кратък сборник определения и препоръки за пoлзване
*Носталгията е несподеленатa любов по едно небе, което си мечтал за свое /мислиш, че имаш право да лекуваш звездите му, само защото са умирали толкова пъти в очите ти/
*Носталгията е да виждаш с върховете на пръстите си, сричайки брайловите писма на любимите хора /призраци от един свят, който уж можеше само да взема, а ти даде толкова много, че цял живот ще си му длъжен/
*Носталгията са моретата, в които искаш да се удавиш, защото не можеш да плуваш в никои други /ще го крещиш в очите на всеки капитан, опитал се да те примами с чужди океани/
*Носталгията са нещата от тавана, /не онзи на втория етаж в къщата на дядо ти, а онзи в малкия мозък/, които никога няма да изхвърлиш, въпреки слоевете прах, защото в четири след полунощ новите придобивки нямат абсолютно никакво значение
*Носталгията е смъртоносна болест, от която никой не иска да се лекува /защото никой не иска да е никой, а е научно доказано, че ако спре да ти пука, ти става все тая и тънка граница между двете няма/
*Носталгията е непозната жена по Пето Авеню, която държи в ръце очите на майка ти и те пита кога ще се прибереш /за вечеря/
*Носталгията е купчина снимки, които можеш да поставиш в рамка, едва когато ги изрежеш от себе си /кървави малки парченца tissue, които имат цветове само за теб/, а тогава вече са просто мъртва хартия
*Носталгия е да знаеш къде искаш да умреш /когато няма нищо общо със семейната гробница и цената на ковчезите/
*Носталгията- това си ти /научи се да живeeш със себе си по всяко време на денонощието и ще спре да боли... вероятно/
The past is the antithesis of burglary. Imagine a house in darkness. Or to be more precise, imagine darkness in a house. Something akin to that Magritte where the light is held at tree's length by a clutch of tungsten bulbs. The looming woods proofed with shadow
thicker than tar. In the House of the Past we move backwards from room to room, forever closing doors on ourselves, always closing doors. In each room we leave some of those little trinkets we love, that the house is stealing from us. Because
we cherish them, we abandon them to the furniture of strangers. Wherever we go the doors swing shut behind us without a sound, and the dust drifts up into the ceiling like smoke. Oh, there is so much we would love to hold on to, but so little room. If only we could come back.
If only we could come back in the morning, things would be so much better. But on we must go, creeping backwards through silent bedrooms, closing doors quietly for fear of waking ourselves. Emptying our pockets, emptying our hands. In the lee
of a shattered window we crouch down at last, heavy with emptiness, to dream of lost burdens, long resolved. Fragments of glass fidget like broken insects on the rug, eager to heal
Айде, малко философски да го дадем.... и си лягам.
("за Вас го правя"-Ваньо Ангелов от Мюзик Айдъл! )
Носталгията е състояние (доста добре описанo в прозата), при което решаваш : Кое от това за което ти пука, си струва? Ако, нещо е от миналото, правиш всичко възможно да го имаш. Сега. Макар и късно, то е Осъзната липса. Ако не можеш да го "възродиш" и усъвършенстваш от "зародиша" си Създаваш Нещо по-добро, с най-издръжливите характеристики за предстоящото. И така... Носталгията е "двигател", мотив, това е Надеждата, с която да постигнеш нещо по-добро за себе си.
-------------------- "The pause is a Part of the walk" DEWAR`S
3. Patience 7 up, 14 down get this on a mug or greeting card The correct terminology for a female modorater who oftenly procrastinates illegally about male members. Are you going to do your job or are you going to 'patience' about flamey all day. patence paitence paitense patance paitance. by Flamey8 Feb 14, 2008 share this
4. patience 11 up, 29 down get this on a mug or greeting card Another word for lazy Jenkins: Why the hell haven't you bought me those pads? James: I'm just having patience values jenkins lazy pads fob by orsino Apr 23, 2007 share this
Цитат: Ееее, преборих се най-сетне с bookfold-a на Word
Сега ше видиш как ше преиздам "Време и битие", хехехe
да са готви inDesign и inCopy
Цитат: InCopy allows the editor to write, edit, and design (style, font, etc.) the publishable copy. The software includes standard word processing features such as "spell check", "track changes", and "word count", etc., and has preview viewing modes for fitting copy to the text layout, allowing the editor to visually ascertain every design element fits in the publication layout format used.
Цитат: Ееее, преборих се най-сетне с bookfold-a на Word
Сега ше видиш как ше преиздам "Време и битие", хехехe
да са готви inDesign и inCopy
Цитат: InCopy allows the editor to write, edit, and design (style, font, etc.) the publishable copy. The software includes standard word processing features such as "spell check", "track changes", and "word count", etc., and has preview viewing modes for fitting copy to the text layout, allowing the editor to visually ascertain every design element fits in the publication layout format used.
You can collaborate online from within InCopy
Access to the Adobe ConnectNow online service lets you share your screen for real-time collaboration with remote team members.
Цитат: Ееее, преборих се най-сетне с bookfold-a на Word
Сега ше видиш как ше преиздам "Време и битие", хехехe
да са готви inDesign и inCopy
Цитат: InCopy allows the editor to write, edit, and design (style, font, etc.) the publishable copy. The software includes standard word processing features such as "spell check", "track changes", and "word count", etc., and has preview viewing modes for fitting copy to the text layout, allowing the editor to visually ascertain every design element fits in the publication layout format used.
You can collaborate online from within InCopy
Access to the Adobe ConnectNow online service lets you share your screen for real-time collaboration with remote team members.
Е тая опция ми се нрави
хехе, сабалян щях да те карам баш нея да пробваш, мькьр и в друга имплементация
кат съм подкарал простотиите мое пробвам и terminal services
Our country is all closed in, all mountains that day and night have the low sky as their roof. We have no rivers, we have no wells, we have no springs, only a few cisterns – and these empty – that echo, and that we worship. A stagnant hollow sound, the same as our loneliness the same as our love, the same as our bodies. We find it strange that once we were able to build our houses, huts and sheep-folds. And our marriages, the cool coronals and the fingers become enigmas inexplicable to our soul. How were our children born, how did they grow strong?
Our country is closed in. The two black Symplegades close it in. When we go down to the harbours on Sunday to breathe freely we see, lit in the sunset, the broken planks from voyages that never ended bodies that no longer know how to love.
слънцето уморен стар любовник отдал жарта си с отчаянието на последния залез протягаше пръсти за да я спре тази последна любов да я спре тази последна любов и изнемощял в златночервена жажда си спомни една млада утрин когато той и всичко това което кратко наричат с една дума - живот се раждаше
I don't know where to find you I don't know how to reach you I hear your voice in the wind I feel you under my skin Within my heart and my soul I wait for you Adagio All of these nights without you All of my dreams surround you I see and I touch your face I fall into your embrace When the time is right I know You'll be in my arms Adagio I close my eyes and I find a way No need for me to pray I've walked so far I've fought so hard Nothing more to explain I know all that remains Is a piano that plays If you know where to find me If you know how to reach me Before this light fades away Before I run out of faith Be the only man to say That you'll hear my heart That you'll give your life Forever you'll stay Don't let this light fade away Don't let me run out of faith Be the only man to say That you believe, make me believe You won't let go Adagio
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
недействителност, действителност... Колко утопия има в тези думи! Докато истинският живот е в Духа - той не е битието, в което има на4ало и край. Чoвек не е само от кал. Носталгията не ни помага, а ни спира - закотвя ни в битието, в калта... Разгръщаме се единствено извън битието
ПП: филмът не съм гледала все още - дано си заслужава Благодаря Ще го потърся
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
Цитат: Тая тема и темата на нищото за усещането да си мъртъв, засега се вият една около друга и около разните ни носталгии като полимерите в ДНК
Nostalgia, etymology
1770, "severe homesickness" (considered as a disease), Mod.L. (cf. Fr. nostalgie, 1802), coined 1668 by Johannes Hofer as a rendering of Ger. heimweh, from Gk. nostos "homecoming" + algos "pain, grief, distress" (see -algia). Transferred sense (the main modern one) of "wistful yearning for the past" first recorded 1920.
Какво ще кажещ за тази дефиниция?
Кое от двете?
"severe homesickness"
или
"homecoming" + algos "pain, grief, distress"
Болка по кой дом, завръщане къде?
За мен завръщането в София почти винаги е равно на "homecoming" + algos "pain, grief, distress", придружено от "severe homesickness" по Сиатъл ))
П.П. Освен това горната дефиниция конотира миналото като дом. Колко поетично ))
Да направим ли е един поетичен носталгичен джам?
Страдат ли от носталгия хората, които обичат да се местят в нови къщи? Може би само когато са в покой.
А ето пък еросария намеква, че носталгията е тъга не по забравеното минало, а по едно неслучващо се бъдеще
Носталгията е по алтернатива, която домува някъде напред назад във времето, нагоре надолу наляво надясно напред назад в пространството. Дотук само изказваме подозрения коя от носталгиите да посочим като неоснователна и да я разкараме.
Цитат: Носталгията е по алтернатива, която домува някъде напред назад във времето, нагоре надолу наляво надясно напред назад в пространството. Дотук само изказваме подозрения коя от носталгиите да посочим като неоснователна и да я разкараме.
Хубав текст, тъкмо си мислех да пиша нещо за Градът и човекът е човек, когато е на път и къщата в предградията като есенция на безпътицата, ама като ми остане време.
Цитат: Носталгията е по алтернатива, която домува някъде напред назад във времето, нагоре надолу наляво надясно напред назад в пространството. Дотук само изказваме подозрения коя от носталгиите да посочим като неоснователна и да я разкараме.
DUMBLEDORE
Back again Harry? I see that you, like many others before you, have discovered the delights of the Mirror of Erised. I trust that now you realize what it does. Let me give you a clue. The happiest man on earth would look in the mirror and only see himself exactly as he is.
HARRY
So then, it shows us what we want... Whatever we want?
DUMBLEDORE
Yes, and no. It shows us nothing more or less then the deepest and most desperate desires of our hearts. Now you Harry, who have never known your family, you see them standing beside you. But remember this, Harry. This mirror gives us neither knowledge or truth. Men have wasted away in front of it. Even gone mad. That is why tomorrow it will be moved to a new home. And I must ask you not to go looking for it again. It does not do to dwell on dreams, Harry, and forget to live.
Цитат: Нямам представа какво значи да се разгърнеш извън битието. Извън битието нищо не е възможно. Битието е не друго, а разгръщане, разлистване, unfolding.
Отвъд битието е единствено Нищото. А Нищото е не друго, а невъзможност за разлистване, за битие, за същестуване.
Битието за 4овек предимно се състои от раждане и умиране, от на4ало и край... А отвъд е Нищото, както и ти казваш, което е все пак Нещо, макар и неразбираемо. Затова за по- лесно е наре4ено от 4овек "Нищо"..., понеже сравняваме с ограни4еното ни земно битие. Разгръщането на 4овек не е само на ниво Земя и земно битие... Ако ни е достатъ4но битието тук не бихме ме4тали, копняли, стремяли към каквото и да било твор4ество или изкуство примерно. Все пак... 4овешкото същество има право да нари4а "нещата", които преоткрива... както в себе си, така и извън себе си. А нищото е нещо, което все още не сме помислили, по4увствали, преживели, изпитали... и осъзнали. Но нещото си е там и ни о4аква...
А кога изпитваш носталгия?
За мен носталгията е свързана със спомен за нещо ве4е преживяно, отминало..., което ми е носело радост и дори, и да се повтори, то ве4е едва ли ще е същотото, по простата при4ина..., 4е сега не съм съвсем същата както в4ера. Сега съзнавам 4е е радост, а в него момент е било нищо. Защото възприята са обогатени и разширени... И можем да забавяме колкото си искаме процеса, но не и да го спрем. Дори и да се върнем "назад" във възприятията си, то все е напред, защото ве4е сме отстрани "запе4атаната" ситуация, а не вътре в нея. Т.е: гледаме нещото докато сме в нищото. Но нищото ве4е е нещо, понеже в момента(тук и сега) се слу4ва. Отражения в битието ни всякакви. Така непомисленото става мислено, непо4увстваното 4увствано, непреживяното живяно, невероятното вероятно,... нищото нещо...
