ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » България » Пловдив

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565494 - 19.12.2004 13:55 [Re: Rhiannon]

-Чудя се как ли да заговоря тази прекрасна полуелфка? – запита се адмиралът, а Гимли каза:
-Внимавай, защото ако не си с добри намерения ако Лори не ти откъсне главата тогава той ще го направи, го прави бавно и мъчително.
-Толкова ли е страшен?
-Всъщност е много забавен и приятен човек, но Лори е дъщеря му, а за нея той е попадал в такива ситуации, че ти е бедна фантазията. Пък и Лори е твърде стара за теб.
Адмиралът излезе от стаята и отиде да види как се справят войниците му, за днес имаше назначено учение.
По предложение на фелдмаршала войските по границите бяха в пълна бойна готовност, а тези във вътрешността хабяха хиляди тонове муниции на ден за да се обучават. Тъй като кралят и генералите се опасяваха, че кингмарци ще предприемат нещо беше изготвен план за случай на война, а армията постоянно беше готова да тръгне накъдето и се каже.

В най-затънтените части на главния щаб пък върховните командири подготвяха един план, който трябваше да покаже на кингмарци кой кого ще изненадва.
Олмер беше седнал на един стол и разговаряше с Гимли. Беше време за малка почивка и двамата бяха останали в залата.
-Значи казваш, че Скитис и ония четиримата са тук и вършат глупости така ли?
-Да. И не само това убиха Дани. Маникът ще ми плати с живота си.
Олмер се усмихна и каза:
-Тогава аз предпочитам да взема Necrobutcher тоз винаги ми е бил противен. Сега обаче по-важното е да те питам сигурен ли си, че няма да очакват тази атака?
-Ще мислят, че воден от жажда за мъст ще ги нападна с армията на границата. Но това ще е капан и там ще смачкат войската ми. Това няма да го очакват.
-Добре щом смяташ така знаеш, че съм зад теб и ще подкрепя решението ти.
-Благодаря ти приятелю знаех, че може да се разчита на теб.
-Скоро ще видят те на кого са попаднали. – усмихна се зловещо Гимли.

Мина цял месец откакто Скитис уби Дани и се започна подготовката за бъдещата война. Армиите и на двете страни се подготвяха за бой като непрекъснато се обучаваха и ставаха все по-добри и по-добри.
През това време и Гимли готвеше първата част от отмъщението си.

И така един прекрасен ден към кингмарските пристанища потегли флот от четири крайцера, десет есминеца и четири самолетоносача, от които два бяха специално пригодени за бомбардировачи и четири. Флотът се командваше лично от адмирал Невърмор, а от познатите ни герои Олмер и Гимли бяха на борда както и принц Сам. Адмиралът беше на борда на крайцера си “Непоклатим”. Името беше измислено от предшественика му и адмирала само от уважение не го беше сменил. Крайцерът беше въоръжен с две оръдия от по500-мм твърде големи, но пък вършеха работа и две оръдия от по 406-мм както и няколко по-малки 125-мм и 88-мм както и солиден запас от ракети. Подводниците разполагаха с по шест торпедни тръби и ракети, а соамолетоносачите и останалите кораби имаха сума ти оръдия и естествено ракети.
И така пътят беше два дни като никой не ги усети. На третия ден от пътуването подводниците застанаха по две на изхода на две от най-важните пристанища на Кингмар и зачакаха. От сутринта самолетите на принца предвождани от самия принц се вдигнаха във въздуха и тръгнаха към едното пристанище, а към по-малкото тръгнаха корабите. Гимли, Олмер и адмирал Невърмор бяха на борда на “Непоклатим”. Пристанището, което те щяха да атакуавт се казваше Суорн и беше сравнително малко намиращо се в един залив. Позицията му беше добра, но и за нападение не само за защита.
През това време вълната от самолети наближи голямото пристанище наречено Енчейнт. Принц Сам се намираше на борда на един от бомбардировачите. Той включи микрофона си и се обърна към всички пилоти:
-Така момчета знаете какво да правите. Щурмуваците ударете радарните станции и защитните установки, а бомбардировачите ще изсипем товара си върху флота в пристанището. Въпроси?
Въпроси нямаше. Щурумовите самолети Г-133 се насочиха към радарните станции и защитните установки разпръснати по скалистия бряг и ги засипаха с огън от въздуха. Ракетите “Номина” разбиха защитата на пристанището с един удар. Сега беше ред на бомабрдировачите Ме(113 да нанесат удара си.
В пристанището нищо не подозиращите орки си занимаваха с ежедневните си работи и лъскаха палубите на корабите и подводниците. Изведнъж на най-високата скала се чу гръм и всички се обърнаха натам. На върха на скалата имаше огнено кълбо, което беше погълнало зенитните ракети разположени там. Изведнъж от облаците се спуснаха няколко бомбардировача и запратиха умните си бомби към кърмата на един кораб. Огненото кълбо го погълна. Орките се стреснаха не на шега, но вече беше късно. Бомбардировачите изсипваха товара си върху пристанището и огънят поглъщаше флота.
Разни орки и огрета тичаха напред-назад и се опитваха да отвръщат на огъня, но зенитните установки и ракетите нито бяха заредени нито активирани.
Изненадата беше пълна. Подводниците не можаха дори да запалят двигателите си и бяха потопени до една. Няколко по-здрави кораба се опитаха да напуснат пристанището, но подводниците ги потопиха.
Принц Сам насочи самолета си към един кораб, който стреляше с две от шестте си зенитни батареи. Бомбите бяха вече свършили, но имаше достатъчно ракети. Принцът ги изстереля една по една срещу кораба и батареите затихнаха.
Появиха се обаче оркски изтребители от близките бази. Принцът се обърна към своите изтребители изостанали по-назад:
-Хайде момчета идва и вашият ред. Всички други самолети назад оттегляме се.
Бомбардировачите изсипаха всичките си муниции върху пристанището и го сринаха до последната сграда. Изтребителите налетяха следвани от по-малките бомбардировачи “Прог-13”, които щяха да доунищожат пристанището.
Тук битката беше свършила за около тридесет минути.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565499 - 19.12.2004 13:56 [Re: Rhiannon]

През това време в Суорн.

Корабите застанаха в редица и заклещиха пътя навън от малкото заливче. Няколко щурмувика се погрижиха за бреговата охрана и пътят беше чист.
Оръдията загърмяха и отново орките бяха неподготвени. Демонските командири не можаха да направят нищо. Те се опитаха да отъврнат на огъня и се започна една морска битка.
-Два малки есминеца на едно-две-осем сър. – каза един войник. Адмирал Невърмор погледна през бинокъла си и каза:
-Огън с големите.
Двете 500-мм оръдия откриха огън и двата снаряда разбиха капитанския мостик на първия. Долните оръдия се заеха с втория и го смляха тъй като стреляха в корпуса му.
Гимли гледаше със задоволство и се обърна към адмирала:
-Невърмор момчетата ти наистина са невероятни.
-Така е. Огън по брега разчистете го с големите оръдия.
Оръдията на кораба се вдигнаха нагоре и започнаха да рушат сградите на брега. Вражеските кораби се бяха разпръснали и оказваха лека съпротива, а и подводниците ги потопяваха отдолу, а корабите като не можеха да им отвърнат, защото и тези вражески кораби не бяха готови за битка, само бягаха.
След катко целият вражески флот отиде на дъното на залива, Невърмор взе микрофона и каза:
-До всички кораби готови за последен удар.
Ракетите “Аппокалипсис” излетяха от силозите си и удариха брега. Силният им заряд унищожи всяка сграда на брега и от това пристанище не остана камък върху камък.
Гимли потри доволно ръце и се обърна към Олмер и Невърмор:
-Е какво ще кажете не ги ли изненадахме добре? Навърмор се изсмя с неговия глас и заклати прозорците и като се успокои каза:
-Направо ги смачкахме.
Олмер се усмихна и каза:
-Доста неприятно ще им стане на Скитис и ония четирима кретени. Въпросът е те кога ще нанесат ответен удар.
-Ще им трябва известно време да се съвземат. – каза Гимли и извади една бутилка от оня трепач дето беше дал на принц Хосе.

А докато из моретата се водеше бой в двореца в Хелиос принцеса Рианон отново стоеше на най-високата тераса и гледаше към града. До нея се приближи Лори сега облечена в копринена роба.
-Красива гледка. – каза тя и принцесата се обърна.
-А вие ли сте стреснах се. Наистина оттук се вижда много добре.
-Притеснявате се за брат си нали принцесо?
Принцесата се наведе и погледна към двора на двореца и отвърна:
-Винаги се притеснявам когато отиде да се бие. Той не е безсмъртен и не знам дали ще се върне.
-Ще се върне. Но не това е най-голямото ви притеснения нали? – лори погледна принцесата в очите и след малко каза – В очите ви чета, че имате дарба, която малцина притежават.
-Какво имате предвид?.
-Имате предчувствия, които по-късно се сбъдват нали?
Принцесата се притесни и отвърна:
-Откъде знаете?
-Познавам тази дарба. Малцина я притежават, а още по-малко съумяват да я усъвършенстват.
-Можеш ли да ме научиш как да я използвам? – попита принцесата, а Лори отвърна:
-Аз не, но знам кой може.

Мина месец от атаката над пристанищата, а демоните бяха така изненадани, че не можаха да реагират. В столицата на Лемурия Хелиос се провеждаха преговори между лемурийци и съседите им. В двореца се бяха събрали благородници от всички околни кралства. Главните преговори по търговски въпроси щяха да са между Лемурия и Спанландия. Спанландската делегация беше водена от принц Хосе.
В голямата зала на двореца се бяха събрали над сто и петдесет дипломати и други личности, които разискваха различни въпроси.
Крал Ингви говореше с принца за граничните постове:
-Вашата страна напоследък е затегнала контрола на границите.
-Да сър имахме проблеми с контрабандата и така се наложи, но се надявам това да не попречи на добрите отношения между двете страни.
-О ни най-малко отвърна кралят. Това са си ваши вътрешни проблеми.
И така конференцията вървеше спокойно. Слугите носеха вино и храна, а гвардейците стояха като статуи и само очите им мърдаха от гост на гост. В залата беше и лорд Прогстър както и принц Сам и принцеса Рианон.
Разговорът вървеше добре и вече дойде време да се подписват споразуменията и стана немислимото. Изведнъж принц Хосе скочи срещу краля и заби нож в гърлото му. Настана суматоха и принца изчезна нанякъде, а гвардейците го погнаха.
Принцесата изпищя и заедно с брат си се хвърлиха към краля, но беше късно. Той само се усмихна и издъхна, а кръвта му се разля по пода. Принцесата падна до тялото му и се разплака, а принц Сам извади пистолета си и тръгна след Хосе.
Вестта за смъртта на краля се разнесе като горски пожар из двореца и града. Това беше страшен удар върху държавата.
Гвардейците се върнаха в залата и я опразниха. Принцът също беше там както и Гимли, Олмер, Лори, Фенката, Алекси Лаихо и лорд Прогстър. Невърмор си беше в кораба далеч оттук.
Принцесата стоеше до баща си и плачеше, а принцът се канеше:
-Ще го намеря аз този и ще го одера жив!
Останалите гледаха бледи като призраци. Гвардейците се върнаха и каза:


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565500 - 19.12.2004 13:57 [Re: Rhiannon]

-Съжаляваме ваше Височество, но той се телепортира. Изглежда е имал помощник маг някъде далеч оттук или пък може би и наблизо.
Принцът махна с ръка и отвърна:
-Той ще си получи заслуженото. Сега трябва да се погрижим за баща ми.

До вечерта кралят беше изгорен на клада и прахът му разпръснат в градината на двореца. Това си беше стар обичай.
Принц Сам отиде на най-високата тераса, където беше принцесата. Тя гледаше красивата гледка и плачеше. Сам се приближи до нея, прегърна я и каза:
-Време е да влизаш вътре сестричке.
-Не искам.
-Хайде. Ще трябва да се приберем не можеш вечно да стоиш тук.
-Татко вече го няма.
-Ще трябва сами да се справяме.
Сам вкара сестра си вътре в стаята.
На следващия ден демоните нахлуха от Кингмар, а сналандци удариха ден по-късно. Войната започна. По почти всички граници Лемурия се бранеше.
На границата с Кингмар обаче беше Олмер и в една малка горичка беше спрял цялата колона на врага.

Границата с Кингмар.

Олмер стоеше в джипа си на едно възвишение и гледаше как артилерията мели вражеските войски, които се хвърляха напред като луди. Скитис имаше предостатъчно пушечно месо. Обаче и лемурийци имаха предостатъчно муниции. Над Олмер прелетяха две ята от хеликоптери, които забълваха огън срещу чаветата и орките, които търчаха и стреляха с пушките си. Хеликоптерите разчистиха полето и след тях тръгнаха танковете и пехотата. Вражеската артилерия отвърна огъня, но втората вълна хеликоптери унищожи демонските оръдия.
Една танкова рота тръгна напред и проби вражеския фронт. В пролуката се вмъкнаха пехотата и още една танкова рота и се започна сеч и клане. Орките се разбягаха, а танковете ги разбиха.
До Олмер дойде Старгейзер и каза:
-Сър отбихме ги от границата и сега бягат навътре в Кингмар, но ще се върнат.
Олмер му подаде една бутилка и каза:
-Пийни си. Беше тежка нощ, а нямаме достатъчно сили. Тъй като тук беше най-слабото звено в граничните постове, а ги отбихме ще се стреснат. Тръгваме след тях, но няма да навлизаме твърде навътре в територията им.
-Слушам! – отвърна Гейзера.
-А и ако фелдмаршала позволи ще те препоръчам за награда. Ти си смел войн и умееш да се справяш в напечени ситуации.
Очите на Гейзера светнаха и той отдаде чест с думите:
-Благодаря сър.
Олмер седна в джипа и каза на шофьора:
-Тръгвай към боя!
Първата седмица наистина мина добре. Нашите хора разбиваха демоните и ги изтласкаха зад граница. През това време на запад спанландските войски нахлуха в лемурийска територия като унищожиха граничните войски и стигнаха навътре в страната. Тъй като Гимли беше зает с кингмарците, Фенката се зае с тази заплаха, но спанландци успяха да я победят на два пъти и се наложи да отстъпва навътре в територията на страната.
Истинската драма обаче започна на втората седмица.
Лемурийските войски стояха по базите си и една спокойна сутрин от небето налетяха десетки хиляди самолети, които сринаха базите. Беше някакъв ужас. Всяка открита база или поне не толкова тайна попадна под огъня. Никой не можеше да каже откъде кингмарци са намерили толкова самолети, които имаха и страшна огнева мощ. Танкове, самолети, кораби, казарми всичко се превърна в прах за няколко часа. Лемурийската армия беше разбита с един удар и останаха много малко сили способни да окажат съпротива.
В пристанището Норкик адмирал Невърмор стоеше в кабинета си и мислеше върху някакви философски въпроси когато чу рева на самолетите и първите експлозии. Той скочи моментално и погледна през прозореца. Вражески самолети летяха над пристанището и го заливаха с тонове бомби. Корабите си взривяха и потъваха, а персонала на пристанището бягаше нанякъде. Адмирала се втурна надолу по стълбите и когато беше пред входа на сградата, върху покрива и падна една бомба и стъкла се посипаха пред адмирала. Той се втурна към един джип подкара го и се опита да събере хората си. Без успех. На някои места имаше групички заели местата си на ПВО-то. Няколко вражески самолета се срутиха в океана, но нищо повече. Щурмувите оркски самолети се погрижиха за ПВО-то.
Адмирала избегна няколко бомби и продължи надолу към флагманския си кораб, който стреляше по врага. Изведнъж на хоризонта се появиха стотици кораби с кингмарския флаг на тях. Адмирала успя по някакъв начин да се качи на флагманския си кораб и отиде в резервния боен мостик тъй като главния беше разбит. Там стояха почти всички оцелели офицери и войници, които работеха в главния мостик. Адмирала бързо раздаде заповеди и кораба се обърна към новата заплаха като откри огън. Всички оцелели кораби започнаха да обстрелват приближаващия вражески флот, който също отвръщаше на стрелбата с повече успех.
И така адмиралът погледна на радара и видя, че флота на врага е бая по-голям отколкото си мислеше той се обърна към един войник и попита:
-Колко подводници са оцелели?
-Нито една сър. Всичките са унищожени и имаме останали още един крайцер и два разрушителя.
Адмирала прокълна лошия си късмет и каза:
-Изпрати съобщение в Хелиос. Тук Норкик врагът ще стъпи на брега. Хайде момчета не можем да ги спрем, но поне можем да избием много от тях.
Кораба беше почти разбит, но започна да стреля и потопи два вражески кораба. Обаче една оркска подводница излезе отдолу и му пусна едно торпедо.
-Всички вън! – кресна адмирала.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565503 - 19.12.2004 13:58 [Re: Rhiannon]

Войниците тръгнаха навън към брега, а кораба започна бавно да потъва. Оркския флот се приближи вече и навлезе в пристанището. Десантните съдове тръгнаха към брега, където оцелелите войници бягаха към града.
Адмирала се качи на палубата и видя как от лодките стреляха срещу неговите хора. Той видя един търкалящ се 406-мм снаряд, който нормален човек сам трудно повдига. Адмирала обаче го взе вдигна го над главата си и го запрати на 20 метра право в лодката. Тя експлоадира и стана на части. След това адмирала намери още снаряди и започна с тях да замеря и други лодки. Един войник се приближи до него и викна за да надвика шума от боя:
-Сър да се махаме вече слизат на брега.
Адмирала запрати напред още един снаряд и отвърна:
-Идвам ти тръгвай.
Още една лодка гръмна и Невърмор тръгна към брега. На места войниците се стреляха с орките с пушки и автомати или се бяха хванали вече и за гушите.
Адмирала извади пистолета си, застреля няколко орки и се метна на един транспортьор с вериги отзад и колела отпред. Вътре имаше един радист, кйто каза:
-Сър фелдмаршал Гимли казва, че над цялата страна има вражески самолети, които са разбили армията. Праща каквото може за да защитим града.
Адмирала се отпусна и отвърна:
-Добре ще е тежък ден. Дайте заповед на гражданите да се евакуират.
Вражеските самолети се насочиха към града за да го изпепелят и него.
Оцелелите войници и моряци се барикадираха и се започна страшен бой. Половин час по-късно се появиха малко лемурийски хеликоптери и самолети, а зад тях идваха тридесет танка и няколко остатъци от полкове от близките бази.
Битката се разгоря докато гражданите се измъкваха от града. Адмиралът отговаряше за боя и засега задържаше напиращите орди от орки. Към обяд дойдоха и демони от по-низшите видове, които тръгнаха веднага в атака и започнаха да изтласкват адмирала и хората му от града.
Невърмор се качи на един транспортьор и викна по радиото:
-Всички пълно отстъпление отстъпваме до Геринските възвишения. Там ще се бием по-спокойно.
Войниците тръгнаха назад като предварително бяха заложили капани и бяха минирали улиците за да не могат орките и демоните да ги последват веднага.
И така орките тръгнаха на юруш и попаднаха на минираните улици. Докато ги разчистят щеше да мине много дълго време.

По същото време на западната граница.
Спанландските войски бяха нахлули навътре в Лемурия и когато Фенката тръгна с нови сили да ги изтласква, орките изсипаха тонове бомби отгоре и и я принудиха да отстъпва. След бомабрдировката спанландската армия удари изненаданите войницина Фенката и я принудиха да отстъпва.
По време на битката тя беше в центъра на най-ожесточеното сражение, а Алекси (въпреки предупрежденията на Гимли той се набута дето не му е работа) се въртеше наоколо. Един спанландец се хвърли върху генералката и я прониза в ръката с щика си. Алекси му разби главата с китарата си и я измъкна. Войниците се биха още малко и отстъпиха нагоре из планините.
Спанландци разделиха армията и Фенката и Алекси трябваше сами да се оправят нагоре из планините без храна, но поне вода имаше из планинските потоци и то чиста.
Обаче най-близката цивилизация беше на двеста и петдесет километра.

И така лемурийската армия беше смазана с един удар. Остатъците от войската нямаше да могат да се справят кой знае колко добре с това масирано нахлуване.
В двореца в Хелиос се бяха събрали разни пълководци и благородници, които мислеха как да защитят страната. Прогстър беше заминал при хан Инферно с подкрепленията, които му бяха обещали.
Функциите на крал изпълняваше принцеса Рианон, а принц Сам беше из бойните полета и с остатъците от ВВС забавяше врага.
До принцесата/кралица стоеше Лори и и подшушваше нещо. В момента Ричард Шнибли изнасяше доклад:
-Изобщо не знам какво е станало. – каза той – За една вечер са избили всичките ми агенти и са успели толкова дълго време да крият тази огромна армия. Направо нямам думи.
Един граф се изправи и каза:
-Щом господин Шнибли не е знаел за тази атака това само показва, че е некадърен и трябва да се смени. Не може да се скрие такава сила.
Шнибли стрелна графа със злобен поглед и си замълча.
Принцесата/кралица се наведе към лори и каза:
-Този не е искрен крие нещо и има някакви задни помисли.
Лори се усмихна и отвърна тихо:
-Браво. Той не е сигурен човек и може да ти изиграе лош номер. Не му се предоверявай. Дорбата ти е по-силна отколкото си мислех не е само пророческа.
-Какво да правя?
-Защити Шнибли той е сигурен човек и прати този да се занимава с нещо извън фронта не му вярвам. – каза Лори.
Принцесата/кралица се обърна към графа и каза:
-Графе господин Шнибли винаги си е вършил работата чудесно, но тук си имаме работа с демон, а там не е сигурно какви методи е използвал. От друга страна вие ще сте ни много полезен ако се заемете с грижите за бежанците, които се стичат от границите вие сте известен с това, че успявате да организирате подобни лагери.
Графът се поклони, благодари и излезе. След него имаше още десетина благородници и когато всичко свърши в главната зала останаха само принцесата/кралица и Лори. Шнибли отиде да се заеме с някакви негови неотложни задачи.
Рианон се отпусна на трона и каза:
-Не мога да повярвам колко лицемерие има в тези благородници. Всички ми говорят все едно са готови да умрат за мен, а всъщност се опитват да ме направят своя пионка.
Лори се засмя и каза:


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565508 - 19.12.2004 14:00 [Re: Rhiannon]

-Всички са такива. Само тези, които сега са на бойното поле и са в първите редици са ти останали верни и няма да те предадат.
-Как ми се искаше Сам да е тук. Той знае как да се справи с подобни хора.
Лори отново се усмихна и каза:
-И ти ще се научиш с дарбата, която имаш ще можеш по-добре да управляваш от брат си, а и той няма голямо желание да става крал.
Принцесата/кралица въздъхна и каза:
-Татко ми липсва.
-Тук вече не мога да ти помогна. Трябва да се държиш ако си уморена иди и си почини, а останалите свраки ще почакат.
Рианон се усмихна и тръгна към покоите си.

Гимли беше в една тайна база в планините Екон. Там в подножието на тази огромна планинска верига, се намираше запасът на Лемурия. Доста техника беше скрита там. Макар да не можеше да попълни загубите пак щеше да свърши работа. Дребничкият фелдмаршал огледа танковете и хеликоптерите и каза:
-Добре закарайте тази техника на кингмарската граница, а танковете от планината Винсент към спанландските нашественици. Има ли някакви новини от фенката?
-Не сър. – отвърна един войник. – Последно са я видели да тръгва из планините с вашият приятел. Оцелелите не знаят какво е станало с тях.
Гимли направи ядна физиономия и се обърна към Гейзера:
-Тръгвай веднага да ги търсиш. Ако са мъртви тогава донеси телата им. Вземи един взвод от спецчастите и искам да ми ги доведеш!
Старгейзер отдаде чест и изчезна да изпълнява заповедите.
Фелдмаршалът се обърна към един лейтенант и попита:
-Някакви новини от Олмер?
-Да сър. Атаката ги е изненадала и са се оттеглили назад, но държат обкръжена една оркска армия. Докладват обаче, че демоните хвърлят стотици хиляди войници в нашата територия.
Гимли отново се намръщи и каза:
-Добре пратете подкрепленията бързо. И гответе една дивизия с леки танкове за бързи и малки атачки.
Войникът отдаде чест и се зае със задълженията си. Гимли седна на един танк и се замисли какво да прави сега. Не му оставаше много голям избор. Или трябваше да се хвърли напред с надеждата, че с едид удар ще отблъсне врага или да се бие на партизанска тактика. Всъщност само второто беше избор тъй като първото си беше чиста лудост.

А през това време в планините на запад.
Алески успя да измъдри нещо като превръзка за Фенката и двамата тръгнаха през заснежените планини. През първите два дни се катериха по стръмните скали и ядяха някакви остатъци от раницата на Алекси обаче и те свършиха, а нагоре нямаше почти нищо какво да се яде. Пътят беше адски труден, а двамата нямаха екипировка и Фенката не можеше да ползва и дясната си ръка.
Алекси успя да намери на дъното на раницата си някакво въже и го запрати нагоре. След като видя, че се е захванало здраво се закатери нагоре. След като стигна до върха на скалата се огледа. Пред него се откри невероятна шир. Планините се простираха до, където стигаше погледът и по-ниските върхове бяха обвити в море от мъгла, а по-високите се издигаха над нея като самотни острови. Алекси отвърна поглед от красивата гледка и хвърли въжето на Фенката като и викна:
-Завържи се с него аз ще те изтегля.
Фенката се овърза с въжето около кръста и Алекси я затегли нагоре.
След като я изтегли я попита:
-Сега накъде? Нали познаваш района?
-Да познавам го. Сега по тясната пътечка срещу нас и оттам надолу към близките селца. Дано само не измръзнем по пътя.
-Да тук вечер е доста студено. – отбеляза Алекси.
-На три километра оттук има пещера. Там ще се подслоним за през нощта. – каза Фенката и тръгна напред.
-Откъде познаваш местността? – попита русият китарист.
-Тук съм отрасла. – отвърна генералката. – Като бях малка и дядо ме водеше тук.
Двамата тръгнаха по пътеката към пещерата.

Олмер стоеше прикрит зад едни скали и наблюдаваше как стотина хиляди демони маршируваха по един тесен път. Те вървяха с бодра крачка и пееха някакви техни си песни, които звучаха като грачене и пискане без много смисъл (по-зле и от блек/дет метъл). Олмер погледна по-внимателно и видя, че зад демоните се движи голяма част от бронетехника. За съжаление сега обаче Олмер нямаше сили да им направи една хубава засада и ще трябва да почака.
Той се измъкна тихо от скривалището си и тръгна. В подножието на скалите го чакаше един бронетранспортьор с десет войника вътре. Той се качи и един сержант го попита:
-Какво ще правим сър?
-Стоим си в планината и ги чакаме да излязат на главния път там ще ги ударим. Няма да ги разбием, но ще ги спрем за момент поне. – отвърна Олмер.
И така войските си стояха в планината и зачакаха бавната вражеска колона да стигне до тях.
След ден и половина колоната беше пред войските на Олмер. Нямаше никакви признаци на каквато и да е засада и демоните вървяха скопойно напред като танковете им бяха в средата на колоната.
Изведнъж от скалите от дветестрани на пътя полетяха снаряди и се загърмя. Демоните не успяха да реагират веднага и попаднаха под огъня. След кратък обстрел с артилерията десетина хеликоптера се вдигнаха и засипаха врага с огън. Настана истинска сеч тъй като демоните бяха изненадани и дълго време на можаха да отвърнат на огъня. Танковете им бяха разбити на части, защото след първите изстрели се бяха скупчили и хеликоптерите ги направиха на скраб.
Демоните се освестиха след половин час и тръгнаха нагоре по скалите, а лемурийските войници ги засипваха с куршуми и гранати.

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565510 - 19.12.2004 14:02 [Re: Rhiannon]

Когато демоните се приближиха, лемурийците стерляха директно в лицата им, но демоните бяха упороти и не се даваха.
Накрая дойде и заповедта за отстъпление и лемурийците тръгнаха назад като бяха прикривани от втора вълна хеликоптери.
Олмер беше доволен, защото засадата постигна целта си и даже се оказа по-успешна отколкото се предполагаше.
Сега демоните нямаше да могат да минат два дена, а дотогава и подкрепления щяха да дойдат.

Гимли пътуваше към кингмарската граница начело на една танкова дивизия. Това беше танкове дивизия въоръжена с леки танкове, които не ставаха много за фронтална атака, но пък идеална за засади и партизански удари. Танковете бяха леки с леки оръжия и леки брони, но пък бяха адски бързи и хабяха малко гориво. Гимли се надяваше с тяхна помощ да задържи демоните докато се оправи със спанландците. Танковете вървяха в колона по прашния път и бързаха към планините. В далечината се чуваше грохотът на оръдията и се виждаха отблясъците от взривовете. Гимли се обърна към един генерал и викна за да надвика шума от двигателите:
-Ти тръгваш на запад и им излизаш в гръб, а ние продължаваме напред. И внимавай.
Генералът кимна и част от дивизията се отдели.

През това време в западните планини Старгейзер и взвода от планинските диверсанти се катереха по планините. Гейзера беше адски недоволен и мрънкаше. През последните два дни само се катереха, а неговата лилава роба не беше от най-удобните за катерене по стръмни скали. Шестимата войника му помагаха, но пак беше трудно. А защо не си остави робата у дома ли? Защото тя беше натъпкана с толкова защитни заклинания, че вършеше повече работа и от рицарска броня.
И така седмината стигнаха до един път, който беше сравнително широк, цяла каруца можеше да мине оттам. Последните села от източната страна на планината бяха останали много надолу и сега имаше само мъгла, сняг и заснежени високи и остри върхове. Седмината тръгнаха по пътя. От време на време се свързваха с местния щаб и научаваха за придвижването на вражеските войски, които се опитваха да преминат планината, на срещаха жесток отпор. Това беше добре поне нямаше да им се пречкат разни спанландци докато си изпълняваха мисията.
И така продължиха да се изкачват. Гейзера беше сигурен, че ако двамата са оцелели са тръгнали нагоре към Пещерите на Снега. Това беше единственото нормално за преминаване място и точно натам той поведе отряда си. Като хлапе беше израстнал в тези планини и ги познаваше не по-зле от Фенката или, който и да е местен.
След три дни катерене стигнаха до една малка, тясна пътечка, която водеше право към Пещерите на Снега. Гейзера извади жезъла си и произнесе няколко думи. От края му излезе едно духче и Гейзера му прошепа:
-Намери ги приятелю. – духчето литна към пещерите, а Гейзера се обърна към войниците и каза:
-Хайде тръгвайте момчета.
Седмината тръгнаха по пътечката. Вече се стъмваше.

През това време.

Фенката и Алекси стигнаха до пещерата когато вече се стъмваше. Алекси запали огън във вътрешността с някакви сухи храсти, които намери и сложи два умрели гълъба да се позапекат.
Русият китарист извади от раницата си две одеяла и подаде едното на Фенката и и каза:
-Вечерята скоро ще стане, но е доста оскъдна поне няма да мръзнем.
Фенката се зави с одеалото и каза:
-Тук идвах като малка с дядо. Знаеш ли как се наричат тези пещери?
-Отде да знам. – отвърна Алекси разсеяно. – Подслон за бягащи генерали?
-Не. – Фенката се усмихна и каза – Пещерите на Снега.
-Странно име. – каза Алекси. – Защо ги наричат така?
-Защото тук се събира много сняг през зимата, а и по-навътре има галерии, които са снежнобели. Красиви са.
-Сигурно. Някой път може и да ги разгледаме ако се отървем живи оттук. – каза китаристът и обърна гълъбите, които бяха замръзнали.
Навън започна да вали лек снежец, който направи пътеката отпред бяла. Снежинките падаха леко. Имаше някаква красота в този момент.
Алекси подаде един гълъб на Фенката и седна до огъня, който се беше разгорял. Вятърът навън стихна и само белите снежинки падах на земята.
След малко вятърът отново зави и разхвърля снежинките нанякъде. В пещерата стана хладно и Алекси се наметна с одеалото. Вятърът свиреше из коридорите на пещерата и Фенката потрепери. Алекси се обърна към нея и попита:
-Студено ли ти е ?
-Да. – отвърна тя и се приближи до него, а той я прегърна през рамото и каза:
-Сега по-добре ли е?
-Да. Определено.

През това време Гейзера се приближаваше все повече и все повече до Пещерите на Снега. Шестимата войници вървяха зад него и следваха духчето, което ги водеше. Изведнъж един изстрел отекна в нощната тишина и един куршум се заби пред Гейзера. Той веднага се обърна по посока на изстрела и видя десетина орки и огрета, които откриха огън по седмината войници. Гейзера запрати една огнена топка и едно огре се превърна в купчина нагорещен прах. Другите войници също откриха огън и свалиха няколко орки, а останалите се прикриха. Започна се една престрелка.

Алекси чу изстрелите и изскочи навън с китарата си. Беше застанал отстрани на орките и имаше идеална позиция. Той опъна една струна на китарата и от грифа излетя мълния, която покоси едно огре. Останалите се обърнаха и се изправиха и тогава хората на Гейзера ги довършиха.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565512 - 19.12.2004 14:03 [Re: Rhiannon]

След като орките и огретата бяха избити Гейзера се приближи до Алекси и попита:
-Добре ли сте сър?
-Да. Добре съм. Фенката е вътре трябва да ми помогнеш, че я раниха в ръката.
Старият маг кимна и влезе.
След малко групичката тръгна към подножието на планината

И така войната не се развиваше добре. Даже хич. Само Олмер и Гимли още държаха фронта си.
Невърмор дълго време се барни в планините, но го изтласкаха оттам просто нямаше достатъчно хора и провизии. Той се оттегли стотици километри назад и демоните имаха открит път към цялата страна.
Армията на Фенката не съществуваше. Оцелелите сили се събраха и се браниха в подножието на планините на запад, но бяха унищожени с един удар и избити до крак. Телата им бяха побити на колове и сложени на централните пътища. Гимли едва държеше фронта срещу Кингмар и само многото засади и постоянните атаки с малкото останали ВВС държаха демоните настрана. А те вървяха из цялата страна и навсякъде се чуваше “Да се свети името ти Скитис. Да се свети името ти.”
Когато врагът достигна до вътрешните части на Лемурия над тях се разпростря Страданието. Орките, които не бяха виждали толкова богати земи се нахвърлиха върху тях грабейки и палейки всичко. Не пощадиха дори нивите с жито. Изгориха ги и след като се награбиха и наопожаряваха се заеха с плененото население. Хората биваха унижавани и убивани по най-жесток начин. Демоните си правеха някакви ритуали, а орките просто ги избиваха на купове и захвърляха нанякъде телата.
Много често побиваха живи хора на колове и ги оставяха край пътищата като идващите подкрепления им се радваха и след като нещастниците издъхнеха ги палеха и те дълго после горяха, защото ги поливаха с някакво специално масло.
Най-големите жестокости обаче се извършиха в областта Еридея. Това беше едно градче, в което се намираха най-елитните училища и университети на Лемурия. В Еридея имаше почти два милиона жители по това време на годината. Повечето естествено бяха ученици. Нямаше голям гарнизон и демоните го бяха разбили за по-малко от четири часа.
Орките и останалата паплач нахлуха в градчето и се започна клане каквото светът не беше виждал. Никой не беше пощаден. Писъците на децата се носеха дълго време над долината. Орките ги избиваха и се мажеха по лицата с кръвта им и итърсеха още жертви. За по-малко от един цяла Еридея беше изклана, а телата нахвърляни около пътя. Към края на клането дойдоха и хората, които бяха съюзници на Скитис и навзеха сума ти пленници.
Blasphemer стоеше пред портите на Еридея и се радваше на гледката. До него дойде един орк и мъкнеше със себе си едно дете. Той го хвърли в краката на Blasphemer и каза:
-Ето ви едно хлапе. Може ли да попитам за какво ви е?
-Ще видиш глупако! – отяде се посредственият китарист и се обръна към детето.
То беше малко момиченце на не повече от 12 или 13 години с дълга руса коса и дрешка обилно накисната с кръв. Гледаше изплашено към жестокия човек, който беше срещу нея и нищо не можеше да каже. Blasphemer се обърна и попита:
-Как се казваш?
Детето не отвърна и се сви от страх, а оркът го срита и изрева:
-Отговаряй като те питат!
-По-спокойно Ардене. Остави ни аз ще си поговоря с нея. – каза Blasphemer.
Оркът влезе в града за да търси още жертви.
Blasphemer се наведе и каза на детето:
-Щом не искаш не говори. Няма да ти убия, защото ми трябваш като пратеник. Чувала ли си за фелдмаршал Гимли?
Детето се сви още повече, но като споменаха фелдмаршала се опомни и кимна леко с главичка.
Blasphemer остана видимо доволен. Той написа нещо на един лист хартия и го даде на момиченцето с думите:
-Едни мои хора ще те изпратят до където трябва нататък ти трябва да стигнеш и да го дадеш лично на фелдмаршала. Разбра ли ме?
Момиченцето взе листа и кимна, че е разбрало.
Посредственият китарист викна двама човека, които хванаха момичето и го помъкнаха към джипа си.
Blasphemer стоя още дълго да се наслаждава на виковете на убиваните и измъчваните. Той черпеше енергия от това.

Няколко дни по-късно демоните пробиха линията на Олмер. Това беше зле, но пък не толкова, защото демоните и орките оставиха на това поле двеста и петдесет хиляди убити само за една нощ, а Олмер загуби хиляда души и ранени и убити общо.
През това време Гимли се оттегли чак в района около Хелиос. Гейзера през това време обикаляше фронтовата линия с една групичка и правеше мръсно на лошите по всякакви начини и вече имаше и награда за брадата му глава.
И така дребният фелдмаршал отново тръгна напред този път водеше и тежки танкове и въобще оборудван корпус от двадесет хиляди души.
Армията се беше спряла на сто и двадесет километра от фронтовата линия за да пренощува. На сутринта докато Гимли правеше планове при него дойде един войник. Той отдаде чест и каза:
-Сър имаме новини... Не са добри. Еридея е превзета... – войникът млъкна и каза след малко – Има послание за вас.
-Дай го де. – каза Гимли, а войникът въведе едно русо момиченце покрито с прах и засъхнала кръв. То седна на стола и попита:
-Вие... вие ли сте фелдмаршал Гимли?
-Да. Аз съм. – отвърна Гимли като не разбираше какво става. – Ти коя си?
-Аз... аз се казвам Илона. Татко беше учител в Еридея.
Момичето подаде листа на Гимли. Той го прочете смачка го и каза на войника:


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565514 - 19.12.2004 14:04 [Re: Rhiannon]

-Моля остави ме насаме с това дете. – войникът излезе, а гимли попита – Сега ще ми разкажеш ли всичко?
Момиченцето се вгледа в добродушното лице на джуджето и се успокои и започна да разказва.

Половин час по-късно Гимли излезе навън и събра офицерите си и им каза:
-Заминавам за столицата. Известете всички военачалници, че трябва да се срещнем там.
-Сър добре ли сте? – попита един полковник, а фелдмаршала се обърна и отвърна мрачно:
-Не приятелю. Не съм добре, а скоро всички няма да сме добре.
Гимли изчезна в палатката си като остави другите да се чудят какво става.

Вестта за клането в Еридея се разнесе бързо. Никой не можеше да повярва на това или не искаше. Мнозина загубиха децата си там.
В двореца в Хелиос се събраха военачалниците да решат какво да правят. Там бяха всички Гимли, Фенката и Алекси, Олмер и Лори , принцесата/кралица и принц Сам, Ричард Шнибли, Прогстър, който се беше върнал и още много благородници и разни други.
Пръв се изправи адмирала мрачен като буреносен облак и каза:
-Каквото и да правим те ни побеждават. Имат числено превъзходство във всички отношения. Как ще се справим?
Лорд Прогстър стана и каза:
-Инферно хан също е в деликатно положение. Не можем да разчитаме много на варварите.
-Как така? – попита принцесата/кралица изненадана. – Какво е станало?
Прогстър се покашля и отвърна:
-Още в първия ден ние нахлухме в кингмар и пометохме граничните войски. Два дена навлизахме и изведнъж пред нас цъфнаха огромна армия най-малко милионна. Пометоха ни и ние се върнахме в Степта. Сега ханът отстъпва назад и се опитва да запази народа си от пълно изтребление.
-Тогава нека дойдат тук ако могат. Поне ще сме с обеднени сили. – каза принцесата/кралица.
-Ще му предам Ваше Величество. – каза лорда и се поклони.
Принцесата се обърна към военачалниците и попита:
-Какви са възможностите ни? Колко време можем да издържим? Имаме ли достатъчно войници?
Адмиралът отново се изправи и каза:
-Флот нямаме. Което не е потопено е пленено и обратно. ВВС имат малко техника, но поне хора имат. Бронетехниката ни е под всякаква критика, но нямаме повече. Пехотата ни е малко. Въобще пред колапс сме. Не повече от месец ни остава.
Принцесата/кралица се натъжи и се обърна към Фенката:
-Мобилизирайте всички запасняци и всеки, който може да държи оръжие мъже, жени без значение.
Фенката кимна, а принцесата/кралица се обърна към дребният фелдмаршал и го попита:
-Дали ще можете да задържите врага поне две седмици докато съберем запасняците.
Фелдмаршала стана и отвърна:
-Дори смятам да направя нещо повече. Всички вече знаем какво стана в Еридея. Щенападна деманите с войската си.
Всички ахнаха и започнаха да говорят каква лудост било това. Гимли изчака говоренето да стихне и продължи:
-Не не е лудост уважаеми благородници. Ако ги победя сега ще е се отдръпнат надалеч и ще имаме известно спокойствие. Планът е готов само трябва да се изпълни.
Из стаята се разнесе шум, но след като фелдмаршала беше решил нищо не можеше да го откаже от тази атака.

И така тримата военачалници поведоха двеста и петдесет хилядната армия тръгна към опожарената Еридея, където сега огромна вражеска армия стоеше и чакаше заповеди.
Докато армията отиваше на почти сигурна смърт в двореца принцесата/кралица и принц Сам стояха в тронната зала.
Рианон се отпусна на трона и каза тихо:
-Нямаме шанс нали?
Принцът се обърна и каза:
-Не е така сестричке разбира се, че имаме шанс. Просто нямаме късмет.
-Не е така. Аз видях, че ще загубим. Видях го тази нощ!
-Това е било сън. – каза Сам – Не бива да възприемаш сънищата като реалност.
-Не Сам ти не разбираш. Аз видях Хелиос! Целият град гореше, а по улиците му вървяха демони и орки. Трябва да помислим за резервен вариант ако стане нещо.
-Нищо няма да стане. – каза принцът с доста отегчен тон. – Добре ли си сестричке? Откакто убиха татко се държиш странно.
-Нищо ми няма добре съм. – отвърна принцесата/кралица като видя, че няма смисъл да спори.
Принцът излезе тъй като трябваше да тръгва и той към Еридея. Принцесата/кралица седна на трона и въздъхна. Въпреки, че в този Свят познаваха магията още гледаха странно на виждащите бъдещето.
Лори влезе и въведе Шнибли. Той се поклони на Рианон и попита:
-Мога ли да ви помогна с нещо Ваше Величество?
-Да господин Шнибли. – отвър на Рианон. – Наскоро разбрахме, че вражеските войски тук се предвождат не лично от Скитис, а от някакъв демон на име Ранцел.
-Да Ваше Величество. Също така обаче разбрахме и, че Ранцел е доста могъщ демон.
-Някъде в Северните земи се намира един предмет, който би могъл да ни даде известно предимство. – намеси се Лори, която се беше облегнала на прозореца и беше скръстила ръце. – Един определен камък намиращ се в една пещера в една малка планина.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565516 - 19.12.2004 14:05 [Re: Rhiannon]

Шнибли се обърна към Лори и попита:
-А вие откъде знаете за това?
Лори се усмихна вежливо и отвърна:
-Едно време тук е имало и Тъмни елфи.
-Искам вие господин Шнибли и Лори да намерите този камък. Той няма силата да унищожи Скитис, но може да ни даде ценно време, а имаме нужда от време.
Шнибли се поклони и попита:
-Кога трябва да тръгваме?
-Веднага човеко веднага. – каза Лори и вдигна една раница и хвърли втората на Шнибли. – Нямаме десет дена да се подготвяме. Вземи малко храна и някакво оръжие и да тръгваме.
-Ама нали на север има демони? Как ще се промъкнем.
-С желание. – отвърна Лори и тръгна към изхода, а Шнибли се поклони на принцесата/кралица и тръгна след нея. Лори се обърна към Рианон и и каза:
-Внимавай тук, защото е пълно с хищници.
Принцесата/кралица кимна и им махна за довиждане.

И така на следващия ден Лори и Шнибли летяха с един хеликоптер на север. Идеята беше да ги спуснат навътре в демонския тил и близо до Северната планина. Оттам малко пеш и готово в планината да търсят камъка. Ако сега в този тежък момент Рамцел пукнеше демоните щяха да се стреснат доста. Четиримата идиоти от Mayhem нямаха такъв авторитет като Рамцел сред армията.
И така хеликоптерът стигна до целта и се спря на място. Лори скочи в дълбокия сняг, а Шнибли и хвърли двете раници и скочи след нея. Пилотът се увери, че двамата са добре и тръгна обратно към базата си.
Лори и Шнибли си метнаха раниците на гърба и тръгнаха напред към необятната планина.
Шнибли носеше един автомат и пистолет в кобур под мишницата. Лори обаче носеше лък стрели и един меч на колана. Разузнавачът не разбираше защо Лори носи тези остарели оръжия, но щом казваше, че ще се оправи и с тях трябваше да и вярва.
През първия ден изминаха няколко километра и спряха в подножието на планината. Засега не срещнаха демони, но следи от тях имаше предостатъчно. Двамата отседнаха в едно опожарено село. По пътя имаше достатъчно следи, че най-малко един демонски корпус е бил тук преди два дни, а и на места селото още димеше. Лори откри една полуздрава къща, в която се настаниха за през нощта.
На следващия ден двамата тръгнаха рано сутринта. Тъй като беше опасно да следват пътеката, защото не знаеха дали демоните не се разкарват по нея. И така двамата тръгнаха да изкачват скалите, а това хич не беше лесна работа.
След дълго изкачване стигнаха до едно място, където пътеката се разширяваше. Лори я огледа и каза:
-Демоните знаят, че камъка е тук. Наскоро са минавали.
-Това пък откъде го разбра? – попита Шнибли и се огледа дали не ги очакват.
-Ние Тъмните елфи знаем някои работи. – отвърна Лори и му се усмихна чаровно. – Хайде сега тръгваме по пътечката и след два километра свиваме по една друга пътека.
-А това пък откъде го знаеш? Това, че има завои и други пътеки де. – попита Шнибли, а Лори отново му се усмихна и каза:
-Не би искал да знаеш.
Двамата тръгнаха по пътеката и вървяха така два километра. След това свиха по една друга тясна пътечка и, която беше и доста стръмна и се изкачваше високо нагоре. Лори пое по пътеката като Шнибли вървеше отзад и непрестанно се чудеше откъде познава местните пътеки, които сигурно и местните не познаваха така добре, а специално тази местност я нямаше на картата.

В същото време лемурийските войски наближаваха Еридея. По пътя към тях се присъединяваха различни части огт редовна армия или просто запасняци, които тръгваха да отмъстят на демоните и колкото и дае невероятно армията нарасна до половин милион души.
Армията достигна до равнинната Еридея и се спря пред града, който до преди седмица и половина беше пълен с училища и университети, а сега имаше руини. Гимли се качи отгоре върху своя стар Т-80 да го питаш що още го ползва макар, че го беше подобрил, и погледна с бинокъла си към града. След като демоните бяха разбрали, че лемурийската армия идва насам бяха решили да я унищожат с един удар. И така бяха разорали земята пред града и бяха направили насипи и окопи, а стените на града ги бяха поправили и се бяха разположили и там. Обаче вражеските войски превъзхождаха лемурийците четири пъти. И те ти булка Спасовден. Не стига, че Гимли разполагаше с по-малко армия ами и трябваше да превзема и крепост. От друга страна пък като тръгна трябваше да прави същото с двеста и петдесетхилядна армия сега разполагаше с петстотин хиляди души.
ВВС бяха останали само с един самолет, който можеше да лети много нависоко извън обсега на всякакво ПВО и да прави качествено разузнаване. И така този НХ-71 прелетя над Еридея и направи снимки на защитните съоръжения и разположението на вражеските войски в града. След като си кацна на летището снимките се озоваха на коруса на Гимлевия танк, където бяха събрани всички командири. Гимли показа снимките на Невърмор и се обърна към всички с думите:
-Виждате, че врагът хич и не мисли, че ще минем и първия окоп. Наблъскали са се по насипите и в града така, че няма място къде игла да хвърлиш. Така, че поне няма да се притесняваме, че ще хабим мунициите напразно. Искам всеки един от вас да заеме по една страна и оттам ги нападаме. Утре трябва да вземем насипите, а вдругиден и стените ще вземем.
Адмирала погледна снимките и каза:
-Бая артилерия и авиация ще трябва да изхабим.
-Да. – каза принцът – Така е, но моите момчета ще им насолят задниците отгоре.
-Така и ще стане както са се натъпкали. – каза Фенката със злобна усмивчица.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565517 - 19.12.2004 14:06 [Re: Rhiannon]

-Така сега да се разберем кой къде ще ходи. Фенката нападаш от изток, адмирала от запад, аз оттук от юг, а Олмер от север. Доста ще си разтеглим линията обаче искам да свършим по-бързо. – каза Гимли и всички заминаха за местоназначенията си.

И така паметната дата 13.04.1245 започна с як артилерийски обстрел върху насипите, а ВВС минаха над града и не остана камък върху камък. Макар и самолетите да бяха малко, бомбите им не бяха.
След това пехотата се строи, а артилерията продължи да стреля. Освен пехотата в четири клина се събраха и танковете. По един клин от всяка страна. Те се състояха от тежки танкове оформящи клина и по-леки във вътрешността му.
И така демонските оръдия забълваха огън, но тъй като бяхо пострадали от бомбардировките не успяха да нанесат очакваните щети.
Гимли и останалите командири стояха най-отпред пред войските си и в уречения час всички махнаха напред и се хвърлиха срещу врага.
Невърмор се хвърли напред с един автомат и облечен в бялата си униформа, Олмер се затича напред само с един меч и пистолет, а Фенката и Гимли поведоха клиновете с танковете си.
Демоните откриха страшен огън, а лемурийците падаха, ставаха и продължаваха напред като не обръщаха внимание на раните си. Те бяха обзети от страшен гняв и само с кръв можеше да бъде потушен. Те също стреляха и хвърляха гранати. Първия окоп падна за секунди никой не успя да се измъкне от гнева на лемурийците. Танковите клинове пробиха навътре в насипите и се спряха на място, защото повече не можеха да продължат. Пехотата се изкатери по насипите и се започна една жестока битка. Стреблата от пушките заглъхна и се превърна в звуци от разбивани с приклади черепи, виковете на прободените с байонети. Лемурийците и огретата по насипите се хванаха за гушите буквално.
От западната страна лемурийската войска стигна най-бързо. Водени от адмирала, който куршум не го ловеше войниците преминаха като бура през първите насипи и избиха всичко по тях въпреки, че редиците им бяха доста оредели те продължиха напред.
Невърмор се затича напред като отстреля няколко огрета като пилци и с един скок се озова на третия насип. Там обърна пушката и халоса един низш демон с приклада в главата. Демонът падна назад с откършен врат, а Невърмор извади една сабя, която по-принцип ползваше само по паради и се хвърли на следващата си жертва. Войниците му стигнаха малко след него и отново се започна ръкопашна битка. Лемурийците нанизаха огретата и низшите демони на щиковете си дадоха малко жертви и тръгнаха отново напред подкрепяни от западния танков клин, който премина след тях и разпердушини огретата в своя район. Невърмор прибра сабята и залегна нанасипа и викна на своите:
-Залягай оттук почваме да се стреляме!
Войниците се наредиха на насипа и започнаха да обстрелват съседните насипи, а през това време лемурийската артилерия им помагаше отдалеч. Невърмор целият беше вече покрит с прах и кръв и въобще не си личеше, че униформата му е била бяла някога. Покрай него войниците стреляха и си почиваха от лудешкото препускане.
На източната страна Фенката предвождаше източния клин, който вървеше отляво на пехотата и заливаше насипите с огън, жупел и смърт. За отрицателно време танковете минаха през окопите и отвориха пролука през, която пехотата се промъкна и се започна сеч. Тук пехотата се състоеше от запасняци и доброволци и тъй като не всички използваха нормални войнишки пушки за ръкопашен бой се използваха различни видове мечове, мачете и каквото още се сети човек. Битката стана доста кървава, а покритите с кръв от огрета лемурийци се опияниха и тръгнаха напред понасяйки страшни загуби от вражеските картечни гнезда, които тук бяха обилно накацали. Танковете ги разбиваха едно по едно, а пехотинците като се доберяха до тях избиваха и изколваха картечарите без жал. Оръдията от стените на града откриха огън и разбиха няколко танка. Един снаряд удари танка на Фенката и го повреди. Тя отвори люка за навън и викна на екипажа си:
-Хващайте по една пушка и навън!
Втори снаряд удари танка и всички се изнизаха навън. Пръв излезе Алекси, който също беше в танка. Той излезе със своята китара и когато една групата огрета се приближиха много близо той викна:
-Назад всички!
Алекси опна струните и от грифа излетяха мълнии, които изпепелиха огретата и продължиха да се разхождат търсейки нови жертви. Пехотата тръгна след Алекси и бързо превзе насипите от своята страна. Това обаче доведе до нови проблеми тъй като от града изпонадойдоха демонски орди, за да изтикат войниците на Фенката от насипите.
Обаче войниците се строиха на насипите и започнаха да обстрелват демоните, които търчаха така настървено към насипите. Хиляди демони паднаха по пътя, който беше петстотин метра от насипите до стените и се завърза отново ръкопашен бой. Но дори и огънят от стените не успя да принуди лемурийците да отстъпят.
Фенката и Алекси застанаха най-отпред и започнаха да трепят демоните. Алекси вдигна китарата си високо и кресна нещо и тя се превърна в двуостра брадва напомняща по нещо на китара. Фенката измъкна от ножницата парадната си сабя и бпрониза един демонд в челото. Той изцъкли очи и падна възнак. Алекси съсече един друг рогат демон и му разцепи кратуната на две.
Битката започна да става жестока, защото от града прииждаха все нови и нови подкрепления, а лемурийците започнаха да отпадат. И тогава в небето се появиха хеликоптерите на принц Сам. Те откриха огън и разчистиха пространството между насипите и стените като дори обстреляха и стените и ги разчистиха.
Обаче демоните не се отказаха и отново тръгнаха напред. Този път ги предвождаше самият Blasphemer. Той тичаше напред и крещеше нещо и не спираше да стреля. Лемурийците видяха кой е водача и започнаха да стрелят по него. Но той беше вампир и обикновенните куршуми нищо не му правеха. Алекси се изправи и викна:
-Този е мой! – и скочи напред като съсичаше, който му попадне пред погледа.
Blasphemer го видя и измъкна меча си и също викна:
-Този е мой!


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Rhiannon 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 17395

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.009 seconds in which 0.001 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.