ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Самоусъвършенстване

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
PolinaK
неориентиран


Регистриран: 05.07.2016
Мнения: 2
Re: В сърцето на Индия 4
    #3366105 - 02.09.2016 17:54 [Re: Bandit Queen]

И аз се включвам да те похваля. Чувала съм доста противоречиви мнения за Индия като страна и не съм много запозната с традициите там. Благодаря за писанията, които споделяш

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368501 - 22.09.2016 15:47 [Re: PolinaK]

Индия, привет и добре дошла при нас! От месец все се организирам да пиша И все не успявам... Действително съм подготвила много инфо по темата за шопинга, пазарлъците и другите интересни подтеми, но признавам си, не е съвсем завършено. Тук тъкмо приключиха междинните празници и  започна т.нар "шраад". Това е 15дневен период - нещо като нашите задушници. В момента тече 2рата седмица. Строго определени дни от периода са посветени съответно на всеки един от покойните роднини на фамилията, канят се близките, приготвя се и се раздава храна, подобно на помен. През тоя период освен това не се купува нищо ново- дрехи или крупни покупки за дома. След Шраад-а пък веднага започва Навратри (9дневният празник на Дурга), а с последния ден от него- Дашера официално стартира фестивалния сезон, който ще продължи през целия октомври с кулминацията на Дивали в края му.  До 1 ноември ще е отново много натоварено, но в промеждутъка от свободно време обещавам да публикувам на части, това което съм подготвила.

Хехее, Селин, представям си какъв Картуун Нетуърк сте били ;-), обаче си представям и въодушевлението на въпросните индийци. Истина е, приемат го много присърце, а и щерка ти явно ги е омаяла :-) Бъди сигурна - поне на половината рода и приятели са се похвалили след това :-))   О, да, и непременно разкажи твоите шоппинг-истории! Тъкмо темата няма да замре, докато аз завърша и пост-на писанията си.. Ще си ми от голяма помощ да развием практическата част на Наръчника. Дерзай!

Селиндион, мисля във 2ра част съм разказвала подробно за традициите около бремеността и раждането на дете. Някои от тях са коренно различни, някои пък се припокриват почти напълно с нашите. Общо взето в Индия се държи изключително много на природното, натуралното, естественото. Точно заради това тук са на почит ражданията по естествен път и натуралното кърмене за възможно най-дълъг период от време. Когато се роди дете тук, вторият по значимост въпрос след пола му е "нормално ли се роди?" и "снахата има ли кърма?". Последните 2-3г периодично вървят и доста кампании за предимствата на майчината кърма, тоест по тоя параграф индийските традиции са непоклатими. По прицип задължителното кърмене е до 6я месец, след това бебето постепенно започва да се захранва с друга подходяща домашно приготвена храна. Тук например пюретата не са на мода. Дава им се най-напред течността от сварена леща, каша от грис и прясно мляко и тн..Колкото до извеждането на новороденото навън, тук периодът не е толкожа дълъг. Обикновено трае до 20дни, след което бебето може да се извежда, но пък има стриктни ритуали за сигурност и безопасност, които се спазват, главно с цел да не привлече негативни енергии и да се пази от уроки. В деня на изписване от родилното до деня на т.нар Наамкаран (кръщенето), който обикновено е след 11дни от раждането традиционалистите хиндуси не позволяват на никой външен човек да види лицето на новороденото. Майката го покрива грижливо и така влиза в дома си. В деня на кръщелната церемония се извършва огнен ритуал (хаван), при който детето официално се представя на роднини, близки и приятели. След хаван-а се организира тържествен обяд, а гостите от своя страна му даряват пари И подаръци. Традицията тук повелява на бебето задължително да се завърже черна връв на ръката против уроки или му се поставя черна точка в ъгъла на челото по същата причина. Ако посещавате Индия и постоянно се натъквате на бебета/малки деца с черни точки по бузите, челата И тн- да не се учудвате защо :-) Бебешките колички също не са на мода, тъй като тук разходките навън не са нещо обичайно. Това по 2причини: безумния трафик+ липсата на пешеходни зони и непоносимите жеги. В големите градове се срещат модерни майки, разхождащи децата си в колички, но по принцип обичайната гледка е майка с дете на ръце. И тук със сигурност мога да кажа, че малчуганите на Индия са волни и свободни деца. Деца, които все още предпочитат да играят между тесните улички навън, да карат лудо колелета, да веят хвърчила по покривите на къщите, да тичат боси по тревата и да облизват устни след поредната чаша ласси( напитка от домашно заквасено кисело мляко), изпита на един дъх в големите жеги. Всеки ден ги срещам из квартала И точно за тия изпълващи с позитивизъм гледки И усещания писах онзи ден. Сега ще го пусна, бях ви обещала малко емоции
:-)

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368503 - 22.09.2016 16:01 [Re: Bandit Queen]

" nikli hai dil se yeh dua-
rang de tu mohe gerua.....
/и се откъсна от сърцето ми молитва- оцвети ме в шафранов нюанс../

Еех, не се промени..За 10години тук едно нещо не се промени с времето.. Колоритът на ежедневието. Оня трепет, с които ( нали се сещате)  ставаш сутрин и изпитваш желание да прегърнеш целия свят. После те връхлита една огромна усмивка от задоволство, доза любопитство, доза ентусиазъм, очакване за нещо ново.. и..о, да.. аромат на разцъфнал чампак! Признавам си, че ранното ставане никога не ми е било такава тръпка :-) И не, че няма рутина- напротив, но отдавна открих, че всичко в тая рутина е като лабиринт от нюанси...

Обещах да разкажа за ежедневието си. Като се замисля сега, един обикновен мой ден много прилича на индийското "тали" ( поднос с комбинация от няколко вида традиционни ястия)- леко тръпчив, леко лютив, къде солен, къде сладък.. Индийците явно неслучайно си имат специално прилагателно за целия тоя микс от вкусове..Понякога ми тежи от толкова "аромати-емоции". Хем се насищаш, хем искаш още....пълна лудост :-) , но пък е голямо предизвикателство..

Та..точно в 5 грижливо ме събужда " песента на колелетата". Добрият стар познайник: експресът Патиала-Харидвар. Тадап-тадап...тадап-тадап.. И никакви аларми, джингли или телефони не могат да надвият чара на това пробуждане. Гарата е толкова наблизо ; така съм свикнала с това усещане..Тадап-тадапппп...и мисълта как нечие дълго пътуване започва/привършва, докато аз бааавно отварям очи...Мъжът ми все обичаше да се шегува: "хайде, Симран*, време е за екшън". ;-) , та и до днес имам чувството, че даже релсите ми го нашепват..Действително си е началото на здрав екшън ;-)

Докато съм се усетила  и съм изхвръкнала до прозореца. Следва дъъълга прозявка плюс обичайното 2минутно съзерцание на пейзажа пред дома ни. Стар навик ми е... много упорит..Знам, че всичко си е същото, ама ей на- така обичам тая гледка и усещането за уют...Тясната уличка между къщите - толкожа тясна, че (ако имат ръце), направо биха се прегърнали.. сънливите веранди..необичайно смълчаното крикет- игрище ( понеже не съм свикнала да го виждам така, та тишината му ми е безкрайно интересна)..И още- онзи симпатичен шум от тракащи съдове зад шарените кухненски пердета ....рано-рано да ме лъхне аромат на прясно изпечена паратха ...Да чувам звън от сутрешна молитва и спонтанно да започна да припявам " джай Ганеша" ...да гледам Гуфи И Бруно ( кварталните любимци)- наддаващи вой вместо поздрав към изгрева И млекаря, грижливо разнасящ металните "долче"*  от врата на врата.
Незнам как и защо, обаче
съм установила, че утрините тук са пристрастяващи. Като откраднат миг прохлада са + любимия масала-чай и..ставам пълно, ама пълно "сантименто".. Даже в просъница нозете ми се разнежват И много пъти ми се случва да ме отнасят до котлона, без да се усетя. И като се почне един същински ритуал- джинджифил, канела, тулси, чаени листа И всички дребни романтики...та 4ак до подбора на чашата (каква тръпка е просто...). Пък накрая да седна на верандата ( пак с онова лудо желание да прегърна света) и на малки глътки да си го изпия с огромно удоволствие.. Цар "Чай" тук е преди сутрешния душ, преди молитвата, преди тоалета, преди всичко останало. Дори не е за вярване как върла фенка на кафето като мен, безмълвно се предаде на очарованието му..
Но...истината е, че след него "хаосът" от емоциите видимо притихва. Обзема ме един вид "мъдрото спокойствие", та успявам завидно добре да се справя със закуската И с времето ( по-скоро перманентния недостиг на такова). Опаковам скоростно обяда в пъстрите "тифин"-и ( специални кутии за храна). Домочадието е строено в 2редици, събрали сме в запас всичките си нерви И търпение за "борбата" с безумния уличен трафик И тръгваме всеки по разпределение. На излизане Кити ( домашния ротвайлер) задължително ще се разлае тъжно от негодувание, че я оставяме сама. Отсреща старецът със снежнобялата брада и  тъмносиньо лунги ( традиционно мъжко облекло) отдалеч ще размаха за поздрав ръце И в миг ще се провикне симпати4но-  "Раде -Радеее.."*  Така и го наричаме всички в квартала,  дори не зная истинското му име. Той е "вечният добряк" и винаги там- пред портата на къщата си, поседнал на един захабен пластмасов стол; чете новия вестник или храни бездомните кучета. Децата припат покрай него и на свой ред го здрависват от училищните рикши - "Раде Радее"..а аз си мисля винаги едно И също в тоя миг-  как би изглеждал той, ако успеех да го запечатам в рамка ...

В 8:00 вън вече кипи от живот. Всеки квадратен сантиметър е грижливо окупиран. Кварталът ни започва да наподобява сватбен бенд- шум, глъч, патардия, суета ...и на фона на тая " идилия" - Мисис Рати. Тя ни е индийският еквивалент на "кака Сийка". Задължително ще ме разпита за децата, какво съм готвила,  къде съм ходила и естествено защо в хола лампата е светила до 2х нощес (последният и кахърен въпрос от завчера). Ще обсъди поне 3 екзистенциални въпроса от живота на съседите, ще даде 100 непоискани съвета и накрая с неохота ще ме пусне да си продължа по пътя, все така дървенофилософствайки..но не натрапливо.. грижовно е...(и спирам винаги за 2минути да побъбря).
От къщата на ъгъла с огромно любопитство ще ме изпратят лъчезарните очи на малкия Реанш... Домът на Манси..и този на Анджали...( съседките ми-дружки)...Децата от квартала, яхнали велосипеди профучават като празничните фойерверки покрай мен..После идва дюкянът на Тияги за провизии (тук подобни са на всяка пресечка из големите  жилищни колониил ) и най на сетне - кварталния мобилен шоп. Там си  имам друг любим колоритен образ-  Митлеш- ще кимне зад витрината за поздрав с най- широката усмивка на света и с ненадминат бихарски акцент ще провлачи едно доволно " маймсааб (мадам), намасссте". Прилича на герой от Картун Нетуърк, огромни очи, смугло лице с прическа "щръкнал райграс" или както е модерно "спайси кът" + цял репертоар хуморески. Толкожа ми е трудно да удържам смеха си, обаче винаги прилежно отвръщам на поздрава. После дълго си мисля каква е тая харизма, бе..как така сърцето неусетно "усвоява" тия хора, колко положителна енергия ми дават и как започват да ми липсват, дори ако само за ден  не ги срещна. Нали по-горе писах- пристрастяващо е.. Заради усмивките,  дето ми носят...

Общо взето кварталът ни е малък "бисер в прахта". Шарда Нагар е престижна жилищна колония в сърцето на Джвалапур- зона в свещения град Харидвар, в близост до най-богатия квартал на града " Шивалик нагар", електроцентралата Би Ейч Ел, шоппинг мола И индустриалната зона.  Обширна, чиста и добре защитена колония, на ръка разстояние от централния маркет и християнското училище " Дева Мария". Спретнати красиви къщи, дружелюбна атмосфера и фамилии от високите касти, тук (и особено покрай фестивалите) почти редовно има по някое социално събитие, което сближава жителите и прави ежедневието ни по-вълнуващо и интересно.  Единствено железопътният прелез т.нар Фатак дели колонията от шопинг зоната между известните Катера Базар, Фешън базар и основният център на зоната- Ранипур мор. Ох, как се изкушавам да ви разкажа в детайли за чара на тия места, но рискувам да се отплесна, затова ще продължа отделно за тях във Шопинг темата от Наръчника.

Обикновено пътувам с кола и личен шофьор, но има дни, в които улиците така съблсзняват нозете ми, че ми е невъзможно да им устоя. Това най-често се случва в прохладната надвечер, когато същите тия денем преселени улици придобият оня вечерен романтичен облик под светлините на града. Денят ми се изнизва като миг между работните ми задължения, социалната мрежа, телефонните разговори, обяда, прибирането на децата от училище, после пак обратно в терапевтичния център и (пак, докато се усетя), е станало време за тръгване.
Към къщи обичам да се прибирам бааавно..много бавно..да мога да поглъщам всяка щриха И всеки детайл около мен. Надвечер въздухът вече "тежи" по-различно. Крачките са по-лежерни и ти се струва, че времето видимо забавя ход. Има един ъгъл край прелеза- ех, как изкусително ухае на току що  изпечена царевица.. Индийците казват, че през месеца  Сааван една варена царевица сутрин и една печена царевица вечер те спасяват от неблагоприятните влияния на мусона. Продавачът ме познава, та като наближа веднага приготвя и ми поднася изкушението на мига, поръсено с масала  И няколко капки лимон. Последните дни на септември  носталгично подканят за последните мигове наслада от тия сезонни изкушения...

Имам навика да се отбивам винаги в магазинчетата за дрънкулки и сергиите с изобилие от плодове, а на няколко крачки от прелеза е павилионът на "Пуджа", много именито място за стрийт фууд и сладкарски изделия, който спасява положението с вечерята, ако взема да окъснея прекалено.
И така, неусетно как съм прекосила прелеза. Прекрачвайки прага на Шарда нагар, ме обгръща  аромат на сандал и напев на мантра. Съвсем наблизо е храмът на Шива, откъдето се разнася мек камбанен звън и припомня, че е време за вечерното аарти  (молитвен ритуал). Като кратък пристан за душата след дългия работен ден...Понякога умишлено се спирам да "вдъхна" от магията на атмосферата..понякога направо влизам в храма да запаля дия...
Точно на срещуположната страна е банкетното хале " Анураг палас". Тъкмо се откъсваш от божествената хармония на храма, и те поглъщат ритми от последните боливудски хитове. Някоя сватба, РД или тържество е в разгара си и ако  имаме късмет да е ситуирано ж градинската част, може да се наблюдава дори от верандата на къщата ни И съседските такива в цялата редица около нея :-) Дечурлигата обикновено използват момента да танцуват до полуда по терасите, а покривите на къщите мигом се превръщат в домашни минидискотеки :-) Изобщо..да се скучае тук е нещо непривично..
А умората е сладка, точно колкото вечерята..

Такива са дните ми тук. Щедри. Наситени ..
И после кварталът бавно притихва..до новото утро в шафранов нянс....
-------

*Симран - героиня от известен боливудски филм ( "Сърцатият ще отнесе булката"), конкретно мъжът ми визираше последната сцена с влака..

*долче- традиционен метален съд за млечни продукти /течности

* Раде-Раде , традиционен поздрав еквивалент на Намасте. Раде Мохан е едно от имената на Бог Кришна. Друг подобен популярен поздрав е Рам-Рам

*чампак- силно ароматно традиционно цвете

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hard Rock fan

***

Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 33406
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368805 - 24.09.2016 17:05 [Re: Bandit Queen]

Оооох, Бандитке

Пренасяш ме в друг свят, като чета и усещам ароматите, атмосферата, звуците и цветовете....потапям се в тази омая.

Благодаря!

Би ли могла да ни споделиш рецепта за чая? Ужасно ми се прииска да си направя.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368881 - 25.09.2016 11:19 [Re: Hard Rock fan]

О, усещам как пак ще се отплесна :-)
Фени, знаеш ли и на мен колко пъти ми се случва, както си вървя или върша нещо, ей така просто да се спра и да помисля: "Боже, къде ме доведе..?"Понякога дори не ми се побира в главата мисълта, че сама съм станала частица от тая земя-вселена...Тук всички лъскавини и луксове на западния свят битуват главно по списанията и в мечтите, но на мен как само ми харесва чат-пат да поседна в локалната ауто-рикша и безцелно да пътувам, да съзерцавам живота, пулсиращ по улиците на града и в очите на хората..Чувството, че съм попаднала в някаква приказка, да,  (някакъв едновременно реален и нереален сън), е така осезаемо и сигурно това е причината да мога да попивам наведнъж всички усещания..Някъде някак си дълбоко в мен душата знае, че това и трябва, а то няма да се повтори никъде извън тоя колкото суров, толкова и вълшебен свят...

Така е, Полина ( малко се отклонявам но ще се върна на чая веднага!)- пропуснах да ти отговоря в предния си постинг- впечатлението ти е правилно. Индия действително е противоречива, пълна с парадокси, с крайности, с  несъвместимости и несъразмерности от минус до плюс безкрайност. Тия красивите приказки, дето разказвам, са красиви, защото са запазили свойта самобитност и естественост- от добрите традиции до емоциите.. всичко в тях е искрящо и вълнуващо..наистина несравнимо като изживяване. Пожелавам от сърце някой ден да имате шанс да го изпитате с пълни сетива.. Но! има и тъмни традиции, за жалост, продължава да ги има и те носят негативния нюанс, дърпат страната назад, нагнетяват красивото. Аз никога не съм крила тъмната страна на Индия, кастовите предразсъдъци, потъпкването правата на жените, сексуалния тормоз, детския труд, закостенелите методи на учителите, мизерията, лошите хигиенни навици и небрежието към околната среда, детските бракове, отношението към вдовиците, т.нар "рагинг" ( тормоз на малките от големите в училищата и колежите), масовите самоубийства заради лоши оценки или публично порицание, масовите убийства заради зестра или междукастов брак по любов..Винаги съм се стремяла да съм обективна, да гледам на нещата безпристрастно, да се опитам да намеря логично обяснение и да разнищя причините/корените на негативите. Избягвам обобщения и еднозначни  заключения. Няма да ме чуете да кажа, че всичко тук е пълна приказка или пък пълен кошмар. Предпочитам да оставям у четящите усещания и теми за размисъл. Да стигате сами до своите изводи и впечатления, защото Индия е и омайната жасминова градина, и труднопроходимата джунгла. Еднакво неизчерпаема и необятна. И необяснима..Надявам се, че успявам...

Фенче, връщам се пак на темата за чая от А до Я с голямо удоволствие. Мислила съм си.. мдаа..за повечето домакини тук правенето на чай час по час вероятно е досада или просто поредната рутина, но за мен то си е цяло изкуство, пълно с всякакви сантименти :-)) Незнам точно как да го обясня, обаче с всяка една съставка, с всяка една стъпка от процеса, с целия букет от аромати, изпълващ стаите, с трепета и нетърпението да го поднесеш на любимите си хора, с всичко това всеки път ми се "ражда" някаква нова емоция. Понякога е спомен. Понякога е песен. Понякога е чувството за уют и "апнапан" ( чувство, че си приобщил някого, усещане за свое, за близост).. Тръпката е там ..в насладата от приготвянето и  споделянето му- дали с близките или със себе си- ти и ти..насаме..далеч от суматохата. Еднакво хубаво е. ..
Съвсем практически въпреки че методът е един и същ, приготвянето на индийския масала чай има сума вариации, основно заради подбора на подправките. "Масала" буквално означава "подправка" или "спайси, пикантно" като прилагателно. Основните подправки за целта са: зелен кардамон, карамфил, канела, джинджифил и т.нар сонф ( на англ.го водят феннел, но определено зърната са по-различни от тези на копъра И анасона; имат сладникаво-бонбонен вкус). На много места обаче добавят към чая инд.орехче, стрити зърна черен пипер и листа от тулси (това е свещено ароматно растение с доста лечебни свойства). Аз лично никога не смесвам сухите със свежите съставки и обичам да си стривам сухите подправки на момента. Докато в някои домове традицията е подправките предварително  да се смелят и да се съхранят в специална кутия за дълго време. Супермаркетите тук например са пълни с изобилие от готови миксирани подправки за чай, но те невинаги са сполучливи. Някои от тях откровено имат вкус и мирис на лекарство..нищо общо с оригинала.

Едно основно правило , което съм научила от свекърва ми  е,  през лятото да се приготвя чай с  кардамон, а през зимата- с джинджифил. Според принципите на Аъурведа кардамонът е "студена" подправка (такъв е и сонф-а) и разхлажда през летните жеги, а джинджифилът е "топъл" И загряваш в зимните студове. Ето затова аз  нямам навик да ги смесвам, а и така уникалността на вкуса на джинджифиловия чай се запазва вместо да се "размива" между множеството други силни подправки. Не съм особена фенка и на карамфила, та него също го пропускам често. Мисълта ми е, че фиксирана рецепта за масала чай няма. Тук всяка фамилия го приготвя според семейните традиции, предпочитанията и вкусовете си при това почти винаги "на око", но предполагам е важно да отбележа, че чаените чаши тук не са с размера на нашите, а доста по-малки..общо взето с размера на кафена чаша, така че мойта рецепта е с мярка за кафена чаша по тая причина. Като споменах за чашите- тук чаените сервизи са класически подарък за Дивали и изобщо ПРИ различни семейни тържества. Изборът на един такъв сервиз например отнема точно толкожа време И суета, колкото да избереш сари :-) Има изобилие от дизайни, фабрично или ръчно изрисувани; изобилие от цветове и форми, а по локалните панаири се намират уникати на дори символични цени. Интересно е, че повечето сервиз за чай тук се предлагат без чинийки. Единствено в Раджастан съм виждала като нашите класически такива и там е разпространен обичая чаят първо да се сипва в чинийката и така да се отпива от нея. На други места предпочитат да го сервират в метални чаши или купички и дори в стъклени чашки, което ускорява процеса на охлаждането мъ.

Основните съставки са 4: листа от черен чай ( или органик на гранули), прясно мляко, вода и съответния микс от подправки.
За 2чаши са ви нужни:

1 чаена лъж с връх черен чай
1 кафена чаша пълномаслено прясно мляко
2 кафени чаши вода
захар на вкус
2-3 шушулки зелен кардамон или  жърха на чаена лъж  кардамон на прах
1 стикче карамфил
1 малка пръчица канела
6- 7зърна сонф ( нямам идея дали се продава в БГ, но може И без него)
1/3 ч лъж пресен джинджифил, настърган на ренде

Метoд:
1. Ако не използвате кардамон на прах, предварително стрийте кардамоновите зърна; със или без шушулките няма значение за мен.
2. На бавен огън оставяте водата да кипне, след което в нея добавяте съответно най-напред подправките, след това чаените листа.  След около минута добавяте млякото И накрая захарта
3. Разбърквате добре и оставяте сместа да къкри така на бавен огън около 5мин, докато поеме вкуса и аромата на подправките. В това "къкрене" де факто се крие мигът на цялата магия, аромата във въздуха, усещането за Индия...всичко...
4. Накрая прецеждате и сервирате горещ

И един съвет от мен: не използвайте сушен джинджифил на прах. Тон няма аромата, нито вкуса на пресния. Само ще развали удоволствието.

Понеже в процеса част от водата се изпарява, а млякото се сгъстява, това придава на чая един специфичен наситен мек  кремоподобен вкус. Ако го предпочитате "по-тежък" намалете леко количеството на водата или обратно, ако обичате по-лек вариант. Тук има и региони, където го приготвят дори без вода.

Спомням си, че аз ( колкото и парадоксално да звучи) за първи път вкусих масала чай в Ришикеш по време на медения си месец. И не защото никой в семейството не ми беше предложил, а понеже аз все се мусех на идеята да пия "бъркоч" от чай с мляко. Такава беше първата ми реакция като разбрах какво представлява. Та мъжо ми, явно разбрал че доброволно няма да уважа "негова милост" Масала чаят, една сутрин в хотела ми връчва чаша с думите  "добро утро, скъпа-  капучино". За секунда ме лъхна един страхотен аромат, викам си " брей, тия индийци много напред с материала" и в момента, в който отпих от чашата, забравих и капучино, и Италия и дотам :-)) После мъж ми все ме бъзикаше с тоя чай..Любов от първа глътка..ехх...един от най-ярките ми спомени за докосване до нещо, дето дори не го е имало в представите ми..

После открих и колорита на уличните сергии за чай. Никога не склоних да пия такъв от тях, обаче и до ден днешен обичам да наблюдавам оживлението им. Вероятно няма по- автентично място за разтуха, клюкообмен, трибуна за обсъждане на светския живот и политиката или просто за убиване на времето с удоволствие от будките за чай почти на всеки ъгъл. Тълпата около тях е константна величина и независимо жеги ли са или зимни студове, трескавия "звън" на стъклените или глинените "мътки" ( миниатюрни делвички) там не стихва..Да си чаяджия май е един от най-проспериращите бизнеси в страната ;-) А за туристите - пълна атракция.

Та, така, Фени...чаени емоции.......

Селин, я сподели и ти твоя начин?

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hard Rock fan

***

Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 33406
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368900 - 25.09.2016 15:15 [Re: Bandit Queen]

Мерси Бандитче!

И мене от идеята за чай с мляко ме втриса , НО - ще опитам /особено заради джинджифила/.

Наскоро една колежка ми го препоръча като много полезен за сто неща, и си правих (ама не точно чай, а отвара от нарязан на тънко джинджифил). И ми люти! И затва спрях да си го правя. Но по начина, който си описала, мисля, че ще се облагороди вкусът и няма да люти от джинджифила. А и идват по-студени дни и защо да не си разнообразя чаените питиета.

За него ясно - купувам си коренчета, а дали може да се сложи ванилия на прах, понеже пръчки не че не се намират, но по-трудно....

Кардамон май има и на прах на и някакви зрънца май беше, но това - сонф със сигурност не съм го чувала, както и листа от тулси. Нищо де, ще мине без тях.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
selin
новак


Регистриран: 09.07.2014
Мнения: 29
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368914 - 25.09.2016 16:53 [Re: Hard Rock fan]

Здравейте!Аз имах удоволствието да пия чай масала на улицата в Орча,от глинени чашки,които след консумация хвърляш на земята.Продавачът излива чая от височина по-голяма от боя му в канче и така ,докато течността приеме желаната консистенция.Мъжът ми направи всичко възможно да ме спре ,да не пия от такива съдове,ама де ти!Аз съм си любопитна ,е ми хубав е .И то много!За втори път ни беше поднесен в нормални чашки,порцеланови .Бяхме във Варанаси в прочут магазин за коприни.И този чай беше хубав.Аз все се каня да си направя масала чай,даже си взех пакет черен чай ,имам и подправките ,ама пусти мързел...Тук една фирма пусна на пазара готови пакетчета с чай масала.Като сложиш млщ=яко в чая и вкусът става приемлив.Тук е абсурд турското население да заобича такова нещо,те са верни на червения си чай.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 962
Re: В сърцето на Индия 4
    #3368982 - 26.09.2016 14:07 [Re: Hard Rock fan]

Да, дейстеително налютява, но ароматът му е силен ( а на мен ми е голяма слабост) - и мъничко да сложиш, пак ще се усети. Това за "облагородяването" много добре си го усетила :-) Само с ванилия недей да експериментираш ;-), (че там вече нямам идея какво ще се получи ) ;-) Предполагам имаш предвид канелените пръчки. Да, става и с канела на прах.  Изобщо- карай с каквото имаш под ръка. И тук правят така като ги сварят неподготвени неканените гости.  А пък индийските гости, както и преди съм разказвала,  са опасна картинка, особено като заприиждат баби, стринки и чичовци от неизвестно кое коляно на рода и се разхвърлят все едно са на курорт в Гоа..То без тях се пие чай по 5пъти на ден, пък с тях..на снахата сигурно и иде да ги метне барабар с чая и подправките да покъкрят на бавен огън ;-) Представете си каква завидна част от семейния бюджет на индийското семейство отива за ежедневното осигуряване на чая, млякото и т.нар "наща" тоест бисквити, сладки или други видове снакс за случая. Като почна скоро да нищя темата за гостуването на индийско семейство, ще се впусна в доста интресни детайли..хмм..

Тулсито И сонф -а, Фенче, наистина са специфични за тукашната култура и едва ли се намират в Бг, но пък да те успокоя, че поради тая причина е твърде възможно вкуса им изобщо да не ти се понрави. Специално сонф индийците го ползват освен за чая,  и като освежител на дъха заради силния свеж аромат. Сервират го традиционно в ресторантите под формата на сурови семена или съвсем миниатюрни разноцветни топчета като бонбонки, в които са примесени смлените семена. Бори даже беше разказвала точно за това, доколкото помня.  Така че, ако на някой му се случи в индийски ресторант след храната да му поднесат подобно нещо, да имате представа какво е. Това е въпросният сонф.

За Тулси със сигурност съм писала подробно някъде в предните теми, тъй като то освен че е основна съставка в Аюрведа, е и свещено растение в Индия. Религиозните хиндуси го обожествяват, тъй като го с4итат за символ на богиня Лакшми. Според вярванията тук то пречиства дома от негативите, носи здраве, добра поличба и благоденствие на фамилията. Поради тая причина  тулси се отглежда традиционно във всеки индийски дом- в саксии по терасите или в дворовете. Стопаните извършват молитвен ритуал като надвечер палят дия пред него и го покриват със специално червено-златисто було, а в неделя никога не късат листата му. Ароматът му е приятен, но не мога да го оприлича на друг познат такъв, а и аз обикновено нямам навик да го добавям в чая. Но пък действително е много удачно решение за рутинните гости и чая по съседски; оптимизира бюджета и свива разхода за сума подправки :-) пък и действително е много лековито.

Ей, Селин, завиждам ти за куража. Аз за толкова години така и не се "престраших" да пия чай от тукашните "стрийт шоп". И интересно, че за стрийт фууд нямам проблем, но чай навън не мога да пия и това е...Само като се сетя как забърсваха отгоре-отгоре чашите с влажна кърпа и после отново в действие.....Някои чужденци  направо даваха собствените си термуси или чаши за еднократна употреба, ама то и съда, в който го приготвят, сигурно се мие по подобен начин, макар че действително има и цивилизовани сергии- рядко, но ги има. Това с преливането от високо ми беше много интересно в началото. Все си мислех, че е някаква атракция или трик за привличане на вниманието.  После разбрах, че по тоя начин глинената чаша се предпазва от внезапния допир с горещата течност и от спукване.

Хубав ден на всички ви! Завършвам до ден-два практическата шоппинг тема И ще ви дам още повод за размисли ;-)

--------------------
"Tara hai tu mujhme tuta sa,
dariya hai tu mujhme dooba sa "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hard Rock fan

***

Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 33406
Re: В сърцето на Индия 4
    #3369016 - 26.09.2016 18:41 [Re: Bandit Queen]

Дам, разбира се, че за канелка говорех...лапсус

Много благодаря за изчерпателната информация.

О, разкажи за гостите, от булката останах с впечатление, че често си ходят по гости....ама ти как си го описала с цялата рода.., наистина звучи страшничко, даже и за домакиня, която не работи.....

Не е много лесно да си женско в Индия

Пък аз като си се знам къв съм темерут в тва отношение...хич не обичам да ми навлизат в личното пространство и време неканени...и не го и крия, в Индия бих била възприемана като много невъзпитана от родата (почти като тук )


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
indiq4
неориентиран


Регистриран: 27.09.2016
Мнения: 4
Re: В сърцето на Индия 4
    #3369132 - 27.09.2016 13:54 [Re: Bandit Queen]

Здравейте Бандит Куийн ! Благодаря за топлото посрещане ( индия123). Много ми се иска да Ви задам няколко въпроса понеже за мен сте експерт. И аз като Баш Индиец се интересувам от хинди и съм попападал на две думи, които означават благодаря шукрия и дънйаваад и двете ли значат благодаря и имали по_ особени случаи, в които едната се използва. (Бях учуден но го приех на доверие понеже нямаше кого да питам. Някъде бях чел, че в Индия има няколко вида брак и най_ унизителня е с свещеник и то само, ако не намерят подходящ жених. И ми е любопитно вярно ли е и защо е така ? А също така, че когато някой става свещеник се прави ритуално погребрние и той не е част от обществото. Вярно ли е ?
Извянявам се ,ако досаждам на Вас и другите с въпросите си.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Diomet, Ellia 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 18751

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.034 seconds in which 0.013 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.