ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Самоусъвършенстване

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re:В сърцето на Индия 3
    #3147622 - 24.03.2014 14:24 [Re: Bandit Queen]

Привет Бори, добре дошла в клуба ни и наистина се радвам много, когато и нови потребители се включват в дискусиите - така разказите ми се обогатяват и ми помагате да обхвана все повече нюанси, които може би пропускам понякога.Така че, никак не се отклоняваш от темата.Темата е за индийската жена, но както си споменала вече, не само традициите определят отношението към нея (където и да било по света), но има и куп други фактори, които оказват влияние и на мен ми се ще да тръгнем от конкретното и да стигнем до глобалното..да направим сравнение и да видим къде сме ние, да видим предимствата и недостатъците, да се опитаме да погледнем живота през очите на индийката и да осъзнаем разни неща, които досега сме приемали за даденост и привилегия... и така.но това ще стане в хода на темата след малко.

Наи-напред да се извиня я за отсъствието- този път беше заради фестивала Холи и трябваше да се посветя на подготовка и приготовления. И тази година падна голяма веселба и цапаница :-) както обикновено улиците бяха препълнени от тълпи, които здраво се клепотеха с цветни пудри, кои където свари и изобщо не им пукаше, че после 2дни ще ходят като клоуни :-)и навсякъде гърмеше музика от ранни зори.Децата естествено не пропуснаха да проявят пакостливия си нрав и направо стреляха с водни пистолети "течни" цветни бои, а някои направо мятаха пълни кофи от балконите върху долу играещите холи тълпи, а после не питайте за врявата и гюрултията.Но това е неминуема част от фестивала ;-)
Честно казано аз никога не съм била фенка на Холи, заради то4но това бясно клепотене и навалицата, но тази година дори на мен ми хареса. Не толкова социалната част, колкото навечерието на фестивала, когато публично се разпалва огън и се изгаря макет на демона Холика, символизиращ победата на Доброто над Злото. Този път различното беше, че изгарянето беше съчетано с пъстротата на специално организирания за целта увеселителен лунапарк.От онези, съвсем автентичните- с виенски колела, захарен памук, стрелбища и факири...с множество сергии и павилиони за вкусотии тип " стрийт фууд!..и всичко това под яркия блясък на фойерверките.За мен това беше определено един прекрасен "скок" в детството и последващата "плесканица" с цветове на следващя ден дойде като приятно продължение на усещането за безгрижие и свобода...По принцип наи-хубавото на тоя ден е, че хората поне за кратко забравят за принадлежност, касти, ранг и титли.Поне за кратко младежи и девойки могат да се отпуснат и да играят заедно и дори да се докосват, без да бъдат мъмрени и порицавани от родители и общество...друг е въпроса, че някои младежи наистина прекаляват и си изяждат съответната "порция" плесници...И тъй- "масти хи масти" ( кеф и забава), както казват тук...Какво повече да иска човек за едно грандиозно посрещане на пролетния сезон, който за жалост ще трае по-малко и от месец....

Бори, сега на въпросите ти:

1) Доколкото разбирам, питаш за брак по индииски, но между двама християни чужденци? И предполагам визираш "фере" - огнената церемония и "хаван". Дано съм разбрала правилно. Виждала съм много западноевропейци, който специално идват тук, за да сключат брак по местните индийски традиции наи-често в романтични дестинации като Удаипур, Варанаси,Ришикеш,Агра, Керала, Гоа.Предполагам, че както и при брак между хиндуси, няма да се изисква друго, освен личен документ - тоест в случая международните паспорти на двамата. Не съм убедена обаче дали всеки хинду храм извършва традиционен хинду брак за чужденци.Тук трябва да поразпитам.В Ришикеш знам че има специални такива храмове за бракуване на християни чужденци, защото често пътувам дотам и имам наблюдения отблизо.
И дори тревъл агенциите организират такива церемонии за желаещите им клиенти. Принципно 1седмица преди това трябва да се срещнете с "пандит"-а тоест този, който оглавява храма, и да заявите дата.Останалото тои ще ви обясни. Ще трябва вероиатно да си набавите предварително някои специфични неща за ритуала. Сертификат се получава до седмица след това, но трябва да се сложи апостил във Външно мин. на Индия, за да е валиден в БГ. Наи-общо да кажа, тук при сключване на брак не се изискват никакви формалности като тези в БГ - медицински и всичко останало.Достатъчен е валиден личен документ и евентуално някъде могат да вземат пръстови отпечатъци. Поне при мен беше така.Сертификатът може да се издаде на хинди, а може и на английски - по желание е.

2) Питаш ме за грешките в говора
В началото, когато нямах идея от хинди и като се сетя сега какви съм ги бръщолевила, ме напушва голям смях, но никой,абсолютно никои не ми се е подигравал,нито ми е правил забележка. По-скоро са ми обяснявали правилната дума/израз и ситуациите, в които се използва.Вярно, забавно им е било, подсмивали са се, някои роднини и досега помнят как съм казвала " мери пати гаъи" (в женски род) за " съпругът ми излезна" вместо "мере пати гаъе" ( за мъжки род) но в никакъв случаи не е било с присмех.
Напротив, индийците най-напред ще се зарадват, че полагаш усиля да говориш езика им и ще го оценят. Понякога може да се пошегуват, но то е "здравословно", а не саркастично. И са доста търпеливи при това..дори да правиш една и съща грешка, ще ти обясняват търпеливо. Има обаче разни групички от улични "герои", които намират за атрактивно да се закачат и да дразнят чужденките, ако ги чуят да казват нещо погрешно на хинди.А дори да е правилно, често я имитират с преправен глас и е ужасно неприятно. Понеже по пазарите цените обикновено не са фиксирани, пада голям пазарлък и една чужденка, която не е много наясно с начина на пазарлъка на хинди, наистина е забавна гледка.Та въпросните улични герои си намират безплатни забавления така...

Засега толкова от мен, приятели.Ще продължа темата за индийската жена ц детайли по-късно. Питайте за всичко, което ви вълнува
:-)

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Редактирано от Ellia (25.03.2014 15:34)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bori
неориентиран
*

Регистриран: 18.03.2014
Мнения: 17
От: nqkade tam v raq
Re:В сърцето на Индия 3
    #3148636 - 27.03.2014 13:50 [Re: Bandit Queen]

Цитат:

1) Доколкото разбирам, питаш за брак по индииски, но между двама християни чужденци? И предполагам визираш "фере" - огнената церемония и "хаван". Дано съм разбрала правилно.



Благодаря на Бога, че си ме разбрала,всъщност визирах себе си.Единственото нещо,което желая е да се свържа пред бога,защото ортодоската и католическата черква се надпреварват, коя е по-важна,но никой не обяснява духовното значение на брака.
Искам само да вметна,че съм родена с малка бенка на челото между двете вежди и когато срещам индийци ме питат дали съм индийка ,особенно през лятото,когато цветът на кожата ми сатава тъмен.
По пазарите доста често срещам индиици,хора от Бангладеш и Шири Ланка,като ги видя и винаги им казвам Намасте или Салам и след това Шукрия...милите са на седмото небе,между двете слагам гуд прайс мистър или мадам.
Друго любопитно нещо,което разбрах,че използването на каната това изящно изкуство, по тялото на жената,което съм имала честа да пробвам върху кожата си,но изрисувано от мароканка, помагало за безболезнен цикъл.При променяне на цвета на каната мъжът разбирал,кога любимата му е неразположена,и кога е в овулация,освен следейки луната.В момента събирам наблюдения от различните индииски ресторанти и следващият път ще сложа снимков материал.Ще имам честа да се запозная с една индийка учителка по хинду танци,след което ще споделя впечатленията си.

Редактирано от Nadin (28.03.2014 17:47)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 3
    #3149139 - 28.03.2014 22:01 [Re: Bori]

Очаквам с интерес впечатленията ти, а и сигурна съм- не само аз. Разказвай, питай и изобщо споделяй всичко, което те вълнува.
Това с бенката между веждите вероятно не е случайно. Някъде бях чела, че Индия сама зове при себе си онези, които са дорасли да я разберат, усетят и обикнат. Вероятно и ти си една от тях, а бракуването в хинду храм да е твоя вътрешна необходимост, пробудена от близостта ти с тази култура. Както и да е, желая ти сбъдване!

Всъщност постът ти ме наведе на разни размисли и реших да тръгна точно от него към темата за индийската жена.
Никак не ми се ще да изнасям сухи факти за средностатистическата индийка с анализ на патрярхалния обществен модел тип видите ли колко е нещастна. Ти си засегнала ключови моменти, за което ти благодаря. Така ще ми е по-лесно да обясня нещата в същността им.
Да, бракът, бракът в храма, бракът пред Боговете, цялото онова брачно съюзяване и клетва в Индия не е просто институция смисъл на живота - и това важи с особена сила за индийската жена. Нейната същност, призвание, мисия се отъждествяват с брака и. Цялата и малка или голяма вселена се върти около него. Почти всичките и надежди, желания, стремежи започват и завършват с женитбата и. Тя израства с мисълта за това, че един ден трябва да бъде достойна пазителка на домашното огнище, стожер и опора на съпруга и семейстюото му, всеотдайна и дори себеотричаща се спътница в живота на някои Радв, Рахул, Прем или Дею ( който може изобщо да не е по вкуса и дори и да го ненавижда), но като една добра и разумна дъщеря по-скоро ще притъпи емоциите си, отколкото да нарани родителите си. А най- парадоксалното е, че няма и да се оплаква. Просто търпеливо ще приеме, че всичко това е вече предначертана карта, на която остава само да се следват инструкциите. И о, каква хармония. Честно казано тази примиреност, граничеща с биволско търпение и стоическо себеотрицание, е нещото, което най-много ме гневи и възмущава. В началото се питах постоянно защо аджеба, мълчи, защо не изкаже позицията си, защо търпи да и се налага какво да прави, как да се държи, какво да харесва? Сега, когато вече познавам реалността, знам отговора (и още повече негодувам) - защото истината е, че просто няма смисъл от наддаване на глас, защото никой няма да я чуе, камо ли да я изслуша и разбере. Защото, колкото и да ми е мъчно да го изрека, индийките или поне 80% от тях, дори в 21 век са жертва, в собственото си общестюо, което все още е пропито с множество предразсъдъци, сляпо следвани закостенели традиции, силно патриархални порядки и правила, репресиращи женския род не от раждането, а още от зачевнето му (и за тоя момент ще разкава по-нататък)
С две прости думи - бракът в Индия, колкото и красив и дълбок да е по своя смисъл, преди всичко е едно своеобразно оръжие за поставяне на жените в позиция на зависимост. Така съпругата получава своето призвание на снаха, домакиня, съпруга и майка, своята вселена-крепост, своите задължения и отговорности и моментално бива подчинена на нойния си дом и семейство. Външният свят изгубва значение, освен ако не се касае за фестивали и семейни поводи, които изискват показ и парадиране, с видиш ли, прекрасната булка/снаха. И най-лошото е точно тази умишлено налагана репресия, която осакатява нацията, не само в демографски аспект и този до голяма степен лъжлив ореол на брака, който от приказка за принцеса се превръща в приказка за слугиня, на свекърва си, на мъжа си, на цялата му рода и съвсем не преувеличавам.
Ако някой е гледал индийски серали, знае че над половината от тях печелят, защото пласират много умело вечния конфликт между снаха-свекърва- останалите жени в съпружеския род, като се надпреварват кой да покаже колкото се може повече мизери сервирани на снахата. А тя пак търпи, понеже и е втълпено, че е безгласна буква и живее от благоволението на мъжа си, който се бъхтел и трепел от работа ( ах, не думай), за да я издържа и да задоволява капризите и цял живот. Добрата и възпитана идийнка по традиция трябва да е тиха, кротка и безропотна. Учат я да не спори и да приема безрезервно онова, което се изисква от нея. Учат я, че жената няма своя собствена същност, докато не се омъжи, а дори след това нейната същност се олицетворява със съпруга и чак тогава тя става някой в това общество.
Много е трудно, адски трудно е за мен да приема подобно отношение в 21 век спрямо онази, койато дава живот и бъдеще на цяла една нация. Но не само традициите са виноюни в случая. Виновна е и мъжката психика, нагласата на хората, отношението на собствените родители спрямо дъщеря си.
Виждала съм как майка вразумява дъщеря си с думите: "Ти какво се напъваш да мислиш, бре, каквото мъж ти каже, това е!" Или друга битова сцена- снахата и синът, прясно женени ще ходят на кино, за да се опознаят по-добре. В последния момент пристига някоя си леля от Сайанпур от 9 то коляно, дошла да види или по-скоро да инспектира младата булка и се тръшва на креслото в очакване да и бъде сервиран чай, а впоследстюие и храна. И какво се случва: вечерната програма моментално се разпада по заповед на щуката ( да се разбира свекървата) Снахата се забулва подобаващо и се изстрелва в кухята да проготви топла вечеря и перфектно кръгли роти за гостенката. Като фон на пейзажа съпругът подвиква на жена си все нещо, колкото да покаже, че не е лукова глава или мамино синче. И на кой изобщо му пука как това момиче се чувства, след като са отнели едничкото му удоволстюие за месеци напред.
Картината е точно такава. Индийската жена твърде често бива третирана като прислуга или предмет. Естествено далеч съм от мисълта да генерализирам, но общо взето действителността за индийката е такава.

Връщам се пак на постинга на Бори - за къната, за да обобщя писаното дотук.
Всъщност животът на индийката е като мехнди ( декорацията с къна върху тялото) Той е точно толкова традиционен, точно толкова заплетен, преплетен в символи, мечти и реалност, точно така менящ цветовете си, точно толкоюа красиво изписан или грубо щрихован, в зависимост от пръстите на Съдбата. Да, в действителност животът и по-скоро е гравиран от ръцете на съдбата, отколкото от собствения и избор и само боговете им знаят дали ще устои на стихиите, без да загуби блясъка си.

СЛЕДВА....

Редактирано от Nadin (29.03.2014 13:39)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 3
    #3149529 - 30.03.2014 11:47 [Re: Bandit Queen]

Продължавам от там, откъдето завърших предишния си постинг, а именно-В В избора или по-скоро липсата на такъв. Традиционната индийка- тук визирам онази от типичните малки градове, села и не особено развитите райони, обикновено рядко е в позиция да прави личен избор. Рядко и бива позволено да участва при вземането на семейни решения, или да изразява собствено мнение, особено пред възрастните. Ако я питаш какво мисли по определен въпрос, ще ти отвърне послушно, при това дълбоко убедена в правотата си: " каквото мъжът ми е решил". Инак доста я бива да нарежда и мъмри подир него ( особено онези с дългогодишен брак), но не и директно пред него..::.
Изборът на съпруга е неин избор и той никога не се оспорва. А ограничаването на избора се явява всъщност още едно от оръжията тя да бъде максимално подтисната, за да не създава проблеми и да не се качва на главата на мъжа си. Това е и една от причините повечето индийки да не работят. Не само, защото не им се предоставя необходимото образование, а защото професионалната им реализация би означавала независимост, което на типичния патриархално възпитан индиец никак не се нрави. Той прекрасно разбира, че евентуална работа и лични финансови приходи биха дали неограничени възможности и свобода на жена му и тя лесно може да кривне от предначертания път, че дори и да забегне и точно затова той не пропуска ежедневно да и напомня с думи или действия къде и е мястото.
От друга страна индийката, изцяло финансово зависима от съпруга си, реално няма друг избор, освен тихо и кротко да приема живота си такъв, какъвто е и да изпълнява призванието си, което традицията е повелила. Не казвам, че всички индийки имат съпрузи и свекърви- тирани, категорично не. Но дори да е така, има определен модел за поведение в индийското общество, който тази култура и норми са наложили и който членовете на семейството трябва да следват. Колкото и добронамерен, грижовен, изслушващ, разбиращ и внимателен да е съпругът към жена си той не бива да го показва пред обществото, за да не се сдобие автоматично със славата на "мъж под чехъл".
Индийката трябва да е слаба, за да може да изпъква силата на мъжа като глава на семейство и да се затвърждава позицията му в обществото. Наскоро обаче, четох един факт, който ми се стори доста интересен.Някои исторически писания твърдят, че положението на жените в Индия през ранния ведически период било напълно равнопоставено с това на мъжете и подобна практика на репресиране на женския пол била непозната. Счита се, че такава тенденция се появила доста по-късно, по време на ислямското нашествие и периода на Моголската империя и за жалост оставя белезите си и до днес.
Тъжното в случая е, че Индия се води най-голямата държава с демократично управление в света, а сама не успява да се оттърси от тези белези дори след толкова векове, камо ли да защити свободата и правата на жените, както е подобаващо за една демократична страна. Обнадеждаващ момент обаче има. Дали заради западното влияние, или заради лимита на търпение, но модерна Индия и специално модерната индийка в големите градове напоследък започна да се отърсва от страха си, да се солидаризира си и да придобива кураж за действие срещу подобна несправедливост спрямо личността и.Естествено цената на подобно поведение е много скъпа и тя, модерната индийка, съвсем не се приема за героиня все още..Ако се включи в протести, ще се намерят стотици да я сочат с пръст и да казват: "виж как срами името на баща си; това една жена не трябва дори да си помисли да прави.Няма ли кой да и свие перките и да я омъжи тихомълком!" Е, ето с тия гениални мозъци, как Индия би прогресирала, питам аз. Но съм убедена, че е въпрос на време да се разпука закостенелия мироглед. Първата крачка е направена.Сега всяка една млада жена в големите градове има право да следва, да се образова, да практикува професията си. И много от тези млади жени оползотворяват максимално тази възможност. Друг е въпросът обаче колко е безопасно това.В Индия принципно се шири практиката младите момичета да не бъдат образовани по 2 причини:

1) ако тя е добре образована, тя вече не е опитно зайче в ръцете на свекървата и естествено е да гледа навън, към света, към възможност за самоизява и развитие. Това автоматично значи, че нейните приоритети и концентрация няма да падат върху дома и семейството, гостите, фестивалите, кухнята тн и ако е така- тогава кой ще върши всичко това, за да може свеки да релаксира и да се хвали с перфектна снаха ( или поне докато свекърът не скастри и нея )

2) една добре образована и начетена жена знае отлично как да аргументира и защити позицията си. Знае начините за противодействие и естествено няма да търпи унижения до безкрай, а ще предприеме мерки.

Ето затова в Индия не обичат изучени снахи и стоят на принципа: " Ларки ко дабао, таби тох апна джага манджаеги" ( Момичето го подтискай, само така ще научи и приеме мястото си).

Изобщо манталитетът на индийците в това отношение е много изкривен и понякога ми се струва, че е безнадеждно да се бориш с промити мозъци. И още по-трагично: майки да вървят срещу дъщерите си и да тъпчат самочувствието им само защото не са се родили в мъжки род. Ех, как ме хваща яд да слушам такива жени как се вайкат: " аа, какво да я правя сега.Бог ме наказа с дъщеря. Проклет късмет мой. " или пък други, които вразумяват дъщеря си да се омъжи на 13, за да им падне от плещите товара по изхранването и издържането и.
Спирам дотук, за да не изпуша от гняв съвсем. Това е все още реалност за Индия- сурова, горчива и много трудно преглъщаща се от цивилизования човек.
Следващият пост ще бъде още по-тъмен. Ще разкажа за традицията на детските бракове, зестрата, продажбата на момичета и насилието над индийската жена.. А след това ще мина към по-светлите краски и ще ви опиша ежедневието, манталитета и някои други особености на индийката.

Дотогава - усмихвайте се и ценете свободата си!

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Редактирано от Ellia (30.03.2014 15:19)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Анонимен
Нерегистриран




Post deleted by Nadin
    #3149550 - 30.03.2014 16:53 [Re: Bandit Queen]



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re:В сърцето на Индия 3
    #3149711 - 31.03.2014 15:13 [Re: ]

Поздрав и на теб, Мерлотке!
Споделям мислите ти напълно. Иска ми се с тези разкази да напомня за ценността на женската независимост и правото на свободен избор. Мисля си, че ние (европейките) сме станали малко разглезени напоследък и понякога като че ли злоупотребяваме с привилегията на еманципирани жени,( приели сме я някак като даденост, която никой не може да ни отнеме). А в крайна сметка мъжкото самочувствие до голяма степен се базира на това да бъде силен, могъщ и закрилник на нежния пол...не можем да го виним- това са закони на природата. НО проблемът е там, че в Индия тези закони на природата и социума се поставят над разума и логиката и често биват използвани като оправдание за всички ония негативизми, които се случват на жените и.
Да си призная и аз честно ( като сме тръгнали на признания :-)В ), че дори тук, дори сред този социум, аз също, въпреки всичко се чувствам привилегирована. Повечето от индийкиите, с които общувам, ме гледат с някакво странно благоговение, възхищение или и аз не знам как точно да го опиша; някаква тиха адмирация, която чета в очите им. И не толкова, защото съм бяла, а защото имам щастието и късмета да съм европейка и да знам какво е да си свободна жена. Защото тук правилата и нормите, налагани на традиционната индийка, не важат за мен. Аз мога да се обличам по европейски, да спя до късно, да не пия чай по н- пъти на ден, а горчиво горещо кафе; да говоря 2х по телефона; да не слагам синдур или червена точка, когато не се връзва с тоалета ми примерно; да си взимам душ вечер, а не задължително сутрин, както е по традиция и да не слагам по 1кг каял под очите, нито по 2кг бижута по мен ежедневно, сякаш отивам на кралски бал. И да не постригвам вдъно косата на дъщеря си всеки 6 месеца, защото така щяла да стане гъста и черна на цвят ( гените между впрочем ряпа да ядат).Естествено, придържам се максимално към принципите, от уважение и заради разбирането, което ми се оказва, но не мога да направя компромис да се насилвам за нещо, само защото така е казала свекърва ми или мъж ми (слава богу той никак не е от типичните индийски мъжОве). А това си е жива привилегия тук. И ето ви тъжната констатация- аз мога да съм себе си дори в чужда държава, но индийката- тя не може да е себе си в собствената си страна.

Сега ще разведря пейзажа и ще съчетая разказа с днешния фестивал, който прекрасно се връзва с темата.
Днес в цяла Индия започва фестивалът НАВРАТРИ. Изключително важен фестивал в религиозния хинду календар, посветен на богиня Дурга и 9-те и превъплъщения. Празнуват го по всички краища на страната с особено голям ентусиазъм. Стартира днес и ще продължи цели 9 дни като всеки един ден се посвещава на един от деветте различни облика на Дурга.

Всъщност,за да съм съвсем точна- да разясня, че този фестивал се чества 2 пъти в годината. Днес започва пролетният Навратри, но есенният преди Дивали е доста по-пищен и по-значим, тъй като бележи победата над демона Рааван, а това е един от ключовите моменти в индийската религия и митология.
Но - да се върнем на пролетния му вариант. Той не се различава по принцип от есенния.В И при него най-отдадените вярващи постят през всички 9 дни и като казвам това- разбирайте предимно жените. Тук постите се следват най-вече от жените във фамилията, които чрез поста си се стремят да останат чисти пред боговете- в случая Дурга, и да получат нейната благословия за добруване и благоденствие на семействата си.Не, за да наливам масло в огъня, но обръщам внимание на факта с постите при жените, за да кажа, че жените постят по няколко пъти в месеца, дори без значими фестивали в името на успеха и здравето на мъжа си, докато мъжете го правят изключително рядко, ако изобщо го правят, защото се счита, че мъжът никога не трябва да остава с празен стомах. Обикновено жените постят по свое желание и воля, но ми се струва, това е така, защото от детинство им е повтаряно, че точно това е правилното.
Да се отклоня малко с нещо интересно. Може би в предишната част съм споменавала, че постите в Индия никак не приличат на нашите пости. Тук млечните продукти са позволени, тъй като кравата се счита за свещено животно и по време на поста се консумират специфични задължителни храни като например куту ка атта- черно брашно, от което се правят плоски постни питки, сладка тиква, специален вид тиквички, картофи, едни интересни пуканки от стъбло на лотус и се готви със специална постна сол. Не са разрешени подправки, освен кориандър и лют пипер. Но през деня може да се пие семпъл чай с мляко и да се ядат плодове. Строгите пости изискват ако не пълно гладуване, то поне никакъв прием на вода до вечерта. Постът на Навратри може да е пълен за целите 9 дни или да е само първия и последния ден, но през останалите дни се изисква поне да не се готви с лук и чесън. Обикновено индийките спазват пълния пост, който се отваря едва на Дурга ащми - осмия или деветия ден на фестивала.
Този ден е особено специален и на него се отдава особено силно значение, тъй като се вярва, че без него постът остава незавършен, а молитвата и празникът губят смисъл.Този ден се нарича Кания пуджа и е посветен на молитва към Дурга чрез събиране и гощаване на малки момичета във всеки дом! Точно по темата, за да разкажа какво е значението и как протича този момент от фестивала. В ранни зори на 8-я или 9-я ден от Навратри всяко едно религиозно хинду семейство бърза да събере в дома си колкото може повече нечетен брой малки момичета на възраст до 9 години. Малките момичета носят чистотата, любвеобвилността и всеотдайността която олицетворява Дурга и се приемат за един от образите на богинята, даващ женското начало и сила. И така, като неин облик, на този ден малките момичета буквално биват обожествявани. Това е и единственият ден и празник, при който се отдава такова голямо значение на женския пол. Ритуалът изисква Каня пуджа да се извърши рано сутрин, обикновено до 9-10х. Малките момичета се канят в дома и обикновено се нареждат в кръг на земята върху специално застелена за целта бамбукова или друга настилка. След като бъдат настанени, домакините най-напред завързват на лявата ръка на всяко от тях специална връв,която е символ на религиозна отдаденост, след което поставят червена точка върху челото му и накрая докосват нозете му в знак на преклонение и благоговение с думите "джеи мата ди"- мантрата, изричана в чест на богиня Дурга. Когато основният ритуал завърши, домакинята раздава на момичетата специално приготвена храна, която включва 3 задължителни елемента: нечетен брой пури (нещо като нашите бухти, но кръгли и доста по-фини), ястие от нахут и десерт от грис-халва. Във всяко таали (чиния) тя трябва да постави или 11 рупии, или някакъв символичен подарък за момичето, който най-често е гривнички, диадема или фибички за коса. Самото блюдо, в което е била сервирана храната, също е подарък и остава за момичето.
Излизам за малко от фактите, защото много ми се ще да опиша настроението и еуфорията, погледната през моите очи. Толкова е хубаво да те събуди детска глъч и да знаеш, че днес точно ти ще направиш щастливи толкова момичета, които вероятно са лишавани ежедневно от разни малки неща, които правят детството пъстро. На тоя ден утрото идва невероятно бързо, изпълнено с една такава особена закачливост и ентусиазъм, която те кара да се усмихваш, дори ако не разбираш нищичко от хинду религия. Гласовете на тия момичета, песните, дори в самия им бяг има нещо толкова грабващо, защото целите са пропити с желание за криле, за полет; пропити са със свобода.Сякаш са недосегаеми, недостижими. Гледаш ги как за минути са пред прага ти и след минута вече тичат пред прага на съседите и как трескаво се надпреварват да показват с какво са се сдобили. И ти седиш и си мислиш колко много всъщност значи една диадема и шепа стъклени бонбони, зазяпана в тесните улички между къщите, препълнени от подскачащи момичета с дълги плитки, точно като онези, дето сплитат на село. Има нещо толкова истинско в тоя празник, което ме кара да забравям къде се намирам. И изведнъж виждаш дъщеря си да препуска заедно с цялото това еуфорично ято дечурлига и осъзнаваш, че да- тя е най-големият ти Бог .Ако поне половината родители изпитат това неописуемо усещане на тоя ден, значи със сигурност има надежда за Индия.Май се отплеснах повече, отколкото трябва :-)
Такъв е Навратри. Силен празник, одухотворен от силата на Дурга и красотата на индийската традиция. Хората го обичат, отдават му се, прекланят се, радват се, поглъщат го, танцуват под ритмите на Гарба и Дандия танци. За тези 9 дни и нощи молитвите придобиват особена сила. Жените забравят сивото ежедневие и се събират заедно на т.нар. киртан ( религиозни песни, посветени на Дурга). Много от индийците дори организират нощно будуване през последния ден на Навратри, като вярват, че богиня Дурга, привлечена от звуците на танците и молитвите, идва, за да даде благословията на всички будуващи. Тенти, разпънати под ясното небе, статуи на Дурга и бог Ганеш, пиеси от религиозния епос, песни, танци и щастливи хора..Това е Навратри.

Оставям ви с усещането....

СЛЕДВА....

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Редактирано от Ellia (31.03.2014 18:12)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bori
неориентиран
*

Регистриран: 18.03.2014
Мнения: 17
От: nqkade tam v raq
Re: В сърцето на Индия 3
    #3149723 - 31.03.2014 15:48 [Re: ]

Здравейте скъпи съфорумци.За две седмици успях да отида на два различни индийски ресторанта.Първият ресторант влизайки имаше нещо хинди,настанявайки се в залата за хранене само една статуя,а по стените бяха окочени портрети на,предполагам императори,наподобяваха нашите хайдути,но с пера и диаманти.Чуваше се съвсем лека музика,но за да я чуя трябваше да се средоточавам.Та на масата имаше вода със смес от подправки,старанна на вкус,но освежеваща и чипс със семена от кимеон.Няма да се впускам в подрабности за храната,беше вкусно,но и скъпичко.
Аз бях с красив индийски шал в розави нюанси и "сребърни"гривни и на двете си ръце,целях се да са симентични,защото знам, че ако не са равен брой означава съвсем различно нещо(най-старата "професия" на света)
Изчаквайки да заплатим на касата исках да заговоря домакинът на ресторанта,поздравявайки го за холи,той ме отряза,че е минъл.След,което го попитах от коя част на Индия е?Той,студено ми отговори северна.На края реших да кажа,че обичам много да чета за Индия и един ден се надявам да отида там.Почти подигравателно ми каза ето защо си сложила всичките тези гривни на двете си ръце. Секунда мълчание,но изражението на лицето ми бе по-красноремиво от хиляди думи,човекът явно се осъзна как ми е отговорил пред мъжа ми и братовчед ми и реши да ни почерпи с типичен ликьор,с вкус на рози.Но нещото,което ми направи впечатление е начинат по който ми говореше,чуствайки се по висш от мен.Въпреки,че и неговит начин на живот е различен си давам равносметка,че някои си остават със закърнялият начин на мислене и на виждане,че едва ли не жената е второ качество.
Ако се впускам в подробности и ставам скучна извинявам се предварително,но бих искала да опиша ситуацията.
От вторият ресторант имам съвсам различни впечатления и имам няколко снимки,но за него ще драсна два реда утре,ако не ви отекчавам.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Баш Индиец
неориентиран
*

Регистриран: 06.04.2014
Мнения: 9
Re: В сърцето на Индия 3
    #3151641 - 07.04.2014 00:10 [Re: Bori]

Здравейте Bandit Queen, от 2 дни чета постовете Ви и ми е страшно интересно.Аз много харесвам Индия дори уча хинди.Ако ме питате "Защо?" и аз незнам просто обичам Индия.Искам да Ви попитам знаете ли да пишете на хинди(да говорите 100% съм сигурен, че знаете).Искам да Ви питам много неща за Индия, но нека започна с няколко въпроса:
1.Немога да казвам това прословуто "л".Кажете ми как точно да го изговоря.
2.Гледали ли сте филма Рам-Лиила и Йех Джавани Хей Дивани в тях се употербяват много неща нехарактерни за Индия.Не знам дали е позволено да се пишат във форума нецензурни думи и затова не ги пиша, но ако сте гледали филмите ще се сетите.въпроса ми е:Индийците не го ли въприемат стряскащо?Защото дори в първия филм актьора носи име на Бог.
Bori
Да ви попитам в кой ресторант сте ходили?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 3
    #3151690 - 07.04.2014 09:06 [Re: Баш Индиец]

Едва сега виждам постинга ти, Бори. Привет и на теб Баш Индиец, по-долу сте отговоря и на твоите въпроси :-)

Бори, изглежда, докато съм писала за Навратри, ти също си писала и сме постнали едновременно, затова съм пропуснала да те прочета и не съм отговорила. Естествено, че не ни отегчаваш- напротив, изникват още нови и интересни неща за дискутиране :-)))
А и на мен ми е крайно любопитно как другите възприемат досега си с Индия в какъвто и аспект да е. Така, че- дерзай! Това само може да ме радва и благодаря за споделянето!

Честно казано доста се учудвам на реакцията на въпросния господин индиец. Принципно индийците третират гостите си като равнопоставени с бог и се стремят да ги обгрижват възможно най-добре, почитат ги силно, защото вярват, че бог ги е пратил при тях неслучайно и техен дълг е да ги приемат, предразположат, нахранят и напоят - приемат го като част от кармата си. А особено пък бели, красиви чужденки. Досега не съм видяла индиец да се отнася грубовато с тях, а обратното- опитва да ги впечатли. Но предполагам, че те е изгледал пренебрежително, понеже си дръзнала да му зададеш въпрос. Ти много точно си описала манталитета на повечето индийци-да третират жената като второ качество. За тях една прилична (разбирай покорна) жена не трябва да говори твърде много, да любопитства или да си позволява да задава въпроси. В крайна сметка (според тях) това не е нейна работа. Сигурно си се засегнала и има защо, но истината е, че дори да се опиташ да го поставиш на мястото му, той все ще си знае неговото. Практически Индия му е дала толкова правомощия и привилегии, с които да доминира, че превъзходството над жената и насън му е гарантирано. А какво да говорим пред факта, че допреди 2-3год преследването/ изнудването/ на момичета от лудо влюбени Ромеовци, чието предложение категорично е било отхвърлено и заливането с киселина с цел отмъщение за същото по закон въобще не се считаха за престъпления.Защо- защото спадало в обсега на личните взаимоотношения, а там мъжът винаги има право...О, по тая част има много какво да се пише и затова ще я оставя за следващия път.

Сега няколко любопитки по другите впечатления.
Бори, тази вода с подправки се нарича джалджира и представлява традиционна напитка от вода със смлян кимион и черна сол ( кала намак). Черната сол има доста специфичен, силен аромат и вкус и помага на храносмилателните процеси, както и кимионът. Сервират я точно, за да подпомогне храносмилането, тъй като индийската храна е тежка, пикантна и доста трудна за обработване от стомаха. Ще я видите във всеки елитен индийски ресторант, заедно с чипса от кимион, както ти си го описала, но това вече не е кимион, а зърна от феннел, на хинди му казват сонф, а мисля на бг това е копър или анасон.Тези зърна са сурови и обикновено са смесени с малки захарни кристалчета в квадратна форма, наречени мишри, за да се намали леко тръпчивия вкус. И тази смес всъщност е освежител за дъх след хранене, тъй като по ресторантите се готви с много лук, чесън и всевъзможни подправки за насищане на вкуса. Не си споменала, но аз ще отбележа, че има и още един задължителен елемент в тази връзка: купичка с топла лимонова вода. Сервитьорът обикновено я носи накрая. Тя служи за потапяне/ измиване на ръцете от мазнината.
Любопитно е, че дори в ресторанта индийците се хранят предимно с ръце, използвайки къс от плоския хляб, с който загребват основното ястие. Именно заради това и предвид, че храната е доста мазна, тази лимонова вода помага пръстите да се почистят добре и ръцете да имат приятен дъх. Тези навици, сигурно ви изненадват, понеже сигурно сте чували доста често, че индийците не спазват особена хигиена, но всъщност за уважаващия себе си индиец храната е религия и всичко, свързано с нея трябва да е чисто, така както всяка сутрин той взима душ, за да е чист пред боговете за сутрешната молитва.

Сега ще чакаме да споделиш останалите впечатления и снимки
:-)

Между другото онзи ден разбрах, че БТВ или Нова Тв ( не запомних точно) подготвят от днес да пуснат в ефир индийския сериал Балика Ваду, който третира точно проблема за детските бракове, проблемите на индийските жени, извънбрачната афера и последиците от подобен нелеп ранен брак. Вярно, че заради драмата доста ситуации са преувеличени, но е интересно да се видят нагледно всички онези норми и традиции, за които тук ви разказвам. Стига да имате търпение- аз лично май го нямам, но сигурно, защото съм се преситила...макар че едва ли са купили всички епизоди, защото сериалът върви от 2008 до момента. Но за тези, които са жадни за инфо относно Индия,вероятно ще е полезно изживяване.


@Баш Индиец, изключително ми е драго :-) Моля само нека минем на ти :-)
Разбирам прекрасно за какво говориш относно тези 2 филма, особено първият. Той си е направо революция в модерното индийско кино и да, не се прие особено радушно от масовия зрител, но се прие сравнително добре от критиката може би най-вече заради актьорската игра и заради дързостта на режисьора да пласира подобна тематика (лъст, страст, природен нагон, мръсни думи, поведение, противопоставяне и незачитане на религията и тн) в най-суровия и вид така да се каже. Мисля, че дори в някои щати преди премиерата излезе забрана Рам-Леела да се излъчва въобще, но в крайна сметка активистите не успяха.
Както сигурно се досещаш, възрастното поколение категорично отхвърля подобни филми. То още живее с носталгията по семейните драми и любовни романси от 80-90, но тъй като реалността и западните тенденции твърде скоростно зашеметяват във вихъра си младото поколение, сякаш вече има належаща нужда да се излезе от уютната рамка на заблуждението, че животът е прекрасен с бог и семейството и нищо повече не ти е нужно. Вече има нужда на младото поколение да се покаже животът, какъвто е, да се говори открито за теми-табу, да се покаже, че нещата се случват по много различни начини и причини и сляпото следване на традиции или наложени от древността идеали вече не е ок. Че индиецът също е нормален човек и има нужда да изследва, да вкуси живота, да търси, да опитва, да сравнява, да пада, да се ранява, да лети и да търси любов, страст и че този копнеж за себереализация, самоопознаване и грабене на живота с пълни ръце не е грях- точно както се опитва да направи това героят от Тази младост е луда.
Тъй че според мен, колкото и да се опитва някой да попречи на тези теми да придобиват популярност в индийското общество, те вече са факт и вероятно филмите засега са единственото средство за разчупване на удобната рамка и за въвеждане в нещата от живота без излишно увъртане.
Знаеш ли, мъж ми е разказвал, че в училище, когато са стигали до раздела за половата система и размножаването, учителката умишлено го е пропускала с думите: това сега не е важно!!
Мъж ми сам е чел и разглеждал снимките с обясненията по графиките, за да научи основното. Но има много такива и момичета и момчета, които просто са пропуснали раздела, както е наредила учителката. За мен това е просто недопустимо. Сега младото поколение разбира, че за подобни неща трябва да се говори и ако филмите са начинът това да стане, то възрастните трябва да осъзнаят грешката си и да приемат, че това е естествения ход на нещата от живота.

На другите ти въпроси: признавам си, не мога да чета на хинди, нито да пиша. Всъщност само определени букви и граматически знаци по тях разпознавам. Нямам много време да отделям за това, макар че го считам за пропуск от моя страна, но кой знае един ден сигурно и това ще науча. Но е труден език, граматически, не отстъпва на българския.
Всъщност може да звучи учудващо, но говоримо го научих покрай мъжа ми и ТВ-то без особен проблем. А после и от практиката в ежедневието. Отне ми около година да го овладея с всичките му специфики. Колкото до въпросното Л, моля посочи ми пример с дума. Аз лично с Л не виждам проблем, но с Р- онова, което е между Д и Р ми е трудно, особено ако говоря бързо.

Дано не съм пропуснала нещо, но ако е така, ще се допълня. Засега това, а по-късно ще продължа с темата. Благодаря ви за споделянето и търпението с ферманите ми :-))

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Редактирано от Ellia (07.04.2014 10:03)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Баш Индиец
неориентиран
*

Регистриран: 06.04.2014
Мнения: 9
Re: В сърцето на Индия 3
    #3151750 - 07.04.2014 16:41 [Re: Bandit Queen]

Благодаря много за информацията.Добре запичвам да пиша на "ти".Аз също мисля, че тези теми трябва да се дискутират, защото никой човек не се е родил научен.А за това в училише мисля, че е недопустиемо.на мен пък точно тези теми са ми били най-интересни Но пък донякъзе томно отва ми харесва на индийските филми, че показват романтичното.Има американски филми, които за мен са чиста пор**гр*фия точно затова и не ги гледам много.Ако съм решил да гледам определн жанр винаги се насочвам към индийските филми.затова се и учудих от Рам-Лиила и Тази младост е луда.Индийката, която ми преподава хинди също ми каза, че в Индия се дискутирал много този филм.Обаче аз много не разпитвах защо те не говорят за секс и т.н.По простата причина, че не знам какво ще си помисли как ще реагира.Но като цяло и двата филма са готини въпреки тези неща на които ние сме си свикнали.
За въпросното "л" ами то е някакво сецифично за тях.Когато ходих последния на урок работихме и върху "л" и "д-р", но на индийката не й хареса как казвам "л"Каза ми, че й е чуждо.Например лърка или лърки.Може би ти не си забелязала много разликата, защото си се озовала там и постепенно си се социализирала.Още нещо за "л", което ми разказа отново индийката.Ако сте чували чужденците казват много смешно "Ало" и тя ми казва аз немога да казвам вашето "л", но пък на човека отсреща му е интересно и го повтаря като нея.Тя казва на мен ми става още по-смешно от това "л", което вие произнасяте .Решил съм да науча как точно дапроизнасям буквите и индийката също ми каза, че съм мен ще е малко по-взискателна, защото вижда, че имам желание и мога.А за д-р-то него го научих малко трудно, но стана.Езика някакси отива нагоре Незнам как томно, но го казах и ми каза, че е правилно.Сега да задам още някои въпроси, за които се сещам:
1.Как точно се роизнася тя-той и те?Аз ги произнасям като яъх-въх и йе-ве.
Искам да опитам може ли и за да се включвам в разказите въпреки че незнам много.Но индийката ми е разказвала доста неща.Аз съм все още назад с постовете.на темата от 2008 съм до раждането и смъртта.Но чета всичко задълбочено.пък и ти пишеш много увлекателно а щом е за Индия чета с часове.
П.п.Надявам се че въпросите ми свързани с езика не отегчават теб и останалите читатели.Просто сега ме е завладял езика, а за страната научавам от форума(теб), индийци и индийки и предавания.

Редактирано от Баш Индиец (07.04.2014 16:42)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 5 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Diomet, Ellia 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 23715

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.034 seconds in which 0.012 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.