ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Култура и Изкуство » Поезия

Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2813771 - 05.07.2011 08:00

1. House of The Rising Sun*





16.07.2005.

Всяко нещо си има период на узряване, а моята мечта за книга продължава да зрее. Топи се животът ми; не съм сигурен, че тая мечта изобщо си заслужава толкова усилия, толкова търпение и смиреност. Всичко останало пренебрегнах - любов, кариера, свое семейство, и защо ми е тая книга?!

Позачетох от стиховете на Жак Превер (1900-1977) тая сутрин, и ме порази пак оназ вакханалия на словото, което диша, вълнува се, руши каноните на класическата форма и вае изящен образ на неподкупната човешка душа именно чрез детайлите, които често не забелязваме.

Голяма школа е Превер - точно противоположното на строгостта при формата у неговия връстник Ърнест Хемингуей (1899-1961). Разточителен и жизнелюбив като гейзер, като горещ фонтан - първият; сдържан и човеколюбив - вторият. Тия като Превер живеят сравнително дълго и умират най-обикновено - от естествена смърт, докато перфекционистите на формата нерядко се самоубиват драматично показно с ловна пушка... именно на 3 юли, ден преди Националния празник на Отечеството.




Ърнест Хемингуей - един от учителите ми по писане на проза...


20.07.2005.

Тая сутрин постоях на верандата откъм юг, с изглед към Родопите. Поне половин час се любувах на пищната зеленина и лекия утринен бриз с дъх на свежест. Цветята ми цъфтят като полудели в артистична безреда. Листа нямат толкова, колкото китки. Полях ги, па седнах на северното балконче току край клоните на липата да погледам изгрева на слънцето - това най-чудесно космическо събитие, което - унесени в делничната сивота, преставаме да забелязваме, щом почнем да страним от детето у себе си.

Липата откъм кухнята се извишила вече на метър-два над парапета, а мушкатата в бяло и ярко червено греят ли греят! Сварих си кафе, отпивам първа глътка и си мисля: "Така подреден и величествено тих си, Живот! Ако не ми се пречкат лошите хора, доста повече да съм постигнал".

Двама, дето ги имах за приятели, ме измамиха. Виждам наоколо как ката че ли всеки, който има мъничко власт и влияние, съсипва онова, което успее да докопа. И кърви в космичното** утринно небе тревожният въпрос: Какво постигнаха всички тия объркани хора, по-щастливи станаха ли?

Може би тъй, като ми се съпротивява, мечтаното като ми попречиха и пречат да осъществя, мечтата ми по-упорита се утвърждава у мен, тропа с краче и присвила устничка ме гледа с пламтящи очета. Живея като монах-отшелник напоследък. Само кандило и икона ми липсват! Опипвам, оглеждам внимателно подробностите наоколо и все пак ми е хубаво, макар без усещането на тръпката по жена.





Жените са особени същества, много силно зависими от биологичния си часовник, който им диктува кога да си търсят мъж, кога (и дали!) да раждат деца, да чезнат по рожбите си и да се състаряват в делничните дреболии, подреждайки в уют дом и вещи. В плен на Времето, което при тях много-много по-бързо лети.

Мъжете, постигнали висини - Иисус, ап. Павел, Левски, Карол Войтила - споминалият се римски папа, дори изчадия като Сталин и Хитлер... - са изключителни самотници и монаси в личния си живот. Това закономерност ли е?

Мечтата за книга ме е обсебила дотам, че пренебрегвам разпиляването по жени; просто ми се струва унизително да си губя времето с тяхната тъй чаровна, интуитивна и нежно упорита компания.

Все същият хлапак съм си в отношението към тях; само дето по-дълбоко зарових у себе си тая изкусителна страст към галенето, прегръдките и целувките. От време на време изпитвам страхотна потребност да галя и прегръщам, да милвам по косите и кожата някоя жена, но все повече се убеждавам, че самотата е обичайното състояние на духа.

Гледам жени как ловуват и си мисля: "Леле, колко са зависими от материалното! Леле, колко силно ги привлича лъскавото и успехите у мъжа!" А точно с тия две нещица не мога да се похваля, пък и не ми е нужна такава сврака, понеже ще посегне да ме превръща в придатък на своя материален стремеж към комфорт и уседналост.

Хубавите ми две дъщери - и те са същите. Доколкото ги преценявам, самостоятелни са и са свободолюбиви, но не мога да си ги представя в сътрудничество с мъж, за когото биха пренебрегнали своя мил, вроден чисто женски, егоизъм.





Вчера захванах да набирам на компютъра стихосбирката "Порто Фино". Наистина е чаровно това съчетание от Нехайство, Смешно и Печал, което излъчват стихотворения като "Парашутист", "Герберът", "Рогата" и пр. Подтекстът: нещата от живота не бива да се вземат твърде насериозно; всички сме мимолетни, ефимерни, преходни на тоя свят; всичко е Динамика, търсеща хармония и рушаща установени вече граници и забрани.

Стихотворенията от сборника "Порто Фино" наподобяват по стил грубо издялан монолит, от чиято сърцевина би трябвало да струи човечност, нежна представа за едрите неща, като стойност в нашето съзнание, в нашата душа. Тоя подход заимствам от Превер, но с разликата, че Превер е повече сантиментално-патетичен.

"Където двама се обичат, аз съм на тяхна страна, аз съм с тях" (предадено по смисъл***) моят лирически двойник или моят шепнещ резоньор не би изрекъл така категорично; той е видимо повече отдалечен и по-ехиден, струва ми се. Но тая дистанция е за да се оставят героите по-самостоятелни, по-автономни в чудатата си логика.




Жак Превер, чийто стихове много обичам...


Това - както и при французина Превер, гражданин на Париж и Франция на мислещите артисти с добро самочувствие - са сюжетни стихотворения (при цялата условност на понятието сюжет в случая) и случката, като силно въздействаща атмосфера, е оставена повече сама да говори, без моята авторска намеса. Не навсякъде обаче. Тук-таме се изкушавам и хващам здраво бика за рогата.

В показността на нехайството към рима и ритъм, ако е умело сторено, се таи деликатно вслушване в тоновете на сърдечния ритъм у човека. Никой нормален човек не бърбори в мерена реч, нали!

Това нехайство обаче е само трик, само заблуждаваща маневра с цел да се изкуши четящият да оспорва автора като институция трезва, обективна подобно самия Господ Бог, немилостива към драмата на своите марионетки в шоуто, наречено стихотворение.

Нежността при тия стихове от "Порто Фино" би трябвало да има влиятелен съмишленик именно в огрубяването, в нехайството към т.нар. "висок поетичен слог". Поне такава ми е идеята относно формалната страна на сборника, който продължава сам да се пише.

Стихотворенията се натрупват, подреждат се в екзотични колонии като коралов риф и не ми остава друго освен да се радвам как пред удивените ми очи се появява от делничната пяна нещо красиво (поне по замисъл).

Следва



tisss


___________________________________

* Къщата на Изгряващото слънце.

** В първичния смисъл на гръцката дума "коsmos".

*** В превода на Валери Петров тая идея звучи ето как в страхотно музикалното стихотворение "Барбара":

Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече"
.

Между другото, във френския оригинал точно това стихотворение музикално напомня ромолене на дъжд по тенекиите на покрива с разнообразните или повтарящи се съчетания на сонорната съгласна "р". Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Indifferent Suns
изтребител
***

Регистриран: 05.10.2006
Мнения: 386
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2814578 - 06.07.2011 22:09 [Re: tisss]

Многоуважаемий Tisss, удоволствие е да се четат ваши текстове! Скромното ми мнение е , че притежавате завидната дарба, да създавате хармония в словото си, изковавайки една умереност в отразяването на 'стакатото' и не непременно грозното във възприятията ни, но онова - чепатото в реалността.Това кара някои художници да бъдат сюр-реалисти предполагам, неуспявайки да смелят толкова много оксиморони и абсурди в заобикалящия ни екзицтенциален хаос..В мислите ви, по чудат начин се натъкмяват както един дълбок философски трагизъм така и една особена благост в усещането...Една мъдрост в улавянето и отсяването на 'цветното' в иначе заобикалящото ни клише наречено живот.Като резултат се получава прекрасна живопис!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
karakas
шемет или шеметен
***

Регистриран: 21.03.2006
Мнения: 365
От: BG
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2815583 - 09.07.2011 23:25 [Re: tisss]

Много хора искат да се докажат. Някой, чрез съпрузите си, други с книгите си. Суета!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2820410 - 21.07.2011 10:30 [Re: karakas]

2. Hey, Thats No Way To Say Goodbye*


Продължение




27.07.2005.

Сънувах горчива романтично-сексуална преживелица с жена от кръга познати и тъкмо посягам да я запиша тая история заради лепнещата печал, която ми припомни в каква зависимост бях изпаднал от бившата си любима. Същото русоляво, безлично същество - безредно не, ами безогледно обслужващо се с мъжете, и точно заради това изкушаващо ме да го покоря...

И тъй, в съня - преследван от моите си щури амбиции, едва не се превърнах в жертва на хитра ловджийка.

Тия ловуващи самки кой знае защо ни привличат с чара на сексуалното, което за мъжа е жестоко предизвикателство. Тъй го улавят в мрежите си като глупаво насекомо в нежна на вид, ала жилава паяжина.

О, любовната страст никак не е хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство като след препиване с вино, когато разумът вече не може да те възпира, и уравновесени уж мъже започват да се държат като палета - слепички, лакоми, изгладнели, търсещи женска топлина, търсещи... да сучат.

Не бих си позволил в никакъв случай, колкото и опиянен от желание, да преследвам безогледно момичето-самка.

Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти.
Почакай, не плаши я - сама ще долети


съм писал в стихотворението "Жена" преди трийсетина години. Сексуалното привличане (на не-Любовта) е сражение между два типа воля: женската и мъжката. Жената залага капани и препятствия, да се увери, че самецът насреща заслужава да го допусне до себе си, да му се отдаде, т.е. да го приеме за водач и чак тогава да му се подчини.




Амедео Модилиани - Гола жена с колие, 1917 г.


Но това подчинение е непрестанно изискващо у нея. Ако мъжът престане да носи "ново" (в духовен смисъл изречено), да създава онова особено неспокойствие у нея, което е именно тръпката на Любовта, тя просто го изоставя и обръща очи към някой друг**.

Да не обвиняваме жената, когато ни изненадва с любовна авантюра встрани от коловоза на всекидневието. Женската изневяра е наказание за мъжката леност, за духовната инертност, скука и еднообразие у партньора - любовник или съпруг.

Та от снощния сън се измъквам като беглец от вражески плен. И сега хем ми е тъжно, че потурчих***, т.е. - унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах да се затичам подир отлитащата, разперила крила в еуфорията си по друг мъж жена.

Наистина, екзотично съчетание от тия две настроения!

Ето, значи, повод да включа и тоя цикъл от около дузина стихотворения газели**** от по шест двустишия всяко, писани сякаш специално по тая тема за сборника "Порто Фино".

Тъй собственият ми живот подсказва, насочва ме чрез сънища как да си пиша стиховете и книгите.




Амедео Модилиани - Наклонено голо тяло, 1917 г.


Вчера по обяд, като тръгвах за училищното си дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви си документи и да ги отбележа във входящ дневник), гледам - събрали се съседите от целия жилищен блок, а под козирката на съседния вход - подпрян капакът на ковчег...

На 58 години починал Иван или Ванчо Локото - един от компанията картоиграчи, смукачи на бира и ракия край тава мешена салата в късните летни вечери. Та ме жегна под лъжичката - какво у тия мъже ме дразни?

Бях ги кръстил "Групата на Шаро, или осъдените на смърт", защото откривам: нямат вече мечти; предали се духом, отпуснали се, та и жената не ги изкушава инак освен като обект на цинични задевки и лакърдии, все като да са изскокнали от пошлото шоу на самовлюбения Слави Трифонов, па и на повечето (все глуповати, просташки, изпълнени с разкривени идиотски муцуни, жестове и гримаси, с претенция да са хумористични) предавания по българските телевизионни канали.



tisss


_______________________________

* Хей, няма начин на това да кажа сбогом.

** Езикът ни се развива, та предпочитам да не употребявам граматически правилното, но твърде тромаво съчетание "към някого другиго".

*** Дотолкова дълбоко в генетичната ни памет на българи е отвращението към всичко турско, че с "потурчвам" в разговорния стил метафорично бележим унищожението, съсипването, погубването на каквото и да е ценно. "Потурчил съм" ще рече: престанало да е мое, нейде ми се изгубило, но вината е у мен, не у "турчина".

**** Римувани и ритмувани, и доста музикално звучащи двустишия. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
skarlet.
ентусиаст
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 205
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2821923 - 25.07.2011 10:05 [Re: tisss]

Прочетох с интерес, но от датите става ясно, че са минали шест години от времето, когато си писал това и сигурно имаш много нови неща да добавиш по темата, годините може и да са променили възгледите...
Надявам се да има продължение.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2821979 - 25.07.2011 12:45 [Re: karakas]

Цитат:

Много хора искат да се докажат. Някой - чрез съпрузите си, други - с книгите си. Суета!




С четирите картинки и с мелодията от клипа





ще има след известно време стихотворение, в което един мъж ще направи предложение на една жена, на което тя може и да устои. Два часа по-късно, след като спа непробудно тъкмо надвечер от осем до десет и трийсет вечерта, мъжът се събужда и добавя заглавието на бъдещото стихотворение. То ще се казва "Когато един мъж пожелае една жена".





Ето впрочем диалог в скайп, проведен от автора същата надвечер преди осем с реална негова позната, която понастоящем живее на другия край на света и донякъде, само донякъде... може да послужи за първообраз на лирическата героиня, макар лирическата героиня да трябва да е с лунички, освен да е руса, естествено руса, искам да кажа...


- Здрасти, Жоре! Четох те преди малко… Не знаех за пианото на Re., че такива завихряния имало в нашия сплотен малък колектив. Гледай ти!

- Позна ли кои са споменатите?

- Радостина... но другата...? Не зная… Бозвелиевото…?

- Радостина. Голишев предложил да даде 120 лева, но химичката Бодурова го отказала точно със същата реплика: „Какво да кажем ние, дето не сме с манталитет на магистрални курви и не знаем как да изпросим някой лев за училищно пиано”.

- Ужас. И накрая кой изплати пианото?

- А Бозвелиева се оплакала, че й пречи пианото. Re. прави доста концерти с входна такса из града, а се включиха с дарителски суми и някои от родителите на децата.

- И сега...? Пианото събира прах до кофите с метлите и парцалите… Щото Костурковото се развива вече в друга посока?!

- Ако го чуеш Костурковото, с уста птички лови.

- Това не го разбрах. Как е тя?

- Разказва наляво и надясно как едно време в училище имало музикален театър. Само пропуска една подробност - че в този музикален театър участваха Анелия Станева, основно Re., а аз им пишех стиховете за песничките и текстовете за сценария. Който я слуша, трябва да остане с впечатление, че Костурковото е била в основата на музикалния театър, и съвсем не е била Мечо Турист, дето по няколко месеци всяка учебна година се пишеше уж болна, а всъщност с фалшиви болнични скиташе по гори и планини. Правел съм и макетите за някои от пиесите, и афишите - също.

-Ужас. Това е то… А самата Костуркова с какво се занимава сега?

- Голишев беше подредил кабинета по музика заради Re., а от момента, когато Костурковото си извоюва пред шефа да влиза в същия тоя подреден кабинет, горе - в дъното на третия етаж, столовете за месец-два бяха изпочупени от учениците, няколко клавиша на пианото откършени, а шкафът с нотите разбит.

- Леле!

- Пред мене Костурковото опита да ми пробута как пианото, дето бе купено с помощта на тия концерти от школата на Re. и също с дарения, било със спукана поначало чугунена основа... Просто не знаеше дори, че двамата с Re. обикаляхме да търсим фирма с по-изгодна оферта. Идиотката Костуркова точно на мене взе да разказва как Re. се била облагодетелствала, като купила потрошено пиано.

- А ти?

- Само лекичко споменах, че съм ходил заедно с Re. да избирам това пиано, и изгуби интерес повече да ми обяснява.

- (Eмотиконче с формата на вирнат палец.)

- Понеже с Re. пазехме дискретност за тия неща, а всъщност на два пъти и аз съм участвал в срещите й с родители, да ги уговаря да дарят сума заради дечицата си, които обучаваше в школата по пиано.

- Тая (има предвид въпросната Костуркова - Мечо Турист, бел.авт.)е за връзване. С какво се занимава сега? Трябва с Дончето (Бел.авт. - друга натегачка сред колегите) да са си близки.
- Май не се понасят двечките.

- (Емотикон – усмихната муцунка.)





- Всяка сутрин съм на Гребната база с велосипеда.

- Хубаво е, че живееш така. Така си близо, много близо до себе си.

- Върти ми се в ума стихотворение по тая мелодия, ама да видим кога ще се появи от само себе си. Ще е много готино стихотворение, само това знам:





...И няма да е кратко, поне десетина строфи, може и повече.

- (Емотикон - усмивка.)

- Не знам за какво се говори в песента от клипа, но това няма значение, виждам картини и диалог с човек, който мълчи отсреща. Като карам колелото, стиховете сами се подреждат. Напоследък мога да карам с над 30 км/ч колелото, и то по нанагорнище.

- (Емотикон – танцуващо човече.)

- Ще се говори за предложение за любов в това стихо. Ще бъде в известен смисъл хем неприлично откровено, хем нежно. Тая мелодия си я слушам вече две утрини непрекъснато...

- Странна мелодия.

- Преведи ми накратко за какво се говори.

- Ще изчакам мъжа ми, той разбира по-добре английския.

- Бе, най-общо ме интересува за какво се говори в мелодията?

- Ами ето… Говори се… „Скъпа, да се разходим из дивото, из неопитоменото, из тъмното..."





- Мъж предлага на млада жена да идат да се изчукат в някой хотел наблизо, или дори в парка, а момичето го гледа и не вярва на ушите си, чуди се дали да го прати по дяволите или... Така го виждам ненаписаното стихотворение.

- Дааааа… Нещо като закуска с бесовете.

- Казва й, например, следното: „Виж какво, скъпа, знам, че вие жените кървите веднъж месечно и ви боли, но ние мъжете също кървим и сърцето ни боли понякога по-силно от вас. Знам, че си щастливо омъжена и сериозна жена с добра кариера и име в обществото, но какво правиш ти със себе си в крайна сметка, не си ли губиш времето с глупости и суети? Виж денят колко е хубав и тревата в парка колко е сочна и зелена, не ти ли се ще да лежиш по гръб с поглед в облаците и да мечтаеш?”...Пусни си мелодията пак, и пак... и прочети това, дето ти пиша... Ще стане страхотно стихотворение, мисля си.

- Добре.





- Оголване арматурата на живота, това ми се върти като идея в ума. Че всички наши планове са някак встрани от основното, заради което си струва човек да живее. И тая нехайна наглед мелодия с тоя непукистки уж глас страшно ми пасва на вътрешната мелодия, която чувам у себе си. Това е моят живот, точно какъвто си е. Саксофонът в края на клипа е страхотен, особено тоя дрезгав тон на саксофона, не мислиш ли, че е страхотен за нещата, свързани с тая тема?!



П.П.: Имената промених, тъй че реалните лица би трябвало да се чувстват спокойни.



Пловдив-Монреал, 20 юли 2010 година


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2821982 - 25.07.2011 12:47 [Re: karakas]

Цитат:

Много хора искат да се докажат. Някой - чрез съпрузите си, други - с книгите си. Суета!




С четирите картинки и с мелодията от клипа





ще има след известно време стихотворение, в което един мъж ще направи предложение на една жена, на което тя може и да устои. Два часа по-късно, след като спа непробудно тъкмо надвечер от осем до десет и трийсет вечерта, мъжът се събужда и добавя заглавието на бъдещото стихотворение. То ще се казва "Когато един мъж пожелае една жена".





Ето впрочем диалог в скайп, проведен от автора същата надвечер преди осем с реална негова позната, която понастоящем живее на другия край на света и донякъде, само донякъде... може да послужи за първообраз на лирическата героиня, макар лирическата героиня да трябва да е с лунички, освен да е руса, естествено руса, искам да кажа...


- Здрасти, Жоре! Четох те преди малко… Не знаех за пианото на Re., че такива завихряния имало в нашия сплотен малък колектив. Гледай ти!

- Позна ли кои са споменатите?

- Радостина... но другата...? Не зная… Бозвелиевото…?

- Радостина. Голишев предложил да даде 120 лева, но химичката Бодурова го отказала точно със същата реплика: „Какво да кажем ние, дето не сме с манталитет на магистрални курви и не знаем как да изпросим някой лев за училищно пиано”.

- Ужас. И накрая кой изплати пианото?

- А Бозвелиева се оплакала, че й пречи пианото. Re. прави доста концерти с входна такса из града, а се включиха с дарителски суми и някои от родителите на децата.

- И сега...? Пианото събира прах до кофите с метлите и парцалите… Щото Костурковото се развива вече в друга посока?!

- Ако го чуеш Костурковото, с уста птички лови.

- Това не го разбрах. Как е тя?

- Разказва наляво и надясно как едно време в училище имало музикален театър. Само пропуска една подробност - че в този музикален театър участваха Анелия Станева, основно Re., а аз им пишех стиховете за песничките и текстовете за сценария. Който я слуша, трябва да остане с впечатление, че Костурковото е била в основата на музикалния театър, и съвсем не е била Мечо Турист, дето по няколко месеци всяка учебна година се пишеше уж болна, а всъщност с фалшиви болнични скиташе по гори и планини. Правел съм и макетите за някои от пиесите, и афишите - също.

-Ужас. Това е то… А самата Костуркова с какво се занимава сега?

- Голишев беше подредил кабинета по музика заради Re., а от момента, когато Костурковото си извоюва пред шефа да влиза в същия тоя подреден кабинет, горе - в дъното на третия етаж, столовете за месец-два бяха изпочупени от учениците, няколко клавиша на пианото откършени, а шкафът с нотите разбит.

- Леле!

- Пред мене Костурковото опита да ми пробута как пианото, дето бе купено с помощта на тия концерти от школата на Re. и също с дарения, било със спукана поначало чугунена основа... Просто не знаеше дори, че двамата с Re. обикаляхме да търсим фирма с по-изгодна оферта. Идиотката Костуркова точно на мене взе да разказва как Re. се била облагодетелствала, като купила потрошено пиано.

- А ти?

- Само лекичко споменах, че съм ходил заедно с Re. да избирам това пиано, и изгуби интерес повече да ми обяснява.

- (Eмотиконче с формата на вирнат палец.)

- Понеже с Re. пазехме дискретност за тия неща, а всъщност на два пъти и аз съм участвал в срещите й с родители, да ги уговаря да дарят сума заради дечицата си, които обучаваше в школата по пиано.

- Тая (има предвид въпросната Костуркова - Мечо Турист, бел.авт.)е за връзване. С какво се занимава сега? Трябва с Дончето (Бел.авт. - друга натегачка сред колегите) да са си близки.
- Май не се понасят двечките.

- (Емотикон – усмихната муцунка.)





- Всяка сутрин съм на Гребната база с велосипеда.

- Хубаво е, че живееш така. Така си близо, много близо до себе си.

- Върти ми се в ума стихотворение по тая мелодия, ама да видим кога ще се появи от само себе си. Ще е много готино стихотворение, само това знам:





...И няма да е кратко, поне десетина строфи, може и повече.

- (Емотикон - усмивка.)

- Не знам за какво се говори в песента от клипа, но това няма значение, виждам картини и диалог с човек, който мълчи отсреща. Като карам колелото, стиховете сами се подреждат. Напоследък мога да карам с над 30 км/ч колелото, и то по нанагорнище.

- (Емотикон – танцуващо човече.)

- Ще се говори за предложение за любов в това стихо. Ще бъде в известен смисъл хем неприлично откровено, хем нежно. Тая мелодия си я слушам вече две утрини непрекъснато...

- Странна мелодия.

- Преведи ми накратко за какво се говори.

- Ще изчакам мъжа ми, той разбира по-добре английския.

- Бе, най-общо ме интересува за какво се говори в мелодията?

- Ами ето… Говори се… „Скъпа, да се разходим из дивото, из неопитоменото, из тъмното..."





- Мъж предлага на млада жена да идат да се изчукат в някой хотел наблизо, или дори в парка, а момичето го гледа и не вярва на ушите си, чуди се дали да го прати по дяволите или... Така го виждам ненаписаното стихотворение.

- Дааааа… Нещо като закуска с бесовете.

