ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » Философия

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3343356 - 12.03.2016 12:14 [Re: Живец]

24. Ретроспективно образуване на живота.

Г. Животът сам по себе си е сляп - възвратна сила, една изначална борба за надмощие; борбата за надмощие се отнася към живеца, както пламъкът - към огъня.

В. Въображение (ум, организъм): воля придава въжделение на проявяващи се сили.

Б. Съображение (разсъдък, организмът като човек): искане придава значение на въобразяващи се воли.

А. Преображение (разумът, нечовекът, съм ли? - аз съм рупорът в лоното на живеца): живецът придава смисъл на съобразяващи се искания; аз съм пътят, истината и животът, гледам, без да виждам.

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3343396 - 12.03.2016 19:40 [Re: Живец]

През 1918-та 19-годишният Владигеров написва този свой първи концерт за пиано (и защо ли ще спомена, че през 1924-та г. 26-годишният Гершуин написва "Rhapsody in Blue").





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3343501 - 13.03.2016 13:30 [Re: Живец]

25. Метафората; виж и "Life of Pi": как живее числото пи?

Потокът на живота извира иззад гръб, оттичайки се отвъд хоризонт; и ето че живецът е не само изворът и бездънният и безбрежен океан оттатък, но и руслото, чийто небосвод съм. (Да трансцендираш конвенцията е да херметизираш света; задомяване, което за конвенцията е неразличимо спрямо психоза; и ето в що за контекст Георги Каприев, тоя бездарник, нарича Ницше "болен мозък". Живели ли са в масова психоза древните атиняни преди Сократа? Налудно начинание ли са били маневрите на Алкивиада, а после и на Борджия, "великото Напразно"?)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3344655 - 19.03.2016 15:32 [Re: Живец]

Поставям (на статията) следното подзаглавие: "урок по херметизъм".

Но нека продължа:

26. Морфология на човешкото: манастирът като женско царство.

Долу стените в света на личните пространства! Безостатъчен shopping! Защото нашите крепостни кули, децата, децата... Латинската дума "conventus" значи "манастир", от латинския глагол "convenire", "събирам се", от "com", "заедно" + "venire", "идвам". Същият произход се носи и от термина "конвенция", "условност". Общоприетост, един утвърден в съборност, общуване възглед. Аз питам: що предвид "общественото животно" са чисто човешките мъжко и женско? Та по своя зародиш културите, разбира се, са матриархални, ала културната памет (натрупване, законодателно утвърждаване) е патриархална. Писмеността е паметта на културите: писмовните (сиреч не като викингската) култури затова са обречени на цивилизация, възцаряване на конвенция (-та). Цивилизационен феминизъм се придобива при (не без тоталитарни колизии) изтощаване на патриархата, цивилност, т. е. че жената престава да бъде женствена и силна, щом мъжът престане да бъде мъжествен. Израждане. Конвенционалната смърт настъпва с характерно преображение на мъжко-женското. Що блюстителката на метросексуалността би си помислила за затворник, който се епилира? Че е гей. А за войник в казармата, който се епилира? Че е гей. А за монах, който се епилира? Че е гей. Би било по-добре да смърдят - както навярно е смърдяло Сократовото ложе, дето е лежал Алкивиад. Че гейството няма общо с античната педерастия. Има ли обаче за блюстителката на метросексуалността нещо воистине по-мъжествено от дискотечен звяр, който се епилира! Нов бабаитлък, който по нов начин се манипулира. Мъжествеността на мъжа (патриархатът) се преражда в измерението на извратен, бъден, един вечно актуален, вечно изискващ матриархат ("бъдещето на нашите деца"): там затворите (и дори женските), казармите (и дори женските) и манастирите (и дори женските), доколкото все още не са съвсем окапали, са просто едни презрени латентни оазиси на изконния; да, ние днес тук всички се ширим в женско царство, пълен леш в името на хигиената и препарата. И чувам как блюстителката на метросексуалността бълнува до изнемога мантрите: "мястото на престъпника е в затвора", и че "привилегия на мъжа е да брани Родината", "мисия на духовенството е да възпитава в морал". Кой е престъпник? "Похитителят на деца." Що е Родина? "Нашите деца." Що е морал? "Децата да не просят." Детето - от бъдеще на скъпоценни гаранции - се обръща в скъпоценната гаранция за бъдеще, свещичка в мрака, вселенския. Сократ надви Алкивиада, като си надви над масрафа."Но той (Сократ - б. м.) не беше прав в своите нападки срещу писаната реч. Благодарение на нея Сократ се сдоби - без да е блестял в алено и позлата, без да е водил, властвувал, побеждавал - с един от най-трайните митове, които човечеството произведе: мита за търсещия и мислещ, несломения и несломим Човек." Тъй Вера Мутафчиева завършва своето романно есе "Алкивиад Велики".





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3344966 - 21.03.2016 21:03 [Re: Живец]

Разковничето е там, че живецът не е постулат и че всяко друго изначално положение би било тъкмо постулат на живеца, сиреч житейско. Метонимията: огънят и пламъкът, огънят и пламъкът; пламъкът определено е физичен, нима обаче огънят е, по отношение на пламъка, мета-физичен! Живецът и животът. Тази метонимия е много силна и е непобедима в илюстративно съчетание с употребената в неимоверно мощно понятие дума живец. Затова преведох Хераклит. Преведох току-що и нещо друго - то се отнася за мен, но на полето на любомъдрието:

Чезаре Борджия

(от Пол Верлен,
мой превод от френски,
с допитване до руския превод на Георгий Шенгели)


Тук в тъмен фон потъва пищен вестибюл,
'де бюстът на Хораций, а пък в профил - на Тибул,
мечтаят надалече в снежен мрамор, -
тук, с лявата ръка върху камата, дясната - на хълбока,
в усмивка нежна подкривил мустак,
стои херцогът Чезаре в костюм богат.

Очите - черни, и косите - черни, черно кадифе,
в контраст - сред златния разкош на вечерта -
с на лика матовата бледна красота,
в три четвърти от много тъмно, в обичай
на майсторите от Испания или Венеция,
все портретисти на крале и на патриции.

Нос - треперлив, възтънък, прав. Уста - червена,
тънка и като че шепне
с яростта на издиханието.

Погледът, безизразно вторачен
все напред, и сякаш от старинна фреска,
е чреват от мисли приключенски.

Челото - широко, право, прекосено от бразда,
чутовни начинания навярно се кроят
под шапката кокетна и закичена с перо,
набодено върху пламтящ рубин.

Ако и да ми намерите множество неточности и непохватности, аз все пак преведох стихотворението от френски, заучих, изучих и се опитах да си представя всички думи, фрезеологията, докато стиховете зазвучат и у мен! (Прозвуча ми леко и шеговито, но богато, т. е. като роман на Рафаел Сабатини. Верлен имитира живописване, но с музика вътре.)

Продължавам нататък (и ще се получи така може би цяла книга, живот и здраве):

27. Категорично против категорическия императив.

Преди постъпка (т. е. преди твоя и собствено обществена волеизява): свободен си да се съобразиш с другите хора, бидейки длъжен да действаш съобразно обстоятелствата. Уважение = "вест от другия". Уважението обуславя постъпката. Човек не винаги постъпва. Постъпката, както и простото действие, бива неблагородна или благородна, великолепна. Благородната постъпка би могла да замени неблагородно действие, а благородното действие - да предотврати неблагородна постъпка. Както и обратно. Ала правилна постъпка е немислима; както и неправилна. Що гласи на практика категорическият императив? Длъжен си да се съобразяваш тъй или иначе с другите хора като хора, бидейки свободен да действаш съобразно обстоятелствата. Сиреч свободата, в това деликатно съработване, нелепо се измества (преднамерено) в отношение към обстоятелствата, а дългът - в отношение към хората. Щото само и само да се изведе правило, предвид че при постъпката обстоятелствата са случайност, а хората - необходимост. Морализаторът, нежели моралистът, се нуждае от правило, макар и сетно, макар и трансцендентално; и тъй както свещеникът се нуждае от господ. Ето - догмата се е просветила! А съ-вестта - тя е за моралистите, недораслите до "Закона". Нищо, че моралистът правдиво изразява ситуацията, върху която категорическият императив паразитира, изтощението, отлива. Морализаторът е съвършеният бездарник.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345249 - 22.03.2016 21:06 [Re: Живец]

28. Срещу недомислието на Брентано.

Съзнанието е съзнание за живец, понеже насочеността на пред-ставянето не е фактична, а тъкмо фактообразуваща, живителна; съм ли? Животът преди всичко е съзнание, съзнанието, съзнание за живец; та съзнанието, съзнание за живец, е житейско, обладава организъм, моя организъм, ганглия, в който живецът и животът се сплитат; моят организъм е у мен и аз съм в него. Живецът е огънят на онзи пламък, който наричаме живот. Но що фактически е животът, що фактически е пламъкът? Стечение на обстоятелства за съчетание на атрибути; въжделенията - атрибутите на живота. Брентано, тоя импотент... Съзнанието не е (една безкрайно малка) величина (вектор към "съседна точка", конкретизация на битие), а функция, чиято граница е именно фактичността; т. е. ето че насочеността, битието, е функционална (Sein = Dasein).

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345475 - 23.03.2016 20:30 [Re: Живец]

29. Есенциалното определение за великолепие.

Определихме света като живец и пред-става; всяка промяна принадлежи на пред-ставения свят; светът, ето на, е вечното. Свят обаче светува, доколкото тук и сега имам организъм; т. е. светът е и мимолетното. Има го и го няма. Съм ли? Няма по същество нещо друго освен живително съмнение. Ето и съответния императив: хей, живей опасно! Опасната политика като самоцел - чистата проба великолепие.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345760 - 26.03.2016 09:40 [Re: Живец]

Пояснение (към т. 28).

Съзнанието обуславя фактичността и ето защо фактът (или непонятната представа, виж философския гамбит) не би бил нещо, към което съзнанието, сякаш бидейки от своя страна своеобразен факт, да е фокусирано - фактът невям е в резултат на фокусиране на съзнанието. Т. е. внятността (във факта), бидейки само и единствено моя, собственическа, себична, клони една идея постфактум, доколкото имам организъм; и не че съзнанието е внятно. Внятността, съпровождайки моето съзнание, е вникване в неговата (на съзнанието ми) функционалност, сиреч че съзнанието като понятие представлява функция по представяне - и ето как и живецът изстъпва като понятие. Що е внятност, смисляне? То е, че аз умишлено съзнавам как съзнавам; затваря се в отсамна отвъдност живецът. Съм ли? А ти, по емпатия, си просто организъм, човешки организъм, както моя, едно именително волево образувание; да ме опровергаеш е да се съгласиш с мен.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345814 - 26.03.2016 19:58 [Re: Живец]

Към пояснението.

Съзнателни са единствено организмите; съзнанията помежду си се съобщават емпатийно.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345952 - 27.03.2016 20:06 [Re: Живец]

30. Над пиедестала.

Политестетическият възторг - маранята, в иззад която би следвало да изстъпи Свръхчовекът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 23337

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.03 seconds in which 0.008 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.