Цитат:

---

Въпросната метафора е изцяло агресивна. Кое е несъвместимо с природата, агресивното ни отношението към нея. Правилно ли е да учим децата си да се заканват, да изтръгват Що не, да се заканва на тати с новата косачка че ще го окоси и накълца като тревичката в двора (не че не се случва и това). И Предимно ме интересуват евентуалните последствия отколкото термините които ако не са облечени в методи са си кухо дрънкане. Бъдете Здрави

---

Интересен въпрос. Първо, от него е видно, че предполагаш, че децата биват непременно научени на агресивност, а те самите не я притежават. Това не е вярно. Набъбващият интелект, интелектът в начална фаза на развитие, е неминуемо придружен от прояви на насилие, защото самото негово появяване, появянето на самия интелект, е един насилствен акт върху животинската ни природа. За да се опита да разбере къде свършва животинското и къде започва човешкото в индивида, антропологията например изследва точно формите на начален интелект: маймуните, първобитните племена и децата. При тях агресивността всъщност е най-ясно изразена. Има някакъв документален филм по дискавъри, за който мои приятели ми надуха главата, проследяващ избиването между маймунски родове. Та тези мои приятели твърдяха, че прекомерната агресивност и жестокост не е присъща единствено на човека, а и на животните. Това, което те пропускат да забележат в случая е, че маймуните са животни по-интелигентни от останалите, но недостатъчно интелигентни, за да не се избиват помежду си. Подобни кланета не се случват между сърните, нито между лъвовете

Идентичен е и случаят с първобитните племена, знаеш какво става в Африка, предполагам. Масови кланета.

Не че масови кланета няма и в развитите общества. Но тези масови кланета също са били извършвани във времена, в които са надделявали идеологии, проповядващи завръщането към примитивното, първичното. Подобни идеологии са християнството, комунизма, модернизма, нихилизма.

Та да се върнем на децата:

Децата са едни същества, изключително резистентни на еволюиране и цивилизоване. Всеки опит на родителите да ги принудят да произлязат неминуемо усилва тяхната естествена склонност да се върнат към маймунското

Екстри:

Цитат:

---

Благодаря за подробното обяснение. В детето има агресивност естествено,това е заложено в природата ни. Но ние насочваме енергията на детето, и май ни е по добре тихичко и злобно да къса цветенца вместо весело и шумно да изразява радостта си?! Разбира се има и изключения, но мен винаги ме е интересувал къде е корена на това състояние. В несигурните времена в които живеем родителя е "като в небрано лозе" и какво да даде на децата си:страховете си за утре. Отделно педагогика записват тези които никъде не са приети колкото да не е без хич. Е подобни "даскали" какво ще дадат на децата Това което имат, тоест: апатията,отегчението и досадата. Примери за агресия бол. Имало е, има, и ще има докато трябва,всъщност злото и доброто в света са взаимозависими. Когато някъде се върши добро на друго място се върши зло. Но наш е избора да разбираме какво правим за да предпазим нас и нашите деца от последствията във времето.
Точно в принудата е проблема. Кога принуждаваме? Когато не знаем друг метод. А какво е принудата?Насилие! Но това е напълно закономерно в предвид родителите ни които буквално социализма оставя на "един крак" със материалното. Ами и възпитанието доколкото го има е половинчато. В крайна сметка когато едно дете ревне и получи това което иска то използва този "метод" до откат. Ето и метафората:
"Ще изтръгна този зъб като жилаво цвете" закани се дъщеря ми на клатещото се предно зъбче. Това според мен е само метафора
"Ще се отрони това зъбче както лист от дърво есента"Усмихна се дъщеря ми на клатещото се предно зъбче. А това вече е Философия+метафора

---

Тази метафора е доста сладникава, защото е неадекватна, неверна. Добрата поезия е винаги поезия на истината, не на благопожелателността. Зъбите не падат сами като есенните листа, налага се наистина да бъдат изтръгнати. Добре, че не всички споделят фанатичния ти пацифизъм, иначе нямаше да има хирурзи, зъболекари или градинари. Много хора щяха да умрат от абцеси, спукани апандисити и подобни, а градините щяха да затънат в бурени и нито едно цвете нямаше да има къде да поникне.

Моята дъщеричка я учеха в детската градина да не къса цветята, защото ги боли. И аз я учех на същото - да не скубе листа от храстите, защото ги наранява. Всичко вървеше добре, докато детето не започна да отказва да яде ябълки и моркови, защото ги боляло Казваше също: мамо, няма да ям малките морковчета, защото са бебета.

Този свят е устроен на принципа на насилието. За да се роди следващият момент, умира предишният. За да се роди жената, умира момичето. За да живее един лъв, изяжда сърната. За да живее сърната, изяжда тревата.

Такъв е този свят, и е устроен така, защото просто не би могъл да бъде устроен иначе.

Твоите благопожелания за един идеален, утопичен и нефункционален свят, са всъщност богохулство. Те са една човешка надменност, глуповата вяра, че човекът е способен да измисли по-добра, по-мъдра от божията вселена. Колкото и пъти подобни утопични устройства да са били прилагани на практика, резултатът винаги е бил катастрофален.

Екстри:

Цитат:

---

Този свят е устроен на принципа на насилието...

---

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Този свят е устроен на принципа на насилието...

---

Не би ли могло да се каже, че този свят е устроен на принципа на разума и насилието, колкото и невероятно да звучи това, понякога е част от разума?

---

Не ми звучи невероятно. Виж една стара тема, бях писала в нея за теориите на Емпедокъл:

Любов и Конфликт

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Този свят е устроен на принципа на насилието...

---

Не би ли могло да се каже, че този свят е устроен на принципа на разума и насилието, колкото и невероятно да звучи това, понякога е част от разума?

---

Не ми звучи невероятно. Виж една стара тема, бях писала в нея за теориите на Емпедокъл:

Любов и Конфликт

---

С удоволствие бих видял мнението ти, но малко по-късно... Предполагам не те дразня, когато толкова насилствено те водя към прагматизма...

--------------------

"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте

Екстри:

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Цитат:

---

Този свят е устроен на принципа на насилието...

---

Не би ли могло да се каже, че този свят е устроен на принципа на разума и насилието, колкото и невероятно да звучи това, понякога е част от разума?

---

Не ми звучи невероятно. Виж една стара тема, бях писала в нея за теориите на Емпедокъл:

Любов и Конфликт

---

С удоволствие бих видял мнението ти, но малко по-късно... Предполагам не те дразня, когато толкова насилствено те водя към прагматизма...

---

Мне, прагматиците са ми симпатични. Виж, ако ме беше повел насилствено към Платон, Сократ, Ръсел, Маркс или Сартър, щеше да изядеш една яка философска тупаница по главата


Тея хич не ги деяна. И са като бурените - скубеш ги, скубеш, те пак си поникват

Екстри:

Цитат:

---

След време като натрупаш още ще стъпиш по на високо и погледа става друг.

---

По-високо от Драгалевци не се качвам. По върховете въздухът е разреден и изтребва мозъчните клетки, а на мен си ми трябват

Не знам ти колко нависоко си литнал, но и в открития космос да си се зареял, няма да намериш сладникавия бог, в който си повярвал. Няма го нито в библията, нито в останалите религиозни текстове.

Нека да кажем, че той е някакъв твой си бог-идеал, който ти нашепва да спираш на пешеходните пътеки. Това е похвално. Ако освен това те съветва да не паркираш колата си на тротоара или да не извеждаш кучето си да дриска по улиците и детските площадки, то той наистина е един разумен бог. Подшушни му и ти да не се занимава единствено с тебе, да отиде и да сподели тези мили божии тайни и с останалите.

Това, което ми прави впечатление обаче, е че този твой бог не е толкова едностранно добродетелен и добродушен. Защото доста често те подкокоросва също така и да се заяждаш

Екстри: