ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » България » Пловдив

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
По молба на Гимли
    #565440 - 19.12.2004 13:12

пускам тука цялата първа част на разказа, която той любезно ми предостави.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ИКGIMLY и Форум Пловдив представят на Вашето внимание поредното разказче на известният може би писател Fieldmarshal GIMLY

Свещено да е името
Hallowed Be The Name
(това с името си е традиция запознатите се сещат какво имам предвид )


И така сега ще ви разкажа история за битки и смелост, за кретени и готини пичове, за интриги, прескачане между светове и още нещо...


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565444 - 19.12.2004 13:13 [Re: Rhiannon]

Имало едно време преди години в свят наречен Мо една кралство, което се казвало Лемурия. То се управлявало от мъдри крале, които успели да го разпрострат на три от осемте континента на този Свят.
Годината, в която се развива действието на настоящото творение е 1245 от Звездния календар.
Лемурия се управляваше от крал Ингви І. Той беше вече възрастен петдесетгодишен човек, който си стоеше в двореца в китната столица Хелиос и управляваше огромното си кралство. Кралят имаше две деца един син Сам Ваймс и една дъщеря принцеса Рианон. за разлика от повечето си предшественици децата на краля се разбираха чудесно и засега нямаше изгледи единия да убие другия и баща си за да заграби властта, което в този Свят не беше изключение ми направо закон си беше.
И така принц Сам отдавна беше проявил интерес към авиацията и когато навърши 28 години го направиха генерал на ВВС на страната, длъжност, която той изпълняваше доста добре. За разлика от него сестра му предпочиташе да се занимава с държавни дела и политика и според слуховете тя направо си беше осигурила трона, а принца хич и не му пукало.
Кралицата отдавна се беше споминала затуй и няма да се спирам на нея.
Положението в държавата се поддържаше от силната армия, с която крал Ингви разполагаше. Тя се командваше от опитни офицери, а войниците се обучаваха по строг начин така, че и извън териториите на страната армията се беше прочула (и как няма като е превзела три континента ). Армията на Лемурия разполагаше и с последен писък на техниката. Тук е мястото да споменем, че този Свят всички живи същества използваха от лъкове до свръхмодерни изтребители способни да унищожат един град само с една ракета макар и не ядрена, защото определени личности се бяха погрижили тук никога да не опознаят мощта на ядреното оръжие.
Главните шефове на армията на крал Ингви бяха четирима висши офицери. Първият и този, който най-славно се биеше и имаше толкова награди, че можеше да си облицова стаята с тях се казваше Фелдмаршал Гимли , той беше едно дребно джудже не повече от един и четиредесет и пет, един и петдесет метра висок, но за сметка на това имаше силата на полярна мечка. лицето му беше обрасло в понякога поддържана черна брада и не виждаше много от него освен черните живи очи, които непрекъснато изучаваха човека, в който бяха впити...
Гимли беше бая старо джудже тъй като неговият род живееха по почти илядо години. Всъщност двестате години ич му не личаха и той по джуджешките мерки беше още младо джудже. Беше дошъл от друг Свят и за десет години се издигна до Фелдмаршал, който водеше битките си с умение и хладна пресметливост и досега имаше точно две загубени големи битки. Под командването му влизаха четири армии от така наречения Южен фронт, но всъщност при нужда отиваха бая далеч от Юга.
Вторият командир, на който ще обърнем внимание е всъщност една командирка с чин генерал и беше позната като Хард Рок Фен главно заради музиката, която слушаше (да драги ми читателю това наистина е един бая странен свят ). Та въпросната командваща беше чукнала трийсетака преди известно време и беше един от най-младите командири. Под вещото и ръководство бяха всички северни войски както и личната гвардия на краля. Тя беше най-предания му служител и никога даже и на шега не говореше или вършеше нещо свързано с действия против властта. Фенката беше най-големя конкурент на Гимли по брой на медали и спечелена слава и понякога даже се караха кой е по-велик. Това обаче в никакъв случай не пречеше при нужда да работят заедно и да постигат пълна победа. И двамата бяха спечелили сърцата на войниците си и винаги се бяха отнасяли справедливо към тях заради, което подчинените им бяха готови да ги следват дори в най-долните нива на Ада.
Фенката беше с дълга руса коса и винаги на по-официални места беше облечена в сивата си униформа. На външен вид беше доста симпатична и определно по-висока от Гимли да не говорим, че и по-симпатична.
Третият командир се казваше Ричард Шнибли и всъщност беше шеф на разузнаването и от време на време и на пропагандата. Той беше доста тайнствена личност и всъощност освен командирите и кралското семейство всички го знаеха просто като шут и смешник, който ръси глупости на кралските пирове. За нещастие на повечето злонамерени съседи на Лемурия обаче Шнибли беше не просто шут или селски слухтар, а истински разузнавач, който можеше да изкара и най-кирливите ризи на хората стига да поиска, а за това, че акъла му беше колкото и двуметровия му ръст да не говорим. Той се погаждаше еднакво добре както и с най-долните отрепки така и с най-благородните крале и гости на краля. Освен всичко споменато беше и цар на маскировката и от време на време просвирваше, но най-често разни мръснишки песнички и хвърляше груби шегички. Също така и беше голям почитател на джуджешкия ейл и ако на масата нямаше джудже падаше последен под нея тъй като това джуджешко питие наистина трепаше народа.
Четвъртия генерал беше командир на ВМС в състава, на които вкарваха и повечето ВВС та затова принц Сам не се водеше много голям шеф. Гимли доста често се беше карал с краля заради това събиране на войските, но смисъл нямаше, макар че ВСМ и ВВС бяха бая различни родове войски. Как да е. Да въпросният командир се казваше Адмирал Невърмор. За добиете представа за него си преставете Шакил О`Нийл и върху него Арнолд Терминатора с цялата си мощ умножена по четири. Адмирала беше едно чудовище два и петдесет, което си разбираше от работата и рядко търпеше възражения по посока на заповедите си. Въпреки дотук изброените неща адмирала беше весел човек и душа даваше за приятелите си, но пък взимаше същото от враговете си. Беше симпатичен и бая придворни дами си бяха загубили ума по него. На лицето му винаги беше кацнала една добродушна усмивка, която рядко отлиташе оттам. Невърмор беше разбил наскоро един пиратски флот и беше получил поредната награда, но за разлика от Гимли имаше къде да си я закачи.
Цялото това представяне на мощта на лемурийската армия и командващите и беше за да разбере какъв ред цареше в това кралство. Хората бяха щастливи, защото кралят се грижеше за народа си и ако някой министър сгафи нещо си плащаше прескъпо а пък ако беше корумпиран да не говорим. Направо вързан за цевта на 155-ца и пращан в Ада.
Кралството обаче беше обградено от по-малки кралства или територии на различни племена, които бяха доста вражески настроени и непрекъснато се опитваха да унищожат Лемурия. Най-големият враг на кралството обаче си оставаше кралството Кингмар. То се управляваше от разни зли магьоснически крале, които непрекъснато се опитваха да грабят и палят и да събират плячка. В Кингмар живееха всякакви отрепки, орки, троли, хора, гоблини, гноми и каквито още се сетите изроди. Кралството имаше стабилна армия водена от нелоши командири, но напоследък се беше усмирило, което беше странно...
...
И така да видим сега какво става с един наш герой.
Фелдмаршал Гимли удряше по танка с ръце и след шестия удар направи вдлъбнатина в бронирания корпус. До него стояха няколко полковници и го гледаха мрачно. Фелдмаршалът удари още няколко пъти и след като ръката го заболя се обърна към полковниците и изкряска:
-И как така не сте стигнали до северната порта!?!
-Огънят от артилерията им беше твърде силен и войските се огънаха.
Гимли отново прасна корпуса на личната си Т-80-тица и се вгледа в плана на града.
От няколко месеца един граф на име Теспидос се опитваше да се откъсне от страна и да създаде така наречената Югоизточна марка. Гимли нахлу в графството с четвърт милионна армия и смаза войските на графа и те се оттеглиха в град Аполо. Фелдмаршалът го обасди и от две седмици се оптиваше да го превземе. На няколко пъти идваха делегации от града, които молеха за помощ тъй като Теспидовските войски палеха и убиваха, а и грабеха и не отказваха и женска компания макар компанията да нямаше друг избор.
Гимли им обеща, че ще прогони войските на графа отцепник и денонощно заливаше градските стени и насипите пред града с град от огън и стомана. Самият принц Сам беше тук с най-добрия си 13-ти Въздушен корпус и съсипваше града от бомбардировки. Гимли прати напред към северната порта войски, но поради недостатъчно доброто разузнаване в случая беше подценил вражеската отбрана.
Дребничкият фелдмаршал приглади униформата си и като се успокои каза:
-Добре тогава я разбийте с оръдията и ако можете стигнете поне до насипите и ги заемете утре е генералната атака и не искам изненади.
Полковниците отдадоха чест и тръгнаха към частите си.
до дребничкият фелдмаршал се приближи един сравнително висок човек към петдесетте облечен в дълга лилава роба окрасена със звезди, слънца и луни. В ръката си държеше дървен жезъл с огромен кръгъл Лунен камък на върха. Той беше с бяла коса и бяла брада да гърдите. Старчето се приближи до Гимли и прошепна:
-Проблеми, а?
Гимли го погледна изпод мустак и отвърна:
-Ти пак ли ще ми пискаш на главата Гейзере?
Старият Звездоброец се изкиска и каза:
-Аз ти казах звездите те предупредиха, че тая седмица не е за бой ма ти кат` не слушаш шси носиш последствията.
Гимли отново почервеня от гняв и каза:
-Знам ги аз твоите звезди нали аз съм писал учебника, по който си се учил да ги разчиташ.
Старгейзер се намръщи и след секунда каза отново с весел глас:
-Да прав си, но все пак съм и велик маг лично кралят ме прати при теб.
-Да бе да голям маг си едва не се уби с оня демонски меч.
Старгейзерът млъкна и отвърна мрачно:
-Да ама ти ме измами с него.
Гимли се разсмя гръмогласно и каза:
-Посмяхме се тогава.
Радиото стоящо пред танка изпука и Гимли го вдигна, поговори около минута и се обърна към старият маг:
-Тичай към северната порта имало оркски шамани трябва да ги обезвредиш.
Звездоброецът цъкна с език и докато отиваше към джипа си подхвърли:
-Тия са слаба ракия.
Гимли се развесели и тръгна към танка си.

През това време с мръсна газ старият маг стигна до бойното поле, което беше на километър от щаба на фелдмаршала. Земята беше изорана от снаряди и бомби, а в далечината пред насипите се водеше бой. Няколко танка на Гимли обстрелваха един насип с оръдия и картечници, а срещу тях стояха няколко грозни зелени орка облечени в някакви странни дрипи и накичени с кости. Старият маг се добра до танковете и скочи пред тях. Пехотинците, които се бяха скрили зад танковете и от време на време стреляха се ожииха и откриха огън. Няколко изскочили вражески пехотинци паднаха, но шаманите стояха непокътнати. Старгейзер вдигна жезъла си и започна да плете заклинание:
-Анна бурзум икам, да горите в Преизподнята дано върши грозни, ярана клеро, дано се продъните вдън земя.
След поредицата попържни и магически думи от Лунния камък изскочиха няколко мълнии, които изпепелиха шаманите. Старият маг се разсмя и се оттегли зад един танк съпроводен от стотици куршуми. пехотата на Гимли се вдигна и тръгна в атака прикрита от танковете и стрелящи със собствените си оръжия.
...
След малко над насипите се издигна лемурийското знаме, а старият маг отново се изкиска и си тръгна да си дремне.

На следващия ден рано сутринта войските се строяваха пред градските стени, а артилерията бълваше огън и жупел срещу стените. Насипите паднаха вечерта.
Гимли даваше последни нареждания на подчинените си. До него стояха Старгейзър и Сам Ваймс:
-Така принце вашите хеликоптери трябва да прикриват пехотата когато нахлуем зад стените, а през това време Старгейзер ще води пехотата и ще се грижи за шаманите на орките.
Принцът кимна с глава и попита:
-Ами Теспидос. Доколкото разбрах е на час път от нас.
Гимли се засмя и каза:
-За това вашите самолети ще се погрижат. Той не води много армия със себе си така, че след като пречукате отгоре генерал Ардиф ще го погне с 13-та танкова.
Сам Ваймс кимна и тръгна към своите офицери. Забравихме да споменем, че принцът беше типичен лемуриец висок и строен с дълга черна коса и сравнително обрасло с брада лице. Височината му беше 1.90м. и както повечето от кралския род беше с известна физическа сила. Той се разпореди с офицерите и първите хеликоптери се вдигнаха нагоре.
Гимли се метна в танка си и викна на танкиста:
-Тръгвай мързеливец.
Старата Т-80-ца изрева като ранен глиган и тръгна напред следвана от още двадесет танка.
Фелдмаршалската колона излезе от гората, в която се беше скрила и тръгна напред. Над нея кръжаха хеликоптери като хищни птици и стреляха с ракети по стените.
По цялото протежение на фронта се понесе вой на рогове и армията тръгна напред. Пехотата и танковете вървяха в първа линия и стреляха срещу стените, а отзад артилерията се беше съсредоточила на определени места.
Най-голямата кула на северната стена рухна със страшен рев и остави огромна дупка в стената. Фелдмаршалът се насочи натам. Зад него танковете от колоната се бяха разгърнали и стреляха макар и не с особен успех тъй като от движещ се танк се стреля трудно. Хеликоптерите преминаха над стените и ги заляха с картечен огън избивайки повечето от защитниците. Пред танковете на Гимли излязоха танковете на защитниците. По-архаични и по-неподдържани от лемурийските. Гимли се прицели в един и кресна на стрелеца:
-Огън!
152-мм снаряд разби вражеския танк на трески и той ставаше вече само за скрап.
Започна танкова битка, в която лемурийското бойно изкуство си каза своето и вражеските танкове бяха разбити. Гимлевата колона нахлу в града и започна да стреля по вражеските войски, които сега се бяха барикадирали по улиците. Зад танковете идваше пехотата, която се стреляше с останалите защитници по стените, които не бяха много.
От другите страни също беше направен пробив и пехотата нахлу в града с минимални жертви. Сега обаче се започнаха престрелки по улиците и по къщи и други сгради.
Танковете се оттеглиха и отидоха да посрещнат Теспидос, който настъпваше в гръб.
Сега из града стана типичен градски бой. Бунтовниците се държаха барикадирани из къщи и улици, а настъпващите кралски войски ги прочистваха един по един от всяка къща. Хеликоптерите на принца поддържаха настъпващите пехотинци от въздуха и им осигуряваха предимство.
Старият маг Старгейзер вървеше заедно с пехотата и от време на време правеше разни заклинания, които спираха вражеските войски. Той нахлу от източната част на града, където имаше предимно орки наети кой знае откъде. При една по-сериозна битка за един блок последният орк изскочи навън като държеше пред себе си едно младо девойче и беше опрял автомата си в челото и. Войниците на магът се прицелиха в него, а той се огледа като в небрано лозе и кресна с грачещия си глас:
-Пуснете ме или я убивам.
Магът се изсмя и го попита:
-И къде ще ходиш като си обграден, а градът е вече наш?
Оркът отново изграчи нещо и тъкмо когато щеше да отвърне на разбираем език магът хвърли жезъла си като копие и отнесе главата на орка. Заложничката му изгуби съзнание и магът я хвана преди да падне.
-Бързо мързеливци дайте ми вода! - кресна той и един от войниците наплиска младата жена. Тя се огледа и като видя пред себе си брадатия си спасител каза:
-Сър вие ми спасихте живота и ще ви бъда вечно задължена. Само кажете и ще направя каквото поискате.
Старецът се усмихна и отвърна:
-А няма нищо мадам, за мен бе чест. Не ми трябват награди аз съм добър и безкористен човек, но ще се радвам да се видим когато всичко това свърши.
Младата жена се усмихна и когато старецът я изправи на крака един войник я отведе извън града в безопастност.
Старецът почувствал прилив на енергия взе един автомат и тръгна напред с вика:
-Напред да изтребим краставите псета!- войниците зад него викнаха одобрително и се хвърлиха напред.
След малко и друга част.
Крал Ингви даваше пир в чест на пристигането на принцът на Спанландия една от западните съседки на Лемурия. Принцът идваше като пратеник на баща си за да уговорят разни там държавнически глупости и според разузнаването май имал и намерение да иска ръката на принцесата за да се скрепи съюзът между двете страни.
В голямата бална зала на двореца осветена от най-скъпи светилни тела от лунен камък се бяха събрали най-големите благородници на кралството. Тук бяха почти всички барони и графове от вътрешността както и целия генерален щаб и разбира се всички блюдолизци, които искаха да поздамажт на краля, имаше още и разни светски личности и провинциални благородници дошли да се похвалят пред столичани с новите си бижута.
На голямата маса по средата на залата одясно стояха Фелдмаршал Гимли, Ричард Шнибли като шут облечен, Старгейзер с оназ девойка, която спаси, адмирал Невърмор, който беше облечен в бяла униформа и изгледаше като заснежен планински връх, до него генерал Хард Рок Фен. По средата беше кралят, а отдясно до него принца и принцесата.
Всички се занимаваха с разговори или се хранеха.
Гимли пиеше от бирата си и когато церемониалмайсторът издрънка три пъти с жезъла си погледна към вратата.
Старият Джонсън се изкашля и се провикна ясно и силно:
-Негово величество принц Хосе Армандо ди`Мария санта Кресчендо и Баския.
Гимли се обърна към Шнибли и му прошепна:
-Тоя докато му кажат името и прасето изстина.
Шнибли се изкиска и отвърна:
-Доколкото съм чувал само името му е дълго ииии хихихихихихихихихихи.
Гимли се изкиска тихо и прошепна:
-Тихо, че идва.
В залата влезе младеж на около двадесет и шест години с тънки мустачки и високо вдигнат остър нос. Косата му беше зализана наляво. Малките очички се взираха наоколо и изучаваха залата с малко високомерие.
Гимли не хареса човека още когато го видя и каза на адмирала:
-Тоя ми се вижда като някой голям кретен.
Адмирала се усмихна и показа два реда идеално бели зъби и отвърна:
-Наистина има доста тъпо изражение.
Принцът се приближи до краля и каза нещо, което Гимли не разбра. после принцът отиде до принца и принцесата и каза:
-За мен е чест до се запозная с вас принце. За вашата красота се носят легенди и виждам, че не са преувеличени.
младата принцеса се усмихна сдържано и отвърна:
-Благодаря ви драги принце. моля седнете до мен.
Тук е мястото да кажем, че принцесата наистина беше доста красива. еше висока малко над метър и седемдесет и имаше дълга черна коса, а зелените и очи проникваха в душата и на най-злия човек. Тя беше още млада на двадесет и две, но пък в главата си имаше доста повече багаж от други по-възрастни.
Принцът седна на стола и докато се обръщаше удари Гимли силно с лакът. Джуджето се подготви да изреве обичайния си поток от попържни, но преди да почне принца се извини и каза:
-Извинете драго джудже не ви видях понеже не стигате по нависоко от земята.
Гимли отново отвори уста, но тогава принцесата се намеси и каза:
-Позволете да ви преставя фелдмаршал Гимли драги ми принце.
Гимли се насили да се усмихне и каза:
-Радвам се да се запозная с вас.
Джуджето стисна ръката на принца така силно, че тя изпука и след като я омачка добре я пусна. Принцът почервеня от болка, но не каза нищо и пусна усмивка на лицето си.
Гимли отпи от чашата си и се обърна към Фенката:.
-До края на вечерта тоз кретен ще е под масата.
Фенката както винаги сдържана отвърна:
-Внимавай, защото той е важен гост.
-Знам, но гледай сега смях.
Гимли предложи на принца питие и когато той прие, джуджето стана и отиде при един прислужник и му прошепна нещо.
След малко прислужникът се върна и остави на масата две чаши. Гимли ги взе и подаде на принца едната с думите:
-За да ви докажа, че нямам лоши чувства към вас ви
предлагам да изпием ракийчицата на мира. На екс.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565447 - 19.12.2004 13:14 [Re: Rhiannon]

Принцът взе чашката и я гаврътна. Последвалите физиономии от страна на принца бяха меко казано комични. тъй като питието беше джуджешки патент то ставаше по-скоро за танково гориво или за зареждане на огнехвъргачки, но не и за пиене. горкият принц Хосе започна да позеленява и да почервенява . След като се прасна на масата полужив пинцът не знаеше какво става. Гимли гаврътна своята чаша и се усмихна:
-Така сега вече сме приятели с вас.
Всички, които бяха в близост прихнаха да се смеят като гласът на гигантския адмирал се носеше из цялата огромна зала.
Докато бедния принз Хосе едва се сещаше къде се намира, пира продължаваше с пълна сила. След като гостите подпийнаха Шнибли стана и взе една китара и започна да я блъска в масата с все сила. След като я разби на части започна да ръси някакви невероятно груби шеги, но хората се пукаха от смях. След малко той се изправи върху един стол и поклати шапката си със звънчета и викна:
-Сега ще чуете невероятния хор на генерали и шут.
Гимли извади една джуджешка балалайка и взе да дрънка нещо на нея. Фенката, Невърмор, Шнибли, принц Сам и Старгейзер е изправиха и запяха с ясни гласове.
"В казан си се пекла,
По тръбичка текла
Припев:
Ракийчице, светая мъченичице.
Алелу-у-уя.

Ти носиш упование и главозамаяние.
Припев:...

И главозамаяние и кракопреплитание.
Припев:...

И кракопреплитание и във зида удряние.
Припев:...

И във зида удряние в милициовкарвание.
Припев:...

В милициовкарвание на мене убивание.
Припев:...

Хвани ме за хубавата малка нощна шапчица.
На мене убивание от тебе отказвание.
Припев:...

Хвани ме за хубавата малка нощна шапчица.
От тебе отказвание към тебе привиквание.
Припев:..."
Гостите се разкискаха като някои започнаха да припяват, а след това изпълнение Шнибли скочи към спанландския принц и започна да сипе шеги по негов адрес, но той горкия беше така пиян, че нито приемаше нито предаваше.
През това време малко по-настрани Гимли и Фенката си бъбреха за медали.
-Аз вече имам четиридесет - каза Гимли и гордо ги показа като ги извади от една кутия.
Фенката също извади една кутия и каза:
-И аз имам четиридесет. са к`во ш парим?
Гимли се замисли и поглади брадата си с думите:
-Май пак трябва да стане некой бой. нещо не можем да определим кой по-добър.
До тях се приближи Невърмор, който каза:
-Я стига с тия глупости ми елате да пийнем, че търбухът ми има нужда от още винце.
-То с тоя твоя търбух ще изпразниш кралската изба. - каза Фенката и си взе парче от нарязаната свиня.
Гимли се засмя като си спомни как само Невърмор успява да го настигне по пиене като другите падат преди още да са започнали.
Невърмор погледна към Гейзера, който казваше нещо на девойката си, а тя се кискаше.
-Виж ги само да ти стане драго като ги гледаш. - каза гигантът, а Гимли отвърна:
-Държи се като хлапе на неговите години да задява млади девойки.
-Я стига глупости на двеста си не ти дошъл умът в главата. - каза Фенката. - Щом си се обичат какъв ти е проблема?
-Проблема ми е, че вече не си върши съвестно работата и на всичкото отгоре тая като се вясне с него и почва да писка ако съм си пуснал няква детария.
-То с твоя дет и аз бих припискал. - каза Невърмор. - То бива бива ама ти като го науйш и се чува из цялата страна.
Гимли поклати глава и каза:
-Щом си я иска да си я държи само да работи като хората.
Тримата се върнаха на местата си, а през това време Шнибли беше започнал да се шегува с един дебел барон, който беше почервенял от гняв и срам . Гимли се засмя и си сложи малко прасешко в чинията с хубави пресни зеленчуци. Невърмор награби цялата свиня и започна да яде.
-Тоя нищо няма да остави. - засмя се принц Сам, а принцесата каза:
-Остави го човека един месец е бил на войнишка дажба.
Пирът продължи до бая късно и свърши когато и последният гост падна под масата.
След това тримата командири тръгнаха из кръчмите тъй като търбухът на невърмор беше още празен. Гимли вървеше по улицата и недоволстваше:
-Тоя звездоброец да вземе да ни изостави и да тръгне с оная патица пък преди все идваше и поркаше като невидял.
Фенката въздъхна и го попита:
-Ти никога ли не си се влюбвал?
-Т`ва па к`во общо има. Никога не съм си изоставял приятелите заради някоя фуста.
-Няма оправия с тебе. - въздъхна Невърмор и извади едно шише с някакъв твърд алкохол. - Ех де да имаше още от джуджешкото гориво за танкове.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565454 - 19.12.2004 13:21 [Re: Rhiannon]

-Няма ти го изпорка. - каза Гимли с гневен глас.
-И ти му помогна. - отвърна фенката и се разсмя.
-Ще трябва да поръчвам още, а то ич не е без пари.

През това време в кралството Кингмар в Планините на Страха, в най-тъмната пещера един огромен рогат демон стоеше на трона си и плюеше отрова срещу един по-низш свой събрат:
-Кретен такъв нищо не можа да наравиш. Теспидос излезе пълен кретен.
-Съжарявам господарю надцених го. - изсъска отговора демонът. Онзи огромният замахна с рогата си опашка и кресна:
-Не ме интересува как, но искам Лемурия да лежи в краката ми.
-Обещавам ви господарю, че скоро ще я притежавате просто имайте търпение.
Демонът изкрещя и онзи дребният се сви. Вятърът понесе този гневен вик и го разнесе над цял Кингмар.
Отровният вик на Скитис разтърси планината и стотици грачещи птици избягаха от гнева на господаря си.
Засега за днес толкова. Утре не знам дали ще имам време да пиша, че няма да съм в Пловдив и в Сряда също, но може би днес ще шатна още един епизод.
...
Да оставим сега тия покрити с Мрак планини, в които се плетат интриги и да видим какво става в Лемурия.
Младата принцеса Рианон стоеше на една тераса в най-високата кула на двореца, който беше качен на една висока скала. Гледката, която се откриваше към града беше прекрасна. Слънцето тъкмо изгряваше и осветяваше младата принцеса. До нея се приближи кралят.
-Как си слънчицето ми? - попита той. Принцесата се обърна и отвърна:
-Добре съм.
-Не си се научила още да лъжеш баща си. Кажи ми какво ти има мила.
Принцесата се обърна отново към изгрева и каза:
-Хората казват, че може да се наложи да се омъжа за онзи отвратителен принц...
Кралят въздъхна и се засмя с думите:
-Не мила. Никога не бих те дал на такъв човек.
Принцесата се умихна и продължи да гледа изгрева.
-Не е само това нали дъще? - попита кралят
-Не. - отвърна принцесата. - Просто напоследък имам лошото чувство, че нещо ще се случи. Нещо, което ще докара много тъга по целия свят.
Кралят прегърна дъщеря си и и каза:
-Не се безпокой мила. Лошите чувства не винаги се сбъдват, а и всичко е наред. Най-после настана мир по света.
...
През това време в двора на кралския дворец дребничкият фелдмаршал и принц Сам показваха на принц Хосе възможностите на кралската гвардия.
Гимли застана пред редицата от двадесет войници с пушки и вдигна секирата си високо във въздуха:
-Готови! - провикна се фелдмаршалът.
-Прицели се!
-Огън!
Двадесет пушки гръмнаха и двадесет мишени паднаха. Принцът на Спанландия не остана впечатлен от първите десет точни изстрела, но когато гвардейците започнаха да показват бойните си умения в схватки с неговите гвайрдейци остана наистина впечатлен. Лемурийските гвардейци спукаха от бой противниците се и ги оствиха да лежат по земята пребити като псета.
Фенката се появи преди схватките и като командир на гвардията прие поздравленията от принц Хосе, който изглеждаше много недоволен от уменията на своите хора.
Гимли обаче беше адски доволен и след като принца и пребитата му охрана си тръгнаха каза на конкурентката си:
-Твоите момчета наистина са невероятни и се радвам, че показаха на онова лигаво говедо какво е истински войник.
-Аз също се радвам. - каза Фенката. - Това хлапе има още да учи за войната както и хората му. Хайде Гимли да идем да хапнем, че стана обяд.
-Къде е нашият адмирал? - попита джуджето.
-Ами замина към Арханск да подготви флота за ново учение.
-Тоя човек не знае почивка. - засмя се джуджето и тръгна след Фенката към кухнята.
...
През това време вдън гори тилилейски на два континента разстояние от Лемурия в гората Грийууд, в царството на елфите, на един камък по средата на малко езеро стоеше една младолика елфка облечена в лека копринена роба и с една диадема от зелени листа в сребърните си коси. Тя стоеше с лице към слънцето и затворени очи. Елфката шепнеше нещо на своя език и изведнъж отвори широко очи и се залюля.
Един елф се приближи и я хвана да не падне.
-Добре ли сте принцесо? - попита той.
-Той... той е тук и иска този Свят. - каза принцесата и скочи и побягна към едно високо дърво, по което имаше доста къщи.
Елфът не разбра какво става и тръгна след принцесата. Името и беше Вайълет.
Принцесата се качи в своята къщичка и намери един стар слитък руда. Тя се съсредоточи и насочи мисълта си към далечна страна.

Гимли стоеше на една пейка в градината на двореца и тайно пушеше лула. Изведнъж почувства топлина в джоба си и извадип оттам едно изсъхнало зелено листо. То пулсираше в ръката му. Гимли го стисна и насочи мисълта си към Грийнууд.
Пред погледа му се изправи красивото, но в момента натъжено лице на принцеса Вайълет.
"Какво има принцесо? Защо ме повикахте?" попита дребничкият фелдмаршал и принцесата отвърна чрез мислите си "Скитис е дошъл тук. Той иска този Свят и всичко живо в него"
Гимли се стъписа за момент и когато се освести отвърна "Тоя път няма да стане неговата. Аз ще се заема принцесо"
Връзката прекъсна.
Гимли изпуши лулата си и тръгна към изхода. Когато излезе на двора видя, че двама гвардейци се карат с двама загърнати в тъмни плащове, които искаха да влязат в двореца, но гвардейците не ги пускаха. Гимли се приближи и попита какво става. Единият гвардеец отдаде чест и отвърна:
-Искат да се срещнат с вас, но отказват да дадат документи за самоличност и да оставят оръжията си.
Гимли се вгледа по-внимателно в двама и каза:
-Няма проблеми нека дойдат.
Войникът се учуди, но щом фелдмаршалът казваше занчи нямаше проблем.
Двамата с плащовете влязоха и тръгнаха след фелдмаршала.
Гимли ги заведе в кабинета си. Там двамата свалиха плащовете си. И двамата не бяха много високи и бяха сравнително млади към тридесетте. Единият беше с руса дълга коса, а другият с черна пак дълга.
-Значи Алески Лаихо и Дани Филт. Пък най-малко вас очаквах да видя тук. - засмя се Гимли - Какво ви води насам?
-Скитис. - изсъска финландецът Алекси. - Псето пак е дошло тук.
-Чух аз. - отвърна Гимли. - Ама нали преди шест години му резнахме рогцата.
-То и други работи му резнахме ама той пак е оживял и е решил отново да прави империя от Светове и сега е решил оттук да започне. Довел си е и доста другарчета. - каза Дани.
-Е тогава явно пак ще трябва да го трепаме. - каза Гимли и наля по една чаша от джуджешкия ейл
-Вземете си аз съм си го правил.
...

Град Норкик, Лемурия, сградата на главното адмиралтейство.
В град Норкик на брега на океана се намираша сградата на главното адмиралтейство на Лемурия. В нея на най-долните етажи се намираше и централата на главното морско разузнаване. Коридориите бяха доста тесни и ниски и гигантът Невърмор едва минаваше ниско приведен. Шефът на разузнаването капитан Чарли Чейнсоу го беше повикал да види нещо важно.
Адмиралът беше крайно недоволен от коридорите и неведнъж беше предлагал да се направи нещо по въпроса, но все бюджета не достигаше.
И така адмиралът успя да се добере като издра униформата си тъй като раменете му опираха в стените. Той влезе в една широка и за щастие висока зала. Там в

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565457 - 19.12.2004 13:26 [Re: Rhiannon]

дъното и стоеше един нисичък и слабичък мъж на видима възраст около 26 години с разрошена черна коса и очила, с които непрекъснато извършваше действието . Адмирала седна на огромен стол предназначен за гиганти като него и попита:
- И какво беше толкова важно Чейнсоу?
Разсеяният разузнавач оправи очилата си и извади една папка и я подаде на адмирала с думите:
- Прегледайте я и сам ще разберете.
Адмиралът не обичаше така да го викат без обяснения и взе папката и я отвори. Имаше снимки на главното пристанище на Кингмар. В него беше пълно с бойни кораби от всякакъв клас като преобладаваха огромните крайцери и доволно количество подводници (в тоз Свят подводниците бяха с размерите на нашите ядрени, но се задвижваха с реактори захранвани с Зелена руда, която беше по-безопасна от ядреното гориво стотици пъти), които стояха закотвени. Най-интересното беше, че това пристанище беше в доста голяма близост до Лемурия и обикновенно оттам тръгваха враговете на бой.
Адмиралът мислеше и поглади брадата си. След като прочете доклада попита:
- Има ли някакви преки доказателства, че ще ни нападнат?
- Не сър, но още на се дошли докладите от техния военен съвет от снощи. Очакваме ги всеки момент.
Телефонът в стаята иззвъня и капитанът го вдигна. Поговори няколко секунди и се обърна към Невърмор:
-Сър докладът ще дойде всеки момент.
След минута на вратата се почука и един войник остави една запечатана папка на масата и излезе. Адмиралът я взе и я прегледа. Беше доклад от военен съвет на военачалниците на Кингмар. Невърмор изобщо не знаеше как Шнибли и хората му са се добрали до този съвет, но не го и интересуваше. Та на съвета бяха разисквали въпроса кога могат да тръгнат към Лемурия, но с оглед на последните събития и разбиването на Теспидос се бяха разбрали, че не могат да нападнат в близкото бъдеще.
Невърмор изруга наум взе доклада и излезе. Това трябваше да стигне до краля възможно най-бързо. По-нататаък в доклада си имаше откровенни признания, че кингмарци са предизвикали бунта, а това си беше направо обявяване на война.
...
През това време в двореца в Хелиос.

Двамата приятели на фелдмаршал Гимли трябваше да тръгват тъй като имаха доста работа. Тримата решиха, че е най-добре Дани да се замъкне в Кингмар и там да разузнае колкото и каквото може, а Алекси щеше да остане засега в двореца. Гимли пък щеше да разговаря с краля и засега нямаше да прибягва до открити действия срещу Кингмар. Щегси кажете обаче защо отново набедиха това кралство. Еми просто, защото само там вирееха демони пък и имаше и достатъчно информация и се знаеше, че е там въпросният Скитис.
И така Дани се измъкна като фантом в нощта, а русият китарист и дребният фелдмаршал тръгнаха към кралските покои.
По пътя към кралските покои обаче се засякоха с фенката, която вървеше нервно и си говореше нещо. Дребничкият фелдмаршал я поздрави и отдаде чест, а колежката му се сепна и отвърна на поздрава. Алекси също я поздрави и се загледа в лицето и. Тя също го погледна, а Гимли изрита Алекси и каза:
- Колежке да ти представя един стар приятел Алекси Лайхо.
- Приятно ми е. - отвърна тя и подаде ръка.
Алекси също подаде ръката си и каза:
- И на мен ми е изключително приятно.
Гимли го дръпна и го понесе по пътя към кралската зала. Алекси помаха на генералката и се провикна:
- Надявам се да се видим скоро.
Гимли го мъкнеше и каза:
- Ако зависи от мен няма да е скоро, а някъде между никога и края на Времето.
- Ама защо тя е толкова приятна жена.
- И как го разбра от първия път когато я видя?
- Ами имам усет просто. - отвърна русият финландец и се усмихна .
- Ще те усетя аз тебе долен сваляч. Ако те видя да се мотаеш дето не ти е работа ще ти откъсна струните и ще те провеся с тях от някой балкон.
Китариста млъкна и се отскубна от Гимли и продължи сам. Фелдмаршалът продължи напред и след десетина секунди Алекси се обади:
- Ти пък какво разбираш от любов?
- Пак повече от тебе поне знам какво е значението на думата.
Двамата продължиха да се джавкат докато не стигнаха пред кралските покои. Гимли застана пред двамата гвардейци и им каза:
-Бихте ли ни пуснали трябва спешно да говорим с краля?
Гвардейците ги претърсиха и ги пуснаха.
...
Да се занимаем сега с една личност, която по-нататък ще изиграе важна роля в нашето разказче.
И тъй сега.
Из коридорите на замъка Вечносив се разхождаше един човек. Той беше мъж към четиридесетте с добре поддържана брада и тънки мустачки. Беше висок към 1.78 с посивяла коса и облечен в благороднечиски дрехи добре поддържани. Цялото му същество излъчваше добра поддържаност така да се изразим. На главата си носеше леко килната шапка с доста големи пера. Ако сте виждали благородници от 16-17 век се сещате горе-долу как изглеждаше този човек. Той вървеше с отмерена и изучена до съвършенство лека стъпка. Човекът се казваше лорд Прогстър и беше владетел на източната част от кралството. Той не беше известен войн и в битка надали би успял да се опази жив много дълго време, но и войната не беше негова работа. Той беше ПОЛИТИК в пълното значение на думата. На него се поверяваха най-важните дипломатически мисии и той оправдаваше доверието на краля. Повечето от познатите ни вече герои не го смятаха за много забавен човмек тъй като Прогстър правеше всичко по учебник и никога досега не го бяха виждали да се натряска като прасе примерно. Вечно говореше сдържан и никой не го беше

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565459 - 19.12.2004 13:27 [Re: Rhiannon]

виждал ядосан. Въобще лорд мечта. Поданиците му бяха доволни от него, защото беше справедлив и никога не наказваше без причина.
Сега кралят го беше повикал и той се готвеше да тръгне към столицата. Колкото и да бяха сигурни всички секретни канали кралят предпочиташе да говори с хората си лице в лице.
...
И така лорд Прогстър се качи на кралския самолет дошъл да го вземе и полетя към Хелиос. С кралския самолет пътят щеше да отнеме пет часа докато с обикновен поне осем.
И така лордът се отпусна да дремне докато пристигнат.
След пет часа стюардът го събуди. Прогстър се огледа в огледалото и пооправи малко дрехите си след, което слезе от самолета. Отпред го очакваха четирима гвардейци и кола.
Прогстър влезе в кабинета на краля поклони се и каза:
- Лорд Прогстър на вашите услуги Ваше Величество.
Кралят махна с ръка към един стол и каза:
- Да, да дай без излишни подробности те са за пред много хора.
Лордът седна и попита:
- За какво ме викате Ваше Величество?
Кралят хвърли към лорда една папка и каза:
- Чети!
Лордът я отвори и след пет минути задълбочено изследване я остави внимателно на бюрото пред себе си и каза:
- Доста неприятна ситуация. Изглежда съседите ни са решили да ни направят подарък.
- Да се продънят в Ада дано сосе сичките им подаръци дано! – излая кралят и попита – Видя ли на седма страница докладът от военният им съвет.?
- Да Ваше Величество, но не съм учуден ние подозирахме нещо такова.
- И к`во предлагаш сега? Да ги изпепелим ли?
- Не няма смисъл да започваме нова война след като едва се съвземаме от последния бунт, който ни дойде в повечко от икономическа гледна точка….
- Да, да пари и пак пари. Аман от това. Извиках те тук, защото ще те помоля за една услуга.
- Кажете Ваше Величество.
- Ще заминеш за Северната степ.
Северната степ се намираше на север от Кингмар и тамошните номади хич не се обичаха с кингмарци.
- А какво ще правя там сър?
- Ще се опиташ да привлечеш тамошните номади на наша страна. Знам, че си бил учител на ханът им. Как се казваше… а да Инферно хан или нещо от тоя сорт беше.
- Да сър бях му учител. Какво мога да им предложа, защото те без заплащане няма да тръгнат.
- Каквото поискат в рамките на нормалното. Техника, инструктори, пари, земи ако се наложи.
- Да сър.
- Ще вземеш със себе си и сина ми и фелдмаршал Гимли.
-Да сър. – Прогстър малко се намръщи тъй като считаше дребният фелдмаршал за твърде невъздържан, но щом трябваше щеше да го вземе.

През това време в най-затънтените планини на Кингмар, Дани Филт се промъкваше облечен в черно наметало със спусната върху лицето качулка. Той беше преминал границата преи два дни и сега бавно, но сигурно навлизаше в дебрите на Планините на Страха, където беше и столицата на краството. Досега беше срещнал доста военни отряди, които маршируваха из кралството, но беше успявал да ги заблуди, че е от кралството. Орките не бяха особено умни, а пък демоните, които срещаше също лесно се заблуждаваха, защото дребното англичанче се беше постарало да изглежда като кингмарец.
И така Дани се промъква няколко дни покрай разни постове и събираше информация за тях. Доколкото си картите пещерно-замъчният комплекс, който представляваше столица се намираше някъде в северния край на планината бая височко.
Земята беше сиво-черна и почти никъде не растеше нещо повече от полуизсъхнала тревичка и на някои места някоя изсъхнало дърво. Малкото рекички бяха със замърсена черно вода и не ставаха за пиене дори и орките ги избягваха. Кингмар беше бедна страна и се издържаше от грабежите и набезите над съседите си.
Дребното англичанче вървя няколко дни и накрая стигна до пещерно-замъчният комплекс. Пещерите се намираха високо в планината, а пътеките към тях се пазеха от замъци с високи и яки стени, а пътеките към замъците бяха тесни и комплекса изглеждаше почти непревземаем. За парашутисти беше адски неудобно тъй като скалите бяха стръмни и остри и нямаше как да се спусне човек безопасно. И така нашият герой тръгна напред към първия замък и след щателни проверки и разпити го пуснаха да мине и така на всичките четири замъка на пътя го разпитваха и проверяваха.
След замъците върху пътя имаше един малък проход. От двете страни на входа му имаше два бастиона с високи стени и остри зъбери. На изхода от прохода положението беше същото. Дани влезе в столицата без име и продължи към някаква пещера. След като се увери, че не го зяпат любопитни погледи тръгна към най-високата пещера. Тъй като тя беше строго охранявана Дани се промъкна в една друга пещера и оттам тръгна по разни галерии и коридори и стигна до търсената пещера.
Там в една зала стояха един гигантски рогат демон и няколко старнни хора с дълги черни коси. Бяха четирима като единият от тях беше мъртвешки побелял и долната му челюст се клатушкаше. Той мърмореше нещо и от време на време си оправяше челюстта, защото тя се държеше само наполовина и се килваше настрани. Дани извади едно уредче и го насочи към залата. Ето какво чу
-Значи сямтате, че до няколко месеца ще сме готови? – попита демонът.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565460 - 19.12.2004 13:29 [Re: Rhiannon]

-Да сър напълно ще сме готови. – отвърна онзи немъртвият и отново оправи челюстта си.
Дани извади един далекоглед и погледна в залата. Той се същиса там освен демона бяха и членовете на групата Mayhem, онзи немъртвият беше вокалиста Манияк, а другите бяха останалите членове Blasphemer, Hellhamer и Necrobutcher. Дани се напрегна и продължи да слуша.
-Лемурийците имат силна армия и няма да е лесно да я сломим. – каза Хелхамър, а Necrobutcher му отвърна:
-Напротив имаме много добър план и нищо няма да ни спре дори и онзи дребен плъх Гимли.
Маниакът се обърна и просъска:
-Него аз ще го убия!
Дани се усмихна преди дванадесет години Гимли се беше видял с онзи посредствен вокалист и го беше праснал с брадвата през челюстта докато се биеха, защото цялата група беше вампирясала и нападаше хората по заповед на Скитис. Заради този удар с брадва сега Вокалчо си придърпваше челюстта нагоре.
Дани успя да изпрати доста данни с един малък компютър, но изведнъж подът поддаде и той тупна върху масата.
Демонът и четиримата бивши човеци скочиха и Blasphemer насочи меча си към гърлото на Дани и просъска:
-Ти гадно англичанче как си се промъкнал.
Дани се усмихна и каза:
-Следвах вонята ти.
Скитис изкряска нещо и заби лапата си в гърдите на Дани и извади сърцето му. След като го стисна го напъха в устата си и каза:
-Вижте какво е разбрал и ако са разкрили плановете ни ще хвърчат глави.
Четиримата идиоти се хвърлиха да вършат зададеното.

Два дни по-късно.
Старгейзер се въртеше из западната граница с отряд войници. Беше му писнало да се навърта покрай оназ девойка и реши малко да разпусне като наобиколи границата с Кингмар с някой патрул.
И така старецът се подпираше на жезъла си и вървеше през каменистата планина, а зад него вървяха десет облечени в сивкави униформи пехотинци с пушки в ръце. Имаше един с автомат и един снайперист, който се движеше по-напред. Вече от три часа вървяха и оглеждаха границата и нямаше нищо както в последните години. Орките и останалата паплач от кралството на демоните не нападаше вече Лемурия или ако го правеше беше при голяма секретност и винаги по тъмно и за не повече от един ден престой на лемурийска територия.
И така старецът вървеше напред и си мърмореше нещо. Докато се замисляше за причинно-следствената връзка на някаква магия, радиостанцията на войника зад него изпука. Гейзера се обърна, взе я и попита:
-Какво става?
От другата страна се чу гласът на снайпериста:
-Отряд от двадесетина орки с един шаман и десет малки чавета (малки демони високи колкото джудже, но стотици пъти по-тъпи и кльощави, които обикновенно водят със себе си и един демон шаман, който да ги съживява като умрат. Убиват се за постоянно със смъртта на шамана) с един голям шаман. На двеста метра от северния хребет
Гейзера се усмихна и каза:
-Гледай да не те забележат идваме. Хайде момчета.
Старецът тръгна напред с бодра крачка, а войниците му вървяха зад него и зареждаха оръжията си. Малко преди да прехвърлят хребета се чу остър изстрел от снайпер и оркски писък като на свиня под нож. Последва грухтенето на чаветата и няколко единични изстрела.
Войниците на Гейзера прехвърлиха хребета и откриха огън. Чаветата изпопадаха след първия залп, но шамана ги съживи и те отново подхванаха стрелбата. Гейзера се издигна над войниците си като бог на войната и размаха жезъла говорейки нещо и редувайки го с попържни. Една ледена топка полетя към шамана на чаветата и го просна на земята като издълба огромна дупка в корема му. Чаветата усетиха заплахата и започнаха да се прикриват. През това време орките отново стреляха ги прикриха с автоматичен огън от една лека картечница, а шамана им започна да реди заклинание. Гейзера му прати и на него една ледена топка и го превърна в ледена статуия, която се пръсна след три секунди. От някъде отвисоко се чу още един остър изстрел и един орк падна пред камъка, до който се опитваше да стигне. Оркът с картечницата продължи да стреля, но снайпериста го уби и него. Войниците долу начело с Гейзера тръгнаха напред и се доразправиха с чаветата като ги изпозастреляха. Без шаман бяха пълна скръб.
Гейзера изчака снайпериста да слезе и го попита:
-Защо стреля първи?
-Видяха ме и едно чаве се прицели в мен сър.
-Добре да видим дали имат нещо важно. – каза Гейзера и тръгна към чавеския шаман.
Войниците отидоха при труповете и видяха, че мъкнат със себе си един чувал. Гейзера го отвори и вътре видя един нисичък човек облечен с черен плащ с дупка на мястото на сърцето, а по лицето му бяха издраскани някакви знаци и под тях пишеше “За дребният фелдмаршал”. Гейзера затвори чувала и каза:
-Вземето този нещастник момчета и да се връщаме. Горкият какво ли е търсел при орките? Никога няма да разберем.

Докато тия събития се случваха нашият фелдмаршал заедно с лорд Прогстър и принц Сам пътуваха с един самолет към Северната степ. Това беше една дива и неприветлива за някои област доста огромна, в която живееха различни номадски племена обединени в една общност от Инферно хан и преди него баща му Енглунг Томас хан (всяка прилика с действителни прогресари е напълно случайна).
Да се спрем мялко по-подробно на Инферно хан обаче. Той беше млад едва на двадесет и три когато поел племето на баща си. Оттогава досега почти петнадесет години младият хан водеше племето си все към просперитет и богата плячка. На външен вид беше слаб и не много висок като сънародниците си с дълга черна коса и прав нос. Характера му беше като на номад див и свободолюбив, ханът винаги се отнасяше справедливо към народа си и сурово към враговете си. През вековете народа му беше развил различни бойни техники. В най-изначалните

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565485 - 19.12.2004 13:51 [Re: Rhiannon]

векове варварите се бяха били с мечове и бяха невероятни стрелци с лък, а в модерни време невероятно подвижни и нанасящи бързи и унищожителни атаки с бъгитата си въоръжени с какво ли не. Досега нямаше империя покорила този народ от свободолюбиви люде. Много империи бяха опитвали, но винаги бяха свършвали с поражения кое от кое по ужасни.

И така самолетът на пратениците се насочи към една равна поляна служеща за писта и кацна меко. До самолета оформящи коридор стояха войници от гвардията на хана облечени в типични степни униформи с леки шлемове на главите и пушки приведени към земята. В края на така оформения коридор стоеше ханът, а да него една нисичка и слабичка млада жена подпряна на тънък дървен жезъл. Жената носеше дълга до земята роба, а ханът кожен панталон и кожен елек върху копринената си риза.
Тримата пратеници слязоха в следния ред. Първи беше принцът, след него лорд Прогстър и накрая фелдмаршал Гимли.
Когато тръгнаха по пътеката застанаха един до друг, а ханът стоеше на едно място и ги гледаше с любопиство. Докато тримата вървяха Гимли се обърна към Прогстър и попита:
-Тоя през цялото време ли ще стои там като изтукан? Доколкото знам на такива срещи и двете страни пристъпват една към друга.
Лордът се усмихна леко, това си беше събитие, и отвърна:
-Не и ханът на Свободните народи от Север. Счита се за унижение ако тръгне към тия, които са поискали да се срещнат с него. Все пак ние сме на зор не той.
Гимли поклати глава и отвърна:
-Тия варвари са много шантави. И у дома ги вършеха едни ама поне като се бият се бият като лъвица, чиито малки са заплашени от някой ловец.
Принцът го сръга и каза:
-Тихо, че наближаваме.
Тримата спряха пред ханът и му се поклониха леко. Той се поклони на Гимли и на принца, а когато застана пред лорда се хвърли към него и го прегърна и викна на своя език:
-Този човек е мой втори баща.
Войниците се развикаха и вдигнаха оръжията си във въздуха.
Гимли и принца изобщо не разбраха за какво става въпрос и зачакаха шумотевицата да спре.

Ден по-късно

Делегацията от Лемурия беше настанена в една шатра. След пристигането имаше една официална вечеря, на която по стара традиция номадите се натряскаха като кирки и изпозасхпаха на масите. Фелдмарашалът остана най-разочарован тъй като джуджешкият му търбух не можеше да се запълни с количеството алкохол, което погълна.
На сутринта ги извикаха в шатрата на ханът за да започнат преговорите.
Шатрата на Инферно хан беше огромна почти като главната зала в двореца на крал Ингви. Ханът стоеше седнал на килима, а около него бяха останалите му помощници и съветници, които имаха повече парадна роля отколкото истинска власт. Всеки клан беше изпратил свой представител в съвета на хана, който го представляваше.
И така тримата пратеници седнаха на килима и ханът каза:
-Тъй като вие ни потърсихте вие кажете с каква цел идвате тук.
Прогстър се прокашля, стана и заговори с равен глас:
-Както вече сте забелязали общите ни врагове от Кингмар са се размърдали и готвят огромни армии с цел да нахлуят в територията на Лемурия.
Един от съветниците се размърда и попита:
-Защо тогава да се замесваме и ние щом заплахата е само към вас?
Ханът го изгледа с изпепеляващ поглед, защото старецът си бе позволил да говори без разрешение. Лорд Прогстър се обърна да му отговори, но тогава дребничкият фелдмаршал се изправи и каза с подигравателен тон:
-Побеляла ти брадата не ти дошъл умът в главата. Нали след като свършат с нас ще тръгнат и към по-слабите кралства.
Старецът стрелна джуджето с озлобен поглед и отвърна:
-В последните години не сме имали проблеми с Кингмар.
Ханът отново стрелна съветникът си с поглед и каза:
-Нима не кингмарци нахлуваха в земите ни и колеха жените и децата за удоволствие?
-Но хане сега не сме готови за...
-Ти ли ще кажеш кой кога е готов или аз?! – тонът на хана не търпеше възражение. След като старецът се смири, ханът кимна към лорд Прогстър да продължи.
-Нашите войски са готови за дълъг бой, но проблемът, е че демоните в Планините на Страха са се размърдали и готвят армии за нахлуване на север. Стотици хиляди орки, огрета, и какви ли не още отрепки са на южната ви граница.
Старецът отново се обади:
-Това не е вярно. Нашите разузнавачи не са видели нищо подобно!
Ханът измъкна меча си и го заби право в челото на стареца и след като онзи издъхна каза:
-Изнесете тялото и го хвърлете в някоя дупка.
Двама от войниците от гвардията на хана взеха тялото и го понесоха навън.
-Отдавна подозирах, че е предател. – каза ханът и обърса меча си и го прибра в ножницата.
Лорд Прогстър продължи:
-Това не е поредната война за някое късче земя. Демоните са се готвели в последните години. В пристанищата им има огромен флот, а в планинските бази достатъчно техника за стогодишна война. Те искат света и затова трябва да се обединим.
Лордът говори още дълго като обясняваше какви са ползите и на двете страни от такъв съюз както и каква е ползата на номадите. Лордът говори дълго след него и принцът говори дълго, а накрая и фелдмаршалът каза няколко думи.
Ханът ги покани на обяд докато премисли предложенията им.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565489 - 19.12.2004 13:52 [Re: Rhiannon]

След обяда ханът извика лорд Прогстър при себе си и когато лордът дойде при него той посочи необятната шир на земите си и каза:
-Виждаш ли всичко това лорде?
-Виждам. – отвърна лорда.
-Казваш ми, че демоните и слугите им имат силата да изпепелят висчко това и да превърнат народа ми в роби или да го избият до последното дете?
-Да това се опитвам да ти кажа.
-В такъв случай ще трябва да сключим съюз с вас. – каза ханът и се загърна с наметалото си тъй като задуха. – Обаче ще искам техника. Нашите бъгита вече не са толкова ефективни. Искам оръдия, хеликоптери, самолети основно щурмуви и изтребители както и хора, които да научат моите войници как да работят с тази техника. Искам и по-модерни джипове, транспортьори и камиони.
-Можем да ви доставим и леки танкове.
-И това може. Ще го обсъдим довечера. Сега иди при приятелите си и си почини на години си.
Лордът се усмихна вежливо и тръгна към шатрата си.

През това време в Планините на Страха на едно гигантско плато се бяха събрали стотици хиляди демони, орки, огрета, импове, хора, и какви ли не още духове, немъртви и друга сган. Те очакваха върховния вожд Скитис да излезе пред тях и да произнесе реч.
Те стояха въоръжени до зъби като, че ли всеки миг ще тръгнат към Лемурия за да грабят и избиват.
На една висока скала се покатери и Скитис. Рогата му блестяха на слънцето, а люспестата кожа излъчваше интересни сияния. Той вдигна високо ръце и заговори високо:
-Мои братя и слуги преди време ви обещах, че Лемурия ще падне и, че вие ще заграбите богата плячка оттам, а хората ще бъдат потопени в реки от кръв. Обещах ви, че ще доминираме над хората. Днес съм ви събрал тук за да видите, че обещанията ми не са напразни.
Демонът вдигна ръцете си и от тях излязоха мълнии, които се издигнаха високо и мълниите раздраха световната тъкан. Отвори се огнен портал, който започна да бълва разни горящи фигури. Те бяха хиляди. Кацаха на земята и от огънят излизаха орки, огета, демони или пък различна техника.
Скитис отново се провикна:
-Ето братя водя ви подкрепления, въоръжение.
Сганта намираща се по-надолу от него започна да вика и да маха с оръжия.
На скалата до него стояха четиримата бивши музиканти. Маниакчо се обърна към Necrobutcher с думите:
-Виж ги само колко са жадни за кръв. С такава войска далеч се стига.
Necrobutcher го погледна и каза:
-Ще видим онова джудже също има силна армия.
Маникът си нагласи челюстта отново и каза:
-Джусжето не знае каква изненада му се готви.
Долу новопристигналите се поздравяваха с братовчедите си от този Свят и обсъждаха бъдещата победа.
През това време в Лемурия.

Делегацията се завърна от Северната степ. На летището имаше скромна церемония по посрещането и после лорд Прогстър беше пратен да докладва на краля, а принца и фелдмаршала бяха привикани в щаба.
Там ги чакаха Старгейзер и Алекси Лаихо.
Когато Гимли влезе в кабинета си там гочакаха китаристът и магьосникът и двамата с гробни физиономии. Гимли седна на стола си и попита:
-Какво става момчета? Защо гледате така тъжно?
Старият магьосник остави една папка пред фелдмаршала и каза:
-Съжалявам сър.
Гимли прегледа папката и като я остави на лицето му имаше каменно изражение. Той се обърна към Алекси и попита:
-Кога е станало това?
-Преди три дни, а вчера намерихме Дани. Още не сме го погребали.
Гимли стана и хвърли папката в стената и изкрещя:
-Ще изпия кръвта на всеки орк! Те просто не знаят каква грешка направиха.
Гейзера отскочи настрани за не попадне папката в него и каза:
-Какво ще заповядаш?
-Искам армията да се обучава непрекъснато само по тайните полигони по другите да си тече обикновенната дейност. Също така искам тактическия отдел да подготви нападение срещу кингмар не твърде мащабно. Всъщност аз ще го направя това. Също така трябва да говоря с краля и с адмирал Невърмор.
-А относно ония западнали блекаджии? – попита Алекси.
-Тях лично ще ги убия, а челюстта на Маниакчо така ще я наглася, че няма да може да си я оправи никога повече. И подгответе хубаво погребение за Дани той го заслужава.
Гимли излезе от кабинета си и тръгна нанякъде, а старият маг и Алекси тръгнаха след него.

До вечерта погребението за Дани беше готово. Той беше положен в един дървен ковчег, а около ковчега бяха наредени група гвардейци, които отдаваха почит на загиналия. Военният оркестър свиреше, а един специален взвод стреляше във въздуха. На погребението бяха още Фенката, Старгейзър, Гимли, Алекси, принцът, принцесата и краля и Невърмор.
Един войник се приближи с факла до ковчега и я хвърли вътре.
След като тялото на англичанина изгоря гимли седна на една пейка и се загледа в звездите. До него седна Фенката и попита:
-Той ти беше риятел нали?
-Да. Един от най-добрите ми приятели. Преди няколко години ми спаси живота и аз така и не можах да му върна жеста.
-Скоро ще имаш тази възможност.
-Не. Ще мога само да отмъстя, а това няма да го върне към живота.
-Отмъщението си е отмъщение. – сви рамене фенката и стана. – Ще дойдеш ли в голямата зала.
-Може би. – отвърна джуджето и отново се загледа в небето.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565491 - 19.12.2004 13:53 [Re: Rhiannon]

Гимли дълго време зяпаше небето когато изведнъж отговора просветна в главата му.

На следващия ден той отиде при краля и измоли седмица отпуск.
Гимли замина за Грийнууд. Там елфите го приеха като скъп гост и лично принцеса Вайълет го прие в двореца си на едно огромно многовековно дърво.
-Добре дошъл в Гората ми младо джудже. – каза принцесата.
Гимли се поклони и каза:
-Радвам се, че ви виждам принцесо.
-Дано успеем да утешим мъката от загубата ти.
-Не за това съм дошъл принцесо. Мъката ми ще отмине, но не и без отмъщение.
Красивото лице на принцесата се натъжи и тя каза:
-Значи твърдо си решил да отмъстиш. Отнемането на живот не е решение.
Гимли тъжно поклати глава и отвърна:
-Вие принцесо сте прекалено добра. Никога не сте наранявали никого и винаги искрено сте скърбяли с човек претърпял загуба, но аз не мога така. Аз съм джудже и трябва да отмъстя на убиеца.
Принцесата кимно разбиращо и попита:
-Тогава защо дойде тук?
-Заради Портала принцесо.
Принцесата се отдръпна назад и каза:
-Искаш да доведеш някого ли?
-Скитис е докарал вече сигурно десет милионна армия. Това не ми е във възможностите, но мога да извикам един приятел, който знае как да се справи.
Принцесата стана от трона си и каза на дребният фелдмаршал:
-Тогава ела с мен приятелю.

Докато Гимли готвеше своето отмъщение армията на Скитис се събираше за бой. От различни Светове всекидневно пристигаше техника и войници. Те биваха разпределяни някъде и веднага заминаваха да се обучават на различни тактики.
От време на време Скитис излизаше пред армиите си и произнасяше по някоя реч. След това четиримата вампири Маниякчо, Blasphemer, Hellhamer и Necrobutcher излизаха пред тълпата и започваха да викат:
-Да се свети името ти, да се свети името ти Скитис Господарю на Живота и Смъртта.
А войската повтаряше това след тях. Така се поддържаше уважението на армията тъй като орките и въобще подобна сган не беше известна с много голяма дисциплинираност.

Гимли и принцеса Вайълет се качиха на върха на дървото, откъдето се виждаше цялата гора и отвъд нея.
Принцесата застана пред няколко клони сплетени като олтар и постави отгоре един яркозелен камък, след което произнесе няколко думи и се отдръпна назад.
Камъкът се поразмърда и изстреля тънък лъч зелена светлина в небето. Лъчът се спря на високо и след това започна да се разширява в горния си край. След това Световната тъкан се разкъса и над Гимли и принцесата се отвори портал, който приличаше на зелен водовъртеж. Порталът не беше много огромен, но не беше и от най-малките. От него се спуснаха два зелени лъча и се спряха пред портала като оформиха две фигури. Едната беше на мъж висок към един и осемдесет и осем, а другата на жена висока към един и седемдесет и нещо. Мъжът не беше особено силен на пръв поглед и носеше черен плащ с качулка, а жената носеше обикновенни пътни кожени дрехи и лък с колчан стрели на гърба си.
След като портала се затвори Гимли се приближи до фигурите и ги поздрави на непознат за принцесата език:
-Здравей приятелю отдавна не сме се виждали. – каза джуджето, а човекът в плаща му отвърна:
-И аз се радвам да те видя.
Джуджето се поклони и на жената и каза:
-Приятно ми е да се видим отново лейди.
-И на мен ми е приятно уважаемо джудже. – отвърна тя.
Тя всъщност беше и по-интересна от мъжът до нея. Имаше дълга черна коса, красиво лице, което имаше чертите и на хора и на елфи, а ушите и бяха заострени отгоре, а отдолу имаха мека част. Беше изключително красива.
Мъжът с плаща имаше черна коса и черна остри очи, които изучаваха околността.
Човекът с плаща докосна челото на Гимли поседя така няколко секунди и се обърна към принцеса Вайълет на нейния език:
-Приятно ми е да се запознаем принцесо. Казвам се Олмер, а това е дъщеря ми Лори.
Двамата се поклониха, а принцесата отвърна на поздрава им и каза:
-Елате долу в двореца ми да поговорим на спокойствие.

След като се разбраха с принцесата Гимли, Олмер и Лори се качиха на Гимлевия самолет и заминаха за Лемурия, където следваше представяне на краля и останалите ни герои.
При запознанството си с Лори, адмирал Невърмор каза на Гимли:
-Тя е наистина много красива.
Гимли се засмя и каза:
-Тя е наполовина елф оставаше и да не е красива.
-И на колко казваш, че е.
-Ами тя е на триста, а Олмер скоро ще ги чукне към хиляда триста и кусур.
-Моля?! – адмиралът гледаше учудено към джуджето и попита – Нали уж хората не сме живеели дъло.
Гимли се засмя с неговия дрезгав смях и каза:
-Не просто той е безсмъртен, а тя е негова дъщеря.
-Безсмъртен??? – адмиралът нищо не разбираше.
-Ами да ей тъй безсмъртен или почти може да бъде убит само ако му клъцнеш главата ама досега мнозина не са успявали и са губели своите.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565494 - 19.12.2004 13:55 [Re: Rhiannon]

-Чудя се как ли да заговоря тази прекрасна полуелфка? – запита се адмиралът, а Гимли каза:
-Внимавай, защото ако не си с добри намерения ако Лори не ти откъсне главата тогава той ще го направи, го прави бавно и мъчително.
-Толкова ли е страшен?
-Всъщност е много забавен и приятен човек, но Лори е дъщеря му, а за нея той е попадал в такива ситуации, че ти е бедна фантазията. Пък и Лори е твърде стара за теб.
Адмиралът излезе от стаята и отиде да види как се справят войниците му, за днес имаше назначено учение.
По предложение на фелдмаршала войските по границите бяха в пълна бойна готовност, а тези във вътрешността хабяха хиляди тонове муниции на ден за да се обучават. Тъй като кралят и генералите се опасяваха, че кингмарци ще предприемат нещо беше изготвен план за случай на война, а армията постоянно беше готова да тръгне накъдето и се каже.

В най-затънтените части на главния щаб пък върховните командири подготвяха един план, който трябваше да покаже на кингмарци кой кого ще изненадва.
Олмер беше седнал на един стол и разговаряше с Гимли. Беше време за малка почивка и двамата бяха останали в залата.
-Значи казваш, че Скитис и ония четиримата са тук и вършат глупости така ли?
-Да. И не само това убиха Дани. Маникът ще ми плати с живота си.
Олмер се усмихна и каза:
-Тогава аз предпочитам да взема Necrobutcher тоз винаги ми е бил противен. Сега обаче по-важното е да те питам сигурен ли си, че няма да очакват тази атака?
-Ще мислят, че воден от жажда за мъст ще ги нападна с армията на границата. Но това ще е капан и там ще смачкат войската ми. Това няма да го очакват.
-Добре щом смяташ така знаеш, че съм зад теб и ще подкрепя решението ти.
-Благодаря ти приятелю знаех, че може да се разчита на теб.
-Скоро ще видят те на кого са попаднали. – усмихна се зловещо Гимли.

Мина цял месец откакто Скитис уби Дани и се започна подготовката за бъдещата война. Армиите и на двете страни се подготвяха за бой като непрекъснато се обучаваха и ставаха все по-добри и по-добри.
През това време и Гимли готвеше първата част от отмъщението си.

И така един прекрасен ден към кингмарските пристанища потегли флот от четири крайцера, десет есминеца и четири самолетоносача, от които два бяха специално пригодени за бомбардировачи и четири. Флотът се командваше лично от адмирал Невърмор, а от познатите ни герои Олмер и Гимли бяха на борда както и принц Сам. Адмиралът беше на борда на крайцера си “Непоклатим”. Името беше измислено от предшественика му и адмирала само от уважение не го беше сменил. Крайцерът беше въоръжен с две оръдия от по500-мм твърде големи, но пък вършеха работа и две оръдия от по 406-мм както и няколко по-малки 125-мм и 88-мм както и солиден запас от ракети. Подводниците разполагаха с по шест торпедни тръби и ракети, а соамолетоносачите и останалите кораби имаха сума ти оръдия и естествено ракети.
И така пътят беше два дни като никой не ги усети. На третия ден от пътуването подводниците застанаха по две на изхода на две от най-важните пристанища на Кингмар и зачакаха. От сутринта самолетите на принца предвождани от самия принц се вдигнаха във въздуха и тръгнаха към едното пристанище, а към по-малкото тръгнаха корабите. Гимли, Олмер и адмирал Невърмор бяха на борда на “Непоклатим”. Пристанището, което те щяха да атакуавт се казваше Суорн и беше сравнително малко намиращо се в един залив. Позицията му беше добра, но и за нападение не само за защита.
През това време вълната от самолети наближи голямото пристанище наречено Енчейнт. Принц Сам се намираше на борда на един от бомбардировачите. Той включи микрофона си и се обърна към всички пилоти:
-Така момчета знаете какво да правите. Щурмуваците ударете радарните станции и защитните установки, а бомбардировачите ще изсипем товара си върху флота в пристанището. Въпроси?
Въпроси нямаше. Щурумовите самолети Г-133 се насочиха към радарните станции и защитните установки разпръснати по скалистия бряг и ги засипаха с огън от въздуха. Ракетите “Номина” разбиха защитата на пристанището с един удар. Сега беше ред на бомабрдировачите Ме(113 да нанесат удара си.
В пристанището нищо не подозиращите орки си занимаваха с ежедневните си работи и лъскаха палубите на корабите и подводниците. Изведнъж на най-високата скала се чу гръм и всички се обърнаха натам. На върха на скалата имаше огнено кълбо, което беше погълнало зенитните ракети разположени там. Изведнъж от облаците се спуснаха няколко бомбардировача и запратиха умните си бомби към кърмата на един кораб. Огненото кълбо го погълна. Орките се стреснаха не на шега, но вече беше късно. Бомбардировачите изсипваха товара си върху пристанището и огънят поглъщаше флота.
Разни орки и огрета тичаха напред-назад и се опитваха да отвръщат на огъня, но зенитните установки и ракетите нито бяха заредени нито активирани.
Изненадата беше пълна. Подводниците не можаха дори да запалят двигателите си и бяха потопени до една. Няколко по-здрави кораба се опитаха да напуснат пристанището, но подводниците ги потопиха.
Принц Сам насочи самолета си към един кораб, който стреляше с две от шестте си зенитни батареи. Бомбите бяха вече свършили, но имаше достатъчно ракети. Принцът ги изстереля една по една срещу кораба и батареите затихнаха.
Появиха се обаче оркски изтребители от близките бази. Принцът се обърна към своите изтребители изостанали по-назад:
-Хайде момчета идва и вашият ред. Всички други самолети назад оттегляме се.
Бомбардировачите изсипаха всичките си муниции върху пристанището и го сринаха до последната сграда. Изтребителите налетяха следвани от по-малките бомбардировачи “Прог-13”, които щяха да доунищожат пристанището.
Тук битката беше свършила за около тридесет минути.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565499 - 19.12.2004 13:56 [Re: Rhiannon]

През това време в Суорн.

Корабите застанаха в редица и заклещиха пътя навън от малкото заливче. Няколко щурмувика се погрижиха за бреговата охрана и пътят беше чист.
Оръдията загърмяха и отново орките бяха неподготвени. Демонските командири не можаха да направят нищо. Те се опитаха да отъврнат на огъня и се започна една морска битка.
-Два малки есминеца на едно-две-осем сър. – каза един войник. Адмирал Невърмор погледна през бинокъла си и каза:
-Огън с големите.
Двете 500-мм оръдия откриха огън и двата снаряда разбиха капитанския мостик на първия. Долните оръдия се заеха с втория и го смляха тъй като стреляха в корпуса му.
Гимли гледаше със задоволство и се обърна към адмирала:
-Невърмор момчетата ти наистина са невероятни.
-Така е. Огън по брега разчистете го с големите оръдия.
Оръдията на кораба се вдигнаха нагоре и започнаха да рушат сградите на брега. Вражеските кораби се бяха разпръснали и оказваха лека съпротива, а и подводниците ги потопяваха отдолу, а корабите като не можеха да им отвърнат, защото и тези вражески кораби не бяха готови за битка, само бягаха.
След катко целият вражески флот отиде на дъното на залива, Невърмор взе микрофона и каза:
-До всички кораби готови за последен удар.
Ракетите “Аппокалипсис” излетяха от силозите си и удариха брега. Силният им заряд унищожи всяка сграда на брега и от това пристанище не остана камък върху камък.
Гимли потри доволно ръце и се обърна към Олмер и Невърмор:
-Е какво ще кажете не ги ли изненадахме добре? Навърмор се изсмя с неговия глас и заклати прозорците и като се успокои каза:
-Направо ги смачкахме.
Олмер се усмихна и каза:
-Доста неприятно ще им стане на Скитис и ония четирима кретени. Въпросът е те кога ще нанесат ответен удар.
-Ще им трябва известно време да се съвземат. – каза Гимли и извади една бутилка от оня трепач дето беше дал на принц Хосе.

А докато из моретата се водеше бой в двореца в Хелиос принцеса Рианон отново стоеше на най-високата тераса и гледаше към града. До нея се приближи Лори сега облечена в копринена роба.
-Красива гледка. – каза тя и принцесата се обърна.
-А вие ли сте стреснах се. Наистина оттук се вижда много добре.
-Притеснявате се за брат си нали принцесо?
Принцесата се наведе и погледна към двора на двореца и отвърна:
-Винаги се притеснявам когато отиде да се бие. Той не е безсмъртен и не знам дали ще се върне.
-Ще се върне. Но не това е най-голямото ви притеснения нали? – лори погледна принцесата в очите и след малко каза – В очите ви чета, че имате дарба, която малцина притежават.
-Какво имате предвид?.
-Имате предчувствия, които по-късно се сбъдват нали?
Принцесата се притесни и отвърна:
-Откъде знаете?
-Познавам тази дарба. Малцина я притежават, а още по-малко съумяват да я усъвършенстват.
-Можеш ли да ме научиш как да я използвам? – попита принцесата, а Лори отвърна:
-Аз не, но знам кой може.

Мина месец от атаката над пристанищата, а демоните бяха така изненадани, че не можаха да реагират. В столицата на Лемурия Хелиос се провеждаха преговори между лемурийци и съседите им. В двореца се бяха събрали благородници от всички околни кралства. Главните преговори по търговски въпроси щяха да са между Лемурия и Спанландия. Спанландската делегация беше водена от принц Хосе.
В голямата зала на двореца се бяха събрали над сто и петдесет дипломати и други личности, които разискваха различни въпроси.
Крал Ингви говореше с принца за граничните постове:
-Вашата страна напоследък е затегнала контрола на границите.
-Да сър имахме проблеми с контрабандата и така се наложи, но се надявам това да не попречи на добрите отношения между двете страни.
-О ни най-малко отвърна кралят. Това са си ваши вътрешни проблеми.
И така конференцията вървеше спокойно. Слугите носеха вино и храна, а гвардейците стояха като статуи и само очите им мърдаха от гост на гост. В залата беше и лорд Прогстър както и принц Сам и принцеса Рианон.
Разговорът вървеше добре и вече дойде време да се подписват споразуменията и стана немислимото. Изведнъж принц Хосе скочи срещу краля и заби нож в гърлото му. Настана суматоха и принца изчезна нанякъде, а гвардейците го погнаха.
Принцесата изпищя и заедно с брат си се хвърлиха към краля, но беше късно. Той само се усмихна и издъхна, а кръвта му се разля по пода. Принцесата падна до тялото му и се разплака, а принц Сам извади пистолета си и тръгна след Хосе.
Вестта за смъртта на краля се разнесе като горски пожар из двореца и града. Това беше страшен удар върху държавата.
Гвардейците се върнаха в залата и я опразниха. Принцът също беше там както и Гимли, Олмер, Лори, Фенката, Алекси Лаихо и лорд Прогстър. Невърмор си беше в кораба далеч оттук.
Принцесата стоеше до баща си и плачеше, а принцът се канеше:
-Ще го намеря аз този и ще го одера жив!
Останалите гледаха бледи като призраци. Гвардейците се върнаха и каза:


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565500 - 19.12.2004 13:57 [Re: Rhiannon]

-Съжаляваме ваше Височество, но той се телепортира. Изглежда е имал помощник маг някъде далеч оттук или пък може би и наблизо.
Принцът махна с ръка и отвърна:
-Той ще си получи заслуженото. Сега трябва да се погрижим за баща ми.

До вечерта кралят беше изгорен на клада и прахът му разпръснат в градината на двореца. Това си беше стар обичай.
Принц Сам отиде на най-високата тераса, където беше принцесата. Тя гледаше красивата гледка и плачеше. Сам се приближи до нея, прегърна я и каза:
-Време е да влизаш вътре сестричке.
-Не искам.
-Хайде. Ще трябва да се приберем не можеш вечно да стоиш тук.
-Татко вече го няма.
-Ще трябва сами да се справяме.
Сам вкара сестра си вътре в стаята.
На следващия ден демоните нахлуха от Кингмар, а сналандци удариха ден по-късно. Войната започна. По почти всички граници Лемурия се бранеше.
На границата с Кингмар обаче беше Олмер и в една малка горичка беше спрял цялата колона на врага.

Границата с Кингмар.

Олмер стоеше в джипа си на едно възвишение и гледаше как артилерията мели вражеските войски, които се хвърляха напред като луди. Скитис имаше предостатъчно пушечно месо. Обаче и лемурийци имаха предостатъчно муниции. Над Олмер прелетяха две ята от хеликоптери, които забълваха огън срещу чаветата и орките, които търчаха и стреляха с пушките си. Хеликоптерите разчистиха полето и след тях тръгнаха танковете и пехотата. Вражеската артилерия отвърна огъня, но втората вълна хеликоптери унищожи демонските оръдия.
Една танкова рота тръгна напред и проби вражеския фронт. В пролуката се вмъкнаха пехотата и още една танкова рота и се започна сеч и клане. Орките се разбягаха, а танковете ги разбиха.
До Олмер дойде Старгейзер и каза:
-Сър отбихме ги от границата и сега бягат навътре в Кингмар, но ще се върнат.
Олмер му подаде една бутилка и каза:
-Пийни си. Беше тежка нощ, а нямаме достатъчно сили. Тъй като тук беше най-слабото звено в граничните постове, а ги отбихме ще се стреснат. Тръгваме след тях, но няма да навлизаме твърде навътре в територията им.
-Слушам! – отвърна Гейзера.
-А и ако фелдмаршала позволи ще те препоръчам за награда. Ти си смел войн и умееш да се справяш в напечени ситуации.
Очите на Гейзера светнаха и той отдаде чест с думите:
-Благодаря сър.
Олмер седна в джипа и каза на шофьора:
-Тръгвай към боя!
Първата седмица наистина мина добре. Нашите хора разбиваха демоните и ги изтласкаха зад граница. През това време на запад спанландските войски нахлуха в лемурийска територия като унищожиха граничните войски и стигнаха навътре в страната. Тъй като Гимли беше зает с кингмарците, Фенката се зае с тази заплаха, но спанландци успяха да я победят на два пъти и се наложи да отстъпва навътре в територията на страната.
Истинската драма обаче започна на втората седмица.
Лемурийските войски стояха по базите си и една спокойна сутрин от небето налетяха десетки хиляди самолети, които сринаха базите. Беше някакъв ужас. Всяка открита база или поне не толкова тайна попадна под огъня. Никой не можеше да каже откъде кингмарци са намерили толкова самолети, които имаха и страшна огнева мощ. Танкове, самолети, кораби, казарми всичко се превърна в прах за няколко часа. Лемурийската армия беше разбита с един удар и останаха много малко сили способни да окажат съпротива.
В пристанището Норкик адмирал Невърмор стоеше в кабинета си и мислеше върху някакви философски въпроси когато чу рева на самолетите и първите експлозии. Той скочи моментално и погледна през прозореца. Вражески самолети летяха над пристанището и го заливаха с тонове бомби. Корабите си взривяха и потъваха, а персонала на пристанището бягаше нанякъде. Адмирала се втурна надолу по стълбите и когато беше пред входа на сградата, върху покрива и падна една бомба и стъкла се посипаха пред адмирала. Той се втурна към един джип подкара го и се опита да събере хората си. Без успех. На някои места имаше групички заели местата си на ПВО-то. Няколко вражески самолета се срутиха в океана, но нищо повече. Щурмувите оркски самолети се погрижиха за ПВО-то.
Адмирала избегна няколко бомби и продължи надолу към флагманския си кораб, който стреляше по врага. Изведнъж на хоризонта се появиха стотици кораби с кингмарския флаг на тях. Адмирала успя по някакъв начин да се качи на флагманския си кораб и отиде в резервния боен мостик тъй като главния беше разбит. Там стояха почти всички оцелели офицери и войници, които работеха в главния мостик. Адмирала бързо раздаде заповеди и кораба се обърна към новата заплаха като откри огън. Всички оцелели кораби започнаха да обстрелват приближаващия вражески флот, който също отвръщаше на стрелбата с повече успех.
И така адмиралът погледна на радара и видя, че флота на врага е бая по-голям отколкото си мислеше той се обърна към един войник и попита:
-Колко подводници са оцелели?
-Нито една сър. Всичките са унищожени и имаме останали още един крайцер и два разрушителя.
Адмирала прокълна лошия си късмет и каза:
-Изпрати съобщение в Хелиос. Тук Норкик врагът ще стъпи на брега. Хайде момчета не можем да ги спрем, но поне можем да избием много от тях.
Кораба беше почти разбит, но започна да стреля и потопи два вражески кораба. Обаче една оркска подводница излезе отдолу и му пусна едно торпедо.
-Всички вън! – кресна адмирала.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565503 - 19.12.2004 13:58 [Re: Rhiannon]

Войниците тръгнаха навън към брега, а кораба започна бавно да потъва. Оркския флот се приближи вече и навлезе в пристанището. Десантните съдове тръгнаха към брега, където оцелелите войници бягаха към града.
Адмирала се качи на палубата и видя как от лодките стреляха срещу неговите хора. Той видя един търкалящ се 406-мм снаряд, който нормален човек сам трудно повдига. Адмирала обаче го взе вдигна го над главата си и го запрати на 20 метра право в лодката. Тя експлоадира и стана на части. След това адмирала намери още снаряди и започна с тях да замеря и други лодки. Един войник се приближи до него и викна за да надвика шума от боя:
-Сър да се махаме вече слизат на брега.
Адмирала запрати напред още един снаряд и отвърна:
-Идвам ти тръгвай.
Още една лодка гръмна и Невърмор тръгна към брега. На места войниците се стреляха с орките с пушки и автомати или се бяха хванали вече и за гушите.
Адмирала извади пистолета си, застреля няколко орки и се метна на един транспортьор с вериги отзад и колела отпред. Вътре имаше един радист, кйто каза:
-Сър фелдмаршал Гимли казва, че над цялата страна има вражески самолети, които са разбили армията. Праща каквото може за да защитим града.
Адмирала се отпусна и отвърна:
-Добре ще е тежък ден. Дайте заповед на гражданите да се евакуират.
Вражеските самолети се насочиха към града за да го изпепелят и него.
Оцелелите войници и моряци се барикадираха и се започна страшен бой. Половин час по-късно се появиха малко лемурийски хеликоптери и самолети, а зад тях идваха тридесет танка и няколко остатъци от полкове от близките бази.
Битката се разгоря докато гражданите се измъкваха от града. Адмиралът отговаряше за боя и засега задържаше напиращите орди от орки. Към обяд дойдоха и демони от по-низшите видове, които тръгнаха веднага в атака и започнаха да изтласкват адмирала и хората му от града.
Невърмор се качи на един транспортьор и викна по радиото:
-Всички пълно отстъпление отстъпваме до Геринските възвишения. Там ще се бием по-спокойно.
Войниците тръгнаха назад като предварително бяха заложили капани и бяха минирали улиците за да не могат орките и демоните да ги последват веднага.
И така орките тръгнаха на юруш и попаднаха на минираните улици. Докато ги разчистят щеше да мине много дълго време.

По същото време на западната граница.
Спанландските войски бяха нахлули навътре в Лемурия и когато Фенката тръгна с нови сили да ги изтласква, орките изсипаха тонове бомби отгоре и и я принудиха да отстъпва. След бомабрдировката спанландската армия удари изненаданите войницина Фенката и я принудиха да отстъпва.
По време на битката тя беше в центъра на най-ожесточеното сражение, а Алекси (въпреки предупрежденията на Гимли той се набута дето не му е работа) се въртеше наоколо. Един спанландец се хвърли върху генералката и я прониза в ръката с щика си. Алекси му разби главата с китарата си и я измъкна. Войниците се биха още малко и отстъпиха нагоре из планините.
Спанландци разделиха армията и Фенката и Алекси трябваше сами да се оправят нагоре из планините без храна, но поне вода имаше из планинските потоци и то чиста.
Обаче най-близката цивилизация беше на двеста и петдесет километра.

И така лемурийската армия беше смазана с един удар. Остатъците от войската нямаше да могат да се справят кой знае колко добре с това масирано нахлуване.
В двореца в Хелиос се бяха събрали разни пълководци и благородници, които мислеха как да защитят страната. Прогстър беше заминал при хан Инферно с подкрепленията, които му бяха обещали.
Функциите на крал изпълняваше принцеса Рианон, а принц Сам беше из бойните полета и с остатъците от ВВС забавяше врага.
До принцесата/кралица стоеше Лори и и подшушваше нещо. В момента Ричард Шнибли изнасяше доклад:
-Изобщо не знам какво е станало. – каза той – За една вечер са избили всичките ми агенти и са успели толкова дълго време да крият тази огромна армия. Направо нямам думи.
Един граф се изправи и каза:
-Щом господин Шнибли не е знаел за тази атака това само показва, че е некадърен и трябва да се смени. Не може да се скрие такава сила.
Шнибли стрелна графа със злобен поглед и си замълча.
Принцесата/кралица се наведе към лори и каза:
-Този не е искрен крие нещо и има някакви задни помисли.
Лори се усмихна и отвърна тихо:
-Браво. Той не е сигурен човек и може да ти изиграе лош номер. Не му се предоверявай. Дорбата ти е по-силна отколкото си мислех не е само пророческа.
-Какво да правя?
-Защити Шнибли той е сигурен човек и прати този да се занимава с нещо извън фронта не му вярвам. – каза Лори.
Принцесата/кралица се обърна към графа и каза:
-Графе господин Шнибли винаги си е вършил работата чудесно, но тук си имаме работа с демон, а там не е сигурно какви методи е използвал. От друга страна вие ще сте ни много полезен ако се заемете с грижите за бежанците, които се стичат от границите вие сте известен с това, че успявате да организирате подобни лагери.
Графът се поклони, благодари и излезе. След него имаше още десетина благородници и когато всичко свърши в главната зала останаха само принцесата/кралица и Лори. Шнибли отиде да се заеме с някакви негови неотложни задачи.
Рианон се отпусна на трона и каза:
-Не мога да повярвам колко лицемерие има в тези благородници. Всички ми говорят все едно са готови да умрат за мен, а всъщност се опитват да ме направят своя пионка.
Лори се засмя и каза:


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565508 - 19.12.2004 14:00 [Re: Rhiannon]

-Всички са такива. Само тези, които сега са на бойното поле и са в първите редици са ти останали верни и няма да те предадат.
-Как ми се искаше Сам да е тук. Той знае как да се справи с подобни хора.
Лори отново се усмихна и каза:
-И ти ще се научиш с дарбата, която имаш ще можеш по-добре да управляваш от брат си, а и той няма голямо желание да става крал.
Принцесата/кралица въздъхна и каза:
-Татко ми липсва.
-Тук вече не мога да ти помогна. Трябва да се държиш ако си уморена иди и си почини, а останалите свраки ще почакат.
Рианон се усмихна и тръгна към покоите си.

Гимли беше в една тайна база в планините Екон. Там в подножието на тази огромна планинска верига, се намираше запасът на Лемурия. Доста техника беше скрита там. Макар да не можеше да попълни загубите пак щеше да свърши работа. Дребничкият фелдмаршал огледа танковете и хеликоптерите и каза:
-Добре закарайте тази техника на кингмарската граница, а танковете от планината Винсент към спанландските нашественици. Има ли някакви новини от фенката?
-Не сър. – отвърна един войник. – Последно са я видели да тръгва из планините с вашият приятел. Оцелелите не знаят какво е станало с тях.
Гимли направи ядна физиономия и се обърна към Гейзера:
-Тръгвай веднага да ги търсиш. Ако са мъртви тогава донеси телата им. Вземи един взвод от спецчастите и искам да ми ги доведеш!
Старгейзер отдаде чест и изчезна да изпълнява заповедите.
Фелдмаршалът се обърна към един лейтенант и попита:
-Някакви новини от Олмер?
-Да сър. Атаката ги е изненадала и са се оттеглили назад, но държат обкръжена една оркска армия. Докладват обаче, че демоните хвърлят стотици хиляди войници в нашата територия.
Гимли отново се намръщи и каза:
-Добре пратете подкрепленията бързо. И гответе една дивизия с леки танкове за бързи и малки атачки.
Войникът отдаде чест и се зае със задълженията си. Гимли седна на един танк и се замисли какво да прави сега. Не му оставаше много голям избор. Или трябваше да се хвърли напред с надеждата, че с едид удар ще отблъсне врага или да се бие на партизанска тактика. Всъщност само второто беше избор тъй като първото си беше чиста лудост.

А през това време в планините на запад.
Алески успя да измъдри нещо като превръзка за Фенката и двамата тръгнаха през заснежените планини. През първите два дни се катериха по стръмните скали и ядяха някакви остатъци от раницата на Алекси обаче и те свършиха, а нагоре нямаше почти нищо какво да се яде. Пътят беше адски труден, а двамата нямаха екипировка и Фенката не можеше да ползва и дясната си ръка.
Алекси успя да намери на дъното на раницата си някакво въже и го запрати нагоре. След като видя, че се е захванало здраво се закатери нагоре. След като стигна до върха на скалата се огледа. Пред него се откри невероятна шир. Планините се простираха до, където стигаше погледът и по-ниските върхове бяха обвити в море от мъгла, а по-високите се издигаха над нея като самотни острови. Алекси отвърна поглед от красивата гледка и хвърли въжето на Фенката като и викна:
-Завържи се с него аз ще те изтегля.
Фенката се овърза с въжето около кръста и Алекси я затегли нагоре.
След като я изтегли я попита:
-Сега накъде? Нали познаваш района?
-Да познавам го. Сега по тясната пътечка срещу нас и оттам надолу към близките селца. Дано само не измръзнем по пътя.
-Да тук вечер е доста студено. – отбеляза Алекси.
-На три километра оттук има пещера. Там ще се подслоним за през нощта. – каза Фенката и тръгна напред.
-Откъде познаваш местността? – попита русият китарист.
-Тук съм отрасла. – отвърна генералката. – Като бях малка и дядо ме водеше тук.
Двамата тръгнаха по пътеката към пещерата.

Олмер стоеше прикрит зад едни скали и наблюдаваше как стотина хиляди демони маршируваха по един тесен път. Те вървяха с бодра крачка и пееха някакви техни си песни, които звучаха като грачене и пискане без много смисъл (по-зле и от блек/дет метъл). Олмер погледна по-внимателно и видя, че зад демоните се движи голяма част от бронетехника. За съжаление сега обаче Олмер нямаше сили да им направи една хубава засада и ще трябва да почака.
Той се измъкна тихо от скривалището си и тръгна. В подножието на скалите го чакаше един бронетранспортьор с десет войника вътре. Той се качи и един сержант го попита:
-Какво ще правим сър?
-Стоим си в планината и ги чакаме да излязат на главния път там ще ги ударим. Няма да ги разбием, но ще ги спрем за момент поне. – отвърна Олмер.
И така войските си стояха в планината и зачакаха бавната вражеска колона да стигне до тях.
След ден и половина колоната беше пред войските на Олмер. Нямаше никакви признаци на каквато и да е засада и демоните вървяха скопойно напред като танковете им бяха в средата на колоната.
Изведнъж от скалите от дветестрани на пътя полетяха снаряди и се загърмя. Демоните не успяха да реагират веднага и попаднаха под огъня. След кратък обстрел с артилерията десетина хеликоптера се вдигнаха и засипаха врага с огън. Настана истинска сеч тъй като демоните бяха изненадани и дълго време на можаха да отвърнат на огъня. Танковете им бяха разбити на части, защото след първите изстрели се бяха скупчили и хеликоптерите ги направиха на скраб.
Демоните се освестиха след половин час и тръгнаха нагоре по скалите, а лемурийските войници ги засипваха с куршуми и гранати.

--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565510 - 19.12.2004 14:02 [Re: Rhiannon]

Когато демоните се приближиха, лемурийците стерляха директно в лицата им, но демоните бяха упороти и не се даваха.
Накрая дойде и заповедта за отстъпление и лемурийците тръгнаха назад като бяха прикривани от втора вълна хеликоптери.
Олмер беше доволен, защото засадата постигна целта си и даже се оказа по-успешна отколкото се предполагаше.
Сега демоните нямаше да могат да минат два дена, а дотогава и подкрепления щяха да дойдат.

Гимли пътуваше към кингмарската граница начело на една танкова дивизия. Това беше танкове дивизия въоръжена с леки танкове, които не ставаха много за фронтална атака, но пък идеална за засади и партизански удари. Танковете бяха леки с леки оръжия и леки брони, но пък бяха адски бързи и хабяха малко гориво. Гимли се надяваше с тяхна помощ да задържи демоните докато се оправи със спанландците. Танковете вървяха в колона по прашния път и бързаха към планините. В далечината се чуваше грохотът на оръдията и се виждаха отблясъците от взривовете. Гимли се обърна към един генерал и викна за да надвика шума от двигателите:
-Ти тръгваш на запад и им излизаш в гръб, а ние продължаваме напред. И внимавай.
Генералът кимна и част от дивизията се отдели.

През това време в западните планини Старгейзер и взвода от планинските диверсанти се катереха по планините. Гейзера беше адски недоволен и мрънкаше. През последните два дни само се катереха, а неговата лилава роба не беше от най-удобните за катерене по стръмни скали. Шестимата войника му помагаха, но пак беше трудно. А защо не си остави робата у дома ли? Защото тя беше натъпкана с толкова защитни заклинания, че вършеше повече работа и от рицарска броня.
И така седмината стигнаха до един път, който беше сравнително широк, цяла каруца можеше да мине оттам. Последните села от източната страна на планината бяха останали много надолу и сега имаше само мъгла, сняг и заснежени високи и остри върхове. Седмината тръгнаха по пътя. От време на време се свързваха с местния щаб и научаваха за придвижването на вражеските войски, които се опитваха да преминат планината, на срещаха жесток отпор. Това беше добре поне нямаше да им се пречкат разни спанландци докато си изпълняваха мисията.
И така продължиха да се изкачват. Гейзера беше сигурен, че ако двамата са оцелели са тръгнали нагоре към Пещерите на Снега. Това беше единственото нормално за преминаване място и точно натам той поведе отряда си. Като хлапе беше израстнал в тези планини и ги познаваше не по-зле от Фенката или, който и да е местен.
След три дни катерене стигнаха до една малка, тясна пътечка, която водеше право към Пещерите на Снега. Гейзера извади жезъла си и произнесе няколко думи. От края му излезе едно духче и Гейзера му прошепа:
-Намери ги приятелю. – духчето литна към пещерите, а Гейзера се обърна към войниците и каза:
-Хайде тръгвайте момчета.
Седмината тръгнаха по пътечката. Вече се стъмваше.

През това време.

Фенката и Алекси стигнаха до пещерата когато вече се стъмваше. Алекси запали огън във вътрешността с някакви сухи храсти, които намери и сложи два умрели гълъба да се позапекат.
Русият китарист извади от раницата си две одеяла и подаде едното на Фенката и и каза:
-Вечерята скоро ще стане, но е доста оскъдна поне няма да мръзнем.
Фенката се зави с одеалото и каза:
-Тук идвах като малка с дядо. Знаеш ли как се наричат тези пещери?
-Отде да знам. – отвърна Алекси разсеяно. – Подслон за бягащи генерали?
-Не. – Фенката се усмихна и каза – Пещерите на Снега.
-Странно име. – каза Алекси. – Защо ги наричат така?
-Защото тук се събира много сняг през зимата, а и по-навътре има галерии, които са снежнобели. Красиви са.
-Сигурно. Някой път може и да ги разгледаме ако се отървем живи оттук. – каза китаристът и обърна гълъбите, които бяха замръзнали.
Навън започна да вали лек снежец, който направи пътеката отпред бяла. Снежинките падаха леко. Имаше някаква красота в този момент.
Алекси подаде един гълъб на Фенката и седна до огъня, който се беше разгорял. Вятърът навън стихна и само белите снежинки падах на земята.
След малко вятърът отново зави и разхвърля снежинките нанякъде. В пещерата стана хладно и Алекси се наметна с одеалото. Вятърът свиреше из коридорите на пещерата и Фенката потрепери. Алекси се обърна към нея и попита:
-Студено ли ти е ?
-Да. – отвърна тя и се приближи до него, а той я прегърна през рамото и каза:
-Сега по-добре ли е?
-Да. Определено.

През това време Гейзера се приближаваше все повече и все повече до Пещерите на Снега. Шестимата войници вървяха зад него и следваха духчето, което ги водеше. Изведнъж един изстрел отекна в нощната тишина и един куршум се заби пред Гейзера. Той веднага се обърна по посока на изстрела и видя десетина орки и огрета, които откриха огън по седмината войници. Гейзера запрати една огнена топка и едно огре се превърна в купчина нагорещен прах. Другите войници също откриха огън и свалиха няколко орки, а останалите се прикриха. Започна се една престрелка.

Алекси чу изстрелите и изскочи навън с китарата си. Беше застанал отстрани на орките и имаше идеална позиция. Той опъна една струна на китарата и от грифа излетя мълния, която покоси едно огре. Останалите се обърнаха и се изправиха и тогава хората на Гейзера ги довършиха.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565512 - 19.12.2004 14:03 [Re: Rhiannon]

След като орките и огретата бяха избити Гейзера се приближи до Алекси и попита:
-Добре ли сте сър?
-Да. Добре съм. Фенката е вътре трябва да ми помогнеш, че я раниха в ръката.
Старият маг кимна и влезе.
След малко групичката тръгна към подножието на планината

И така войната не се развиваше добре. Даже хич. Само Олмер и Гимли още държаха фронта си.
Невърмор дълго време се барни в планините, но го изтласкаха оттам просто нямаше достатъчно хора и провизии. Той се оттегли стотици километри назад и демоните имаха открит път към цялата страна.
Армията на Фенката не съществуваше. Оцелелите сили се събраха и се браниха в подножието на планините на запад, но бяха унищожени с един удар и избити до крак. Телата им бяха побити на колове и сложени на централните пътища. Гимли едва държеше фронта срещу Кингмар и само многото засади и постоянните атаки с малкото останали ВВС държаха демоните настрана. А те вървяха из цялата страна и навсякъде се чуваше “Да се свети името ти Скитис. Да се свети името ти.”
Когато врагът достигна до вътрешните части на Лемурия над тях се разпростря Страданието. Орките, които не бяха виждали толкова богати земи се нахвърлиха върху тях грабейки и палейки всичко. Не пощадиха дори нивите с жито. Изгориха ги и след като се награбиха и наопожаряваха се заеха с плененото население. Хората биваха унижавани и убивани по най-жесток начин. Демоните си правеха някакви ритуали, а орките просто ги избиваха на купове и захвърляха нанякъде телата.
Много често побиваха живи хора на колове и ги оставяха край пътищата като идващите подкрепления им се радваха и след като нещастниците издъхнеха ги палеха и те дълго после горяха, защото ги поливаха с някакво специално масло.
Най-големите жестокости обаче се извършиха в областта Еридея. Това беше едно градче, в което се намираха най-елитните училища и университети на Лемурия. В Еридея имаше почти два милиона жители по това време на годината. Повечето естествено бяха ученици. Нямаше голям гарнизон и демоните го бяха разбили за по-малко от четири часа.
Орките и останалата паплач нахлуха в градчето и се започна клане каквото светът не беше виждал. Никой не беше пощаден. Писъците на децата се носеха дълго време над долината. Орките ги избиваха и се мажеха по лицата с кръвта им и итърсеха още жертви. За по-малко от един цяла Еридея беше изклана, а телата нахвърляни около пътя. Към края на клането дойдоха и хората, които бяха съюзници на Скитис и навзеха сума ти пленници.
Blasphemer стоеше пред портите на Еридея и се радваше на гледката. До него дойде един орк и мъкнеше със себе си едно дете. Той го хвърли в краката на Blasphemer и каза:
-Ето ви едно хлапе. Може ли да попитам за какво ви е?
-Ще видиш глупако! – отяде се посредственият китарист и се обръна към детето.
То беше малко момиченце на не повече от 12 или 13 години с дълга руса коса и дрешка обилно накисната с кръв. Гледаше изплашено към жестокия човек, който беше срещу нея и нищо не можеше да каже. Blasphemer се обърна и попита:
-Как се казваш?
Детето не отвърна и се сви от страх, а оркът го срита и изрева:
-Отговаряй като те питат!
-По-спокойно Ардене. Остави ни аз ще си поговоря с нея. – каза Blasphemer.
Оркът влезе в града за да търси още жертви.
Blasphemer се наведе и каза на детето:
-Щом не искаш не говори. Няма да ти убия, защото ми трябваш като пратеник. Чувала ли си за фелдмаршал Гимли?
Детето се сви още повече, но като споменаха фелдмаршала се опомни и кимна леко с главичка.
Blasphemer остана видимо доволен. Той написа нещо на един лист хартия и го даде на момиченцето с думите:
-Едни мои хора ще те изпратят до където трябва нататък ти трябва да стигнеш и да го дадеш лично на фелдмаршала. Разбра ли ме?
Момиченцето взе листа и кимна, че е разбрало.
Посредственият китарист викна двама човека, които хванаха момичето и го помъкнаха към джипа си.
Blasphemer стоя още дълго да се наслаждава на виковете на убиваните и измъчваните. Той черпеше енергия от това.

Няколко дни по-късно демоните пробиха линията на Олмер. Това беше зле, но пък не толкова, защото демоните и орките оставиха на това поле двеста и петдесет хиляди убити само за една нощ, а Олмер загуби хиляда души и ранени и убити общо.
През това време Гимли се оттегли чак в района около Хелиос. Гейзера през това време обикаляше фронтовата линия с една групичка и правеше мръсно на лошите по всякакви начини и вече имаше и награда за брадата му глава.
И така дребният фелдмаршал отново тръгна напред този път водеше и тежки танкове и въобще оборудван корпус от двадесет хиляди души.
Армията се беше спряла на сто и двадесет километра от фронтовата линия за да пренощува. На сутринта докато Гимли правеше планове при него дойде един войник. Той отдаде чест и каза:
-Сър имаме новини... Не са добри. Еридея е превзета... – войникът млъкна и каза след малко – Има послание за вас.
-Дай го де. – каза Гимли, а войникът въведе едно русо момиченце покрито с прах и засъхнала кръв. То седна на стола и попита:
-Вие... вие ли сте фелдмаршал Гимли?
-Да. Аз съм. – отвърна Гимли като не разбираше какво става. – Ти коя си?
-Аз... аз се казвам Илона. Татко беше учител в Еридея.
Момичето подаде листа на Гимли. Той го прочете смачка го и каза на войника:


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565514 - 19.12.2004 14:04 [Re: Rhiannon]

-Моля остави ме насаме с това дете. – войникът излезе, а гимли попита – Сега ще ми разкажеш ли всичко?
Момиченцето се вгледа в добродушното лице на джуджето и се успокои и започна да разказва.

Половин час по-късно Гимли излезе навън и събра офицерите си и им каза:
-Заминавам за столицата. Известете всички военачалници, че трябва да се срещнем там.
-Сър добре ли сте? – попита един полковник, а фелдмаршала се обърна и отвърна мрачно:
-Не приятелю. Не съм добре, а скоро всички няма да сме добре.
Гимли изчезна в палатката си като остави другите да се чудят какво става.

Вестта за клането в Еридея се разнесе бързо. Никой не можеше да повярва на това или не искаше. Мнозина загубиха децата си там.
В двореца в Хелиос се събраха военачалниците да решат какво да правят. Там бяха всички Гимли, Фенката и Алекси, Олмер и Лори , принцесата/кралица и принц Сам, Ричард Шнибли, Прогстър, който се беше върнал и още много благородници и разни други.
Пръв се изправи адмирала мрачен като буреносен облак и каза:
-Каквото и да правим те ни побеждават. Имат числено превъзходство във всички отношения. Как ще се справим?
Лорд Прогстър стана и каза:
-Инферно хан също е в деликатно положение. Не можем да разчитаме много на варварите.
-Как така? – попита принцесата/кралица изненадана. – Какво е станало?
Прогстър се покашля и отвърна:
-Още в първия ден ние нахлухме в кингмар и пометохме граничните войски. Два дена навлизахме и изведнъж пред нас цъфнаха огромна армия най-малко милионна. Пометоха ни и ние се върнахме в Степта. Сега ханът отстъпва назад и се опитва да запази народа си от пълно изтребление.
-Тогава нека дойдат тук ако могат. Поне ще сме с обеднени сили. – каза принцесата/кралица.
-Ще му предам Ваше Величество. – каза лорда и се поклони.
Принцесата се обърна към военачалниците и попита:
-Какви са възможностите ни? Колко време можем да издържим? Имаме ли достатъчно войници?
Адмиралът отново се изправи и каза:
-Флот нямаме. Което не е потопено е пленено и обратно. ВВС имат малко техника, но поне хора имат. Бронетехниката ни е под всякаква критика, но нямаме повече. Пехотата ни е малко. Въобще пред колапс сме. Не повече от месец ни остава.
Принцесата/кралица се натъжи и се обърна към Фенката:
-Мобилизирайте всички запасняци и всеки, който може да държи оръжие мъже, жени без значение.
Фенката кимна, а принцесата/кралица се обърна към дребният фелдмаршал и го попита:
-Дали ще можете да задържите врага поне две седмици докато съберем запасняците.
Фелдмаршала стана и отвърна:
-Дори смятам да направя нещо повече. Всички вече знаем какво стана в Еридея. Щенападна деманите с войската си.
Всички ахнаха и започнаха да говорят каква лудост било това. Гимли изчака говоренето да стихне и продължи:
-Не не е лудост уважаеми благородници. Ако ги победя сега ще е се отдръпнат надалеч и ще имаме известно спокойствие. Планът е готов само трябва да се изпълни.
Из стаята се разнесе шум, но след като фелдмаршала беше решил нищо не можеше да го откаже от тази атака.

И така тримата военачалници поведоха двеста и петдесет хилядната армия тръгна към опожарената Еридея, където сега огромна вражеска армия стоеше и чакаше заповеди.
Докато армията отиваше на почти сигурна смърт в двореца принцесата/кралица и принц Сам стояха в тронната зала.
Рианон се отпусна на трона и каза тихо:
-Нямаме шанс нали?
Принцът се обърна и каза:
-Не е така сестричке разбира се, че имаме шанс. Просто нямаме късмет.
-Не е така. Аз видях, че ще загубим. Видях го тази нощ!
-Това е било сън. – каза Сам – Не бива да възприемаш сънищата като реалност.
-Не Сам ти не разбираш. Аз видях Хелиос! Целият град гореше, а по улиците му вървяха демони и орки. Трябва да помислим за резервен вариант ако стане нещо.
-Нищо няма да стане. – каза принцът с доста отегчен тон. – Добре ли си сестричке? Откакто убиха татко се държиш странно.
-Нищо ми няма добре съм. – отвърна принцесата/кралица като видя, че няма смисъл да спори.
Принцът излезе тъй като трябваше да тръгва и той към Еридея. Принцесата/кралица седна на трона и въздъхна. Въпреки, че в този Свят познаваха магията още гледаха странно на виждащите бъдещето.
Лори влезе и въведе Шнибли. Той се поклони на Рианон и попита:
-Мога ли да ви помогна с нещо Ваше Величество?
-Да господин Шнибли. – отвър на Рианон. – Наскоро разбрахме, че вражеските войски тук се предвождат не лично от Скитис, а от някакъв демон на име Ранцел.
-Да Ваше Величество. Също така обаче разбрахме и, че Ранцел е доста могъщ демон.
-Някъде в Северните земи се намира един предмет, който би могъл да ни даде известно предимство. – намеси се Лори, която се беше облегнала на прозореца и беше скръстила ръце. – Един определен камък намиращ се в една пещера в една малка планина.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565516 - 19.12.2004 14:05 [Re: Rhiannon]

Шнибли се обърна към Лори и попита:
-А вие откъде знаете за това?
Лори се усмихна вежливо и отвърна:
-Едно време тук е имало и Тъмни елфи.
-Искам вие господин Шнибли и Лори да намерите този камък. Той няма силата да унищожи Скитис, но може да ни даде ценно време, а имаме нужда от време.
Шнибли се поклони и попита:
-Кога трябва да тръгваме?
-Веднага човеко веднага. – каза Лори и вдигна една раница и хвърли втората на Шнибли. – Нямаме десет дена да се подготвяме. Вземи малко храна и някакво оръжие и да тръгваме.
-Ама нали на север има демони? Как ще се промъкнем.
-С желание. – отвърна Лори и тръгна към изхода, а Шнибли се поклони на принцесата/кралица и тръгна след нея. Лори се обърна към Рианон и и каза:
-Внимавай тук, защото е пълно с хищници.
Принцесата/кралица кимна и им махна за довиждане.

И така на следващия ден Лори и Шнибли летяха с един хеликоптер на север. Идеята беше да ги спуснат навътре в демонския тил и близо до Северната планина. Оттам малко пеш и готово в планината да търсят камъка. Ако сега в този тежък момент Рамцел пукнеше демоните щяха да се стреснат доста. Четиримата идиоти от Mayhem нямаха такъв авторитет като Рамцел сред армията.
И така хеликоптерът стигна до целта и се спря на място. Лори скочи в дълбокия сняг, а Шнибли и хвърли двете раници и скочи след нея. Пилотът се увери, че двамата са добре и тръгна обратно към базата си.
Лори и Шнибли си метнаха раниците на гърба и тръгнаха напред към необятната планина.
Шнибли носеше един автомат и пистолет в кобур под мишницата. Лори обаче носеше лък стрели и един меч на колана. Разузнавачът не разбираше защо Лори носи тези остарели оръжия, но щом казваше, че ще се оправи и с тях трябваше да и вярва.
През първия ден изминаха няколко километра и спряха в подножието на планината. Засега не срещнаха демони, но следи от тях имаше предостатъчно. Двамата отседнаха в едно опожарено село. По пътя имаше достатъчно следи, че най-малко един демонски корпус е бил тук преди два дни, а и на места селото още димеше. Лори откри една полуздрава къща, в която се настаниха за през нощта.
На следващия ден двамата тръгнаха рано сутринта. Тъй като беше опасно да следват пътеката, защото не знаеха дали демоните не се разкарват по нея. И така двамата тръгнаха да изкачват скалите, а това хич не беше лесна работа.
След дълго изкачване стигнаха до едно място, където пътеката се разширяваше. Лори я огледа и каза:
-Демоните знаят, че камъка е тук. Наскоро са минавали.
-Това пък откъде го разбра? – попита Шнибли и се огледа дали не ги очакват.
-Ние Тъмните елфи знаем някои работи. – отвърна Лори и му се усмихна чаровно. – Хайде сега тръгваме по пътечката и след два километра свиваме по една друга пътека.
-А това пък откъде го знаеш? Това, че има завои и други пътеки де. – попита Шнибли, а Лори отново му се усмихна и каза:
-Не би искал да знаеш.
Двамата тръгнаха по пътеката и вървяха така два километра. След това свиха по една друга тясна пътечка и, която беше и доста стръмна и се изкачваше високо нагоре. Лори пое по пътеката като Шнибли вървеше отзад и непрестанно се чудеше откъде познава местните пътеки, които сигурно и местните не познаваха така добре, а специално тази местност я нямаше на картата.

В същото време лемурийските войски наближаваха Еридея. По пътя към тях се присъединяваха различни части огт редовна армия или просто запасняци, които тръгваха да отмъстят на демоните и колкото и дае невероятно армията нарасна до половин милион души.
Армията достигна до равнинната Еридея и се спря пред града, който до преди седмица и половина беше пълен с училища и университети, а сега имаше руини. Гимли се качи отгоре върху своя стар Т-80 да го питаш що още го ползва макар, че го беше подобрил, и погледна с бинокъла си към града. След като демоните бяха разбрали, че лемурийската армия идва насам бяха решили да я унищожат с един удар. И така бяха разорали земята пред града и бяха направили насипи и окопи, а стените на града ги бяха поправили и се бяха разположили и там. Обаче вражеските войски превъзхождаха лемурийците четири пъти. И те ти булка Спасовден. Не стига, че Гимли разполагаше с по-малко армия ами и трябваше да превзема и крепост. От друга страна пък като тръгна трябваше да прави същото с двеста и петдесетхилядна армия сега разполагаше с петстотин хиляди души.
ВВС бяха останали само с един самолет, който можеше да лети много нависоко извън обсега на всякакво ПВО и да прави качествено разузнаване. И така този НХ-71 прелетя над Еридея и направи снимки на защитните съоръжения и разположението на вражеските войски в града. След като си кацна на летището снимките се озоваха на коруса на Гимлевия танк, където бяха събрани всички командири. Гимли показа снимките на Невърмор и се обърна към всички с думите:
-Виждате, че врагът хич и не мисли, че ще минем и първия окоп. Наблъскали са се по насипите и в града така, че няма място къде игла да хвърлиш. Така, че поне няма да се притесняваме, че ще хабим мунициите напразно. Искам всеки един от вас да заеме по една страна и оттам ги нападаме. Утре трябва да вземем насипите, а вдругиден и стените ще вземем.
Адмирала погледна снимките и каза:
-Бая артилерия и авиация ще трябва да изхабим.
-Да. – каза принцът – Така е, но моите момчета ще им насолят задниците отгоре.
-Така и ще стане както са се натъпкали. – каза Фенката със злобна усмивчица.


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565517 - 19.12.2004 14:06 [Re: Rhiannon]

-Така сега да се разберем кой къде ще ходи. Фенката нападаш от изток, адмирала от запад, аз оттук от юг, а Олмер от север. Доста ще си разтеглим линията обаче искам да свършим по-бързо. – каза Гимли и всички заминаха за местоназначенията си.

И така паметната дата 13.04.1245 започна с як артилерийски обстрел върху насипите, а ВВС минаха над града и не остана камък върху камък. Макар и самолетите да бяха малко, бомбите им не бяха.
След това пехотата се строи, а артилерията продължи да стреля. Освен пехотата в четири клина се събраха и танковете. По един клин от всяка страна. Те се състояха от тежки танкове оформящи клина и по-леки във вътрешността му.
И така демонските оръдия забълваха огън, но тъй като бяхо пострадали от бомбардировките не успяха да нанесат очакваните щети.
Гимли и останалите командири стояха най-отпред пред войските си и в уречения час всички махнаха напред и се хвърлиха срещу врага.
Невърмор се хвърли напред с един автомат и облечен в бялата си униформа, Олмер се затича напред само с един меч и пистолет, а Фенката и Гимли поведоха клиновете с танковете си.
Демоните откриха страшен огън, а лемурийците падаха, ставаха и продължаваха напред като не обръщаха внимание на раните си. Те бяха обзети от страшен гняв и само с кръв можеше да бъде потушен. Те също стреляха и хвърляха гранати. Първия окоп падна за секунди никой не успя да се измъкне от гнева на лемурийците. Танковите клинове пробиха навътре в насипите и се спряха на място, защото повече не можеха да продължат. Пехотата се изкатери по насипите и се започна една жестока битка. Стреблата от пушките заглъхна и се превърна в звуци от разбивани с приклади черепи, виковете на прободените с байонети. Лемурийците и огретата по насипите се хванаха за гушите буквално.
От западната страна лемурийската войска стигна най-бързо. Водени от адмирала, който куршум не го ловеше войниците преминаха като бура през първите насипи и избиха всичко по тях въпреки, че редиците им бяха доста оредели те продължиха напред.
Невърмор се затича напред като отстреля няколко огрета като пилци и с един скок се озова на третия насип. Там обърна пушката и халоса един низш демон с приклада в главата. Демонът падна назад с откършен врат, а Невърмор извади една сабя, която по-принцип ползваше само по паради и се хвърли на следващата си жертва. Войниците му стигнаха малко след него и отново се започна ръкопашна битка. Лемурийците нанизаха огретата и низшите демони на щиковете си дадоха малко жертви и тръгнаха отново напред подкрепяни от западния танков клин, който премина след тях и разпердушини огретата в своя район. Невърмор прибра сабята и залегна нанасипа и викна на своите:
-Залягай оттук почваме да се стреляме!
Войниците се наредиха на насипа и започнаха да обстрелват съседните насипи, а през това време лемурийската артилерия им помагаше отдалеч. Невърмор целият беше вече покрит с прах и кръв и въобще не си личеше, че униформата му е била бяла някога. Покрай него войниците стреляха и си почиваха от лудешкото препускане.
На източната страна Фенката предвождаше източния клин, който вървеше отляво на пехотата и заливаше насипите с огън, жупел и смърт. За отрицателно време танковете минаха през окопите и отвориха пролука през, която пехотата се промъкна и се започна сеч. Тук пехотата се състоеше от запасняци и доброволци и тъй като не всички използваха нормални войнишки пушки за ръкопашен бой се използваха различни видове мечове, мачете и каквото още се сети човек. Битката стана доста кървава, а покритите с кръв от огрета лемурийци се опияниха и тръгнаха напред понасяйки страшни загуби от вражеските картечни гнезда, които тук бяха обилно накацали. Танковете ги разбиваха едно по едно, а пехотинците като се доберяха до тях избиваха и изколваха картечарите без жал. Оръдията от стените на града откриха огън и разбиха няколко танка. Един снаряд удари танка на Фенката и го повреди. Тя отвори люка за навън и викна на екипажа си:
-Хващайте по една пушка и навън!
Втори снаряд удари танка и всички се изнизаха навън. Пръв излезе Алекси, който също беше в танка. Той излезе със своята китара и когато една групата огрета се приближиха много близо той викна:
-Назад всички!
Алекси опна струните и от грифа излетяха мълнии, които изпепелиха огретата и продължиха да се разхождат търсейки нови жертви. Пехотата тръгна след Алекси и бързо превзе насипите от своята страна. Това обаче доведе до нови проблеми тъй като от града изпонадойдоха демонски орди, за да изтикат войниците на Фенката от насипите.
Обаче войниците се строиха на насипите и започнаха да обстрелват демоните, които търчаха така настървено към насипите. Хиляди демони паднаха по пътя, който беше петстотин метра от насипите до стените и се завърза отново ръкопашен бой. Но дори и огънят от стените не успя да принуди лемурийците да отстъпят.
Фенката и Алекси застанаха най-отпред и започнаха да трепят демоните. Алекси вдигна китарата си високо и кресна нещо и тя се превърна в двуостра брадва напомняща по нещо на китара. Фенката измъкна от ножницата парадната си сабя и бпрониза един демонд в челото. Той изцъкли очи и падна възнак. Алекси съсече един друг рогат демон и му разцепи кратуната на две.
Битката започна да става жестока, защото от града прииждаха все нови и нови подкрепления, а лемурийците започнаха да отпадат. И тогава в небето се появиха хеликоптерите на принц Сам. Те откриха огън и разчистиха пространството между насипите и стените като дори обстреляха и стените и ги разчистиха.
Обаче демоните не се отказаха и отново тръгнаха напред. Този път ги предвождаше самият Blasphemer. Той тичаше напред и крещеше нещо и не спираше да стреля. Лемурийците видяха кой е водача и започнаха да стрелят по него. Но той беше вампир и обикновенните куршуми нищо не му правеха. Алекси се изправи и викна:
-Този е мой! – и скочи напред като съсичаше, който му попадне пред погледа.
Blasphemer го видя и измъкна меча си и също викна:
-Този е мой!


--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565519 - 19.12.2004 14:06 [Re: Rhiannon]

Двамата се втурнаха един срещу друг и кръстосаха оръжията си. Алекси нанесе няколко бързи удара, но Blasphemer ги отби и каза:
-Пак се срещаме некадърнико. Тази среща обаче ще е последната!
Алекси отби един удар и каза:
-Не разчитай, че ще ме победиш. Като се научиш да свириш посредствено копеле тогава ела да зяеш.
Двамата си размениха още няколко удара и отскочиха назад. След като се гледаха известно време отново се втурнаха един срещу друг. Алекси замахна и Blasphemer също нанесе удар. На ръкава на Алекси се появи голяма дупка, а главата на Blasphemer падна отсечена. Очите на посредствения китарист паднаха на земята с челото и част от носа и още известно време се взираха в Алекси, а тялото тупна на земята като чувал с картофи. Демоните писнаха като видяха смъртта на генерали си и тръгнаха назад. Алекси пресрещна двама и ги съсече, а войниците от насипите започнаха да стрелят в гърбовете на демоните и да ги избиват.
На изток и запад битката свърши.
На север Олмер също стигна бързо до окопите и съсече няколко орка, а танковият клин и пехотата удариха заедно като чук и разбиха орките. Обаче дойдоха и демони от малко по-високо ниво на еволюцията, които започнаха да отблъскват лемурийците назад. Танковете също се видяха в чудо тъй като огромните рогати същества умираха доста трудно, а рогите им можеха да отварят танковете като консервни кутии. Олмер прошепна нещо и по острието на меча му потече огън и превърна острието в огнено. Той се хвърли към един рогат и червен като рак демон и го прониза в гърдите. Демонът така ревна от болка, че заглуши цялата битка. Той замахна към Олмер, но човекът отскочи и с втория го разсече от главата до стомаха.
Наблизо мина и Гейзера, който размахваше жезъла си и го стоварваше върху главите на бедните орки. Той видя демоните и пробва няколко заклинания, които ги нараняваха, но не ги убиваха. Олмер го мерна с периферното си зрение докато съсичаше втори демон и викна:
-Магьоснико ела тук!
Гейзера направи два скока и стовари тежкия си жезъл върху един орк, който излизаше в гръб на Олмер и каза:
-Тук съм сър. Ще желаете ли нещо? Чашка чай може би?
-Не мерси. Можеш ли да привикваш полеви магии?
-Да сър. – отвърна Гейзера и махна с ръка. – Всякакви от лекуващ дъжд до това да извикам някой гигант да препикае демоните.
Олмер махна с ръка и каза:
-Виж сега кво правим. Ще трябва да привикаме едно проклятие, но затова трябва да се съредоточиш напълно. Забиваш жезъла в земята и повтаряш след мен.
-Да сър. – каза Гейзера учтиво и заби жезъла си в земята.
Двамата започнаха да говорят нещо като Гейзера повтаряше дословно. Иведнъж вълна от енергия премина през полето и демоните погледнаха тъжно и кожата им се смъкна от скелетите. До края на насипите не остана жив демон, а тези, които се опитваха да влязат също умираха от най-ужасна смърт. Гейзера се засмя гадно и каза:
-Наистина полезно заклинанийце. Трябва да го запомня.
Олмер му махна с меча си и каза:
-Хайде идвай сега да довършим орките.
Войниците се втурнаха с нови сили и отново се хванаха за гушите с орките и огретата, които без демоните предпочетоха да се изметат. И така и на север насипите бяха взети.

На юг Гимли поведе войниците си и пехотата и танковете удариха заедно и пробиха танковете бързо като по средата на насипите, врагът се измете. Тук имаше и хора и орки и низши демони. Обаче от града пратиха подкрепления и след като видяха, че насипите ще паднат. Визшите демони се втурнаха да правят заклинания и проклятия, но Гейзера взе, че дойде. И започна да им мята разни проклятия, а накрая измъкна един демонски меч, с който преди няколко месеца без малко не се уби, и се хвърли напред да ги транжира. Той вършеше това действия доста успешно и умело. И така обаче един демон се приближи до танковете и отвори танкана Гимли и уби двамата войника вътре. Гимли обаче измъкна секирата си и го фрасна с нея по главата. Киселнинният му мозък напълно доразби танка след като се стече вътре в нега, а дребният фелдмаршал и останалия жив стрелец се измъкнаха. Гимли се хвърли към следващата си жертва едно огре и го съсече на място. Войниците тръгнаха след фелдмаршала и бързо разкараха огретата, но нова партида демони тръгна напред. Гейзера се покачи на най-високия насип и след серия псувни и попържни каза някакво заклинания. От небето върху демоните се изсипаха стотици хиляди ледени висулки и ги накълцаха на частици. И така след още малко бой битката свърши и тук.

Вечерта след боя военачалниците се събраха. Всички бяха изморени, окървавени и уморени, но доволни, защото целта беше изпълнена. Гимли седна на един стол и каза:
-Потръгна по-добре отколкото очаквах. Сега след като Blasphemer е мъртъв ще им падне духа. Макар, че не той ги водеше пак беше генерал.
Алекси се поклони и каза:
-Радвам се, че помогнах.
Невърмор също седна на един стол и каза:
-Само си изцапах униформата.
-Да ама поне изби сума ти народ не си ли доволен? – попита Фенката с една добродушна усмивчица.
-Да бе да. Всички изтрепаха я генерал я нещо такова аз само до подполковник стигнах.
Гейзера се усмихна и каза:
-Не се бойте адмирале утре ще е вашият ден. Звездите го казаха.
Адмирала се усмихна, не че вярваше в звездите ама поне чу някакво успокоение.
И така всички очакваха утрешния решителен ден. А през това време двете артилерии замергаха вражеските позиции със снаряди.



--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565520 - 19.12.2004 14:07 [Re: Rhiannon]

На следващия ден командирите заеха вчерашните си позиции и се подготвиха за атака. Преди това ВВС и артилерията се погрижиха да сринат стените до основи и сега демоните се бяха окопали в развалините.
Преди да започне битката докато двете страни си разменяха само куршуми откъм града излезе един два и половина метра висок червен демон. От гърба му излизаха сума ти костни шипове, а от главата четири остри рога, които блестяха на слънцето, заедно с червените люспи по тялото му. Лицето му беше продълговато и много гневно. Той застана пред насипите заети от лемурийци от западната страна и извика:
-Нека вашият водач излезе и се срази с мен в честен двубой.
Невърмор излезе напред и се провикна:
-Само кажи кога адско изчадие.
Демонът се усмихна и отвърна:
-Днес по обяд. – и изчезна назад към стените.
Висшите командири се събраха на съвет.
-Просто печелят време. – каза Фенката. – Явно ни готвят някакъв капан. И кой беше този всъщност?
-Това беше Акронис. – каза Невърмор. – Той е водач на тази армия.
-Щом иска двубой ще му го дадем. – каза Гимли. – Просто принц Сам ще мине и ще пусне още бомби, а трябва да внимаваме да не ни излезнат в гръб някакви войски, защото тук още ни превъзхождат числено.
Гейзера подаде не Невърмор демонския меч и каза:
-Това е мощно оръжие и ще подреже шиповете на онзи изрод.
Невърмор прие меча и отвърна:
-Благодаря магьоснико. Ще му отрежа аз шиповете, че и рогата даже и на тях ще свиря пред битка.
И така до обяд артилериите пак се стреляха една друга, а самолетите на лемурийците минаваха над града и го засипваха с бомби и разузнаваха околностите да не би някоя армия да се промъква тайно тайно.
И така на обяд точно в 12:00 Акронис излезе пред стените като държеше дълъг демонски меч в ръка със закривено и назъбено острие. Невърмор също излезе напред и попита:
-И каква ще ни е ползата от този двубой?
-Ако ме победиш ще се измъкнете живи оттук. – каза Акронис и вдигна меча си.
Невърмор също зае бойна стойка и се вгледа в тъмните очи на демона. Акронис тръгна в атака, но адмирала отби първите му удари и нанесе два пронизващи, но демонът излезе по-пъргав отколкото Невърмор си мислеше, че е. Акронисп отново нанесе няколко бързи удара, но този път невърмор се гмурна под него и заби меча в коляното му. Демонът изпищя адски силно и замахна към главата на адмирала. Невърмор се измъкна от този удар и отново съсече Акронис като му отряза единия рог на главата. Акронис замълча, но погледна адмирала с кръвнишки поглед и се хвърли напред с див рев. Невърмор отново се отмести от пътя на демано и заби меча си в гърба му. Острието на адмиралския меч се показа през гърдите на демона, а той започна да крещи от адската болка, която изпитваше и отново нападна адмирала. Невърмор закъсня малко и Акронис го прониза в ръката. Адмиралът успя да хване демонът през кръста и го стисна силно. Очите на Акронис се изцъклиха и той изпусна меча си. Невърмор го стисна още по-силно и костите на демона изппращяха, но той успя да удари Невърмор и да се спаси от желязната му захватка. След това Акронис измъкна меча от гърба си и го хвърли срещу адмирала. Невърмор успя да хване меча си и се затича срещу демона. Акронис също намери меча си и се опита да съсече Невърмор.
През това време двете войски наблюдаваха битката на двата гиганта и ги подкрепяха с диви викове и разни напътствия.
Акронис нанесе още един съсичащ удар, но Невърмор го избегна и отсече и останалите рогове на демона и накрая с един удар го резсече от главата до петите и го направи на две части след, което вдигна меча си и викна:
-Напред!
Войските от насипите се втурнаха към града, а демоните преди да се усетят бяха ударени от артилерията и се разбягаха. Смъртта на Акронис беше голям удар за тях и те не можеха да се съвземат. Отделни групички се съпротивляваха, но не можаха да издържат на напъна на лемурийците, които нахлуха в Еридея и се започна сеч. Макар орките, огретата и демоните да бяха няколко пъти повече от хората не издържаха и побягнаха. Само, че хората бяха забравили какво е милост и се хвърлиха напред като се надпреварваха кой ще убие повече врагове.
Битката не беше много дълга. Тъй като лемурийската армия беше обградила целия град демоните не успяха да избягат. Макар и много трудно лемурийците успяха да не разкъсат редиците си и чак късно вечерта след полунощ битката свърши. Демоните дълго време се ранеха в центъра на града.
Гимли, Фенката, Алекси, Олмер, принц Сам от хеликоптера си, адмирал Невърмор летяха в пъвите редици, а Гейзера стоеше на едно възвишение и хвърляше проклятия върху врага. Той и Невърмор отново се проявиха като този ден наистина беше ден на Невърмор.
След полунощ и последният демон падна разстрелян като псе. Опръсканите с кръв лемурийски войници започнаха да крещят от радост, а някой се хвърлиха да транижират убитите врагове и да се погрижат за своите убити и ранени.
И така на сутринта армията тръгна към друга демонска армия, която се намираше не много далеч. Тя се състоеше от осемстотин хиляди души орки и хора. Те се спряха пред армията на лемурийците и водачът им излезе напред и викна:
-Дръпнете се от пътя ни и ще бъдете пощаден!
Отвърнаха му смях и презрителни забележки. Невърмор излезе напред и отвърна:
-По-добре вие си вървете и занесете това на вашият господар.
Напред излязоха няколко големи самосвала и изсипаха пред същисания орк главите на демоните и другата сган, която беше загинала при Еридея.
Оркът нищо не можеше да каже, но това, което го същиса наистина беше когато Невърмор му метна главите на Акронис и Blasphemer.
-Вземи ги и се махнете от пътя ни ако не искате да ви сполети същата съдба! – каза Невърмор и му обърна гръб.
На сутринта армията беше прибрала главите и се беше омела.



--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
RhiannonМодератор
white wolf
***

Регистриран: 04.11.2003
Мнения: 2944
От: Rivia
Re: По молба на Гимли
    #565521 - 19.12.2004 14:08 [Re: Rhiannon]

И така докато военачалниците водеха тези героични битки, Шнибли и Лори се мотаеха из снежните планински върхове и бягаха от разни орки и огрета и търсеха онзи специален камък.
След като тръгнаха поонази тясна пътечка двамата изкачиха още много скали и хребети и накрая се натресоха на една оркска дивизия и трябваше да се спасяват като оставиха след себе си доста убити и ранени орки. Точно заради това обаче дивизията вече трети ден ги гонеше. Засега им бяха изгубили следите.
Шнибли се строполи на тревата и каза:
-От това плато не мърдам ако ще и Скитис да дойде. Три дни не сме спрели изобщо. Просто се чудя как издържаш?
-Аз съм полуелфче. – усмихна му се Лори. – Пък и цял живот се разнасям по скалите. Хайде Ричард ставай, че нямаме време ще ни настигнат.
Господин Шнибли изпъшка тежко и се надигна едва едва и тръгна след Лори, която тичаше към една близка горичка. Разузнавачът погледна към гората и попита:
-Защо натам?
-Тук някога са живели Тъмни елфи. Духовете на Гората ще ни пазят. – отвърна Лори и влезе в горичката, а Шнибли се зачуди малко и след като чу идващите оркски джипове навлезе в гората.
Гората беше доста тъмна и гъста и джиповете нямаше да могат да навлязат навътре.
Шнибли видя как Лори остави оръжията си и се обърна към небето и каза:
-Горски духове защитете ни от враговете ни.
Шнибли помисли девойката за луда и седна на земята да чака орките. Лори се приближи до него и му каза:
-Ела тук ще се качим на това дърво. – и посочи едно старо дърво с дебели клони.
Двамата се качиха на дървото и видяха как орките спряха пред гората. Един орк се обърна към друг и му каза:
-Тази гора изглежда опасна аз там не влизам.
Другият се обърна към него и му каза:
-Глупости тук няма нищо влизайте!
Стотината орки, които се бяха накачулили по коли транспортьори слязоха и навлязоха в гората. Те започнаха внимателно да пристъпват и при най-малкия шум се обръщаха и се готвеха да стрелят.
Лори извади една стрела от колчана си зареди лъка си. Докато орките оглеждаха наляво и надясно, Лори пусна стрелата си и тя се заби във врата на орка. Останалите орки се обърнаха по посока на изстрела, но тогава гората се събуди и дърветата хванаха орките и започнаха да ги размахват и хвърлят надалеч или пък просто ги сплескваха с клоните си.
Шнибли тъкмо беше вдигнал автомата да стреля когато видя как гората оживя. Той отпусна автомата и гледаше със зяпнала уста. Лори му се усмихна насреща и след като орките бяха старателно изтребени тя му каза:
-Хайде да слизаме. Имаме си вече и транспорт.
Двамата излязоха от гората като преди да излязат Лори се обърна и каза:
-Благодарим ви за помощта.
Шнибли можеше да се закълне, че е чул как дърветата говорят на полуелфката, но дълго време не искаше да го каже на никой тъй като се страхуваше, че ще го вземат за луд.
И така двамата се качиха на един оркски джип и тръгнаха към върха на планината, който се издигаше високо над облаците. Докато минаваха през платото, на което се намираше горичката дълго време намираха захвърлени орки паднали по пътя някъде и изпотрошили си вратовете.
И така двамата пътуваха с джипа докато им свърши горивото и после тръгнаха пеш да се катерят по скалите.
След два дни се намериха на върха. Там имаше вход към една пещера. Двамата запалиха по един фенер и тръгнаха през тесните и дълги тъмни галерии.
Доста време вървяха и често срещаха разни скелети и дори пресни трупове на демони. Лори ги огледа и каза:
-Не знам какво е ставало тук, но явно ще имаме компания. Демоните са ни изпреварили.
Двамата тръгнаха по-внимателно като често срещаха трупове на орки и демони. Шнибли вървеше зад Лори и по едно време каза:
-След като има тела от различни периоди от време значи капаните не са се изхабили. Тогава защо на нас нищо ни няма все още?
Лори сви рамене и отвърна:
-Може би просто усщат, че с теб има и Тъмен елф и не правят нищо. Това са така наречените видови капани. Те обикновенно са настроени да убиват един вид, а друг не. Хайде по-добре да побързаме.
Двамата се затичаха по пътя и скоро видяха светлина и забавиха ход. Чуваха се и разни гласове, които говореха на гаден грачещ език (мммм навява асоциации с вокала на Gorgoroth). Лори се промъкна тихичко, а след нея и Шнибли. Те видяха как десетина огрета стоят в една зала и се оглеждат подозрително, а в края на залата два демона стояха пред една каменна масичка и се опитваха да вземат един камък, който се предпазваше от някакво заклинание, което не ги допускаше до камъка. Лори направи няколко знака на Шнибли , а той кимна, че разбира и зареди автомата си.
Шнибли взеле в залата и започна да стреля по огретата. Първите две паднаха надупчени, а другите се опитаха да отвърнат на стрелбата.
Лори скочи напред към демоните като подмина огретата. Тя съсече единия демон, а другия измъкна секирата си и започнаха да се бият.
През това време Шнибли се прикри зад един камък и продължи да стреля. Огретата се изправиха и тръгнаха към него. Той презареди оръжието си и залегна, претъркаля се и застреля още две огрета. Другите се опитаха да се скрият, но нямаше къде и бързо паднаха покосени.лори през това време нанесе няколко бързи удара на демона и тъй като нямаше желание да се занимава с него го съсече през лицето и после още веднъж през гърба и накрая го прониза в челото и го остави да падне на земята.
После двамата се приближиха до каменната маса и Лори взе камъка, прибра го в раницата си и каза:
-Хайде да се връщаме в Хелиос.
Шнибли презареди автомана и каза:
-Наистина да се връщаме вече нагледах се на планини и сняг за много години напред.
Лори му се усмихна и каза:
-Ще ги погледаш още малко. Ще се прибираме на собствен ход. Няма да идват да ни прибират.
Шнибли въздъхна тъжно и тръгна след елфката.




--------------------
"No word matters. But man forgets reality and remembers words." - Roger Zelazny (Lord of Light)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Rhiannon 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 17395

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.013 seconds in which 0.002 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.