Бог, греха и всичко останало

Библията, писаното Божие слово, трябва винаги да се разглежда в нейната цялост, и никога изваждайки определени пасажи от нея, които поради незнание и непознаване на духовните неща биха могли да се тълкуват погрешно .

Една от централните теми на Евангелието е грехът.

Нека проследим какво е грях според Библията.

Както вече се изясни основния проблем на човечеството е, че отхвърля убеждението на Святия дух , който обвинява в грях.

1 Йоаново 1:8
Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас

7. Обаче Аз ви казвам истината - за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.
8. И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд;
9. за грях, защото не вярват в Мене;
10. за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате;
11. а за съд, защото князът на този свят е осъден.

Отхвърлянето на Святия Дух си има последици:

2 Тимотей 3
това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.
2. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,
3. без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,
4. предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога,
5. имащи вид на благочестие, но отречени от силата му;

Битие 6
11. А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие.
12. Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята.

5. И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
6. разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.

Марко 7
Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22. прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

Нашият свят Бог ненавижда греха.
Той посочва и неговия автор

1 Йоаново 3:8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

След грехопадението човешкото сърце става склонно към злото и моралните ценности дадени от Бог биват забравени и потъпкани.

В същност в повечето случки и от Стария завет и от Новия ни насочват към това, как Бог полага неимоверни усилия да възстанови познанието за правдата и истината относно него самия и относно неговия свят закон.

Сърцето му плаче за отстъпилите:

Езекил 33:11 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израелев?

Нека го подчертаем още веднъж: Бог не благоволи в смъртта на нечестивия!!!

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Нито един! Бог не иска да погине ни един, нека запомним това!

Христос плаче за Йерусалим
(Мат. 23:37)

Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
Ето, вашият дом ви се оставя пуст;

Бог милее за чадата си. И за него имаше само един път да си ги върне обратно, някой трябваше да се натовари с техните грехове, някои трябваше да поеме смъртната присъда върху себе си. Защо смъртна присъда ли?

Римляни 6:23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.
Йоан 1:29 На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!

Не направи ли Бог максималното да спаси чадата си?
Не дойде ли в плът и кръв за да даде живота си за откуп за всички нас?
Не пращаше ли пророци да възвестяват словото му и да умоляват нечестивите за покаяние?
Не правеше ли чудеса и знамения, само и само закоравелите сърца да се трогнат?

Исая 5:4 Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми,
което не му направих?
Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде,
то роди диво?

Бог даде максимума от себе си, за да ни върне обратно при него.
Но Той е надарил човека със свободна воля. Всеки сам решава съдбата си.
За съжаление на някои хора обаче неутралитет не може да съществува.

Лука 11:23 Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

Матей 6:24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!

Добра или лоша, приемлива или не, тази е истината според Божието Слово.

Бог е любов, но Той е и справедлив съдия.
Той няма да търпи греха и нечестието вечно.

За него има само две категорий хора: тези които го приемат и тези които го отхвърлят. Неутралитета е невъзможен!!!

Какво ще стане с тези които го приемат:

Йоан 5:24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.

Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.

Откровение 21
И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали;
4. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.
7. Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син.

Но има и такива дето не го приемат. Тяхната съдба е следната:

8. А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

Матей 13
49. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,
50. и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Откровение 6 Реакцията на нечестивите при пришествието на Христа.

15. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
16. и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!
17. Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

Бог няма да търпи греха до безкрай. Ще дойде ден когато чашата на търпението му ще се напълни и ще дойде да донесе правосъдие. Тогава нечестивите ще бъдат унищожени, а на праведните е обещал вечен живот, в един съвършен свят, в който греха и всичките му последици няма да съществуват повече.

И така нека сега от тази переспектива да погледнем към т. нар. "убийства", които Бог е направил.
Да видим потопа.

Били са минали само няколко поколения, откакто Адам загубил достъп до дървото, удължаващо човешкия живот, който все още се измервал с векове. Ако тези дълголетни хора се бяха посветили на Божия служба, щяха да прославят името на Създателя си на земята и щяха да отговорят на намерението Му, с което им бе дал живот. Но те не сторили това .Вместо това те се отдали на разврат и пороци.
Хората не искахли да знаят за Бога и се покланяли пред творенията на собственото си въображение - и като резултат слизали все по-ниско и по-ниско.
Човек не може да се издигне по-високо от представите си за истина, чистота и святост. Ако умът му никога не се издига над нивото на човешкото, ако чрез вяра не се извисява да съзерцава Безкрайната Мъдрост и Любов, той затъва все повече и повече. Поклонниците на фалшиви богове придаваха на божествата си човешки качества и страсти и снижиха образеца за характера Си до подобие на грешни човеци. Това ги осквернявало все повече. “И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло... и земята се разврати пред Бога, земята се изпълни с насилие” (Бит. 6:5, 11, 7). Бог бе дал на хората Своите заповеди като правило за живот, но Неговият закон се потъпкал и резултатът бил всякакъв възможен грях. Светът все още бил в своето детство. Но нечестието така се бе задълбочило и разпространило нашироко, че Бог не можел повече да го понася. Той каза: “Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох” (Бит. 6:7). Сто и двадесет години преди потопа чрез един свят ангел Господ откри на Ной намерението Си и го упъти как да изгради един ковчег. Докато строеше ковчега, Ной трябваше да проповядва, че Бог ще нанесе върху земята потоп от вода, за да унищожи неправедните.
Бог не спря да умолява тези хора чрез устата на Ной цяло столетие. Той никога не би унищожил чадата си без да им даде шанс да се върнат от лошите си пътища Повярвалите във вестта Му трябваше да се приготвят за това събитие чрез покаяние и реформиране. Те щяха да намерят прощение и да бъдат спасени. Ако бяха разпознали Божия глас в предупреждението на Неговия слуга Ной то никой нямаше да загине, но отхвърляйки светлината, умовете им бяха така заслепени, че те наистина сметнаха Ноевата вест за заблуда.
Но в един момент умоляванията на Бог спряха. Това което хората пожънаха, беше посято от самите тях.
Абсолютно същото е и в нашето съвремие. Хората и сега отхвърлят Бог, както виждаме, това не е нищо ново.

Но както казва Бог:
Римляни 6:23 Защото заплатата на греха е смърт.
Предпотопните хора сами бяха определили съдбата си.
Същото важи и за нас. Ще дойде ден когато Бог ще очисти земята от всеки грях и всяко нечестие.

Малахия 4:1 Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;
и всички горделиви, и всички, които вършат нечестие,
ще бъдат плява.
И този ден, който иде, ще ги изгори,
казва Господ на Силите,
и няма да остане нито корен, нито клонче.

Справедливостта изисква греха рано или късно да бъде наказан.
Предпотопните хора имаха своя шанс за спасение, но не го използваха.
Дори и да не бяха унищожени тогава в онзи момент, то те пак са осъдени на смърт, заради отказа им да се покаят. Те вече са били подпечатали смъртната си присъда.

Нека видим и случката с пророк Елисей.

Елисей бе пророк, наследник на делото на пророк Илия.Неговата мисия е в известен смисъл различна от
работата на Илия, комуто бяха поверени вести на изобличение и осъждане.
Гласът му укоряваше без страх, като призоваваше царя и народа да
изоставят злите си пътища.Но мисията на Елисей бе много по-миролюбива. Той
трябваше да подпомогне и утвърди започнатото от Илия дело и да научи
народа на Господния път. Той бил човек,
лично общуващ с народа. Придружен от пророческите синове, той носел
лек и радост чрез своите чудеса и служене.
Бил човек с мек и любезен дух, но можел да бъде строг и това личи от
постъпката му, когато по пътя за Ветил бе подигран от безбожни младежи,
излезли извън града. Тези млади хора бяха чули за възнесението на Илия (както знаем пророк Илия е възнесен на небето без да види смърт) и бяха превърнали изключителното събитие в обект на присмех, насочен
към Елисей. “Качи се, плешиве! Качи се, плешиве.” При тези
присмивателни думи пророкът се обърна и подбуден от Всемогъщия, ги
прокле. Последвалото страшно наказание бе от Бога. От дъбравата
излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и двама души.
Ако Елисей бе допуснал подигравката да остане незабелязана, тълпата
щеше да продължи да се гаври и осмива и мисията му на поучение щеше да се провали.
Този случай на ужасна строгост бе достатъчен за Елисей да спечели
уважението на хората до края на живота си. Авторитетът трябва да бъде
подкрепян от твърда строгост, иначе мнозина ще го приемат с подигравки
и презрение.
Бог има дълбока промисъл за всичко. Той знае най-добре как да ръководи делото си тук на земята.

Исая 40:28 Не знаеш ли? Не си ли чул,
че вечният Бог Йехова,
Създателят на земните краища,
не отслабва и не се уморява?
Неговият разум е неизследим.

Исая 55:8 Защото Моите помисли не са като вашите помисли,
нито вашите пътища - като Моите пътища, казва Господ.

Исая 55:9 Понеже както небето е по-високо от земята,
така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища
и Моите помисли - от вашите помисли.

Аз лично се доверявам достатъчно на моят Баща, Исус Христос, понеже доверието ми е основано на опознаване на Него самия, дори и да не разбирам всичко от неговия план.
Но знам, че един ден Той ще открие всяка тайна на децата си и няма да има въпрос, който да не получи своя отговор.

Псалми 103:8 Жалостив и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.

--------------------
Sola scriptura

Дори първоначално изложеното да е било съвършено и непротиворечиво, съвършенството на достигналото до нас буди основателни съмнения като се вземат предвид от една страна посочените по-горе трудности за разбирането на текстовете, а от друга страна фактът за неизбежните грешки, допускани при преписването и превеждането на достигналите до нас текстове.
В посочената стара тема Ellia пише:

Цитат:

Най-старият запазен препис на Новия завет е Синайския кодекс открит от немския историк-библист Тишендорф в коптския манастир "Света Катерина"в Египет.Този кодекс е от началото на 4-ти век и историците считат ,
че е един от петдесетте преписа поръчани от император Константин при въвеждането на християнството като държавна религия в Римската империя.
Иначе има фрагменти ,които са по-стари -Егертъновия папирус от 2-ри век с фрагменти от евангелието на Марк и апокрифи ,"Chester Beatty"който датира от началото на 3-ти век и в него има освен части от евангерлията и Апокалипсиса,глинени чирепи с цитати от втори и трети век (те са няколко хиляди),надгробни камъни с надписи и цитати в полемичните трактати на Ориген ,Тертулиан,Папии,Евсевии и други християнски философи ,които са живели и писали преди установяването на канона в 4-ти век.
Ватиканският кодекс е от средата на 4-ти век и именно той е послужил на св.Йероним при първия превод на латински ,който познаваме като Вулгата.
Трябва да се признае,че между Синайския кодекс и Ватиканския кодекс ,които са преписвани с разлика около 50 години ,съществуват около 1000 различия в текста.А сравняването на Синайския кодекс с издание на Новия Завет от 19 век показало почти 3000 различия.

Мнение на Ellia

Само да помислим - 3000 различия!

Но да се върнем към темата.

Цитат:

Непроменими са и други неща. Това е Неговото отношение към човешката раса. Грижата му падналия в грях човек, милостта и безкрайното му търпение към всяка една отделна личност.

Непроменима е омразата на Бог към греха, както и неговото осъждане, независимо в коя епоха сме. Именно непроменимото отношение на Бог към греха, Го доведе на нашата земя, жертвайки се за падналия човешки род.

Непроменима е и любовта на Бог към грешника, защото всяко едно човешко същество е негово дете.

Непроменими си остават и плановете Му да доведе нещата до край и да унищожи веднъж за винаги проказата наречена грях.

Непроменими остават и обещанията му към верните нему, изкупените със собствената му кръв, на които е обещал вечен живот.

Можем ли ние обаче да знаем какви са Неговите планове?

И защо е било нужно да ни поставя в плачевно състояние, а след това да полага неимоверни усилия да ни спасява, да не говорим за множеството хора, които вероятно няма да бъдат спасени?

Цитат:

Понеже Бог желае само служба от любов, то Той сам е вложил в децата си правото на свободен избор.

Откъде знаем, че възможността за свободен избор е била вложена у човека в далечното минало? Притежавал ли я е той например по времето на грехопадението?

Цитат:

Бог в своята мъдрост е предвидял, че някога, някъде грехът ще възникне. Той не е бил неподготвен или изненадан, но понеже любовта изисква свобода на взимане на решенията, то Той не го унищожава още в зародиш, но го оставя да покълне, развие и даде плодове.
Да, греха има ужасни последици, но Бог е решил да остави греха да съществува толкова време, колкото да се развие напълно и да покаже своето грозно лице пред цялата вселена.

Защо е било нужно това?

Цитат:

Сатана завладя умовете не само на една трета от небесните ангели, но и на човешката раса, по единствената причина, че тя сама избра това. Човекът беше предупреден от Бог за съществуването на Измамника, както и за това, че вероятно ще стане обект на атака от негова страна.
Но за нещастие, човешката раса в лицето на нашите първи прародители избра неподчинението към Твореца си и като резултат трябваше да се понесат и последствията от това.

А защо Адам и Ева избират греха?

И справедливо ли е техните наследници да плащат за техния избор?

Цитат:

Но Бог не остана далеч! Още в Едемската градина Той произнесе пророчество, което оповестяваше за Великият спасителен план, както и за бъдещ Изкупител, достоен да поеме греховете на цялото човечество върху себе си.
Да, ние имаме нещастието да се родим на тази планета, която отхвърли Твореца си и да понесем всички последици от отделянето от Източника на живота.
Но ще дойде ден, когато и това ще приключи. Планът на Бог е към своя край. Скоро Той ще дойде и ще въздаде на всеки според делата му. Тези които са се научили да го познават и обичат и да почитат закона му, са тези и които го признават за свой Отец, Изкупител и владетел на вселената. Те са готови да живеят с него във вечността, защото са се научили да го почитат още тук и тях Бог ще възстанови в онова
предишно състояние в което е било човечеството преди грехопадението ( но даже и повече). Човешката раса ще бъде отново чиста и безсмъртна, такава каквато е била и по първоначалния замисъл на Твореца си и ще бъде единно и хармонично цяло с останалите безгрешни светове.

С какво човечеството ще бъде по-различно в сравнение с изходното състояние преди грехопадението?

Екстри: