ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » България » Пловдив

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
По молба на Гимли
    #565440 - 19.12.2004 13:12

пускам тука цялата първа част на разказа, която той любезно ми предостави.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ИКGIMLY и Форум Пловдив представят на Вашето внимание поредното разказче на известният може би писател Fieldmarshal GIMLY

Свещено да е името
Hallowed Be The Name
(това с името си е традиция запознатите се сещат какво имам предвид )


И така сега ще ви разкажа история за битки и смелост, за кретени и готини пичове, за интриги, прескачане между светове и още нещо...


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565444 - 19.12.2004 13:13 [Re: Rhiannon]

Имало едно време преди години в свят наречен Мо една кралство, което се казвало Лемурия. То се управлявало от мъдри крале, които успели да го разпрострат на три от осемте континента на този Свят.
Годината, в която се развива действието на настоящото творение е 1245 от Звездния календар.
Лемурия се управляваше от крал Ингви І. Той беше вече възрастен петдесетгодишен човек, който си стоеше в двореца в китната столица Хелиос и управляваше огромното си кралство. Кралят имаше две деца един син Сам Ваймс и една дъщеря принцеса Рианон. за разлика от повечето си предшественици децата на краля се разбираха чудесно и засега нямаше изгледи единия да убие другия и баща си за да заграби властта, което в този Свят не беше изключение ми направо закон си беше.
И така принц Сам отдавна беше проявил интерес към авиацията и когато навърши 28 години го направиха генерал на ВВС на страната, длъжност, която той изпълняваше доста добре. За разлика от него сестра му предпочиташе да се занимава с държавни дела и политика и според слуховете тя направо си беше осигурила трона, а принца хич и не му пукало.
Кралицата отдавна се беше споминала затуй и няма да се спирам на нея.
Положението в държавата се поддържаше от силната армия, с която крал Ингви разполагаше. Тя се командваше от опитни офицери, а войниците се обучаваха по строг начин така, че и извън териториите на страната армията се беше прочула (и как няма като е превзела три континента ). Армията на Лемурия разполагаше и с последен писък на техниката. Тук е мястото да споменем, че този Свят всички живи същества използваха от лъкове до свръхмодерни изтребители способни да унищожат един град само с една ракета макар и не ядрена, защото определени личности се бяха погрижили тук никога да не опознаят мощта на ядреното оръжие.
Главните шефове на армията на крал Ингви бяха четирима висши офицери. Първият и този, който най-славно се биеше и имаше толкова награди, че можеше да си облицова стаята с тях се казваше Фелдмаршал Гимли , той беше едно дребно джудже не повече от един и четиредесет и пет, един и петдесет метра висок, но за сметка на това имаше силата на полярна мечка. лицето му беше обрасло в понякога поддържана черна брада и не виждаше много от него освен черните живи очи, които непрекъснато изучаваха човека, в който бяха впити...
Гимли беше бая старо джудже тъй като неговият род живееха по почти илядо години. Всъщност двестате години ич му не личаха и той по джуджешките мерки беше още младо джудже. Беше дошъл от друг Свят и за десет години се издигна до Фелдмаршал, който водеше битките си с умение и хладна пресметливост и досега имаше точно две загубени големи битки. Под командването му влизаха четири армии от така наречения Южен фронт, но всъщност при нужда отиваха бая далеч от Юга.
Вторият командир, на който ще обърнем внимание е всъщност една командирка с чин генерал и беше позната като Хард Рок Фен главно заради музиката, която слушаше (да драги ми читателю това наистина е един бая странен свят ). Та въпросната командваща беше чукнала трийсетака преди известно време и беше един от най-младите командири. Под вещото и ръководство бяха всички северни войски както и личната гвардия на краля. Тя беше най-предания му служител и никога даже и на шега не говореше или вършеше нещо свързано с действия против властта. Фенката беше най-големя конкурент на Гимли по брой на медали и спечелена слава и понякога даже се караха кой е по-велик. Това обаче в никакъв случай не пречеше при нужда да работят заедно и да постигат пълна победа. И двамата бяха спечелили сърцата на войниците си и винаги се бяха отнасяли справедливо към тях заради, което подчинените им бяха готови да ги следват дори в най-долните нива на Ада.
Фенката беше с дълга руса коса и винаги на по-официални места беше облечена в сивата си униформа. На външен вид беше доста симпатична и определно по-висока от Гимли да не говорим, че и по-симпатична.
Третият командир се казваше Ричард Шнибли и всъщност беше шеф на разузнаването и от време на време и на пропагандата. Той беше доста тайнствена личност и всъощност освен командирите и кралското семейство всички го знаеха просто като шут и смешник, който ръси глупости на кралските пирове. За нещастие на повечето злонамерени съседи на Лемурия обаче Шнибли беше не просто шут или селски слухтар, а истински разузнавач, който можеше да изкара и най-кирливите ризи на хората стига да поиска, а за това, че акъла му беше колкото и двуметровия му ръст да не говорим. Той се погаждаше еднакво добре както и с най-долните отрепки така и с най-благородните крале и гости на краля. Освен всичко споменато беше и цар на маскировката и от време на време просвирваше, но най-често разни мръснишки песнички и хвърляше груби шегички. Също така и беше голям почитател на джуджешкия ейл и ако на масата нямаше джудже падаше последен под нея тъй като това джуджешко питие наистина трепаше народа.
Четвъртия генерал беше командир на ВМС в състава, на които вкарваха и повечето ВВС та затова принц Сам не се водеше много голям шеф. Гимли доста често се беше карал с краля заради това събиране на войските, но смисъл нямаше, макар че ВСМ и ВВС бяха бая различни родове войски. Как да е. Да въпросният командир се казваше Адмирал Невърмор. За добиете представа за него си преставете Шакил О`Нийл и върху него Арнолд Терминатора с цялата си мощ умножена по четири. Адмирала беше едно чудовище два и петдесет, което си разбираше от работата и рядко търпеше възражения по посока на заповедите си. Въпреки дотук изброените неща адмирала беше весел човек и душа даваше за приятелите си, но пък взимаше същото от враговете си. Беше симпатичен и бая придворни дами си бяха загубили ума по него. На лицето му винаги беше кацнала една добродушна усмивка, която рядко отлиташе оттам. Невърмор беше разбил наскоро един пиратски флот и беше получил поредната награда, но за разлика от Гимли имаше къде да си я закачи.
Цялото това представяне на мощта на лемурийската армия и командващите и беше за да разбере какъв ред цареше в това кралство. Хората бяха щастливи, защото кралят се грижеше за народа си и ако някой министър сгафи нещо си плащаше прескъпо а пък ако беше корумпиран да не говорим. Направо вързан за цевта на 155-ца и пращан в Ада.
Кралството обаче беше обградено от по-малки кралства или територии на различни племена, които бяха доста вражески настроени и непрекъснато се опитваха да унищожат Лемурия. Най-големият враг на кралството обаче си оставаше кралството Кингмар. То се управляваше от разни зли магьоснически крале, които непрекъснато се опитваха да грабят и палят и да събират плячка. В Кингмар живееха всякакви отрепки, орки, троли, хора, гоблини, гноми и каквито още се сетите изроди. Кралството имаше стабилна армия водена от нелоши командири, но напоследък се беше усмирило, което беше странно...
...
И така да видим сега какво става с един наш герой.
Фелдмаршал Гимли удряше по танка с ръце и след шестия удар направи вдлъбнатина в бронирания корпус. До него стояха няколко полковници и го гледаха мрачно. Фелдмаршалът удари още няколко пъти и след като ръката го заболя се обърна към полковниците и изкряска:
-И как така не сте стигнали до северната порта!?!
-Огънят от артилерията им беше твърде силен и войските се огънаха.
Гимли отново прасна корпуса на личната си Т-80-тица и се вгледа в плана на града.
От няколко месеца един граф на име Теспидос се опитваше да се откъсне от страна и да създаде така наречената Югоизточна марка. Гимли нахлу в графството с четвърт милионна армия и смаза войските на графа и те се оттеглиха в град Аполо. Фелдмаршалът го обасди и от две седмици се оптиваше да го превземе. На няколко пъти идваха делегации от града, които молеха за помощ тъй като Теспидовските войски палеха и убиваха, а и грабеха и не отказваха и женска компания макар компанията да нямаше друг избор.
Гимли им обеща, че ще прогони войските на графа отцепник и денонощно заливаше градските стени и насипите пред града с град от огън и стомана. Самият принц Сам беше тук с най-добрия си 13-ти Въздушен корпус и съсипваше града от бомбардировки. Гимли прати напред към северната порта войски, но поради недостатъчно доброто разузнаване в случая беше подценил вражеската отбрана.
Дребничкият фелдмаршал приглади униформата си и като се успокои каза:
-Добре тогава я разбийте с оръдията и ако можете стигнете поне до насипите и ги заемете утре е генералната атака и не искам изненади.
Полковниците отдадоха чест и тръгнаха към частите си.
до дребничкият фелдмаршал се приближи един сравнително висок човек към петдесетте облечен в дълга лилава роба окрасена със звезди, слънца и луни. В ръката си държеше дървен жезъл с огромен кръгъл Лунен камък на върха. Той беше с бяла коса и бяла брада да гърдите. Старчето се приближи до Гимли и прошепна:
-Проблеми, а?
Гимли го погледна изпод мустак и отвърна:
-Ти пак ли ще ми пискаш на главата Гейзере?
Старият Звездоброец се изкиска и каза:
-Аз ти казах звездите те предупредиха, че тая седмица не е за бой ма ти кат` не слушаш шси носиш последствията.
Гимли отново почервеня от гняв и каза:
-Знам ги аз твоите звезди нали аз съм писал учебника, по който си се учил да ги разчиташ.
Старгейзер се намръщи и след секунда каза отново с весел глас:
-Да прав си, но все пак съм и велик маг лично кралят ме прати при теб.
-Да бе да голям маг си едва не се уби с оня демонски меч.
Старгейзерът млъкна и отвърна мрачно:
-Да ама ти ме измами с него.
Гимли се разсмя гръмогласно и каза:
-Посмяхме се тогава.
Радиото стоящо пред танка изпука и Гимли го вдигна, поговори около минута и се обърна към старият маг:
-Тичай към северната порта имало оркски шамани трябва да ги обезвредиш.
Звездоброецът цъкна с език и докато отиваше към джипа си подхвърли:
-Тия са слаба ракия.
Гимли се развесели и тръгна към танка си.

През това време с мръсна газ старият маг стигна до бойното поле, което беше на километър от щаба на фелдмаршала. Земята беше изорана от снаряди и бомби, а в далечината пред насипите се водеше бой. Няколко танка на Гимли обстрелваха един насип с оръдия и картечници, а срещу тях стояха няколко грозни зелени орка облечени в някакви странни дрипи и накичени с кости. Старият маг се добра до танковете и скочи пред тях. Пехотинците, които се бяха скрили зад танковете и от време на време стреляха се ожииха и откриха огън. Няколко изскочили вражески пехотинци паднаха, но шаманите стояха непокътнати. Старгейзер вдигна жезъла си и започна да плете заклинание:
-Анна бурзум икам, да горите в Преизподнята дано върши грозни, ярана клеро, дано се продъните вдън земя.
След поредицата попържни и магически думи от Лунния камък изскочиха няколко мълнии, които изпепелиха шаманите. Старият маг се разсмя и се оттегли зад един танк съпроводен от стотици куршуми. пехотата на Гимли се вдигна и тръгна в атака прикрита от танковете и стрелящи със собствените си оръжия.
...
След малко над насипите се издигна лемурийското знаме, а старият маг отново се изкиска и си тръгна да си дремне.

На следващия ден рано сутринта войските се строяваха пред градските стени, а артилерията бълваше огън и жупел срещу стените. Насипите паднаха вечерта.
Гимли даваше последни нареждания на подчинените си. До него стояха Старгейзър и Сам Ваймс:
-Така принце вашите хеликоптери трябва да прикриват пехотата когато нахлуем зад стените, а през това време Старгейзер ще води пехотата и ще се грижи за шаманите на орките.
Принцът кимна с глава и попита:
-Ами Теспидос. Доколкото разбрах е на час път от нас.
Гимли се засмя и каза:
-За това вашите самолети ще се погрижат. Той не води много армия със себе си така, че след като пречукате отгоре генерал Ардиф ще го погне с 13-та танкова.
Сам Ваймс кимна и тръгна към своите офицери. Забравихме да споменем, че принцът беше типичен лемуриец висок и строен с дълга черна коса и сравнително обрасло с брада лице. Височината му беше 1.90м. и както повечето от кралския род беше с известна физическа сила. Той се разпореди с офицерите и първите хеликоптери се вдигнаха нагоре.
Гимли се метна в танка си и викна на танкиста:
-Тръгвай мързеливец.
Старата Т-80-ца изрева като ранен глиган и тръгна напред следвана от още двадесет танка.
Фелдмаршалската колона излезе от гората, в която се беше скрила и тръгна напред. Над нея кръжаха хеликоптери като хищни птици и стреляха с ракети по стените.
По цялото протежение на фронта се понесе вой на рогове и армията тръгна напред. Пехотата и танковете вървяха в първа линия и стреляха срещу стените, а отзад артилерията се беше съсредоточила на определени места.
Най-голямата кула на северната стена рухна със страшен рев и остави огромна дупка в стената. Фелдмаршалът се насочи натам. Зад него танковете от колоната се бяха разгърнали и стреляха макар и не с особен успех тъй като от движещ се танк се стреля трудно. Хеликоптерите преминаха над стените и ги заляха с картечен огън избивайки повечето от защитниците. Пред танковете на Гимли излязоха танковете на защитниците. По-архаични и по-неподдържани от лемурийските. Гимли се прицели в един и кресна на стрелеца:
-Огън!
152-мм снаряд разби вражеския танк на трески и той ставаше вече само за скрап.
Започна танкова битка, в която лемурийското бойно изкуство си каза своето и вражеските танкове бяха разбити. Гимлевата колона нахлу в града и започна да стреля по вражеските войски, които сега се бяха барикадирали по улиците. Зад танковете идваше пехотата, която се стреляше с останалите защитници по стените, които не бяха много.
От другите страни също беше направен пробив и пехотата нахлу в града с минимални жертви. Сега обаче се започнаха престрелки по улиците и по къщи и други сгради.
Танковете се оттеглиха и отидоха да посрещнат Теспидос, който настъпваше в гръб.
Сега из града стана типичен градски бой. Бунтовниците се държаха барикадирани из къщи и улици, а настъпващите кралски войски ги прочистваха един по един от всяка къща. Хеликоптерите на принца поддържаха настъпващите пехотинци от въздуха и им осигуряваха предимство.
Старият маг Старгейзер вървеше заедно с пехотата и от време на време правеше разни заклинания, които спираха вражеските войски. Той нахлу от източната част на града, където имаше предимно орки наети кой знае откъде. При една по-сериозна битка за един блок последният орк изскочи навън като държеше пред себе си едно младо девойче и беше опрял автомата си в челото и. Войниците на магът се прицелиха в него, а той се огледа като в небрано лозе и кресна с грачещия си глас:
-Пуснете ме или я убивам.
Магът се изсмя и го попита:
-И къде ще ходиш като си обграден, а градът е вече наш?
Оркът отново изграчи нещо и тъкмо когато щеше да отвърне на разбираем език магът хвърли жезъла си като копие и отнесе главата на орка. Заложничката му изгуби съзнание и магът я хвана преди да падне.
-Бързо мързеливци дайте ми вода! - кресна той и един от войниците наплиска младата жена. Тя се огледа и като видя пред себе си брадатия си спасител каза:
-Сър вие ми спасихте живота и ще ви бъда вечно задължена. Само кажете и ще направя каквото поискате.
Старецът се усмихна и отвърна:
-А няма нищо мадам, за мен бе чест. Не ми трябват награди аз съм добър и безкористен човек, но ще се радвам да се видим когато всичко това свърши.
Младата жена се усмихна и когато старецът я изправи на крака един войник я отведе извън града в безопастност.
Старецът почувствал прилив на енергия взе един автомат и тръгна напред с вика:
-Напред да изтребим краставите псета!- войниците зад него викнаха одобрително и се хвърлиха напред.
След малко и друга част.
Крал Ингви даваше пир в чест на пристигането на принцът на Спанландия една от западните съседки на Лемурия. Принцът идваше като пратеник на баща си за да уговорят разни там държавнически глупости и според разузнаването май имал и намерение да иска ръката на принцесата за да се скрепи съюзът между двете страни.
В голямата бална зала на двореца осветена от най-скъпи светилни тела от лунен камък се бяха събрали най-големите благородници на кралството. Тук бяха почти всички барони и графове от вътрешността както и целия генерален щаб и разбира се всички блюдолизци, които искаха да поздамажт на краля, имаше още и разни светски личности и провинциални благородници дошли да се похвалят пред столичани с новите си бижута.
На голямата маса по средата на залата одясно стояха Фелдмаршал Гимли, Ричард Шнибли като шут облечен, Старгейзер с оназ девойка, която спаси, адмирал Невърмор, който беше облечен в бяла униформа и изгледаше като заснежен планински връх, до него генерал Хард Рок Фен. По средата беше кралят, а отдясно до него принца и принцесата.
Всички се занимаваха с разговори или се хранеха.
Гимли пиеше от бирата си и когато церемониалмайсторът издрънка три пъти с жезъла си погледна към вратата.
Старият Джонсън се изкашля и се провикна ясно и силно:
-Негово величество принц Хосе Армандо ди`Мария санта Кресчендо и Баския.
Гимли се обърна към Шнибли и му прошепна:
-Тоя докато му кажат името и прасето изстина.
Шнибли се изкиска и отвърна:
-Доколкото съм чувал само името му е дълго ииии хихихихихихихихихихи.
Гимли се изкиска тихо и прошепна:
-Тихо, че идва.
В залата влезе младеж на около двадесет и шест години с тънки мустачки и високо вдигнат остър нос. Косата му беше зализана наляво. Малките очички се взираха наоколо и изучаваха залата с малко високомерие.
Гимли не хареса човека още когато го видя и каза на адмирала:
-Тоя ми се вижда като някой голям кретен.
Адмирала се усмихна и показа два реда идеално бели зъби и отвърна:
-Наистина има доста тъпо изражение.
Принцът се приближи до краля и каза нещо, което Гимли не разбра. после принцът отиде до принца и принцесата и каза:
-За мен е чест до се запозная с вас принце. За вашата красота се носят легенди и виждам, че не са преувеличени.
младата принцеса се усмихна сдържано и отвърна:
-Благодаря ви драги принце. моля седнете до мен.
Тук е мястото да кажем, че принцесата наистина беше доста красива. еше висока малко над метър и седемдесет и имаше дълга черна коса, а зелените и очи проникваха в душата и на най-злия човек. Тя беше още млада на двадесет и две, но пък в главата си имаше доста повече багаж от други по-възрастни.
Принцът седна на стола и докато се обръщаше удари Гимли силно с лакът. Джуджето се подготви да изреве обичайния си поток от попържни, но преди да почне принца се извини и каза:
-Извинете драго джудже не ви видях понеже не стигате по нависоко от земята.
Гимли отново отвори уста, но тогава принцесата се намеси и каза:
-Позволете да ви преставя фелдмаршал Гимли драги ми принце.
Гимли се насили да се усмихне и каза:
-Радвам се да се запозная с вас.
Джуджето стисна ръката на принца така силно, че тя изпука и след като я омачка добре я пусна. Принцът почервеня от болка, но не каза нищо и пусна усмивка на лицето си.
Гимли отпи от чашата си и се обърна към Фенката:.
-До края на вечерта тоз кретен ще е под масата.
Фенката както винаги сдържана отвърна:
-Внимавай, защото той е важен гост.
-Знам, но гледай сега смях.
Гимли предложи на принца питие и когато той прие, джуджето стана и отиде при един прислужник и му прошепна нещо.
След малко прислужникът се върна и остави на масата две чаши. Гимли ги взе и подаде на принца едната с думите:
-За да ви докажа, че нямам лоши чувства към вас ви
предлагам да изпием ракийчицата на мира. На екс.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565447 - 19.12.2004 13:14 [Re: Rhiannon]

Принцът взе чашката и я гаврътна. Последвалите физиономии от страна на принца бяха меко казано комични. тъй като питието беше джуджешки патент то ставаше по-скоро за танково гориво или за зареждане на огнехвъргачки, но не и за пиене. горкият принц Хосе започна да позеленява и да почервенява . След като се прасна на масата полужив пинцът не знаеше какво става. Гимли гаврътна своята чаша и се усмихна:
-Така сега вече сме приятели с вас.
Всички, които бяха в близост прихнаха да се смеят като гласът на гигантския адмирал се носеше из цялата огромна зала.
Докато бедния принз Хосе едва се сещаше къде се намира, пира продължаваше с пълна сила. След като гостите подпийнаха Шнибли стана и взе една китара и започна да я блъска в масата с все сила. След като я разби на части започна да ръси някакви невероятно груби шеги, но хората се пукаха от смях. След малко той се изправи върху един стол и поклати шапката си със звънчета и викна:
-Сега ще чуете невероятния хор на генерали и шут.
Гимли извади една джуджешка балалайка и взе да дрънка нещо на нея. Фенката, Невърмор, Шнибли, принц Сам и Старгейзер е изправиха и запяха с ясни гласове.
"В казан си се пекла,
По тръбичка текла
Припев:
Ракийчице, светая мъченичице.
Алелу-у-уя.

Ти носиш упование и главозамаяние.
Припев:...

И главозамаяние и кракопреплитание.
Припев:...

И кракопреплитание и във зида удряние.
Припев:...

И във зида удряние в милициовкарвание.
Припев:...

В милициовкарвание на мене убивание.
Припев:...

Хвани ме за хубавата малка нощна шапчица.
На мене убивание от тебе отказвание.
Припев:...

Хвани ме за хубавата малка нощна шапчица.
От тебе отказвание към тебе привиквание.
Припев:..."
Гостите се разкискаха като някои започнаха да припяват, а след това изпълнение Шнибли скочи към спанландския принц и започна да сипе шеги по негов адрес, но той горкия беше така пиян, че нито приемаше нито предаваше.
През това време малко по-настрани Гимли и Фенката си бъбреха за медали.
-Аз вече имам четиридесет - каза Гимли и гордо ги показа като ги извади от една кутия.
Фенката също извади една кутия и каза:
-И аз имам четиридесет. са к`во ш парим?
Гимли се замисли и поглади брадата си с думите:
-Май пак трябва да стане некой бой. нещо не можем да определим кой по-добър.
До тях се приближи Невърмор, който каза:
-Я стига с тия глупости ми елате да пийнем, че търбухът ми има нужда от още винце.
-То с тоя твоя търбух ще изпразниш кралската изба. - каза Фенката и си взе парче от нарязаната свиня.
Гимли се засмя като си спомни как само Невърмор успява да го настигне по пиене като другите падат преди още да са започнали.
Невърмор погледна към Гейзера, който казваше нещо на девойката си, а тя се кискаше.
-Виж ги само да ти стане драго като ги гледаш. - каза гигантът, а Гимли отвърна:
-Държи се като хлапе на неговите години да задява млади девойки.
-Я стига глупости на двеста си не ти дошъл умът в главата. - каза Фенката. - Щом си се обичат какъв ти е проблема?
-Проблема ми е, че вече не си върши съвестно работата и на всичкото отгоре тая като се вясне с него и почва да писка ако съм си пуснал няква детария.
-То с твоя дет и аз бих припискал. - каза Невърмор. - То бива бива ама ти като го науйш и се чува из цялата страна.
Гимли поклати глава и каза:
-Щом си я иска да си я държи само да работи като хората.
Тримата се върнаха на местата си, а през това време Шнибли беше започнал да се шегува с един дебел барон, който беше почервенял от гняв и срам . Гимли се засмя и си сложи малко прасешко в чинията с хубави пресни зеленчуци. Невърмор награби цялата свиня и започна да яде.
-Тоя нищо няма да остави. - засмя се принц Сам, а принцесата каза:
-Остави го човека един месец е бил на войнишка дажба.
Пирът продължи до бая късно и свърши когато и последният гост падна под масата.
След това тримата командири тръгнаха из кръчмите тъй като търбухът на невърмор беше още празен. Гимли вървеше по улицата и недоволстваше:
-Тоя звездоброец да вземе да ни изостави и да тръгне с оная патица пък преди все идваше и поркаше като невидял.
Фенката въздъхна и го попита:
-Ти никога ли не си се влюбвал?
-Т`ва па к`во общо има. Никога не съм си изоставял приятелите заради някоя фуста.
-Няма оправия с тебе. - въздъхна Невърмор и извади едно шише с някакъв твърд алкохол. - Ех де да имаше още от джуджешкото гориво за танкове.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565454 - 19.12.2004 13:21 [Re: Rhiannon]

-Няма ти го изпорка. - каза Гимли с гневен глас.
-И ти му помогна. - отвърна фенката и се разсмя.
-Ще трябва да поръчвам още, а то ич не е без пари.

През това време в кралството Кингмар в Планините на Страха, в най-тъмната пещера един огромен рогат демон стоеше на трона си и плюеше отрова срещу един по-низш свой събрат:
-Кретен такъв нищо не можа да наравиш. Теспидос излезе пълен кретен.
-Съжарявам господарю надцених го. - изсъска отговора демонът. Онзи огромният замахна с рогата си опашка и кресна:
-Не ме интересува как, но искам Лемурия да лежи в краката ми.
-Обещавам ви господарю, че скоро ще я притежавате просто имайте търпение.
Демонът изкрещя и онзи дребният се сви. Вятърът понесе този гневен вик и го разнесе над цял Кингмар.
Отровният вик на Скитис разтърси планината и стотици грачещи птици избягаха от гнева на господаря си.
Засега за днес толкова. Утре не знам дали ще имам време да пиша, че няма да съм в Пловдив и в Сряда също, но може би днес ще шатна още един епизод.
...
Да оставим сега тия покрити с Мрак планини, в които се плетат интриги и да видим какво става в Лемурия.
Младата принцеса Рианон стоеше на една тераса в най-високата кула на двореца, който беше качен на една висока скала. Гледката, която се откриваше към града беше прекрасна. Слънцето тъкмо изгряваше и осветяваше младата принцеса. До нея се приближи кралят.
-Как си слънчицето ми? - попита той. Принцесата се обърна и отвърна:
-Добре съм.
-Не си се научила още да лъжеш баща си. Кажи ми какво ти има мила.
Принцесата се обърна отново към изгрева и каза:
-Хората казват, че може да се наложи да се омъжа за онзи отвратителен принц...
Кралят въздъхна и се засмя с думите:
-Не мила. Никога не бих те дал на такъв човек.
Принцесата се умихна и продължи да гледа изгрева.
-Не е само това нали дъще? - попита кралят
-Не. - отвърна принцесата. - Просто напоследък имам лошото чувство, че нещо ще се случи. Нещо, което ще докара много тъга по целия свят.
Кралят прегърна дъщеря си и и каза:
-Не се безпокой мила. Лошите чувства не винаги се сбъдват, а и всичко е наред. Най-после настана мир по света.
...
През това време в двора на кралския дворец дребничкият фелдмаршал и принц Сам показваха на принц Хосе възможностите на кралската гвардия.
Гимли застана пред редицата от двадесет войници с пушки и вдигна секирата си високо във въздуха:
-Готови! - провикна се фелдмаршалът.
-Прицели се!
-Огън!
Двадесет пушки гръмнаха и двадесет мишени паднаха. Принцът на Спанландия не остана впечатлен от първите десет точни изстрела, но когато гвардейците започнаха да показват бойните си умения в схватки с неговите гвайрдейци остана наистина впечатлен. Лемурийските гвардейци спукаха от бой противниците се и ги оствиха да лежат по земята пребити като псета.
Фенката се появи преди схватките и като командир на гвардията прие поздравленията от принц Хосе, който изглеждаше много недоволен от уменията на своите хора.
Гимли обаче беше адски доволен и след като принца и пребитата му охрана си тръгнаха каза на конкурентката си:
-Твоите момчета наистина са невероятни и се радвам, че показаха на онова лигаво говедо какво е истински войник.
-Аз също се радвам. - каза Фенката. - Това хлапе има още да учи за войната както и хората му. Хайде Гимли да идем да хапнем, че стана обяд.
-Къде е нашият адмирал? - попита джуджето.
-Ами замина към Арханск да подготви флота за ново учение.
-Тоя човек не знае почивка. - засмя се джуджето и тръгна след Фенката към кухнята.
...
През това време вдън гори тилилейски на два континента разстояние от Лемурия в гората Грийууд, в царството на елфите, на един камък по средата на малко езеро стоеше една младолика елфка облечена в лека копринена роба и с една диадема от зелени листа в сребърните си коси. Тя стоеше с лице към слънцето и затворени очи. Елфката шепнеше нещо на своя език и изведнъж отвори широко очи и се залюля.
Един елф се приближи и я хвана да не падне.
-Добре ли сте принцесо? - попита той.
-Той... той е тук и иска този Свят. - каза принцесата и скочи и побягна към едно високо дърво, по което имаше доста къщи.
Елфът не разбра какво става и тръгна след принцесата. Името и беше Вайълет.
Принцесата се качи в своята къщичка и намери един стар слитък руда. Тя се съсредоточи и насочи мисълта си към далечна страна.

Гимли стоеше на една пейка в градината на двореца и тайно пушеше лула. Изведнъж почувства топлина в джоба си и извадип оттам едно изсъхнало зелено листо. То пулсираше в ръката му. Гимли го стисна и насочи мисълта си към Грийнууд.
Пред погледа му се изправи красивото, но в момента натъжено лице на принцеса Вайълет.
"Какво има принцесо? Защо ме повикахте?" попита дребничкият фелдмаршал и принцесата отвърна чрез мислите си "Скитис е дошъл тук. Той иска този Свят и всичко живо в него"
Гимли се стъписа за момент и когато се освести отвърна "Тоя път няма да стане неговата. Аз ще се заема принцесо"
Връзката прекъсна.
Гимли изпуши лулата си и тръгна към изхода. Когато излезе на двора видя, че двама гвардейци се карат с двама загърнати в тъмни плащове, които искаха да влязат в двореца, но гвардейците не ги пускаха. Гимли се приближи и попита какво става. Единият гвардеец отдаде чест и отвърна:
-Искат да се срещнат с вас, но отказват да дадат документи за самоличност и да оставят оръжията си.
Гимли се вгледа по-внимателно в двама и каза:
-Няма проблеми нека дойдат.
Войникът се учуди, но щом фелдмаршалът казваше занчи нямаше проблем.
Двамата с плащовете влязоха и тръгнаха след фелдмаршала.
Гимли ги заведе в кабинета си. Там двамата свалиха плащовете си. И двамата не бяха много високи и бяха сравнително млади към тридесетте. Единият беше с руса дълга коса, а другият с черна пак дълга.
-Значи Алески Лаихо и Дани Филт. Пък най-малко вас очаквах да видя тук. - засмя се Гимли - Какво ви води насам?
-Скитис. - изсъска финландецът Алекси. - Псето пак е дошло тук.
-Чух аз. - отвърна Гимли. - Ама нали преди шест години му резнахме рогцата.
-То и други работи му резнахме ама той пак е оживял и е решил отново да прави империя от Светове и сега е решил оттук да започне. Довел си е и доста другарчета. - каза Дани.
-Е тогава явно пак ще трябва да го трепаме. - каза Гимли и наля по една чаша от джуджешкия ейл
-Вземете си аз съм си го правил.
...

Град Норкик, Лемурия, сградата на главното адмиралтейство.
В град Норкик на брега на океана се намираша сградата на главното адмиралтейство на Лемурия. В нея на най-долните етажи се намираше и централата на главното морско разузнаване. Коридориите бяха доста тесни и ниски и гигантът Невърмор едва минаваше ниско приведен. Шефът на разузнаването капитан Чарли Чейнсоу го беше повикал да види нещо важно.
Адмиралът беше крайно недоволен от коридорите и неведнъж беше предлагал да се направи нещо по въпроса, но все бюджета не достигаше.
И така адмиралът успя да се добере като издра униформата си тъй като раменете му опираха в стените. Той влезе в една широка и за щастие висока зала. Там в

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565457 - 19.12.2004 13:26 [Re: Rhiannon]

дъното и стоеше един нисичък и слабичък мъж на видима възраст около 26 години с разрошена черна коса и очила, с които непрекъснато извършваше действието . Адмирала седна на огромен стол предназначен за гиганти като него и попита:
- И какво беше толкова важно Чейнсоу?
Разсеяният разузнавач оправи очилата си и извади една папка и я подаде на адмирала с думите:
- Прегледайте я и сам ще разберете.
Адмиралът не обичаше така да го викат без обяснения и взе папката и я отвори. Имаше снимки на главното пристанище на Кингмар. В него беше пълно с бойни кораби от всякакъв клас като преобладаваха огромните крайцери и доволно количество подводници (в тоз Свят подводниците бяха с размерите на нашите ядрени, но се задвижваха с реактори захранвани с Зелена руда, която беше по-безопасна от ядреното гориво стотици пъти), които стояха закотвени. Най-интересното беше, че това пристанище беше в доста голяма близост до Лемурия и обикновенно оттам тръгваха враговете на бой.
Адмиралът мислеше и поглади брадата си. След като прочете доклада попита:
- Има ли някакви преки доказателства, че ще ни нападнат?
- Не сър, но още на се дошли докладите от техния военен съвет от снощи. Очакваме ги всеки момент.
Телефонът в стаята иззвъня и капитанът го вдигна. Поговори няколко секунди и се обърна към Невърмор:
-Сър докладът ще дойде всеки момент.
След минута на вратата се почука и един войник остави една запечатана папка на масата и излезе. Адмиралът я взе и я прегледа. Беше доклад от военен съвет на военачалниците на Кингмар. Невърмор изобщо не знаеше как Шнибли и хората му са се добрали до този съвет, но не го и интересуваше. Та на съвета бяха разисквали въпроса кога могат да тръгнат към Лемурия, но с оглед на последните събития и разбиването на Теспидос се бяха разбрали, че не могат да нападнат в близкото бъдеще.
Невърмор изруга наум взе доклада и излезе. Това трябваше да стигне до краля възможно най-бързо. По-нататаък в доклада си имаше откровенни признания, че кингмарци са предизвикали бунта, а това си беше направо обявяване на война.
...
През това време в двореца в Хелиос.

Двамата приятели на фелдмаршал Гимли трябваше да тръгват тъй като имаха доста работа. Тримата решиха, че е най-добре Дани да се замъкне в Кингмар и там да разузнае колкото и каквото може, а Алекси щеше да остане засега в двореца. Гимли пък щеше да разговаря с краля и засега нямаше да прибягва до открити действия срещу Кингмар. Щегси кажете обаче защо отново набедиха това кралство. Еми просто, защото само там вирееха демони пък и имаше и достатъчно информация и се знаеше, че е там въпросният Скитис.
И така Дани се измъкна като фантом в нощта, а русият китарист и дребният фелдмаршал тръгнаха към кралските покои.
По пътя към кралските покои обаче се засякоха с фенката, която вървеше нервно и си говореше нещо. Дребничкият фелдмаршал я поздрави и отдаде чест, а колежката му се сепна и отвърна на поздрава. Алекси също я поздрави и се загледа в лицето и. Тя също го погледна, а Гимли изрита Алекси и каза:
- Колежке да ти представя един стар приятел Алекси Лайхо.
- Приятно ми е. - отвърна тя и подаде ръка.
Алекси също подаде ръката си и каза:
- И на мен ми е изключително приятно.
Гимли го дръпна и го понесе по пътя към кралската зала. Алекси помаха на генералката и се провикна:
- Надявам се да се видим скоро.
Гимли го мъкнеше и каза:
- Ако зависи от мен няма да е скоро, а някъде между никога и края на Времето.
- Ама защо тя е толкова приятна жена.
- И как го разбра от първия път когато я видя?
- Ами имам усет просто. - отвърна русият финландец и се усмихна .
- Ще те усетя аз тебе долен сваляч. Ако те видя да се мотаеш дето не ти е работа ще ти откъсна струните и ще те провеся с тях от някой балкон.
Китариста млъкна и се отскубна от Гимли и продължи сам. Фелдмаршалът продължи напред и след десетина секунди Алекси се обади:
- Ти пък какво разбираш от любов?
- Пак повече от тебе поне знам какво е значението на думата.
Двамата продължиха да се джавкат докато не стигнаха пред кралските покои. Гимли застана пред двамата гвардейци и им каза:
-Бихте ли ни пуснали трябва спешно да говорим с краля?
Гвардейците ги претърсиха и ги пуснаха.
...
Да се занимаем сега с една личност, която по-нататък ще изиграе важна роля в нашето разказче.
И тъй сега.
Из коридорите на замъка Вечносив се разхождаше един човек. Той беше мъж към четиридесетте с добре поддържана брада и тънки мустачки. Беше висок към 1.78 с посивяла коса и облечен в благороднечиски дрехи добре поддържани. Цялото му същество излъчваше добра поддържаност така да се изразим. На главата си носеше леко килната шапка с доста големи пера. Ако сте виждали благородници от 16-17 век се сещате горе-долу как изглеждаше този човек. Той вървеше с отмерена и изучена до съвършенство лека стъпка. Човекът се казваше лорд Прогстър и беше владетел на източната част от кралството. Той не беше известен войн и в битка надали би успял да се опази жив много дълго време, но и войната не беше негова работа. Той беше ПОЛИТИК в пълното значение на думата. На него се поверяваха най-важните дипломатически мисии и той оправдаваше доверието на краля. Повечето от познатите ни вече герои не го смятаха за много забавен човмек тъй като Прогстър правеше всичко по учебник и никога досега не го бяха виждали да се натряска като прасе примерно. Вечно говореше сдържан и никой не го беше

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565459 - 19.12.2004 13:27 [Re: Rhiannon]

виждал ядосан. Въобще лорд мечта. Поданиците му бяха доволни от него, защото беше справедлив и никога не наказваше без причина.
Сега кралят го беше повикал и той се готвеше да тръгне към столицата. Колкото и да бяха сигурни всички секретни канали кралят предпочиташе да говори с хората си лице в лице.
...
И така лорд Прогстър се качи на кралския самолет дошъл да го вземе и полетя към Хелиос. С кралския самолет пътят щеше да отнеме пет часа докато с обикновен поне осем.
И така лордът се отпусна да дремне докато пристигнат.
След пет часа стюардът го събуди. Прогстър се огледа в огледалото и пооправи малко дрехите си след, което слезе от самолета. Отпред го очакваха четирима гвардейци и кола.
Прогстър влезе в кабинета на краля поклони се и каза:
- Лорд Прогстър на вашите услуги Ваше Величество.
Кралят махна с ръка към един стол и каза:
- Да, да дай без излишни подробности те са за пред много хора.
Лордът седна и попита:
- За какво ме викате Ваше Величество?
Кралят хвърли към лорда една папка и каза:
- Чети!
Лордът я отвори и след пет минути задълбочено изследване я остави внимателно на бюрото пред себе си и каза:
- Доста неприятна ситуация. Изглежда съседите ни са решили да ни направят подарък.
- Да се продънят в Ада дано сосе сичките им подаръци дано! – излая кралят и попита – Видя ли на седма страница докладът от военният им съвет.?
- Да Ваше Величество, но не съм учуден ние подозирахме нещо такова.
- И к`во предлагаш сега? Да ги изпепелим ли?
- Не няма смисъл да започваме нова война след като едва се съвземаме от последния бунт, който ни дойде в повечко от икономическа гледна точка….
- Да, да пари и пак пари. Аман от това. Извиках те тук, защото ще те помоля за една услуга.
- Кажете Ваше Величество.
- Ще заминеш за Северната степ.
Северната степ се намираше на север от Кингмар и тамошните номади хич не се обичаха с кингмарци.
- А какво ще правя там сър?
- Ще се опиташ да привлечеш тамошните номади на наша страна. Знам, че си бил учител на ханът им. Как се казваше… а да Инферно хан или нещо от тоя сорт беше.
- Да сър бях му учител. Какво мога да им предложа, защото те без заплащане няма да тръгнат.
- Каквото поискат в рамките на нормалното. Техника, инструктори, пари, земи ако се наложи.
- Да сър.
- Ще вземеш със себе си и сина ми и фелдмаршал Гимли.
-Да сър. – Прогстър малко се намръщи тъй като считаше дребният фелдмаршал за твърде невъздържан, но щом трябваше щеше да го вземе.

През това време в най-затънтените планини на Кингмар, Дани Филт се промъкваше облечен в черно наметало със спусната върху лицето качулка. Той беше преминал границата преи два дни и сега бавно, но сигурно навлизаше в дебрите на Планините на Страха, където беше и столицата на краството. Досега беше срещнал доста военни отряди, които маршируваха из кралството, но беше успявал да ги заблуди, че е от кралството. Орките не бяха особено умни, а пък демоните, които срещаше също лесно се заблуждаваха, защото дребното англичанче се беше постарало да изглежда като кингмарец.
И така Дани се промъква няколко дни покрай разни постове и събираше информация за тях. Доколкото си картите пещерно-замъчният комплекс, който представляваше столица се намираше някъде в северния край на планината бая височко.
Земята беше сиво-черна и почти никъде не растеше нещо повече от полуизсъхнала тревичка и на някои места някоя изсъхнало дърво. Малкото рекички бяха със замърсена черно вода и не ставаха за пиене дори и орките ги избягваха. Кингмар беше бедна страна и се издържаше от грабежите и набезите над съседите си.
Дребното англичанче вървя няколко дни и накрая стигна до пещерно-замъчният комплекс. Пещерите се намираха високо в планината, а пътеките към тях се пазеха от замъци с високи и яки стени, а пътеките към замъците бяха тесни и комплекса изглеждаше почти непревземаем. За парашутисти беше адски неудобно тъй като скалите бяха стръмни и остри и нямаше как да се спусне човек безопасно. И така нашият герой тръгна напред към първия замък и след щателни проверки и разпити го пуснаха да мине и така на всичките четири замъка на пътя го разпитваха и проверяваха.
След замъците върху пътя имаше един малък проход. От двете страни на входа му имаше два бастиона с високи стени и остри зъбери. На изхода от прохода положението беше същото. Дани влезе в столицата без име и продължи към някаква пещера. След като се увери, че не го зяпат любопитни погледи тръгна към най-високата пещера. Тъй като тя беше строго охранявана Дани се промъкна в една друга пещера и оттам тръгна по разни галерии и коридори и стигна до търсената пещера.
Там в една зала стояха един гигантски рогат демон и няколко старнни хора с дълги черни коси. Бяха четирима като единият от тях беше мъртвешки побелял и долната му челюст се клатушкаше. Той мърмореше нещо и от време на време си оправяше челюстта, защото тя се държеше само наполовина и се килваше настрани. Дани извади едно уредче и го насочи към залата. Ето какво чу
-Значи сямтате, че до няколко месеца ще сме готови? – попита демонът.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565460 - 19.12.2004 13:29 [Re: Rhiannon]

-Да сър напълно ще сме готови. – отвърна онзи немъртвият и отново оправи челюстта си.
Дани извади един далекоглед и погледна в залата. Той се същиса там освен демона бяха и членовете на групата Mayhem, онзи немъртвият беше вокалиста Манияк, а другите бяха останалите членове Blasphemer, Hellhamer и Necrobutcher. Дани се напрегна и продължи да слуша.
-Лемурийците имат силна армия и няма да е лесно да я сломим. – каза Хелхамър, а Necrobutcher му отвърна:
-Напротив имаме много добър план и нищо няма да ни спре дори и онзи дребен плъх Гимли.
Маниакът се обърна и просъска:
-Него аз ще го убия!
Дани се усмихна преди дванадесет години Гимли се беше видял с онзи посредствен вокалист и го беше праснал с брадвата през челюстта докато се биеха, защото цялата група беше вампирясала и нападаше хората по заповед на Скитис. Заради този удар с брадва сега Вокалчо си придърпваше челюстта нагоре.
Дани успя да изпрати доста данни с един малък компютър, но изведнъж подът поддаде и той тупна върху масата.
Демонът и четиримата бивши човеци скочиха и Blasphemer насочи меча си към гърлото на Дани и просъска:
-Ти гадно англичанче как си се промъкнал.
Дани се усмихна и каза:
-Следвах вонята ти.
Скитис изкряска нещо и заби лапата си в гърдите на Дани и извади сърцето му. След като го стисна го напъха в устата си и каза:
-Вижте какво е разбрал и ако са разкрили плановете ни ще хвърчат глави.
Четиримата идиоти се хвърлиха да вършат зададеното.

Два дни по-късно.
Старгейзер се въртеше из западната граница с отряд войници. Беше му писнало да се навърта покрай оназ девойка и реши малко да разпусне като наобиколи границата с Кингмар с някой патрул.
И така старецът се подпираше на жезъла си и вървеше през каменистата планина, а зад него вървяха десет облечени в сивкави униформи пехотинци с пушки в ръце. Имаше един с автомат и един снайперист, който се движеше по-напред. Вече от три часа вървяха и оглеждаха границата и нямаше нищо както в последните години. Орките и останалата паплач от кралството на демоните не нападаше вече Лемурия или ако го правеше беше при голяма секретност и винаги по тъмно и за не повече от един ден престой на лемурийска територия.
И така старецът вървеше напред и си мърмореше нещо. Докато се замисляше за причинно-следствената връзка на някаква магия, радиостанцията на войника зад него изпука. Гейзера се обърна, взе я и попита:
-Какво става?
От другата страна се чу гласът на снайпериста:
-Отряд от двадесетина орки с един шаман и десет малки чавета (малки демони високи колкото джудже, но стотици пъти по-тъпи и кльощави, които обикновенно водят със себе си и един демон шаман, който да ги съживява като умрат. Убиват се за постоянно със смъртта на шамана) с един голям шаман. На двеста метра от северния хребет
Гейзера се усмихна и каза:
-Гледай да не те забележат идваме. Хайде момчета.
Старецът тръгна напред с бодра крачка, а войниците му вървяха зад него и зареждаха оръжията си. Малко преди да прехвърлят хребета се чу остър изстрел от снайпер и оркски писък като на свиня под нож. Последва грухтенето на чаветата и няколко единични изстрела.
Войниците на Гейзера прехвърлиха хребета и откриха огън. Чаветата изпопадаха след първия залп, но шамана ги съживи и те отново подхванаха стрелбата. Гейзера се издигна над войниците си като бог на войната и размаха жезъла говорейки нещо и редувайки го с попържни. Една ледена топка полетя към шамана на чаветата и го просна на земята като издълба огромна дупка в корема му. Чаветата усетиха заплахата и започнаха да се прикриват. През това време орките отново стреляха ги прикриха с автоматичен огън от една лека картечница, а шамана им започна да реди заклинание. Гейзера му прати и на него една ледена топка и го превърна в ледена статуия, която се пръсна след три секунди. От някъде отвисоко се чу още един остър изстрел и един орк падна пред камъка, до който се опитваше да стигне. Оркът с картечницата продължи да стреля, но снайпериста го уби и него. Войниците долу начело с Гейзера тръгнаха напред и се доразправиха с чаветата като ги изпозастреляха. Без шаман бяха пълна скръб.
Гейзера изчака снайпериста да слезе и го попита:
-Защо стреля първи?
-Видяха ме и едно чаве се прицели в мен сър.
-Добре да видим дали имат нещо важно. – каза Гейзера и тръгна към чавеския шаман.
Войниците отидоха при труповете и видяха, че мъкнат със себе си един чувал. Гейзера го отвори и вътре видя един нисичък човек облечен с черен плащ с дупка на мястото на сърцето, а по лицето му бяха издраскани някакви знаци и под тях пишеше “За дребният фелдмаршал”. Гейзера затвори чувала и каза:
-Вземето този нещастник момчета и да се връщаме. Горкият какво ли е търсел при орките? Никога няма да разберем.

Докато тия събития се случваха нашият фелдмаршал заедно с лорд Прогстър и принц Сам пътуваха с един самолет към Северната степ. Това беше една дива и неприветлива за някои област доста огромна, в която живееха различни номадски племена обединени в една общност от Инферно хан и преди него баща му Енглунг Томас хан (всяка прилика с действителни прогресари е напълно случайна).
Да се спрем мялко по-подробно на Инферно хан обаче. Той беше млад едва на двадесет и три когато поел племето на баща си. Оттогава досега почти петнадесет години младият хан водеше племето си все към просперитет и богата плячка. На външен вид беше слаб и не много висок като сънародниците си с дълга черна коса и прав нос. Характера му беше като на номад див и свободолюбив, ханът винаги се отнасяше справедливо към народа си и сурово към враговете си. През вековете народа му беше развил различни бойни техники. В най-изначалните

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565485 - 19.12.2004 13:51 [Re: Rhiannon]

векове варварите се бяха били с мечове и бяха невероятни стрелци с лък, а в модерни време невероятно подвижни и нанасящи бързи и унищожителни атаки с бъгитата си въоръжени с какво ли не. Досега нямаше империя покорила този народ от свободолюбиви люде. Много империи бяха опитвали, но винаги бяха свършвали с поражения кое от кое по ужасни.

И така самолетът на пратениците се насочи към една равна поляна служеща за писта и кацна меко. До самолета оформящи коридор стояха войници от гвардията на хана облечени в типични степни униформи с леки шлемове на главите и пушки приведени към земята. В края на така оформения коридор стоеше ханът, а да него една нисичка и слабичка млада жена подпряна на тънък дървен жезъл. Жената носеше дълга до земята роба, а ханът кожен панталон и кожен елек върху копринената си риза.
Тримата пратеници слязоха в следния ред. Първи беше принцът, след него лорд Прогстър и накрая фелдмаршал Гимли.
Когато тръгнаха по пътеката застанаха един до друг, а ханът стоеше на едно място и ги гледаше с любопиство. Докато тримата вървяха Гимли се обърна към Прогстър и попита:
-Тоя през цялото време ли ще стои там като изтукан? Доколкото знам на такива срещи и двете страни пристъпват една към друга.
Лордът се усмихна леко, това си беше събитие, и отвърна:
-Не и ханът на Свободните народи от Север. Счита се за унижение ако тръгне към тия, които са поискали да се срещнат с него. Все пак ние сме на зор не той.
Гимли поклати глава и отвърна:
-Тия варвари са много шантави. И у дома ги вършеха едни ама поне като се бият се бият като лъвица, чиито малки са заплашени от някой ловец.
Принцът го сръга и каза:
-Тихо, че наближаваме.
Тримата спряха пред ханът и му се поклониха леко. Той се поклони на Гимли и на принца, а когато застана пред лорда се хвърли към него и го прегърна и викна на своя език:
-Този човек е мой втори баща.
Войниците се развикаха и вдигнаха оръжията си във въздуха.
Гимли и принца изобщо не разбраха за какво става въпрос и зачакаха шумотевицата да спре.

Ден по-късно

Делегацията от Лемурия беше настанена в една шатра. След пристигането имаше една официална вечеря, на която по стара традиция номадите се натряскаха като кирки и изпозасхпаха на масите. Фелдмарашалът остана най-разочарован тъй като джуджешкият му търбух не можеше да се запълни с количеството алкохол, което погълна.
На сутринта ги извикаха в шатрата на ханът за да започнат преговорите.
Шатрата на Инферно хан беше огромна почти като главната зала в двореца на крал Ингви. Ханът стоеше седнал на килима, а около него бяха останалите му помощници и съветници, които имаха повече парадна роля отколкото истинска власт. Всеки клан беше изпратил свой представител в съвета на хана, който го представляваше.
И така тримата пратеници седнаха на килима и ханът каза:
-Тъй като вие ни потърсихте вие кажете с каква цел идвате тук.
Прогстър се прокашля, стана и заговори с равен глас:
-Както вече сте забелязали общите ни врагове от Кингмар са се размърдали и готвят огромни армии с цел да нахлуят в територията на Лемурия.
Един от съветниците се размърда и попита:
-Защо тогава да се замесваме и ние щом заплахата е само към вас?
Ханът го изгледа с изпепеляващ поглед, защото старецът си бе позволил да говори без разрешение. Лорд Прогстър се обърна да му отговори, но тогава дребничкият фелдмаршал се изправи и каза с подигравателен тон:
-Побеляла ти брадата не ти дошъл умът в главата. Нали след като свършат с нас ще тръгнат и към по-слабите кралства.
Старецът стрелна джуджето с озлобен поглед и отвърна:
-В последните години не сме имали проблеми с Кингмар.
Ханът отново стрелна съветникът си с поглед и каза:
-Нима не кингмарци нахлуваха в земите ни и колеха жените и децата за удоволствие?
-Но хане сега не сме готови за...
-Ти ли ще кажеш кой кога е готов или аз?! – тонът на хана не търпеше възражение. След като старецът се смири, ханът кимна към лорд Прогстър да продължи.
-Нашите войски са готови за дълъг бой, но проблемът, е че демоните в Планините на Страха са се размърдали и готвят армии за нахлуване на север. Стотици хиляди орки, огрета, и какви ли не още отрепки са на южната ви граница.
Старецът отново се обади:
-Това не е вярно. Нашите разузнавачи не са видели нищо подобно!
Ханът измъкна меча си и го заби право в челото на стареца и след като онзи издъхна каза:
-Изнесете тялото и го хвърлете в някоя дупка.
Двама от войниците от гвардията на хана взеха тялото и го понесоха навън.
-Отдавна подозирах, че е предател. – каза ханът и обърса меча си и го прибра в ножницата.
Лорд Прогстър продължи:
-Това не е поредната война за някое късче земя. Демоните са се готвели в последните години. В пристанищата им има огромен флот, а в планинските бази достатъчно техника за стогодишна война. Те искат света и затова трябва да се обединим.
Лордът говори още дълго като обясняваше какви са ползите и на двете страни от такъв съюз както и каква е ползата на номадите. Лордът говори дълго след него и принцът говори дълго, а накрая и фелдмаршалът каза няколко думи.
Ханът ги покани на обяд докато премисли предложенията им.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565489 - 19.12.2004 13:52 [Re: Rhiannon]

След обяда ханът извика лорд Прогстър при себе си и когато лордът дойде при него той посочи необятната шир на земите си и каза:
-Виждаш ли всичко това лорде?
-Виждам. – отвърна лорда.
-Казваш ми, че демоните и слугите им имат силата да изпепелят висчко това и да превърнат народа ми в роби или да го избият до последното дете?
-Да това се опитвам да ти кажа.
-В такъв случай ще трябва да сключим съюз с вас. – каза ханът и се загърна с наметалото си тъй като задуха. – Обаче ще искам техника. Нашите бъгита вече не са толкова ефективни. Искам оръдия, хеликоптери, самолети основно щурмуви и изтребители както и хора, които да научат моите войници как да работят с тази техника. Искам и по-модерни джипове, транспортьори и камиони.
-Можем да ви доставим и леки танкове.
-И това може. Ще го обсъдим довечера. Сега иди при приятелите си и си почини на години си.
Лордът се усмихна вежливо и тръгна към шатрата си.

През това време в Планините на Страха на едно гигантско плато се бяха събрали стотици хиляди демони, орки, огрета, импове, хора, и какви ли не още духове, немъртви и друга сган. Те очакваха върховния вожд Скитис да излезе пред тях и да произнесе реч.
Те стояха въоръжени до зъби като, че ли всеки миг ще тръгнат към Лемурия за да грабят и избиват.
На една висока скала се покатери и Скитис. Рогата му блестяха на слънцето, а люспестата кожа излъчваше интересни сияния. Той вдигна високо ръце и заговори високо:
-Мои братя и слуги преди време ви обещах, че Лемурия ще падне и, че вие ще заграбите богата плячка оттам, а хората ще бъдат потопени в реки от кръв. Обещах ви, че ще доминираме над хората. Днес съм ви събрал тук за да видите, че обещанията ми не са напразни.
Демонът вдигна ръцете си и от тях излязоха мълнии, които се издигнаха високо и мълниите раздраха световната тъкан. Отвори се огнен портал, който започна да бълва разни горящи фигури. Те бяха хиляди. Кацаха на земята и от огънят излизаха орки, огета, демони или пък различна техника.
Скитис отново се провикна:
-Ето братя водя ви подкрепления, въоръжение.
Сганта намираща се по-надолу от него започна да вика и да маха с оръжия.
На скалата до него стояха четиримата бивши музиканти. Маниакчо се обърна към Necrobutcher с думите:
-Виж ги само колко са жадни за кръв. С такава войска далеч се стига.
Necrobutcher го погледна и каза:
-Ще видим онова джудже също има силна армия.
Маникът си нагласи челюстта отново и каза:
-Джусжето не знае каква изненада му се готви.
Долу новопристигналите се поздравяваха с братовчедите си от този Свят и обсъждаха бъдещата победа.
През това време в Лемурия.

Делегацията се завърна от Северната степ. На летището имаше скромна церемония по посрещането и после лорд Прогстър беше пратен да докладва на краля, а принца и фелдмаршала бяха привикани в щаба.
Там ги чакаха Старгейзер и Алекси Лаихо.
Когато Гимли влезе в кабинета си там гочакаха китаристът и магьосникът и двамата с гробни физиономии. Гимли седна на стола си и попита:
-Какво става момчета? Защо гледате така тъжно?
Старият магьосник остави една папка пред фелдмаршала и каза:
-Съжалявам сър.
Гимли прегледа папката и като я остави на лицето му имаше каменно изражение. Той се обърна към Алекси и попита:
-Кога е станало това?
-Преди три дни, а вчера намерихме Дани. Още не сме го погребали.
Гимли стана и хвърли папката в стената и изкрещя:
-Ще изпия кръвта на всеки орк! Те просто не знаят каква грешка направиха.
Гейзера отскочи настрани за не попадне папката в него и каза:
-Какво ще заповядаш?
-Искам армията да се обучава непрекъснато само по тайните полигони по другите да си тече обикновенната дейност. Също така искам тактическия отдел да подготви нападение срещу кингмар не твърде мащабно. Всъщност аз ще го направя това. Също така трябва да говоря с краля и с адмирал Невърмор.
-А относно ония западнали блекаджии? – попита Алекси.
-Тях лично ще ги убия, а челюстта на Маниакчо така ще я наглася, че няма да може да си я оправи никога повече. И подгответе хубаво погребение за Дани той го заслужава.
Гимли излезе от кабинета си и тръгна нанякъде, а старият маг и Алекси тръгнаха след него.

До вечерта погребението за Дани беше готово. Той беше положен в един дървен ковчег, а около ковчега бяха наредени група гвардейци, които отдаваха почит на загиналия. Военният оркестър свиреше, а един специален взвод стреляше във въздуха. На погребението бяха още Фенката, Старгейзър, Гимли, Алекси, принцът, принцесата и краля и Невърмор.
Един войник се приближи с факла до ковчега и я хвърли вътре.
След като тялото на англичанина изгоря гимли седна на една пейка и се загледа в звездите. До него седна Фенката и попита:
-Той ти беше риятел нали?
-Да. Един от най-добрите ми приятели. Преди няколко години ми спаси живота и аз така и не можах да му върна жеста.
-Скоро ще имаш тази възможност.
-Не. Ще мога само да отмъстя, а това няма да го върне към живота.
-Отмъщението си е отмъщение. – сви рамене фенката и стана. – Ще дойдеш ли в голямата зала.
-Може би. – отвърна джуджето и отново се загледа в небето.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565491 - 19.12.2004 13:53 [Re: Rhiannon]

Гимли дълго време зяпаше небето когато изведнъж отговора просветна в главата му.

На следващия ден той отиде при краля и измоли седмица отпуск.
Гимли замина за Грийнууд. Там елфите го приеха като скъп гост и лично принцеса Вайълет го прие в двореца си на едно огромно многовековно дърво.
-Добре дошъл в Гората ми младо джудже. – каза принцесата.
Гимли се поклони и каза:
-Радвам се, че ви виждам принцесо.
-Дано успеем да утешим мъката от загубата ти.
-Не за това съм дошъл принцесо. Мъката ми ще отмине, но не и без отмъщение.
Красивото лице на принцесата се натъжи и тя каза:
-Значи твърдо си решил да отмъстиш. Отнемането на живот не е решение.
Гимли тъжно поклати глава и отвърна:
-Вие принцесо сте прекалено добра. Никога не сте наранявали никого и винаги искрено сте скърбяли с човек претърпял загуба, но аз не мога така. Аз съм джудже и трябва да отмъстя на убиеца.
Принцесата кимно разбиращо и попита:
-Тогава защо дойде тук?
-Заради Портала принцесо.
Принцесата се отдръпна назад и каза:
-Искаш да доведеш някого ли?
-Скитис е докарал вече сигурно десет милионна армия. Това не ми е във възможностите, но мога да извикам един приятел, който знае как да се справи.
Принцесата стана от трона си и каза на дребният фелдмаршал:
-Тогава ела с мен приятелю.

Докато Гимли готвеше своето отмъщение армията на Скитис се събираше за бой. От различни Светове всекидневно пристигаше техника и войници. Те биваха разпределяни някъде и веднага заминаваха да се обучават на различни тактики.
От време на време Скитис излизаше пред армиите си и произнасяше по някоя реч. След това четиримата вампири Маниякчо, Blasphemer, Hellhamer и Necrobutcher излизаха пред тълпата и започваха да викат:
-Да се свети името ти, да се свети името ти Скитис Господарю на Живота и Смъртта.
А войската повтаряше това след тях. Така се поддържаше уважението на армията тъй като орките и въобще подобна сган не беше известна с много голяма дисциплинираност.

Гимли и принцеса Вайълет се качиха на върха на дървото, откъдето се виждаше цялата гора и отвъд нея.
Принцесата застана пред няколко клони сплетени като олтар и постави отгоре един яркозелен камък, след което произнесе няколко думи и се отдръпна назад.
Камъкът се поразмърда и изстреля тънък лъч зелена светлина в небето. Лъчът се спря на високо и след това започна да се разширява в горния си край. След това Световната тъкан се разкъса и над Гимли и принцесата се отвори портал, който приличаше на зелен водовъртеж. Порталът не беше много огромен, но не беше и от най-малките. От него се спуснаха два зелени лъча и се спряха пред портала като оформиха две фигури. Едната беше на мъж висок към един и осемдесет и осем, а другата на жена висока към един и седемдесет и нещо. Мъжът не беше особено силен на пръв поглед и носеше черен плащ с качулка, а жената носеше обикновенни пътни кожени дрехи и лък с колчан стрели на гърба си.
След като портала се затвори Гимли се приближи до фигурите и ги поздрави на непознат за принцесата език:
-Здравей приятелю отдавна не сме се виждали. – каза джуджето, а човекът в плаща му отвърна:
-И аз се радвам да те видя.
Джуджето се поклони и на жената и каза:
-Приятно ми е да се видим отново лейди.
-И на мен ми е приятно уважаемо джудже. – отвърна тя.
Тя всъщност беше и по-интересна от мъжът до нея. Имаше дълга черна коса, красиво лице, което имаше чертите и на хора и на елфи, а ушите и бяха заострени отгоре, а отдолу имаха мека част. Беше изключително красива.
Мъжът с плаща имаше черна коса и черна остри очи, които изучаваха околността.
Човекът с плаща докосна челото на Гимли поседя така няколко секунди и се обърна към принцеса Вайълет на нейния език:
-Приятно ми е да се запознаем принцесо. Казвам се Олмер, а това е дъщеря ми Лори.
Двамата се поклониха, а принцесата отвърна на поздрава им и каза:
-Елате долу в двореца ми да поговорим на спокойствие.

След като се разбраха с принцесата Гимли, Олмер и Лори се качиха на Гимлевия самолет и заминаха за Лемурия, където следваше представяне на краля и останалите ни герои.
При запознанството си с Лори, адмирал Невърмор каза на Гимли:
-Тя е наистина много красива.
Гимли се засмя и каза:
-Тя е наполовина елф оставаше и да не е красива.
-И на колко казваш, че е.
-Ами тя е на триста, а Олмер скоро ще ги чукне към хиляда триста и кусур.
-Моля?! – адмиралът гледаше учудено към джуджето и попита – Нали уж хората не сме живеели дъло.
Гимли се засмя с неговия дрезгав смях и каза:
-Не просто той е безсмъртен, а тя е негова дъщеря.
-Безсмъртен??? – адмиралът нищо не разбираше.
-Ами да ей тъй безсмъртен или почти може да бъде убит само ако му клъцнеш главата ама досега мнозина не са успявали и са губели своите.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Rhiannon 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 20234

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.038 seconds in which 0.017 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.