- Казва й, например, следното: „Виж какво, скъпа, знам, че вие жените кървите веднъж месечно и ви боли, но ние мъжете също кървим и сърцето ни боли понякога по-силно от вас. Знам, че си щастливо омъжена и сериозна жена с добра кариера и име в обществото, но какво правиш ти със себе си в крайна сметка, не си ли губиш времето с глупости и суети? Виж денят колко е хубав и тревата в парка колко е сочна и зелена, не ти ли се ще да лежиш по гръб с поглед в облаците и да мечтаеш?”...Пусни си мелодията пак, и пак... и прочети това, дето ти пиша... Ще стане страхотно стихотворение, мисля си.

- Добре.





- Оголване арматурата на живота, това ми се върти като идея в ума. Че всички наши планове са някак встрани от основното, заради което си струва човек да живее. И тая нехайна наглед мелодия с тоя непукистки уж глас страшно ми пасва на вътрешната мелодия, която чувам у себе си. Това е моят живот, точно какъвто си е. Саксофонът в края на клипа е страхотен, особено тоя дрезгав тон на саксофона, не мислиш ли, че е страхотен за нещата, свързани с тая тема?!



П.П.: Имената промених, тъй че реалните лица би трябвало да се чувстват спокойни.



Пловдив-Монреал, 20 юли 2010 година


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2822013 - 25.07.2011 14:13 [Re: karakas]

Цитат:

Много хора искат да се докажат. Някой - чрез съпрузите си, други - с книгите си. Суета!




Продължение


3. Walk On The Wild Side*

или НЕНАПИСАНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ




С четирите картинки и мелодията от клипа





ще има след известно време стихотворение, в което един мъж ще направи предложение на една жена, на което тя може и да устои. Два часа по-късно, след като спа непробудно тъкмо надвечер от осем до десет и трийсет вечерта, мъжът се събужда и добавя заглавието на бъдещото стихотворение. То ще се казва "Когато един мъж пожелае една жена".

Ето впрочем диалог, проведен от автора същата надвечер с негова позната, която понастоящем живее на другия край на света и донякъде, само донякъде... може да послужи за първообраз на лирическата героиня, макар лирическата героиня наложително би трябвало да бъде с лунички, освен че е руса - естествено руса, искам да кажа...

- Здрасти, Жоре! Четох те преди малко. Не знаех за пианото на Re. и че такива завихряния имало в нашия малък сплотен колектив. Гледай ти!

- Позна ли кои са споменатите?

- Радостина. Но другата...? Не зная. Бозвелиевото...?

- Радостина, да. Голишев предложил да даде 120 лева за каузата, но химичката Бодурова го отказала с репликата: „Какво да кажем ние, дето не сме с манталитет на магистрални курви и не знаем как да изпросим някой лев за училищно пиано”.

- Ужас! И кой плати пианото?

- Бозвелиева пък се оплакала, че пречи пианото. Re. организира поне десетина концерта с входна такса из града, включиха се с дарителски суми и някои родители.

- И сега?... Пианото събира прах сред кофите, метлите и парцалите?! Щото Костурковото се развива вече в друга насока?!

- Да го чуеш Костурковото! С устата птички лови.

- Това не го разбрах. Как е тя?

- Разказва наляво-надясно как някога в училището ни имало Музикален театър. Пропуска една подробност обаче - че в този Музикален театър участваха Анелия Станева, основно - Re.. Пишех стиховете за песничките и сценария на всяка постановка. Който слуша какви ги говори Мечо Турист, би останал с впечатление, че Костурковото е била основа и двигател на Музикалния училищен театър, че съвсем не е била училищният кръшкач, дето по няколко месеца всяка учебна година се пише болна, а всъщност с фалшиви болнични скита по гори и планини.

Рисувал съм и макетите за концертите, за представленията. Афишите - също. Лепях ги тия афиши и по спирките на градския транспорт.

- Ужас! Това е то. Костуркова с какво се занимава сега?

- Голишев беше подредил Кабинета по музика заради слабостта си към хубавата Re.. От деня, когато Костурковото си извоюва пред шефа да влиза в същия кабинет горе - в дъното на третия етаж, столовете за месец-два бяха изпотрошени от палавите ученици, няколко клавиша на пианото откършени, шкафът с учебните пособия - разбит, партитурите - разпилени и изпокъсани.

- Леле!

- Пред мене Костурковото пробва да пробута как пианото, дето бе купено с помощта на тия концерти и представления от Школата на Re., както и чрез дарения, било поначало със спукана чугунена основа.

Милата, не знаеше, че двамата сами с Re. доста обикаляхме докато открием фирма с по-изгодна оферта. Костуркова взе да ме убеждава как Re. се била облагодетелствала, като купила пиано със спукана чугунена основа.

- А ти?

- Като споменах само, че три месеца сме обикаляли с моята старичка жигула двамата с Re., докато изберем най-доброто пиано, изгуби интерес да ми обяснява.

- (Eмотиконче с формата на вирнат палец.)

- Понеже с Re. пазехме дискретност около тия неща, а поне два пъти съм участвал и аз в срещите с родители, да ги уговаря заради идеята, заради децата си, които обучаваше в Школата по пиано.

- Тая (има предвид Костуркова, т.е. въпросния Мечо Турист)е за връзване. С какво се занимава сега? Трябва с Дончето (друга натегачка сред учителките) да са си близки.

- Като че ли не се понасят двете.

- (Емотикон – усмихната муцунка.)

- Всяка сутрин съм край Гребната база с велосипеда.

- Хубаво е, че живееш близо... много близо до себе си.

- Върти ми се в ума стихотворение по мелодията от клипа. Ама да видим кога ще се появи от само себе си. Ще е хубаво стихотворение, само това знам:





...И няма да е кратко. Десетина строфи, може и повече.

- (Емотикон - усмивка.)

- Не знам за какво се говори в песента от клипа, то това май няма кой знае какво значение. Но виждам картини и диалог с човек, който всъщност мълчи. Като препускам с колелото към Гребната база, стиховете сами се подреждат. Напоследък мога да карам с над 30 километра в час, и то по нанагорнище.

- (Емотикон – танцуващо човече.)

- Ще има предложение за любов в това стихотворение. Ще е в известен смисъл хем неприлично откровено предложение, хем нежно. Мелодията си я слушам вече две утрини непрекъснато...

- Странна мелодия.

- Преведи ми накратко за какво се говори.

- Ще изчакам мъжа ми. Той разбира по-добре английския.

- Бе, най-общо ме интересува. За какво се говори в песента?

- Ами ето. Говори се.. „Скъпа, хайде да се разходим из дивото, из неопитоменото, из тъмното..."

- Мъж предлага на млада жена да отидат да се любят в някой хотел, или дори в парка. А момичето го гледа и не вярва на ушите си. Чуди се дали да го прати по дяволите, или... Така го виждам ненаписаното стихотворение.

- Дааа… Нещо като закуска с бесовете.

- Казва например следното:





„Виж какво, скъпа, знам, че вие жените кървите веднъж месечно и ви боли, но ние мъжете също кървим и сърцето ни боли понякога по-силно от вас. Знам, че си омъжена и сериозна жена, с добра кариера и име в обществото, но какво правиш със себе си, в крайна сметка? Не си ли губиш времето с глупости и суети? Виж денят колко е хубав и тревата по поляните колко е ароматна и сочна. Не ти ли се ще да лежиш с очи в облаците и да мечтаеш?”...

Пусни си мелодията пак, и пак. И прочети това, което ти пиша. Ще стане страхотно стихотворение, сигурен съм.

- Добре.

- Оголване арматурата на живота, това ми се върти като идея в ума. Че всички наши велики планове са някак встрани от основното, заради което си заслужава човек да живее.

И тая нехайна наглед мелодия с непукисткия уж глас на певеца страшно пасва на вътрешната мелодия, която чувам у себе си.

Това е моят живот, точно какъвто си е!

А краят на мелодията е чудесен. Особено - дрезгавият тембър на алт-саксофона... Не мислиш ли, че страхотно се вписва в темата за внезапно обзелата ни... Любов?!



Послеслов: Имената са променени, тъй че реалните лица би трябвало да се чувстват спокойни.



Пловдив-Монреал, 20 юли 2010 година


tisss



--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2825387 - 04.08.2011 06:31 [Re: skarlet.]

Цитат:

...от датите става ясно, че са минали шест години от времето, когато си писал това, и сигурно имаш много нови неща да добавиш по темата; годините може и да са променили възгледите... Надявам се да има продължение.




Продължение


4. Aicha*

или ХУБАВАТА RE.



Мечтата, която без хленч изоставиш,
като кучка по тебе върви цял живот;
духовното всъщност е с ясна направа:
лишен съм от теб - да си в мене, Любов.



17 август 1997.

На 6 август - часове преди рождения ми ден, поехме към местността "Каваците" на юг от Созопол. В пет и трийсет сутринта натоварихме семейство Ряпови с багажа им и към два подир обяд вече бяхме в почивната станция.

...Седяхме до 11 август.

Тръгнахме да се връщаме почернели, с изпръхнали устни и морски загар. Сега си спомням като че единствено разходката с Re. по брега преди тръгването, когато гларуси прелитаха ниско над нас с разперени огромни криле, а морето ближеше пясъка, за да заличи стъпките ни; и после седяхме върху пейката на спасителите, беше ветровито, нямаше никого в късния подиробяд на плажа, само боклуци и поръждавели тенекета, когато наоколо се затърча да души и да рови из пясъка кучето на семейство Ряпови с малко странното име Роро и после встрани от нас чух Меди - жената на Ряпов, да го вика тоя дребен, силно космат черен пес откъм станцията...

Меди вероятно и не подозираше къде сме се сврели във ветровитата облачна привечер. А с дяволитата Re. като заговорници, каквито си и бяхме в действителност и на което фактически се крепеше връзката ни, ние мълчаливо се сбогувахме с морето.

Колата ми създаваше проблеми по пътя, но не се повреди съвсем, не се скапа, не се разглоби на съставните си части и ни довлече до прашния и унил в августовската мараня Пловдив.

Реших, че Re. e разкошна повече от всяка друга артистична млада жена на света и съжителството ми с нея е огряно от вътрешното излъчване - силно и едновременно с това - крехко, стипчиво, но и като поток, който скрито бълбука във високата гъста морава.

И това бе всъщност Големият подарък за петдесетия ми (юбилеен според Библията) рожден ден.

Сега, когато е минала почти седмица от завръщането ни и поглеждам към изтеклото време, какво виждам?... ГБЧ (Големият Бял Човек - почти 200 см ръст), плътно кръжи около нея, пилее пари в негов си стил, и "го дава" кавалер, грижовен, доколкото разбирам от преразказите. Имам усещането, че силно животно оставя следи по влажния пясък; намирисва ми остро на козина...




Край Калугерово - едно от моите светилища по генетичен код


Във видимия спектър всичко уж е наред: храмът си е на мястото, само дето откривам в основите му ровено от къртица; кръстът - леко килнат над камбанарията... и тая тиха драма у Re. ми подсказва колко уязвим е чистият човек, особено ако тоя чист човек е трийсетгодишна хубава знойна жена.

Не мога да знам, пък и не ща да знам, доколко е плътна моята обвързаност: името ми би трябвало да е Константин, което ще рече "постоянен". Третият актьор в спектакъла съм, няма ме на сцената, а и публиката не се занимава с онзи, чието любимо място е в тъмнината зад кулисите.

Събужда се у мен вроденото мое мазохистично гласче - да ми напомни, че нищо не ми принадлежи, че животът ми е случаен епизод и стореното от мен дотук... за света няма никаква, ама никаква стойност.

Що да си кривя душата: не завиждам на рутинни благопристойни бракове. При мен всичко е в движение; постоянна (константа) е само основата, принципите; и застоят, т.е. - абсолютното равновесие и хармония, само би трябвало да ме тревожи.

Има сила и Сила. Талантът ми се събужда, когато съм застрашен и би трябвало да съм напрегнат, а не съм напрегнат; напротив - леко ми е, сякаш свеж планински въздух внася стръв за живот у мене.

Странното е, че моята Сила е в моята уязвимост във физически и във всякакъв план.

Не-е, не желая трохи от чужда трапеза; за подаръците и придобивките - знам, винаги идва час горчиво да се разплащам. И не съм слуга по душевен строй; каквото имам, не ми е даром дадено. Да, авантюрист съм, ала - надявам се, не съм безскрупулен...

И въпреки... Нещо се отдалечава-отдалеча-а-а-ава, долавям мразовития полъх на Зима. Дали не се задава мигът да плащам солено и докрай за преживяното мимолетно щастие?

Оставих ръкописа на сборника от петдесет стихотворения "Кардиф" за набор. Венци (Венцеслав Бъчваров) е човекът, който се труди да докара стихосбирката във вид, който да засити капризите ми. Около Венци ухае на обсебен от амбицията на всяка цена да бъде писател изтъкнат и литератор.

Формата - налице, съдържанието обаче - бледичко. Деветдесет и девет на сто от пишещите сме такива. Спасява ни именно изкушението да пускаме перки, да се правим на велики и неповторими майстори на словото, обаятелни (а всъщност - дълбоко противни, и още по-зле... ужасно досадни) личности. Освен тщеславие и самовлюбеност май друго няма.

Вазов и Пенчо Славейков - истинският и измисленият. Единият живее в литературата като в бащин дом, другият позира...

Да си вдигна задника, да се махна... И къде!

Почва да ми наскучава в тоя свят. Край морето ми изгря вероятността... Ако Иисус слезеше на брега до занемарения боклучав плаж край местността "Каваците", в какъв ли образ би ни се представил?...

Разкош! Христос - в тъмночервен мерцедес, цвят металик: простичка бяла ленена дреха, тъмни слънчеви очила, тръненият венец и прочие...

От време на време придобивам главозамайването, че гледната ми точка е някъде много-много нависоко. За пръв път го открих, като си мислех дали завиждам на Спас - кмета на Пловдив. И Спас (Гърневски), и Теди (Теодор Димитров - май беше областен управител някакъв), и президентът на Републиката, и президентът на Щатите, дори папата, вселенският патриарх... ми се явяват долу - в ниското, под нозете... Не! Решително не мога да им завиждам, нито им съчувствам; просто не си пожелавам участта им на печални самотници сред множество верни почитатели.

Защо така настойчиво ни внушават, че Адам бил нещастен?

Сгрешил заради наивност, изкушен от току-що прелюбодействалата Ева; Господ ги изгонил двамата с гръм и трясък от Едемската градина, заповядал да страдат... А дали в страданието няма перли от щастие като самородни слитъци злато сред кал и помия?

И какво ще е Любовта без страданието! Не мога да си представя и за миг Благородство, което да не е минало през протуберансите на страданието и бесовете, клокочещи дълбоко у нас.



tisss


______________________________

* От едноименната песен на Cheb Khaled.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
skarlet.
ентусиаст
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 205
Re: Сексуалното привличане и писането на любовни стихове
    #2826571 - 07.08.2011 21:50 [Re: tisss]

Цитат:

На 6 август - часове преди рождения ми ден...



Честит рожден ден! Жив и здрав да си!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 7 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Бистренце 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 2884

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.045 seconds in which 0.024 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.