ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Емиграция и работа в чужбина » Защо (вече не) искам в България

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
Amplifier
почетен член
***

Регистриран: 06.05.2002
Мнения: 163
От: Sofia, BG
Re: 99 Причини да...
    #33199 - 20.06.2002 22:21 [Re: Анонимен]

Като ти гледам постинга се сещам моментално за една песньовка на Спенса "...няма народ който да живее за емиграция и легализация...". Чувал ли си я?
Иначе си супер прав, но това е доста екзистенциален въпрос, чийто отговор не зависи нито от мястото нито от парите.



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Dr.G
пътешественик по душа
****

Регистриран: 05.02.2002
Мнения: 13232
От: къде ли не
Re: 99 Причини да...
    #33256 - 21.06.2002 14:16 [Re: Анонимен]

Dobre, kaji togava ti zasto jiveesh. Zastoto ako zapochna da objasnjavam, ste trjabva da si razkaja tzjaloto jitie i na nikoj njama da mu se chetat gluposti na latinitza. Kato znam sobstvenoto si otnoshenie kam pisanijata na tozi vid klaviatura... :)



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Анонимен
Нерегистриран




Re: 99 Причини да...
    #60475 - 13.02.2003 08:04 [Re: Verdji]

Цитат:

пенсионери искали да живеят, след пенсия в Родопите. Някакво селище да си основат и там да си прекарат старините. Нещо такова беше... явно смятат, че тук е прекрасно място за живот. А дали са прави




Bas dyrzha che v tova selishte njama da puskat bulgari, mozhe bi samo kolkoto da iznesat bokluka, sigurno i kelnerite ste si vnesat ot japonia. I togava BG stava hubavo mjasto, dokato ne srestash bulgari v trmvaja...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Stormy19
funny
***

Регистриран: 26.11.2004
Мнения: 98
Re: 99 Причини да...
    #3141894 - 06.03.2014 12:19 [Re: Мишо]

Я, нищо не се е променило за 12 години...

--------------------
Hope is a good thing, maybe the best of things, and no good thing ever dies.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
baby12
ентусиаст
***

Регистриран: 11.08.2007
Мнения: 318
Re: 99 Причини да...
    #3142587 - 07.03.2014 23:45 [Re: Stormy19]

Изчетох я цялата, от 2002г. е ... и ето ни след 12 години ... има доста истина в някои мнения ... следваме ужасния курс ...

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Aendil

**

Регистриран: 09.05.2013
Мнения: 714
Re: 99 Причини да...
    #3142643 - 08.03.2014 02:06 [Re: baby12]

Чудно ми е ако българите имаха право на притежание на оръжие като американците дали тази тема щеше да съществува.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Fortune
оптимист
***

Регистриран: 03.04.2014
Мнения: 149
От: San Diego
Re: 99 Причини да...
    #3153634 - 13.04.2014 00:21 [Re: Aendil]

Предварително се извинявам за дългия пост, но това, което ще напиша, е самата истина, мотивирала решението ми да напусна България. Това е едно мое писмо от 2008 г., с продължение от 2013. Който не обича да чете дълги постове, нека не чете, но не ме упреквайте..... това е моят живот и моите мисли и чувства!

Каква е тази държава?
Писмо от 2008 г.:

Вече 39 години се питам каква е тая държава, в която живеем - България? И все не намирам отговора, който ми се иска! За съжаление винаги стигам до онзи отговор, който не ми харесва – държава на абсурди, на измами, на кражби, на лъжи, на мошеници, на корупция, на мнителни, сърдити и груби хора, държавата на безнаказаната простащина, държава на страдащи хора! Не ми се иска да се примиря! Не ми се иска като в онзи виц да се примирявам с думите: “Какво да се прави – родина!”.

Когато бях на 13 години трябваше да напиша реферат на тема “С какво се слави България по света”. Взех присърце задачата и почти цялата лятна ваканция прекарах в окръжната библиотека във Варна и бях затрупана от факти, прославящи нашата мила родина по света. И това бяха все факти, които повлияха на самочувствието ми като българка! Съвсем осъзнато се гордеех, че съм българка, след изписаните над 100 страници с български постижения, успехи и национални герои. Рефератът пожъна невероятен успех! Даже получих грамота! Грамотата с годините потъна в прах и забвение, както с всеки изминал ден след това потъваше в прах и моята национална гордост! От тогава нататък сякаш страниците, изписани с гордост се топяха! Защото срещах реалния живот - на онази възраст - с малките несправедливости и малките разочарования!

Уви, с всяка изминала година несправедливостите ставаха все повече и по-големи, а пропорционално с тях растяха и разочарованията! За съжаление националната ми гордост намаляваше с бясна скорост! В началото бях много объркана – как е възможно да има толкова български ценности, пред които светът години наред се е прекланял и те едно по едно да избледняват и на тяхно място трайно да се загнездват порочността, простащината, безхаберието, формалните документи, формалните закони, формалните отношения, безотговорността, престъпността на всички нива, бюрокращината, лъжата и корупцията – всички те – безнаказани! Чудех се – трябва ли да се примиря, това ли е животът в моята родина? Тогава бях убедена, че трябва да се боря, че трябва да говоря, трябва да търся справедливост и честност! И го правех! Говорех истината и търсех справедливост! И бях наказвана! Бях наказвана от тези, които трябваше да се разпоредят за търсената от мен справедливост!

Сега, много години след онзи реферат, вече знам, че справедливост в България няма, но все още я търся! Не искам да се отказвам! Все още искам да се боря! Макар че всички ми казват: “Няма смисъл, нищо няма да се промени! Ще си навлечеш само неприятности!” И за пореден път се убеждавам, че е така! И пак като в онзи виц – познатия рефрен “Какво да се прави – родина!”

Обаче на мен ми писна всички и навсякъде да се опитват да ме правят на луда, да ме лъжат, да ме крадат, да ми пробутват фалшиви стоки, фалшив алкохол, фалшива храна, фалшива загриженост, фалшива държавност, фалшив контрол и фалшивa справедливост! Омръзна ми да получавам лъжа! И все се питам – кой допуска това да се случи? Защо няма ред и справедливост за честните хора, които искат да живеят в една България, която да чувстават като добрата майка, а е като лошата мащеха?

Когато бях студентка и се родиха синовете ми, държавата отпускаше социални помощи на млади семейства! И тъй като със съпруга ми тогава бяхме студенти „редовно обучение” и не работехме, а имахме дете на 3 годинки и малко бебе, отидох в социални грижи да подам молба за помощи. Накараха ме да попълня декларация, че нямам имот на мое име или скъпоценности. В декларацията писах, че притежавам наследствено жилище 40 кв.м., в което не прониква директно дневна светлина, прозорците на малките стая и кухня гледаха към коридор и през деня трябваше да са включени лампите, за да е светло. Служителката, която приемаше документите, ми каза: “Ама как? Вие не сте социално слаба?! Вие имате собствено жилище!” Обясних, че това е силно казано жилище – просто едно тъмно и влажно място, в което е крайно нездравословно да се живее, особено с малки деца! А и това не ме прави социално силна и не ми помага по никакъв начин да изхранвам децата си! А тя ми отговори: “Ами можете да го продадете и да се храните с парите!” Попитах я: “А къде ще живеем?” Отговорът беше: “Където искате.” Даде ми и още една мъдра идея, поглеждайки към венчалната ми халка: “Имате и златно бижу – продайте го и хранете децата си!” Даже не сметнах за нужно да обяснявам на тази държавна служителка какъв е смисълът на това така наречено от нея “златно бижу” - венчалната халка! Нямаше да разбере, затворена сред стените на собственото си тесногръдие! Тогава за първи път със сълзи на очите, след надигналото се в мен възмущение, изроптах: “Абе каква е тази държава? Родила съм две деца и на тази държава не й пука за това – дава ми смешните 18 лева за тях и да се спасявам.

По-късно започнах работа в една от националните електронни медии като редактор и водещ. Основният ми принцип на работа беше истината,честността, точното и навременно информиране на слушателите. Но винаги, когато кажех истината ме наказваха! И все “от горе”! Първият път беше, когато в ефир разказах как в 22 часа едното ми дете с 40 градуса температура колабира, докато чакам пред детски спешен кабинет дежурният лекар да си изпие кафето и не допускаше никого в кабинета. След като влязох в кабинета с детето на ръце, буквално с ритник във вратата, уплашена, че синът ми умира, дежурният лекар ми каза – “ще го прегледам, но бъдете благодарна, че живеете в нашия район, иначе щях да ви изгоня да си ходите на частен лекар!” Какво безочие от лекар, положил Хипократовата клетва и работещ в денонощен спешен кабинет! На другият ден разбрах, че някой се е обадил от “високо” място и трябва един месец гласът ми да не звучи в ефир за наказание, че съм казала истината! Този, който ми наложи наказанието ми призна очи в очи: “На твое място бих убил този лекар, но се обади „еди кой си” "от горе" и аз съм безсилен! И пак си казах “Ех, какво да се прави – родина”! Нещата се решават „отгоре”!

След година в деня на кметските избори във Варна в 7 без 10 сутринта съобщих в ефир, позовавайки факти и свидетели, че още на магистралата, на входа на Варна се иззема в-к Монитор, чиято водеща тема е за фалшивата диплома за висше образование на тогавашния варненски областен управител Добрин Митев, който се беше кандидатирал за кмет. С много преки включвания на редактори и репортери от в-к Монитор, фактите прозвучаха в националния ефир и въпросният кандидат изгуби изборите. Още преди да е завършило предаването, което водех, отново “отгоре” се обадиха и наредиха на шефа ми: “Тази водеща да бъде уволнена!” Той не ме уволни, защото се гордееше от това, което направих, от смелостта ми и от професионализма ми, /даже ме награди с 20 лева?!/, но отново един месец бях свалена от ефир, за да не чуват гласа ми господата “от горе” и да забравят случая! И пак ми каза откровено: “Няма какво да направя - обадиха се “отгоре”! По-късно въпросният провалил се кандидат за кмет избяга със съпругата си в чужбина, защото се оказа, че е правил и други далавери и го съдиха, но и до ден днешен справедливостта и закона не го достигнаха! Всички го забравиха, както и случката в деня на кметските избори във Варна! Аз не забравих обаче горчилката и как всичко се решава „от горе” и пак си повторих със съжаление: “Какво да се прави – родина!”

Когато през 2001 г. в София журналистите от БНР стачкуваха срещу някогашния си шеф Иван Бориславов, се наложи отново да си повторя познатата вече фраза “Какво да се прави – родина!”. “Генералният директор на БНР Иван Бориславов получи инфаркт и бе откаран спешно в сърдечната реанимация на института "Пирогов". Състоянието му е стабилно и без опасност за живота, твърдяха до късно снощи лекарите. Докато Бориславов е в болницата, на негово място ще управлява Александър Бръзицов” - това тръбяха всички медии, а синът на Бориславов плака артистично по БНТ, че баща му може да умре, заради стачката на журналистите от БНР. Да, ама не! На следващия ден по обед случайно засякох в една механа във Варна Иван Бориславов ...... ядеше кебапчета и ги преглъщаше с биричка в приятната компания на своето семейство, като с подигравателна насмешка коментираха „наглите журналисти, които са посмяли да му искат оставката”. Незабавно го приклещихме с двама колеги, представихме се и с репортерски касетофон записахме отговорите му от рода :”Да, лекарите ми предписаха това меню!”. Интервюто бе излъчено същата вечер в централните новини на БНТ, които тогава води Димитър Цонев, а по-късно, в “Шоуто на Слави”, водещият направи коментар в собствен стил на случката. Не след дълго Бориславов бе свален от поста генерален директор на БНР, ама до ден днешен никой не потърси обяснение от онези лекари, дето предната вечер излязоха като лъжливото овчарче в ефира на националните телевизии да потвърдат инфаркта на Бориславов! И пак в такива случаи преглъщаш болезнено несправедливостта и онази шаблонна фраза “Какво да се прави – родина!”

Преди две години се спука апендеситът на единият ми син, докато чакаме 6 часа в коридора на спешния център във Варна да се намери анестезиолог за насрочената вече операция. Оказа се, че има само един анестезиолог в цялата окръжна болница ‘Света Анна”, който по това време беше при родилка и трябваше там да оказва съдействие. Да, разбира се, трябва да е там и да помага! Ама 6 часа ли? И защо има само един анестезиолог в цялата болница, която разполага с 15 операционни!? След като писах официална жалба до министерството на здравеопазването с въпроса защо в най-голямата болница в североизточна България, с множество операционни зали има само един дежурен анестезиолог и какво ще стане ако по едно и също време има родилка в критично състояние, дете със спукан апендисит и ранени, примерно в катастрофа? Безотговорният отговор на министерството беше, не защо е един анестезиологът, а че бил зает по това време! Имах чувството, че този отговор е предназначен за малоумници, за каквито очевидно ни смятат всички „от горе”, ей така се измъкнаха и не направиха нищо да се увеличи персоналът в болницата. Смятах да съдя министерството в Страсбург, но всички ревнаха срещу мен “Нищо няма да постигнеш, само ще си натрупаш ядове!” И пак си казваш “Какво да се прави – родина!”

Междувременно, през 2005 г, се роди и третото ми дете – момиченце, което ни донесе най-голямото щастие на света. Напуснах медията, в която работих близо 14 г., завърших друга специалност в София и започнах работа във фирмата на съпруга ми.
Мога да кажа, че финансово животът ни е спокоен, но ми омръзна да вървя по неравни тротоари с изпотрошени плочки, и да се разминавам с престъпници с условни присъди, омръзна ми да шофирам по пътища с дупки и кал, омръзна ми да гледам хора, които нарушават правилата и няма от никъде никакъв контрол. Омръзна ми като вляза в общината или в друга държавна институция да ме гледат намръщени физиономии и да ми се зверят насреща като попитам къде да отида и какво да направя! Омръзна ми по магазините да ме гледат сърдити продавачки, на които съм прекъснала пушенето пред витрината. Омръзна ми да ме лъжат по заведенията и с храната и със сметката! Омръзнаха ми некачествените скъпи стоки, които заливат пазара! Омръзнаха ми грозните гледки по улиците и между блоковете, боклуците, разпиляни в тревните площи и около препълнените казани! Омръзна ми като завали сняг да няма кой да разчисти улиците, а седмици след това до шия да тънем в кална киша! Омръзна ми като тръгна с детската количка да няма свободни тротоари от паркирани върху тях коли! Омръзна ми деца да се пребиват в училище и учителки да нехаят какво става пред очите им! Омръзна ми целия този порочен кръг! Омръзна ми да слушам новините по телевизията и радиото, които са изцяло криминална хроника и да чувам по 10 пъти в една новина думата “криза”! Омръзна ми политиците да ни баламосват с напомпени фрази и да се имъкават в многословието си от конкретните отговори! Омръзна ми от фалшиви отношения и лъжи!

Вече не знаеш на какво да вярваш и на какво да се надяваш! Защо е така? Защото и другите хора са станали мнителни, обезверени, отегчени, омерзени..... Защото и те не усещат силата и закрилата на държавата! Защото липсата на държавност, закони и контрол няма как да не се отрази по този начин! Наясно съм, че по целия свят се краде - и от големите и от дребните “риби”, само че в по-цивилизованите държави се грижат и за обикновените хора! А не като тук! В България, в родината, където на позната жена – пенсионерка увеличиха пенсията със 75 стотинки!!!. Подигравка, наглост, отвратително! И да не се бият в гърдите нашите управляващи, че повишили пенсиите и заплатите с 5 или 10 %. Защо не се пробват те да живеят няколко месеца с пенсията, която дават и смятат за свое постижение!

И всичко това не са думи на отчаян и обезверен човек! Нито думи на човек, който няма пари! Напротив! Жалкото е, че казвам и мисля всичко това от позицията на човек с пари и добър бизнес, собствен дом и луксозна кола! Казвам ги с изключителния ентусиазъм и хъс всичко това да се промени! Но съм безсилна! С моята честност все ме наказваха и обираха!
Затова искам да напусна тази държава! Колкото се може по-бързо да се освободя от калта и мерзостта! Искам да живея на чисто, подредено и красиво място, в държава, която се грижи за своето население – има добра социална политика, има добро здравеопазване и добра образователна система. Държава, която добре се грижи за своите деца и за своите пенсионери! Искам приятелите и близките ми да живеят спокойно и нормално, да имат възможност да си плащат сметките за ток, телефон и вода, а не децата им да мръзнат и да стоят на тъмно. Не искам в репортажите по телеизията да виждам разплакани мъже, които от месеци не са получавали заплати и не могат да изхранят семейстата си! Не искам да виждам разплакани майки, изгубили децата си! Искам да живея спокойно, без да се тревожа какво може да ми бъде отнето в даден момент и кой може да ме излъже в следващия! Искам да работя нормално с честни хора! Да имам открити и честни отношения!

Да, искам да избягам от клоаката, в която живея! Признавам, че ме боли душата, изричайки тези думи, защото обичам родината си, но мразя държавата! Обичам повече от всичко децата си и искам да им предложа по-добро бъдеще, отколкото тук! Знам, че няма да е лесно и никъде няма пълно щастие, но се надявам в една по-нормална държава като работим честно и усърдно да постигнем повече – не финансово, а повече спокойствие и сигурност! И да има перспектива, а в България такава не виждам – и аз и моето семейство! Бих останала, ако се сетя за поне едно нещо, което е добре уредено в България, само че дълго мислих и не се сетих за нито едно такова – в която и да е сфера!

Но аз искам да изведа семейството си от онова тъмно, мръсно и миризливо място, в което се превърна нашата родина /по-точно държавата България, колкото и грозно да звучи/! Не искам да живея като глиста в онзи виц, в който “Бащата - глист и синът - глист излезли от задника и погледнали света навън и синът се възхитил: О, тате, колко е красив светът – виж колко е светло, колко ярко грее слънцето, виж синьото небе, виж зелената трева, виж красивите и ухайни цветя, виж колко весело пеят птичките и колко щастливо живеят другите! Защо ние стоим на това тъмно, мръсно и миризливо място? А бащата отговорил: Какво да се прави, сине – родина!”

Изключително много се надявам да намеря начин да живея и работя с моя съпруг и децата ни в държава, в която има правила и закони и те се спазват!


P.S. след 5 г. /декември 2013 г./:

Все още обичам страната си, но мразя по-силно държавата! И вече не искам да се боря, няма за какво! Все още „отгоре” ни заливат с помия и още повече лъжи. Има още повече своеволия и безнаказана простащина на всяко ниво. Вече всеки си прави, каквото поиска и се смята за недосегаем, дори от ранна тийнейджърска възраст. Все още вървим по изпотрошени тротоари и пукаме гуми в дупките по пътищата...
Още повече деца се прибиват в училищата и още повече деца умират в болниците, поради лекарска небрежност! Сред тях е и нашето 5 годишно момиченце, което си отиде завинаги, от един летен вирус, докато лекарите гледаха коя пътека по здравна каса да oползотворят, вместо да търсят адекватно причината за неспиращото 20 дни повръщане! .....

За кого и за какво да се боря тук, в България? На кого да вярвам? Всичко е фалшиво и бутафорно! Но не съм отчаяна! Не се отчаях, дори когато след преживяния шок, отидох за консултация при варненско „светило”, защото исках да родя отново и да забременея безрисково на 43 г, а той ме погледна, стояща до вратата на кабинета му, и без никакви прегледи и никакви въпроси (само с един единствен въпрос „На колко години съм”), безцеремонно отсече: „Нямаш шанс на тези години!” ... Не съм отчаяна! Ядосана съм! Ядосана съм, че все по-често срещаме хора като този доктор и докторите, заради които го няма нашето детенце..... Хора, които ни отнемат надеждата, които ни захлопват вратата под носа, преди още да са разбрали, защо сме я отворили!

Излишно е да питам кой е виновен! Излишно е да питам защо се случва всичко това! Няма смисъл от въпроси, защото няма кой да даде смислени отговори! Спечелихме зелена карта и до няколко месеца напускаме България – не по икономически причини и не от отчаяние, а защото сме ядосани! Ще се борим за нов и надяваме се по-добър живот на друго място!
В България оставяме сърцата си – те ще ни чакат до гробчето на детето ни!

Декември, 2013

--------------------
Морето е до колене, когато си стъпил на правилното място.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
iliana_t

**

Регистриран: 06.07.2012
Мнения: 119
От: Sofia
Re: 99 Причини да...
    #3153660 - 13.04.2014 01:31 [Re: Fortune]

От все сърце ви желая късмет и да намерите това, което не успяхте в България!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Anna_

**

Регистриран: 01.11.2013
Мнения: 1645
Re: 99 Причини да...
    #3153943 - 14.04.2014 08:02 [Re: Fortune]

Моите съболезнования за детето Ви.
Приеметe всичко случило, колкото и трудно да е като изпитание и не спирайте да вярвате в Господ.
Хубовoто те първа предстои, ако отворите сърцето за това и се радвате и на малките неща.
Успех!

П.П.
И аз имах период всичко по вода ми вървеше и изведнъж ................, но не се отчаях почнах поуката да търся и отново всичко се нареди с времето. Човек не трябва да губи вяра и да обвинява Бог или другите за случилото се.
Всичко ни се случва за да си извлечен поуката и да станем по-добри хора.
Трябва човек с такава нагласа да е, защото не се ли мисли градивно и позитивно сами си вредим.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Fortune
оптимист
***

Регистриран: 03.04.2014
Мнения: 149
От: San Diego
Re: 99 Причини да...
    #3165954 - 15.05.2014 15:17 [Re: Anna_]

/само се закачам/ Ето още по темата - на тази статия попаднах днес и искам да я споделя с вас:

http://fakti.bg/mnenia/95425-emigriraite-dokato-ste-mladi

Статията - ясно - така го чувства човекът, така го споделя, така се е случило в неговия живот. Ама някои коментари след статията са толкова злостни, че думи нямам... Ако имаше малко по-добронамерено отношение между хората, да му се иска на човек за нещо да остане в България. Май си е заложено в човешката същност да се оплюе другия, ако има различно мнение.

"Пожелавам успех на всички родолюбци, защото и аз/ние/ напускам/е/"

--------------------
Морето е до колене, когато си стъпил на правилното място.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Nadin, Praefectum 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 14194

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.08 seconds in which 0.064 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.