ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Самоусъвършенстване

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
FindingTheWay
неуморима
***

Регистриран: 21.09.2006
Мнения: 2720
От: София
Re: Духовността като цел
    #1493586 - 30.10.2006 10:14 [Re: FindingTheWay]

ПЪТЕКА 5: Братство
1. В идеалния случай в състояние ли сте да разговаряте с всеки? Изберете която и да е среща с другите, която може да ви е заинтересувала. Можете ли да си представите да заемете мястото с някой или всички, които са присъствали? Взимате ли активно участие в местни или градски събития?
2. Има ли хора, които ви карат да се чувствате некомфортно? Защо? Какво е вашето чувство? /Досада? Страх? Гняв? Съперничество? Презрение? Съжаление? Нещо друго?/ Мислите ли, че бихте се държали различно от тези хора, ако бяхте поставени при същите изходни позиции и ситуация?
3. Справедливостта важна ли е за вас? За всеки, или само за няколко групи, които са ви близки? Ако се интересувате от справедливост по отношение на някои групи, какво общо имате с тях?
4. Чувствате ли притеснение или объркване по отношение на смъртта? Вярвате ли в някакъв вид живот след смъртта? Рай? Прераждане? Оцеляване на вашите идеи или вашето семейство? Имали ли сте някога опит с изпитване на любов към и единение с всички живи същества? Чувствали ли сте някога, че можете да заложите живота си за определени хора или каузи?

--------------------
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

„Една надежда и една надежда само - Твоята любов.“
Руми


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
FindingTheWay
неуморима
***

Регистриран: 21.09.2006
Мнения: 2720
От: София
Re: Духовността като цел
    #1494932 - 31.10.2006 09:52 [Re: FindingTheWay]

ПЪТЕКА 6: Служба
1. Приемали ли са ви някога за лидер на някаква група? Как ви караше да се чуствате този статут? Имали ли сте някога виждания или копнежи за начина, по който може да живее едан идеална група или общество? Направихте ли нещо, дори и малко, в посока осъществяване? Изоставихте ли вижданията си? Защо? Можете ли да доразвиете своето виждане? То нуждае ли се от подобрение?
2. „Наследихти” ли някои от своите виждания за обществото и/или за вашата роля в него? Приехте ли без промяна идеи и виждания от по-ранния си живот? Приехте ли да правите това, което родителите, приятелите, колегите или партньора изискваха от вас? Правили ли сте прибързани заключения, когато сте объркани или под стрес? Колко от това сте надраснали? Възможно ли е някаква модифицирана форма на наследени цели все още да ви интересува?
3. Можете ли винаги да намерите, въпреки трудностите, енергия да се справите с извънредните обстоятелства? Ако вашето дълбоко виждане е предизвикано, предавате ли се? Или ставате настъпателни, защото вие „знаете най-добре”? Дискутирате ли демократично проблема?
4. Имате ли желание да застанете и да защитите това, което най-много цените, дори да няма и най-малката вероятност да бъдете приети от останалите? Имали ли сте някога усещането за нещо свято, неприкосновено, източник на интелигентна енергия някъде отвъд теб самия? Опитвали ли сте се да го изразите по някакъв начин, в някаква степен? Можете ли да си представите някакви практически структури, които биха могли да го изразят?

--------------------
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

„Една надежда и една надежда само - Твоята любов.“
Руми


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
FindingTheWay
неуморима
***

Регистриран: 21.09.2006
Мнения: 2720
От: София
Re: Духовността като цел
    #1497140 - 01.11.2006 14:44 [Re: FindingTheWay]

А с тези въпроси можем да се докоснем до центъра на нашата душа.
Център
1. Чувствали ли сте някога присъствието на мощна духовна сила, която е над твоето ежедневно Аз? Ако да, включваше ли любов към или единство със света? Включваше ли чувство за източник на интелектуална и свещена енергия извън тебе? Беше ли това усещане извън времето, пространството и материята – неописуема празота, за която въпреки това знаехте? Някои от тези усещания останаха ли важни за вас?
2. Често ли сънувате кошмари? Чувствате ли понякога, че всичкия ви късмет, доброто и лошото, се причиняват от скрити сили? Смятате ли, че е трудно да чувствате близост с всички? Често ли мислите, че живота е безсмислен? Наистина ли не харесвате да сте сами? /Това са всички негативни форми на духовната енергия, които трябва да бъдат преодолени, ако искате да повишите духовната си интелигентност/
3. Ако след дълга дискусия вие все още не сте съгласни с останалите на принципна точка, какво ще направите? Представете си няколко различни ситуации и техния възможен изход.
4. Имате ли моменти, в които изпитвате не само удоволствие, а и дълбоко доволство? Какво правите обикновено в това време? Тези моменти вдъхват ли ви сили в други моменти? Ако трябваше да умрете довечера, щяхте ли да чувствате, че по някакъв начин вашия живот си е струвал? Как?

--------------------
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

„Една надежда и една надежда само - Твоята любов.“
Руми


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6995
От: Cryst@l Moon
Re: Духовността като цел
    #1497159 - 01.11.2006 14:52 [Re: FindingTheWay]

Хайде започвам да се тествам по първия тест.

а ти слагай следващия

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
FindingTheWay
неуморима
***

Регистриран: 21.09.2006
Мнения: 2720
От: София
Re: Духовността като цел
    #1497167 - 01.11.2006 14:54 [Re: Salve]

С тестовете и въпросите приключих!
Ще се опитам да систематизирам материала за реалния път на развитие като се базираме на предразположенията на хората /коя пътека им е най-близка/. Но това най-вероятно ще стане през уикенда.

--------------------
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

„Една надежда и една надежда само - Твоята любов.“
Руми


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6995
От: Cryst@l Moon
Re: Духовността като цел
    #1497172 - 01.11.2006 14:55 [Re: FindingTheWay]

Добреее
Когато-тогава!

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
FindingTheWay
неуморима
***

Регистриран: 21.09.2006
Мнения: 2720
От: София
Re: Духовността като цел
    #1499826 - 03.11.2006 11:41 [Re: FindingTheWay]

КОНВЕНЦИОНАЛЕН ТИП: Пътеката на дълга

Ние следваме тази пътека като служим на обществото. Това става като осъзнаем целта на нашия живот и я следваме с пълно съзнаване и обвързване с нея. Ние имаме винаги впредвид хуманността и следваме това, което обичаме, с оглед на ползите и за другите. Много от следващите тази пътека искат да се асоциират със специфични организации, за да изпълнят тази своя амбиция.
Какъвт и израз на целта да се избере, трябва да се имат предвид две често срещани грешки, правени от хората, следващи тази пътека.
Човек трябва да се пази да не стане нарцистичен. Това е една много хлъзгаща повърхност, която лесно може да те прати надолу, вместо да те издигне. В един момент човек може напълно да се откъсне от взаимоотношенията с околните и да се фокусира изцяло и само върху себе си. Поведение, което се асоциира с такова себеобсебване включва: излежаване до късно, засилена консумация на алкохол и цигари и прекаляване с храна и секс. Един нарцисист следва адекватно да анализира своите проблеми чрез терапия или духовни практики преди да поеме по пътя на дълга.
Човек трябва да внимава от прекалена идентификация с групата и нейната некритична подкрепа. Следва да се има предвид, че има на земята място за групи, чиито ценности се различават от нашите.

СОЦИАЛЕН ТИП: Пътеката на грижовността

Тази пътека е тази на любовта, грижата и протекцията. Тя кореспондира на Божията Майка. Хората, тръгнали по нея, са родители, учители, медицински сестри и терапевти, които подхождат към останалите с приемане и състрадание и им осигуряват място за развитие и себеоткриване.
За да се следва тази пътека, правилният подход е критичен. Ето изказването на поел по този път човек: „Как мога да служа на другите, когато аз самият/самата се нуждая толкова много от другите? Например, аз живея в град, където голяма част от нещата, които аз консумирам – като храна и лекарства – не се произвеждат. Аз имам нужда от усилията на толкова много хора, за да направя живота възможен. Осъзнавам, че аз предоставям своя талант на хората в отговор на нещата, които получавам от тях. Когато гледам по този начин на нещата, откривам, че този подход ми помага да посрещна разочарованията, които може да изпитам.”
Трябва да бъдем много внимателни относно начина, по който помагаме на другите. Един изкривен начин е да се поддадем на сенчестите страни на любовта и родителството, които са омразата и отмъщението. Любовта може да бъде спокойна и нежна, но когато ние не се обичаме истински, нашата любов към другите става горчива и деструктивна.
Друг срещан провал е да задушим човека отсреща от любов. Трябва да дадем пространство на човека за неговото израстване. За да следваме тази пътека ефективно, ние трябва да бъдем отзивчиви към и да слушаме човека остреща. Трябва да имаме желанието да отворим себе си към другите. Един безопасен подход, подход, в който не се допуска никакъв риск, е обречен на провал.
Когато срещаме велики учители, един стряскащ факт относно тях е тяхната способност наистина да бъдат там, заради другия човек, да застанат на неговото място. Такова внимание и съпричастие са рядкост. За да следваме тази пътека, трябва да моделираме в себе си учител или наставник, който вече е изяснил своя живот преди да се разтвори за останалите.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ТИП: Пътеката на знанието/разбирането

Тази пътека на знанието покрива широк спектър на опитност. Тя може да бъде толкова проста, колкото решаване на ежедневните проблеми. Или толкова обширна, колкото следване на духовен път. Повечето хора по тази пътека са учени или онези, които имат задълбочена интензивна любов към учението.
Това как следваме тази пътека може да донесе големи ползи на човечеството. Един може да се ангажира с изследване, което решава проблеми с епидемии сред населението. Например учен може да извлече евтино гориво, което е екологично чисто.
Докато потенциала на тази пътека е безграничен, ние трябва да изясним нашето желание да я следваме.
Трябва да разберем, че всичко е взаимносвързано и ние не можем да приложим нашето знание в една област или опит без да предизвикаме ответни ефекти на други области.
Едно от най-важните предизвикателства на тази пътека е дали си готов да бъдеш достатъчно честен спрямо себе си и да задаваш въпроси. Когато изучаваш обстоятелствата твоята ценностна система ще бъде подложена на атака. Трябва да можеш да продължиш въпреки това. Не можеш да си позволиш да работиш от твоята сигурна зона.
Друг духовно неинтелигентен начин да тръгнеш по тази пътека, който трябва да бъде отбягван, е да използваме нашия талант за морално осъдителен начин. Като напр. историците, отричащи Холокоста или онези, които се посвещават на разпространяването на расистка пропаганда.

АРТИСТИЧЕН ТИП: Пътеката на личната трансформация

Писателите, артистите, музикантите и другите като тях представляват от 10 до 15 процента от населението. Но повечето от нас в една или друга степен развиват тази пътека. Задачата, която се поставя пред тези хора е личностна и междуличностна интеграция. Трябва да изучим дълбините на собствената ни същност и да споим разпилените части в хармонично цяло.
Тази пътека най-близо се асоциира с активността на точката на Бога в мозъка /в областта на слепоочието/. Хората тук са най-отворени за емоционално и ексцентрично поведение. Затова хората на изкуството най-често са считани за лечителите на обществото /или шамани/. Те пътуват до неизвестното и се завръщат с фрагмент, който може да изцели всички нас. Това е процесът, който е създал едни от най-великите творби на изкуството.
Културите в исторически аспект са третирали хората на изкуството като такива, които са благословени със специално виждане. В действителност, тяхната способност да създават обществено съзнание е впечатляваща.
Ангажирането с велики истории от различни традиции има терапевтичен ефект. Извличането на поуката е важен процес при тази пътека на развитие.
Все пак трябва да внимаваме за определени капани. Единият е да станем естети – хора, интересуващи се само от формите, които създават изкуството само за чувствено удовлетворение. Тяхната цел е придобиване и изваждане на показ. Друг често срещан провал е да бъдем принудителни постоянни бунтари. Такива хора ще отказват да въведат ред и въображение в тяхното изкуство, ще се борят срещу сериозните връзки и дори ще изпускат крайни срокове.
Описаното по-горе е отдалечаване от конфликта. Но когато един артистичен човек прегърне собствения конфликт, той може да претендира за духовна интелигентност и да направи произведение с вечна стойност.

Само да вмъкна: тук в най-голяма степен се проявява страстта и нейната ключова роля за духовното израстване на индивида. Страстта е преживяването на всичко и всички, изстрадването на прозрението и изнасянето на проникновението в произведение на изкуството. Е, с това не приключва страданието на твореца, защото много често производенията им са извън своето време. И те обикновено остават неразбрани, неоценени.

РЕАЛИСТИЧЕН ТИП: Пътеката на братството

Х. е грижовна майка на средна възраст и вярна съпруга. Нейният съпруг е богат, влиятелен бизнесмен. Тя обича да се социализира, а също се занимава и с благотворителност. Въпреки че всичко изглежда ясно, ведро и под контрол, истината за нея не е толкова очевидна. Нейния син – тийнейджър е загубил и двата си крака при катастрофа. Докато нейния затворен съпруг и другите деца плачат почти ежедневно, Х. е тиха, чувствителна и спокойна. Тя е заета да се грижи за сина си като изгражда нов живот за него. Нейната способност да приема нещастието е източник за сила в нейното семейство.
Х. дава пример за качествата, които притежава реалистичния тип. Практични, без нелепости, чувстващи неудобство по отношение на откритото показване на чувствата, тези хора персонифицират достойнствата на героя. Тяхната мисия в живота е да следват пътя на братството и справедливостта. Тя се изразява във виждането на връзка между тях и всички други същества. Един будист описва следното: „В царството на Индра /кралят на боговете в индуистски пантеон/ има мрежа от перли, така организирани, че гледайки в една, можеш да видиш всички останали, отразени в нея. По същия начин, всеки предмет в света не е сам за себе си, а включва всеки друг обект и всъщност е всеки друг обект.”
Онези, които приемат това правило, формират организации, които целят справедливост по света. Те решават как правата и стоките се разпределят в полза на всички. Това включва и уважение към гледната точка на другите. Когато такива хора работят заедно в организации с нестопанска цел или духовни организации, те израстват посредством по-задълбочено разбиране, че всички хора са играчи в една по-голяма постановка.

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ТИП: Пътеката на служенето/водачеството

Всички човешки групировки, семейства, родове и общества имат нужда от водачи, за да дават насоката, виждането, мотивацията и целта. Ефективните лидери трябва да бъдат уверени, отзивчиви и да се чувстват добре в силовата си роля. Наистина великите водачи са служещи водачи – онези, които служат на човечеството като създават нови пътища за хората, по които те да се свързват един с друг. Те поставят благото на обществото над собственото добруване и повеждат обществото в нови посоки. Буда и Иисус са били такива лидери.
Трябва да се отбележи, че служещите лидери трябва да имат голяма вътрешна чистота. Един духовно неинтелигентен подход към преминаването по тази пътека е да се използва личната сила да се експлоатират другите. Друга грешка е да се фокусира изцяло на нечии дребнави нужди и се игнорират интересите на хората, на които служим.
„Предизвикателството е да имаш виждане. След това задачата е да се изгради доверие и да се даде възможност на хората да дадат най-доброто, което могат.” Основното е да вършиш това етично. В едно корумпирано общество върху нас ще бъде оказван натиск от много страни и ние трябва да знаем как да се справим с него. За да запази баланса си, лидерът най-добре ще направи, ако помисли за попечителство. Ганди е декларирал, че ако един човек има повече от неговия пропорционален дял от благосъстоянието, той трябва да стане попечител на превишението в полза на Висшето.
Това е благородното виждане за лидерството, на което трябва да се отдадем. В свят с нарастващо разделение ние се нуждаем от лидери, които носят надежда и цел в живота на другите, някой, който вижда всеки човек като дете на Висшето. Както казва Исус: „Не моята воля, господи, а твоята”.



Представянето на гореописаните пътеки е насочено да помогне на онези, които желаят да развият своята духовна интелигентност и да осъзнаят по-добре себе си. За това осъзнаване трябва да се прибави и неоценима част тежка работа. Но да мислим за себе си като духовни същества е полезно начало. Когато веднъж започнем да го правим, ние можем да разширим нашата идея за интелигентността, за да включим и това по-широко виждане за самите нас.
Когато се обвържем с избраните пътеки в този смисъл, ние започваме да насищаме нашия живот с повече смисъл, стойност и пълнота.

--------------------
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

„Една надежда и една надежда само - Твоята любов.“
Руми


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
FindingTheWay
неуморима
***

Регистриран: 21.09.2006
Мнения: 2720
От: София
Re: Духовността като цел
    #1523542 - 21.11.2006 12:01 [Re: FindingTheWay]

Духовна интелигентност

Определения

A. Духовната интелигентност е основната интелигентност, към която се обръщаме и чрез която решаваме проблеми във връзка със смисъла и стойността; интелигентността, която поставя нашите действия и нашия живот в по-широк, по-богат даващ смисъл контекст; интелигентността, с която можем да оценим доколко едно действие или един начин на живот е по-смислен от друг. /Зохар и Маршал/.
B. Духовната интелигентност не е задължително да бъде религиозна, дори не е задължително да е зависма от някаква религия за нейна основа. Тя може да бъде определена или приета чрез някакъв определящ критерий като например: истинност, състрадание, уважение към всички нива на съзнанието, конструктивно съпричастие, чувство за това, че си играч в едно по-голяма цялост, щедрост на духа и действието, търсене на единение или хармония с природата на вселената, както и комфортност с това да бъдеш сам без да бъдеш самотен. /Клайв Симпкинс/
C. Онези, които са духовно интелигентни: имат способността трансценденталност; имат повишено съзнание; имат способността да придадат на ежедневните си действия чувството на святост; използват духовни източници за решаване на практически проблеми; имат добродетелно поведение / включващо прошката, благодарността, смиреността, състраданието и мъдростта /. /Робърт А. Емънс/
D. Характеристиките на духовната интелигентност са: съзнаването на другие; учудване, благоговеене, чувство за божественост /астрономия, микробиология, космология/; мъдрост /пословици, притчи/; перспективност, сбособност да слушаме; комфорт с хаоса, дихотомията /противопоставянето/, парадокса; обвързване, отдаване, вяра; спазване на обещанията или изпълняване на надеждите /Християнски факултет, Илини/
E. Духовната интелигентност е основния път за знаене. Ние я използваме да визуализираме неосъзнатите възможности и да се издигнем над методическата плоскост на живота. Използваме я, за да разберем болката, за да отговорим на основните философски въпроси относно живота и за да намерим значението както в преходното, така и в екзистенциалното. /Синтия Р. Дейвис/

Характеристики

• Способност да бъдеш гъвкав, активно и непринудено адаптивен
• Високо самосъзнание
• Способност да посрещаш и използваш страданието
• Способност да посрещаш и да превъзмогваш болката
• Качеството да бъдеш вдъхновен от виждането и ценностите
• Нежелание да причиняваш ненужна вреда
• Тенденция да виждаш връзки между различните неща
• Забележителна тенденция да питаш „Защо?” и „Какво ако?” и да търсиш фундаментални отговори
• Да бъдеш „оперативно независим” – да притежаваш способността да работиш срещу установената практика.

Изследвания

A. „Мястото на Бога” в човешкия мозък е вграден духовен център и се намира между невралгичните връзки в темпоралната област /Персинджър, Рамачандран, 1997/. При сканирания, направени с позитронна емисионна топография, тези невралгични области се активират, когато обектите на изследване са подложени на дискусии по духовни или религиозни теми. Мястото на Бога не доказва съществуването на Бог, но показва, че мозъка е чувствителен към по-широкия смисъл и ценност.
B. Сингър /1990/ показа, че има невралгичен процес в мозъка, който се отнася към унифицирането и даването на смисъл на нашия опит – невралгичен процес, който образно казано „зациментира” нашия опит. Работата на Сингър по унифицирането на невралгичните осцилации предлага първия намек за трети начин на мислене, обединяващо мислене, което може да се справи с въпросите за съществуването и смисъла. Преди Сингър са били познати само две форми от мозъчни нервни образувания: относно коефициента на интелигентност и логичното мислене – серийните връзки в мозъка позволяват да се следва и открива правилото, да се мисли логично и рационално, стъпка по стъпка; относно емоционалния коефициент, нашата движена от емоциите, изграждаща характера интелигентност – мрежи от стотици хиляди неврони са свързани на случаен принцип и изграждат една стабилна, солидна мрежа.
C. Теранс Дийкън /1997/ изледва еволюцията на символичното въображение и неговата роля за функционирането на мозъка, която подсилна коефициента на духовна интелигентност.

Ref: Spiritual Intelligence: the Ultimate Intelligence (Zohar & Marshall, 2000)

--------------------
„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето“
Питагор

„Една надежда и една надежда само - Твоята любов.“
Руми


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3826
От: Под небето
Re: Духовността като цел
    #1526275 - 22.11.2006 23:56 [Re: FindingTheWay]

Файнди, може ли да ми кажеш, от къде мога да намеря тези книги? Заинтригуваха ме. Пуснах търсачката и в нета за духовната интелигентност излезнаха много сайтове. Но има ли я преведдена на български? Ще ме ползват за дисертацията и двете книги.


Цитат:

Мястото на Бога” в човешкия мозък е вграден духовен център и се намира между невралгичните връзки в темпоралната област /Персинджър, Рамачандран, 1997/.




Цитат:

Spiritual Intelligence: the Ultimate Intelligence (Zohar & Marshall, 2000)




А също и имената, които цитираш: Робърт А. Емънс; Християнски факултет, Илини; Синтия Р. Дейвис

Аз пишща дисертация на тема: "Православната религиозност и нравственото възпитание на личността". И в главата за религиозността разглеждам въпроса с "качеството на религиозността". Американските психолози го наричат "Развитие на религиозността", аз го наричам "качество на религиозността". Тук виждам, че са въвели друго понятие "духовна интелигентност". Виждам, че психолозите и педагозите като че ли заобикалят понятието "духовна", защото е по-общо и в него влизат и други неща - като народност (пр. народностен дух). Може да се каже дори: "духът на атеизма" и в този смисъл да се използва по-общо понятието като противоположното на материалното. ПРеди имаше "съвети за духовна култура", като в това се включваше всичко, което е нематериална култура - т. е. света на идеите, науката и изкуствата.
И ми стана интересно точно какво са вложили тези учени.

Ще ти бъда благодарен, ако ме насочиш откъде мога да прочета тези неща.

До скоро

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Passager
(пътуващ по света)
**

Регистриран: 26.04.2004
Мнения: 3503
От: София
Re: Духовността като цел
    #1526321 - 23.11.2006 00:46 [Re: Diomet]

Цитат:


Аз пиша дисертация на тема: "Православната религиозност и нравственото възпитание на личността".




Ахааа, е сега те разбирам по-добре, мили приятелю Диомет! Сега по-добре разбирам, защо ми заключи темата... за да не ти влоша отношенията с бъдещите ти цензури от Православието!
Добре, щом е за твоят прогрес и за прогреса на духовността в България, ще се пожертвам с радост!

--------------------
Съзерцанието на красотата е най-висшата форма на щастие!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Diomet, Ellia 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 28434

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.013 seconds in which 0.005 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.