ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » Философия

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Изворът
    #3337157 - 06.02.2016 10:31

Образованието

1. Двамина у едного.

Меценатът (от Гай Цилний Меценат) е благородник, колекционерът е s. nob. Невъзможно е да се колекционира образование. Някога ценяха образованието ми, но не ценяха работата ми – и напуснах затова работа. А сега не ценят образованието ми, но пък ценят работата ми. Предпочитам този вариант – защото образованието ми никой не може да отнеме, но да ми отнемат доходите могат. Образованието служи предимно на свободното ми време, не на работата ми. Образование и бизнес не се припокриват.

Двамината взаимно си служат. Войната на философа е да си обясняваш движещите в света сили; философ без образование би бил като воин без оръжие. Ала войната на предприемача е непосредствена, та би било като да се оплиташ в собствената си бойна мрежа, ако пресилено се уповаваш на образованието. Сиреч философът смисля, а предприемачът движи.

Животът на човек се води по смисъл. И хубаво би било да ти доставя радост всяко нещо, чрез което виждаш смисъл да живееш; и добре би било да чувстваш отговорност към всяко нещо, в което влагаш смисъл да живееш; и правдиво би било да те прави полезен всяко нещо, от което черпиш смисъл да живееш. И все пак не че просто, макар и човешки, живееш – животът не носи смисъл. Радостта, отговорността, полезността – те не раждат смисъл.

Предприемачът е овълчен. Но от’де иде любомъдрието? Иде оттам, от’дето иде и животът – иде от живец.

Малцина са повече философи; и малцина са повече предприемачи. Повечето люде са в това отношение неутрални.

Аз съм философ.

2. Познание без богове и без господ.

Две цели тук на познанието: печелене на пари е едната; философско осмисляне на свободно време е другата. И съответно два инструментариума: професионална квалификация е единият; образование е другият. Общата методологическа предпоставка на двете се свежда до основно обучение (грамотност).

Два типа аморални, в съответствие, люде: образованият човек трябва да може да си изкарва с голо образование прехраната, а професионално квалифицираният – да може да държи един философски тон в живота.

И ето че философът – повече или по-малко даровит – се нуждае от предприемача, за да се прехранва, но не и за събеседник. Предприемачът – повече или по-малко даровит – се нуждае от философа за общественото си оправдание, но не и за бизнес-партньор. Симбиоза.

Постмодерната власт на гражданско общество, осигурявайки методологически грамотността, трябва да гарантира и среда за пълноценно битуване на симбиозата, вместо просто да „служи“ на бизнеса и политическата коректност. Т. е. гражданската власт не бива да се представлява от образователното съсловие, а от (надпознавателно) съсловие на моралисти, казва философът.

Щастието – лично и обществено – от платения труд иде от това да обичаш работата си; а от въжделенията – от свободата на словото.

Любомъдрието

1. Нещото.


Кант: гносеология.

От това, че мога да си представя нещо, но не мога да си представя Нещото следва, че разполагам с не повече от определение за наименованието „не-що“ – че не е ни-що, – а не че не ми остава да сторя друго, освен да се напъвам да мисля що въобще е нещо.

Шопенхауер:

– онтология; и ето в що ми се отдава най-общо мисленето: че нещата съще-ствуват тъкмо чрез това, че са представи, нежели сами по себе си; т. е. Нещото – ала извън догма – е нещо, което ми се иска изобщо да помисля (аз съм рупорът в лоното на живеца);

– естетика: въдворение на съществуване; щом нещо, което толкова живо си представям, възприсъства, то се ознаменува в символ, представлявайки идея;

– етика: свободата – това е волеизявата; индивидът е свободен, щото да действа по своя воля, сиреч именно да действа; иде реч тъкмо за свобода на волеизявата, не за някаква си обесническа свобода на волята.

Извлечение: понятност не съществува – съществува се чрез нея, та понятията (абстрактните представи, абстракциите, тъждествата, предметите на логиката) са с гносеологичен произход и онтологично приложение; крайността съществува – бъде се в нея, та определенията (предметите на математиката) са с онтологичен произход и гносеологично приложение; какво е проумял Чезаре Борджия? – че две плюс две е четири и че господът не е това, което пише за него в Библията. Забележка: математическата логика се занимава с логически формулировки.

2. Светът земно.

Аз съм рупорът в лоното на живеца: че живец светува собствено по структурата „ядро-мантия-кора“, и ето как.

А. Ниско ниво:
живителна рефлексия: интуиция за сила (гносеология) -> музика, присъствие на силата (естетика) -> образуване на силата (онтология); – представа: труп, „кора“ (гносеология) -> тяло (присъствие на трупа), архитектура, изобразително изкуство (естетика) -> материя (протагонизъм: онтология).

Б. Средно ниво:живителна рефлексия: интуиция за воля (гносеология) -> драма, присъствие на волята (естетика) -> образуване на волята (етика); – представа: индивид, „мантия“ (гносеология) -> душа (присъствие на индивида), изобразително изкуство (естетика) -> емпатия (протагонизъм: етика).

В. Високо ниво:
живителна рефлексия: интуиция за искане (гносеология) -> поезия, присъствие на искането (естетика) -> образуване на искането (философия); – представа: аз, „ядро“ (гносеология) -> дух (присъствие на аза), изобразително изкуство (естетика) -> език (протагонизъм: философия).

3. Лично.

Личното местоимение в българския език, I л., м. р., ед. ч., първичната форма (т. е. въпросително-утвърдителното спрежение):

– именителният падеж: „кой – аз (ли)“;

– винителният падеж (и възвратно + кратко): „кого – мен (-е) ме/ себе си се (ли)“;

– дателният падеж (и възвратно + кратко): „кому – мене ми/ себе си си (ли)“;

– родителният падеж (и възвратно + кратко): „чий – мой ми/ свой си (ли)“.

Степените на уличаване: (I) „кой си? – аз“; (II) „кого си? – себе си“; (III) „кому си? – себе си“; (IV) „чий си? – свой“. Личността е своя, тя не е собствено свобода, тя гравитира около свободата на извержение.

Фихте: азът става не-аз, за да бъде аз. Прото-Хегел. Положение (теза): аз съм себе си; отношение (антитеза): аз съм себе си за себе си; притежание (синтеза): аз съм за себе си свой. Личната номия (аз) се превръща в лична антиномия (свой), личността. Т. е. нахлува през пролома отвъдното – интуиция за живец (Шопенхауер). Не иде реч за спекулативно развитие, а за разпад, падежно опосредстване. Именителното (Кант) единство на аза стои върху подпочвени води.

4. Дънземята.

Родната реч предлага кладенец, през който любомъдрието – изтървайки из ръка летателния балон на информатиката – да се спусне към долната земя по въжето на граматиката.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Допълнение
    #3337367 - 07.02.2016 10:43 [Re: Живец]

Любомъдрието започва с разбирането, че интуитивно и конкретно мога да си представя нещо, но не и Нещото; и завършва с прозрението, че в последна сметка Нещото се оказва извън догма и представа.

Гносеологията на ниско ниво е възприятийна, т. е. по времепространствена причинност.

Гносеологията на средно ниво е въжделителна, т. е. по времепричинност.

Гносеологията на високо ниво е по значения, т. е. множествена причинност, ко-нотативна причинност. (Множество значения е понятно с-мислово и се определя при-значно.)

Чистата причинност - това е логиката.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Добавка
    #3337462 - 07.02.2016 20:51 [Re: Живец]

Времето, пространството и причинността не са понятия, а компонентите на формите на представяне и не могат да бъдат представени иначе освен определително, т. е. чрез математически предмети.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Уточнение
    #3337647 - 08.02.2016 20:14 [Re: Живец]

- Да помниш нещо (и вкл. себе си) е да си ин-формиран с него. (Ко-нотативната причинност = информационно поле.)

- Етиката е средно ниво онтология, а философията - високо.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Tanya.

***

Регистриран: 19.10.2008
Мнения: 15277
Re: Уточнение
    #3337648 - 08.02.2016 20:18 [Re: Живец]

E ли е изворът интерпретация?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Уточнение
    #3337652 - 08.02.2016 20:38 [Re: Tanya.]

Любомъдрието, в начертаната в статията рамка, интерпретира живота; животът и любомъдрието са с общ извор - живеца.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3337809 - 09.02.2016 20:45 [Re: Живец]

5. Разчовечване.

Одушевена материя = организъм; емпатията е организмова. Одухотворен организъм = човек; езикът е човеков (речта). Материалните взаимовръзки са на физично, химично и биологично ниво (от долу нагоре). Та организмът принадлежи на биологичното. Т. е. непосредствената причина за разрушаване на организъм е материална. И ето че щом някому умре тялото, умира същевременно и съответното човешко същество. Моят организъм обаче не е одухотворен - той е едно животно; духът съм аз, аз не съм човек, аз съм рупорът в лоното на живеца и разговарям от нечовешка позиция: че живецът ме поражда пряко.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3338151 - 10.02.2016 21:48 [Re: Живец]

Моят организъм ми е подопечен, душата и аз привиждаме през тялото, ако и чрез трупа - привиждаме съответно в материята наоколо душа и дух; и дотолкова т. нар. организми, освен моя, присъстващия, съучастват в представата, без да би могло да им се дава сметка, че съучастват именно в представа.

Забележка: доколкото може да се говори за свобода (етика) вместо за инстинкт, дотолкова иде реч за свобода на волеизявата, не за някаква си свобода на волята. Поведението - било по инстинкт, било по свобода - е волеизява, нежели силова проява, т. е. намира се в контекста на емпатията, не на материята. Бихейвиоризмът и персонализмът са двете страни на една и съща фалшива монета.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3338460 - 11.02.2016 20:10 [Re: Живец]

6. Антропология.

Аз съм Философът. Химията е физиката на взаимодействащите си атоми, а биологията - физиката на душата (например на някой робот). И нека кажа и за етиката нещо. Категорическият императив е свободата на делегиращия се в отговорност човек. "Свободна воля" ми звучи в етически аналог на "произволна сила", чиято "слука" би била в съпосочие с другите - все тъй произволни - сили в стълкновението. Отлив на живец; инертният Човек (с гл. б.) се бои от хаоса от отломките на въжделения, заемайки "отговорна позиция". И е още по-лошо, ако не се бои, па "му е изтървал края". Политестетиката - еманацията на любомъдрието: Чезаре Борджия през погледа на Ницше.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3338767 - 12.02.2016 23:22 [Re: Живец]

Попълнение:

- Нека първо се уточни що е непонятна представа: само моята представа е понятна, понятието "непонятна представа" се съдържа в понятието "организъм"; понятност = онтологизация и ето защо цялата гносеология, понеже аз говоря, се изговаря в условно наклонение на 1 л. ед. ч.

- Възприятията не съдържат друго освен усещане (интуитивна конкретика на ниско ниво); та нищо не се съдържа в материята (интуитивна абстракция на ниско ниво). На средно ниво съответствие на усещането е чувството, а на високо - разбирането.

7. Поканата.

Начинът да ме опровергаеш е да се съгласиш с мен.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3338940 - 14.02.2016 08:19 [Re: Живец]

Философският гамбит

Черните, Шопенхауер, "Ш", постигат в приет гамбит мат в три хода срещу белите, Кант, "К":

Ход 1
К: Аз мисля.
Ш: Който мисли, съм аз, понятието е мое понятие.

Ход 2
К: То е самата същност на представата, а тя е моята представа.
Ш: И ето че понятието за организъм, съществото, би следвало да обитава една възвратна представа, своя представа, непонятна, каквато междупрочем следва да се съдържа и в моя организъм.

Ход 3
К: Мисля, следователно съществувам.
Ш: Вместо "доколкото мисля, дотолкова съм съществен".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339071 - 15.02.2016 21:35 [Re: Живец]

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Tanya.

***

Регистриран: 19.10.2008
Мнения: 15277
Re: Изворът
    #3339079 - 15.02.2016 21:56 [Re: Живец]

Цитат:

Философският гамбит

Черните, Шопенхауер, "Ш", постигат в приет гамбит мат в три хода срещу белите, Кант, "К":






Е то нали "Ш" написал:
"Изкуството винаги да бъдеш прав. Еристична диалектика"

->...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339209 - 16.02.2016 21:14 [Re: Tanya.]

8. Видиотяване (писмо към един приятел).

Нима си само организъм? Не си… Организмите, без да си имат понятие, живеят, принадлежат на света, светуването, светуването на живеца, но и участ-ват; аз обаче, бидейки рупора на живеца, принадлежа на света не повече, отколкото си имам понятие; не участвам иначе освен посредством моя организъм, тоя разсилен идиот… Нямаш си понятие. Или… Ах, понятността е моята непревземаема крепост, чийто троянски кон се нарича Съгласие с мен! Анти-участ. Горко ми, горко ми! Душата ми, приятелю, се къса заради теб, къса се от теб. Да ти… To be or not to be. Release me, set me free!… При Borgia! Cesare Borgia!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339427 - 17.02.2016 21:37 [Re: Живец]

9. Възвратът (= погледа на Ницше, понятието за любомъдрие, Философа, абсолютната гл. т.).

Те, човеците, са организми, същества; аз, бидейки си нечовека, виждам ги, човеците, през моя (идиотски и разсилен) организъм като че през очила за близост, онасъществяване, понеже тъй и инак все участвам аз в света посредством моя организъм, нежели през него. (Ах, понятността - непревземаемата моя крепост и затвор мой!) Че сега е вечността: как аз - по хранеща се в несъгласие повеля - съм ни жив, нито умрял; и не че с теб не съм съ-гласен, ала с твоето твърдение за "принципното Аз" и разказа за "битието на Човека".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339763 - 19.02.2016 20:46 [Re: Живец]

10. Ганглий у Светата троица.

Живецът, осветувайки се, се състои в това, че съществувам, т. е. че тук и сега аз, битийстващият, имащият си понятие, нечовекът, духът, самият Философ, рупорът, езиковият протагонист, без да съм същество, имам "в ръце" - и не би могло да бъде друг някакъв, - имам не какъв да е, но мой свой - идиотски и разсилен - организъм, чрез което същество съ-участ-вам с организмите, съществата, и най-вече човешките. Човешкото същество, в своя културен кошер, макар да си няма понятие, едно свое битие, освен че, разбира се, е одушевено, е, за разлика от пчелата, и одухотворено, сиреч речовито и означава с разбиране, и се, значи, ин-формира (= помни), и затова усреднява (= категоризира), и ето как като че ли абстрахира, и дотолкова може да променя с натрупване, и дотолкова също така може да разговаря с мен и аз - с него, теб - човешкото същество, ти. Ала аз не съм човек, щях, пиейки непосредствено от живеца - щях да бъда свръхчовек, ако можех да съм същество. И следва също да кажа, че понятността, а тя е битието, се схваща математически, та с нея - и самите компоненти на представяне, т. е. времето, пространството и причинността. Човекът (с гл. б.) собствено е математиката.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339856 - 20.02.2016 10:57 [Re: Живец]

11. Да разкажеш играта.

Личността съществува; но да съществуваш лице в лице, нежели същностно, е да имаш организъм; организмът е одушевена, плюс опция за одухотворена, материя, сиреч е една виртуална, една споделима навън вътрешност, едно същество; съществото въобще е понятието за организъм и дотолкова организмът съдържа своя представа, без да си има понятие от това; та ти си организъм и затова не си личност; аз имам организъм и затова съм самата личност; ти, в своя защита, не би могъл да кажеш друго, освен че личността я има, но не съществува и че дотолкова си личност; и ето че си изработих едно лично, едно морално основание да бих ти отвърнал "върви на майната си"; и си мисля: личност ли ще провокирам или одухотворен организъм? "Който не разбира от дума, той ще разбере от бой", пише Шопенхауер. "И преди всичко войната", пише Ницше. Това, очевидно, не е снобски финес, нито обаче софистика - това е шахмат, стил. Аз, съществувайки, се плаша и от сянката си. Какво е искал да каже Чезаре Борджия? "Аз, съществувайки се, плаша и от сянката си." Т. е. аз казвам, че ако можех да съм същество, щях - пиейки непосредствено от живеца, - щях да бъда свръхчовек. "Zu Bett. Heftigster Anfall. Ich verachte das Leben. F. N." (Нем., 25 август 1882, Tautenburg, Ницше към Лу Саломе: "В леглото. Убийствен пристъп. Презирам живота. Ф. Н." Мой превод.) Надпис, който поставям под портрета на художника Алтобело Мелоне от 1513-та г., изобразен е Чезаре Борджия.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339921 - 21.02.2016 10:10 [Re: Живец]

12. Да мислиш.

Людете, освен възприятия, имат и въжделения; и споделят и възприятията си, и въжделенията си чрез мен; но при людете мислене = изчисление; мислят сънно и дотолкова се различават в това отношение качествено спрямо компютрите, т. е. компютърът е еманация на Човека (с гл. б.). Да мислиш е да си коренният главен герой в езика - та това съм аз, личността, рупорът в лоното на живеца.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Tanya.

***

Регистриран: 19.10.2008
Мнения: 15277
Re: Изворът
    #3339962 - 21.02.2016 17:04 [Re: Живец]

Цитат:

12. Да мислиш.




Човек мисли картинно.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3339977 - 21.02.2016 17:57 [Re: Tanya.]

Сън + изчисление = картина ("картинно мислене"). Съгласен съм. ("Картинно мислене" намирам за находчиво название и, хм, много женско.)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3340311 - 22.02.2016 20:35 [Re: Tanya.]

13. Да сънуваш.

Фразите не са мехурчета, които от съсъда с нега духовито да изпускаме с тръбички и които да се пукат после върху носовете ни, за да усещаме аромата на битието. Та фразите са утайка, предвид която се избистря понятност; а зад понятността стоя аз, рупорът на живеца, аз, деепричастният, аз, изконно маниакалният! Животът във философски хоризонт е сън, ала не всичко в живота са сънища. Що е автентика? Псувня по време на съсичане. Т. е. останалото е конвенция; людете не улавят своята изначална сънност и се позовават на сънищата си относно битие (в домогване до битие). Резултатът е математически, е онтоконвенционален, хуманистичните въжделения - в отлива на живец - му се противят... Благородният човек-хищник е автентичен, проумявайки (в значещо разбиране), че две плюс две е не другаде, а воистине четири; и също че господът не е това, което пише за него в Библията (и в другите свещени или макронаучни книги). Приливът на живец се домогва до надмощие. Същото - в прилив на ресентимент, живителен нагар - върши и тарикатът или обиденият от живота; но го вършат извън присъщо великолепие.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3340502 - 23.02.2016 20:44 [Re: Живец]

14. Метонимна дедукция.

Представата постулира съдържание. Живецът не е съдържанието, а самата представа. Представата е всъщност живец. Представата е животът. Значенията не съдържат друго освен разбиране. Та разбирателството е, значи, функция на живота, мирът - на войната. Нима е софизъм, че живецът е самият живот и че животът всъщност е живец? Пламъкът е стечение на обстоятелства; огънят е самият пламък, самото стечение на тези обстоятелства; и ето как пламъкът всъщност е огън.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Tanya.

***

Регистриран: 19.10.2008
Мнения: 15277
Re: Изворът
    #3340626 - 24.02.2016 17:14 [Re: Живец]

Цитат:

Представата постулира съдържание...




Илюзия.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3340658 - 24.02.2016 20:16 [Re: Tanya.]

15. Наука и догматика.

Илюзията спада към въжделителните представи и съдържа (постулира) чувство. Особеното при илюзията е, че подменя възприятието: имаш чувството, че възприемаш. Илюзията над илюзиите е реализмът. Наука = математически реализъм (занимаващ се с ейдетизма, парейдолиите и т. н., като обяснения, вместо с илюзията); всеки друг реализъм би бил догматичен. Великолепната петорка, юмрукът в мутрата на реализма: Кант - средният пръст; Лок - кутрето; Бъркли - показалецът; Хюм - безименният; Шопенхауер - палецът. Реализмът е съчетанието на априоризъм, сенсуализъм, обективизъм, абстракционизъм и интуитивизъм. Шопенхауер прибавя към трансценденталния априоризъм на Кант диференциалния сенсуализъм на Лок, субективния обективизъм на Бъркли, емпиричния абстракционизъм на Хюм и своя аксиологичен интуитивизъм, за да дискредитира реалията.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Tanya.

***

Регистриран: 19.10.2008
Мнения: 15277
Re: Изворът
    #3340661 - 24.02.2016 20:35 [Re: Живец]

Цитат:

15. Наука и догматика.



Ейдетизъм. Парейдолии.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3340664 - 24.02.2016 20:41 [Re: Tanya.]

Да, следва да се допълни, че (бидейки научни обяснения) парейдолиите и ейдетизмът са подопечни на науката (математическия реализъм), не на любомъдрието.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3340927 - 25.02.2016 20:41 [Re: Tanya.]

16. Действителност.

Действителност е, при положение че възприемам в съпровод с разбиране, щото други организми да биха възприемали в съучастие с мен, вместо просто да имам чувство, че възприемам. Ала това, което в одухотворение е категоризация (означаване с разбиране -> ин-формиране -> усредняване -> наричане) е в одушевление инстинкт (въжделение "зад кадър"); и ето доколко птицата се плаши от плашилото.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3341159 - 26.02.2016 20:19 [Re: Живец]

17. Характерът и свободата.

По характер материята, в субординация, бива отелесена матерно (ниско ниво), одушевена емпатийно (средно ниво), одухотворена съречево (високо ниво). Телесният характер е свойствен (типичен), душевният - поведенчески (родствен), духовният - изборен (виден). Сила се представлява свойствено, а воля се изявява поведенчески; а пък искане се изразява изборно. И ето свободата: волеизява в изборен контекст. Т. е. характерът е онова, което субординационно удържа монада. Имам характер, доколкото имам организъм. Нечовек с човешки характер - досущ Иисуса Христа. Повярвай ми, Heavy Metal is the Law!






Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
ЦИКЛОФРЕНИЯ
    #3341234 - 27.02.2016 09:28 [Re: Живец]

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.

(Във връзка с темите "Деепричастието" и "Хераклит от Ефес, фрагментите".)

Аз не дишам

Аз не дишам;
храня се,
за да гладувам;
отрови ме
със сардониката на усмивката си
и ще бъда сит;
и удави ме
в океана на очите си
и не ще бъда жаден;
задуши ме
в еуфорията на косите си
и ще поема дъх,
ще дишам!
Аз не дишам...
Аз... В дъжда зората пра,
оригна се, простря
над заден двор дъгата:
седмоярка сивота -
с боичките на своята душа
попълних я.
Че що са без поезия очите
или без очи поезията!
Бездна.

Нали?

И кореспондира със следната популярна песен:




Както и с едно стихотворение на Рилке към Лу Саломе, от 1897-ма (мой превод през руски, превода на Немировский):

“Без теб живот аз нямам на земята:
губя слух - но все едно! - ще чувам;
гасне зрението ми - ще виждам все по-ясно;
тичал без крака бих - но ще те догоня;
и езика отрежи ми! - с устни ще се вричам;
и ръцете изтръгни ми! - със сърце ще те прегърна;
и разбий сърцето ми! - пак мозъкът ми ще пулсира
в отговор на теб, о, милостива!
И обхване ли ме пламък,
огънят на любовта ти,
то аз теб в кръвта си ще умия!”




Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Re: Изворът
    #3341376 - 28.02.2016 12:01 [Re: Живец]

Наскоро изчетох "Борджиите" на Дюма. Ч.Б. е запленяващ образ и постоянно го асоциирам с Жокера (от филма "Черният рицър"). Представям си го като подобие на луд учен. Лошите герои са по-харесвани от добрите. Като малък исках да бъда Жокера, а не Батман.

P.S. Какво е разсилен? Всмисъл на получил сила, сдобит със сила?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3341381 - 28.02.2016 12:25 [Re: Алвар]

Важното тук е да стане ясно защо злите герои често очароват. Та злото (ако е достатъчно) у един герой неутрализира моралната окраска на героизма на този герой, за да лъсне (щом е налично) пленителното. Ако ли пък героят, в значение на протагонист, е завършен злодей, злото не би било в оспорващо отношение към протагонизма, доколкото злодеят е (би бил, с присъщото му зло) положен тъкмо като протагонист, положително, нежели като антагонист. И ето как злодейството не би затъмнило едно отнапред обладавано обаяние (силно присъствие). Или, както пише относно Чезаре Борджия Грегоровиус, "мъжествеността и енергичността, с които се отличават постъпките му, макар и ужасни, извикват понякога възхищение заради силата" (цитирам по Роберто Джервазо, "Борджиите", превод Б. Христов). Мигар може да бъде убедителен един филм или книга за политиката на италианския ренесанс, ако Чезаре Борджия е представен като антагонист! (И затова хуманитаристите избягват да обговарят политиката на италианския ренесанс и подчертават антуража, изкуството.)

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3341428 - 28.02.2016 17:51 [Re: Живец]

Забележка: правдиво ли би било да се говори за някаква политика, провеждана от Третия райх? Политиката не е нечие постъпление, тя се състои от замесени до цялост постъпления. И ето с какво наум се обоначават на английски mathematics, physics, politics и пр. - множествените числа на "дисциплините". Политиката на италианския ренесанс е едно точно такова островно множество; докато Третият райх допълва антагонистически до цялост една вече световна политика.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3341451 - 28.02.2016 20:13 [Re: Живец]

Корекция: "обоЗначават".

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3341608 - 29.02.2016 20:27 [Re: Живец]

18. Истината (да вярваш в нищо).

Бидейки (една необходима) догма над догмите, т. нар. висш разум не би могъл, щото воистине да се принципиализира; науката, предпоставяйки познавателния принцип (времето, пространството и причинността), не би могла, щото воистине да бъде; т. е. двете вървят едно към друго, без да биха могли да се срещнат и докажат истината. Ала що е истината? Сетното конвенционално изискване: изискването за анихилация. И нуждае ли се истината от доказване? Да, защото ресентиментът иска да живее: да живее и да властва. Нихилизмът се нарича наукоучение (Човек с гл. б.). Битието тъй или иначе иде да замести боговете.

Любомъдрието е неуязвимо - уязвимо е неговото участие (жертва в името на свръхчовека). Нима съм нищо, макар и нищожество? Един-единствен стрък мислеща тръстика, мъничко смешничко пламъче сред безброй светила във всемирната панихида на прогреса. Че господът е мъртъв и лежи посечен в наукоучителната спекулация, и с изтекла кръв. Ах, нека грейнат полилеите тук, в дворцовата бална зала; и стига с тоя Шопен! Мъртви са всички богове! Духът излезе от бутилката; възторгът разчупи всяка мяра! Борджия! Чезаре Борджия!

Поборниците срещу нихилизма наричат "човешко битие", "истина" самия процес на конвенционализация, забравяйки догматически предусловието: математическата предметност, тя разграничава предезиково общуването от сдушването и предопределя конвенционалността (пасището, гдето със или без богове човешкото стадо обитава).

(Парафраза към моето есе "Казана дума".)

"Vexilla regis" ("Кралски знамена") е велик християнски латиноезичен литургичен монодичен химн, написан - в текст и мелодия (в 10 куплета) - от меровингския епископ на Поатие Venantius Fortunatus (530 - 609-та г.) и е изпълнен за пръв път на 15-ти ноември’ 569-та г. по време на процесия от Тур докъм манастира Свети кръст в Поатие. Но са канонизирани 7 от тях. През 1581-ва г. Томас Луис де Виктория (1548 - 1611-та г.), придворният композитор на Филип II Испански (1527 - 1598-ма г.), го аранжира за четири гласа. Прилагам Франц-Листовата интерпретация (за пиано), в изпълнение на Александър Джорджевич:






Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3341915 - 02.03.2016 20:16 [Re: Живец]

19. Конвенция и великолепие.

Живителният въпрос: "Съм ли?" Той гарантира безучастност и несъщественост на моето оценъчно наблюдение и произнасяне, доколкото съм рупорът в лоното на живеца. Възторгът пред великолепието - да целунеш останалата половина на света (моят организъм принадлежи на останалата половина на света; живецът се състои тъкмо в това, че тук и сега имам организъм).

Моралният сюблим е еманация на конвенцията. Великолепието трансцендира конвенцията. (Героизмът е сплав от великолепие и морален сюблим.) Свръхчовек би било същество, внятно относно своето действително (виж по-горе що е действителност) великолепие (суета сама по себе си), т. е. ако (например) Чезаре Борджия, при все антуража, бях аз (който иначе не съм съществен). (Под "внятност", "вменяемост" психологията разбира разбиране, нежели да смисля "понятност".)






Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3342164 - 04.03.2016 11:13 [Re: Живец]

20. Що значи с мисъл (да теглиш чергата към себе си).

Отговориш: "Си, аз не съм." Запитам: "Съм ли?" И продължавам: да с-мислиш е да ме опровергаеш; да ме опровергаеш е да се съгласиш с мен; да се съгласиш с мен е да ми повярваш; да ми повярваш минава неминуемо през възможността да псуваш: - Съм ли? - ... ли му мамата! И казваш "... ли му мамата". Но замисляш ли се, че човек всъщност псува възможността на битие, отрича абсолютно възможността на битие: - Е ли, че е така? Съм ли? Но защо пък те псувам аз? Аз псувам твоето упорство към някакво си "наше". - Съм ли? - Съм ли?





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Grim

***

Регистриран: 13.04.2007
Мнения: 21886
Re: Изворът
    #3342233 - 04.03.2016 20:17 [Re: Живец]

що го изтри бе, злия папагал, увиснах за методиус - гения - си спомням





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3342366 - 05.03.2016 21:59 [Re: Живец]

21. Нещоцена (прилив на живец отсам).

Както и с естетически или етически оттенък. (Например една изцяло етическа нещоцена, един ресентиментален отсамен прилив на живец: да се причислиш към останалата половина на света в преклонение пред моралния сюблим, оттатъшния ресентиментален прилив на живец, където междупрочем достигат предел на надмощие и тарикатлъкът, множествено, и обидата от живота, поединично. И ето че завършен човек би било същество, внятно относно своята действителна морална сюблимация, дълг сам по себе си.)

Внятност = оценяване = битие. А пък понятие = оценка. А пък смисъл = себеценност. А пък значение = ценност = конвенция = нищоцена (един просто човек, отлив на живец въобще).

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3342412 - 06.03.2016 11:44 [Re: Живец]

22. Между живота и смъртта.

"Битие и време".
Примерът на Хайдегер с катедрата (виж Кънев, А., "Хайдегер и философската традиция", II, 7, цитата): че най-вече е трибуна и след това - сглобка, т. е. че едно нещо е преди всичко функция и после - конструкт, иде, щото (съвсем в реда на нещата) да рече, че възприятията (времепространствената причинност) са по-чужди от въжделенията (времепричинността) и че в близост нещата... (грешка!), видите ли, светуват (битиета в света) и едва на втори план се разставят в светова принадлежност. Обаче чии са и възприятията, и въжделенията Хайдегер строго не пита и ето защо не съобразява, дето въжделенията също принадлежат на света. Битие в света (битие за себе си): аз съм рупорът в лоното на живеца -> внятност (прилив на живец отсам, оценяване, внятно възприятие): битие на света; и нищо "иззад", понеже живецът "там" се затваря в отвъдна същност (битие в себе си). Да бъдеш = да не бъдеш; да не бъдеш = да бъдеш. "Битие и нищо". "Живец" Сартр, кастратът, евфемизира с "абсолютна свобода на личността", а "организъм" - с "обществена роля". "Хамлет". Да бъдеш или да не бъдеш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3342779 - 08.03.2016 20:23 [Re: Живец]

Продължаваме ли?

23. Зрелостта да се изцепиш.

Ако не искаш животът да те мачка, трябва да си антихуманен, да, много силен или много хитър; много смел или много търпелив; или пък - най-сетне - да умееш да се лишаваш (много умен). Другото е просто бунт, нежели искане, е "инстинкт за свобода", е отсъствие на дух, е едно указващо метафизичен изход възпаление на душата. Да ти е широко около шията да възкликнеш "уродска работа" - да, ето това е предпоставката за свобода! "'Ба си ръките, чо'ек!" Конвенцията - метафизичната установка, а конвенционалната сигурност - обстоятелството за свобода. И ето - консумативизмът е хуманизъм. Хуманизмът - аз съм и човек - заслужава моята радост; злорадство, "заслужена радост".





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3343356 - 12.03.2016 12:14 [Re: Живец]

24. Ретроспективно образуване на живота.

Г. Животът сам по себе си е сляп - възвратна сила, една изначална борба за надмощие; борбата за надмощие се отнася към живеца, както пламъкът - към огъня.

В. Въображение (ум, организъм): воля придава въжделение на проявяващи се сили.

Б. Съображение (разсъдък, организмът като човек): искане придава значение на въобразяващи се воли.

А. Преображение (разумът, нечовекът, съм ли? - аз съм рупорът в лоното на живеца): живецът придава смисъл на съобразяващи се искания; аз съм пътят, истината и животът, гледам, без да виждам.

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3343396 - 12.03.2016 19:40 [Re: Живец]

През 1918-та 19-годишният Владигеров написва този свой първи концерт за пиано (и защо ли ще спомена, че през 1924-та г. 26-годишният Гершуин написва "Rhapsody in Blue").





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3343501 - 13.03.2016 13:30 [Re: Живец]

25. Метафората; виж и "Life of Pi": как живее числото пи?

Потокът на живота извира иззад гръб, оттичайки се отвъд хоризонт; и ето че живецът е не само изворът и бездънният и безбрежен океан оттатък, но и руслото, чийто небосвод съм. (Да трансцендираш конвенцията е да херметизираш света; задомяване, което за конвенцията е неразличимо спрямо психоза; и ето в що за контекст Георги Каприев, тоя бездарник, нарича Ницше "болен мозък". Живели ли са в масова психоза древните атиняни преди Сократа? Налудно начинание ли са били маневрите на Алкивиада, а после и на Борджия, "великото Напразно"?)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3344655 - 19.03.2016 15:32 [Re: Живец]

Поставям (на статията) следното подзаглавие: "урок по херметизъм".

Но нека продължа:

26. Морфология на човешкото: манастирът като женско царство.

Долу стените в света на личните пространства! Безостатъчен shopping! Защото нашите крепостни кули, децата, децата... Латинската дума "conventus" значи "манастир", от латинския глагол "convenire", "събирам се", от "com", "заедно" + "venire", "идвам". Същият произход се носи и от термина "конвенция", "условност". Общоприетост, един утвърден в съборност, общуване възглед. Аз питам: що предвид "общественото животно" са чисто човешките мъжко и женско? Та по своя зародиш културите, разбира се, са матриархални, ала културната памет (натрупване, законодателно утвърждаване) е патриархална. Писмеността е паметта на културите: писмовните (сиреч не като викингската) култури затова са обречени на цивилизация, възцаряване на конвенция (-та). Цивилизационен феминизъм се придобива при (не без тоталитарни колизии) изтощаване на патриархата, цивилност, т. е. че жената престава да бъде женствена и силна, щом мъжът престане да бъде мъжествен. Израждане. Конвенционалната смърт настъпва с характерно преображение на мъжко-женското. Що блюстителката на метросексуалността би си помислила за затворник, който се епилира? Че е гей. А за войник в казармата, който се епилира? Че е гей. А за монах, който се епилира? Че е гей. Би било по-добре да смърдят - както навярно е смърдяло Сократовото ложе, дето е лежал Алкивиад. Че гейството няма общо с античната педерастия. Има ли обаче за блюстителката на метросексуалността нещо воистине по-мъжествено от дискотечен звяр, който се епилира! Нов бабаитлък, който по нов начин се манипулира. Мъжествеността на мъжа (патриархатът) се преражда в измерението на извратен, бъден, един вечно актуален, вечно изискващ матриархат ("бъдещето на нашите деца"): там затворите (и дори женските), казармите (и дори женските) и манастирите (и дори женските), доколкото все още не са съвсем окапали, са просто едни презрени латентни оазиси на изконния; да, ние днес тук всички се ширим в женско царство, пълен леш в името на хигиената и препарата. И чувам как блюстителката на метросексуалността бълнува до изнемога мантрите: "мястото на престъпника е в затвора", и че "привилегия на мъжа е да брани Родината", "мисия на духовенството е да възпитава в морал". Кой е престъпник? "Похитителят на деца." Що е Родина? "Нашите деца." Що е морал? "Децата да не просят." Детето - от бъдеще на скъпоценни гаранции - се обръща в скъпоценната гаранция за бъдеще, свещичка в мрака, вселенския. Сократ надви Алкивиада, като си надви над масрафа."Но той (Сократ - б. м.) не беше прав в своите нападки срещу писаната реч. Благодарение на нея Сократ се сдоби - без да е блестял в алено и позлата, без да е водил, властвувал, побеждавал - с един от най-трайните митове, които човечеството произведе: мита за търсещия и мислещ, несломения и несломим Човек." Тъй Вера Мутафчиева завършва своето романно есе "Алкивиад Велики".





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3344966 - 21.03.2016 21:03 [Re: Живец]

Разковничето е там, че живецът не е постулат и че всяко друго изначално положение би било тъкмо постулат на живеца, сиреч житейско. Метонимията: огънят и пламъкът, огънят и пламъкът; пламъкът определено е физичен, нима обаче огънят е, по отношение на пламъка, мета-физичен! Живецът и животът. Тази метонимия е много силна и е непобедима в илюстративно съчетание с употребената в неимоверно мощно понятие дума живец. Затова преведох Хераклит. Преведох току-що и нещо друго - то се отнася за мен, но на полето на любомъдрието:

Чезаре Борджия

(от Пол Верлен,
мой превод от френски,
с допитване до руския превод на Георгий Шенгели)


Тук в тъмен фон потъва пищен вестибюл,
'де бюстът на Хораций, а пък в профил - на Тибул,
мечтаят надалече в снежен мрамор, -
тук, с лявата ръка върху камата, дясната - на хълбока,
в усмивка нежна подкривил мустак,
стои херцогът Чезаре в костюм богат.

Очите - черни, и косите - черни, черно кадифе,
в контраст - сред златния разкош на вечерта -
с на лика матовата бледна красота,
в три четвърти от много тъмно, в обичай
на майсторите от Испания или Венеция,
все портретисти на крале и на патриции.

Нос - треперлив, възтънък, прав. Уста - червена,
тънка и като че шепне
с яростта на издиханието.

Погледът, безизразно вторачен
все напред, и сякаш от старинна фреска,
е чреват от мисли приключенски.

Челото - широко, право, прекосено от бразда,
чутовни начинания навярно се кроят
под шапката кокетна и закичена с перо,
набодено върху пламтящ рубин.

Ако и да ми намерите множество неточности и непохватности, аз все пак преведох стихотворението от френски, заучих, изучих и се опитах да си представя всички думи, фрезеологията, докато стиховете зазвучат и у мен! (Прозвуча ми леко и шеговито, но богато, т. е. като роман на Рафаел Сабатини. Верлен имитира живописване, но с музика вътре.)

Продължавам нататък (и ще се получи така може би цяла книга, живот и здраве):

27. Категорично против категорическия императив.

Преди постъпка (т. е. преди твоя и собствено обществена волеизява): свободен си да се съобразиш с другите хора, бидейки длъжен да действаш съобразно обстоятелствата. Уважение = "вест от другия". Уважението обуславя постъпката. Човек не винаги постъпва. Постъпката, както и простото действие, бива неблагородна или благородна, великолепна. Благородната постъпка би могла да замени неблагородно действие, а благородното действие - да предотврати неблагородна постъпка. Както и обратно. Ала правилна постъпка е немислима; както и неправилна. Що гласи на практика категорическият императив? Длъжен си да се съобразяваш тъй или иначе с другите хора като хора, бидейки свободен да действаш съобразно обстоятелствата. Сиреч свободата, в това деликатно съработване, нелепо се измества (преднамерено) в отношение към обстоятелствата, а дългът - в отношение към хората. Щото само и само да се изведе правило, предвид че при постъпката обстоятелствата са случайност, а хората - необходимост. Морализаторът, нежели моралистът, се нуждае от правило, макар и сетно, макар и трансцендентално; и тъй както свещеникът се нуждае от господ. Ето - догмата се е просветила! А съ-вестта - тя е за моралистите, недораслите до "Закона". Нищо, че моралистът правдиво изразява ситуацията, върху която категорическият императив паразитира, изтощението, отлива. Морализаторът е съвършеният бездарник.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345249 - 22.03.2016 21:06 [Re: Живец]

28. Срещу недомислието на Брентано.

Съзнанието е съзнание за живец, понеже насочеността на пред-ставянето не е фактична, а тъкмо фактообразуваща, живителна; съм ли? Животът преди всичко е съзнание, съзнанието, съзнание за живец; та съзнанието, съзнание за живец, е житейско, обладава организъм, моя организъм, ганглия, в който живецът и животът се сплитат; моят организъм е у мен и аз съм в него. Живецът е огънят на онзи пламък, който наричаме живот. Но що фактически е животът, що фактически е пламъкът? Стечение на обстоятелства за съчетание на атрибути; въжделенията - атрибутите на живота. Брентано, тоя импотент... Съзнанието не е (една безкрайно малка) величина (вектор към "съседна точка", конкретизация на битие), а функция, чиято граница е именно фактичността; т. е. ето че насочеността, битието, е функционална (Sein = Dasein).

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345475 - 23.03.2016 20:30 [Re: Живец]

29. Есенциалното определение за великолепие.

Определихме света като живец и пред-става; всяка промяна принадлежи на пред-ставения свят; светът, ето на, е вечното. Свят обаче светува, доколкото тук и сега имам организъм; т. е. светът е и мимолетното. Има го и го няма. Съм ли? Няма по същество нещо друго освен живително съмнение. Ето и съответния императив: хей, живей опасно! Опасната политика като самоцел - чистата проба великолепие.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345760 - 26.03.2016 09:40 [Re: Живец]

Пояснение (към т. 28).

Съзнанието обуславя фактичността и ето защо фактът (или непонятната представа, виж философския гамбит) не би бил нещо, към което съзнанието, сякаш бидейки от своя страна своеобразен факт, да е фокусирано - фактът невям е в резултат на фокусиране на съзнанието. Т. е. внятността (във факта), бидейки само и единствено моя, собственическа, себична, клони една идея постфактум, доколкото имам организъм; и не че съзнанието е внятно. Внятността, съпровождайки моето съзнание, е вникване в неговата (на съзнанието ми) функционалност, сиреч че съзнанието като понятие представлява функция по представяне - и ето как и живецът изстъпва като понятие. Що е внятност, смисляне? То е, че аз умишлено съзнавам как съзнавам; затваря се в отсамна отвъдност живецът. Съм ли? А ти, по емпатия, си просто организъм, човешки организъм, както моя, едно именително волево образувание; да ме опровергаеш е да се съгласиш с мен.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345814 - 26.03.2016 19:58 [Re: Живец]

Към пояснението.

Съзнателни са единствено организмите; съзнанията помежду си се съобщават емпатийно.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3345952 - 27.03.2016 20:06 [Re: Живец]

30. Над пиедестала.

Политестетическият възторг - маранята, в иззад която би следвало да изстъпи Свръхчовекът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3346353 - 29.03.2016 21:01 [Re: Живец]

След уводния ("Образованието") и изложителния ("Любомъдрието") следва заключителният раздел:

Съществото

Регресивен анализ в живително съмнение. Нека разговаряме по същество. В разговора се ражда това същото (вместо да се проявява някаква си т. нар. "същност"); но ето че същото - ха! - въобще се съдържало вече в езика и дотолкова се оказва, дето това същото се предпоставя в разговора тъкмо като да е невям също. А що ли най-напред, т. е. в езика, е същото? Съвпадащи познание и знание; познанието е собственото, а знанието - конвенционалното. Организмът (съществото) е едно и също, понеже е и собственото, и конвенционалното; ала обуславя разговора, ако и че той, организмът, би могъл, разбира се, да бъде притова и тема на разговор.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3346981 - 01.04.2016 21:45 [Re: Живец]

Съществото

1. По същество.

Регресивен анализ в живително съмнение. Нека разговаряме по същество. В разговора се ражда това същото (вместо да се проявява някаква си т. нар. "същност"); но ето че същото - ха! - въобще се съдържало вече в езика и дотолкова се оказва, дето това същото се предпоставя в разговора тъкмо като да е невям също. А що ли най-напред, т. е. в езика, е същото? Съвпадащи познание и знание; познанието е собственото, а знанието - конвенционалното. Организмът (съществото) е едно и също, понеже е и собственото, и конвенционалното; ала обуславя разговора, ако и че той, организмът, би могъл, разбира се, да бъде притова и тема на разговор.

