ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » Философия

Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Луд папагал

***

Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
Човекът като изкусител
    #2593195 - 15.03.2010 12:29

... на самия себе си

(Сублимация на Дявола.) Сводим ли е Дяволът до представата за наподобяваща козел бестия (плът и нагон)? В живата християнска, сиреч грехопадителна, традиция човекът - пък дори и отявленият богоборец или фаустовски дух - оглежда "на общо основание" себе си в положение на изкушен (и изкушаван) от Дявола. Но интересен се явява тук образът на Дон Жуан - у Молиер, Моцарт, Киркегор, Бърнард Шоу и Макс Фриш като най-проникновени негови интерпретатори... Та Дон Жуан е Изкусителят - и ето че той въплъщава самия Дявол!... Доколко Дон Жуан, бидейки метафора за екзистенцията на Дявола, - доколко се вписва в живата християнска традиция? (Под "жива християнска традиция" разбирам най-общо съзнанието за грях.) Или иначе речено: въпрос относно задълбочеността на Дон Жуан (как Дяволът духовно съществува: ирония на естетическото). Или: притежава ли Дяволът съзнание за грях (и ще рече: за Греха - "знае" ли Дяволът себе си)?... И Казанова като рефлексия върху Дон Жуан, т. е. като надмогнало съзнанието за грях естетическо съзнание - естетското съзнание.

Помежду Бестията и Дон Жуан се вмества романтическата (преходна) визия за "тъжния юноша" Сатан (вж. гравюрите на Блейк, а също и творби на художника Гюстав Доре).

--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Signor d'Oro
ценопитагореец
***

Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
Re: Човекът като изкусител
    #2593233 - 15.03.2010 13:41 [Re: Луд папагал]

Цитат:

Доколко Дон Жуан се вписва в живата християнска традиция? (Под "жива християнска традиция" разбирам най-общо съзнанието за грях.)




на 100%

ако съзнанието за грях е християнска традиция и при това "жива", то има ли християнство, което не е положено върху съзнанието за грях?

един мюсюлманин как би изобщо разчел дон Жуан?

а ислямът не е ли поставен върху съзнанието за грях?

в момента, в който грехопадаш, рухва цялото Божие творение в неговия идеален вид... общението с Дявола е грехопадение... идва Христос и той подсказва как да не общуваме с Дявола...

затова дон Жуан е дявола в тукашното времепространство...
затова отговорът ми за Дон Жуан е 100%...

а коя в християнството е Дяволката?
коя в литературната традиция е изкусителката? (еквивалент на Дон Жуан)... коя е доня Жуанка или всичките жени са непременно лоши? само девите, монахините са чисти, защото са отдадени на Бога...

дотук нещата обрисуват християнство, поставено върху бинарното отстояние - добро/лошо...

на кого хрстиянството дава утеха по ТОЗИ начин?
на бедните, грозните, болните, нещастните...

комунизмът ни каза, че трябва да трепем богатите, умните, предприемчивите, образованите, защото всичко това е от Дявола...

къде е сгрешеният код на християнството?
какво християнството не може да обясни?
има ли грехопадението положителна стойност? има ли поука?

какво е покаянието?
раждайки дете ти отваряш гроб... къде е отговорът, да не умножаваме тлението, тоест дяволската част...
Христос преодолява тлението...

какво не трябва да раждаме?
Христос казал ли ни е?

...
виждаш ли колко обречени на предузнат отговор въпроси зададох?
...
как твоят собствен дух освети собственото ти тяло?
как ти видя таворската светлина?
кое е различното на таворската светлина от нирвана?
защо будизмът е безбогова религия?

кое е обратното на Бог? Дяволът или Дон Жуан? А сега де?
колко много въпроси!

--------------------

"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Луд папагал

***

Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
Re: Човекът като изкусител
    #2593270 - 15.03.2010 14:29 [Re: Signor d'Oro]

Благодаря за сериозния отговор - той разпъва пространство (хоризонти) по дузина познавателни направления. И го намирам за поучителен за себе си - доколкото ми напомня колко малко зная и колко скромно съм осведомен и т. н. Ала се опитвам все-таки да избегна монолога и средоточа разискване по посока: сублимното в съзнанието за грях. Та предпочетох за заглавие предметното и по-лежерно звучене на "Човекът като изкусител" (което да привлече участници).

--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Щука
Штандартефюрер СССР
***

Регистриран: 03.07.2008
Мнения: 132
От: Шуренбург
Re: Човекът като изкусител
    #2593305 - 15.03.2010 14:53 [Re: Луд папагал]

Цитат:

Опитвам се да насоча разисквания по посока: сублимното в съзнанието за грях.




Както разбирам, търсите нещо най-усърдно. Нямам добра представа от езотерика, прилича ми по-скоро на мистика, случайно попаднах на този езотеричен документ, може би ще ви отведе към някакви философски прозрения:





Цар на тъмата: Легенда за Луцифер


Защо човечеството е дошоло до такова мрачно състояние? Защо нашат планета се оказва пред прага на гибелта? Нима хората са толкова лоши сами по себе си? Нима злото се корени в природата на човека?

Легендата твърди, че за това е виновен също и господарят на Земята-Луцифер. Да послушаме какво разказва легендата.


Много отдавна в зората на човечеството на нашата Земя дошли Високите духове. Тези Божествени Същества дошли за до ускорят еволюцията на планетата и нейното човечество. Заедно с тях на нашата планета дошъл и Луцифер. Той също отначало участвал в пробуждането на висшите способности у човека. Той също в началото бил Светъл. И по космическо право той е бил истинският Господар на Земята. Той бил Цар на този свят в пълния смисъл на думата.

Но Луцифер не бил Висш сред Събратята си. Когато му се наложило да облече земните плътни обвивки, духът му не се задържал на предишната висота.

В безприделното усъвършенстване не изчезва нито едно човешко чувство. Напротив, всички чувства растат безпределно. Те или се преобразяват във висши възприятия на доброто, или се оформят като зло.

Когато Луцифер достигнал съзнанието за потенциала си от неограничена мощ и нерушимост, когато овладял много космически тайни и сили, когато почувствал, че може да стане създател на този или друг свят, когато видял невежеството на масите, който го заобикаляли - тогава е била нужна огромна сила на сърцето, за да устоиш на много съблазни. И преди всичо-на високомерието на духа.

А Луцифер не притежавал всички съвършенства. Той не могъл да пребори в себе си чувството на надменност и ревност към другите светли духове. Когато човешкото естество в него взело превес над божественото, той започнал да ревнува. И започнал гибелна война срещу великите си събратя.

Отдръпването на Луцифер от пътя на Светлината се очертал още по времето на Лемурия. Неговото въстание се зародило в края на Третата раса. Падението на Луцифер започнало от началния етап на Атлантида. Окончателното му падение се извършило в Четвъртата раса. Във всичи следващи векове той става яростен противник на своите велики събратя.

Великата битка в Четвъртата раса между синовете на Светлината и царя на тъмнината се споменава във всички древни традиции. Тя завършила с победа на първите и с гибелта на Атлантида. Индуските сказания в много образи са увековечили царя на тъмата. Най-извесният сряд тях е образът на цяря Равана от остров Шри ланка /Цейлон/. Той е показан като противник на богоподобния цар Рама /герой от епическата поема Махабхарата/ и похитител на жена му Сита.

В какво се изразявало въстанието на Луцифер? Като Господар на Земята той рашил да управлява развитието на човечеството по свой особен начин. Той тръгнал срещу закона на еволюцията или Волята на Космоса.

Той не пожелал да сътрудничи с други планети. Поискал да остане в пределите но Земята.

Как се създала тази психология на изолиране? При всеки едър феодал виждаме пример за това. Освен това зърното на духа на Луцифер садържало всички тъждествени енергии, заложени в ядрото на нашата планета.

И този факт бил съдбоносен за него, защото така той бил особено привързан към Земята.

Въстанието на Луцифер и провежданият от него план за изолиране на Земята предизвикало съпротивата на Бялото Братство. То оказало противодействие на Луцифер и през цялото време изправяло курса на кораба на нашата планета. Въстанието на Луцифер дало на света Христа. Въстанието на Луцифер предизвикало появата на други велики Учители преди Христа и след него.

Докато Луцифер възхвалява само светлината на Земята, Христос посочва красотата на цялото мироздание. Христос показва предимството на движениато извън пределите на Земята. Христос каза: “Мога да пренощувам на прекрасната Земя, за да продължа пътя си.” И така единият се възхищава само от материята, а другият отива към световете на Светлината.

Луцифер предпочел до се огради от съседите, а великите Бели Братя градят вечното движение. Те казват: “Защо ни е само Земята, когато са ни отредени всички светове?” Те създават правилен път за човечеството, когато чрез широко сътрудничество с далечните светове ще бъде заложен истинският обмен.

Но при единството на Битието, при закона за взаимообмена всяка изолация води до отпадане или смърт. Затова Луцифер могъл само да затрудни, но не и да прекъсне потока на живота. Всичко това задържало развитието на земното човечество. А кипящата през цялото време борба мжду силите на Светлината и въстаналия Луцифер създала опасно положение за Земята и нейните жители.

Луцифер има много помощници. Силите на тъмнината образуват “черна ложа”- стройна организация, възглавявана от Луцифер, в която има и се подържа желязна дисциплина.

Съществува заблуда, че тъмните са антитеза на Светлината и за това са неизбежни – това е погрешно. Тъмнината, антитеза на Светлината, не е нищо друго освен непроявен хаос.

Непроявеният хаос е пална противоположност на Творческото Вселенско Начало. Непроявеният Хаос действа в целият космос, докато Луцифер съществува само на нашата планета.

Неговата изява е чисто местна и влиянието му не се разпространява по-далече от низшите сфери на нашата планета. Съществуващото особено положение на Земята е времено явление и не е неотменим закон на Природата. Законат за развитието на живота не предвижда съществуването в Космоса на съзнателна сила, която би противодействало на Добрите Творчески Сили. Всички усилия на творческите сили на Космоса винаги са насочени към надмогване на Хаоса, към привеждането му в хармонично състояние. Тази вечна борба на Хаоса с Космоса е вечната борба на Светлината с Тъмнината. Необходимо е да съпоставим великата Светлина с великата Тъмнина, но не може да се смятат велики онези, който са построени върху Егоизъм. Тъмните довели победата на необузданите стихии до егоизма на въстаналите и започнали да предизвикват хаос, вместо да го претворят в работна сила. Това престъпление е голямо и не може да се смята за антитеза желанието да угасиш Светлината. Творческото побеждаване на Хаоса или “Дракона” е постоянен подвиг. Но битката с тъмнината е само конвулсия, затрудняваща движението. Тъмнината на Хаоса е средство за мислено творчество, но двубоят с Йерархията на тъмните сили е само изгубено време, толкова необходимо за съзидание. И въпреки това тъмните постоянно предизвикват мощни стихии, без разбира се да знаят как да ги управляват. Опасни са не самите тъмни, а силите, предизвикани от тях. Така ще запомним къде е великата тъмнина и къде е свирепият враг, който търси гибелта на Светлината, но забравя, че без светлина той не може да съществува.

Главният фактор за въздействие на тъмните сили върху човечеството е силата на мисълта. Преди са отслужвали черни меси и са издигали статои на Ботамед, сеге та станаха по-опасни, защото изоставиха много ритуали и се обърнаха към силата на мисълта. Като същества от Финия свят те въздействат върху фината природа на човека, като виждат нашата аура и читат мислите ни, които усилват тяхното отрицателно мислене.

На низшите стъпала на своето развитие човек може да бъде уловен в мрежите на тъмните с низшите свойства на природата си като пиянство, користолюбие, чревоугодничество и др. На по-висшите стъпала него го хващат с тщеславие, с гордост с признаване на своята непогрешимост и т.н. Тъмните много обичат големите интелекти, развити за сметка на сърцето, защото чрез тях може да се вдейства особено фино.

Черното братство разпространява учението на всички позорни качества. Никой от Учителите не е завещал на човечествека егоизъм и корист. Не от Светлината са се родили тези ехидни. Силите на разложението са много подвижни, те всяват разложение, зараза и отстъпление от всичко прекрасно. Мислообразите на служителите на тъмнината са като безбройни нокти!

Има приказка с името “Дарът на Луцифер”.


Духът на тъмнината си мислел: Как, още по-здраво да свържа човечеството със Земята? Нека бъдат запазени обичаите и привичките, нищо не свързва така човечеството с обичайните образи, но това средство е годно само за множеството. Много по-опасна е самотата. Хората не трябва да остават сами. “Ще им дам тяхното отражение и нека привикват към своя образ”. Слугите на тъмнината донесли на хората огледало.*

*/Дяволското огледало е символ на привързаността на човека към своята личност или егото. Докато божественият микрокосмос трябва да отразява макрокосмоса, дяволското огледало отразява само собственото его. Бел на авт./


---------------

Можем да си припомним и още една приказка.



Един мислещ донесъл на харата чудесно лечебно средство, но то трябвало да се носи в затворено сандъче. Никой от хората не се решил да отвори сандъчето, защото според качествота си хората предполагали, че там има отрова или ехидна. Така може да бъде предложено най-прекрасното съкровище, но хората ще го помислят за отрова. Остава хората да приемат съкровището, подтикнати от ужасите на нещастието. Какво да се прави, щом сатаната токова дълго ни е учил на неверие.

Основната маса от силите на тъмнината се намира в невидимия Фин свят. За да овладеят умовете и волята на земното човечество, силите на тъмнината се нуждаят от сътрудничеството на представителите на Плътния свят. Тъмните сили от висшите степени, за да не бъдат разпознати, общуват с хората чрез посредници, който биха събудили най-малко подозрение. При всяко общуване на тъмната сила с човека участват не по-малко от трима посредници. Методите на черните са изискани: те търпеливо се приближават към целта и избират гърб, зад който да се скрият. Вие не виждате черни, а сиви и бели.

Мрежата на тъмнината се плете от изкусни ръце. Най-големите градове са и центрове на тъмните сили. Невежите маси са тяхното най-добро оръжие. Черната ложа действа чрез масите и най-добрите им служители се вербуват сред слабите умове.

Много страшни неща стават сега по света. Най-отвратително магьосничество е разпространено навсякъде. Черната магия се развива необикновено бързо. Това е едно от оръжията на противниците на Светлината. Те събират съзнателни и несъзнателни сътрудници. Заклинания и всякакви други натрупвания на тъмните се използва широко. Освен тъмните центрове, възникват и много малки кръгове, често основани вурху най-примитивни ритуали, но общата вреда е голяма.

Много са черните ложи, но някой се отразяват на злото като такова без особени ритоали. В последно време може да се види възраждане на най-различни видове служене на тъмнината. Сред тях има много вредни, който с ритъма си могат да бъдат разрушителни. Черните ложи обикновено не разбират, че причиняват зло само в желаната посока, но всъщност те засягат цели слоеве от атмосферата. Особено сега, когато приближава огненото време и много нарушения на равновесието вече са очевидни, вредата от тъмните предизвикателства е особено ужасна.

Тъмните ложи са твърде много. Често много добри хора не допускат мисълта, че такава мерзост може да съществува. Но може да се види как тъмните нахълтват сред различни слоеве хора с вид на най-почтени служители на общото благо.

Как да противостоим на тъмнината? Как да се борим с нея?


Първата крачка в борбата със служителите на тъмнината ще бъде осъзнаване на тяхното съществуване. Като признаем, че те съществуват, чувсвото за самосъхранение ще подскаже да бъдем нащрек. Та нали само в резултат на това, че съществуването на тъмната сила е било оспорвано, тя е придобила огромна власт над човечеството.

Невежите се надсмиват над съществуването на сатаната и с това потвърждават казаното от един проницателен европеиски философ: “Победата на дявола е в това, че той е успял да внуши на хората, че не съществува. Когато ние не вярваме в нещо или го тричаме, ние преставаме да се пазим от него – и така по-лесно попадаме в мрежите, поставени от многобройните помагачи на тъмнината. Затварянето на очите пред съществуващото зло и неговият създател сваля човека още по-ниско”.

Погрешно е да се пренебрегват тъмните сили. Много често тяхната победа се състои в такова пренебрегване. Хората често си казват:”Не си струва да се мисли за тях”. Но трябва да се мисли за всичко съществуващо. Ако хората справедливо се предпозват от крадци и убийци, то още повече трябва да се пазим от убийцита на духа. Необходимо е да се оцени силата им, за да й се противодействаме. Трабва да се отнасяма към тях активно.

Натискът на силите на тъмнината върху земното човечество никога не е бил така силен и не е заплашвал с толкова беди, както сега. Като се бори зо съществуването си, Господарят на Земята, Царят на Тъмнината е поставил на карта съществуванета на тази планета.

Борбата със силите но Светлината изпълва с отчаяние царя на този свят. Той знае, че в изчистената атмосфера, пронизана от нови огнени лъчи и енергии, престоят му в земната сфера ще стане нетърпим, невъзможен. Той знае, че не може да победи и иска да избегне последната борба чрез заразяване на цялата планета. Царят на този свят насочва всичките си усилия към взривяването на планетата, като се надява да отплува върху отломъците, забравяйки, че океанът също ще изчезне. Той предпочита да взриви планетата, само и само да се задържи още извесно време в атмосферата на взрива.

Царят на тъмнината сега е достигнал апогея на човеконенавистничеството и се готви да покаже апотеоза на своето разрушително господство. Така сега самият Господар на Земята става нейн предател. Лош господар, но такава природа той е възпитал в себе си. Той е заслужил името на враг и предател на човешкият род. Носителят на Светлината – Луцифер – отдавна е загубил правото на това име. В съзнанието на хората той е станал дявол и сатана.

И ще му се наложи да отиде на Сатурн, защата отдавна вече го наричат Сатана. А състоянието на Сатурн е много тежко. Колко много еони трябва да премине тази планита, преди да бъде в състояние да развие съзнателен живот.

Светлите Сили пречат на тъмните да ни унищожат. Изглежда не е трудно да унищожиш мирни хора, но над всички тъмни богатства съществува силата на духа.



Николай Рьорих
Из/ Седемте велики тайни на Космоса/

--------------------
__________Oooo__
___oooO___(___)_
___(___)___)_/_
____\_(___(_/__
_____\_)______


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Луд папагал

***

Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
Re: Човекът като изкусител
    #2593309 - 15.03.2010 15:01 [Re: Щука]

Благодаря Ви. Николай Рьорих познавам повече в амплоато му на художник; но смятам, че би било полезно за мен да имам едно наум и за евентуално амплоато му и на автор на текстове. Ала все пак - нека не забравям - встъпих понастоящем във форума (и зададох настоящата тема) не с намерението да чета монологично, а с надеждата да пиша диалогично.

--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Щука
Штандартефюрер СССР
***

Регистриран: 03.07.2008
Мнения: 132
От: Шуренбург
Re: Човекът като изкусител
    #2593318 - 15.03.2010 15:15 [Re: Луд папагал]

Трудно се пише с автор на дълги монолози като вас. Защо нямате търпимост към подобни на вашите грешки у другите?

Не се заблуждавайте, на другите сърцата им са също толкова деликатни колкото вашето.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Луд папагал

***

Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
Re: Човекът като изкусител
    #2593322 - 15.03.2010 15:19 [Re: Щука]

С право ме иронизирате. Но този път съм решен да не се крамоля с никого, колкото и усилия да ми коства борбата по собственото ми смирение.

--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Signor d'Oro
ценопитагореец
***

Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
Re: Човекът като изкусител
    #2593329 - 15.03.2010 15:26 [Re: Луд папагал]

Цитат:

Ала се опитвам все-таки да избегна монолога и средоточа разискване по посока: сублимното в съзнанието за грях. Та предпочетох за заглавие предметното и по-лежерно звучене на "Човекът като изкусител" (което да привлече участници).




Не зная как да свържа сублимното в съзнанието за грях, което сублимно за мен е покаянието, защото Исус е Бог на каещия се човек за разлика от Аллах, Йехова (Адонай), Буда, Заратустра, с човека като изкусител.

Изкушението се асоциира в религиозната и културната традиция с негативен смисъл. Покаянието - обратно!

Дон Жуан стига ли до покаяние?
Изкушаващият себе си човек може да стигне до покаяние, но може и да не стигне. Интересуваш ли се от въпроса, кога изкушаващият себе си човек стига до покаяние?

Оттук покавайщият се човек е добрия човек, а непокаяният е лошият човек. Но стигам пак до онзи протест срещу света на бинарните отстояния, който свят вече 2000 години заслепява част от християните в демоничен упадък (както в един друг форум един младеж с хиндуистка вяра твърди)... Не че и в хиндуизма няма бинарни противостояния, но там не вярват в Исус, за да са спокойни, когато го обвиняват в разни неща...

Следбиблейското християнство ражда концепцията за Светата Троица. Това впоследствие се разработва и до философска доктрина за начините на човешко възприятие на действителността. Има философ, който на базата на математическия си мироглед, разработва космогония, положена върху троичността. Той стига и до Бога, но не дава отговор на посоките на човешкия прогрес нарочно...

... дълбоко го подозирам в мизантропия...
(това е шега)

Всъщност това е един гений, който като всички гении е труден за приемане и възприемане...

--------------------

"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Луд папагал

***

Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
Re: Човекът като изкусител
    #2593342 - 15.03.2010 15:39 [Re: Signor d'Oro]

В екзистенцията на самия Дявол (в лицето на Дон Жуан: Изкусителя, изкушаващия себе си), не и на "изоттам" изкушения (и "изоттам" изкушавания), т. е. не и просто грехопадналия, съзнанието за грях би сублимирало в екстазно духовно изстъпление (антипод на покаянието, но със същата глъбина), а при това тъкмо в религиозен контекст. И що за човек е тоя диаболичен (нежели просто грехопаднал), тоя ироничен с лековатостта на поведението си галант, тая Грация на Злото?

--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Signor d'Oro
ценопитагореец
***

Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
Re: Човекът като изкусител
    #2593351 - 15.03.2010 15:49 [Re: Луд папагал]

Цитат:

И що за човек е тоя диаболичен (нежели просто грехопаднал), ироничен с лековатостта на поведението си човек?




На този въпрос нямаш един отговор!
Може да намериш християнския отговор, който да се различава от множеството философски отговори... и всичките могат да ти се струват и правилни и неправилни.

Аз намирам настроението да се самоизкушаваме за игра с огъня, но кой не се подава на такива игри? Погледни дори и форумите... какво просташко удоволствие, но невинаги го отминаваме с лекота...

А на всичкото отгоре от форумите съм научил доста...

--------------------

"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 3 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 2503

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.027 seconds in which 0.006 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.