ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Сатанизъм

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2608702 - 17.04.2010 16:43

Още превеждам текста на български, но ще постна до където съм стигнала, а вие очаквайте продължение по тази тема, когато допреведа.

Из "Сатанистът и неговият мироглед. "

Автор : Milchar.

І. Основно отличие на сатанизма от другите мирогледи.


Описвайки човека като представител на определен мироглед, хората обикновено обсъждат единствено мирогледа и рядко обръщат внимание на личностните качества, които са способствали формирането на именно такъв мироглед. Това може да бъде удовлетворително за мирогледи, основани на масови идеологии или религии, но е съвършено неприемливо за сатанизма.

Мирогледът на болшинството от хората е не толкова продукт на техните собствени разсъждения, колкото е резултат от влиянието на тези или на онези разпространявани в обществото идеи, казано е: "Идеята, овладяваща масата, става материална сила". Повечето хора се явават именно част от тази маса, която е овладяна от идеята или от няколко идеи, често противоречащи една на друга. Техният мироглед представлява всичко на всичко адаптация на тези идеи към тяхната личност и адаптация на тяхната личност към тези идеи.

Сатанизмът от своя страна е мироглед на личността, а не на масата. Основата на своя мироглед сатанистът формира сам и само някои детайли заимства от външната среда. Може да се каже, че всеки сатанист в хода на своето изграждане като личност един вид изобретява сатанизма отново. Но при това независимо един от друг, сатанистите достигат до относително сходни идеи, понеже те имат много еднакви черти на характера. Именно тези общи личностни качества е и това, което обединява сатанистите.

Може и да се струва странно на болшинството от хората, но именно по въпроса за природата на сатана между сатанистите има най-много разногласия. Това обаче не пречи на сатанистите, независимо, че имат различно мнение по този въпрос, да бъдат единомишленици.

Затова следва да се говори за първичността на сатаниста като индивид, притежаващ определени характеристики по отношение на сатанизма като мироглед, най-естествен за индивид с такива характеристики. Сатанизмът — това не е съвкупност от идеи, а е път за развитие на личности от определен тип. Идеите на сатанизма логически следват от особеностите на този тип личност и от самия процес на неговото развитие.

Сатанизмът е динамичен мироглед, който постоянно се развива. Разбира се, другите мирогледи също понякога се развиват, но това не се явява тяхна вътрешна същност. Може да се каже, че повечето мирогледи могат да се развиват, а сатанизмът не може да не се развива. Ето защо е адекватно да се охарактеризира сатанизма като възможен само в контектста на неговата история и вероятните перспективи на бъдещето, а също така и в самия процес на личностното развитие.

II. Сатанистът като особен тип личност
Когато иде реч за личностните качества, трябва да се разбере, че те имат различна природа. Някои от тях са вродени, други се формират у възрастните. Към едни черти от характера на сатанистите обществото може да бъде безразлично, други предизвикват у хората неприязън и родителите се опитват да ги изкоренят в процеса на възпитание, ако ги забележат у детето си.

Отчитайки всичко това, може да се разделят чертите на характера на сатанистите на две групи:

1) качества, които сатанистът притежава изначално;
2) качества, които сатанистът се стреми да развие в себе си, ако те му липсват или са недостатъчно развити;

Към първата група се отнасят вродените качества, които не се явяват обект на възпитание в детството (т.е. обществото не е способно или не счита за критически важно да втълпи на детето противоположни качества).

Към втората група следва да се отнесат качествата, които могат да бъдат присъщи само на възрастен индивид, а също и качества, за придобиването на които е необходимо да се избави от внушените в детството установки. Такъв модел следва от присъщия за сатаниста стремеж към развитие и отразява процеса на това развитие.

А сега ще бъдат разгледани конкретно какви качества притежава и се стреми да притежава сатанистът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2608703 - 17.04.2010 16:43 [Re: tanariil]

Из "Сатанистът и неговият мироглед. "

Автор : Milchar. (Продължение)


1. Качества, необходими за сатаниста
— така да се каже, стартовата площадка за Левия път. Отсъствието на дори само едно от тях указва, че индивидът не е сатанист.

Постоянно развитие. Сатанистът никога не изпуска случай да усъвършенства своите знания и умения в необходимите му области . (Именно в необходимите за него области, а не в тези, които обществото счита за необходими за кой да е човек или които обкръжаващите хора считат за необходими за сатаниста.)

Индивидуализъм. Мнението на другите не се явява за сатаниста основание за каквито и да било действия или изменение на собственото мнение, с изключение на случаите, когато той сам счита това мнение за разумно или когато да постъпи иначе би било опасно за неговия живот, здравето или благосъстоянието му. (Под опасност за благосъстоянието се разбира риск да се изгуби всичко до последната стотинка, а не изпускане на възможност да се заработят още пари, когато те и така са достатъчно.)

Непокорност. Сатанистът се стреми да избягва зависимости от каквото и да е и от който и да е; ако това е невъзможно, то се старае да сведе тази зависимост до минимум. (От това също така следва, че сатанистът няма да продаде своята свобода за никакви материални или други изгоди.)

Творчески подход.
Винаги, когато това е възможно и целесъобразно, сатанистът създава собствени идеи и естетически образци, а не повторя вече готови. (Например, ако сатанистът се занимава с изкуство — той отразява в него своята собствена индивидуалност, а не следва канон, стил и т.н.)


Оценката на качествата, изброени по-надолу е като полезни за сатаниста, но не и задължителни.



2. Качества, желателни за сатаниста. Сатанистът се стреми да изработва в себе си тези качества, които не са му присъщи и да развива онези, които вече ги има.

Егоизъм. Сатанистът винаги прави всичко заради собствена полза. Той може да направи нещо и заради другите, но само ако това му е изгодно. (Егоизмът на сатаниста е разумнен и гъвкав; например, да се направи за някой нещо си сега, заради собствена изгода в бъдеще.)

Неподатливост на самозаблуда. Сатанистът счита каквото и да е за истина, но само ако има достатъчно основания за това. Сатанистът е готов да измени своето мнение, ако се появят факти, които да опровергаят мнението му. (Сатанистът в нищо не вярва, той ползва единствено факти и логика.)


Отговорност.
Сатанистът винаги осъзнава своята отговорност за каквото и да е извършено от него действие и не се опитва да пробутва своята отговорност на други индивиди или на каквито и да било външни обстоятелства. (...а също така и на собствената си слабост, незнание и т.н.)

Първенство на разума. На сатаниста е свойствено да избягва да извършва под влияние на емоции или някакви подобни обстоятелства постъпки, които той в обичайна ситуация не счита за разумни. В идеала си той се стреми към това неговото съзнание да контролира не само всички негови постъпки, но и физиологическите реакции на неговото тяло. Сатанистът може съзнателно да отключва този контрол, ако прецени това за необходимо. (Фактически това е логическо следствие на принципа за отговорността: ако аз нося за нещо отговорност, то това нещо следва да зависи изцяло от мен.)

По-натам ще продължа с превода.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ЦецоМодератор
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 9885
От: Карлово, BG
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2610754 - 21.04.2010 10:34 [Re: tanariil]

Много готина темичка!

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2629674 - 20.05.2010 16:31 [Re: tanariil]

Здравейте.
Чета идеологията на сатанистите и оставам с лек привкус на изненада.

Виждам една разширена идея..доста по-разширена от общоприетите в социума идеи. Много от тези идеи са били винаги заложени и в мен, но не съм знаела, че съществува някъде прослойка наречена с определено име, която е съставена от подобна идеология.

И въпреки това не мога да не видя и някои основни моменти, в които се личи ограничението на поддръжниците на идеята.
Чета някъде из коментарите, че сатанистите били върха на егоизма. Всичко за собствена изгода правели. И го виждам като една противоположна идея на идеята за спасението на ближният дори с цената на саможертвата. Ми на мен и двете ми звучат все вид идеологично. Дали ще е едното или другото и двете са завъртени около его-то. В единият случай изгодата е пресметната за настоящият живот, в другият случай изгодата е изчислена за евентуалното спасение след смъртта… .

После прочетох някои определения на основни човешки качества. Цяла изградена схема, която да се следва. И всеки да я следва спрямо неговото си битие….и така пак стигнах до поредната идеология, която събира единомислещи хора на едно място. Не е по-различно от останалите идеи…може би по-широко скроени идеи, но все пак идеи…И като канонични идеи, спуснати от нейде, не сработват най-вероятно. Видях във форума отявлени сатанисти, които скачат за каузата и са готови да спорят и да защитават това, в което вярват…същата настървеност, както при един вярващ последовател. Опитвали ли сте да кажете нещо против бог на някой запален последовател – вярващ. Както пропагандират мир и любов между човеците, така и се превръщат в жестоки зверове готови да разкъсат тоя дето не споделя "святата идея".

...

И ако в една стая съберем 10 човека с различни идеи за живота – сатанист, християнин, мюсюлманин, будист, конфуцианец, монах-даоист, дервиш и т.н. – и на всеки се даде шанс да опише и защити правата вяра - всеки ще направи точно това. И всеки ще опише неговата идея за живота с убеждението, че неговото е най-правилното, най –вярното и най-ценното.
И кой ще бъде прав? Всеки за себе си, нали така.

А аз стоя отстрани и гледам различните идеологии и техните последователи. И виждам как хората имат нужда да се причислят към прослойка някаква, за да живеят по идеята, заформена в нея.

Аз съм само аз, моят живот и моето съществуване. Без правила и граници. Не ми е нужно да се причислявам към група някаква, за да бъда индивидуалист. Не ми е нужно да споделям поредната идеология. Била тя и по – широко скроена от религията в лицето на бога или на сатаната.

Редактирано от individuum (20.05.2010 16:36)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2632051 - 24.05.2010 23:18 [Re: individuum]

И аз се канех да пиша критика, понеже никога не съм приемала, че щом някой е написал нещо по въпросите на сатанизма, то написаното трябва задължително да се идеализира и да се следва до последната буква (в това число и ти май реши, че щом е постнато тук, край, не може да не е третирано като неприкосновена светая светих, но то всъщност не е, иначе не би било сатанизъм). Щеше ми се обаче първо да си довърша превода, за да се вижда с кое и защо не съм съгласна, а материалът е огромен и превеждам сама, та продължението ще почака, критиката ми върху него- също.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2632162 - 25.05.2010 10:17 [Re: tanariil]

Само да уточня, че това, което съм написала не е критика.
Щеше да е критика ако за мен бе важно да обяснявам на някой колко не е в правият път, а видиш ли аз съм... .
Аз нито съм тръгнала да обяснявам правотата си, нито държа да убеждавам в нещо или да критикувам. Ясно ми е, че всеки живее спрямо нуждите си и подрежда света си с цел оцеляване.

Това, което написах бе едно мнение, от което четящият може да се възползва спрямо възможностите си за възприятие.
Свободата, която е в мен ми дава възможността да изразя себе си без притеснения и граници. А кой какво и защо възприема си е негов приоритет и грижа.

Успех с превода.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2632249 - 25.05.2010 13:19 [Re: individuum]

Напротив. Критика е. Не е критикарстване, така че уточнението е излишно. Аз нямам против критиката. Дори я приветствам, за разлика от критикарстването.
Благодаря за пожеланията, когато приключа, ще постна и останалата част от превода, плюс моите забележки към идеите, които превеждам. Надявам се тогава да имаме още поле за разговор с теб, а и с други.
Поздрави.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
eliazar
неориентиран


Регистриран: 25.07.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2669762 - 25.07.2010 11:33 [Re: tanariil]

za6to,nqkoi bi izbral po-slabata strana.satana e bita karta

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
eliazar
неориентиран


Регистриран: 25.07.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2669790 - 25.07.2010 12:17 [Re: individuum]

neutralitet,a. zlatnata sreda,a.Mnogo udobno.vav vci4ko li si taka?samnqvam se.osobeno kogato iska6 nqkoi da e to4en i qsen v otno6eniqta si s teb,nal tai.
Цитат:






Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ЦецоМодератор
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 9885
От: Карлово, BG
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2673572 - 01.08.2010 07:48 [Re: eliazar]

Виж кво, я зЕми да пишеш на кирилица! И спри да повтаряш едно и също нещо по всички теми.
Следващите ти мнения на шльокавица ще бъдат трити. Тия до тук ги оставям, щото сега неам нерви за глупости.

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #2677065 - 07.08.2010 16:07 [Re: Цецо]

Верно голем спамър. Ще му зачистя повтарящите се мнения.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2681032 - 16.08.2010 20:08 [Re: tanariil]

Темата е интересна,но може би трябва да почакаме окончателния превод .Пожелавам ти лек превод.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mhm
неориентиран


Регистриран: 15.10.2010
Мнения: 1
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2706212 - 15.10.2010 17:57 [Re: mallyk]

Ще има ли още

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2706264 - 15.10.2010 20:00 [Re: Mhm]

Да.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2718019 - 15.11.2010 20:27 [Re: tanariil]

Доживях да го преведа цялото. Ето го продължението на четивото за онези, което го очакват:

1. Качества, необходими за сатаниста — така да се каже, стартовата площадка за Левия път. Отсъствието на дори само едно от тях указва, че индивидът не е сатанист.

Постоянно развитие. Сатанистът никога не изпуска случай да усъвършенства своите знания и умения в необходимите му области . (Именно в необходимите за него области, а не в тези, които обществото счита за необходими за кой да е човек или които обкръжаващите хора считат за необходими за сатаниста.)

Индивидуализъм. Мнението на другите не се явява за сатаниста основание за каквито и да било действия или изменение на собственото мнение, с изключение на случаите, когато той сам счита това мнение за разумно или когато да постъпи иначе би било опасно за неговия живот, здравето или благосъстоянието му. (Под опасност за благосъстоянието се разбира риск да се изгуби всичко до последната стотинка, а не изпускане на възможност да се заработят оше пари, когато те и така са достатъчно.)

Непокорност. Сатанистът се стреми да избягва зависимости от каквото и да е и от който и да е; ако това е невъзможно, то се старае да сведе тази зависимост до минимум. (От това също така следва, че сатанистът няма да продаде своята свобода за никакви материални или други изгоди.)

Творчески подход. Винаги, когато това е възможно и целесъобразно, сатанистът създава собствени идеи и естетически образци, а не повторя вече готови. (Например, ако сатанистът се занимава с изкуство — той отразява в него своята собствена индивидуалност, а не следва канон, стил и т.н.)

Оценката на качествата, изброени по-надолу е като полезни за сатаниста, но не и задължителни.

2. Качества, желателни за сатаниста. Сатанистът се стреми да изработва в себе си тези качества, които не са му присъщи и да развива онези, които вече ги има.

Егоизъм. Сатанистът винаги прави всичко заради собствена полза. Той може да направи нещо и заради другите, но само ако това му е изгодно. (Егоизмът на сатаниста е разумнен и гъвкав; например, да се направи за някой нещо си сега, заради собствена изгода в бъдеще.)

Неподатливост на самозаблуда . Сатанистът счита каквото и да е за истина, но само ако има достатъчно основания за това. Сатанистът е готов да измени своето мнение, ако се появят факти, които да опровергаят мнението му. (Сатанистът в нищо не вярва, той ползва единствено факти и логика.)

Отговорност. Сатанистът винаги осъзнава своята отговорност за каквото и да е извършено от него действие и не се опитва да пробутва своята отговорност на други индивиди или на каквито и да било външни обстоятелства. (...а също така и на собствената си слабост, незнание и т.н.)

Първенство на разума. На сатаниста е свойствено да избягва да извършва под влияние на емоции или някакви подобни обстоятелства постъпки, които той в обичайна ситуация не счита за разумни. В идеала си той се стреми към това неговото съзнание да контролира не само всички негони постъпки, но и физиологическите реакции на неговото тяло. Сатанистът може съзнателно да отключва този контрол, ако прецени това за необходимо. (Фактически това е логическо следствие на принципа за отговорността: ако аз нося за нещо отговорност, то това нещо следва да зависи изцяло от мен.)

Отдалечаване от човешкото. Сатанистът се стреми да преодолете ограниченията, които му налага неговата принадлежност към вида Homo Sapiens. (Под това се по дразбира преди всичко отказът от човешката гл.т. към света — например, от разглеждане на ситуацията на Земята само от позицията на човечеството; и отказ от това, което общественото мнение счита за задължително свойство на човека — например, от обществения образ на живота.)

Обективна самооценка. Сатанистът се стреми точно да знае своите сили, способности, таланти и своите слабости, недостатъци, физически ограничения. Сатанистът няма да се поколебае да направи това, което му е нужно да направи и е по силите му да направи; но той и няма да се коси за нещо, което не е по силите му. (За сатаниста са еднакво нежелателни както безпричинната неувереност в себе си, така и необоснованата самоувереност.)

Хармоничност. Сатанистът се стреми към това неговите възгледи да не противоречат на неговата същност; да няма противоречия между различните части от неговия мироглед; стреми се неговият начин на живот, действията му, предпочитанията му (вкусовете му) и т.н. да не противоречат на неговите възгледи. (Сатанистът е личност с цели, самостоятелно формираща своите възгледи в съответствие със своите лични особености. Мирогледът на сатаниста е целенасочена философска система, а не набор от идеи, прихванати от различни източници.)

Преодоляване на себе си. Сатанистът се стреми да премахне тези особености на своята личност, които му пречат да се развива. (Собственото минало не следва да пречи на сатаниста да се движи напред в бъдещето).

Използване на хората. Винаги, когато е възможно и целесъобразно, сатанистът се стреми да използва хората за достигане на собствените си цели, отчитайки интересите на хората само в тези случаи, в които те са му нужни за достигане на поставените от него цели. (Человекът за сатаниста е не цел, а средство.)

Така може да се направи извод, че сатанистите (или в крайна сметка потенциалните сатанисти) - се раждат такива, но не всички, родени като сатанисти, намират себе си.

Всичко казано по-горе за сатанистите, по принцип е напълно използваемо от всички, следващи Левия (Тъмния) път, независимо от това как се себеназовават. Личните качества- ето какво направлява индивида в Левия път. А неговият мироглед се формира на основата на неговите личностни качества.


Сатанист — това е този, който притежава определени качества, а не този, който притежава определено мнение. Не е възможно да се стане сатанист в един момент; може само в даден момент да се осъзнае този факт.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2718020 - 15.11.2010 20:28 [Re: tanariil]

III. Формиране на сатанисткия мироглед.

До колкото сатанистите имат много общи черти в характера, те независимо един от друг достигат до общи идеи, логически произтичащи от тези черти. Тези идеи и съставляват основата на сатанизма като философия. Да разгледаме тяхното съответствие с чертите на сатаниста. сатаниста.

Постоянно развитие + Преодоляване на себе си.

Сатанизмът — това е мироглед, който е динамичен и развиващ се. Сатанистът създава своя философия, но никога не казва, че е завършил нейното създаване, защото това е процес, който продължава цял живот. По същата тази причина сатанистът не изпитва уважение към миналото и неговият мироглед не съдържа елементи на консерватизъм.

Преодоляването на себе си влияе не само на сатаниста като личност, но и на сатанизма като философия: да се превъзмогнат старите идеи, които са били актуални в миналото (например философията на Ницше и Щирнер) и да се предложат нови идеи за бъдещето. Съответно за човечеството сатанизмът също така утвърждава необходимостта да се преодолее себе си, да се еволюира в още по-развита форма на човешко същество.

Индивидуализъм + Егоизм Сатанизмът —това е преди всичко личен мироглед на сатаниста. Той никога няма да бъде колективен такъв. По тази причина сатанистът разбира, че мирогледът на другите сатанисти се различава от неговия собствен и не се опитва да им налага своето разбиране за сатанизма. В сатанизма отсъства идеология, предназначена за това да се съгласяваме с нея. Ако сатанист създава сатанинска организация, то в нея не може да има единен мироглед, задължителен за всички членове (иначе това не е сатанинска организация, а организация на хора, които сатанистът е подчинил на себе си за достигане на някакви свои цели). Сатанизмът установява приоритет на личното над общественото. Той не съдържа категории като "обществено благо" или "общочовешки ценности". Целта на съществуването на обществото по мнението на сатаниста е в това да създава условия за максимално пълна реализация на способностите на всеки индивид.

Непокорност + Отговорност. Сатанизмът неизисква да се подчиняваме на който и да било за каквото и да било. Също така той не приписва на силата на природата или на метафизични същности желанието да се пороби човек или други хора. Своите взаимоотношения с външния свят сатанистът се стреми да строи на основата на взаимоизгодното сътрудничество, а не да доминира и да подчинява. (Но пък такива хора, които се стремят да подчиняват който и да е- те може и да се възползват от това...) От друга страна сатанистът не счита, че човечеството или отделни негови институти (например религиозните) са му виновни и му дължат нещо на него лично. Обществото е такова, каквото то може да бъде в тази страна и в тази епоха. Обществената структура си има своя задача, а сатаниста - своя; дали ще встъпят те помежду си в конфликт или не- това много зависи от самия сатанист.

Неподатливост на самозаблуда + Обективна самооценка. Всяка вяра е самозаблуда, заключаваща се в това, че човек знае нещо, докато на практика той не знае нищо. Затова и в сатанизма не може да съществува вяра в каквото и да било (само не следва да се бърка хипотезата с вярата в нея). Сатанистът има за цел в своя мироглед да опише света и своето място в него максимално обективно, до колкото това е възможно. Също така сатанистът не подхранва илюзии по повод на превъзходството на сатанистите и сатанизма над другите пътища за развитие. Сатанистът не е сатанист, защото сатанизмът е правилен, а затова, че той като личност не може да бъде друг.

Отказ от човешкото + Използване на хората. Сатанистът не разглежда себе си като част от човечеството, което намира израз в неговия мироглед. Сатанизмът не разглежда човека като някаква особена ценност. За сатаниста хората са средства за достигане на неговите собствени цели. Съответно сатанизмът приема, че и за природата човекът също не представлява особена ценност, а е само един от обектите на нейните експерименти по създаване на разнообразни форми на живот и вероятно инструмент за преобразуване на света по определен начин. Сатанизмът поддържа увеличаването на разнообразието на формите на разума.

Главно място на разума + Хармоничност. В сатанизма заляга това, че знанията за окръжаващия свят са резултат от наблюдения и анализи, а не са откровения на някой или пророчества. Само това, което е постигнато от разума, се явава знание. Между различните области на знанието не може да има противоречия, до колкото окръжаващият свят не е вътрешно противоречив. В природата няма борба на враждуващи лагери, а само взаимодействие на различно ориентирани сили, които не изпитват една към друга никакви емоции, а съвмество изпълняват обща задача. Конфликтите между хората на основата на емоционална антипатия или идеологически разногласия са локални явления на планетата Земя и няма никакви основания за екстраполацията им върху цялата Вселена.

Творчески подход. Повторението и комбинирането на стари идеи и форми не е способно да доведе до появата на нещо наистина ново. Всяко придвижване напред е резултат на творчество. Природата също постоянно създава нови форми на живи и неживи обекти, а не само повтаря това, което е било преди.

Всичко, съставящо сатанинския мироглед е продукт на творчеството на сатаниста и затова е особено индивидуално. Тук са разгледани само общи идеи, на които се опират сатанистите, изхождайки от сложните черти на характера. Възгледите на сатанистите по различните въпроси така или иначе се различават. По тази причина сатанизмът не се дели на няколко ясно разграничени направления, защото подобно разделение възниква на базата на различно тълкуване на единна идеология, а в сатанизма такава единна идеология няма и не може да има.


Сатанизмът —това е философия, създадена от сатанистите, а не идеология, предназначена за възприемане от сатанистите.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2718021 - 15.11.2010 20:29 [Re: tanariil]

IV. Значение на названието сатанизъм

Най-хубавото название за мироглед трябва да бъде такова, което в една дума да отразява всичко онова, което се явява общо за носителите на дадения мироглед. А единстветого, което е общо у всички сатанисти, това е сходството със Сатана по характер и устрем.

(бел. преводач: Сатана - СТН, т.е. Син - Тет - Нун - или иначе казано халдейският бог Син, който по-късно евреите изопачават).

В този си вид сатанизмът най-точно характеризира мирогледа на сатаниста и да се използва друго название с друго значение и семантика би било самозаблуда. Всички предлагани варианти: рационализъм, антихуманистичен атеизъм, неоницшеанство, те отразяват само част от сатанинския мироглед, при това отразяват даже не по-голямата и не по-важната част, до колкото разделяемите от сатаниста идеи са производни на особеностите на неговата личност.

Освен това логично е да се зададе въпросът: а защо да си измислят сатанистите каквито и да било други названия, когато те вече имат напълно подходящото? Ако причината за това не са монотеистичните стереотипи по отношение на Сатана, то какво още може да не устройва в названието "сатанизъм"?

Да, хората имат неадекватни представи за сатанизма, но съвършено на никой не му трябва да говори за сатанизма с някой, който нищо не разбира (точно така, вместо "за сатанизма", може да се пробва да се говори за "висшата математика", "за паметника Мохенджо-Даро" и т.н.)

Още по-неубедително изглеждат възражения от типа "названието сатанизъм е компроментирано пред обществото от средствата за масова информация, а ето под друго название ние бихме могли..." и т.н. Средствата за масова информация не са някаква отделна сила, а те са част от обществото и отразяват обществената гл.точка. Принесените в жертва християнски новородени и тем подобните нямащи разумно основание, но страшни от гледна точка на обществото действия, периодично се приписват не само на сатанисти, но и на юдеи, масони, сциентолози, даже на болшевиките. Така че на средствата за масова информация не им е нужно много време, за да измислят за някоя произволна група от хора, всичко, което им е изгодно, ако те почувстват, че това е, което му се чете на обществото.

Сатанизмът е философия, която е чужда на обществото като такова. Хората свойнствено се боят от това, което те не разбират, при което намират оправдание за своя страх, приписвайки на това, от което се боят, качества, които могат да станат основателна причина за такъв страх.

Така човек не разбира: защо той се бои от евреите - и измисля приказки за жертвоприношение на християнски младенци и за всемирна юдеомасонска мафия, каквото и да било, от което да се бои. И със сатанистите работи същия сценарий.

Затова, даже и ако сатанистите започнат да се наричат себе си по някакъв по-друг начин, примерно неоницшеанци, то това нищо не би изменило. След година или чрез 5-10 такива, вестниците ще почнат да пишат, че Ницше е завещал да се пие кръвта на християнските бебета, с което и неоницшеанството се занимава. :-)

Не бива да се забравя и за окултната страна на сатанизма. Каквото и да е друго название ще игнорира този аспект, доколкото той е непосредствено свързан с името Сатана. Разбира се, в други култове, аналогични на сатанизма по мироглед, там назнанието ще е друго, според митологичния персонаж, близък до Сатана като характер. Принципно може да се назове своята си философия по името на тъмни същности от други култури, но за това е нужно да се разбира тази култура по-добре от онази, сред която се живее, което се случва наистина рядко. А в европейската култура Тъмният път е свързан с името на Сатаната в негови различни проявления (Луцифер, Левиатан, Белиал и т.н.).

Край


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2718022 - 15.11.2010 20:31 [Re: tanariil]

И да припомня, че определено имам някои критики към написаното от Milchar.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2719161 - 18.11.2010 08:44 [Re: tanariil]

Цитат:


И да припомня, че определено имам някои критики към написаното от Milchar.



Ще уточниш ли какви критики имаш към написаното?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2720527 - 22.11.2010 10:34 [Re: mallyk]

Да, когато имам време и нерви за писане.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2779740 - 11.04.2011 15:34 [Re: tanariil]

Прилагам малко мои коментари.

Цитат:

Постоянно развитие. Сатанистът никога не изпуска случай да усъвършенства своите знания и умения в необходимите му области . (Именно в необходимите за него области, а не в тези, които обществото счита за необходими за кой да е човек или които обкръжаващите хора считат за необходими за сатаниста.)



Тук бих казала, че "Незнанието" наистина е един от изначалните врагове на човека и неговото развитие. В написаното личи стремеж за знание, развитие в дадена област и стремеж за самоусъвършенстване. И това не е съобразено с ничие мнение, което в един аспект изглежда прекрасно.
В друг аспект, ОБАЧЕ, е неосъзната крачка към развитието – това изхожда от простата причина, че всяко едно нещо, което се води ЛИЧНО МНЕНИЕ е само-оформено на база на ОБКРЪЖАВАЩО МНЕНИЕ(това включва кръг на близки роднини, кръг на близки приятели, обществени норми, правила за добро лошо...и т. н). В някакъв смисъл всяко едно лично мнение съвпада с някои от обкръжаващите мнения, с други съвпада донякъде, а с трети е в абсолютен разрез.

От написаното виждам стремеж за борба с незнанието, но няма и следа от съмнение в знанието. А знанието е доста по-силен враг от незнанието и съвсем не е за пренебрегване. Веднъж заключил пленник той трудно го пуска...и често освобождаването се получава чрез борба с друго знание. Така човека е пленник на натрупаното знание и никога не успява свободно да гледа на живота си.


Цитат:

Творчески подход. Винаги, когато това е възможно и целесъобразно, сатанистът създава собствени идеи и естетически образци, а не повторя вече готови. (Например, ако сатанистът се занимава с изкуство — той отразява в него своята собствена индивидуалност, а не следва канон, стил и т.н.)



Матрична креативност – мравката творец в действие. Има стремеж да бъде уникална, но това не я прави не- мравка.
Всяка мравка иска да бъде уникална - това е важно за един мравешки живот.


Цитат:

Егоизъм. Сатанистът винаги прави всичко заради собствена полза. Той може да направи нещо и заради другите, но само ако това му е изгодно. (Егоизмът на сатаниста е разумнен и гъвкав; например, да се направи за някой нещо си сега, заради собствена изгода в бъдеще.)




Всъщност всеки прави всичко за собствена полза. Просто това не не се признава по принцип.
(Веднъж опитах да обясня на жената, която ме е родила/така наречената "майка" по роля в обществото/, че ме е създала само и единствено от егоистично подбуди, а тя ме провъзгласи за "еретик". Абсолютно без емоция, чувство или стремеж за обида разказах какво виждам, а тя ме обяви за "неблагодарно чудовище". Не, че това ме учудва. Всеки, който е роб на собственото си верую има нужда да се бие за личната кауза с всички възможни средства и сили. В противен случай би означавало да се "зачеркне" цял един живот. При липса на свобода - това е невъзможно.

Всъщност ако всеки родител може да си позволи да бъде честен пред себе си ще види, че създаването на дете е основен стълб за осмисляне на битие...изтъквайки една или друга причина в основата е избягване на битката с врага "самота" или врага "страх" - най-силните врагове на едно човешко същество, като изключим "времето", което аз лично не смятам за враг, а предпоставка за израстване. Това не важи за много други хора. "Времето" е враг на тленното и всички, които се олицетворяват с тленността гледат да избягват преките мисли за врага, от който е ясно, че ще има загуба - категорична, крайна и без шанс за промяна изхода на срещата.)


Цитат:

Неподатливост на самозаблуда . Сатанистът счита каквото и да е за истина, но само ако има достатъчно основания за това. Сатанистът е готов да измени своето мнение, ако се появят факти, които да опровергаят мнението му. (Сатанистът в нищо не вярва, той ползва единствено факти и логика.)




Няма запитване, относно що е това "факт"? Кой определя кои факти са верни и кои грешни? И доколкото чета - няма разбиране, че работата с факти Е ВЯРА в истинността им(съобразно един или друг критерий)? Иначе няма как да бъдат провъзгласени за верни и истински.


Цитат:

Обективна самооценка. Сатанистът се стреми точно да знае своите сили, способности, таланти и своите слабости, недостатъци, физически ограничения. Сатанистът няма да се поколебае да направи това, което му е нужно да направи и е по силите му да направи; но той и няма да се коси за нещо, което не е по силите му. (За сатаниста са еднакво нежелателни както безпричинната неувереност в себе си, така и необоснованата самоувереност.)




Обективната самооценка е вид оценка на обекта за самият себе си. Говори се за обект, който познава себе си и спазва собствените си добре познати граници – в текста фигурира като оценка "кое е по силите му и кое не".
Пишещия не си дава сметка, че границите на обекта са наложени от самият обект. Така "обективната самооценка", "хармоничността", "преодоляване на себе си" и "използване на хората" водят в една насока – гонене на целите поставени от обекта за обекта. Никаква свободна креативност, каквато се твърди, че един сатанист притежава.

Във всичко описано няма развитие, а пре-затвърждаване.


====
Заключение няма. Може да има продължение или коментар на коментара в следващи постове.

Редактирано от individuum (11.04.2011 15:56)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2779835 - 11.04.2011 20:33 [Re: individuum]

Започвам да отговарям в леко разместена последователност:

Цитат:

Няма запитване, относно що е това "факт"? Кой определя кои факти са верни и кои грешни? И доколкото чета - няма разбиране, че работата с факти Е ВЯРА в истинността им(съобразно един или друг критерий)? Иначе няма как да бъдат провъзгласени за верни и истински.




От обща култура, думичката, която ти трябва, за да разбереш какво е това факт, е доказателство. Но не какво да е доказателство, а онова което отговаря на определени критерии, които не ми се занимава да изброявам. При фактите вярата НЯМА място.

Следващото:

Цитат:

...всяко едно нещо, което се води ЛИЧНО МНЕНИЕ е само-оформено на база на ОБКРЪЖАВАЩО МНЕНИЕ(това включва кръг на близки роднини, кръг на близки приятели, обществени норми, правила за добро лошо...и т. н). В някакъв смисъл всяко едно лично мнение съвпада с някои от обкръжаващите мнения, с други съвпада донякъде, а с трети е в абсолютен разрез.




Знаеш, предполагам, историята на двете момичета, отгледани от вълци. Те се държали като вълци и до края на живота си не придобили необходимите човешки характеристики.

Изводът- човек не може да стане човек, ако не е част от хората. Но от тук натам идва онова нещо, благодарение на което почват разликите между хората, които правят абсолютно всички хора без изключение уникални. Способността за самостоятелно мислене. Ако тази способност за самостоятелно мислене не се използва, то ние говорим за конформизъм, който е добре изучен от психолозите. Че конформизмът нанася редица вреди върху човешката психика - това не е някаква тайна.

По тва:
Цитат:


Всяка мравка иска да бъде уникална - това е важно за един мравешки живот.




Няма две еднакви мравки. Както няма и двама еднакви хора. Дори еднояечните близнаци не са еднакви, ако и да са заедно във всяка една секунда. Та... Мравката няма нужда да иска да е уникална. Тя е уникална. Така е устроена Вселената. Само че едни си осъзнават уникалността , а други се плашат от нея.

Туй пък що да е така:

Цитат:

Така човека е пленник на натрупаното знание и никога не успява свободно да гледа на живота си.




Не съм съгласна. Знанието е свобода. А свободата е осъзната необходимост. Но е и страшна. В случая приемам доказателствената тежест на Е. Фромовата концепция за бягството от свободата.

Тук ще отметна нещо:

Цитат:

Веднъж опитах да обясня на жената, която ме е родила/така наречената "майка" по роля в обществото/, че ме е създала само и единствено от егоистично подбуди




Едно дете, което не получава безусловна майчина любов, развива комплекси. И тъжното е, че това е кръгов процес. Майка ти не е получавала безусловна любов, затова не е могла да ти я даде на теб, тъй като не може да се даде, което го нямаш. Тя това не го осъзнава, а и вече и е късно тепърва да го осъзнава. За теб обаче може би не е късно.

Социалната роля на майката е много отвъд това примитивизиране, което и отреждаш. Ако не надмогнеш вкоренената си погрешна престава, рискуваш да не се справиш с тази роля в очите на собствените си деца. И те да те "застрелят" един ден със същата реплика. А ти, подобно на майка си, да ги обявиш за "еретици", понеже цял живот ще си се бъхтала да имат храна, дрехи, покрив над главите си. Само дето те няма да са способни да го оценят. Ще съзират само низ от неща, от предмети, в които не могат да усетят безусловната любов, която им е заложено инстинктивно да търсят.

И като за край:

Цитат:

... гонене на целите поставени от обекта за обекта. Никаква свободна креативност, каквато се твърди, че един сатанист притежава.




Другото нарочно го махнах от цитата. За мен е несъществено.

Кой, ако не самият човек, трябва да си поставя цели пред себе си и да преценява какво да прави? Ако е някой друг, то това е конформизъм, а както писах, конформизмът е вреден за психиката. Точно от тук, от тази способност за гонене на самопоставени цели, започва началото на развитието на способността за креативност.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2803685 - 05.06.2011 01:01 [Re: tanariil]

Цитат:



От обща култура, думичката, която ти трябва, за да разбереш какво е това факт, е доказателство. Но не какво да е доказателство, а онова което отговаря на определени критерии, които не ми се занимава да изброявам. При фактите вярата НЯМА място.




Личното пробуждане започва от анализиране на заучениете положения. Нещото, наречено "общата култура" дава общо представяне на понятия, които се използват и са нужни за живеещите. Така, например живеещите негласно осредняват смисъла на всички нужни думички като така им изграждат стабилен фундамент, който никога не разклащат след това. Стандартна практика, на която е базирано всяко стадо. Трябва да има осреднени положения и яснота в основните положения за да се комуникира лесно и ясно. /Казвам осредняват, защото винаги има леки нюанси на отклонение, но те са толкова пренебрежими, че дават просто лек повод за спор- но като цяло основата е еднозначна./

Описах всичко това за да стигна до думичката "ФАКТ" и това, което се води за пълнеж по "обща култура"(което съчетание на думи ако се зачетете по-внимателно ще видите, че дава точно това, което описах). Ти си описала това, което се счита за факт в матрицата. А именно "неоспоримо доказателство." Обаче забележи къде е фундамента "неоспоримо"- няма място за оспорване и "доказателство" - нещо доказано. Излишно е да казвам колко много неща се водят факти. Има и такива, на които свидетели не сме станали, но ги приемаме за факти,защото така ни е представено....а ние? Ние вярваме на това, че са факти.
И като за последно. Твърдението ти, че във "фактите няма място за вяра" факт ли е? Или по-точно казано факт, в който ти вярваш?


Цитат:



Знаеш, предполагам, историята на двете момичета, отгледани от вълци. Те се държали като вълци и до края на живота си не придобили необходимите човешки характеристики.

Изводът- човек не може да стане човек, ако не е част от хората. Но от тук натам идва онова нещо, благодарение на което почват разликите между хората, които правят абсолютно всички хора без изключение уникални. Способността за самостоятелно мислене. Ако тази способност за самостоятелно мислене не се използва, то ние говорим за конформизъм, който е добре изучен от психолозите. Че конформизмът нанася редица вреди върху човешката психика - това не е някаква тайна.




Хората стават хора, защото са отгледани от хора. ОК. Аз по-скоро бих казала, че се отглеждат зомбита. (Просто в моят речник "човек" означава друго.) Зомби за мен са неосъзнатите хора, които казват АЗ на онова, което е насaдено в тях. И влиянието на средата се вижда навсякъде. Така, например жените в близкия изток живеят по начин, неприемлив за битие на европейските жени...и обратно. Така, например отгледаният фанатик смята за свята цел да се самоубие и вярващият в Бог гледа да живее така, за да спаси душата си, когато Бог го прибере. В общи линии всички правят това, което родители, близки и обкръжение правят...Дори да има неща, с които не са съгласни и които променят в себе си, в Основните линии „посятата култура” не може да се видоизмени основно. Това, когато говорим за неосъзнато съществуване..така нареченото от мен съществуване на "зомби". А къде е мисленето в тази схема? Има нещо, което се казва мислене, но то е подвластно на основата, която отново не се разклаща никога. В общи линии всеки гради своят храм, но никога не поглежда върху какво е започнал да го гради. Все едно, че фундамент не съществува.

Цитат:



Няма две еднакви мравки. Както няма и двама еднакви хора. Дори еднояечните близнаци не са еднакви, ако и да са заедно във всяка една секунда. Та... Мравката няма нужда да иска да е уникална. Тя е уникална. Така е устроена Вселената. Само че едни си осъзнават уникалността , а други се плашат от нея.



По конкретика мравките са различни Т.Е различната среда, различният материал, от който е изтъкана мравката и начина на възприятие, интерпретация и строеж на личния свят - дават една пъстра картина от различия. Така е ... Това, което казвам е, че принципа на съществуване е един и същ. Т.Е всяка мравка държи да е права. Подрежда живота си спрямо собственото верую и след това скача да се бие за каузата, защото построеното трябва да се отстоява..И всяко нещо, което е извън периметъра на изграденото води до раздразнение – съответно различна проява на това.

Цитат:

Не съм съгласна. Знанието е свобода. А свободата е осъзната необходимост. Но е и страшна. В случая приемам доказателствената тежест на Е. Фромовата концепция за бягството от свободата.



Честно казано не съм очаквала някой да е съгласен . След като знанието е единственото, което имаш и стремиш – няма как да го отхвърлиш. Не може да имаш подобна свобода. Свободата идва в едно друго състояние на био единицата човек. А тези завъртени думички, идващи от знанието, натрупано с четене -мен лично - не ме интересуват. Аз преоткривам света с моите очи без да са ми нужни формлулировки на определените неща…Не са ми и страшни.

Цитат:

Едно дете, което не получава безусловна майчина любов, развива комплекси. И тъжното е, че това е кръгов процес. Майка ти не е получавала безусловна любов, затова не е могла да ти я даде на теб, тъй като не може да се даде, което го нямаш. Тя това не го осъзнава, а и вече и е късно тепърва да го осъзнава. За теб обаче може би не е късно.

Социалната роля на майката е много отвъд това примитивизиране, което и отреждаш. Ако не надмогнеш вкоренената си погрешна престава, рискуваш да не се справиш с тази роля в очите на собствените си деца. И те да те "застрелят" един ден със същата реплика. А ти, подобно на майка си, да ги обявиш за "еретици", понеже цял живот ще си се бъхтала да имат храна, дрехи, покрив над главите си. Само дето те няма да са способни да го оценят. Ще съзират само низ от неща, от предмети, в които не могат да усетят безусловната любов, която им е заложено инстинктивно да търсят.



Това е анализ, с който само искам да споделя, че аз нямам нищо общо. Майка ми изобщо не ме е лишавала от обич и ласка. Напротив. В нейния свят все още това прави. Изразеното не е примитивно, просто е изразено без емоция. Виж за твоя коментар не мога да кажа същото. За теб тези взаимоотношения са свети и много важни. Не че ме изненада с нещо. За повечето жени това е така. Може би аз не съм типичен женски представител. Гледам на хората като на човеци. Уважавам живота им и това, което решават да правят с него. И просто няма значение тези човеци дали са колегата ми, стоящ вдясно от мен, майка ми..или децата ми. И като такова – изобщо не ме интересува кой с каква реплика ще ме „застреля”, защото всички те нямат нищо общо с моя живот…както и аз с техният.
И колкото до повторението на живота на майка ми, по схемата, която си описала – изобщо не приемам за даденост, че нещата трябва да ми се случат по точно същия начин. СВОБОДА.

Цитат:

Кой, ако не самият човек, трябва да си поставя цели пред себе си и да преценява какво да прави? Ако е някой друг, то това е конформизъм, а както писах, конформизмът е вреден за психиката. Точно от тук, от тази способност за гонене на самопоставени цели, започва началото на развитието на способността за креативност.



Аз пак да кажа, че тези завъртени интелектуалничиния хич не ме вълнуват.
Нагледала съм се на интелектуалци…самата аз в мравешки вариант съм такава. По друг начин казано хич не ме интересува конформизмът за какво е вреден и полезен.

Това, което казвам е не да не се поставят цели. А да се погледне кой ги поставя. Под „кой” имам предвид кой живее живота ви. Защото който живее живота той поставя целите.


Ако аз, например, живея с мравешкият си аспект аз ще подреждам всичко за неговият свят. Там е важно да съм умна, да съм уважавана, обичана, някой да върти света си около мен….да съм щастлива и да съм част от стадото….Там драмата, ядосването и щастливото пърхането са важни и единствен център на света ми…и всичко се върти около това…Има избори дотолкова доколкото да се осигури изживяването.


Аз, обаче, избирам да живея, а не да изживявам. Това е състояние на тук и сега, радост в простичките неща и възприятие на живота без гръмки планове и сътворяването на мечти, отлежавали в главата ми с години. Не са ми нужни никакви външни неща, които да ми доставят радост и щастие съответно болка и тъга. Разбира се случват ми се неща, на които се казва „хубави” и „лоши” – аз имам свободата да минавам през тях със собствената си гравитация, а не носеща се по течението. Защото човек носещ се по течението се изгубва и става едно с това, което го носи.


Разбирам, че това до голяма степен е неразбираемо и некоректно описано, защото всеки ще прочете себе си в него. В отричане или потвърждаване всеки ще презатвърди собственият си свят. Но така стоят нещата. Изразяваме се и четем, интерпретирайки. И там някъде около субективното интерпретиране на света, което в мравешкият свят е базирано предимно на вяра и страх, всеки един решава как да преживее времето си на земята. И всеки носи отговорност за това. Затова и убеждаванията са ненужни. Каквото и да решим – това са нашите решения. И не е нужно всички да живеят така, за да се убеждаваме, че са „правилни”.
И лесно няма.

УСПЕХ.

Редактирано от individuum (05.06.2011 01:18)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2807513 - 17.06.2011 08:57 [Re: individuum]

Цитат:

Тук бих казала, че "Незнанието" наистина е един от изначалните врагове на човека и неговото развитие. В написаното личи стремеж за знание, развитие в дадена област и стремеж за самоусъвършенстване. И това не е съобразено с ничие мнение, което в един аспект изглежда прекрасно.
В друг аспект, ОБАЧЕ, е неосъзната крачка към развитието – това изхожда от простата причина, че всяко едно нещо, което се води ЛИЧНО МНЕНИЕ е само-оформено на база на ОБКРЪЖАВАЩО МНЕНИЕ(това включва кръг на близки роднини, кръг на близки приятели, обществени норми, правила за добро лошо...и т. н). В някакъв смисъл всяко едно лично мнение съвпада с някои от обкръжаващите мнения, с други съвпада донякъде, а с трети е в абсолютен разрез.

От написаното виждам стремеж за борба с незнанието, но няма и следа от съмнение в знанието. А знанието е доста по-силен враг от незнанието и съвсем не е за пренебрегване. Веднъж заключил пленник той трудно го пуска...и често освобождаването се получава чрез борба с друго знание. Така човека е пленник на натрупаното знание и никога не успява свободно да гледа на живота си.[/quote
Точно казано ,но както понататък казваш това не може да бъде основа върху която да градиш.Какво да изберем знание или незнание.Едното недостик, другото плен.Привидно няма изход, човек все е бита карта.Гледах на един документален филм как една лъвица гледа малко антилопче като свое.Със или без знание но го прави.Така е и с хората.Така, че освен знание и незнание съществуват и други неща.Незнайни за нас. Та те стоят в основата.Ще си позволя да цитирам част от Библията:
Цитат:

Битие 2:9
И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото




Тук са посочени два пътя.Когато говорим за знание или незнание,всичко което казваш е точно,ама до болка точно.Но ако искаш да имаш здрава основа провери и другия път"Дървото на Живота".Тогава ще видиш,че лутанията на човека са точно поради тези два пътя.Защото колкото знанията са многобройни така и измишленията са безброй и сякаш изход няма .И свобода няма.Но ако погледнеш към дървото на живота там е посочено едно основно нещо "ОБИЧ" при това не наша а на Бог към нас.Това е основа.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2820107 - 20.07.2011 17:39 [Re: mallyk]

От всички крачещи хора по земята най -изумявам от религиозно вярващите. -
Там незнанието е пълно, а знанието е базирано изцяло на незнанието...просто красота!

При религиозно вярващите фундамента е прост - Има една книга, неколцина библейски авторитета и една идея. От там насетне остава да има последователи, които да приемат фундамента за истина. Религиозно вярващите “мислят”, “знаят”, “чувстват” и “усещат” - НО всичко това е базирано на святата идея. Мислите винаги се свеждат до изнесени от библията цитати, а неоспорими са тези доказателства, за които някои библейски авторитет се е изказал (и това е отразено в библията, разбира се!). И така кръга се затваря – може да се спори, защото правотата е изписана в святата книга...а тя е извора на живот...и т.н...

Чак ми е досадно да пиша толкова елементарни неща, за които ми е трудно да повярвам, че са основен стълб за милиони живеещи...които са и лицемерни в по-голямата си част, защото вярват, ама не живеят баш по канона...И цяла система са си измислили при съгрешение – я дарение, я молитва...я разкаяние...и така до следващия път – като всеки път се крият зад идеята, че са хора и като такива са СЛАБИ...гнусно, но и доста удобно и като цяло това е положението – всеки живее както може.

===

На въпроса “кое да се избере – знание или незнание” няма как да отговоря, защото самият въпрос е несъзнателен. Задава се точно колкото да се изпадне в поредната подредба на мисли и умуване. Всъщност отговора може да се сведе до това, че
Верен отговор няма! Уловката е в търсенето на истината. - Хората четат или се провъзгласят за прагматици, реалисти или философи, но винаги търсят ИСТИНСКИЯТ път. Дали го намират или не няма значение – този начин на живот е доказателство за неосъзнатост. А дали някой, който е решил, че знае къде е истината ще нарече верният път "нирвана" или "дървото на живота" – това няма значение. Просто различните хора резонират на различни идеи и решават, че те са истинските...и така започват да вярват в тях.

Колкото до обичта – това е най-изтърканата тема в света. Нищо ново не е измислено от хиляди години насам. Всички обичат, всички искат да помагат...ама ако може между другото да променят света...само, защото искат да покажат колко е правилна ТОЧНО ТЯХНАТА ИДЕЯ...

И всички обичат и пропагандират обич като стремят промяна на света под лозунги разни:

“нека направим света по-добро място...”, “нека пребъдваме в божията обич”...или “обичайте се!”.

Най-интересното е, че колкото и да се пропагандира – очевидно е, че не сработва идеята за обичта. Обаче никой не се запитва какво ми е сбъркано в искрената идея за обичта. Обикновено се казва, че света е едно място, където освен добри има и лоши хора и затова идеята не сработва....демек обичта, която трябва д се изповядва е една УСЛОВНА ЛЮБОВ.

И религиозно вярващите да не ми обясняват за безпрекословна любов към ближния, защото те най-много грехове имат натрупани в тази графа...всичко що не отговаря на измисления им канон се е озовавал или на кладата или в съда или , в най-добрия случай, в снизхождението им...Пълно лицемерие - хем обич, хем по-нашенски дефинирана...без право на различност!

И като за финал - тези цитати от библията - мен лично - изобщо не ме интересуват.
Нека поясня, защото на пръв поглед изглежда, че някой МИ цитира нещо от някъде.
Всъщност цитатите са важни за самите цитиращи, което е очевидно, след като ги наместват така добре навсякъде. Изразеното няма откъде да дойде, освен от изразяващия...и по тази елементарна логика се вижда, че този който се позовава на цитати - вярва в тяхната правота - затова ги и вре в носа на другите - с цел да ги убеди, че е прав - да се огледа в техните реакции и да затвърди собственото си убеждение, че е прав!

Редактирано от individuum (20.07.2011 18:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boyan_nikolov
неориентиран


Регистриран: 24.08.2011
Мнения: 2
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2830598 - 24.08.2011 00:09 [Re: individuum]

Вие всичките сте тотално изтрещели

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2830663 - 24.08.2011 08:29 [Re: individuum]

Цитат:

И като за финал - тези цитати от библията - мен лично - изобщо не ме интересуват.
Нека поясня, защото на пръв поглед изглежда, че някой МИ цитира нещо от някъде.
Всъщност цитатите са важни за самите цитиращи, което е очевидно, след като ги наместват така добре навсякъде. Изразеното няма откъде да дойде, освен от изразяващия...и по тази елементарна логика се вижда, че този който се позовава на цитати - вярва в тяхната правота - затова ги и вре в носа на другите - с цел да ги убеди, че е прав - да се огледа в техните реакции и да затвърди собственото си убеждение, че е прав!



Това което си написал е твойта библия.
Исус Христос ОБИЧА И ТЕБ.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
boyan_nikolov
неориентиран


Регистриран: 24.08.2011
Мнения: 2
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2830710 - 24.08.2011 13:33 [Re: individuum]

Цитат:

От всички крачещи хора по земята най -изумявам от религиозно вярващите. -
Там незнанието е пълно, а знанието е базирано изцяло на незнанието...просто красота!

При религиозно вярващите фундамента е прост - Има една книга, неколцина библейски авторитета и една идея. От там насетне остава да има последователи, които да приемат фундамента за истина. Религиозно вярващите “мислят”, “знаят”, “чувстват” и “усещат” - НО всичко това е базирано на святата идея. Мислите винаги се свеждат до изнесени от библията цитати, а неоспорими са тези доказателства, за които някои библейски авторитет се е изказал (и това е отразено в библията, разбира се!). И така кръга се затваря – може да се спори, защото правотата е изписана в святата книга...а тя е извора на живот...и т.н...

Чак ми е досадно да пиша толкова елементарни неща, за които ми е трудно да повярвам, че са основен стълб за милиони живеещи...които са и лицемерни в по-голямата си част, защото вярват, ама не живеят баш по канона...И цяла система са си измислили при съгрешение – я дарение, я молитва...я разкаяние...и така до следващия път – като всеки път се крият зад идеята, че са хора и като такива са СЛАБИ...гнусно, но и доста удобно и като цяло това е положението – всеки живее както може.

===

На въпроса “кое да се избере – знание или незнание” няма как да отговоря, защото самият въпрос е несъзнателен. Задава се точно колкото да се изпадне в поредната подредба на мисли и умуване. Всъщност отговора може да се сведе до това, че
Верен отговор няма! Уловката е в търсенето на истината. - Хората четат или се провъзгласят за прагматици, реалисти или философи, но винаги търсят ИСТИНСКИЯТ път. Дали го намират или не няма значение – този начин на живот е доказателство за неосъзнатост. А дали някой, който е решил, че знае къде е истината ще нарече верният път "нирвана" или "дървото на живота" – това няма значение. Просто различните хора резонират на различни идеи и решават, че те са истинските...и така започват да вярват в тях.

Колкото до обичта – това е най-изтърканата тема в света. Нищо ново не е измислено от хиляди години насам. Всички обичат, всички искат да помагат...ама ако може между другото да променят света...само, защото искат да покажат колко е правилна ТОЧНО ТЯХНАТА ИДЕЯ...

И всички обичат и пропагандират обич като стремят промяна на света под лозунги разни:

“нека направим света по-добро място...”, “нека пребъдваме в божията обич”...или “обичайте се!”.

Най-интересното е, че колкото и да се пропагандира – очевидно е, че не сработва идеята за обичта. Обаче никой не се запитва какво ми е сбъркано в искрената идея за обичта. Обикновено се казва, че света е едно място, където освен добри има и лоши хора и затова идеята не сработва....демек обичта, която трябва д се изповядва е една УСЛОВНА ЛЮБОВ.

И религиозно вярващите да не ми обясняват за безпрекословна любов към ближния, защото те най-много грехове имат натрупани в тази графа...всичко що не отговаря на измисления им канон се е озовавал или на кладата или в съда или , в най-добрия случай, в снизхождението им...Пълно лицемерие - хем обич, хем по-нашенски дефинирана...без право на различност!

И като за финал - тези цитати от библията - мен лично - изобщо не ме интересуват.
Нека поясня, защото на пръв поглед изглежда, че някой МИ цитира нещо от някъде.
Всъщност цитатите са важни за самите цитиращи, което е очевидно, след като ги наместват така добре навсякъде. Изразеното няма откъде да дойде, освен от изразяващия...и по тази елементарна логика се вижда, че този който се позовава на цитати - вярва в тяхната правота - затова ги и вре в носа на другите - с цел да ги убеди, че е прав - да се огледа в техните реакции и да затвърди собственото си убеждение, че е прав!






И ти сега предполагам си приел за себе си образа на реформатор, който озарява с "мъдростта" си околните като за награда чака похвали и аплодисменти.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2831586 - 28.08.2011 20:18 [Re: boyan_nikolov]

Цитат:

Вие всичките сте тотално изтрещели




Начело с теб, така като те чета какви безсмислици пишеш. Даже и ти се не разбира какъв ти е проблемът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
individuum
неориентиран


Регистриран: 06.04.2010
Мнения: 14
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "-Milchar
    #2849008 - 04.11.2011 13:18 [Re: boyan_nikolov]

Цитат:


И ти сега предполагам си приел за себе си образа на реформатор, който озарява с "мъдростта" си околните като за награда чака похвали и аплодисменти.




Ако използваме виртуалното разстояние като мерна единица, то ти си на светлинни години от заложения смисъл на думите ми. Написах толкова много, а ти избра да видиш низките подбуди, накарали ме да очаквам нещо. Какво има да се коментира в този модел на поведение. Нима не е очевидно?!?!
Кой би видял(разбрал) корист, ако не користния..кой би видял(разбрал) болка, ако не болния...кой би видял(разбрал) глад, ако не гладния..Света е свикнал да прави определени неща, за да получава нещо в замяна. Обмена тече на всички нива - живот за пари, живот за ласки, живот за внимание, живот за благодарности....всеки продава живота си за нещо...не е чак такъв прецедент, че в основата на мисленето е заложено точно това. Нищо не се прави без очаквания. Съответно и разочарованието идва веднага след това.."аууу колко съм добър, а как ми се отплащат..Хората са такива, а живота инакъв...ауу...въй въй въй"
само, където това няма много общо с мен, без значение кой какво вижда.

Иначе сведено точно до твоето изречение:
Коректно си се изразил като си използвал думичката "предполагам".
Това, което остава некоректно е, че си я използвал формално. Пропуснал си момента със значимостта на личните предположения.
По друг начин казано: Това, че ти предполагаш нещо си, нищо не означава. За мен нищо не означава. За теб, очевидно означава правота.
Всъщност вътрешно си убеден в яснотата на действията и подбудите ми. А думата "предполагам" я слагаш заучено неосъзнато, защото ти не осъзнаваш, че това наистина е само едно предположение. А всяко едно предположение разказва определена теория, която няма оценка "вярно"/"грешно".

Като за последно само едно напомняне ще вмъкна: всяка една гледна точка изглежда завършена и единствена, но никога не е такава. Една "гледна точка" изразява къде се е позиционирал гледащия и какво вижда от неговото място, но това съвсем не е цялата картина. И колкото и невероятно да звучи - Истина няма. Има само лична истина - тази, която се вижда от моментната позиция на дефиниращия гледката. И сега сведено до частния случай - не слагай думи в устата и очаквания в главата ми, защото те нямат общо с мен, а само и единствено с теб. Даже и скрити зад думичката "предполагам", която има за цел да омекоти твърдението - То цялото си е твое и аз нямам общо с него.

Редактирано от individuum (04.11.2011 15:51)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
moetoime
новак


Регистриран: 24.03.2016
Мнения: 31
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #3351794 - 28.04.2016 14:20 [Re: Цецо]

Интересна философия на сатанизма. Много от точите се практикуват и в много религиозни течения с изключение на егото. В много от религиозните течения се смята, че когато победиш егото ще се освободиш от преражданията. Аз самата смятам, че егото допринася за много проблеми и страдания на човечеството и този, които го засилва след време страда много. Обяснете ми, защо тогава да го засилвам ?

--------------------
Понякога щастието се стоварва върху теб и нямаш време да отскочиш настрани...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ЦецоМодератор
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 9885
От: Карлово, BG
Re: Из "Сатанистът и неговият мироглед. "
    #3352415 - 03.05.2016 10:37 [Re: moetoime]

Цитат:

В много от религиозните течения се смята, че когато победиш егото ще се освободиш от преражданията.




Я дай някой конкретен пример, че така ми идват малко много.

Цитат:

Аз самата смятам, че егото допринася за много проблеми и страдания на човечеството и този, които го засилва след време страда много.




Всеки има правото на собствено мнение и ние (сатанистите) уважаваме това право. Когато спорим, то не е защото принципно не сме съгласни, а защото искаме да бъдем убедени в правотата на противното мнение. И ако бъдем убедени, признаваме, че не сме били прави.

Цитат:

Обяснете ми, защо тогава да го засилвам ?




Всъщност, знаеш ли какво е "его"? Его означава АЗ, Моята собствена личност. Та в тая връзка засилване на егото означава засилване на вярата в себе си, в собствените си възможности и собствената сила. Вярата, че можеш да се справиш с трудности и проблеми без задължителната помощ на някакъв хипотетичен бог. Оня, на небето.
"А господ от високо, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим." Знаеш ли кой е написал това? И по какъв повод?
А какво е това "бог"? Имаш ли представа?

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  tanariil, Цецо 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 10332

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.032 seconds in which 0.008 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.