ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Сатанизъм

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2779740 - 11.04.2011 15:34 [Re: tanariil]

Прилагам малко мои коментари.

Цитат:

Постоянно развитие. Сатанистът никога не изпуска случай да усъвършенства своите знания и умения в необходимите му области . (Именно в необходимите за него области, а не в тези, които обществото счита за необходими за кой да е човек или които обкръжаващите хора считат за необходими за сатаниста.)



Тук бих казала, че "Незнанието" наистина е един от изначалните врагове на човека и неговото развитие. В написаното личи стремеж за знание, развитие в дадена област и стремеж за самоусъвършенстване. И това не е съобразено с ничие мнение, което в един аспект изглежда прекрасно.
В друг аспект, ОБАЧЕ, е неосъзната крачка към развитието – това изхожда от простата причина, че всяко едно нещо, което се води ЛИЧНО МНЕНИЕ е само-оформено на база на ОБКРЪЖАВАЩО МНЕНИЕ(това включва кръг на близки роднини, кръг на близки приятели, обществени норми, правила за добро лошо...и т. н). В някакъв смисъл всяко едно лично мнение съвпада с някои от обкръжаващите мнения, с други съвпада донякъде, а с трети е в абсолютен разрез.

От написаното виждам стремеж за борба с незнанието, но няма и следа от съмнение в знанието. А знанието е доста по-силен враг от незнанието и съвсем не е за пренебрегване. Веднъж заключил пленник той трудно го пуска...и често освобождаването се получава чрез борба с друго знание. Така човека е пленник на натрупаното знание и никога не успява свободно да гледа на живота си.


Цитат:

Творчески подход. Винаги, когато това е възможно и целесъобразно, сатанистът създава собствени идеи и естетически образци, а не повторя вече готови. (Например, ако сатанистът се занимава с изкуство — той отразява в него своята собствена индивидуалност, а не следва канон, стил и т.н.)



Матрична креативност – мравката творец в действие. Има стремеж да бъде уникална, но това не я прави не- мравка.
Всяка мравка иска да бъде уникална - това е важно за един мравешки живот.


Цитат:

Егоизъм. Сатанистът винаги прави всичко заради собствена полза. Той може да направи нещо и заради другите, но само ако това му е изгодно. (Егоизмът на сатаниста е разумнен и гъвкав; например, да се направи за някой нещо си сега, заради собствена изгода в бъдеще.)




Всъщност всеки прави всичко за собствена полза. Просто това не не се признава по принцип.
(Веднъж опитах да обясня на жената, която ме е родила/така наречената "майка" по роля в обществото/, че ме е създала само и единствено от егоистично подбуди, а тя ме провъзгласи за "еретик". Абсолютно без емоция, чувство или стремеж за обида разказах какво виждам, а тя ме обяви за "неблагодарно чудовище". Не, че това ме учудва. Всеки, който е роб на собственото си верую има нужда да се бие за личната кауза с всички възможни средства и сили. В противен случай би означавало да се "зачеркне" цял един живот. При липса на свобода - това е невъзможно.

Всъщност ако всеки родител може да си позволи да бъде честен пред себе си ще види, че създаването на дете е основен стълб за осмисляне на битие...изтъквайки една или друга причина в основата е избягване на битката с врага "самота" или врага "страх" - най-силните врагове на едно човешко същество, като изключим "времето", което аз лично не смятам за враг, а предпоставка за израстване. Това не важи за много други хора. "Времето" е враг на тленното и всички, които се олицетворяват с тленността гледат да избягват преките мисли за врага, от който е ясно, че ще има загуба - категорична, крайна и без шанс за промяна изхода на срещата.)


Цитат:

Неподатливост на самозаблуда . Сатанистът счита каквото и да е за истина, но само ако има достатъчно основания за това. Сатанистът е готов да измени своето мнение, ако се появят факти, които да опровергаят мнението му. (Сатанистът в нищо не вярва, той ползва единствено факти и логика.)




Няма запитване, относно що е това "факт"? Кой определя кои факти са верни и кои грешни? И доколкото чета - няма разбиране, че работата с факти Е ВЯРА в истинността им(съобразно един или друг критерий)? Иначе няма как да бъдат провъзгласени за верни и истински.


Цитат:

Обективна самооценка. Сатанистът се стреми точно да знае своите сили, способности, таланти и своите слабости, недостатъци, физически ограничения. Сатанистът няма да се поколебае да направи това, което му е нужно да направи и е по силите му да направи; но той и няма да се коси за нещо, което не е по силите му. (За сатаниста са еднакво нежелателни както безпричинната неувереност в себе си, така и необоснованата самоувереност.)




Обективната самооценка е вид оценка на обекта за самият себе си. Говори се за обект, който познава себе си и спазва собствените си добре познати граници – в текста фигурира като оценка "кое е по силите му и кое не".
Пишещия не си дава сметка, че границите на обекта са наложени от самият обект. Така "обективната самооценка", "хармоничността", "преодоляване на себе си" и "използване на хората" водят в една насока – гонене на целите поставени от обекта за обекта. Никаква свободна креативност, каквато се твърди, че един сатанист притежава.

Във всичко описано няма развитие, а пре-затвърждаване.


====
Заключение няма. Може да има продължение или коментар на коментара в следващи постове.

Редактирано от individuum (11.04.2011 15:56)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2779835 - 11.04.2011 20:33 [Re: individuum]

Започвам да отговарям в леко разместена последователност:

Цитат:

Няма запитване, относно що е това "факт"? Кой определя кои факти са верни и кои грешни? И доколкото чета - няма разбиране, че работата с факти Е ВЯРА в истинността им(съобразно един или друг критерий)? Иначе няма как да бъдат провъзгласени за верни и истински.




От обща култура, думичката, която ти трябва, за да разбереш какво е това факт, е доказателство. Но не какво да е доказателство, а онова което отговаря на определени критерии, които не ми се занимава да изброявам. При фактите вярата НЯМА място.

Следващото:

Цитат:

...всяко едно нещо, което се води ЛИЧНО МНЕНИЕ е само-оформено на база на ОБКРЪЖАВАЩО МНЕНИЕ(това включва кръг на близки роднини, кръг на близки приятели, обществени норми, правила за добро лошо...и т. н). В някакъв смисъл всяко едно лично мнение съвпада с някои от обкръжаващите мнения, с други съвпада донякъде, а с трети е в абсолютен разрез.




Знаеш, предполагам, историята на двете момичета, отгледани от вълци. Те се държали като вълци и до края на живота си не придобили необходимите човешки характеристики.

Изводът- човек не може да стане човек, ако не е част от хората. Но от тук натам идва онова нещо, благодарение на което почват разликите между хората, които правят абсолютно всички хора без изключение уникални. Способността за самостоятелно мислене. Ако тази способност за самостоятелно мислене не се използва, то ние говорим за конформизъм, който е добре изучен от психолозите. Че конформизмът нанася редица вреди върху човешката психика - това не е някаква тайна.

По тва:
Цитат:


Всяка мравка иска да бъде уникална - това е важно за един мравешки живот.




Няма две еднакви мравки. Както няма и двама еднакви хора. Дори еднояечните близнаци не са еднакви, ако и да са заедно във всяка една секунда. Та... Мравката няма нужда да иска да е уникална. Тя е уникална. Така е устроена Вселената. Само че едни си осъзнават уникалността , а други се плашат от нея.

Туй пък що да е така:

Цитат:

Така човека е пленник на натрупаното знание и никога не успява свободно да гледа на живота си.




Не съм съгласна. Знанието е свобода. А свободата е осъзната необходимост. Но е и страшна. В случая приемам доказателствената тежест на Е. Фромовата концепция за бягството от свободата.

Тук ще отметна нещо:

Цитат:

Веднъж опитах да обясня на жената, която ме е родила/така наречената "майка" по роля в обществото/, че ме е създала само и единствено от егоистично подбуди




Едно дете, което не получава безусловна майчина любов, развива комплекси. И тъжното е, че това е кръгов процес. Майка ти не е получавала безусловна любов, затова не е могла да ти я даде на теб, тъй като не може да се даде, което го нямаш. Тя това не го осъзнава, а и вече и е късно тепърва да го осъзнава. За теб обаче може би не е късно.

Социалната роля на майката е много отвъд това примитивизиране, което и отреждаш. Ако не надмогнеш вкоренената си погрешна престава, рискуваш да не се справиш с тази роля в очите на собствените си деца. И те да те "застрелят" един ден със същата реплика. А ти, подобно на майка си, да ги обявиш за "еретици", понеже цял живот ще си се бъхтала да имат храна, дрехи, покрив над главите си. Само дето те няма да са способни да го оценят. Ще съзират само низ от неща, от предмети, в които не могат да усетят безусловната любов, която им е заложено инстинктивно да търсят.

И като за край:

Цитат:

... гонене на целите поставени от обекта за обекта. Никаква свободна креативност, каквато се твърди, че един сатанист притежава.




Другото нарочно го махнах от цитата. За мен е несъществено.

Кой, ако не самият човек, трябва да си поставя цели пред себе си и да преценява какво да прави? Ако е някой друг, то това е конформизъм, а както писах, конформизмът е вреден за психиката. Точно от тук, от тази способност за гонене на самопоставени цели, започва началото на развитието на способността за креативност.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2803685 - 05.06.2011 01:01 [Re: tanariil]

Цитат:



От обща култура, думичката, която ти трябва, за да разбереш какво е това факт, е доказателство. Но не какво да е доказателство, а онова което отговаря на определени критерии, които не ми се занимава да изброявам. При фактите вярата НЯМА място.




Личното пробуждане започва от анализиране на заучениете положения. Нещото, наречено "общата култура" дава общо представяне на понятия, които се използват и са нужни за живеещите. Така, например живеещите негласно осредняват смисъла на всички нужни думички като така им изграждат стабилен фундамент, който никога не разклащат след това. Стандартна практика, на която е базирано всяко стадо. Трябва да има осреднени положения и яснота в основните положения за да се комуникира лесно и ясно. /Казвам осредняват, защото винаги има леки нюанси на отклонение, но те са толкова пренебрежими, че дават просто лек повод за спор- но като цяло основата е еднозначна./

Описах всичко това за да стигна до думичката "ФАКТ" и това, което се води за пълнеж по "обща култура"(което съчетание на думи ако се зачетете по-внимателно ще видите, че дава точно това, което описах). Ти си описала това, което се счита за факт в матрицата. А именно "неоспоримо доказателство." Обаче забележи къде е фундамента "неоспоримо"- няма място за оспорване и "доказателство" - нещо доказано. Излишно е да казвам колко много неща се водят факти. Има и такива, на които свидетели не сме станали, но ги приемаме за факти,защото така ни е представено....а ние? Ние вярваме на това, че са факти.
И като за последно. Твърдението ти, че във "фактите няма място за вяра" факт ли е? Или по-точно казано факт, в който ти вярваш?


Цитат:



Знаеш, предполагам, историята на двете момичета, отгледани от вълци. Те се държали като вълци и до края на живота си не придобили необходимите човешки характеристики.

Изводът- човек не може да стане човек, ако не е част от хората. Но от тук натам идва онова нещо, благодарение на което почват разликите между хората, които правят абсолютно всички хора без изключение уникални. Способността за самостоятелно мислене. Ако тази способност за самостоятелно мислене не се използва, то ние говорим за конформизъм, който е добре изучен от психолозите. Че конформизмът нанася редица вреди върху човешката психика - това не е някаква тайна.




Хората стават хора, защото са отгледани от хора. ОК. Аз по-скоро бих казала, че се отглеждат зомбита. (Просто в моят речник "човек" означава друго.) Зомби за мен са неосъзнатите хора, които казват АЗ на онова, което е насaдено в тях. И влиянието на средата се вижда навсякъде. Така, например жените в близкия изток живеят по начин, неприемлив за битие на европейските жени...и обратно. Така, например отгледаният фанатик смята за свята цел да се самоубие и вярващият в Бог гледа да живее така, за да спаси душата си, когато Бог го прибере. В общи линии всички правят това, което родители, близки и обкръжение правят...Дори да има неща, с които не са съгласни и които променят в себе си, в Основните линии „посятата култура” не може да се видоизмени основно. Това, когато говорим за неосъзнато съществуване..така нареченото от мен съществуване на "зомби". А къде е мисленето в тази схема? Има нещо, което се казва мислене, но то е подвластно на основата, която отново не се разклаща никога. В общи линии всеки гради своят храм, но никога не поглежда върху какво е започнал да го гради. Все едно, че фундамент не съществува.

Цитат:



Няма две еднакви мравки. Както няма и двама еднакви хора. Дори еднояечните близнаци не са еднакви, ако и да са заедно във всяка една секунда. Та... Мравката няма нужда да иска да е уникална. Тя е уникална. Така е устроена Вселената. Само че едни си осъзнават уникалността , а други се плашат от нея.



По конкретика мравките са различни Т.Е различната среда, различният материал, от който е изтъкана мравката и начина на възприятие, интерпретация и строеж на личния свят - дават една пъстра картина от различия. Така е ... Това, което казвам е, че принципа на съществуване е един и същ. Т.Е всяка мравка държи да е права. Подрежда живота си спрямо собственото верую и след това скача да се бие за каузата, защото построеното трябва да се отстоява..И всяко нещо, което е извън периметъра на изграденото води до раздразнение – съответно различна проява на това.

Цитат:

Не съм съгласна. Знанието е свобода. А свободата е осъзната необходимост. Но е и страшна. В случая приемам доказателствената тежест на Е. Фромовата концепция за бягството от свободата.



Честно казано не съм очаквала някой да е съгласен . След като знанието е единственото, което имаш и стремиш – няма как да го отхвърлиш. Не може да имаш подобна свобода. Свободата идва в едно друго състояние на био единицата човек. А тези завъртени думички, идващи от знанието, натрупано с четене -мен лично - не ме интересуват. Аз преоткривам света с моите очи без да са ми нужни формлулировки на определените неща…Не са ми и страшни.

Цитат:

Едно дете, което не получава безусловна майчина любов, развива комплекси. И тъжното е, че това е кръгов процес. Майка ти не е получавала безусловна любов, затова не е могла да ти я даде на теб, тъй като не може да се даде, което го нямаш. Тя това не го осъзнава, а и вече и е късно тепърва да го осъзнава. За теб обаче може би не е късно.

Социалната роля на майката е много отвъд това примитивизиране, което и отреждаш. Ако не надмогнеш вкоренената си погрешна престава, рискуваш да не се справиш с тази роля в очите на собствените си деца. И те да те "застрелят" един ден със същата реплика. А ти, подобно на майка си, да ги обявиш за "еретици", понеже цял живот ще си се бъхтала да имат храна, дрехи, покрив над главите си. Само дето те няма да са способни да го оценят. Ще съзират само низ от неща, от предмети, в които не могат да усетят безусловната любов, която им е заложено инстинктивно да търсят.



Това е анализ, с който само искам да споделя, че аз нямам нищо общо. Майка ми изобщо не ме е лишавала от обич и ласка. Напротив. В нейния свят все още това прави. Изразеното не е примитивно, просто е изразено без емоция. Виж за твоя коментар не мога да кажа същото. За теб тези взаимоотношения са свети и много важни. Не че ме изненада с нещо. За повечето жени това е така. Може би аз не съм типичен женски представител. Гледам на хората като на човеци. Уважавам живота им и това, което решават да правят с него. И просто няма значение тези човеци дали са колегата ми, стоящ вдясно от мен, майка ми..или децата ми. И като такова – изобщо не ме интересува кой с каква реплика ще ме „застреля”, защото всички те нямат нищо общо с моя живот…както и аз с техният.
И колкото до повторението на живота на майка ми, по схемата, която си описала – изобщо не приемам за даденост, че нещата трябва да ми се случат по точно същия начин. СВОБОДА.

Цитат:

Кой, ако не самият човек, трябва да си поставя цели пред себе си и да преценява какво да прави? Ако е някой друг, то това е конформизъм, а както писах, конформизмът е вреден за психиката. Точно от тук, от тази способност за гонене на самопоставени цели, започва началото на развитието на способността за креативност.



Аз пак да кажа, че тези завъртени интелектуалничиния хич не ме вълнуват.
Нагледала съм се на интелектуалци…самата аз в мравешки вариант съм такава. По друг начин казано хич не ме интересува конформизмът за какво е вреден и полезен.

Това, което казвам е не да не се поставят цели. А да се погледне кой ги поставя. Под „кой” имам предвид кой живее живота ви. Защото който живее живота той поставя целите.


Ако аз, например, живея с мравешкият си аспект аз ще подреждам всичко за неговият свят. Там е важно да съм умна, да съм уважавана, обичана, някой да върти света си около мен….да съм щастлива и да съм част от стадото….Там драмата, ядосването и щастливото пърхането са важни и единствен център на света ми…и всичко се върти около това…Има избори дотолкова доколкото да се осигури изживяването.


Аз, обаче, избирам да живея, а не да изживявам. Това е състояние на тук и сега, радост в простичките неща и възприятие на живота без гръмки планове и сътворяването на мечти, отлежавали в главата ми с години. Не са ми нужни никакви външни неща, които да ми доставят радост и щастие съответно болка и тъга. Разбира се случват ми се неща, на които се казва „хубави” и „лоши” – аз имам свободата да минавам през тях със собствената си гравитация, а не носеща се по течението. Защото човек носещ се по течението се изгубва и става едно с това, което го носи.


Разбирам, че това до голяма степен е неразбираемо и некоректно описано, защото всеки ще прочете себе си в него. В отричане или потвърждаване всеки ще презатвърди собственият си свят. Но така стоят нещата. Изразяваме се и четем, интерпретирайки. И там някъде около субективното интерпретиране на света, което в мравешкият свят е базирано предимно на вяра и страх, всеки един решава как да преживее времето си на земята. И всеки носи отговорност за това. Затова и убеждаванията са ненужни. Каквото и да решим – това са нашите решения. И не е нужно всички да живеят така, за да се убеждаваме, че са „правилни”.
И лесно няма.

УСПЕХ.

Редактирано от individuum (05.06.2011 01:18)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2807513 - 17.06.2011 08:57 [Re: individuum]

Цитат:

Тук бих казала, че "Незнанието" наистина е един от изначалните врагове на човека и неговото развитие. В написаното личи стремеж за знание, развитие в дадена област и стремеж за самоусъвършенстване. И това не е съобразено с ничие мнение, което в един аспект изглежда прекрасно.
В друг аспект, ОБАЧЕ, е неосъзната крачка към развитието – това изхожда от простата причина, че всяко едно нещо, което се води ЛИЧНО МНЕНИЕ е само-оформено на база на ОБКРЪЖАВАЩО МНЕНИЕ(това включва кръг на близки роднини, кръг на близки приятели, обществени норми, правила за добро лошо...и т. н). В някакъв смисъл всяко едно лично мнение съвпада с някои от обкръжаващите мнения, с други съвпада донякъде, а с трети е в абсолютен разрез.

От написаното виждам стремеж за борба с незнанието, но няма и следа от съмнение в знанието. А знанието е доста по-силен враг от незнанието и съвсем не е за пренебрегване. Веднъж заключил пленник той трудно го пуска...и често освобождаването се получава чрез борба с друго знание. Така човека е пленник на натрупаното знание и никога не успява свободно да гледа на живота си.[/quote
Точно казано ,но както понататък казваш това не може да бъде основа върху която да градиш.Какво да изберем знание или незнание.Едното недостик, другото плен.Привидно няма изход, човек все е бита карта.Гледах на един документален филм как една лъвица гледа малко антилопче като свое.Със или без знание но го прави.Така е и с хората.Така, че освен знание и незнание съществуват и други неща.Незнайни за нас. Та те стоят в основата.Ще си позволя да цитирам част от Библията:
Цитат:

Битие 2:9
И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото




Тук са посочени два пътя.Когато говорим за знание или незнание,всичко което казваш е точно,ама до болка точно.Но ако искаш да имаш здрава основа провери и другия път"Дървото на Живота".Тогава ще видиш,че лутанията на човека са точно поради тези два пътя.Защото колкото знанията са многобройни така и измишленията са безброй и сякаш изход няма .И свобода няма.Но ако погледнеш към дървото на живота там е посочено едно основно нещо "ОБИЧ" при това не наша а на Бог към нас.Това е основа.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2820107 - 20.07.2011 17:39 [Re: mallyk]

От всички крачещи хора по земята най -изумявам от религиозно вярващите. -
Там незнанието е пълно, а знанието е базирано изцяло на незнанието...просто красота!

При религиозно вярващите фундамента е прост - Има една книга, неколцина библейски авторитета и една идея. От там насетне остава да има последователи, които да приемат фундамента за истина. Религиозно вярващите “мислят”, “знаят”, “чувстват” и “усещат” - НО всичко това е базирано на святата идея. Мислите винаги се свеждат до изнесени от библията цитати, а неоспорими са тези доказателства, за които някои библейски авторитет се е изказал (и това е отразено в библията, разбира се!). И така кръга се затваря – може да се спори, защото правотата е изписана в святата книга...а тя е извора на живот...и т.н...

Чак ми е досадно да пиша толкова елементарни неща, за които ми е трудно да повярвам, че са основен стълб за милиони живеещи...които са и лицемерни в по-голямата си част, защото вярват, ама не живеят баш по канона...И цяла система са си измислили при съгрешение – я дарение, я молитва...я разкаяние...и така до следващия път – като всеки път се крият зад идеята, че са хора и като такива са СЛАБИ...гнусно, но и доста удобно и като цяло това е положението – всеки живее както може.

===

На въпроса “кое да се избере – знание или незнание” няма как да отговоря, защото самият въпрос е несъзнателен. Задава се точно колкото да се изпадне в поредната подредба на мисли и умуване. Всъщност отговора може да се сведе до това, че
Верен отговор няма! Уловката е в търсенето на истината. - Хората четат или се провъзгласят за прагматици, реалисти или философи, но винаги търсят ИСТИНСКИЯТ път. Дали го намират или не няма значение – този начин на живот е доказателство за неосъзнатост. А дали някой, който е решил, че знае къде е истината ще нарече верният път "нирвана" или "дървото на живота" – това няма значение. Просто различните хора резонират на различни идеи и решават, че те са истинските...и така започват да вярват в тях.

Колкото до обичта – това е най-изтърканата тема в света. Нищо ново не е измислено от хиляди години насам. Всички обичат, всички искат да помагат...ама ако може между другото да променят света...само, защото искат да покажат колко е правилна ТОЧНО ТЯХНАТА ИДЕЯ...

И всички обичат и пропагандират обич като стремят промяна на света под лозунги разни:

“нека направим света по-добро място...”, “нека пребъдваме в божията обич”...или “обичайте се!”.

Най-интересното е, че колкото и да се пропагандира – очевидно е, че не сработва идеята за обичта. Обаче никой не се запитва какво ми е сбъркано в искрената идея за обичта. Обикновено се казва, че света е едно място, където освен добри има и лоши хора и затова идеята не сработва....демек обичта, която трябва д се изповядва е една УСЛОВНА ЛЮБОВ.

И религиозно вярващите да не ми обясняват за безпрекословна любов към ближния, защото те най-много грехове имат натрупани в тази графа...всичко що не отговаря на измисления им канон се е озовавал или на кладата или в съда или , в най-добрия случай, в снизхождението им...Пълно лицемерие - хем обич, хем по-нашенски дефинирана...без право на различност!

И като за финал - тези цитати от библията - мен лично - изобщо не ме интересуват.
Нека поясня, защото на пръв поглед изглежда, че някой МИ цитира нещо от някъде.
Всъщност цитатите са важни за самите цитиращи, което е очевидно, след като ги наместват така добре навсякъде. Изразеното няма откъде да дойде, освен от изразяващия...и по тази елементарна логика се вижда, че този който се позовава на цитати - вярва в тяхната правота - затова ги и вре в носа на другите - с цел да ги убеди, че е прав - да се огледа в техните реакции и да затвърди собственото си убеждение, че е прав!

Редактирано от individuum (20.07.2011 18:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boyan_nikolov
неориентиран


Регистриран: 24.08.2011
Мнения: 2
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2830598 - 24.08.2011 00:09 [Re: individuum]

Вие всичките сте тотално изтрещели

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2830663 - 24.08.2011 08:29 [Re: individuum]

Цитат:

И като за финал - тези цитати от библията - мен лично - изобщо не ме интересуват.
Нека поясня, защото на пръв поглед изглежда, че някой МИ цитира нещо от някъде.
Всъщност цитатите са важни за самите цитиращи, което е очевидно, след като ги наместват така добре навсякъде. Изразеното няма откъде да дойде, освен от изразяващия...и по тази елементарна логика се вижда, че този който се позовава на цитати - вярва в тяхната правота - затова ги и вре в носа на другите - с цел да ги убеди, че е прав - да се огледа в техните реакции и да затвърди собственото си убеждение, че е прав!



Това което си написал е твойта библия.
Исус Христос ОБИЧА И ТЕБ.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boyan_nikolov
неориентиран


Регистриран: 24.08.2011
Мнения: 2
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2830710 - 24.08.2011 13:33 [Re: individuum]

Цитат:

От всички крачещи хора по земята най -изумявам от религиозно вярващите. -
Там незнанието е пълно, а знанието е базирано изцяло на незнанието...просто красота!

При религиозно вярващите фундамента е прост - Има една книга, неколцина библейски авторитета и една идея. От там насетне остава да има последователи, които да приемат фундамента за истина. Религиозно вярващите “мислят”, “знаят”, “чувстват” и “усещат” - НО всичко това е базирано на святата идея. Мислите винаги се свеждат до изнесени от библията цитати, а неоспорими са тези доказателства, за които някои библейски авторитет се е изказал (и това е отразено в библията, разбира се!). И така кръга се затваря – може да се спори, защото правотата е изписана в святата книга...а тя е извора на живот...и т.н...

Чак ми е досадно да пиша толкова елементарни неща, за които ми е трудно да повярвам, че са основен стълб за милиони живеещи...които са и лицемерни в по-голямата си част, защото вярват, ама не живеят баш по канона...И цяла система са си измислили при съгрешение – я дарение, я молитва...я разкаяние...и така до следващия път – като всеки път се крият зад идеята, че са хора и като такива са СЛАБИ...гнусно, но и доста удобно и като цяло това е положението – всеки живее както може.

===

На въпроса “кое да се избере – знание или незнание” няма как да отговоря, защото самият въпрос е несъзнателен. Задава се точно колкото да се изпадне в поредната подредба на мисли и умуване. Всъщност отговора може да се сведе до това, че
Верен отговор няма! Уловката е в търсенето на истината. - Хората четат или се провъзгласят за прагматици, реалисти или философи, но винаги търсят ИСТИНСКИЯТ път. Дали го намират или не няма значение – този начин на живот е доказателство за неосъзнатост. А дали някой, който е решил, че знае къде е истината ще нарече верният път "нирвана" или "дървото на живота" – това няма значение. Просто различните хора резонират на различни идеи и решават, че те са истинските...и така започват да вярват в тях.

Колкото до обичта – това е най-изтърканата тема в света. Нищо ново не е измислено от хиляди години насам. Всички обичат, всички искат да помагат...ама ако може между другото да променят света...само, защото искат да покажат колко е правилна ТОЧНО ТЯХНАТА ИДЕЯ...

И всички обичат и пропагандират обич като стремят промяна на света под лозунги разни:

“нека направим света по-добро място...”, “нека пребъдваме в божията обич”...или “обичайте се!”.

Най-интересното е, че колкото и да се пропагандира – очевидно е, че не сработва идеята за обичта. Обаче никой не се запитва какво ми е сбъркано в искрената идея за обичта. Обикновено се казва, че света е едно място, където освен добри има и лоши хора и затова идеята не сработва....демек обичта, която трябва д се изповядва е една УСЛОВНА ЛЮБОВ.

И религиозно вярващите да не ми обясняват за безпрекословна любов към ближния, защото те най-много грехове имат натрупани в тази графа...всичко що не отговаря на измисления им канон се е озовавал или на кладата или в съда или , в най-добрия случай, в снизхождението им...Пълно лицемерие - хем обич, хем по-нашенски дефинирана...без право на различност!

И като за финал - тези цитати от библията - мен лично - изобщо не ме интересуват.
Нека поясня, защото на пръв поглед изглежда, че някой МИ цитира нещо от някъде.
Всъщност цитатите са важни за самите цитиращи, което е очевидно, след като ги наместват така добре навсякъде. Изразеното няма откъде да дойде, освен от изразяващия...и по тази елементарна логика се вижда, че този който се позовава на цитати - вярва в тяхната правота - затова ги и вре в носа на другите - с цел да ги убеди, че е прав - да се огледа в техните реакции и да затвърди собственото си убеждение, че е прав!






И ти сега предполагам си приел за себе си образа на реформатор, който озарява с "мъдростта" си околните като за награда чака похвали и аплодисменти.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2831586 - 28.08.2011 20:18 [Re: boyan_nikolov]

Цитат:

Вие всичките сте тотално изтрещели




Начело с теб, така като те чета какви безсмислици пишеш. Даже и ти се не разбира какъв ти е проблемът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2849008 - 04.11.2011 13:18 [Re: boyan_nikolov]

Цитат:


И ти сега предполагам си приел за себе си образа на реформатор, който озарява с "мъдростта" си околните като за награда чака похвали и аплодисменти.




Ако използваме виртуалното разстояние като мерна единица, то ти си на светлинни години от заложения смисъл на думите ми. Написах толкова много, а ти избра да видиш низките подбуди, накарали ме да очаквам нещо. Какво има да се коментира в този модел на поведение. Нима не е очевидно?!?!
Кой би видял(разбрал) корист, ако не користния..кой би видял(разбрал) болка, ако не болния...кой би видял(разбрал) глад, ако не гладния..Света е свикнал да прави определени неща, за да получава нещо в замяна. Обмена тече на всички нива - живот за пари, живот за ласки, живот за внимание, живот за благодарности....всеки продава живота си за нещо...не е чак такъв прецедент, че в основата на мисленето е заложено точно това. Нищо не се прави без очаквания. Съответно и разочарованието идва веднага след това.."аууу колко съм добър, а как ми се отплащат..Хората са такива, а живота инакъв...ауу...въй въй въй"
само, където това няма много общо с мен, без значение кой какво вижда.

Иначе сведено точно до твоето изречение:
Коректно си се изразил като си използвал думичката "предполагам".
Това, което остава некоректно е, че си я използвал формално. Пропуснал си момента със значимостта на личните предположения.
По друг начин казано: Това, че ти предполагаш нещо си, нищо не означава. За мен нищо не означава. За теб, очевидно означава правота.
Всъщност вътрешно си убеден в яснотата на действията и подбудите ми. А думата "предполагам" я слагаш заучено неосъзнато, защото ти не осъзнаваш, че това наистина е само едно предположение. А всяко едно предположение разказва определена теория, която няма оценка "вярно"/"грешно".

Като за последно само едно напомняне ще вмъкна: всяка една гледна точка изглежда завършена и единствена, но никога не е такава. Една "гледна точка" изразява къде се е позиционирал гледащия и какво вижда от неговото място, но това съвсем не е цялата картина. И колкото и невероятно да звучи - Истина няма. Има само лична истина - тази, която се вижда от моментната позиция на дефиниращия гледката. И сега сведено до частния случай - не слагай думи в устата и очаквания в главата ми, защото те нямат общо с мен, а само и единствено с теб. Даже и скрити зад думичката "предполагам", която има за цел да омекоти твърдението - То цялото си е твое и аз нямам общо с него.

Редактирано от individuum (04.11.2011 15:51)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  tanariil, Цецо 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 10379

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.317 seconds in which 0.302 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.