могат да избягват мястото, където е починал техният близък, гробището, свързани с него предмети, негови или нейни снимки. Ако оцелелият бърза да се освободи от притежанията на починалия – раздава ги или се освобождава от тях по всички възможни начини – това може да доведе до усложнена реакция на скръб. Това поведение може да свидетелства за много амбивалентни отношения с починалия.
Търсене и викане на починалия. Не е необичайно човек да обикаля по места, свързани с починалия, с надеждата да го намери някъде из тях. Или пък да се обръща към него – на глас или на ум.
Въздишане. Въздишането е тясно свързано с физическото преживяване за недостиг на въздух. Изследване на Болницата с общ профил в Масачузетс показало, че нивата на кислород и въглероден двуокис в кръвта на група родители, загубили децата си, е близко до нивата в кръвта на пациенти с депресия.
Неспокойна свръх-активност. Например, човек може да не е в състояние да остане у дома.
Плач.
Посещаване на места, които напомнят за починалия, или носене със себе си на такива обекти. Обратното на избягването на всичко, което напомня за починалия. Често отдолу стои страха, че спомените за починалия също могат да бъдат изгубени.
Ценене на предмети и вещи, принадлежали на починалия.
Не всички форми на поведение, описани тук, ще могат да се наблюдават при всеки. Добре е, обаче, да си даваме сметка за широкото разнообразие от прояви на скръбта – това ни позволява да не виждаме поведението на оцелелите като ненормално. Така ще можем да си обясним постоянната умора, разсеяността, раздразнителността, странното копиране на поведението на починалия и много други прояви. Това ще ни позволи също да успокоим нашите близки, ако поради някое от тези поведения те са притеснени, че полудяват. Важно е да се помни, обаче, че ако тези прояви продължават и по-късно, това може да сигнализира за усложнена скръб.
Усложнена скръб
Нарича се още травматична, нерешена, хронична, отложена, интензифицирана или патологична скръб. Различните имена отразяват различни аспекти или прояви на това явление. Хоровиц [1] (Horowitz, 1980) предлага следната дефиниция: “…интензификацията на скръбта до степен човекът да се чувства претоварен, да прибягва до неконструктивни форми на поведение или да остава непрекъснато в състояние на скръб, без да напредва през процеса на скърбене към неговото завършване… Тя включва процеси, които не се развиват прогресивно към промяна – в самия себе си или в обкръжението, а вместо това водят към стереотипни повторения или сериозни нарушения на процеса на възстановяване.”
Различните форми на усложнената скръб могат да бъдат описани както следва:
a) Хронични реакции на скръб.
Тази реакция е извънредно продължителна и никога не достига до удовлетворяващо решение. Оцелелият може да си дава сметка, че не може да се справи със загубата, и въпреки това да продължава да скърби. С течение на времето тази реакция изпъква все по-ясно. На някои от оцелелите може да им е трудно да приемат, че починалият наистина го няма и никога няма да се върне. Други може да се нуждаят от помощ да подредят противоречивите си чувства към починалия. Някои могат да тъгуват за отношения, които никога не са съществували, но е било възможно да се развият. Още един тип хора изпитват много силни потребности от привързаност и не могат да формират нова; те се чувстват уплашени и неспособни да се справят сами.
b) Отложени (забавени) реакции на скръб.
Понякога наричат тези реакции също потиснати. Те описват ситуацията, когато оцелелият е реагирал емоционално на смъртта, но силата на емоциите сякаш не е била адекватна на субективния смисъл на загубата. По-късно, при друг сходен повод (нова загуба), човек може да реагира с неадекватна интензивност на преживяванията. Това може да свидетелства за недовършена работа на скръбта. На свой ред, това може да е опит на оцелелия да се справи с прекалено силните емоции, които не могат да бъдат понесени изцяло наведнъж. Този тип реакция се наблюдава често при самоубийство.
c) Интензифицирани реакции на скръб.
Скръбта е толкова интензивна, че човек не може да се справи и започва да се държи по начин, който не е от полза никому – включително и на него самия. Някои от тези хора си дават сметка какво става с тях и търсят професионална помощ. Прояви на тази реакция са и сериозните психиатрични разстройства, които настъпват вследствие на тежка загуба. Типични разстройства, прояви на интензифицираната реакция на скръб, са клиничната депресия и тревожните разстройства (включително паническите атаки или фобиите). Съдържанието на фобиите често е свързано с обстоятелствата на смъртта. Злоупотребата с алкохол или други наркотици също може да е част от тази реакция. Някои развиват симптоми на пост-травматично стресово разстройство (ПТСР). В литературата са описани и манийни епизоди, обикновено при хора, които имат история на афективно разстройство [2].
d) Маскирани реакции на скръб.
Хората преживяват трудности и симптоми, които им създават проблеми, но не виждат връзката им със скръбта. Най-често те се проявяват като физически симптоми или оплаквания или като маладаптивно или отклоняващо се поведение. Физическите симптоми могат да наподобяват страданията на починалия.
Как разбираме дали става дума за усложнена скръб
Има някои ключове, които могат да ни наведат на заключението за усложнена реакция на скръб.
Човек не може да говори за починалия, без преживява интензивна скръб. Естествено, трябва да е минало известно време след загубата, за да има основания да се очаква друг тип поведение.
Някои относително дребни загуби предизвикват интензивна реакция на скръб. Това включва и интензивна реакция спрямо загубите на други хора.
Въпросите за загубата спонтанно излизат в хода на разговора.
Оцелелият не е готов да се откаже от материалните притежания на починалия (естествено, от тези, които вече не му трябват, като дрехи, които не може да носи).
Оцелелият е развил същите физически симптоми, като преживените от починалия преди смъртта. Симптомите могат да се появяват на годишнини от смъртта, през определени годишни времена, на възрастта, на която е починал близкия на оцелелия, и т.н.
Ако оцелелият прави драматични промени в начина си на живот след загубата, ако къса с приятели, членове на семейството и/или дейности, свързани с починалия.
Човекът разказва история на продължително потиснато настроение, често белязано с упорити чувства на вина и снижена себеоценка. Обратното също може да бъде ключ – ако човек преживява еуфория след загубата.
Натраплив стремеж за имитация на починалия. Особено показателно е, ако оцелелият няма съзнаваното желание ли способността да го прави. Имитацията може да бъде както външна – да засяга външността и поведението – така и психологическа, да обхваща черти на харктера на починалия.
Нерешената скръб може да поражда себе-разрушителни импулси.
Необяснима тъга, която оцелелият преживява в определени моменти всяка година. Това чувство може да настъпва в моменти, които са свързани с починалия – като годишнини или почивки.
Фобии, свързани със специфична болест или със смъртта, често са свързани всъщност с болестта, от която е умрял починалият.
Обстоятелствата на смъртта също могат да подскажат хипотезата за усложнена скръб. Например, при интервю може да стане ясно, че оцелелият не е отишъл на погребението, или не ходи на гробищата и т.н., което може да са знаци за усложнена скръб.
Рискови фактори
Тук са описани някои фактори, които позволяват да се прогнозира рискът от настъпване на усложнена реакция на скръб.
a) Кой е бил починалия за оцелелия. Има се предвид значението, ролята, която починалия е играл в живота на оцелелия.
b) Природата на връзката.
Сила на привързаността. Близко до ума е, че интензивността на скръбта зависи и от интензивността на привързаността.
Сигурността на привързаността.
Колко важен е бил починалият за добруването на оцелелия? Ако оцелелият е имал нужда от починалия за поддържане на собствената себеоценка, скръбта ще бъде по-трудна. Мнозина удовлетворяват потребностите си от поддържане на висока себе-оценка и сигурност благодарение на брачните си партньори. След смъртта на съпруга потребностите си остават същите.
Амбивалентност на отношенията. Във всички близки взаимоотношения винаги има известно ниво на амбивалентност. Обичаме човека по принцип, но винаги има и известни негативни чувства. В случаите, когато амбивалентността е ясно изразена, е вероятно траурът да бъде усложнен. Обикновено, ако отношенията са били много амбивалентни, оцелелият изпитва силна вина, често изразявана с чуденето “Направих ли достатъчно?” наред с интензивния гняв, защото е бил оставен сам.
Конфликтите с починалия също определят в сериозна степен протичането на реакцията на скръб. Имат значение не само конфликтите, случили около момента на смъртта, но и историята на конфликтни отношения.
c) Как е настъпила смъртта.
