ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » България » Пловдив

Страници: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565519 - 19.12.2004 14:06 [Re: Rhiannon]

Двамата се втурнаха един срещу друг и кръстосаха оръжията си. Алекси нанесе няколко бързи удара, но Blasphemer ги отби и каза:
-Пак се срещаме некадърнико. Тази среща обаче ще е последната!
Алекси отби един удар и каза:
-Не разчитай, че ще ме победиш. Като се научиш да свириш посредствено копеле тогава ела да зяеш.
Двамата си размениха още няколко удара и отскочиха назад. След като се гледаха известно време отново се втурнаха един срещу друг. Алекси замахна и Blasphemer също нанесе удар. На ръкава на Алекси се появи голяма дупка, а главата на Blasphemer падна отсечена. Очите на посредствения китарист паднаха на земята с челото и част от носа и още известно време се взираха в Алекси, а тялото тупна на земята като чувал с картофи. Демоните писнаха като видяха смъртта на генерали си и тръгнаха назад. Алекси пресрещна двама и ги съсече, а войниците от насипите започнаха да стрелят в гърбовете на демоните и да ги избиват.
На изток и запад битката свърши.
На север Олмер също стигна бързо до окопите и съсече няколко орка, а танковият клин и пехотата удариха заедно като чук и разбиха орките. Обаче дойдоха и демони от малко по-високо ниво на еволюцията, които започнаха да отблъскват лемурийците назад. Танковете също се видяха в чудо тъй като огромните рогати същества умираха доста трудно, а рогите им можеха да отварят танковете като консервни кутии. Олмер прошепна нещо и по острието на меча му потече огън и превърна острието в огнено. Той се хвърли към един рогат и червен като рак демон и го прониза в гърдите. Демонът така ревна от болка, че заглуши цялата битка. Той замахна към Олмер, но човекът отскочи и с втория го разсече от главата до стомаха.
Наблизо мина и Гейзера, който размахваше жезъла си и го стоварваше върху главите на бедните орки. Той видя демоните и пробва няколко заклинания, които ги нараняваха, но не ги убиваха. Олмер го мерна с периферното си зрение докато съсичаше втори демон и викна:
-Магьоснико ела тук!
Гейзера направи два скока и стовари тежкия си жезъл върху един орк, който излизаше в гръб на Олмер и каза:
-Тук съм сър. Ще желаете ли нещо? Чашка чай може би?
-Не мерси. Можеш ли да привикваш полеви магии?
-Да сър. – отвърна Гейзера и махна с ръка. – Всякакви от лекуващ дъжд до това да извикам някой гигант да препикае демоните.
Олмер махна с ръка и каза:
-Виж сега кво правим. Ще трябва да привикаме едно проклятие, но затова трябва да се съредоточиш напълно. Забиваш жезъла в земята и повтаряш след мен.
-Да сър. – каза Гейзера учтиво и заби жезъла си в земята.
Двамата започнаха да говорят нещо като Гейзера повтаряше дословно. Иведнъж вълна от енергия премина през полето и демоните погледнаха тъжно и кожата им се смъкна от скелетите. До края на насипите не остана жив демон, а тези, които се опитваха да влязат също умираха от най-ужасна смърт. Гейзера се засмя гадно и каза:
-Наистина полезно заклинанийце. Трябва да го запомня.
Олмер му махна с меча си и каза:
-Хайде идвай сега да довършим орките.
Войниците се втурнаха с нови сили и отново се хванаха за гушите с орките и огретата, които без демоните предпочетоха да се изметат. И така и на север насипите бяха взети.

На юг Гимли поведе войниците си и пехотата и танковете удариха заедно и пробиха танковете бързо като по средата на насипите, врагът се измете. Тук имаше и хора и орки и низши демони. Обаче от града пратиха подкрепления и след като видяха, че насипите ще паднат. Визшите демони се втурнаха да правят заклинания и проклятия, но Гейзера взе, че дойде. И започна да им мята разни проклятия, а накрая измъкна един демонски меч, с който преди няколко месеца без малко не се уби, и се хвърли напред да ги транжира. Той вършеше това действия доста успешно и умело. И така обаче един демон се приближи до танковете и отвори танкана Гимли и уби двамата войника вътре. Гимли обаче измъкна секирата си и го фрасна с нея по главата. Киселнинният му мозък напълно доразби танка след като се стече вътре в нега, а дребният фелдмаршал и останалия жив стрелец се измъкнаха. Гимли се хвърли към следващата си жертва едно огре и го съсече на място. Войниците тръгнаха след фелдмаршала и бързо разкараха огретата, но нова партида демони тръгна напред. Гейзера се покачи на най-високия насип и след серия псувни и попържни каза някакво заклинания. От небето върху демоните се изсипаха стотици хиляди ледени висулки и ги накълцаха на частици. И така след още малко бой битката свърши и тук.

Вечерта след боя военачалниците се събраха. Всички бяха изморени, окървавени и уморени, но доволни, защото целта беше изпълнена. Гимли седна на един стол и каза:
-Потръгна по-добре отколкото очаквах. Сега след като Blasphemer е мъртъв ще им падне духа. Макар, че не той ги водеше пак беше генерал.
Алекси се поклони и каза:
-Радвам се, че помогнах.
Невърмор също седна на един стол и каза:
-Само си изцапах униформата.
-Да ама поне изби сума ти народ не си ли доволен? – попита Фенката с една добродушна усмивчица.
-Да бе да. Всички изтрепаха я генерал я нещо такова аз само до подполковник стигнах.
Гейзера се усмихна и каза:
-Не се бойте адмирале утре ще е вашият ден. Звездите го казаха.
Адмирала се усмихна, не че вярваше в звездите ама поне чу някакво успокоение.
И така всички очакваха утрешния решителен ден. А през това време двете артилерии замергаха вражеските позиции със снаряди.



--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565520 - 19.12.2004 14:07 [Re: Rhiannon]

На следващия ден командирите заеха вчерашните си позиции и се подготвиха за атака. Преди това ВВС и артилерията се погрижиха да сринат стените до основи и сега демоните се бяха окопали в развалините.
Преди да започне битката докато двете страни си разменяха само куршуми откъм града излезе един два и половина метра висок червен демон. От гърба му излизаха сума ти костни шипове, а от главата четири остри рога, които блестяха на слънцето, заедно с червените люспи по тялото му. Лицето му беше продълговато и много гневно. Той застана пред насипите заети от лемурийци от западната страна и извика:
-Нека вашият водач излезе и се срази с мен в честен двубой.
Невърмор излезе напред и се провикна:
-Само кажи кога адско изчадие.
Демонът се усмихна и отвърна:
-Днес по обяд. – и изчезна назад към стените.
Висшите командири се събраха на съвет.
-Просто печелят време. – каза Фенката. – Явно ни готвят някакъв капан. И кой беше този всъщност?
-Това беше Акронис. – каза Невърмор. – Той е водач на тази армия.
-Щом иска двубой ще му го дадем. – каза Гимли. – Просто принц Сам ще мине и ще пусне още бомби, а трябва да внимаваме да не ни излезнат в гръб някакви войски, защото тук още ни превъзхождат числено.
Гейзера подаде не Невърмор демонския меч и каза:
-Това е мощно оръжие и ще подреже шиповете на онзи изрод.
Невърмор прие меча и отвърна:
-Благодаря магьоснико. Ще му отрежа аз шиповете, че и рогата даже и на тях ще свиря пред битка.
И така до обяд артилериите пак се стреляха една друга, а самолетите на лемурийците минаваха над града и го засипваха с бомби и разузнаваха околностите да не би някоя армия да се промъква тайно тайно.
И така на обяд точно в 12:00 Акронис излезе пред стените като държеше дълъг демонски меч в ръка със закривено и назъбено острие. Невърмор също излезе напред и попита:
-И каква ще ни е ползата от този двубой?
-Ако ме победиш ще се измъкнете живи оттук. – каза Акронис и вдигна меча си.
Невърмор също зае бойна стойка и се вгледа в тъмните очи на демона. Акронис тръгна в атака, но адмирала отби първите му удари и нанесе два пронизващи, но демонът излезе по-пъргав отколкото Невърмор си мислеше, че е. Акронисп отново нанесе няколко бързи удара, но този път невърмор се гмурна под него и заби меча в коляното му. Демонът изпищя адски силно и замахна към главата на адмирала. Невърмор се измъкна от този удар и отново съсече Акронис като му отряза единия рог на главата. Акронис замълча, но погледна адмирала с кръвнишки поглед и се хвърли напред с див рев. Невърмор отново се отмести от пътя на демано и заби меча си в гърба му. Острието на адмиралския меч се показа през гърдите на демона, а той започна да крещи от адската болка, която изпитваше и отново нападна адмирала. Невърмор закъсня малко и Акронис го прониза в ръката. Адмиралът успя да хване демонът през кръста и го стисна силно. Очите на Акронис се изцъклиха и той изпусна меча си. Невърмор го стисна още по-силно и костите на демона изппращяха, но той успя да удари Невърмор и да се спаси от желязната му захватка. След това Акронис измъкна меча от гърба си и го хвърли срещу адмирала. Невърмор успя да хване меча си и се затича срещу демона. Акронис също намери меча си и се опита да съсече Невърмор.
През това време двете войски наблюдаваха битката на двата гиганта и ги подкрепяха с диви викове и разни напътствия.
Акронис нанесе още един съсичащ удар, но Невърмор го избегна и отсече и останалите рогове на демона и накрая с един удар го резсече от главата до петите и го направи на две части след, което вдигна меча си и викна:
-Напред!
Войските от насипите се втурнаха към града, а демоните преди да се усетят бяха ударени от артилерията и се разбягаха. Смъртта на Акронис беше голям удар за тях и те не можеха да се съвземат. Отделни групички се съпротивляваха, но не можаха да издържат на напъна на лемурийците, които нахлуха в Еридея и се започна сеч. Макар орките, огретата и демоните да бяха няколко пъти повече от хората не издържаха и побягнаха. Само, че хората бяха забравили какво е милост и се хвърлиха напред като се надпреварваха кой ще убие повече врагове.
Битката не беше много дълга. Тъй като лемурийската армия беше обградила целия град демоните не успяха да избягат. Макар и много трудно лемурийците успяха да не разкъсат редиците си и чак късно вечерта след полунощ битката свърши. Демоните дълго време се ранеха в центъра на града.
Гимли, Фенката, Алекси, Олмер, принц Сам от хеликоптера си, адмирал Невърмор летяха в пъвите редици, а Гейзера стоеше на едно възвишение и хвърляше проклятия върху врага. Той и Невърмор отново се проявиха като този ден наистина беше ден на Невърмор.
След полунощ и последният демон падна разстрелян като псе. Опръсканите с кръв лемурийски войници започнаха да крещят от радост, а някой се хвърлиха да транижират убитите врагове и да се погрижат за своите убити и ранени.
И така на сутринта армията тръгна към друга демонска армия, която се намираше не много далеч. Тя се състоеше от осемстотин хиляди души орки и хора. Те се спряха пред армията на лемурийците и водачът им излезе напред и викна:
-Дръпнете се от пътя ни и ще бъдете пощаден!
Отвърнаха му смях и презрителни забележки. Невърмор излезе напред и отвърна:
-По-добре вие си вървете и занесете това на вашият господар.
Напред излязоха няколко големи самосвала и изсипаха пред същисания орк главите на демоните и другата сган, която беше загинала при Еридея.
Оркът нищо не можеше да каже, но това, което го същиса наистина беше когато Невърмор му метна главите на Акронис и Blasphemer.
-Вземи ги и се махнете от пътя ни ако не искате да ви сполети същата съдба! – каза Невърмор и му обърна гръб.
На сутринта армията беше прибрала главите и се беше омела.



--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565521 - 19.12.2004 14:08 [Re: Rhiannon]

И така докато военачалниците водеха тези героични битки, Шнибли и Лори се мотаеха из снежните планински върхове и бягаха от разни орки и огрета и търсеха онзи специален камък.
След като тръгнаха поонази тясна пътечка двамата изкачиха още много скали и хребети и накрая се натресоха на една оркска дивизия и трябваше да се спасяват като оставиха след себе си доста убити и ранени орки. Точно заради това обаче дивизията вече трети ден ги гонеше. Засега им бяха изгубили следите.
Шнибли се строполи на тревата и каза:
-От това плато не мърдам ако ще и Скитис да дойде. Три дни не сме спрели изобщо. Просто се чудя как издържаш?
-Аз съм полуелфче. – усмихна му се Лори. – Пък и цял живот се разнасям по скалите. Хайде Ричард ставай, че нямаме време ще ни настигнат.
Господин Шнибли изпъшка тежко и се надигна едва едва и тръгна след Лори, която тичаше към една близка горичка. Разузнавачът погледна към гората и попита:
-Защо натам?
-Тук някога са живели Тъмни елфи. Духовете на Гората ще ни пазят. – отвърна Лори и влезе в горичката, а Шнибли се зачуди малко и след като чу идващите оркски джипове навлезе в гората.
Гората беше доста тъмна и гъста и джиповете нямаше да могат да навлязат навътре.
Шнибли видя как Лори остави оръжията си и се обърна към небето и каза:
-Горски духове защитете ни от враговете ни.
Шнибли помисли девойката за луда и седна на земята да чака орките. Лори се приближи до него и му каза:
-Ела тук ще се качим на това дърво. – и посочи едно старо дърво с дебели клони.
Двамата се качиха на дървото и видяха как орките спряха пред гората. Един орк се обърна към друг и му каза:
-Тази гора изглежда опасна аз там не влизам.
Другият се обърна към него и му каза:
-Глупости тук няма нищо влизайте!
Стотината орки, които се бяха накачулили по коли транспортьори слязоха и навлязоха в гората. Те започнаха внимателно да пристъпват и при най-малкия шум се обръщаха и се готвеха да стрелят.
Лори извади една стрела от колчана си зареди лъка си. Докато орките оглеждаха наляво и надясно, Лори пусна стрелата си и тя се заби във врата на орка. Останалите орки се обърнаха по посока на изстрела, но тогава гората се събуди и дърветата хванаха орките и започнаха да ги размахват и хвърлят надалеч или пък просто ги сплескваха с клоните си.
Шнибли тъкмо беше вдигнал автомата да стреля когато видя как гората оживя. Той отпусна автомата и гледаше със зяпнала уста. Лори му се усмихна насреща и след като орките бяха старателно изтребени тя му каза:
-Хайде да слизаме. Имаме си вече и транспорт.
Двамата излязоха от гората като преди да излязат Лори се обърна и каза:
-Благодарим ви за помощта.
Шнибли можеше да се закълне, че е чул как дърветата говорят на полуелфката, но дълго време не искаше да го каже на никой тъй като се страхуваше, че ще го вземат за луд.
И така двамата се качиха на един оркски джип и тръгнаха към върха на планината, който се издигаше високо над облаците. Докато минаваха през платото, на което се намираше горичката дълго време намираха захвърлени орки паднали по пътя някъде и изпотрошили си вратовете.
И така двамата пътуваха с джипа докато им свърши горивото и после тръгнаха пеш да се катерят по скалите.
След два дни се намериха на върха. Там имаше вход към една пещера. Двамата запалиха по един фенер и тръгнаха през тесните и дълги тъмни галерии.
Доста време вървяха и често срещаха разни скелети и дори пресни трупове на демони. Лори ги огледа и каза:
-Не знам какво е ставало тук, но явно ще имаме компания. Демоните са ни изпреварили.
Двамата тръгнаха по-внимателно като често срещаха трупове на орки и демони. Шнибли вървеше зад Лори и по едно време каза:
-След като има тела от различни периоди от време значи капаните не са се изхабили. Тогава защо на нас нищо ни няма все още?
Лори сви рамене и отвърна:
-Може би просто усщат, че с теб има и Тъмен елф и не правят нищо. Това са така наречените видови капани. Те обикновенно са настроени да убиват един вид, а друг не. Хайде по-добре да побързаме.
Двамата се затичаха по пътя и скоро видяха светлина и забавиха ход. Чуваха се и разни гласове, които говореха на гаден грачещ език (мммм навява асоциации с вокала на Gorgoroth). Лори се промъкна тихичко, а след нея и Шнибли. Те видяха как десетина огрета стоят в една зала и се оглеждат подозрително, а в края на залата два демона стояха пред една каменна масичка и се опитваха да вземат един камък, който се предпазваше от някакво заклинание, което не ги допускаше до камъка. Лори направи няколко знака на Шнибли , а той кимна, че разбира и зареди автомата си.
Шнибли взеле в залата и започна да стреля по огретата. Първите две паднаха надупчени, а другите се опитаха да отвърнат на стрелбата.
Лори скочи напред към демоните като подмина огретата. Тя съсече единия демон, а другия измъкна секирата си и започнаха да се бият.
През това време Шнибли се прикри зад един камък и продължи да стреля. Огретата се изправиха и тръгнаха към него. Той презареди оръжието си и залегна, претъркаля се и застреля още две огрета. Другите се опитаха да се скрият, но нямаше къде и бързо паднаха покосени.лори през това време нанесе няколко бързи удара на демона и тъй като нямаше желание да се занимава с него го съсече през лицето и после още веднъж през гърба и накрая го прониза в челото и го остави да падне на земята.
После двамата се приближиха до каменната маса и Лори взе камъка, прибра го в раницата си и каза:
-Хайде да се връщаме в Хелиос.
Шнибли презареди автомана и каза:
-Наистина да се връщаме вече нагледах се на планини и сняг за много години напред.
Лори му се усмихна и каза:
-Ще ги погледаш още малко. Ще се прибираме на собствен ход. Няма да идват да ни прибират.
Шнибли въздъхна тъжно и тръгна след елфката.




--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Rhiannon 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 18206

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.021 seconds in which 0.005 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.