ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » ALL.BG » Нови форуми

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тaис
хетера
***

Регистриран: 17.10.2003
Мнения: 29787
От: Sofia
Re: Контрабандата в България
    #1676687 - 20.03.2007 08:16 [Re: Nadin]

Според мен дори не е схванал, че е подпис

--------------------
Някои правят така, че нещата да се случват.
Други наблюдават как нещата се случват.
А трети се питат дали нещата са се случили...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Rhiannon
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: Контрабандата в България
    #1676780 - 20.03.2007 10:02 [Re: Тaис]

Май си права, да ти кажа.

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
penchev777
любопитен


Регистриран: 18.03.2007
Мнения: 9
От: България
Re: Контрабандата в България
    #1677765 - 20.03.2007 23:34 [Re: Arsenal]

Малко информация от ИНТЕРНЕТ

Опус за българската контрабанда
Бивш агент на разузнаването подготвя книга с истината 1:1...

Това е заглавието на подготвяния за печат документален роман на писателя Петър Христозов. Авторът е един от създателите на съвременния български политически роман. За 17 години от 1989 г. до 2006 г. е написал и издал 63 книги. Член на СБП, на СБЖ и МОЖ в Париж. Превеждан на най-говоримите световни езици. След излизане от печат, всяка негова книга се поръчва от библиотеката на Държавния департамент на САЩ. На 23 май 2006 г. с указ №222 от 18.05.2006 г. на президента Георги Първанов е награден с орден „Стара планина” – първа степен с лента за заслуги в българската култура. Петър Христозов е писателският псевдоним на личността на генерал-полковника от ГРУ Христо Вълчев. Работил е на дълбоко прикритие в САЩ, Франция, Швейцария, Ватикана и Израел. Възпитаник на Езуитския Орден или както сега се нарича Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Довереник на бившия министър-председател на Франция генерал Пиер Месмер. Носител на 4 съветски бойни ордена и офицер на Чуждестранния легион. Има над 2500 сътрудника. В книгите на Петър Христозов прозира обективната истина, почерпена от богати документални, агентурни и библиографски источници. Изнесените от него скандални факти никога не са били оспорени в съда или в медийното пространство. Напротив, животът е потвърдил всичко, като немалка част от „героите” му вече са в затвора или ги е сполетяла още по-незавидна съдба. В подготвяния за печат „Опус за българската контрабанда” са проследени генезисът и развитието на митническата мафия в България, която според автора е основният генератор на политическата корупция у нас. Повествованието почива на богат доказателствен материал. По-долу са представени в силно съкратен вид едва няколко откъса от документалното произведение. Всяко съвпадение с действителни имена и събития не е случайно, а закономерно и исторически неизбежно тяхно описание.

КРЪСТНИЦИ НА КОНТРАБАНДАТА В БЪЛГАРИЯ

През епохата на така наречения „зрял социализъм”, тоест от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век, контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали благозвучно са били наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначава държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата носи десетки милиарди долари приходи. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, “Деспред”, “Разноизнос”. Име-легенда в контрабандните схеми е създателят на българския търговски флот и на финансовата империя „Тексим” Георги Найденов – Гето. Легендарността на Гето в търговските операции е съизмерима с тази на Леваневски в партизанската борба. Георги е бивш партизанин, виртуозен финансист и икономист, предприемчив, амбициозен и склонен на риск, остроумен, диалогичен, владеещ езици и с голямо лично обаяние. С флотата на Гето, често пътуваща под чужд флаг, са извършвани крупни международни доставки на оръжие и боеприпаси, наркотици и прекурсори, луксозни и контролирани стоки. Гето има личната благословия на Тодор Живков, който му дава пълен карт-бланш за реализация на идеи и проекти. „Тексим” придобива анклавен характер - става държава в държавата и Гето, който почти не се задържа в България, а сключва сделки, пътува и регистрира фирми практически навсякъде, където е изгодно. В един момент решава, че трябва да се самовъзнагради за успешния мениджмънт, носещ на България милиарди, и започва да отчислява в частни банкови сметки. Тайните служби, обаче, го разкриват, което му коства детрониране от върха на бизнеса и затвор за няколко години. Притеснено от неконтролираната контрабанда на държавните предприятия и въоръжено с информация за „подвизите” на Гето Найденов, ръководното тяло на Държавна сигурност издейства скрития транзит да се съсредоточи в една търговска компания. Ала вместо “Тексим” през 1967 г. за монополен „контрабандист” е посочен “Кинтекс”, чиито служители в основната си част впоследствие са кадрови разузнавачи. Стоката е пристигала в България и след претоварване в базите на Кинтекс, е потегляла навън, най-често към Турция. На митниците тези камиони просто не са проверявани. За да бъде подсигурена пропускливостта на митниците, за началници на възлови митници са издигани агенти на ДС. Някои от тях са ставали такива доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хванащани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд. Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. Такъв е случаят с легендарния покровител на контрабандните канали и доскорошен заместник-директор на Агенция „Митници” – Димитър Толев. Със Заповед №ХV-Р-57 от 22 септември 1967 г. Димитър Толев е наказан с дисципрлинарно уволнение за това, че в качеството си на служебно лице умишлено е съставил документ с невярно съдържание, като при обмитяването на транзистор „Селга” е вписал риба „Селда”, вследствие на което не е събрано дължимото мито. Два месеца по-късно Толев е назначен отново. Назначението му е предшествано от собственоръчно подписана молба до тогавашния финансов министър, в която Толев дословно моли за снизхождение и обещава да стане най-съвестния служител на митниците. Молбата му е одобрена от финансовия министър, като преди това върху горния й ляв край е поставена одобрителна резолюция от Второ главно управление на ДС. Директорът му в Пловдив полковник З. З. (Бог да го прости!) лично вербова Димитър Толев. Същият се връща в системата на митниците и започва да расте в йерархията благодарение на своите тайни покровители и безпрекусловното им подчинение. Точно по това време „скритият транзит” бележи апогей...

МАЛКИ УТОЧНЕНИЯ ЗА „ГОЛЯМАТА” ПРОМЯНА

Ако до 1989 година контрабандните канали са необявена официална политика на еднопартийно контролираните тайни служби, то във времето на така наречения посткомунистически демократичен период незаконният трафик се е превърнал в хранилка на периодически сменящите се партийно-политически елити чрез посредничеството на сенчестия бизнес. И затова ръководителите на митниците винаги досега са били избирани според притежанието на няколко главно качества – покорство, лоялност, комбинативност, конфиденциалност и „финансов нюх”. Онези, които не са притежавали тези качества, сравнително бързо и безславно са си заминавали. Според специалисти от икономическите аналитични звена на полицията през годините на прехода към пазарна икономика, от контрабанда българската държава е изгубила около 20 милиарда лева. В тази сметка, обаче, влиза само така нареченият регистриран контрабанден внос, известен още като полу-контрабанда. При този метод една част от превозваните стоки се обявяват в документите, обикновено със силно занижени недостоверни цени, а друга част въобще не се обявяват. За да може това да се случва, съществуват стотици техники на контрабанда и митническа измама. Приблизително на 10 милиарда лева се изчисляват загубите от нерегистрирания внос, така наречената „вдигната бариера”. Известен е още като „дива контрабанда”. При него превозните средства изобщо не фигурират във входящите дневници на съответния граничен пункт. Стотици камиони, самолети, цистерни, танкери и шлепове, превозващи цигари, алкохол, петрол и др. са преминали националната граница като фантоми. Една немалка част от тях са „превъртяни” през безмитните валутни магазини и бензиностанции, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове.
И неизбежно се стига до фиктивня износ и реекспорт, загубите от които възлизат на приблизително същия размер, характерен за полу-контрабандата – около 20 милиарда лева. При него високостойностните и високоакцизни продукти като цигари и горива, софтуер и хардуер, само по документи напускат границата на България, но се реализират в страната. Дори една част от стоките да се изнасят, каквито се многобройните случаи с амортизираното оборудване на обявени в ликвидация предприятия, това става на нереално високи цени. Печалбата се формира от възстановените на „експортьорите” от данъчните служби суми за акциз и ДДС. Но вдигнатата бариера е възможна и при износа на стоки за чужбина. В този случай операцията не се оформя с митнически документи. Но се осъществява с помагачеството на граничните полицейски и митнически служители. За пример може да бъде посочен периодът на наложеното спрямо бивша социалистическа съюзна република Югославия ембарго. Никой не знае колко стотици хиляди тонове петрол, храни и акцизни стоки са преминали безотчетно по суша и вода. Едно от главните действащи лица тогава е Иван Тодоров – Доктора.
За последните 15 години държавната хазна на България е ощетена с около 50 милиарда лева от активното функциониране на входящите и изходящите контрабандни канали. Тези милиарди са в сиво-черната икономика и се мултиплицират по банков път и в сферите на търговията, услугите, туризма, строителството. С тези милиарди се купуват съвестите на държавници, министри, депутати и всякакви „отговорни фактори”.

ЩО Е ТО СЪВЕСТ И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА ПО ВЪРХОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МИТНИЦИ?

През август на 2001 г. директор на митниците става Емил Димитров, наричан Ревизоро. Прозвището си дължи на факта, че е удостоен с наградата „Ревизор на годината” през 1998 г. заради разкрития на крупни митнически злоупотреби по време на различни управления. Констатациите му са отразени в три дебели книги. Ревизоро оглави митниците през август 2001 г. и 6 месеца по-късно бе освободен от поста. Макар Емил Димитров да е човекът, направил най-професионалните ревизии на митниците, това обстоятелство не го превръща автоматично в най-добрия професионалист сред митничарите. По-скоро му липсва визия за системата и задълбочени познания в обемистата нормативна материя. Екипното мислене му е чуждо. Наивно вярва, че ненадейните му солови инспекции в различни гранични учреждения с лоша слава, ще стреснат корумпираните служители и недобронамерените търговци. Но той не позволява чрез него да се легализира изпълнението на един по същество незаконен договор – този с частната британска консултантска фирма „Краун Ейджънтс”. Пред българските медии Емил Димитров открито заяви, че този договор е нагледен пример за корупция и клиентелизъм на най-високо правителствено ниво. Лично тогавашният премиер Симеон Кобургготски се опитва да го спечели за каузата на чуждестранните консултанти.
Договорът с агентите на короната се подготвя и сключва в условията на пълна секретност, като на заседанието на Министерски съвет от 25 октомври 2001 г., на което е обсъден и одобрен, копия от него дори не са раздадени на министрите. Устно го представя тогавашния финансов министър Милен Велчев. Заобиколен е Законът за обществените поръчки, който изисква провеждането на тръжна процедура при доставка на услуги за над 30 000 лева. Цената на договора с англичаните е хиляда и сто пъти по-висока - 33 милиона лева. Тези подробности са грижливо пазени от властта до март 2002 г. Тогава бе публикувана в пресата изтеклата информация за ръководеното от премиера Сакскобургготски заседание на правителството. Намерено е удобно оправдание - точка 1 към член 6 от Закона за обществените поръчки, съгласно която законът не се прилага за обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна или тяхното изпълнение трябва да бъде придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната. Но правната норма, която съдържа в себе си основанието да се използва процедурата на прякото договаряне, същевременно не допуска сключването на договор с конкретно избрания от управляващите без конкурсна процедура контрагент. Това е така, защото по смисъла на горецитирания член законът приема, че за определени обществени поръчки, които са свързани с националната сигурност, следва да бъде осигурено съхраняването на държавната тайна. А договорът с англичаните осигурява обратното - изтичане на държавни тайни. В старата редакция на алинея 3 към член 104 от Наказателния кодекс на Република България, действаща към момента на сключването на договора с агентите на короната, държавната тайна се определя като факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско и друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавната тайна е приет от Народното събрание през 1990-та година и е заменен на 30.04.2002-ра година от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Този списък е приложение №1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), към който препраща новата редакция на алинея 3 към член 104 от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, държавна тайна е информацията определена в списъка по приложение №1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. Съгласно точка 22 към раздел първи от Списъка на категориите информация към ЗЗКИ, държавна тайна са сведения по вноса и износа на въоръжение, бойна техника и боеприпаси за нуждите на въоръжените сили на РБ. По смисъла на точка 23 към раздел втори от Списъка на категориите информация към ЗЗКИ държавна тайна е и дейността на граничните контролно-пропускателни пунктове, като част от тази дейност е и осъществяваният митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата съгласно ПМС №104 от 20 май, 2002-ра година за приемане на Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. “Краун ейджънтс” е чуждестранна организация. Първият й директор за България Морис Кембъл скоропостижно бе сменен след появилите се в печата информации, че е кадрови разузнавач на МИ-6. Абсолютно същата бе съдбата на втория директор на агентите за България Джим Уилямс, който след двумесечна мисия бе отзован. Според договора с англичаните, на агентите се осигурява достъп до зоните за граничен контрол, имат право на инспекция и задържане на стоките и документите, свързани със съответната външнотърговска операция. Консумиране на държавни тайни е достъпът на агентите до външнотърговския документооборот и информационните потоци на митниците. Те са с права да задържат митниченски декларации, фактури, товарителници и външнотърговски договори, в това число и имащите отношение към Списъка по приложение №1 от ЗЗКИ лицензи и разрешения за външнотърговски сделки с оръжие. Същевременно агентите на короната не притежават удостоверения за достъп до съставляваща държавна тайна класифицирана информация съгласно изискванията на закона. Техните прословути доклади за конкретните проблеми и задачи пред българските митници се съставят на базата на постоянно предоставяна им класифицирана информация. Съветваните предоставят на съветващите информация и идеи, за да могат съветващите да ги върнат на съветваните перифразирани и редактирани. Ако не разполагаха с пълна и точна информация за състоянието на българските митници, те не биха могли да изпълняват функциите си на консултанти, а това пък би означавало, че получават десетките милиони държавни левове даром. Неслучайно всички доклади на агентите към ръководството на Министерството на финансите и на Агенция “Митници” биваха засекретявани и бяха недостъпни за българската общественост. От обнародването им би станало ясно, че едно частна чуждестранна организация разполага с класифицирана информация, съдържаща сведения с ранг на държавна тайна, до каквато няма право на достъп по законов ред. С други думи, правителството на Симеон Сакскобургготски разреши на чужда организация свободно да извършва шпионска дейност, като дори й заплати за това с пари на българските данъкоплатци.
През лятото на 2004-та година тогавашният финансов министър Велчев подписа нов договор с британската консултантски фирма “Краун ейджънтс” до края на 2006 г. – този път за 10,795 милиона английски лири. Ходът е изненадващ и не е предшестван от предварителен дебат в парламента и обществото за ползите и вредите от вмешателството на чуждестранна частна фирма в българската митническа система. Общата сума, която българският бюджет пожертва за “лукса” да му шетат чужди агенти в митническата администрация, е приблизително 65 милиона български лева. Присъствието на частната английска фирма не бе договорно обвързано с никакви крайни цели и ангажименти. Оправданието на Велчев е, че един 30-членен екип не е в състояние да свърши работата на администрация, чиято численост е над 100 пъти по-голяма. В крайна сметка не е повишена нито разкриваемостта на митническите нарушения, нито събираемостта на митнически вземания. Заради договора с британските агенти на короната, основателно заподозрени от българската преса за агенти на МИ-6, са прекратени стари и не са задействани предвиждани проекти по програма „ФАР” за подпомагане на българската митническа администрация и модернизиране на митническия контрол у нас.

