ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Вяра и религия

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)
Jores
Tester Independent
***

Регистриран: 15.05.2012
Мнения: 1265
От: Пловдив, България
Re: Вярата ще спаси света...
    #3059622 - 06.06.2013 06:53 [Re: Erosaria]

Цитат:

Цитат:

Да. Човекът с Вяра привлича чрез желанието си да разбере и утеши човека (особено когато смята, че онзи човек греши), докато друг, който се държи враждебно и се самовъзгордява чрез думите си, вероятно няма Вярата у себе си...




Много добър пример ти е дал flyfisher с журналистите, както и с християните. Има много хора, които се имат за нещо повече от другите, но едва ли това ги прави по-велики, особено пред Бог.

Да, този, който се държи враждебно и се самовъзгордява чрез думите си, вероятно има вяра в себе си, но едва ли има вяра в Бог!





"Много обичам да слушам някой, дето се прави на силно набожен… Дали си въобразява, че може да вземе и трънения венец, и 30-те сребърника?"

П.П.: Не е моя реплика, на д-р Тони Филипов е (вж. http://offnews.bg/index.php/202284/toni-filipov-d-r-iz-delnitsite-na-edin-lud-27-31-maj), да не решите, че е моя де, аз да си кажа... Вероятно греши докторът, ъхъм.



Между другото*... Правим ли разлика между "има вяра в себе си" и "няма Вярата у себе си"?






_________

* http://truden.com/modules.php?name=Forums&file=weblog&w=65&sid=3d731f6f04623fa5e4a04f1874384373

--------------------
Если нельзя, но очень хочется, то можно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8183
Re: Вярата ще спаси света...
    #3059686 - 06.06.2013 14:39 [Re: Jores]

Цитат:

"Много обичам да слушам някой, дето се прави на силно набожен… Дали си въобразява, че може да вземе и трънения венец, и 30-те сребърника?"

П.П.: Не е моя реплика, на д-р Тони Филипов е (вж. http://offnews.bg/index.php/202284/toni-filipov-d-r-iz-delnitsite-na-edin-lud-27-31-maj), да не решите, че е моя де, аз да си кажа... Вероятно греши докторът, ъхъм.





не са ми и притрябвали!
ако на теб това ти е зора, консултирай се с повече доктори!



Цитат:

... Правим ли разлика между "има вяра в себе си" и "няма Вярата у себе си"?




p.s.: /за между другото*/

Bсеки може да я има вярата у себе си, но важното е каква е тя!
A и може просто да вярват на себе си, кой ги знае!? /това имах в педвид по горе/
3ащото, някои например вярват (имат Вярата у себе си) в крилати слончета или в един куп богчета...., ммм да, пак има разлика!


Бъдете здрав!

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
flyfisher

***

Регистриран: 19.10.2010
Мнения: 798
От: TX
Re: Вярата ще спаси света...
    #3059774 - 06.06.2013 20:04 [Re: Jores]

Цитат:

...желанието си да разбере и утеши човека (особено когато смята, че онзи човек греши




Сега, аз те разбирам това е и причината да смятам че грешиш, ако не те разбирах нямаше да видя грешката. Относно утехата, показвам я когато видя че човек има нужда от нея, ще рече че пак проявяване на разбиране към другия човек е нужно. Често неправилно под това да разбереш другия се има в предвид да възприемеш чужди възгледи а под под това да покажеш утеха се има в предвид да насърчаваш нещата които харесват другите, пък били те грешни или неправилни. Имам познати хора с изключителна гордост, които точно това имат в предвид, когато искат и казват че очакват разбиране и утеха от другите хора. Надявам се при теб да не е така и да имаш наистина проблем с другите хора относно тяхната способност да разбират написан текст а също така наистина да имаш терзания за които да ти е нужна утеха, нещо което досега не си проличава в многото писане от теб (да имаш терзания за нещо).

От друга страна, понеже ми казваш как да подхождам към хора които грешат, като че това е много трудно нещо за разбиране, ще ти дам пак пример а ти си направи изводите сам защо ти го давам. Когато един родител види че детето му греши в нещо което прави или мисли как е правилно да се подходи. Почва се с разбиране и утеха - т.е. родителя се опитва да разбере как и защо детето е възприело нещата погрешно и се преминава в утешаване като му се показват че има и други по-добри начини които то не е видяло или съобразило, проучило, научило, открило и т.н. Ако обаче детето е хитро и желае да стане на негово и не желае да види грешката като казва че е неразбрано и подхода към него не му носи утеха (при положение че е точно обратното, е понякога родителите си надвишават правата...), как мислиш дали родителя ще продължи с разбиране и утеха. Светът се напълни с геове, наркомани и т.н именно защото родителите им са проявявали САМО разбиране и утеха. С примера нямам за цел да се постава в ролата на родител а ти на дете, това го казвам за да не "търсиш под вола теле".
Ако ти се чувстваш неразбран, кажи кои неща не ти разбирам. Ако се чувстваш неутешен, кажи какво те безпокои.

Редактирано от flyfisher (06.06.2013 20:05)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
flyfisher

***

Регистриран: 19.10.2010
Мнения: 798
От: TX
Re: Вярата ще спаси света...
    #3059786 - 06.06.2013 20:24 [Re: Jores]

Цитат:

Дали си въобразява, че може да вземе и трънения венец, и 30-те сребърника?"




Това изказване е пъна глупост и показва непознаване на библията, жалко че го е казал някой който е доктор. Според значението на тези неща няма никаква логика горното изказване.
Ако кажем че вземането на трънения венец е като да понесеш страдания заради другите т.е. да покажеш любов към хората а вземането на 30-те сребърника е да се покажеш предател към някого то се получава от изказването, че е много трудно едновременно да обичаш хората и да си предател спрямо тях. Ама това е много лесно, 45 години социализъм се нагледахме точно на това двуличие а и още го гледаме в лицето на някои хора от БСП и ДПС, например.

Това че се смятам за прав, не значи че съм горделив, това че ти ме смяташ за неистински християнин, не значи че нещата които казвам са неправилни или грешни.... От писаното до тук за мен мисля че виждаш само формата на писаното от мен но не и съдържанието, това се вижда от факта че ме коментираш и упрекваш за характера ми и това какъв християнин съм а не затова дали нещата които пиша са верни или неверни, това говори за пристрастност базирана на начин на изказване и религиозна принадлежност но не и по отношение на логиката и представите които излагам.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jores
Tester Independent
***

Регистриран: 15.05.2012
Мнения: 1265
От: Пловдив, България
Re: Вярата ще спаси света...
    #3059952 - 07.06.2013 10:24 [Re: flyfisher]

Цитат:

Цитат:

Дали си въобразява, че може да вземе и трънения венец, и 30-те сребърника?"



Това изказване е пълна глупост и показва непознаване на библията, жалко че го е казал някой, който е доктор. Според значението на тези неща няма никаква логика горното изказване. Ако кажем, че вземането на трънения венец е като да понесеш страдания заради другите, т.е. да покажеш любов към хората, а вземането на 30-те сребърника е да се покажеш предател към някого, то се получава от изказването, че е много трудно едновременно да обичаш хората и да си предател спрямо тях. Ама това е много лесно, 45 години социализъм се нагледахме точно на това двуличие, а и още го гледаме в лицето на някои хора от БСП и ДПС, например.

Това, че се смятам за прав, не значи, че съм горделив; това, че ти ме смяташ за неистински християнин, не значи, че нещата, които казвам, са неправилни или грешни... От писаното дотук за мен мисля, че виждаш само формата на писаното от мен, но не и съдържанието; това се вижда от факта, че ме коментираш и упрекваш за характера ми и това какъв християнин съм, а не за това дали нещата, които пиша, са верни или неверни; това говори за пристрастност, базирана на начин на изказване и религиозна принадлежност, но не и по отношение на логиката и представите, които излагам.





Alpha & Omega


Един твърде интелигентен човек измежду обикновените люде, сред които живея, твърди, че за трезвомислещия е очевидно: Бог не съществува, усетът за Добро и Зло, Хармония и Дисонанс не ни е вроден, а се придобива чрез занимание с умни книги и под влияние на достойни учители. Според Библейската легенда, от друга страна, Иисус издирва ученици за апостоли на своята идея не из средите на високоначетени личности, а ги подбира от простолюдието. Аз пък си мисля (вероятно доста самолюбиво), че ученикът е длъжен сам да открие своя Учител.



Най-трудно е себе си да опознаеш, да разбереш. За мен текстът, който следва, е ключов. Пиша го тоя текст, кажи-речи, от двайсетата си година, та до днес.


МЕЛОДИИТЕ НА ДИНО


Ще ви издам една тайна: мелодиите. Те се появяват някъде дълбоко у мен и ме изпълват, изпълват като голяма черква; всичко започва да трепти, да запява, гърлото ми пресъхва, и ако ме срещнете в такъв момент, аз не ви познавам, нищо не бих ви казал, понеже очите ми са затворени за вас и за останалите наоколо. Когато открай-докрай се изпълня от една мелодия, аз изпитвам най-сладко блаженство, аз съм на Седмото небе и всички хора с техните дребни грижи, и всички хора с техните дребни радости са ми чужди... защото – независим и от себе си – се издигам нагоре-нагоре, над всички, над всичко и... пея.

Те не могат да се чуят. Чувствам ги някъде вътре у мен, но не съм сигурен къде точно ги чувствам. Лошото е, че се появяват толкова рядко, а и живеенето изобщо е нещо прекалено угрижено.

Когато умря Дино... една седмица подир това си наложих да бъда добър, мил човек. Ставах преди останалите, измивах се тихо в банята и излизах от къщи. Опитах се никого да не безпокоя, светът да бъде доволен от мен. На тролейбусната спирка заставах мирно и кротко, обърнат към себе си; не се взирах в очите на хората, както правех преди, а гледах в нозете си, като се стараех да мисля безобидни неща, например, колко добре му стои вратовръзката на някой политик.

Всяка сутрин тролеят ме изсипваше на определено място – градската Чифте баня, постройка от ХV или ХVІ век. Оттук поемах пътя си. А пътят ми не бе сложен: първо минаваше през телефонната кабинка вдясно от тунела, просвредлен под Трихълмието. Влизах, вдигах телефона, набирах напосоки шест цифри, и когато мъжът или жената отсреща се обаждаше: „Ало, кой е на телефона?” – казвах тихичко: „Смилете се, моля ви! Дино умря”.



Старинната (от ХV-ХVІ век) Чифте баня в Пловдив


В най-добрия случай чувах гласа на някой възрастен човек: „Бог да го прости вашия Дино!” – но аз не съм набожен и такъв отговор ме натъжаваше още повече. Такъв отговор е като сламка, за която се хваща удавникът; а знаем, че - въпреки усилията, удавникът все пак ще се удави; но е тъй сантиментален оня момент, когато обреченият посяга възрадван към нещо, дето изобщо го няма в нашия греховен свят.

И тъй, хората до един (с изключение на някое сантиментално старче) се дразнеха, заканваха се, обиждаха ме с фрази, за да докажат колко чужда им е моята мъка, как малко ги интересува кой страда в тоя объркан свят, псуваха ме дори. Псувни съпровождаха моите мелодии в Пловдив от най-ранно детство.

На втората сутрин някакъв мрачен тип ми рече: „Върви по дяволите с твоя мъртвец! След като аз съм жив, не ме интересува нищо друго”.

На четвъртата сутрин притеснен женски глас унило запротестира: „Защо настояваш и ние да страдаме? Остави ни, моля те, имам две болни дечица. Не ни безпокой. Достатъчно грижи си има всеки, достатъчно болка. Нали си добро момче... Повече не безпокой останалите хора, умолявам те”.

И аз понасях върху гърба си тъгата по Дино. Вървях бавничко по тротоара с надвисналата над него мека и гъста, почти непрогледна мъгла. И ми бе усилно и тежко. Чувствах се в плен на болезнена печал. Чувствах се ужасно, понеже мисълта за един мъртвец е нищо в сравнение с мисълта за живите. А те ме заобикаляха от всички страни. Вървяха задъхани с мен по улицата, задминаваха ме, избутваха ме от пътя си в някоя кална локва, без да се извинят, без дори да ме забележат. Тъй съсредоточени в своя мираж, в някоя своя особено важна цел! Сблъскваха се на някой остър ъгъл, със зъби и нокти воюваха помежду си. Случваше се да ги погледам как се налагат първом с думи, после с юмруци.

Повечето - запъхтени, опиянени от своята, според тях – чудесна идея, пресичаха срещу червените светлини на светофара. Леките коли, камионите, автобусите и тролеите със свистене, със занасяне на колела върху влажния асфалт заковаваха муцуна насрещу им. Тия хора рискуваха живота си за някоя фантастична глупост, само понеже фантастичната глупост ще накара съседът да се смръзне от завист. Да-а, повечето бяха съвсем непредпазливи, рискуваха живота си при всяка стъпка, при това бяха доверчиви, вярваха, че Господ бди специално над всеки от тях, че над всеки неговият личен Ангел Спасител е разперил мощни бледорозови крила, та не мислеха колко бързо, колко рязко може да приключи това шоу животът.

Никой сякаш не се замисляше поради каква причина сме на тоя свят точно ние, при това точно такива, каквито сме – неугледни, самоуверени и дръзки или нехайни и отпуснали се по течението на живота. Може би единственият бях аз. Виждах как цялото това множество с хилядите си усти и бели дробове пъшка в тролея, мърмори или хленчи, докато чака да стоварят от стотиците печатници по света днешните вестници сутрин, как бърза, как направо ще си строши нозете да препуска през живота, само и само да грабне трошица власт, богатство, слава преди врабците да са се спуснали да кълват. И защо тича това множество? Закъде бърза? Защо хищно граби с шепи, и остъклено от пот, защо тъй се е запъхтяло! Ала тъгата по Дино не ми даваше да мисля дълго за тия неща; тя ме принуждаваше да се страхувам.

Времето на моя живот разделих на две: Слънчево детство и юношество до смъртта на Дино и Ерата на мъглите подир смъртта на Дино.

Когато съм се появил на белия свят, Дино бил вече възмъжал физически и някои плахо го наричали Истински мъж. Той ме вземал в ръце, разглеждал ме като ревлива, крехка... много крехка и чуплива вещ и опитвал да открие приличаме ли си. До това време успял да преживее раните от една война и да започне втора – войната за моя и неговия живот. От първата – Голямата война, се отървал с някои драскотини по душата и с купища окървавени спомени, които ми разказваше с голяма неохота и отвращение понякога, подир упорито настояване и обещания от моя страна да бъда послушен син, такъв син, какъвто светът до тоя момент не е виждал.



Пред обкованата с желязо порта на Бачковския манастир


Та ето един от тез смахнати епизоди от общата ни драма... Взводът на Дино трябвало да заеме позиция срещу известна с умението да воюва безмилостно немска част. Нашите започнали атака срещу немците късно вечер край реката Драва и край селца с ей таквиз чудни имена: Драва Чехи, Драва Соболч, Драва Полконя, с осем леки и две тежки картечници. Куршумите светели красиво като поток от новогодишни фойерверки.

Докато направи първите няколко крачки, изскачайки от калния окоп, всеки от ротата адски се притеснявал да не загине. В разгара на сражението обаче, когато наистина били ранявани и убивани от куршуми и от свистящи парчета от ръчни гранати и шрапнели, страхът се изпарил. Да се чудиш как у плахия допреди миг човек се събуждал разгневеният хищник, освирепял за кръв, ненаситен да убива всеки, оказал се насреща му.

И Дино се увлякъл, сторил онова, което канцеларските плъхове в тила, онез строги канцеларисти с по две и три звездички на пагона отразяват с изплезен език в дебелите книги на Историята чрез фразата „пробив на локален фронтови участък”. Нямаше да ме има, ако не бил оня полиран дървен приклад на немската лека картечница "MGМ". Заблуден куршум уцелил приклада и прикладът се пръснал на късчета, понеже куршумът бил „дум-дум”, предназначен да троши и раздробява човешки кости.

Тъй почнало продължителното отстъпление на Дино, което външно никой от околните не усетил. Било като махмурлук, като продължително и болезнено изтрезняване подир тежко пиянство.

Малката война се оказала не по-малко опасна. Двегодишен, у мене се появило твърдото намерение да се отърва веднъж-завинаги от смрадливите бебешки пелени, както и веднъж-завинаги да престана да слушам как Дино щял да ме изхвърли през прозореца, за да си почине най-сетне от мен, колко досадно ревливо и подло малко човече съм, та не го оставям да спи след усилния работен ден в мебелната работилница на Иван Радичев. Значи, преживял съм тоя мимолетен период на отчаяние и досада от собствената си посредственост, докато Дино едвам преживял малария.

Спасили сме се по чудо. Впрочем, за миналото ние с Дино рядко говорехме. И не че сме се страхували, а простичко казано: много силно обичахме живота.

Когато навърших първите си десет години, Дино ми издаде голямата си тайна: мелодиите. Ето как стана това.

Той срещна една хубава жена. Хубавата жена вероятно също го хареса и необяснимо защо двамата се отдалечаваха от мен в някоя горска местност да се любуват един на друг, да се прегръщат, целуват, да се галят сред песните на щурците и сред лекия полъх от пеперудени крилца. Губеше се с нея по цели дни и нощи.

Отначало се правех, че нищо не забелязвам, но един ден ми стана непосилно да потискам самолюбието си и му казах: или нея, или мен. Тогава, като помълча два дена, за пръв път ми спомена за мелодиите. Като бил с Нея (присъствието й винаги да бележа с голяма буква, негово настояване, на Дино)... Та когато бил с Нея, мелодиите го изпълвали като параклис в планината, погледът му се отвръщал от дребните хорски грижи, той се издигал... все по-високо и по-високо се издигал над земния свят, като хлапе се радвал на дъгата, на вятъра, който рошел косите му, на облачето, което му изглеждало очарователно, на небето, което му се струвало бездънно, на природата, която пред очите му се отваряла хем необятна, майчински ласкава със своите цветя, треви, птици, насекоми, влечуги, хем (много странно!) абсолютно безразлична. В такива моменти плачел от щастие.

Помъчих се да го разбера, но докато ги виждах двамата заедно, бягах и се криех и аз от тях в някой тъмен ъгъл, изплаквах пред мишленцата своето детско нещастие и самота.

За бъдещето не говорехме. Дино никога не каза: „Това ще направя”. Предпочиташе да върши нещо, вместо да мечтае на глас. Спомням си, веднъж отидохме на лов. Тръгнахме да бием зайци, но край пенлив ручей съзряхме вълк и Дино рече: „Убием ли го, ще сторим едно добро на тоя свят”. Съгласих се. Никой не беше ни учил как се убива вълк. Тръгвам към вълка, като си придавам нехаен вид. Бях примамката и ми бе трудно, а Дино трябваше да стори по-лесното: да стреля. Но той трепереше, сякаш си припомня пристъпите на маларичната треска. Противно на очакванията ни, вълкът подви опашка, избяга. „Не било вълк, а куче” – усмихваше се Дино. Лицето му бе лъчезарно, мъжествено решително - няма как това да забравя.

Той имаше и едно ловно куче. Двуцевката държеше окачена над миндера в кухничката, а кучето дремеше пред вратата върху проскубана ярешка кожа. Към това куче Дино бе милостив: носеше му храна от работническия стол, решеше го с кокален гребен и го наричаше Джон. Джон беше отличен едър пилчар. Расов пес, аристократ сред махленските помияри. Единствена слабост, предполагам – достойнство в очите на Дино – бе, че не се заяждаше с крадливите цигани, с помиярите зад оградата, лаеше рядко с дрезгав кучешки глас и обикновено дремеше замислен като древен философ.



И тъй, един ден Дино трябваше да напусне тоя свят. Почти всичките ни простосмъртни приятели и познати деликатно го подсещаха, че му е време да си върви, тъй да се каже, да освободи място тук - на грешната ни земя, за някой друг с набръчкана кожа, тъкмо изскочил от майчината утроба утрешен юнак над юнаците, най-малкото – още някой новичък плешив тарикат с нагла усмивка и халка на ухото. И Дино го стори това отпътуване кротко и тъжно, както бе направено всичко, от което се състоеше напоследък животът му.

Събраха се приятели и роднини. Настояваха да го погребем колкото може по-бързо, за да не се вмирише трупът. Скръбта си е скръб, казваха, обаче има природни и други закони, които не се съобразяват с нашите чувства, нали! Така говореха хората, но аз не желаех да се разделя тъй бързо с Дино. Седях мълчалив край трупа му и го гледах със синовна обич и признателност.

Мина седмица. Постепенно и неусетно Дино погрозня: подпухна, изду се като балон, отвратително посивя. Тогава се уплаших и казах на ония хора, че наистина е време да го погребем. Ония го вдигнаха от сандъка, угасиха свещите, почистиха восъка от пода, измиха си косите, облякоха се в нови траурни дрехи и отидоха да го погребат. А аз, от своя страна, всеки път при излизане от цветните си сънища тръгвах подир скромната катафалка да го изпращам. Вървях сам в мъгливото и печално време към старото градско гробище и се вслушвах в мелодиите, които ме изпълваха. Но това с всеки изтекъл ден, с всяка отлитнала във вечността минута, седмица и година вършех все по-рядко и по-рядко. Докато една утрин с копринено синьо небе и много слънце окончателно се разделих с идеята да приличам на Дино.

Започваха моите Малки войни и някъде там, отвъд надвисналите над Западна и Централна Европа и над останалия земен свят облачни и дъждовни небеса, усещам осанката на Бог.


София, март 1968 – Пловдив, 7 юни 2013 година







--------------------
Если нельзя, но очень хочется, то можно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jores
Tester Independent
***

Регистриран: 15.05.2012
Мнения: 1265
От: Пловдив, България
Re: Вярата ще спаси света...
    #3063800 - 18.06.2013 08:00 [Re: Jores]

Откритие на колектив биофизици относно клетъчното ядро




До преди известно време се знаеше, че клетката има свое електромагнитно поле разположено върху мембраната, а отсъства във вътрешността на живата клетка. Екип от учени от американския университет в град Мичиган, откри нещо ново във връзка с електрическото поле в клетката. Те откриха, че в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле с изненадващо големи стойности. Екипът ръководен от професора по химия Роул Коупълман проведе експеримент, от който се установи, че вътре в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле с потенциал малко по-голям от 15 млн. волта на метър. Това прави около 5 пъти повече от напрежението на мълниите.
Това е невероятно много, но все пак вътре в клетката не е същото, както това, което ние ползваме в бита. Не е известен механизмът, който създава полето и ще има доста време още да го изследват учените биофизици по целия свят, пише сайтът biotele.com и българския сайт svetovnizagadki.com.

Учените от Мичиган измислили начин как да се измери електромагнитното поле вътре в клетката. Те създали волтметър от наночастици, който успели да вкарат вътре в плазмата на живата клетка. Той е направен на базата на бои, които се оцветяват в определен цвят в зависимост от напрежението. Когато вкарат тези бои в клетката те се променят от зелено до червено и така се измерва напрежението, независимо къде е поставен този волтметър в ядрото или в мембраната. Ефектът се постига от изградените наночастици.

Учените се надяват чрез тези електромагнитни полета да научат повече за лечението на болести като рака и други тежки заболявания. Размерите на измерваните частици е около 30 нанометра в диаметър. При осветяване със синя светлина, напрежението в клетката кара чувствителните бои да излъчват смес от червена и зелена светлина, а точната честота на излъчваната светлина се влияе от силата на местните електрически полета, което позволява на учените да измерят тези области.

Много загадки се откриват в клетките на живите организми. Възниква въпросът как е възможно те да са създадени? Възможно ли е от само себе си да са създадени те, или разумна сила е създала всичко това, което е невероятно сложно. Още през ХІХ век Луи Пастьор доказва въз основа на своите опити, че е невъзможно живот да произлезе от мъртвата материя, а живот се поражда само от живот; следователно стигаме до извода за Интелигентния Дизайнер, до което заключение са стигнали много други учени и са отхвърлили еволюционната теория на Дарвин като несъстоятелна.

В интерес на истината световният елит се стреми това да не се знае от хората и затова все още се налага Дарвиновата теория като общоприета.

Не може толкова сложни клетки като клетките, от които е съставено човешкото тяло, както и другите организми, да са се създали от само себе си, без намеса на Интелигентен Дизайнер, или с други думи казано: Бог. Теорията за Интелигентния Дизайнер се подкрепя от Айнщайн, Блез Паскал и други световно признати учени.

Според Библейски текстове, творението чрез своята сложност свидетелства за Творец, който го е сътворил.*


________

* Вж. http://www.burgasnovinite.bg/Otkriha-neshto-neveroyatno-v-kletka.html

--------------------
Если нельзя, но очень хочется, то можно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Avat@r

***

Регистриран: 10.11.2009
Мнения: 364
Re: Вярата ще спаси света...
    #3063986 - 19.06.2013 00:51 [Re: Jores]

човече остана ли "непрепикано" място от теб в тоя многоуважаван форум.. струва ми се съзидателно старанието ти да маркираш територии в необятното форумно поле... макар и егоистично, но все пак - като тих бял Дунав без "Радецки"... някак си "вяра" и "интелект" са ми оксиморонни.Дерзай,

, радетелю на неразбраното слово.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jores
Tester Independent
***

Регистриран: 15.05.2012
Мнения: 1265
От: Пловдив, България
Re: Вярата ще спаси света...
    #3064001 - 19.06.2013 03:22 [Re: Avat@r]

Цитат:

човече остана ли "непрепикано" място от теб в тоя многоуважаван форум.. струва ми се съзидателно старанието ти да маркираш територии в необятното форумно поле... макар и егоистично, но все пак - като тих бял Дунав без "Радецки"... някак си "вяра" и "интелект" са ми оксиморонни.Дерзай,

, радетелю на неразбраното слово.




Залутани във космоса на простотията,
прасета-астронавти най-безгрижно тъпо си летяха,
когато ужасено там едно прасе внезапно се извряка:
- О, Боже мой, изяли сме помията!

http://www.vbox7.com/play:f60b3b67



--------------------
Если нельзя, но очень хочется, то можно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 25714
Re: Вярата ще спаси света...
    #3064215 - 19.06.2013 20:21 [Re: Jores]

Цитат:



Не може толкова сложни клетки като клетките, от които е съставено човешкото тяло, както и другите организми, да са се създали от само себе си, без намеса на Интелигентен Дизайнер, или с други думи казано: Бог. Теорията за Интелигентния Дизайнер се подкрепя от Айнщайн, Блез Паскал и други световно признати учени.

Според Библейски текстове, творението чрез своята сложност свидетелства за Творец, който го е сътворил.*


________

* Вж. http://www.burgasnovinite.bg/Otkriha-neshto-neveroyatno-v-kletka.html



Ами да. Така си е. Нищо шокиращо.

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Avat@r

***

Регистриран: 10.11.2009
Мнения: 364
Re: Вярата ще спаси света...
    #3064272 - 19.06.2013 22:06 [Re: Бяло Конче]

Цитат:

творението чрез своята сложност свидетелства за Творец, който го е сътворил.*




всъщност "сложността" на творението е само празна фраза... дефакто творението се явява "сложно" единствено във възприятията на самото творение, поради невъзможността и ограничените възприятия на същото да си обясни собствената си "сложност", което води до логичната мисъл, че самото творение всъщност е изумително простовато и недоразвито сътворено...Въпросното нещо което не може да осъзнае самото себе си няма как да осъзнае каквото и да било околно му..Точно този парадокс явявяащ се логическо противоречие, доказва абсурдността на самото библейско твърдение...

Тиссе - това с прасетата е отвратително безвкусна чалга.Вярвам не си очаквал да ахна...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 3 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Ellia, libra 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ***
Брой показвания: 19300

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.058 seconds in which 0.027 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.