Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Еми, каке, в некъф смисал фелософията е метафороразкриваща - тва требе да е общата вразка.

---

Философията, досущ като метафората, разкрива тайните, невидими връзки между нещата. В тази траектория на промисляне, бихме ли могли въобще да говорим за "чиста философия", за връзки без неща?

---

... философията, чието основно битие е да разкрива тези връзки...

---

И аз като Тотко си мисля, че философията концептуализира метафорите. Целта е, както казах, да се изговори очевидното, което никой друг не желае да прави освен философът и поетът. Никой друг не желае да го прави, защото само философът и поетът порастват по отношение на говоренето. Другите си остават на нивото, на което, питайки едно дете - как си се научил да говориш, то казва - "Ами, така!" и това му е дотатъчно като отговор.

А иначе връзките между нещата са част от нещата и не могат да се разглеждат само като връзки. Ако имаш философия на връзките, то тя ще е погрешната философия на абстрахирането.

Именно абстрахирането е превръщането на идеята в идеология. Това е сгрешеният код на мислене на човечеството.

--------------------

"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

метафората за Разума е като прераждането за биологическото тяло

---

Като какво е това животно, как ти изглежда оттам, от кучешкия ***, в който сам си се наврял?

---

Еми, каке, метафората, мое се кае, е некво прераждане на значенията. Кога каеш, че демек ена жена е цвете - донекъде си я преродил и тя мое се искефи, ако си пада. Нищо че е само в лаф-моабетя, пак си е некво прераждане.
Е - те така праим неква анълогия с баш-прераждането, къде го има по религийте. Само дето лафмоабетското сме си сигорни, че го има, а онова, главното, засега само го мечтаеме.
Може би затва си падаме по лафмоабетите, там поне ни е в кърпа варзано

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Еми, каке, в некъф смисал фелософията е метафороразкриваща - тва требе да е общата вразка.

---

Философията, досущ като метафората, разкрива тайните, невидими връзки между нещата. В тази траектория на промисляне, бихме ли могли въобще да говорим за "чиста философия", за връзки без неща?

---

... философията, чието основно битие е да разкрива тези връзки...

---

И аз като Тотко си мисля, че философията концептуализира метафорите. Целта е, както казах, да се изговори очевидното, което никой друг не желае да прави освен философът и поетът. Никой друг не желае да го прави, защото само философът и поетът порастват по отношение на говоренето. Другите си остават на нивото, на което, питайки едно дете - как си се научил да говориш, то казва - "Ами, така!" и това му е дотатъчно като отговор.

А иначе връзките между нещата са част от нещата и не могат да се разглеждат само като връзки. Ако имаш философия на връзките, то тя ще е погрешната философия на абстрахирането.

Именно абстрахирането е превръщането на идеята в идеология. Това е сгрешеният код на мислене на човечеството.

---

Тука ше се съгласим с тебе.
Ама ше напраим и неколко оговорки:
1. Таа работа с "очевидното" малко ме смощава......Мое за тебе деметафоризирането да е исговаряне на очевидното, ама за мене , поне, нещата мноо често никак не са очевидни, та бая требе да се напнем, дорде изговорим барем ена смислена дума. Често , обаче, и ена не моем - явно е въпрос и на вазможности
2.Понее сам от малцинството, таа работа с разделянето на "поети/фелософи" и "останалите" нещо не ми аресва. Малко елитарно ми звучи, па и си мислим, че секи човек на таа Земя е по малко пует и фелосов, ако има разлики - тя е в равнищата, в овладяването на теа заняти, а не че едните са, а другите - хептен не. Аз лично сам мноо внемателен, кога раздавам такива определения, понее не моем да бръкнем в главите на хората и да видим кой точно какъф поет или фелософ е, така че - не се знае знае ли се, нали така!
3. Абе имам осешането, че имаш некъф зъб на тия пусти идеологий.....Вартиш, сучеш - се накъмто критики го караш. Не че не си праф, ама ми праи вчепатление

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Еми, каке, в некъф смисал фелософията е метафороразкриваща - тва требе да е общата вразка.

---

Философията, досущ като метафората, разкрива тайните, невидими връзки между нещата. В тази траектория на промисляне, бихме ли могли въобще да говорим за "чиста философия", за връзки без неща?

---

... философията, чието основно битие е да разкрива тези връзки...

---

И аз като Тотко си мисля, че философията концептуализира метафорите. Целта е, както казах, да се изговори очевидното, което никой друг не желае да прави освен философът и поетът. Никой друг не желае да го прави, защото само философът и поетът порастват по отношение на говоренето. Другите си остават на нивото, на което, питайки едно дете - как си се научил да говориш, то казва - "Ами, така!" и това му е дотатъчно като отговор.

А иначе връзките между нещата са част от нещата и не могат да се разглеждат само като връзки. Ако имаш философия на връзките, то тя ще е погрешната философия на абстрахирането.

Именно абстрахирането е превръщането на идеята в идеология. Това е сгрешеният код на мислене на човечеството.

---

Ако е толкова очевидно, защо се налага да го крием от себе си в метафори (конотираме), а след това чрез философията да го декодираме (денотираме)?

Екстри:

Цитат:

---

Ако е толкова очевидно, защо се налага да го крием от себе си в метафори (конотираме), а след това чрез философията да го декодираме (денотираме)?

---

Екстри:

Цитат:

---

Каква е връзката между философията и метафората?

---

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Ако е толкова очевидно, защо се налага да го крием от себе си в метафори (конотираме), а след това чрез философията да го декодираме (денотираме)?

---

Не го крием! Ние просто го изговаряме. В момента, в който го изговорим, очевидното от "очевидно" става Пенчовото очевидно или Генчовото очевидно или Ганкиното очевидно...

Концептуализирането на метафорите и вид семиозис - нарастване на познанието. От нещо, научаваш друго нещо, за трето нещо... Троичността е задържителна. Метафората е знак. Тя е смислотворна.

Пърс казва, че езикът (начинът на говорене на един човек) е пълната, крайната, той употребява думата total, тоест тоталната сума на един човек...

Имай предвид, че феноменалното при Пърс е свързано също така и с факта, че той попада във философията, бидейки математик, химик и логик! (казвам ти го по повод термина "сума")

---

Пърс влиза във философията повече с нагласата на учен, отколкото на логик и математик. Ако да бе обратното, щеше да беше наблегнал на кохерентната теория на истината и на априорността на "чистите" връзки и структури.

Както и да е, съгласна съм с поста ти в по-голямата му част, прагматизмът винаги ми е бил симпатичен като философска школа.

Това, което все още не мога да разбера обаче, е:

а) какво е това очевидно нещо, което всеки изговаря, но все таки не успява да види ))

б) как метафората твори смисъл, а философията го разкрива?

в) какво разбираш под консептуализиране на метафората?

Екстри:

Цитат:

---

Това, което все още не мога да разбера обаче, е:

а) какво е това очевидно нещо, което всеки изговаря, но все таки не успява да види ))

б) как метафората твори смисъл, а философията го разкрива?

в) какво разбираш под консептуализиране на метафората?

---

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Това, което все още не мога да разбера обаче, е:

а) какво е това очевидно нещо, което всеки изговаря, но все таки не успява да види ))

б) как метафората твори смисъл, а философията го разкрива?

в) какво разбираш под консептуализиране на метафората?

---

Очевидното ти го илюстрирах в началото с примера си за детето. Когато питаш едно дете кой, кога и как го е научил да говори - то ти казва "Ами аз си знам!" Философията ни прави осъзнати за очевидните неща, за които ние не мислим.

Метафората твори смисъл като всеки друг знак. Тя е знак; има обект и интерпретант (това е субсеквентна мисъл). Интрепретантът е мисъл, която произтича от отношението знак-обект. При Сосюр това отношение не се коментира изобщо. Пърс го въвежда чрез своята прословута третичност...

В основата на нарастването на семиозиса е, че знак-обект-интерпретант стават изцяло нов знак. В момента правя пълния идиотизъм да преразказвам семиотиката на Пърс в едно изречение. Чрез тази семиотика може да бъде даден пълен отговор на двата ти последни въпроса.

Иван Младенов е единственият българин и изобщо човек със славянско име на "ов", който публикува книга в Рутлидж. Неговата книга е със заглавие "Концептуализиране на метафорите"... КЛИК

---

лошо и го тури на колежката, тфа с фердинанд... три точки ше турга, ь?

Екстри: