Родолюбието е особена привързаност и като нямам с какво друго да се аргументирам, та ето Ви тая...
СЪЛЗА
Тук, в мизерния и древен Пловдив,
който изобщо не може да бъде звезда,
едва успях да се вредя да се родя.
Няма град, който повече да ненавиждам,
дето повече да съм бил лъган и обиждан,
по-злостно да са ме тикали в калта
заради най-пловдивската наша черта -
да бъде смачкано всичко, което лети,
което пуска листенца и покълва с мечти.
Тук, в тая касапница и скотобойна,
мина и моето детство нестройно
в ръката с комат хляб и бучка сирене,
с оня познат възглас подире ми:
"От теб стока няма да стане!" -
с който ме кълнеше милата ми майчица,
а понякога ме кълняха и двамата с баща ми.
Обидено до смърт, хлапето у мен
още живее с тоя рефрен
и се питам: "Тогава защо
наричам това място "мое родно гнездо"
и тия мъж и жена какви ми са на мене,
пред гроба им защо заставам смирено
в тракийската пръст като пирон забит,
толкова по-горд, колкото повече бит,
и защо - когато вдигат на тая страна флага,
усещам в очите си пареща влага
и смирен посред множеството унижени
и аз мълвя: "Родино, ти рай си за мене"? 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