КОЛКОТО ПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ! ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА!

НДСВ е нова партия в първата година от своето управление. Отвратени от корупцията и разграбването на държавните предприятия, избирателите са възложили надежда на новия бащица – Симеон Кобургготски. Чака се неговите министри да приложат чудодейна рецепта за повишаване на народното благосъстояние. Ала какво правят най-влиятелните хора на новата власт? Уговарят контрабандните канали с най-мащабния трафикант на цигари и дрога, действал не само в България, но и в Русия, Турция, Македония, Косово, Гърция и Италия – Иван Тодоров-Доктора. Та седи си Доктора заедно с колега от подземния свят – Петър Петров Амигоса в луксозна яхта край Монако, а до него все едни отговорни хора. Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ, депутат, а впоследствие и енергиен министър. Там е и неофициалният спонсор на Симеон Сакскобургготски – бизнесменът Спас Русев. Но по-важното е това, че е там и неофициалният премиер на Република България, принц Кирил Кобургготски. Случайно или не – обърнал гръб на обектива на фото-операторите от италианските специални служби СИСМИ и СИСДИ. Каква по-голяма представителност за един контрабанден канал с множество разклонения? Още повече, че ръководството на митниците вече е в ръцете на „правилния” човек – Асен Асенов. Той е поставен там да мълчи и да се съгласява, да пита какво трябва да прави и колко да носи. Още повече, че има сериозни основания да се снишава. За него има достатъчно нелицеприятни данни като редови митничар в Калотина, откъдето е изтеглен от Елка Владова. Замесен в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера. При първата промишлени количества захар изчезват, защото били „отмити” от дъждове. При втората пък спиртът се изпарил в атмосферата. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Подписът на Асенов стои и под двата административни акта, сериозно увредили интересите на държавната хазна.
Снимките от скандалната среща край Монако са открити в дипломатическо куфарче на Доктора, след пореден неуспешен опит за атентат срещу него, когато през април 2003 г. е взривен мерцедесът му на булевард „Цариградско шосе” в столицата. Все пак, мократа поръчка е изпълнена на 22 февруари 2006 г. Доктора е разстрелян в личния си джип в столичния квартал „Лозенец” на път за среща с бившата шефка на Агенция „Митници” Елка Владова. Какво ли е трябвало да обсъждат?
След убийството криминалистите работят по няколко водещи версии за възможния поръчител. При първата съмненията падат върху хората, присъствали в яхтата край Монако. При втората заподозрените са хора от обкръжението на осъдените за контрабанда и пране на пари – братя Георгиос и Ираклис Антемидис. Говори се, че Доктора им дължал 400 000 евро за несвършена услуга. Една трета версия хвърля съмнения върху отстранения от заместник-директорското място на Агенция „Митници” Димитър Толев. Върху съвестта му тежи неизясненото убийство и на личния му шофьор Георги Дребчев през лятото на 1999 г. Седмици преди това Дребчев разпраща до пловдивски вестници компрометиращи материали за бившия си доверител и заплашва, че ще продължи с разкрития за крупни злоупотреби.
Доскоро мислех, че човек не се ражда престъпник, а става такъв по стечение на обстоятелства. Но едно осакатено от изкълчване борче сподели веднъж с мен, че краде от дете и чувства престъплението като нагон в кръвта си. Дядото на Димитър Толев е осъден за черноборсаджийство и спекула при управлението на цар борис Трети. При комунистите баща му, който е бил главен счетоводител на Болтовата фабрика в Пловдив, се самоубива след наложен ревизионен начет. Имала си крушката опашка!
Може да се спори кой кого въвежда в цигарената контрабанда –Толев - Доктора, или Доктора – Толев, но работят заедно още от 1994 г., когато Толев е директор на районното митническо управление в Пловдив. В играта е включен и първият братовчед на митническия началник – Тодор Толев. Подпомаган от своя роднина, Тодор завърта големи цигарени удари през Свиленград и Пловдив заедно с Доктора и хасковския подземен бос Свинаря. Приятел е и на Фатик и като него е убит с калашников откос на 16 юни, 2003 г.
Първата разкрита безнаказана дръзка далавера става през пролетта на 1995 г. Предмет на престъплението, ощетило държавния бюджет със 7 милиона щатски долара, са цигари собственост на Доктора, който използва като подставено лице Мохамед Салим Касем. Другият участник в схемата е бившият келнер и сътрудник на Второ управление Христо Александров, известен като Ицо Салфетката. На 02.02.2006 г. Окръжен съд – Пловдив осъжда Христо Александров за това, че в качеството му на управител на финансово-брокерска къща „Пловдив” е издал 27 фалшиви банкови гаранции. Документите са били представени на тогавашния началник на Районна митница – Пловдив Димитър Толев, за да обезпечат транзитното преминаване на голямо количество цигари от летище „Крумово” до митнически пункт „Дунав мост”. Пред Окръжния съд са представени доказателства, в това число и оригиналните митнически декларации, от които се вижда, че банковите гаранции (предмет на документа с невярно съдържание) действително са отбелязани в тези митнически декларации и са послужили при осъществяването на транзитното преминаване на акцизни стоки през територията на страната, за които се е установило в по-късен момент, че са били продадени в складовете на стоково тържище Илиенци, с което България е ощетена с над 7 милиона долара, представляващи неплатени мита, данъци и акцизи. Дори чистачката на митницата знае, че финансово-брокерските къщи не са банкови институции и не могат да издават банкови гаранции за обезпечаване на дължими митни сборове. Същото се отнася за ФБК „Пловдив”, за която е изпратено уверение от БНБ, че няма право да извършва банкови сделки, в това число – поемане на поръчителство, гаранции и други обезпечения . Въпреки изискванията на законодателството, Димитър Толев приема фалшивите банкови гаранции и ги подписва с насочваща резолюция „За транзит”, която има задължителен характер за митническите инспектори. По този начин в периода от 1 март до 31 юли на 1995 г. в митнически пункт „Аерогара Пловдив” са регистрирани 61 митнически декларации за транзит с тирове на цигари въз основа на незаконно одобрени от началника на митницата Димитър Толев нелегитимни и фалшиви банкови гаранции. В тази крупна афера наказателно отговорни са две страни – лицето издало и подписало фалшивите банкови гаранции, каквито е нямало правомощия да издава, и лицето приело и подписало нелегитимните и юридически нищожни гаранции, каквито е нямало правомощия да приема и подписва. Христо Александров понесе своята наказателна отговорност, но Димитър Толев продължава да избягва своята въпреки яснотата на юридическия казус и неопровержимите доказателства. Неслучайно новият главен прокурор Борис Велчев обеща, че проверките в различните звена на прокуратурата ще бъдат перманентни и при засилващ се интензитет. А на въпроса кой уби Иван Тодоров – Доктора, отговорът навярно завинаги ще остане неизвестен.

ФАЛШИВИЯТ РАСТЕЖ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ

През последните години и месеци се наблюдава повишен номинален растеж на митническите постъпления, като реалното увеличение, обаче, клони към абсолютната нула. Детайлни анализи по тази тема са публикувани в множество популярни и специализирани български медии. Повишената събираемост на администрираните от митническата администрация налози най-общо се дължи на:
непрестанното увеличаване на физическия обем обем на вноса, особено на обема на вноса на стоките с най-голям относителен дял в бюджетните приходи, каквито са енергоносителите;
системното покачване на акцизните ставки и нормативното разширяване на номенклатурата на подлежащите на облагане с акциз стоки с оглед хармонизиране назаконодателството с това на Европейския съюз. От средата на настоящата година на митническата администрация вече е възложено и администрирането на вътрешния акциз; световната инфлация и драстично увеличаващите се международни цени на енергийните суровини. Така например от 2003 г. насам цената на суровия петрол е скочила 3 пъти. България не притежава енергийни суровини в недрата си и задоволява нуждите си от суров петрол и горива чрез внос.
Безвъзвратно е отминало в историята времето, когато журналистите внимават да не закъсняват за прес-конференциите на несменяемият директор на митниците Асен Асенов. Той е изгубил уважението им тъкмо с тенденциозното подхвърляне на сухи номинални цифри, лишено от задълбочена информация и компаративен анализ какво се крие зад тях. Изгубил го бе безвъзвратно и след майския мониторингов доклад на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, когато решава да „произведе” поредния „рекорд” за местна и най-вече европейска консумация. В средата на юни от подопечното му ведомство обявяват „исторически” 60-процентен ръст на приходите за месец май. Отново не се обяснява, че това са само номинални стойности, но се оповестяват и недостоверни цифри на събраните приходи от глоби, санкции и лихви. Асенов претенциозно и хладнокръвно тръби, че събраната сума по това приходно перо е в размер на 59 581 008 лева, които се дължали главно на събрани вземания за стари задължения. От Централното митническо управление в София веднага изтича информация, че обявената сума от 59 581 008 лева по перо „Глоби, санкции и лихви” не е достоверна и не е постъпвала през месец май касово по сметките на републиканския бюджет, администрирани от митниците. Преди да обяви данните за приходите за май, директорът на Агенция „Митници” е изискал от петте регионални митнически дирекции справка за сумите на ефективно събраните вземания от наложени с административно-наказателни постановления глоби, санкции и лихви за 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 години. Именно стойностите от тези 6 години заедно с реално постъпилите суми за май 2006 г. са образували невероятните 59 милиона и половина. Оказва се, че новият „рекорд” не се дължи на фискално събрани вземания за стари задължения, както обявява пресцентърът на Агенция „Митници”, а на математически събрани стойности по стари плащания. По този начин истината, че тези суми са влезли в държавната хазна е преобразена в лъжата, че това е станало през месец май тази година. Разбира се, тази стъкмистика е очевидна измама, защото данните за касово постъпилите глоби, санкции и лихви през споменатите години са били ежемесечно отчитани и под никаква форма не следва да бъдат дублирани в отчети, отразяващи текущите параметри на събираемостта. Факт е, че досега нито едно ръководство на Агенция „Митници” не си е позволявало подобна фалшификация на данни, каквато безпорно е особено изкусителна предвид обстоятелството, че митниците са едноличен титуляр на информацията за глобите, санкциите и лихвите. Никой друг орган или организация не притежава този вид информация, освен ако тя не му бъде предоставена по законово определен начин. Коренно различна е ситуацията при другите три пера от митническите вземания, каквито са митата, акцизите и ДДС. Така например техните размери са достъпни за Агенцията по приходите, защото е нормативно предвидено митниците да изпращат на данъчната администрация екземляр от всички обработени митнически декларации. В книжен или електронен варианти, митническите декларации са носители на цялостна информация за външнотърговските операции, включително и за плащанията към бюджета.
Остава истинска загадка откъде е дошъл куражът за такива безскрупулни фалшификации, при положение, че по перото „Лихви, глоби и санкции” за първите 4 месеца на годината средноаритметично са събирани 552 729 лева и изведнъж се появява 100 пъти „повишена” събираемост! Измамата се потвърждава през следващите месеци, когато прес-центърът на Агенция „Митници” огласява събираемостта при лихвите, глобите и санкциите - 1 075 304 лева за юни, 572 727 лева за юли и 525 350 лева за август. Този път размерите са верни и относими към традиционните.

КОГАТО ЖЕЛАНОТО СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНО

Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. Това е крайна цел на пропагандата, изповядваща фалшив растеж на приходите. А и така на обществото не му остава време да се вторачва в скандалите, които са запазена марка на митническата върхушка. А скандалите се множат в геометрична прогресия и отекват в големите европейски столици. Като например този с международния съюз на превозвачите. През август 2006 г. в международният съюз на превозвачите IRU е взето безпрецедентно решение за изключването на България от международната конвенция ТИР, с всички произтичащи от това негативни последствия за хиляди български превозвачи, спедитори, търговци, застрахователи. Ударът идва като гръм от ясно небе за министрите Орешарски и Мутафчиев, които за да избегнат този невиждан позор, убеждават правителството да се откаже от искове за неприключени тир-карнети на стойност 4 милиона лева. А в основата на скандала стоят стотици камиони на Николай Методиев – Пилето, натоварени с китайска стока, контрабандно внесена като строителни и изолационни материали през Калотина. Каналът е действал под покровителството на зам.-началника на митница Калотина и кумец на директора на Агенция “Митници” – Иван Кожухаров. Освен това, специалните служби отдавна знаят, че Пилето е съдружник в контрабандния бизнес с печално известната Боряна Емилова, която Асенов назначава без конкурс за началник на митница Аерогара – София. Ръководството на митниците е нехаело с години за 4 милиона лева, които по закон е трябвало да потърси и събере от фирмите-нарушители, принадлежащи на Николай Методиев. Разбира се, това не е правено, защото Пилето се е „отблагодарявал” на Емилова, която пък е трябвало да бъде „лоялна” към своето ръководство. Вместо това исковете са отправени, и то в последния момент преди крайния срок, без да е бил предупреден финансовия министър Орешарски, към асоциацията на българските превозвачи АЕБТРИ, които за да ги платят, трябва да получат парите IRU. Така Асенов прехвърля проблема от главата на платилите си за услугата контрабандисти върху нищо неподозиращата международна гаранционна верига на съюза на превозвачите. В крайна сметка държавният бюджет олеква с 4 милиона лева и според прокурори и криминалисти от кариерата, на шефа на митниците Асенов трябва да бъде предявено обвинение за безстопанственост в особено големи размери, а именно за 4 милиона лева.
От главата на скандалният директор, обаче, не пада и косъм, което потвърждава информацията за неофициална договорка в съвета на управляващата коалиция постът му да бъде бранен на всякаква цена. Запазването на статуквото изглежда още по-логично, ако се знаят редица факти и обстоятелства, за които са налице неопровержими доказателства.
На 10 октомври 2005 г. сутринта около 9 часа, на път за работа, е смъртоносно простреляна в главата директорката на дирекция „Последващ контрол” в Агенция „Митници” – Шинка Манова. Всички знаят, че тя е частната митничарка на „ВИС” и Косьо Самоковеца. Срещите й с хора от подземния свят не са демонстративни, но са явни. Живее в квартала на шефа си Асен Асенов, работи на етаж под неговия. Неин интимен партньор е покойния гангстер Димитър Димитров – Маймуняка. Шинка е счетоводителят на черната каса на митниците. През нея минават интегрираните плащания от контрабандата, преди да бъдат „инкасирани” от най-високото място. Вещите, които са открити на работното място на убитата и в дома й свидетелстват за стройна организация, в която с оглед на заинтересованите тя е само дребна пионка. Говори се, че са намерени валутни ценности и множество листове и бележки с информация за контрабандните канали – схеми на измамите, цени на различните услуги, лица за контакт, представляващи вносителите, отговорници от страна на митническата администрация, компрометиращи данни за митнически ръководители. От записките на Шинка Манова стават ясни приносът и пайовете на отделните шефове в черната каса, която се „осчетоводява” веднъж седмично. Изяснява се, че бившият зам.-директор Димитър Толев е използвал възложения му контрол върху митническите мобилни групи за откровен рекет и осигуряване на чадър над „лоялните” фирми. Другият заместник на Асенов – Георги Григоров отговаря за вносителите на месо и месни произведения и балансира противоречията между четирите основни конкурента. И наистина е бил оперативно засичан на редица срещи с представители на месарския бизнес, който е изключително печеливш, като се има предвид, че в България месото се внася на неколкократно занижени цени и с фалшиви сертификати за произход. Георги Григоров и Димитър Толев са висшите държавни чиновници, попаднали в прословутия списък на МВР за корумпираните държавни служители през есента на 2005 г. Димитър Толев, който става подгласник на Асенов в началото на 2002 г. на крилете на „Краун ейджънтс”, за пореден път е освободен от митниците. Георги Григоров, заедно с началника си Асенов се спасяват чрез ресорния заместник-министър на финансите Георги Кадиев. В митничарските среди се говори, че стимулът за него е бил по 1,5 милиона лева и от двамата. Може би така започва откупването на постове на компрометирани началници в рамките на новото правителство. Георги Кадиев, който е докаран от Лондон от зам.-председателя на БСП Румен Овчаров, променя шумно отстояваното си в предизборния период като кандидат-депутат от бургазки многомандатен регион крайно отрицателно становище за възмутителното състояние на българските митници и тяхното управление. Нещо повече, той стига дотам да обявява ни в клин, ни в ръкав пред няколко милиона зрители на БиТиВи за „липса на оперативна информация относно корумпираността на Асен Асенов”. Оперативната информация е най-строго охраняваната информация на МВР, до която достъп имат ограничен брой лица във връзка с преките им служебни задължения. Как така изведнъж Кадиев е започнал да разполага с оперативната информация на МВР, че и да я разгласява публично в най-гледани телевизионни предавания? Кой полицай противозаконно би предоставял оперативни сведения на външни лица, при това на зам.-финансовия министър, който като опърлен скочи срещу идеята МВР да разполага с част от информационния масив на митниците? Тези въпроси са реторични и нямат нужда от отговор...
Когато желаното се представя за действително, единственият резултат е, че действителността става все по-нежелана. Защото, рано или късно, узрелият цирей се спуква. И нечистотията хвърчи навред.

Откъси от подготвяната за печат книга на Петър Христозов „Опус за българската контрабанда”

КАК БЯХА СЪЗДАДЕНИ ДЪРЖАВНИТЕ КАНАЛИ ЗА КОНТРАБАНДА

Source: Darik News [dariknews.net]
Богдана Лазарова 21.07.2006



(Image courtesy of: sxc.hu)
чуй

чуй

чуй

"Скритият транзит” – така е било официалното название в партийните, правителствени и държавни документи на тоталитарна България, а още повече в документите на тайните ни служби – тоест на различните управления на бившата Държавна сигурност, на държавно-организираната контрабанда.
Под термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се разбира държавно организираната и издигната в ранг на държавна политика контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро, луксозни стоки и всичко това, върху което тежат редица международни забрани, но пък е изключително доходоносно.
Партийно замислена, държавно организирана и осъществявана от Държавна сигурност, контрабандата е донесла милиарди долари приходи. Първоначално - на държавата. Милиарди, изнесени зад граница чрез задграничните външнотърговски дружества. Дружества, хитро останали извън обсега на държавния контрол, скъсали пъпната си връв с България и официалните й органи, но не и със създателите си. Милиарди, които сега се реинвестират обратно тук, но вече под прикритието на офшорни зони и чуждестранни регистрации. И канали, които не загинаха заедно с тоталитарния режим, и не просто оцеляха, а са по-живи и по-доходоносни от всякога. Канали, заради които се водиха всички гангстерски войни и се извършваха всички поръчкови убийства от зората на демокрацията досега.
Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора. Този род убийства дори се коментират като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”. Казват, че в момента превес взима Второ главно, което реално управлява държавата. За това кой създаде, контролира и приватизира каналите на Държавна сигурност за скрит транзит, дал генезиса на организираната престъпност у нас, за оперативното взаимодействие между Държавна сигурност и монополиста върху транзитната търговия “Кинтекс”, за стария Шабан, създал каналите, и за сина му Фатик, който продължи след него, за фирмите-папки, през които преминаха милиардите и за това кой е стоял на върха на пирамидата – за всичко това ще си говорим в поредицата за скрития транзит.
Ще чуете и какво разказва за всичко това съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров.
Част от документите, които показват как се е осъществявал скритият транзит, се оповестяват за първи път. Те бяха разсекретени от МВР съвсем неотдавна. За съжаление, вътрешното министерство е разсекретено засега само част от служебния архив и нито лист от оперативния.
Каналите за оръжие, наркотици и луксозни стоки функционират винаги в сътрудничество с властта и с протекция на висши държавни чиновници. Твърдението, че тоталитарната държава се е справила с престъпността, се оказва абсолютно невярно. Защото самата държава е била мафията.
Основната цел на скрития транзит е била да се печелят милиони от контрабандния внос и транзита на техника, алкохол, цигари, злато и сребро, оръжие и наркотици, като се заобикалят международните забрани, ембаргото над България и забраните и ограниченията на КОКОМ. На базата на контрабандни технологии у нас са се развивали цели отрасли от икономиката. В края на 70-те и началото на 80-те години се създават и прословутите “фирми-папки” в Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, и на други места, където са изнесени парите от транзита. В периода 1987-89 г. на отделни лица е предоставен контролът над част от тези канали и огромните права да се разпореждат с фирмите под прикритие. По данни на МВР към 1991 г. в тези фирми официално са инвестирани около 160 милиона долара, износът на български стоки през задграничните дружества възлиза на повече от 600 млн. долара, а стокооборотът им е за над 1 милиард долара.
Истината за генезиса на българската организирана престъпност за това, че в основата й стоят групировки, финансовата мощ на които е с източник точно тези канали за скрит транзит, се появи за първи път официално в секретен доклад от 1991 г. на Христо Данов, министър на вътрешните работи тогава. Докладът не е оповестяван официално. С решение на правителството на Димитър Попов от 27 януари 1991 г. е била създадена правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на ДС и свързаните с нея структури с цел разкриване на истината и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.
На 8 март 1991 г. в МВР е проведено съвещание и със заповед от 25 март е създадена централна група, която да го извърши. Тя се състои от хора на тогавашната Национална служба за защита на конституцията – сега Национална служба “Сигурност”, или казано иначе – контраразузнаването. Под доклада обаче стои подписът на министър Христо Данов. Анализът е направен за месец и няколко дни – от 25 март до 30 април. Докладът започва с това, че дейността на органите на ДС се регламентира с два указа на Държавния съвет на НРБ – от 16 юли 1974 г., строго секретен, и от 20 август същата година, както и след това от редица правилници, инструкции, заповеди и други подзаконови нормативни актовe.
В секретния указ се казва, че ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Уточнява се и че министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК на БКП, респективно пред Политбюро и първия секретар на партията. Това предопределя редът на взимане на всички решения, включително и на това да се прави държавна контрабанда: първо се взимат партийни решения, после правителствени, и накрая следват конкретни заповеди на МВР и Държавна сигурност. В доклада на Христо Данов се дава и определението на това що е скрит транзит:
„Скритата транзитна търговия е била държана политика, осъществявана от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки като злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др., в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти, намиращи се под контрола на международната здравна организация. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС номер 189 от 1967 г. в системата на министерство на външната търговия е създадено ВТП „Кинтекс”. До прекратяването на дейността с Решение на МС номер 163 от 1985 г. Кинтекс от горните операции е реализирало значителни валутни постъпления”.
С това в ДС се е занимавало Второ главно управление. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима. Данов конкретизира: “Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменявани”.
Въпреки че през 1985 г. началникът на управление “И” във ВГУ официално е поискал от ръководството на МВР управлението да бъде освободено от задължението да подпомага и осигурява в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължи работа само по разкриване и пресичан дейността на чуждите спецслужби по контрабандния канал, след преглед на документите на МВР докладът съобщава, че тази дейност е продължила до 1989 г. Заради зачестилите случаи на изтичане на информация и реалната опасност от компрометиране на държавните предприятия, а оттук и на самата държава, тогавашното Министерство на външната търговия се позовава на решение на МС 163 от 1985 г. и разпорежда да се открие представителство в София на фирма “Икомев”-Лихтенщайн към ВТО “Интеркомерс”, фактически поело дейността на Трета дирекция на “Кинтекс”, обаче без скрития транзит на оръжие, уточнява докладът.
В “Икомев” се вливат фирмите на “Кинтекс” – “Олтрейд” и “Сокотрейд”, като същевременно “Икомев” участва в “Лотос ООФ” – българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и други фирми. Данов обяснява, че за ликвидиране запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара, подготвено от “Кинтекс” за реекспорт, е създадена фирма”Инар”. На отговорни длъжности във всичките тези фирми, поели от монополиста “Кинтекс” скрития транзит, са били назначавани действащи и бивши служители на ДС, които и преди това са се занимавали с каналите. После Данов очертава как се разширява кръга от фирми, занимаващи се със скрит транзит, търговия с оръжие и износ на лекарствени средства под контрол: в такава дейност са засечени и фирмите “Тюркмен”, “Ширио”, “Оварас”, “Тератон”. Характерно е че в повечето от тях също са назначени бивши служители на ДС, особено след съкращенията в МВР през 1990 г. – 14 души.
“И без този доклад в МВР имаше информация за т.нар. скрит транзит, за начина, по който тогавашната държава е набавяла средства. Тези канали бяха приватизирани от лицата, които са ги правили преди това професионално, коментира през 2003 г. друг бивш вътрешен министър – Богомил Бонев, и уточнява, че след 1990 г. те са го вършили изцяло за себе си.
А как е била организирана скритата транзитна търговия според Костадин Чакъров, съветник на Тодор Живков, чуйте в първия прикачен звуков файл.
За съжаление, по-голямата част от дейността не се е документирала, базирала се е на устни разпореждания и договорки, а една огромна част от документите и секретните материали на бившата ДС бяха унищожени през 1990 г.: от 77 353 дела на агенти с данни за вербовка са унищожени близо половината – 32 113. От 46 172 работни дела на агенти с агентурни донесения са унищожени 34 591 или 75%. От 94 554 разработки на обекти са унищожени 28 518. От 105 784 оперативни преписки са унищожени 24 317. Общо от всички фондове тогава съвсем умишлено са унищожени 40,3%. И въпреки това следи все пак са останали. От строго секретна информация на зам.-министъра на вътрешните работи и началник на ВГУ-ДС ген.-лейт. Георги Аначков от 29 юни 1989 г. за контрабандата, трансфера на валута и трафика на наркотици, осъществявани по канала на временно пребиваващите в НР България чужди граждани, личи колко служители са подсигурявали каналите за скрит транзит:
„Агентурно-оперативната и охранителна дейност по канала на транзитно преминаващите през България чужденци, се осъществява от ВГУ-ДС и териториалните поделения на МВР, през чиято територия минават транзитните маршрути. С цел обезпечаване на транзитния поток се използват 245 агента и 215 длъжностни лица по ДС и Народната милиция. По линия на ДС са изградени 8 резидентурни групи. На ГКПП Аерогара София и Калотина – оперативни групи, които ръководят 30 агента, 1 резидент и 60 длъжностни лица. В митниците от 1988 г. са назначени по действащия резерв 20 оперативни работника под прикритие и 19 оперативни работника за особени назначения.”
Със секретно разпореждане № 131 от 8 юли 1966 г. по предложение на министъра на външната търговия Министерският съвет създава ново Външнотърговско обединение за износ на специално имущество по второ направление - “Кинтекс”. Името означава “кинкалерия и текстил”, макар че още от самото си създаване “Кинтекс” далеч не се занимава с кинкалерия и текстил, а с търговия с оръжие. Година по-късно, с друго разпореждане – лично строго секретно - № 189 от 19 юни 1967 г. на “Кинтекс” се възлага цялата скрита транзитна търговия. Ако тази дата се приеме за официалното признаване на началото на контрабандата като държавна политика, то документите от архива на МВР обаче сочат, че скрит транзит или контрабанда на стоки е осъществявана от държавни фирми далече преди това. От строго секретна справка на заместник началника на “Валутно отделение” на Комитета за Държавна сигурност от 7 април 1966 г. става ясно, че контрабанда са правили Държавните стопански предприятия “Тексим”, “Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”, и дори “Родопа”. Справката показва как държавните предприятия са сключвали официални писмени договори с различни чужденци, предимно арабски граждани, за контрабанда на най-различни стоки. Чужденците са влизали съвсем спокойно в сградите на предприятията и по кабинетите на чиновниците, и дори са давали съвети как България да си организира по-добре контрабандния транзит, така че той да стане още по-печеливш.
Притеснено от неконтролирана и неприкрита контрабанда на държавните предприятия, ръководството на Държавна сигурност настоятелно препоръчва скрития транзит да се съсредоточи на едно място, в една фирма, и тя като монополист да взима още по-големи комисионни. Вместо “Тексим” обаче през 1967 г. за такава е определена създадената година преди това “Кинтекс”. Със строго секретното разпореждане на МС № 189 от 19 юни 1967 г. тази единна централизирана държавна организация на контрабандата наистина се създава.
Какво разпорежда Бюрото на МС чуйте във втория прикачен звуков файл
Според служители в “Кинтекс” оръжието се причислява към скрития транзит и в официалните документи, защото то е заминавало за държави без разрешителни, и е транспортирано по същите контрабандни канали, като цигарите, алкохола и луксозните стоки. Стоката пристига обикновено със самолет на летище София, после в някоя от базите на Кинтекс в София се претоварва в нови контейнери и, изчаквайки подходящия момент, за който се получава сигнал до транзитиращия чужденец и до осигуряващия го офицер от Държавна сигурност, продължава най-често с тирове към Турция. На митниците тези камиони с оръжие просто не са проверявани.
Тировете са били направени със специални тайници за контрабандната стока, която превозват. Много трудно, почти невъзможно е било тайниците да се открият, дори при случайна проверка на митническите власти на КПП-та. Митниците обикновено не са били наясно с пълния обем и вид на контрабандираната стока, за това на КПП-та са знаели обикновено служителите на самото КПП.В по-ранните години до граничния пункт са се спускали заповеди кои коли и камиони да не се проверяват и да се пропускат безпрепятствено. После обаче тази явна форма на оповестяване на контрабандата е била прекратена и товарите са потегляли без предупреждение към граничния пункт. Подсигуряващият офицер се е намесвал, само ако някой митничар, без да е в час, се опитва да подложи тира или автомобила на обстойна проверка.
Подсигуряващият офицер е носил със себе си специална карта, която в такива случаи е показвал и тя е осигурявала пропускане на стоката без всякакви въпроси. Базите на Кинтекс в София, където са се претоварвали контрабандните стоки, са три. Оръжие обаче често се изпращало за Турция по море, през пристанищата Варна и Бургас, с наши кораби и турски гемии. Плащанията, особено в ранните години, най-често ставали кеш, в куфарчета, които се предавали на нашите в чужбина. Оттам като звено по веригата на скрития транзит се причислява и трансфера на нелегалната валута, която влиза в България. В по-късните години, след 1985 г, плащанията най-често ставали през задграничните дружества, основани от Държавна сигурност и Външнотърговско министерство най-често в офшорни зони, под прикритието на местни лица – агенти на нашата Държавна сигурност.
Оборотът на “Кинтекс” от скрития транзит се движил около 100-150 милиона долара годишно, а печалбата – между 5 и 15 милиона долара. Първата голяма българска сделка за износ на оръжие е за Алжир през 1961-62 г. и е осъществена от Главно инженерно управление на военното министерство. Тъй като се търси и се открива възможност за износ не само за социалистическите страни по “първо направление”, какъвто е терминът тогава, а и по “второ направление”, се създава “Кинтекс”. Официалната дейност и на Главно инженерно управление, и на “Кинтекс”, няма нищо общо със скрития транзит. За всяка конкретна оръжейна сделка е искано разрешение от Министерството на външната търговия.
Съветникът на Тодор Живков - Костадин Чакъров обаче отрича “Кинтекс” да е извършвал контрабанда на оръжие.
Чуйте какво казва той в третия прикачен звуков файл
Документите обаче показват друго.
Със строго секретното разпореждане на МС от 1967 г., с което се възлага монопола върху скритата транзитна търговия на “Кинтекс”, се регламентира и валутните приходи да постъпват в Централизиран валутен фонд към предприятието, а 25% от него да се превеждат директно в извънбюджетна сметка на МВР. Част от парите за МВР да отиват за техническо оборудване на Държавна сигурност. На това основание там са преведени според бележките на началника на Секретариата на МВР от 1971 г. за времето от юни 1967 г. до края на 1969 г. 404 318 щатски долара - сума, далеч под размера на една четвърт от валутните приходи на “Кинтекс”. Дали затова, или заради конкуренцията между Първо и Второ главни управления на ДС, или пък от опасения за все по-нарастващата сила и мощ на “Кинтекс” като държава в държавата, Второ главно управление предприема инициатива да се закрие този Централизиран валутен фонд и да се прекратят преводите на валута за МВР.
Официално от Второ се мотивират, че превеждането на валута се знае вече от повече хора, че служителите от “Кинтекс”, чувствайки зад себе си защитата на Държавна сигурност, могат да предприемат търговска дейност извън определените им рамки и да станат твърде самостоятелни и неконтролируеми, че органите на МВР, знаейки, че дейността на “Кинтекс” носи приходи и за министерството, могат да допуснат и компромиси. Така се стига до приемането на 503-то секретно разпореждане на МС от 29 юни 1969 г., с което министъра на външната търговия се задължава да утвърди правилник за дейността и организацията на “Кинтекс”, преминал вече от бюджетна на стопанска сметка. Независимо, че основанието за превеждане на валута за МВР отпада още през декември 1969г., по извънбюджетната сметка на МВР продължават да постъпват долари от “Кинтекс”. За следващите 2 години до юни 1971 г. там са преведени още 701 820 щ.д. После става ясно, че на главния директор на “Кинтекс” -тогава Ботьо Ботев, му било наредено да продължи да превежда определената за МВР валута, тъй като в касата на външнотърговския министър Лъчезар Аврамов се съхранявал документ, подписан от него и вътрешния министър Ангел Солаков за уреждане на този въпрос.
За съществуването на такъв документ никъде нищо не се споменава и най-вероятно е договорката да е била само устна. Така през 1971 г. се предприемат стъпки направо към закриването на Централизирания валутен фонд към “Кинтекс”. Едва на 13 декември 1971 г. обаче това се случва наистина. Министрите на външната икономика и на вътрешните работи се съгласяват ако и занапред част от средствата, получени от скрития транзит, трябва да бъдат предоставяни на МВР, то това да става ежегодно при утвърждаване на бюджета на МВР.
По това време строго секретно писмо в единствен екземпляр от началника на Второ главно управление на ДС ген.-лейт. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи казва:
Строго секретно
Екземпляр единствен
Др. Министър,
ВГУ-ДС наблюдава оперативно скритата и транзитна търговия, осъществявана от ДТП “Кинтекс”. Тя има за обект само пистолети от калибър 9 мм, 7,65 мм и 6,35 мм и боеприпаси за тях. Управлението взема възможните марки това оръжие да не попадне в реакционни среди, изучава търговците, като не допуска този канал да се използва от противниковите разузнавателни и контраразузнавателни служби.
Управлението не е имало отношение към т.нар. “Централизиран валутен фонд”. Получаваните от него суми са уреждани от бившия министър.
Предлагам този фонд да бъде закрит, като споделям становището на Министерството на външната търговия: “Ако и занапред част от средствата, получавани от скрития транзит, трябва да бъдат предоставяни на МВР, то това да стана ежегодно при утвърждаване бюджета на Министерството”.
Началник на ІІ Главно управление на ДС
Доклад на министъра на външната търговия Христо Христов от 30 януари 1978 г., с гриф “лично строго поверително” съобщава, че в последните три години до 1978-ма дейността по скрития транзит се е разширила, като получаваната чиста печалба от нея достигнала 12-17 милиона щатски долара годишно, а оборотите –над 100милиона долара. Това обаче не останало незабелязано от съответните органи на някои съседни страни, през територията на които се провежда скрития транзит. Оперативната обстановка за работа се влошава значително и това налага тази дейност да се реорганизира и да се провежда още по-скрито и законспирирано, отколкото досега, заявява Христо Христов. Обаче - от една страна вече 10 години дейността на скрития транзит се провежда от Кинтекс и носи сериозни валутни приходи. Друга докладна на външно-търговския министър Христо Христов и вътрешният министър Димитър Стоянов до председателя на Министерския съвет Гриша Филипов от 25 юли 1978 г. посочва,че само за годините на осмата петилетка са отчетени около 50 млн. валутни лева печалба. От друга страна обаче и основната дейност на Кинтекс по търговията с оръжие също има голямо значение за провеждането на партийната и правителствена политика към развиващите се страни, коментира Христов и предлага по-голяма законспирираност на дейността по скрития транзит под прикритието на външнотърговската дейност. Така с ново решение на МС № 148 от 31 юли 1978 г. с гриф “лично строго секретно” отново се регламентират рамките и правилата на скритата транзитна търговия - и занапред тя ще се извършва само от Кинтекс и представителствата на неговите фирми в България:
„Транзитът да се извършва по такъв начин, че имуществената отговорност да се носи от чуждестранни фирми и лица. Използването на български превозни средства извън границите на страната да става само при предварителна писмена договореност между министъра на външната търговия, министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи. За целта се увеличава щатът на министерството на външната търговия с 8 бройки за нуждите на новата организация по транзита, в това число 5 бройки военизирани, от тях 1 бройка за офицер по режима. Задължава се председателят на изпълнителни комитет Софийския градски народен съвет в срок до 30 декември 1978 г. да предостави на Кинтекс за нуждите на представителства на чуждестранните фирми по транзита 2 апартамента с площ 130-140 кв.м всеки.”
Така скрития транзит продължава с пълна сила в следващите 7 години. До 1985 г., когато с ново решение на Бюрото на МС № 163 от 9 август същата година, с гриф “строго поверително, екземпляр единствен” се постановява: Министърът на външната търговия да организира прехвърлянето на дейността по скритата транзитна търговия извън територията на България. Така се идва и до извънредното заседание на Колегиума на МВР от 6 януари 1986 г., на което присъстват вътрешният министър Димитър Стоянов, Стоян Савов, Илия Кашев, Иван Димитров, Георги Аначков, и още няколко души. Вътрешният министър съобщава, че след консултация с другаря Виктор Михайлович Чебриков в Съветския съюз, който разказал за отделянето на тяхното Икономическо управление в самостоятелно, трябва и у нас да стане същото. Забележете, министър Димитър Стоянов посочва, че свежда това до знанието на генералитета от ДС след разговор със заместника си Григор Шопов, без чието знание в тази материя нищо не се е случвало.
Официално Управление “И” на Второ главно се отделя в самостоятелно Четвърто икономическо управление на ДС светкавично – само 10 дни по-късно със секретно Решение “Б” № 1 на ЦК на БКП от 16 януари същата година. Със същото решение на ЦК на партията за негов началник се назначава досегашният шеф на управление “И” ген.-майор Кирил Величков. Цялата дейност по икономиката се изнася в новото управление. Така през същата тази 1986 г. започва роенето на Кинтекс на няколко дъщерни фирми. Тогава се образуват “Интеркомерс” и “Тератон”, спомнят си бивши служители. Целта било да се запази името на “Кинтекс” чисто, за да може да работи необезпокоявано по оръжейните пазари.
Така на практика цялата Трета дирекция на “Кинтекс”, която дълги години се е занимавала със скрития транзит, отива не в новото Четвърто икономическо управление на ДС под ръководството на ген. Кирил Величков, а се поема изцяло от “Интеркомерс”. Там е изнесена и цялата документация на дирекцията за скрит транзит. Така дейността по изнасяне на валутата от скрития транзит зад граница през външнотърговските дружества върви с пълна сила още 3 години. Официално на заседанието на колегиума на МВР от 13 декември 1989 г., месец след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември, колегиумът пенсионира заместник министъра на вътрешните работи Григор Шопов и шефа на Шесто управление на ДС Антон Мусаков, закрива самото Шесто управление, преназначава бившите му заместник началници Г. Силянов и Цв. Цветков за заместник началници на Второ главно управление на ДС, а самото Второ главно и някои от функциите на бившето 6-то поетапно преобразува в бъдещата Национална служба за защита на Конституцията, или по-просто казано контраразузнаването. Следите на парите, придобити от държавно организираните контрабандни канали, отдавна са прикрити през лабиринта от външнотърговски дружества. По време на правителството на Димитър Попов през 1991 г. се пише и друг доклад, 127 страници, подписан от тогавашния вицепремиер Димитър Луджев – за икономическата дейност на Държавна сигурност. В парламентарната комисия по национална сигурност е получена стенограма от заседание на МС от 31 октомври 1991г., на което този доклад се приема. В нея пише, че премиерът Димитър Попов поддържа тезата, че той не е секретен и може да бъде публикуван в пресата. Но пък веднага сам се контрира, че в този вид той не можел да изиграе своята роля, поради което МС счита за излишно да му се дава по-нататъшен ход към българската общественост. Твърди се, че докладът по официален ред е постъпил в МВР, но както този доклад, така и другия – на Христо Данов до ден днешен не са оповестени на обществото. Самият Димитър Луджев от своя страна твърди, че МС не е приел доклада и му го е върнал за доработка. Каквато и да е съдбата му обаче, в него се съобщава:
„Липсата на отчетни данни за последните 3 години – 1989/1991, най-вече поради преустановяване на дългогодишната практика за изпращане на ежегодните отчетни доклади и баланси от директорите на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки и Министерството на финансите не дава възможност на този етап да бъде изготвена една реална картина за действителното им финансово състояние. Независимо от това заслужава да се посочат фалитите на дружество „Хохлойтнер” – Виена, с консумирана загуба за страната от около 18 млн. щатски долара. За случая бе заведено предварително съдебно следствие от Главна прокуратура. В началото на 1991 година бе обявена несъстоятелността и на дружеството „Рьопеверк” – Германия, което до 1990 година, включително, е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. германски марки, от които досега българските собственици са платили ефективно 69 млн. германски марки”.
В Главно следствено управление в МВР и в Главна прокуратура обаче има редица следи от дела, свързани със скрития транзит като дейност, прикривана включително и с юридически инструменти. Наши българи, хванати зад граница в извършването на такъв скрит транзит и други съпътстващи дейността престъпления по наказателните закони на чуждите държави, по силата на нашия Наказателен кодекс и тогавашната ни Димитровска конституция като български граждани не е могло да бъдат съдени в чужбина, и нашите власти са имали практика да изискват материалите и самите следствени България тук, под предлог, че ще бъдат съдени в България. Това обаче не се е случвало – тук делата просто са били прекратявани. Прокуратурата обаче е правила след 1990 г.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Цецо
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 10250
От: Карлово, BG
Re: Контрабандата в България
    #1678156 - 21.03.2007 10:40 [Re: penchev777]

Баси фермана!
Да не мислиш, че някой ще седне да го чете?

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29502
От: The Windy City
Re: Контрабандата в България
    #1678840 - 21.03.2007 18:04 [Re: Цецо]

Определено

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
penchev777
любопитен


Регистриран: 18.03.2007
Мнения: 9
От: България
Re: Контрабандата в България
    #1678874 - 21.03.2007 18:30 [Re: Nadin]

Мисля, че нямате мнение по въпроса. От както пишете по тази тема не сте написали нищо конкретно! По добре оставете тези които разбират да вземат отношение по въпроса

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 29502
От: The Windy City
Re: Контрабандата в България
    #1678921 - 21.03.2007 18:59 [Re: penchev777]

Тоест в конкретния случай ти
Добре е, че имаш ентусиазъм, по-горе ти писах нещо, явно не си обърнал внимание

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Тaис
хетера
***

Регистриран: 17.10.2003
Мнения: 29787
От: Sofia
Re: Контрабандата в България
    #1679064 - 21.03.2007 21:21 [Re: penchev777]

Цитат:

Мисля, че нямате мнение по въпроса. От както пишете по тази тема не сте написали нищо конкретно! По добре оставете тези които разбират да вземат отношение по въпроса




Ти май наистина си много зле с ориентацията във форумите. Очакваш коментари за корупцията ли тук? Я пак погледни в какъв форум си. Надявам се да се сетиш какво се коментира тук. А ако не - значи няма смисъл изобщо да следиш темата

Ей, това лятото като напече слънцето - напълзят разбирачи. Като дойдат есенната и зимната депресия - пак разбирачи. Цъфнат минзухарите - и разбирачите цъфнат с тях

--------------------
Някои правят така, че нещата да се случват.
Други наблюдават как нещата се случват.
А трети се питат дали нещата са се случили...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Цецо
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 10250
От: Карлово, BG
Re: Контрабандата в България
    #1679739 - 22.03.2007 11:29 [Re: Тaис]

Ти само почакай да се стопли още малко, да видиш тогава кво става! (само да не е като в жегите лани!)

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
penchev777
любопитен


Регистриран: 18.03.2007
Мнения: 9
От: България
Re: Контрабандата в България
    #1680507 - 22.03.2007 18:39 [Re: Цецо]

Какво ще става като се стопли мой човек. Контрабанда ли ще става?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 4086

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.028 seconds in which 0.008 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.