Заглавката на Григорий, презвитер мних . . . .

Заглавката на Григорий, презвитер мних на всички църковници на българските църкви, и Именникът на българските ханове.
Димитър Пеев
http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/issues/64#
(Софийски университет "Св. Климент Охридски", Факултет по славянски филологии)

Предлагам за обсъждане един много сериозен пост от Д. Пеев от горният сайт, който касае и актуални въпроси в нашият форум, а именно въпроса за българския етнос. Това е като отговор на "Рокко 63" от какво тесто е "плеадата" български "учени". Цялата статия на автора не е в тази насока, но ние не можем да подминем тълкуването на части от нея. Още в началото Д. Пеев си поставя амбициозната задача :
„Често срещана методологична грешка е да се съди за литературния процес през даден период, като се прилагат съвременните критерии за културно развитие, респ. литературен процес, при това на базата на произведения, които ние сме прекроили според предпоставените ни разбирания за културата през разглеждания период. Това естествено води до нагласени и натегнати обяснения на артефактите, достигнали до нас през вековете.”

Ще представя два пасажа, които илюстрират, че Пеев не може да коригира напълно „методологичната грешка” от лингвинистична страна, въпреки че се справя с „грешката” по отношение на хронологията.
1. „Основните идеологични послания, заложени в Хронографа и важни за Симеоновата управленческа парадигма, са: 1) българите са древен и храбър народ, присъствал на световната историческа сцена преди римляните, респ. ромеите, и за това свидетелстват авторитетни ромейски хроники. От една страна това е Хрониката на Йоан Малала с намиращата се в нея идентификация ( курсив мой) на мирмидонците с българите: Сии ахилеоусъ имыи воѧ своѧ. иже нарицахѹ сѧ тогда, моуръмидонесъ. ныне; болгареи оуннѹ. тысѹщами треми. И в началото, и в края на троянския цикъл, част от който е тази идентификация, е уточнено, че това се случва в , т.е. по времето на първа и втора книга Царства.”

„. . .Сии ахилеоусъ имыи воѧ своѧ. иже нарицахѹ сѧ тогда, моуръмидонесъ. нынѣ болгареи оуннѹ. тысѹщами треми. . .”
„ . . Всички воини на Ахила, наричани тогава мирмидонци, а сега (в момента – година 551) българи, бяха три хиляди . . .”

Възраженията ми са по термина „идентификация”, който г-н Пеев употребява на „българи” и „мирмидонци”. Този термин (идентификация ) индикира, че „българите” са тогавашните „мирмидонци” и това е заявление, че те са идентифицирани в текста като синоними или обозначения на един и същ етнос, казано с други думи. Това обаче не е вярно и според нас е от инструментариума на ХІХ или ХХв. Такъв промисъл текста не носи. Цитираният текст заявява, че войните на Ахил (за които по никакъв начин не е указано от какъв етнос са) са НАРИЧАНИ тогава „мирмидонци”, а ДНЕС - българи. Никъде не е заявено в текста, че „българите са древен и храбър народ, присъствал на световната историческа сцена преди римляните”. „НАРИЧАНИ” „мирмидонци” и „българи” и „СА” „мирмидонци” и „българи” са две коренно различни понятия. Мюсулманските воини „муджахидини”, не СА муджахидини по етнос, „талибаните” не СА талибани по етнос и т.н.
(По етнос те са от едно общо понятие „араби”, което също не е етнос, но се приема за такова в днешно време, като „славяни” и т.н.).

Те СА „наречени” като такива по съображения РАЗЛИЧНИ от етностните и Малала пределно ясно заявява това с думите „НАРЕЧЕНИ ТОГАВА” и „НАРЕЧЕНИ СЕГА - нынѣ”. През VІ в. са известни етносите обитаващи Б-я п-в – сармати, хуни, готи и т.н. Кои от тях са бившите мирмидонци и нынѣ-шните българи през VІ в. е съвсем отделен въпрос и Малала никъде не го коментира.

2. Следващият пасаж от статията на г-н Пеев:
„. . . От друга страна, ще посоча Юдейската война на Йосиф Флавий с идентификацията на даките с българите във втора книга на въпросната хроника: илоурїи же. и длъмате. и дакїи нарицѧємыи блъгаре. въ истре живѹщїи. поѡд(!) од͠немъ плъкомъ живоуще римсъкыимъ. Смисълът на тази идентификация е, че по времето на разцвета на римската империя, както и по времето на троянската война, ние, българите, сме тук, при това на една и съща територия, около Дунава. . .”

Й. Флавий се разбира по същият начин от Димитър Пеев, въпреки, че първия е още по-категоричен, по отношение на това „КАКВИ” са българите:
„. . .илоурїи же. и длъмате. и дакїи нарицѧємыи блъгаре. въ истре живѹщїи. поѡд(!) од͠немъ плъкомъ живоуще римсъкыимъ. . .”
„. . . Илирийците и далматинците и даките наричани блъгари, в Истрия живеещи под един римски полк живеещи. . .”

Какви са по етнос българите ?
Ами казано е пределно ясно – илирийци, далматинци и дакийци ! Като допълнително е уточнено, че илирийците, далматинците и даките, НАРИЧАНИ „българи”са от едно и също Римско военно образование, наречено „плък”– полк. Нас напълно ни задоволява обяснението, че „плъком”, е римско бойно поделение и няма да търсим какво е било автентичното му, латинско наименование. Така, че ако става въпрос, „какъв е българският етнос” в сведението от Флавий, то очевидно българите са илирийци, далматинци и даки. Едно автохонно пиратско съждение в абсолютен унисон със българските заявления от страна на българския легат Петър на VІІІ Вселенски Събор, който е 250г. по-късно.

„. . . въ истре живоущїи.. .” считам, че е ясно, че става въпрос за живеене в област наречена Истрия, т.е. местностите около течението на Дунав, казано възможно най-общо.

Оттук и разсъжденията на Д. Пеев приемат погрешна посока, че „Разбиранията на Симеон за преминаването на висшата власт от един народ към друг са добре илюстрирани в Юдейския хронограф..”.
Очевидно не става въпрос за никакво преминаване на властта от „един народ към друг”, а за обособяването на частите на Римската империя, като национални държави, следствие на разпокъсването на Римската, настъпило след гражданските войни, като различните военни поделения на Римската империя учредяват различни национални държави. И тези национални държави са единородни по древен етностен състав, но се различават само по територии и граници наложени от конюктурата на тогавашните политически въжделения на властоимащите и т.н.

Поздрави.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски