Въведение

"стана ми люто в носа и солено в очите..."

Сънувам баща ми (починал през 1983-та). Идва си като човек, който се е трудил усърдно; посрещам го в дом, дето живеем двамата, казвам: "Няма вече да я караме само на постно. Ще имаме на четири-пет дни и месо на масата. Виж, купих климатик, пералня, вече сме с алуминиева дограма, не с баба жигула, ами с форд, обзавели сме се с куп електронни боклуци". А той: с оная негова си, Исусова кротост - с очи само ми се усмихва...

Разходихме се снощи с един съсед из квартала; пихме бира в кръчмето зад кварталното пазарче. Слушам какви ги реди. После го оставих да се прибере при майка си, поспрях при компания картоиграчи... Ле-ле, колко безкрило тече животът! Заяждания на дребно, демонстрация на мускули; като се вгледаш, пилят си само нервите: дали ще е белот или дебат в парламента - вони на посредственост.

Какво отличава рожбите на същите тия достойни мъже!? Май... единствено липсата на умора. Децата им по същия начин воюват за надмощие: кресливи, нагли, невъзпитани.

И във властта - с отработени обноски и морен глас дефилират народни закрилници, а деформирано от грандоманията лице занича иззад всяка маска.

Къде сте, трудолюбиви честни българи?!... Сеем лошото си настроение, където и да се появим, където и да ни пуснат да се разпореждаме. Такова тягостно мълчание! Ни с хайдушка чалга, ни с тъпани и зурни можеш да го заобиколиш.

Съпругът на моя позната й рекъл озадачен: "Има добри хора, ще знаеш, сърце. Има ги, срещат се чат-пат, колкото знак да дадат, че животът в България не е толкоз гадна работа"... Ама пошлостта мощно бълва, на талази.

Чудесният иначе като актьор К. Ц., усетил се парламентарен лъв в своите седемдесет лазарника, към дама, която го интервюира във фоайето на Народното събрание, се обръща с "игривата" задявка: "Е-ех, какъв мъж бях аз едно време!!! Ако тогава ми се беше явила, не микрофон, мойто момиче, ами едно друго нещо щях да ти дам да ми го подържиш в ръка".

Оказва се, Историята имала и друга - невидима или премълчана, но много по-важна за нас, българите, страна. Пари, сексуални палавници, имоти, далавери, длъжности, самохвалства - това движи госпожа Простащината... "Пустите клисурци станали московци, а панагюрци - донски казаци"... Туй "московци" като се замени с "Лос Анжелосци", и всичко си идва на място. Има ли друг народ, така устремен да избяга от себе си!

По национална телевизия представят нашумелия със скандалите си Х. С., родом от Габрово, жител на Смолян, автор на пикантни текстове за родопчаните-мохамедани; самоуверен, габровлията разправя как съдил българската държава в Страсбург заради проблеми с негови книги. Ни в клин-ни в ръкав, именитият писател неочаквано изтърси "Пайетам можна и не будет, но гражданинам бъйт абъязан". Па добави мъдро: "Както казваше великият Лермонтов".

Смейте се, мила jiva! Туй му е майката на лютото в носа и соленото в очите!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: