ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Вяра и религия

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827303 - 09.08.2011 22:05 [Re: Tri]

Цитат:

Според мен Бог е милостив и не желае никой човек да погине ,а напротив все повече хора да се обърнат към Него за да имат Вечен Живот. Хората страдат защото са се отклонили от Вярата, отдалечили са се от Бог

От статията ми допадна този цитат:

Цитат:

“Злото е отчуждение от Бога” – св. Василий Велики. За това, че Бог не е виновен за злото; „Тези, които по собствена воля се отделят от Бога, Бог отделя от Себе Си, а отделянето от Бога е смърт” – св. Ириней Лионски.

За въплъщението; „Доколкото си се отделил от живота, дотолкова си се приближил към смъртта. Бог е живот, лишението от този живот е смърт. Така че Адам, доброволно отделяйки се от Бога, сам става причина за собствената си смърт”- Св. Василий Велики. PG 31:345.








А на мен ми хареса по лаконизъм и висока съдържателност: Св. Ириней казва по този повод: „Отделянето от Бога е смърт, както отделянето от светлината е тъмнина... същевременно това не означава, че светлината е наложила на слепите наказание да пребивават в тъмнина”.

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827319 - 09.08.2011 23:02 [Re: звездна]

Цитат:




Цитат:

Хората знаят Свещеното Писание, учението на Църквата и Божието домостроителство, даже по-добре от всякога. Те се намират в пълно съзнание на това, че Бог съществува. Техният атеизъм не е истинско неверие.





Не съм забелязала такова нещо. Точно обратното - хората просто не ги интересува религията, ама въобще. Кои ще са тези тогава, които знаят Писанията, че и ученията на Църквата, че и са в пълно съзнание, че Бог съществува??? Не и атеистите. На атеистите не им пука ни за Библия, ни за Бог, нито пък имат влечение към духовното. Такива въобще не сядат да изучават Библията, нито пък имат пълното съзнание, че Бог съществува, та те отричат Бог въобще!!!

Стигам до извода, че автора на статията визира някаква съвсем определена ( и вероятно много малка) групичка от хора, които отговарят на посочените характеристики.






По-скоро авторът казва, че атеиста не просто НЕЗНАЕ дали Бог съществува, НЕ просто е безразличен, че съществува, а той го мрази т.е. не се мрази нещо, което знаеш, че не съществува. А това е съвсем целенасочена и съзнателна позиция на бунт и отхвърляне на Бога - ето:
Цитат:


Само че никой не може да ненавижда нещо, което не съществува. Подозирам, че днес хората вярват в Бога повече от когато и да е било в цялата история на човечеството. Хората знаят Свещеното Писание, учението на Църквата и Божието домостроителство, даже по-добре от всякога. Те се намират в пълно съзнание на това, че Бог съществува. Техният атеизъм не е истинско неверие. Отношението им към Господа е сродно с отвращението към някого, когото познаваме много добре и при това го ненавиждаме с цялото си сърце: „и бесовете вярват и треперят” (Як. 2:19). Човечеството ненавижда Бога и затова Го игнорира, давайки си вид, че никога не Го е виждало и знаело - това е своеобразна симулация на безбожие. В действителност хората просто възприемат Бога като враг в собствения смисъл на думата. Отрицанието на Бога, това е мъст, атеизмът – реванш


.

Цитат:



Цитат:

Какво учи западното богословие за смъртта? Всички католици и много от протестантите възприемат смъртта като наказание от Бога. Бог вменил като вина греха на Адам на всички хора и ги наказал със смърт, тоест отделяйки ги от Себе си и лишавайки ги от Своята благодат, даваща жизнена енергия, Той ги унищожава – първо духовно, посредством някакъв духовен глад, а след това и физически.




Това...сериозно ли е??
Всички католици??!!?? Аз наистина не знам много за католицизма, не познавам доктрините им...но да твърдят, че злото идва от Бога и да смятат смъртта за наказание от Бога...

А що се отнася до протестантите...аз контактувам с такива и при това от всякакви дениминации...и до ден днешен, не съм чула и разбрала, някой да споделя това мнение. Наистина нито един!!

Да, би било интересно да се разбере кои са тези, които въобще вярват на такива безумия, както казах, аз тях не бих ги нарекла християни, нито вярващи...

Цитат:

Цитат:

„Богът” на Запада е оскърбен и разгневен Владика, преизпълнен с негодувание заради непослушанието на хората, жадуващ в Своята разрушителна страст да подхвърли за греховете на вечни мъки цялото човечество, ако не получи безкрайно удовлетворение на Своето оскърбено величие.




Невероятно!! Още не мога да повярвам, че някой би проповядвал официално подобна доктрина?! Може би е добре да се посочи в кой конкретни общества се проповядва това безумие? Но със сигурност не познавам нито един протестант, който да споделя това.





ЕТО ТИ ЕДНА СТАТИЯ ПО ТОЗИ ПОВОД ЗА УЧЕНИЕТО НА КАТОЛИЦИ И ПРОТЕСТАНТИ ЗА ПЪРВОРОДНИЯ ГРЯХ, ИМА ЛИ ЧОВЕК СВОБОДНА ВОЛЯ И ПР. В синьо е моят коментар.


Въпросът за свободата на волята възниква на Запад към V век, вследствие учението на Пелагий и неговите последователи, които, изхождайки от християнската доктрина, че в съдбата на човека участва той самият със своята воля в по-далечните определения на това участие много се разширява областта на индивидуалната самостоятелност в ущърб на Божественото начало, логически достигайки до отрицанието на другите основи на християнската вяра – именно тайнствената солидарност на човека до грехопадението на Адам и с изкуплението от Христа./ЕДВА ЛИ НЕ ЧОВЕК СЕ САМОСПАСЯВА - ИНДИВИДУАЛИЗЪМ!/ Срещу Пелагиевия индивидуализъм се изказва Августин Блажени, в името на изискванията на християнската универсалност, които, впрочем в своите полемични съчинения той често довежда до грешни крайности на детерминизма /ДРУГАТА КРАЙНОСТ - ЧОВЕК Е ДЕТЕРМИНИРАН- той е роб на греха, свободна воля всъщност няма,САМ ТОЙ ЖЕЛАЕ САМО ЗЛО И ВЪРШИ САМО ЗЛО/, несъвместими с нравствената свобода. Впоследствие той смегчава и поправя своите грешки. Августин Блажени по най-решителен начин признава естествената свобода на човешката воля, без която не е възможно да се вменява никаква постъпка и да се произнася никакво нравствено съждение. Той внася признак на свобода в самото определение на волята като движение на духа, непринуждавано от никого и насочено към съхранение на нещо - voluntas est animi motus, cogente nullo, ad aliquid vel non amittendum, vel adipiscendum /СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА СЛЕД ГРЕХОПАДЕНЕТО Е САМО ДА СЪХРАНИ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ/

Всички единични и частни предмети на волята могат да бъдат сведени към едно всеобщо – благополучието или блаженството. По този начин към всяка човешка воля, неотменима по същество, принадлежи и свободата, в смисъл на психическа самостоятелност на самия акт на искането. (voluntas igitur nec voluntas esset in nostra potestate: porro, quia est in nostra potestate, libera est nobis), и единството на общата окончателна цел (illud est quod beati omnes esse volunt).

От тази естествена или психологическа свобода, съставяща общата форма на волята като такава, Августин Блажени различава свободата по отношение на нравственото съдържание и качеството на волята, т.е. - свободата от греха. Тук той разграничава невъзможността за грешка, която принадлежи на самия Бог и се обозначава от Августин като libertas maior; възможността да не се греши или свободният избор между доброто и злото - това е libertas minor, принадлежала само на първия човек до грехопадението, но чрез волята на злото той губи възможността за добро /СВОБОДЕН ИЗБОР ЧОВЕК Е ИМАЛ ДО ГРЕХОПАДЕНИЕТО - после е роб на греха/(per malum velle perdidit bonum posse); в невъзможността да се греши, свобода към самото зло, или необходимостта от злото и не-възможността за добро - това е действителното състояние след грехопадението. По този начин доброто е възможно за човека само с действието на Божественото начало, проявяващо се в човека и чрез него, но не от него. /ДОБРОТО ДЕЛО Е ДЕЛО НА БОГ ЧРЕЗ ЧОВЕКА, ЗАЩОТО ЧОВЕКА Е РОБ НА ГРЕХА/Такова действие се нарича “благодат”. /БЛАГОДАТТА НА БОГА ИЗВЪРШВА ДОБРОТО ДЕЛО, А ЧОВЕКА Е СРЕДСТВО/За да иска човек помощ от благодатта, е необходимо самата тя да действа в него. Със собствени сили той не може да прави и да изпълнява добро, не може да го желае и търси[7].

От тази гледна точка на Августин Блажени му предстои истинска дилема: или да допусне, че благодатта действа и при езичниците, или да потвърди, че техните добродетели са само измамна гледка. Той предпочита последното. Човешката воля винаги се съпротивлява на благодатта и е длъжна да бъде преодолявана от нея. /ЧОВЕК САМО И ЕДИНСТВЕНО ЖЕЛАЕ ЗЛОТО, А БОГ НАСИЛА ГО ПРИНУЖДАВА ДА ВЪРШИ ДОБРО/Искайки да съгласува своя възглед с общоприетия, Августин в някои места от своите съчинения като че ли допуска, че въпреки съпротивлението на човешката воля на действието на всякаква благодат, от нея зависи повече или по-малко дали ще се съпротивлява. Но такова различие в степените тук няма логически смисъл, защото по-ниската степен на вътрешното съпротивление на доброто е вече някакво действително добро и като такова зависи от самата благодат. Последователният августинизъм се държи в границите на християнското светоусещане само с една нишка – признанието на началната доисторическа свобода на първия човек /ЧОВЕКЪТ Е БИЛ СВОБОДЕН ДО ГРЕХОПАДЕНИЕТО/. Тази свръх-временна човешка воля се определя с началото на времето на Адам като действително зла и се предава в процеса на времето на цялото потомство като необходимо зло. При такова положение е разбираемо, че спасението на човека зависи всецяло и изключително от благодатта Божия, която действа не по собствените заслуги на човека, а даром, по свободен избор и промисъл от страна на Божеството. /ЕТО ЗАЩО СЕ КАЗВА И ДО ДНЕС ОТ НЯКОИ ДЕНОМИНАЦИИ - "СПАСЯВАМЕ СЕ ПО ВЯРА, НЕ ПО ДЕЛА"-Е, ДА, СЛЕД КАТО БОГ НИ ПОЛЗВА КАТО СРЕДСТВО ЗА ДЕЛАТА, НИЕ НЯМАМЕ СВОБОДНА ВОЛЯ ДА ПОИСКАМЕ ДОРИ ДА ИЗВЪРШИМ ДОБРО ДЕЛО - ДЕТЕРМИНИЗЪМ/Но къде в такъв случай е мястото за тази действителна свобода на самоопределението на грешния човек към добро и зло, която еднакво се нуждае от нашето вътрешно съзнание и от нравствената същност на християнството? Августин принципно утвърждава тази свобода, но не дава точното й съгласуване с учението за предопределеността и благодатта, ограничавайки се съвършено вярно, заради недостатъчни указания на изключителната трудност на задачата, вследствие на което, по неговото просто отбелязване „когато защитаваш свободата на волята, ти се струва, че отричаш благодатта Божия, а когато утвърждаваш благодатта, то ти се струва, че губиш свободата”. Защитавайки християнското учение за вечното осъждане на греховната маса, Августин Блажени посочва, че: всичко съществува за славата на Бога, която еднакво се осъществява в тържеството на любовта на божието спасение и блаженството на добрите и в тържеството на праведния гняв на Бога за осъждане и гибел на злите. Това по този начин допринася за равновесието и хармоничния строеж на Вселената, без което тя губи смисъла си.

Тази важна мисъл обаче не получава при Августин достатъчно развитие. След него стават горещи спорове между строгите му последователи, твърде склонни към детерминизъм и някои монаси в южна Галия, отстояващи свободата и склонени към семипелагианство. Впрочем и едните и другите толкова искренно са се старали за съхранят средния християнски път между двете крайности, че главните представители на двете спорещи страни са причислени към светците, както в Западната, така и в Източната църква. По-късно в ІХ-ти век, крайният августинизъм намира в Германия фанатични привърженици в лицето на монаха Готшалке, който учи, че едни имат безусловно предопределение към доброто, а други – към злото. Това става по безпричинен избор на Божията воля, за което бива подложен на църковно осъждане. Впоследствие свободата на волята се обсъжда от Анселм Кентърбърийски, в духа на Августин Блажени с голяма пълнота - от Бернард Клервоски. Последният отличава естественото искане от волното съгласие, което е и разсъдъчно движение. Само на тази съзнателна воля принадлежи свободата, която ние чувствуваме в себе си въпреки, че е безсилна и пленена от греха, но не е изгубена. Човек имайки воля е волен в себе си, т.е. свободен, имайки разум, е сам на себе си съдия, свободата на избора ни прави волни, божията милост – благоволяващи. Отнемете свободата на волята и няма да има спасявани, отнемете благодатта и няма да има спасяващ. С това прекрасно се изразява, но не се разяснява положението на практика. Опит за разяснение намираме при Тома Аквински, в богословската страна на въпроса той се приближава до Августин Блажени, във философската – към Аристотел. Тук главната мисъл е в това, че окончателната цел на всички човешки желания и действия е едно и също – благото. Но и тя, като всяка цел, може да се достигне чрез различни множества начини и средства и само в избора между тях – е свободата на човешката воля.

От подобен възглед логически следва, че свободата на волята има само едно отрицателно основание – в несъвършенството на нашето знание. Сам Тома допуска, че едни или други системи или пътища към висшите цели, не могат да бъдат безразлични и че във всеки един случай има един най-добър път и ако не го изберем, това е само по причина незнание: следователно, при съвършенство на знанието единната, абсолютна цел на избора на един най-добър път към нея е необходимо дело. С други думи за разумното същество доброто е необходимо, а злото невъзможно, така както предпочитаме хубавото пред лошото, като един безусловно ирационален акт, не допуска никакво обяснение от гледна точка на философския интелектуализъм. Ето защо на друга почва се установява великия схоластик, Джон Дънс Скот, признаващ[8] - абсолютното начало на волята, а не на ума, той утвърждава безусловната свобода на волята в своята образцова формула, нищо освен собствената воля не причинява акта на желанието във волята (nihil aliud a voluntate causat actum volendi in voluntate).
Крайният детерминизъм, осъден в 9-ти век като ерес, за пръв път се появява отново при начинателите на Реформацията. През ХІV век Уиклиф учи, че всички наши постъпки произлизат не от свободата на волята, а по чиста необходимост. (quicquid fit a nobis, non libero arbitrio, sed mera necessitate fieri).

През ХVІ век, след като Еразъм в защита на свободата на волята издава своя трактат "De libero arbitrio Διατριβη, sive collatio" (Баз. 1524г.), Лутер възстава срещу него, поради безусловния детерминизъм в трактата "De servo arbitrio" (Ротерд., 1526). Според Лутер свободата на волята е измислица (figmentum) или пусто название без действителния предмет (titulus sine re). „Бог нищо не предузнава по случаен начин, но всяка неизменна, вечна и безгрешна воля предвижда и изпълнява. С тази мълния (hoc fulmine) съвършено се изтрива свободата на волята. Оттук следва – всичко, което ние правим, което става, дори да ни се струва случайно и отменимо, наистина, само се извършва необходимо и неизменно, ако се гледа волята Божия.” Ние сами непринудено действаме и желаем, но по определена висша, абсолютна необходимост. Ние бягаме сами, но само там, където ни отправя нашия конник – или Бог или дявол. /ЕТО, ЗВЕЗДНА, ВЪЗГЛЕДА НА РЕФОРМАЦИЯТА - НЯМА СВОБОДНА ВОЛЯ, А ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ/.Предписанията и увещанията на закона, граждански и нравствен, показват, според Лутер, че ние сме длъжни, а не, че можем да го направим. Накрая Лутер стига до утвърждението, че Бог произвежда в нас както добро, така и зло. Както Той ни спасява без наша заслуга, така и ни осъжда без наша вина. /ЕТО- ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПРАВИ БОГ ПРИЧИНИТЕЛ НА ЗЛО И НАКАЗАНИЕ ОСНОВАНО НА ВОЛЯТА МУ -ТЕЗИ Е РЕШИЛ ДА СЕ СПАСЯТ, ОНЕЗИ - НЕ/ Като такъв детерминист се изявява и Калвин, утвърждаващ, че „волята Божия е необходимост на нещата". Бог сам действа в нас, когато правим добро, и чрез своето оръдие сатаната – когато правим зло. Човек греши по необходимост, но грехът не е за него нещо външно, а самата му воля.

/СЪЗДАТЕЛИТЕ НА РЕФОРМАЦИЯТА РАЗГЛЕЖДАТ ЧОВЕКА ВИНАГИ КАТО РОБ - ИЛИ НА БОГА ИЛИ НА САТАНАТА, НО НЕ И ПО НЕГОВ ИЗБОР Е ТОВА РОБСТВО!/

>Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!"



Това учение на протестанството за пълната пасивност на човешката воля, като че ли не оказва никакво съдействие на възбуждането на Божията благодат, за това, че свободата на волята след грехопадението на Адам е празна дума или „измислица на сатаната”
, било осъдено от католическа страна в 4ти и 5ти канон на Трентския събор. Главната опозиция на протестантския детерминизъм произлиза от основания за борба с Реформацията орден на йезуитите. Към него принадлежи Молина – не бива да го бъркаме с Молинос, автор на трактата "Liberi arbitrii cum gratiae donis concordia" (Лисабон, 1588). Liberum arbitrium creatum non ideo efficiet hoc, vel illud. quia Deus praescivit, sed ideo Deus praescivit, quia ita libere erat futurum. По-добро съгласуване на възгледа за християнското учение за благодатта намираме в съчинението на Суарес: "De divina Gratia" (Лион, 1620), където се прокарва теорията за конгруизма, съгласно която Бог, предвиждайки „със средно знание” всички бъдещи постъпки на всички същества, съобщава своята действена благодат (gratia efficiens) само в тези случаи, когато действието й е възможно без това да унищожава свободната човешка воля. Това учение на йезуитите е насочено срещу лутераните и калвинистите, но предизвиква движения в самия католицизъм от страна на августинците и томистите, заставащи зад умерения детерминизъм. Според томистите, човешката свобода съществува, но само в пряка и пълна зависимост от благодатта на Божията воля: ние сме свободни, когато и доколкото Бог иска, да бъдем свободни. августинците поясняват това по следния начин – действената благодат Божия даром дава високото наслаждение в доброто на избрани хора, така че става непреодолимо привлекателна за тях и ги прави съгласни с Божията воля по съвършена необходимост, така че не само не унищожава свободата, доколкото разумната воля обсъжда и решава в себе си, ще се съгласи ли тя на симфония или противодействие, но тъй като решението й вече е предопределено от действената и достатъчна (sufficiens) благодат, то свобода в собствения смисъл на думата тук не може да има, а е възможно само отчетливо осъзнаване на желанието и на действието. /НЕ ПО ВРАТ, А ПО ШИЯ /Спорещите страни се обвинявали една друга в ереси; работата стига до Ватикана, където, след дълго и сложно уточняване на въпросите /под общото наименование De auxiliis gratiae/, е решено, че гледните точки на различните школи и ордени в католическата църква относно свободата на на волята са допустими, като незадължителни теологически мнения, с предписание да се въздържат от взаимни нападки и обвинения. Допускайки детерминизма на томистите, църковната власт се отнася по-решително към този възглед в книгата на епископ Янсен „Августин”. Тук се утвърждава, че след грехопадението човек е лишен от всякаква свобода на избора между доброто и злото и съвсем не може да се съпротивлява на злата похот (concupiscentia). Всичко, което прави падналият човек е, по необходимост, грях; ние сме свободни само да избираме между различните видове грях, но степента на греховност е винаги една и тя е във всичко, сторено от хората. /ЧОВЕКЪТ Е РОБ НА ГРЕХА - ОТНОВО! ТОЙ МОЖЕ САМО ДА ЖЕЛАЕ И ДА ВЪРШИ ГРЯХ/ Единственият източник на добро за човека е благодатта Божия. В този пункт разликата между Янсен, Лутер и Калвин е само в изразяването: той казва: „никога не се бори”, където те твърдят „не може да се бори”. Тезисите му са осъдени, но Янсен умира и неговите ученици, начело на които застава Арно, образуват особена школа и предизвикват силни смутове във Франция през XVII и XVIII в.

Освен този разкол, свързан с въпроса за свободната воля, се появява и друго учение, вълнуващо Франция в края на XVII и началото на XVIII вв. – спорът за квиетизма. Испанският мистик Молинос в своя "Духовен Пътеводител" излага учение за вътрешната или духовната молитва, изразяваща висшата степен на християнското последование. Тя се състои в пълна пасивност на душата и всецяло отдаване в ръцете Божии или още окончателно унищожаване на волята на човека. Такова съвършенство изключва всякакви прояви на волевост, дори и такива, насочени към вечното благо или единение с Бога. /ТУК ИМА ОБЩО С ИЗТОЧНИЯ ВЪЗГЛЕД НА УНИЩОЖАВАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА, БЕЗВОЛЕВОСТ И СПИРАНЕ НА ПРЕРАЖДАНИЯТА, НЕЩО КАТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕДИТАЦИЯ.../ Веднъж придобито това съвършенство, настъпващо при отданието на Бога, то не се губи и не е нужно да се полагат усилия за неговото съхраняване. Възгледите на Молинос са изложени пространно в книгата на известната писателка – мистичка Гюйон "Moyen court et très facile pour l'oraison".


Ето, Звездна, възгледите на Запад са това - особено при протестантизма: човек след Грехопадението няма свободна воля, той само е роб или на Бога, или на сатаната. Той е предопределен за това или има свободна воля до толкова, че получавайки едва ли не насила Божията благодат, която ЧРЕЗ него върши добро, той може само да я съхранява или да я загуби - свободата му е само в това. Именно оттам е и учението "Спасение по вяра без дела", защото за протестантите делата са дело на Бога. Защо тогава Бог наказва човека, след като човек няма свободата да пожелае дори да стори добро, защото след Грехопадението е роб на греха?

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827321 - 09.08.2011 23:13 [Re: kapitoliq]

Цитат:

Аз не вярвам в Дявола и ада, не и по този начин.




По кой начин? Този описан в статията ли ти е чужд? Или друго визираш?

Цитат:

Ако хората днес не вярват, то е защото много от прогреса говори друго за сътворението, говори друго за любовта, говори друго за отношенията между хората...
Какава лщбов се среща из заиските на хроникьорите през онова време? Кажи ми, знаели ли са хората, що е то лщбов - така ли са се женили, така ли са се харесвали, имали ли са избора сами да си изберат половинката, може ли ли са да се доверят на сърцето си, а не на избора на родителите си ???




О, недей така - не мисли, че като са им избирали половинките и това е нещо като насилие над тях - наистина е имало и такива, които не биха се събрали с такъв човек, ако имаха възможност. Но нима "избора" не води до същите тези последици в много случай? Установяваш, че си избрал, ама не този който си си мислил, не си го познавал в тази светлина и пр. Тъй че ... любовта не е просто следствие на "собствен избор", щото тогава винаги трябва да има любов, но уви- всъвремието с толкова избори има толкова разводи и раздели...
Естествено, че са изпитвали любов - да не сме я открили ние? Тя е една и съща, проявена различно в различни времена.
Ти или аз може да сме щастливи, но в сравнение с много жени от Средновековието например може и да сме нещастни. Тъй че...

Цитат:

И днес срещаме еволюционната теория и я намираме за разумна, но религията я отхвърла - защо??



Коя религия я отхвърля? Православието не я отхвърля - виж Шестоднева на св.Василий Велики от 4 век, или Шестоднева на Йоан Екзарх - много неща "открити" от Евол.Теория си ги има. Всъщност термина "еволюция" е създаден от духовник. Православието не отрича ЕТ, само тези части от нея, които ТЪЛКУВАТ фактите като обосновка на атеизъм и самозараждане на живота. Тълкуванието на фактите не е факт, то е ПОДЧИНЕНО НА МИРОГЛЕДА на тълкуващия и като така - това се оспорва. Само някои части от нея, които надхвърлят полето на науката и научното познание и се превръщат в мистика, минават в областта на религията, откъсват се от фактите на науката.


Цитат:

Много са пропуските, нещата отговарят на устройството на едно древно общество, не и на съвременното...
Днес няма как да се възприеме така буквало - няма как...
Поне така си мисля аз.



О, не, не е така - просто човек трябва да потърси разяснението, а не само да разчита на собственото си разбиране, защото... Библията се тълкува и разглежда от специалисти в отделните области и чак тогава, обобщаващо от изводите на тези специалисти от разл.области се осветлява тя като разбиране. Все пак нека не приемаме, че ти, аз и всеки от нас има повече знание за Библията специалистите - археолози, лингвити, историци, херменевти и пр. Ако нещо на нас не ни се струва ясно това не означава, че то не е ясно по принцип.

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827322 - 09.08.2011 23:15 [Re: Бяло Конче]

Цитат:

Цитат:

Повод за темата ми даде един постинг на LyLyth : този.

Как смятате - защо толкова е популярен израза "Бог наказва", след като това не е така? Защо се казва - Бог е справедлив, а всъщност Той не е справедлив като да мери и претегля "на кантар" - какво означава Божия Справедливост?

Предлагам ви една статия с възможните отговори: тук

Има ли нещо, което смятате за невярно и което да не споделяте от написаното?



Само че никой не може да ненавижда нещо, което не съществува. Подозирам, че днес хората вярват в Бога повече от когато и да е било в цялата история на човечеството. Хората знаят Свещеното Писание, учението на Църквата и Божието домостроителство, даже по-добре от всякога. Те се намират в пълно съзнание на това, че Бог съществува. Техният атеизъм не е истинско неверие. Отношението им към Господа е сродно с отвращението към някого, когото познаваме много добре и при това го ненавиждаме с цялото си сърце: „и бесовете вярват и треперят” (Як. 2:19). Човечеството ненавижда Бога и затова Го игнорира, давайки си вид, че никога не Го е виждало и знаело - това е своеобразна симулация на безбожие. В действителност хората просто възприемат Бога като враг в собствения смисъл на думата. Отрицанието на Бога, това е мъст, атеизмът – реванш.
Донякъде съм съгласен с това, но само донякъде. Наистина има много начетени хора, добре запознати с Евангелието и с цялата Библия въобще, но точно поради тази си начетеност те си изграждат някаква собствена вяра, собствен поглед върху нещата. Възприемането на Бог като враг също е напълно вероятно, защото по-голямата част от хората не приемат собствената си вина, като причина за техните страдания. Много често хората страдат без да са виновни в нищо. И защо? Нали Иисус Христос изкупи греховете със собственстс си кръв? Нали Бог е милостив. Защо хората да страдат заради това, че Адам и Ева съгрешили. Та никой не познава лично Адам и Ева! Да погледнем какво пише в Библията по този въпрос:
От Свето Евангелие на Лука, Глава 13-та, следните стихове:
1. В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
2. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
3. Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

4. Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?
5. Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
Ето, от тук се вижда, че загиналите хора не са били виновни.

и още един Йоана, Свето Евангелие, 1-3
1. И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3. Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.

А от тук се вижда, че човек без да е съгрешил, нито дори родителите му живее цял живот сляп, още от раждането си, само за да се прояви Божията слава.

Та, Бог никого не наказва, справедлив е, но допуска да умират невинни и невинни да страдат само за да се прояви Божията слава...А пък ако сме си добре, за да не погинем невинни, добре е да се покаеме, макар това както се вижда не винаги помага. Какъв е извода. Ами очеваден е. Божията и човешката справедливост си се разминават отвсякъде. За човек едно е справедливо, за Бог нещата са по-различни. Или в живота си всеки си изпълнява мисията, която му е възложена. Дали да е сляп, дали да бъде убит от кула, дали да се покае. И тук се гледа доколко добре е изпълнил човек мисията си и изживял живота си. Божията справедливост е в това да се даде шанс на човек да се въплъти и да премине по определения му път. Как човек ще си изживее живота, доколко ще се радва или страда, зависи вече от него...




Ок, но това "да се покае, не винаги помага..." - в смисъл помощ за кое, за какво "не винаги помага"?

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827323 - 09.08.2011 23:17 [Re: mallyk]

Цитат:

Цитат:

Аз не виждам нещата така, не би могло да има справедливост, ако има Сатана.
По-скоро всичко е част от един замисъл и нищо не работи срещу Бог.
Нима може да има нещо скрито от Бог, нима делото на Сатаната може да бъде укрито? Нима Бог гледа безучастно ? Нима няма силата да се справи - той - всесилният, всемогъщият, началото и края ???
Що за странно противоречие би било това, що за слабост на волята на Бог.



В началото на вярата и аз съм задавал същия въпрос,защо Бог още в самия зародиш не отдели сатана ?Защо не предотврати да паднат и голяма част от ангелите?Защо допусна да паднат и човеците?Отговора дойде по-късно.Какво би станало ако Бог беше отделил сатана още в началото?Щеше да се появи друг на негово място.Цялата една трета от ангелите са носели и носят бунта в сърцата си.Ако беше осъден бунта на сатана публично,страхът от наказание щеше да държи в подчинение ангелите ,не любовта.Това обаче противоречи на същноста на Бога, която е Любов.Не можеш да търсиш любов там където си поставил страх.Затова Бог създаде човека,за да го противопостави на сатана.Творение срещу подобие.Това подобие накара дявола да възнегодува срещу човека,защото човека бидейки пръст бе поставен по -горе от него,като Образ и подобие на Бога.Това е лютата омраза на дявола към човека.Да не говорим,че човек получи право да наименува нещата и те оставаха такива във своята същност.Това сатана го няма като право ,но умело използва това право на човека за да мами.Бог допусна тази дълга борба срещу злото,за да се развие във всичките си форми и нюанси ,за да бъде осъдено и никога повече да не се появи.




Чудесно казано! Само това в червено - мисля, че доколкото те разбирам, не ми се вижда вярно Друга е целта на сътворяването на човека - Бог направи някого, с който да сподели всички блага, които притежава. Любовта е мотива за това сътворение на човека.

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".

Редактирано от tonkata3 (09.08.2011 23:19)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827325 - 09.08.2011 23:21 [Re: Търсач]

Цитат:

Системата изградена от БОГ наказва.
Ние се тестваме срещу системата.




Няма такова нещо - Бог не е сатрап и палач. Бог е любов. Човек се самонаказва и самонаграждава т.е. избора е наш, а последиците след като ги знаем, значи правейки избора приемаме и последиците, които по човешки определяме като "наказание" и "награда".
Някои казват - защо Бог наказва лошите, нали е Любов Той? Ами това да ти удоволетворят желанието откога се води за наказание?

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827328 - 09.08.2011 23:34 [Re: flyfisher]

Цитат:

Не си първия дето смята че: “а всъщност Той не е справедлив като да мери и претегля "на кантар". Доста християни се заблуждават като си мислят че понеже Бог е любов и е милостив не обръща внимание на греховете на хората или прави компромиси в сметките. Бог внимателно и старателно записва всяко наше действие и всеки наш грях. Защото как иначе би бил справедлив? Как един ден когато застанем на съд пред него ще ни обвини за всеки наш грях ако не го е видял и записъл? Това че ни прощава греховете незначи че нетрябва да ги знае. Как иначе би ни обвинявал за грях ако си затваря очите от време на време за грешните неща които вършим. Стремежът към святост изисква и най-малкия грях и всеки грях да е простен.




Ако Бог е справедлив измервайки на кантар всичко - нима има заслужаващи спасение като се направи аритметиката? Ти представяш Бог като някои надзирател, който седи и те гледа през шпионката и стриктно записва във всяка минута какво си направил... Бог ще ни обвини?
Е, Звездна, какво ще кажеш за протестантското богословие?

Бог не обвинява - нашата съвест ще ни изобличава и този момент е "Страшния съд".

Тук ще ти пейстна един постинг, който не е мой, но доста точно изразява нещата, които искам да кажа:

Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор - Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си". Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек - т.е., никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.

Извън Царството, обаче, е отсъствие на Любовта – или по-точно казано, има изгарящо присъствие, което доброволно отказалите се не могат да търпят, понеже НЕ ИСКАТ да приемат.

Ето, това е изгарящият вечен огън.

В притчата за Лазар и богаташа, голямата пропаст между Рая и Ада е доброволното НЕ_ ИСКАНЕ и НЕ_ПРИЕМАНЕ на Божията любов, Който няма как да Я дарува там, където не Я искат. Това доброволно, окончателно отказване от Любовта, ще се реши на Христовия Съд, където всеки сам ще осъди себе си.

Затова именно, този Съд ще е страшен – не защото Господ, Който е Любов е страшен (пази, Боже, от подобни богохулства), а защото човек сам, по собствена воля остава докрай в извращенията си, в безумието си.

Нека се опитаме да си отговорим как така Съдът ще е страшен, ако вярваме, че Бог Е Любов ? Той ще е страшен поради това, че всеки сам себе си ще осъди за вечния огън.

"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)

Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля. Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си" - Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек. Т.е.,

никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.


Ако човек е обикнал и свикнал със студа, няма как да иска да се пече на Слънце - за такъв човек, превърнал се в ЛЕДЕНА топка (с ледено студено сърце) Слънцето ще е изгарящо (пази, Боже, сърцата ни да не станат ледени топки). Така че, дори и Любовта да иска да стопли такава душа (изстудила сърцето си подобно на ледена топка ) с любвеобвилните Си топли лъчи, за тази душа- доброволно отказала се от Нея, от Любовта, - това ще е непоносим и убийствено изгарящ огън. Както непоносимо изгаряща е била Самата Истина по отношение на книжниците и фарисеите, които доброволно са Я отхвърлили, и дори осъдили на смърт, избирайки скърцането със зъби, нежели благото Иго.

Това скърцане било породено от завист- именно завистта е тая, която стои в основата единствено Безгрешният да бъде осъден на смърт в едно с грешници.

Във вечния огън ще има плач и скърцане със зъби. Дали това ще е пак от завист - завист, която ще разяжда душите на мъртвите (мъртви без Бога, без Живота, а не мъртви "сами по себе си"), подобно на червей плътта ? Спасителят казва:

"Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън."

При Второто Господне пришествие, ще се вземе решението за този избор - решение, което ще бъде облечено с я с е н волеви акт. А за да има решение, трябва Христовото благовестие да бъде предложено и на ония, които не са го чули, както е било предложено при слизането Му в Ада.

Св. Ап. Павел в посланието си до солуняни казва, ”. . . а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа” [1:7-8]

Които не се покоряват на благовестието до последно, до край, които доброволно - по своя воля ще отхвърлят истината, след като са я познали, подобно на ония, които след слизането на Христос в Ада са останали по своя воля в там, понеже доброволно са направили избора си отхвърляйки Неговото благовестие.

"И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по ц я л а вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят." [Мат., 24:14]


Тогава ще дойде краят на самия Край - едните отляво, другите отдясно, едните с Бога, другите без Него.

Нашият Бог, за разлика от всички останали богове в религиите, има две свойства, които са непознати за нито една друга религия. Най-напред, нашият Бог е Любов и след това Смирение, което издигнало на Кръста Въплътилия се Син Божи.

”Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. ” [Иоан, 3:16]

Бог, Който желае в с и ч к и да се спасят и достигнат до познание на истината [1 Тим. 2:4], сторил всичко възможно за спасението на човечеството.

Плодовете на извършената от Него Изкупителна Жертва имат общочовешки характер, т.е., те се разпростират обективно над цялото човечество като цяло и над всеки човек отделно. Човешкото естество е освободеноq и сега, единствено условие за спасението на хората, се явява собственото им
ж е л а н и е.

Както е отбелязал преподобни Максим Изповедник, след като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съ_изволение .

Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, възсъединил човешкото естество с Бога, въвел го в недрата на Пресветата Троица.

Христос не ограничил човешката свобода. Затова и след Неговото слизане в ада, вратите на ада могат да са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели.

Иначе казано, човешката свобода или свободна воля е онзи "КАМЪК", който и Бог не може да повдигне. Бог, сътворявайки човека със свободна воля, я направил абсолютно неприкосновенна по отношение личностният избор на всеки един човек с кой да бъде - с Него (с Бога) или против Него (т.е., с Дявола), - "ограничавайки" самата Безграничност - т.е., Самият Себе Си.

Ние имаме всички основания да твърдим, че след Христовото слизане в ада, там са останали и остават само онези, които самоволно НЕ са пожелали да излязат от него.

Тази мисъл, изказана за пръв път от Климент Александрийски, се среща по-късно и в творенията на други Отци, както и в богослужебните текстове на Православната Църква.

Свети Николай Кавасила ( XIV в.) разсъждава над това, кого е извел Христос от ада в своята книга "Седем слова за живота в Христа".

Подобно на Климент Александрийски и св. Николай Кавасила изказва мисълта, че причина за пребиваването на грешниците в ада - не изключвайки и самия дявол,- се явява именно свободното им "НЕ ИСКАМ" Това се поддържа и от изказванията на св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики, преп. Максим Изповедник, преп. Иоан Дамаскин, преп. Исаак Сириец и др. и е в абсолютно съгласие с Писанието.

Свети Ириней Лионски казва:

"Христос се явил не само заради онези, които повярвали в Него..., но и за всички хора въобще, които... желали да видят Христа и да чуят Неговия глас".

В своята проповед за Велика Събота, Херсонският и Таврически архиепископ ИНОКЕНТИЙ (Борисов) изразява мисъл, че целта на Христовото слизане в ада била да изведе всички, не само иудейските праведници, но и от другите народности. Тази негова мисъл не е частно мнение, но общоцърковно учение.

Можем да кажем, че това, което Евангелието нарича "геена огнена" е преживяване при срещата с Бога на онези неразкаяли се души, които не желаят тази среща.

Свети Исаак Сириец казва, че "измъчваните в геената огнена биват поразявани от "бича" на Божествената любов!"

Слизането на Христа в ада не се приема от Православната Църква като "еднократна" акция, както мислят римо-католическите богослови. Това събитие не може да се разглежда като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Това не означава също, че Христос слиза в ада многократно.

Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада,

Христос пребивава там неизменно със Своето спасително действие.



"Имам ключовете на ада и смъртта", откровява Сам Той. (Откр.,1:17-19)

Тоя, Който има ключовете на Ада, нима не може както да вкарва в него, така и да изважда оттам.

"Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите [телом] ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят [с Него, бидейки Сам Той Живота] " (Иоан, 5:25)

Божественият Спасител показал, докато още бил на земята, Своята власт над ада, като изтръгвал от адските бездни душите на възкресените с Неговото Божествено слово. ”Лазаре, излез вън !” (Иоан 11:43) – извикал Христос на умрелия си приятел и покойникът действително излязъл телом от гроба и духом от ада .

Възкръсналите тела на мнозина починали светии, явили се подир Христовото Възкресение, свидетелствували също за всемогъществото на Разпнатия, Който можел дори в минутите на Своето видимо "безсилие" да извиква от ада държаните там души (вж. Мат.27:52-53).

Онзи, Който извикал душата на Лазаря от адските тъмници, Който събудил от смъртен сън сина на Наинската вдовица и дъщерята на Иаир, Който възкресил телата на мнозина починали светии, Той Същият след издъхването Си на Голгота е проповядвал и на старозаветните покойници -юдеи и езичници, за да им благовести извършеното от Него изкупително дело и да спаси приелите Го с вяра.

Защото "макар да се заровят в п р е и з п о д н я т а, и оттам ръката Ми ще ги вземе ;” [ Книга на пророк Амос, глава 9]

И защото: ”Господ умъртвява и съживява, с в а л я в преизподнята и и з в а ж д а [от преизподнята];” (1Цар.,2:6)





* В постинга са използванимисли на о. Климент (Буренков)

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hard Rock fan

***

Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 33385
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827331 - 09.08.2011 23:37 [Re: tonkata3]

Цитат:

Православието не отрича ЕТ, само тези части от нея, които ТЪЛКУВАТ фактите като обосновка на атеизъм и самозараждане на живота. Тълкуванието на фактите не е факт, то е ПОДЧИНЕНО НА МИРОГЛЕДА на тълкуващия и като така - това се оспорва. Само някои части от нея, които надхвърлят полето на науката и научното познание и се превръщат в мистика, минават в областта на религията, откъсват се от фактите на науката.





Чакай, че тука нещо се обърках. Православието е в съгласие с ТЕ (с дарвинизма)?!
Или с някои неща да, пък с други - не? Щото те по себе си са антитези (антагонистични, без възможност за примирие), а и доколкото съм поглеждала православни сайтове, не съм попадала на подобно съгласие.
Не би следвало...да го има. Щото или е библейски креационизъм (Бог е сътворил света, като както е описано в Библията), или не. Два модела са.
Та явно не разбирам нещо аз, от което казваш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tonkata3
провокатор
****

Регистриран: 22.11.2006
Мнения: 1148
От: София
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827333 - 09.08.2011 23:43 [Re: Hard Rock fan]

Цитат:

Цитат:

Православието не отрича ЕТ, само тези части от нея, които ТЪЛКУВАТ фактите като обосновка на атеизъм и самозараждане на живота. Тълкуванието на фактите не е факт, то е ПОДЧИНЕНО НА МИРОГЛЕДА на тълкуващия и като така - това се оспорва. Само някои части от нея, които надхвърлят полето на науката и научното познание и се превръщат в мистика, минават в областта на религията, откъсват се от фактите на науката.





Чакай, че тука нещо се обърках. Православието е в съгласие с ТЕ (с Дарвинизма)?!
Или с някои неща да, пък с други - не? Щото те по себе си са антитези, а и доколкото съм поглеждала православни сайтове, не съм попадала на подобно съгласие.
Не би следвало...да го има. Щото или е библейски креационизъм, или не. Два модела са.
Так явно не разбирам нещо аз, от което казваш.




О, не, не са два модела. Приемаме ЕТ, защото в цялост тя не въобще не противоречи на Библията, нито е атеистическа, макар че атеистите хитричко се опитват да се мотивират с нея. Значи доколкото има ФАКТИ в нея, те са в подкрепа на Библията и Бог. Това, което противоречи на Библията и Бог - това са някои ТЪЛКУВАНИЯ на фактите и то съвсем целенасочени тълкувания, които естествено, понеже не са факти - са и лесно оборими. Като самосъздаването на живота, което противоречи на биологически закон "живо възниква само от живо" и пр. Това са все тези части от ЕТ /които противоречат на Библията/, които надхвърлят научната област и се превръщат в мистика За туй са лесно оборими, не е необходимо да се отрича ЕТ в цялост, само щото някои се опитва да аргументира атеизма си с нея и то съвсем наивно и повърхностно
Подобно с иконите - няма нужда да ги отричаме, само защото някои ги възприема като идоли и е суеверен. Трябва да се разяснява и да се борим със суеверието, а не да унищожаваме това, което няма вина за него. Както и Библията - това, че някои я ползва, за да аргументира собственото си безумие и нравствен упадък... това не означава да отречем Библията, а да разясняваме. Злото не е в парите, а в отношението към тях и употребата им.. и все примери в тая насока.

--------------------
Блез Паскал-математик: "На света няма нищо по-велико от Иисус Христос, а в Иисус Христос няма нищо по-велико от Неговата жертва".
Деян.4:12 "ПОД НЕБЕТО НЯМА ДРУГО ИМЕ, НА ЧОВЕЦИ ДАДЕНО, ЧРЕЗ КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАСИМ".


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
звездна

***

Регистриран: 08.04.2007
Мнения: 1918
Re: Бог наказва ли? Какво означава "Бог е справедлив"?
    #2827334 - 09.08.2011 23:45 [Re: tonkata3]

Уау, много дълга статия, после ще е прочета по-обстойно.

Сега ще кажа нещо само по повод на това, което си написала най-долу.

Цитат:

Ето, Звездна, възгледите на Запад са това - особено при протестантизма: човек след Грехопадението няма свободна воля, той само е роб или на Бога, или на сатаната. Той е предопределен за това или има свободна воля до толкова, че получавайки едва ли не насила Божията благодат, която ЧРЕЗ него върши добро, той може само да я съхранява или да я загуби - свободата му е само в това. Именно оттам е и учението "Спасение по вяра без дела", защото за протестантите делата са дело на Бога. Защо тогава Бог наказва човека, след като човек няма свободата да пожелае дори да стори добро, защото след Грехопадението е роб на греха?




За първи път чувам, че протестантите проповядват, че на човек липсва свободна воля. Би ли посочила моля, някаква конкретна деноминация? Наистина ми стана много интересно и бих искала да науча нещо повече за това. И също че човек е само роб на Бога или сатана? Кой го казва това,кои са тези? Да, вярно, че тук там по форумите попадам на разни единични екземпляри дето твърдят подобни неща, ни никога не съм се питала от каква деноминация са?? Да не говорим, че въобще не бих го нарекла масово явление или основна черта на протестантизма.

А какво е това учение за "спасение по вяра без дела"?
Кой го изповядва?
Спасението е по благодат чрез вяра + дела. Вярата и делата са двете весла на една лодка, само с едното духовният живот попада в застой.
Делата са резултат на вярата, и точно такива дела цени Бог.
Защото е възможно да има и дела без вяра и без да е имало промяна и обновление на сърцето. Също така и някой може да се мисли за много вярващ и да парадира с вярата си, но ако ги няма добрите дела, като резултат на тази вяра, значи всичко е празни приказки. Вярата и делата вървят заедно, като делата са следствие на вярата в Бога. Според мен погрешно се мисли, че протестантите настояват за спасение само чрез вяра, а видиш ли пренебрегвали делата. Няма такова нещо. Това, което осъждат протестантите е, че само добри дела биха били достатъчни за спасението, т.е. човек може и да върши добро, но то може да бъде и с користни цели и да не идва от обновено сърце, нито да има истинска и животворяща връзка с Бога. Ще спасят ли такива дела човека, ако и да са добри сами по себе си? Не, нали? Бог ще зачете обаче делата, които са резултат на силната вяра, и които са плод от действието на Святия Дух в човека.
Затова не може да има спасение на този, който вика, че има вяра, а няма дела, като плод на вярата, нито на онзи, който върши добри дела, сами по себе си, но сърцето му е далеч от Бога и в душата си таи непокрство и гордост.


Цитат:


По-скоро авторът казва, че атеиста не просто НЕЗНАЕ дали Бог съществува, НЕ просто е безразличен, че съществува, а той го мрази т.е. не се мрази нещо, което знаеш, че не съществува. А това е съвсем целенасочена и съзнателна позиция на бунт и отхвърляне на Бога




Да, разбрах те. Но както ти казах, такива атеисти не съм срещала. Атеиста не е човек, който мрази Бог, защото това означава, че той вече не е атеист, а вярващ в съществуването на една висша сила. Ако човек вече е убеден, че такава висша сила съществува, той за нищо на света не би могъл да бъде наречен атеист. Т.е. той вече е вярващ в съществуването на Бога, но съзнателно се обявява против Него, понеже не му е харесало нещо от Неговия характер например. Това е човек вече взел решение - за или против Бог.
Докато истинският атеист не е взел решение за или против Бог, понеже той въобще не вярва в съществуването Му, нито се интересува от Библии, нито пък го вълнуват духовните неща. Според мен това са поне 99% от атеистите. А за другите, за които говори автора, това са малка групичка от хора,които ти ги описах доста добре в предния си постинг. За тази група хора съм съгласна, че е приложимо горното твърдение. Но не и за обикновените атеисти.
На обикновените атеисти Бог им е безразличен съвсем, нито вярват в Неговото съществуване, нито Библия отварят.

--------------------
Sola scriptura


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Ellia, libra 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ***
Брой показвания: 16431

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.029 seconds in which 0.005 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.