Как е умрял човека, дава отражение върху протичането на скръбта. Смъртта може да настъпи поради естествени причини, случайно, вследствие на самоубийство или убийство. В този случай са важни очакванията и разбиранията – по един начин се преживява случайната смърт на малко дете (като смъртта на децата в автобуса, паднал в реката в Черна гора), по друг – смъртта на възрастен човек, изживял живота си. Има свидетелства, че близките на хора, извършили самоубийство, имат труден траур. Има значение също така къде се е случила смъртта – близо или далече – и дали е имало някакво предизвестие, което да позволи на хората да се подготвят. Скръбта е по-трудна, ако смъртта е настъпила без предупреждение. Особено труден е случаят, когато оцелелият е причинил по някакъв начин смъртта на починалия.
d) Личен опит с тъгуването.
Прогнозирането на скръбта при даден човек се опира също така на историята му на справяне с предишни загуби. Новите загуби събуждат (актуализират) спомена за старите. И този спомен е по-силен, ако предишната загуба не е изтъгувана адекватно. Има значение също така, дали оцелелият е страдал от някакви психични заболявания, особено от депресия. Хората с история на психично заболяване често имат по-трудна реакция на скръб.
e) Свързани с личността променливи. Сред тях могат да се изброят:
Възрастта и пола на оцелелия;
В каква степен е в контакт с чувствата си;
Колко добре се справя с тревожността;
Как се справя със стресови ситуации;
В каква степен е склонен да създава взаимоотношения на зависимост;
Колко му е трудно изобщо да създава взаимоотношения;
Наличието на личностово разстройство.
f) Социални променливи.
Важни са етническата, религиозната и всяка друга културна принадлежност – групи, част от които сме всички, задават норми на поведение, ритуали и смисъл на загубата. Към социалните променливи може да бъде причислено и количеството емоционалан и социална подкрепа, която оцелелия може да получи от околните, били те членове на семейството или не. Има изследвания, които показват, че ако човек смята, че получава подкрепа, това облекчава справянето със стреса – включително и със загубата. Дори хората, които имат домашни любимци, са в по-добра позиция от тези, които си нямат никого.
g) Съпътстващи стресови събития.
Това са съпътстващи промени и кризи, съвпадащи по време или свързани със загубата.
Стрьобе и Шът [3] (Stroebe & Schut, 2001) идентифицират три типа фактори, които потенциално могат да предизвикат негативно развитие при справяне със загуба. Тези фактори са:
Ситуационни фактори, свързани със смъртта, като внезапност или очакваност на смъртта;
Свързани с личността фактори, като пола, емоционалната стабилност, религиозните убеждения и практики, и себе-оценката;
Междуличностови фактори, като достъпността на социалната и емоционалната подкрепа от страна на семейството и приятелите.
Тези фактори могат да повишат риска или могат да изиграят предпазваща роля.
Вместо заключение
Отново искам да се върна за кратко на смисълът на този текст. За мен разграничаването между очаквана и неочакваната скръб означава, че:
Всеки има право на определен период от време, когато очакванията към него трябва да са намалени и той да има възможност да се посвети на раздялата, от която страда в момента
Естественно е да се чувства зле и да има различни прояви (телесни, емоционалин и поведенчески), които в друг момент от живота му биха могли да изглеждат Като проява на заболяване (вкл. и психично)
Все пак, този период има своите ограничения, и ако се порточи твъред дълго, добре е да се потърси професионална помощ. Това е в интерес на всички, защото протакането може да доведе до развитието на истинско психично заболяване.
За всеки от нас остава въпросът: колко да чакаме, преди да се притесним и да потърсим специализирана помощ?
Бележки:
[1] Д-р Марди Хоровиц е преподавател по психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско и директор на Център за стреса и личността в Психиатричиня институт на Ленгли Портър.
[2] Кратка информация за посочените разстройства може да бъде намерена в речника на сайта.
[3] Маргаретн Стрьобе и Хенк Шът са изследователи в Центъра за изследване на скръбта и интервенциите при нея, департамента поп сихология при Университета в Утрехт, Холандия.
Препоръчвана литература по темата:
1. Каплан, Х. и Седок, Б. „Спешна психиатрия. Наръчник за медицинската практика“. Български психиатрична асоциация. София. 2002.
2. Кюблър-Рос, Е. „За смъртта и умирането“. Наука и изкуство. София. 1996.
3. Петкова, П. „Консултиране при терминални заболявания и загуба при смърт на близък човек. Събщаване на лоша новина в медицинската практика“. В: Психиатрия, психология и психотерапия за общопрактикуващи лекари, под редакцията на С. Николкова и П. Маринов. Медицина. София. 2002.

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943107 - 30.08.2012 23:02 [Re: Believer]

НЛП за 24 секунди
Дали нервно-лингвистичното програмиране може да ни помогне в скръбта?
Цитат:

От Любомир Розенщайн

Това е техника, която прави излишно четенето на книги, посещаването на семинари и портали, събирането на информация, форумите и разговорите за Невролингвистично програмиране. Това е техника, която може да те направи съвършен майстор не в 24 дни, не дори за 24 часа, а точно за 24 секунди – но само при едно условие: ти трябва да я изпълняваш абсолютно без никакво изключение всеки път, когато има нужда от това – а това ще рече – всеки път, когато не се чувстваш добре – и то в продължение на поне осем седмици!

Всяко нарушаване на това правило започва броенето отначало!


Техниката е проста:

Всеки път, когато не се чувстваш добре

СПРИ!

Какво е онова, което виждаш в момента? Какво е онова, което чуваш? Какво е онова, което усещаш?

В основата на чувствата винаги са сетивните възприятия – получени в момента отвън или възпроизвеждани отвътре. Зад чувството винаги има образ, звук или усещане или някаква комбинация от тях.

Не се опитвай да тълкуваш, обясняваш или конструираш. Просто бъди наблюдател. Опитай се да надзърнеш в структурата на твоята емоция – виждаш ли някаква картина? Чуваш ли глас или музика? Усещаш ли някъде в тялото си промяна?

Бъди зрител, слушател и регистратор на усещанията. Бъди като видеокамера. Микрофон. Сеизмограф.

Когато образът,звукът, усещането са регистрирани – задай си накратко въпроса: защо това идва в мен сега? Защо виждам това сега? Защо чувам това сега? Защо усещам това сега?

Не се впускай в интелектуални игри и дълбокомислени умозаключния. Не разсъждавай, просто се обърни навътре към себе си и чакай за отговор. Не си губи времето – истинският отговор е само първият и той пристига моментално. Не го пропускай с прекалена концентрация.

Има само един сигурен начин да променим емоциите си – като променяме образите, звуците и усещанията, които ги пораждат. Започни да променяш. Играй с образа, звука или усещането, докато резултатът ти хареса,

ДОКАТО ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ НАИСТИНА ДОБРЕ.

Ако виждаш някаква картина, можеш да променяш например движение, скорост, яркост, големина, приближеност, фокус, рамки. В звука – сила, музика, тембър, скорост, посока. В усещането – сила, посока, въртене, топлина… Възможностите са неограничени – възможностите да бъдеш режисьор на това вътрешно кино. Прави го като игра, наблюдавай как с промените се изменя чувството ти и какво е нужно да прибавиш или отнемеш за да се засмееш, за да започнеш да се чувстваш добре, много по-добре, наистина добре.

Всеки път, когато правиш това, ти учиш на нещо мозъка си. Не се заблуждавай, че за лошите ни чувства са виновни лошите хора или обстоятелства вън от теб – вината е на наученото – най-вече без да си даваш изобщо сметка - как да не се чувстваш добре. За да отвикнеш, трябва да замениш навика с по-полезен. Това е в ръцете ти – стига да си наистина последователен и да изместваш без изключение пространството на нежеланите емоции.

В НЛП не става дума за манипулация, а за механизмите, с които създаваме психичните си състояния.

Следвай техниката в продължение на осем седмици и ще откриеш в себе си най-големите секрети, които никоя книгаили семинар не може да ти предаде!

Научи се сам да се чувстваш просто добре…






--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943132 - 30.08.2012 23:18 [Re: Believer]

Цитат:

Процесът на скърбене – Разбиране на скръбта
Тъгата е естествен процес, който преживяваме след претърпяване на значителна загуба. Макар скръбта да е трудна и болезнена, тя не трябва да ни спира. Ние можем да се научим да бъдем търпеливи към себе си и към другите по време на периоди на скръб, разбирайки през какво минаваме.

Какво трябва да очаквате, когато се справяте с тъгата? Как да реагирате? Чувствате ли се напрегнати? Не забравяйте, че плача е здравословно освобождавано на напрежението. „Стискането на зъби” е не само трудно, но то потиска чувствата ви, често забутвайки ги далеч, само за да изригнат по-късно и по начин, който не очаквате. Вие също може да преминете през загуба на апетит, безсъние, липса на концентрация и умора. Алкохолът и наркотиците са само маска и забавят процеса на скърбене, затова внимавайте да ги избягвате по време на този период. Също така е разумно да не взимате големи решения и да не поемате нови отговорности, докато вашата скръб не стихне.

Много хора изпитват калейдоскоп от реакции по време на процеса на скръбта. Ако болката ви е особено силна, вие може дори да загубите интерес към самия живот. С цел да се предпазите от дълъг период на депресия, в резултат на скръб, жизненоважно е да откриете цел и надежда извън вас. С времето, вашето чувство за цел ще се възвърне, когато болката стане по-слаба.

Вие също може да изпитате вина и да откриете, че си задавате въпроса „ами ако”. Научаването на това да прощавате на себе си и на другите е важен фактор за преодоляване на този мисловен цикъл. Гневът трябва да бъде изразен и споделен по здравословен и подходящ начин.

Когато се справяте с мъката, повишената уязвимост е неизбежна. Вие ще откриете, че скръбта променя почти всяка фаза на живота, включително и социалната структура. Скръбта преопределя миналото – но, преминавайки, тя може да отвори врати към бъдещето.

Процесът на скърбене - Приятелите и семейството
Важно е да знаете, че процеса на вашата скръб може да бъде неудобен за вашите приятели и семейство. Несигурни в това как да облекчат болката ви и да ви предразположат, те често не знаят какво да кажат. Ако можете, им покажете, че е добре да говорите за вашата загуба, така че те ще знаят как се чувствате. Ако има деца около вас през това време, уверявайте ги често и изразявайте любовта си към тях.

Процесът на скърбене - практическо обучение
Обмислете следните идеи за управление на процеса на скърбене:

Обгърнете се с нежност. Вашето тяло и душа се нуждаят от възстановяване.
Приемайте помощ, когато ви предлагат и търсете помощ, ако някой проблем не е решен.
Дайте почивка на тялото си. Когато е възможно, си лягайте рано.
Събирайте се с приятели и срещайте нови хора. Фокусирането върху другите ще ви помогне да се справите с болката. Празниците и специалните случаи са трудни, затова се опрете на семейството и приятелите си за подкрепа.
Бъдете търпеливи. Ако се чувствате депресирани за известно време, няма проблем.
Търсете успокояващи дейности. Научете се да изразявате чувствата си, да говорите, пишете, пеете, упражнявате и плачете. Научете повече за възстановяването от мъката; по-доброто разбиране ни помага да се справим.
Доброто храненето е от значение. Избягвайте нездравословната храна.
Процесът на скърбене - Има надежда и бъдеще
В процеса на скърбене в началото е трудно, но с течение на времето ние ще започнем отново да търсим причини да се надяваме. Надеждата, основана на абсолюти и вечно бъдеще, предлага една спокойна и мотивираща перспектива. В Псалмите ни се казва, „Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите - бих премалнял.”

Бог ни обещава освежаване и надежда, първо чрез спасение в Господ Исус Христос, Който умря за нашите грехове и възкръсна отново, за да ни даде на всички бъдеще в небето. Ако ние вярваме в Исус Христос, ние не само имаме бъдеще тук на земята, но ние имаме бъдеще в небето с Него. Йоан 3:36а „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот”.

Когато ние вярваме в Исус Христос, мъката скоро се превръща в надежда. Не след дълго, ние ще поздравяваме всеки ден отново с предвкусване и нетърпеливо очакване на нашето бъдеще с Него. Йоан 10:28 казва, „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.”

Вярвате ли в това? Тогава вие няма да скърбите (тъжите) като тези, които нямат надежда (1 Солунци 4:13б).




--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943139 - 30.08.2012 23:20 [Re: Believer]

Цитат:

Пристъпи на паника – обичайния сценарий
Помислете над този общ сценарий на пристъпи на паника: Събуждате се посред нощ с болезнено пристягане в гърдите. По-лошо от болката е ужасното лошо предчувствие, което ви спохожда, докато си лежите и се чудите какво става. Главата ви започва да пулсира и бързо следва гадене. Чудите се дали имате остро стомашно разстройство ... или ... може да е сърцето ви?

Страхът засилва болката. В отчаяна нужда от успокоение събуждате жена си, надявайки се тя да ви утеши. Вместо това, тя скача от леглото и настоява да отидете до спешното отделение. Докато тя ви бута към предната врата, вие започвате да се тресете и се задъхвате за въздух. В болницата, след като лекарят провежда няколко рутинни теста, той заявява, че сърцето ви е толкова силно, колкото на вол. Дали той не измърмори нещо за пристъп на паника? Той ви изпраща у дома с няколко хапчета, за да можете да се успокоите и заръки да се свържете с вашия лекар на сутринта, за да ви проследи по-нататък.

Пристъпи на паника – защо аз?
Всички знаят какво е инфаркт и жертвите му бързо предизвикват подкрепа и съчувствие от семейство и приятели. Но какво се случва, когато някой изпитва пристъпи на паника?

Много хора гледат на пристъпите на паника като признак на слабост или психологически проблем, който е "изцяло в главата." Жертвата на такъв пристъп често се пита: "Защо аз? Аз съм силен, успял, способен човек." За съжаление, хората не отдават нужното значение на пристъпите на паника. Всъщност, силните, обикновени типове са най-склонни към панически разстройства.

Пристъпи на паника – информация и предотвратяване
Пристъпите на паника са утежнени отговори на стреса. Те са начин тялото да получи вниманието на човек, който не се справя добре със стресови ситуации. Ефектите на паника обикновено не се преживяват насред кризата, а по-късно, след като адреналина си е свършил работата и е оставил своята визитна картичка.

Най-често срещания подход за управление на стреса включва и поведенчески стратегии и процеси за здравословно мислене. Отделяне на време да "спрете и помиришете розите," научаване на начини за отпускане, редовни упражнения и достатъчен сън, всички са отличен начин да управлявате физически стреса. В края на деня дайте също така и време на ума си да се отпусне и пренасочи.

Библията е източник на божествена мъдрост за предотвратяване на паника. Във Филипяни 4:4-8 Бог обещава Неговия мир на всички, които уповават на Него насред бедствието и ежедневния стрес: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.”

Пристъпи на паника – лична история. Аз започнах да чувствам стягане в гърдите и затруднено дишане. „Да не би да получавам сърдечен пристъп?” си мислех. Обзе ме силен страх. В желанието си да избягам, тръгнах от работа към болницата. Разбира се, лекарите не откриха нищо нередно. Месеци по-късно лекарите решиха, че преминавам през пристъпи на паника.

През следващите години аз научих как да се справям най-добре с пристъпите на паника. Открих спокойствие чрез вярата си в Бога. Исус казва: „... И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.” (Матей 28:20). Аз съм спокоен да знам, че Исус е винаги с мен - дори и по време на пристъп на паника.

Аз незабавно започвам да се моля на Бог. Библията казва: "Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас" (1 Петрово 5:7). Изборът на това да се довериш, вместо да се страхуваш, не е лесен, когато преминавам през пристъп на паника. Когато се моля по време на пристъп на паника, осъзнавам, че не съм сам. Божието утешително присъствие премахва жилото на атаката.

Ако не познавате Господ като ваш Спасител, вие трябва да помислите над това да намерите мир от паниката чрез любящите ръце на Исус. Аз започнах да познавам Господ чрез спокойствието и освобождението, които намерих в четенето на Библията по време на силен страх.

Въпреки че моя страх ме остави затворен в себе си, Бог докосна сърцето ми и ми даде сили да изляза извън моята зона на спокойствие. Аз знам, че Той може да направи това и за вас




--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2943529 - 31.08.2012 13:12 [Re: Believer]

отиде си само на 35 години.според вас честно ли е това.?когато трябваше да се радваме на любовта си той ме напусна.в този ден и аз умрях с него.всяка една улица всеки един булевард ми напомнят за него.как да се спася от болката.просто няма начин.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Дадао
неориентиран


Регистриран: 24.07.2015
Мнения: 1
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #3295408 - 24.07.2015 15:31 [Re: cveteto70]

Не знам как се преодолява такав болка, дори когато любимият ти човек е още жив, но прогнозите за болестта му са много лоши. Винаги съм си мислел че нищо не може да ме събори, а от три месеца плача всеки ден като малко дете. Само като се сетя за усмивката и, за погледа и, за докосването до кожата и, всичките техники, практики, просто не помагат. Когато си намерил точният човек, с който идеално се допълвате и си четете мислите, мисълта че може да го няма, те съсипва. Губил съм други близки и роднини, но нищо не може да се сравни с това.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Beb
неориентиран


Регистриран: 13.07.2016
Мнения: 6
От: София
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #3360534 - 13.07.2016 18:12 [Re: Дадао]

Има видове болки вследствие на загуба на любим и скъп за нас човек. Има болка,която никога не може да се преодолее-като загубата на дете. Да загубиш родител е изключително тежко,но отчасти преодолимо с течение на времето. Колкото и да скърбим от загубата ние продължаваме напред. Винаги ще се сещаме за тях,особенно в тежки за нас житейски ситуации,тъй като тези хора винаги са били и ще бъдат опора за нас. Но това е естествен процес.
Нооо родител да надживее детето си... От това по-страшно няма. Тази болка не се преодолява. С тази болка не можеш да свикнеш да живееш. Тази болка е разрушителна-тя те променя и убива.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 6 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  marinkoff, Ellia 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 8350

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.143 seconds in which 0.119 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.