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
Екстри:
Casiopeq
summer wine
Регистриран: 26.08.2009
Мнения: 5170
От: София
Цитат: Битието за 4овек предимно се състои от раждане и умиране, от на4ало и край...
някакви източници? за горното, което си написала?
не за друго, но понеже мен ме обвиняват в пристрастност, субективност, респективно неполезност в темите. Та се чудех, след като на теб не ти задават подобен въпрос, нали не се очаква да те убеждавам, че това, което си написала е Глупост! сори. Пробвай пак, да свържеш Носталгия и Битие...Успех!
-------------------- "The pause is a Part of the walk" DEWAR`S
родила съм се 4овешко същество, зна4и..., освен другото и съм изто4ник някакъв когато умра - ще съм изцяло извън земното битие говоря за 4овешкото, т.е.: ве4е няма съм земен 4овек и да имам лимити като за битие, било то трансцедентално или иманентно ... защото Нищото се явява не само трансцедентално (отвъд познатото, репрезентираното или изпитаното досега, но все пак съществуващо поне като мисъл, идея, сън, фантазия и под...), а и трансцедентно(отвъд всяко възможно знание на 4овека).
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
Екстри:
Casiopeq
summer wine
Регистриран: 26.08.2009
Мнения: 5170
От: София
Всеки разполага там каквото ползва в битието си. Този форум не е университетски Cass нито ме интересува конкретния избор на съфорумците кой какво е у4ил, у4и и какви дипломи има
Или изпитваш носталгия, когато си у4ила философия!?
ПП: дамм..., сега е сезонът на портокалите и за мен сега са цитрусови плодове а примерно: преди да се родя, когато съм била все още в корема на майка ми, са били нищо
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
Винаги ми напомня Портланд, Мейн, МТВ в разцвета си, най-хубавия декадентски меден месец във вселената, клони и вятър в прозорците, вятъра в гласа на Хетфийлд, тъмнината, тъгата, радостта. Иска ми се да се върна там някой ден, в някогашния апартамент, в стария град с пристанището и магазинчетата около него. Иска ми се, а не бива
"не се връщайте назад, няма да намерите това, което търсите, не изравяйте монети със своите образи, някогашни и забравени - стойността на реликвите е преувеличена..."
Цитат: "не се връщайте назад, няма да намерите това, което търсите, не изравяйте монети със своите образи, някогашни и забравени - стойността на реликвите е преувеличена..."
Стефан Цанев
Много намясто стих Допада ми Стефан Цанев
Понякога и аз се връщам назад, но преоткривам пове4е от това, което ве4е съм преживяла...
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
Захвърлен в една неонова нощ на края на света, на границата между горния свят и долния между червения свят и белия
пред някакъв супермаркет, предлагащ в огромни количества всичко онова, от което аз нямах нужда
до онзи паркинг, където внезапно изскочи от мрака като лъскав метален хищник, изръмжа и се изтегна в локва от неон малък кабрио с цвят на любов и от него слязоха момиче и момче – непосилно красиви и достатъчни
а аз – едно стаено в отвъднеоновата пустота око – поглъщах телата им, движенията, смеха, любовта им, езика им, от който не разбирах нито дума
разбирах, че аз никога няма да бъда момчето, че ти никога няма да бъдеш момичето и бях готов да се отскубна от пустотата, да коленича пред тях и да целуна нозете им от завист –
не за това, че си имаха родина, а за това, че не им пукаше дали си имат родина или не
а аз стоях там и внезапно разбирах, че единствената ми родина е тази неонова нощ на края на света, на границата между света и пустотата, от която бях дошъл и която отново щеше да ме погълне – анонимен и отсъстващ
и неоновата светлина на супермаркета проблясва за миг, за да остане само тъгата по непостижимата родина –
онази прелестна захвърленост в здрача на края ная света, на границата между горния свят и долния, между червения свят и белия, между всички еднакво чужди светове
и дълго вървях в нощта с ръце в джобовете на якето
"Look at the sky now. What color is it? Or the way a hawk flies. Or you wake up and your ribs are bruised thinking so hard on somebody. What do you call that? "
Екстри:
Gogo5
член някакъв
Регистриран: 17.12.2009
Мнения: 480
Отговори
Цитирай
)