2. Срещу критиката.

Истина ви казвам. Истина - щом фактите креснат, млъкват боговете: фактообразуващото (живец) -> функцията по фактообразуване (съзнание) -> фактообразуването (познание, съдържателно разпределяне по време, пространство и причинност) -> фактичността (емпатия, същественост, достоверност, вкл. и автоемпатия) -> фактологията (знание, математическо съдържание) -> фактизацията (ин-формиране, запаметяване, информация). Зараждащите се в оргиастичния кипеж флуктуации избуяват в информация (непонятна представа у човек, не у животно, виж философския гамбит). "Мислим, че"; т. е. "смятаме, че"... Истината - дали оргиастично мълчание без факти или свръхчовешко мълчание на боговете (политестетика)? Въпросът, идещ от митичното. И ето че от недрата на оргиастичното любомъдрието излъчва Свръхчовека. Heavy Metal or no Metal at all! Човек изконно е едно езично, едно оргиастично същество, не е фиксиран животински (във фактичност). И не щеш ли, боговете не се делят (шаблонно) на добри и лоши, ала въпреки това Вагнер настоява да привижда у тях психологизъм, човещина, развитие, Вагнер, нихилистът, политиканът, морализаторът. Злият носи орис, не етикет. "Three sons have I and they ride by my side - The Fierce, The Black, and The Wicked..." Ездата на злия. Политиката израства от поведението (волеизявата), пък естетическата оценка - от личността, от мен, който участвам посредством организъм. Ала бихейвиористите отричат естетическата ценност на вземането на решения, а персоналистите - политическото от изкуството. Не иде поначало реч за бихейвиоризъм или персонализъм, а за политестетика, еманацията на любомъдрието. Та двете противоположни едностранчиви течения се съглашават помежду си срещу любомъдрието, като се стремят да приобщят личността и назидаят поведението, насаждайки (речево) угризения (съ-вест по болест).

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3347228 - 02.04.2016 13:34 [Re: Живец]

Състоянията, в които изпадам:





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3347425 - 03.04.2016 19:54 [Re: Живец]

3. Последният въпрос.

Защо личността не може да бъде човек? Защо животът бива смислян? Защо "защо"? Живително съмнение, интуиция за живец. Живецът: състои се в това, че тук и сега имам организъм, имам неизбежния минимум на човек, имам един разсилен идиот; аз съм рупорът в лоното на живеца, нищо повече, аз съм, ах, личността, да си я... Няма как без живец, без живеца; и няма как, значи - ха!, - без мен и, уви, без моето идиотско, моето маниакално, моето истерично участие, сакатите ми опити да се сприятелявам и се посредя. Понеже човек, бидейки организъм, живот, "парче", сиреч бидейки просто израз на живец, т. е. на живеца, не би могъл да бъде личност, не би могъл да бъде живеца, не би могъл да не обладава инерция, конвенционални вкусове. И едничко самочувствие на редица ресентиментални люде (де сте, двама-трима!) се подхранва от речовитите ми самоунижения, безсрамието ми, моята неунищожима цена на дарование - дарованието да съм чрез моя т. нар. организъм тук и сега, тук и сега философ, философът, колкото и да не ми се иска, и колкото и да ми се ще да бях ако не велик човек, то поне посредствен, някакъв там човек, тъждествен с битовата си съдба, един самоубиец поне. Съм ли? Мога и не мога без вас. А вие?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3347677 - 04.04.2016 21:48 [Re: Живец]

Поздрав за всички мои читатели:





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3348425 - 07.04.2016 20:49 [Re: Живец]

4. Моето име.

В първо лице не може да се брои и ето защо невям в първо лице употребата на множествено число и несобствената употреба на единствено са условни, сиреч сякаш ако наистина бях "ние" или "аз"; т. е. оказва се, че в първо лице говоря или именно аз, или се говори от мое име. Внятност се казвам, рупорът в лоното на живеца. Че в първо лице човек ме разбира.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3348636 - 08.04.2016 21:49 [Re: Живец]

5. Изкуство и искреност.

Предвид изкуството представата възприсъства и ето че с това дохожда идея - човек се застройва смислено, без обаче притова да може да смисля. Та изкуството не може да бъде смислено другояче освен като антураж на великолепието. Опасната политика като самоцел - чистата проба великолепие, чистата проба изкуство, казвам аз, който съм нечовекът! Съм ли?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3348842 - 10.04.2016 16:35 [Re: Живец]

6. Да бъдеш откровен.

Като сподвижват допоследно идея за някакво си откровяващо се битие, хуманистите, в такъв един покъртителен отлив на живец, чрез (творческо или коментарно) устремяване към изкуството, идеите, откровението, искреността и други възвишености, например бира и вино, всъщност се залъгват, бягайки живо от основния проблем, който заради себе си искат да превъзмогнат и който е по надмогване на конвенцията - и проповядвайки гласно, полугласно или негласно за пристан все същия безрелигиозен господ, комуто, ах, уж с чиста вяра други вярват (иде реч в последна сметка за т. нар. вродени идеи, по Декарт, а и за по-изначална, за щадяща употреба, платоническия "свят на идеите"); докато накрая самите онези същите господа хуманисти, тъкмо поради своята нарастваща до гранична степен малочисленост, се сплотят до цяло, наплюят се по очилата, договорят се, споделят и защитят помежду си проблема, себе си, кал-ейдо-скопичната си идиосинкразия, утвърдят се - нещо непреодолимо иначе освен със свръхчовека: идеята по господстващо над своите идеи същество, моята идея, моя императив към вас, людете: живей опасно!

Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3349166 - 11.04.2016 20:37 [Re: Живец]

7. Живецът и творецът.

Обективацията се провежда откъм организъм, и вкл. и на самия същ организъм. Като следва да се отбележи, щото максимумът на обективационната рефлексия у животно е фактичността, а у човек - ин-формацията. Действителност е възможна поради това, че по посока на обектвиране индивидуалните особености на представата клонят към изчезване. Възвратното движение, т. е. към възприсъстване на действително представление, довежда идея, доколкото чезнат и обективните (в тясното значение) особености. Ала връзката между обширността и подробността на действителния фрагмент и общността на идеята е поводна. Откровението на действителността, не на някакво си никакво битие, е свързано със заложената (от живеца) у човек творческа способност, чийто израз е нарицанието. Творчеството - нещо хиперобективно и хипериндивидуално! И ще добавя само, че чиста действителност и чиста идея са невъзможни.









Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3349479 - 12.04.2016 20:28 [Re: Живец]

8. Идея извън изкуство.

В изкуство битува идеята, а в самоцелната опасна политика - идеята по надмощие над идеята.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3350030 - 15.04.2016 21:10 [Re: Живец]

9. Парадоксът на Ръсел: преодолението му.

Ето, всичко е опосредствано; ала аз съм опосредстван непосредствено, пък останалото - чрез мен; и сиреч е непосредствено, доколкото не зависи от мен; както пък аз самият съм непосредствен, доколкото не завися от себе си; и, значи, съм и опосредстван дотолкова. И ето, не завися от себе си, понеже и въобще не завися от останалото, не-зависим съм; съм ли? Бивам извън контекст, защото съм рупорът в лоното на живеца, т. е. защото съм внятността, битието. Призракът от Кулата на Вавилон - ето как ме наричат някои от начетените.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3350095 - 16.04.2016 11:47 [Re: Живец]

Разширение:

9. Парадоксът на Ръсел: преодолението му.

Ето, всичко е опосредствано; ала аз съм опосредстван непосредствено, пък останалото - чрез мен; и сиреч е непосредствено, доколкото не зависи от мен (т. е. людете биват опосредстващи се в свободата непосредствено); както пък аз самият съм непосредствен, доколкото не завися от себе си; и, значи, съм и опосредстван дотолкова. И ето, не завися от себе си, понеже и въобще не завися от останалото, не-зависим съм, антисвободен; съм ли? Бивам извън контекст, защото съм рупорът в лоното на живеца, т. е. защото съм внятността, битието. Призракът от Кулата на Вавилон - ето как ме наричат някои от начетените. Жизненият (по живец, не по Хусерл) свят, непонятната, съзнателната представа, обладаващият организъм свят (виж философския гамбит, от който любомъдрието се разгръща) не е битие, ала свят на фактите, един функционален, нежели атмосферичен свят; а в частност при човека - ин-формацията, значенията, ценностите, конвенцията. Аз - именно и единствено аз - съм "с една идея" постфактум (Sein = Dasein), т. е. съм умисъл, с-мисъл, внятност, битие, преоценка (по живец). Аз съм Философът, аз съм, че живецът, посредством живота, се засреща. Науката, математическият реализъм, протича собствено в друго измерение, бидейки еманация на конвенцията; и няма и не би могла да има достъп до моя свят, света на смисъла; науката е пълна със значение безмислица (всеки друг реализъм би бил догматичен). Творческата (у човешкия организъм, по живец) заложба съприкосновява (в разбиране) людете с мен. Да ме опровергаеш е да се съгласиш с мен; да се съгласиш с мен е да ме опровергаеш. Не можем да имаме общ език; аз просто не съм достатъчно начетен за претенцията си, аз съм рупорът в лоното на живеца (и ето парафраза към Сократа; но Сократ бил човек, стимулирал тъкмо към хуманитаристика, бил искрен в своята ирония и величаел себе си вместо Алкивиада).


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3350118 - 16.04.2016 18:06 [Re: Живец]

10. Heavy Metal и политестетика.

Политестетическият възторг е нечовешкият аналог на cool-въжделението на Beavis and Butthead.





Статията в подреден вид, в pdf: LINK.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3350138 - 16.04.2016 21:55 [Re: Живец]

11. Трите бъдеща.

- Миналото е (тук и сега) спомен (да помниш е да си ин-формиран); бъдещето фактически е граматическото "бъдеще време", въжделителен изказ.

- Оказва се, че идеята, в която (естетически) възприсъства фактичното, е очаквала във вечността, щото творчески да бъде постигната.

- Бъдещето постфактум съм (единствено) аз, рупорът в лоното на живеца.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3350580 - 19.04.2016 21:26 [Re: Живец]

Приложение (реших да номерирам и разделите, за да мога да бъда по-удобно цитиран):

IV. Постфактум

1. Любомъдрие и светоглед.

Светогледът са юздите, с които човек удържа ставането и с които обвързва фактите исторически и ги съ-общава с любомъдрието. Виж, току пристигат долу пред мирозданието карета след карета, карета след карета - за да изоставят при коневръза на пространството и времето своите призрачни обитатели! Та в първо лице единствено число всички ние, живи или мъртви, сме излъчени по живец депутати в световен парламент! И няма що, людете разбират любомъдрието, политестетиката, т. е. в последна сметка мен, своя призовчик и домакин - разбират ме светогледно - някои частично, други превратно, а един - както трябва. Фридрих Ницше се казва. Шопенхауеровата (светогледна) естетика на идейното възприсъстване полага основите. Вагнер цялостно развива политестетически светоглед, но под политическа опека, сиреч конвенция. Неразделни са у фашистите политическо и политестетическо. Алкивиад, Чезаре Борджия - това са нарциси.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3350959 - 23.04.2016 12:19 [Re: Живец]

2. Heavy Metal и конвенция.

Конвенционалният "принцип" е акривически (категорическият императив), а конвенционалното "битие" - икономическо. Акривика + икономика = (абстракцията) общество. Общество + изкуство (антураж на великолепие) = култура. Снобизмът бележи цивилизация (отлив на великолепие, сиреч на самоцелната опасна политика, отлив на живец). Хеви-метълът е онова антиизкуство, което тъкмо в своята клишираност и бутафория, своя елементаризъм, своята предопределеност да отживява замества в глобално цивилизовани условия антуража на великолепие, бидейки ретрограден мост към политестетически, т. е. ницшеански светоглед (да разбираш политестетиката).





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3351302 - 25.04.2016 20:58 [Re: Живец]

3. Человек и мислувание.

Человекот, тъй да се рекам, мислува, колкот за да живуе; сиреч часть от животот на тоговата протичет у "нуждах собствених". Но се раждуют таку и люде, кои-що живуют, за да мислуват - и все они "протегуют руки" къмто мене самом; ала часть от мислуванието на тия се разходва в осигурителна функция, чийто минимум е словото со нехудожествено предназначение.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3351677 - 27.04.2016 20:26 [Re: Живец]

4. Жест и гримаса.

Жестът е личен, гримасата - без. Та в мое лице живецът жестикулира свят, чиито гримаси (морфоза) сте вие с все жестовете си (актовата ви символика). Забележка: мимика = автоморфоза, под давление на ин-формирането; и ето че искреност = лицемерие.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3351964 - 29.04.2016 22:12 [Re: Живец]

5. Под хронологията.

(Почерпах от Шпенглер и от Клагес.) Конвенционалната история е уж на наукотехническия прогрес, представлява се от обобществен светоглед, в който основната линия на факти следва отрицателния градиент по "нивото" на живец (инерцията); та конвенционалното схващане на живеца се свежда във възглед къмто "голям взрив", всичко от нищо (логоцентричен импулс). И нека кажем: идеологическият гръбнак на конвенционалната история се явява по "неутралата" на т. нар. Ново време. Ала ние - през серия приливи и отливи ще преминем, маркираме ли линията по събралите антураж "точки" Чезаре Борджия, Филип II Испански, Краля-слънце и Бонапарт. За да установим, че в края на краищата наукотехническият прогрес, нищо повече от космогоничен факт, задушава възможността за съобщаване между светогледи и изнася конвенционалната история тъкмо до конвенция (т. е. до т. нар. край на историята); и че политестетиката остава единствената възможност на визия за исторична действителност, нежели просто за донякъде някак изводима и донякъде някак неизводима хронология на "ферменти", сиреч на "безглави" множества.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3353215 - 05.05.2016 22:51 [Re: Живец]

6. Безграничност.

Хоризонтът, който (езиково) полагам, ме засреща да недоизкаже живеца, който ме полага.

Конвенцията срещу Хайдегер: "Ето Джон Наш". (Че Хайдегер провежда едно ялово начинание по въдворяване на естетическо оправдание в царството на етиката.)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3353431 - 06.05.2016 21:58 [Re: Живец]

Каних се да кажа нещо, заех се; не постигнах нищо, освен че през всичките тия години и дори десетилетия проспах да се науча на каквото и да било. Имаше кой да се грижи за мен; дарби не проявих. Зная, че ще проверявам известно време тук - готов съм да приема мълчаливо изобличенията по мой адрес.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3353548 - 07.05.2016 14:47 [Re: Живец]

7. Конвенционалното здраве на човешките нрави.

Конвенцията - в своята космогонична наукотехническа необратимост - е изкристализирала вселенска умора въобще на живота, е отлив на живец тук веднъж завинаги; и е собствено конституцията на човешкия род, и е изобщо нормалното, е - значи - смъртта на рода. Висш изразител на конвенцията се вестява етиката на паритета (квазиблагородство на паритета), а пазител - моралистът. Конвенцията предразполага към заболяване, което се нарича дълг. (Нечие - сред "закона на династичните нрави" - "чувство на дълг" или просто на космополитизъм е симптом за преждевременна умора.) Морализаторът (болникът, разболелият се от нечиста съвест моралист) е блюстител на етиката на дълга. Дългът се поражда в импулсно (по атавистични флуктуации) разбалансиране на паритета (и вкл. и на вътрешна констелация на мотиви у човек), сиреч конвенцията (извънбиологически) не би могла да умре от дълг (разколебаване) и е обречена на оздравяване (устойчивост); смъртта, освен в ново раждане на история (или родова памет), не би могла да умре. Математическият апарат на етиката на паритета, т. е. на конвенционалното здраве на човешките нрави, е завършен от Джон Наш, който с това си постижение предоставя едно начално, едно зародишно, едно залавно оправдание на любомъдрието. Животът, разбира се, не търпи оправдания - оправдание търпят по отношение на живота Философът (естетическо) и морализаторът (етическо). Хайдегер, макар и естетически, се опитва да оправдае живота и себе си (себе си като форма на живот), и завира глава в изкуството, и се обръща в "морализатор на недължимото"; Кант пък, в изкуството на своите етически постъпления, прегръща най-подир благонравието и полита сенилно в качеството си на "философ на вечния мир".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3353595 - 07.05.2016 20:00 [Re: Живец]

To proselyte the masses (Dave Mustaine rules)

Смисълът на рифа е повторението.





Kъс и неизменно повтарящ се фрагмент от три хроматично подредени в низходящ ред чисти и разделени от основен тон кварти (ритъм-китарата). Добавен е педален бас, по степените на субдоминантов акорд (ла-до-ми-сол). Минорната тоналност (ми-минор, най-ниската в стандартния строй на китарата) се удържа в субдоминантово, т. е. "разкрачено" положение и се уклонява допълнително към съответната мажорна (сол-мажор) ... Та след кратко ладово (и притова истинска реторика!) встъпление соловата партия преминава във фигуративен строеж, за да се завърне накрая - през double stop - към тематичния риф на парчето. Чиста проба метъл, който звучи като джаз, пулсира, но без никакъв суинг (ритмическата имитация на суинг се постига тук чрез синкопирано разположение на квартовия хроматичен фрагмент; запазва се обаче "цъкането")! Велико. Арпежът F#min7b5 хвърля в екстаз всичко живо, що има уши да чуе. Виртуозитетът е пределен, еуфорията е пълна, постигната е с минимални средства пълноправна, разкошна разработка. Солистът изригва напред, вихри се 15-20 секунди и се прибира. Китарата е изцедена като лимон. Метълът достига своя инструментален херметизъм.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3353719 - 08.05.2016 13:35 [Re: Живец]

8. Самочувствието да си позволяваш несериозност.

"Интерпретирайки миражи, криви и измислени, во що съм влюбен аз? Не в теб, не в себе си, ал' в хоризонта празен." Свобода: всяка човешка волеизява подлежи собствено на избор, освен съпричастието и отчуждението - които са самите модуси на свободата; т. е. ето че човек, бидейки собствено свобода, би могъл да си криви духа (духовитост), но не и душата. Основният проблем на човешката свобода (за механичната не е проблем) е невям липсата на свободно основание за каквото и да било, и е, значи, отсъствието на субстанциалност, е модалността. Не можеш да изпълваш или изпразваш безсърдечно сърцето си. Свободата е особена субстанция - присъства от своите модуси (своите два модуса), вместо да е налична чрез тях. Пародии много, оригиналът е един; или всъщност са два: на пародирания и на пародиста. Очи в очи. Кой кого ще прободе? Чие сърце ще закърви? Ела да се прегърнем! Дим, мъгла и прах. Понеже с пародията се полага трети, който - макар и фантом - е достатъчно оригинален за партизанска война, зов за всенароден сбор: няма как трима да се гледат един-друг в очите; и всички погледи, с опнати в зениците тетива на мъстта към аномалния, трябва да бъдат отправени по посока на чучелото, което тялото на пародиста, размахвайки във въздуха дървен меч, съсича. Масов вуду-ритуал, съвършено безкръвен, ала нека не се заблуждаваме - сборище на вампири, едно революционно сборище!

***

Етюд за сериозното и несериозното

Щеше да го въвежда един много възрастен, който дойде насам и рече:

- Нямаш ли там някой да уреди ракета хикс срещу наем?

- А извозването, срокът, връщането?

- Нямай грижа за тез' неща.

Старият се повъртя, докато изчезваше, предполагайки може би как оня, дет' не кара, щеше ден-два да си спомня телефонни номера. Младият беше сигурен: двамата се познават. Изтича през площада и влезе при някогашния там настоящ управител. Представи се от името на новия тук - и човек също цяло поколение ръководител - и изложи проблема. Седеше сега и разполагаше с връзка - мобилен номер; плюс поздрави към новия работодател. Пропедевтът не беше наоколо. "Можеш ли скоро да дойдеш? Да разговаряме по задачата, а и..." И разбира се, че не можеше, но ще се разбърза. Съоръжението не допуска възражения. Старият се яви след час. Нашият показва листчето, и бил лично разговарял. Човекът обещал да съдейства и т. н. Старият се тросна:

- Ще ни трябва два месеца!

- Толкова ли? Питах те, не ми каза. Но мога да му се обадя да уточним.

- А, не, не! Ама той сигурно се познава с шефа.

- Да, познават се. Праща му поздрави.

- Добре, ще ида да му кажа.

Върна се после и отдъхна:

- Шефът се обади на бившия ти шеф, уредиха нещата.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Изворът
    #3353754 - 08.05.2016 18:16 [Re: Живец]

9. Към подигравчията.

Пародистът (духом) гравитира около нечие его (душа), подигравчията - около собственото си. Но аз, рупорът в лоното на живеца, нечовекът, личността съм друг не повече отколкото съм конкретно въобще човек, и съм човека не повече отколкото имам организъм, апендикс, необходим минимум, за да се състои в своя максимум, т. е. в живот, живецът; и дотолкова съм предпоставен за посмешище, дотолкова съм и разсилен идиот, и трън в очите. Защото иначе живецът би бил сам по себе си нещо, нищо повече от метафизика, не и живец. И ето: аз, внятният, себенабеденият, самият за себе си - съм ли, че да бих могъл да бъда в собствените си "очи" (и няма как и в другите) все някакъв или дори пък никакъв, о, или даже да не съм - освен тоз' рупор, що съм? Ах, обречен съм на беззащитност и към подигравки! А човек изцяло е на себе си и разполага с конституционен лукс и щит, и броня да се позовава на достойнство. Ала все пак, подигравките пробождат сърцето на моя човек, "Христос на кръста", не някакво собствено мое, не на "Духа свети". Достатъчно "безгрижен, насмешлив, насилствен", достатъчно подигравчия ли си ти за моя възторг? А тя, премъдростта, моят възторг - тя "е жена и обича само воина" и презира мен. Или си пуст въжеиграч?






Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Към теб
    #3353770 - 08.05.2016 19:13 [Re: Живец]

Ала що не вземеш да сбереш всите си писаници в свое лично вместилище, далеч от очите на публичността (па макар и интернетска), с едно единствено предназначение- твоето лично потребление, наместо некрасиво да ги вклаждаш във форумното пространство, недвусмислено онасловено „Философия”?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re: Към теб
    #3353773 - 08.05.2016 19:23 [Re: Алвар]

Именно защото са ми нужни крамоли да се отлюспвам, прибирам и задържам все повече и все по-насам.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Re:
    #3353776 - 08.05.2016 19:49 [Re: Живец]

Храниш се от крамолите, а? По-добре, чини ми се, е написаното да прибираш само за себе си. Твоето участие във форума е безполезно, никому ненужно, излишно е и неуместно. Пиши, но не помествай форумно. Отлюспвай се,но в крамолене със самия себе си. Така както къртовският ти труд по сдобиване със стилистична езиковост е скрит за очите, нека оттук насетне и самите ти текстове да бъдат скрити всецяло от читателското око. Agreed?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re:
    #3353777 - 08.05.2016 19:51 [Re: Алвар]

Няма да те послушам.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Алвар
неориентиран


Регистриран: 28.02.2016
Мнения: 19
Re:
    #3353781 - 08.05.2016 20:00 [Re: Живец]

И що ще дириш из тая пустош? Или целта ти е да поместваш фрагментите си (форумно систематизирани) за свое собствено улеснение?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Re:
    #3353782 - 08.05.2016 20:07 [Re: Алвар]

Благодаря ти, че сега подходи с добро. Аз вече си изтрих блоговете, линковете, профили в социални мрежи, всичко. Стоях вчера и днес тук от инат. Съгласен съм с теб, спирам; обещавам. Този къртовски труд наистина ми тежи.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Теле в железница (очерк)
    #3402951 - 27.05.2017 10:01 [Re: Живец]

Първична вълна: че квантът е източникът на разпространение, а пък разпространението е по кванти. И следва да се заключи, че "от птичи поглед" се "вижда" как всяко Галилеево движение протича по инерционна повърхнина, съизмерва се във вълново пространство и добавя към себе си имагинерен елемент, който е толкова по-забележим, колкото по-висока, "по-вълнова" (по-близка до тази на разпространение) е скоростта. Честотата на съотнесен към самото време хармоник се затваря в честотен обхват на семплиращ импулс, сиреч ето че честотна лента придава на пространствовремето вискозитет (диференция). Спектралният свят е конвенционалното свидетелство за живец. "Биенето" внася в движението на източника на разпространение инертност - околността се скъсява в средоточие. Предпоставка за коагулация. Че коагулацията изобразява квантовото поле в силово. Вселенската представа, че се разпространява полева динамика обгражда в хоризонт на гравитационна граница "наблюдателя", довеждайки т. нар. "червено отместване", "тукашно" увеличение на вълновата дължина. Квантовият източник на поле е вълново кинетичен и ето защо - с посока; силовият - потенциален (и корпускулярно кинетичен) и ето защо - с "+" или с "-". Та движение на източник на силово средоточие завихря (по силов винт) своя силова околност, а вихрите на силово поле пък могат помежду си или да се интегрират (ако са съпосочни, привличане), или да се диференцират (ако са противопосочни, отблъскване). (Непроменлив вихър на силово поле не въздейства върху статичен спрямо полето източник, обтича го в индиференция.) И нека се каже накрая, че външният сетивен - а той е времепространствената причинност - илюстрира умозрителния наглед, който пък е времепространственият континуум. Значението на геометрията на Минковски се свежда до въвеждане времето в пространствена координата: че вместо как във времето се изминава (спрямо наблюдателя) пространство - как във времето и пространството се разполагат помежду си спрямо наблюдателя събития, маркиращи континуум. Що означават възприятията? Ding an sich. А спектралният свят? Живец. И в що ме трепва вътрешното сетиво? Петимен съм, петимен съм да анализирам! Аз, проанализирайки континуума, влизам в настоящето - cogito ergo sum! Аз не славя Господа - възторгвам се от самоцелната опасна политика.

Подробният текст (статията): link.

Основният ми текст: link.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Живец



Регистриран: 06.02.2016
Мнения: 97
Авраам Убиеца
    #3403017 - 28.05.2017 11:25 [Re: Живец]

Господ се нарича сърдечната конвергенция на етическо поле; неоконвергентното и закостеняло поле поддава на потъпкване и подсказва, изпод множество фрактури и посред безчет отломки, метафизично основание (Gott ist tot); науката, в своето сетно, сиреч несвойствено значение, гравитира около палеоантропологията. Но какво се е случило? Бидейки философ, имам чувството, че бродя измежду стоновете на чутовна битка не от този свят. Авраам, търсейки твърда опора, да бе пробол все едно сина си по афективна инерция и убил с това Господ чрез самия Господ. Ала притчата разказва друго.





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 14104

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.022 seconds in which 0.002 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.